ПРИЛОЖЕНИЕ

НАСОКИ ОТНОСНО ПРИНЦИПА ЗА ПОСТАВЯНЕ НА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ НА ПЪРВО МЯСТО

1.   ВЪВЕДЕНИЕ

В настоящите насоки се съдържат обяснения относно начина на прилагане на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място (EE1st). Следването на насоките не означава автоматично, че са изпълнени правните изисквания.

Насоките са насочени главно към създателите на политики и регулаторните органи на европейско, национално и местно равнище и до известна степен към участниците на пазара и инвеститорите, вземащи решения относно действия, свързани с устойчивост и ефективност.

Те се основават на възложеното от Комисията проучване „Analysis to support the implementation of the Energy Efficiency First principle in decision-making“ (Анализ в подкрепа на прилагането на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място при вземането на решения) (1) и допълнителни научни изследвания, които имат за цел да направят принципа по-оперативен, по-специално предварителните констатации по проектите ENEFIRST (2) и sEEnergies (3) по линия на програма „Хоризонт 2020“. Като следват подхода на подкрепящото проучване, насоките имат за цел да осигурят повече информация за действията, които трябва да предприемат създателите на политики и регулаторните органи в процеса на вземане на решения при прилагане на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място (вж. фигура 1). В последния раздел се дават повече указания относно областите, които трябва да се разгледат, както и примери за прилагането на принципа в контекста на различни сектори.

Източник: Европейска комисия въз основа на проучването на Ecorys.

2.   ОПРЕДЕЛЕНИЕ И ПРИЛАГАНЕ НА РАВНИЩЕТО НА ЕС

2.1.   Определение на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място на равнището на ЕС

С приемането през февруари 2015 г. на Съобщението относно енергийния съюз (COM(2015) 80) принципът за поставяне на енергийната ефективност на първо място беше признат като водещ принцип за енергийна ефективност на равнището на ЕС, като един от петте стълба на енергийния съюз. Поради това, а също и след силната подкрепа за принципа от страна на Европейския парламент, той беше включен в Регламента относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата (Регламент (EС) 2018/1999), както и в Директивата относно енергийната ефективност (Директива (EС) 2018/2002) (ДЕЕ).

Регламентът относно управлението е първият правен акт, който определя принципа и призовава за прилагането му на равнището на ЕС. Всъщност член 2, точка 18 гласи:

Освен това в съображение 64 се обяснява какво означава прилагането на принципа:

Някои допълнителни обяснения за начина, по който следва да се прилага принципът, бяха включени в изменението от 2018 г. на Директивата относно енергийната ефективност, чието съображение 2 гласи:

Въпреки че определението, избрано от законодателството на Съюза, е едно от многото и в литературата могат да бъдат открити и други определения (4), важното е, че независимо от точното определение идеята, която стои зад него, е да се отдаде приоритет на енергийната ефективност.

2.2.   Прилагане на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място на равнището на ЕС

Освен специфичните мерки и цели, ДЕЕ също поставя и специфични изисквания за разглеждане на решенията за енергийна ефективност в определен контекст, като по този начин вече се предвиждат конкретни начини за прилагане на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място. Например съгласно член 6 се изисква държавите членки да вземат предвид високите показатели на енергийна ефективност при закупуването на продукти, услуги и сгради. По същия начин съгласно член 19 от държавите членки се изисква да отстраняват регулаторни и нерегулаторни пречки във връзка с публичните покупки, годишните бюджети и счетоводството, които карат публични органи да се въздържат от вземане предвид на енергийната ефективност в своите инвестиционни решения (5). За тази цел член 19 предвижда мерките, които държавите членки могат да обмислят за отстраняване на пречките, като например регулаторни разпоредби или изменения на правната рамка, опростени административни процедури или мерки за подпомагане, например насоки и техническо съдействие, а също повишаване на осведомеността и осигуряване на стимули.

Освен това съгласно член 14 се изисква държавите членки да намерят най-ефективните от гледна точка на ресурсите и разходите решения за посрещане на нуждите от отопление и охлаждане и по-специално да обмислят високоефективното комбинирано производство на енергия като решение за енергийна ефективност в своята оценка на разходите и ползите от нови и значително преоборудвани инсталации за производство на енергия. Съгласно член 15 се изисква държавите членки да направят необходимото националните енергийни регулаторни органи да обръщат надлежно внимание на енергийната ефективност, когато изпълняват регулаторните задачи, свързани с експлоатацията на газовата и електроенергийната инфраструктура. Изисква се също те да предоставят стимули за мрежовите оператори да осигуряват системни услуги на мрежовите потребители, даващи им възможност да реализират мерки за подобряване на енергийната ефективност в контекста на продължаващото въвеждане на интелигентни енергийни мрежи.

В предложението за преразглеждане на ДЕЕ (6) се въвежда нов член относно принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място, в който се определя задължение за държавите членки да направят необходимото решенията за енергийна ефективност да бъдат обмисляни при вземането на решения относно планирането, политиката и инвестициите в енергийната система и неенергийните сектори. Изисква се също така държавите членки да насърчават и прилагат методики за анализ на разходите и ползите, които позволяват правилна оценка на по-широките ползи от решенията за енергийна ефективност. В него също така се предвижда подходящ мониторинг на прилагането на принципа, извършван от специализиран орган, и докладване.

Докато в Регламента относно управлението се включва реакцията на потреблението съгласно принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място, в законодателството относно структурата на пазара на електроенергия (7) се обяснява по какъв начин трябва да се третират разпределените енергийни ресурси при планирането и експлоатацията на мрежите (вж. също раздел 4.1.1.2). Съгласно Директивата за електроенергията при планирането си операторите на преносни системи (ОПС) трябва да „вземат изцяло под внимание потенциала на използването на оптимизация на потреблението, съоръжения за съхраняване на енергия или други ресурси, като алтернатива на разширяването на системата в допълнение към очакваното потребление и търговията с други държави“ (член 51, параграф 3). Плановете за разпределителните мрежи „ предвиждат прозрачност на необходимите средносрочни и дългосрочни услуги за гъвкавост (…). Планът за развитие на мрежата освен това включва използването на оптимизацията на потреблението, енергийната ефективност, съоръженията за съхраняване на енергия или други ресурси, които операторите на разпределителните системи използват като алтернатива на разширяването на системата “ (член 13, член 17 и член 32, параграфи 1 и 3).

В други политики на ЕС също пряко се подчертава ролята на енергийната ефективност. В Стратегията на ЕС за интеграция на енергийната система (COM(2020) 299) енергийната ефективност се разглежда като основен елемент и се отправя призив за прилагането на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място в цялата енергийна система. Това включва отдаването на приоритет на решения от страната на потреблението, когато за постигането на целите на политиката те са по-ефективни от гледна точка на разходите от инвестициите в инфраструктура за енергоснабдяване. Принципът е свързан с кръговостта и подобреното използване на ресурсите, които следва да доведат до намаляване на общите нужди от инвестиции и на разходите, свързани с производството, инфраструктурата и използването на енергия.

В стратегията за вълна на саниране (COM(2020) 662) принципът за поставяне на енергийната ефективност на първо място се подчертава като един от основните принципи при санирането на сгради до 2030 г. и 2050 г. Това ще бъде ръководен принцип при прилагането на стратегията, включително преразглеждането на Директивата относно енергийните характеристики на сградите (ДЕХС), предвидено за края на 2021 г. Преди това принципът за поставяне на енергийната ефективност на първо място беше подчертан също в Препоръка (EС) 2019/786 на Комисията от 8 май 2019 г. относно санирането на сгради (8), която беше ръководен документ за разработването на дългосрочните стратегии за саниране съгласно изискванията на ДЕХС.

Принципът се утвърждава и в предложението на Европейската комисия от 15 декември 2020 г. за преразглеждане на Регламента за трансевропейската енергийна мрежа (Регламента за TEN-E) (9) с цел да се гарантира съгласуваност на политиките и ефективно развитие на инфраструктурата. В предложението принципът за поставяне на енергийната ефективност на първо място се включва в процеса на планирането и оценката на проекти чрез въвеждане на задължителни разпоредби. С предложението по-специално се изисква Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER) да включи принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място в общите указания относно съвместните сценарии, които следва да бъдат разработени от Европейската мрежа на операторите на преносни системи (ЕМОПС) за газ и за електроенергия. ЕМОПС също така прилагат принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място при оценяване на недостатъците по отношение на инфраструктурата и разглежда приоритетно всички целесъобразни несвързани с инфраструктурата решения.

3.   ПРИЛАГАНЕ НА ПРИНЦИПА ЗА ПОСТАВЯНЕ НА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ НА ПЪРВО МЯСТО В ПРОЦЕСА НА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ

3.1.   Подход, който трябва да бъде възприет

Докато политиката за енергийна ефективност е насочена към насърчаване на амбицията по отношение на енергийната ефективност и определянето на мерки, водещи пряко до икономии на енергия, идеята, която стои в основата на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място, е внимателно да се вземат предвид специфичните решения за икономия на енергия като възможни алтернативи, включително промяната в поведението на гражданите и организациите и енергоспестяването. Това означава, че прилагането на дадено енергийно ефективно решение е един от възможните резултати от прилагането на принципа, ако при оценката на вариантите то се окаже такова, но това не винаги е така.

Логиката на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място е, че той следва да доведе до идентифициране на жизнеспособни решения за енергийна ефективност в съответствие с най-съвременното технологично равнище, като предостави възможност за тяхното въвеждане и правилно прилагане, ако бъде избран като перспектива. Освен това принципът изисква разглеждане на потенциалното отрицателно въздействие върху енергийната ефективност на конкретните решения (например разширяване на инфраструктурата за газ от изкопаеми източници със срокове на амортизация до 50 години), което би могло да възпрепятства енергийната ефективност в дългосрочен план.

Заедно с ресурсната ефективност принципът за поставяне на енергийната ефективност на първо място е важен фактор и в дългосрочната стратегия на ЕС за декарбонизация, в която се предполага, че до средата на века настоящата енергийна система, основана главно на изкопаеми горива, ще трябва коренно да се промени и да се премине към широкомащабна електрификация на енергийната система благодарение на използването на възобновяемите енергийни източници, както на равнището на крайните ползватели, така и при производството на несъдържащи въглерод горива и изходна суровина за промишлеността.

Също така трябва да се подчертае, че целта на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място не е само да се намали потреблението на изкопаеми горива. Приема се, че най-добрата енергия е тази, която не е произведена, защото няма нужда да се използва. Това означава, че следва да се предпочете и намаляването на търсенето пред производството на енергия от неутрални по отношение на климата източници, защото това спомага също за контрола на равнището на инвестициите, необходими за прехода към възобновяеми източници, и подкрепя по-устойчив подход към ресурсите, които във всички случаи са ограничени.

За да се реши дали на енергийната ефективност следва да се даде приоритет пред други варианти, не е достатъчен просто анализ на разходната ефективност, а трябва да се вземат предвид различни аспекти:

По-широк контекст

Мерките за енергийна ефективност следва да се разглеждат в по-широк контекст. По-специално енергийната ефективност е основен градивен елемент на политиката на ЕС в областта на климата и енергетиката в прехода към неутралност по отношение на климата до 2050 г. Това означава, че принципът следва да подкрепя екологично устойчивите инвестиции в съответствие с Регламента за таксономията (10). От значение са също и други основни принципи за създаване на политики, като например принципът „за ненанасяне на значителни вреди“ или „принципът на иновациите“. Освен това тези принципи следва да бъдат взети предвид съвместно при разглеждане на нововъзникващи технологии и определяне на ориентирани към бъдещето подходи. В този контекст критични елементи, които трябва да бъдат разгледани, са прогнозите за съответните пазари и бъдещите тенденции.

Обществена перспектива

Ефективността на разходите, която е в центъра на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място, следва да се разглежда предимно с оглед на широката обществена перспектива, а не само от гледна точка на ефективността на разходите за инвеститора или ползвателя. Това изисква да се вземат предвид многобройните ползи от енергийната ефективност за обществото като цяло (11). Тази широка обществена перспектива е от ключово значение за правилната оценка на вариантите за енергийна ефективност. Освен това ефективността на разходите трябва да се разглежда в краткосрочен и дългосрочен план, като се отчитат сроковете на амортизация и обезценка.

Системен подход

Принципът за поставяне на енергийната ефективност на първо място следва да разглежда подобренията на ефективността на системно равнище. Това означава, че оптимизацията на енергийната система и ефективното интегриране на решения за чиста енергия са в центъра на прилагането на принципа. Това изисква по-широк поглед, при който ресурсите, свързани с доставките (изкопаеми горива, възобновяеми енергийни източници, инфраструктура) се оценяват спрямо ресурсите от страната на потреблението (гъвкавост на потреблението и реакция на потреблението, подобрени енергийни характеристики на конкретните решения, енергийна независимост), като разходите и ползите се разглеждат от гледна точка на обществото, както се посочва по-горе. Такъв подход е разработен в рамките на проекта ENEFIRST (12). Това означава, че трябва да се разглежда цялата енергийна верига: производство, транспорт, разпределение, потребление, излизане от употреба.

Равнище на взетото решение

Системният подход се отнася до прилагането на принципа по отношение на решения относно проектиране и планиране на активи. Този подход може да придаде на принципа по-голяма сложност. На по-ниското равнище на процеса на вземане на решения е подходящо и по-опростено прилагане на принципа, когато решението се отнася до избора на конкретни активи. В този контекст акцентът пада върху оценката на енергийната ефективност (енергийните характеристики) на алтернативите. Този подход е насочен към осигуряване на подобрена ефективност при доставките или намаляване на енергийните потребности чрез избор на по-ефективни в енергийно отношение продукти и услуги, както и подкрепа за насочени към бъдещето, благоприятстващи иновациите, ресурсно ефективни и ориентирани към кръговостта решения. С други думи, принципът следва да даде тласък на инвестициите към най-ефективната от ефективните алтернативи.

Различни стимули

Следва да се отдава по-висок приоритет на по-широките обществени ползи и ефективността на енергийната система, като е необходимо те да се разглеждат също и от отделните инвеститори. Тъй като от гледна точка на инвеститорите и крайните ползватели индивидуалните ползи обикновено надделяват над по-широкото въздействие, ако тяхната цена не е адекватно определена, са необходими специални действия и стимули, за да се гарантира, че ефективността на системата се разглежда адекватно на различните равнища на вземане на решения.

Вид решение и лице, отговорно за вземането на решение

Начинът, по който се прилага принципът, зависи от това къде, кога и от кого той трябва да се прилага. Принципът се прилага за различни видове решения, свързани с планиране на дейности, разработване на политики, подготовка на инвестиционни проекти и тяхното финансиране. Тези решения не се ограничават до енергийния сектор, но енергийната ефективност би могла да играе особено важна роля при вземането на решения относно енергийната инфраструктура, където решенията от страната на потреблението биха могли да допълнят или заменят инвестициите във връзка с потреблението, когато на дадено решение се отдава приоритет поради цялостната му ефективност в сравнение със съществуващите алтернативи, или ако могат да бъдат въведени нови компоненти (например компресори, които могат да оползотворяват отпадна топлина/отпадна електроенергия). Освен това, в зависимост от сектора и контекста на решенията, различните лица, отговорни за вземането на решения, ще имат различна роля в прилагането на принципа.

Допустими действия

Принципът има за цел разглеждането на широк спектър от мерки за енергийна ефективност, ориентирани към потреблението и доставките. Въпреки че решенията от страната на потреблението са от ключово значение за намаляване на необходимостта от енергия или за по-доброто ѝ използване, когато се внедрява енергийна инфраструктура или енергопотребяващо оборудване, е необходимо също така да се разгледат технологиите и начините, по които те биха могли да се използват, така че да доведат до икономии на енергия (13).

Благоприятстващи условия

Докато прилагането на принципа е свързано с разглеждане на конкретни елементи, неговата основна цел е да се прилагат решенията за енергийна ефективност, когато те са определени като правилни. Това предполага, че включването на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място в създаването на политики също следва да доведе до отстраняване на регулаторните и нерегулаторните пречки, възпрепятстващи жизнеспособността и прилагането на решения за енергийна ефективност. Освен това, за да могат да разгледат всички варианти за енергийна ефективност, различните участници трябва да разполагат с достатъчна информация за икономиите на енергия при различните решения и начините за оценка на тяхното социално, екологично и икономическо въздействие, разходи и ползи. Следва да се вземе предвид и бъдещото въздействие на изменението на климата върху енергийната система, включително върху самите решения за енергийна ефективност. Освен това, поради естеството на по-широките ползи от икономиите на енергия, които биха могли да бъдат по-големи за обществото отколкото за инвеститорите, може да са необходими специфични стимули или изисквания за стимулиране на енергийно ефективно поведение и инвестиции.

3.2.   Стъпки, които трябва да бъдат предприемат

Както е посочено по-горе, действията, които следва да се предприемат при прилагането на принципа, до голяма степен зависят от етапа на процеса на вземане на решения и вида лице, отговорно за вземането на решение. Матрицата по-долу (вж. таблица 1) свързва различните стъпки във връзка с прилагането на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място в процеса на вземане на решения с различните етапи и видове лица, отговорни за вземането на решения (14).

Таблица 1

Действия на различните лица, отговорни за вземането на решения, свързани с принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място, в процеса на вземане на решения

Етап	Създатели на политики	Регулаторни органи	Участващи на пазара субекти
Етап на създаване	— Определяне на целите на политиката — Определяне/актуализиране на регулаторната рамка — Анализиране на въздействието на политиката и на алтернативите	— Определяне на правила за достъп до пазара за решенията за енергийна ефективност или за решенията по реакция на потреблението — Извършване на проверка за съответствие на целта на стопанската дейност/проекта с целите на политиката и правилата за достъп до пазара	— Определяне на целта на стопанската дейност/проекта
Подготовка		— Определяне на метод за извършване на анализа на разходите и ползите (АРП) по принцип	— Определяне на метод за извършване на АРП във връзка с конкретно приложение — Събиране на информация — Прогнозиране на потреблението на енергийни услуги — Идентифициране на други разходи и рискове — Систематична оценка въз основа на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място
Утвърждаване		— Проверка и одобряване, ако е целесъобразно, на плана за прилагане	— Предлагане на плана за прилагане
Прилагане			— Прилагане на плана, например предоставяне на планираната услуга, приемане на технологии за енергийна ефективност, вземане на инвестиционни решения и т.н.

Източник: Проучване на Ecorys.

Въз основа на тази матрица е проектиран инструмент за вземане на решения под формата на схема на процеса на вземане на решения с насочващи въпроси за всяка от стъпките. Инструментът осигурява ценна информация за различните стъпки чрез определяне на множество насочващи въпроси, указващи проблемите, които трябва да бъдат разгледани при прилагане на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място. За да се илюстрира по-добре приложимостта на инструмента, проучването предоставя и четири реални примера (представени в раздел 4).

В схематичното представяне на процеса на вземане на решения по-горе различните участници имат различни роли. По-голямата част от анализираните в проучването области на политиката и приложения на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място представят участващите на пазара субекти като действащи лица при изготвянето на планове или инвестиционни решения и следователно този график за действия е подходящ за определените области на политиката и приложения. Съществуват обаче и други области, в които създателите на политики (например разработващи националните планове в областта на енергетиката и климата (НПЕК) и други решения, определящи политиките) или регулаторните органи (например (одобряващи) прогнозите или сценариите, свързани с плана за разширяване на енергийната мрежа) са основните участници най-малко в систематичната оценка по време на етапа на прилагане. Това означава, че начинът, по който принципът за поставяне на енергийната ефективност на първо място ще се прилага от различните участници, зависи в много голяма степен от контекста. Въпреки че някои стъпки са приложими за всякакви ситуации, други могат да бъдат специфични за сектора и да предполагат различни действия в зависимост от вида на решението, областта на политиката или участниците. В някои случаи може да участва само един вид лице, отговорно за вземането на решение.

Независимо от сектора и вида на решението (политика, планиране или инвестиции), общият подход към прилагането на принципа ще остане същият, но различните участници ще трябва да следват различни стъпки.

