2.3.2021   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 71/18


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2021/370 НА КОМИСИЯТА

от 1 март 2021 година

за въвеждане на регистрационен режим за вноса на студеновалцовани плоски продукти от неръждаема стомана с произход от Индия и Индонезия

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейския съюз (1) („основния регламент“), и по-специално член 14, параграф 5 от него,

след като уведоми държавите членки,

като има предвид, че:

(1)

На 30 септември 2020 г. Европейската комисия („Комисията“) обяви с известие, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз (2) („известието за започване“), започването на антидъмпингова процедура по отношение на вноса в Съюза на студеновалцовани плоски продукти от неръждаема стомана с произход от Индия и Индонезия („антидъмпинговата процедура“) вследствие на жалба, подадена на 17 август 2020 г. от Европейското сдружение на производителите на стомана („ЕUROFER“) („жалбоподателя“) от името на производители, които представляват над 25 % от общото производство на студеновалцовани плоски продукти от неръждаема стомана в Съюза.

1.   ПРОДУКТ, ЗА КОЙТО СЕ ВЪВЕЖДА РЕГИСТРАЦИОНЕН РЕЖИМ

(2)

Продуктът, за който се въвежда регистрационен режим („разглежданият продукт“), е плосковалцовани продукти от неръждаема стомана, само студеновалцовани, с произход от Индия и Индонезия („засегнатите държави“). Понастоящем тези продукти са класирани в кодове по КН 7219 31 00, 7219 32 10, 7219 32 90, 7219 33 10, 7219 33 90, 7219 34 10, 7219 34 90, 7219 35 10, 7219 35 90, 7219 90 20, 7219 90 80, 7220 20 21, 7220 20 29, 7220 20 41, 7220 20 49, 7220 20 81, 7220 20 89, 7220 90 20 и 7220 90 80. Кодовете по КН са посочени само за информация.

2.   ИСКАНЕ

(3)

На 21 декември 2020 г. жалбоподателят подаде искане за въвеждане на регистрационен режим в съответствие с член 14, параграф 5 от основния регламент, в което представи допълнителна обосновка на съдържащото се в жалбата искане за въвеждане на такъв режим. Жалбоподателят поиска за вноса на разглеждания продукт да се въведе регистрационен режим, което да позволи прилагането с обратно действие на мерки по отношение на този внос, считано от датата на регистрация.

(4)

Един производител износител, осъществяващ дейност и в двете засегнати държави, Jindal Group, представи коментари по искането.

3.   ОСНОВАНИЯ ЗА ВЪВЕЖДАНЕ НА РЕГИСТРАЦИОНЕН РЕЖИМ

(5)

В съответствие с член 14, параграф 5 от основния регламент Комисията може да възложи на митническите органи да предприемат необходимите действия за въвеждане на регистрационен режим за вноса, така че мерките впоследствие да могат да бъдат приложени спрямо този внос от датата на регистрация, ако всички условия по основния регламент са изпълнени. Регистрационен режим по отношение на вноса може да се въведе по искане на промишлеността на Съюза, което да съдържа достатъчно доказателства, даващи основание за подобно действие.

(6)

Според жалбоподателя въз основа на последните налични статистически данни е настъпило съществено нарастване на вноса след започването на разследването, което има вероятност съществено да намали коригиращия ефект на евентуалните окончателни мита. Освен това жалбоподателят заяви, че предвид досегашните случаи на дъмпинг по отношение на разглеждания продукт и многобройните наложени мерки и започнати разследвания вносителите са знаели или е следвало да знаят за дъмпинговите практики от засегнатите държави.

(7)

Комисията разгледа искането с оглед на разпоредбите на член 10, параграф 4 от основния регламент. Комисията провери дали вносителите са знаели или е следвало да знаят за дъмпинга, размера на дъмпинга и твърдяната или установената вреда. Тя анализира също така дали е налице допълнително съществено нарастване на вноса, което с оглед на момента на възникване, както и на обема и други фактори, вероятно съществено би намалило коригиращия ефект на евентуалното окончателно антидъмпингово мито, което следва да се наложи.

