|
20.12.2022 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 325/112 |
РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2022/2508 НА КОМИСИЯТА
от 9 декември 2022 година
за установяване на заключенията за най-добрите налични техники (НДНТ), съгласно Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно емисиите от текстилната промишленост
(нотифицирано под номер C(2022) 8984)
(текст от значение за ЕИП)
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като взе предвид Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (1), и по-специално член 13, параграф 5 от нея,
като има предвид, че:
|
(1) |
Заключенията за най-добрите налични техники (НДНТ) служат за отправна точка при определяне на условията на разрешителните за инсталации, обхванати от глава II на Директива 2010/75/ЕС, като компетентните органи следва да определят норми за допустими емисии, с които се гарантира, че при нормални експлоатационни условия емисиите няма да надхвърлят нивата, съответстващи на най-добрите налични техники, определени в заключенията за НДНТ. |
|
(2) |
В съответствие с член 13, параграф 4 от Директива 2010/75/ЕС форумът, съставен от представители на държавите членки, съответните промишлени отрасли и неправителствените организации, съдействащи за опазването на околната среда, създаден с Решение на Комисията от 16 май 2011 г. (2), предостави на Комисията на 10 май 2022 г. своето становище относно предложеното съдържание на референтния документ за НДНТ за текстилната промишленост. Това становище е публично достъпно (3). |
|
(3) |
В заключенията за НДНТ, изложени в приложението към настоящото решение, е взето предвид становището на форума относно предложеното съдържание на референтния документ за НДНТ. В тях се съдържат основните елементи на референтния документ за НДНТ. |
|
(4) |
Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на комитета, създаден съгласно член 75, параграф 1 от Директива 2010/75/ЕС, |
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Приемат се заключенията за най-добрите налични техники (НДНТ) за текстилната промишленост, както са формулирани в приложението.
Член 2
Адресати на настоящото решение са държавите членки.
Съставено в Брюксел на 9 декември 2022 година.
За Комисията
Virginijus SINKEVIČIUS
Член на Комисията
(1) ОВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 17.
(2) Решение на Комисията от 16 май 2011 г. за създаване на форум за обмен на информация в съответствие с член 13 от Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от промишлеността (ОВ C 146, 17.5.2011 г., стр. 3).
(3) https://circabc.europa.eu/ui/group/06f33a94-9829-4eee-b187-21bb783a0fbf/library/fdb14511-4fc5-4b90-b495-79033a1787af?p=1&n=10&sort=modified_DESC
ПРИЛОЖЕНИЕ
1. ЗАКЛЮЧЕНИЯ ЗА НАЙ-ДОБРИТЕ НАЛИЧНИ ТЕХНИКИ (НДНТ) В ТЕКСТИЛНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ
ОБХВАТ
Настоящите заключения за НДНТ се отнасят за следните дейности, посочени в приложение I към Директива 2010/75/ЕС:
|
6.2. |
Предварителна обработка (дейности като измиване, избелване, мерсеризиране) или багрене на текстилни влакна и/или текстил с капацитет над 10 тона за денонощие. |
|
6.11. |
Самостоятелно третиране във външни инсталации на отпадъчни води, които не попадат в приложното поле на Директива 91/271/ЕИО, при условие че основният товар на замърсителите произлиза от дейности, обхванати от настоящите заключения за НДНТ. |
Настоящите заключения за НДНТ обхващат също следното:
|
— |
следните дейности в случаите, в които са пряко свързани с дейностите, посочени в точка 6.2 от приложение I към Директива 2010/75/ЕС:
|
|
— |
съвместното пречистване на отпадъчни води с различен произход, при условие че основният товар на замърсителите произтича от дейностите, обхванати от настоящите заключения за НДНТ и че пречистването на отпадъчни води не е обхванато от Директива 91/271/ЕИО; |
|
— |
горивни инсталации на територията на обекта, които са пряко свързани с дейностите, обхванати от настоящите заключения за НДНТ, при условие че газообразните продукти от горенето влизат в пряк контакт с текстилните влакна или текстилните продукти (като например пряко нагряване, сушене, загряване) или когато лъчистата и/или пренесената чрез топлопроводимост топлина се предава през твърда стена (непряко нагряване), без да се използва междинен флуид за пренос на топлина. |
Настоящите заключения за НДНТ не обхващат следното:
|
— |
нанасяне на покритие и ламиниране с потребление на органични разтворители над 150 kg на час или над 200 тона годишно. Това са техниките, обхванати от заключенията за НДНТ за повърхностно третиране с използване на органични разтворители, включително консервиране с химикали на дървен материал и изделия от дървен материал (STS); |
|
— |
производство на синтетични или изкуствени влакна и прежди. Това може да бъде обхванато от заключенията за НДНТ, отнасящи се до сектора на производството на полимери; |
|
— |
обезкосмяване на кожи. Това може да бъде обхванато от заключенията за НДНТ за дъбенето на кожи (TAN). |
Други заключения за НДНТ и документи на позоваване, които може да са от значение за дейностите, обхванати от настоящите заключения за НДНТ, включват следните:
|
— |
повърхностно третиране с използване на органични разтворители, включително консервиране с химикали на дървен материал и изделия от дървен материал (STS), |
|
— |
изгаряне на отпадъци (WI), |
|
— |
третиране на отпадъци (WT), |
|
— |
емисии от складиране (EFS), |
|
— |
енергийна ефективност (ENE), |
|
— |
промишлени охладителни системи (ICS), |
|
— |
мониторинг на емисиите във въздуха и водата от инсталации, обхванати от Директивата относно емисиите от промишлеността (ROM), |
|
— |
икономически аспекти и сумарни въздействия върху компонентите на околната среда (ECM). |
Настоящите заключения за НДНТ се прилагат, без да засягат други приложими законодателни актове, например относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикалите (Регламент REACH), относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси (Регламент CLP), биоцидите (BPR) или енергийната ефективност (принцип за поставяне на енергийната ефективност на първо място).
ОПРЕДЕЛЕНИЯ
За целите на настоящите заключения за НДНТ се прилагат следните определения:
|
Общи понятия |
|
|
Използвано понятие |
Определение |
|
Отношение въздух-текстил |
Отношението на обемния дебит на потока от отработили газове (изразен в Nm3/h) от емисионната точка на съоръжението за обработка на текстил (напр. сушилно-ширилни машини) към съответната пропускателна способност на обработвания текстил (сух текстил, изразена в kg/h). |
|
Целулозни материали |
Целулозните материали включват памук и вискоза. |
|
Организирани емисии |
Емисии на замърсители във въздуха посредством всякакъв вид проводи, тръби, комини и др. |
|
Непрекъснато измерване |
Измерване посредством автоматична измервателна система, постоянно монтирана на обекта. |
|
Обезскробване |
Предварителна обработка на текстилни материали за отстраняване на скробващите химикали от тъканите. |
|
Дифузни емисии |
Неорганизирани емисии във въздуха. |
|
Пряко заустване |
Отвеждане във водоприемника без по-нататъшно последващо пречистване на отпадъчните води. |
|
Химическо чистене |
Почистване на текстилни материали с органичен разтворител. |
|
Съществуваща инсталация |
Инсталация, която не е нова инсталация. |
|
Производство на тъкани |
Производство на тъкани, напр. посредством тъкане или плетене. |
|
Апретиране |
Физическо и/или химично преработване, целящо да придаде на текстилните материали свойства за специфична употреба, като например визуални ефекти, характеристики за обслужване, водоустойчивост или незапалимост. |
|
Ламиниране с открит огън |
Свързване на тъкани с помощта на лист от термопластична пяна, изложен на пламък, разположен пред ламиниращите ролки. |
|
Опасно вещество |
Опасно вещество съгласно определението в точка 18 от член 3 от Директива 2010/75/ЕС. |
|
Опасни отпадъци |
Опасни отпадъци съгласно определението в член 3, точка 2 от Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (1). |
|
Непряко заустване |
Заустване, което не е пряко заустване. |
|
Модул на банята |
Отношението между теглата на сухите текстилни материали и на технологичната течност при партиден процес. |
|
Коефициент на разпределение n-октанол/вода |
Отношението на равновесните концентрации на разтворено вещество в двуфазна система, която се състои от практически несмесващите се разтворители n-октанол и вода. |
