(1)

Република Вануату е включена в списъка в приложение II към Регламент (ЕС) 2018/1806 на третите страни, чиито граждани са освободени от изискването да притежават виза при преминаване на външните граници на държавите членки при престой от не повече от 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период. Освобождаването от изискването за виза за гражданите на Вануату се прилага от 28 май 2015 г., когато Споразумението между Европейския съюз и Република Вануату за премахване на визите за краткосрочно пребиваване (2) („Споразумението“) беше подписано и започна да се прилага временно съгласно член 8, параграф 1 от Споразумението. Споразумението влезе в сила на 1 април 2017 г.

(2)

На 3 март 2022 г. Съветът прие Решение (ЕС) 2022/366 (3) относно частичното спиране на прилагането на Споразумението между Европейския съюз и Република Вануату за премахване на визите за краткосрочно пребиваване в съответствие с член 8, параграф 4 от Споразумението. Спирането на прилагането на Споразумението е ограничено до обикновените паспорти, издадени на 25 май 2015 г. и след тази дата, когато броят на одобрените кандидати по режимите за гражданство срещу инвестиции във Вануату започна да нараства значително.

(3)

При все че с Решение (ЕС) 2022/366 бе спряно прилагането на Споразумението между Европейския съюз и Република Вануату за премахване на визите за краткосрочно пребиваване, е необходимо да се предвиди и спирането на равнище право на Съюза.

(4)

Съгласно член 8, параграфи 3 и 6 от Регламент (ЕС) 2018/1806, когато Комисията разполага с конкретна и надеждна информация, че обстоятелствата, посочени в член 8, параграф 2, буква г) са налице, а именно, че има „нарастване на рисковете или непосредствената заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност на държавите членки, подкрепено с обективна, конкретна и относима информация и данни, предоставени от компетентните органи“, Комисията приема акт за изпълнение, с който временно и частично се спира освобождаването от изискването за виза за срок от девет месеца.

(5)

Посредством режимите за придобиване на гражданство срещу инвестиции във Вануату, които се прилагат от Вануату от 25 май 2015 г., граждани на трети страни, за които иначе се изисква виза, имат възможността да придобият гражданство на Вануату срещу инвестиции и следователно получават безвизов достъп до Съюза.

(6)

В горепосочените режими не е включено изискване за реално пребиваване или физическо присъствие на кандидатите във Вануату. Процедурата за кандидатстване се управлява от специализирани агенции, намиращи се извън Вануату (напр. в Дубай, Тайланд и Малайзия), поради което на кандидата не се налага да влиза в пряк контакт с органите на Вануату. Липсата на изискване за присъствено интервю на място намалява възможностите на органите на Вануату да извършат подходяща оценка на кандидата или да потвърдят информацията, предоставена в заявлението, включително нейната истинност и достоверност. Режимите обикновено се рекламират като начин за заобикаляне на шенгенската визова процедура и за лесно получаване на безвизов достъп до ЕС (4). Привлекателността на режимите на Вануату от търговска гледна точка се основава на ускорените процедури за проверка и на незадълбочените проверки за произхода на средствата.

(7)

Както беше потвърдено от органите на Вануату, заявленията се обработват в много кратки срокове (5). Тези кратки срокове за обработване не позволяват извършването на подходящи проверки за сигурност и обмен на информация със страната на произход или страната на основното предишно пребиваване на кандидатите, преди да им се предостави гражданство. Поради този кратък срок на обработване и липсата на систематичен обмен на информация със страната на произход на кандидатите Вануату е предоставила гражданство на лица, срещу които се води наказателно разследване, включително на лица, включени в базите данни на Интерпол.

(8)

Процентът на отхвърлените заявления е изключително нисък, което потвърждава оценката на Комисията относно пропуските в сигурността и ниската надеждност на процеса на проверка. Според информацията, предоставена от паспортната служба на Вануату на 14 юни 2021 г., до март 2021 г. Вануату е издала над 10 500 паспорта в замяна на инвестиции по тези режими, а до края на 2020 г. органите на Вануату са отхвърлили само едно заявление.

(9)

Освен това сред страните на произход на успешните кандидати са някои държави, които обикновено са изключени от други режими за придобиване на гражданство, като Иран и Афганистан, както и държави, чиито граждани се нуждаят от виза за краткосрочен престой в ЕС, включително Нигерия, Йемен, Сирия, Пакистан и Либия.

(10)

Рисковете за сигурността се засилват допълнително от липсата на строго законодателство относно промените в имената. Както бе потвърдено от органите на Вануату по време на техническата среща, проведена на 15 април 2021 г., успешните кандидати за придобиване на гражданство срещу инвестиции също могат да кандидатстват за промяна на самоличността.