Създателите на политики и регулаторните органи трябва да играят особена роля, като предоставят възможност за прилагане на принципа, определят точните правила (по време на етапа на създаване) и утвърждават неговото прилагане. Те могат също да бъдат и участниците, които прилагат пряко принципа, като следват стъпките, определени по време на етапите на подготовка и прилагане. Например създателите на политики следва да прилагат принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място, когато подготвят стратегически планове или определят целите на политиката. Регулаторните органи би трябвало да прилагат принципа при определяне на правилата и разпоредбите, които засягат енергийната система, по-специално правилата за структурата на пазара, или които оказват въздействие върху енергопотреблението. В повечето случаи обаче подготовката и прилагането на решенията се осъществяват на равнището на участващите на пазара субекти.

Тъй като настоящите насоки са предназначени предимно за създателите на политики и регулаторните органи, акцентът пада повече върху общите и универсалните аспекти на прилагането на принципа. За тази цел, въз основа на определените в проучването етапи и стъпки, в разделите по-долу са посочени и обяснени по-специфични действия, които трябва да бъдат разгледани от създателите на политики и регулаторните органи, главно на етапа на създаване, при който трябва да бъдат определени правилните рамкови условия, и на етапите на подготовка и утвърждаване от страна на регулаторните органи, тъй като тези действия могат да бъдат предприети и от създателите на политики. Специално внимание се обръща на действията, свързани с мониторинга и докладването, като последващите действия по взетите решения и направения избор.

В процеса на вземане на решения стъпките по време на етапите на подготовка и прилагане също зависят в голяма степен от контекста. Възможно е да се посочат някои по-конкретни действия, както и изискванията за правилното извършване на тези действия. По-подробното обяснение за начина, по който следва да се извършват тези действия, обаче надхвърля обхвата на настоящия документ. Тези действия обикновено биха били предприети от участващите на пазара субекти, които работят при различни условия, и ще бъдат необходими подробни секторни ръководства, за да се обхванат всички особености. В таблицата по-долу е представен преглед на действията и предпоставките за тях във връзка с различните стъпки от етапите на подготовка и прилагане. При реалните примери от проучването, представени в раздел 4, се посочват конкретни действия за съответните участници в контекста на конкретно решение в избрания сектор. От гледна точка на създателите на политики правилното включване на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място при етапа на подготовката и прилагането следва да се гарантира чрез подходяща оценка на въздействието.

Таблица 2

Стъпки, действия и предпоставки за прилагането на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място от страна на изпълнителите

Стъпка	Действие	Предпоставки
Определяне на целта на стопанската дейност/проекта	— Разглеждане на енергийната ефективност като част от дадено решение	— Наличие на информация — Достъп до ноу-хау
Определяне на методиката за извършване на АРП	— Разглеждане на по-широките ползи от енергийната ефективност и тяхното количествено определяне — Определяне на критерии за избор на правилното решение	— Стандартизирана методика за избор — Наличие на данни — Наличие на инструменти/модели
Събиране на информация	— Анализ на пазарите — Анализ на иновативните решения — Разглеждане на развитието на политиката — Осигуряване на качествени данни за АРП — Оценка на нуждата от инвестиции и възвръщаемостта на инвестициите	— Наличие на информация — Наличие на данни — Експертен опит
Прогнозиране на потреблението на енергийни услуги	— Разглеждане на бъдещите енергийни потребности — Оценка на въздействието на алтернативите върху енергопотреблението и, когато е приложимо, върху натоварването	— Наличие на дезагрегирани данни за енергопотреблението — Национални/регионални прогнози — Стабилна политическа рамка
Идентифициране на други разходи и рискове	— Разглеждане на въздействието, което оказват факторите за прилагане — Разглеждане на промените в цените на горивата и енергията — Разглеждане на макроикономическото развитие — Разглеждане на периодите на възвръщаемост и бъдещите парични потоци	— Наличие на данни — Ясни цели на политиката — Наличие на предходен опит — Наличие на решения за намаляване на риска (например дружества за предоставяне на енергийни услуги)
Оценка на алтернативите	— Прилагане на АРП (остойностяване на въздействията) — Оценка на разходната ефективност — Проверка за това дали решенията са ориентирани към бъдещето — Разглеждане на обществената подкрепа и наличното финансиране	— Достъп и леснота за използване на наличните данни и инструменти/модели — Правилен експертен опит — Схеми за финансиране и подкрепа за проектите за енергийна ефективност
Прилагане	— Заделяне на правилните ресурси и ноу-хау — Използване на инструменти за подкрепа — Гарантиране на правилно използване	— Наличие на експертен опит и ресурси (човешки и финансови) — Лесен достъп до схеми за подпомагане — Механизми за получаване на обратна информация между изпълнители и ползватели
Мониторинг и оценка	— Събиране на данни — Одит на прилагането — Оценка на въздействието и степента на постигане на целите	— Предварително определени показатели — Достъп до данните — Наличие на инструменти за анализ и обработка на данни — Наличие на средства

Източник: Европейска комисия.

3.3.   Основни участници

Въпреки че решенията за енергийна ефективност могат да се прилагат от публичния сектор, частните дружества и потребителите, прилагането на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място има отражение също и в по-широк план върху създателите на политики и регулаторните органи, които трябва да проправят пътя за прилагането на енергийно ефективни решения в различен контекст. В резултат на прилагането на принципа от тези участници, участващите на пазара субекти и инвеститорите следва да разполагат с правилните инструменти и информация, необходими за надлежна оценка и прилагане на енергийно ефективните решения.

Следователно основните участници са, както следва:

Създателите на политики

В тях се включват:

а)	институциите на ЕС, които участват в стандартната законодателна процедура на ЕС, т.e. Европейската комисия, Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз;

б)	правителства, национални парламенти и административни ведомства, чиято компетентност обхваща цялата територия на дадена държава членка;

в)	регионални, провинциални и местни органи на управление, парламенти и административни ведомства, чиято компетентност обхваща регионите, провинциите и общините на дадена държава членка.

Що се отнася до създателите на политики, прилагането на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място се отнася до всички аспекти, засягащи допустимостта, осъществимостта и подкрепата за енергийна ефективност (включително мерки, които стимулират поведение, ориентирано към икономии на енергия), не на последно място чрез публично финансиране и възлагане на обществени поръчки. Чрез определяне на рамката създателите на политики следва да насочват другите субекти към енергийно ефективни решения. Това включва определяне на цели, които не изключват енергийно ефективните алтернативи, отстраняване на правните и административните пречки и извършване на надлежна оценка на различните инициативи по политиката, тяхното въздействие върху енергопотреблението и възможните компромиси по отношение на мерките за икономии на енергия, също и в дългосрочна перспектива.

