28.5.2021   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 188/61


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2021/854 НА КОМИСИЯТА

от 27 май 2021 година

за налагане на временно антидъмпингово мито върху вноса на студеновалцовани плоски продукти от неръждаема стомана с произход от Индия и Индонезия

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейския съюз (1) („основния регламент“), и по-специално член 7 от него,

след консултации с държавите членки,

като има предвид, че:

1.   ПРОЦЕДУРА

1.1.   Започване

(1)

На 30 септември 2020 г. Европейската комисия („Комисията“) започна антидъмпингово разследване по отношение на вноса на студеновалцовани плоски продукти от неръждаема стомана („SSCR“ или „продукта, предмет на разследването“) с произход от Индия и Индонезия („засегнатите държави“) въз основа на член 5 от Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета. Тя публикува известие за започване на процедура в Официален вестник на Европейския съюз (2) („известието за започване“).

(2)

Комисията започна разследването вследствие на жалба, подадена на 17 август 2020 г. от Европейското сдружение на производителите на стомана („Eurofer“ или „жалбоподателя“), от името на производители, които представляват повече от 25 % от общото производство на студеновалцовани плоски продукти от неръждаема стомана в Съюза. Жалбата съдържаше предоставени от засегнатите държави доказателства за дъмпинг и за произтичаща от това съществена вреда, които бяха счетени за достатъчно основание за започване на разследването.

1.2.   Регистрационен режим

(3)

След искане от страна на жалбоподателя, подкрепено с необходимите доказателства, Комисията въведе с Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/370 на Комисията (3) регистрационен режим за вноса на разглеждания продукт съгласно член 14, параграф 5 от основния регламент.

1.3.   Заинтересовани страни

(4)

В известието за започване Комисията прикани заинтересованите страни да се свържат с нея, за да вземат участие в разследването. Освен това Комисията изрично уведоми жалбоподателя, известните производители износители в засегнатите държави и органите на засегнатите държави и известните вносители и ползватели в Съюза за започването на разследването и ги прикани да вземат участие.

(5)

Заинтересованите страни имаха възможност да представят коментари относно започването на разследването и да поискат да бъдат изслушани от Комисията и/или от служителя по изслушванията при търговските процедури. Комисията проведе изслушване с жалбоподателя, с един производител износител и с един ползвател от Съюза. Комисията получи коментари, на които е отговорено в раздели 2.3, 5.2 и 7.2.

1.4.   Изготвяне на извадка

(6)

В известието за започване Комисията посочи, че може да изготви извадка от заинтересованите страни в съответствие с член 17 от основния регламент.

1.4.1.   Изготвяне на извадка от производители от Съюза

(7)

В известието за започване Комисията заяви, че е решила чрез изготвянето на извадка да ограничи до разумен брой производителите от Съюза, които ще бъдат предмет на разследването, както и че е направила временен подбор на извадка от производители от Съюза. Комисията направи временния подбор на извадка въз основа на данните за обема на производството и продажбите в Съюза, съобщени от производителите от Съюза в контекста на анализа за оценяване на представителността на етапа преди започване на процедурата, като се отчита тяхното географско положение. Получената временна извадка се състоеше от трима производители на Съюза, които съставляват повече от 60 % от производството и около 70 % от продажбите в Съюза на сходния продукт, и са разположени в четири различни държави членки. Подробности за тази временна извадка бяха предоставени в досието на разположение за справка от заинтересованите страни и на същите бе дадена възможност да представят коментари. Не бяха получени коментари.

(8)

В резултат на гореизложеното временната извадка на Съюза бе потвърдена. Тя се състоеше от Aperam Stainless Europe („Aperam“), Acciai Speciali Terni S.p.A. („AST“) и Outokumpu Stainless Oy („OTK“). Окончателната извадка е представителна за промишлеността на Съюза.

1.4.2.   Изготвяне на извадка от вносители

(9)

За да реши дали е необходимо изготвянето на извадка и — ако случаят е такъв — да направи подбор на такава извадка, Комисията поиска от всички известни несвързани вносители да предоставят информацията, посочена в известието за започване.

(10)

Трима несвързани производители заявиха интерес и предоставиха поисканата информация. Поради малкия брой получени отговори не бе необходимо изготвяне на извадка. Не бяха получени коментари във връзка с това решение. Вносителите бяха приканени да попълнят въпросник.

1.4.3.   Изготвяне на извадка от производители износители в засегнатите държави

(11)

Предвид потенциално големия брой производители износители в засегнатите държави в известието за започване бе предвидено изготвянето на извадка в Индия и Индонезия, поради което Комисията поиска от всички известни производители износители в Индия и Индонезия да предоставят информацията, посочена в известието за започване, за да реши дали е необходимо изготвянето на извадка и – ако случаят е такъв – да направи подбор на такава извадка.

(12)

Освен това Комисията поиска от Мисията на Индия в Европейския съюз и посолството на Република Индонезия в Брюксел да посочат и/или да се свържат с евентуални други производители износители, които е възможно да проявят интерес към участие в разследването.

1.4.3.1.   Индия

(13)

При започването на процедурата Комисията се свърза със седем потенциални производители износители в Индия. Двама производители износители в Индия предоставиха информацията, необходима за изготвянето на извадката, като те представляваха целия износ на разглеждания продукт за Съюза. Поради това Комисията реши да не бъде изготвяна извадка по отношение на производителите износители в Индия.

1.4.3.2.   Индонезия

(14)

При започването на процедурата Комисията се свърза с 14 потенциални производители износители в Индонезия. Трима производители износители отговориха на въпросите за изготвянето на извадката и съобщиха за извършени продажби за Съюза. Според информацията, предоставена в попълнените въпросници за изготвянето на извадката, техните продажби са представлявали 72 % от индонезийския износ за Съюза. Въз основа на това бе решено да не бъде изготвяна извадка и за Индонезия.

1.5.   Отговори на въпросника

(15)

В жалбата бяха представени достатъчно prima facie доказателства за това, че в Индия и Индонезия са налице нарушения във връзка със суровините по отношение на разглеждания продукт. Поради това, както беше обявено в известието за започване, разследването обхвана тези нарушения във връзка със суровините, с цел да се определи дали по отношение на Индия и Индонезия да бъдат приложени разпоредбите на член 7, параграфи 2а и 2б от основния регламент. Поради това Комисията изпрати въпросници в тази връзка до правителството на Индия („ПИ“) и правителството на Индонезия („ПИЗ“).

(16)

Комисията изпрати въпросници на тримата включени в извадката производители от Съюза, на жалбоподателя, на тримата несвързани вносители и на петимата производители износители в засегнатите държави. Същите въпросници бяха публикувани и онлайн (4) в деня на започване на процедурата.

(17)

Отговори на въпросника бяха получени от тримата включени в извадката производители от Съюза, жалбоподателя, двама несвързани вносители, двамата производители износители от Индия и трима производители износители от Индонезия. Отговори на въпросника бяха получени и от ПИ и ПИЗ.

1.6.   Контролни посещения

(18)

Поради епидемията от COVID-19 и мерките за изолация, въведени от много държави членки, както и от много трети държави, Комисията не можа да извърши контролни посещения в съответствие с член 16 от основния регламент на етапа на налагането на временните мерки. Вместо това Комисията извърши кръстосани проверки от разстояние на цялата информация, която смяташе за необходима във връзка със своето временно определяне в съответствие със своето Известие относно последиците от епидемията от COVID-19 за антидъмпинговите и антисубсидийните разследвания (5).

(19)

Комисията извърши кръстосани проверки от разстояние („КПР“) на следните дружества/страни:

а)

Производители от Съюза и техните сдружения:

Acciai Speciali Terni S.p.A., Terni, Италия („AST“)

Aperam Stainless Europe, състоящо се от Aperam France, La Plaine Saint-Denis Cedex, Франция и Aperam Belgium, Châtelet и Genk, Белгия („Aperam“)

Outokumpu Stainless Oy, Tornio, Финландия („OTK“)

Eurofer, Brussels, Белгия

б)

Вносители в Съюза:

Gual Stainless S.L., Berga, Испания

Nova Trading S.A., Torun, Полша

в)

Производители износители:

 

Производители износители в Индия:

Chromeni Steels Private Limited, Индия

Jindal Stainless Limited, Jindal Stainless Hisar Limited и Jindal Stainless Steelways Limited, Индия; Iberjindal S.L., Испания; и JSL Global Commodities Pte. Ltd., Сингапур (заедно наричани „групата Jindal“)

 

Производители износители в Индонезия:

PT Indonesia Ruipu Nickel and Chrome alloy („IRNC“), PT Ekasa Yad Resources („EYR“) и PT Hanwa („Hanwa“), Индонезия; Cantostar Limited („Cantostar“) и Eternal Tsingshan Group Co., Ltd. („Eternal Tsingshan“), Хонконг; и Recheer Resources Pte. Ltd. („Recheer“), Сингапур (заедно наричани „групата IRNC“)

PT Jindal Stainless Indonesia Limited („PTJ“), Индонезия; JSL Global Commodities Pte. Ltd. („JGC“), Сингапур; и Iberjindal S.L. („IBJ“), Испания (заедно наричани „групата Jindal Индонезия“)

(20)

Бяха извършени КПР с ПИ и ПИЗ във връзка с процедурата по член 7, параграфи 2а и 2б от основния регламент.

1.7.   Разследван период и разглеждан период

(21)

Разследването на дъмпинга и вредата обхвана периода от 1 юли 2019 г. до 30 юни 2020 г. („разследвания период“ или „РП“). Тенденциите, които са от значение за оценката на вредата, бяха разгледани за периода от 1 януари 2017 г. до края на разследвания период („разглеждания период“).

2.   РАЗГЛЕЖДАН ПРОДУКТ И СХОДЕН ПPОДУКТ

2.1.   Разглеждан продукт

(22)

Разглежданият при настоящото разследване продукт е плосковалцовани продукти от неръждаема стомана, само студеновалцовани, понастоящем класирани в кодове по КН 7219 31 00, 7219 32 10, 7219 32 90, 7219 33 10, 7219 33 90, 7219 34 10, 7219 34 90, 7219 35 10, 7219 35 90, 7219 90 20, 7219 90 80, 7220 20 21, 7220 20 29, 7220 20 41, 7220 20 49, 7220 20 81, 7220 20 89, 7220 90 20 и 7220 90 80 и с произход от Индия и Индонезия. Кодовете по КН са посочени само за информация.

2.2.   Сходен продукт

(23)

Разследването показа, че следните продукти имат едни и същи основни физически, химически и технически характеристики, както и едни и същи видове основна употреба:

разглежданият продукт;

продуктът, произвеждан и продаван на вътрешния пазар в засегнатите държави;

продуктът, произвеждан и продаван в Съюза от промишлеността на Съюза.

(24)

Поради това на този етап Комисията реши, че тези продукти са сходни продукти по смисъла на член 1, параграф 4 от основния регламент.

2.3.   Твърдения относно продуктовия обхват

(25)

На много късен етап от частта на разследването, свързана с налагането на временните мерки, един ползвател от Съюза се обяви за заинтересована страна и изпрати изявление относно продуктовия обхват. Дружеството поиска от продуктовия обхват да бъдат изключени продуктите с клас на стоманата 200 („200 SSCRP“), тъй като според него тези продукти изобщо не се произвеждат в Съюза или се произвеждат само в много ограничени количества и имат специфична крайна употреба за определена пазарна ниша. Според дружеството изключването на 200 SSCRP въз основа на техния клас на стоманата и тяхната крайна употреба не би породило риск от заобикаляне на мерките по отношение на други видове на продукта.

(26)

Жалбоподателят възрази срещу горепосоченото твърдение. Eurofer настоя, че 200 SSCRP се произвеждат от поне двама от производителите от Съюза. Освен това Eurofer заяви, че тези продукти лесно могат да бъдат заменени с други класове стомана при крайната употреба, поради което те са в пряка конкуренция с тези видове на продукта. Освен това 200 SSCRP имат същите основни физически, химически и технически характеристики и за тях се използват същите дистрибуторските канали, както при другите класове стомана, и тези продукти не могат лесно да бъдат идентифицирани без специализирани изпитвания, което според жалбоподателя ясно създава възможност за заобикаляне на мерките. Предвид твърденията на Eurofer Комисията направи временното заключение, че видовете на продукта са взаимозаменяеми.