3.1.   Осведоменост на вносителите за дъмпинга, неговия размер и твърдяната вреда

(8)

На настоящия етап Комисията разполага с достатъчно доказателства, че вносът на разглеждания продукт от Индия и Индонезия е дъмпингов. В жалбата бяха представени достатъчно доказателства за дъмпинг въз основа на сравнение между определената по посочения начин нормална стойност и експортната цена (франко завода) на разглеждания продукт, когато същият е бил продаван за износ за Съюза. Като цяло и предвид размера на твърдените дъмпингови маржове от 48,8 % за Индия и в диапазона 15,6—34,4 % за Индонезия тези доказателства предоставиха достатъчно данни в подкрепа на твърдението, че производителите износители упражняват дъмпинг.

(9)

Жалбоподателят също така представи достатъчно доказателства за твърдяната вреда за промишлеността на Съюза, включително отрицателно развитие на ключови показатели за резултатите на промишлеността на Съюза.

(10)

Тази информация бе посочена както в неповерителната версия на жалбата, така и в известието за започване на настоящата процедура, публикувано на 30 септември 2020 г. Тъй като е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз, известието за започване е публичен документ, достъпен за всички вносители. Освен това като заинтересовани страни в разследването вносителите имат достъп до неповерителната версия на жалбата и неповерителното досие. Поради това Комисията счете, че с оглед на горното вносителите са знаели или е следвало да знаят за дъмпинга, неговия размер и твърдяната вреда.

(11)

Комисията съответно заключи, че първият критерий за въвеждане на регистрационен режим е изпълнен.

3.2.   Допълнително съществено нарастване на вноса

(12)

Комисията анализира този критерий въз основа на наличните в базата данни Surveillance 2 статистически данни относно вноса на продукта, предмет на разследването, от засегнатите държави. За да прецени дали е налице допълнително съществено нарастване след започването на разследването, Комисията първо определи периодите от време, които да бъдат съпоставени. От една страна тя оцени данните за вноса от Индия и Индонезия от започването на антидъмпинговото разследване (т.е. момента, от който вносителите са знаели или е следвало да знаят за дъмпинговите практики) до последния разгледан период, т.е. периода от октомври 2020 г. до януари 2021 г. От друга страна Комисията изчисли вноса от Индия и Индонезия за същия период от време в рамките на разследвания период („РП“), т.е. от октомври 2019 г. до януари 2020 г., както и средния месечен обем на вноса през целия РП.

(13)

Сравнението показва, че средномесечният обем на вноса от Индия и Индонезия се е променял, както следва:

Таблица 1

Обем на вноса от засегнатите държави (тонове)

Обем на вноса (средномесечен)

Разследван период (юли 2019 г. — юни 2020 г.)

Октомври 2019 г. — януари 2020 г.

Период след започването (октомври 2020 г. — януари 2021 г.)

Изменение

Период след започването спрямо разследвания период (%)

Период след започването спрямо периода „октомври 2019 г. — януари 2020 г.“ (%)

Индия

8 984

10 918

6 321

-30

-42

Индонезия

7 622

7 432

13 048

71

76

Засегнати държави

16 606

18 350

19 370

17

6

(14)

Въз основа на тези статистически данни Комисията установи, че средномесечният обем на вноса на студеновалцовани плоски продукти от неръждаема стомана от засегнатите държави в периода от октомври 2020 г. до януари 2021 г., т.е. след започването на антидъмпинговата процедура, е бил със 17 % по-висок от средномесечния внос през РП и с 6 % по-висок от този през същия период на предходната година.

(15)

Jindal Group заяви, че анализът за целите на регистрационния режим трябва да се основава на периода след започването на антидъмпинговото разследване, докато Eurofer предостави данни за периода след РП. Jindal Group заяви, че изявлението на жалбоподателя не съдържа доказателства за допълнително съществено нарастване на вноса след започването на антидъмпинговото разследване и че данни на Евростат показват спад на вноса от Индия през октомври 2020 г. спрямо РП (т.е. 8 650 тона през октомври 2020 г. спрямо средномесечна стойност от 9 058 тона през РП). Според Jindal Group обемите на вноса от Индонезия са били концентрирани през първия месец на всяко тримесечие и са отбелязали спад през октомври 2020 г. спрямо април и юли 2020 г. (т.е. 21 532 тона през октомври 2020 г., съответно 22 299 тона през април 2020 г. и 26 787 тона през юли 2020 г.). Поради това Jindal Group заключи, че не е имало увеличение на вноса и следователно този критерий не е изпълнен.

