(1)

Съюзът е определил като една от своите цели насърчаването на защитата на правата на детето, както е посочено в член 3 от Договора за Европейския съюз. Мерките за закрила на децата срещу незаконно прехвърляне или задържане са съществен елемент от тази политика.

(2)

Съветът прие Регламент (ЕС) 2019/1111 (2) (Регламент „Брюксел IIб“), който има за цел да закриля децата от вредните последици от незаконното прехвърляне или задържане и да въведе процедури за осигуряване на бързото им връщане в държавата на обичайно пребиваване, както и да осигурява защита на правото на лични отношения и правото на упражняване на родителски права.

(3)

Регламент „Брюксел IIб“ допълва и подсилва разпоредбите на Хагската конвенция от 25 октомври 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца („Хагската конвенция от 1980 г.“), която установява на международно равнище система за задължения и сътрудничество между договарящите държави и между централните органи и има за цел осигуряването на незабавното връщане на незаконно прехвърлени или задържани деца.

(4)

Всички държави членки са страни по Хагската конвенция от 1980 г.

(5)

Съюзът насърчава трети държави да се присъединят към Хагската конвенция от 1980 г. и подкрепя правилното прилагане на Хагската конвенция от 1980 г., като участва заедно с държавите членки, inter alia, в специалните комисии, редовно организирани от Хагската конференция по международно частно право.

(6)

Една обща нормативна уредба, приложима между държавите членки и трети държави, може да бъде най-доброто решение в деликатни случаи на международно отвличане на деца.

(7)

В Хагската конвенция от 1980 г. се предвижда, че тя се прилага между присъединяващата се държава и договарящите държави, които са направили декларация, че приемат присъединяването ѝ.

(8)

Хагската конвенция от 1980 г. не допуска регионални организации за икономическа интеграция като Съюза да стават страни по нея. Следователно Съюзът не може да се присъедини към Хагската конвенция от 1980 г., нито да депозира декларация за приемане на присъединяваща се държава.

(9)

Съгласно Становище 1/13 на Съда на Европейския съюз (3) декларациите за приемане по Хагската конвенция от 1980 г. са от изключителната външна компетентност на Съюза.

(10)

Филипините депозираха своя инструмент за присъединяване към Хагската конвенция от 1980 г. на 16 март 2016 г. Хагската конвенция от 1980 г. влезе в сила за Филипините на 1 юни 2016 г.

(11)

Оценката на положението във Филипините доведе до заключението, че държавите членки могат да приемат, в интерес на Съюза, присъединяването на Филипините съгласно условията на Хагската конвенция от 1980 г.

(12)

Поради това държавите членки следва да бъдат упълномощени да депозират своите декларации за приемане на присъединяването на Филипините, в интерес на Съюза, в съответствие с условията, изложени в настоящото решение.

(13)

Ирландия е обвързана от Регламент „Брюксел IIб“ и поради това участва в приемането и прилагането на настоящото решение.

(14)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящото решение и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане,