(1)

На 6 август 1999 г. Комисията реши да започне процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз („ДФЕС“), по отношение на помощ, предоставена въз основа на първоначалните договори за обществена услуга („първоначалните споразумения“) на шестте дружества, съставлявали към онзи момент Tirrenia Group (2).

(2)

По време на етапа на разследване италианските органи поискаха делото Tirrenia Group да бъде разделено на части, така че да може да се отдаде приоритет на достигането до окончателно решение по отношение само на Tirrenia di Navigazione („Tirrenia“). Това искане бе мотивирано от плана на италианските органи да приватизират групата, като започнат от Tirrenia, и от намерението им да ускорят процеса по отношение на това дружество.

(3)

Комисията уважи искането на италианските органи и с Решение 2001/851/ЕО на Комисията (3) закри започната процедура по отношение на помощта, предоставена на Tirrenia („решението от 2001 г.“). Помощта бе обявена за съвместима при спазването на определени ангажименти от страна на италианските органи.

(4)

С Решение 2005/163/ЕО на Комисията (4) („решението от 2004 г.“) Комисията обяви компенсацията, предоставена на дружествата от Tirrenia Group, различни от Tirrenia (5), за частично съвместима с вътрешния пазар, частично съвместима при спазването на определени ангажименти от италианските органи и частично несъвместима с вътрешния пазар. Решението се основаваше на счетоводните данни през периода 1992—2001 г. и съдържаше условия за гарантиране на съвместимостта на компенсацията през целия срок на действие на първоначалните споразумения (т.е. до 2008 г.).

(5)

С решение от 4 март 2009 г. по дела TT-265/04, T-292/04 и T-504/04 (6) („решението от 2009 г.“) Общият съд отмени решението от 2004 г.

(6)

На 5 октомври 2011 г. Комисията откри нова официална процедура по разследване по отношение на различни допълнителни мерки, приети от Италия в полза на дружествата от бившата Tirrenia Group („решението от 2011 г.“). Разследването се отнасяше, наред с друго, до компенсациите, предоставени на Siremar — Sicilia Regionale Marittima („Siremar“) за обслужването на определени морски маршрути, считано от 1 януари 2009 г., и до процеса на приватизация на стопанското подразделение Siremar (вж. раздел 2.3.3).

(7)

Решението от 2011 г. беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз (7). Комисията прикани заинтересованите страни да представят своите мнения относно разследваните мерки.

(8)

Италия изпрати отговора си във връзка с решението от 2011 г. с писмо от 15 ноември 2011 г. Що се отнася до мерките, предмет на настоящото решение, Комисията получи също така мнението на Società Navigazione Siciliana S.p.A. („SNS“), Pan Med Lines S.r.l. („Pan Med“) и Grandi Navi Veloci S.p.A. („GNV“) (вж. раздел 5). Тя ги препрати на Италия, на която беше дадена възможност да отговори.

(9)

На 10 януари 2012 г., изтъквайки съображения за правна сигурност, италианските органи официално уведомиха Комисията за проектите на договори за обществена поръчка за услуги („споразумения“), които ще бъдат сключени със съответните бъдещи приобретатели на стопанските подразделения на Tirrenia и Siremar и въз основа на които ще бъде изплатена компенсация за предоставянето на обществена услуга.

(10)

На 7 ноември 2012 г. Комисията разшири обхвата на процедурата по разследване по отношение, наред с другото, на: i) неправомерното продължаване на помощта за оздравяване, предоставена на Siremar, ii) потенциалната помощ за Compagnia delle Isole („CdI“), първия приобретател на подразделението Siremar, в контекста на приватизацията на това подразделение и iii) компенсацията за обществена услуга, дължима на CdI съгласно новото споразумение, сключено с италианската държава. На 19 декември 2012 г. Комисията прие изменена версия (8) на горепосоченото решение („решението от 2012 г.“, а когато се споменава заедно с решението от 2011 г. — „решенията от 2011 и 2012 г.“).

(11)

Решението от 2012 г. беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз (9). Комисията прикани заинтересованите страни да представят своите мнения относно разследваните мерки.

(12)

Италия изпрати отговора си във връзка с решението от 2012 г. с писма от 7 и 13 декември 2012 г. Що се отнася до мерките, предмет на настоящото решение, Комисията получи мненията на Pan Med Lines S.r.l. („Pan Med“), Siremar, SNS и CdI (вж. раздели 5 и 6). Тя ги препрати на Италия, на която беше дадена възможност да отговори.

(13)

На 5 октомври 2012 г. Комисията нае Ecorys Netherlands BV („Ecorys“) да изготви приблизителна оценка въз основа на два алтернативни сценария на пазарната стойност на съответните активи на Siremar, които са обявени за продажба (вж. раздел 2.3.3.7). На 4 септември 2013 г. Ecorys представи окончателния си доклад („първия доклад на Ecorys“). На 27 септември 2013 г. Комисията предаде този доклад на Италия. На 18 ноември 2013 г., по искане на италианските органи, Комисията предостави превод на доклада на Ecorys на италиански език. На 17 декември 2013 г. Италия представи мнението си по доклада на Ecorys, включително насрещна оценка, изготвена от нейния независим експерт — Banca Profilo S.p.A.

(14)

На 24 юни 2013 г. Комисията изпрати писмо до няколко дружества, осъществяващи дейност в морския сектор, като поиска на доброволна основа подробна информация за маршрутите, изпълнявани от Siremar през периода 2009—2012 г., и за условията за неговата приватизация. Отговор беше получен само от CdI, което по това време работеше съгласно новото споразумение.

(15)

С Решение (ЕС) 2018/261 от 22 януари 2014 г. (10) („решението от 2014 г.“) Комисията закри официалната процедура по разследване по отношение на определени мерки, приети от регион Сардиния в полза на Saremar (вж. съображение 36).

(16)

На 15 октомври 2014 г. службите на Комисията се срещнаха с представители на Siremar и на италианските органи. Освен това на 23 октомври 2014 г. службите на Комисията се срещнаха и с представители на CdI и на италианските органи. В продължение на последната среща, на 30 октомври 2014 г. CdI предостави допълнителна информация на Комисията.

(17)

По отношение на Siremar Комисията поиска допълнителна информация от Италия с писма от 30 януари 2012 г., 16 март 2012 г., 1 август 2012 г., 22 ноември 2012 г., 12 април 2013 г., 12 юни 2013 г., 27 юни 2013 г., 11 юли 2013 г., 29 юли 2014 г., 6 ноември 2014 г., 16 октомври 2015 г., 25 януари 2018 г., 29 март 2018 г., 31 август 2018 г., 18 март 2019 г., 16 октомври 2019 г., 31 юли 2020 г. и 29 октомври 2020 г.

(18)

По отношение на Siremar Италия представи допълнителна информация с писма от 28 март 2012 г., 5 октомври 2012 г., 23 октомври 2012 г., 13 май 2013 г., 8 август 2013 г., 19 септември 2014 г., 20 ноември 2014 г., 12 декември 2014 г., 12 февруари 2015 г., 13 ноември 2015 г., 18 април 2016 г., 2 август 2017 г., 26 април 2018 г., 31 май 2018 г., 29 май 2019 г., 26 юли 2019 г., 3 януари 2020 г., 24 януари 2020 г., 8 февруари 2021 г. и 11 март 2021 г. (11)

(19)

С Решение (ЕС) 2020/1411 от 2 март 2020 г. (12) Комисията приключи разследването по отношение на дружествата от Tirrenia Group, различни от Tirrenia, включително Siremar, за периода 1992—2008 г. („решението за Tirrenia Group от 2020 г.). Комисията стигна до заключението, че помощта, предоставена за осигуряване на морски каботажни транспортни услуги, представлява съществуваща помощ, а помощта, предоставена за осигуряване на международни услуги за морски транспорт, е съвместима с рамката за услуги от общ икономически интерес („УОИИ“) за 2011 г. („рамка за УОИИ за 2011 г.“) (13).

(20)

С Решение (ЕС) 2020/1412 от 2 март 2020 г. (14) Комисията закри официалната процедура по разследване по отношение на мерките, предоставени на Tirrenia и неговия приобретател CIN, за периода 2009—2020 г. („решението за Tirrenia/CIN от 2020 г.“).

(21)

Настоящото решение се отнася до всички възможни мерки за помощ за Siremar, CdI и SNS, както е посочено в съображения 36 и 37 и както е посочено в решенията от 2011 и 2012 г., а също и до евентуалната помощ, предоставена на Unicredit чрез насрещната гаранция (вж. раздели 2.3.3.5 и 3.3.2). Комисията ще разгледа всички останали мерки, предмет на тези решения, в отделни решения в рамките на дела SA.32014, SA.32015 и SA.32016. По-специално всички останали мерки засягат други дружества от бившата Tirrenia Group (т.е. Caremar, Laziomar, Saremar и Toremar).

(22)

Tirrenia Group първоначално е била собственост на италианската държава чрез дружеството Finanziaria per i Settori Industriale e dei Servizi S.p.A („Fintecna“) (15) и е включвала шест дружества, а именно Tirrenia, Adriatica, Caremar, Saremar, Siremar и Toremar. Тези дружества са предоставяли услуги за морски транспорт по отделни договори за обществена услуга, сключени с италианската държава през 1991 г., които са били в сила в продължение на двадесет години — от януари 1989 г. до декември 2008 г. („първоначалните споразумения“). Fintecna е притежавало 100 % от дяловия капитал на Tirrenia. Tirrenia е притежавало изцяло Adriatica, Caremar, Siremar, Saremar и Toremar (наричани общо „регионалните дружества“). През 2004 г. Adriatica, което е обслужвало редица маршрути между Италия и Албания, Хърватия, Гърция и Черна гора, се е сляло с Tirrenia.

(23)

Целта на тези договори за обществена услуга е била да се гарантират редовността и надеждността на значителни по обем услуги за морски транспорт, свързващи основно континенталната част на Италия със Сицилия, Сардиния и други по-малки италиански острови. За тази цел италианската държава е предоставила финансова подкрепа под формата на субсидии, изплащани директно на всяко едно от дружествата от Tirrenia Group.

(24)

Siremar, притежавано изцяло от Tirrenia, е обслужвало редица маршрути за морски каботаж, както между Сицилия и няколко по-малки съседни острова, така и между Милацо и Неапол. Съответните маршрути са описани с точност в съображение 41.

(25)

Срокът на действие на първоначалните споразумения, включително на това, приложимо за Siremar, е удължаван три пъти.

(26)

Първо, с член 26 от Наредба-закон № 207 от 30 декември 2008 г. („Наредба-закон 207/2008“), преобразувана в Закон № 14 от 27 февруари 2009 г., срокът на първоначалните споразумения, който по принцип е трябвало да изтече на 31 декември 2008 г., е удължен с една година — до 31 декември 2009 г.

(27)

Второ, в член 19-ter от Наредба-закон № 135 от 25 септември 2009 г. („Наредба-закон 135/2009“), преобразувана в Закон № 166 от 20 ноември 2009 г. („закона от 2009 г.“), е определено, че с оглед на приватизацията на дружествата от Tirrenia Group дяловото участие на регионалните дружества, с изключение на Siremar, ще бъде прехвърлено от дружеството майка Tirrenia, както следва:

(28)

В закона от 2009 г. се уточнява също, че до 31 декември 2009 г. ще бъдат сключени нови „споразумения“ между италианската държава, от една страна, и Tirrenia и Siremar, от друга страна. Регионалните услуги се предвижда да бъдат уредени в нови договори за обществена услуга, които ще се сключат между Saremar, Toremar и Caremar и съответните регионални органи до 31 декември 2009 г. (за Сардиния и Тоскана) и до 28 февруари 2010 г. (за Кампания и Лацио). Предвидено е за новите споразумения или договори за обществена услуга да бъде открита тръжна процедура заедно с процедурата за самите дружества, а новите собственици на всяко от тези дружества впоследствие да сключи съответното споразумение или договор за обществена услуга (17).

(29)

За тази цел със закона от 2009 г. срокът на първоначалните споразумения, включително на това, приложимо за Siremar, е удължен допълнително — от 1 януари 2010 г. до 30 септември 2010 г.

(30)

В закона от 2009 г. са определени също фиксирани годишни тавани на компенсациите за предоставянето на услугите, считано от 2010 г. (съгласно удължаването на срока на действие на първоначалните споразумения, както и съгласно новите споразумения и договори за обществена услуга), които възлизат общо на 184 942 251 EUR, както следва:

Таблица 1 — Тавани на компенсациите, считано от 2010 г.

(31)

И накрая, със Закон № 163 от 1 октомври 2010 г. („закона от 2010 г.“), с който се преобразува Наредба-закон № 125 от 5 август 2010 г. („Наредба-закон 125/2010“), срокът на действие на първоначалните споразумения, включително на това, приложимо за Siremar, се удължава допълнително от 1 октомври 2010 г. до приключването на процесите на приватизация на Tirrenia и Siremar.

(32)

През октомври 2010 г. е открита тръжна процедура за намиране на купувач за стопанското подразделение Siremar (вж. раздел 2.3.3). В този контекст става дума за стопанското подразделение Siremar, а не за самото дружество Siremar, тъй като тръжната процедура се е отнасяла единствено до тези активи и договори, които са били необходими за изпълнение на задълженията за обществена услуга (19), подлежащи на уточняване в новото споразумение, което е трябвало да бъде сключено с приобретателя. Поради това се назовава „стопанското подразделение Siremar“, а не просто „Siremar“. Останалите активи на Siremar, като бързоходния кораб Guizzo, които са се използвали за други цели, е трябвало да бъдат продадени чрез отделни процедури. Освен това вследствие на продажбата дълговете, натрупани от Siremar до тази дата, не са прехвърлени на купувача. Към днешна дата Siremar, което е в процедура по извънредно управление („Siremar под ИУ“), продължава да съществува като отделен субект, макар и с основната цел да бъде ликвидирано, след като възстанови дължимото на кредиторите си.

(33)

След успешното си участие в тръжната процедура, на 20 октомври 2011 г. CdI подписва договора за придобиване на стопанското подразделение Siremar. След това, на 30 юли 2012 г., между Италия и CdI е подписано ново споразумение за предоставяне на морски услуги. Въз основа на него на 31 юли 2012 г. собствеността върху стопанското подразделение Siremar е прехвърлена от италианската държава на CdI.

(34)

Другото дружество, подало оферта за стопанското подразделение Siremar обаче — SNS — оспорва прехвърлянето пред италианските административни съдилища, които в крайна сметка постановяват, че тръжната процедура трябва да бъде частично повторена, като възпрепятстват възможността CdI да подава нови оферти (вж. съображения 93—100). Вследствие на това след потвърждаване на предходната си оферта SNS печели подновената тръжна процедура, като поема контрол над стопанското подразделение Siremar и на 11 април 2016 г. подписва новото споразумение с Италия.

(35)

От тази дата SNS обслужва маршрутите съгласно новото споразумение, а Siremar под ИУ и CdI са в процес на ликвидация.

(36)

В рамките на официалната процедура по разследване, открита с решенията от 2011 и 2012 г. (вж. също раздел 3), на оценка са подложени следните мерки:

(37)

В настоящото решение се разглеждат само мерки 1—6, изброени в съображение 36, доколкото са свързани със Siremar, CdI или SNS. Тези мерки са описани по-подробно в следващите раздели.

(38)

В член 1 от първоначалното споразумение със Siremar са предвидени петгодишни планове, в които се описват подробно пристанищата, които трябва да бъдат обслужвани, видът плавателни съдове, които трябва да бъдат използвани, и необходимата честота на услугата. Първоначалното споразумение със Siremar е изменено през 1994 и 1995 г.

(39)

Първият петгодишен план (за периода 1990—1994 г.) е одобрен с министерски указ от 29 май 1990 г. и се е прилагал с обратно действие, считано от 1 януари 1990 г. Съгласно втория план, обхващащ периода 1995—1999 г. и одобрен с министерски указ от 14 май 1996 г., маршрутите и честотите като цяло се запазват непроменени.

(40)

Що се отнася до периодите 2000—2004 г. и 2005—2008 г., официално не са приемани петгодишни планове по отношение на Siremar. Вместо това мрежата от маршрути и честотите остават почти същите от 1999 до 2008 г. Всъщност с междуведомствен указ от 9 март 2004 г. („указа от 2004 г.“) са предвидени ограничени промени, свързани със Siremar, които се отнасят до подмяната на стари кораби и увеличаване на капацитета при същите честоти (22).

(41)

Въз основа на първоначалното споразумение — с удължен срок на действие и изменено (за избрани маршрути) — между 1 януари 2009 г. и 30 юли 2012 г. Siremar е обслужвало целогодишно пет групи маршрути с различни честоти и разписания в зависимост от конкретния маршрут, вида на услугата (ферибот или високоскоростен плавателен съд) и сезона на годината, както следва:

(42)

В таблицата по-долу е показана годишната компенсация, платена на Siremar за периода от 2009 г. до юли 2012 г.:

Таблица 2 — Компенсация за периода 2009—2012 г. (EUR)

(43)

В първоначалното споразумение (с измененията от 1994 г.) се предвижда годишната компенсация за обществена услуга да бъде изплатена, както следва: до 1 март всяка година — първоначално авансово плащане, равностойно на 70 % от компенсацията, изплатена през предходната година; до 30 юни — второ плащане, покриващо още 20 %; до 30 ноември — окончателно плащане, покриващо остатъка от компенсацията за съответната година, въз основа на прогноза за бъдещите приходи и загуби (26). Окончателните резултати впоследствие се проверяват след изготвянето на годишния счетоводен отчет на дружеството. Ако се окаже, че Siremar е получило сума, по-голяма от нетната стойност на предоставените услуги (приходи минус загуби), дружеството е длъжно да възстанови разликата в рамките на 15 дни след одобряването на счетоводния отчет. След 25 ноември 2010 г. с решение на междуведомствената конференция между Министерството на инфраструктурата и транспорта („Министерството на транспорта“), Министерството на икономиката и финансите и Министерството на икономическото развитие („междуведомствената конференция“) относно определянето на годишната субсидия, предвидена в член 11 от Закон № 856/1986, евентуална свръхкомпенсация се приспада от бъдещите авансови плащания на субсидията.

(44)

Както е описано по-долу, през 2009 г. компенсацията се е изчислявала по различен начин, отколкото през 2010, 2011 и 2012 г.

(45)

В Президентски указ № 501 от 1 юни 1979 г. („Президентски указ 501/79“) се определят различните елементи (приходи и разходи), които се взимат предвид при изчисляването на субсидията, изплащана на операторите, извършващи обществена услуга по море. Освен това в Закон № 856 от 5 декември 1986 г. („Закон 856/86“) се предвиждат определени изменения на системата от задължения за обществена услуга по море в Италия. Що се отнася до линиите до големи и малки острови, с член 11 от горепосочения закон се изменят критериите за изчисляване на компенсацията за обществена услуга. В действителност субсидията е трябвало да бъде изчислена въз основа на разликата между приходите и разходите за услугата, определени спрямо средностатистически и обективни параметри, и е трябвало да включва разумна възвръщаемост на капитала. В същия член се определя, че договорите за обществена услуга е трябвало да съдържат списък на субсидираните маршрути, честотата и вида на използваните кораби. Субсидиите е трябвало да бъдат одобрени от отговорните министри. Принципите, установени в Президентски указ 501/79 и в Закон 856/86, са отразени в първоначалните споразумения.

(46)

В действителност компенсацията за 2009 г. за извършване на УОИИ е била изчислена в съответствие с методологията, определена в първоначалните споразумения, които са в сила от 1991 г., и чийто първоначален срок на действие е удължен след изтичането им на 31 декември 2008 г. По-специално компенсацията съответства на акумулираната нетна загуба от услугите, извършвани съгласно режима на обществена услуга, към която се добавя променлива сума, съответстваща на възвръщаемостта на капитала.

(47)

Различните разходни елементи, които са взети предвид при изчисляване на определената от публичните органи компенсация, са следните: разходи за придобиване, реклами и настаняване, разходи за натоварване, разтоварване и маневриране, разходи за персонал, разходи за поддръжка на корабите, административни разходи, разходи за застраховки, разходи за наем и лизинг и разходи за горива, данъци и амортизация.

(48)

Считано от 2010 г., компенсацията за извършването на УОИИ се изчислява въз основа на нова методология, установена в директивата на Междуведомствения комитет за икономическо планиране (CIPE) (27) от 9 ноември 2007 г., озаглавена „Критерии за определянето на задълженията за обществена услуга и динамика на тарифите в сектора на морския каботаж от обществен интерес“ („директивата на CIPE“) (28). От преамбюла на директивата на CIPE е видно, че тя е издадена с оглед на предстоящата приватизация на публичните дружества, извършващи морски услуги съгласно режима на обществена услуга (29). Разпоредбите на директивата на CIPE са прилагани по отношение на услугите, предоставяни от дружествата от Tirrenia Group, считано от 2010 г.

(49)

Методът, установен в директивата на CIPE, позволява на дружествата, извършващи морската обществена услуга, да постигнат подходяща възвръщаемост. Предвижда се нормата на възвръщаемост на капитала („възвръщаемост на капитала“ или „възвръщаемост на инвестирания капитал — ROIC“) да се изчислява въз основа на средната претеглена цена на капитала (WACC). Изискваната възвръщаемост на собствения капитал (30) трябва да се изчислява, като се използва моделът за оценка на капиталови активи.

(50)

Въз основа на този модел цената на собствения капитал се определя като функция на: i) безрисковия процент, ii) бета (прогнозната оценка на рисковия профил на дружеството по отношение на капиталовия пазар) и iii) рисковата премия върху собствения капитал, приписана на капиталовия пазар.

(51)

По-специално цената на собствения капитал се изчислява чрез прилагане на премия за поемане на допълнителен риск по отношение на нормата на възвръщаемост за безрискови дейности. Тази премия трябва да се изчисли като рискова премия на пазара, умножена по нейната бета, с което се измерва колко рискова е определена дейност спрямо пазара.

(52)

Съгласно директивата на CIPE нормата на възвръщаемост за безрискови дейности съответства на средната брутна доходност от служещите за сравнение десетгодишни облигации за предходните дванадесет месеца, за които има налични данни.

(53)

В директивата на CIPE се определя 4 % премия за пазарен риск. Освен това в случай на услуга, която не се предоставя на изключителна основа, за предполагаемия по-голям риск, поет от оператора, се заплащат допълнителни 2,5 % към премията за пазарен риск.

(54)

Размерът на изплатената на Tirrenia компенсация обаче не може да надвишава определения със закона от 2009 г. таван от 55 694 895 EUR годишно (вж. съображение 30). Макар че в закона от 2009 г. се определя пределна стойност на годишната компенсация, изплащана на всички дружества на Tirrenia за изпълнение на техните задължение за обществена услуга, в директивата на CIPE се съдържат и някои предпазни мерки, с които да се гарантира, че на тези оператори ще бъдат осигурени достатъчни средства, за да покриват оперативните си разходи.

(55)

По-специално според директивата на CIPE обхватът на услугите, максималните тарифи и компенсацията трябва да бъдат определени изцяло съгласно следната формула така, че да се осигури, че всички допустими разходи на доставчика на услуги ще бъдат покрити:

VA(RSP) + VA(AI(X) = VA(CA)

където:

(56)

В случай че горепосоченото уравнение не се спазва, обхватът на субсидираните дейности може да бъде намален или като алтернатива може да бъде преразгледана организацията на обслужването (напр. вида кораби) или да бъде променен таванът на тарифите.

(57)

Освен това таванът на тарифите, който се прилага по отношение на всяка услуга, с приспаднати данъци и пристанищни такси, търпи корекция всяка година, като се използва формула за определяне на пределната стойност на цената, както следва:

ΔΤ = ΔΡ - Χ

където:

(58)

Освен това в директивата на CIPE се уточнява, че за да отразява промените в разходите за гориво, таванът на тарифите може да бъде коригиран, като в случая за референтни се ползват стандартни публично достъпни цени.

(59)

На 16 ноември 2010 г. Комисията одобри помощ за оздравяване за Tirrenia и Siremar („решението от 2010 г.“) (31). Помощта се състоеше от гаранция по кредитни линии, предоставени от частни банки в размер до 95 000 000 EUR. Италия пое ангажимент не по-късно от шест месеца след разрешаването на мерките за оздравяване да изпрати на Комисията план за преструктуриране или да представи доказателство, че заемът е бил изплатен изцяло и/или че гаранцията е била отменена.

(60)

Впоследствие частните банки Banca Infrastrutture Innovazione e Sviluppo („BIIS“) и Unicredit одобриха кредитна линия в размер на 40 000 000 EUR за Tirrenia и Siremar (а именно 25 000 000 EUR за Tirrenia и 15 000 000 EUR за Siremar), чийто падеж е на 30 юни 2011 г. Държавата е предоставила гаранция по тази кредитна линия на 15 февруари 2011 г.

(61)

Впоследствие финансирането е изплатено, както следва:

(62)

Италия уведоми Комисията, че тъй като първият транш от заема, за който е предоставена гаранция, е изплатен едва на 28 февруари 2011 г., шестмесечният срок за изплащане на кредита съгласно член 25, буква а) от Насоките на общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение („Насоките за оздравяване и преструктуриране от 2004 г.“) (32) и съображения 32 и 47 от решението от 2010 г. ще изтече на 28 август 2011 г.

(63)

Tirrenia и Siremar са спрели да обслужват заема преди тази дата и в резултат на това на 11 юли 2011 г. BIIS е пристъпила към усвояване на държавната гаранция. Поради това на тази дата дългът на Siremar към държавата е бил в размер на 15 121 838,33 EUR. Това включва както главницата по съответните заеми, така и непогасената лихва, дължима на банката.

(64)

Съдът по несъстоятелността е разрешил включването на Министерството на икономиката и финансите сред привилегированите (prededucibili) кредитори на Tirrenia и Siremar. Според италианските органи извънредният комисар, на когото е възложено управлението на дружеството, счита към онзи момент, че Siremar би могло да възстанови финансирането до 28 август 2011 г., като използва постъпленията от планираната приватизация на стопанските подразделения на Tirrenia и Siremar.

(65)

Договорът за продажбата на стопанското подразделение на Tirrenia на CIN е подписан на 25 юли 2011 г. Прехвърлянето на активите и поради това и плащането обаче са се забавили най-вече вследствие на трудности при получаването на необходимите разрешения за сливането (първо от Комисията, а след това и от италианския орган за защита на конкуренцията — Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato (AGCM). В крайна сметка на 21 юни 2012 г. AGCM е одобрил сделката между Tirrenia и CIN и продажбата е приключена на 19 юли 2012 г. Договорът за продажбата на стопанското подразделение Siremar на CdI е подписан на 20 октомври 2011 г. Прехвърлянето на активите обаче също се е забавило, в този случай до 1 август 2012 г. (вж. съображения 93—95). На 18 септември 2012 г. Siremar е погасило дълга си към държавата заедно с лихвите в размер общо на 15 511 529,35 EUR.

(66)

На 23 декември 2009 г. Fintecna е публикувало първата покана за подаване на оферти за продажбата на целия дялов капитал на Tirrenia, включително на неговото дъщерно дружество Siremar. На 19 февруари 2010 г. са получени 16 заявления за интерес от 19 субекта. На 4 август 2010 г. вследствие на неуспеха на преговорите с единствения оферент, подал обвързваща оферта, Fintecna е обявило процедурата за приключена. Според Италия преговорите са се провалили поради опасения, свързани с финансовите елементи на офертата.

