2.12.2021   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 431/1


ПРЕПОРЪКА (ЕС) 2021/2122 НА СЪВЕТА

от 26 ноември 2021 година

относно Пакт за научни изследвания и иновации в Европа

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 292 във връзка с член 182, параграф 5 от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

като има предвид, че:

(1)

На 30 септември 2020 г. Комисията прие съобщение, озаглавено „Ново ЕНП за научни изследвания и иновации“, в което представи нова визия за Европейското научноизследователско пространство (ЕНП) и обяви намерението си да предложи Пакт за научни изследвания и иновации (НИИ) в Европа.

(2)

В заключенията на Съвета относно новото европейско научноизследователско пространство, приети на 1 декември 2020 г., държавите членки и Комисията се призовават да разработят през 2021 г. политическа програма за ЕНП и модел на многостепенно управление с цел постигане на резултати по новата амбиция за ЕНП.

(3)

През последните две десетилетия изграждането на ЕНП допринесе за някои важни постижения в области като научноизследователските инфраструктури, отворената наука, транснационалното и международното сътрудничество, баланса на половете в областта на НИИ, съвместното планиране, научните кариери и мобилността на изследователите, както и за структурните реформи. Въпреки това напоследък темповете на напредъка в областта на инвестициите в НИИ на равнището на Съюза като цяло се забавиха и е необходимо да се направи повече, за да се обърне тази тенденция.

(4)

За да се отговори на глобалните предизвикателства и да се подпомогне конкурентоспособността на Европа, при международното сътрудничество чрез ЕНП следва да се вземат под внимание приоритетите на външните отношения на Съюза, като то се основава на многостранно сътрудничество и балансирана реципрочна откритост, и международното сътрудничество следва да способства за еднакви условия на конкуренция и реципрочност, подкрепяни от основните ценности и общи рамкови условия.

(5)

За да се постигне подготвено за бъдещето ЕНП, е необходимо да се подобри координацията и да се задълбочи съгласуваността между политиките на Съюза, националните и регионалните политики. Поради това в съобщението на Комисията „Ново ЕНП за научни изследвания и иновации“ се призовава за мобилизиране на държавите членки около ключови общи принципи и ценности и за определяне на споделени приоритетни области на действие. Това е от особено значение в момент, когато са необходими увеличено и по-целенасочено национално и регионално финансиране и реформи за ускоряване на приноса за целите за устойчиво развитие на Организацията на обединените нации (ООН), на екологичния и цифровия преход и за изпълнение на целите на Парижкото споразумение в съответствие с целите на Европейския зелен пакт.

(6)

Необходим е общ набор от принципи и ценности, за да се потвърдят здравите основи на НИИ в Съюза, като се подчертаят ценностите (етика и добросъвестност; свобода на научните изследвания; равенство между половете и равни възможности), като се определят по-добри условия на труд (свободно движение на изследователи, знания и технологии в рамките на Съюза; стремеж към високи постижения; създаване на стойност и въздействие на НИИ) и като се засили сътрудничеството (координация, съгласуваност, ангажираност; глобален обхват; приобщаване; обществена отговорност).

(7)

Споделените приоритетни области следва да представляват ясен знак за заинтересованите страни относно областите и действията, които Съюзът и неговите държави членки считат за свои общи приоритети и по които те се ангажират да работят заедно по една променлива геометрия, като създадат стабилна рамка за създателите на политиките, публичните финансиращи субекти, частните инвеститори и изпълнителите.

(8)

В своите заключения относно новото европейско научноизследователско пространство Съветът потвърди отново целта за инвестиране на 3 % от БВП на Съюза в научноизследователска и развойна дейност (НИРД). За да се определи приоритетът на инвестициите и реформите, държавите членки биха могли да актуализират националните си цели, така че да отразят новите приоритети на Съюза и националните особености.

(9)

За да може националните им стратегии да бъдат ориентирани към постигане на целта от 3 %, държавите членки се насърчават да обмислят използването на допълнителни подцели, като намерят подходящия баланс между една достатъчно амбициозна програма за ЕНП и програма, която е постижима и реалистична, включително за държавите членки на национално равнище.