|
Съществено модернизиране на инсталацията |
Голяма промяна в проекта или технологията на инсталацията, с големи корекции или смяна на процеса и/или техниката(ите) за намаляване на емисиите и на съответното оборудване. |
|
Масов дебит |
Масата на дадено вещество или на даден параметър, която се отделя за определен период от време. |
|
Нова инсталация |
Инсталация, чиято първа експлоатация на обекта е разрешена след публикуването на настоящите заключения за НДНТ, или напълно подменена инсталация след публикуването на настоящите заключения за НДНТ. |
|
Органичен разтворител |
Органичен разтворител по смисъла на член 3, точка 46 от Директива 2010/75/ЕС. |
|
Периодично измерване |
Измерване, което се извършва на определени интервали от време, като се използват ръчни или автоматизирани методи. |
|
Поемане на течност |
Отношението между теглата на течността, поета от текстилните материали, и на сухите текстилни материали при непрекъснат процес. |
|
Използвани в процес химикали |
Вещества и/или смеси по смисъла на член 3 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 (2), които се използват в процеса(ите), включително скробващи химикали, избелващи химикали, багрила, пасти за щамповане и химикали за апретиране. Използваните в процес химикали могат да съдържат опасни вещества и/или вещества, пораждащи сериозно безпокойство. |
|
Технологична течност |
Разтвор и/или суспензия, съдържащи използвани в процес химикали. |
|
Остатъчен капацитет за поемане |
Остатъчният капацитет на мокрите текстилни материали да поемат допълнително течност (след първоначалното поемане). |
|
Пране |
Предварителната обработка на текстилни материали, състояща се в пране на входящия текстилен материал. |
|
Опърляне |
Премахването на влакната от повърхността на тъканта чрез пламък или нагорещени плоскости. |
|
Скробване |
Импрегниране на преждата с използвани в процес химикали, предназначено за защита на преждата, което осигурява смазване по време на тъкането. |
|
Вещества, пораждащи сериозно безпокойство |
Веществата, отговарящи на критериите, посочени в член 57, и включени в списъка на кандидат-веществата, пораждащи сериозно безпокойство, в съответствие с Регламента относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH) ((ЕО) № 1907/2006). |
|
Синтетични материали |
Синтетичните материали включват полиестер, полиамид и акрил. |
|
Текстилни материали |
Текстилни влакна и/или текстилни продукти. |
|
Термична обработка |
Термичната обработка на текстилни материали включва термофиксиране (thermofixation), загряване (heat-setting) или производствен етап (напр. сушене, фиксиране) на дейностите, обхванати от тези заключения за НДНТ (напр. нанасяне на покритие, багрене, предварителна обработка, апретиране, щамповане, ламиниране). |
|
Замърсители и параметри |
|
|
Използвано понятие |
Определение |
|
Антимон |
Антимонът, изразен като Sb, включва всички неорганични и органични антимонови съединения, разтворени или свързани с частици. |
|
AOX (адсорбируеми органохалогенни съединения) |
Адсорбируемите органично свързани халогени, изразени като Cl, включват адсорбируем органично свързан хлор, бром и йод. |
|
БПК n |
Биохимична потребност от кислород. Количеството кислород, необходимо за биохимичното окисление на органичната материя до въглероден диоксид за n дни (n обикновено е 5 или 7). БПК n е показател за масовата концентрация на биоразградимите органични съединения. |
|
Хром |
Хромът, изразен като Cr, включва всички неорганични и органични хромни съединения, разтворени или свързани с частици. |
|
CO |
Въглероден оксид. |
|
ХПК |
Химична потребност от кислород. Количеството кислород, необходимо за пълното химично окисление на органичните вещества до въглероден диоксид с използване на дихромат. ХПК е показател за масовата концентрация на органичните съединения. |
|
Мед |
Медта, изразена като Cu, включва всички неорганични и органични медни съединения, разтворени или свързани с частици. |
|
CMR |
Канцерогенни, мутагенни или токсични за репродукцията вещества. Това включва CMR вещества от категории 1A, 1B и 2, по смисъла на Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета (3) и изменени, т.е. с кодовете на предупреждение за опасност: H340, H341, H350, H351, H360 и H361. |
|
Прах |
Обща маса на праховите частици (във въздуха). |
|
HOI |
Въглеводороден индекс за нефтопродукти. Сумата на съединенията, извлечими с въглеводороден разтворител (включително дълговерижни или разклонени алифатни, алициклени, ароматни или алкилзаместени ароматни въглеводороди). |
|
NH3 |
Амоняк. |
|
Никел |
Никелът, изразен като Ni, включва всички неорганични и органични никелови съединения, разтворени или свързани с частици. |
|
NOX |
Сумата от азотен моноксид (NO) и азотен диоксид (NO2), изразена като NO2. |
|
SOX |
Сумата на серния диоксид (SO2), серния триоксид (SO3) и аерозолите на сярната киселина, изразена като SO2. |
|
Сулфиди, лесно отделяни |
Сумата от разтворените сулфиди и онези от неразтворените сулфиди, които лесно се отделят при подкиселяване, изразена като S2–. |
|
Общ органичен въглерод (ООВ) |
Общ органичен въглерод, изразен като C (във водата), включва всички органични съединения. |
|
TN |
Общ азот, изразен като N, включва свободен амоняк и амониев азот (NH4–N), нитритен азот (NO2–N), нитратен азот (NO3–N) и органично свързан азот. |
|
TP |
Общ фосфор, изразен като P, включва всички неорганични и органични фосфорни съединения, разтворени или свързани с частици. |
|
ОСВ |
Общо суспендирани твърди вещества. Масовата концентрация на всички суспендирани твърди вещества (във водата), измерена чрез филтруване през филтри от стъклени влакна и чрез гравиметричен анализ. |
|
TVOC |
Общ летлив органичен въглерод, изразен като С (във въздуха). |
|
ЛОС |
Летливо органично съединение по смисъла на член 3, точка 45 от Директива 2010/75/ЕС. |
|
Цинк |
Цинкът, изразен като Zn, включва всички неорганични и органични цинкови съединения, разтворени или свързани с частици. |
СЪКРАЩЕНИЯ
За целите на настоящите заключения за НДНТ се прилагат следните съкращения:
|
Съкращение |
Определение |
|
СУХ |
Система за управление на химикалите |
|
DTPA |
Диетилентриаминпентаоцетна киселина |
|
EDTA |
Етилендиаминтетраоцетна киселина |
|
СУОС |
Система за управление на околната среда |
|
ЕСП |
Електростатичен прахоуловител |
|
ДЕП |
Директива относно емисиите от промишлеността (2010/75/ЕС) |
|
РНЕУ |
Различни от нормалните експлоатационни условия |
|
PFAS |
Перфлуороалкилирани и полифлуороалкилирани съединения |
ОБЩИ СЪОБРАЖЕНИЯ
Най-добри налични техники
Техниките, изброени и описани в настоящите заключения за НДНТ, нямат характер на предписания и не са изчерпателни. Могат да бъдат използвани и други техники, които осигуряват най-малко еквивалентна степен на опазване на околната среда.
Ако не е посочено друго, заключенията за НДНТ са общоприложими.
Емисионни нива, съответстващи на най-добрите налични техники (НДНТ-СЕН) за емисиите във въздуха
Емисионните нива, съответстващи на най-добрите налични техники (НДНТ-СЕН) за емисиите във въздуха, които са посочени в настоящите заключения за НДНТ, се отнасят за концентрациите (маса на изпуснатите вещества в единица обем отпадъчен газ) при следните стандартни условия: сух газ при температура 273,15 K и налягане 101,3 kPa, без корекция за съдържанието на кислород, и изразени в mg/Nm3.
За периодите на усредняване на НДНТ-СЕН за емисиите във въздуха се прилага следното определение.
|
Тип измерване |
Период на осредняване |
Определение |
|
Периодично |
Средна стойност за периода на вземане на проби |
Средна стойност от три последователни пробовземания/измервания с продължителност на всяко от тях най-малко 30 минути. (4) |
За целите на изчисляване на масовия дебит във връзка с НДНТ 9, НДНТ 26, НДНТ 27 и таблица 1.5 и таблица 1.6, когато отпадъчните газове от един вид източник (напр. сушилно-ширилни машини), изпускани през две или повече отделни емисионни точки, биха могли по преценка на компетентния орган да бъдат изпускани през обща емисионна точка, тези емисионни точки се считат за една емисионна точка (вж. също НДНТ 23). Масовият дебит на нивото на инсталацията може да бъде използван като алтернатива.
Емисионни нива, съответстващи на най-добрите налични техники (НДНТ-СЕН) за емисиите във водата
НДНТ-СЕН за емисии във вода, посочени в настоящите заключения за НДНТ, са представени като концентрации (маса на изпусканите вещества в единица обем вода) и са изразени в mg/l.
