(1)

С Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 на Комисията (3) Европейската комисия наложи окончателна защитна мярка за някои стоманени продукти („защитната мярка“), която се състои от тарифни квоти („ТК“) по отношение на някои стоманени продукти („разглеждания продукт“), обхващащи 26 категории стоманени продукти, определени на равнища, които запазват традиционните търговски потоци за всяка категория продукти. Мито в размер на 25 % се прилага само ако количествените прагове на тези тарифни квоти са надвишени. Защитната мярка беше наложена за първоначален период от три години, т.е. до 30 юни 2021 г.

(2)

На 15 януари 2021 г. Комисията получи обосновано искане от дванадесет държави — членки на ЕС, да разгледа, в съответствие с член 19 от Регламент (ЕС) 2015/478 на Европейския парламент и на Съвета и член 16 от Регламент (ЕС) 2015/755, дали срокът на действие на съществуващата защитна мярка следва да бъде удължен.

(3)

Комисията счете, че искането съдържа достатъчно данни, за да се започне разследване в рамките на преглед с оглед изтичане/продължаване на срока на действие на мерките. В съответствие с това на 26 февруари 2021 г. тя публикува известие за започване (4) („известието за започване“) в Официален вестник на Европейския съюз.

(4)

За да направи правилна оценка на това дали защитната мярка продължава да е необходима за предотвратяване или отстраняване на сериозна вреда, дали стоманодобивната промишленост на Съюза се приспособява и дали това удължаване е в съответствие с по-широкия интерес на Съюза, Комисията събра конкретни данни от промишлеността на Съюза посредством въпросници (5). Тези данни включват, наред с друго, развитието на ключови икономически и финансови показатели за разглеждания продукт през периода 2018—2020 г. („разглеждания период“), както и доказателства, че промишлеността се приспособява.

(5)

Комисията потърси също и становището на други заинтересовани страни относно евентуалното удължаване на срока. За тази цел в известието за започване на преглед заинтересованите страни бяха приканени да вземат участие в разследването, като представят своите коментари и подкрепящи данни.

(6)

Що се отнася до законосъобразната процедура, разследването в рамките на прегледа с оглед удължаване на срока включваше двуетапна писмена процедура, в рамките на която заинтересованите страни първо представиха своите коментари и впоследствие им беше дадена възможност да опровергаят забележките на другите страни и да представят коментари по отговорите на въпросника. Като цяло Комисията получи над 150 индивидуални отговора на въпросника и над 160 изявления от заинтересованите страни в рамките на определените срокове. Освен това Комисията предложи на заинтересованите страни възможността за провеждане на изслушвания, ако това е надлежно обосновано. Единствено правителството на Руската федерация се възползва от тази възможност (6).

(7)

В своето разследване в рамките на прегледа с оглед удължаване на срока Комисията първо оцени дали са изпълнени изискванията за необходимост и приспособяване, които са задължителни съгласно правилата както на Споразумението за създаване на Световната търговска организация (Споразумението за СТО), така и на законодателството на Съюза (вж. раздел 3). Второ, тя също така оцени какво удължаване на срока и какви условия за либерализация биха били оправдани (вж. съответно раздели 3.3 и 3.4). На последно място, Комисията оцени дали това удължаване би било в съответствие с интереса на Съюза (вж. раздел 5). В своята оценка Комисията надлежно взе предвид коментарите и данните, представени от заинтересованите страни, както и всяка друга публично достъпна информация във връзка с горепосочените въпроси. В специален раздел (вж. раздел 7) Комисията разгледа конкретно съответните твърдения на заинтересованите страни, които се отклоняват от оценката на Комисията.

(8)

Съгласно член 7, параграф 1 от Споразумението на СТО за защитните мерки и член 19, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2015/478 относно общите правила за внос (7) срокът на прилагане на защитната мярка може да бъде удължен, „при условие че (...) защитната мярка продължава да е необходима (...) и че има доказателства, че промишлеността се приспособява“.

(9)

Комисията първо разгледа и описа икономическото състояние на промишлеността на Съюза въз основа на получените отговори на въпросника (раздел 3.1.1). Впоследствие Комисията оцени дали и до каква степен натискът от вноса е съществувал или е продължил през разглеждания период (раздел 3.1.2.). Тази оценка включва подробен анализ на развитието на вноса и използването на тарифните квоти през периода на прилагане на защитната мярка, както и подробна оценка на няколко други значими фактора за определяне на вероятното поведение на вноса в Съюза, ако срокът на действие на защитната мярка изтече („съпоставителен анализ“).

(10)

За да оцени икономическото състояние на стоманодобивната промишленост на Съюза, Комисията изпрати въпросници до известните производители на стомана в Съюза, за да събере информация относно показателите за вредата за разглеждания продукт през периода 2018—2020 г. („разглеждания период“). Комисията също така поиска от известните промишлени асоциации на Съюза (EUROFER, ESTA и CET) да разпространят въпросниците сред своите отделни членове. Освен това Комисията уведоми известните производители от Съюза чрез системата за публично достъпните преписки (TRON) (8) за искането за попълване на въпросници, които бяха публикувани и на уебсайта на Генерална дирекция „Търговия“ (9).

(11)

Комисията получи над 150 отговора на въпросника. Комисията получи също така консолидирани данни от браншовите асоциации, известни на Комисията. Освен това Комисията получи индивидуални отговори на въпросника от всеки производител, който е предоставил данните на браншовите асоциации поотделно, и от производители, които не са част от асоциация. След това Комисията обработи получените данни. Тя първо консолидира данните, получени пряко от членовете на асоциациите, и по-късно свери тяхната точност и методологията за консолидиране с набора от данни, представен от браншовите асоциации на специални сесии за дистанционна кръстосана проверка, които се състояха на 14 юни 2021 г. След това Комисията обедини отговорите на членовете на асоциациите с индивидуалните отговори, получени от производители, които не принадлежат към никоя асоциация, в единен набор от консолидирани данни. Този набор от данни представлява основата за оценката на икономическото състояние на промишлеността на Съюза. Оценката на този набор от данни (в таблици 1—4) показа следното:

(12)

През разглеждания период обемът на производството постоянно е намалявал спрямо всяка предходна година, като спадът през 2019 г. е бил с -5 %, а през 2020 г. е отчетено по-рязко намаление от -16 % в сравнение със стойностите от 2018 г. Тримесечната разбивка за 2020 г. (10) показва, че този спад се дължи до голяма степен на резултатите през второто и третото тримесечие, които са били най-силно засегнати от последиците от пандемията от COVID-19. Производственият капацитет е останал стабилен през целия период и по този начин използването на капацитета е следвало низходяща тенденция в съответствие с намаляването на производството (вж. таблица 1). И накрая, запасите са намалели със 7 % през 2019 г. и с 15 % през 2020 г. в сравнение с 2018 г.

(13)

Потреблението на пазара на Съюза е започнало да намалява през 2019 г. (-6 %), като тази тенденция е продължила през 2020 г. (-16 %) в сравнение с 2018 г. Промените в обема на продажбите на вътрешния пазар на производителите от Съюза са следвали много сходна тенденция през разглеждания период (-4 % през 2019 г. и -14 % през 2020 г.). През разглеждания период пазарният дял на промишлеността на Съюза се е увеличил с повече от 2 процентни пункта.

(14)

Показателите за вредата, свързани с обема (вж. таблица 2) и стойността на продажбите, са отбелязвали постоянен спад през разглеждания период. Единичните продажни цени последователно са намалявали с 5 % през 2019 г. и с 12 % през 2020 г. в сравнение с 2018 г. Паричният поток и възвръщаемостта на вложения капитал също са се влошавали на годишна база през разглеждания период, като възвръщаемостта на вложения капитал е достигнала отрицателни стойности както през 2019 г. (-2,6 %), така и през 2020 г. (-19,4 %).

(15)

Вследствие на спада на цените, съчетан с намаляването на производството и обема на продажбите, описани в таблица 1 и таблица 2, промишлеността на Съюза е започнала да понася загуби още през 2019 г. (-0,4 %), а положението допълнително се е влошило през 2020 г., достигайки загуби от -3,7 %.

(16)

Заетостта е останала стабилна през 2019 г., но е намаляла с 6 % през 2020 г. в сравнение с 2018 г.