(67)

След неуспеха на първия опит за приватизация както Tirrenia, така и Siremar, които са изправени пред тежки финансови затруднения, встъпват в колективното производство по несъстоятелност, предвидено съгласно италианското право по отношение на големи дружества — така наречената процедура по извънредно управление (amministrazione straordinaria), и скоро след това са обявени в несъстоятелност. По-специално Siremar встъпва в процедурата по извънредно управление на 17 септември 2010 г. На 5 октомври 2010 г. съдът в Рим е постановил решение № 381/2010, с което обявява Siremar в несъстоятелност.

(68)

За разлика от обичайното производство по несъстоятелност, чиято основна цел е дружеството в несъстоятелност да бъде ликвидирано, за да се удовлетворят вземанията на кредиторите, процедурата по извънредно управление, определена в Наредба-закон № 270 от 8 юли 1999 г. („Наредба-закон 270/1999“), е специфично производство по несъстоятелност за големи дружества, което има за цел да се защитят активите и да се осигури непрекъснатост на стопанската дейност.

(69)

Съгласно тази процедура управлението на дружеството в несъстоятелност се прехвърля на извънреден комисар, който се назначава от отговорното министерство. Извънредният комисар предлага план за възстановяване на въпросната стопанска дейност или чрез преструктуриране, или чрез продажба на неговите активи. Планът подлежи на предварително разрешение от отговорното министерство, като се взема предвид становището на надзорен съвет (в който членуват назначени от Министерството експерти).

(70)

С Наредба-закон № 347 от 23 декември 2003 г. за определяне на спешни мерки за преструктуриране на големи дружества в несъстоятелност („Наредба-закон 347/2003“), преобразувана с изменения в Закон № 39 от 18 февруари 2004 г. („закона Marzano“), се урежда процедурата по извънредно управление, приложима по отношение на големи дружества в несъстоятелност, които възнамеряват да преминат през тази процедура по преструктуриране. Тези дружества трябва също кумулативно да удовлетворяват определени критерии относно числеността на служителите през предходната година и нивото на задлъжнялост.

(71)

Съгласно процедурата дружеството в несъстоятелност трябва да подаде заявление до министъра на икономическото развитие на Италия и молба до компетентния съд по несъстоятелността. След това Министерството взема решение относно допускането на дружеството в несъстоятелност до процедурата и назначава извънреден комисар под надзора на Надзорния съвет, а съдът по несъстоятелността установява състоянието на неплатежоспособност на дружеството.

(72)

В рамките на 180 дни от назначаването си извънредният комисар трябва да представи пред Министерството план за преструктуриране. Обичайното производство по несъстоятелност се образува само ако Министерството не одобри такъв план за преструктуриране и алтернативната процедура по продажба на активите не е рентабилна.

(73)

С член 4, параграф 4-quater от Наредба-закон № 134 от 28 август 2008 г. („Наредба-закон 134/2008“), преобразувана в Закон № 166 от 27 октомври 2008 г. относно спешните мерки за преструктуриране на големи дружества в несъстоятелност (Disposizioni urgenti in materia di ristrutturazione di grandi imprese in crisi), се въвеждат редица изменения в закона Marzano. Тези изменения са приложими по отношение на дружества, предоставящи основни обществени услуги, и се отнасят, наред с другото, до възможността извънредният комисар да определя купувач на активите на дружеството в несъстоятелност чрез процедура на договаряне със страни, които гарантират непрекъснатост на обществената услуга в средносрочен план и намеса в кратък срок. В Наредба-закон 134/2008 се посочва, че продажната цена не може да бъде по-ниска от пазарната стойност на активите, която се определя от независим експерт, назначен с министерски указ.

(74)

С Наредба-закон 134/2008 се въвежда също и възможността за непосредствено изпълнение на план за разпореждане с активи, за разлика от предишния режим, съгласно който съответното дружество трябваше най-напред да представи на Министерството план за преструктуриране. И накрая, с Наредба 134/2008 се постановява, че в случай на невъзможност за прилагане или одобрение от страна на Министерството на план за разпореждане с активи или на план за преструктуриране, дружеството преминава през обичайното производство по несъстоятелност.

(75)

Поканата за представяне на оферти за продажбата на стопанското подразделение Siremar (33), която е обвързана с ново дванадесетгодишно споразумение, е публикувана на 4 октомври 2010 г. Целта на тази покана е да се провери дали има потенциални национални или международни субекти, които имат интерес да придобият стопанското подразделение Siremar и са в състояние да гарантират непрекъснатост на транспортните услуги. Поканата е публикувана на уебсайта на Siremar, в няколко вестника (34) и на избрани специализирани уебсайтове (35). Крайният срок за подаване на заявления за заявяване на интерес към закупуването на стопанското подразделение Siremar е 20 октомври 2010 г.

(76)

До изтичането на крайния срок шест страни (две от които заедно) подават пет заявления за заявяване на интерес за участие в търга на Siremar. Всички те представят доказателства, че отговарят на изискванията, определени в обявлението за търга. Поради това извънредният комисар ги кани да извършат задълбочена комплексна проверка на стопанското подразделение Siremar. Достъп до съответната документация е предоставен при условие заинтересованите страни да подпишат споразумения за поверителност.

(77)

Една от шестте страни решава да не участва в етапа на комплексна проверка (36). На този етап останалите пет страни (две от които участват със съвместна оферта) получават достъп до виртуални зали с данни, съдържащи следното:

(78)

С Министерски указ от 4 февруари 2011 г. министърът на икономическото развитие определя Banca Profilo S.p.A. за независим експерт, натоварен със задачата да извърши оценка на стопанските подразделения Tirrenia и Siremar съгласно член 4, параграф 4-quater от Наредба-закон 347/2003. На 8 март 2011 г. Banca Profilo S.p.A. оценява стойността на стопанското подразделение Siremar на 55 милиона евро. Тази информация е въведена в залата за данни за всички потенциални оференти преди изтичането на срока за подаване на обвързващи оферти.

(79)

При изтичането на първоначалния срок за подаване на обвързващите оферти, на 15 март 2011 г. извънредният комисар на Siremar отбелязва, че не е получил нито една оферта, съответстваща на предвиденото в разпоредбите на търга. Поради това процедурата е открита отново с нов краен срок 5 април 2011 г. До тази дата CdI подава оферта в размер на 60,1 милиона евро, а Ustica Lines иска удължаване на крайния срок, за да осигури необходимото финансиране, за да подаде своя оферта. Извънредният комисар качва офертата на CdI в залата за данни и приканва останалите участници да я подобрят до 23 май 2011 г. До тази дата са получени следните оферти:

(80)

CdI е създадено от Mediterranea Holding di Navigazione S.p.A. („Mediterranea“), Davimar Eolia Navigazione S.r.l. („Davimar“), Navigazione Generale Italiana S.p.A (37). („NGI“), Lauro.it S.p.A., Isolemar S.r.l. и Riccardo Sanges & C. S.r.l (38) с цел да участва в процедурата. Mediterranea държи 60 % от капитала на CdI (39). Останалите 40 % от капитала на CdI се държат от частни дружества. Mediterranea е участвало в процедурата при първия опит за приватизация на Tirrenia (вж. съображение 66) и се притежава от областната управа на Сицилия („Сицилия“) (43,02 %), от Lauro.it S.p.A. (34,36 %), от Isolemar S.r.l. (14,61 %) и от Acies S.r.l. (8,11 %).

(81)

SNS е създадено от Ustica Lines S.p.A (40). и Caronte & Tourist S.p.A (41) (с 50 % дял всяко) с цел да участва в процедурата.

(82)

На 26 юли 2011 г., след като иска допълнителна информация от двамата оференти с краен срок 18 юли 2011 г., финансовият съветник за процедурата отправя следните забележки:

(83)

На 3 август 2011 г. Сицилия издава безусловна и неотменяема насрещна гаранция на Unicredit за 40 милиона евро без възнаграждение. В тази насрещна гаранция се отбелязва, че Unicredit е обвързала предоставянето на гаранция на CdI за 39 милиона евро с предоставянето на насрещна гаранция в размер на 40 милиона евро от Сицилия.

(84)

На 5 август 2011 г. CdI изпраща на извънредния комисар писмо за подкрепа, издадено на същата дата от Unicredit, с което банката се ангажира да гарантира разсрочените вноски на продажната цена, предлагана от CdI, до 39 милиона евро (42). В писмото за подкрепа на Unicredit се уточнява, че гаранцията зависи от: 1) подписването от CdI на договора за продажба на стопанското подразделение Siremar преди крайния срок 31 декември 2011 г., и 2) потвърждаването на правомощията на главния счетоводител на Сицилия да издаде насрещната гаранция.

(85)

Финансовият консултант и други консултанти, участващи в процедурата, потвърждават, че документите са представени от CdI след изтичането на крайния срок на 18 юли 2011 г. за представяне на допълнителни разяснения и документни доказателства и следователно не могат да бъдат взети предвид. Поради това на 29 август 2011 г. Надзорният съвет на Siremar под ИУ одобрява SNS за купувач на стопанското подразделение и на 1 септември 2011 г. извънредният комисар иска от отговорното министерство да разреши продажбата.

(86)

На 2, 6 и 7 септември 2011 г. Сицилия изпраща писма до същото министерство, подчертавайки, че CdI е предложило най-високата цена и отчасти е собственост на Сицилия, което следва да се счита за достатъчна гаранция за финансовата стабилност на дружеството. Сицилия също така изпраща директно на Министерството: писмото за подкрепа на Unicredit, своята насрещна гаранция и правно становище, удостоверяващо правомощията на главния счетоводител да издаде тази насрещна гаранция. На 8 септември 2011 г. Министерството иска от извънредния комисар да предостави допълнителна информация и разяснения относно представените от CdI документи, без да се засяга фактът, че те са били подадени със закъснение. На 22 септември 2011 г. финансовият съветник уведомява извънредния комисар, че независимо от факта, че CdI не е спазило процедурните срокове, с новата документация значително се намалява рисковият профил на CdI, което означава, че настоящата стойност на офертата на SNS вече не може да се разглежда като по-изгодна от тази на CdI.

(87)

На 26 септември 2011 г. Министерството се допитва до Presidenza del Consiglio дали насрещната гаранция, издадена от Сицилия за финансовите задължения на CdI, би могла да породи опасения във връзка с правилата за държавна помощ. Presidenza del Consiglio потвърждава, че тъй като Unicredit е обвързала решението си да предостави гаранция с издаването на насрещна гаранция от Сицилия, насрещната гаранция трябва да бъде оценена съгласно Известието на Комисията относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора за ЕО по отношение на държавните помощи под формата на гаранции („Известието относно гаранциите“) (43).

(88)

На 27 септември 2011 г. извънредният комисар иска разрешение от Министерството да даде ход на допълнителен етап на процедурата. След като получава разрешение, на 29 септември 2011 г. финансовият съветник кани CdI и SNS да представят нови и подобрени обвързващи оферти до 13 октомври 2011 г.

(89)

CdI представя нова и подобрена оферта, структурирана по следния начин:

(90)

SNS потвърждава офертата, която е подало на 23 май 2011 г.

(91)

На 13 октомври 2011 г. органът по извънредното управление и неговите консултанти отбелязват, че офертата на CdI съответства на стойността на стопанското подразделение съгласно оценката на Banca Profilo и е финансово по-изгодна от офертата на SNS. Освен това бизнес планът, приложен към офертата на CdI, отговаря на изискванията и са налице достатъчно доказателства, че CDI може да осигури непрекъснатостта на морската обществена услуга. По тези причини извънредният комисар иска от Министерството да възложи предмета на търга на CdI.

(92)

На 14 октомври 2011 г. Надзорният съвет дава положителното си становище и Министерството разрешава предметът на търга да бъде възложен на CdI.

(93)

На 20 октомври 2011 г. извънредният комисар на Siremar и CdI подписват договора за продажбата на стопанското подразделение Siremar. На 22 ноември 2011 г. обаче SNS обжалва решението на извънредния комисар да определи CdI за купувач на стопанското подразделение пред Tribunale Amministrativo Regionale, Областния административен съд на Лацио („TAR“).

(94)

На 7 юни 2012 г. TAR на Лацио постановява, че насрещната гаранция на Сицилия към Unicredit за част от продажната цена, предложена от CdI, представлява държавна помощ, независимо дали в крайна сметка е била усвоена или оттеглена („Решение 5172/2012“). TAR обявява процедурата за продажба на стопанското подразделение Siremar за частично недействителна (44).

(95)

Mediterranea обжалва това решение пред Consiglio di Stato („CdS“). С временна мярка от 18 юли 2012 г. CdS спира изпълнението на Решение 5172/2012 (без да се произнесе по съществото на жалбата). Вследствие на това на 30 юли 2012 г. CdI подписва новото споразумение за извършване на обществената услуга, а на 1 август 2012 г. извънредният комисар прехвърля стопанското подразделение Siremar на CdI.

(96)

На 7 февруари 2014 г. CdS се произнася по съществото на жалбата, внесена от Mediterranea, и заключава, че насрещната гаранция, предоставена от Сицилия, не отговаря на принципите на прозрачност и недискриминация, залегнали в националното законодателство („Решение 592/14“). В решението си CdS постановява, че насрещната гаранция е застрашила ефективното прилагане на принципа на недискриминация между двамата участници в търга и поради това обявява процедурата за продажба на стопанското подразделение Siremar за частично недействителна (като отменя акта за възлагане на предмета на търга на CdI). По-конкретно гаранцията от Unicredit де факто е обвързана с издаването на насрещна гаранция от Сицилия, макар в първата да не се споменава изрично втората (вж. раздел 2.3.3.5).

(97)

Договорът за продажба, подписан от CdI с италианската държава вследствие на търга, не е отменен с решението на CdS. Всъщност CdS отменя само решението за възлагане, тъй като то представлява административен акт, но не обявява за недействителни нито договора за продажба, нито новото споразумение, които представляват гражданскоправни договори. Поради това CdI продължава да предоставя обществената услуга, както е предвидено в новото споразумение (45).

(98)

На 9 февруари 2015 г., по искане на италианските органи и на SNS, TAR на Лацио се произнася по тълкуването на предходното си решение от юни 2012 г. и на решението на CdS от февруари 2014 г. („Решение 2351/15“). В решението си TAR на Лацио постановява, че последният етап от процедурата за продажба на Siremar трябва да бъде възобновен, считано от 29 септември 2011 г. (46) TAR на Лацио потвърждава, че CdI следва да бъде изключен от този нов етап на процедурата. TAR на Лацио постановява също, че Министерството на икономиката трябва да предприеме необходимите мерки, за да създаде предпоставки за възобновяване на процедурата в рамките на 120 дни от датата на решението.

(99)

За да изпълни решението на TAR на Лацио, Siremar под ИУ:

(100)

На същата дата SNS и Министерството на транспорта подписват новото споразумение.

(101)

В договора за продажба между Siremar под ИУ и SNS прехвърляното стопанско подразделение се определя като подразделението на дружеството, специализирано в предоставянето на услуги за морски транспорт съгласно текущите задължения за обществена услуга (48). По-специално в член 4 се уточнява, че активите на стопанското подразделение са изброени в приложение и обхващат всички нематериални (49) и материални активи (50), използвани от дружеството при изпълнение на задълженията му за обществена услуга.

(102)

Съгласно член 5 от договора за продажба продажната цена в размер на 55,1 милиона евро се заплаща, както следва:

(103)

В член 7, параграф 6, буква г) от договора за продажба се определя, че в съответствие с член 4, параграф 4-quarter от Наредба-закон 347/2003 купувачът е в състояние да гарантира непрекъснатостта на услугата в средносрочен план.

(104)

В член 7, параграф 9 от договора за продажба се уточнява, че купувачът ще отправи нови предложения за работа на целия административен персонал и на всички членове на екипажи, заети с изпълнението на задълженията за обществена услуга, като вземе предвид придобитите квалификации и/или еквивалента на длъжностните характеристики, както и евентуалните споразумения със синдикалните организации. В посочения член се уточнява също, че в съответствие с член 63, параграф 2 от Наредба-закон 270/1999 купувачът трябва да се въздържа от всякакви недисциплинарни уволнения за период от две години („условие по отношение на работната сила“). Съгласно член 7, параграфи 11 и 12 от договора за продажба купувачът е задължен да информира редовно продавача за спазването на тези задължения, като в случай на нарушения дължи значителни неустойки.

(105)

В член 8, параграф 12 от договора за продажба се уточнява, че в съответствие с член 63, параграф 5 от Наредба-закон 270/1999 новият собственик няма да носи отговорност за изплащането на каквито и да е задължения, натрупани от Siremar преди прехвърлянето на стопанското подразделение.

(106)

На 13 октомври 2011 г. акционерите на CdI се ангажират да увеличат капитала на дружеството до 21 480 236 EUR. На 3 февруари 2012 г. Mediterranea, мажоритарен акционер с над 60 % от акциите на CdI, пристъпва еднолично към увеличаване на капитала, в резултат на което Сицилия вече не е мажоритарен акционер, като делът му е намален на приблизително 43 %.

(107)

Увеличаването на капитала на CdI е извършено, докато Сицилия е мажоритарен акционер на Mediterranea, което от своя страна е било (и все още е) мажоритарен акционер на CdI. Увеличаването на капитала е извършено с цел придобиването на стопанското подразделение Siremar и изпълнението на новото споразумение.

(108)

В хода на приватизацията Сицилия издава насрещна гаранция в полза на Unicredit.

(109)

Първо, на 3 август 2011 г., както е описано в съображение 83, Сицилия издава насрещна гаранция в полза на Unicredit, с което създава предпоставки последната да издаде два дни по-късно първо писмо за подкрепа, с което се ангажира да гарантира разсрочените вноски на продажна цена, предложена от CdI (т.е. 39 милиона евро). В това писмо срокът на действие на гаранцията на Unicredit изрично е обвързан със срока на действие на насрещната гаранция на Сицилия.

(110)

На второ място, на 7 октомври 2011 г., на по-късен етап от процедурата, Сицилия потвърждава готовността си да предостави насрещна гаранция за отсрочените плащания на новата продажна цена до сумата от 34,6 милиона евро. На 12 октомври 2011 г. Сицилия изменя насрещната гаранция от 3 август 2011 г., като гарантира плащанията до 36 милиона евро. На същия ден Unicredit издава второ писмо за подкрепа, приложено към спечелилата оферта на CdI, описана в съображение 89, без да споменава, че изменената насрещна гаранция от Сицилия все още е в сила.

(111)

На 20 ноември 2011 г. насрещната гаранция на Сицилия е заменена с насрещна гаранция от всички акционери на CdI. На 31 януари 2012 г. Сицилия изпраща писмо до Siremar под ИУ, в което се посочва, че насрещната гаранция от 12 октомври 2011 г. трябва да се счита за оттеглена. На 3 февруари 2012 г. Unicredit издава известие, с което потвърждава, че предоставената от нея гаранция за разсрочените вноски на продажната цена не е обвързана с насрещна гаранция от Сицилия.

(112)

Както бе посочено по-горе (вж. съображение 78), Banca Profilo е определена от министъра на икономическото развитие за независим експерт, натоварен със задачата да извърши оценка на стопанското подразделение Siremar съгласно член 4, параграф 4-quater от закона Marzano. На 8 март 2011 г. Banca Profilo изготвя доклад, в който са описани методологиите за оценка и използваните от нея данни, които включват собствения бизнес план на Siremar за периода 2011—2022 г. Този доклад обхваща прогнозен диапазон от стойности за стопанското подразделение Siremar.

(113)

Оценките на Banca Profilo се основават на няколко предположения, включително и главно на това, че новият договор за обществена услуга ще се прилага до изтичането на срока му и че в резултат на това стопанското подразделение Siremar би получило компенсация за обществена услуга за обслужването на морските транспортни линии, определени във въпросния договор. В доклада си за оценка Banca Profilo посочва методите на дисконтирания паричен поток („ДПП“) и икономически добавената стойност („ИДС“) като свои основни методологии, а методите на пазарните множители и на собствения капитал като вторични методологии за целите на контрола.

(114)

Съгласно методологията на ДПП Banca Profilo отчита: i) паричните потоци, генерирани до датата на изтичане на срока на новото споразумение; ii) ликвидационната стойност на стопанското подразделение Siremar към момента на изтичане на срока на новото споразумение въз основа на предположението, че след тази дата няма да е възможно операциите да продължат. Съгласно методологията на ИДС Banca Profilo оценява: i) коригираната балансова стойност; ii) положителната/отрицателната търговска репутация; iii) ликвидационната стойност на стопанското подразделение Siremar към момента на изтичане на срока на новото споразумение. Тази оценка се основава на данни от промишления план на дружеството и на собствени изчисления на Banca Profilo.

(115)

По отношение на вторичните методологии те включват следното. Анализът на пазарните множители се основава на изчисленията на Banca Profilo, като се използват данните на Bloomberg за девет сравними дружества за морски транспорт. Методът на собствения капитал се състои от оценка на нетната стойност на активите, вписани в счетоводния баланс, но с някои корекции по отношение на активите и пасивите и като се добави прогнозната стойност на нематериалните активи.

(116)

Banca Profilo заключава, че стойността на стопанското подразделение Siremar към момента на оценката е в обхвата между 55 и 61 милиона евро. В резултат на това минималната цена за това дружество би трябвало да бъде определена на 55 милиона евро.

(117)

В хода на разследването Комисията възложи на Ecorys задачата да установи пазарната стойност на стопанското подразделение Siremar. Консултантът беше помолен i) да установи пазарната стойност на стопанското подразделение Siremar, обвързан с новото споразумение, ii) да установи пазарната стойност на стопанското подразделение, свободно от каквито и да било условия, и iii) да установи дали условието по отношение на работната сила подкопава продажната цена.

(118)

За да определи стойността на стопанското подразделение Siremar, обвързано с новото споразумение, в първия си доклад Ecorys прилага основните методологии, които са използвани и от Banca Profilo. По-специално Ecorys използва методиките на дисконтирания паричен поток и икономическата добавена стойност.

(119)

Първоначално Ecorys заключава, че ако стопанското подразделение Siremar е било продадено, без това да е обвързано с някакво условие, и по-специално без новия договор за извършването на обществена, дружеството е щяло да бъде продадено на неговата ликвидационна стойност (51), т.е. – 0,3 милиона евро. Ecorys отбелязва, че тази ликвидационна стойност е отрицателна, и посочва, че поради това незабавната ликвидация (по същество продажба на корабите) не е била подходяща алтернатива за оператор в условията на пазарна икономика. Ecorys основава това заключение на предположението, че стопанското подразделение Siremar не би могло да продължи своите операции по доходоносен начин без компенсация за обществена услуга. Ecorys определя обслужваните от Tirrenia и Siremar маршрути за обществена услуга като операции, реализиращи големи загуби, които се характеризират с малък обем на пътници и са напълно зависими от финансирането по силата на споразуменията. Освен това Ecorys счита, че възможността за промяна на качеството на услугите и за по-голяма свобода при определяне на цените на билетите не са достатъчни условия за икономическата жизнеспособност на тези маршрути от стопанска гледна точка.

(120)

На второ място, за да оцени стопанското подразделение Siremar, обвързано с новото споразумение, Ecorys приема, че новото споразумение няма да бъде удължено при изтичане на срока му на действие и затова Siremar ще бъде ликвидирано (52). Въз основа на това Ecorys определя, че минималната пазарна стойност на стопанското подразделение Siremar възлиза на 57 милиона евро (т.е. почти 5 % по-висока от оценката на Banca Profilo).

(121)

На трето място, Ecorys сравнява персонала на стопанските подразделения на Siremar и Tirrenia с този на няколко сравними фериботни дружества и заключава, че числеността на персонала и структурата на разходите за персонал на Siremar не се различават от тези на сравними дружества по отношение на дела на разходите за труд в общите приходи (53) и съотношението между разходите за труд и персонал (54). Въз основа на това Ecorys заключава, че няма елементи, които да показват, че условието по отношение на работната сила е оказало някакво съществено въздействие върху стойността на стопанското подразделение Siremar.

(122)

Както е обяснено в съображение 99, Италия също е възложила на Ecorys да изготви втори доклад, преди да приключи процедурата за продажба със SNS, за да провери дали обновената оферта на дружеството отразява пазарната стойност на стопанското подразделение, на което считано от 31 август 2015 г. е възложен договорът за обществена услуга. При този втори доклад на Ecorys, публикуван на 28 октомври 2015 г., са приложени методът на дисконтираните парични потоци като основен инструмент за оценка и методът на собствения капитал, за да се провери надеждността на констатациите. Новата оценка на Ecorys е 34,4 милиона евро по метода на дисконтираните парични потоци, като се приема, че новото споразумение ще бъде в сила до 31 юли 2024 г. Ако новото споразумение бъде удължено до 31 юли 2026 г., тогава прогнозната стойност на стопанското подразделение Siremar би била 35,7 милиона евро. По метода за оценка на собствения капитал приблизителната оценка възлиза на 39,9 милиона евро.

(123)

И накрая, към доклада е приложено сравнение на двата бизнес плана, изготвени от SNS: първия, обхващащ периода 2011—2022 г. и изготвен през май 2011 г., и втория, обхващащ периода 2016—2027 г. и изготвен през февруари 2016 г. Ecorys заключава, че двата плана не са идентични от гледна точка на направените в тях допускания и не се съставени със същото ниво на детайлност (например във втория бизнес план не е включен списъкът с маршрути и честоти). По-специално основните разлики между плановете са в допусканията относно използването на флота, амортизациите и разходите за персонал, както и в използването на предишни данни от CdI, каквито не са налични в първия бизнес план. Ecorys изготвя също оценка в една страница, в която потвърждава пред италианските органи вътрешната логическа последователност на втория бизнес план на SNS за периода 2016—2027 г.

(124)

Първоначално CdI е определено за купувач на стопанското подразделение Siremar и подписва новото споразумение за обслужване на морски маршрути на 30 юли 2012 г. След това, на 11 април 2016 г., SNS заменя CdI и започва да обслужва същите маршрути.

(125)

Съгласно новото споразумение CdI, а по-късно SNS, трябва да предоставя пътнически и фериботни услуги по 20 каботажни маршрута, разделени в 5 групи, понякога с различни честоти и/или маршрути през активния сезон и през неактивния сезон (55) (вж. Table 3).

Таблица 3— Маршрути, обслужвани от CdI и впоследствие от SNS съгласно новото споразумение

(126)

В приложение А към новото споразумение се посочва подробно начинът, по който трябва да бъде обслужван всеки от маршрутите в таблица 3 (напр. вида кораби, сезонната честота). Освен това тарифите за ползвателите не могат да надвишават определените в член 6 от новото споразумение граници, които са подробно описани в същото приложение А.

(127)

Както новото споразумение между Сицилия и CdI, така и това между Сицилия и SNS имат срок на действие дванадесет години. Договорът със SNS влезе в сила на 12 април 2016 г. и изтича на 11 април 2028 г.

(128)

Наложените на CIN задължения за обществена услуга се отнасят до линиите за морски транспорт, които трябва да се обслужват (вж. съображение 125), вида и капацитета на плавателните съдове, предназначени за съответните обслужвани морски маршрути, наличието на резервен кораб, за да се гарантира непрекъснатост на услугата, честотата на услугата и максималния размер на тарифите за ползвателите на услугата по всеки от съответните маршрути.

(129)

Годишната компенсация, която трябва да бъде получена от дружеството, на което е поверено изпълнението на задълженията за обществена услуга съгласно новото споразумение, е ограничена по закон до 55 694 895 EUR. Размерът на компенсацията трябва да бъде определен въз основа на установената в директивата на CIPE методология (вж. съображения 48—58). Компенсацията е платена на двете дружества, както следва:

Таблица 4 — Компенсация за периода 2012—2019 г.