Периодите на осредняване, свързани с НДНТ-СЕН, се отнасят до един от следните два случая:
|
— |
в случай на непрекъснато отвеждане към приемен водоем (заустване), среднодневни стойности, т.е. 24-часови пропорционални на дебита съставни проби; |
|
— |
в случай на последователно циклично заустване, средните стойности за времетраенето на заустването, взети като пропорционални на дебита съставни проби или, ако изходящата вода е подходящо разбъркана и хомогенна, точкова проба, взета преди заустването. |
Ако се докаже достатъчна стабилност на дебита, може да се използват пропорционални на времето съставни проби. Като алтернатива могат да се вземат точкови проби, ако изходящата вода е подходящо разбъркана и хомогенна.
В случаите на общия органичен въглерод (ООВ), химичната потребност от кислород (ХПК), изчисляването на средната ефикасност на намаляването, посочена в настоящите заключения за НДНТ (вж. таблица 1.3) е на базата на натоварването на входа и на изхода на пречиствателната станция за отпадъчни води.
НДНТ-СЕН се прилагат за точката, в която емисията напуска инсталацията.
Други нива на екологични показатели
Примерни нива за специфична консумация на енергия
Примерните нива на екологичните показатели, свързани със специфичната консумация на енергия се отнасят за средногодишни стойности и се изчисляват като се използва следната формула:
където:
|
ниво на енергопотребление |
: |
общото годишно количество топлина и електроенергия, консумирани при термичната обработка, от което се изважда топлината, възстановена от термичната обработка, изразено в MWh/година; |
|
равнище на активност |
: |
общото годишно количество текстилни материали, обработено при термичната обработка, изразено в t/год. |
Примерни нива за специфично потребление на вода
Примерните нива на екологичните показатели, свързани със специфичното потребление на вода, се отнасят до средногодишните стойности, изчислени по следното уравнение:
където:
|
степен на потребление на вода |
: |
общото годишно количество вода, употребено в даден процес (напр. избелване), включително водата, използвана за пране и изплакване на текстилните материали и за почистване на оборудването, от което се изважда повторно използваната и/или рециклирана за процеса вода, изразено в m3/год.; |
|
равнище на активност |
: |
общото годишно количество текстилни материали, обработено в конкретен процес (напр. избелване), изразено в t/год. |
Специфично ниво на оползотворяване на мазнини от вълна, свързано с най-добрите налични техники
Равнището на екологичните показатели, свързано с оползотворяването на специфични мазнини от вълна, се отнася до годишната средна стойност, изчислена със следното уравнение:
където:
|
оползотвореното количество мазнини от вълна |
: |
общото годишно количество мазнини от вълна, извлечено от предварителната обработка на сурови вълнени влакна чрез пране, изразено в kg/година; |
|
равнище на активност |
: |
общо годишно количество сурови вълнени влакна, предварително обработени чрез пране, изразено в t/год. |
Ниво на оползотворена сода каустик, свързано с най-добрите налични техники
Равнището на екологичните показатели, свързано с оползотворяването на сода каустик, се отнася до годишната средна стойност, изчислена със следното уравнение:
където:
|
оползотвореното количество сода каустик |
: |
общото годишно количество сода каустик, извлечено от изцедената вода, използвана за изплакване при мерсеризиране, изразено в kg/година; |
|
оползотвореното количество сода каустик преди извличането |
: |
общото годишно количество сода каустик в изцедената вода, използвана за изплакване при мерсеризиране, изразено в kg/година. |
1.1. Общи заключения за НДНТ
1.1.1. Общи екологични показатели
|
НДНТ 1. |
С цел подобряване на общите екологични показатели НДНТ предполагат да бъде разработена и прилагана система за управление на околната среда (СУОС), която включва всички следващи характеристики:
Конкретно за текстилната промишленост, НДНТ предполагат също така да бъдат включени следните елементи в СУОС:
|
Забележка
С Регламент (ЕО) № 1221/2009 се установява Схемата на Европейския съюз за управление по околна среда и одит (EMAS), което е пример за СУОС, съответстваща на настоящата НДНТ.
Приложимост
Изчерпателността и равнището на формализиране на СУОС като цяло ще бъдат свързани с характера, мащаба и сложността на инсталацията, както и с обхвата на въздействията, които тя може да има върху околната среда.
|
НДНТ 2. |
С цел да се подобрят общите екологични показатели, НДНТ предполагат да бъде създаден, поддържан и редовно преразглеждан (включително при настъпване на съществена промяна) опис на входящите ресурси и произведената продукция като част от системата за управление на околната среда (вж. НДНТ 1), включващ всички изброени по-долу елементи:
|
Приложимост
Обхватът (напр. степента на подробност) и характерът на описа обикновено зависят от характера, големината и сложността на инсталацията, както и от големината на въздействията, които тя може да има върху околната среда.
|
НДНТ 3. |
С цел да се намали честотата на възникване на РНЕУ и да се ограничат емисиите по време на РНЕУ, чрез НДНТ се предполага да бъде създаден и приложен основан на риска план за управление на РНЕУ като част от СУОС (вж. НДНТ 1), който включва всички изброени по-долу елементи:
|
Приложимост
Изчерпателността и равнището на формализиране на плана за управление на РНЕУ като цяло ще бъдат свързани с характера, мащаба и сложността на инсталацията, както и с обхвата на въздействието, които тя може да има върху околната среда.
|
НДНТ 4. |
С цел подобряване на общите екологични показатели, НДНТ предполагат да бъдат използвани усъвършенствани системи за мониторинг и контрол на процесите. |
Описание
Мониторингът и контролът на процесите се осъществяват чрез автоматизирани онлайн системи, оборудвани с датчици и контролери, използващи обратна връзка, чрез които се осъществява бърз анализ и се адаптират ключови за процеса параметри, за да се постигнат оптимални условия за извършване на процеса (напр. оптимално усвояване на използвани в процес химикали).
Ключовите за процеса параметри включват:
|
— |
обем, рН и температура на технологичната течност; |
|
— |
количество на обработените текстилни материали; |
|
— |
дозиране на използваните в процес химикали; |
|
— |
параметри за сушене (вж. също НДНТ 13, буква г). |
|
НДНТ 5. |
С цел подобряване на общите екологични показатели, НДНТ предполагат да бъдат използвани и двете посочени по-долу техники.
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||
1.1.2. Мониторинг
|
НДНТ 6. |
НДНТ предполагат да бъде извършван мониторинг поне веднъж годишно на следното:
|
Описание
Мониторингът включва за предпочитане преки измервания. Могат да бъдат използвани и изчисления или запис, например чрез използване на подходящи измервателни уреди или фактури. Мониторингът е подразделен максимално, до равнището на процеса и отчита всички значителни промени в процесите.
|
НДНТ 7. |
За потоците от отпадъчни води, както са определени от описа на входящите ресурси и произведената продукция (вж. НДНТ 2), НДНТ предполагат да бъде извършван мониторинг на ключовите параметри (напр. постоянен мониторинг на водното количество на отпадъчните води, pH, температурата) на ключови места (напр. на входа и/или на изхода на предварителното пречистване на отпадъчните води, на входа на окончателното пречистване на отпадъчните води, в точката, в която емисиите напускат инсталацията). |
Описание
Когато биологичната отстранимост/биоразградимостта и инхибиторните ефекти са ключови параметри (напр. вж. НДНТ 19), мониторингът се извършва преди биологичната обработка за:
|
— |
биологична отстранимост/биоразградимост по стандартите EN ISO 9888 или EN ISO 7827, и |
|
— |
инхибиторни ефекти върху биологичната обработка, като се използват стандартите EN ISO 9509 или EN ISO 8192, с минимална честота на мониторинга, която се определя след характеризиране на отпадъчните води. |
Характеризирането на отпадъчните води се извършва преди работата на инсталацията да е започнала или преди актуализиране на разрешителното за инсталацията за първи път след публикуването на тези заключения за НДНТ, както и след всяка промяна (например промяна на „рецептата“) в инсталацията, която може да увеличи товара на замърсителите.
|
НДНТ 8. |
НДНТ предполагат да бъде извършван мониторинг на емисиите във водата най-малко с посочената по-долу честота и в съответствие с европейските стандарти EN. Ако не съществуват европейски стандарти EN, НДНТ предполагат да бъдат използвани стандартите ISO, национални или други международни стандарти, които гарантират предоставянето на данни с равностойно научно качество.