(16)

Комисията отбелязва в самото начало, че жалбоподателят предостави статистически данни за вноса за разследвания период, за третото тримесечие на 2020 г. и за периода след започването, т.е. до октомври 2020 г. Jindal Group също предостави данни за същите периоди като жалбоподателя — до октомври 2020 г. Анализът на Комисията се основава на последните данни, които обхващат периода до януари 2021 г., както е посочено в таблица 1 по-горе. Както е обяснено в съображение 12, съответният средномесечен внос след РП за периода от октомври 2020 г. до януари 2021 г. беше сравнен със средномесечния внос за периода от октомври 2019 г. до януари 2020 г., както и със средномесечния обем на вноса през целия РП. Периодът между РП и започването на разследването, т.е. третото тримесечие на 2020 г., не беше взет под внимание в тази оценка. Съответните разгледани от Комисията данни, общо за засегнатите държави, показаха допълнително съществено нарастване на вноса след започването както спрямо разследвания период, така и спрямо съответния период през РП. Твърдението на Jindal Group, че не е имало допълнително съществено нарастване след започването както от Индия, така и от Индонезия, беше счетено за неправилно с оглед на по-актуалните данни, с които разполага Комисията. Твърдението на Jindal Group, че вносът от Индонезия е съсредоточен през първия месец на всяко тримесечие, не промени заключението, че е налице допълнително съществено увеличение на вноса от засегнатите държави въз основа на съответните данни за вноса. Това съсредоточаване на вноса вероятно е свързано с процедурите по освободената от защитни мита тарифна квота съгласно защитните мерки по отношение на някои стоманени продукти („защитни мерки“) (3), като откриването на нови траншове по освободената от защитни мита тарифна квота в началото на всяко тримесечие обикновено води до съсредоточаването на големи обеми на вноса в началото на тримесечията. Поради това твърденията на Jindal Group бяха отхвърлени.

(17)

Жалбоподателят заяви, че увеличаването на вноса от засегнатите държави е резултат от либерализираните тарифни квоти за разглеждания продукт след прегледа на защитните мерки (4) и че може да се очаква допълнително увеличаване на вноса, причиняващо допълнителна вреда, поради внесени в тарифните квоти промени след излизането на Обединеното кралство от Европейския съюз (5). Жалбоподателят заяви, че така към квотата за „Други държави“ ще бъдат добавени повече от 13 000 тона и че това увеличение ще даде възможност на Индонезия допълнително да увеличи износа си за ЕС. Jindal Group отхвърли това твърдение като необосновано и спекулативно. В същото време Jindal Group заяви, че допълнителната либерализация на защитните мерки е довела единствено до увеличаване на вноса от други трети държави, различни от засегнатите държави.

(18)

Адаптирането на равнището на тарифните квоти съгласно защитните мерки след излизането на Обединеното кралство от Европейския съюз доведе до намаляване на конкретните за всяка държава квоти, като същевременно се увеличи квотата за други държави. Докато Индия разполага с конкретна за нея квота, Индонезия трябва да извършва вноса си в рамките на общата квота, ползвана и от други държави. От влизането в сила на защитните мерки Индонезия системно използва голяма част от общата квота, а вносът през януари 2021 г. (т.е. почти 30 000 тона от цялото количество от 46 536 тона от общата квота за първото тримесечие на 2021 г.) показва допълнително увеличение на вноса от Индонезия. Следователно излизането на Обединеното кралство от ЕС не е довело единствено до увеличаване на вноса от други трети държави, различни от засегнатите държави, както твърди Jindal Group. Поради това наличните доказателства подкрепят твърдението на жалбоподателя, че вносът от Индонезия вероятно ще се увеличи допълнително вследствие на адаптирането след излизането на Обединеното кралство от Европейския съюз.

(19)

С оглед на посочените по-горе съображения Комисията заключи, че вторият критерий за въвеждане на регистрационен режим също е изпълнен.