(10)

Укрепването на ЕНП изисква по-тясно сътрудничество между държавите членки и Комисията. Това може да се постигне посредством създаването и поддържането от Комисията на опростена система за наблюдение и координация, насочена към взаимно обучение и засилен двустранен и многостранен диалог.

(11)

Координацията на инвестициите и реформите, извършвани на равнището на Съюза и на национално, включително регионално, равнище следва да бъде подобрена, за да се укрепят националните системи за НИИ и да се увеличи тяхното въздействие на равнището на Съюза: въпреки че националните политики в областта на НИИ насочват развиването на националните системи спрямо националните цели, те също така допринасят за целите на ЕНП и за други общи приоритети на Съюза в стратегически области от общ интерес,

ПРЕПОРЪЧВА:

I.   Ценности и принципи за научните изследвания и иновациите в Съюза

1.

Държавите членки следва да прилагат в своите системи за НИИ следния общ набор от ценности и принципи за НИИ в Съюза, действайки в тясно сътрудничество със заинтересованите страни. Тези ценности и принципи следва също така да бъдат популяризирани от държавите членки и Съюза при взаимодействията им с трети държави, за да се постигнат еднакви условия на конкуренция и общи рамкови условия.

Отстояване на ценностите

а)

Етика и добросъвестност на НИИ: изследователите, научноизследователските процеси и системата за НИИ като цяло следва да спазват строги правила и практики в областта на етиката и добросъвестността, които са основата на отговорните и надеждните научни изследвания без неправомерно влияние — предпоставка за постигане на високи научни постижения, и способстват за отговорността на изследователите да не допускат предубеждения и отклонения от методиките и да противодействат на разпространението на псевдонаучна и невярна информация чрез увеличаване на усилията за разпространение на научни факти и тяхното подходящо представяне;

б)

Свобода на научните изследвания: като част от изследователската култура, присъща на ЕНП, и необходимо условие за това изследователите да определят свободно своите научноизследователски въпроси, теории и методи по открит и сигурен начин и да произвеждат, споделят и разпространяват знания, данни и други резултати;

в)

Равенство на половете и равни възможности за всички: включване на баланса на половете в научноизследователските екипи на всички равнища, включително при управлението и вземането на решения, борба с основаните на пола насилие и тормоз и справяне с предубежденията по отношение на пола, включване на свързаното с пола измерение в съдържанието на НИИ и отчитане на многообразието в по-широк смисъл, включително, наред с другото, на половете, расовия или етническия произход, религията или убежденията, социалното многообразие, уврежданията, възрастта, сексуалната ориентация и борбата с дискриминацията на всички основания;

По-добра работна дейност

г)

Свободно движение: свободното движение на изследователи и помощен персонал, научни знания и технологии следва да се насърчава, като се привличат талантите и се избягва потенциалното изтичане на таланти. Това включва споделяне на научни знания, данни и инструменти на възможно най-ранен етап, по-специално чрез практики на отворена наука, привлекателно и основано на заслугите професионално развитие, признаване на уменията на изследователите и техническия персонал през цялата им кариера, подобряване на рамковите условия за мобилност на изследователите, допринасяне за движението на изследователи в целия Съюз, насърчаване на обмена между академичните среди и промишлеността (както и други сектори), разпространение на иновациите и подкрепа за свободния достъп до научноизследователски инфраструктури, технологични инфраструктури и техните услуги;

д)

Стремеж към високи постижения: ангажимент за програмиране, извършване или подпомагане на научни изследвания с възможно най-високо качество с цел постигането на високи постижения и възнаграждението им като предпоставка за научно, технологично, икономическо, политическо и обществено въздействие, като по този начин се разширява цялостната база от знания на Европа. Това означава, че публичната подкрепа за НИИ следва да има за цел да се подбират и финансират висококачествени инициативи — качеството предполага, че научните изследвания са на световно равнище, водят до проверими и възпроизводими резултати и се осъществяват чрез прозрачни научноизследователски процеси и методики и чрез управление на научните изследвания, което позволява систематично повторно използване на предишни резултати. Системата за оценка на научните изследвания — приложима за научните изследвания, изследователите, екипите и институциите — следва да бъде в съответствие с този принцип и да възнаграждава качеството по съответен начин; при публичната подкрепа следва да се отчита, че фундаменталните научни изследвания играят важна роля за гарантиране на високите постижения, привлекателността и конкурентното предимство на екосистемите за НИИ и следва да бъде намерен баланс между научните изследвания „продиктувани от любопитство“ и тези „ориентирани към мисията“;