(130)

В член 8 от новото споразумение се предвижда редовен преглед на всеки три години на обхвата на субсидираните дейности, за да се потвърди, че не е налице финансов дисбаланс. Освен това в член 9 от новото споразумение се определя, че при много конкретни обстоятелства, свързани с неочаквани и структурни промени по отношение на приходите или разходите, и при всяко положение едва след първата година от тригодишния период страните могат да започнат този преглед по-рано.

(131)

В член 19-ter, параграф 21 от Наредба-закон 135/2009 се определя, че с оглед на гарантирането на териториално единство с островите и с оглед на своите задължения за обществена услуга дружествата от бившата Tirrenia Group, включително Siremar, би трябвало да запазят вече разпределеното акостиране и приоритета при разпределение на новите слотове в съответствие с определените от италианските морски органи процедури, както е установено със Закон № 84 от 28 януари 1994 г. и Морския кодекс на Италия.

(132)

В закона от 2010 г. се предвижда възможността за предприятията на бившата Tirrenia Group, включително Siremar, да използват финансовите ресурси, които вече са предназначени за обновяване и модернизиране на флота (56), за покриване на належащите нужди от ликвидност. По-специално въз основа на двата механизма (57) вече са били предвидени 23 750 000 EUR за покриване на обновяването на цялата Tirrenia Group, от които 7 215 800 EUR за Siremar. Предприятията от бившата Tirrenia Group, които са използвали тези средства с цел осигуряване на ликвидност, са били длъжни да ги възстановят впоследствие, така че необходимата модернизация на флота все пак да може да бъде извършена. Тази модернизация е била необходима, за да се покрият определени международни стандарти за безопасност след споразумението от Стокхолм от 1996 г. (58)

(133)

Освен това в закона от 2010 г. се определя следното:

(134)

След предварителната размяна на информация между службите на Комисията и италианските органи, на 19 декември 2008 г. генералният директор на Комисията, отговарящ за енергетиката и транспорта, изпрати искане за информация до Италия. Това искане се отнасяше, наред с другото, до общия преглед на маршрутите, предмет на обществена услуга към онзи момент, и предвидената от Италия мисия за обществена услуга съгласно предложените нови споразумения. Освен това от Италия беше поискано да предостави повече информация за плановете за приватизация за Tirrenia Group.

(135)

В писмото си от 28 април 2009 г. италианските органи отговориха подробно, като:

(136)

На 21 декември 2009 г. генералният директор на Комисията, отговарящ за енергетиката и транспорта, изпрати до италианските органи писмо, в което, наред с другото, отбелязва че:

(137)

На 22 януари 2010 г. италианските органи отговориха на писмото на службите на Комисията от 21 декември 2009 г., като:

(138)

На 29 януари 2010 г. (62) Комисията изпрати официално уведомително писмо относно неправилното прилагане на Регламента за морския каботаж. В това писмо Комисията припомни, че съгласно посочения регламент, когато държава членка сключва договори за обществена услуга или налага задължения за обществена услуга, тя прави това на недискриминационна основа по отношение на всички корабособственици от Общността. Съгласно член 4, параграф 3 от Регламента за морския каботаж съществуващите договори за обществена услуга могат да останат в сила до датата на изтичането им. Комисията обаче отбеляза, че дружествата от Tirrenia Group са продължили да изпълняват услуги за морски транспорт след изтичането на съответните договори за обществена услуга (първоначалните споразумения). По-специално срокът на тези споразумения е трябвало да изтече в края на 2008 г., но той многократно е бил удължаван от Италия. Поради това Комисията прикани италианските органи да представят своите становища.

(139)

Отново на 29 януари 2010 г. генералният директор на Комисията, отговарящ за енергетиката и транспорта, отговори на писмото на италианските органи от 22 януари 2010 г. Генералният директор посочи, че предоставените обосновки относно линиите, обслужвани от Tirrenia, са били достатъчни, за да се разсеят изразените по-рано съмнения. Освен това генералният директор отбеляза като положителен факт това, че вследствие на по-ранно негово искане Италия е изключила международна линия от новия проект на споразумение за Tirrenia. По отношение на повдигнатите въпроси относно обслужваните от Caremar маршрути обосновките само за някои от тези маршрути бяха счетени за достатъчни. Ето защо от Италия бе поискано да предостави допълнителни разяснения за някои от маршрутите на Caremar. Генералният директор припомни, че договорите за обществена услуга могат да обхващат само маршрути, за които е налице неефективност на пазара. Генералният директор също така подчерта, че отговорът на това писмо се отнася единствено до спазването на Регламента за морския каботаж, а не до въпроси, свързани с държавната помощ.

(140)

На 29 март 2010 г. италианските органи отговориха на официалното уведомително писмо на Комисията от 29 януари 2010 г., като:

(141)

На 10 септември 2010 г. италианските органи уведомиха Комисията по време на специална среща, че процедурата по приватизацията на Tirrenia и Siremar е била отменена на последния етап и че следователно срокът до 30 септември няма да бъде спазен. Освен това италианските органи докладваха, че състезателните процедури за договорите на Caremar, Saremar, Siremar и Toremar също са били забавени. Впоследствие със закона от 2010 г. срокът на първоначалните споразумения е удължен допълнително до приключването на процеса на приватизация на Tirrenia и Siremar.

(142)

С оглед на тези развития на 24 ноември 2010 г. Комисията изпрати допълнително официално уведомително писмо. В него Комисията:

(143)

На 21 юни 2012 г. Комисията прие мотивирано становище относно забавянето на приватизацията на три дружества (Caremar, Laziomar и Saremar) от бившата Tirrenia Group. Тъй като тръжните процедури за другите три дружества (Tirrenia, Toremar и Siremar) са приключили през 2011 г. (63), тези дружества не са обхванати от мотивираното становище. Комисията посочи, че повече от три години след изтичането на обичайния срок на съответните първоначални споразумения Италия не е въвела състезателни процедури за възлагането на договори за обществена услуга за морски каботаж, предоставяни от дружествата Caremar, Laziomar и Saremar. Тъкмо обратното, обхватът на тези споразумения е удължен автоматично и за неопределено време, като по този начин е попречено на други корабособственици от Общността да се конкурират за възлагането на тези договори.

(144)

На 8 август 2012 г. италианските органи отговориха на мотивираното становище, като заявиха, че обявленията за тръжната процедура относно избора на дружествата, на които са възложени новите договори за обществена услуга, са били или ще бъдат публикувани скоро в Официален вестник на ЕС. По-специално обявлението за Caremar е публикувано на 20 юли 2012 г., а обявлението за Laziomar е изпратено за публикуване на 1 август 2012 г. Накрая, на 2 август 2012 г. е приет закон за Saremar, съгласно който такова обявление трябва да бъде публикувано до 2 октомври 2012 г.

(145)

На 13 януари 2014 г. Compagnia Laziale di Navigazione е станало новият собственик на Laziomar и е подписало десетгодишен договор за обществена услуга за линия до Понцианския архипелаг. На 16 юли 2015 г. ATI SNAV-Rifim е поело собствеността върху Caremar и му е бил възложен деветгодишен договор за обществена услуга. Накрая, след решението от 2014 г., Saremar е обявено в ликвидация и през март 2016 г. договорът за обществена услуга за маршрутите между Сардиния и малките острови е възложен на Delcomar.

(146)

С писмо от 15 юли 2016 г. италианските органи уведомиха Комисията, че приватизацията на всички дружества от бившата Tirrenia Group е приключила. На 8 декември 2016 г. Комисията реши да прекрати производството за установяване на нарушение.

(147)

В решението си от 2011 г. Комисията изрази предварителното становище, че определението на задълженията за обществена услуга не е достатъчно ясно и следователно не позволява на Комисията да заключи окончателно дали съдържа явна грешка. По-специално, въпреки твърденията на италианските органи, че конкурентите на Siremar по маршрутите, попадащи в обхвата на задачите за предоставяне на УОИИ, са оператори, които също предоставят морски услуги срещу публична компенсация, без да се изисква нивото на необходимите услуги да бъде определено предварително, Комисията не може да заключи дали има реална нужда от обществена услуга по тези маршрути.

(148)

Комисията изрази предварителното становище, че вторият критерий от решението по делото Altmark (64) е изпълнен, тъй като параметрите в основата на изчислението на компенсацията са предварително установени и са спазени изискванията за прозрачност. По-специално Комисията отбеляза, че тези параметри са описани в първоначалното споразумение (за компенсация, отнасяща се за 2009 г.) и в директивата на CIPE (за компенсация след 2010 г.).

(149)

Комисията обаче счете, че третият критерий от решението по делото Altmark, изглежда, не е изпълнен и операторите може да са били свръхкомпенсирани за изпълнението на задачите за обществена услуга. По-специално Комисията изрази съмнения дали рисковата премия от 6,5 %, която се прилага след 2010 г., отразява подходящо ниво на риска, тъй като на пръв поглед изглежда, че Siremar не е поемало рисковете, които обикновено се поемат при изпълнението на такива услуги.

(150)

Комисията също така изрази предварителното становище, че четвъртият критерий по делото Altmark не е изпълнен, доколкото удължаването на срока на действие на първоначалните споразумения не е било предмет на тръжна процедура. Освен това Комисията отбеляза, че не е получила никакви доказателства в подкрепа на аргумента, че Siremar в действителност е предоставяло въпросните услуги при най-ниски разходи за съответната общност.

(151)

Следователно Комисията достигна до предварителното заключение, че компенсациите за обществена услуга, изплатени на Siremar през периода 2009—2011 г., представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС. Освен това Комисията изрази становището, че тази помощ следва да се счита за нова помощ.

(152)

В решението от 2012 г. Комисията счете, че доколкото всички условия през 2012 г. са останали непроменени и до влизането в сила на новото споразумение, компенсацията, предоставена на Siremar от 1 януари 2012 г. насам съгласно допълнителното удължаване на срока на действие на първоначалното споразумение, също представлява държавна помощ.

(153)

В решението от 2011 г. Комисията изрази предварителното становище, че компенсацията за обществена услуга за периода 2009—2011 г. не попада в обхвата на решението за УОИИ от 2005 г. (65) и на рамката за УОИИ от 2005 г. (66). Поради това Комисията оцени тази мярка директно съгласно член 106, параграф 2 от ДФЕС и изрази съмненията си относно изпълнението на приложимите условия за съвместимост.

(154)

В решението от 2012 г. Комисията изтъкна, че на 31 януари 2012 г. е влязъл в сила нов пакет за УОИИ, състоящ се от решението за УОИИ от 2011 г. (67) и рамката на УОИИ от 2011 г. Комисията обаче изрази предварителното становище, че компенсацията за обществена услуга съгласно удължаването на срока на действие на първоначалното споразумение не би могла да се счита за съвместима с вътрешния пазар и за изключена от изискването за уведомяване съгласно решението за УОИИ от 2011 г.

(155)

В закона от 2010 г. се предвижда удължаване на срока на действие на първоначалното споразумение от 30 септември 2010 г. до края на процеса на приватизация. Към момента на приемането на закона от 2010 г. Siremar е било в затруднено положение (вж. съображение 67). В резултат на това, считано от 1 октомври 2010 г. до приватизацията на дружеството, получената от него компенсация не е можело да се оценява въз основа на рамката за УОИИ от 2011 г. Вместо това в точка 9 от рамката за УОИИ от 2011 г. Комисията изрази предварителното становище, че тази помощ следва да се оценява съгласно Насоките за оздравяване и преструктуриране от 2004 г.

(156)

Комисията отбеляза, че в този случай определените в Насоките за оздравяване и преструктуриране от 2004 г. критерии за съвместимост не са изпълнени, поради което изрази предварителното мнение, че компенсацията, платена на Siremar, което е било в затруднено положение, би представлявала несъвместима помощ за преструктуриране.

(157)

В решението от 2012 г. Комисията изрази предварителното становище, че помощта за оздравяване е била неправомерно продължена от 28 август 2011 г. до 18 септември 2012 г. и че продължаването на въпросната помощ през този период представлява несъвместима помощ за Tirrenia и Siremar и вероятно и за съответните им купувачи. По-специално Комисията отбеляза, че Италия не е представила план за преструктуриране или ликвидация в рамките на шест месеца след разпределението на първия транш от помощта за оздравяване за тези дружества, както се изисква от Насоките за оздравяване и преструктуриране от 2004 г. Комисията счете, че определените в Насоките за оздравяване и преструктуриране от 2004 г. условия за продължаване на помощта за оздравяване също не са изпълнени.

(158)

В решението от 2011 г. Комисията изрази съмненията си, че тръжната процедура за продажбата на стопанското подразделение Siremar не е била достатъчно прозрачна и безусловна, за да се гарантира, че продажбата е извършена по пазарна цена.

(159)

Първо, Комисията отбеляза, че макар поканата за заявяване на интерес да е била публикувана в няколко вестника и на редица уебсайтове, в нея очевидно не е посочен подробно обхватът на продажбата и не са представени ясни указания за оферентите по отношение на последващите етапи на процедурата. В поканата не се съдържат и никакви критерии за предварителна квалификация или подбор или някакви други условия, които е трябвало да бъдат изпълнени от оферентите, освен задължителното условие да продължават да предоставят обществената услуга. Освен това цялата съответна информация по отношение на активите, предмет на процедурата по продажба, е била предоставена на оферентите едва на етапа на комплексна проверка.

(160)

Второ, Комисията също така счете, че някои от наложените при приватизацията изисквания може да са ограничили броя на оферентите и/или да са повлияли върху продажната цена. Комисията припомни установената си практика по отношение на продажбите на активи на държавни предприятия от държавата или които могат да бъдат приписани на държавата: неикономическите съображения, които частен продавач не би взел предвид, като например въпроси, свързани с публичната политика, заетостта или регионалното развитие, предполагат съществуването на държавна помощ, ако те налагат сериозни задължения върху потенциалния купувач и следователно могат да намалят продажната цена.

(161)

Процедурите по продажбата на стопанските поделения на Tirrenia и Siremar са се основавали на предвидената в закона Marzano процедура (вж. съображение 70). Поради това Комисията оцени двете процедури заедно. Тя счете, че продажбата на стопанските поделения, на които са възложени новите споразумения, води до задължение за купувачите да предоставят обществена услуга при спазване на предварително установените задължения за качество, честота и тарифи, определени в новите споразумения. Чрез налагане на такива задължения Комисията счита, че държавата не желае да получи най-високата цена, а по-скоро да постигне целите, свързани с обществения интерес. Комисията прецени, че е малко вероятно частен продавач да придаде същото значение на непрекъснатото предоставяне на обществената услуга.

(162)

По същия начин Комисията счете, че частен продавач, извършващ дейност при нормални пазарни условия, не би наложил задължението за поддържане на равнищата на заетост в продължение на две години.

(163)

Поради горепосочените причини Комисията стигна до предварителното заключение, че процедурата по приватизацията на стопанското подразделение Siremar не е била достатъчно прозрачна и безусловна, за да гарантира сама по себе си, че продажбата е извършена по пазарна цена. Следователно Комисията не би могла да изключи, че е предоставено икономическо предимство или по отношение на продажбата на икономическата дейност, или по отношение на купувача.

(164)

Въз основа на наличната информация Комисията също прецени, че всяка помощ, която може да е предоставена в хода на процеса на приватизация, би била несъвместима.

(165)

В решението от 2012 г. Комисията изрази предварителното становище, че насрещната гаранция от Сицилия за разсрочените вноски на продажната цена на стопанското подразделение Siremar може да е представлявала помощ за CdI като кредитополучател и за Unicredit като първи гарант.

(166)

Всъщност насрещната гаранция, изглежда, е дала възможност на CdI да се възползва от гаранция, която в противен случай не би била предоставена или би била предоставена при различни, по-неблагоприятни условия. Комисията отбеляза, че въз основа на наличната информация за насрещната гаранция, изглежда, не е било платено възнаграждение.

(167)

Освен това Комисията отбеляза, че становището на главния счетоводител, изглежда, е изготвено така, че да се повлияе на процеса на вземане на решения в Сицилия. Предвид участието на главния счетоводител в ежедневното управление на Mediterranea и значителния дял на това дружество в капитала на CdI Комисията счете, че съществува вероятност насрещната гаранция да е предоставена в полза на CdI в процеса на продажба, а не при пазарни условия.

(168)

Комисията също така отбеляза, че документите, представени от Италия като доказателство, че насрещната гаранция не е довела до никакви последици, не предшестват възлагането на предмета на търга на CdI. Напротив, и двата документа са издадени, след като SNS е подало жалба до Комисията.

(169)

И накрая, Комисията счете, че освен ако за насрещната гаранция не е платена подходяща премия, тя може да е осигурила също икономическо предимство на Unicredit като първи гарант посредством намаляване на рисковете, свързани с издадената от банката гаранция.

(170)

Въз основа на изложените по-горе съображения Комисията изрази предварителното становище, че насрещната гаранция може да е представлявала помощ за Unicredit и за CdI.

(171)

В решението от 2012 г. Комисията изложи становището, че увеличаването на капитала на Mediterranea може да е осигурило предимство на CdI, доколкото Сицилия не се е държала като частен пазарен инвеститор. Освен това Комисията счете, че увеличаването на капитала на Mediterranea е било финансирано с държавни ресурси и може да бъде приписано на държавата.

(172)

Поради това Комисията изрази предварителното становище, че увеличаването на капитала може да е представлявало помощ за CdI.

(173)

В решението от 2011 г. Комисията прецени въз основа на наличната информация, че всяка помощ, която може да е предоставена в хода на процеса на приватизация, би била несъвместима.

(174)

В решението от 2012 г. Комисията прецени въз основа на наличната информация, че насрещната гаранция и увеличаването на капитала на CdI може да са представлявали оперативна помощ, която по принцип е несъвместима с вътрешния пазар.

(175)

В решението от 2012 г. Комисията изрази предварителното становище, че компенсацията за купувача на стопанското подразделение Siremar (CdI по онова време) не отговаря на установените в решението по делото Altmark критерии и следователно представлява помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(176)

Комисията стигна до това заключение въз основа на следните съображения:

(177)

По отношение на компенсацията за CdI Комисията най-напред оцени нейната съвместимост съгласно решението за УОИИ от 2011 г. Тъй като обаче срокът на действие на договора надвишаваше 10 години и тъй като Комисията имаше съмнения относно пропорционалността на компенсацията, тя изрази предварителното становище, че компенсацията не може да се счита за съвместима въз основа на решението за УОИИ от 2011 г. След това Комисията оцени съвместимостта на помощта съгласно рамката за УОИИ за 2011 г. и изрази съмнения дали всички условия за съвместимост, предвидени в рамката, са изпълнени.

(178)

В решението от 2011 г. Комисията изрази предварителното становище, че поради факта, че този приоритет не се заплаща, мярката е регулаторно предимство, което не е свързано с прехвърляне на държавни ресурси и следователно не може да се квалифицира като държавна помощ. Ако за приоритета за акостиране се заплаща, Комисията счита, че доколкото Siremar предоставя действителна УОИИ и този приоритет се предоставя само във връзка с маршрути, обхванати от УОИИ, той няма да доведе до допълнително икономическо предимство, тъй като това би било присъщо на предоставянето на УОИИ.

(179)

Тъй като беше изразила съмнения относно законосъобразността на задачите за предоставяне на УОИИ, Комисията не успя да достигне до заключение относно съвместимостта на мярката, в случай че тя е представлявала помощ.

(180)

В решението от 2011 г. Комисията изрази предварителното становище, че всички мерки, определени в закона от 2010 г., представляват държавна помощ в полза на дружествата от бившата Tirrenia Group, включително Siremar. Тези мерки включват: 1) възможното използване на средствата, заделени за модернизация на флота, с цел осигуряване на ликвидност; 2) освобождавания от данъци, свързани с процеса на приватизация; 3) възможното използване на ресурсите на FAS. Всъщност Комисията отбеляза, че всички горепосочени мерки са позволили на дружествата от бившата Tirrenia Group да избягват разходи, които обикновено би трябвало да се поемат с техни финансови средства. В резултат на това тези дружества са успели да подобрят цялостното си финансово състояние.

(181)

Комисията изрази също така предварителното становище, че тези мерки вероятно представляват оперативна помощ, която води до намаляване на разходите, които в противен случай Siremar и другите дружества от бившата Tirrenia Group е трябвало да понесат сами, и поради това тези мерки следва да се считат за несъвместими с вътрешния пазар.

(182)

След решенията от 2011 и 2012 г. Италия представи няколко писма и документи относно всички мерки, които са оценени в настоящото решение. В този раздел са обобщени основните аргументи и представените документи (69).

(183)

Италия предостави списък с маршрутите, обслужвани от Siremar, които са предмет на задължения за обществена услуга, включително сезонната честота и разписанията, конкурентната среда и причините, водещи до налагането на задължения за обществена услуга.

(184)

По отношение на съществуването на действителна УОИИ Италия посочи, че задълженията за обществена услуга, наложени от нея на Siremar, а по-късно и на CdI и SNS, осигуряват задоволителна услуга за свързване на Сицилия с по-малките острови в областта от гледна точка на редовността, непрекъснатостта и качеството. Тази услуга допринася за икономическото развитие на островите, като същевременно гарантира основните потребности от мобилност на островните общности и осигурява спазването на конституционно гарантираното право на териториално единство. В този контекст Италия посочи, че задълженията за обществена услуга са изцяло в съответствие с целите на членове 174 и следващите от ДФЕС и Декларация № 30 относно островните региони (приложена към Заключителния акт на Договора от Амстердам). Италия се позовава и на юриспруденцията на Съда на Европейския съюз („Съда“), която потвърждава, че целта за осигуряване на достатъчно редовни услуги за корабоплаване до островите, от островите и между островите попада в обхвата на легитимна цел от обществен интерес (70).

(185)

По-специално Италия посочи, че структурните условия по всички тези маршрути изискват да бъдат наложени задължения за обществена услуга, за да се гарантира териториално единство. Петте групи маршрути, описани в съображение 41, се считат за „метрополни морски области“: населението на всички тези острови зависи от основния остров Сицилия за осигуряване на основни услуги и заетост. В същото време туризмът предоставя възможности за стопанска дейност само през активния сезон. Следователно корабните дружества имат търговски интерес да обслужват маршрутите само през активния сезон. В неактивния сезон търсенето от страна на туристите почти изчезва до степен, в която е невъзможно да се обслужва нито един от тези маршрути с редовност и честота, необходими за задоволяване на потребителското търсене.

(186)

Поради това както на Siremar, така и на други оператори, избрани от Сицилия чрез открити тръжни процедури, са възложени задължения за обществена услуга, за да се осигурят надеждни и стабилни връзки между тези острови и между тях и Сицилия. Несубсидираните оператори не могат да осигурят териториално единство, тъй като биха обслужвали тези линии само през активния сезон. Освен това Италия посочи, че корабите, управлявани от CdI, а по-късно от SNS, често акостират на островите през нощта, когато разходите са по-високи, за да осигурят първата връзка сутрин за жителите, пътуващи с цел образование или работа, и за да гарантират свързаност при спешни медицински случаи.

(187)

Освен това Италия твърди, че услугите, изпълнявани от дружествата, натоварени със задължения за обществена услуга, и тези, изпълнявани от дружества, извършващи стопанска дейност свободно, не са напълно съвместими. По-специално само първите биха гарантирали редовността, непрекъснатостта и качеството на предоставяните услуги благодарение на ясните задължения, определени в споразуменията, докато частните оператори биха били зависими единствено от изчислението на възвращаемостта на своите инвестиции. Във връзка с това Италия посочи като пример маршрута Ла Мадалена—Палау, обслужван от Enermar на търговски начала, който е закрит от дружеството без предизвестие. От друга страна, Saremar, което е обслужвало този маршрут съгласно договор за обществена услуга, е трябвало да продължи услугата си и следователно да осигури по ефективен начин териториално единство.

(188)

Накрая, Италия посочи, че в решението от 2004 г. (71) Комисията вече е установила, че по петте групи маршрути, обслужвани от Siremar, никой друг частен оператор не би могъл да отговори на нуждите от обществени услуги, по-специално по отношение на непрекъснатостта на обслужването през цялата година и на типа кораби, които трябва да се използват. Поради това публичната компенсация е необходима за преодоляване на очевидна неефективност на пазара. След това Италия уточни, че това положение не се е променило през последните години.

(189)

Италианските органи припомнят, че с писмо от 16 май 2011 г. са уведомили Комисията, че Tirrenia и Siremar под ИУ ще възстановят гарантираните от държавата заеми след приключване на продажбата на стопанските подразделения на Tirrenia и Siremar, тъй като и двете дружества се намират в една и съща процедура за извънредно управление с един и същ извънреден комисар. Като се има предвид, че през пролетта на 2011 г. и двете процедури по продажба са били в ход и че на 25 юли 2011 г. CIN е подписало договора за продажбата на стопанското подразделение на Tirrenia, както италианските органи, така и Siremar под ИУ са били убедени, че помощта може да бъде възстановена до крайния срок на 28 август 2011 г.

(190)

Последващи събития обаче неочаквано са забавили приключването на продажбата на стопанските подразделения на Tirrenia и Siremar. По-специално продажбата на стопанското подразделение на Tirrenia е била забавена поради необходимостта да се получи одобрение за сливането от Комисията (вж. съображение 65), докато продажбата на стопанското подразделение Siremar се е забавила поради възобновяването на процедурата и свързаните с това съдебни спорове, описани в раздел 2.3.3.2. В резултат на това Siremar под ИУ е трябвало да продължи да изпълнява услугите си значително по-дълго от планираното, като е понасяло свързаните с това разходи. Според Италия планът за ликвидация на Siremar е бил достъпен на уебсайта на органа по извънредното управление много преди изтичането на шестмесечния срок, установен в Насоките за оздравяване и преструктуриране от 2004 г. Италия добавя, че Комисията непрекъснато е била информирана за напредъка на процеса на приватизация. Цялата дължима сума както от Tirrenia, така и от Siremar, включително лихвата, е била изплатена на държавата едва 48 дни след като органът по извънредното управление е получил първото плащане за продажбата на стопанските подразделения на Tirrenia и Siremar.

(191)

Италия подчерта, че приватизацията на стопанското подразделение Siremar е проведена в съответствие със закона Marzano. Макар че въпросният закон се отнася до възможността за установяване на купувач чрез частно договаряне, това не изключва спазването на принципите на откритост, прозрачност и недискриминация. Освен това в този случай съществуват други правни разпоредби, съгласно които изрично се изисква да бъдат организирани прозрачни и недискриминационни състезателни процедури. По-специално съгласно член 1, параграф 5-bis, буква b) от закона от 2010 г. извънредният комисар трябва да ограничи производството до „минималния възможен срок съгласно процедурата по извънредно управление при спазване на състезателната, прозрачна и недискриминационна процедура, необходима за продажбите (…)“.

(192)

Според Италия процедурата, предвидена в член 4, параграф 4-quater от Наредба-закон 347/2003, предлага допълнителни гаранции от гледна точка на прозрачността и недискриминацията, особено като се имат предвид оценката на пазарната цена на стопанското подразделение, обявено за продажба от независим експерт, и изборът на най-изгодна оферта от гледна точка на цената.

(193)

Италия твърди, че всички страни са получили равен достъп до цялата необходима информация, за да придобият ясна представа за обявените за продажба активи и да изготвят оферта. В действителност продажбата засяга активи и договорни отношения, присъщи за предоставянето на обществената услуга, а именно:

(194)

Италия е разяснила също така, че един от плавателните съдове на Siremar, който не е бил необходим за предоставянето на обществената услуга, е продаден по отделна процедура за продажба. Поради това този плавателен съд не е бил включен в тръжната процедура за стопанското подразделение Siremar (вж. също раздел 4.3.2).