(17)

Данните в раздел 3.1.1. показват, че икономическото състояние на промишлеността на Съюза се е влошило значително още през 2019 г., когато промишлеността на Съюза вече е започнала да реализира загуби, като на практика всички показатели за вредата показват рязка отрицателна тенденция. Следва да се отбележи, че от 2018 г. до 2019 г. рентабилността е спаднала с 6,1 процентни пункта, достигайки -0,4 % в края на 2019 г. Следователно това сериозно влошаване се е случило много преди неочакваното начало на пандемията от COVID-19 и произтичащите от нея последици за пазара. Финансовото състояние на промишлеността на Съюза се е влошило допълнително през 2020 г., когато икономическите последици от пандемията от COVID-19 още повече са отслабили неустойчивото финансово състояние на тази промишленост, предизвикано от продължаващия през 2020 г. натиск от вноса, упражняван от износителите за Съюза. Последиците от пандемията от COVID-19 са се добавили към непрекъснатия риск за финансовото състояние на промишлеността на Съюза, причинен от натиска от вноса. Вносът, съчетан до известна степен с пандемията от COVID-19, е довел промишлеността на Съюза до сериозни финансови затруднения със загуби от -4 %. Следва да се подчертае, че допълнителното въздействие на предизвиканата от пандемията криза върху финансовото състояние на промишлеността на Съюза, което е задълбочило вече предизвиканото от вноса влошаване, е сравнително по-слабо. От 2019 г. до 2020 г. рентабилността е намаляла с 3,3 процентни пункта, за да достигне най-сериозните загуби от почти -4 %. Следователно пандемията от COVID-19 е засилила последиците от вече съществуващ и продължаващ източник на сериозна вреда за промишлеността на Съюза, която се дължи главно на вноса.

(18)

В заключение Комисията установи, че по време на периода на прилагане на защитната мярка икономическото състояние на промишлеността на Съюза е продължило да се влошава в резултат на натиска от вноса през период, през който значителните усилия за приспособяване, направени от промишлеността на Съюза, все още не са оказали положително въздействие.

(19)

Въз основа на икономическото състояние и развитието на показателите за вредата за разглеждания продукт в таблици 1—4 Комисията стигна до заключението, че състоянието на промишлеността на Съюза е продължило да се влошава между 2018 г. и 2020 г. и понастоящем е нестабилно.

(20)

В допълнение към тази констатация и в съответствие с подхода, следван при първоначалното разследване, (13) Комисията също така потвърди констатациите си въз основа на три групи продукти, а именно плоски продукти, дълги продукти и тръби (14).

Таблица 5

Производство, производствен капацитет, използване на капацитета, запаси

Таблица 6

Потребление на Съюза, продажби на вътрешния пазар и пазарен дял

Таблица 7

Единична продажна цена, рентабилност, паричен поток и възвръщаемост на вложения капитал

Таблица 8

Заетост

(21)

В таблици 5—8 е показано развитието на показателите за вредата по групи продукти през разглеждания период. По-специално те потвърдиха, че икономическото и финансовото състояние на промишлеността на Съюза е следвало, за всяка от отделните групи продукти, тенденции на влошаване, сравними с тези, установени за разглеждания продукт като цяло. Например показателите за вредата, като обем на производството, обем на продажбите на вътрешния пазар, единична продажна цена и рентабилност постоянно са се влошавали през 2019 г. и тази тенденция е продължила и през 2020 г., което показва отрицателно икономическо и финансово състояние. Единственото изключение, що се отнася до различаващата се тенденция в сравнение с тази на разглеждания продукт, се отнася до развитието на паричния поток в групата тръби през разглеждания период.

(22)

С оглед на това извършеният допълнителен анализ за всяка група продукти потвърждава констатациите, направени за разглеждания продукт, а именно, че дори когато се оценява въз основа на група продукти, икономическото състояние на промишлеността на Съюза значително се е влошило през разглеждания период и че понастоящем тя е в нестабилно състояние.

(23)

За да определи дали вносът е оказал натиск върху стоманодобивната промишленост на Съюза по време на разглеждания период и до каква степен, Комисията оцени: първо, развитието на вноса (15) на разглеждания продукт като цяло и второ, по отношение на равнището на потребление. Освен това Комисията направи оценка на развитието на тарифните квоти, използвани при действието на защитната мярка (вж. раздел 3.1.2, буква б).

Таблица 9

Развитие на вноса в тонове

(24)

Като цяло обемът на вноса на разглеждания продукт е намалял с 13 % през 2019 г. и с 27 % през 2020 г. в сравнение с равнището от 2018 г. (16)

Таблица 10

Развитие на дела на вноса

Таблица 11

Пазарен дял на вноса по групи продукти

(25)

Когато спадът в обема на вноса, посочен в таблица 9, се оценява спрямо развитието на потреблението на пазара на Съюза, Комисията отбеляза, че въпреки че пазарният дял на вноса постепенно е намалял през разглеждания период, пазарният дял на вноса е останал на същото равнище през 2020 г. в сравнение с 2017 г., т.е. годината непосредствено преди налагането на защитната мярка (17). Освен това средният пазарен дял на вноса през периода на прилагане на защитната мярка е бил по-висок, отколкото през годините преди нейното налагането (независимо дали през отделните години или усреднено). Това показва, че въпреки защитната мярка, вносът на пазара на стомана в Съюза не е намалял. По-скоро той се е увеличил в относително изражение в сравнение с периода преди налагането на защитната мярка (18).

(26)

Комисията разгледа по-внимателно и натиска от вноса, като направи оценка на развитието на използването на тарифните квоти при действието на защитната мярка (19).

(27)

Този анализ показва, че основните държави износителки на стомана са изчерпали голям брой от специфичните за всяка държава квоти, които са им отпуснати, и доста често в доста кратък срок в рамките на съответните периоди на прилагане на защитната мярка. В някои крайни случаи големи количества годишни квоти са изчерпани в рамките на първия ден от периода или в рамките на няколко седмици. Тази тенденция e продължила при тримесечното управление на специфичните за всяка държава квоти, въведено на 1 юли 2020 г. Анализът показа също, че някои от тези държави са изчерпали изключително бързо някои остатъчни квоти в няколко категории, след като преди това са изчерпали своите собствени, като по този начин са изтласквали други традиционни доставчици. Това е последователен модел, който може да се наблюдава при различните категории продукти и произход, и в големи обеми.

(28)

Основните държави износителки не само демонстрират капацитет за доставка на големи обеми в рамките на кратък период от време, което създава значителни смущения на пазара, но също така изглеждат готови да увеличат присъствието си на пазара на Съюза, когато структурата на мярката им дава възможност да направят това (например чрез извънредния достъп до остатъчната квота). Поради това, както беше установено по време на втория функционален преглед на защитната мярка (20), износителите от основните държави износителки ясно показват опортюнистично поведение, стремейки се да увеличат максимално присъствието си на пазара при действието на защитната мярка, с всички възможни средства.

(29)

Преди приемането през март 2018 г. на тарифните мерки на САЩ съгласно раздел 232 от Закона за разширяване на търговията от 1962 г. („мерки по раздел 232“) по отношение на някои стоманени продукти, САЩ бяха най-големият пазар за внос на стомана. След налагането на 25 % предварително мито върху вноса, САЩ загубиха тази позиция и понастоящем Съюзът е най-големият вносител на стомана в света, следван от САЩ (21). С цел да защити пазара на Съюза от произтичащото от това отклоняване на търговията, през юли 2018 г. Съюзът временно наложи своята защитна мярка, която стана окончателна през февруари 2019 г., посредством тарифни квоти за разглеждания продукт, които, за разлика от мярката на САЩ, запазват традиционните търговски потоци и възпират допълнителния внос, включително отклонената търговия.

(30)

Вносът в Съюза е намалял с 13 % през 2019 г. и с 27 % през 2020 г. спрямо върховата си стойност през 2018 г. (вж. таблица 5). През същия период вносът на пазара на САЩ е следвал паралелна тенденция към по-рязък спад след налагането на мерките по раздел 232, както е показано в таблица 11.

Таблица 11

Внос в Съединените щати в тонове  (22)

(31)

Следователно тези данни доказват тясна и значителна връзка между силното намаляване на обема на вноса в САЩ след налагането на мерките на САЩ по раздел 232 и паралелното увеличение на вноса в Съюза, частично смекчено от защитната мярка. Тази корелация се потвърждава за всички периоди на действие на защитната мярка до въздействието на пандемията от COVID-19.

(32)

След като установи тези тенденции при вноса на двата най-големи пазара за внос на стомана (Съюза и САЩ), Комисията извърши оценка на износа на други трети пазари на основните държави — доставчици на стомана за Съюза (23).

Таблица 12

Развитие на износа на разглеждания продукт от основни държави — доставчици на стомана за ЕС, за трети пазари (различни от ЕС и САЩ)

(33)

Комисията извърши статистически анализ на тенденциите при износа на разглеждания продукт от основните държави износителки на стомана въз основа на данни от Атласа на световната търговия (24). Таблица 8 показва, че като цяло основните държави износителки на разглеждания продукт за Съюза значително са намалили обема на износа си за други трети пазари през разглеждания период. Индивидуалната оценка на износа на тези държави потвърди, че повечето от тях са отбелязали спад също и в обема на износа си за всяка държава (с изключение на Съюза и САЩ). Следователно това означава, че през период, когато двете най-големи държави — вносителки на стомана в света, (Съюзът и САЩ) са отбелязали значителен спад на вноса по време на действието на съответните им мерки, основните държави износителки за Съюза също са намалили обема на износа си за други трети пазари.

(34)

Освен това Комисията допълни собствената си оценка с анализа, извършен от ОИСР. Данните на ОИСР потвърдиха собствената оценка на Комисията, че като цяло равнището на износа на основните държави износителки на стомана последователно е намалявало през разглеждания период (25).