е)

Създаване на стойност и обществено и икономическо въздействие: увеличаване на въздействието на НИИ чрез трансформиране на водещата роля на Европа в създаването на знания, посредством използване на знанията в обществото, например чрез продукти, услуги, процеси и решения, които спомагат за благосъстоянието на гражданите на една устойчива планета, за икономически просперитет, отворени иновации, основано на факти създаване на политики и стратегическа автономност, като същевременно се запазва отворена икономика; това включва, наред с другото, работа в сферата на различни политики, насърчаване и възнаграждаване на по-силна взаимосвързаност между участниците в мултидисциплинарното и междусекторното сътрудничество, инвестиране в хората, наличието на научноизследователски и технологични инфраструктури, взаимодействие с промишлеността и други участници и стимулиране на водените от изследователите фундаментални научни изследвания и ролята им за генериране на водещи до пробив открития и на по-широка база от знания;

Съвместна работа

ж)

Координация, съгласуваност и ангажираност: държавите членки въвеждат европейското измерение в националните и регионалните политики в областта на НИИ и гарантират по-голямо национално участие и ангажираност с успешното изпълнение на приоритетите на ЕНП. Държавите членки, с помощта на Съюза, координират своите политики и програми за НИИ в области от общ интерес, включително като осигуряват взаимното им допълване и насърчават полезните взаимодействия с рамковите програми на Съюза за НИИ и с други програми и фондове на Съюза, като по този начин улесняват транснационалното сътрудничество в рамките на ЕНП и преките инвестиции и реформите в областта на НИИ с цел постигане на ЕНП и ускоряване на екологичния и цифровия преход;

з)

Глобален обхват: държавите членки участват във взаимноизгодно и реципрочно сътрудничество и в съвместни дейности в областта на НИИ с партньори от трети държави и региони въз основа на стратегическите интереси и ценности на Съюза и на принципите, изложени в настоящата препоръка, в целите за устойчиво развитие на ООН и в други приложими международни инструменти;

и)

Приобщаване: държавите членки следва да се стремят да развиват пълния потенциал на ЕНП, за да бъдат конкурентоспособни на световно равнище; съответно, държавите членки и регионите с по-ниски резултати следва да получават съвети и подкрепа, за да увеличат усилията си за повишаване на ефективността и размера на своите системи за НИИ и да развият както човешкия си, така и инфраструктурния си капацитет, включително чрез използване на полезните взаимодействия между националното и регионалното си финансиране и фондовете на Съюза. На равнището на Съюза следва да бъдат подкрепени усилията за отключване на потенциала за високи постижения в държавите членки и за свързване на изпълнителите в областта на НИИ от по-слабо представящите се региони с европейски мрежи за високи постижения в целия Съюз;

й)

Обществена отговорност: стремеж към откликване на нуждите на обществото от разширяване на колективния капацитет и постигане на по-голямо обществено и екологично въздействие и към повишаване на доверието и ангажираността в науката и иновациите чрез ангажиране на заинтересованите страни, местните общности и гражданите в разработването и изпълнението на политиките в областта на НИИ, чрез засилване на дейностите за научна комуникация, както и чрез гарантиране, че тези политики са адаптивни, гъвкави и могат да се адаптират спрямо неочаквани предизвикателства.

II.   Приоритетни области за съвместни действия в Съюза

2.

Държавите членки следва да възприемат на доброволна основа следните приоритетни области за съвместни действия в подкрепа на ЕНП, въз основа на които ще бъдат разработени действията по ЕНП в политическата програма за ЕНП. Тези действия следва да гарантират тясно съответствие с ценностите и принципите на НИИ в Съюза, изложени в настоящата препоръка, и подходяща подкрепа за тези ценности и принципи.

