(1)

В съответствие с член 67 от ДФЕС Съюзът представлява пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в което се гарантира отсъствието на контрол на лицата на вътрешните граници. Съгласно достиженията на правото от Шенген вътрешните граници могат да бъдат преминавани на всяко място, без да се извършва гранична проверка на лицата, независимо от тяхното гражданство. Това включва гражданите на трети държави, законно пребиваващи на територията на ЕС, и гражданите на трети държави, влезли законно на територията на държава членка, които могат да се движат свободно на територията на всички други държави членки за не повече от 90 дни в рамките на всеки период от 180 дни.

(2)

На 30 януари 2020 г. генералният директор на Световната здравна организация (СЗО) обяви извънредна ситуация от международно значение, свързана с общественото здраве, във връзка с глобалното разпространение на нов коронавирус, причиняващ коронавирусната болест 2019 (COVID-19). На 11 март 2020 г. СЗО прецени, че COVID-19 може да бъде окачествен като пандемия.

(3)

За да се ограничи разпространението на вируса SARS-Cov-2, държавите членки приеха различни мерки, като ограничения за влизане или изисквания към трансграничните пътници да бъдат поставени под карантина, някои от които оказаха въздействие върху правото на свободно пребиваване и движение на територията на държавите членки, включително за гражданите на трети държави, които са в законен престой или пребивават законно на територията на държава членка. Тези мерки имат вредно и непропорционално въздействие, дължащо се на проверките на лицата, независимо от тяхното гражданство, при преминаването на вътрешните граници в рамките на Шенгенското пространство.

(4)

На 13 октомври 2020 г. по предложение на Комисията Съветът прие Препоръка (ЕС) 2020/1475 относно координиран подход за ограничаване на свободното движение в отговор на пандемията от COVID-19 (1). В посочената препоръка се определят общи принципи и общовалидни критерии, включително общи прагове, когато се обмисля въвеждането на ограничения на свободното движение в отговор на пандемията от COVID-19. Освен това в нея се установява обща рамка по отношение на възможните мерки за пътуващите, идващи от области с по-висок риск. В нея се препоръчва държавите членки да се координират и да информират обществеността при приемането на ограничителни мерки.

(5)

В Препоръка (ЕС) 2020/1632 на Съвета (2) се препоръчва общите принципи, общовалидните критерии, общите прагове и общата рамка от мерки, включително препоръките относно координацията и комуникацията, установени в Препоръка (ЕС) 2020/1475, да се прилагат и по отношение на пътуванията в рамките на пространството без контрол по вътрешните граници.

(6)

За да се вземат предвид промените в развитието на пандемията от COVID-19 след приемането на Препоръка (ЕС) 2020/1475, въз основа на предложение на Комисията Съветът замени посочената препоръка с Препоръка (ЕС) 2022/108.

(7)

За да се гарантира, че общовалидните критерии, общите прагове и общата рамка от мерки, прилагани от държавите членки за улесняване на безопасното пътуване в пространството без контрол по вътрешните граници по време на пандемията от COVID-19, продължават да са актуални и напълно в съответствие с общия подход, целящ улесняването на свободата на движение, установен в Препоръка (ЕС) 2022/108, позоваването в Препоръка (ЕС) 2020/1632 на Препоръка (ЕС) 2020/1475 следва да бъде заменено с позоваване на Препоръка (ЕС) 2022/108.

(8)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към ДФЕС, Дания не участва в приемането на настоящата препоръка и не е обвързана от нея, нито от нейното прилагане. Доколкото тази препоръка представлява развитие на достиженията на правото от Шенген, в срок от шест месеца след вземането на решение от Съвета относно настоящата препоръка Дания взема решение, в съответствие с член 4 от посочения протокол, дали да я приложи.

(9)

Настоящата препоръка представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Ирландия не участва, в съответствие с Решение 2002/192/ЕО на Съвета. Следователно Ирландия не участва в нейното приемане и не е обвързана от нея, нито от нейното прилагане.

(10)

По отношение на България, Хърватия, Кипър и Румъния настоящата препоръка представлява развитие на достиженията на правото от Шенген съответно по смисъла на член 3, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2003 г., на член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2005 г. и на член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2011 г.

(11)

По отношение на Исландия и Норвегия настоящата препоръка представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението, сключено от Съвета на Европейския съюз, от една страна, и Република Исландия и Кралство Норвегия, от друга страна, за асоциирането на последните в процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген, които попадат в областта, посочена в член 1, буква В от Решение 1999/437/ЕО на Съвета (3).

(12)

По отношение на Швейцария настоящата препоръка представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген, които попадат в областта, посочена в член 1, буква В от Решение 1999/437/ЕО (4), във връзка с член 3 от Решение 2008/146/ЕО на Съвета (5).

(13)

По отношение на Лихтенщайн настоящата препоръка представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген, които попадат в областта, посочена в член 1, буква В от Решение 1999/437/ЕО (6), във връзка с член 3 от Решение 2011/350/ЕС на Съвета (7),