(195)

Що се отнася по-специално до задължението за поддържане на равнищата на заетост, Италия подчерта, че продажбата на стопанските подразделения Tirrenia и Siremar не попада в обхвата на член 2112 от Гражданския кодекс и следователно не е налице автоматично прехвърляне на служители (със съществуващите им договори) към спечелилите търга оференти. Съгласно член 63, параграф 2 от Наредба-закон 270/1999 единственото правно задължение на спечелилите търга оференти е било да наемат повторно персонала на продавача (на базата на нови договори) и да поддържат равнищата на заетост за срок от две години. Това обаче не означава, че служителите на Siremar ще бъдат автоматично прехвърлени на купувача. Освен това въпросното задължение е било ограничено до персонала, за който според бизнес плана и таблиците за набиране на екипаж за плавателните съдове на стопанското подразделение, се счита, че е от съществено значение за непрекъснатото изпълнение на обществената услуга.

(196)

Италия твърди, че такова задължение, което е наложено от общото национално право и служи за осигуряване на непрекъснатостта на стопанска дейност и изпълнението на обществената услуга, щеше да бъде наложено при същите условия от частен продавач.

(197)

След публикуването на поканата за заявяване на интерес на италиански и английски език на уебсайта на органа по извънредното управление и в редица национални и международни вестници, както и на специални уебсайтове, са били подадени пет заявления за интерес (вж. съображения 76 и 77. Според Италия това показва, че съдържанието на въпросната покана дава възможност да се установи ясно какво се е продавало, както и естеството на процедурата, която трябва да се следва, като същевременно се защитава търговска информация с чувствителен характер (предимно за защита на интересите на потенциалните купувачи). По време на етапа на комплексна проверка на субектите е предоставена подробна информация относно, наред с другото, конкретните активи за продажба, бизнес плана и проекта на новото споразумение (вж. съображение 77).

(198)

Следователно Италия твърди, че всички субекти, заинтересовани от придобиването на стопанското подразделение Siremar, са получили по прозрачен и недискриминационен начин информацията, необходима за изготвяне на оферта за покупка, при пълно познаване на фактите.

(199)

Италия обясни, че извънредният комисар е стартирал независими, прозрачни и недискриминационни тръжни процедури за продажбата на шест кораба (72), които не са били необходими на Tirrenia и на Siremar за предоставянето на обществената услуга. На 10 декември 2010 г. в национални и международни вестници, както и в някои специализирани издания, са били публикувани покани за заявяване на интерес. При изтичането на срока, който е удължаван два пъти, са били получени единствено оферти за нарязване за скрап на шестте бързоходни ферибота, включително този на Siremar. Направени са опити за получаване на по-високи оферти, но такива оферти не са получени. На 12 и 14 юли 2011 г., след като е получил разрешение от Министерството на икономическото развитие, извънредният комисар е продал корабите на участника, представил най-високата оферта.

(200)

Първо, Италия твърди, че решението за приватизацията на активите, заедно с възлагането на задължението за обществена услуга, е взето с оглед на гарантирането на безпроблемна либерализация на сектора за морски каботаж. Италия посочва, че тази стратегия е обсъдена предварително с Комисията (вж. раздел 2.4.) и по принцип се счита, че е в съответствие с Регламента за морския каботаж.

(201)

Освен това Италия счита, че предвид преобладаващите към момента пазарни условия е било подходящо да обвърже активите на стопанските подразделения на Tirrenia и на Siremar с ново споразумение. Във време на рецесия и значителен спад в търсенето за сектора на морския транспорт възможността флотът на стопанските подразделения да се използва за обслужването на определените в новото споразумение маршрути, предмет на обществена услуга, би представлявала по-скоро жизнеспособна възможност за развиване на стопанска дейност, отколкото фактор, който би понижил пазарната стойност на стопанските подразделения. Ето защо Италия счита, че това не е могло да повлияе отрицателно върху тръжната процедура и получената цена.

(202)

Във връзка с това Италия припомни, че от седемте кораба, които не са включени в обхвата на стопанските подразделения на Tirrenia и на Siremar (вж. съображение 199), шест е трябвало да бъдат продадени с цел да бъдат нарязани за скрап. Италия счита, че с оглед на сложността на пазара на морски транспорт и икономическия спад по това време е било невъзможно да се получи по-добра цена за активите на дружеството дори ако тръжната процедура е била повторена или ако активите не са били обвързани с новото споразумение.

(203)

Накрая, Италия посочи, че нито SNS, нито други секторни оператори са разполагали с флот и екипажи с необходимия размер и спецификации за предоставянето на услугите, предвидени в новото споразумение (73). Единственият начин за успешно възлагане на тези услуги следователно е бил те да се обвържат с активите на стопанското подразделение Siremar така, че операторът да е подходящо оборудван да изпълнява задълженията си за обществена услуга.

(204)

Италия твърди, че на 16 декември 2010 г. пет водещи финансови институции, които не са обвързани с Tirrenia Group, са били поканени да представят оферти за оценката на стопанското подразделение Siremar. Нито една от поканените институции не е подала оферта до определения срок.

(205)

Впоследствие Banca Profilo е изразила интерес да поеме задачата на независим съветник при същите условия като тези, определени в процедурата за подбор. С указ от 4 февруари 2011 г. министърът е определил Banca Profilo за независим експерт с цел извършване на оценка на пазарната стойност на стопанските подразделения на Tirrenia и Siremar.

(206)

Италия описа процедурата за продажба на стопанското подразделение Siremar и решенията на италианските административни съдилища (вж. раздел 2.3.3.2), които потвърждават, че са спазени общите принципи на конкурентоспособност, прозрачност и недискриминация. Следвана е процедурата, предвидена в член 4, параграф 4-quarter от Наредба-закон 347/2003, която дава възможност да се удовлетворят напълно целите на органа по извънредното управление, включително да се получи възможно най-високата цена при продажбата. Това се дължи на някои предпазни мерки, предвидени в процедурата, включително по-специално наличието на минимална цена, установена от независим експерт. Освен това на всички страни, които са заявили интерес към процедурата, е предоставена своевременно цялата необходима информация, която би им позволила да подадат оферта.

(207)

Италия потвърди също така, че критерият за възлагане в случай на множество оферти е бил най-високата цена, както е посочено в приложимите към процедурата специфични правила.

(208)

В хода на разследването Италия беше приканена да представи мнението си (вж. съображение 13) относно първия доклад на Ecorys Италия е съгласна със заключението на Ecorys, че нито обвързването на приватизацията с възлагането на новото споразумение, нито условието по отношение на работната сила биха намалили пазарната стойност на стопанското подразделение Siremar.

(209)

По отношение на горепосоченото обвързване Италия се позова по-конкретно на становището на Ecorys, че към момента на продажбата единствената алтернатива на продажбата на активите съгласно режима на обществена услуга е била ликвидацията на стопанското подразделение Siremar. Италия също така изтъкна отново, че по време на криза във фериботния сектор, характеризираща се със значителен спад в търсенето, възможността за използване на флота на Siremar за посочените в споразумението маршрути, предмет на обществена услуга, представлява по-скоро жизнеспособна възможност за развиване на стопанска дейност, отколкото фактор, който е вероятно да намали стойността на активите.

(210)

Във връзка с условието по отношение на работната сила Италия изтъкна заключението на Ecorys за липсата на елементи, показващи, че това условие оказва някакво значително въздействие върху стойността на стопанското подразделение Siremar. Освен това Италия припомни, че това заключение произтича от член 63, параграф 2 от Наредба-закон 270/1999 и засяга само тези служители, които са необходими, за да се гарантира изпълнението на съответната стопанска дейност в съответствие с таблиците за набиране на екипаж за флота. Таблиците за набиране на екипаж за флота i) включват описание на количествения и качествения състав на екипажа, необходим за управление на плавателния съд в съответствие със законите за морската безопасност; ii) се определят с министерски указ; и iii) се изготвят от комитет, който включва, в ролята им на консултанти организации, представляващи работниците и корабособствениците. Освен това Италия добави, че макар купувачът на стопанското подразделение Siremar да е трябвало да предложи работа на всички служители, които са необходими за осигуряване на изпълнението на обществената услуга, това се е основавало на трудови договори, различни от тези, които са били в сила преди това.

(211)

В по-общ план във връзка със стойността на стопанското подразделение, в доклада на Ecorys се заключава, че прогнозната стойност на стопанското подразделение Siremar е можело да бъде приблизително 4,6 % по-висока от стойността, предложена от експерта, назначен от италианските органи — Banca Profilo. Италия обаче счита, че тази разлика може да бъде обяснена, тъй като двамата експерти е трябвало да разчитат на прогнози за няколко технически параметъра и че по принцип в подобни прогнози е налице допустима граница на разликата. Освен това Италия отбеляза, че поради наличието на две оферти от SNS и от CdI, цената, постигната при първото прехвърляне към CdI (69,15 милиона евро), е била с 14 милиона евро по-висока от минималната цена, определена от Banca Profilo. Италианските органи представиха също така насрещна оценка, изготвена от Banca Profilo, в която се обясняват подробно разликите с доклада на Ecorys, като изложиха твърдението, че допусканията в нея отразяват по-добре разглежданата ситуация (74).

(212)

Италия отбеляза също така, че прехвърлянето на собствеността върху стопанското подразделение Siremar е станало повече от две години след референтната дата, използвана както от Banca Profilo, така и от Ecorys за техните оценки. През този период стойността на активите на стопанското подразделение Siremar се е обезценила и икономическата прогноза се е влошила значително. Поради тази причина Италия стигна до заключението, че не може да има съмнения, че към датата, на която е приключила продажбата на стопанското подразделение Siremar на CdI, договорените от страните ценови условия са отразявали напълно пазарната стойност на корпоративните активи.

(213)

И накрая, по отношение на по-късните етапи на процедурата по приватизация Италия също така представи втория доклад на Ecorys, който потвърждава, че офертата от SNS е в съответствие с пазарната стойност на стопанското подразделение Siremar, актуализирана повече от четири години след първата ѝ оценка (вж. раздел 2.3.3.7). Следователно, дори окончателната продажба на SNS през 2016 г. да е била извършена на по-ниска цена от тази, посочена в първия доклад на Ecorys, която поради процедурните правила органът по извънредното управление е трябвало да игнорира, Италия счита, че ценовите условия, договорени от страните, отразяват напълно пазарната стойност на обявените за продажба корпоративни активи.

(214)

Италия изпрати няколко писма, за да информира Комисията за различните етапи на национални съдебни спорове в административните съдилища и за окончателната продажба на стопанското подразделение Siremar на SNS (вж. съображения 93—100).

(215)

Италия твърди, че това развитие не поставя под въпрос открития, прозрачен и недискриминационен характер на процедурата за продажба на стопанското подразделение Siremar (вж. раздел 4.3.5). Наистина Италия подчертава, че в решенията си италианските административни съдилища не обявяват организацията и изпълнението на процедурата за продажба за погрешни, а по-скоро съсредоточават вниманието си върху един елемент от офертата на CdI, а именно насрещната гаранция, която не е била известна на Siremar под ИУ, когато предметът на търга е възложен за първи път на CdI (75). Поради това Италия заключава, че с прилагането на Решение 592/14, както е описано в съображения 96—100, процедурата е била правилно завършена с продажбата на стопанското подразделение на SNS.

(216)

Италия изтъкна отново, че е отправила уведомление за компенсацията за обществена услуга, която трябва да бъде платена съгласно новото споразумение, само от съображения за правна сигурност, тъй като счита, че тази мярка не представлява държавна помощ (вж. съображение 9). По-специално италианските органи твърдят, че четирите критерия по делото Altmark са изпълнени поради следните причини:

(217)

Италия посочи, че независимо от законоустановената рискова премия от 6,5 %, компенсацията, платена на Siremar през 2009 г. е възлизала на 67 009 405 EUR. След 2010 г. максималният размер на компенсацията е фиксиран на 55 694 895 EUR. Италия отбеляза, че това представлява увеличение с 25 %. Това би принудило купувача на стопанското подразделение Siremar да направи операциите по-ефективни, за да се намалят разходите до фиксирания размер на субсидията през целия срок на действие на новото споразумение и да се компенсира инфлацията за дълъг период в бъдеще.

(218)

Италия отбеляза, че в директивата на CIPE се предвижда рисковата премия в размер на 6,5 % да бъде използвана за определяне на възвръщаемостта на капитала въз основа на WACC (вж. съображения 49—58). Тъй като със закона от 2009 г. обаче е въведена пределна стойност на размера на компенсацията, изчислението е опростено, като с цел проверка на евентуална свръхкомпенсация са приложени тези 6,5 % като фиксирана възвръщаемост на капитала. Този подход се прилага съгласно новото споразумение. Италианските органи показаха също, че прилагането на цялостната методология, определена в директивата на CIPE, може да е довело до възвръщаемост на капитала, която, поне през някои години, би надвишила 6,5 % (т.е. би достигнала 8,87 %). Поради тази причина Италия счита, че техният опростен подход е консервативен и не позволява по-висока компенсация за Siremar, CdI или SNS от установената в директивата на CIPE.

(219)

Италия също така твърди, че възвръщаемост на капитала от 6,5 % отразява риска от дейностите, възложени на Siremar, CdI или SNS, и че не е имало свръхкомпенсация за обществената услуга поради следните причини:

(220)

Въпреки че счита, че компенсацията за обществена услуга, изплатена съгласно новото споразумение, не представлява държавна помощ, Италия също се аргументира защо тази мярка би била в съответствие с решението за УОИИ от 2011 г., дори да е представлявала помощ.

(221)

Италия припомни, че оценката на Комисията за действителния характер на УОИИ е ограничена до проверка на това дали държавата членка е допуснала явна грешка при определянето на услуга като УОИИ. Във връзка с това Италия описа маршрутите, посочени в новото споразумение, и изтъкна, че по своята структура всички линии изискват на Siremar и на други оператори да бъдат наложени задължения за обществена услуга.

(222)

Италия също така предостави годишни данни за пътническия трафик за двете финансови години, предхождащи годината, в която е възложена УОИИ (т.е. 2010 и 2011 г.), за да потвърди, че прагът от 300 000 пътници, който е предвиден в член 2, параграф 1, букви г) и д) от решението за УОИИ от 2011 г., не е бил нарушен по отделните маршрути, обслужвани от Siremar. Освен това Италия заяви, че член 2, параграф 4 от решението за УОИИ от 2011 г. е спазен, тъй като чрез продажбата на стопанското подразделение Siremar посредством конкурентна, прозрачна и недискриминационна тръжна процедура са били спазени напълно изискванията на Регламента за морския каботаж.

(223)

Италия твърди, че новото споразумение отговаря на всички условия, които се прилагат по отношение на актове за възлагане, както е посочено в членове 4—9 от решението за УОИИ от 2011 г. По-специално с това споразумение се определят подробно задълженията за обществена услуга, тяхната продължителност, компенсационният механизъм (въз основа на директивата на CIPE и закона от 2009 г.) и механизмите за избягване и възстановяване на евентуално свръхкомпенсиране. Накрая, Италия посочи мерките, въведени с цел се да гарантира стриктното спазване на условията на новото споразумение, които включват система от средства за правна защита и финансови санкции.

(224)

Италия твърди, че от документите, представени от потенциалните оференти по време на тръжната процедура, не става ясно, че е налице насрещна гаранция във връзка с писмото за подкрепа на Unicredit, приложено към спечелилата оферта на CdI. И наистина в това писмо не се споменава нито изрично, нито косвено наличието на насрещна гаранция от Сицилия. Според Италия предметът на търга е възложен на CdI, тъй като неговата оферта отговаря на всички необходими изисквания и е по-изгодна от офертата на SNS. Италия също така твърди, че липсата на връзка между писмото за подкрепа и насрещната гаранция от Сицилия се потвърждава от факта, че дори след като Сицилия е оттеглила тази насрещна гаранция (78), Unicredit е потвърдила ангажимента си към CdI и впоследствие е издала банкова гаранция в полза на Siremar под ИУ за покриване на разсроченото плащане на CdI (79).

(225)

Италия представи също така някои документи, които доказват, че насрещната гаранция не е осигурила избирателно предимство на CdI и следователно не се квалифицира като държавна помощ. По-специално Италия представи: гаранционно споразумение, подписано на 20 ноември 2011 г. от акционерите на CdI (т.е. Сицилия, Mediterranea, Isolemar Srl, Lauro.it SpA и Davimar), с което те се съгласяват да гарантират съвместно спечелилата оферта на CdI до сумата от 35 милиона евро, и писмо от Unicredit от 10 май 2012 г., с което банката информира CdI за условията, приложими към гаранцията, по-специално премия от най-малко 250 базисни пункта годишно. Според Италия насрещната гаранция не може да съдържа никакви елементи на държавна помощ, ако последващото ѝ оттегляне не е повлияло на правата и задълженията на бенефициера. Поради това, както става ясно от представените документи, в този случай не са налице условията, посочени в установената съдебна практика на Съюза, които са необходими, за да се заключи, че гаранцията представлява помощ.

(226)

Италианските органи твърдят, че чрез разпределянето на приоритета за акостиране не са и няма да бъдат загубени държавни ресурси. Тъкмо обратното, всички фериботни оператори плащат редовни такси на съответните пристанищни органи за акостиране, независимо дали предоставят обществени услуги или не. Приоритетът за акостиране е приложим само за маршрутите, предмет на обществена услуга, и е приет от Комисията с писмо от 24 януари 2011 г., изпратено в контекста на производство за установяване на нарушение № 2007/4609 (вж. раздел 2.4), доколкото се отнася само за тези маршрути. Освен това Италия поясни, че Siremar и неговите правоприемници не са плащали и не плащат никаква допълнителна такса за този приоритет за акостиране.

(227)

Тъй като не се дължи такса за приоритета на акостиране, предимството, предоставено на Siremar и неговите правоприемници, ако има такова, не може да бъде определено в парично изражение. Италия обаче отбеляза, че на практика приоритетът за акостиране ще се прилага само при ограничени обстоятелства поради размера на повечето пристанища и предварителното планиране на пристиганията и заминаванията.

(228)

Италия не оспорва факта, че Siremar е получило приблизително 7 215 800 EUR, за да извърши модернизация на флота, необходима за спазване на международните стандарти за безопасност (упоменати като „средства съгласно споразумението от Стокхолм“). Италианските органи обаче потвърдиха, че тези средства са използвани единствено за покриване на разходите за модернизация на флота. Всъщност до 21 октомври 2011 г., когато е подписан договорът за продажба със CdI, неизразходваната сума е била едва 580 600 EUR. Siremar под ИУ е изразходвало тези оставащи средства през януари 2012 г., преди прехвърлянето на стопанското подразделение към CdI, за да извърши определени належащи ремонтни дейности на плавателния съд Martini, които все още не са били извършени.

(229)

По отношение на освобождаването от данъци на актовете и операциите, свързани с приватизацията на стопанското подразделение Siremar, предвидени в закона от 2010 г., италианските органи посочиха първо, че за дружествата, които се намират в производство по несъстоятелност, печалбите се определят съгласно установените правила в член 183 от Консолидирания закон за данъка върху доходите. Въз основа на тази разпоредба печалбата на предприятието за периода от началото на производството по несъстоятелност до неговото приключване представлява разликата между активите на предприятието в началото на производството и остатъчните активи в края му. Следователно преди края на производството не е възможно да се предвиди дали е налице данъчно задължение и какъв е неговият размер.

(230)

По отношение на косвените данъци, италианските органи подчертаха, че целта на предвидените освобождавания е била да се опростят административните процедури. От гледна точка на данъчното облагане ефектите от освобождаванията могат да се считат за незначителни и с малко въздействие по отношение на данъци във връзка с документи, за които се начисляват единни ставки. Това се отнася по-конкретно до облагането с данък при вписване (168 EUR за документ), кадастралните и ипотечните данъци (168 EUR за всеки) и гербовия налог (14,62 EUR за четири страни). Освен това италианските органи отбелязаха, че съгласно член 9 от договорите за продажба на стопанското подразделение от Siremar под ИУ на CdI и на SNS, всички налози и такси се плащат от купувача. По отношение на прехвърлянето към SNS италианските органи изясниха, че е била начислена фиксирана такса за вписване в размер на 245 EUR съгласно член 19-ter, параграф 24-bis от Наредба-закон 135/2009.

(231)

Накрая, италианските органи разясниха, че ресурсите на FAS не са били използвани за допълнителна компенсация за дружествата от бившата Tirrenia Group, включително Siremar. Вместо това тези ресурси са предоставени за допълване на бюджетните кредити, отпуснати за изплащане на компенсациите за обществена услуга на дружествата от бившата Tirrenia Group, в случай че тези бюджетни кредити се окажат недостатъчни. Италия отбелязва, че с член 1, параграф 5-ter от Наредба-закон 125/2010 на регионите е предоставена възможност да използват ресурсите на FAS, за да финансират (част от) обичайната компенсация за обществена услуга и по този начин да осигурят непрекъснатост на морските обществени услуги. Освен това Италия поясни, че съгласно член 26 от Наредба-закон 185/2008, за Tirrenia Group са заделяни 65 милиона евро през всяка от годините 2009, 2010 и 2011 и съответно 195 милиона евро са били привлечени от ресурсите на FAS. Тези средства впоследствие са били преведени по сметката на Министерството на транспорта, предназначена за изплащане на компенсацията за обществена услуга на дружествата от бившата Tirrenia Group (Tirrenia, Siremar, Caremar, Toremar и Saremar). Следователно тази мярка би се отнасяла само до разпределяне на ресурси в държавния бюджет на Италия за изплащане на компенсациите за обществена услуга.

(232)

Италия заяви, че между Siremar под ИУ и CdI няма икономическа приемственост, като базира това на следните основания:

(233)

Siremar под ИУ представи един основен набор от становища и едно последващо писмо. Последва и неофициална комуникация, за която италианските органи бяха напълно осведомени, с цел да се изяснят някои висящи въпроси или да се получи конкретна информация. Освен това за повечето мерки за помощ Siremar под ИУ представи аргументи, които бяха много сходни с тези, предоставени от Италия.

(234)

В отговора си на решението от 2012 г., получен на 19 април 2013 г., Siremar под ИУ се позова най-напред на производството на Комисията за установяване на нарушение № 2007/4609 относно погрешното прилагане на Регламента за морския каботаж (вж. също раздел 2.4). В този контекст Siremar под ИУ посочи писмото от 21 декември 2009 г. (вж. съображение 136) относно намерението на Италия да започне тръжни процедури, които не се отнасят за договорите за обществена услуга, а за продажбата на корабоплавателните дружества, притежаващи такива договори. В това писмо беше отбелязано, че с оглед на планираната коренна промяна на сектора и предвид социалното въздействие, което тръжните процедури биха имали, ако в тях не е включено закупуването на дружествата, избраните процедури са били приемливи — по принцип и по изключение — с цел да се гарантира спазването на принципа на недискриминация сред корабособствениците от Общността.

(235)

На 21 юни 2012 г. (вж. съображение 143) Комисията изпрати на Италия мотивирано становище относно забавянето в прилагането на състезателните процедури за възлагането на обществените услуги за морски каботаж, предоставяни от Caremar, Laziomar и Saremar, с повече от три години след изтичането на обичайния срок на съответните договори. Тъй като италианските органи са приключили състезателните процедури за възлагането на обществените услуги за морски каботаж, предоставяни от дружествата Tirrenia, Siremar и Toremar, мотивираното становище не се отнася до тези дружества. Въз основа на това и с оглед на по-ранния обмен на информация между италианските органи и службите на Комисията Siremar под ИУ заяви, че Комисията е установила, че приватизацията на стопанското подразделение Siremar е била в съответствие с член 4 от Регламента за морския каботаж.

(236)

Като се основава на съдебната практика на европейските съдилища (81), Siremar под ИУ твърди, че след като е установено, че задълженията за обществена услуга са в съответствие с Регламента за морския каботаж, те трябва да се считат за съответстващи на правото на Съюза, без да е необходимо да се извършва по-нататъшен контрол съгласно член 106, параграф 2 от ДФЕС. Според Siremar под ИУ, тъй като в производството за установяване на нарушение е достигнато до заключението, че задълженията за обществена услуга, наложени по отношение на маршрутите, обслужвани от стопанското подразделение Siremar преди приватизацията, са оправдани с оглед на Регламента за морския каботаж, това заключение не може да бъде оспорвано в контекста на официалната процедура по разследване на Комисията, предвидена в член 108, параграф 2 от ДФЕС (82). Следователно всяко допълнително действие съгласно член 108, параграф 2 от ДФЕС следва да бъде ограничено до други мерки, различни от компенсацията за допълнителните разходи, породени от задълженията за обществена услуга, които са възложени и изпълнявани законосъобразно съгласно Регламента за морския каботаж.

(237)

И накрая, Siremar под ИУ се позова на решението от 2009 г., с което се отменя решението от 2004 г., и на възможността компенсацията за обществена услуга, оценена в това решение, да бъде квалифицирана като съществуваща помощ. Ако помощта, отпусната на бившата Tirrenia Group, наистина е била квалифицирана като съществуваща помощ, тази квалификация вероятно би била приложима и по отношение на компенсациите, платени за задълженията за обществена услуга, изпълнявани от стопанското подразделение Siremar до приватизацията, по следните причини:

(238)

Относно съществуването на действителна УОИИ по маршрутите, обслужвани от стопанското подразделение Siremar съгласно първоначалното споразумение, Siremar под ИУ изброи най-напред линиите, по които е предоставяло обществена услуга през удължения срок на действие на споразумението. По някои маршрути е имало конкуренция през определени периоди от годината. Тези оператори обаче също са извършвали обществена услуга и съответно са били компенсирани за това. На тази основа Siremar под ИУ отбеляза, че присъствието на тези оператори не поставя под въпрос съществуването на действителна УОИИ. Освен това Siremar под ИУ предостави данни за пътниците по маршрутите, обслужвани през 2010 и 2011 г., които показват, че средногодишният трафик на пътници по всички отделни маршрути е бил под 300 000 души (83). На тази основа условията, предвидени в член 2, параграф 1, букви г) и д) от решението за УОИИ от 2011 г., биха били спазени. В допълнение, тъй като компенсацията, изплатена въз основа на удължаването на срока на действие на първоначалните споразумения, е била възстановена в контекста на производството за установяване на нарушение, условието, предвидено съответно в член 2, параграф 4 от решението за УОИИ от 2011 г. и член 2, параграф 2 от решението за УОИИ от 2005 г., също би било изпълнено.

(239)

Освен това Siremar под ИУ твърди, че не е било свръхкомпенсирано от Италия. Първо, дружеството се позова на доклад на Сметната палата (Corte dei Conti), която е одобрила посочената в член 3 от първоначалното споразумение методология за определяне на размера на компенсацията на дружествата от бившата Tirrenia Group. Второ, Siremar под ИУ посочи, че през периода, в който е било в процедура по извънредно управление (септември 2010—юли 2012 г.), размерът на субсидията е бил приблизително с 16 милиона евро по-нисък в абсолютно изражение и с около 25 % по-нисък в относително изражение, отколкото средния размер на субсидиите, получени от дружеството през предходните две години (2008—2009 г.). Siremar под ИУ отбеляза, че платената до края на 2009 г. компенсация за обществена услуга му е дала възможност да балансира приходите и разходите си и да продължи да осъществява дейност независимо от постепенното влошаване на икономическите и финансовите му перспективи. С течение на времето обаче Siremar е станало по-зависимо от субсидиите: между 1999 и 2008 г. техният дял в оборота се е увеличил от 64 % на 77 %. След 2010 г. размерът на компенсацията е бил ограничен със закона от 2009 г. до значително по-ниско равнище от преходните години. Siremar под ИУ твърди, че поради това не е било в състояние да покрие оперативните си разходи с публичната субсидия. Ето защо Siremar под ИУ заключава, че през годините, в които срокът на първоначалното споразумение е бил удължаван, не е било възможно да има каквото и да свърхкомпенсиране и че новата методология за изчисляване на компенсацията би принудила новия собственик на стопанското подразделение да реорганизира неговата дейност, за да повиши ефективността му.