Задълбочаване на действително функциониращ вътрешен пазар на знания

а)

Отворена наука: оказване на подкрепа и възнаграждаване на истинската култура на отворена наука в целия Съюз, включително интегриране на свободния достъп до научни публикации и научноизследователски данни (т.е. при следване на принципа „открити доколкото е възможно, закрити доколкото е необходимо“) и разпространение и възприемане на принципите и практиките на отворената наука, като същевременно се вземат предвид различията между дисциплините и културните различия, включително многоезичието, подкрепя се развитието на умения в областта на отворената наука и се осигурява по-нататъшното развитие и интегриране на цифровата инфраструктура и услугите, стоящи в тяхната основа;

б)

Научноизследователски инфраструктури: по-нататъшно развиване на отворения достъп до съществуващите и новите европейски и национални научноизследователски инфраструктури, включително електронните инфраструктури, във всички области на науката, и по-добро използване и свързване на тези инфраструктури; по-добро използване на функцията им за интегриране в екосистемата на знанието и иновациите и на потенциала им за предоставяне на решения за глобалните предизвикателства, за създаване на партньорства и обединяване на ресурси, както и свързване с Европейския облак за отворена наука; подобряване на тяхната връзка и взаимодействие с технологичните инфраструктури и промишлеността, за да се увеличи тяхното въздействие; насърчаване на създаването на нов инфраструктурен капацитет в европейски мащаб. Това ще осигури основата за високи научни постижения и ще помогне на европейската наука да сътрудничи и да се конкурира в световен мащаб, ще допринесе за намаляване на различията в НИИ и ще насърчи приобщаването в ЕНП; за тази цел ще бъде необходимо, наред с другото, да се използва по-широк набор от източници на финансиране за водещи в световен мащаб научноизследователски инфраструктури и да се проучат нови начини за финансиране на транснационалния и виртуалния достъп;

в)

Равенство между половете, равни възможности за всички и приобщаване: осигуряване на справедливи, отворени, приобщаващи и равни по отношение на половете възможности за професионално развитие в областта на научните изследвания, за да се улесни системната институционална и структурна промяна в организациите за финансиране и изпълнение на НИИ; борба с насилието, основано на пола, и със сексуалния тормоз; премахване на неравенствата, независимо от пол, расов или етнически произход, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация; наблюдение и оценка на националните политики и планове за равенство на половете в областта на НИИ;

г)

Кариера и мобилност на изследователите и системи за оценяване и възнаграждение на научните изследвания: отдаване на по-голямо внимание на кариерите на изследователите като цяло, и по-специално на кариерите на изследователите на ранен и средносрочен етап, включително специфичните пречки пред жените на тези етапи, повишаване на привлекателността на тези кариери и предоставяне на обучението и уменията, необходими за посрещане на променящите се нужди на ролята на изследователите в целия Съюз, включително в лидерството и преподаването; извличане на ползи и осигуряване на съгласуваност с ключови програми като действията „Мария Склодовска-Кюри“. Това ще бъде постигнато чрез създаване на стабилни, привлекателни, приобщаващи, подкрепящи и прозрачни условия на труд и заетост и чрез предоставяне на ясни, по-разнообразни възможности за професионално развитие и насоки за извършване на информиран избор на кариера. Справяне с небалансираното движение на изследователи в целия Съюз, както и между секторите и публичните администрации, като същевременно се предотвратява изтичането на таланти и се повишава привлекателността за таланти от цял свят. По-нататъшно развиване на съществуващите системи за оценяване на научните изследвания, предназначени за научни изследвания, изследователи, екипи и институции с цел възнаграждаване на качеството, въздействието, практиките на отворената наука, водещата роля и взаимодействието с обществото, както и сътрудничеството с промишлеността и други сектори на дейност, включително независими научни консултации за създателите на политики въз основа на обективни данни; разглеждане на широк спектър от резултати от научните изследвания и дейности по научни изследвания, като се взема под внимание и преподаването на равнище висше образование, както и създаване на различни възможности за професионално развитие. В системите за възнаграждение следва да се обръща необходимото внимание на осигуряването на прозрачност, откритост и заслуги и на избягването на предубежденията, дискриминацията и несправедливото третиране. В тази област следва да се осигури ефективност и редовно наблюдение посредством използването на подходящи показатели и обсерваторията на изследователските кариери;