(35)

След това Комисията оцени развитието на вътрешното потребление в основните държави — износителки на стомана (26), през разглеждания период.

Таблица 13

Развитие на потреблението на основните пазари за производство на стомана (включително основните държави — износителки за ЕС)  (27)

(36)

Таблица 13 показва, че като цяло през разглеждания период потреблението (28) на вътрешния пазар на основните държави в стоманодобивната промишленост (включващо основните държави — доставчици на стомана за Съюза) се е увеличило. Тази обща тенденция обаче се дължи на изключителното нарастване на потреблението в Китай, който е най-големият пазар за производство на стомана в света. С това изключение, във всички останали държави се наблюдава непрекъснат спад на вътрешното потребление.

(37)

Поради това едновременното намаляване на износа и вътрешното потребление през разглеждания период в по-голямата част от основните стоманодобивни държави недвусмислено свидетелства за все по-големите трудности, с които те се сблъскват, за да намерят пазари за традиционните си износни операции. Тези трудности значително засилват конкурентното напрежение и предизвикват агресивно поведение на износителите на трети пазари.

(38)

Комисията оцени също така последните развития, свързани със световния свръхкапацитет в стоманодобивния сектор, които тя вече е взела предвид в своите регламенти за временни и за окончателни защитни мерки.

(39)

Анализът на различни достоверни източници, посочени в настоящия регламент, показва, че положението със свръхкапацитета на световния пазар на стомана се е влошило през разглеждания период. ОИСР отбеляза следното: последната налична информация (към декември 2020 г.) показва, че световният капацитет за производство на стомана се е увеличил през 2020 г. за втора поредна година (фигура 10). С нетната промяна на капацитета през 2020 г., като се вземат предвид новите добавени мощности и закриванията, настоящият световен капацитет за производство на стомана достига 2 453,2 mmt, което представлява увеличение с 1,6 % спрямо равнището в края на 2019 г. (29)

(40)

Освен това ОИСР добави, че световният капацитет за производство на стомана е нараснал до 2 453,2 mmt през 2020 г., а производството на необработена стомана е намаляло до 1 827,8 mmt, като разликата между двете се е увеличила на 625,4 mmt от 568,7 mmt през 2019 г. Световното производство на стомана като дял от капацитета, като приблизителен показател за степента на използване в световен мащаб, е намаляло от 76,5 % през 2019 г. на 74,5 % през 2020 г. (30)

(41)

В заключенията на доклада на министрите на Глобалния форум по проблемите на свръхкапацитета в стоманодобива (GFSEC) от 2020 г., основан на данни до 2019 г., вече беше посочено, че развитието в сектора би могло да следва тази посока. В доклада се отбелязва, че две конкретни опасения в края на 2019 г. са наблюдаваният обрат в китайския капацитет за производство на стомана, като няколко много големи проекта „на зелено“ са били започнати по-специално в южните и източните крайбрежни райони, подкрепяни от ръководената от правителството схема за замяна на капацитет, и подкрепата или участието на Китай в разширяването на капацитета в трети държави. В Югоизточна Азия и Близкия изток също се наблюдаваше бърз растеж на капацитета (31).

(42)

В доклада се добавя, че непосредственото отражение на перспективите за търсенето е, че глобалната разлика между капацитета и търсенето, показател за рисковете от свръхпредлагане за пазара на стомана, ще нарасне значително до поне 606 mmt през 2020 г. (32) В него се отбелязва също, че този обрат в излишъка на капацитет може да доведе до смущения в търговията, да предизвика рязко по-ниски цени на стоманата и да навреди на икономическата устойчивост на стоманодобивната промишленост. (33)

(43)

Поради това Комисията счете за очевидно, че проблемът със свръхкапацитета в стоманодобивния сектор в световен мащаб се е влошил през разглеждания период, което е довело до още по-голяма разлика между производството, потреблението и инсталираните мощности. Освен това Комисията потвърди тази информация със собствената си оценка на данните от базата данни на CRU за основните държави в света, в които се произвежда стомана, сред които са основните държави — износителки на стомана за пазара на Съюза (34).

(44)

В своите регламенти за налагане на временни и на окончателни защитни мерки Комисията установи, че мерките на САЩ по раздел 232 по отношение на определени стоманени продукти вероятно ще доведат до значително отклоняване към пазара на Съюза на износа, първоначално предназначен за пазара на САЩ, ако Съюзът не предприеме коригиращи действия. В своя Регламент за окончателни защитни мерки Комисията стигна до заключението, че има доказателства, че първите признаци на отклоняване на търговията вече са били налице през 2018 г. (35)

(45)

Комисията вече показа в таблица 11, че след приемането на мерките на САЩ по раздел 232 по отношение на стоманата равнището на вноса на пазара на САЩ е намаляло значително. Всъщност през разглеждания период вносът, който преди това е бил насочен към САЩ, изглежда не е намерил други търговски обекти в световен мащаб, тъй като общият износ за други държави, включително към пазара на Съюза, е намалял в ситуация на спад на вътрешното потребление за основните държави — износителки на стомана за Съюза.

(46)

Към днешна дата мерките на САЩ по раздел 232 са в сила и няма индикации от страна на органите на САЩ, които да предвиждат отмяната им. Съответно рискът от отклоняване на търговията както на стоките, които понастоящем се изпращат за САЩ, така и на онези, които са били внасяни на пазара на САЩ, но в резултат на мерките на САЩ по раздел 232 вече не се внасят, продължава напълно да съществува, ако срокът на действие на защитната мярка на Съюза изтече.

(47)

През разглеждания период, в допълнение към мерките на САЩ по раздел 232, които остават в сила, Комисията отбеляза продължаващото налагане на нови мерки в различни юрисдикции, които в голяма степен засягат основните държави — износителки на стомана за Съюза, по отношение на голямо разнообразие от стоманени продукти, включително няколко от тези, попадащи в обхвата на защитната мярка (36). Това включва наскоро обявеното от Обединеното кралство известие за удължаване на защитната мярка за някои стоманени продукти (37).

(48)

Тази наблюдавана тенденция на непрекъснато нарастване на обхвата на категориите стомана, за които се прилагат антидъмпингови и изравнителни мита, без признаци на обрат в обозримо бъдеще, засилва гореспоменатите трудности за държавите износителки да намерят пазари за своя износ, което увеличава конкурентното напрежение и предизвиква по-агресивно поведение на износителите.

(49)

Понастоящем Съюзът е най-големият пазар за внос на стомана в света по отношение на обемите. (38) Що се отнася до ценовите равнища, цените на вноса в Съюза от неговите основни държави доставчици са постоянно по-високи от експортните им цени за други трети пазари за по-голямата част от техния износ на стомана (в 53 %—73 % общо от засегнатите кодове експортните стойности за Съюза са по-високи от тези за други трети пазари) (39).

(50)

Това означава, че износителите имат интерес да навлязат на пазара на Съюза по всякакъв начин и понякога да прилагат нелоялно ценообразуване. Всъщност през последните години Комисията наложи редица антидъмпингови и изравнителни мерки върху вноса на стомана, включително върху категориите продукти, обхванати от защитните мерки.

(51)

Статистическите тенденции при вноса в ЕС (вж. таблица 9) потвърждават привлекателността на пазара на Съюза за износителите. Средно вносът в Съюза дори е увеличил пазарния си дял през разглеждания период в сравнение с периода преди налагането на защитните мерки в контекста на намаляващото потребление и въпреки въведената защитна мярка.

(52)

С оглед на тези данни, Комисията стигна до заключението, че пазарът на стомана в Съюза продължава да бъде привлекателен за държавите износителки.

(53)

Въз основа на горепосочените доказателства и съображения Комисията установи, че след първите три години на прилагане на защитната мярка стоманодобивната промишленост на Съюза все още се намира в нестабилно икономическо положение.

(54)

Комисията установи също така, че вносът от основните държави — износителки на стомана, е упражнявал и продължава да упражнява много висок натиск на пазара на стомана в Съюза, с агресивен и опортюнистичен модел на търговско поведение, т.е. използване на всякакъв марж за увеличаване на присъствието на пазара.

(55)

Освен това, като се имат предвид преобладаващите тенденции на спад в световния износ и потребление на вътрешния пазар от основните държави износителки на стомана през разглеждания период, които вече са били в ход преди пандемията от COVID-19, и в общия контекст на значителен свръхкапацитет, Комисията отбеляза, че износителите трябва да увеличат продажбите си на всеки възможен пазар, за да продължат да функционират.

(56)

Разследването потвърди също така, че други значими пазари на стомана, включително втората по големина държава вносител — САЩ, продължават да имат търговски ограничения, които засягат способността на държавите износителки да продават там, в общия контекст на непрекъснат спад в потреблението на стомана.

(57)

Освен това разследването потвърди, че пазарът на Съюза е сравнително по-привлекателен за вноса по отношение на размера и ценовите равнища, като по този начин се е превърнал в пазар, към който могат да бъдат насочвани големи количества стомана.