Създателите на политики следва също да се уверят, че се предоставят стимули за енергийно ефективни решения поради факта, че мерките за енергийна ефективност не винаги се разглеждат като оптимални по отношение на разходите от индивидуална гледна точка (например поради дългите срокове на възвръщаемост, свързаните рискове или недостатъчната осведоменост), но биха били желателни решения от гледна точка на обществото. За да се обхванат всички тези аспекти, енергийната ефективност трябва да се превърне в политически приоритет както на стратегическо, така и на оперативно равнище, включително с участието на финансовите институции, когато е целесъобразно.

На местно равнище решенията, взети от публичните органи, обикновено са по-близо до прилагането и могат пряко да повлияят на избора на решение. Примери за решения, при които следва да се взема предвид принципът за поставяне на енергийната ефективност на първо място, когато е възможно, са решенията относно конкретно изразходване на наличните средства, решенията за предоставяне на разрешения за локализирането на инвестиции, както и планирането на предоставянето на обществени услуги. Освен това местните органи на управление се нуждаят от дългосрочен хоризонт на планиране с цел прилагане на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място при оценка на различните варианти и избягване на зависимостта от някои технологии или начини за производство в съответствие с местните цикли на планиране.

Регулаторни органи

Тази група обхваща публичните регулаторни органи или агенциите, оправомощени на национално или регионално равнище да определят правилата, както и да гарантират съответствието, да упражняват надзор върху функционирането на пазарите и да контролират тарифите на регулираните пазарни сегменти. По-специално тя включва регулаторите на енергия и агенциите с регулаторни и надзорни функции.

Регулаторните органи следва да гарантират спазването на правилата, които осигуряват достъп до пазарите и дават възможност за енергийно ефективни решения. Те следва също така да предоставят методиките и насоките относно начините за оценка на различните алтернативи при анализа на разходите и ползите, като се вземат предвид по-широките ползи, и накрая, за проверка на прилагането, за да се види дали принципът за поставяне на енергийната ефективност на първо място се прилага правилно, когато се предвижда одобрение, проверка или мониторинг на проектите, представени от дружествата на пазара. Що се отнася до последното, важно е да се създадат подходящи разпоредби за мониторинг и оценки, за да се събере информация за това как на практика функционира енергийната ефективност.

Участващи на пазара субекти

Тази група обхваща дружествата, гражданските енергийни общности и инвеститорите, които са отговорни за действителните решения на пазара. Тя включва също така възлагащите органи и възложителите (15) съгласно определението в правилата за обществените поръчки, доколкото техните решения за покупка на стоки или услуги на различните пазари засягат енергопотреблението. Принципът за поставяне на енергийната ефективност на първо място би бил приложим по отношение на решения относно критериите за възлагане на обществени поръчки или решения за покупки, лизинг или модернизация на сгради, които тези органи притежават или заемат.

В енергийния сектор основният акцент очевидно пада върху дружествата на енергийния пазар, спрямо които се прилагат специални нормативни уредби, и по-специално:

а)	Доставчици на енергия: търговски производители на електроенергия, топлинна или охладителна енергия и други стоки, както и правните субекти, които продават енергия (например електроенергия, топлинна/охладителна енергия, природен газ) на потребителите;

б)

Оператори на мрежи: субекти, отговорни за експлоатацията, осигуряването на поддръжката и, ако е необходимо, развитието на разпределителната и преносната система в даден район, с цел да се гарантира дългосрочната способност на системата да задоволява потребностите от електроенергия, топлинна или охладителна енергия и природен газ; както и

в)

Доставчици на услуги по управление на потреблението: субекти, които подкрепят потребителите както при подобряване на енергийната ефективност и реакцията на потреблението, така и при повишаване на гъвкавостта, с която реагират потребителите, включително например доставчици на агрегирани услуги в електроенергийната система.

В сравнение с търговските дружества, чиято основна цел е максимално увеличаване на печалбите, дружествата за комунални услуги могат да имат различни цели, които са нормативно определени. От тях може да се изисква да преследват цели за устойчиво развитие или да прилагат някаква форма на критерии за устойчивост в своите инвестиционни решения. В такива ситуации принципът за поставяне на енергийната ефективност на първо място би бил приложим при определянето на целите на проекта, извършването на анализ на разходите и ползите, оценката на въздействието на различните алтернативи или намирането на правилното решение, което да бъде приложено.

Групата на участващите на пазара субекти обхваща също така регулираните инвеститори, както и публичните и частните финансови институции, които ще прилагат принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място като част от своята дейност. Принципът за поставяне на енергийната ефективност на първо място следва да спомогне за насочване на дейностите на финансовите институции към дългосрочна устойчивост на техните активи и финансови портфейли. Погледнато в дългосрочна перспектива, принципът за поставяне на енергийната ефективност на първо място следва да подкрепя разработването на иновативни модели на приходите в областта на енергийната ефективност (например енергийната ефективност като услуга), както и условията, при които могат да бъдат отблокирани частни инвестиции.

Най-общо казано, на равнището на предприятията системите за енергийно управление, като например стандарт ISO 50001, ако се спазват правилно, следва да доведат до приемане на енергийно ефективни решения, които подобряват енергийните характеристики на предприятията. Също така енергийните одити и свързаните с тях последващи действия следва да доведат до повишаване на осведомеността и подобрения на енергийната ефективност, ако те са разходоефективни от гледна точка на стопанската дейност на предприятието. Tова не означава, че принципът за поставяне на енергийната ефективност на първо място е напълно ирелевантен. Прилагането на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място би могло също така да помогне на търговските дружества да определят енергийно ефективни проекти и инвестиции, да оценяват правилно разходите и ползите, включително по-широките ползи за своите служители, както и да изпълняват тези проекти и инвестиции по правилния начин.

3.4.   Определяне на целите на политиката

Важно е целите и задачите да не предопределят решенията, които да се използват за тяхното постигане, освен когато това е необходимо. Ако мерките за енергийна ефективност биха могли да бъдат част от решението, целите на политиката не следва да изключват такива мерки. Това изисква определяне на целите въз основа на резултатите и желаното въздействие, а не на вложените ресурси. Очевидният подход е да се определят общите цели въз основа на характеристиките на системата, а не целите за конкретните решения, например за постигане по-скоро на съответствие между енергийните доставки и енергийните потребности, вместо за увеличаване на мощностите за производство на електроенергия с 5 % с цел постигане на съответствие с очакваното нарастване на енергийните потребности. Очевидно е, че целите на политиката могат да се окажат доста специфични в някои ситуации, но това не следва да пречи да се вземат под внимание начините за подкрепа на енергийно ефективните решения с подходящо определяне на целите. Ето защо за инициативи, които биха засегнали енергопотреблението, още на етапа на определяне на целите е важно да се разгледа въздействието върху енергопотреблението и компромисите между различните решения, чрез които биха могли да се постигнат тези цели.