3.3.   Намаляване на коригиращия ефект на митото

(20)

Комисията разполага с достатъчно доказателства, че ако вносът от Индия и Индонезия продължи да нараства при все по-ниски цени, това би причинило допълнителна вреда, като по този начин вероятно съществено ще намали коригиращия ефект на евентуалните окончателни антидъмпингови мита.

(21)

Както е установено в раздел 3.2, съществуват достатъчно доказателства за съществено нарастване на общия внос на разглеждания продукт през периода след започването на разследването.

(22)

Освен това съществуват доказателства въз основана базата данни Surveillance 2, че има тенденция на спад в цените на вноса на разглеждания продукт. Средната цена в евро на вноса от засегнатите държави е намаляла средно с 12 % при сравнение на периода от октомври 2020 г. до януари 2021 г. със същия период през предходната година и с 10 % при сравнение със средномесечната стойност през разследвания период, както е отразено в таблица 2 по-долу.

Таблица 2

Цени на вноса от засегнатите държави (EUR/тон)

Средна цена на вноса

Разследван период (юли 2019 г. — юни 2020 г.)

Октомври 2019 г. — януари 2020 г.

Период след започването (октомври 2020 г. — януари 2021 г.)

Намаление на цената (%) в периода след започването спрямо разследвания период

Намаление на цената (%) в периода след започването спрямо периода „октомври 2019 г. — януари 2020 г.“

Индия

2 076

2 122

1 898

-9

-11

Индонезия

1 972

2 007

1 780

-10

-11

Засегнати държави

2 028

2 075

1 818

-10

-12

(23)

Жалбоподателят заяви, че увеличаването на вноса е съвпадало във времето с увеличаване на разходите за суровини, особено за никел и ферохром, за които се твърди, че са налице изкривявания в засегнатите държави, а това оказва допълнителен ценови натиск върху промишлеността на Съюза. Jindal Group оспори да е имало такова увеличаване на цената на ферохрома и заяви, че увеличението на цените на никела не може да е причинило вреда поради тяхната цикличност.

(24)

След като е отбелязала увеличение с повече от 10 % спрямо първото тримесечие на 2020 г., цената на ферохрома е останала стабилна през последните три тримесечия на 2020 г. и се е увеличила с 3 % през 2021 г. Цената на никела на Лондонската борса за метали се е увеличила с около 40 % от края на разследвания период. Въпреки наличието на данни за нестабилност на цената на никела в миналото Jindal Group не представи каквито и да било доказателства за ясна цикличност. Комисията действително констатира увеличение на цените на суровините след започването на разследването, което увеличение е довело до допълнително потискане на цените на промишлеността на Съюза, тъй като не е било възможно то да бъде отразено в цената на разглеждания продукт поради вноса на ниски цени от засегнатите държави. Това потискане на цените се доказва и от данните на жалбоподателя за намаляването на печалбата на промишлеността на Съюза преди лихви, данъци и амортизация.

(25)

Освен това жалбоподателят предостави данни, които показват, че вносителите формират запаси от разглеждания продукт, което може да причини допълнителна вреда на промишлеността на Съюза, особено с оглед на нарастващите разходи за суровини, и вероятно съществено ще намали коригиращия ефект на всяко антидъмпингово мито, което следва да бъде наложено.

(26)

Jindal Group заяви също така, че в искането за въвеждане на регистрационен режим не е взето предвид намаленото търсене, причинено от пандемията от Covid-19.

(27)

Комисията отбелязва, че това твърдение е свързано със съображенията за причинно-следствената връзка и определянето на причините за вредата, които нямат пряко отношение към анализа за въвеждане на регистрационен режим за вноса в съответствие с член 10, параграф 4 от основния регламент. Във всеки случай Комисията счита, че всяко понижено търсене поради пандемията означава, че увеличеният обем на вноса на по-ниски цени обективно би могъл единствено да влоши допълнително състоянието на промишлеността на Съюза и следователно вероятно би намалил допълнително коригиращия ефект на окончателните мита. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(28)

Следователно с оглед на момента на възникване, обема и други обстоятелства, като например ценовите практики на производителите износители, увеличаващите се разходи за суровини и данните за формиране на запаси от разглеждания продукт от страна на вносителите, допълнителното нарастване на вноса след започването на разследването вероятно сериозно ще намали коригиращия ефект на всяко окончателно мито, освен ако такова мито бъде наложено с обратно действие.