д)

Придаване на висока стойност на знанията: засилване на сътрудничеството и взаимовръзките между участниците в НИИ и по-добро координиране на политиките и програмите на равнището на Съюза, на национално и регионално равнище, по-специално чрез благоприятстващи НИИ рамки, които включват регулаторна подкрепа и подкрепа за политиките, за придаване на стойност на знанията, подобряване на използването на резултатите от научните изследвания и на достъпа до тях, повишаване на уменията и управление на интелектуалните активи;

д)

Водеща позиция в науката: увеличаване на капацитета и финансирането за фундаментални научни изследвания „отдолу нагоре“ и за приложни научни изследвания. Това ще помогне на Съюза да заеме водеща позиция като общество на знанието и световна научна движеща сила, което е предпоставка за ефективна политика в областта на иновациите и за способността на Съюза да разбира, да се подготвя и да реагира на бъдещи предизвикателства като изменението на климата или здравни кризи.

ж)

Глобален ангажимент: разработване на последователна глобална стратегия за ангажираност и на общи инструменти, насърчаване на споделени европейски ценности и принципи за НИИ по отношение на международното сътрудничество и използване на привлекателността на научните изследвания в Съюза; гарантиране на стратегическата автономност на Съюза в областта на науката и иновациите, като същевременно се запази отворената икономика; насърчаване на равнопоставени условия на конкуренция и реципрочност, на базата на основните ценности; засилване на партньорствата за НИИ и укрепване, разширяване и задълбочаване на сътрудничеството с трети държави и регионални организации.

Съвместно посрещане на предизвикателствата на екологичния и цифровия преход и посрещане на други предизвикателства с въздействие върху обществото и увеличаване на участието на обществото в ЕНП

з)

Действия в рамките на ЕНП, въз основа на предизвикателствата: обединяване на държавите членки и Комисията, включително на региони и местни органи, както и на третите държави, заинтересованите страни в областта на НИИ и промишлеността, комбиниране на силните страни чрез тясна координация, съвместно разработване, сътрудничество, обмен на данни и съвместно финансиране за насърчаване на основани на НИИ решения и за смекчаване на бъдещите рискове с оглед на разработването на секторни политики в подкрепа на устойчивостта на Европа и целите за устойчивост на екологичния и цифровия преход; тези действия в областта на ЕНП следва:

да се основават на рамковите програми и инструменти на Съюза за научни изследвания, като мисиите за НИИ, европейските партньорства, включително общностите на знание и иновации към Европейския институт за иновации и технологии (EIT ОЗИ), инициативите за съвместно планиране, както и други действия извън рамковите програми на Съюза за научни изследвания, като например многостранните съюзи за НИИ;

да се справят с нови и трайни предизвикателства като изменението на климата, загубата на биологично разнообразие и опазването на биологичното разнообразие, енергийния и цифровия преход, миграцията, замърсяването с пластмаси, раковите заболявания, свързаните с възрастта заболявания и редките заболявания или заплахите за общественото здраве, включително (отново) появяващите се инфекциозни заболявания;

да се опират на приноса на целия спектър от дисциплини, за да се предприемат всеобхватни действия срещу предизвикателствата;

да черпят от опита, натрупан от съществуващи инициативи за координация, като например стратегическия план за енергийните технологии, националните планове в областта на енергетиката и климата и примера на инициативата ERAvsCorona;

и)

Полезни взаимодействия с образованието и европейската програма за умения: НИИ и висшето образование са основни движещи сили на иновациите, създаването, разпространението и използването на знания. Действията следва:

да развиват, подкрепят и използват полезните взаимодействия между ЕНП и европейското пространство за висше образование, по-специално чрез висшите учебни заведения и научноизследователската инфраструктура, включително електронната инфраструктура, като взаимно подсилват политиките за отворена наука и отворено образование, както и EIT ОЗИ;