В този контекст е важно правилно да се определят показателите и методиката за мониторинг на целите. Ако намаляването на енергопотреблението би могло да допринесе за поставените цели или ако постигането на поставените цели би засегнало енергопотреблението, е необходимо да се оцени връзката между целите и очакваните равнища на енергопотребление. На този ранен етап от процеса на вземане на решения подобни оценки може да са трудни и са необходими известен опит и данни за минали периоди. Поради тази причина от самото начало следва да се вземе под внимание мониторингът на реалното въздействие на предприетите действия за постигане на тези цели върху енергопотреблението, включително протоколите за мониторинг и оценка.

3.5.   Определяне на регулаторна рамка

3.5.1.   Определяне на точните правила и законодателство

Както принципът за поставяне на енергийната ефективност на първо място, така и мерките за енергийна ефективност изискват подходяща благоприятна правна рамка, даваща възможност за тяхното прилагане на практика. Законодателството трябва да определи енергийната ефективност като възможно решение, да направи възможно нейното прилагане и да гарантира правилните последващи действия. Ако е необходимо, то следва също да разгледа пречките пред енергийно ефективните решения.

С цел оценка на приложимостта на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място към конкретна инициатива в рамките на политиката, нормативна разпоредба или проект може да се извърши първоначален скрининг въз основа на набор от въпроси (три групи по три въпроса). Първата група въпроси помага да се установи дали енергийната ефективност попада в обхвата на предстоящата инициатива или проект. Втората група помага да се изясни дали енергийната ефективност може да се приложи на практика, а третата група — дали енергийната ефективност може да бъде правилно приложена.

Трите групи въпроси са, както следва:

1.

Представлява ли енергийната ефективност вариант? — Инициативата засяга ли енергопотреблението или води ли до разширяване на енергийните доставки? — Може ли енергийната ефективност да спомогне за постигане на целите на инициативата? — Съществуват ли решения за енергийна ефективност, които биха могли да се разгледат в контекста на инициативата? Тези въпроси трябва да се разглеждат заедно на каскаден принцип. Ако отговорът на всички въпроси е „ДА“, тогава следва да се проучат допълнителните аспекти на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място, обхванати от въпросите по-долу (същото важи и ако отговорите са „не съм сигурен“). Ако отговорът на първия въпрос е „НЕ“, това означава, че не съществува възможност за прилагане на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място. Ако отговорът на второто тире от въпросите е „НЕ“, това означава, че енергийната ефективност не би била подходящ подход за постигане на целите в даден контекст, а отрицателният отговор на последния въпрос показва, че няма жизнеспособно енергийно ефективно решение за постигане на тези цели. Отрицателен отговор/отговори би означавал, че не е необходимо да се разглеждат останалите групи въпроси.

2.

Осъществимо ли е прилагането на даден вариант за енергийна ефективност? — Възможно ли е правилно да се оценят преките и по-широките ползи от решенията за енергийна ефективност на равнището на енергийната система или на отделните уреди? — Съществуват ли пречки, засягащи прилагането на възможното решение за енергийна ефективност? — Може ли да се гарантира, че решенията за енергийна ефективност са ефективни за постигане/осигуряване на принос към целите на инициативата? Ако отговорът на някой от въпросите е „НЕ“ или „не съм сигурен“, необходимо е да се предприемат допълнителни действия в съответствие с принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място за решаване на проблемите. Положителните отговори на всички въпроси означават, че в даден контекст съответните лица, отговорни за вземането на решения, следва да имат възможност да приложат принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място. Във всеки случай следва да се разгледа и третата група въпроси.

3.

Може ли даден вариант за енергийна ефективност да бъде правилно приложен? — Знаят ли субектите, отговорни за прилагането, как да оценяват решенията за енергийна ефективност? — Има ли достатъчно налични ресурси и информация за прилагане на решенията за енергийна ефективност? — Налице ли са механизми, които биха позволили прилагането и проверката на изпълнението? Ако отговорът на някой от въпросите е „НЕ“ или „не съм сигурен“, необходимо е да се предприемат допълнителни действия с цел да се гарантира, че проследяването на принципа може да се извърши чрез подходящ избор на най-добрите решения. Положителните отговори биха потвърдили, че при прилагане на принципа в контекста на планираната инициатива са налице подходящите условия съответните субекти да вземат добре информирано решение, което би било оптимално от гледна точка на целите на политиката.

Допълнителните действия не означават непременно, че в законодателството или в правилата трябва да бъдат включени конкретни разпоредби. Някои от въпросите биха могли да се разглеждат извън правната рамка или формалните изисквания. Все пак в случай, че първият набор от въпроси показва, че енергийната ефективност може да бъде част от решението, важно е разпоредбите да са формулирани по правилния начин. По-специално те следва:

(1)	Изрично да посочват, че енергийната ефективност е възможно решение, което трябва да се разгледа и на което да се отдаде приоритет, ако е разходоефективно и подходящо за целта.

(2)	Да признават ролята на енергийната ефективност за постигане на други цели, като например намаляване на емисиите на парникови газове, замърсителите и използването на неенергийни ресурси, подобряване на здравето и комфорта, намаляване на енергийната бедност.

(3)

Да гарантират, че изискванията дават възможност за енергийна ефективност в рамките на доставките, преноса, разпределението и потреблението на енергия, и по-специално за прилагането на решения от страната на потреблението. Техническите спецификации не следва да възпрепятстват енергийната интеграция или прилагането на енергийната ефективност.

(4)	Да определят съответните характеристики, а не конкретното решение, което трябва да бъде приложено. Основаното на характеристиките регулиране би поставило енергийната ефективност на равна основа с другите алтернативи.

(5)	Да посочват ролята и задълженията на различните участници при оценката и проверката на решенията за енергийна ефективност.

(6)	Да предоставят ясни критерии и методика за оценка на разходите и ползите от енергийно ефективните решения и въздействието върху енергопотреблението.

(7)	Да се позоват на информацията и данните, (които да бъдат) използвани за оценка на съществуващия потенциал за икономии на енергия, разходите и ползите от енергийната ефективност.

(8)	Да гарантират, че енергийната ефективност е допустима за обществена подкрепа и финансиране и дори за предпочитане.

(9)	Да включват мониторинг на въздействието върху енергопотреблението и проверка на другите въздействия на енергийно ефективните решения.

Ключов аспект, свързан с правилата и изискванията, е повишаването на осведомеността относно възможните мерки за енергийна ефективност, разходите и ползите от тях, както и относно начините за оптималното им прилагане. Може също така да е необходимо правните разпоредби да премахнат пречките пред принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място и пред конкретните решения за енергийна ефективност. Това изисква правилното идентифициране на такива пречки.