(27)

Поради много късното подаване на искането по отношение на продуктовия обхват, наличието на производство на 200 SSCRP в Съюза и взаимозаменяемостта на 200 SSCRP с другите видове на продукта искането за изключване на продукта временно се отхвърля.

3.   ДЪМПИНГ

3.1.   Предварителна бележка

(28)

Предвид ограничения брой оказали съдействие страни както в Индия, така и в Индонезия, подробностите по някои от констатациите относно дъмпинга са поверителни и поради това се съдържат само в разгласяванията на двустранна основа.

3.2.   Индия

3.2.1.   Съдействие и частично прилагане на член 18 от основния регламент

(29)

Двамата оказали съдействие производители износители в Индия бяха Chromeni Steels Private Limited и групата Jindal.

(30)

Дружеството Chromeni Steels Private Limited е произвеждало разглеждания продукт в Индия и го е продавало на вътрешния пазар главно на несвързани клиенти и на няколко свързани клиенти. Целият износ за Съюза е бил осъществяван пряко за несвързани клиенти.

(31)

В разследването и КПР участваха следните дружества, изрично посочени от групата Jindal като участвали в производството и продажбите на разглеждания продукт:

Jindal Stainless Limited („JSL“) — интегриран производител износител, преработващ скрап от неръждаема стомана за получаване на продукта, предмет на разследването;

Jindal Stainless Hisar Limited („JSHL“) — интегриран производител износител, преработващ скрап от неръждаема стомана за получаване на продукта, предмет на разследването;

Jindal Stainless Steelways Limited („JSS“) — страна, която извършва студено валцоване на закупени от JSL и JSHL горещовалцовани рулони и ги продава на вътрешния пазар на Индия;

Iberjindal S.L. („IBJ“) — намиращ се в Испания свързан търговец, който купува продукта, предмет на разследването, от JSL и JSHL и го препродава на несвързани и свързани клиенти в Съюза; и

JSL Global Commodities Pte. Ltd. („JGC“) — намиращ се в Сингапур свързан търговец, който купува продукта, предмет на разследването, от JSL и JSHL и го препродава на несвързани клиенти в Съюза.

(32)

При КПР беше установено, че свързано с групата Jindal дружество в трета държава е участвало в продажбите на разглеждания продукт за Съюза. При все това съответната роля на тази страна по отношение на продукта, предмет на разследването, не беше съобщена като такава в кореспонденцията от групата Jindal, включително в отговорите на въпросника. Поради това с писмо от 23 март 2021 г. Комисията уведоми групата Jindal за намерението си да приложи разпоредбите на член 18 от основния регламент и да използва наличните факти по отношение на неразгласената информация относно ролята на свързаното дружество. След това писмо, на 29 март 2021 г., намиращото се в трета държава свързано дружество представи коментари. С тези коментари групата Jindal предостави също така отговора на свързаното дружество на приложението към въпросника.

(33)

Тези коментари бяха повторени по време на изслушване от служителя по изслушванията на 16 април 2021 г.

(34)

Коментарите на групата Jindal във връзка с писмото от 23 март бяха надлежно разгледани, но не промениха оценката на Комисията за фактите. По-специално отговорът на приложението към въпросника, представен вследствие на писмото на Комисията от 23 март 2021 г., не можеше да бъде подложен на кръстосана проверка от разстояние, поради което Комисията не бе в състояние да оцени пълнотата на информацията, предоставена от името на тази страна.

(35)

Поради това Комисията потвърди намерението си на този етап да приложи разпоредбите на член 18 от основния регламент.

3.2.2.   Нормална стойност

(36)

Комисията първо провери дали общият обем на продажбите на вътрешния пазар на всеки оказал съдействие производител износител е представителен в съответствие с член 2, параграф 2 от основния регламент. Продажбите на вътрешния пазар са представителни, ако общият обем на продажбите на вътрешния пазар на сходния продукт на независими клиенти на вътрешния пазар за всеки производител износител е представлявал най-малко 5 % от общия обем на продажбите му на разглеждания продукт за износ за Съюза по време на разследвания период.

(37)

Въз основа на това бе установено, че реализираният от всеки оказал съдействие производител износител общ обем на продажбите на сходния продукт на вътрешния пазар е представителен.

(38)

След това Комисията установи кои видове на продукта, продавани на вътрешния пазар, са идентични или сравними с видовете на продукта, продавани за износ за Съюза.

(39)

Комисията провери дали видовете на продукта, продавани от всеки от оказалите съдействие производители износители на вътрешния му пазар, са били представителни в сравнение с видовете на продукта, продавани за износ за Съюза в съответствие с член 2, параграф 2 от основния регламент. Продажбите на вътрешния пазар на даден вид на продукта са представителни, ако общият обем на продажбите на вътрешния пазар на този вид на продукта за независими клиенти по време на разследвания период представлява поне 5 % от общия обем на продажбите за износ за Съюза на идентичния или сравним вид на продукта.

(40)

Като следваща стъпка Комисията определи дела на рентабилните продажби за независими клиенти на вътрешния пазар за всеки вид на продукта по време на разследвания период, за да вземе решение дали да използва действителните продажби на вътрешния пазар за изчисляването на нормалната стойност или да не взема предвид продажбите, които не се считат за извършени при обичайни търговски условия по ценови причини, в съответствие с член 2, параграф 4 от основния регламент.

(41)

Нормалната стойност се основава на действителната цена на вътрешния пазар за всеки вид на продукта независимо дали продажбите са рентабилни, ако:

а)

обемът на продажбите на вида на продукта, продаван на нетна продажна цена, равна на изчислените производствени разходи или по-висока от тях, представлява повече от 80 % от общия обем на продажбите за този вид на продукта; и

б)

среднопретеглената продажна цена на този вид на продукта е равна на производствените разходи за единица продукция или е по-висока от тях.

(42)

В този случай нормалната стойност е среднопретеглената стойност на цените при всички продажби на вътрешния пазар на този вид на продукта по време на разследвания период.

(43)

Нормалната стойност е действителната цена на вътрешния пазар за всеки вид на продукта само при рентабилните продажби на вътрешния пазар на съответните видове на продукта по време на разследвания период, ако:

а)

обемът на рентабилните продажби на съответния вид на продукта представлява 80 % или по-малко от общия обем на продажбите на този вид; или

б)

среднопретеглената цена на този вид на продукта е по-ниска от производствените разходи за единица продукция.

(44)

Когато повече от 80 % от продажбите на вътрешния пазар за всеки вид на продукта през разследвания период са били рентабилни и когато среднопретеглената продажна цена е била равна на среднопретеглените производствени разходи за единица продукция или по-висока от тях, нормалната стойност бе изчислена като среднопретеглена стойност на цените на всички действителни продажби на вътрешния пазар през разследвания период в ситуацията, описана в съображение 42. При други обстоятелства нормалната стойност бе изчислена като среднопретеглена стойност на рентабилните продажби в ситуацията, описана в съображение 43.

(45)

Когато даден вид на продукта не е бил продаван в представителни количества или изобщо не е бил продаван на вътрешния пазар и в случай на липса на продажби или на недостатъчни продажби на даден вид на сходния продукт при обичайните търговски условия, както е предвидено в член 2, параграфи 2 и 4 от основния регламент, Комисията формира нормалната стойност в съответствие с член 2, параграфи 3 и 6 от основния регламент.

(46)

Нормалната стойност бе формирана за всеки вид на продукта чрез добавяне на посочените по-долу елементи към средните производствени разходи за сходния продукт на разследваните производители износители през разследвания период:

а)

среднопретеглените разходи за продажба и общи и административни разходи („ПОАР“), направени от разследваните производители износители при продажбите на вътрешния пазар на сходния продукт, при обичайни търговски условия, през разследвания период; и

б)

среднопретеглената печалба, реализирана от разследваните производители износители при продажбите на вътрешния пазар на сходния продукт, при обичайни търговски условия, през разследвания период.

(47)

За видовете на продукта, които не са били продавани в представителни количества на вътрешния пазар, бяха добавени средните ПОАР и печалбата от сделките, осъществени при обичайни търговски условия на вътрешния пазар за тези видове. За видовете на продукта, които изобщо не са били продавани на вътрешния пазар, или когато не бяха установени продажби при обичайни търговски условия, бяха добавени среднопретеглените ПОАР и печалбата от всички сделки, осъществени при обичайни търговски условия на вътрешния пазар.

3.2.3.   Експортна цена

(48)

Производителите износители са изнасяли за Съюза или директно за независими клиенти, или чрез свързани дружества.

(49)

За производителите износители, които са изнасяли разглеждания продукт директно за независими клиенти в Съюза, и за производителите износители, които са изнасяли разглеждания продукт за Съюза чрез свързани дружества, намиращи се в трета държава, експортната цена бе действително платената или подлежаща на плащане цена за разглеждания продукт, когато той е бил продаван за износ за Съюза, в съответствие с член 2, параграф 8 от основния регламент.

(50)

За производителите износители, които са изнасяли разглеждания продукт за Съюза чрез свързани дружества, действащи като вносители, експортната цена бе определена въз основа на цената, на която внасяният продукт е бил препродаден за първи път на независими клиенти в Съюза, в съответствие с член 2, параграф 9 от основния регламент. В този случай бяха направени корекции в цената за всички разходи, направени между вноса и препродажбата, включително ПОАР и разумна печалба.

3.2.4.   Сравнение

(51)

Комисията сравни нормалната стойност и експортната цена на производителите износители на базата на цена франко завода.

(52)

Когато това бе обосновано от необходимостта да се гарантира обективно сравнение, Комисията коригира нормалната стойност и/или експортната цена за разликите, отразяващи се на цените и тяхната сравнимост, в съответствие с член 2, параграф 10 от основния регламент. Бяха направени корекции на експортната цена за комисиона на свързания търговец в трета държава (вж. съображение 49). Бяха направени корекции на нормалната стойност и експортната цена за разходите за транспорт, застраховка, опаковане, обработка и товарене, съпътстващите разходи, разходите за кредити и банкови такси и разходите за конвертиране, когато е приложимо, и отстъпки, включително отложени отстъпки, когато те са оказали влияние върху сравнимостта на цените.

(53)

Групата Jindal отправи искане съгласно член 2, параграф 10, буква б) от основния регламент за корекция на нормалната стойност за възстановяване на мита, като заяви, че съществуването за някои суровини на „Схема за възстановяване на мита“ с фиксирана ставка предполага, че всички продажби на групата на вътрешния пазар включват косвен данък в сравнение с продажбите за износ. Групата Jindal обаче не успя да докаже, че твърдените суми са били свързани с вноса на вложени суровини или с платените за тях мита. Поради това искането беше отхвърлено.

(54)

Предвид констатациите от КПР по отношение на свързаното с Jindal дружество, намиращо се в трета държава, както е обяснено в съображения 32—35 по-горе, Комисията замени определена информация по отношение на корекциите, приложими към продажните цени на групата Jindal за Съюза, с наличните факти съгласно член 18 от основния регламент.

3.2.5.   Дъмпингови маржове

(55)

За производителите износители Комисията сравни среднопретеглената нормална стойност за всеки вид на сходния продукт със среднопретеглената експортна цена на съответния вид на разглеждания продукт в съответствие с член 2, параграфи 11 и 12 от основния регламент.

(56)

Степента на съдействие в този случай бе счетена за висока, тъй като износът на оказалите съдействие производители износители представлява 100 % от общия износ за ЕС през РП. Не бяха установени други производители износители освен двамата, които оказаха съдействие. Затова Комисията счете за уместно да определи остатъчния дъмпингов марж на нивото на производителя износител с най-висок дъмпингов марж.