(240)

Siremar под ИУ припомни, че на 16 май 2011 г. италианските органи са уведомили Комисията, че поставянето на Tirrenia и Siremar под извънредно управление би довело до възстановяване на помощта за оздравяване, одобрена с решението от 2010 г., след приключването на продажбата на стопанските подразделения на двете дружества, като се използват приходите от продажбата на тези подразделения. Siremar под ИУ посочи обаче, че приключването на продажбата на стопанското подразделение Siremar се е забавило поради неочаквани събития и следователно Siremar под ИУ е трябвало да продължи да предоставя услугите си за значително по-дълъг период от планирания, като е поело свързаните с това разходи. Цялата помощ за оздравяване обаче е била възстановена изцяло на държавата с еднократно плащане на 18 септември 2012 г., т.е. едва 48 дни след прехвърлянето на стопанското подразделение Siremar, което е извършено на 1 август 2012 г.

(241)

По отношение на изискването, посочено в параграф 25, буква в) от Насоките за оздравяване и преструктуриране, Siremar под ИУ отбеляза, че планът за ликвидация както за Tirrenia, така и за Siremar е бил публикуван на уебсайта на уебсайта органа по извънредното управление (84) много преди изтичането на гореспоменатия шестмесечен срок. Siremar под ИУ добави, че всяка съответна информация за последващия напредък на процеса на приватизация, за който се твърди, че по същество е бил план за преструктуриране съгласно определеното в Насоките за оздравяване и преструктуриране, е предоставяна редовно на Комисията в рамките на процедурите за одобрение на държавните помощи и на сливанията. Ето защо Siremar под ИУ заяви, че Комисията е била напълно информирана и че този план е бил осъществим, съгласуван и мащабен, така че да се възстанови жизнеспособността на Siremar, както се изисква в Насоките за оздравяване и преструктуриране.

(242)

Siremar под ИУ твърди също, че Siremar е престанало да бъде предприятие в затруднено положение веднага щом е получило помощта за оздравяване, която му е позволила да предоставя обществената услуга редовно, докато надлежно е управлявало процеса на ликвидация. Според него тези дейности са извършвани през въпросния период редовно и без характерните прекъсвания, които обикновено се наблюдават при предприятия в затруднено положение. Siremar под ИУ добави, че приключването на приватизацията е съвпаднало с пълното осъществяване на плана за преструктуриране. Това е включвало структурни изменения на организацията и управлението на Siremar, гарантиращи връщането му към дългосрочна рентабилност. И накрая, Siremar под ИУ посочи, че в решението от 2010 г. се потвърждава, че принципът на едновременност на помощта е спазен и по отношение на минали периоди във връзка с всяка помощ за оздравяване и преструктуриране или неправомерно предоставена помощ, като например компенсацията за задълженията за обществена услуга. Ето защо Siremar под ИУ твърди, че италианските органи е възможно да са имали оправдани правни очаквания, че тази компенсация не включва каквато и да е държавна помощ.

(243)

По отношение на следваната процедура Siremar под ИУ заяви, че на 10 януари 2012 г. Италия е уведомила Комисията за новото споразумение единствено от съображения за правна сигурност. На практика Siremar под ИУ изрази несъгласие със становището на Комисията в решението от 2012 г., че тази мярка може да представлява неправомерна помощ, предоставена в нарушение на задължението за отлагане съгласно член 108, параграф 3 от ДФЕС.

(244)

По същество Siremar под ИУ представи четирите критерия по делото Altmark и се аргументира защо счита, че всеки от тях е спазен, което изключва наличието на елемент на държавна помощ в новото споразумение.

(245)

Първо, на дружеството е възложено предоставянето на УОИИ (критерий I по делото Altmark): в член 3 от новото споразумение ясно се определят услугите, които следва да се предоставят, докато в приложение А към него се описват подробно видовете кораби, които ще се използват, и часовите пояси, които трябва да бъдат покрити, като се уточняват изискванията за осигуряване на услуги през вечерните часове и през нощта и ограниченията по отношение на тарифите. Второ, параметрите за изчисляване на компенсацията са определени предварително по прозрачен и обективен начин (критерий II по делото Altmark): новото споразумение, приложенията към него и директивата на CIPE предоставят подробно описание на методологията за изчисление. Трето, компенсирани са само нетните разходи за предоставяне на обществени услуги (критерий III по делото Altmark): новото споразумение предвижда, че ще бъдат компенсирани само услугите, извършвани за изпълнение на обществена мисия. Елементите, които трябва да се вземат предвид при изчисляване на разходите и разумната печалба, т.е. 6,5 % възвръщаемост на рисковия капитал, са изброени в директивата на CIPE и в приложения B и C към новото споразумение. Четвърто, компенсацията трябва да бъде определена на минималното равнище (критерий IV по делото Altmark): Siremar под ИУ твърди, че търгът за приватизацията на стопанското подразделение Siremar е бил прозрачен, открит и недискриминационен и че съгласно метода за изчисляване на компенсацията се е изисквала повишена ефективност от страна на оператора на услугата.

(246)

В допълнение към аргументите във връзка с делото Altmark, Siremar под ИУ отговори също на съмненията на Комисията относно съответствието на новото споразумение с условията, определени в решението за УОИИ от 2011 г.

(247)

По-специално Siremar под ИУ твърди, че въз основа на данните за пътниците за 2010 и 2011 г. определеният в член 2, параграф 1, букви г) и д) от решението за УОИИ от 2011 г. праг за пътниците не е бил нарушен. Освен това Siremar под ИУ, твърди, че с оглед на резултата от производството за установяване на нарушение (вж. също раздел 5.1.1) и след приватизацията на стопанското подразделение Siremar условието в член 2, параграф 4 от решението от 2011 г. също е спазено.

(248)

Siremar под ИУ се позовава на аргументите си във връзка с делото Altmark, за да докаже, че са спазени необходимите условия съгласно член 4, букви а) и б) от решението за УОИИ от 2011 г. Освен това с новото споразумение се установяват параметрите за изчисляване, контрол и преразглеждане на компенсацията и мерките за избягване и възстановяване на свръхкомпенсации, както и обвързващите изисквания, обхващащи съществени аспекти (цена, качество и количество) на предоставяните услуги (член 4, букви г) и д) от решението за УОИИ от 2011 г.). Максималните тарифи, приложими за лица или превозни средства за всеки маршрут, са определени допълнително в приложение А към новото споразумение, като се прави разграничение между стандартните тарифи и намалените тарифи за жителите на островите. Годишната компенсация за задълженията за обществена услуга се определя за срока на действие на споразумението. Съществува обаче механизъм за преразглеждане на всеки три години на референтните икономически параметри, както и предпазна клауза в полза на двете страни в случай на непредвидени и структурни промени над фиксиран праг по отношение на определени икономически параметри. Наред с това, за да се гарантира пълно спазване на горепосочените изисквания, в новото споразумение е въведена стриктна и всеобхватна система от санкции за оператора на услугата, която се основава на принципа на възпиране. Надзорните министерства също така са оправомощени да извършват инспекции и проверки и да получават информация с цел оценка на изпълнението на задълженията, определени в споразумението (член 5 от решението за УОИИ от 2011 г.). Накрая, Siremar под ИУ заяви, че е спазило и другите приложими разпоредби на решението за УОИИ от 2011 г. (членове 6—9) чрез общите разпоредби, регламентиращи провеждането на открит, прозрачен и недискриминационен търг, какъвто е проведен за продажбата на стопанското подразделение Siremar.

(249)

Siremar под ИУ припомни основните стъпки от тръжната процедура и последващите промени. То подчерта, че извънредният комисар е проектирал и провел тръжната процедура по начин, който се счита за най-подходящ, за да се гарантира постигане на най-високата възможна стойност, и че той е бил задължен по закон да въведе предпазни мерки, за да се осигури прозрачност, безпристрастност и справедливост на тръжната процедура. По-специално минималната цена е била определена от независим експерт, а изборът на спечелилата оферта се е основавал на критерия за най-висока цена. Освен това Siremar под ИУ отбеляза, че при разглеждане на помощта, която евентуално е предоставена при приватизация, Комисията следва да се съобрази със съдебната практика по делото GRAWE (85), съгласно която, когато се приватизира държавно дружество, може да се предположи, че пазарната цена съответства на най-високата получена оферта, ако тя заслужава доверие и има икономическа стойност.

(250)

Siremar под ИУ твърди, че тръжната процедура не е била предмет на каквито и да е условия, които сами по себе си биха могли да доведат до намаляване на стойността на предлаганите за продажба активи или да намалят броя на потенциалните купувачи. По-специално това се прилага по отношение на условията, посочени в решението от 2011 г., засягащи: i) запазването на равнищата на заетост и ii) обвързването на корабите със задълженията за обществена услуга в рамките на една-единствена тръжна процедура. По отношение на първото Siremar под ИУ посочи, че то се отнася до задължителна разпоредба, установена със законодателен акт с общ обхват, приложим без разграничение за период, ограничен до две години. По отношение на второто Siremar под ИУ отбеляза, че възможността за използване на флота на стопанското подразделение за обслужване на определените в споразумението маршрути за обществена услуга, изглежда, представлява по-скоро жизнеспособна възможност за развиване на стопанска дейност, отколкото отрицателен фактор, влияещ върху стойността на обявеното за продажба стопанско подразделение, особено във време на рецесия за сектора на морския транспорт.

(251)

По конкретния въпрос за насрещната гаранция от Сицилия Siremar под ИУ заяви, че в документите, представени от оферентите в хода на тръжната процедура, няма доказателства за съществуването на каквато и да е насрещна гаранция. По-специално в писмото за подкрепа на Unicredit от 12 октомври 2011 г. не се споменава нито изрично, нито косвено насрещната гаранция, издадена от Сицилия. Освен това Unicredit е потвърдила ангажимента си да гарантира разсрочените плащания на част от продажната цена дори след като Сицилия е оттеглила насрещната си гаранция. Наистина фактът, че продажбата е приключила много след като Сицилия е оттеглила насрещната си гаранция, би бил достатъчен, за да се заключи, че няма съществена връзка между писмото за подкрепа на Unicredit и насрещната гаранция на Сицилия.

(252)

Поради тези причини Siremar под ИУ заключава, че съмненията на Комисията относно наличието на помощ при приватизацията на стопанското подразделение Siremar, включително под формата на насрещна гаранция, издадена от Сицилия, не са оправдани.

(253)

Siremar под ИУ представи следните характеристики на приватизацията на стопанското подразделение Siremar: обхвата на прехвърляните активи и пасиви; икономическата дейност, персонала и самоличността на страните; продажната цена; логиката и момента на извършване на операцията. Siremar под ИУ твърди, че в настоящия случай всички тези елементи сочат прекъсване на икономическата приемственост между органа по извънредното управление, продаващо стопанското подразделение Siremar, и приобретателя.

(254)

По-специално Siremar под ИУ отбеляза, че:

(255)

На 12 февруари 2014 г. Siremar под ИУ представи Решение 592/14 по въпроса за насрещната гаранция, предоставена от Сицилия (вж. съображение 96), и изложи своята предварителна оценка. По-конкретно в Решение 592/14:

(256)

По отношение на последната подточка още на този етап органът по извънредното управление е обърнал внимание, че не може да се изключи вероятността той отново да бъде призован да предприеме дейностите, които се изискват по закон за приключване на процеса на приватизация на Siremar.

(257)

SNS представи четири писма в хода на разследването: три писма с информация и едно официално искане Комисията да даде приоритет на частта от разследването относно Tirrenia Group, засягаща Siremar. Последва и неофициална комуникация, за която италианските органи бяха напълно осведомени, с цел да се изяснят някои висящи въпроси или да се получи конкретна информация. В настоящия раздел ще бъдат обобщени само три от представените становища (86).

(258)

С първото становище, изпратено на 22 февруари 2012 г., след приемането на решението от 2011 г., дружеството представи актуална информация относно процеса на приватизация на Siremar и някои пояснения относно насрещната гаранция, издадена от Сицилия на 12 октомври 2011 г., след последното искане за допълнителни оферти от 29 септември 2011 г. По-специално SNS посочи, че тази насрещна гаранция: 1) не е пропорционална на дяловете на Сицилия в Mediterranea; 2) издаден е от Сицилия по собствена инициатива и за нея не е платено възнаграждение; 3) изготвена е без никаква намеса от страна на акционерите на CdI за компенсиране или смекчаване на евентуален риск. SNS представи също самата насрещна гаранция на Комисията. Освен това дружеството твърди, че от текста на насрещната гаранция става ясно, че тя се е изисквала, за да бъде издадена гаранцията на Unicredit за разсрочените вноски на продажната цена. Поради това SNS заключава, че насрещната гаранция представлява неправомерна държавна помощ за CdI и евентуално за Unicredit.

(259)

Във второто становище, изпратено на 21 март 2013 г., след приемането на решението от 2012 г., дружеството представи различните етапи на процедурата за приватизация и свързаните с нея съдебни спорове до тази дата (вж. раздел 2.3.3.2). То докладва също така за жалба на фериботния оператор NGI до Министерството на транспорта срещу възлагането на договор за обслужване на линии до Егадските острови, Пантелерия и Устика на CdI (87). След това изясни естеството на непрякото дялово участие на Сицилия в CdI и представи аргументи защо насрещната гаранция и увеличаването на капитала представляват мерки за държавна помощ.

(260)

Първо, според SNS непрякото участие на Сицилия в CdI не може да се счита за миноритарно дялово участие без никакво влияние върху управлението на дружеството. Всъщност Сицилия вероятно се е намесвала във всички стратегически решения на CdI. По-специално жалбоподателят посочва, че г-н Винченцо Емануеле е заемал едновременно длъжността главен счетоводител на областната управа на Сицилия и председател на Надзорния съвет на Mediterranea и следователно е бил в състояние да повлияе на решенията на CdI. Съгласно член 2409-octies от Гражданския кодекс на Италия Надзорният съвет изпълнява контролни функции. На него са поверени следните отговорности, наред с други: назначаване и освобождаване от длъжност на Съвета на директорите; одобряване на баланса; изпълнение на функциите, възложени на Collegio Sindacale съгласно член 2403 от Гражданския кодекс на Италия; завеждане на искове за загуби и пропуснати ползи срещу членове на Съвета на директорите; представяне на годишен отчет в писмена форма на акционерите. Освен това съгласно устава на Mediterranea Надзорният съвет се ползва с допълнителната компетентност да одобрява с гласуване стратегическите операции и финансовите и бизнес планове, изготвени от Съвета на директорите. SNS също така посочи, че при учредяването на Mediterranea областната управа на Сицилия е издигнала кандидатурите на двама от тримата членове на Съвета на директорите на дружеството. И накрая, SNS отбеляза, че миноритарните акционери на Mediterranea и на CdI частично се припокриват, което увеличава възможностите на Сицилия да оказва влияние. По-специално Lauro.it S.p.A. и Isolemar S.r.l. са миноритарни акционери както в Mediterranea, така и в CdI.

(261)

Второ, относно насрещната гаранция SNS посочи, че малко преди предметът на търга да бъде възложен на SNS и след изтичане на процедурния срок, CdI е променило своята оферта, като е предложило да замени подадената преди това гаранция от Commercial Fidi, с гаранция от Unicredit, за която е издадена насрещна гаранция от Сицилия. След това, на 12 октомври 2011 г., след последното искане за допълнителни оферти, Unicredit е издала ново писмо за подкрепа в полза на CdI, без да споменава за никаква насрещна гаранция. На същата дата обаче Сицилия е потвърдила насрещната си гаранция към Unicredit, като е променила сумите, така че да съответстват на тези в писмото на Unicredit. SNS отбеляза също, че освен непрякото участие в капитала в CdI, Сицилия притежава и миноритарно участие в Unicredit (0,62 %) и има близки отношения с банката (88).

(262)

SNS смята, че органът по извънредното управление е щял да продаде стопанското подразделение Siremar на SNS, ако Unicredit не е била предоставила гаранция на CdI. Поради гореизложеното SNS твърди, че въз основа на съдебната практика относно държавната помощ и Известието относно гаранциите насрещната гаранция отговаря на определението за мярка за държавна помощ, тъй като дава избирателно икономическо предимство на CdI, като му дава възможност да спечели търга за стопанското подразделение Siremar, като използва държавни ресурси и нарушава конкуренцията и търговията. Освен това SNS заяви, че мярката може да включва и помощ за Unicredit, тъй като рисковият профил на издадената от банката гаранция в полза на CdI съответно би бил намален.

(263)

На трето място, SNS описа увеличаването на капитала на CdI и промените в структурата на акционерите както на CdI, така и на Mediterranea през годините. SNS отбеляза първо, че след увеличаването на капитала от 1 милион евро на 21 480 263 EUR, което е извършено на два етапа, Mediterranea все още е притежавало по-голямата част от акциите на CdI. SNS отбеляза също, че по време на двата етапа на увеличаване на капитала Сицилия е била мажоритарен акционер в CdI, макар по-късно делът ѝ да е намалял до 43,02 %. SNS смята, че решенията да се пристъпи към увеличаване на капитала и да се предостави насрещната гаранция са били свързани и нито едно от тях не е имало крайната цел да се извлече печалба. Всъщност никой частен инвеститор не би пристъпил към увеличаване на капитала и не би издал в същото време насрещна гаранция в такъв размер, като се имат предвид сумите, необходими за двете мерки, и планирането им във времето. Накрая, SNS посочи, че частните акционери, които са участвали в увеличаването на капитала на CdI, са имали много по-малки дялове от Сицилия (приблизително наполовина) и никога не биха участвали в това увеличаване на капитала, ако по-голямата част от средствата не са били осигурени от Сицилия с използване на публични ресурси. Поради това SNS заяви, че увеличаването на капитала на CdI също отговаря на всички условия да се счита за държавна помощ.

(264)

И накрая, дружеството обърна внимание на проблеми при изпълнението на новото споразумение от страна на CdI, свързани със значителни закъснения, анулиране на плавания и повишаване на тарифите, които са засегнали крайните потребители, и прикани Комисията да приключи разследването в частта, касаеща насрещната гаранция и увеличаването на капитала.

(265)

В третото становище, изпратено на 31 юли 2019 г., SNS представи предварителни бележки относно по-малките острови, обслужвани съгласно новото споразумение. Малките острови в област Сицилия са четиринадесет, всеки със свое население и потребности от връзка по море, и имат нужда от редовни и чести морски транспортни услуги до континенталната част, включително за осигуряване на основни доставки като храна, вода, гориво и пощенски пратки. На много от тези острови няма болница или гимназия, така че пациентите и учениците разчитат на надеждни и достъпни връзки, за да удовлетворят своите образователни и здравни нужди (89). SNS също отбеляза, че всички планове за евакуация на тези острови в случай на природни бедствия или за целите на гражданската защита разчитат на морските връзки, предвидени в новото споразумение.

(266)

След това SNS заяви, че счита, че компенсацията, която му е изплатена съгласно новото споразумение, не представлява държавна помощ, тъй като отговаря на критериите по делото Altmark. По-специално SNS сравни своето положение с услугите, предоставяни от Saremar, които са оценени в решението от 2014 г., и изтъкна няколко елемента, които имат отношение в неговия случай, но не се отнасят за тези услуги:

(267)

Освен това и като допълнителен аргумент SNS отбеляза, че компенсацията съгласно новото споразумение също отговаря на условията за съвместимост, определени в решението за УОИИ от 2011 г. Наистина задълженията за обществена услуга, които трябва да бъдат изпълнени от SNS, са ясно посочени и определени във всичките им характеристики. Освен това в споразумението със SNS:

(268)

В отговора си на решението от 2011 г., изпратен на 29 февруари 2012 г., Pan Med заяви, че е съгласно с определени части от това решение, отнасящи се до предварителната оценка на Комисията относно наличието на помощ при приватизацията, приоритета за акостиране и мерките, определени в закона от 2010 г.

(269)

В отговора си на решението от 2012 г., изпратен на 19 април 2013 г., Pan Med отбеляза, че е възнамерявало да започне да обслужва определени нови маршрути, но твърди, че конкуренцията е била възпрепятствана от несъвместимата помощ, предоставена на дружествата от бившата Tirrenia Group и техните приобретатели. В следващите съображения са обобщени мненията на Pan Med, които се отнасят до Siremar.

(270)

Относно помощта за оздравяване, предоставена на Tirrenia и Siremar, Pan Med твърди, че от 28 август 2011 г. — т.е. от датата, до която тази помощ следва да е била прекратена — до нейното възстановяване приблизително една година и два месеца по-късно, тези две дружества са се възползвали от неправомерна и незаконосъобразна помощ за оздравяване. По-специално помощта за оздравяване не би съответствала на Насоките за оздравяване и преструктуриране и не би била част от цялостен план за преструктуриране. Следователно според Pan Med тя е представлявала оперативна помощ за Tirrenia и Siremar.

(271)

По отношение на новите споразумения Pan Med изложи своите становища относно действителния характер на УОИИ, осъществявана от CIN и CdI, като съсредоточи аргументите си върху маршрутите, обслужвани от CIN (т.е. линиите между Сицилия и континента, а не линиите между Сицилия и по-малките острови, обслужвани от CdI). Pan Med заяви, че нито нуждите, свързани с мобилността на местните общности, нито тези, свързани с икономическото развитие, могат да оправдаят публичната компенсация, предоставена на тези оператори. Според Pan Med целта за осигуряване на териториално единство не следва да се постига чрез произволно подбрани групи маршрути, които в настоящия случай, изглежда, не отразяват общия интерес и са били определени близо 25 години по-рано. Освен това Pan Med твърди, че компенсацията за изпълнението на обществената услуга е дала възможност на операторите да реализират печалби, които са повече от разумни, и следователно тя не би отговаряла на третия критерий по делото Altmark (90). По-специално Pan Med твърди, че рисковата премия от 6,5 %, определена в директивата на CIPE, не би била обоснована, тъй като операторите не биха поели никакъв стопански риск.

(272)

В своето писмо Pan Med посочи също редица нови маршрути, които е решило да обслужва, както и нова ежедневна линия по маршрут Гаета—Милацо, която все още оценява. Според Pan Med тази линия е жизнеспособна от стопанска гледна точка. Проектът обаче би бил възпрепятстван поради бюрокрация и съпротива от страна на CdI и на други оператори (91). Тази линия би се конкурирала с фериботните линии, обслужвани от CdI по маршрута Неапол — Еолийски острови — Милацо (както и с услугата, предоставяна от Tirrenia по маршрута Неапол — Палермо). По отношение на конкуренцията по маршрутите за каботаж, обслужвани от CdI, Pan Med припомни, че Комисията вече е отбелязала, че конкурентните оператори предоставят сравними смесени услуги, поне по следните маршрути: Милацо — Еолийски острови — Неапол, Трапани — Пантелерия и Палермо — Устика. Според Pan Med това би показало, че пазарът наистина е в състояние да покрие задълженията за обществена услуга, които произволно са били възложени на CdI.

(273)

Pan Med заключи, че помощта, предоставена съгласно удълженото първоначално споразумение, помощта за оздравяване и помощта, предоставена съгласно новото споразумение, е неправомерна и несъвместима и трябва да бъде възстановена от съответните бенефициери (т.е. първоначалните дружества или новите собственици в зависимост от съответната мярка и от наличието на икономическа приемственост).

(274)

На 1 март 2012 г. в отговор на решението от 2011 г. Grandi Navi Veloci представи мнения относно следното:

Grandi Navi Veloci изложи твърдението, че мерките за помощ, изброени в букви б) и д), представляват нова помощ, която е едновременно неправомерна и несъвместима с ДФЕС. Коментарите на Grandi Navi Veloci обаче са съсредоточени върху конкретния случай на Saremar, който е извън обхвата на настоящото решение. Онези от тях, които са от значение и за настоящото решение, са обобщени по-долу.

(275)

Що се отнася до предполагаемото нарушение на Регламента за морския каботаж, Grandi Navi Veloci отбеляза, че съгласно този регламент държавите членки могат да се намесят в случай на неефективност на пазара при осигуряването на адекватни услуги, като предоставят субсидии, свързани със задължения за обществена услуга по маршрути, определени от самите държави членки. Държавите членки обаче трябва да ограничат своята намеса до съществените изисквания, установени в Регламента за морския каботаж, и трябва да изпълнят изискването за недопускане на дискриминация по отношение на всички корабособственици от Общността, заинтересовани да обслужват тези маршрути. Тъй като Италия е възложила маршрутите единствено на дружествата от бившата Tirrenia Group, без да обяви открит търг, тя е нарушила член 4, параграфи 1 и 2 от Регламента за морския каботаж. Освен това Grandi Navi Veloci отбелязва, че ако има конкуренти, предлагащи същите услуги по тези маршрути, условията, определени от съдебната практика по делото Analir, няма да бъдат изпълнени (93).

(276)

Що се отнася до приоритета за акостиране, Grandi Navi Veloci не оспори предварителното становище на Комисията, че мярката не представлява държавна помощ, тъй като не е налице загуба на държавни ресурси. Grandi Navi Veloci твърди обаче, че прехвърлянето на приоритета за акостиране към новите собственици на дружествата от бившата Tirrenia Group, както е посочено в член 19-ter, параграф 21 от Наредба-закон 135/2009, представлява само по себе си нарушение на член 4 от Регламента за морския каботаж. Grandi Navi Veloci цитира две решения (segnalazioni), приети от AGCM през 1995 г. и през 1997 г. във връзка с Caremar, като посочи, че този приоритет може да има отрицателно въздействие върху конкуренцията, особено ако бенефициерът разполага с изключително право върху местата за акостиране, които са най-ценни от икономическа гледна точка.

(277)

По отношение на приватизацията на стопанските подразделения на Tirrenia и Siremar Grandi Navi Veloci се съгласи с предварителното становище на Комисията, изразено в решението от 2011 г., че процедурата не е била достатъчно прозрачна и безусловна, за да се изключи наличието на помощ. Освен това Grandi Navi Veloci изложи твърдението, че италианските органи са забавили за неопределено време приватизацията на дружествата от Tirrenia Group, включително регионалните дружества, въпреки гаранциите, предоставени през годините на Комисията и формализирани в решението от 2001 г. (в съображения 4 и 12) и в решението от 2004 г. (в съображения 5 и 45). Grandi Navi Veloci заяви, че перспективите за бъдещата приватизация са били използвани като разменна монета спрямо Комисията, за да се позволи изплащането на компенсации за обществена услуга на дружествата от Tirrenia Group до края на 2008 г.

(278)

На 2 декември 2019 г. кметът на Липари и на другите Еолийски острови с изключение на Салина (94) изпрати писмо след изтичане на процедурните срокове, в които заинтересованите трети страни трябваше да изложат мненията си относно решенията от 2011 и 2012 г.