3.5.2.   Идентифициране на пречките пред принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място

Когато се взема решение за това дали дадено енергийно ефективно решение е жизнеспособен вариант за постигане на поставените цели, отправната точка е по-специално да се установи дали има действия за енергийна ефективност, които биха могли да бъдат алтернатива на разширяването на доставките в дадена енергийна система или които биха могли намалят енергийните потребности в секторите на крайното потребление. Информацията за това какво евентуално може да се направи би дала възможност за последващ анализ и сравнение на енергийно ефективните мерки с другите алтернативи.

Предварителното определяне и последващият подбор на енергийно ефективни решения в съответствие с принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място обаче се сблъскват с различни пречки. В едно от своите работни направления (16) проектът ENEFIRST идентифицира и раздели тези потенциални пречки в следните категории:

—	Политически пречки — свързани с предпочитане на определени решения или продължаване на приет по-рано подход;

—	Регулаторни пречки — когато действащите нормативни разпоредби възпрепятстват избора на енергийно ефективни решения;

—

Пречки, свързани с взаимодействието между политиките (например наличие на конфликти по отношение на целите или приоритетите) — свързани с факта, че лицата, отговорни за вземането на решения, са склонни да разглеждат конкретни области на политиката, за които отговарят, и може да има компромиси с мерките за енергийна ефективност;

—	Финансови пречки — недостатъчни средства или финансова помощ за енергийно ефективните решения, които биха могли да бъдат свързани с начина, по който те се оценяват и остойностяват;

—	Технически пречки — енергийно ефективните решения могат да бъдат технически по-трудни за оценка или интегриране в жизнеспособен вариант;

—	Информационни пречки — липса на информация и налични данни за правилно определяне и оценка на ползите от решенията за енергийна ефективност;

—	Културни и поведенчески пречки — поведение и навици, ограничаващи обхвата на разглежданите варианти;

—	Пречки, свързани с комуникацията/осведомеността — липса на осведоменост относно вариантите за енергийна ефективност;

—	Липса на експертен опит — недостатъчни знания относно начините за прилагане на решения/технологии за енергийна ефективност и предпочитане на определени решения, изключващи вариантите за енергийна ефективност;

—	Оказване на влияние, свързано с тежестта на заинтересованите страни, имащи отношение към доставките, при създаването на политики или вземането на решения — създателите на политики са повлияни от заинтересованите страни, имащи отношение към доставките;

—	Пречки, свързани с веригата на доставките — енергийните пазари са структурирани от гледна точка на енергийните доставки, така че енергийната ефективност може да наруши съществуващата система.

Пречките могат да варират в различни конкретни области на политиката и са подробно изложени в доклада по проекта ENEFIRST.

Изброените по-горе пречки са от най-голямо значение за създаването на политики и следователно те следва да бъдат разглеждани при определянето на подходящата рамка на политиката. Те обаче биха могли също така да окажат влияние при разработването на конкретни инвестиционни проекти и при подхода към тях. Освен това могат да съществуват и други по-специфични пречки или пречки на местно равнище в зависимост от вида и обхвата на мярката за енергийна ефективност.

И накрая, някои от пречките могат да бъдат свързани с ресурсите, заделяни от публичните органи за енергийна ефективност. Недостатъчните административни ресурси и средства, заделяни за подпомагане, оценка и популяризиране на решения и технологии за енергийна ефективност, често се отчитат като пречка за по-широкото прилагане на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място. Следователно една от важните роли на създателите на политики е да изградят необходимия административен капацитет и експертен опит в областта на енергийната ефективност, както и да гарантират, че публичните органи разполагат с достатъчно финансови ресурси за подпомагане на участващите на пазара субекти и потребителите при прилагането на енергийно ефективни решения и за мониторинг на въздействието върху политиката.

3.5.3.   Интегриране на принципа в политиката и правната рамка

Едно от съображенията за създаването на благоприятна рамка за принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място е свързано с начина, по който могат да се прилагат препоръките от настоящите насоки.

Премахването на конкретните пречки, установяването на изискванията или определянето на специфични стимули за енергийно ефективни решения са част от политиката за енергийна ефективност. Важно е двата аспекта да се разглеждат поотделно. Политиката за енергийна ефективност определя конкретни мерки и цели за енергийна ефективност, както и благоприятстващи условия за подпомагане. Принципът за поставяне на енергийната ефективност на първо място се отнася до разглеждането и анализа на енергийно ефективни алтернативи за вземане на решения, засягащи енергопотреблението и доставките на енергия. Прилагането на принципа следва да доведе и до конкретни действия, които дават възможност за този анализ и за прилагането на решения за енергийна ефективност. Формата на тези действия обикновено се определя в мерките на политиката за енергийна ефективност. Следователно правната форма на тези действия надхвърля обсъждането на принципа и е по-скоро част от разработването на енергийната политика. Например, за да се насърчи енергийната ефективност и да се преодолеят пречките, посочени по-горе, директният стимул за възприемане на решения за енергийна ефективност може да бъде под формата на конкретни цели за енергийна ефективност. Друг начин е да се определят задължения за икономии на енергия по отношение на доставчиците на енергия, които да изискват от тях намаляване на потреблението на енергия от страна на техните клиенти (17).

Всяка обвързваща цел и предписателно изискване за използване на енергийно ефективни решения води до постигане на целите на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място. Независимо от това, формата на тези изисквания, тяхната строгост или задълженията, налагани от тях, са въпроси, които трябва да се разглеждат като част от политиката, свързана с енергетиката. От гледна точка на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място е важно да се разгледат и да се обърне внимание на различните аспекти.

3.5.4.   Стимулиране на прилагането на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място

В повечето случаи мерките за енергийна ефективност следва да бъдат предпочитаният път, който трябва да се следва, ако при правилното разглеждане на по-широките ползи те бъдат определени като ефективен от гледна точка на разходите вариант. Независимо от това ползите не винаги засягат участника, който следва да вземе инвестиционно решение. По-широките ползи от енергийната ефективност биха могли да са приложими в по-голяма степен по отношение на обществото (например чист въздух), отколкото на инвеститора, който взема решението. Аналогично крайният ползвател може да се възползва от икономиите на енергия, но тези ползи биха могли да са незначителни за собственика на даден актив (например разпределяне на стимулите при имотите, отдавани под наем).

Освен това, особено при комуналните услуги, енергийната ефективност не е очевидният път, който се следва, защото когато потребителите реализират икономия на енергия, дружествата за комунални услуги продават по-малко от своя продукт. Следователно е важно да се променят енергийните бизнес модели, които благоприятстват по-високите продажби на енергия, към бизнес модели, които възнаграждават енергийните услуги или постигането на определено равнище на комфорт, например модела „енергийната ефективност като услуга“. Друг възпиращ фактор е фактът, че покупката на енергийно ефективно оборудване или санирането на сгради изискват относително високи първоначални разходи, докато сроковете на възвръщаемост могат да бъдат дълги.