(57)

Поради това временните дъмпингови маржове, изразени като процент от цената CIF на границата на Съюза, без платено мито, са, както следва:

Дружество

Временен дъмпингов марж

Групата Jindal

13,6 %

Chromeni

36,9 %

Всички други дружества

36,9 %

3.3.   Индонезия

3.3.1.   Съдействие и прилагането на член 18 от основния регламент

(58)

Както е посочено в съображение 17 по-горе, трима индонезийски производители износители предоставиха на Комисията отговор на въпросника в определения срок. Един от тези производители износители обаче, PT Bina Niaga Multiusaha, не беше отговорил на повечето от въпросите във въпросника. Действително, повечето от ключовите раздели в получения отговор на въпросника бяха непопълнени (включително списъците на продажбите по сделки, таблицата за производствените разходи, таблицата за рентабилността) и дружеството бе отговорило само на някои от въпросите. Пропуските в изявлението бяха толкова много, че то бе счетено за равнозначно на пълна липса на отговор. Поради това Комисията информира засегнатата страна с писмо от 20 ноември 2020 г. за причините за намерението си да не вземе предвид предоставената информация и да счете дружеството за неоказало съдействие. На дружеството PT Bina Niaga Multiusaha беше дадена възможност да представи допълнителни коментари, но то не отговори на това писмо в определения срок.

(59)

В резултат на гореизложеното само останалите двама индонезийски производители износители, групата IRNC и групата Jindal Индонезия, в крайна сметка бяха счетени за оказали съдействие при разследването. При разследването бе установено, че тези две страни са обхванали над 90 % от обема на индонезийския износ на разглеждания продукт за Съюза през разследвания период.

(60)

В разследването и КПР участваха следните дружества, изрично посочени от групата IRNC като участвали в производството и продажбите на разглеждания продукт:

PT Indonesia Guang Ching Nickel and Stainless Steel Industry („GCNS“), което произвежда и доставя на IRNC горещовалцовани рулони (материали за влагане, а не разглеждания продукт) за производството на разглеждания продукт;

PT Indonesia Tsingshan Stainless Steel („ITSS“), което произвежда и доставя на IRNC горещовалцовани рулони (материали за влагане, а не разглеждания продукт) за производството на разглеждания продукт;

PT Sulawesi Mining Investment („SMI“), което произвежда и доставя на GCNS неръждаеми плочи за производството на горещовалцовани рулони; и

PT Tsingshan Steel Indonesia („TSI“), което произвежда и доставя на ITSS и SMI фероникел за производството на плочи.

(61)

По време на КПР Комисията установи, че групата IRNC не е информирала Комисията за участието на намиращо се в Китай свързано дружество, Tsingshan Holding Group Co., в дейностите, свързани с продукта, предмет на разследването. Информацията, която дружеството не предостави, бе счетена за имаща ключово значение за определянето както на нормалната стойност, така и на експортната цена за групата IRNC.

(62)

Поради това в съответствие с член 18 от основния регламент с писмо от 23 март 2021 г. дружеството беше уведомено за причините за намерението на Комисията да направи някои корекции на нормалната стойност и експортната цена, като използва наличните факти, и на групата IRNC бе дадена възможност да представи коментари.

(63)

Дружеството отговори на писмото на Комисията на 29 март 2021 г. В отговора си дружеството не оспори факта, че посочените в писмото на Комисията пропуски са били налице. Дружеството обаче заяви, че би искало да си запази правото да представи коментари на по-късен етап.

(64)

В разследването и КПР участваха следните дружества, изрично посочени от групата Jindal Индонезия като оказали съдействие при разследването чрез предоставяне на отговори на въпросника и като участвали в производството и продажбите на разглеждания продукт:

PT Jindal Indonesia („PTJ“), което е произвеждало разглеждания продукт в Индонезия и го е продавало на вътрешния пазар на несвързани клиенти. PTJ е изнасяло директно за клиенти от ЕС или чрез свързани дружества;

Iberjindal S.L. („IBJ“) — намиращ се в Испания свързан търговец, който купува продукта, предмет на разследването, от PTJ и го препродава на несвързани и свързани клиенти в Съюза; и

JSL Global Commodities Pte. Ltd. („JGC“) — намиращ се в Сингапур свързан търговец, който купува продукта, предмет на разследването, от PTJ и го препродава на несвързани клиенти в Съюза.

3.3.2.   Нормална стойност

(65)

Комисията първо провери дали общият обем на продажбите на вътрешния пазар на всеки оказал съдействие производител износител е представителен в съответствие с член 2, параграф 2 от основния регламент. Продажбите на вътрешния пазар са представителни, ако общият обем на продажбите на вътрешния пазар на сходния продукт на независими клиенти на вътрешния пазар за всеки производител износител е представлявал най-малко 5 % от общия обем на продажбите му на разглеждания продукт за износ за Съюза по време на разследвания период.

(66)

Въз основа на това бе установено, че реализираният от всеки производител износител общ обем на продажбите на сходния продукт на вътрешния пазар е представителен.

(67)

След това Комисията установи кои видове на продукта, продавани на вътрешния пазар, са идентични или сравними с видовете на продукта, продавани за износ за Съюза.

(68)

Комисията след това провери дали за всеки оказал съдействие производител износител продажбите на вътрешния пазар на всеки вид на продукта, който е идентичен или сравним с вида на продукта, продаван за износ за Съюза, са били представителни в съответствие с член 2, параграф 2 от основния регламент. Продажбите на вътрешния пазар на даден вид на продукта са представителни, ако общият обем на продажбите на вътрешния пазар на този вид на продукта за независими клиенти по време на разследвания период представлява поне 5 % от общия обем на продажбите за износ за Съюза на идентичния или сравним вид на продукта.

(69)

Като следваща стъпка Комисията определи дела на рентабилните продажби за независими клиенти на вътрешния пазар за всеки вид на продукта по време на разследвания период, за да вземе решение дали да използва всички действителни продажби на вътрешния пазар за изчисляването на нормалната стойност или да не взема предвид продажбите, които не се считат за извършени при обичайни търговски условия по ценови причини, в съответствие с член 2, параграф 4 от основния регламент.

(70)

Нормалната стойност се основава на действителната цена на вътрешния пазар за всеки вид на продукта независимо дали продажбите са рентабилни, ако:

а)

обемът на продажбите на вида на продукта, продаван на нетна продажна цена, равна на изчислените производствени разходи или по-висока от тях, представлява повече от 80 % от общия обем на продажбите за този вид на продукта; и

б)

среднопретеглената продажна цена на този вид на продукта е равна на среднопретеглените производствени разходи за единица продукция или е по-висока от тях.

(71)

В този случай нормалната стойност е среднопретеглената стойност на цените при всички продажби на вътрешния пазар на този вид на продукта по време на разследвания период.

(72)

Нормалната стойност е действителната цена на вътрешния пазар за всеки вид на продукта само при рентабилните продажби на вътрешния пазар на съответните видове на продукта по време на разследвания период, ако:

а)

обемът на рентабилните продажби на съответния вид на продукта представлява 80 % или по-малко от общия обем на продажбите на този вид; или

б)

среднопретеглената цена на този вид на продукта е по-ниска от среднопретеглените производствени разходи за единица продукция.

(73)

Когато повече от 80 % от продажбите на вътрешния пазар за всеки вид на продукта през разследвания период са били рентабилни и когато среднопретеглената продажна цена е била по-висока от среднопретеглените производствени разходи за единица продукция, нормалната стойност бе изчислена като среднопретеглена стойност на цените на всички продажби на вътрешния пазар през разследвания период в ситуацията, описана в съображение 71, или като среднопретеглената стойност само на рентабилните продажби в ситуацията, описана в съображение 72.

(74)

Когато даден вид на продукта не е бил продаван в представителни количества или изобщо не е бил продаван на вътрешния пазар и в случай на липса на продажби или на недостатъчни продажби на даден вид на сходния продукт при обичайните търговски условия, както и когато продажбите на вида на продукта са били извършени на цени под производствените разходи за единица продукция плюс разходите за продажба и общите и административни разходи, както е предвидено в член 2, параграфи 2 и 4 от основния регламент, Комисията формира нормалната стойност в съответствие с член 2, параграфи 3 и 6 от основния регламент.

(75)

Нормалната стойност бе формирана за всеки вид на продукта чрез добавяне на посочените по-долу елементи към средните производствени разходи за сходния продукт на оказалите съдействие производители износители през разследвания период:

а)

среднопретеглените разходи за продажба и общи и административни разходи („ПОАР“), направени от оказалите съдействие производители износители при продажбите на вътрешния пазар на сходния продукт, при обичайни търговски условия, през разследвания период; и

б)

среднопретеглената печалба, реализирана от оказалите съдействие производители износители при продажбите на вътрешния пазар на сходния продукт, при обичайни търговски условия, през разследвания период.

(76)

За видовете на продукта, които не са били продавани в представителни количества на вътрешния пазар, бяха добавени средните ПОАР и печалбата от сделките, осъществени при обичайни търговски условия на вътрешния пазар за тези видове. За видовете на продукта, които изобщо не са били продавани на вътрешния пазар, или когато не бяха установени продажби при обичайни търговски условия, бяха добавени среднопретеглените ПОАР и печалбата от всички сделки, осъществени при обичайни търговски условия на вътрешния пазар.

3.3.3.   Експортна цена

(77)

Производителите износители са изнасяли за Съюза или директно за независими клиенти, или чрез свързани дружества.

(78)

За производителите износители, които са изнасяли разглеждания продукт директно за независими клиенти в Съюза, и за производителите износители, които са изнасяли разглеждания продукт за Съюза чрез свързани дружества, намиращи се в трета държава, експортната цена бе действително платената или подлежаща на плащане цена за разглеждания продукт, когато той е бил продаван за износ за Съюза, в съответствие с член 2, параграф 8 от основния регламент.

(79)

За производителите износители, които са изнасяли разглеждания продукт за Съюза чрез свързани дружества, действащи като вносители, експортната цена бе определена въз основа на цената, на която внасяният продукт е бил препродаден за първи път на независими клиенти в Съюза, в съответствие с член 2, параграф 9 от основния регламент. В този случай бяха направени корекции в цената за всички разходи, направени между вноса и препродажбата, включително ПОАР и разумна печалба.

3.3.4.   Сравнение

(80)

Комисията сравни нормалната стойност и експортната цена на оказалите съдействие производители износители на базата на цена франко завода.

(81)

Когато това бе обосновано от необходимостта да се гарантира обективно сравнение, Комисията коригира нормалната стойност и/или експортната цена за разликите, отразяващи се на цените и тяхната сравнимост, в съответствие с член 2, параграф 10 от основния регламент. Бяха направени корекции на експортната цена за комисиона на свързания търговец в трета държава (вж. съображение 78).

(82)

Бяха направени корекции на нормалната стойност и експортната цена за разходите за транспорт, застраховка, обработка и товарене, съпътстващите разходи, разходите за кредити и банкови такси и разходите за конвертиране, когато е приложимо, и отстъпки, включително отложени отстъпки, когато те са оказали влияние върху сравнимостта на цените.

(83)

Въз основа на открито при КПР доказателство беше установено, че констатациите от КПР по отношение на свързаното с Jindal Индия дружество, намиращо се в трета държава, както е обяснено в съображения 32—35 по-горе, засягат и някои продажби за Съюза на групата Jindal Индонезия. Както е предвидено в член 18 от основния регламент, за допълване на информацията за това дружество бяха използвани наличните факти. Същото се отнася и за липсващата информация за групата IRNC, както е посочено в съображения 61—63 по-горе.

3.3.5.   Дъмпингови маржове

(84)

За оказалите съдействие производители износители Комисията сравни среднопретеглената нормална стойност за всеки вид на сходния продукт със среднопретеглената експортна цена на съответния вид на разглеждания продукт в съответствие с член 2, параграфи 11 и 12 от основния регламент.

(85)

Степента на съдействие в този случай бе счетена за висока, тъй като износът на оказалите съдействие производители износители е представлявал повече от 90 % от общия обем на вноса от Индонезия през разследвания период. Затова Комисията определи остатъчния дъмпингов марж на нивото на оказалия съдействие производител износител с най-висок дъмпингов марж.

