(1)

В съответствие с член 192, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) развитието и координацията на политиката на Съюза в областта на околната среда се определят от последователните общи програми за действие за околната среда, които от 1973 г. осигуряват рамка за действието на Съюза в областта на околната среда и климата.

(2)

С Решение № 1386/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (4) беше създадена Седмата програма за действие за околната среда (наричана по-нататък „7-а ПДОС“). В нея се излага екологичната програма на Съюза за периода до 31 декември 2020 г., както и дългосрочна визия за 2050 г.

(3)

В доклада на Комисията от 15 май 2019 г. за оценката на 7-ата ПДОС се стига до заключението, че визията за 2050 г. и приоритетните цели на програмата все още са валидни: 7-ата ПДОС е допринесла за осигуряването на по-предвидими, по-бързи и по-добре координирани действия в политиката в областта на околната среда, и че структурата и благоприятстващата рамка на 7-ата ПДОС са спомогнали да се изградят полезни взаимодействия, като по този начин политиката в областта на околната среда е станала по-ефективна и по-ефикасна. Освен това в него се посочва, че 7-ата ПДОС е предвидила Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие (наричана по-нататък „Програмата на ООН до 2030 г.“), наблягайки на факта, че икономическият растеж и социалното благосъстояние зависят от здрави природни ресурси, че е улеснила осъществяването на целите за устойчиво развитие („ЦУР“), и че чрез нея Съюзът можа да говори с един глас на световната сцена по въпросите на климата и околната среда, но също и че постигнатият напредък в областта на опазването на природата, здравето и интегрирането на съображенията, свързани с околната среда, в други области на политиките не е достатъчен. В доклада също така се стига до заключението, че в 7-ата ПДОС е могло да се обърне повече внимание на социалните въпроси, като се вземат за основа съществуващите връзки между околната среда и социалната политика, например що се отнася до въздействието върху уязвимите групи, работните места, социалното приобщаване и неравенството. Освен това в доклада на Комисията се отбелязва, че въпреки поставянето на все по-амбициозни цели в областта на околната среда, разходите за опазване на околната среда в Европа остават постоянни в продължение на много години (приблизително 2 % от БВП) и че неприлагането на законодателството в областта на околната среда струва на икономиката на Съюза около 55 милиарда евро годишно под формата на разходи за здравеопазване и преки разходи за околната среда. В доклада на Комисията също така се отбелязва, че изпълнението на 7-ата ПДОС е можело да бъде подсилено от по-строг механизъм за мониторинг.

(4)

Съгласно доклада на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) „The European environment – state and outlook 2020, Knowledge for transition to a sustainable Europe“ (Европейската околна среда — състояние и перспективи (2020 г.), знания за прехода към устойчива Европа) (наричан по-нататък „SOER 2020“) пред Съюза се разкрива уникалната възможност през идното десетилетие да заеме водещи позиции в световен мащаб по отношение на устойчивостта, като се справи със свързаните с устойчивостта неотложни предизвикателства, които изискват системни решения. Системната промяна предполага фундаментална, преобразуваща и хоризонтална форма на промяна, която включва значителни промени и преориентиране на целите на системите, стимулите, технологиите, социалните практики и норми, както и на системите на познанието и управленските подходи. Както е посочено в SOER 2020, един от най-важните фактори, стоящи в основата на продължаващите предизвикателства пред Европа по отношение на околната среда и устойчивостта, е, че те са неразривно свързани с икономическите дейности и начин на живот, по-специално обществените системи, които предоставят на европейците блага, като например храна, енергия и мобилност. Осигуряването на съгласуваност на политиките и пълно прилагане на съществуващите политики в областта на околната среда ще помогне много на Европа да постигне целите си в областта на околната среда до 2030 г. и да изпълни Програмата на ООН до 2030 г. и нейните ЦУР.