да предоставят насоки и подкрепа на съответните заинтересовани страни, участващи в прехода на системата за висше образование към по-висока степен на сътрудничество, приобщаване, високи постижения и цифровизация, наред с другото чрез подпомагане по съгласуван начин на равнището на Съюза и на национално равнище на по-нататъшното развитие на инициативата „Европейски университет“ като катализатор за модерни, приобщаващи и ориентирани към бъдещето висши учебни заведения в Съюза;

да разработват и осъществяват инициативи, за да бъдат предоставени на изследователите всички умения, необходими на пазара на труда, и за повишаване на квалификацията и преквалификацията чрез целенасочено обучение;

й)

Полезни взаимодействия със секторните политики и промишлената политика с цел стимулиране на екосистемите за иновации: НИИ и гъвкавата промишленост са ключови фактори за стимулиране на конкурентоспособността и за постигане на стратегическа автономност, като същевременно се запази отворената икономика. Действията следва:

да развиват, подкрепят и използват полезните взаимодействия между ЕНП, междусекторните политики и актуализираната промишлена стратегия (1);

да насърчават координацията на политиките и програмите за НИИ, за да подкрепят разработването на водещи до пробив и поетапни иновации в целия Съюз, по-специално чрез научни изследвания, както и чрез технологични инфраструктури, висши учебни заведения, Европейския съвет по иновациите, партньорствата по „Хоризонт Европа“, включително EIT ОЗИ, промишлените сдружения, важните проекти от общоевропейски интерес, инициативите за съвместни клъстери, тематичните платформи за интелигентна специализация и общи пътни карти за промишлени технологии (от фундаментални научни изследвания до внедряване) в ключови стратегически области, по-специално свързаните с промишлените екосистеми, определени в обновената европейска промишлена политика;

да бъдат разработени съвместно с държавите членки, промишлеността (включително малките и средни предприятия) и други заинтересовани страни в областта на НИИ; и

да се посочват конкретни приоритетни области (или приоритетни вериги за създаване на стойност), за да се подпомогне съгласуването на публичните и частните инвестиции.

к)

Активно гражданско и обществено участие в НИИ във всичките им измерения: предоставянето на мнения и на принос от гражданите и способността тези мнения и принос да бъдат използвани и участието на гражданите да бъде насърчавано ще повиши осведомеността за ползите и въздействието на НИИ в ежедневието на хората, ще осигури по-голямо многообразие от подходи за разработване и прилагане на политиката в областта на НИИ и ще способства за повишаване на значението на НИИ за обществото чрез улесняване на приемането и достъпността на новите решения;

Подобряване на достъпа до върхови постижения в областта на научните изследвания и иновациите в целия Съюз и подобряване на взаимовръзките между иновационните екосистеми в целия Съюз

л)

Повече инвестиции и реформи в държавите и регионите с по-ниски резултати в областта на НИИ: ефективно мобилизиране на финансиране от Съюза и на национално финансиране за инвестиции в НИИ, в съчетание с подкрепа и подпомагане за участие в необходимите реформи в областта на НИИ;

м)

Полезни взаимодействия между програмите за финансиране на Съюза, националните и регионалните програми: полезните взаимодействия между програмите за финансиране на Съюза и националните и регионалните схеми за финансиране на НИИ следва да се ръководят от ценностите и принципите, залегнали в настоящата препоръка, и следва да бъдат насърчавани, приведени в действие и укрепвани въз основа на добре установени насоки за тяхното изпълнение, по-специално между „Хоризонт Европа“, политиката на сближаване и Механизма за възстановяване и устойчивост;

н)

Засилени връзки на сътрудничество и основана на високи научни постижения интеграция на научноизследователските организации от държави и най-отдалечени региони с по-ниски резултати в областта на НИИ в европейските научни мрежи и екосистеми за иновации, по-балансирано „движение на мозъци“ в рамките на ЕНП, подходящи умения и обучение за подобряване на достъпа до високи постижения;

Напредък по съгласуваните инвестиции и реформи в областта на научните изследвания и иновациите

о)