(86)

Поради това временните дъмпингови маржове, изразени като процент от цената CIF на границата на Съюза, без платено мито, са, както следва:

Дружество

Временен дъмпингов марж

Групата Jindal

20,2 %

Групата IRNC

19,9 %

Всички други дружества

20,2 %

4.   ВРЕДА

4.1.   Определение за промишленост на Съюза и производство на Съюза

(87)

Сходният продукт е бил произвеждан от 13 известни производители от Съюза през разследвания период. Те представляват „промишлеността на Съюза“ по смисъла на член 4, параграф 1 от основния регламент.

(88)

Общото производство на Съюза през разследвания период бе изчислено на около 3,1 милиона тона. Комисията достигна до тази стойност въз основа на цялата налична информация относно промишлеността на Съюза, а именно подложените на кръстосана проверка от разстояние отговори на въпросника, получени от Eurofer и включените в извадката производители от Съюза.

(89)

Както е посочено в съображение 8, в извадката бяха включени трима производители от Съюза, представляващи над 60 % от общото производство на Съюза на сходния продукт. Всички те са вертикално интегрирани производители.

4.2.   Потребление на Съюза

(90)

Комисията установи потреблението на Съюза въз основа на: а) подложените на кръстосана проверка от разстояние данни от Eurofer, свързани с продажбите на промишлеността на Съюза на сходния продукт на несвързани клиенти, независимо дали са преки или непреки продажби, частично сверени с включените в извадката производители от Съюза; и б) отчетения от Евростат внос на продукта, предмет на разследването, в Съюза от всички трети държави.

(91)

Потреблението на Съюза през разглеждания период се е променяло, както следва:

Таблица 1

Потребление на Съюза (в тонове)

 

2017 г.

2018 г.

2019 г.

РП

Потребление на Съюза

3 873 092

3 717 114

3 442 541

3 206 766

Индекс

100

96

89

83

Източник: Eurofer, включените в извадката производители от Съюза и Евростат

(92)

През разглеждания период потреблението на Съюза се е свило със 17 %.

4.3.   Внос от засегнатите държави

4.3.1.   Кумулативна оценка на въздействието на вноса от засегнатите държави

(93)

Комисията проучи дали вносът на SSCR с произход от засегнатите държави следва да се оценява кумулативно в съответствие с член 3, параграф 4 от основния регламент.

(94)

В тази разпоредба се посочва, че вносът от повече от една държава се оценява кумулативно само ако се установи, че:

а)

дъмпинговият марж, определен спрямо вноса от всяка държава, е по-висок от маржа de minimis, както е определен в член 9, параграф 3, и обемът на този внос от всяка държава не е несъществен; и

б)

кумулативната оценка на въздействието на вноса е уместна в светлината на условията за конкуренция между вносните продукти и сходния продукт от Съюза.

(95)

Дъмпинговите маржове, установени във връзка с вноса от всяка от двете засегнати държави, са обобщени в съображения 57 и 86. Всички те са над прага de minimis, определен в член 9, параграф 3 от основния регламент.

(96)

Обемът на вноса от всяка от двете засегнати държави не е бил незначителен. Пазарният дял на вноса през разследвания период е бил 3,4 % за Индия и 2,8 % за Индонезия.

(97)

Условията на конкуренция между дъмпинговия внос от всяка от двете засегнати държави и между тях и сходния продукт на Съюза са били сходни. Действително, SSCR с произход от Индия и Индонезия са се конкурирали помежду си, когато са били внасяни за продажба на пазара на Съюза, и със сходния продукт, произвеждан от промишлеността на Съюза, тъй като всички те се продават на сходни категории клиенти.

(98)

Следователно всички критерии, определени в член 3, параграф 4 от основния регламент, са изпълнени и вносът от засегнатите държави беше разгледан кумулативно за целите на определянето на вредата.

4.3.2.   Обем и пазарен дял на вноса от засегнатите държави

(99)

Комисията установи обема на вноса въз основа на данни от Евростат. Пазарният дял на вноса беше установен чрез сравнение на обема на вноса с потреблението на Съюза.

(100)

Вносът от засегнатите държави през разглеждания период се е променял, както следва:

Таблица 2

Обем на вноса (в тонове) и пазарен дял

 

2017 г.

2018 г.

2019 г.

РП

Индия

114 865

120 729

105 359

108 885

Индекс

100

105

92

95

Пазарен дял

3,0 %

3,2 %

3,1 %

3,4 %

Индекс

100

110

103

114

Индонезия

13 830

34 648

72 739

89 131

Индекс

100

251

526

644

Пазарен дял

0,4 %

0,9 %

2,1 %

2,8 %

Индекс

100

261

592

778

Общо за засегнатите държави

128 695

155 377

178 098

198 016

Индекс

100

121

138

154

Пазарен дял

3,3 %

4,2 %

5,2 %

6,2 %

Индекс

100

126

156

186

Източник: Евростат

(101)

Вносът от засегнатите държави се е увеличил с 54 % през разглеждания период, което им е позволило да увеличат общия си пазарен дял от 3,3 % през 2017 г. на 6,2 % през РП. Това увеличение, както по отношение на обема на вноса, така и на пазарния дял, може да се отдаде на вноса от Индонезия – обемът на вноса от тази държава се е увеличил почти 6½ пъти през разглеждания период, а пазарният му дял се е увеличил от 0,4 % на 2,8 %. Вносът от Индия се е увеличил от 2017 г. до 2018 г., но след това е отбелязал спад. Това е довело до общ спад в абсолютно изражение през разглеждания период. На 1 февруари 2019 г. Комисията публикува регламент за налагане на окончателни защитни мерки срещу вноса на някои стоманени продукти (6). Индия получи конкретна за държавата тарифна квота за продукта, предмет на разследването, с която вносът, за който се прилага митото в рамките на квотата, бе ограничен до равнище, по-ниско от равнището от 2018 г. Тъй като за Индонезия не се прилагаше конкретна за държавата тарифна квота, а квотата за всички други държави, нейният внос не бе толкова ограничен, колкото вносът от Индия. Спадът на индийския внос обаче не е бил толкова драстичен, колкото общия спад на потреблението на Съюза, поради което пазарният дял на Индия все пак леко се е увеличил от 3 % през 2017 г. на 3,4 % през РП.

4.3.3.   Цени на вноса от засегнатите държави и подбиване на цените

(102)

Комисията установи цените на вноса въз основа на данни от Евростат. Среднопретеглената цена на вноса от засегнатите държави през разглеждания период се е променяла, както следва:

Таблица 3

Цени на вноса от засегнатите държави (EUR/тон)

 

2017 г.

2018 г.

2019 г.

РП

Индия

2 080

2 173

2 075

2 073

Индекс

100

104

100

100

Индонезия

1 818

1 923

1 917

1 962

Индекс

100

106

105

108

Средна стойност за засегнатите държави

2 052

2 117

2 010

2 023

Индекс

100

103

98

99

Източник: Евростат

(103)

В случая с Индия средните цени на вноса са се увеличили с 4 % от 2017 г. до 2018 г., но са останали стабилни през целия разглеждан период, докато за Индонезия те са се увеличили с 8 %. Въпреки това през целия разглеждан период средните цени на вноса от двете засегнати държави са били неизменно по-ниски от цените на производителите от Съюза (вж. таблица 7).

(104)

Комисията определи подбиването на цените по време на разследвания период, като сравни:

а)

среднопретеглените продажни цени на тримата включени в извадката производители от Съюза по вид на продукта за несвързани клиенти на пазара на Съюза, коригирани на ниво франко завода; и

б)

съответните среднопретеглени цени по вид на продукта на вноса от оказалите съдействие производители износители в засегнатите държави за първия независим клиент на пазара на Съюза, установени на база стойност, застраховка и навло (CIF), със съответните корекции за разходите след вноса.

(105)

Сравнението на цените бе извършено поотделно за всеки вид на продукта по отношение на сделки на едно и също ниво на търговия, със съответните корекции при необходимост и след приспадането на направените намаления и отстъпки. Резултатът от сравнението бе изразен като процент от оборота на включените в извадката производители от Съюза по време на разследвания период. Той показа маржове на подбиване от 4,8 % и 13,4 % за индийските производители износители и 12,0 % и 12,4 % за индонезийските производители износители.

4.4.   Икономическо състояние на промишлеността на Съюза

4.4.1.   Общи бележки

(106)

В съответствие с член 3, параграф 5 от основния регламент при проверката на въздействието на дъмпинговия внос върху промишлеността на Съюза бе направена оценка на всички икономически показатели, имащи отражение върху състоянието на промишлеността на Съюза по време на разглеждания период.

(107)

Както бе посочено в съображение 8, за определянето на евентуалната вреда, понесена от промишлеността на Съюза, бе използвано изготвяне на извадка.

(108)

За определянето на вредата Комисията направи разграничение между макроикономическите и микроикономическите показатели за вредата. Комисията направи оценка на макроикономическите показатели въз основа на данните от отговора на въпросника от Eurofer по отношение на всички производители от Съюза, като при необходимост направи кръстосана проверка с отговорите на въпросника от включените в извадката производители от Съюза. Комисията направи оценка на микроикономическите показатели въз основа на данните в отговорите на въпросника, предоставени от включените в извадката производители от Съюза. И двата набора от данни бяха подложени на кръстосана проверка от разстояние и бяха счетени за представителни за икономическото състояние на промишлеността на Съюза.

(109)

Макроикономическите показатели са: производство, производствен капацитет, използване на капацитета, обем на продажбите, пазарен дял, растеж, заетост, производителност и размер на дъмпинговия марж.

(110)

Микроикономическите показатели са: средни единични цени, разходи за единица продукция, разходи за труд, запаси, рентабилност, инвестиции и възвръщаемост на инвестициите.

4.4.2.   Макроикономически показатели

4.4.2.1.   Производство, производствен капацитет и използване на капацитета

(111)

През разглеждания период общото производство, производственият капацитет и използването на капацитета в Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 4

Производство, производствен капацитет и използване на капацитета

 

2017 г.

2018 г.

2019 г.

РП

Общо производство на Съюза (в тонове)

3 708 262

3 640 429

3 379 817

3 111 804

Индекс

100

98

91

84

Производствен капацитет (в тонове)

4 405 623

4 517 379

4 530 146

4 572 365

Индекс

100

103

103

104

Използване на капацитета

84 %

81 %

75 %

68 %

Индекс

100

96

89

81

Източник: Eurofer

(112)

Обемът на производството на промишлеността на Съюза рязко е намалял с 16 % през разглеждания период. Представените данни за капацитета се отнасят за действителния капацитет, което означава, че са отчетени възприетите в съответния отрасъл стандартни корекции, свързани с времето за настройка, поддръжка, изчакване и други обичайни прекъсвания на производството. След налагането през 2015 г. на антидъмпингови мерки върху вноса на SSCR от Китайската народна република (КНР) и Тайван (7) някои производители от Съюза започнаха модернизация на производствения си капацитет. Тази модернизация е довела до леко увеличение на производствения капацитет с 4 % през разглеждания период.

(113)

В резултат на намаленото производство и леко увеличения капацитет използването на капацитета е намаляло с 19 % през разглеждания период, като е спаднало под стойността от 70 % през РП.

4.4.2.2.   Обем на продажбите и пазарен дял

(114)

През разглеждания период обемът на продажбите и пазарният дял на промишлеността на Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 5

Обем на продажбите и пазарен дял

 

2017 г.

2018 г.

2019 г.

РП

Обем на продажбите на промишлеността на Съюза (в тонове)

2 735 448

2 711 044

2 530 259

2 330 537

Индекс

100

99

92

85

Пазарен дял

70,6 %

72,9 %

73,5 %

72,7 %

Индекс

100

103

104

103

Източник: Eurofer и Евростат

(115)

Обемът на продажбите на промишлеността на Съюза се е увеличил с 15 % през разглеждания период.