(5)

Комисията реагира на установените в SOER 2020 предизвикателства, като прие съобщението от 11 декември 2019 г., озаглавено „Европейският зелен пакт“ – нова стратегия за растеж за двоен екологичен и цифров преход, която има за цел да превърне Съюза в справедливо и благоденстващо общество с устойчива, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика с ефективно използване на ресурсите и да защитава, опазва и оптимизира природния капитал на Съюза, като същевременно подобрява качеството на живот на настоящото и бъдещите поколения. Бързото постигане на целите в областта на климата и околната среда, като същевременно се опазва здравето и благосъстоянието на хората от екологични рискове и въздействия и се гарантира справедлив и приобщаващ преход, следва да бъде приоритет. В Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета (5) е заложена целта на Съюза за постигане на неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г.

(6)

В резолюцията си от 28 ноември 2019 г. относно извънредното положение по отношение на климата и околната среда Европейският парламент подчертава, че предприемането на незабавни и амбициозни действия е от решаващо значение и настоятелно призова Комисията да предприеме конкретни действия, включително като гарантира, че всички съответни бъдещи законодателни и бюджетни предложения са напълно приведени в съответствие с целта за ограничаване на глобалното затопляне до под 1,5 °C, както и че не допринасят за загубата на биологично разнообразие, както и като се справи с несъответствията между настоящите политики на Съюза по отношение на извънредната ситуация в областта на климата и околната среда, по-специално чрез широкообхватна реформа на своите политики в областта на селското стопанство, търговията, транспорта, енергетиката и инвестициите в инфраструктура.

(7)

Европейският зелен пакт е в основата на Плана за възстановяване на ЕС (Next Generation EU Recovery Plan), с който се насърчават инвестициите в сектори, които са ключови за екологичния и цифровия преход, с цел изграждане на устойчивост и създаване на растеж и работни места в справедливо и приобщаващо общество. Върху установените в Европейския зелен пакт приоритетни цели се основава и Механизмът за възстановяване и устойчивост, който заедно с бюджета на Съюза за периода 2021—2027 г. ще помогне за икономическото възстановяване на Съюза след кризата с COVID-19. Освен това всички инициативи в рамките на Плана за възстановяване на ЕС трябва да зачитат, когато е приложимо, принципа за „ненанасяне на значителни вреди“, както е предвидено в член 17 от Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета (6) (наричан по-нататък „Регламента за таксономията“). Планът за възстановяване на ЕС предоставя важна възможност за ускоряване на темповете на прехода към неутралност по отношение на климата и опазване на околната среда.

(8)

Срокът на действие на 7-ата ПДОС изтече на 31 декември 2020 г., като в член 4, параграф 3 от нея от Комисията се изиска да представи, когато е целесъобразно, своевременно предложение за Осма програма за действие за околната среда (наричана по-нататък „8-ата ПДОС“), за да се избегне прекъсване между двете програми. В своето съобщение относно Европейския зелен пакт Комисията обяви, че 8-ата ПДОС ще включва нов механизъм за мониторинг, за да се гарантира, че Съюзът продължава да изпълнява своите цели в областта на околната среда.

(9)

В съответствие с член 192, параграф 3 от ДФЕС 8-ата ПДОС определя приоритетните цели, които трябва да бъдат постигнати. Мерките, необходими за изпълнението на 8-ата ПДОС, трябва да бъдат приети съгласно член 192, параграф 1 или 2 от ДФЕС.

(10)

Мерките, с които се изпълнява 8-ата ПДОС, като например инициативи, програми, инвестиции, проекти и споразумения, следва да вземат предвид принципа за „ненанасяне на значителни вреди“, предвиден в член 17 от Регламента за таксономията.