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
НДНТ 9. |
НДНТ предполагат да бъде извършван мониторинг на организираните емисии във въздуха най-малко с посочената по-долу честота и в съответствие с европейските стандарти (EN). Ако не съществуват европейски стандарти EN, НДНТ предполагат да бъдат използвани стандартите ISO, национални или други международни стандарти, които гарантират предоставянето на данни с равностойно научно качество.
|
1.1.3. Потребление на вода и генериране на отпадъчни води
|
НДНТ 10 |
С цел намаляване на потреблението на вода и генерирането на отпадъчни води НДНТ предполагат да бъдат използвани техники а), б) и в), както и подходяща комбинация от техниките г)—й), посочени по-долу.
Таблица 1.1 Примерни нива на екологични показатели за специфично потребление на вода
Свързаният с това мониторинг е посочен в НДНТ 6. |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
1.1.4. Енергийна ефективност
|
НДНТ 11. |
С цел ефективно използване на енергията НДНТ предполагат да бъдат използвани техники а), б), в) и г) и подходяща комбинация от техниките от д) до к), посочени по-долу.
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
НДНТ 12. |
С цел повишаване на енергийната ефективност когато се използва сгъстен въздух, НДНТ предполагат да бъде използвана комбинация от посочените по-долу техники.
|
|||||||||||||||||||
|
НДНТ 13. |
За да се повиши енергийната ефективност на термичната обработка, НДНТ предполагат да бъдат използвани всички техники, посочени по-долу.
Таблица 1.2 Примерни нива на екологични показатели за специфично потребление на енергия
Свързаният с това мониторинг е посочен в НДНТ 6. |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
1.1.5. Управление, потребление и заместване на химикали
|
НДНТ 14. |
С цел да се подобрят общите екологични показатели, НДНТ предполагат да бъде разработена и внедрена система за управление на химикалите (СУХ) като част от СУОС (вж. НДНТ 1), която включва всички изброени по-долу характеристики:
|
Приложимост
Степента на изчерпателност на СУХ обикновено зависи от естеството, мащаба и сложността на инсталацията.
|
НДНТ 15. |
С цел да се подобрят общите екологични показатели, в рамките на НДНТ трябва да се разработи и внедри опис на химикалите като част от СУОС (вж. НДНТ 14). |
Описание
Описът на химикалите е компютризиран и съдържа информация относно:
|
— |
идентичността на използваните в процес химикали; |
|
— |
количествата, местоположението и нетрайността на използваните в процес химикали, които са доставени, оползотворени (вж. НДНТ 16, буква ж), съхранявани, употребени и върнати на доставчиците; |
|
— |
състава и физичните и химични свойства на използваните в процес химикали (напр. разтворимост, парно налягане, коефициент на разпределение n-октанол/вода), включително свойствата с неблагоприятен ефект върху околната среда и/или човешкото здраве (напр. екотоксичност, биологична отстранимост/биоразградимост). |
Такава информация може да бъде извлечена от информационните листове за безопасност, от техническите спецификации или от други източници.
|
НДНТ 16. |
За да се намали потреблението на химикали, НДНТ предполага да бъдат използвани всички техники, посочени по-долу.
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
НДНТ 17. |
За да се предотвратят или намалят емисиите на слабо биоразградими вещества във водите, НДНТ предполагат да бъдат използвани всички техники, посочени по-долу.
|
|||||||||||||||||||||||||||
1.1.6. Емисии във водата
|
НДНТ 18. |
С цел намаляване на обема на отпадъчните води, предотвратяване или намаляване на товарите на замърсители, изпускани в пречиствателната станция за отпадъчни води, и емисиите във водите, НДНТ предполагат да бъде използвана интегрирана стратегия за управление и пречистване на отпадъчните води, която включва подходяща комбинация от техниките, посочени по-долу, в следния приоритетен ред:
|
Описание
Интегрираната стратегия за управление и пречистване на отпадъчните води се основава на информацията, предоставена от описа на входящите ресурси и произведената продукция (вж. НДНТ 2).
|
НДНТ 19. |
За да бъдат намалени емисиите във водите, НДНТ предполагат да бъде използвана предварителна обработка на потоците отпадъчни води (разделно събрани) и пасти (напр. от щамповане и нанасяне на покритие), съдържащи високи товари на замърсители, които не могат да бъдат обработени адекватно чрез биологична обработка. |
Описание
Такива потоци отпадъчни води и пасти включват:
|
— |
изразходвани за багрене, нанасяне на покритие или апретиране течности за текстил от непрекъсната и/или полунепрекъсната обработка; |
|
— |
течности за обезскробване; |
|
— |
изразходвани пасти за щамповане и нанасяне на покритие. |
Предварителната обработка се извършва като част от интегрирана стратегия за управление и пречистване на отпадъчни води (вж. НДНТ 18) и обикновено е необходима за:
|
— |
защита на биологичното пречистване на отпадъчни води (надолу по веригата) от инхибиращи или токсични съединения; |
|
— |
отстраняване на съединения, които не са били редуцирани в достатъчно висока степен по време на биологичното пречистване на отпадъчните води (напр. токсични съединения, слабо биоразградими органични съединения, органични съединения в големи товари или метали); |
|
— |
отстраняване на съединения, които в противен случай биха могли да се отделят във въздуха от канализационната мрежа или по време на биологичното пречистване на отпадъчните води (напр. сулфиди); |
|
— |
отстраняване на съединения, които предизвикват други отрицателни въздействия (напр. корозия на оборудването, нежелана реакция с други вещества; замърсяване на утайката от отпадъчните води). |
Горепосочените съединения, които трябва да бъдат отстранени, включват органофосфорни съединения и бромирани забавители на горенето, PFAS, фталати и съединения, съдържащи хром(VI).
С цел избягване на разреждането предварителната обработка на тези потоци отпадъчни води обикновено се извършва възможно най-близо до източника. Използваните техники за предварителна обработка зависят от прицелните замърсители и могат да включват адсорбция, филтруване, утаяване, химично окисление или химична редукция (вж. НДНТ 20).
Биологичната отстранимост/биоразградимостта на потоците отпадъчни води и пасти преди изпращането им за биологична обработка надолу по веригата е най-малко:
|
— |
80 % след 7 дни (за адаптирана утайка), когато се определя в съответствие със стандарт EN ISO 9888, или |
|
— |
70 % след 28 дни, когато се определя в съответствие със стандарт EN ISO 7827. |
Свързаният с това мониторинг е посочен в НДНТ 7.
|
НДНТ 20. |
С цел намаляване на емисиите във водите, НДНТ предполагат да бъде използвана подходяща комбинация от дадените по-долу техники.
Таблица 1.3 Свързани с НДНТ равнища на емисиите (НДНТ-СЕН) за преки зауствания
Свързаният с това мониторинг е посочен в НДНТ 8. Таблица 1.4 Свързани с НДНТ равнища на емисиите (НДНТ-СЕН) за непреки зауствания
Свързаният с това мониторинг е посочен в НДНТ 8. |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
1.1.7. Емисии в почвата и подземните води
|
НДНТ 21. |
С цел предотвратяване или намаляване на емисиите в почвата и подземните води и подобряване на общите показатели за боравене и съхранение на използвани в процес химикали, НДНТ предполагат да бъдат използвани всички посочени по-долу техники.
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
1.1.8. Емисии във въздуха
|
НДНТ 22. |
За да бъдат намалени дифузните емисии във въздуха (напр. ЛОС от използването на органични разтворители), НДНТ предполагат събиране на дифузните емисии и връщане на отпадъчните газове за пречистване. |
Приложимост
В случай на съществуващи инсталации приложимостта може да бъде повлияна от оперативни ограничения или от голямото количество въздух, което трябва да бъде извлечено.
|
НДНТ 23. |
За да се улесни оползотворяването на енергия и да се намалят организираните емисии във въздуха, НДНТ предполагат да бъде намален броят на емисионните точки. |
Описание
Съвместното пречистване на отпадъчни газове със сходни характеристики осигурява по-висока ефективност и ефикасност на пречистването в сравнение с разделното пречистване на отделни потоци от отпадъчни газове. Степента на намаляване на броя на емисионните точки, която може да бъде достигната, зависи от технически фактори (напр. съвместимост на отделните потоци отпадъчни газове) и от икономически фактори (напр. разстояние между различните емисионни точки). Внимава се намаляването на броя на емисионните точки да не доведе до разреждане на емисиите.
|
НДНТ 24. |
За да се предотвратят емисиите във въздуха на органични съединения, с произход от химическото чистене и от почистването с органичен разтворител, НДНТ предполагат извличането на въздуха от тези процеси, пречистването му чрез адсорбция с активен въглен (вж. раздел 1.9.2) и цялостната му рециркулация. |
|
НДНТ 25. |
За да се намалят емисиите на органични съединения във въздуха, произтичащи от предварителната обработка на трикотажни синтетични текстилни материали, НДНТ предполагат те да бъдат прани преди подлагането им на термофиксиране или загряване. |
Приложимост
Приложимостта може да бъде ограничена от структурата на тъканта.
|
НДНТ 26. |
За да се предотвратят или намалят организираните емисии на органични съединения във въздуха, произтичащи от опърляне, термична обработка, нанасяне на покритие и ламиниране, НДНТ предполагат използването на една от посочените по-долу техники или на комбинация от тях.