(58)

Съпоставителният анализ, предприет в светлината на набора от фактори, описани в раздел 3.1.2., за да се определи какво би се случило, ако защитната мярка бъде премахната, ясно показва, че към този момент има голяма вероятност много големи обеми непродадена стомана в други части на света да бъдат насочени на пазара на Съюза.

(59)

Този допълнителен внос, заедно със съществуващия понастоящем, като цяло би довел до много сериозно допълнително влошаване на икономическото състояние на промишлеността на Съюза и би могъл сериозно да застраши нейната жизнеспособност. Поради това бе установено, че изтичането на срока на действие на защитната мярка би довело до сериозна вреда за промишлеността на Съюза, причинена от увеличения внос. Това заключение не се влияе от настоящото въздействие на пандемията от COVID-19 върху промишлеността на Съюза. Въпреки че икономическото състояние на промишлеността на Съюза се е влошило допълнително през 2020 г. поради пандемията от COVID-19, Комисията установи, че вероятното увеличение на вноса, ако срокът на действие на защитната мярка изтече, би довело до сериозна вреда за промишлеността на Съюза.

(60)

Комисията стигна до заключението, че тези увеличени обеми биха могли значително да подкопаят всяко значимо икономическо възстановяване и усилията, полагани от стоманодобивната промишленост на Съюза в процеса на приспособяване към по-високото равнище на внос, описано в следващия раздел. Поради това Комисията счете, че защитната мярка продължава да бъде необходима, за да се предотврати сериозна вреда.

(61)

Тази необходимост е налице и поради факта, че съгласно правилата на СТО Съюзът няма възможност да увеличава вносните мита за разглеждания продукт, без да предприема защитна мярка. В действителност в рамките на СТО Съюзът е обвързал вносните си мита на нулево равнище за тарифните линии, включени в разглеждания продукт. По тази причина, както и през 2018 г., увеличението на вноса очевидно е резултат от въздействието на тези задължения (а именно нулеви тарифни отстъпки), поети от Съюза в рамките на ГАТТ, така че тези задължения също така ще позволят отново да се увеличи вносът, което ще доведе до сериозна вреда за промишлеността на Съюза, ако срокът на действие на защитните мерки изтече.

(62)

Когато Комисията въведе временната защитна мярка за стоманата през юли 2018 г., в стоманодобивната промишленост на Съюза вече беше започнал процес на приспособяване към тежката криза, пред която беше изправен стоманодобивният сектор от средата на 2010 г., когато търсенето на стомана в световен мащаб се забави, а капацитетът въпреки това продължи да нараства. Този дисбаланс, утежнен от държавната намеса в подкрепа на увеличаването на капацитета и за предотвратяване на закриването на нерентабилни съоръжения в някои трети държави, изкриви динамиката на пазара и принуди производителите да се насочват все повече към експортните пазари, което подклаждаше случаи на търговска защита, много от които включваха Китай, където е налице най-големият свръхкапацитет.

(63)

Съюзът реагира бързо на това предизвикателство. През 2013 г. със своя „План за действие за конкурентоспособна и устойчива стоманодобивна промишленост в Европа“ (40) Комисията представи амбициозен план за целенасочени действия, както на равнището на Съюза, така и на равнището на държавите членки, за повишаване на конкурентоспособността на стоманодобивната промишленост на Съюза и за превръщането ѝ в устойчив и способен да се конкурира в световен мащаб отрасъл, както и за разработване на следващото поколение стоманени продукти, които са от жизненоважно значение за други ключови европейски промишлени отрасли.

(64)

Консултантската фирма McKinsey в своя доклад Настоящото свиване на капацитета в стоманодобива и как промишлеността се адаптира (41), публикуван през януари 2018 г., отбеляза нестабилността на периода 2016—2025 г. и подготовката за по-нататъшно преструктуриране с оглед на това, че усилията за консолидация и приспособяване в някои части на света, по-специално в Европа, бяха до голяма степен компенсирани от продължаващото разрастване на други места. В доклада също така се обяснява как дружествата, особено в Европа, Южна Корея и Япония, се приспособяват към световния свръхкапацитет чрез търсене на нови продукти и разширяване на бизнес модела, които им позволяват да се придвижват нагоре по веригата на стойността. В доклада се посочва още, че освен това иновациите в стоманодобива обхващат и основните производствени процеси и са насочени към решения за намаляване на производствените разходи, подобряване на функционалните продукти или намаляване на отрицателните последици за околната среда. Накрая в доклада се изразява очакване повече водещи участници да експериментират с радикални иновации в производствените процеси, като разрушават отдавнашното убеждение, че технологиите за производство на стомана са достигнали зрялост и поради това имат ограничени възможности за по-нататъшно повишаване на производителността.

(65)

В този контекст през март 2016 г. Комисията направи преглед на действията, изпълнени в рамките на Плана за действие за стоманодобивната промишленост от 2013 г., и чрез своето съобщение Стоманодобив: запазване на устойчивите работни места и растежа в Европа (42) засили действията с цел насърчаване на инвестициите и създаване на по-благоприятна стопанска среда, която следва да подпомогне стоманодобивната промишленост на Съюза в нейните усилия за адаптиране. По-специално Комисията пренасочи всички свои стратегически инициативи на Съюза в най-пълна степен и по ускорен начин, за да увеличи усилията, полагани от стоманодобивната промишленост на ЕС за модернизиране и прилагане на иновации, които гарантират нейната дългосрочна конкурентоспособност и устойчивост.

(66)

Както е обяснено в раздел 3.1, буква д), приемането от страна на САЩ на мерките по раздел 232 относно стоманата, които влязоха в сила през юни 2018 г., задълбочи хроничния дисбаланс между капацитета за производство на стомана и търсенето. Затварянето на най-големия по онова време пазар за внос на стомана изостри агресивното поведение на държавите — износители на стомана, в отчаяно търсене на пазари, на които да пласират частта от продукцията си, надвишаваща нуждите им.

(67)

При тези обстоятелства пропорционалната реакция на Комисията с въвеждането на нейната защитна мярка под формата на ТК с цел предотвратяване на отклоняването на търговията, временно през юли 2018 г. и окончателно през февруари 2019 г., не позволи внезапното и рязко нарастване на вноса на стомана, което вече се наблюдаваше на пазара на стомана в ЕС, да бъде засилено. При липсата на това действие усилията за приспособяване, които стоманодобивната промишленост на Съюза беше предприела, за да се адаптира към нарастващия световен свръхкапацитет и към постепенно интегрираните пазари на стомана, биха били възпрепятствани.

(68)

При действието на защитната мярка на Съюза усилията за приспособяване на стоманодобивната промишленост на Съюза продължиха. В своите изявления и отговори на въпросника стоманодобивната промишленост на Съюза е документирала, че през първите три години от прилагането на защитната мярка се е приспособявала. Предоставената поверителна информация, допълнена със съобщения за медиите, доклади на дружествата и друга публично достъпна информация, показа, че стоманодобивната промишленост на Съюза е предприела коригиращи действия за намаляване на разходите, подобряване на резултатите, въвеждане на иновации и предприемане на екологична трансформация в съответствие с ангажиментите на ЕС за борба с изменението на климата. Документираните корекции се отнасят до продуктовите категории, обхванати от защитната мярка на ЕС по отношение на стоманата. Тези корекции подготвят стоманодобивната промишленост на ЕС за запазване на финансовата и екологичната устойчивост в дългосрочен план.

(69)

От една страна, стоманодобивната промишленост на Съюза докладва за мерки за повишаване на ефективността с цел спестяване на разходи и оптимизиране на веригата на стойността, като например съкращаване на работни места, затваряне на по-малко ефективни или недостатъчно използвани съоръжения, в съчетание с инвестиции в нови машини и производствени процеси (43). От друга страна, стоманодобивната промишленост на Съюза е документирала и по-ориентирани към бъдещето корекции за повишаване на конкурентоспособността в дългосрочен план, като например инвестиции в нови устойчиви технологии (включително екологични технологии), производствени процеси и продуктови иновации. Наред с другото, някои производители на стомана, като Aperam (44), Thyssenkrupp (45) или ArcelorMittal (46), въведоха най-съвременните технологични иновации и увеличиха автоматизацията и цифровизацията в своите процеси. Други, като Voestalpine (47) или Salzgitter (48), се стремяха към диференциране на своите продукти, като инвестират в сектори на крайно потребление с висока стойност (като автомобилостроене, енергетика) и си сътрудничат тясно с клиентите по нови класове стомана и нови решения. Всички тези корекции помагат на стоманодобивната промишленост на Съюза да се приспособи към един по-конкурентен пазар с по-голям натиск от вноса.

(70)

Следва да се отбележи, че тези усилия за приспособяване не са прекратени с началото на икономическата криза, причинена от пандемията от COVID-19, въпреки че произтичащите от кризата сътресения и неблагоприятни икономически последици са направили по-сложно продължаването на процеса на адаптиране за промишлеността на Съюза и са увеличили тежестта върху нея.