(11)

8-ата ПДОС следва да подкрепя целите на Европейския зелен пакт в съответствие с дългосрочната цел най-късно до 2050 г. да живеем добре в пределите на нашата планета, съгласно вече установеното в 7-ата ПДОС. 8-ата ПДОС, в качеството си на всеобхватната програма на Съюза за действия в областта на околната среда, която продължава до 2030 г., надхвърля рамките на Европейския зелен пакт. Приоритетните цели на 8-ата ПДОС определят посока за създаването на политиките на Съюза, като се основават на, но не се ограничават до ангажиментите, поети в рамките на стратегиите и инициативите на Европейския зелен пакт, като например Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г., новия план за действие за кръгова икономика, стратегията за устойчивост в областта на химикалите и плана за действие за нулево замърсяване.

(12)

Парижкото споразумение, прието съгласно Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (7) (наричано по-нататък „Парижкото споразумение“), има за цел да засили глобалния отговор на заплахата от изменението на климата, включително чрез задържане на покачването на средната температура в световен мащаб до значително под 2 °C над нивата от прединдустриалния период и полагане на по-нататъшни усилия за ограничаване на покачването на температурата до 1,5 °C над нивата от прединдустриалния период, като отчита, че това ще доведе до значително намаляване на рисковете и въздействието на изменението на климата.

(13)

8-ата ПДОС представлява основата за постигане на целите в областта на околната среда и климата, определени в Програмата на ООН до 2030 г. и нейните ЦУР, и следва да бъде съгласувана с целите на Парижкото споразумение, Конвенциите от Рио и други относими международни споразумения. 8-ата ПДОС дава възможност за системна промяна в икономиката на Съюза, която осигурява благосъстоянието в рамките на пределите на планетата, където растежът е придружен от възстановяване, и следва също така да гарантира, че екологичният преход се извършва по справедлив и приобщаващ начин и същевременно допринася за намаляването на неравенствата. Според модел, разработен от Стокхолмския център за устойчивост, постигането на свързаните с околната среда и климата ЦУР е в основата на социалните и икономическите ЦУР, тъй като нашите общества и икономики зависят от съществуването на здравословна биосфера и тъй като устойчивото развитие може да се осъществи само в рамките на безопасния марж на една стабилна и устойчива планета. Изпълнението на ЦУР от страна на Съюза и неговата подкрепа за трети държави за същата цел ще бъдат от съществено значение, ако Съюзът иска да демонстрира водеща роля в световен мащаб за постигането на преход към устойчивост.

(14)

Действията за постигане на целите на Съюза в областта на околната среда и климата трябва да се извършват в съответствие с прилагането на Европейския стълб на социалните права.

(15)

Съгласно член 191, параграф 2 от ДФЕС политиката на Съюза в областта на околната среда трябва да има за цел постигането на високо равнище на защита, като взема предвид различното състояние на регионите в рамките на Съюза, и да се основава на принципите на предпазните мерки и превантивните действия, на принципа на приоритетното отстраняване още при източника на замърсяване на околната среда и на принципа „замърсителят плаща“.

(16)

8-ата ПДОС следва да ускори екологичния справедлив и приобщаващ преход към кръгова икономика, която е неутрална по отношение на климата, устойчива, нетоксична, отличава се с ефективно използване на ресурсите, основава се на възобновяеми енергийни източници, издръжлива е и е конкурентоспособна и чрез която на планетата се връща обратно повече, отколкото се взема. Екологичният преход следва да се случи в контекста на икономика на благосъстоянието, където растежът е придружен от възстановяване и която дава възможност за системна промяна, която признава, че благоденствието и просперитетът на нашите общества зависят от стабилен климат, здравословна околна среда и процъфтяващи екосистеми и която осигурява безопасен марж в рамките на пределите на планетата. Тъй като световното население и нуждата от природни ресурси продължават да растат, стопанската дейност следва да се развива по устойчив начин, който не само не нанася вреди, но и противодейства на изменението на климата, опазва, възстановява и подобрява състоянието на околната среда, включително, като спира и обръща тенденцията за загуба на биологично разнообразие, предотвратява увреждането на околната среда, опазва здравето и благосъстоянието от отрицателни екологични рискове и въздействия, предотвратява и намалява замърсяването, води до поддържане и обогатяване на природния капитал и насърчаване на устойчивата биоикономика и съответно осигурява изобилие от възобновяеми и невъзобновяеми ресурси. Чрез непрекъснати научни изследвания и иновации, трансформация на моделите на производство и потребление, адаптиране към новите предизвикателства и съвместно създаване на блага икономиката на благосъстоянието укрепва устойчивостта и опазва благосъстоянието на сегашните и бъдещите поколения.