(116)

Промишлеността на Съюза обаче е успяла да запази и дори леко да се увеличи своя пазарен дял с 2,1 процентни пункта през разглеждания период, тъй като спадът в потреблението е бил още по-голям от спада в обема на продажбите на промишлеността на Съюза, като продажбите на Съюза частично са заменили вноса от други държави, различни от засегнатите.

4.4.2.3.   Растеж

(117)

Горепосочените абсолютни данни по отношение на производството и обема на продажбите, които показват явна тенденция към намаляване през разглеждания период, доказват, че промишлеността на Съюза не е била в състояние да отбележи растеж в абсолютно изражение. Постигането на слаб растеж спрямо потреблението е било възможно само защото промишлеността на Съюза е избрала да отговори на ценовия натиск на дъмпинговия внос с намаляване на продажните си цени.

4.4.2.4.   Заетост и производителност

(118)

През разглеждания период заетостта и производителността са се променяли, както следва:

Таблица 6

Заетост и производителност

 

2017 г.

2018 г.

2019 г.

РП

Брой на наетите лица

13 411

13 495

13 968

13 660

Индекс

100

101

104

102

Производителност (в тонове на член от персонала)

277

270

242

228

Индекс

100

98

88

82

Източник: Eurofer

(119)

Равнището на заетостта в промишлеността на Съюза, свързана с производството на SSCR, се е увеличило с 4 % между 2017 г. и 2019 г. и е отбелязало спад от 2 процентни пункта между 2019 г. и РП, което е довело до увеличение от 2 % през разглеждания период. Поради резкия спад в производството производителността на работната сила на промишлеността на Съюза, изразена в тонове на наето лице (в еквивалент на пълно работно време) годишно, значително е намаляла с 18 % през разглеждания период.

4.4.2.5.   Размер на дъмпинговия марж и възстановяване от предишен дъмпинг

(120)

Всички дъмпингови маржове са значително над нивото de minimis. Въздействието на размера на действителните дъмпингови маржове върху промишлеността на Съюза не е пренебрежимо малко, като се имат предвид обемът и цените на вноса от засегнатите държави.

(121)

Вносът на SSCR вече е бил предмет на антидъмпингово разследване. Комисията установи, че състоянието на промишлеността на Съюза през 2013 г. е било значително повлияно от дъмпинговия внос от КНР и Тайван, което доведе до налагането на окончателни антидъмпингови мерки по отношение на вноса от тези държави през октомври 2015 г. (8) Поради това е малко вероятно състоянието на промишлеността на Съюза да бъде повече от незначително засегнато от посочените дъмпингови практики през целия разглеждан период. Понастоящем тече преглед с оглед изтичане на срока на действие на антидъмпинговите мерки по отношение на вноса с произход от КНР и Тайван (9).

4.4.3.   Микроикономически показатели

4.4.3.1.   Цени и фактори, влияещи върху цените

(122)

През разглеждания период среднопретеглените единични продажни цени на включените в извадката производители от Съюза за несвързани клиенти в Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 7

Продажни цени в Съюза

 

2017 г.

2018 г.

2019 г.

РП

Средна единична продажна цена (EUR/тон)

2 252

2 312

2 206

2 175

Индекс

100

103

98

97

Производствени разходи за единица продукция (EUR/тон)

1 958

2 064

2 019

2 013

Индекс

100

105

103

103

Източник: включените в извадката производители от Съюза

(123)

След като са отбелязали леко увеличение от 3 % от 2017 г. до 2018 г., средните единични продажни цени са намалели с 6 % от 2018 г. до РП, което е довело до спад от 3 % през разглеждания период. През същия период, едновременно с увеличението на цените, производствените разходи са отбелязали увеличение от 5 %, след което са останали стабилни на равнище, което е било с 3 % по-високо, отколкото в началото на разглеждания период. До голяма степен изменението на разходите се е дължало на значителните увеличения на цените на суровините, като например никел и ферохром. Поради потискането на цените от дъмпинговия внос промишлеността на Съюза не е била в състояние да прехвърли това увеличение на разходите към продажните си цени и дори е била принудена да понижи продажните си цени.

4.4.3.2.   Разходи за труд

(124)

През разглеждания период средните разходи за труд на включените в извадката производители от Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 8

Средни разходи за труд на наето лице

 

2017 г.

2018 г.

2019 г.

РП

Средни разходи за труд на ЕПРВ (EUR)

72 366

70 663

71 659

70 324

Индекс

100

98

99

97

Източник: включените в извадката производители от Съюза

(125)

Средните разходи за труд на наето лице на включените в извадката производители от Съюза са спаднали с 3 % през разглеждания период. Това показва, че като отговор на влошаващите се пазарни обстоятелства производителите от Съюза са успели да намалят разходите за труд в опит да ограничат понесената от тях вреда.

4.4.3.3.   Запаси

(126)

През разглеждания период равнищата на запасите на включените в извадката производители от Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 9

Запаси

 

2017 г.

2018 г.

2019 г.

РП

Запаси в края на периода (в тонове)

125 626

148 777

125 480

98 835

Индекс

100

118

100

79

Запаси в края на периода като процент от производството

5,54 %

6,53 %

6,09 %

5,13 %

Индекс

100

118

110

93

Източник: включените в извадката производители от Съюза

(127)

През разглеждания период равнището на запасите в края на периода е намаляло с 21 %. Тази тенденция е следвала спада в обема на производството. Повечето видове на сходния продукт се произвеждат от промишлеността на Съюза по конкретни поръчки от страна на ползвателите. Поради това запасите не се считат за важен показател за вреда в отрасъла. Това се потвърждава и от анализа на изменението на запасите в края на периода като процент от производството. Както е видно по-горе, този показател е варирал между 5 и 7 % от обема на производството на включените в извадката производители от Съюза през разглеждания период.

4.4.3.4.   Рентабилност, паричен поток, инвестиции, възвръщаемост на инвестициите и способност за привличане на капитал

Таблица 10

Рентабилност, паричен поток, инвестиции, възвръщаемост на инвестициите

 

2017 г.

2018 г.

2019 г.

РП

Рентабилност на продажбите в Съюза за несвързани клиенти (% от оборота от продажбите)

7,6 %

6,0 %

1,5 %

0,4 %

Индекс

100

79

19

6

Паричен поток (EUR)

387 200 359

273 674 277

237 840 311

184 024 688

Индекс

100

71

61

48

Инвестиции (EUR)

111 578 442

111 637 871

96 541 925

96 585 152

Индекс

100

100

87

87

Възвръщаемост на инвестициите

20 %

15 %

6 %

4 %

Индекс

100

75

31

20

Източник: включените в извадката производители от Съюза

(128)

Комисията определи рентабилността на включените в извадката производители от Съюза, като изрази нетната печалба преди облагане с данъци от продажбите на сходния продукт за несвързани клиенти в Съюза като процент от оборота от тези продажби.

(129)

Общата рентабилност е спаднала от 7,6 % през 2017 г. на 0,4 % през РП. Както е посочено в раздел 4.3.3, този спад е съвпаднал с увеличаването на обема на вноса от засегнатите държави и техния пазарен дял на подбиващи цени.

(130)

Всички други финансови показатели, т.е. паричният поток, инвестициите и възвръщаемостта на активите, ясно са следвали същата низходяща тенденция.

(131)

Нетният паричен поток представлява способността на производителите от Съюза да самофинансират дейностите си. Паричният поток е отбелязал непрекъснат спад през разглеждания период, в резултат на което през РП равнището му е било с 52 % по-ниско от това в началото на разследвания период.

(132)

Инвестициите са нетната балансова стойност на активите. След като са останали стабилни в периода от 2017 г. до 2018 г., в следващия период от 2018 г. до 2019 г. се наблюдава рязък спад с 13 процентни пункта. Възвръщаемостта на инвестициите представлява печалбата, изразена като процент от нетната балансова стойност на инвестициите, която отразява равнището на амортизация на активите. Тя е отбелязала непрекъснат и значителен спад с 80 % през разглеждания период.

(133)

Слабите финансови резултати на промишлеността на Съюза между 2017 г. и разследвания период са ограничили способността ѝ за привличане на капитал. Промишлеността на Съюза е капиталоемка и се характеризира със значителни инвестиции. Възвръщаемостта на инвестициите през разглеждания период не е достатъчна, за да покрие такива съществени инвестиции.

4.5.   Заключение относно вредата

(134)

Разследването показа, че промишлеността на Съюза е могла да отговори на ценовия натиск на дъмпинговия внос от Индия и Индонезия само с намаляване на продажните си цени, за да запази (и дори леко да увеличи) пазарния си дял през разглеждания период. Дъмпинговият внос е довел до потискане на цените по смисъла на член 3, параграф 3 от основния регламент на пазара на Съюза през разследвания период. Цените на промишлеността на Съюза са намалели с 3 % през разглеждания период, докато при условията на лоялна конкуренция се е очаквало те да се увеличат в степен, сравнима с увеличението на производствените разходи, които са нараснали с 3 %. Това положение е оказало изключително сериозно въздействие върху рентабилността на промишлеността на Съюза, която е намаляла с 94 % през разглеждания период, като накрая е достигнала много ниско и неустойчиво равнище през РП.

(135)

Потреблението на Съюза е намаляло значително през разглеждания период и както обемът на продажбите, така и обемът на производството на промишлеността на Съюза са следвали тази тенденция. Производственият капацитет се е увеличил незначително поради положителните перспективи за промишлеността на Съюза след налагането през 2015 г. на антидъмпингови мерки срещу вноса на продукта, предмет на разследването, с произход от КНР и Тайван.

(136)

Производителите от Съюза обаче са отбелязали рязък спад в производителността и използването на капацитета през разглеждания период. Тези влошаващи се стойности могат да бъдат обяснени само в малка степен с лекото увеличение на заетостта и капацитета и се дължат главно на спада в потреблението на Съюза и едновременното увеличаване на вноса от засегнатите държави.

(137)

Това, което показва в пълна степен понесената вреда, обаче са финансовите показатели на производителите от Съюза. През разглеждания период промишлеността на Съюза е отбелязала увеличение на производствените си разходи, което, придружено от спад в продажните цени, е довело до спад на рентабилността от 7,6 % през 2017 г. на 0,4 % през РП. Подобни отрицателни промени се забелязват и по отношение на другите финансови показатели — инвестициите (-13 %), възвръщаемостта на инвестицията (-80 %) и паричния поток (-52 %).

(138)

Съответно показателите за вредата показват, че промишлеността на Съюза е понесла съществена вреда през РП, тъй като е намалила продажните си цени въпреки нарастващите производствени разходи, което е довело до срив на рентабилността ѝ, а това е оказало отрицателно въздействие върху инвестициите, възвръщаемостта на инвестициите и паричния поток.

(139)

Въз основа на гореизложеното на този етап Комисията стигна до заключението, че промишлеността на Съюза е понесла съществена вреда по смисъла на член 3, параграф 5 от основния регламент.

5.   ПРИЧИННО-СЛЕДСТВЕНА ВРЪЗКА

(140)

В съответствие с член 3, параграф 6 от основния регламент Комисията проучи дали дъмпинговият внос от засегнатите държави е причинил съществена вреда на промишлеността на Съюза. В съответствие с член 3, параграф 7 от основния регламент Комисията също така проучи дали е възможно по същото време и други известни фактори да са нанесли вреда на промишлеността на Съюза. Комисията се увери, че вредата, евентуално причинена от тези други фактори, не се приписва на дъмпинговия внос от засегнатите държави. Тези фактори са: вносът от трети държави, спадът в потреблението, равнището на износа на промишлеността на Съюза, увеличението на разходите за суровини и конкурентното ценово поведение на промишлеността на Съюза.

5.1.   Въздействие на дъмпинговия внос

(141)

Вносът от засегнатите държави се е увеличил с повече от 50 % през разглеждания период, а пазарният му дял почти се е удвоил. Това увеличение на пазарния дял е било за сметка на вноса от трети държави. Дъмпинговият внос на ниски цени от засегнатите държави обаче е създал ценови натиск върху промишлеността на Съюза. През разглеждания период цените на вноса от Индия и Индонезия са били с между 5 и 19 % по-ниски от цените на промишлеността на Съюза. Поради тези цени на вноса производителите от Съюза не само не са били в състояние да отразят увеличението на разходите за суровини в своите цени, но дори са били принудени да намалят продажните си цени, за да запазят пазарния си дял.