(71)

Принципите, които понастоящем ръководят усилията за приспособяване на стоманодобивната промишленост на Съюза, бяха определени от Комисията в нейното съобщение Нова промишлена стратегия за Европа, публикувано през март 2020 г. (49), в което тя положи основите на промишлена политика, която да подкрепи двойния преход към зелена и цифрова икономика, да направи промишлеността на ЕС по-конкурентоспособна в световен мащаб и да засили отворената стратегическа автономност на Европа.

(72)

Тъй като тази стратегия беше приета точно когато започна пандемията от COVID-19, през май 2021 г. Комисията я актуализира със своето съобщение Изграждане на по-силен единен пазар за възстановяването на Европа (50), в което се прави преглед на спешните мерки и мерките за възстановяване, приложени междувременно от ЕС в по-широкия контекст на промишлената политика на ЕС. В тази актуализация на промишлената политика на ЕС Комисията подчертава необходимостта от по-бърз преход към по-чист, по-цифровизиран и по-устойчив икономически и промишлен модел, за да се запази и засили стремежът на Европа към устойчива конкурентоспособност.

(73)

Поради ключовото значение на стоманодобивната промишленост един от трите работни документа на службите на Комисията, придружаващи актуализацията на промишлената стратегия за 2020 г., се отнася до нея: Към конкурентоспособна и чиста европейска стомана (51). В посочения работен документ на службите на Комисията се описват предизвикателствата и възможностите за стоманодобивната промишленост на Съюза, както и наличният инструментариум на политиката на ЕС в подкрепа на бъдещите усилия на тази промишленост да ръководи двойния преход.

(74)

В съответствие с това Комисията стигна до заключението, че стоманодобивната промишленост на ЕС се приспособява и ще продължи да се приспособява към ситуация на по-голям внос по време на прилагането на защитните мерки.

(75)

Комисията установи, че защитната мярка на ЕС по отношение на стоманата продължава да бъде необходима, за да се предотврати сериозна вреда, и че има доказателства, че промишлеността на ЕС продължава да прилага мерки за приспособяване към пазарната ситуация, характеризираща се с по-голям натиск от вноса. Въпреки това съгласно член 19 от Регламент (ЕС) 2015/478, с който се транспонира член 7, параграф 2 от Споразумението на СТО за защитни мерки, срокът на прилагане на защитната мярка трябва да бъде ограничен до времето, необходимо за предотвратяване или отстраняване на сериозна вреда и за улесняване на приспособяването от страна на производителите от Съюза.

(76)

Първоначално беше предвидено защитната мярка на Съюза да продължи три години до 30 юни 2021 г. Комисията обаче отбеляза, че през втората година от прилагането на защитната мярка икономическата криза в резултат на пандемията от COVID-19 е удължила процеса на адаптиране на стоманодобивната промишленост на Съюза, като част от наличните ресурси са били предназначени за подкрепа за функционирането на стоманодобивните дружества в най-критичните фази на пандемията от COVID-19.

(77)

Комисията също така установи, че удължаване само с една година би било несъразмерно кратко. В това отношение Комисията отбеляза, че стоманодобивната промишленост на Съюза понастоящем е в нестабилно положение, както показват нейните промишлени и финансови показатели за 2020 г., и продължава да бъде уязвима за сътресения при вноса, ако на този етап срокът на действие на защитната мярка изтече, което би могло да застраши положените досега усилия за приспособяване. Освен това Комисията отбеляза също, че все още е налице слаба обща и икономическа търговска ситуация, която все още не се е възстановила напълно от рецесията, предизвикана от пандемията.

(78)

Във връзка с последното Комисията отбеляза, че въпреки че перспективите за растеж на БВП за 2021 г. постепенно се подобряват според повечето прогнози поради положителните резултати от въвеждането на ваксинация в повечето западни държави, в този момент доверието все още е нестабилно поради несигурността в процеса на ваксиниране и трудностите при овладяването на пандемията във важни търговски държави, като Бразилия и Индия. В последната си прогноза за май/юни 2021 г. Oxford Economics предвиди повишаване на световния БВП и сега очаква той да нарасне с 6,3 % през тази година и с 4,6 % през 2022 г., съответно с 0,4 и 0,2 процентни пункта повече, отколкото в предишната прогноза, тъй като икономиките се възстановяват от загубите си по време на най-тежките фази на пандемията. Що се отнася до еврозоната, Oxford Economics очаква БВП да нарасне с 4,2 % през 2021 г. и с 4,7 % през 2022 г., като се върне на равнището си отпреди кризата само до началото на 2022 г. От своя страна, в икономическата си прогноза от пролетта на 2021 г. Комисията също актуализира своето предвиждане за икономиката на ЕС и очаква тя да нарасне с 4,2 % през 2021 г. и с 4,4 % през 2022 г. Що се отнася до възстановяването, темповете на растеж се различават значително между държавите членки и Комисията очаква икономиките на всички държави членки да се върнат на равнищата отпреди кризата едва към края на 2022 г.

(79)

При тези обстоятелства, за да се предотврати нанасянето на неправомерна сериозна вреда на промишлеността на Съюза, ако срокът на действие на защитната мярка изтече на този етап, Комисията счита за необходимо срокът на действие на мярката да бъде удължен с още три години до 30 юни 2024 г.

(80)

За да се гарантира обаче, че удължаването остава ограничено до строго необходимия минимум, то ще подлежи на режима за преглед, предвиден в раздел 4, в който, наред с другото, се предвижда преглед, за да се определи дали защитните мерки не следва да бъдат прекратени до 30 юни 2023 г. след удължаване с две години.

(81)

Настоящият процент на либерализация на защитната мярка беше определен на 3 % годишно. Въз основа на наличните доказателства Комисията оцени дали това равнище на либерализация продължава да бъде подходящо и съизмеримо с пазарните тенденции и перспективи. В допълнение към общите икономически прогнози и специфичните за отрасъла показатели за възстановяване, описани в предходния раздел за оценка на срока на удължаването, Комисията разгледа и показателите за възстановяване на търговията.

(82)

В това отношение в прогнозата си от GTA за търговските потоци от април IHS Markit прогнозира значително повишаване на реалната стойност на световната търговия спрямо предходната година с увеличение от 6,5 % и 4,3 % съответно през 2021 г. и 2022 г., което ще позволи до края на 2021 г. да се достигне равнището от преди пандемията от COVID-19. Световната търговия обаче ще продължи да бъде потисната по отношение на дългосрочната тенденция от преди пандемията от COVID-19 за периода 2011—2019 г., която няма да бъде постигната до 2025/2026 г. Освен това IHS Markit прогнозира, че в дългосрочен план световната търговия ще нараства при по-нисък среден общ годишен темп на растеж от едва 2,9 % през периода 2021—2030 г.

(83)

При тези обстоятелства, както се предвижда в настоящите прогнози, до края на първата половина на 2022 г. не се очаква стабилно възстановяване до предпандемичните икономически и търговски условия в рамките на Съюза и в съответствие с прогнозирания темп на растеж на текущите търговски потоци, на този етап Комисията не вижда причини да променя процента на либерализация от 3 % за първата година на удължаване.

(84)

Освен това запазването на процента на либерализация от 3 % най-малко до 30 юни 2022 г. ще запази вноса на равнище от максимум 32,5 милиона тона, което все още е малко под най-високите отчетени стойности — за 2018 г. Тези стойности могат да бъдат постигнати една година след възстановяването на икономическите и търговските условия.

(85)

С цел да се гарантира, че защитната мярка остава в сила само доколкото е необходимо, Комисията ще извърши преглед, за да определи въз основа на обстоятелствата по това време дали защитната мярка следва да бъде прекратена до 30 юни 2023 г., т.е. след двегодишно удължаване. Освен това, за да се запази междувременно действието на защитната мярка, адаптирана към развитието на пазара и в съответствие с интересите на всички заинтересовани страни, Комисията ще предприеме преглед на функционирането, подобно на прегледа, извършен през 2019 г. и 2020 г. Прегледът на функционирането ще започне достатъчно рано, за да се въведат всички необходими промени, считано от 1 юли 2022 г., след първата година на удължаване. Незабавен преглед на защитната мярка ще бъде задействан и ако САЩ въведат промени в своята мярка по раздел 232 относно стоманата, които могат да окажат значително въздействие върху неправомерно отклонените търговски потоци, генерирани понастоящем от мярката на САЩ.

(86)

Комисията също така реши, че темпът на либерализиране от 3 % все пак може да бъде преразгледан и при необходимост променен по време на прегледа на функционирането, който трябва да бъде завършен до 30 юни 2022 г., ако обстоятелствата оправдават това.

(87)

Комисията проучи също така дали съществуват наложителни икономически причини, които биха могли да доведат до заключението, че удължаването на срока на действие на съществуващата защитна мярка не е в интерес на Съюза.