Таблица 1.5 Свързани с НДНТ равнища на емисиите (НДНТ-СЕН) за организирани емисии на органични съединения и формалдехид във въздуха
Свързаният с това мониторинг е посочен в НДНТ 9. |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
НДНТ 27. |
За да се намалят организираните прахови емисии във въздуха, произтичащи от опърляне и термична обработка, с изключение на термофиксиране или загряване, НДНТ предполагат използването на една от посочените по-долу техники или на комбинация от тях.
Таблица 1.6 Свързано с НДНТ равнище на емисиите (НДНТ-СЕН) за организирани прахови емисии във въздуха, произтичащи от опърляне и термична обработка, с изключение на термофиксиране и загряване
Свързаният с това мониторинг е посочен в НДНТ 9. |
||||||||||||||||
|
НДНТ 28. |
За да се предотвратят или намалят организираните емисии на амоняк, изпускани в атмосферата при нанасянето на покрития, щамповането и апретирането, включително термичната обработка, свързана с тези процеси, НДНТ предполагат използването на една от посочените по-долу техники или на комбинация от тях.
Таблица 1.7 Свързано с НДНТ равнище на емисиите (НДНТ-СЕН) за организирани емисии на амоняк, изпускани в атмосферата при нанасянето на покрития, щамповането и апретирането, включително термичната обработка, свързана с тези процеси
Свързаният с това мониторинг е посочен в НДНТ 9. |
||||||||||||||||||||
1.1.9. Отпадъци
|
НДНТ 29. |
За да се предотврати или намали генерирането на отпадъци и да се намали количеството отпадъци, изпращани за обезвреждане, НДНТ предполагат да бъдат използвани всички техники, посочени по-долу.
|
||||||||||||||||||||||||||
|
НДНТ 30. |
С цел да се подобрят общите екологични показатели при боравенето с отпадъци, особено за да се предотвратят или намалят емисиите, отделяни в околната среда, НДНТ предполагат да бъде използвана техниката, посочена по-долу, преди отпадъците да бъдат изпратени за обезвреждане.
|
1.2. Заключения за НДНТ за предварителната обработка на сурови вълнени влакна чрез пране
Заключенията за НДНТ в настоящия раздел са приложими за предварителната обработка на сурови вълнени влакна чрез пране и се прилагат в допълнение към основните заключения за НДНТ в раздел 1.1.
|
НДНТ 31. |
С цел ефикасна употреба на ресурсите, както и намаляване на потреблението на вода и генерирането на отпадъчни води, НДНТ предполагат оползотворяване на мазнините от вълна и рециклиране на отпадъчните води. |
Описание
Отпадъчните води от прането на вълната се обработват (например чрез комбинация от центрофугиране и утаяване), за да бъдат разделени мазнините, нечистотиите и водата. Мазнините се оползотворяват, водата частично се рециклира с цел употреба при пране, а нечистотиите се изпращат за допълнителна обработка.
Таблица 1.8
Свързани с НДНТ равнища на екологични показатели (НДНТ-СНЕЕ) за възстановяване на мазнините от вълната, извлечени при предварителната обработка на сурови вълнени влакна чрез пране
|
Вид вълна |
Мерна единица |
НДНТ-СНЕЕ (Средногодишна стойност) |
|
Груба вълна (т.е. вълна с диаметър на влакната обикновено по-голям от 35 μm) |
kg оползотворена мазнина на тон влакна от сурова вълна, предварително обработени чрез пране |
10 —15 |
|
Изключително фина и свръхфина вълна (т.е. вълна с диаметър на влакната обикновено по-малък от 20 μm) |
50 —60 |
Свързаният с това мониторинг е посочен в НДНТ 6.
|
НДНТ 32. |
С цел ефективно използване на енергията, НДНТ предполагат да бъдат използвани всички техники, посочени по-долу.
|
|||||||||||||||||
|
НДНТ 33. |
С цел ефикасна употреба на ресурсите и намаляване на количеството отпадъци, изпращано за обезвреждане, НДНТ предполагат да бъдат биологично обработени органичните остатъци от предварителната обработка на влакната от сурова вълна чрез пране (напр. нечистотии, утайки, получени от пречистването на отпадъчни води). |
Описание
Органичните остатъци претърпяват обработка, например чрез компостиране.
1.3. Заключения за НДНТ за преденето на влакна (различни от синтетични или изкуствени влакна) и производството на тъкани
Заключенията за НДНТ, представени в настоящия раздел, са приложими за преденето на влакна (различни от синтетични или изкуствени влакна) и производството на тъкани и се прилагат в допълнение към общите заключения за НДНТ в раздел 1.1.
|
НДНТ 34. |
За намаляване на емисиите във водата от използването на скробващи химикали, НДНТ предполагат да бъдат използвани всички техники, посочени по-долу.
|
|||||||||||||||||
|
НДНТ 35. |
За да се подобрят общите екологични показатели на преденето и плетенето, НДНТ предполагат да бъде избягвана употребата на минерални масла. |
Описание
Минералните масла се заменят със синтетични масла и/или естерни масла с подобрени екологични показатели по отношение на пригодността им за пране и биологичната им отстранимост/биоразградимостта им.
|
НДНТ 36. |
С цел ефикасно използване на енергията, НДНТ предполагат да бъдат използвани техника а) и една от двете или и двете техники б) и в), посочени по-долу.
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
1.4. Заключения за НДНТ за предварителната обработка на текстилни материали, различни от сурови вълнени влакна
Заключенията за НДНТ в настоящия раздел са приложими за предварителната обработка на текстилни материали, различни от сурови вълнени влакна, и се прилагат в допълнение към основните заключения за НДНТ в раздел 1.1.
|
НДНТ 37. |
С цел ефикасна употреба на ресурсите и енергията, както и намаляване на потреблението на вода и генерирането на отпадъчни води, НДНТ предполагат да бъдат използвани както техники а) и б), така и комбинацията им с техника в) или комбинацията им с техника г), посочени по-долу.
|
|||||||||||||||||||||
|
НДНТ 38. |
За да се предотвратят или намалят емисиите на хлорсъдържащи съединения и комплексообразуващи агенти във водата, НДНТ предполагат да бъде използвана една от двете или и двете техники, посочени по-долу.
|
|||||||||||||||||||
|
НДНТ 39. |
С цел ефикасна употреба на ресурсите и намаляване на количеството изпускани алкали при пречистването на отпадъчните води, НДНТ предполагат да бъде оползотворена използваната при мерсеризиране сода каустик. |
Описание
Содата каустик се извлича от водата за изплакване чрез изпаряване и при необходимост преминава през допълнително пречистване. Онечистванията във водата за изплакване се отстраняват преди изпаряването, чрез употреба например на решетки и/или микрофилтруване.
Приложимост
Приложимостта може да бъде ограничена от липсата на подходяща оползотворена топлина и/или от малкото количество сода каустик.
Таблица 1.9
Свързано с НДНТ равнище на екологични показатели (НДНТ-СНЕЕ) за оползотворяване на използваната при мерсеризиране сода каустик
|
Мерна единица |
НДНТ-СНЕЕ (Средногодишна стойност) |
|
% оползотворено количество сода каустик |
75 —95 |
Свързаният с това мониторинг е посочен в НДНТ 6.
1.5. Заключения за НДНТ за багренето
Заключенията за НДНТ в настоящия раздел са приложими по отношение на багренето и се прилагат в допълнение към общите заключения за НДНТ в раздел 1.1.
|
НДНТ 40. |
За да бъдат ефикасно употребени ресурсите и да се намалят емисиите от багрене във водата, НДНТ предполагат да бъде използвана една от посочените по-долу техники или комбинация от тях.
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
НДНТ 41. |
За да бъдат ефикасно употребени ресурсите и да се намалят емисиите от багренето на целулозни материали във водата, НДНТ предполагат да бъде използвана една от посочените по-долу техники или комбинация от тях.