(142)

В резултат на това рентабилността на производителите от Съюза, която през 2017 г. е била на относително високо равнище, е спаднала почти до нула през РП, което е оказало допълнително неблагоприятно въздействие върху всички финансови показатели на дружествата.

(143)

Следователно съществува силна причинно-следствена връзка между дъмпинговия внос от Индия и Индонезия и понесената от промишлеността на Съюза вреда.

5.2.   Въздействие на други фактори

5.2.1.   Внос от трети държави

(144)

През разглеждания период обемът и цените на вноса от други трети държави се е променял, както следва:

Таблица 11

Държава

 

2017 г.

2018 г.

2019 г.

РП

Тайван

Обем (в тонове)

199 553

223 110

185 618

165 540

Индекс

100

112

93

83

Пазарен дял

5,2 %

6,0 %

5,4 %

5,2 %

Индекс

100

116

105

100

Средна цена (EUR/тон)

1 668

1 749

1 684

1 655

Индекс

100

105

101

99

Република Корея

Обем (в тонове)

147 696

165 812

160 947

164 882

Индекс

100

112

109

112

Пазарен дял

3,8 %

4,5 %

4,7 %

5,1 %

Индекс

100

117

123

135

Средна цена (EUR/тон)

1 859

1 944

1 860

1 853

Индекс

100

105

100

100

Южна Африка

Обем (в тонове)

98 063

88 913

94 567

81 537

Индекс

100

91

96

83

Пазарен дял

2,5 %

2,4 %

2,7 %

2,5 %

Индекс

100

94

108

100

Средна цена (EUR/тон)

2 004

2 013

1 831

1 785

Индекс

100

100

91

89

Други трети държави

Обем (в тонове)

563 637

372 858

293 052

266 255

Индекс

100

66

52

47

Пазарен дял

14,6 %

10,0 %

8,5 %

8,3 %

Индекс

100

69

58

57

Средна цена (EUR/тон)

2 051

2 345

2 319

2 407

Индекс

100

114

113

117

Общо за всички трети държави, с изключение на засегнатите държави

Обем (в тонове)

1 008 949

850 693

734 184

678 213

Индекс

100

84

73

67

Пазарен дял

26,1 %

22,9 %

21,3 %

21,1 %

Индекс

100

88

82

81

Средна цена (EUR/тон)

1 942

2 076

1 995

2 014

Индекс

100

107

103

104

Източник: Евростат

(145)

През разглеждания период вносът от трети държави е намалял значително като абсолютни обеми (с 33 %) и пазарен дял (от 26 % през 2017 г. на 21 % през РП).

(146)

Що се отнася до отделните държави, само вносът от Корея се е увеличил през разглеждания период, което е довело до леко увеличение на пазарния дял на този внос. Това абсолютно увеличение на пазарния дял през разглеждания период обаче е било незначително (от 4,7 % на 5,1 %). Въпреки че цените на корейския внос са по-ниски от тези на засегнатите държави, те вероятно са засегнати от наличието на трансферни цени в резултат на връзката между корейския производител на неръждаема стомана Samsung STS и извършващото студено валцоване в ЕС дружество в Румъния Otelinox. Не може да се направи заключение дали този внос също е подбивал цените на промишлеността на Съюза, включително поради неизвестния му продуктов микс.

(147)

Както е посочено в съображение 121 по-горе, вносът от Тайван понастоящем подлежи на антидъмпингово мито в размер на 6,8 % (10). Понастоящем тече преглед с оглед изтичане на срока на действие на антидъмпинговите мерки по отношение на вноса с произход от КНР и Тайван (11).

(148)

Вносът от КНР е бил на много ниско ниво през разглеждания период. Вносът от Тайван е отбелязал увеличение с 12 % от 2017 г. до 2018 г., но е намалял с 26 % от 2018 г. до РП, с което пазарният му дял е запазил стойността си от около 5 % през разглеждания период. Средната цена на вноса от Тайван е била под средните цени на вноса от засегнатите държави. Тъй като Комисията не получи съдействие от страна на производителите от Тайван при прегледа с оглед изтичане на срока на действие на мерките, тя не разполагаше с допълнителни подробности относно тайванските вносни цени. Поради това не може да се изключи вероятността този внос да е причинил допълнителна вреда на промишлеността на Съюза. Дори обаче вносът от Тайван да е допринесъл за причинената на промишлеността на Съюза вреда, вносът от Тайван е намалял със 17 % през разглеждания период и следователно не би могъл да бъде причината за увеличаващите се отрицателни тенденции, установени при анализа на вредата.

(149)

Поради това Комисията стигна до временното заключение, че вносът от други държави не отслабва причинно-следствената връзка между дъмпинговия внос от Индия и Индонезия и съществената вреда, понесена от производителите от Съюза.

5.2.2.   Спад в потреблението

(150)

Настъпил през разглеждания период значителен спад в потреблението е оказал неблагоприятно въздействие върху някои от показателите за вредата, особено обема на продажбите и на производството. Както обаче е обяснено в съображение 134, промишлеността на Съюза е понесла вреда поради цените, а не поради обемите. Въпреки свиващия се пазар производителите от Съюза са успели леко да увеличат пазарния си дял чрез изключително интензивна ценова конкуренция с дъмпинговия внос на несправедливи цени, което е довело до влошаване на рентабилността и другите финансови показатели на промишлеността на Съюза, например паричния поток, инвестициите и възвръщаемостта на инвестициите.

(151)

Поради това Комисията стигна до временното заключение, че спадът в потреблението не е отслабил причинно-следствената връзка между дъмпинговия внос от засегнатите държави и съществената вреда, понесена от промишлеността на Съюза.

5.2.3.   Равнище на износа на промишлеността на Съюза

(152)

През разглеждания период обемът и цените на износа на промишлеността на Съюза са се променяли по следния начин:

Таблица 12

 

2017 г.

2018 г.

2019 г.

РП

Обем на износа (в тонове)

450 587

450 687

410 840

374 378

Индекс

100

100

91

83

Средна цена (EUR/тон)

2 369

2 524

2 428

2 394

Индекс

100

107

102

101

Източник: включените в извадката производители от Съюза, Eurofer

(153)

Експортните продажби на производителите от Съюза са намалели със 17 % през разглеждания период, главно поради наложените от Съединените щати мерки по отношение на продукта, предмет на разследването, и увеличената конкуренция на трети пазари с продукти от Китай и от засегнатите държави. Изнесените обеми обаче са били ограничени в сравнение с общия обем на продажбите на Съюза, като са представлявали около 13 % от този общ обем, а средната цена на експортните продажби през разглеждания период е била неизменно по-висока от цените на пазара на Съюза.

(154)

Въз основа на това Комисията стигна до временното заключение, че въздействието на равнището на износа на промишлеността на Съюза върху понесената вреда е било незначително, ако изобщо е имало някакво въздействие.

5.2.4.   Въздействие на цените на суровините

(155)

Несвързаните вносители изтъкнаха проблема с нарастващите разходи за суровини (никел, ферохром) като причина за вредоносното положение на промишлеността на Съюза.

(156)

Само по себе си увеличението на цените на суровините не причинява вреда, тъй като обикновено се придружава от последващо увеличение на продажните цени. Спадът в рентабилността на производителите от Съюза и всички техни финансови показатели обаче е нещо повече от обикновено отражение на нарастващите производствени разходи. Вносът на ниски цени е потиснал цените на пазара на Съюза и не само не е позволил на производителите от Съюза да увеличат цените, за да покрият увеличението на разходите, но дори ги е принудил да намалят цените си, за да избегнат непосредствената загуба на пазарен дял. Това е довело до рязко намаляване на тяхната рентабилност, която е наближила своя нулев праг през разследвания период.

(157)

Въз основа на това се стигна до временното заключение, че увеличението на цените на някои суровини само по себе си не е причинило вреда на промишлеността на Съюза.

5.2.5.   Ценово поведение на производители от Съюза

(158)

Един от несвързаните вносители заяви, че вътрешната конкуренция и ценовото поведение на производителите от Съюза са довели до влошаване на финансовото им състояние.

(159)

Разследването обаче не потвърди това твърдение. Вносът от засегнатите държави е извършван систематично на цени, подбиващи цените на промишлеността на Съюза, поради което основната причина производителите от Съюза да не са в състояние да повишат цените си и да покрият нарастващите си разходи, е ценовият натиск от дъмпинговия внос. Поради това твърдението беше отхвърлено.

5.3.   Заключение относно причинно-следствената връзка

(160)

Установено бе наличието на причинно-следствена връзка между дъмпинговия внос от Индия и Индонезия, от една страна, и вредата, понесена от промишлеността на Съюза, от друга страна. Налице е съвпадение във времето между увеличението на обема на дъмпинговия внос от засегнатите държави и влошаването на резултатите на Съюза през разглеждания период. Промишлеността на Съюза не е имала друг избор, освен да следва определеното от дъмпинговия внос ценово равнище, за да избегне загубата на пазарен дял. Това е довело до ситуация на неустойчиво равнище на печалбата на промишлеността на Съюза.

(161)

Комисията установи, че другите фактори, които може да са оказали въздействие върху състоянието на промишлеността на Съюза, са били: вносът от трети държави, спадът в потреблението, равнището на износа на промишлеността на Съюза, цените на суровините и ценовото поведение на производители от Съюза.

(162)

Комисията направи разграничение и отдели въздействието на всички известни фактори върху състоянието на промишлеността на Съюза от вредоносното въздействие на дъмпинговия внос. Въздействието на вноса от трети държави, на спада в потреблението, равнището на износа на промишлеността на Съюза, цените на суровините и ценовото поведение на производителите от Съюза върху отрицателните промени в промишлеността на Съюза, особено по отношение на рентабилността и другите финансови показатели, е било само ограничено.

(163)

В светлината на горепосочените съображения Комисията временно установи наличието на причинно-следствена връзка между вредата, понесена от промишлеността на Съюза, и дъмпинговия внос от засегнатите държави. Дъмпинговият внос от засегнатите държави е оказал основно определящо въздействие върху съществената вреда, понесена от промишлеността на Съюза. Другите фактори, поотделно или заедно, не са намалили причинно-следствената връзка.

6.   РАВНИЩЕ НА МЕРКИТЕ

(164)

За да определи равнището на мерките, Комисията проучи дали по-ниско от дъмпинговия марж мито би било достатъчно за отстраняване на причинената от дъмпинговия внос вреда на промишлеността на Съюза.

6.1.   Марж на занижаване на цените

(165)

Комисията най-напред определи размера на митото, необходимо за отстраняване на вредата, понесена от промишлеността на Съюза, при липсата на нарушения по смисъла на член 7, параграф 2а от основния регламент. В този случай вредата би била отстранена, ако промишлеността на Съюза бъде в състояние да покрие производствените си разходи, включително разходите, произтичащи от многостранни споразумения в областта на околната среда и протоколите към тях, по които Съюзът е страна, и от конвенциите на Международната организация на труда (МОТ), изброени в приложение Ia, и да постигне разумна печалба („целева печалба“).

(166)

В съответствие с член 7, параграф 2в от основния регламент, за определянето на целевата печалба Комисията взе предвид следните фактори: равнището на рентабилност преди увеличението на вноса от засегнатата държава, равнището на рентабилност, необходимо за покриване на всички разходи и инвестиции, научноизследователската и развойната дейност (НИРД) и иновациите, както и равнището на рентабилност, което може да се очаква при нормални условия на конкуренция. Във всеки случай маржът на печалбата не следва да бъде по-малък от 6 %.

(167)

Жалбоподателят счете за разумна целева печалба равнището от 8,7 %, използвано при предишно разследване на вноса на същия продукт от Китайската народна република и Тайван (12).