(88)

За тази цел Комисията направи оценка на въздействието на възможните мерки върху производителите, вносителите и ползвателите от Съюза. Оценката на наличните доказателства е структурирана по следния начин: i) икономическото състояние на производителите на стомана в Съюза и възможните последици от премахването на мярката (вж. раздел 5.1); и ii) интересът на ползвателите и вносителите с оглед на предполагаемия недостиг на доставки, високото равнище на цените на стоманата и забавянето на доставките, заявено от някои заинтересовани страни, както и потенциалната причинно-следствена връзка между тези предполагаеми последици и защитната мярка на Съюза по отношение на стоманата (вж. раздел 5.2). В своята оценка Комисията разгледа по-специално развитието на използването на тарифната квота съгласно защитните мерки и цялостната наличност на внос за предлагането на пазара на Съюза.

(89)

Стоманодобивната промишленост на Съюза има над 500 производствени обекта в 23 държави — членки на ЕС. Промишлеността осигурява пряка заетост на 330 000 души, а като включва непреки и стимулирани работни места в други сектори, създава 2,6 милиона работни места в целия Съюз (52).

(90)

В раздел 3.1.1 Комисията описа икономическото състояние на производителите на стомана в Съюза и стигна до заключението, че е необходимо срокът на действие на мярката да бъде удължен, за да се предотврати или поправи сериозна вреда. Разследването установи, че ако срокът на действие на мярката не бъде удължен, промишлеността на Съюза вероятно ще бъде изправена пред значителна вълна от внос, която сериозно би подкопала усилията за приспособяване към натиска от вноса при все още несигурно като цяло икономическо положение в Съюза.

(91)

Поради това би било в интерес на производителите на стомана от Съюза срокът на действие на мярката да се удължи.

(92)

Комисията отбеляза, че защитната мярка е позволила традиционно търгуваните количества да продължат да навлизат безмитно на пазара на Съюза и че мярката е била редовно либерализирана (чрез увеличаване на обемите на тарифната квота с 3 % съответно през юли 2019 г. и юли 2020 г.) (53). Поради това традиционните търговски обеми постепенно са се увеличили при действието на защитната мярка. Освен това през периода на удължаването ѝ защитната мярка ще продължи да бъде либерализирана допълнително.

(93)

При оценката на използването на тарифните квоти Комисията отбеляза, че през първите три години от прилагането на защитната мярка в края на всеки съответен период са били налице постоянно (и все по-често) свободни от мита обеми на тарифната квота за почти всички категории продукти, често с повече от една специфична за всяка държава квота, а в много случаи и част от остатъчната квота. Комисията също така отбеляза, че от втората година на прилагане на мерките, т.е. 1 юли 2019 г., тенденцията при използването на тарифните квоти е отбелязала рязък спад. Такъв беше случаят дори преди пандемията от COVID-19.

(94)

Това развитие е ясно показано в таблица 14 (54):

Източник: База данни на ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“ за квотите

(95)

Поради това Комисията стигна до заключението, че въпреки че защитната мярка е изпълнила целта си за предотвратяване на отклоняването на търговията към пазара на Съюза, са налице достатъчно обеми на безмитна тарифна квота, налични за вносителите и ползвателите в Съюза, съизмерими с търсенето и значително превишаващи традиционните обеми на търговията.

5.2.2.   Високи цени на стоманата

(96)

Комисията направи оценка и на наличните данни за увеличението на цените, наблюдавано в стоманодобивния сектор през първите месеци на 2021 г. и през част от втората половина на 2020 г. Комисията разгледа по-специално дали тези увеличения на пазара на Съюза и на световния пазар са имали някаква връзка с защитната мярка на ЕС по отношение на стоманата, както и въздействието, което това увеличение оказва и/или би оказало върху пазара на Съюза, ако срокът на действие на защитната мярка бъде удължен.

(97)

В това отношение Комисията първо отбеляза, че е безспорен (55) факт, че цените на стоманата, включително тези на някои категории продукти в рамките на разглеждания продукт, са отбелязали рязко увеличение в световен мащаб през последните месеци (с начало през втората половина на 2020 г.) (56). Тази тенденция и обхват са ясно изобразени и в диаграмите, съдържащи се в графики 1—3 (57), които показват развитието на цените на три категории продукти (категории 1, 4 и 13) (58):

(98)

Освен това Комисията отбеляза, че цените на суровините за производство на стомана, по-специално желязна руда и скрап, също са се увеличили драстично през същия период, когато цените на стоманата са започнали да се повишават, както е обяснено в съображение (91) (вж. графика 4) (59).

(99)

В доклада на ОИСР се обяснява, че цените на основните суровини за производство на стомана са се увеличили драстично през втората половина на 2020 г., а от февруари 2021 г. референтните цени за желязна руда, коксови въглища и скрап са се увеличили съответно с 97 %, 53 % и 56 % на годишна основа. (61)

(100)

Тази информация потвърждава картината, очертана от развитието на показателите за вредата в таблици 1—4. По-специално, увеличението на цените през втората половина на 2020 г., съчетано с признаците на възстановяване на търсенето, е допринесло за подобряване на състоянието на промишлеността на Съюза в сравнение с предишното много отрицателно състояние. Това увеличение на цените обаче не е позволило на промишлеността на Съюза да се върне към рентабилни маржове до края на 2020 г. Този факт се дължи, поне отчасти, на паралелното покачване на цените на основните суровини за производство на стомана.

(101)

В това отношение ОИСР отбеляза, че въпреки рязкото покачване на цените на стоманата маржът на цените на стоманените суровини, измерен чрез разликата между цената на стоманата и кошницата от суровини за нейното производство, не се е увеличил поради поскъпването на суровините (фигура 9). Действително кошницата от цени на суровините, използвана за изчисляване на маржовете, е била с 97 % по-висока през февруари 2021 г. на годишна основа (62).

(102)

Както е показано в графики 1—3, Комисията също така отбеляза, че повишаването на цените на стоманата не е явление, свързано с пазара на Съюза, а широко разпространена тенденция на основните пазари на стомана в световен мащаб.

(103)

Въпреки това, както е показано в таблица 14, Комисията отбеляза, че през последния период на мярката, т.е. от 1 юли 2020 г., са налице достатъчно свободни от мита квоти от няколко източника в почти всички категории продукти (63). Следователно защитната мярка не е ограничила ползвателите от Съюза до закупуване на стомана изключително от производители от Съюза на цените, които тези производители биха определили, оставяйки ги без друга реалистична (и безмитна) алтернатива за доставка. Обратно, ползвателите от Съюза са имали възможност да внасят от друг произход в рамките на съответните обеми безмитни тарифни квоти, налични за всяка категория продукти.

(104)

Комисията също така отбеляза, че в изявленията на някои ползватели се твърди, че те са възпрепятствани да внасят безмитно по-големи обеми от определен произход (произходът варира в зависимост от категорията на въпросния продукт). Комисията обаче отбеляза, че едно от условията за прилагане на дадена защитна мярка е да се запазят традиционните търговски потоци по отношение както на обемите, така и на произхода, и да продължават да са на разположение на пазара на Съюза. Фактът, че дадена държава може да е изчерпала специфичната за нея тарифна квота за конкретна категория продукти, докато в същата категория има налични множество обеми и произход с безмитна тарифна квота, не означава, че защитната мярка създава неоправдан недостиг на пазара.

(105)

Следователно тези факти категорично показват, че защитната мярка не е причината за наблюдаваното увеличение на цените на стоманата и че тя не е довела до цялостен недостиг на стомана на пазара на Съюза. Поради това Комисията стигна до заключението, че няма пряка връзка между защитната мярка и неотдавнашното развитие на ценовите равнища на стоманата. Освен това не е очевидно, че сегашните високи цени ще бъдат поддържани в по-дългосрочен план, след като пазарът се приспособи към ситуацията след пандемията от COVID-19. (64)

(106)

След това Комисията пристъпи към оценка на предполагаемите закъснения, които стоманодобивната промишленост на Съюза е причинила в снабдяването на пазара на Съюза (65). От разследването стана ясно, че през последната част от разглеждания период е имало преходно несъответствие между търсенето и предлагането в Съюза (както и на други трети пазари), когато икономиката е започнала да се възстановява от дъното на рецесията, предизвикана от пандемията от COVID-19. (66) Във връзка с това Комисията отбеляза, че производителите на стомана е трябвало да реагират на внезапното и драстично намаляване на търсенето, настъпило през 2020 г. поради пандемията от COVID-19 (67). Промишлеността на Съюза е освободила част от капацитета си, за да намали във възможно най-голяма степен постоянните си разходи и да приведе наличния капацитет в съответствие със съществуващото търсене. Впоследствие, по-късно през 2020 г. и в началото на 2021 г., търсенето в някои сектори, използващи стомана, претърпя бързо и внезапно възстановяване, например автомобилостроенето (68).

(107)

Тази ситуация се наблюдава и на няколко пазара по света. В това отношение според последния доклад на ОИСР „огромният капацитет за производство на стомана, бездействащ по време на разгара на пандемията, не можа да бъде натоварен достатъчно бързо, за да се отговори на възстановяващото се търсене и попълването на запасите от стомана и това доведе до бързо покачване на световните цени на стоманата“ (69).