(17)

В 8-ата ПДОС следва да се определят тематични приоритетни цели в областите смекчаване на въздействието на изменението на климата, приспособяване към изменението на климата, опазване и възстановяване на сухоземното и морското биологично разнообразие, нетоксична кръгова икономика, нулево замърсяване на околната среда и свеждане до минимум на натиска върху околната среда от производството и потреблението във всички сектори на икономиката. Тези тематични приоритетни цели, които разглеждат както причините, така и последиците от вредите за околната среда, са неразривно свързани. Следователно за тяхното постигане е необходим системен подход. В 8-ата ПДОС следва допълнително да се определят благоприятстващите условия за постигането, по последователен начин, на дългосрочните и тематичните приоритетни цели за всички участници.

(18)

Оценките на въздействието, извършвани в контекста на 8-ата ПДОС следва да вземат изцяло предвид непосредственото и дългосрочното въздействие върху околната среда и климата, като част от интегриран анализ на икономическото, социално и екологично въздействие, включително кумулативните последици и разходите при действие и при бездействие в това отношение. Тези оценки на въздействието следва да се основават на широки и прозрачни консултации. В срок от осем седмици след приключване на обществена консултация Комисията следва да представя подробна обратна информация относно отговорите от консултациите със заинтересованите страни, като се прави разграничение между мненията на различните видове заинтересовани страни.

(19)

Преходът към икономика на благосъстоянието, в която растежът е придружен от възстановяване, е залегнал в 8-ата ПДОС и е заложен в приоритетните цели за 2030 г. и 2050 г. За да се осигури този преход, ще е необходимо Съюзът да разработи по-цялостен подход към създаването на политики, inter alia, чрез използването на обобщаваща таблица, която измерва икономическия, социалния и екологичния напредък „отвъд БВП“. С помощта на набор от показатели, като част от усилията на Съюза за изпълнение на Програмата на ООН до 2030 г., ще се обобщят съществуващите показатели и процеси на мониторинг, като същевременно също така ще се предоставя информация относно разстоянието до целта, когато това е възможно, и в крайна сметка това ще послужи като политическо обобщение, което да направлява създаването на политики. Поради това разработването на такъв набор от показатели е включено като благоприятстващо условие в 8-ата ПДОС.

(20)

Програмата на ООН за околната среда и Световният форум на ОИСР по въпросите на околната среда подчертаха, че промените в околната среда оказват и въздействие, свързано с пола. Диференцираните по пол роли също водят до диференцирана уязвимост на жените и мъжете към последиците от изменението на климата, а последиците от изменението на климата изострят неравенството между половете. Поради това е необходима перспектива от позицията на половете при действията и целите, свързани с постигането на приоритетните цели на 8-ата ПДОС, за да се гарантира, че неравенството между половете не се запазва трайно.

(21)

В член 35 от Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета (8) се посочва, че докладът за състоянието на Енергийния съюз трябва да включва елемент относно напредъка на държавите членки по отношение на постепенното премахване на енергийните субсидии, особено за изкопаеми горива. В член 17 от посочения регламент се предвижда, че Комисията, подпомагана от Комитета за Енергийния съюз, трябва да приема актове за изпълнение, включително методика за докладване относно постепенното премахване на енергийните субсидии, по-специално за изкопаеми горива. Освен това, въз основа на резултатите от текущо проучване, Комисията ще подкрепи държавите членки при постепенното премахване на други вредни за околната среда субсидии.