(168)

В съответствие с член 7, параграф 2в от основния регламент Комисията направи оценка на твърдението на 3-ма включени в извадката производители от Съюза относно планирани инвестиции, които не са били осъществени през разглеждания период. Въз основа на получените документни доказателства, които бе възможно да бъдат сверени със счетоводните системи на дружествата, Комисията временно прие тези твърдения и добави съответните суми към печалбата на тези производители от Съюза. Получените окончателни целеви маржове на печалбата варираха между 8,82 % и 9,12 %.

(169)

В съответствие с член 7, параграф 2г от основния регламент, като последна мярка Комисията направи оценка на бъдещите разходи, произтичащи от многостранните споразумения в областта на околната среда и протоколите към тях, по които Съюзът е страна, които разходи промишлеността на Съюза ще направи през периода на прилагане на мярката съгласно член 11, параграф 2. Въз основа на предоставената информация, която бе подкрепена от инструментите за докладване и прогнозите на дружествата, Комисията определи разход в диапазона от 14,53 EUR/тон до 28,90 EUR/тон в допълнение към действителните разходи за спазване на съответните конвенции през разследвания период. Тази разлика бе добавена към невредоносната цена.

(170)

Въз основа на това Комисията изчисли невредоносна цена на сходния продукт за промишлеността на Съюза, като приложи посочения по-горе марж на печалбата към производствените разходи на включените в извадката производители от Съюза през разследвания период и след това добави корекциите по член 7, параграф 2г за всеки отделен вид на продукта.

(171)

След това Комисията определи поотделно за всеки вид на продукта равнището на отстраняване на вредата въз основа на сравнение на среднопретеглената експортна цена на включените в извадката производители износители в засегнатите държави, установена с цел изчисляване на подбиването на цената, и среднопретеглената невредоносна цена на сходния продукт, продаван от включените в извадката производители от Съюза на свободния пазар на Съюза през разследвания период. Разликите, получени от това сравнение, бяха изразени като процент от среднопретеглената CIF стойност на вноса.

(172)

Предвид високото ниво на съдействие в Индия и Индонезия (съответно 100 % и над 90 %) остатъчният марж на занижаване на цените за засегнатите държави бе установен на равнището на най-високия индивидуален марж на занижаване на цените на съответния индийски или индонезийски производител износител, т.е. съответно 34,6 % и 32,3 %.

(173)

Резултатът от тези изчисления е обобщен в таблицата по-долу.

Държава

Дружество

Дъмпингов марж

Марж на занижаване на цените

Индия

Jindal Stainless Limited и Jindal Stainless Hisar Limited

13,6 %

23,2 %

Chromeni Steels Private Limited

36,9 %

34,6 %

Всички други дружества

36,9 %

34,6 %

Индонезия

IRNC

19,9 %

32,3 %

Jindal Stainless Indonesia

20,2 %

31,8 %

Всички други дружества

20,2 %

32,3 %

6.2.   Разглеждане на маржа, който е достатъчен за отстраняване на вредата за промишлеността на Съюза

(174)

Както е обяснено в известието за започване, жалбоподателят представи на Комисията достатъчно доказателства за това, че в Индия и Индонезия са налице нарушения във връзка със суровините по отношение на продукта, предмет на разследването. Ето защо в съответствие с член 7, параграф 2а от основния регламент при настоящото разследване бяха разгледани твърденията за нарушения с цел да се прецени дали — в случай, че е необходимо — налагането на мито, по-ниско от дъмпинговия марж, би било достатъчно за отстраняване на вредата.

(175)

Наличието на нарушения във връзка със суровините както в Индия, така и в Индонезия беше потвърдено от информацията, предоставена в отговора на въпросника по време на извършените съответно с ПИ и ПИЗ КПР.

(176)

Тъй като маржът на подбиване на цените, изчислен за индонезийския производител износител Chromeni, беше по-нисък от дъмпинговия марж, Комисията анализира въпроса дали по отношение на разглеждания продукт са налице нарушения във връзка със суровините в съответствие с член 7, параграф 2а от основния регламент. При разследването бе установено, че дружеството Chromeni не е използвало суровината, във връзка с която са налице нарушения. Поради това не бе необходим допълнителен анализ по отношение на прилагането на член 7, параграфи 2а и 2б от основния регламент. Нивото на митото за Chromeni съответно ще бъде определено въз основа на член 7, параграф 2 от основния регламент.

(177)

По отношение и на Индия, за групата Jindal, маржът, който е достатъчен за отстраняване на вредата, е по-висок от дъмпинговия марж, поради което вариантът за прилагане на член 7, параграф 2а не е допълнително разгледан.

(178)

По отношение на Индонезия, тъй като маржовете, достатъчни за отстраняване на вредата, са по-високи от дъмпинговите маржове, Комисията счете, че на този етап не е необходимо да се разглежда този въпрос.

6.3.   Заключение

(179)

Въз основа на горепосочената оценка Комисията стигна до заключението, че е целесъобразно да определи размера на временните мита в съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент. В резултат на това временните антидъмпингови мита следва да бъдат определени, както е посочено по-долу:

Държава

Дружество

Временно антидъмпингово мито

Индия

Jindal Stainless Limited и Jindal Stainless Hisar Limited

13,6 %

Chromeni Steels Private Limited

34,6 %

Всички други дружества

34,6 %

Индонезия

IRNC

19,9 %

Jindal Stainless Indonesia

20,2 %

Всички други дружества

20,2 %

7.   ИНТЕРЕС НА СЪЮЗА

(180)

В съответствие с член 21 от основния регламент Комисията проучи дали независимо от наличието на вредоносен дъмпинг може да се направи категорично заключение, че приемането на мерки в конкретния случай не е в интерес на Съюза. Интересът на Съюза бе определен въз основа на оценка на всички различни засегнати интереси, в това число тези на промишлеността на Съюза, на вносителите и на ползвателите.

7.1.   Интерес на промишлеността на Съюза

(181)

Промишлеността на Съюза се състои от 13 производители, разположени в няколко държави членки, и в нея пряко са ангажирани 13 660 наети лица във връзка с продукта, предмет на разследването. Никой от известните производители от Съюза не се противопостави на започването на разследването. Както беше показано в раздел 4 по-горе при анализа на показателите за вредата, състоянието на цялата промишленост на Съюза се е влошило и дъмпинговият внос е оказал отрицателно въздействие върху нея.

(182)

Очаква се, че налагането на временни антидъмпингови мита ще възстанови справедливите търговски условия на пазара на Съюза, ще сложи край на потискането на цените и ще даде възможност на промишлеността на Съюза да покрие нарастващите си производствени разходи и да подобри финансовото си състояние въпреки загубата на продажби поради свиването на пазара. Това ще подобри рентабилността на промишлеността на Съюза, която ще се доближи до равнищата, които се считат за необходими за този капиталоемък промишлен отрасъл. Промишлеността на Съюза е претърпяла съществена вреда, предизвикана от вноса на дъмпингови цени от засегнатите държави. Припомня се, че някои ключови показатели за вредата показаха отрицателна тенденция през разглеждания период. Сериозно засегнати бяха по-специално показателите, свързани с финансовите резултати на производителите от Съюза. Поради това е важно цените да бъдат възстановени на недъмпингово равнище или поне на ненанасящо вреда равнище, за да имат възможност всички производители да извършват дейността си на пазара на Съюза в условия на справедлива търговия.

(183)

Поради това бе направено временното заключение, че налагането на антидъмпингови мита ще бъде в интерес на промишлеността на Съюза, тъй като би ѝ позволило да се възстанови от въздействието на вредоносния дъмпинг.

7.2.   Интерес на несвързаните вносители и ползвателите

(184)

Три страни заявиха интереса си като несвързани вносители. Само двама от тях обаче отговориха на съответния въпросник и продължиха да оказват съдействие в процедурата.

(185)

Впоследствие жалбоподателят заяви, че една от двете посочени по-горе страни не е следвало да бъде счетена за несвързан вносител, тъй като работи като представител на някои от производителите износители на продукта, предмет на разследването.

(186)

В това отношение Комисията установи, че въпросното дружество действително е работило частично като представител на групата Jindal. То обаче е извършвало и обичайни вносни покупки на продукта, предмет на разследването, който по-късно е препродавало на клиентите в Съюза. Поради това твърдението на Eurofer беше временно отхвърлено.

(187)

И двамата оказали съдействие вносители изтъкнаха потенциални отрицателни въздействия от въвеждането на антидъмпингови мерки, като например липса на предлагане, по-лошо обслужване, повишаване на цените и по-ниско качество на материалите, които според тях биха възникнали в резултат на ограничената конкуренция на пазара на Съюза.

(188)

Освен това един от вносителите заяви, че продуктите на Jindal са с по-високо качество, което не може да бъде заменено или достигнато от производителите от Съюза.

(189)

Независимо от потенциалните антидъмпингови мерки Комисията стигна до временното заключение, че ще се запази добро ниво на конкуренция в Съюза, като се вземе предвид факта, че в Съюза има 13 производители на продукта, предмет на разследването, някои от които не участват в жалбата. Освен това вносът от трети държави все още представлява над 20 % от пазара. Поради това посочените от вносителите потенциални отрицателни въздействия вероятно няма да възникнат.

(190)

С антидъмпинговите мерки не се цели затваряне на пазара на Съюза за засегнатите държави, а повишаване на цените до справедливо равнище. Поради това се очаква достъпът до продукти, за които се твърди, че са с по-високо качество, да се запази.

(191)

Мерките също така биха дали възможност на вносителите да прехвърлят повишаването на цените върху своите клиенти, поради което не се очаква рентабилността на вносителите да бъде неблагоприятно засегната. Не се очаква продуктовата гама и качеството на обслужването да бъдат намалени – напротив, защитата срещу дъмпинговия внос дава възможност на промишлеността на Съюза да направи нови инвестиции и да подобри качеството си.

(192)

Вносителите заявиха също така, че антидъмпинговите мерки биха представлявали прекомерна защита за производителите от Съюза, тъй като продуктът, предмет на разследването, вече е предмет на защитни мерки.

(193)

Защитните мерки по отношение на стоманените продукти (13) обаче са временни и осигуряват различен вид защита от антидъмпинговите мерки, като с последните се цели премахване на несправедливо ценообразуване. Предварителните констатации на Комисията потвърдиха, че основната причина за вредата за промишлеността на Съюза не е огромното увеличение на обема на вноса, а подбиването на цените, което води до потискане на цените на пазара на Съюза.

(194)

Единственият ползвател, който заяви интерес в процедурата, не представи коментари относно интереса на Съюза. Дружеството представи само твърдения относно продуктовия обхват на мерките, описан в раздел 2 по-горе.

(195)

Поради това на етапа на налагането на временните мерки Комисията заключи, че въздействието от потенциалното налагане на мита върху вносителите и ползвателите не надвишава положителното въздействие на мерките върху промишлеността на Съюза.

7.3.   Заключение относно интереса на Съюза

(196)

Въз основа на гореизложеното Комисията стигна до временното заключение, че на този етап от разследването не са налице основателни причини да се счита, че налагането на мерките по отношение на вноса на продукта, предмет на разследването, с произход от засегнатите държави не е в интерес на Съюза.

8.   ВРЕМЕННИ АНТИДЪМПИНГОВИ МЕРКИ

(197)

Въз основа на направените от Комисията заключения по отношение на дъмпинга, вредата, причинно-следствената връзка и интереса на Съюза следва да бъдат наложени временни мерки по отношение на вноса на плосковалцовани продукти от неръждаема стомана, само студеновалцовани, с произход от Индия и Индонезия, за да се предотврати нанасянето на допълнителна вреда на промишлеността на Съюза от дъмпинговия внос.

(198)

Върху вноса на студеновалцовани плоски продукти от неръждаема стомана с произход от Индия и Индонезия следва да бъдат наложени временни антидъмпингови мерки в съответствие с правилото за по-малкото мито, предвидено в член 7, параграф 2 от основния регламент. Комисията сравни маржовете на вредата и дъмпинговите маржове (съображение 173 по-горе). Размерът на митата бе определен на равнището на по-ниския от двата маржа.