(108)

В същия дух S&P Platts Global отбеляза: С изключение на Китай производството на необработена стомана бавно се увеличава след ограничителните мерки в ключови държави и региони. Според Световната стоманодобивна асоциация през март производството на Европа е спаднало със 7,1 % спрямо същия период предходната година, с 8,9 % в Северна Америка и с 8,6 % в Индия. В САЩ степента на използване на капацитета на производствените мощности все още е едва около 77 %, в сравнение с 80 % през март миналата година преди пандемията да се развихри. Министерството на икономиката, търговията и промишлеността на Япония прогнозира, че производството на необработена стомана в страната през второто тримесечие ще бъде 23,24 милиона тона, което представлява спад спрямо 23,67 милиона тона през първото тримесечие (70). IHS Markit също отбеляза, че пускането на пещите отново в действие и рязкото увеличаване на вноса започват да смекчават критичното положение с доставките (71).

(109)

За да стигне до заключение, Комисията анализира наличните събрани данни във връзка с възобновяването на работата на производствените линии, които са били ненатоварени от промишлеността на Съюза по време на пандемията.

(110)

Събраните данни свидетелстват за постоянно увеличаване на капацитета, наличен на пазара, от пещи, които са били спрени през 2020 г. (72) Комисията счете, че тези доказателства показват, че промишлеността на Съюза отговаря на икономическото възстановяване в някои сектори надолу по веригата през 2021 г., което следва да доведе до това тя да може да доставя по-големи количества стомана в по-кратък период и по този начин да възстанови равновесието на пазара (73).

(111)

В доклада на ОИСР освен това се отбелязва в тази връзка, че до голяма степен се очаква доставките на стомана да наваксат с изпълнението на поръчките до края на първото тримесечие на 2021 г. (74) Подобни прогнози са отразени в няколко специализирани публикации (75).

(112)

Поради това Комисията установи, че проблемите с предлагането, възникнали след като търсенето се възобнови, са били преходни и че връщането в експлоатация на неизползваните съоръжения от страна на промишлеността на Съюза, което е в ход, следва да спомогне да се осигури възстановяването на нормалните условия за доставки на стомана от преди пандемията в разумно кратък срок.

(113)

В неотдавнашен работен документ на службите на Комисията се потвърждава колко е важно Съюзът да има силен и конкурентоспособен стоманодобивен сектор. В това отношение в документа е отбелязано, че в промишлената стратегия на ЕС се признава също, че енергоемките промишлени отрасли са абсолютно необходими за европейската икономика и че други сектори разчитат на тях и че стоманодобивният сектор и други енергоемки отрасли играят жизненоважна роля за предоставянето на продукти и услуги на широк кръг промишлени екосистеми в Европа (76).

(114)

В същия работен документ на службите на Комисията се отбелязва също, че стоманата е ключов входящ ресурс за няколко екосистеми надолу по веригата, като строителството, мобилността и автомобилостроенето, и за машиностроителните предприятия. Данните за потреблението на стомана по сектори показват, че в строителството се използват 35 % от стоманата в ЕС, в автомобилостроенето — 19 %, в машиностроенето и металните изделия — по 15 %, и в производството на тръби — 10 %. Предприятията, осъществяващи дейност в тези сектори, много от които са малки и средни предприятия (МСП), осигуряват работа на милиони работници в Европа и зависят от производството на стомана в ЕС (77). В същия дух през 2016 г. в съобщение на Комисията вече беше подчертано, че стабилната промишлена база е от съществено значение за икономическия растеж в Европа, за запазването на устойчиви работни места и за нашата конкурентоспособност на световните пазари, както и че силната стоманодобивна промишленост е в основата на много промишлени вериги за създаване на стойност (78).

(115)

Комисията установи, че правните изисквания за необходимост и адаптиране, необходими за удължаване на срока на защитна мярка, са изпълнени.

(116)

Освен това Комисията установи също така, че премахването на защитната мярка на този етап може да доведе до внезапна вълна на внос, която сериозно ще влоши сегашното все още нестабилно финансово състояние на стоманодобивната промишленост на Съюза. Такова премахване би застрашило възстановяването на промишлеността на Съюза, точно когато икономиката и търговията в Съюза и света се възстановяват след рецесията, предизвикана от пандемията от COVID-19, и все още не са се върнали към предпандемичните условия. Това сътресение от вноса от своя страна рискува да отрече усилията за приспособяване, полагани от стоманодобивната промишленост на Съюза, за да се адаптира към по-силния натиск на вноса, произтичащ от динамиката на пазара, сериозно изкривена от увеличаващия се световен свръхкапацитет и държавната намеса.

(117)

Освен това Комисията установи също така, че наблюдаваните напоследък увеличения на цените на стоманата на пазара на стомана в Съюза не могат да бъдат приписани на защитната мярка на Съюза по отношение на стоманата или да са резултат от нея, тъй като подобни високи цени преобладават и на световните пазари и въпреки това големи обеми безмитни тарифни квоти остават неизползвани съгласно защитните мерки.

(118)

В тази връзка Комисията също така отбеляза, че по-малко от месец и половина преди края на третата година от прилагането на мярката около 11 милиона тона безмитни тарифни квоти са останали неизползвани, т.е. 36 % от общите налични тарифни квоти (79). Това показва, че ползвателите в различните категории продукти са имали възможност да се снабдяват с достатъчно безмитна стомана от множество източници и че защитната мярка не е ограничила неоправдано ефективното снабдяване нито по отношение на обема, нито по отношение на произхода.

(119)

В обобщение, Комисията смята, че неблагоприятните последици от това да се позволи срокът на действие на защитната мярка да изтече на 30 юни 2021 г. очевидно биха надхвърлили потенциалните ползи, които нейното прекратяване би могло да донесе.

(120)

Съобразно с това Комисията стигна до заключението, че удължаването на срока на действие на защитната мярка е в интерес на Съюза като цяло.

(121)

Списъкът на развиващите се държави, спрямо които ще продължи да се прилага защитната мярка, остава същият като списъка, включен в приложение II към Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/2037 на Комисията. (80)

(122)

Комисията получи над 160 становища и възражения от заинтересовани страни, включително производители на стомана от Съюза, ползватели и вносители на стомана от Съюза, производители износители и правителства на трети държави. В този раздел Комисията ще разгледа твърденията на тези заинтересовани страни. С цел целесъобразно управление на административния ресурс Комисията групира исканията по естество и съдържание. Когато е целесъобразно, Комисията се позова на предишни констатации в настоящия регламент, в които вече бяха разгледани подробно повечето от твърденията на заинтересованите страни.

(123)

Няколко заинтересовани страни заявиха, че правното изискване за увеличаване на вноса не е изпълнено, тъй като през разглеждания период общото равнище на вноса е намаляло; при тези обстоятелства те твърдят, че Комисията няма право да удължи действието на защитната мярка. Освен това някои страни заявиха, че никоя увреждаща ситуация за промишлеността на Съюза не би била резултат от увеличение на вноса. Други страни заявиха, че последиците от пандемията от COVID-19, включително спадът в търсенето, не оправдават удължаване на срока на действие на мярката. На последно място, други страни заявиха, че правните изисквания за удължаване на срока на действие на дадена мярка са същите като за налагане на първоначална мярка, включително увеличен внос, причинно-следствена връзка и непредвидени събития.

(124)

В тази връзка Комисията отбелязва, че изискванията за удължаване на срока на защитна мярка съгласно член 7, параграф 1 от Споразумението на СТО за защитни мерки и член 19, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2015/478, а именно необходимостта от предотвратяване или отстраняване на сериозна вреда и текущо приспособяване, не изискват увеличаване на вноса по време на разглеждания период. Комисията установи, че има вероятност, ако срокът на действие на защитните мерки изтече, вносът да нарасне, което ще доведе до сериозна вреда за интереса на Съюза. Поради това Комисията отхвърли тези твърдения.

(125)

Няколко заинтересовани страни оспориха факта, че стоманодобивната промишленост на Съюза се приспособява и по тази причина заявиха, че това правно изискване не е изпълнено.

(126)

Комисията се позовава на действията за приспособяване, описани в раздел 3.2. Мерките и примерите, изброени в посочения раздел, показват, че стоманодобивната промишленост на Съюза се приспособява посредством многобройни действия, насочени към ефективност и иновации. Поради това Комисията отхвърли тези твърдения.