(22)

За да се отговори на нуждите на Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г., включително инвестиционните приоритети за „Натура 2000“ и екологосъобразната инфраструктура, Комисията прецени, че следва да се отпускат най-малко 20 милиарда евро годишно за разходи за природата. Това ще изисква мобилизиране на частно и публично финансиране на национално равнище и на равнището на Съюза, включително чрез редица различни програми.

(23)

В съответствие със съобщението на Комисията от 14 октомври 2020 г., озаглавено „Стратегия за устойчивост в областта на химикалите - Към нетоксична околна среда“, 8-ата ПДОС следва да подкрепя усилията на Съюза за насърчаване на доброто управление на химикалите чрез международно сътрудничество и партньорства, в рамките на двустранни, регионални и многостранни форуми, както и в сътрудничество с трети държави. В съответствие с международните ангажименти Съюзът ще гарантира, че опасните химикали, забранени в Съюза, не се произвеждат за износ, включително чрез изменение на съответното законодателство, ако и когато това е необходимо.

(24)

Както в Съюза, така и в световен мащаб състоянието на земите и почвата продължава да се влошава в резултат на широк кръг човешки дейности, като например лошо управление на земята, промени в земеползването, неустойчиви селскостопански практики, изоставяне на земята, замърсяване, неустойчиви горскостопански практики и запечатване на почвата, и поради загуба на биологично разнообразие и изменение на климата, често в съчетание с други фактори, като по този начин се намалява капацитетът на земите и почвата да предоставят екосистемни услуги и функции.

(25)

Глобалната продоволствена система, включително селското стопанство, рибарството и аквакултурите, продължава да бъде една от основните движещи сили на изменението на климата и увреждането на околната среда, включително обезлесяването в световен мащаб. За да се гарантира постигането на приоритетните цели на 8-ата ПДОС, е необходима трансформация на продоволствената система на Съюза.

(26)

Според доклада от семинара относно биологичното разнообразие и пандемиите от 29 октомври 2020 г., изготвен от междуправителствената научно-политическа платформа относно биоразнообразието и предлаганите от екосистемите услуги (IPBES), основните причини за пандемиите са същите глобални промени в околната среда, които водят до загуба на биологично разнообразие и изменение на климата, включително промените в земеползването и селскостопанската експанзия и интензификация, както и търговията с видове от дивата флора и фауна и тяхното потребление и други фактори. Изменението на климата е фактор за появата на болести и вероятно ще доведе до значителен бъдещ пандемичен риск, докато загубата на биологично разнообразие е свързана и с преобразуването на ландшафта и в някои случаи може да доведе до повишен риск от нововъзникващи болести. Според доклада цената на бездействието значително надвишава разходите за прилагане на глобални стратегии за предотвратяването на пандемии, основани на намаляване на търговията с видове от дивата флора и фауна и на промените в земеползването, както и на увеличаване на наблюдението в съответствие с подхода „Едно здраве“.

(27)

Пандемията от COVID-19, която доведе до безпрецедентна глобална здравна и икономическа криза, отново показа важността на прилагането на многосекторния подход „Едно здраве“ при създаването на политики, който признава, че човешкото здраве зависи от състоянието на околната среда и е свързано с нейните компоненти и фактори, включително здравето на животните, и че действията за справяне със заплахите за здравето трябва да отчитат сложността на взаимовръзките между здравето и околната среда. 8-ата ПДОС следва да допринесе за пълното интегриране на подхода „Едно здраве“ на всички равнища на създаване на политики.

(28)

Напредъкът по отношение на признаването на правото на чиста, здравословна и устойчива околна среда, както е посочено в Резолюция 48/13 на Съвета на ООН по правата на човека, е благоприятстващо условие за постигането на приоритетните цели на 8-ата ПДОС.

(29)

Терминът „екосистемен подход“, който е установен съгласно Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие, представлява стратегия за интегрираното управление на земите, водите и живите ресурси, която насърчава тяхното опазване и устойчиво използване по справедлив начин, за да помогне за постигането на баланс между трите цели на конвенцията, а именно опазването, устойчивото използване и споделянето на ползите от биологичното разнообразие.