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
НДНТ 42. |
За да бъдат намалени емисиите във водата от багренето на вълна, НДНТ предполагат да бъде използвана една от посочените по-долу техники в следния приоритетен ред.
|
|||||||||||||||||
|
НДНТ 43. |
За намаляване на емисиите във водата при багренето на полиестер с дисперсни багрила, НДНТ предполагат да бъде използвана една от посочените по-долу техники или комбинация от тях.
|
||||||||||||||||||||||
1.6. Заключения за НДНТ за щамповането
Заключенията за НДНТ в настоящия раздел са приложими по отношение на щамповането и се прилагат в допълнение към общите заключения за НДНТ в раздел 1.1.
|
НДНТ 44. |
С цел намаляване на потреблението на вода и генерирането на отпадъчни води, НДНТ предполагат да бъде оптимизирано почистването на оборудването за щамповане. |
Описание
Това включва:
|
— |
механично отстраняване на пастата за щамповане; |
|
— |
автоматично пускане в ход и спиране на подаването на почистваща вода; |
|
— |
повторна употреба и/или рециклиране на водата за почистване (вж. НДНТ 10, буква и). |
|
НДНТ 45. |
С цел ефикасна употреба на ресурсите НДНТ предполага да бъде използвана комбинация от посочените по-долу техники.
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
НДНТ 46. |
За да бъдат предотвратени емисиите на амоняк във въздуха и да се предотврати генерирането на отпадъчни води, съдържащи уреа, при щамповане с реактивни багрила върху целулозни материали, НДНТ предполагат да бъде използвана една от посочените по-долу техники.
|
||||||||||
|
НДНТ 47. |
За да се намалят емисиите на органични съединения (напр. формалдехид) и амоняк във въздуха при щамповане с пигменти, НДНТ предполагат да бъдат използвани химикали за щамповане с усъвършенствани екологични показатели. |
Описание
Това включва:
|
— |
сгъстители без никакво или с ниско съдържание на летливи органични съединения; |
|
— |
фиксиращи агенти с нисък потенциал за отделяне на формалдехид; |
|
— |
свързващи агенти с ниско съдържание на амоняк и нисък потенциал за отделяне на формалдехид. |
1.7. Заключения за НДНТ за апретирането
Заключенията за НДНТ в настоящия раздел са приложими по отношение на апретирането и се прилагат в допълнение към общите заключения за НДНТ в раздел 1.1.
1.7.1. Апретиране за лесно поддържане
|
НДНТ 48. |
За да се намалят емисиите на формалдехид във въздуха, произтичащи от апретирането за лесно поддържане на текстилни материали, изработени от целулозни влакна и/или от смеси от целулозни и синтетични влакна, НДНТ предполагат да бъдат използвани средства за пространствено омрежване без никакъв или с нисък потенциал за отделяне на формалдехид. |
1.7.2. Омекотяване
|
НДНТ 49. |
С цел подобряване на общите екологични показатели на омекотяването, НДНТ предполагат да бъде използвана една от техниките, посочени по-долу.
|
||||||||||
1.7.3. Апретиране със забавяне на горенето
|
НДНТ 50. |
С цел подобряване на общите екологични показатели, особено за да се предотвратят или намалят емисиите, отделяни в околната среда, и отпадъците от апретирането със забавяне на горенето, НДНТ предполагат да бъде използвана едната от техниките или и двете техники, посочени по-долу, като се дава предимство на техника а).
|
|||||||||||||||||||
1.7.4. Апретиране с репеленти на масла, вода и почва
|
НДНТ 51. |
С цел подобряване на общите екологични показатели, особено за да се предотвратят или намалят емисиите, отделяни в околната среда, както и отпадъците от апретирането с репеленти на масла, вода и почва, НДНТ предполагат да бъдат използвани репеленти на масла, вода и почва с усъвършенствани екологични показатели. |
Описание
Репелентите на масла, вода и почва се избират според:
|
— |
рисковете, свързани с тях, по-специално рисковете, свързани с устойчивостта и токсичността, включително възможността за заместване (напр. PFAS, вж. точка I. г) от НДНТ 14); |
|
— |
състава и формата на обработваните текстилни материали; |
|
— |
продуктовите спецификации (напр. комбинация от репеленти на масла, вода и почва и забавяне на горенето). |
1.7.5. Апретиране против свиване на вълната
|
НДНТ 52. |
За да се намалят емисиите във водата от апретирането против свиване на вълната, НДНТ предполагат да бъдат използвани химикали срещу степване, които не съдържат хлор. |
Описание
Неорганичните соли на пероксимоносярната киселина се използват за апретиране против свиване на вълната.
Приложимост
Приложимостта може да бъде ограничена от продуктовите спецификации (напр. свиване).
1.7.6. Защита от молци
|
НДНТ 53. |
С цел намаляване на потреблението на средства за защита от молци, НДНТ предполагат да бъде използвана една или комбинация от посочените по-долу техники.
|
|||||||||||||
1.8. Заключения за НДНТ за ламиниране
Заключението за НДНТ, представено в този раздел, се прилага по отношение на ламинирането и в допълнение към общите заключения за НДНТ в раздел 1.1.
|
НДНТ 54. |
С цел намаляване на емисиите на органични съединения във въздуха, произтичащи от ламинирането, НДНТ предполагат да бъде използвано ламиниране чрез стапяне вместо ламиниране с открит огън. |
Описание
Разтопените полимери се нанасят върху текстилните материали без прилагането на открит огън.
Приложимост
Може да не е приложимо за тънки текстилни материали и може да бъде ограничено от здравината на връзката между ламината и текстилните материали.
1.9. Описание на техниките
1.9.1. Техника за избор на използвани в процес химикали, предотвратяване или намаляване на емисиите във въздуха
|
Техника |
Описание |
|
Емисионни фактори |
Емисионните фактори са представителни стойности, чрез които се прави опит за свързване на количеството отделено вещество с процеса, свързан с отделянето на това вещество. Емисионните фактори произтичат от измервания на емисиите съгласно предварително определен протокол, като се вземат предвид текстилните материали и референтните условия на преработка (напр. време и температура на фиксиране). Те се изразяват като масата на отделеното вещество, разделена на масата на текстилните материали, обработени при референтните условия на обработка (напр. грамовете органичен въглерод, отделени на килограм текстилни материали, обработени при поток на отпадъчните газове 20 m3/h). Под внимание се взимат количеството, опасните свойства и съставът на сместа от използвани в процес химикали и тяхното поемане от текстилния материал. |
1.9.2. Техники за намаляване на емисиите във въздуха
|
Техника |
Описание |
|
Адсорбция |
Отстраняване на замърсители от потока отпадъчни газове чрез задържане върху твърда повърхност (като адсорбент обикновено се използва активен въглен). Адсорбцията може да бъде регенеративна или нерегенеративна. При нерегенеративната адсорбция отработилият адсорбент не се регенерира, а се обезврежда. При регенеративна адсорбция адсорбатът впоследствие се десорбира, например с пара (често на място), за повторно използване или обезвреждане и адсорбентът се използва повторно. При непрекъсната експлоатация обикновено се използват едновременно повече от два адсорбата, като единият от тях е в режим на десорбция. |
|
Кондензиране |
Кондензирането е техника за премахване на изпаренията на органични и неорганични съединения от потока отпадъчен газ чрез понижаване температурата му под точката на оросяване. |
|
Циклон |
Оборудване за отстраняване на прах от потока отпадъчни газове чрез въздействието на центробежни сили, обикновено в конусообразна камера. |
|
Електростатичен прахоуловител (ЕСП) |
Електростатичните прахоуловители (ЕСП) функционират чрез зареждане с електрически заряд на частиците, които под въздействието на електрическо поле се отделят от газовия поток. Електростатичните прахоуловители могат да функционират при широк обхват на експлоатационните условия. Ефикасността на намаляването може да зависи от броя на полетата, времепрестоя (едрината) и устройствата за отстраняване на частици нагоре по веригата. Обикновено те са с между две и пет полета. Електростатичните прахоуловители като тип могат да бъдат сухи или мокри в зависимост от техниката, използвана за събиране на праха от електродите. |
|
Термично окисление |
Окисление на запалимите газове и миризмите в потока отпадъчен газ чрез нагряване в горивна камера на сместа от замърсители с въздух или кислород до температура над нейната точка на самозапалване и поддържане на сместа при висока температура достатъчно дълго, за да се извърши пълно изгаряне до получаване на въглероден диоксид и вода. |
|
Мокро скруберно очистване |
Отстраняване на газообразните или праховите замърсители от потока отпадъчни газове посредством масопренасяне към вода или воден разтвор. Това може да включва химична реакция (напр. в киселинен или алкален скрубер). |
1.9.3. Техники за намаляване на емисиите във води
|
Техника |
Описание |
||||||||
|
Процес с активна утайка |