(279)

В това писмо кметът изтъкна значението на сектора на морския транспорт за ежедневието на хората, живеещи на Еолийските острови. По-специално кметът подчерта, че въпросните острови са много по-малки от Сардиния или Сицилия и поради тази причина морските каботажни връзки са от решаващо значение. Кметът отбеляза, че тези острови — особено най-малките — се нуждаят от тези връзки за основни доставки на хранителни и лекарствени продукти. Без надеждни и чести връзки тези острови биха били изложени на риск от масово изселване и накрая биха станали необитаеми. Освен това кметът подчерта, че туризмът представлява основната икономическа дейност на тези острови и ефективният и ефикасен транспорт е от съществено значение за туризма, особено през активния сезон. По този въпрос кметът отбеляза, че потребителското търсене на тези транспортни услуги е относително ниско, но стабилно през неактивния сезон, като се поддържа предимно от ежедневно пътуващите жители на островите и от други местни жители, и е по-високо през активния сезон, предимно благодарение на туристите. Вследствие на това връзките с Еолийските острови се нуждаят от държавна подкрепа и оттеглянето ѝ би имало катастрофални последици за основните права и потребности на хората, живеещи на тези острови.

(280)

На 23 октомври 2014 г. CdI участва в среща на Комисията с италианските органи. Дружеството на три пъти представи и становища, всички след изтичане на процедурните срокове, в които заинтересованите трети страни трябваше да изложат мненията си относно решенията от 2011 и 2012 г. За нито едно от тези становища CdI не попълни задължителния формуляр за жалба, посочен в член 24, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета (95). Въпреки това Комисията ще обобщи тези становища в следващите раздели и ги взе предвид в своята оценка.

(281)

В първото си писмо, изпратено на 8 август 2013 г. по искане на Комисията, CdI предостави подробни данни относно маршрутите, които е обслужвало през периода от 1 август 2012 г. до 31 декември 2012 г. Предоставената информация включваше, наред с други елементи, списък на обслужваните маршрути със следните данни:

(282)

Освен това CdI заяви, че е придобило стопанското подразделение Siremar след оценка от независим експерт и че между дружеството и Siremar под ИУ няма икономическа приемственост.

(283)

Във второто си становище, изпратено на два пъти, на 23 и 30 октомври 2014 г., CdI представи коментари по насрещната гаранция.

(284)

Първо, дружеството отбеляза, че Сицилия е решила да учреди Mediterranea с ясни политически и икономически цели: да подкрепи общностите на по-малките острови, като осигури „вътрешното“ предоставяне на услуги за морски каботаж и обезпечи необходимия капитал за квалифицирано и ясно определено участие в предоставянето на тези услуги. Във връзка с това, за да осъществи предмета на своята дейност, CdI подаде няколко оферти за придобиването на Siremar, последните от които бяха внесени на 9 юни, 18 юли и 13 октомври 2011 г.

(285)

Второ, дружеството заяви, че продажбата на стопанското подразделение е била законосъобразна и предостави документи относно тръжната процедура и свързаните с нея национални съдебни спорове. CdI изложи твърдението, че Siremar под ИУ и Министерството на икономическото развитие са били наясно със съществуването на насрещната гаранция и въпреки това са извършили прехвърлянето на стопанското подразделение Siremar на CdI цели 10 месеца след възлагането на предмета на търга. По-специално CdI предостави на Комисията решение на Римския съд от 15 април 2014 г., с което от ищците се снемат всякакви наказателни обвинения, тъй като съдът е стигнал до заключението, че органът по извънредното управление е знаел за насрещната гаранция на Сицилия, когато е избрал CdI за купувач на стопанското подразделение. Тъй като фактите, установени в окончателни решения по наказателни производства, не могат да бъдат оспорени процесуално, CdI застъпи твърдението, че това доказва, че насрещната гаранция е напълно редовна и в същото време не е решаваща за резултата от търга (98).

(286)

Трето, CdI отбеляза, че областната управа на Сицилия е предложила насрещната гаранция в качеството си на инвеститор, притежаващ дял в дружество, а не като публичен орган. Тъй като за получаване на гаранция от Unicredit за разсрочените плащания на продажната цена е била необходима насрещна гаранция, всички акционери на дружеството, включително частните страни Lauro.it S.p.A., Davimar и Isolemar S.r.l, са издали насрещна гаранция. За първата оферта на CdI това е станало още преди Сицилия да издаде своята насрещна гаранция, поради по-продължителните процедури за вземане на решения в публичната администрация. Всъщност поради това забавяне CdI е трябвало да разчита първоначално на гаранцията от Commercial Fidi, която по-късно е била заменена с писмото за подкрепа на Unicredit, съдържащо отлагателна клауза, докато бъдат потвърдени правомощията на главния счетоводител на областната управа на Сицилия да издаде насрещната гаранция (вж. съображение 84). Това обаче не е било от значение по две причини: първо, извънредният комисар не го е взел предвид и поискал нов кръг на подаване на оферти; второ, насрещните гаранции на другите страни са били пълни. Поради това CdI заключава, че насрещната гаранция от Сицилия е била обичайна търговска сделка и не е предоставила никакво предимство на CdI или пък на Unicredit.

(287)

В третото си писмо, изпратено на 15 юли 2015 г., CdI първо се позова на аргументите, представени от италианските органи относно цената на стопанското подразделение, която отговаря на критерия за потенциален оферент от частния сектор, както и на факта, че между Siremar под ИУ и CdI няма икономическа приемственост. CdI твърди по-специално, че решения 5172/2012 и 592/14 не променят този извод, тъй като са съсредоточени върху един елемент от процедурата по приватизация, а именно насрещната гаранция от Сицилия. Според CdI решенията на TAR и CdS не са имали никакъв ефект върху механизмите, въведени с цел да се гарантира отсъствие на икономическа приемственост: обхвата на прехвърлянето и на обществените услуги съгласно новото споразумение, както е определено в закона от 2010 г., и разпоредбите относно работната сила, предвидени в член 56, параграф 3-bis от Наредба-закон 270/1999. Нещо повече, Сицилия е издала насрещната гаранция, но надзорът върху прехвърлянето на стопанското подразделение е осъществяван от органа по извънредното управление и от Министерството на икономическото развитие. Следователно наличието на такава насрещна гаранция не може да постави под въпрос легитимността на процедурата по продажба. CdI информира също Комисията, че различните участващи институции и заинтересовани страни са се срещнали на 20 април 2015 г., за да гарантират правилното прилагане на решения 5172/2012 и 592/14 (99).

(288)

Освен това CdI изложи твърдението, че предпазните мерки на процедурата гарантират, че цената, платена за стопанското подразделение Siremar, е реалната му пазарна цена след предоставянето на помощта, което означава, че стойността на тази помощ на практика вече е била включена в продажната цена (100). При такова тълкуване продавачът би запазил предимството на евентуална държавна помощ, тъй като то е довело до съответно увеличаване на пазарната цена на неговите активи, и следователно купувачът не би бил задължен да възстановява тази помощ. Поради това евентуално разпореждане за възстановяване, адресирано до Siremar под ИУ, не следва да се прехвърля върху купувача на стопанското подразделение Siremar.

(289)

Комисията изпрати на Италия мненията и становищата, обобщени в раздели 5 и 6. С писмо от 13 май 2015 г. Италия обаче представи мнения само относно второто становище на SNS (вж. раздел 5.2.2).

(290)

По-специално Италия отбеляза, че на последния етап от процедурата по продажба с краен срок 13 октомври 2011 г. извънредният комисар изрично е предупредил оферентите да не подават оферти, подкрепени от гаранции, които са в нарушение на правилата за държавна помощ. Съответно CdI е подало офертата си, придружена с писмото за подкрепа от Unicredit, в което не се споменава насрещната гаранция от Сицилия, но чиято валидност все пак е обвързана с други условия (101). Следователно разрешението на министъра е предоставено с презумпцията, че процедурните правила са спазени напълно.

(291)

Италия също така твърди, че увеличаването на капитала на Mediterranea е предприето на равни начала с другите частни акционери на CdI и поради тази причина съдържа елемент на държавна помощ. Освен това Италия припомни, че акциите на Сицилия по устав са различни от тези на частните акционери на CdI, което строго ограничава влиянието ѝ в дружеството.

(292)

В съответствие с член 107, параграф 1 от ДФЕС „всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки, е несъвместима с вътрешния пазар“.

(293)

Критериите, определени в член 107, параграф 1 от ДФЕС, са кумулативни. Поради това, за да се определи дали мерките, попадащи в обхвата на настоящото решение, представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС, трябва да са изпълнени всички посочени по-горе условия. По-специално финансовата подкрепа следва:

(294)

Първо, Комисията отбелязва, че новото споразумение следва да се оценява съвместно с приватизацията на стопанското подразделение Siremar. Подобна съвместна оценка е подходяща, тъй като по същество Италия е организирала тръжна процедура за договор за обществена услуга (т.е. новото споразумение), при която спечелилият търга оферент е трябвало да придобие от Siremar редица активи (главно кораби), необходими за изпълнение на задълженията за обществена услуга, определени в този договор за обществена услуга.

(295)

Второ, Комисията отбелязва, че към момента на приемане на настоящото решение италианските органи и CdI вече са отменили както договора за продажба, така и новото споразумение, което са сключили. Последното, обвързано със стопанското подразделение Siremar, след това е прехвърлено на SNS. Всъщност, както е описано в съображения 99 и 100, първоначалното възлагане на новото споразумение и продажбата на стопанското подразделение Siremar на CdI са отменени в своята цялост и в крайна сметка на 11 април 2016 г. и едното, и другото са предоставени на SNS. Освен това, тъй като възлагането на новото споразумение и продажбата на стопанското подразделение са неразривно свързани, не е възможно да се оцени нито една от двете мерки поотделно, дори за ограничен период от време. При това положение би било логично невъзможно да се приключи разследването относно първоначалното възлагане на новото споразумение, обвързано със стопанското подразделение Siremar, на CdI за периода 1 август 2012 г. — 10 април 2016 г., тъй като това би означавало една и съща процедура да се оцени два пъти (веднъж от гледна точка на междинното възлагане на CdI и веднъж от гледна точка на окончателното възлагане на SNS) (102). Поради това в настоящото решение ще бъде оценено само възлагането на новото споразумение, обвързано със стопанското подразделение Siremar, от Siremar под ИУ на SNS. Тъй като новото споразумение в сила от 11 април 2016 г. съдържа по същество същите условия като тези, които са се прилагали в периода 1 август 2012 г. — 10 април 2016 г., и тъй като стопанското подразделение също е по същество същото, Комисията включи цялата приложима информация, която е събрала в хода на официалното разследване относно периода 1 август 2012 г. — 10 април 2016 г., в оценката на възлагането на новото споразумение, обвързано със стопанското подразделение Siremar, на SNS.

(296)

Накрая, Комисията отбелязва, че приоритетът за акостиране, който се прилага само по отношение на маршрути, предмет на обществена услуга, е неразривно свързан с извършването на УОИИ от Siremar и неговия приобретател SNS. Следователно тази мярка ще бъде оценена съвместно с компенсацията за обществена услуга, предоставена на тези дружества (вж. раздели 8.1.1, 8.1.3 и 8.3.1).

(297)

За да бъде квалифицирана като държавна помощ, дадена мярка трябва да може да бъде приписана на държавата и да бъде предоставена пряко или непряко чрез държавни ресурси.

(298)

Италианската държава е възложила на Siremar обслужването на морските маршрути, както е описано подробно в първоначалното споразумение, чийто срок на действие е удължен. Първоначалното споразумение е сключено с държавата и произтичащата компенсация за обществена услуга за Siremar е изплатена от собствения бюджет на държавата. Следователно компенсацията за обществена услуга за Siremar може да бъде приписана на държавата и се предоставя чрез държавни ресурси.

(299)

Комисията отбелязва, че според Италия всички фериботни оператори плащат на съответните пристанищни органи редовни такси за акостиране, но Siremar не е плащало и не плаща никаква допълнителна такса за приоритета за акостиране. Въпреки това Комисията счита, че по принцип Италия е можела да реши да наложи допълнителна такса за приоритета за акостиране и като не е направила това, е загубила приходи за държавата. Освен това, тъй като приоритетът за акостиране се предоставя по закон, той може да бъде приписан на държавата (вж. съображение 131).

(300)

За да бъде квалифицирана като държавна помощ, дадена мярка трябва да бъде избирателна. Компенсацията за обществена услуга за предоставянето на въпросните морски услуги се предоставя единствено на Siremar, поради което тя е избирателна. Тъй като приоритетът за акостиране се предоставя единствено на дружествата от бившата Tirrenia Group, включително Siremar, той също е избирателен.

(301)

Комисията припомня, че предоставените на дадено дружество компенсации за обществена услуга, могат да не представляват икономическо предимство при някои строго определени условия.

(302)

По-специално в решението си по делото Altmark (103), Съдът заяви, че доколкото държавната намеса трябва да се приема като компенсация, представляваща насрещната престация за извършените доставки на услуги от предприятията бенефициери, за да изпълнят задължения за обществена услуга, по такъв начин, че в действителност тези предприятия не се възползват от финансово предимство и посочената намеса следователно няма за последица да ги постави в по-благоприятно конкурентно положение спрямо предприятията, които ги конкурират, подобна намеса не попада в обхвата на член 107, параграф 1 ДФЕС.

(303)

Съдът обаче разясни и че, за да се избегне в конкретен случай квалификацията на такава компенсация за обществена услуга като държавна помощ, трябва да бъдат изпълнени четирите кумулативни критерия („критерии по делото Altmark“), които са обобщени по-долу:

(304)

В своето Съобщение за прилагането на правилата на Европейския съюз към компенсацията, предоставена за предоставянето на услуги от общ икономически интерес, („Съобщението за УОИИ“) Комисията уточни начина, по който се прилагат критериите от решението по делото (104).

(305)

Като се има предвид, че критериите от решението по делото Altmark трябва да бъдат изпълнени кумулативно, ако някой от тези критерии не бъде изпълнен, Комисията ще заключи, че оценяваната мярка предоставя икономическо предимство на бенефициера. Следователно Комисията първо ще оцени спазването на четвъртия критерий по делото Altmark.

(306)

В четвъртия критерий по делото Altmark се предвижда, че компенсацията трябва да бъде минимално необходимата, за да не бъде квалифицирана като държавна помощ. Този критерий се счита за изпълнен, ако бенефициерът на компенсацията за обществена услуга е избран вследствие на тръжна процедура, която създава условия за избор на кандидата, способен да предостави услугите при най-ниски разходи за съответната общност, или, в случай че това не е така, ако компенсацията е изчислена с оглед на разходите на ефективно предприятие.

(307)

Siremar не е избрано след публична тръжна процедура за нито едно от удължаванията на срока на първоначалното споразумение в периода от 1 януари 2009 г. до 31 юли 2012 г. Италия просто е продължила системата, която вече е била в сила, като по този начин дава право на предварително установения оператор да продължи да получава компенсация за изпълнението на задълженията за обществена услуга.

(308)

Освен това италианските органи не предоставиха на Комисията никаква информация, от която да личи, че равнището на необходимата компенсация е било определено въз основа на анализ на разходите, които едно типично предприятие, добре управлявано и осигурено с необходимите транспортни средства, за да може да изпълни необходимите изисквания на обществената услуга, би направило, за да изпълни тези задължения, като се отчитат съответните приходи и разумна печалба. Италия единствено твърди, че компенсацията за обществена услуга за Siremar е намалена значително след 2010 г. вследствие на въвеждането на максималния размер на компенсацията, определен в закона от 2009 г. Италия не е доказала обаче, че направените от Siremar разходи при изпълнението на задълженията му за обществена услуга са били в съответствие с тези на едно типично предприятие, добре управлявано и осигурено с необходимите транспортни средства.

(309)

Следователно Комисията заключава, че четвъртият критерий по делото Altmark не е изпълнен в настоящия случай.

(310)

С оглед на това, че в настоящия случай четирите критерия по делото Altmark не са спазени кумулативно, Комисията достига до заключението, че компенсацията за обслужване на морските маршрути съгласно удължаването на срока на действие на първоначалното споразумение, предоставя на Siremar икономическо предимство.

(311)

По отношение на приоритета за акостиране Комисията първо припомня, че поне в два от случаите италианският компетентен орган — AGCM, е преценил, че тази мярка има икономическа стойност (вж. съображение 276). Въпреки това Siremar не плаща никаква такса за приоритета за акостиране (вж. съображение 226). Освен това Комисията отбелязва, че поне на теория приоритетът за акостиране има потенциал да намали разходите на оператора (напр. тъй като гарантираното акостиране би могло да намали времето за чакане в пристанищата и следователно да доведе до по-ниски разходи за гориво) или да увеличи приходите му (напр. поради това, че някои разписания могат да доведат до по-голямо търсене от страна на пътниците). В действителност, доколкото приоритетът за акостиране позволява по-бърза процедура за заставане на док, ползвателите на фериботната услуга могат да предпочетат оператор на ферибот, който се възползва от тази мярка. Дори ако тези ефекти биха се реализирали само в редки случаи или биха били ограничени, приоритетът за акостиране би могъл все пак да представлява икономическо предимство за Siremar.

(312)

Когато предоставена от държава членка помощ укрепва положението на дадено предприятие в сравнение с това на други предприятия, конкуриращи се в рамките на вътресъюзната търговия, последните трябва да се считат за засегнати от тази помощ (105). Достатъчно е бенефициерът на помощта да се конкурира с други предприятия на отворени за конкуренция пазари (106).

(313)

В настоящия случай бенефициерът извършва дейност в конкуренция с други предприятия, които предоставят услуги за морски транспорт в Съюза, по-специално след влизането в сила на Регламент (ЕИО) № 4055/86 на Съвета (107) и на Регламента за морския каботаж, с които се либерализират съответно пазарите на международния морски транспорт и морския каботаж. Следователно компенсацията за обслужването на морски маршрути през удължения срок на действие на първоначалното споразумение може да засегне търговията в Съюза и да наруши конкуренцията в рамките на вътрешния пазар. По същите причини това заключение се отнася и за приоритета за акостиране.

(314)

Тъй като са изпълнени всички критерии, посочени в член 107, параграф 1 от ДФЕС, Комисията заключава, че компенсацията за обществена услуга, платена въз основа на неколкократното удължаване на срока на действие на първоначалното споразумение, и приоритетът за акостиране представляват държавна помощ за Siremar.

(315)

На първо място, Комисията припомня, че в съответствие с член 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2015/1589 нова помощ означава „всяка помощ, т.е. схеми за помощ и индивидуална помощ, които не са съществуваща помощ, включително измененията на съществуваща помощ“. Действително в член 108, параграф 3 от ДФЕС се предвижда. че Комисията следва да бъде информирана надлежно за всякакви планове за предоставянето или изменението на съществуващата помощ и те не могат да се прилагат, докато процедурата не доведе до постановяването на окончателно решение (108).

(316)

Siremar под ИУ смята, че ако компенсацията за обществена услуга, предоставена на Siremar до 2008 г. включително, би била счетена за съществуваща помощ въз основа на член 4, параграф 3 от Регламента за морския каботаж, това би било приложимо също и към компенсацията, платена въз основа на удължаването на срока на действие на първоначалното споразумение (съображение 237). Комисията отбелязва, че компенсацията, платена на Siremar за изпълнението на задълженията за извършване на морска обществена услуга до 2008 г. е оценена в решението за Tirrenia Group от 2020 г. и действително е класифицирана като съществуваща помощ (вж. съображение 19).

(317)

В съответствие с позицията на европейските съдилища (109) обаче Комисията счита, че изменението (т.е. удължаването) на срока на действие на схема за помощ, която има ясен краен срок (в този случай 31 декември 2008 г.), е достатъчно да я превърне в нова помощ, независимо дали са изменени други характеристики на мярката или не. На тези основания Комисията заключава, че компенсацията за обществена услуга, платена въз основа на неколкократното удължаване на срока на действие на първоначалното споразумение, следва да се смята за нова помощ. Поради това аргументите на Siremar по ИУ следва да бъдат отхвърлени.

(318)

Комисията отбелязва, че нито италианските органи, нито Siremar по ИУ са твърдели, че приоритетът за акостиране е съществуваща помощ. Следователно Комисията ще оцени тази мярка като нова помощ.

(319)

В съображения 34—40 от решението от 2010 г. Комисията вече установи, че помощта за оздравяване, за която е постъпило уведомление, представлява държавна помощ за Siremar по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(320)

В решението от 2010 г. Комисията обяви помощта за оздравяване за Siremar, за която е постъпило уведомление, за съвместима с вътрешния пазар. В съответствие с Насоките за оздравяване и преструктуриране от 2004 г. Италия пое ангажимент да съобщи на Комисията в срок от шест месеца план за преструктуриране (или ликвидация) или да представи доказателство, че заемът е бил изплатен изцяло, и/или че гаранцията е била отменена.

(321)

Първият транш от заема, за който е получена гаранция, е изплатен на Siremar на 28 февруари 2011 г. и поради това шестмесечният срок е щял да изтече на 28 август 2011 г.

(322)

Италия не предостави на Комисията до тази дата план за преструктуриране (или ликвидация). На 11 юли 2011 г. BIIS е пристъпила към усвояване на държавната гаранция и Siremar е станало длъжник на държавата (вж. съображение 63). На 18 септември 2012 г. Siremar е възстановило дължимата сума на държавата (вж. съображение 65). До тази дата Siremar е продължавало да се ползва напълно от помощта за оздравяване.

(323)

Италианските органи нито са твърдели, нито са доказали, че продължаването на помощта за оздравяване вече няма да представлява държавна помощ. Те единствено представиха аргументи (вж. раздел 4.2.) за причината, поради която мярката би останала съвместима дори и след изтичането на шестмесечния срок.

(324)

Следователно Комисията счита, че продължаването на помощта за оздравяване след шестмесечния срок, т.е. от 28 август 2011 г. до 18 септември 2012 г., също представлява държавна помощ за Siremar по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(325)

За да се достигне до заключение дали възлагането на новото споразумение, обвързано със стопанското подразделение Siremar и приоритета за акостиране, представлява предимство за SNS по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС, Комисията трябва да оцени спазването на критериите по делото Altmark (вж. съображения 301—304).

(326)

Комисията припомня, че съгласно правото на Съюза няма унифицирано и точно определение на услуга, която може да представлява УОИИ, нито по смисъла на първия критерий по делото Altmark, нито по смисъла на член 106, параграф 2 от ДФЕС. Точка 46 от Съобщението за УОИИ е формулирана, както следва:

„При липса на конкретни правила на Съюза, определящи обхвата за съществуването на УОИИ, държавите членки разполагат с голяма свобода да определят дадена услуга като УОИИ и да предоставят компенсация на доставчика на услугата. Компетентността на Комисията в това отношение се ограничава до проверка на това държавата членка да не е допуснала явна грешка при определянето на услуга като УОИИ и до оценка на всякаква държавна помощ, произтичаща от компенсацията. Когато съществуват специфични правила на Съюза, преценката на държавите членки е обвързана и от тези правила, без да се засяга задължението на Комисията да проведе оценка на това дали УОИИ е била правилно определена за целите на контрола на държавната помощ“.

(327)

Следователно националните органи имат право да приемат, че определени услуги са от общ интерес и трябва да се изпълняват чрез задължения за обществена услуга, за да се осигури защитата на обществения интерес, когато пазарните сили не са достатъчни, за да се гарантира, че те се предоставят на необходимото ниво или при изискваните условия.

(328)

В областта на морския каботаж подробните правила на Съюза, уреждащи задълженията за обществена услуга, са определени в Регламента за морския каботаж, а по отношение на оценката на потенциалната държавна помощ за предприятия, които се занимават с морски транспорт — в Насоките на Общността относно държавната помощ за морския транспорт („Насоките за морския транспорт“) (110).

(329)

Член 4, параграф 1 от Регламента за морския каботаж гласи:

„Държава членка може да сключва договори за обществени услуги с корабоплавателни дружества, които участват в редовни услуги до, от и между острови, или да им налага задължения за обществена услуга като условие за предоставяне на каботажни услуги. Когато държава членка сключва договори за обществена услуга или налага задължения за обществена услуга, тя прави това на недискриминационна основа по отношение на всички собственици на кораби от Общността“.

(330)

В член 2, параграф 3 от Регламента за морския каботаж се определя, че даден договор за обществена услуга може да обхваща:

(331)

Съгласно раздел 9 от Насоките за морския транспорт „могат да се налагат задължения за обществена услуга или да се сключват договори за обществена услуга (ДОУ) за услугите, посочени в член 4 от Регламент (ЕИО) № 3577/92“, т.е. за включените в разписанието услуги от, до и между островите.

(332)

От установената съдебна практика произтича, че задълженията за обществена услуга могат да бъдат налагани само ако са обосновани от необходимостта да се осигурят подходящи редовни услуги за морски транспорт, които не могат да бъдат гарантирани единствено на пазарен принцип (111). В съобщението за тълкуване на Регламента за морския каботаж (112) се потвърждава, че „задълженията за обществени услуги по определени маршрути се определят не от собствениците на кораби, а от държавите членки (включително регионалните и местните органи, по целесъобразност). По-специално такива задължения могат да бъдат предвидени за редовни (по разписание) услуги за островен каботаж в случай на невъзможност на пазара да предостави услуги на задоволително равнище“. Освен това в член 2, параграф 4 от Регламента за морския каботаж задълженията за обществена услуга се определят като задължения, които въпросният корабособственик от Общността, ако отчита собствения си търговски интерес, не би поел или не би поел в същата степен, или при същите условия.

(333)

В съответствие със съдебната практика (113), за да провери дали е налице реална нужда от обществена услуга и дали използването на договор за обществена услуга (т.е. новото споразумение) е било необходимо и пропорционално и следователно дали е спазен първият критерий по делото Altmark, Комисията ще оцени:

(334)

В този случай на CdI, а по-късно на SNS, е възложено да предоставя смесени пътнически и товарни услуги и високоскоростни услуги само за пътници по множество линии. Наложените на CdI, а по-късно на SNS, задължения за обществена услуга се отнасят до морските транспортни линии, които трябва да бъдат обслужвани, вида и капацитета на плавателните съдове, предназначени за обслужване на съответните морски маршрути, наличието на резервен кораб, за да се гарантира непрекъснатост на услугата, и максималния размер на тарифите, начислявани на ползвателите по всеки от съответните маршрути (т.е. по-ниски тарифи за жителите на по-малките острови и по-високи за други пътници).

(335)

Както е посочено в съображение 184, Италия е наложила определените в новото споразумение задължения за обществена услуга главно за да i) осигури териториалното единство между Сицилия и по-малките острови и ii) да допринесе за икономическото развитие на съответните острови чрез редовни и надеждни услуги за морски транспорт. Комисията счита, че това в действителност могат да бъдат легитимни цели от обществен интерес.

(336)

Преди на CdI да бъде възложено обслужването на определените в новото споразумение морски линии, тези маршрути са били обслужвани от Siremar въз основа на първоначалното споразумение. В действителност Комисията изтъква, че въпросните маршрути са били обслужвани в продължение на много години, т.е. най-малкото след влизането в сила на първоначалното споразумение, като в голяма степен са останали непроменени (114). Когато възлагат изпълнението на новото споразумение през 2012 г., италианските органи, и по-специално Сицилия, считат, че тези услуги все още са необходими за задоволяване на потребителското търсене.

(337)

За да онагледи действителното търсене на услугите от страна на ползвателите, Италия предостави статистически данни, които показват, че през 2010 г. Siremar е превозило 1 342 402 пътници и 311 114,50 линейни метра товари по петте групи маршрути, взети заедно. През 2011 г. тези цифри са съответно 1 332 400 и 290 704,70. Това показва, че през двете години преди на CdI да бъдат възложени задълженията за обществена услуга е имало значително съвкупно търсене на услуги за морски транспорт по съответните маршрути.