(199)

Въз основа на гореизложеното ставките на временното антидъмпингово мито, изразени като процент от цената CIF на границата на Съюза, без платено мито, следва да бъдат, както следва:

Държава

Дружество

Временно антидъмпингово мито

Индия

Jindal Stainless Limited и Jindal Stainless Hisar Limited

13,6 %

Chromeni Steels Private Limited

34,6 %

Всички други дружества

34,6 %

Индонезия

IRNC

19,9 %

Jindal Stainless Indonesia

20,2 %

Всички други дружества

20,2 %

(200)

Индивидуалните ставки на антидъмпинговото мито за дружествата, посочени в настоящия регламент, бяха установени въз основа на предварителните констатации от настоящото разследване. Поради това те отразяват установеното по време на разследването положение по отношение на тези дружества. Тези ставки се прилагат изключително за вноса на разглеждания продукт с произход от засегнатите държави, произведен от изрично посочените правни субекти. Вносът на разглеждания продукт, произведен от всяко друго дружество, което не е изрично посочено в постановителната част на настоящия регламент, включително от субекти, свързани с изрично посочените, следва да се облага със ставката на митото, приложима за „всички други дружества“. Индивидуалните ставки на антидъмпинговото мито не следва да се прилагат за този внос.

(201)

Дадено дружество може да поиска прилагането на тези индивидуални ставки на антидъмпинговото мито, ако впоследствие промени наименованието на правния си субект. Искането трябва да бъде адресирано до Комисията (14). То трябва да съдържа цялата съответна информация, с която да се докаже, че промяната не засяга правото на дружеството да се ползва от приложимата за него ставка на митото. Ако промяната на наименованието на дружеството не засяга правото му да се ползва от приложимата за него ставка на митото, в Официален вестник на Европейския съюз ще се публикува регламент за промяната на наименованието.

(202)

За да се осигури правилното прилагане на антидъмпинговите мита, антидъмпинговото мито за всички други дружества следва да се прилага не само за производителите износители, неоказали съдействие при настоящото разследване, но и за производителите, които не са осъществявали износ за Съюза по време на разследвания период.

(203)

За да се сведат до минимум рисковете от заобикаляне, породени от голямата разлика в митническите ставки, са необходими специални мерки, за да се гарантира правилното прилагане на индивидуалните антидъмпингови мита. Дружествата с индивидуални антидъмпингови мита трябва да представят на митническите органи на държавите членки валидна търговска фактура. Фактурата трябва да отговаря на изискванията, определени в член 1, параграф 3 от настоящия регламент. Вносът, който не е придружен от такава фактура, следва да се облага с антидъмпинговото мито, приложимо за „всички други дружества“.

(204)

При представяне на тази фактура митническите органи на държавите членки трябва да прилагат индивидуалните ставки на антидъмпинговото мито за вноса, като тя не е единственият елемент, който митническите органи трябва да вземат предвид. Действително, дори при представена фактура, отговаряща на всички изисквания, посочени в член 1, параграф 3 от настоящия регламент, митническите органи на държавите членки следва да извършват обичайните си проверки и могат, както и във всички останали случаи, да изискват допълнителни документи (транспортни документи и др.) за целите на проверката на точността на данните, съдържащи се в декларацията, и да гарантират, че последващото прилагане на митническата ставка е обосновано в съответствие с митническото законодателство.

(205)

Ако износът на някое от дружествата, които се ползват от по-ниски индивидуални митнически ставки, се увеличи значително по обем, по-специално след налагането на съответните мерки, това увеличение на обема може да бъде счетено за представляващо само по себе си промяна в схемите на търговия, която се дължи на налагането на мерките, по смисъла на член 13, параграф 1 от основния регламент. При такива обстоятелства може да бъде започнато разследване във връзка със заобикаляне на мерките, ако са изпълнени условията за това. В това разследване може, наред с другото, да бъде разгледана необходимостта от премахването на индивидуалната(ите) митническа(и) ставка(и) и последващо въвеждане на мито за цялата държава.

9.   РЕГИСТРАЦИОНЕН РЕЖИМ

(206)

Както е посочено в съображение 3, Комисията въведе регистрационен режим за вноса на студеновалцовани плоски продукти от неръждаема стомана с произход от Индия и Индонезия. Регистрационният режим бе въведен с цел евентуално събиране на мита с обратно действие съгласно член 10, параграф 4 от основния регламент.

(207)

Предвид констатациите от етапа на налагането на временните мерки регистрационният режим за вноса следва да се преустанови.

(208)

На този етап от процедурата не бе взето решение за евентуално прилагане с обратно действие на антидъмпинговите мерки. Такова решение ще бъде взето на окончателния етап от процедурата.

10.   ИНФОРМАЦИЯ ПРИ НАЛАГАНЕТО НА ВРЕМЕННИТЕ МЕРКИ

(209)

В съответствие с член 19а от основния регламент Комисията уведоми заинтересованите страни за планираното налагане на временни мита. Тази информация беше предоставена също така на обществеността чрез уебсайта на ГД „Търговия“. Заинтересованите страни разполагаха с три работни дни, за да представят коментарите си по точността на изчисленията, за които бяха конкретно уведомени.

(210)

Коментари представиха правителството на Индия, един производител износител в Индия и двамата производители износители в Индонезия. Комисията взе предвид коментарите, за които бе счетено, че са от техническо естество, и ако бе необходимо, съответно коригира маржовете.

11.   ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

(211)

В интерес на доброто административно управление Комисията ще прикани заинтересованите страни да представят коментари в писмена форма и/или да поискат изслушване от Комисията и/или от служителя по изслушванията при търговските процедури в рамките на определен срок.

(212)

Констатациите относно налагането на временните мита са временни и може да бъдат променени на окончателния етап от разследването,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

1.   Налага се временно антидъмпингово мито върху вноса на плосковалцовани продукти от неръждаема стомана, само студеновалцовани, понастоящем класирани в кодове по КН 7219 31 00, 7219 32 10, 7219 32 90, 7219 33 10, 7219 33 90, 7219 34 10, 7219 34 90, 7219 35 10, 7219 35 90, 7219 90 20, 7219 90 80, 7220 20 21, 7220 20 29, 7220 20 41, 7220 20 49, 7220 20 81, 7220 20 89, 7220 90 20 и 7220 90 80 и с произход от Индия и Индонезия.

2.   Ставките на временното антидъмпингово мито, приложими към нетната цена франко границата на Съюза, преди обмитяване, на продукта, описан в параграф 1 и произвеждан от изброените по-долу дружества, са, както следва:

Държава

Дружество

Временно антидъмпингово мито

Допълнителен код по ТАРИК

Индия

Jindal Stainless Limited

13,6 %

C654

Jindal Stainless Hisar Limited

13,6 %

C655

Chromeni Steels Private Limited

34,6 %

C656

Всички други индийски дружества

34,6 %

C999

Индонезия

IRNC

19,9 %

C657

Jindal Stainless Indonesia

20,2 %

C658

Всички други индонезийски дружества

20,2 %

C999

3.   Индивидуалните митнически ставки, определени за дружествата, посочени в параграф 2, се прилагат при представяне пред митническите органи на държавите членки на валидна търговска фактура, върху която фигурира декларация с дата и подпис на служител на издалия фактурата субект, който посочва името и длъжността си, като текстът на декларацията се съставя по следния образец: Аз, долуподписаният(ата), удостоверявам, че (обемът) от (разглеждания продукт), продаван за износ за Европейския съюз и обхванат от настоящата фактура, е произведен от (наименование и адрес на дружеството) (допълнителен код по ТАРИК) в (засегнатата държава). Декларирам, че предоставената в настоящата фактура информация е пълна и вярна. Ако не бъде представена такава фактура, се прилага митото, приложимо за всички други дружества.

4.   Допускането за свободно обращение в Съюза на посочения в параграф 1 продукт става след представянето на парична гаранция, равностойна по размер на временното мито.

5.   Освен ако е предвидено друго, се прилагат действащите разпоредби в областта на митническото облагане.

Член 2

1.   Заинтересованите страни представят на Комисията писмените си коментари по настоящия регламент в срок от 15 календарни дни от датата на влизането му в сила.

2.   Заинтересованите страни, които желаят да поискат изслушване от Комисията, представят искането си в срок от 5 календарни дни от датата на влизане в сила на настоящия регламент.

3.   Заинтересованите страни, които желаят да поискат изслушване от служителя по изслушванията при търговските процедури, се приканват да представят искането си в срок от 5 календарни дни от датата на влизане в сила на настоящия регламент. Служителят по изслушванията при търговските процедури разглежда исканията, представени след изтичането на този срок, и може да вземе решение за приемането им, ако е целесъобразно.

Член 3

1.   Митническите органи се приканват да преустановят регистрационния режим за вноса, установен в съответствие с член 1, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/370 на Комисията от 1 март 2021 г.

2.   Събраните данни относно продукти, които са въведени в ЕС за потребление не по-рано от 90 дни преди датата на влизане в сила на настоящия регламент, се съхраняват до влизането в сила на евентуални окончателни мерки или до прекратяването на настоящата процедура.

Член 4

Настоящият регламент влиза в сила в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 1 се прилага за срок от шест месеца.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 27 май 2021 година.

За Комисията

Председател

Ursula VON DER LEYEN


(1)  ОВ L 176, 30.6.2016 г., стр. 21.

(2)  Известие за започване на антидъмпингова процедура по отношение на вноса на студеновалцовани плоски продукти от неръждаеми стомани с произход от Индия и Индонезия (ОВ C 322, 30.9.2020 г., стр. 17).

(3)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/370 на Комисията от 1 март 2021 г. за въвеждане на регистрационен режим за вноса на студеновалцовани плоски продукти от неръждаема стомана с произход от Индия и Индонезия (ОВ L 71, 2.3.2021 г., стр. 18).

(4)  На разположение на адрес https://trade.ec.europa.eu/tdi/case_details.cfm?id=2484.

(5)  Известие относно последиците от епидемията от COVID-19 за антидъмпинговите и антисубсидийните разследвания (ОВ C 86, 16.3.2020 г., стр. 6).

(6)  ОВ L 31, 1.2.2019 г., стр. 27.

(7)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1429 на Комисията от 26 август 2015 г. за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на студеновалцувани плоски продукти от неръждаеми стомани с произход от Китайската народна република и Тайван (ОВ L 224, 27.8.2015 г., стр. 10).

(8)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1429 на Комисията от 26 август 2015 г. за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на студеновалцувани плоски продукти от неръждаеми стомани с произход от Китайската народна република и Тайван (ОВ L 224, 27.8.2015 г., стр. 10).

(9)  Известие за започване на преглед с оглед изтичане на срока на действие на антидъмпинговите мерки, приложими по отношение на вноса на студеновалцовани плоски продукти от неръждаема стомана с произход от Китайската народна република и Тайван (ОВ C 280, 25.8.2020 г., стр. 6).

(10)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1429 на Комисията от 26 август 2015 г. за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на студеновалцувани плоски продукти от неръждаеми стомани с произход от Китайската народна република и Тайван (ОВ L 224, 27.8.2015 г., стр. 10). За едно дружество, Cia Far Industrial Factory Co., Ltd, бе наложено антидъмпингово мито в размер на 0 %.

(11)  Известие за започване на преглед с оглед изтичане на срока на действие на антидъмпинговите мерки, приложими по отношение на вноса на студеновалцовани плоски продукти от неръждаема стомана с произход от Китайската народна република и Тайван (ОВ C 280, 25.8.2020 г., стр. 6).

(12)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1429 на Комисията от 26 август 2015 г. за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на студеновалцувани плоски продукти от неръждаеми стомани с произход от Китайската народна република и Тайван (ОВ L 224, 27.8.2015 г., стр. 10).

(13)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 на Комисията от 31 януари 2019 г. за налагане на окончателни защитни мерки срещу вноса на някои стоманени продукти (ОВ L 31, 1.2.2019 г., стр. 27).

(14)  European Commission, Directorate-General for Trade, Directorate H, Rue de la Loi 170, 1040 Brussels, Belgium.