(30)

Според доклада на ЕАОС „Nature-based solutions in Europe: Policy, knowledge and practice for climate change adaptation and disaster risk reduction“ (Природосъобразни решения в Европа: политика, знания и практика за адаптиране към изменението на климата и намаляване на риска от бедствия) природосъобразните решения за адаптиране към изменението на климата и за намаляване на риска от бедствия са действия, които работят с природата и я укрепват, за да се възстановят и защитят екосистемите и за да се помогне на обществото да се адаптира към последиците от изменението на климата и да забави по-нататъшно затопляне, като същевременно осигуряват множество допълнителни ползи. Изпълнението на природосъобразни решения следва да бъде съгласувано с приоритетните цели на 8-ата ПДОС.

(31)

Отчитането на природния капитал – инструмент, който има за цел да измерва промените в запасите от природен капитал на различни нива и да интегрира стойността на екосистемните услуги в системите за счетоводство и отчитане – следва да подпомага измерването на напредъка по отношение на амбициозните цели и мерки за намаляване на емисиите на парникови газове и опазване и възстановяване на биологичното разнообразие, което то не може да замени.

(32)

Състоянието на морските и крайбрежните екосистеми, като например мангрови гори, коралови рифове, солени блата и подводни ливади, се влошава и е предмет на отрицателно въздействие от вредни практики, замърсяване и процеси като еутрофикацията и подкиселяването, които оказват въздействие върху биологичното разнообразие, което поддържат, и върху екосистемните услуги и функции, които те предоставят, както и способността им да действат като въглеродни поглътители. Необходими са спешни действия за опазване и възстановяване на морските и крайбрежните екосистеми, включително океанското дъно. Защитата и опазването на океаните е глобално предизвикателство и колективна отговорност и е необходимо да се повиши осведомеността и да се подобри грамотността по отношение на океаните, за да се насърчи приемането и прилагането на ефективни мерки от всички равнища и участници в обществото.

(33)

Очаква се увреждането на околната среда и неблагоприятните последици от изменението на климата да се увеличат допълнително през следващите години, като окажат най-силно въздействие върху развиващите се държави и уязвимото население. С цел да се спомогне за изграждането на устойчивост и да се окаже подкрепа на трети държави в усилията им за смекчаване на изменението на климата и адаптиране към него, както и за опазване на биологичното разнообразие, финансовата помощ от Съюза и държавите членки за трети държави следва да допринася за изпълнение на Програмата на ООН до 2030 г., Парижкото споразумение и глобалната рамка на Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие за периода след 2020 г. и да бъде в съответствие с приоритетните цели на 8-ата ПДОС. Освен това Съюзът и държавите членки следва също така да гарантират, че Парижкото споразумение и другите международни споразумения в областта на климата и околната среда се прилагат по начин, който отразява принципите на справедливост и на общи, но разграничени отговорности и съответни възможности, както е посочено в член 2, параграф 2 от Парижкото споразумение.

(34)

Зелената дипломация и засиленото сътрудничество с трети държави, включително развиващите се държави, и подкрепата за доброто международно управление в областта на околната среда, включително насърчаването на достъпа до информация, общественото участие в процеса на вземане на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, са от ключово значение за постигане на ЦУР, както и на целите на Съюза в областта на околната среда и климата. Осигуряването на полезни взаимодействия и съгласуваност между всички вътрешни и външни политики на Съюза, включително търговските политики и споразумения, и съблюдаването на принципа на съгласуваност на политиките за устойчиво развитие също е от съществено значение.