(338)

За да се установи обаче, че е налице реално потребителско търсене за всеки от двадесетте маршрута, обособени в пет групи, е необходима по-подробна оценка. За тази цел Италия предостави статистически данни за всеки отделен маршрут за периода 2007—2019 г. (115) Тези статистически данни включват общия брой пътници или линейните метри товари, превозвани годишно, и позволяват да се изчислят средните стойности за плаване. За илюстрация в таблица 5 са показани две такива метрични единици за 2010 и 2019 г. Тези данни показват, че и през двете години при всяко двупосочно плаване по въпросните маршрути са превозвани над сто пътници. Само по четири маршрута през 2010 г. и по три маршрута през 2019 г. са превозвани средно под сто пътници. Комисията отбелязва, че малкият брой пътници по тези отделни маршрути може да се обясни с малката численост на населението и малкия размер на въпросните острови, както и със сравнително кратките и чести пътувания, които са необходими, за да се отговори на свързаните с мобилност потребности на жителите на тези острови. Комисията също така анализира статистическите данни за всеки отделен маршрут за всяка година до края на 2019 г. (116) Комисията отбелязва, че през годините е имало колебания в броя на регистрираните пътувания и пътници по различните линии. Това обаче се дължи на факта, че островите са много малки, с ограничена пристанищна инфраструктура, и са относително близо един до друг. Това налага разписанията да се коригират често, за да се отговори на местните нужди (като ежедневния график на пътуване с цел образование или работа) и да се смекчат евентуални проблеми с транспортните връзки (например ако някое от пристанищата е с ограничен капацитет поради поддръжка и може да побере само по-малки кораби или по-малко на брой кораби по едно и също време, един маршрут от дадена група маршрути може да не се обслужва за известно време, докато други маршрути от същата група може да се наложи да бъдат обслужвани с по-голяма честота). От данните, с които разполага Комисията, обаче не личи да е имало момент, в който да не е било налице потребителско търсене по някой от маршрутите или за някоя група маршрути.

Таблица 5 — Статистически данни за потребителското търсене за 2010 г. (по маршрути, обслужвани от Siremar) и за 2019 г. (по маршрути, обслужвани SNS)

(339)

За да докаже, че потребителското търсене се е запазило и по времето, когато CdI, а по-късно SNS, е започнало да обслужва маршрутите въз основа на новото споразумение, Италия представи допълнителни статистически данни. Данните в таблица 6 показват, че след 2013 г. CdI, а по-късно SNS, е превозило повече пътници и товари, отколкото Siremar през 2010 и 2011 г. (вж. съображение 337). Въпреки че има известни колебания през годините, тези данни потвърждават, че потребителското търсене се е запазило и дори се е увеличило през последните години.

Таблица 6 — Статистически данни за периода 2012—2019 г. (маршрути за смесена услуга и само за пътници, обслужвани от CdI и SNS)

(340)

Комисията счита, че горепосочените статистически данни (вж. съображения 337, 338 и 339) показват ясно, че е налице действително търсене на пътнически и товарни услуги по всеки от двадесетте маршрута, предмет на обществена услуга, обособени в пет групи. Следователно може да се заключи, че тези услуги отговарят на реално съществуващо потребителско търсене и покриват действителни обществени нужди.

(341)

В съответствие с точка 48 от Съобщението за УОИИ Комисията смята, че „не е уместно да обвързва задълженията, свързани с извършване на обществена услуга, с дейност, извършвана от предприятия по правилата на пазара, която вече се предоставя или може да бъде предоставена задоволително и при условия като цена, обективни качествени характеристики, непрекъснатост и достъп до услугата, отговарящи на публичния интерес, определен от държавата“ (122). Следователно Комисията трябва да проучи дали обслужването би било недостатъчно с оглед на изискванията за обществена услуга, наложени от държавата членка по силата на новото споразумение, ако бъде предоставено само на пазарен принцип. Във връзка с това в точка 48 от Съобщението за УОИИ се посочва, че „оценката на Комисията се ограничава с проверка на това дали държавата членка е допуснала явна грешка“.

(342)

В свои предишни решения Комисията вече анализира дали е налице неефективност на пазара по отношение на тези групи маршрути. По-специално в решението си от 2004 г. Комисията отбеляза във връзка със Siremar, че никой от частните италиански оператори по групите маршрути, обслужвани от (тогавашния) публичния оператор, не е предоставял сравними услуги през цялата година, които да са отговаряли на всички изисквания за обществена услуга, определени в петгодишните планове (123). Тази констатация се отнася за периода 1992—2008 г. и не се оспорва в решението от 2009 г., с което се отменя решението от 2004 г., нито в решението за Tirrenia Group от 2020 г., в което се заключава, че компенсацията за обществена услуга, предоставена на Siremar, представлява съществуваща помощ.

(343)

В решението си от 2012 г. обаче Комисията отбеляза, че през периода до първото възлагане на новото споразумение други оператори са предоставяли редовни услуги по съответните маршрути (124). Тогава Италия твърдеше, че тези други оператори са били избрани от Сицилия чрез няколко тръжни процедури, за да предоставят допълнителни обществени услуги съгласно отделни договори. Преди да пристъпи към оценката си, Комисията отбелязва следното.

(344)

Първо, тази оценка е ограничена до положението на пазара по отношение на конкуренцията през периода преди юли 2012 г., тъй като това е бил приложимият период за италианските органи при определянето на задълженията за обществена услуга. Въпреки че с новото споразумение се налагат специфични задължения за обществена услуга по отношение на тарифите, които трябва да се начисляват (включително намалени тарифи за жителите на по-малките острови), Италия не е обосновала необходимостта от обществената услуга, твърдейки, че CdI, а по-късно SNS, е трябвало да поддържа по-ниски тарифи от начисляваните от другите оператори. В хода на разследването обаче Италия заяви, че доколкото фериботни услуги по маршрутите, обслужвани от CdI, а по-късно от SNS, се предоставят от други оператори, тези конкурентни услуги биха се различавали от гледна точка на непрекъснатостта и честотата през годината, не биха били равностойни (от гледна точка на пристанищата или вида услуги, напр. само за пътници, а не смесени), не биха били със същото качество или също биха били субсидирани по отделни договори. Ето защо Комисията не извърши сравнителен анализ на тарифите, начислявани от всички оператори по въпросните маршрути. Тъкмо обратното, Комисията се съсредоточи върху възможните разлики от гледна точка на непрекъснатостта, редовността, капацитета и качеството (вж. съображение 330) и върху това дали конкурентните оператори също са субсидирани по отделни договори.

(345)

Второ, сравнимите услуги, предлагани от други оператори по групите маршрути, определени в новото споразумение, също са предоставяни срещу публична компенсация като допълнителни УОИИ, определени от Сицилия (125). По принцип присъствието на други доставчици на УОИИ по групите маршрути, определени в новото споразумение, не поставя под въпрос действителността на УОИИ по тези групи маршрути, а по-скоро я потвърждава, тъй като показва, че необходимостта от тези връзки е толкова голяма и/или разнообразна, че може да бъде удовлетворена само от множество оператори. Всъщност фактът, че определена група маршрути се обслужва и от други оператори, не може да е показателен за това, че тези маршрути могат да бъдат обслужвани адекватно единствено на пазарен принцип, ако другите оператори също получават публична компенсация по отделни договори, за да предлагат своите услуги.

(346)

Трето, Италия е определила 20 маршрута, разпределени в пет групи или мрежи от линии, които да бъдат включени в новото споразумение (126). Комисията отбелязва, че съгласно раздел 5.5.3 от съобщението за тълкуване на Регламента за морския каботаж (127)„държавите членки често желаят да обединят маршрути за обществени услуги до и от различни острови в една обособена група, за да се реализират икономии от мащаба и да се привлекат оператори. Групите сами по себе си не са в противоречие с правото на Съюза, при условие че тяхното обособяване не води до дискриминация и до неоправдано нарушаване на пазара. Най-подходящият размер на групите следва да бъде определен, като се вземе предвид оптималното взаимодействие при удовлетворяване на съществените транспортни нужди.“

(347)

В този случай маршрутите са групирани по географски принцип за целите на планирането, за да се установят потенциални пропуски или припокривания и да се осигури на жителите на тези острови съгласуван и пълен набор от транспортни връзки както със Сицилия, така и с другите острови, особено с относително по-големите. Всъщност таблица 3 показва, че маршрутите във всяка група често се припокриват и се допълват (128). Като се има предвид, че определени основни услуги, като училища, големи магазини за хранителни стоки и специализирани медицински услуги, са налични само в Сицилия или на относително по-големите острови, Италия е предпочела да възложи обслужването на група маршрути вместо на отделни маршрути. Всъщност, макар частните оператори да предлагат някои връзки между относително по-големите острови (например Липари и Пантелерия) и Сицилия, те не предлагат връзки към и между всички острови през цялата година. Предвид необходимостта от осигуряване на връзки между няколко малки острова на различни, а понякога и относително отдалечени места, Комисията счита, че Италия не е допуснала явна грешка при определянето на петте групи, включващи един или повече маршрути в зависимост от характеристиките на съответния остров или архипелаг. Поради тези причини, предвид конкретните обстоятелства на този случай, Комисията не оцени всяка отделна линия, а вместо това се съсредоточи върху всяка група маршрути като съгласуван набор от линии към, от и в рамките на даден архипелаг или остров.

(348)

Във връзка с гореизложеното, предвид положението по отношение на конкуренцията до първото възлагане на 30 юли 2012 г. и въз основа на мненията на заинтересованите страни (вж. раздел 5) Комисията анализира всяка група маршрути, за да се увери, че Италия не е допуснала явна грешка при установяването на неефективност на пазара:

(349)

С оглед на горепосоченото Комисията заключава, че към момента на възлагането нуждите от обществена услуга не е било възможно да бъдат осигурени единствено на пазарен принцип. В това отношение Комисията отбелязва също, че по всички групи маршрути, които понастоящем се обслужват от SNS съгласно новото споразумение, донякъде сравнимите услуги, предоставяни от другите оператори, също са били субсидирани и във всеки случай не са били напълно еквивалентни от гледна точка на непрекъснатостта, редовността, капацитета и качеството, поради което не са удовлетворявали напълно нуждите от обществени услуги, определени от Италия в новото споразумение.

(350)

Комисията отбелязва, че италианските органи са избрали да сключат договор за обществена услуга с един оператор (CdI, а по-късно SNS), вместо да наложат задължения за обществена услуга на множество оператори. Въз основа на предоставената от Италия информация Комисията приема, че потребителското търсене (както е посочено по-горе, вж. съображения 334—340) не би могло да бъде задоволено чрез налагане на задължения за обществена услуга. За да се осигури предоставянето на редовни услуги през цялата година по всички групи маршрути, са необходими компенсации за обществена услуга. Когато съществуващите частни оператори не получават компенсация за обществена услуга, услугите се предоставят само през активния сезон (вж. съображение 348). Освен това анализът на подробните отчети за всеки маршрут съгласно новото споразумение показва, че всички маршрути, обслужвани от SNS през 2017, 2018 и 2019 г., са губещи по своята структура, така че без никаква компенсация за обществена услуга те не биха били обслужвани с необходимите честота, капацитет и качество (132). Ecorys е достигнало до подобно заключение в доклада си до Комисията (вж. съображение 119). Освен това Комисията взема под внимание аргумента на Италия, че изборът на договор за обществена услуга е бил необходим и с оглед на приватизацията на Siremar. По-конкретно Италия твърди, че обявяването на търг на активи на Siremar, заедно с нов договор за обществена услуга, позволява i) осигуряване на непрекъснатост на морската обществена услуга, ii) увеличаване на максималната стойност за държавата и iii) запазване на заетостта. Поради тази причина Комисията се съгласи Италия да обяви на търг стопанското подразделение Siremar заедно с новото споразумение (вж. съображение 136). По този начин Комисията също така прие и потвърждава в настоящото решение, че Италия не би могла да се позовава на задължения за обществена услуга, които се прилагат по отношение на всички оператори, а по-скоро би сключила един-единствен договор за обществена услуга първоначално със CdI, а по-късно със SNS.

(351)

Въз основа на горепосочената оценка Комисията заключава, че Италия не е допуснала явна грешка при определяне като УОИИ на услугите, възложени на CdI, а по-късно на SNS. Следователно съмненията, изразени от Комисията в решението от 2012 г., са разсеяни.

(352)

За да заключи, че е изпълнен първият критерий по делото Altmark, Комисията все пак трябва да провери дали задълженията за обществена услуга, възложени на CdI, а по-късно на SNS, са ясно определени. В тази връзка Комисията отбелязва, че задълженията за обществена услуга са ясно посочени в новото споразумение и приложенията към него (които включват например спецификации на корабите за всеки маршрут). По същия начин правилата, уреждащи компенсацията, са описани подробно в споразумението, закона от 2009 г. и директивата на CIPE. Новото споразумение също така е с ясен срок на действие (12 години), определя CdI, а по-късно SNS, като оператор на обществена услуга и съдържа мерките за избягване и възстановяване на евентуална свръхкомпенсация (вж. също раздел 2.3.4). Следователно Комисията заключава, че първият критерий по делото Altmark е спазен.

(353)

В член 19-ter, параграф 21 от Наредба-закон 135/2009 ясно се посочва, че приоритетът за акостиране е необходим, за да се гарантира териториалното единство с островите и с оглед на задълженията за обществена услуга на дружествата от бившата Tirrenia Group, включително Siremar. В действителност, ако дружествата, на които са възложени задълженията за обществена услуга, не се ползват от приоритет за акостиране, е възможно (понякога) да им се наложи да изчакат своя ред преди акостиране и по този начин да възникнат закъснения, които биха попречили на целта за осигуряване на надеждна и удобна свързаност за гражданите. Редовно разписание наистина е необходимо, за да се задоволят нуждите от мобилност на населението на по-малките острови и да се допринесе за икономическото развитие на съответните острови. Освен това, тъй като в новото споразумение има определени задължения по отношение на графиците, например да се вземат предвид разписанията на други превозни средства (като автобуси), приоритетът за акостиране спомага да се гарантира, че пристанищата разпределят местата и часовете за акостиране по начин, който дава възможност на оператора на обществена услуга да спазва задълженията си за обществена услуга. Този приоритет за акостиране е прехвърлен на CdI, а по-късно на SNS след придобиването на стопанското подразделение Siremar. Във връзка с това Комисията счита, че тази мярка е предоставена, за да се даде възможност на CdI, а по-късно на SNS, да изпълнява задълженията си за обществена услуга, които представляват действителни УОИИ (вж. съображение 351). Следователно по отношение на приоритета за акостиране също е изпълнено първото условие от решението по делото Altmark.

(354)

Комисията припомня, че в решението от 2012 г. (вж. съображение 205 от него), тя изрази предварителното становище, че вторият критерий от решението по делото Altmark е спазен.

(355)

В този контекст Комисията отбелязва, че параметрите, въз основа на които е изчислена компенсацията, са предварително установени и са спазени изискванията за прозрачност в съответствие с втория критерий по делото Altmark.

(356)

По-специално параметрите, въз основа на които е изчислена компенсацията, са подробно обяснени в директивата на CIPE и са приложени в новото споразумение (и приложенията към него), докато максималните суми за компенсация са определени в закона от 2009 г. Методът за изчисляване на компенсацията, включително например отчитането на разходните елементи, са подробно описани в директивата на CIPE. Тъй като приоритетът за акостиране не включва прехвърляне на каквито да било финансови средства на оператора, предоставящ услугата, Комисията счита, че при тази мярка е спазен вторият критерий по делото Altmark.

(357)

Следователно Комисията заключава, че второто условие от решението по делото Altmark е спазено.

(358)

Според третия критерий по делото Altmark компенсацията не може да превишава необходимото за покриване изцяло или отчасти на разходите, направени при изпълнението на задълженията за обществена услуга, като се имат предвид свързаните с тях приходи, както и разумна печалба.

(359)

В решението по делото Altmark обаче не е дадено точно определение за разумна печалба. Според Съобщението за УОИИ разумна печалба следва да означава процентът на възвръщаемост на капитала, който би бил изискван за типично предприятие, което обмисля дали да предоставя или не услуга от общ икономически интерес за цялата продължителност на възлагане, като взема предвид равнището на риска. Равнището на риска зависи от съответния сектор, вида на услугата и характеристиките на компенсационния механизъм.

(360)

В решението от 2012 г. Комисията изрази съмнения по отношение на пропорционалността на платената на CdI компенсация. По-специално Комисията изрази предварителното становище, че рисковата премия от 6,5 % не отразява подходящо ниво на риска, тъй като поначало изглежда, че CdI не е поемало рисковете, които обикновено се поемат при изпълнението на такива услуги. По-конкретно разходните елементи, които са взети под внимание за целите на изчисляването на компенсацията, включват всички разходи, свързани с предоставянето на услугата, и са взети предвид например промените в цените на горивата. В резултат на това Комисията счете на този етап, че CdI може да е било свръхкомпенсирано.

(361)

Комисията отбелязва, че определени аспекти от определения в новото споразумение метод за компенсация действително намаляват понесения от CdI, а по-късно от SNS, търговски риск. По-специално максималните тарифи, които операторът може да начисли, се коригират ежегодно, за да се отчете инфлацията и да се отразят колебанията в разходите за гориво. Освен това новото споразумение съдържа редица клаузи, целящи да се поддържа икономическо-финансовото равновесие на обществената услуга (вж. съображение 130). По-специално, в случай че компенсацията за обществена услуга би била недостатъчна за покриване на разходите за услугите, възложени с новото споразумение, тези клаузи позволяват да се преразгледат i) обхватът на тези услуги, ii) начинът, по който се предоставят услугите (напр. вида кораби), или iii) максималните тарифи.

(362)

Горепосочените клаузи обаче подлежат на редица ограничения. По-специално съгласно член 8 от новото споразумение икономическо-финансовото равновесие на обществената услуга се преразглежда само на всеки три години. Ако този преглед показва, че компенсацията не е достатъчна за покриване на разходите за обществената услуга, тогава операторът и италианските органи могат единствено да се договорят да направят промени за следващия тригодишен период. В случай че приходите или разходите за обществената услуга показват непредвидени структурни разлики от повече от 3 % или по ниски от определените в новото споразумение стойности, член 9 от него позволява страните да поискат (при спазването на редица условия) преразглеждане на икономическо-финансовото равновесие. Съгласно и двата члена подобни промени (ако има такива) са резултат от процедура по водене на преговори и докато не бъде постигнато споразумение, операторът трябва да продължи да изпълнява обществената услуга без промяна. В резултат на това операторът остава частично изложен на риска от недостатъчен размер на компенсацията за покриване на разходите за предоставяне на услугата. Въпреки че членове 8 и 9 от новото споразумение могат да бъдат използвани за възстановяване на икономическо-финансовото равновесие, това се прави само в перспектива и не е възможна корекция с обратна сила.

(363)

Както бе обяснено по-горе в съображения 49—58, в директивата на CIPE се предвижда рисковата премия в размер на 6,5 % да бъде използвана за определяне на възвръщаемостта на капитала, като се използва формулата за WACC. Конкретно за Siremar Италия първоначално е използвала коефициент „бета“ от 0,56 за тази формула. Коефициентът „бета“ отразява риска от дейността, извършвана от оператора, а неговата стойност показва, че при изчисляването на възвръщаемостта на капитала Италия е взела предвид факта, че рискът от дейността, извършвана от оператора, е значително по-нисък от пазарния риск. В хода на официалното разследване обаче (вж. съображение 218) Италия разясни, че тъй като със закона от 2009 г. е въведена пределна стойност на размера на компенсацията, е решено изчисляването да се опрости чрез прилагането на тези 6,5 % като фиксирана възвръщаемост на капитала. Италианските органи показаха също, че прилагането на цялостната методология, определена в директивата на CIPE, би довело до възвръщаемост на капитала, която надвишава 6,5 % (т.е. 8,87 %). Поради тази причина Италия счита, че техният опростен подход е консервативен и не позволява по-висока компенсация за оператора от установената в директивата на CIPE.

(364)

В контекста на горепосоченото в съображение 363 от решението за Tirrenia/CIN от 2020 г. Комисията сравни възвръщаемостта на капитала от 6,5 %, която е била приложена и при изчисляването на компенсацията на дружеството, предмет на посоченото разследване (т.е. CIN), със средната възвръщаемост на капитала, генерирана от референтна група през 2011 г. (годината преди услугата да бъде възложена за първи път на CdI). Референтната група се състоеше от избрани фериботни оператори, които предлагат морски линии в Италия или между Италия и други държави членки (133). Комисията отбелязва, че Siremar е оператор, сравним по размер със CIN. Въпросните маршрути обаче са различни от тези, обслужвани от CIN, тъй като са по-кратки и свързват по-малки острови. Комисията е на мнение, че макар референтната група да е относима и към Siremar, дейностите на дружеството могат да се считат за по-рискови, което означава, че по-високата рискова премия би била обоснована. Анализът показа, че възвръщаемостта на капитала, реализирана от CdI, а по-късно от SNS, е малко под средната за референтната група. От това сравнение става ясно, че през годината преди възлагането на услугите на CdI, 6,5 % възвръщаемост на капитала за морския сектор не е била необоснована.

(365)

Най-важното е, че Комисията отбелязва, че независимо от сумата, на която операторът би имал право въз основа на горепосочената методология (включително възвръщаемостта на капитала), на практика в крайна сметка SNS никога не може да получи повече от определената в закона от 2009 г. максимална сума (т.е. 55 694 895 EUR). Същото важи и за CdI в периода, в който то е извършвало обществените услуги съгласно новото споразумение. Тази сума, която е определена през 2009 г. и никога не е коригирана спрямо инфлацията, най-вероятно е консервативна, тъй като е почти с 17 % по-ниска от необходимата на Siremar, за да предоставя услугата през същата година (134). Независимо дали задълженията за обществена услуга са поверени на CdI или на SNS, данните за периода 2012—2019 г. в таблица 7 показват, че през всичките години компенсацията за обществена услуга е била недостатъчна, за да покрие нетните разходи за услугата, включително 6,5 % възвръщаемост на капитала (135). През 2012 г. CdI действително е получило малка свръхкомпенсация, но тя е била неутрализирана напълно от загубите през 2013 и 2014 г. CdI обаче предоставя услугата само през месеците август до декември. Този период включва месеца с най-високи приходи (август), когато търсенето от туристи е най-голямо, и не включва първите месеци на годината, когато търсенето е много малко. Подобно съображение важи и за компенсацията, получена от SNS през 2016 г. Свръхкомпенсирането, което SNS е получило през същата година — което също е неутрализирано напълно през следващите години — се дължи на факта, че SNS е предоставяло услугата само през периода 11 април — 31 декември 2016 г., който не включва първите три месеца на годината. В съответствие с точка 47 от рамката за УОИИ от 2011 г. Комисията оценява дали е била налице свръхкомпенсация през целия срок на договора. За периода 2012—2019 г. SNS и CdI, взети заедно, са получили приблизително 30,3 милиона евро по-малко в сравнение със сумата, изчислена по методологията, включително 6,5 % възвръщаемост. Тази цифра потвърждава, че клаузите за преразглеждане в новото споразумение не защитават оператора от рисковете, свързани с предоставянето на обществената услуга. Независимо от някои колебания през годините, възвръщаемостта на капитала, реализирана от стопанското подразделение Siremar през целия период (до 2019 г.), следователно е приблизително – 4,7 %, а не 6,5 %, както е предвидено първоначално от Италия. В действителност общият размер на компенсацията, получена от CdI и SNS през периода 2012—2019 г., е по-нисък от нетния разход, възникнал при предоставянето на обществена услуга, дори да се допусне възвръщаемост на капитала от 0 %. Както е показано на таблица 7, CdI и SNS, взети заедно, биха имали нужда от допълнителна компенсация от приблизително 12,7 милиона евро само за да покрият нетните си разходи. Заключението, че клаузите за преразглеждане на новото споразумение не защитават оператора от всички рискове, важи и за SNS само по себе си (период 2016—2019 г.): SNS е получило приблизително 23,3 милиона евро по-малко от сумата, изчислена съгласно методологията, включваща 6,5 % възвръщаемост на капитала; реализираната възвръщаемост на капитала за SNS е около – 11,8 %, а не 6,5 %, както е предвидено първоначално от Италия; и SNS би имало нужда от допълнителна компенсация от приблизително 15 милиона евро само за да покрие нетните си разходи.

Таблица 7 — Нетен разход за обществената услуга, предоставяна от CdI и SNS през периода 2012—2019 г.

(366)

Комисията отбелязва също така като положителен факт, че съгласно член 5 от новото споразумение операторът трябва да изпраща своите отчети за управлението (разделени по маршрут и заверени от независим одитор) на областната управа на Сицилия всяка година, за да може тя да провери дали е налице свръхкомпенсация. Това осигурява допълнителна защита, за да се гарантира, че операторът не може да се възползва от свръхкомпенсации. Италианските органи също предоставиха тези отчети за управлението за периода 2012—2019 г., като по този начин позволиха на Комисията да извърши изчисленията в таблица 7 (136).

(367)

С оглед на горепосоченото Комисията заключава, че компенсацията за обществена услуга, предоставена на оператора, не превишава необходимото за покриване на разходите, направени при изпълнението на задълженията за обществена услуга, като се имат предвид свързаните с тях приходи, както и разумна печалба. По-специално Комисията счита, че предвидената в директивата на CIPE рискова премия от 6,5 % трябва да бъде оценена в комбинация с максималния размер на компенсацията, определен в закона от 2009 г. Като се има предвид това, възвръщаемостта на капитала, която CdI, а по-късно SNS, би могло да очаква от гледна точка на предварителния анализ, е била в съответствие с рисковете, които то е поело при предоставянето на обществените услуги съгласно новото споразумение. Следователно съмненията на Комисията относно изпълнението на третото условие от решението по делото Altmark са разсеяни.

(368)

По отношение на приоритета за акостиране и евентуалното свръхкомпенсиране, което би могло да произтече от него, според Италия евентуално предимство от приоритета за акостиране не може да бъде определено в парично изражение (вж. съображение 227 по-горе). Във всеки случай Комисията отбелязва, че доколкото тази мярка би намалила оперативните разходи или би увеличила приходите на оператора на обществени услуги, тези ефекти ще бъдат отразени напълно във вътрешните сметки на оператора. Анализът на Комисията в съображение 365 потвърди, че в периода 2012—2019 г. CdI и SNS, взети заедно, не са получили свръхкомпенсация. Това важи и за SNS само по себе си, в годините, когато то е предоставяло услуги съгласно новото споразумение (периода 2016—2019 г.). Следователно Комисията заключава, че и по отношение на приоритета за акостиране е изпълнен третият критерий по делото Altmark.

(369)

Четвъртият критерий по делото Altmark се счита за изпълнен, ако бенефициерът на компенсацията за извършване на конкретната УОИИ е избран вследствие на тръжна процедура, която създава условия за избор на кандидата, способен да предостави УОИИ при най-ниски разходи за съответната общност, или ако компенсацията е изчислена с оглед на разходите на ефективно предприятие.

(370)

Според точка 63 от Съобщението за УОИИ най-простият начин за публичните органи да спазят четвъртото условие по делото Altmark е да проведат открита, прозрачна, и недискриминационна тръжна процедура в съответствие с Директива 2004/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (137) и Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (138).

(371)

Освен това в точка 65 от Съобщението за УОИИ се посочва, че въз основа на съдебната практика на Съда на Европейския съюз провеждането на тръжна процедура изключва съществуването на държавна помощ само когато позволява избирането на участник в търга, способен да предостави услугата „на най-ниската цена за общността“.

(372)

Комисията отбелязва, че в настоящия случай тръжната процедура се е състояла преди влизането в сила на Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (139) (която се прилага за обществените поръчки, възложени за експлоатация на услуги за морски транспорт) и Директива 2014/25/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (140). Към този момент са се прилагали Директива 2004/17/ЕО и Директива 2004/18/ЕО. Директива 2004/17/ЕО не се прилага обаче по отношение на услуги за морски транспорт като тези, предоставяни от Siremar (141).

