1.   Настоящата директива се прилага за извършваните от държавите членки проверки на автомобилния превоз на опасни товари с превозни средства, които пътуват на тяхна територия или влизат в тях от трета държава.

Тя не се прилага за превоза на опасни товари с превозни средства, които принадлежат на въоръжените сили или за които въоръжените сили отговарят.

2.   Настоящата директива не засяга правото на държавите членки, като вземат надлежно предвид правото на Съюза, да извършват проверки на вътрешния и международния превоз на опасни товари в рамките на тяхната територия, когато превозът се осъществява с превозни средства, попадащи извън приложното поле на настоящата директива.

1.   Държавите членки гарантират, че представителна част от пратките с опасни товари, които се превозват с автомобилен транспорт, подлежи на предвидените в настоящата директива проверки, за да се установи тяхното съответствие със законодателството относно автомобилния превоз на опасни товари.

2.   Такива проверки се извършват на територията на държавите членки в съответствие с член 3 от Регламент (ЕО) № 1100/2008 и член 1 от Регламент (ЕИО) № 3912/92.

1.   За извършването на предвидените в настоящата директива проверки държавите членки ползват контролния списък, съдържащ се в приложение I. На водача на превозното средство се предоставя екземпляр от този контролен списък или удостоверение от проверяващия орган с резултатите от проверката, които се представят при поискване, за да се опростят или, когато е възможно, да се избегнат последващи проверки.

Първа алинея не засяга правото на държавите членки да предприемат специални мерки за задълбочени проверки.

2.   Проверките се извършват на случаен принцип и обхващат колкото е възможно по-обширна част от пътната мрежа.

3.   Избраните за проверка места позволяват превозните средства, при които е установено нарушение, да бъдат приведени в съответствие или – по преценка на проверяващия орган – да бъдат спрени от движение незабавно или на специално определено от същия орган място, без да се застрашава безопасността.

4.   Когато е целесъобразно и при условие че не представлява заплаха за безопасността, от превозваните товари могат да се вземат проби за проверка в признати от компетентните органи лаборатории.

5.   Продължителността на проверките не надхвърля разумен срок.

1.   Могат да се извършват проверки и в помещенията на предприятията като превантивна мярка или когато по пътищата са установени нарушения, които застрашават безопасността при превоза на опасни товари.

Целта на тези проверки е да се гарантира, че условията за безопасност при автомобилния превоз на опасни товари са съобразени със съответното законодателство.

2.   Когато при автомобилния превоз на опасни товари бъдат установени едно или повече нарушения, и по-специално изброените в приложение II, съответният превоз се привежда в съответствие, преди товарите да напуснат предприятието, или се прилагат други подходящи мерки.

1.   Държавите членки се подпомагат взаимно, за да се осигури правилното действие на настоящата директива.

2.   Тежките или повторните нарушения, които застрашават безопасността на превоза на опасни товари и са извършени от превозно средство или предприятие, което не е местно, се докладват на компетентните органи на държавата членка, където превозното средство е регистрирано или където предприятието е установено.

Компетентните органи на държавата членка, в която са установени тежки или повторни нарушения, могат да поискат от компетентните органи на държавата членка, където е регистрирано превозното средство или където е установено предприятието, да предприемат подходящи мерки по отношение на нарушителя или нарушителите.

Компетентните органи на държавата членка, където е регистрирано превозното средство или където е установено предприятието, уведомяват компетентните органи на държавата членка, в която са установени нарушенията, за всички мерки, взети по отношение на съответния превозвач или предприятие.

1.   Всяка държава членка изпраща на Комисията за всяка календарна година, не по-късно от дванадесет месеца след края на годината, доклад, изготвен въз основа на съдържащия се в приложение III към настоящата директива образец на стандартен формуляр, относно прилагането на Директива 95/50/ЕО и на настоящата директива, съдържащ следните данни:

2.   Комисията изпраща на Европейския парламент и на Съвета, за пръв път през 1999 г. и впоследствие най-малко веднъж на три години, доклад за прилагането на Директива 95/50/ЕО и на настоящата директива от държавите членки, като включва данните по параграф 1.

1.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.   Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 10, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 26 юли 2019 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3.   Делегирането на правомощия, посочено в член 10, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.

5.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6.   Делегиран акт, приет съгласно член 10, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.