(35)

Тъй като политиката в областта на околната среда е силно децентрализирана, мерките за постигане на приоритетните цели на 8-ата ПДОС следва да се предприемат на различни равнища на управление, т.е. на равнището на Съюза, както и на национално, регионално и местно равнище, с подход на сътрудничество за многостепенно управление. Ефикасният мониторинг, изпълнение, прилагане и отчетност са от съществено значение и е необходимо ефективно управление, за да се гарантира съгласуваност между политиките. Следва да се укрепи интегрираният подход към разработването и изпълнението на политики, за да се увеличат максимално полезните взаимодействия между екологичните, социалните и икономическите цели, като същевременно се извършва системен скрининг и, по целесъобразност, се правят системни оценки на потенциалните компромиси между тях, както и системни оценки на нуждите на уязвимите и маргинализираните групи. Този интегриран подход следва да отговаря на конкретните нужди на всички региони, включително градските и селските райони и най-отдалечените региони. Освен това достъпът до информация за околната среда, общественото участие в процеса на вземане на решения в областта на околната среда и достъпът до правосъдие, включително прозрачното ангажиране със и между публичните органи на всички равнища на вземане на решения, неправителствените участници и широката общественост в съответствие с Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (9) (наричана по-нататък „Орхуската конвенция“) са от важно значение, за да се осигури успехът на 8-ата ПДОС.

(36)

Комисията следва да оцени напредъка при постигането на приоритетните цели на 8-ата ПДОС от страна на Съюза и държавите членки в контекста на справедливия и приобщаващ преход към устойчивост, благоденствие и издръжливост в рамките на пределите на планетата. Това е в съответствие с призивите на държавните и правителствените ръководители на държавите членки в Декларацията от Порто, на Съвета в неговите заключения от 24 октомври 2019 г. относно икономиката на благоденствието и с документа за размисъл на Европейския икономически и социален комитет, озаглавен „Към устойчива Европа до 2030 г.“, за измерване на икономическите резултати и обществения напредък „отвъд БВП“ и за преминаване към благоденствието като ориентир за политиката, което се подкрепя и от ОИСР.

(37)

При оценката на напредъка по отношение на постигането на приоритетните цели на 8-ата ПДОС следва да се отчетат последните промени в наличността и значимостта на данните и показателите. Оценката следва да е съвместима и да не засяга инструментите за мониторинг и управление, обхващащи по-специфични аспекти на политиката в областта на околната среда и климата, като например Регламент (ЕС) 2018/1999, Прегледа на изпълнението на политиките на ЕС в областта на околната среда, обявен от Комисията в нейното съобщение от 27 май 2016 г., озаглавено „Реализиране на ползите от политиките на ЕС в областта на околната среда посредством редовен преглед на изпълнението на политиките за околната среда“, и инструментите за мониторинг, свързани с кръговата икономика, нулевото замърсяване, биологичното разнообразие, въздуха, водата, почвите, отпадъците и други политики в областта на околната среда. Заедно с инструментите, които се използват в рамките на европейския семестър, мониторинга на ЦУР от страна на Евростат и съобщението на Комисията от 9 септември 2020 г., озаглавено „Доклад за стратегическото прогнозиране от 2020 г.“, оценката на напредъка по отношение на постигането на приоритетните цели на 8-ата ПДОС следва да съставляват част от хоризонтален, съгласуван и взаимосвързан набор от инструменти за мониторинг и управление, като бъдат обхванати не само свързаните с околната среда, но и социалните и икономическите фактори.

(38)

По-нататъшното развитие на базата от знания относно пределите на планетата и отпечатъка върху околната среда и разработването на съответни набори от показатели, са важни с оглед на приоритетните цели на 8-ата ПДОС, по-специално нейната дългосрочна приоритетна цел.