(29)

Поради това Комисията заключи, че и третият критерий за въвеждане на регистрационен режим е изпълнен.

4.   ПРОЦЕДУРА

(30)

Комисията заключи, че са налице достатъчно доказателства, даващи основание да се въведе регистрационен режим за вноса на разглеждания продукт в съответствие с член 14, параграф 5 от основния регламент.

(31)

Всички заинтересовани страни се приканват да изложат становищата си в писмена форма и да представят доказателства в тяхна подкрепа. Комисията може да изслуша заинтересованите страни, ако те отправят искане в писмена форма, от което да е видно, че са налице конкретни причини, поради които следва да бъдат изслушани.

5.   РЕГИСТРАЦИОНЕН РЕЖИМ

(32)

В съответствие с член 14, параграф 5 от основния регламент за вноса на разглеждания продукт следва да се въведе регистрационен режим, за да се гарантира, че ако резултатите от разследванията доведат до налагане на антидъмпингови мита и ако бъдат изпълнени необходимите условия, тези мита могат да бъдат наложени с обратно действие върху регистрирания внос в съответствие с приложимите правни разпоредби.

(33)

Всякакви последващи задължения ще произтичат от резултатите от антидъмпинговото разследване.

(34)

Според твърденията в жалбата, с която се иска започване на антидъмпингово разследване, дъмпинговите маржове се оценяват на 48,8 % за Индия и в диапазона 15,6—34,4 % за Индонезия, а равнището на отстраняване на вредата — на 33,9 % за Индия и 44,1 % за Индонезия за разглеждания продукт. Размерът на евентуалното бъдещо задължение обикновено се определя на по-ниското от тези равнища в съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент. Ако обаче Комисията установи, че условията по член 7, параграфи 2а и 2б от основния регламент са изпълнени за Индия и/или Индонезия, а именно че може да се счита, че дъмпинговият марж отразява понесената от промишлеността на Съюза вреда, размерът на евентуалното бъдещо задължение за вноса от тези държави може да бъде определен на равнището на дъмпинговия марж.

6.   ОБРАБОТКА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ

(35)

С всички лични данни, събрани в контекста на регистрационния режим, ще се борави в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1725 (6),

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

1.   На митническите органи се възлага, в съответствие с член 14, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2016/1036, да предприемат необходимите действия за въвеждане на регистрационен режим за вноса на плосковалцовани продукти от неръждаема стомана, само студеновалцовани. Понастоящем тези продукти са класирани в кодове по КН 7219 31 00, 7219 32 10, 7219 32 90, 7219 33 10, 7219 33 90, 7219 34 10, 7219 34 90, 7219 35 10, 7219 35 90, 7219 90 20, 7219 90 80, 7220 20 21, 7220 20 29, 7220 20 41, 7220 20 49, 7220 20 81, 7220 20 89, 7220 90 20 и 7220 90 80 и са с произход от Индия и Индонезия.

2.   Срокът на действие на регистрационния режим изтича девет месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент.

3.   Всички заинтересовани страни се приканват да изложат становищата си в писмена форма и да предоставят доказателства в тяхна подкрепа или да поискат да бъдат изслушани в срок от 21 дни от датата на публикуване на настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 1 март 2021 година.

За Комисията

Председател

Ursula VON DER LEYEN


(1)   ОВ L 176, 30.6.2016 г., стр. 21.

(2)   ОВ C 322, 30.9.2020 г., стр. 17.

(3)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 на Комисията от 31 януари 2019 година за налагане на окончателни защитни мерки срещу вноса на някои стоманени продукти (ОВ L 31, 1.2.2019 г., стр. 27).

(4)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/894 на Комисията от 29 юни 2020 година за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 за налагане на окончателни защитни мерки срещу вноса на някои стоманени продукти (ОВ L 206, 30.6.2020 г., стр. 27).

(5)  Известие относно адаптирането на равнището на тарифните квоти съгласно защитните мерки по отношение на някои стоманени продукти след излизането на Обединеното кралство от Европейския съюз на 1 януари 2021 година (ОВ C 366, 30.10.2020 г., стр. 36).

(6)  Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Решение № 1247/2002/ЕО (ОВ L 295, 21.11.2018 г., стр. 39).