(11)

Горепосочените обстоятелства водят до заключението, че режимите за гражданство срещу инвестиции във Вануату, в настоящата им форма и начин на функциониране, са в противоречие с целите на визовата политика на Съюза, която предвижда проверка на гражданите на трети страни, за които се изисква виза, спрямо критериите, определени в член 21 от Регламент (ЕО) № 810/2009 (6) и в равностойното национално законодателство на държавите членки, в които Регламент (ЕО) № 810/2009 все още не се прилага изцяло. Съответните проверки за всеки отделен случай се извършват с оглед на критерии, свързани, inter alia, с обществения ред и сигурността. Начинът, по който се прилагат посочените режими, представлява заобикаляне на процедурата на Съюза за издаване на визи за краткосрочно пребиваване и на свързаната с нея оценка на рисковете, свързани със сигурността и миграцията.

(12)

При обмена на информация между Комисията и органите на Вануату през октомври 2017 г., ноември 2019 г., юни 2020 г. и март 2021 г. Комисията изрази сериозни опасения във връзка с предоставянето на гражданство на лица, включени в базите данни на Интерпол, липсата на изисквания за физическо присъствие или пребиваване, кратките срокове за обработване по режимите и липсата на систематичен обмен на информация със страните на произход или на предишно основно пребиваване на кандидатите и предупреди правителството на Вануату за възможността за възстановяване на изискването за виза. Обясненията, предоставени от Вануату, не бяха достатъчни, за да разсеят тези опасения.

(13)

Като взема предвид горепосочената информация и данните, докладите и статистическите данни и в съответствие с член 8, параграф 2, буква г), член 8, параграф 3 и член 8, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2018/1806, Комисията стига до заключението, че предоставянето на гражданство от Вануату в рамките на нейните режими за предоставяне на гражданство срещу инвестиции представлява нарастване на рисковете за вътрешната сигурност и обществения ред на държавите членки, и реши, че са необходими действия.

(14)

Повишеният риск за обществения ред и вътрешната сигурност, свързан с гражданите на Вануату, които са получили гражданство посредством режимите за гражданство срещу инвестиции, може да бъде смекчен само чрез частично спиране на освобождаването от изискването за виза.

(15)

В съответствие с член 8, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2018/1806 Комисията следва, въз основа на наличната информация, да включи категории, които са достатъчно големи, за да се допринесе ефективно за справяне с обстоятелствата, като същевременно се спазва принципът на пропорционалност. Поради това, тъй като Вануату не прави разграничение между паспортите, издадени в рамките на режимите за предоставяне на гражданство срещу инвестиции, и другите паспорти, спирането следва да се прилага за всички обикновени паспорти, издадени от 25 май 2015 г. — датата, на която Вануату е започнала да издава значителен брой паспорти в замяна срещу инвестиции.

(16)

На гражданите на Вануату, които са влезли в ЕС преди датата на влизане в сила на настоящия регламент, следва да бъде разрешено да продължат престоя си в ЕС и да излизат без виза. Това не следва да се прилага за преминаването на временни външни граници между държавите членки, както е определено в член 2, буква в) от Регламент (ЕС) № 515/2014 на Европейския парламент и на Съвета (7).

(17)

По отношение на Исландия и Норвегия настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението, сключено от Съвета на Европейския съюз, от една страна, и Република Исландия и Кралство Норвегия, от друга страна, за асоциирането на последните в процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген, които попадат в областта, посочена в член 1, буква Б от Решение 1999/437/ЕО на Съвета (8).

(18)

По отношение на Швейцария настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген, които попадат в областта, посочена в член 1, букви Б и В от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 3 от Решение 2008/146/ЕО на Съвета (9).

(19)

По отношение на Лихтенщайн настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген, които попадат в областта, посочена в член 1, букви Б и В от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 3 от Решение 2011/350/ЕС на Съвета (10).

(20)

Настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Ирландия не участва в съответствие с Решение 2002/192/ЕО на Съвета (11); следователно Ирландия не участва в неговото приемане и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане.

(21)

Настоящият регламент представлява акт, който се основава на достиженията на правото от Шенген или по друг начин е свързан с тях, съответно по смисъла на член 3, параграф 1 от Акта за присъединяване от 2003 г., на член 4, параграф 1 от Акта за присъединяване от 2005 г. и на член 4, параграф 1 от Акта за присъединяване от 2011 г.

(22)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на комитета, учреден съгласно член 11, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1806,