(39)

За мониторинга на напредъка по отношение на постигането на приоритетните цели на 8-ата ПДОС са необходими надеждни и съдържателни данни и показатели. Комисията, ЕАОС и други имащи отношение агенции следва да имат достъп, да използват повторно и да се основават на данните и показателите, предоставени от държавите членки в съответствие с приложимите правни актове на Съюза. Освен това следва да се използват и други източници на данни, като спътникови данни и обработена информация от програмата на Съюза за наблюдение и мониторинг на Земята („Коперник“), Европейската информационна система за горските пожари, Информационната система за биологичното разнообразие за Европа, системата за идентификация на земеделските парцели и Европейската система за информираност за наводнения, и от платформи с данни, като Европейската мрежа за наблюдение и данни за морската среда и информационната платформа за мониторинг на въздействието на химикалите. Използването на съвременни цифрови инструменти и изкуствен интелект позволява ефективно управление и анализиране на данните, което намалява административната тежест и същевременно се увеличават навременността и качеството. За оценка на напредъка по отношение на постигането на приоритетните цели на 8-ата ПДОС биха могли да се използват правно необвързващи цели в допълнение към правно обвързващите цели, определени в правото на Съюза.

(40)

В съответствие с изискванията на директиви 2003/4/ЕО (10), 2007/2/ЕО (11) и (ЕС) 2019/1024 (12) на Европейския парламент и на Съвета държавите членки следва също така да гарантират, че съответните данни, информация и показатели за мониторинг на изпълнението на 8-ата ПДОС са безплатни, недискриминационни, със свободен достъп, подходящи, висококачествени, съпоставими, актуални, лесни за ползване и лесно достъпни онлайн.

(41)

С оглед на постигането на приоритетните цели на 8-ата ПДОС ЕАОС и Европейската агенция по химикали (ЕСНА), както и държавите членки, следва да разполагат с подходящ капацитет и достатъчно ресурси, за да се предостави солидна, достъпна и прозрачна база от знания и данни в подкрепа на изпълнението на стратегическите приоритети на Европейския зелен пакт и оценката на напредъка в рамките на 8-ата ПДОС. Когато е уместно, и други органи и агенции следва да участват и да допринасят за изпълнението на тези стратегически приоритети и за тази оценка на напредъка.

(42)

Член 192, параграф 3, първа алинея от ДФЕС предвижда, че Европейският парламент и Съветът, в съответствие с обикновената законодателна процедура, приемат програмите за действие от общ характер, които определят приоритетните цели, които трябва да бъдат постигнати в областта на политиката на Съюза за околната среда. Тъй като съобщението на Комисията относно Европейския зелен пакт съдържа пътна карта за ключови действия от значение в областта на околната среда и климата през следващите години, в настоящето решение по изключение не се определят действия за постигане на приоритетните ѝ цели за периода до 2025 г. Ще бъде необходимо обаче това да бъде направено за периода, след който се очаква да се въведат ключовите действия по Европейския зелен пакт до 2024 г., за да се гарантира, че тематичните приоритетни цели, предвидени в настоящото решение, могат да бъдат постигнати и че 8-ата ПДОС продължава да определя всеобхватната визия на политиката на Съюза в областта на околната среда. Това е необходимо и за да се спазят правомощията на Европейския парламент и на Съвета съгласно член 192, параграф 3, първа алинея от ДФЕС, без да се засягат правомощията на Комисията съгласно член 17 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). За тази цел Комисията следва да извърши междинен преглед до 31 март 2024 г., последван, когато е целесъобразно, за да бъдат постигнати тематичните приоритетни цели, от законодателно предложение, прието до 31 март 2025 г., с което към настоящото решение да се добави приложение

(43)

За да се вземат предвид променящите се цели на политиката и постигнатият напредък, Комисията следва да направи оценка на 8-ата ПДОС през 2029 г. Комисията следва да представи на Европейския парламент и на Съвета доклад с констатациите от тази оценка, който може да бъде последван от законодателно предложение за следващата програма за действие за околната среда, ако това е целесъобразно. Такова законодателно предложение следва да бъде представено своевременно, за да се избегне разминаване между 8-ата и 9-ата ПДОС.

(44)

Доколкото целите на настоящото решение не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците на предложената програма за действие могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящото решение не надхвърля необходимото за постигането на тези цели,