Подкрепа за определянето на приоритети и за осигуряването на дългосрочни инвестиции в НИИ и реформи на политиката: на всички равнища на управление (на равнището на Съюза, на национално и регионално равнище), с подобрена междусекторна координация и участие, включително с регулаторни лаборатории и клаузи за експериментиране; тяхното проектиране, изпълнение и оценка следва да вървят ръка за ръка, за да се увеличат максимално полезните взаимодействия и въздействието;

п)

Координиране на инвестициите в НИИ: чрез подпомагане на набелязването и реализирането на координирани инвестиции и реформи с цел укрепване на измерението на ЕНП на всички равнища на управление в Съюза и максимално увеличаване на тяхното въздействие в полза на системите на Съюза в областта на науката и иновациите и чрез поддържане на оперативната съвместимост на системите въз основа на поуките, извлечени от съвместното планиране и европейските научноизследователски инфраструктури.

III.   Определяне на приоритети за инвестициите и реформите

3.

Държавите членки следва да определят приоритети за инвестициите и реформите, които са насочени към приоритетите на ЕНП и осигуряват необходимите условия и подкрепа за по-големи частни инвестиции в НИИ на равнището на Съюза, на национално и регионално равнище чрез залагане на реалистични, но амбициозни национални доброволни цели за инвестиции в НИРД и резултати от нея, като същевременно отчитат националните особености:

а)

За публичните разходи за НИРД и частните инвестиции в НИИ е необходима подходяща политическа и регулаторна рамка, за да се увеличи максимално тяхната ефективност и ефикасност и да се гарантира икономическо и социално въздействие; от друга страна, реформирането на рамката на политиката за НИИ или изпълнението на програма за трансформиране налага мобилизиране на подходящи ресурси (напр. финансиране, човешки ресурси, умения, научноизследователски длъжности), за да се стимулират промените и да се подобрят постиженията и резултатите на системата за НИИ;

б)

с целите за инвестиции в НИРД не само се стимулира общият темп на нарастване на разходите за НИРД, но те също така отразяват по-високото качество на целите в научните, технологичните, обществените или промишлените измерения; това се отнася по-специално за публичните разходи за НИРД в подкрепа на приоритетите на ЕНП, включително реформите на националните и регионалните системи за НИИ, устойчива и конкурентоспособна икономика и двойния преход;

4.

Държавите членки следва да допринесат за постигането на целта на равнището на Съюза за инвестиране на 3 % от БВП на Съюза в НИРД, като определят на доброволна основа национални цели за общия размер на разходите си за НИРД.

5.

Държавите членки следва да ориентират стратегията към постигане на своите национални цели за общи разходи за НИРД, като определят доброволно национални подцели, например относно:

а)

планираните публични разходи за НИРД, изразени като процент от БВП;

б)

процента на националните публични разходи за НИРД, заделен за съвместни програми и инициативи, научноизследователски инфраструктури и европейски партньорства;

в)

очакваното увеличение на общите разходи за НИРД за държавите членки, при които има изоставане спрямо средните разходи на Съюза за НИРД, изразено като процент от БВП.

6.

Държавите членки вземат под внимание предложенията на Комисията за включване на нова цел за усилие на публичната власт в размер на 1,25 % от БВП на Съюза, която държавите членки ще трябва да постигнат координирано в Съюза до 2030 г., и на две нови доброволни цели, според които държавите членки се ангажират да заделят до 2030 г. 5 % от националното публично финансиране на НИРД за съвместни програми и европейски партньорства и да увеличат с 50 % инвестициите в НИРД в тези държави членки, които са под средната за Съюза интензивност на НИРД.

IV.   Координация и наблюдение на политиките

7.

Комисията и държавите членки следва да въведат механизъм за засилена координация, за да се гарантира постигането на напредък към приоритетите на ЕНП. Той следва да включва координация и подкрепа на равнището на Съюза — от етапите на стратегическо планиране и проектиране до етапите на изпълнение и наблюдение — чрез набор от опростени и по-малко обременяващи инструменти и процеси на политиката:

Програма за политиката за ЕНП, одобрена от Съвета, за определяне на действията в областта на ЕНП, които трябва да се изпълняват съвместно и доброволно по координиран и гъвкав начин, без да се увеличава административната тежест за държавите членки, в подкрепа на принципите за НИИ и приоритетите на ЕНП, определени в настоящата препоръка, и за посрещане на предизвикателствата, пред които са изправени Съюзът и националните общности в областта на НИИ, както и широката общественост като цяло. Програмата за политиката за ЕНП следва да бъде ясна и изпълнима и да осигурява реална добавена стойност на Съюза, като в нея следва да бъде определено и описано всяко действие с оглед на неговото изпълнение (на равнището на Съюза и/или на национално равнище);

Индивидуален национален процес или инструмент на политиката, който се използва на доброволна основа от всяка държава членка, например под формата на стратегия, национален план за действие или пътна карта за ЕНП, за определяне на текущи или планирани мерки на национално или на регионално равнище, които допринасят за изпълнението на програмата за политиката за ЕНП и за други приоритетни области за съвместни действия;

Лесна за ползване специална онлайн платформа за политиката за ЕНП за предоставяне на информация относно i) изпълнението на програмата за политиката за ЕНП на равнището на Съюза и на национално равнище и ii) други свързани с това инвестиции, реформи и дейности в подкрепа на принципите и приоритетните области на ЕНП, определени в настоящата препоръка. Онлайн платформата за политиката за ЕНП следва да се основава на съществуващите ресурси и инструменти и да намалява административната тежест за държавите членки и за Комисията.

8.

Държавите членки и Комисията следва да въведат механизъм за засилено наблюдение, за да осигурят подходяща основа за разработването на политики въз основа на обективни данни в рамките на ЕНП, и да предоставят доказателства и анализ в рамките на европейския семестър. Механизмът трябва да включва следното:

таблица с показатели за ЕНП, чрез която да се отчита напредъка към постигане на целите на ЕНП на равнището на Съюза, и по-подробна таблица с показатели за наблюдение на напредъка към постигане на целите на ЕНП на национално равнище чрез богата комбинация от подходящи показатели за приноса, резултатите и въздействието, и качествени анализи, които отчитат различните обстоятелства в държавите членки и са свързани с приоритетите на ЕНП. Таблицата с показатели за ЕНП следва да се актуализира редовно. Таблицата с показатели за ЕНП следва да дава оценка на цялостната консолидация и на колективния напредък в реализирането на приоритетите на ЕНП и следва да представя само обобщени данни на равнището на Съюза;

в рамките на Форума за ЕНП ще се провеждат и редовни политически диалози между държавите членки и Комисията — както на двустранна, така и на многостранна основа — за активно оценяване и насоки при изпълнението на програмата за политиката за ЕНП, по-специално чрез обмен на най-добри практики и на упражнения за взаимно обучение, независимо от другите политически диалози в рамките на Комитета за европейското научноизследователско пространство и иновациите. Комисията ще предостави допълнителна подкрепа чрез механизма за подкрепа в областта на политиките по линия на „Хоризонт“ и инструмента за техническа подкрепа.

9.

Държавите членки и Комисията следва да обменят информация чрез онлайн платформата за политиката за ЕНП относно своите текущи и планирани политики и програми, които допринасят за изпълнението на програмата за политиката за ЕНП, а в по-широк план и за принципите и приоритетите, определени в настоящата препоръка.

10.

Комисията следва да извършва преглед на изпълнението на програмата за политиката за ЕНП на всеки 18 месеца и да изготвя доклад, който се разглежда от Съвета, относно актуалното състояние на нейното изпълнение с оглед на насочването на текущата програма за политиката за ЕНП и изготвянето на нейните прегледи и актуализации, които ще бъдат обсъждани и одобрявани от Съвета. Комисията следва ежегодно да представя на всяка държава членка доклад за постигнатия от нея напредък в подкрепа на редовните политически диалози между държавите членки и Комисията.

V.   Преглед

11.

Съветът следва да преразглежда приоритетните области за съвместни действия, посочени в препоръка 2, най-късно на всеки шест години след приемането на настоящата препоръка.

Съставено в Брюксел на 26 ноември 2021 година.

За Съвета

Председател

S. KUSTEC


(1)  Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Актуализиране на новата промишлена стратегия за 2020 г.: изграждане на по-силен единен пазар за възстановяването на Европа“.