(373)

За разлика от тях обществените поръчки за морски, крайбрежен или речен транспорт, попадат в обхвата на Директива 2004/18/ЕО въз основа на съображение 20 от нея. Услугите за воден транспорт обаче са изброени в приложение II Б към тази Директива, което навежда на мисълта (142), че те са предмет само на член 23 и член 35, параграф 4 от нея. Това означава, че съгласно Директива 2004/18/ЕО обществена поръчка за услуги за морски транспорт е предмет само на задълженията относно техническите спецификации (член 23) и на задължението за публикуване на обявление за възлагане на обществена поръчка (след възлагането на поръчката и следователно в края, а не в началото на процедурата за възлагане: член 35, параграф 4. Всички останали правила, продиктувани от Директива 2004/18/ЕО — включително разпоредбите относно съдържанието на обявленията, които ще бъдат публикувани (член 36, параграф 1), и разпоредбите относно критериите за подбор (членове 45—52) — не са приложими към обществените поръчки за услуги за морски транспорт.

(374)

Освен това Директива 2004/18/ЕО не се прилага в никакъв случай към концесиите за услуги, определени в член 1, параграф 4 от нея (143). Комисията отбелязва, че концесиите за услуги, при които е налице определен трансграничен интерес, все пак продължават да бъдат предмет на общите принципи за прозрачност и равно третиране от ДФЕС.

(375)

Въз основа на горепосоченото Комисията заключава, че Директива 2004/18/ЕО може да се прилага само в случай на обществена поръчка, но не и когато тя засяга концесия за услуги. Освен това, тъй като настоящият случай се отнася до услугите за воден транспорт, ще се прилагат само някои от изискванията на Директивата. Във връзка с това Комисията счита, че за да докаже изпълнението на четвъртия критерий по делото Altmark, не може да се позовава само на спазването на директивите за възлагане на обществени поръчки. Поради тази причини по-долу Комисията преценява дали използваната от Италия тръжна процедура е била конкурентна, прозрачна и недискриминационна. За да изготви тази оценка Комисията, ще се позовава на съответните насоки, определени в нейното съобщение относно понятието за помощ (144) (по-специално в точка 89 и сл.).

(376)

В точка 90 от съобщението относно понятието за помощ се определя, че тръжната процедура трябва да бъде състезателна (145), за да могат всички заинтересовани и отговарящи на условията кандидати да участват в процеса. Освен това съгласно точка 91 от въпросното съобщение процедурата трябва да бъде прозрачна, за да могат всички заинтересовани участници да бъдат еднакво и надлежно информирани на всеки етап от тръжната процедура. В тази точка се подчертава също, че достъпността на информацията, достатъчното време за заинтересованите участници и яснотата на критериите за подбор и възлагане представляват най-важните елементи на една прозрачна процедура за подбор, и се посочва, че търгът трябва да бъде достатъчно добре разгласен, така че всички потенциални оференти да го вземат предвид.

(377)

Като предварителна бележка Комисията изтъква, че макар че съгласно италианското право (146) на извънредния комисар се предоставя възможността да участва в частни преговори с потенциални приобретатели, в настоящия случай тази възможност е използвана само във втория етап на процедурата, след като е публикувана и обявена покана за заявяване на интерес и с цел получаване на по-добри условия от CdI и SNS. В действителност в този случай е предпочетен открит търг, за да се гарантира, че стопанското подразделение Siremar ще бъде продадено на пазарна цена и следователно постъпленията от продажбата ще се увеличат в максимална степен. Тъй като не са провеждани частни преговори без публична покана, съмненията, изразени от Комисията в решението от 2011 г. относно тази възможност, са разсеяни.

(378)

В този случай тръжната процедура е стартирана чрез публикуване на покана за заявяване на интерес за придобиването на стопанското подразделение Siremar в един международен и в няколко национални вестника и на избрани специализирани уебсайтове (вж. съображение 75). В тази покана „всеки, който може да гарантира непрекъснатостта на услугата за морски транспорт“ се приканва да заяви своя интерес, като не се налагат някакви допълнителни условия. На потенциално заинтересованите страни е предоставено и достатъчно време (т.е. 16 дни), за да заявят своя интерес. В следващия етап от този процес, включващ комплексна проверка, на отговарящите на условията оференти са предоставени четири месеца за оценка на цялата съответна информация, за да могат да определят дали и доколко желаят да подадат оферта за стопанското подразделение Siremar.

(379)

Комисията отбелязва, че в поканата за заявяване на интерес е било разяснено, че стопанското подразделение Siremar ще бъде продадено съгласно специфичните правила на процедурата Marzano с изричната цел да се гарантира непрекъснатостта на услугата за морски транспорт съгласно режима на обществена услуга. Освен това в поканата се прави позоваване на член 19-ter от Наредба-закон 135/2009, в който се уточнява, че при приключване на тръжната процедура с купувача на стопанското подразделение Siremar ще бъде сключено ново споразумение. В този член се посочва също, че срокът на действие на това ново споразумение няма да бъде по-дълъг от дванадесет години, и се описва какво следва да съдържа то. Освен това в същия този член се определя максималният размер на компенсацията за Siremar в размер на 55 694 895 EUR годишно за целия срок на действие на новото споразумение. Накрая, в член 19-ter се посочва също, че приобретателят на Siremar ще запази приоритета за акостиране по маршрутите, предмет на обществена услуга.

(380)

Както е посочено в решението от 2011 г., поканата за завяване на интерес не е съдържала конкретни подробности относно точните активи за продажба, критерия за възлагане и момента на провеждане на следващите етапи от тръжната процедура. Комисията счита, че въпреки това тръжната процедура е била достатъчно прозрачна като цяло поради посочените в следващите съображения причини.

(381)

Първо, в поканата за заявяване на интерес е посочено, че оферентите трябва да са в състояние да гарантират непрекъснатостта на услугата за морски транспорт. Това е бил единственият критерий за подбор, който е приложила Италия, за да определи дали заинтересованите страни ще бъдат допуснати до участие в тръжната процедура. Макар че в поканата не е посочено как кандидатите биха могли да докажат, че отговарят на това изискване, по подразбиране това означава, че могат да се използват всякакви подходящи доказателствени средства (147). Комисията отбелязва, че нито една от петте заинтересовани страни не е била изключена, което показва, че всяка от тях действително е представила подходящи доказателства, че притежава достатъчно финансови средства, за да осигури непрекъснатостта на услугата. Комисията счита, че този критерий за подбор е бил ясен за всички заинтересовани оференти и е бил обоснован с оглед на преследваната цел.

(382)

Второ, както е обяснено в съображение 379, позоваването на Наредба-закон № 135/2009 е дало ясен сигнал на заинтересованите страни, че след приключване на тръжната процедура ще бъде сключено ново споразумение (с максимален срок на действие от дванадесет години) и че годишният размер на компенсацията за обществена услуга е определен в максимален размер от 55 694 895 EUR годишно. Освен това в поканата за заявяване на интерес е посочено, че целта е била продажбата на стопанското подразделение, специализирано в предоставянето на обществената услуга. Освен това, както бе потвърдено от Италия, цялата съответна информация по отношение на обхвата на продажбата, включително проекта на споразумение, което ще бъде сключено между купувача и държавата, е била предоставена на петте страни, които са участвали в етапа на комплексна проверка. Това е дало възможност на тези страни да решат дали да подават оферта и ако решат да го направят, колко висока да бъде офертата. Комисията изтъква, че това е нормална практика при процедурите по продажба между частни оператори, когато търговска информация с чувствителен характер се предоставя само през етапа на комплексна проверка. Поради същата причина заинтересованите страни е трябвало да подпишат споразумения за поверителност, преди да им бъде предоставен достъп до съответната документация (вж. съображение 76). Въз основа на това Комисията счита, че от поканата за заявяване на интерес е било достатъчно ясно (148), че продажбата се отнася до стопанското подразделение Siremar, което е обвързано с новото споразумение. След като са заявили своя интерес, на страните е предоставен достъп до цялата необходима информация, за да вземат решение относно възможната оферта.

(383)

Трето, по отношение на момента на провеждане на следващите етапи от тръжната процедура Комисията отбелязва следното. С писмо от 24 ноември 2010 г. заинтересованите оференти са поканени да участват в комплексната проверка. Съответните подробности относно конкретните следващи стъпки от процедурата, по-специално сроковете на процедурата и критериите за допускане до втория етап на комплексна проверка, са предоставени впоследствие на заинтересованите оференти в писмо на извънредния комисар от 2 февруари 2011 г. Комисията счита, че вероятно липсата на тази информация в поканата за заявяване на интерес (149) е обезкуражила потенциалните оференти да заявят своя интерес.

(384)

Четвърто, Комисията отбелязва, че въз основа на поканата шест страни са заявили интереса си да придобият стопанското подразделение Siremar (вж. съображения 76 и 77). Сред тях са били някои от най-важните местни фериботни и корабни оператори: Caronte & Tourist S.p.A. и Ustica Lines S.p.A. (участващи със съвместна оферта), Riccardo Sanges & C. S.r.l., Traghetti delle Isole S.p.A. и Mediterranea Holding S.p.A. (в което участват като акционери някои опитни местни оператори и което се сдружава с други, за да създаде CdI). Комисията счита, че това потвърждава, че на всички потенциални оференти е предоставена достатъчна възможност да заявят интереса си за участие в тръжната процедура. В този контекст Комисията посочва, че заинтересованите страни не е трябвало да следват утежняващи процедури и не би трябвало да са понесли значителни разходи, за да заявят интереса си. Достатъчно е било, че са доказали способността си да гарантират непрекъснатостта на услугата за морски транспорт. Шестте страни, които са заявили интерес, също отговарят на този критерий за подбор и съответно са били поканени да участват в етапа на комплексна проверка. Пет от тях са решили да го направят. Едва след този етап страните е трябвало да решат дали искат да подадат оферта и колко висока да бъде тя.

(385)

Въз основа на горепосоченото Комисията счита, че като цяло тръжната процедура е била състезателна и прозрачна. По-специално намерението на Siremar да продаде дейността по предоставяне на обществена услуга (т.е. стопанското подразделение Siremar) е било обявено сред широк кръг, така че да достигне до всички възможни оференти на съответния регионален или международен пазар. Освен това Комисията отчита и това, че потенциалните оференти биха могли лесно да заявят интереса си и не е трябвало да се ангажират с нищо на този етап. При условие че е можело да докажат, че отговарят на единствения критерий за подбор, тези страни са получили цялата необходима информация и време, за да могат да решат дали и доколко искат да подадат оферта за стопанското подразделение Siremar. Поради тези причини Комисията счита, че опасенията ѝ, че тръжната процедура не е била достатъчно прозрачна поради възможни нередности в поканата за заявяване на интерес, са разсеяни.

(386)

В точка 92 от съобщението относно понятието за помощ се посочва, че недискриминационното третиране на всички оференти на всички етапи от процедурата и обективните критерии за подбор и възлагане, които са определени преди започването на процеса, представляват задължителни условия, за да се гарантира, че произлизащата от търга сделка отговаря на пазарните условия. Освен това в тази точка се посочва, че за да се гарантира равнопоставеното третиране, критериите за възлагане на договора трябва да позволяват участниците в търга да бъдат оценявани и сравнявани обективно. Освен това според точка 95 от съобщението относно понятието за помощ, когато публични органи продават активи, стоки и услуги, единственият значим критерий за подбора на купувача следва да бъде най-високата цена (150), като се вземат предвид също така поисканите договорни условия (например търговската гаранция на продавача).

(387)

Както е посочено по-горе (вж. съображение 378), поканата за заявяване на интерес съдържа само едно условие за подбор, а именно, че оферентите трябва да могат да „гарантират непрекъснатостта на услугата за морски транспорт“. Всяка от шестте страни, подали петте заявления за заявяване на интерес в процедурата, също е отговаряла на условието за подбор и съответно е била поканена да участва в етапа на комплексна проверка. Комисията счита, че единственият приложим критерий за подбор в поканата за заявяване на интерес е бил обективен и е представен достатъчно ясно за всички заинтересовани страни.

(388)

Петима от шестимата потенциални оференти решават да не участват в етапа на комплексна проверка. По време на този етап, проведен между ноември 2010 г. и март 2011 г., петимата потенциални оференти са получили достъп до залата за данни, съдържаща цялата необходима информация, въз основа на която да оценят стопанското подразделение, обявено за продажба (вж. съображение 77). На 2 февруари 2011 г. извънредният комисар е изпратил писмо, в което са описани подробно процедурата и изискванията за подаване на оферта (вж. съображение 383). По-конкретно в това писмо са определени ясно условията за продажбата: изготвяне на бизнес план за изпълнение на задълженията за обществена услуга, както е определено в проекта на споразумението, и предоставяне на необходимите гаранции за доказване на финансовата стабилност на оферента. Италия потвърди, че в случай на получаване на повече от една оферта единственият критерий за възлагане е щял да бъде най-високата цена. Всъщност именно с цел постигане на възможно най-висока цена между две валидни и сравними оферти Италия неколкократно възобновява процедурата, като в крайна сметка възлага стопанското подразделение на CdI през октомври 2011 г. (процедурата е приключена през юли 2012 г.) и впоследствие на SNS през април 2016 г. (вж. точка 2.3.3.2).

(389)

Следователно съмненията, изразени от Комисията в решението от 2011 г., че с Наредба 134/2008 би се допуснало възлагането на поръчката да се основа на други критерии, са разсеяни. По време на различните етапи от тръжната процедура всички страни са били информирани по подходящ и равностоен начин, което им е позволило да подадат оферта, като познават напълно процедурата и изискванията. Комисията също така счита, че критерият за възлагане позволява обективно сравнение и оценка на офертите.

(390)

В този случай Италия е обявила на търг новото споразумение, обвързано със стопанското подразделение Siremar, и при определени условия по отношение на числеността на персонала, а не само самото ново споразумение. В решението от 2012 г. Комисията застъпи предварително становище, че доколкото оферентите вече са били достатъчно оборудвани с кораби и екипажи, те биха понесли по-ниски разходи, ако са били задължени да поемат част от капиталовите активи и служителите на Siremar. Ето защо Комисията изрази предварителното становище, че обявяването на търг на новото споразумение без задължение за поемане на тези плавателни съдове и екипаж, които са необходими на Siremar, за да изпълнява обществената услуга, би довело до по-ниски разходи за съответната общност.

(391)

Тъй като Siremar е било голямо дружество в процедура по извънредно управление, неговият приобретател е трябвало съгласно общото национално право (151) да поддържа същата численост на персонала за срок от две години. Във връзка с това съгласно договора за прехвърляне на стопанското подразделение се изисква CdI, а по-късно SNS, да предложи заетост (въз основа на нови договори) на бившите служители на Siremar и да се въздържа от уволнения (152) за срок от две години. На първо място, Комисията отбелязва, че това изискване се основава на правно задължение, което не може да бъде пренебрегнато от италианските органи при структуриране на прехвърлянето на стопанското подразделение, и че това задължение е ограничено във времето, т.е. до две години. Комисията посочва също така, че стопанското подразделение Siremar е продължило да предоставя обществената услуга въз основа на определените в новото споразумение задължения за обществена услуга. В този смисъл Италия заяви, че CdI, а по-късно SNS (153), ще поеме само екипажа и административния персонал, необходим за предоставянето на обществената услуга. Като се има предвид, че разходите за заетост ще бъдат покрити от компенсацията, изплатена на SNS съгласно новото споразумение, Комисията счита, че на практика задължението за поддържане на равнищата на заетост не е обременяващо за CdI, а по-късно SNS. Следователно е малко вероятно това задължение да е понижило продажната цена на стопанското подразделение и това не би било възможно да осигури предимство на CdI, а по-късно на SNS. Това решение е било благоприятно и за Siremar (а оттам и за неговия собственик — Италия), тъй като дружеството не е трябвало да плаща разходи за прекратяване на договорите на персонала, който е нает отново от CdI, а по-късно от SNS. Комисията изтъква, че според изчисленията на Ecorys общите разходи за обезщетяване на целия персонал на Siremar биха възлизали най-малко на 34 милиона евро.

(392)

Тъй като активите на стопанското подразделение Siremar са обвързани с нов договор за обществена услуга (154), приобретателят автоматично се задължава да спазван изискването за осигуряване на непрекъснатост на обществената услуга и придобива приоритета за акостиране. На първо място, Комисията отбелязва, че с договора за обществена услуга са били обвързани единствено активите, необходими за изпълнение на задълженията за обществена услуга. Всъщност един бързоходен ферибот, който не е бил счетен за необходим за тази цел, е бил продаден чрез отделна тръжна процедура. Второ, Комисията счита, че обвързването на активите на стопанското подразделение Siremar с новия договор за обществена услуга не води до по-ниска цена, отколкото ако активите и този договор биха били продадени отделно, поради следните причини:

(393)

За да се увери, че обвързването на новото споразумение със стопанското подразделение на Tirrenia и свързаното с персонала условие не са обременяващи за CdI, а по-късно за SNS, в хода на официалното разследване Комисията възложи проучване на независимия експерт Ecorys (вж. съображения 117—121). От Ecorys бе поискано да установи пазарната стойност на стопанското подразделение Siremar без каквито и да е свързани с това условия. Ecorys също е заключило, че ако стопанското подразделение Siremar е било продадено, без това да е обвързано с някакво условие, и по-специално без новия договор за предоставянето на обществената услуга (а оттам и без задължението да се осигури непрекъснатостта на посочената обществена услуга), дружеството е щяло да бъде продадено на неговата ликвидационна стойност, оценена на –0,3 милиона евро. Ecorys основава това заключение на предположението, че стопанското подразделение Siremar не би могло да продължи своите операции по доходоносен начин без компенсация за обществена услуга. Ecorys е отбелязало, че тази ликвидационна стойност е по-ниска от стойността, получена в резултат на тръжната процедура, и е посочило, че поради това незабавната ликвидация (по същество продажба на корабите) не е била подходяща алтернатива за оператора в условията на пазарна икономика. Освен това Ecorys е сравнило дела на разходите за труд в общите приходи и съотношението разходи/труд в стопанското подразделение Siremar с тези в няколко съпоставими фериботни дружества. При анализа не е била установена съществена разлика в числеността на персонала или в структурата на разходите за персонал, която би могла да наведе на мисълта, че са налице излишъци по отношение на персонала или прекомерни разходи за труд. Поради това потенциален купувач би разполагал с малка свобода на действие от гледна точка на освобождаване или замяна на част от персонала. Въз основа на това Ecorys заключава, че няма елементи, които да показват, че условието по отношение на работната сила е оказало някакво съществено въздействие върху стойността на стопанското подразделение Siremar. Следователно Комисията заключава, че обвързването на новото споразумение със стопанското подразделение Siremar и условието по отношение на работната сила не са довели до понижаване на продажната цена на стопанското подразделение.

(394)

В обобщение, условието за поддържане на равнищата на заетост се налага от общото вътрешно законодателство, а не от продавача. Освен това въпросното условие не е обременяващо за приобретателя на стопанското подразделение Siremar, както се потвърждава и от независимия експерт на Комисията — Ecorys. Не може да се счита, че условието да се гарантира непрекъснатостта на обществената услуга, което е пряка последица от обвързването на активите и задължението за обществена услуга, е довело до понижаване на цената. Напротив, както се твърди по-горе и както е потвърдено от Ecorys, отделната продажба на активите би довела до по-ниска цена. Освен това е малко вероятно да е имало потенциални оференти, които да са били заинтересовани от придобиването на договора за обществена услуга, без да получат активите, предвид големия брой кораби и екипаж, необходими за извършване на обществената услуга. Следователно Комисията заключва, че всеки продавач, действащ според принципите на пазарната икономика, би решил да продаде активите на стопанското подразделение Siremar заедно с нов договор за обществена услуга, за да получи най-високата цена. Въз основа на това Комисията заключава, че Италия не е включила условия, които е вероятно да понижат цената или които частен продавач не би търсил. Ето защо Комисията заключава, че съмненията ѝ, че обявяването на търг на новото споразумение, заедно със стопанското подразделение Siremar и свързаните с персонала условия, не би довело до най-ниските разходи за съответната общност, са разсеяни.

(395)

Въз основа на описаната по-горе оценка (вж. съображения 376—394) Комисията заключава, че тръжната процедура е била открита, прозрачна и недискриминационна в съответствие с правилата за обществените поръчки.

(396)

В точка 68 от Съобщението за УОИИ обаче се посочва, че „при процедури само с една оферта, не може да се приеме, че тръжната процедура е достатъчна, за да гарантира най-ниските разходи за обществото“.

(397)

В това отношение Комисията отбелязва най-напред, че в процедурата за продажба на стопанското подразделение Siremar, обвързано с новото споразумение, първоначално са получени две оферти. За купувач на стопанското подразделение първоначално е определен един от оферентите — CdI. В последния етап от процедурата, след решенията на италианските административни съдилища, с които се изключва CdI, SNS потвърждава предходната си оферта, която може да се тълкува като единствената подадена валидна оферта.

(398)

Комисията обаче счита, че при конкретните фактически обстоятелства на тази процедура, подходящият момент, в който следва да се определи дали е подадена повече от една оферта и следователно дали може да се приеме, че тръжната процедура е довела до най-ниските разходи за общността, следва да бъде моментът, в който първоначално е изготвена спечелилата оферта на SNS, т.е. май 2011 г. Това е моментът, в който SNS е оценило стойността на стопанското подразделение, обвързано с новото споразумение, а по това време в процедурата са участвали две конкуриращи се страни: CdI и SNS. Освен това Комисията отбелязва, че CdI всъщност временно е спечелило търга, поело е стопанското подразделение и е предоставяло услугата между 2012 и 2016 г., преди решенията на административните съдилища да доведат до възобновяване на процедурата и до окончателното възлагане на стопанското подразделение на SNS. При тези обстоятелства, за целите на оценката на съответствието с четвъртия критерий по делото Altmark, следва да се счита, че CdI също е представило оферта в тази процедура и следователно тази оферта може да се счита за достатъчна, за да се гарантира, че процедурата е довела до най-ниските разходи за общността.

(399)

Въз основа на гореизложеното Комисията заключава, че четвъртият критерий по делото Altmark е изпълнен в настоящия случай.

(400)

Като допълнителен аргумент Комисията отбелязва, че ако подходящият момент, в който следва да се определи дали чрез тръжната процедура е постигната пазарна цена, е моментът, в който последната оферта на SNS е била окончателно потвърдена, т.е. януари 2016 г., което Комисията оспорва, тогава в търга всъщност е подадена само една оферта, тъй като SNS е било единствената страна в процедурата на този етап. Следователно такава тръжна процедура обикновено не би била достатъчна, за да се гарантира, че не е налице предимство за спечелилия.

(401)

В своето Ръководство за УОИИ обаче Комисията диференцира позицията, изразена в точка 68 от Съобщението за УОИИ (158), като заявява, че „това не означава, че не може да има случаи, в които, поради особено строги предпазни мерки в замисъла на процедурата, процедура с една подадена оферта може и да е достатъчна, за да гарантира, че услугата се предоставя при „най-ниски разходи за общността“ .

(402)

Комисията счита, че в разглеждания случай, както и при приватизацията на стопанското подразделение на Tirrenia, оценена с решението за Tirrenia/CIN от 2020 г., такива предпазни мерки са налице. По-специално:

(403)

Комисията счита, че предвид горепосочените предпазни мерки, включително най-вече минималната цена и поканата за подаване на по-високи оферти, тръжната процедура е била достатъчна, за да осигури предоставянето на услугата при най-ниски разходи за съответната общност, дори в последния етап от процедурата да е била подадена само една валидна оферта. С цел пълнота Комисията отбелязва, че разглежданият случай се различава от следните случаи, при които е подадена една оферта:

(404)

Освен това Комисията отбелязва, че тръжната процедура, използвана за продажба на стопанското подразделение Siremar, се различава значително от процедурата, използвана за избора на оператора на услугите за корабоплаване между континенталната част на Франция и Корсика (162) („делото SNCM“), поради следните начини:

(405)

Въз основа на горепосоченото Комисията заключава, че дори и с оглед на този допълнителен аргумент четвъртият критерий по делото Altmark е изпълнен в настоящия случай.

(406)

Предвид факта, че определените от Съда четири условия по делото Altmark са изпълнени кумулативно, Комисията заключава, че възлагането на новото споразумение, обвързано със стопанското подразделение Siremar и с приоритета за акостиране, на SNS не предоставя икономическо предимство на дружеството.

(407)

Тъй като не са изпълнени всички критерии, определени в член 107, параграф 1 от ДФЕС, Комисията заключава, че възлагането на новото споразумение, обвързано със стопанското подразделение Siremar и с приоритета за акостиране, на SNS не представлява държавна помощ за SNS.

(408)

Комисията отбелязва, че към момента на приемане на настоящото решение CdI е в процес на ликвидация и не осъществява дейност. С нотариално заверен акт от април 2016 г. дружеството е променило наименованието и търговската си форма от Compagnia delle Isole S.p.A. на Compagnia delle Isole S.r.l. in liquidazione. То също така е преместило седалището си от Палермо в Неапол и е назначило ликвидатор. Оттогава дружеството няма предмет на дейност, не извършва никакви търговски дейности, продало е всичките си кораби и няма никакви служители (с изключение на задължителните служители, изисквани съгласно закона за дружества в ликвидация). Дори процедурата по ликвидация все още да е в ход, Комисията счита, че всяко евентуално нарушаване на конкуренцията е приключило, след като CdI е прекратило търговската си дейност. Предвид гореизложеното вече не са налице основания за продължаване на официалната процедура по разследване по отношение на никоя от висящите мерки, които се оценяват в настоящото дело за държавна помощ относно това дружество. Поради това разследването относно увеличаването на капитала на CdI вече е безпредметно (163).

(409)

Както бе посочено в раздел 3.3.2, в решението от 2012 г. Комисията изрази предварителното становище, че насрещната гаранция може да е представлявала държавна помощ за CdI и/или за Unicredit. Въз основа на получената по време на официалното разследване информация Комисията отбелязва най-напред, че евентуалната държавна помощ за тези две дружества следва да се оценява поотделно, тъй като тяхната роля в процеса е различна.

(410)

Икономическо предимство За да бъде квалифицирана като държавна помощ, дадена мярка трябва да предоставя икономическо предимство на получателя. В своето решение от 2012 г. Комисията припомни, че съгласно Известието относно гаранциите помощта е предоставена в момента, в който е дадена гаранцията, а не в момента, в който гаранцията е задействана, или в момента, в който се правят плащания съгласно условията на гаранцията. В точка 2.3.1 от Известието относно гаранциите също така се постановява, че „дори ако обикновено бенефициерът на помощта е заемополучателят, не може да се изключи, че при определени условия заемодателят също ще се облагодетелства пряко от помощта“. Нещо повече, в Известието относно гаранциите се пояснява, че гаранциите могат да бъдат предоставени директно от държавата или да бъдат предоставени като насрещна гаранция на гарант от първо ниво. И накрая, в Известието относно гаранциите се обяснява, че при такива обстоятелства, „ако държавната гаранция е дадена ex post по отношение на заем или друго вече поето финансово задължение, без условията на този заем или финансово задължение да са били коригирани, или ако даден гарантиран заем се използва за изплащането на друг, негарантиран заем към същата кредитна институция, то тогава може да е налице помощ за заемодателя, доколкото се повишава сигурността на заемите. Когато гаранцията съдържа помощ за заемодателя, трябва да се обърне внимание на факта, че такава помощ може да представлява оперативна помощ“.

(411)