Биологично окисление на разтворени органични замърсители с кислород, като се използва метаболизмът на микроорганизмите. В присъствието на разтворен кислород (подаван като въздух или чист кислород) органичните вещества се преобразуват до въглероден диоксид, вода или други метаболити и биомаса (т.е. активна утайка). Микроорганизмите се поддържат в суспензия в отпадъчните води и цялата смес се аерира механично. Сместа, съдържаща активна утайка, се изпраща в съоръжение за отделяне на активната утайка, откъдето активната утайка се връща в биобасейна. |
||||||||
|
Адсорбция |
Метод за разделяне, при който съединенията в течността (напр. отпадъчната вода) се задържат върху твърда повърхност (обикновено активен въглен). |
||||||||
|
Анаеробно пречистване |
Биологичната трансформация на разтворени органични и неорганични замърсители в отсъствието на кислород чрез метаболизма на микроорганизмите. Продуктите от трансформацията включват метан, въглероден диоксид и сулфиди. Процесът се извършва в херметически затворен реактор за смесване. Най-често използваните видове реактори са:
|
||||||||
|
Химично окисление |
Органичните съединения се окисляват до по-малко вредни и по-лесно биоразградими съединения. Техниките включват мокро окисление или окисление с озон или водороден пероксид, евентуално с помощта на катализатори или UV лъчение. Химичното окисление се използва също така за разграждането на органичните съединения, придаващи неприятни миризми, вкус и цвят, както и за целите на дезинфекцията. |
||||||||
|
Химична редукция |
Химичната редукция представлява процес на превръщане на замърсителите посредством химични редуциращи агенти в по-малко вредни или опасни съединения. |
||||||||
|
Коагулация и флокулация |
Коагулацията и флокулацията се използват за отделянето на суспендирани твърди вещества от отпадъчните води и често се извършват в последователни етапи. Коагулацията се извършва чрез добавяне на коагуланти с противоположен заряд на този на суспендираните твърди вещества. Флокулацията се извършва чрез добавяне на полимери, така че сблъсъците на микрофлокулите предизвикват тяхното свързване и образуването на по-големи флокули. Образуваните флокули впоследствие се отделят чрез утаяване, въздушна флотация или филтруване. |
||||||||
|
Изравняване |
Балансиране на потоците и на товарите от замърсители посредством резервоари или други техники за управление. |
||||||||
|
Изпаряване |
Използването на дестилация за концентрирането на водни разтвори на вещества с висока точка на кипене с цел по-нататъшна употреба, обработка или обезвреждане (напр. изгаряне на отпадъчни води) чрез преобразуване на водата в парна фаза. Обикновено се осъществява в многостъпални съоръжения с увеличаващ се вакуум, за да се намали потреблението на енергия. Водните пари кондензират, за да се използват повторно или да бъдат заустени като отпадъчни води. |
||||||||
|
Филтруване |
Отделянето на твърдите вещества от отпадъчните води чрез пропускане през порьозна среда, напр. пясъчно или мембранно филтруване (вж. Мембранно филтруване по долу). |
||||||||
|
Флотация |
Задържането на твърди или течни частици от отпадъчната вода чрез прикрепването им към фини газови мехурчета, обикновено въздух. Плаващите частици се натрупват по водната повърхност и се събират с прецеждащи гребла. |
||||||||
|
Мембранен биореактор |
Комбинация от пречистване с активна утайка и мембранно филтруване. Използват се два варианта: а) външна рециркулация между биобасейна с активна утайка и мембранния модул; и б) потапяне на мембранния модул в аерирания биобасейн с активна утайка, където водата се филтрува през мембрана от кухи влакна, а биомасата остава в биобасейна. |
||||||||
|
Мембранно филтруване |
Микрофилтруването, ултрафилтруването, нанофилтуването и обратната осмоза са процеси на мембранно филтруване, които задържат и концентрират от едната страна на мембраната замърсителите като суспендирани вещества и колоидни частици, съдържащи се в отпадъчните води. Те се различават по отношение на размера на мембранните пори и хидростатичното налягане. |
||||||||
|
Неутрализация |
Корекцията на pH на отпадъчните води до неутрално ниво (приблизително 7) чрез добавянето на химикали. За повишаване на рН може да се използва натриев хидроксид (NaOH) или калциев хидроксид (Ca(OH)2), докато за понижаване на рН може да се използва сярна киселина (H2SO4), солна киселина (HCl) или въглероден диоксид (CO2). По време на неутрализацията някои замърсители могат да се утаят като неразтворими съединения. |
||||||||
|
Нитрификация/денитрификация |
Двуетапен процес, който обикновено се извършва в пречиствателните станции за отпадъчни води с биологично стъпало. Първата стъпка е аеробна нитрификация, при която микроорганизмите окисляват амониевия йон (NH4 +) до междинния нитритен йон (NO2 -), който след това се доокислява до нитратен йон (NO3 -). При последващия етап на безкислородна денитрификация, микроорганизмите по химичен път редуцират нитрата до газообразен азот. |
||||||||
|
Разделяне масла-вода |
Разделянето на маслата и водата, включително последващото отстраняване на маслата чрез гравитационно сепариране на свободните масла, използване на оборудване за разделяне или разрушаване на емулсията (като се използват химикали, които разслояват емулсиите, като метални соли, минерални киселини, адсорбенти и органични полимери). |
||||||||
|
Пресяване и отделяне на песъчинки |
Сепариране на вода и неразтворими замърсители, като пясък, влакна, пух или други едри материали, от текстилните отпадъчни води чрез филтруване през решетки или гравитационно утаяване в камери за отсяване. |
||||||||
|
Утаяване |
Преобразуването на разтворените замърсители в неразтворими съединения чрез добавянето на утаители. Образуваните твърди фази впоследствие се отделят чрез утаяване, пневматична флотация или филтруване. |
||||||||
|
Утаяване |
Отделянето на суспендирани вещества посредством гравитационно утаяване. |
1.9.4. Техники за намаляване на потреблението на вода, енергия и химикали
|
Техника |
Описание |
|
Напояване и отлежаване на студено (pad-batch) |
При напояване и отлежаване на студено технологичната течност се нанася чрез машина за запълване (например с фулар), a импрегнираната тъкан се върти бавно при стайна температура за продължителен период от време. Тази техника позволява намаляване на потреблението на химикали и не изисква последващи стъпки като термична фиксация, като така се намалява потреблението на енергия. |
|
Системи с нисък модул на банята (за партидни процеси) |
Ниският модул на банята може да се постигне чрез подобряване на контакта между текстилните материали и технологичната течност (например чрез създаване на турбулентност в технологичната течност), чрез усъвършенстван мониторинг на процеса, чрез подобрено дозиране и прилагане на технологичната течност (напр. чрез впръскване на струи или пръскане) и чрез избягване на смесването на технологичната течност с водата за пране или изплакване. |
|
Системи за нанасяне на малки количества (за непрекъснати процеси) |
Тъканта се импрегнира с технологична течност чрез пръскане, вакуумно засмукване през тъканта, пенообразуване, запълване, потапяне в технологичната течност, съдържаща се в пространство между два валяка или в резервоари с намален обем и др. |
(1) Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (OB L 312, 22.11.2008 г., стр. 3).
(2) Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (OВ L 396, 30.12.2006 г., стр. 1).
(3) Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси, за изменение и за отмяна на директиви 67/548/ЕИО и 1999/45/ЕО и за изменение на Регламент (ЕО) № 1907/2006 (OB L 353, 31.12.2008 г., стр. 1).
(4) За всеки параметър, за който поради ограничения при вземането на проби или при анализа и/или поради експлоатационните условия 30-минутно вземане на проби/измерване и/или средна стойност от три последователни пробовземания/измервания не е целесъобразно, може да се използва процедура за вземане на проби/измерване с по-голяма представителност.
(5) Мониторингът се прилага само когато засегнатото(ите) вещество(а)/параметър(три) (включително групи от вещества или отделни вещества в група от вещества) е определено като относимо в отпадъчния воден поток на базата на описа на входящите ресурси и произведената продукция, посочен в НДНТ 2.
(6) В случай на непряко заустване честотата на мониторинга може да бъде намалена до веднъж на всеки три месеца, ако пречиствателната станция за отпадъчни води надолу по веригата е проектирана и оборудвана по подходящ начин за обезвреждане на съответните замърсители.
(7) Мониторингът се прилага само в случай на пряко заустване.
(8) Вместо това може да се използва мониторингът на ООВ и ХПК. Мониторингът на ООВ е предпочитаният вариант, защото при него не се разчита на използването на силно токсични съединения.
(9) В случай на непряко заустване честотата на мониторинга може да бъде намалена до веднъж месечно, ако пречиствателната станция за отпадъчни води надолу по веригата е проектирана и оборудвана по подходящ начин за обезвреждане на съответните замърсители.