(127)

Няколко заинтересовани страни заявиха, че мерките за приспособяване на промишлеността на Съюза са били действия по преструктуриране, извършвани по време на пандемията от COVID-19, или просто обичайни инвестиции, частично предизвикани от политиките на ЕС, като например Европейския зелен пакт, а не мерки, предприети в контекста на подобряването на конкурентоспособността на стоманодобивната промишленост на Съюза спрямо външната конкуренция. В това отношение Комисията счита, че мерките за приспособяване, предприети от дружествата в какъвто и да е контекст, обикновено отговарят на множество различни причини и в същевременно са многоцелеви. В случая на защитни мерки, действително, както е посочено в раздела за приспособяването, някои от корекциите, предприети от стоманодобивната промишленост на Съюза, са били насочени, наред с други цели, и към смекчаване на сътресенията и неблагоприятните икономически последици от пандемията или към изпълнение на ангажиментите на ЕС в областта на околната среда. Тези видове корекции обаче при всички случаи са също и мерки, които адаптират дейностите на стоманодобивната промишленост на Съюза към ситуация на по-високо равнище на внос и натиск на вноса, в съответствие с насоките и целите на промишлената политика на ЕС, описани в същия раздел. Например инсталирането от Arvedi (81) на нова високоефективна електрическа пещ в производствената им линия е имало за цел предприятието да стане по-рентабилно, като същевременно намали въглеродните си емисии. Поради това Комисията счита, че не са налице достатъчно доказателства, които да обосноват тези твърдения, и ги отхвърли.

(128)

Някои заинтересовани страни заявиха, че мерките на САЩ по раздел 232 по отношение на стоманата вече не представляват риск от отклоняване на търговията, тъй като пазарът би трябвало да се е приспособил през последните три години. Освен това някои страни твърдят, че изключенията, въведени съгласно посочената мярка, във всички случаи биха намалили до голяма степен риска от отклоняване на търговията към пазара на Съюза. Нещо повече, някои страни заявиха също така, че равнището на цените в САЩ е значително по-високо от това на други пазари и следователно намалява вероятността от отклоняване на търговията.

(129)

Във връзка с мерките на САЩ по раздел 232 Комисията се позовава на таблица 7, която показва, че вносът в САЩ е намалял драстично след налагането им и че други пазари не са поели този излишък. По отношение на въведените изключения Комисията отбеляза, че в някои случаи, например Канада и Мексико (които са сред най-големите държави износителки за САЩ), тези изключения нямат отражение върху риска от отклоняване на търговията, тъй като обемът на износа на стомана за пазара на Съюза от въпросните държави е незначителен. Основните държави износителки на стомана за ЕС продължават да бъдат обект на мерките на САЩ по раздел 232 и разполагат с достатъчен капацитет за увеличаване на износа си за ЕС. Индивидуалният анализ на техния износ след налагането на мерките на САЩ по раздел 232 показва постоянен спад (82). Следователно никое изключение, което може да е налице, не намалява риска от отклоняване на търговията. На последно място, фактът, че цените в САЩ са по-високи, не опровергава констатацията, че продължава да съществува риск от отклоняване на търговията. Всъщност Комисията посочва тенденциите при вноса в САЩ от 2018 г. насам. Значителното намаляване на вноса е свързано по време с налагането на мерките на САЩ по раздел 232. Следователно фактът, че САЩ може да имат по-високи цени на вътрешния пазар в сравнение с други пазари, не е попречил на същественото намаляване на вноса през разглеждания период.

(130)

Няколко заинтересовани страни заявиха, че свръхкапацитетът намалява и че дори ако продължи да съществува свръхкапацитет в стоманодобивния сектор, това не означава автоматично, че той би довел до отклоняване на търговията към пазара на Съюза.

(131)

Комисията счита, че развитието на свръхкапацитета през последните години е ясно, и се позовава на раздел 3.1.2.г. Следователно твърденията, че той намалява, очевидно противоречат на фактите. Второ, в описания контекст, а именно намаляване на износа за трети държави, спад на вътрешното потребление, постигане на по-високи цени на износа за Съюза в сравнение с други пазари, като ЕС е най-големият пазар на вноса и по този начин е в състояние да поеме големи обеми, и при осъществяване на износ по системата на тарифните квоти, би било в противоречие с всякаква икономическа логика да се отрече, че държавите износителки ще имат ясен стимул да увеличат производството и производствения си капацитет, за да продават по-големи обеми на пазара на Съюза. Поради това Комисията отбеляза, че констатациите от настоящото разследване, в контекста на установен значителен световен свръхкапацитет (включително сред основните държави износителки на стомана за Съюза), създават голяма вероятност вносът в Съюза да нарасне значително, ако срокът на действие на защитната мярка изтече.

(132)

Няколко заинтересовани страни поискаха дадена категория продукти да бъде изключена от мярката или да бъде третирана по специален начин в рамките на мярката, ако тя бъде удължена. Аргументите в подкрепа на тези искания бяха разнородни.

(133)

Комисията обаче отбеляза, че обхватът на това разследване е ограничен до преценката дали мярката в настоящата си форма следва да бъде удължена във времето или не. По тази причина разследването не обхвана никакви потенциални изменения във функционирането на мярката, засягащи отделни категории продукти. Поради това тези искания бяха отхвърлени, тъй като не са уместни в рамките на настоящото разследване.

(134)

Някои заинтересовани страни твърдят, че някои категории продукти, т.е. 1, 2, 3Б, 4Б, 6, 16, 18, 20, 21, 22, 24 и 25А, наред с други, следва да бъдат изключени от обхвата на мярката в случай на удължаване, предвид на това, че съгласно твърденията тарифните квоти са прекалено ограничени, или че тарифните квоти са останали неизползвани, или че обемът на вноса от разглежданата категория напоследък е намалял.

(135)

Комисията припомня, че защитната мярка не е приета срещу конкретна държава на произход или срещу една категория продукти. Вместо това тя е в сила по отношение на вноса на разглеждания продукт (някои стоманени изделия) с най-различен произход. Следователно всяко искане, основано на отделна държава или продуктова категория, е в противоречие с принципа на мярката. Съгласно контекста на първоначалната защитна мярка и както е обяснено в раздел 3.1.1, Комисията проучи ситуацията въз основа на разглеждания продукт като цяло (т.е. 26-те категории стоманени продукти) и потвърди своя анализ въз основа на три групи продукти.

(136)

Някои трети държави, включително такива, с които Съюзът е сключил двустранни търговски споразумения, поискаха от Комисията да ги изключи от мярката, ако срокът ѝ бъде удължен. Някои от тези държави се позоваха на конкретни разпоредби в своите съответни двустранни споразумения като аргумент за изключването.

(137)

Комисията отбеляза, че нито едно от тези споразумения не предвижда изключване от обхвата на многостранна защитна мярка, каквато е разглежданата. Поради това Комисията потвърди, че съгласно тези двустранни споразумения не е правно задължена да изключи която и да е от тези държави от мярката и съответно отхвърли тези искания.

(138)

Някои заинтересовани страни заявиха, че държавите износителки биха имали право да поискат обезщетение, а при липса на споразумение — възстановяване на баланса спрямо Съюза, и поради тази причина Комисията не следва да удължава защитната мярка.

(139)

В това отношение Комисията е запозната с приложимата правна уредба в случаите, когато дадена мярка продължава повече от три години. Комисията обаче припомня, че Споразумението на СТО за защитни мерки и Регламент (ЕС) 2015/478 позволяват дадена мярка да продължи повече от три години, ако са изпълнени правните условия. Следователно като удължава срока на действие на мярката над три години, когато са изпълнени съответните условия, Комисията упражнява своето законно право съгласно правилата на СТО и на ЕС.

(140)

Някои заинтересовани страни заявиха, че тъй като първоначалната мярка се основава на данни за ЕС-28, удължаването ѝ на база ЕС-27 би било незаконно.

(141)

Комисията счете, че настоящото разследване в рамките на прегледа се основава на ЕС-27. Нито една от заинтересованите страни не възрази, че първоначалната защитна мярка, приета въз основа на тогавашната ЕС-28, е незаконна. Обхватът на защитната мярка предвид оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза вече беше осъществен посредством Регламент (ЕС) 2020/2037 (83). Поради това Комисията отхвърли това твърдение.

(142)

Някои заинтересовани страни заявиха, че антидъмпинговите и антисубсидийните мерки вече защитават в достатъчна степен промишлеността на Съюза срещу нелоялен внос и според техните твърдения защитните мерки ще осигурят прекомерна защита, предоставяйки на промишлеността на Съюза допълнително предимство при нейното господстващо положение на пазара на Съюза.

(143)

Комисията припомня, че антидъмпинговите и изравнителните мита са насочени към нелоялни търговски практики, докато защитните мерки са насочени по-скоро към проблема с увеличените обеми. Комисията е въвела т.нар. „регламент за двойни мерки“ за онзи внос, по отношение на който се прилагат както защитни мерки, така и антидъмпингови и/или изравнителни мита (84). С посочения регламент се гарантира, че когато вносът съгласно защитните мерки надвиши обема на безмитната тарифна квота, тогава 25-те процента не се натрупват към приложимото антидъмпингово и/или изравнително мито, така че то да не води до въздействие върху търговията, по-голямо от желаното. Въз основа на това Комисията отхвърли твърденията за двойни мерки.

(144)

Освен това предполагаемата защита, предоставена чрез мерките на ЕС за търговска защита (антидъмпингови и изравнителни мита), е недостатъчна за целите на настоящото разследване за налагане на защитни мерки, както е показано в раздел 3.1. По-голямата част от факторите за вредата значително са се влошили през разглеждания период.

(145)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по защитните мерки, създаден съгласно член 3, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2015/478 и съответно член 22, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2015/755,