(10) Ако се докаже, че равнищата на емисиите са достатъчно стабилни, може да се приеме по-ниска честота на мониторинг, която да е веднъж месечно.
(11) В случай на непряко заустване честотата на мониторинга може да бъде намалена до веднъж на всеки шест месеца, ако пречиствателната станция за отпадъчни води надолу по веригата е проектирана и оборудвана по подходящ начин за обезвреждане на съответните замърсители.
(12) Характеризирането на отпадъчните води се извършва преди работата на инсталацията да е започнала или преди актуализиране на разрешителното за инсталацията за първи път след публикуването на тези заключения за НДНТ, както и след всяка промяна (например промяна на „рецептата“) в инсталацията, която може да увеличи товара на замърсителите.
(13) Възможна е употребата на най-чувствителния параметър за токсичност или на подходяща комбинация от параметри за токсичност.
(14) Доколкото е възможно, измерванията се извършват при очаквано най-високо емисионно равнище при нормални експлоатационни условия.
(15) В случай на масов дебит на прах, по-малък от 50 g/h, минималната честота на мониторинг може да бъде намалена до веднъж на всеки три години.
(16) Резултатите от мониторинга се докладват заедно със съответното отношение въздух-текстил.
(17) Мониторингът се прилага само когато засегнатото вещество е определено като съществено в отпадъчния газов поток на базата на описа на входящите ресурси и произведената продукция, посочен в НДНТ 2.
(18) Мониторингът не се прилага в нито един от случаите, в които за гориво се използва единствено природен газ или единствено втечнен нефтен газ.
(19) В случай на масов поток на ОЛОВ, по-малък от 200 g/h, минималната честота на мониторинг може да бъде намалена до веднъж на всеки три години.
(20) Долната граница на тези стойности може да бъде постигната при високи нива на рециклиране на водата (напр. обекти с интегрирано управление на водните ресурси за няколко инсталации).
(21) Диапазонът също се отнася и за комбинираното партидно багрене на прежди и свободни влакна.
(22) Горната граница на диапазона на тези стойности може да бъде по-висока и да достигне до 100 m3/t за инсталации, при които се използва комбинация от непрекъснати и партидни процеси.
(23) Описания на техниките са дадени в раздел 1.9.3.
(24) Минимално заустване на отпадъчни води (напр. „нулево количество изпуснати течности“) може да се постигне чрез употреба на комбинация от техники, включително усъвършенствани техники за пречистване и рециклиране на отпадъчните води.
(25) Периодите на осредняване са определени в общите съображения.
(26) НДНТ-СЕН се прилагат само когато засегнатото вещество/параметър е определено като относимо в отпадъчния воден поток на базата на описа на входящите ресурси и произведената продукция, посочен в НДНТ 2.
(27) Горната граница на обхвата на НДНТ-СЕН може да бъде по-висока и да достига до 0,8 mg/l при багрене на полиестерни и/или модакрилни влакна.
(28) Прилагат се или НДНТ-СЕН за ХПК, или НДНТ-СЕН за ООВ. НДНТ-СЕН за ООВ е предпочитаният вариант, защото при извършването на мониторинг не се разчита на използването на силно токсични съединения.
(29) Горната граница на обхвата на НДНТ-СЕН може да достига до 150 mg/l:
|
— |
когато специфичното количество заустени отпадъчни води като плаваща годишна стойност е по-малко от 25 m3/t обработени текстилни материали; или |
|
— |
когато ефикасността на намаляването на емисиите като плаваща годишна стойност е ≥ 95 %. |
(30) НДНТ-СЕН не се прилага за биохимична потребност от кислород (БПК). За ориентация, нивото на средногодишния БПК5 на изхода на стъпалото на инсталация за биологично пречистване на отпадъчни води обикновено е ≤ 10 mg/l.
(31) Горната граница на обхвата на НДНТ-СЕН може да бъде по-висока и да достига до 1,2 mg/l при багрене на полиестерни и/или модакрилни влакна.
(32) Горната граница на обхвата на НДНТ-СЕН може да бъде по-висока и да достига до 0,3 mg/l, когато багренето на полиамидните, вълнените или копринените влакна се извършва с металокомплексни багрила.
(33) Горната граница на обхвата на НДНТ-СЕН може да бъде по-висока и да достига до 0,2 mg/l при багрене или щамповане с реактивни багрила или пигменти, съдържащи никел.
(34) Горната граница на обхвата на НДНТ-СЕН може да бъде по-висока и да достига до 0,8 mg/l при обработка на вискозни влакна или при багрене с катионни багрила, съдържащи цинк.
(35) НДНТ-СЕН може да не се прилага, когато температурата на отпадъчната вода е ниска за продължителни периоди от време (напр. под 12 °C).
(36) Горната граница на обхвата на НДНТ-СЕН може да достига до 50 mg/l:
|
— |
когато специфичното количество заустени отпадъчни води като плаваща годишна стойност е по-малко от 25 m3/t обработени текстилни материали; или |
|
— |
когато ефикасността на намаляването на емисиите като плаваща годишна стойност е ≥ 95 %. |
(37) Периодите на осредняване са определени в общите съображения.
(38) НДНТ-СЕН може да не се прилагат, ако пречиствателната станция за отпадъчни води надолу по веригата е проектирана и оборудвана по подходящ начин за намаляване на съответните замърсители, при условие че това не води до по-високо ниво на замърсяване в околната среда.
(39) НДНТ-СЕН се прилагат само когато засегнатото вещество/параметър е определено като относимо в отпадъчния воден поток на базата на описа на входящите ресурси и произведената продукция, посочен в НДНТ 2.
(40) Горната граница на обхвата на НДНТ-СЕН може да бъде по-висока и да достига до 0,8 mg/l при багрене на полиестерни и/или модакрилни влакна.
(41) Горната граница на обхвата на НДНТ-СЕН може да бъде по-висока и да достига до 1,2 mg/l при багрене на полиестерни и/или модакрилни влакна.
(42) Горната граница на обхвата на НДНТ-СЕН може да бъде по-висока и да достига до 0,3 mg/l, когато багренето на полиамидните, вълнените или копринените влакна се извършва с металокомплексни багрила.
(43) Горната граница на обхвата на НДНТ-СЕН може да бъде по-висока и да достига до 0,2 mg/l при багрене или щамповане с реактивни багрила или пигменти, съдържащи никел.
(44) Горната граница на обхвата на НДНТ-СЕН може да бъде по-висока и да достига до 0,8 mg/l при обработка на вискозни влакна или при багрене с катионни багрила, съдържащи цинк.
(45) НДНТ-СЕН се прилагат само когато формалдехидът е определен като относим в отпадъчния газов поток на базата на описа на входящите ресурси и произведената продукция, посочен в НДНТ 2.
(46) За дейностите, изброени в точки 3 и 9, част 1 от приложение VII към Директивата относно емисиите от промишлеността (ДЕП), обхватите на НДНТ-СЕН се прилагат до степента, в която водят до по-ниски емисии в сравнение с нормите за допустими емисии в част 2 и 4 от приложение VII към ДЕП.
(47) За процеси на апретиране със средства за лесно поддържане, репеленти за вода/масло/почви и/или забавители на горенето горната граница на обхвата на НДНТ-СЕН може да бъде по-висока и да достигне до 10 mg/Nm3.
(48) Долната граница на обхвата обикновено се постига, когато се използва термично окисление.
(49) НДНТ-СЕН не се прилагат, когато масовият поток на ОЛОВ е под 200 g/h за емисионни точки, когато:
|
— |
не се използват техники за намаляване и |
|
— |
няма CMR вещества, които да са идентифицирани като относими в отпадъчния газов поток на базата на описа на входящите ресурси и произведената продукция, посочен в НДНТ 2. |
(50) НДНТ-СЕН не се прилага, когато масовият прахов поток е под 50 g/h за емисионната/ите точка/и, когато:
|
— |
не се използват техники за намаляване и |
|
— |
няма CMR вещества, които да са идентифицирани като относими в отпадъчния газов поток на базата на описа на входящите ресурси и произведената продукция, посочен в НДНТ 2. |
(51) НДНТ-СЕН се прилагат само когато NH3 е идентифициран като относим вотпадъчния газов поток на базата на описа на входящите ресурси и произведената продукция, посочен в НДНТ 2.
(52) Горната граница на обхвата на НДНТ-СЕН може да бъде по-висока и да достигне до 20 mg/Nm3, когато амониевият сулфамат се употребява като забавител на горенето или амонякът се употребява за фиксиране (вж. НДНТ 50).