Поради тези причини осигуряването на възможност за енергийна ефективност често не е достатъчно и са необходими преки или косвени стимули, така че по-широките ползи от мерките за енергийна ефективност за обществото да бъдат взети предвид при вземането на решения. По-специално стимулите следва да гарантират, че изборът на отделните лица е повлиян така, че да е полезен за системата като цяло.

3.5.5.   Финансиране и финансова подкрепа

Подкрепа за прилагането на специален механизъм за енергийна ефективност

Важно е специалното финансиране да е насочено към подпомагане на енергийната ефективност. То следва да насърчава проектите за енергийна ефективност и да дава яснота на инвеститорите относно наличната финансова подкрепа. Въпреки че енергийната ефективност е допустима по различни програми за финансиране, понастоящем съществуват ограничен брой схеми за публично финансиране, обособени за проекти за енергийна ефективност.

Създаването на специален фонд или схема за енергийна ефективност може да осигури по-силни стимули за инвестиции в енергийна ефективност. Такъв фонд би спомогнал за създаването на примерна рамка, при която принципът за поставяне на енергийната ефективност на първо място да се прилага изцяло. Обикновено пакетните решения, които съчетават подкрепа за финансирането и консултантски услуги, имат по-висок процент на усвояване и се ползват от по-висок ливъридж (18).

Прилагане на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място към всички съответни области на инструментите за финансиране на ЕС.

Определянето на критерии за допустимост на финансова подкрепа чрез определяне на цели и целеви показатели за енергийна ефективност ще отдаде приоритет на проектите за енергийна ефективност. Когато е възможно, фондовете на ЕС могат да установят (специфични за сектора или за дадена технология) прагове за енергопотребление или за подобряване на ефективността въз основа на най-добрите налични технологии.

В контекста на фондовете по Политиката на сближаване управляващите органи следва да гарантират, че програмите се позовават конкретно на насърчаването на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място (19) в своите приоритети и цели и го отразяват адекватно в таблицата за допустимост, например като предлагат по-висока степен на покриване на разходите за проекти, които отговарят на изискванията на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място. Програмите по Interreg следва да разглеждат тези действия в трансграничен или транснационален контекст.

Освен това управляващите органи следва да разглеждат енергийната ефективност при определяне на критериите за подбор на мерките в секторите, в които принципът за поставяне на енергийната ефективност на първо място би могъл да се прилага (вж. раздел 4.2), така че да може да бъде отдаден приоритет на проектите, при които принципът се прилага.

Управляващите органи биха могли също да обмислят и модулиране на интензитета на помощта, така че проектите в областта на енергийната ефективност или прилагането на принципа за поставяне на енергийна ефективност на първо място да могат да се възползват от преференциална обществена подкрепа (бонус).

В рамките на програмата InvestEU партньорите по изпълнението се приканват да включат в подаваните от тях досиета раздел за енергийната ефективност, който да представлява самостоятелен елемент от комплексната им проверка при оценката на проектите. Такъв раздел ще бъде приложим за всички проекти извън компонента за устойчива инфраструктура (КУИ).

Препоръката за разглеждане на свързаните с енергийната ефективност критерии за подбор се разширява и по отношение на европейските, националните или регионалните програми, осъществявани чрез покани за представяне на проекти.

Когато публичните органи и партньорите по изпълнението по линия на фондовете на ЕС разработват и прилагат мерки, при които енергийната ефективност е основната цел, те се насърчават да предоставят солидна обосновка за начина, по който енергийната ефективност е от основно значение за проекта/програмата/мярката, а също и по какъв начин рискът от заблуждаващи твърдения за екологосъобразност не е приложим по отношение на тях.

Предоставяне на техническа помощ за подпомагане на лицата, управляващи фондове, и на организаторите на проекти, които прилагат принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място

Наред с действителните налични средства за енергийна ефективност, преодоляването на възприятието за риск, улесняването на обединяването и помощта за разработването на проекти допълнително биха стимулирали енергийно ефективните решения. Въпреки че тези действия вече са част от политиките за финансиране на енергетиката, лицата, отговорни за вземането на решения, следва да популяризират наличните инструменти за кандидатите и лицата, управляващи фондове.

Европейската комисия може да предложи консултантски услуги на управляващите органи, за да им помогне да приведат в действие принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място в своите програми, по-специално чрез Инструмента за техническа подкрепа (20).

На финансовите институции, ползващи се от програмите на ЕС, могат да бъдат предоставени специализирани консултантски услуги с цел отразяване на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място както по време на етапа на оценката (комплексната проверка), така и на етапа на прилагането (разработването на проекта). Европейската комисия работи върху разработването на такива специфични продукти за консултиране въз основа на успешния опит на Европейската инвестиционна банка и други потенциални партньори по изпълнението (националните насърчителни банки, Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и т.н.).

Организаторите на проекти, желаещи да реализират инвестиции в енергийна ефективност или да включат принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място, могат да получат техническа помощ ad hoc от консултантския център на ЕС, по Европейската програма за подпомагане в областта на енергетиката на местно равнище (ELENA), по програмите по линия на политиката на сближаване, когато е целесъобразно, както и друга помощ за разработване на проекти по програмата LIFE за преход към чиста енергия. В някои случаи за разходите за енергийни одити може (частично) да се отпуска подпомагане от ЕС.

Техническата помощ ще помогне на управляващите органи, финансовите институции и организаторите на проекти да използват подходящи показатели и методики за измерване на икономиите на енергия и може да обхване част от изискванията за мониторинг, като например енергийните одити на разглежданите активи.

Отразяване на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място в насоките относно държавната помощ

Енергийната ефективност се разглежда както в Насоките относно държавната помощ в областта на околната среда и енергетиката, така и в Общия регламент за групово освобождаване, които в момента се преразглеждат (21). Това е от значение за оперативните програми (ОП), изпълнявани при споделено управление, които не са освободени по подразбиране от изискванията в областта на държавната помощ. Това може да се прилага и по отношение на проекти, финансирани по Механизма за възстановяване и устойчивост.

3.5.6.   Предоставяне на информация

Някои от пречките за прилагане на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място са липсата на осведоменост относно потенциала за икономия на енергия, възможните ползи и начините за неговата оценка. Ако тази липса на достатъчно информация е съпроводена с навици и предишни предпочитания, не е достатъчно само да се направи информацията достъпна. Необходими са повтарящи се образователни и информационни кампании, за да се промени отрицателното възприятие за енергийната ефективност като нещо, което изисква много усилия и пари за постигане на икономии на енергия и то за сметка на понижена ефективност. Вместо това е важно енергийната ефективност да се свърже с повишаването на комфорта, ефективността и качеството. Необходимо е също така да се повиши осведомеността и познанията за потенциала и по-широкото въздействие на енергийната ефективност в различните сектори. Това включва необходимостта от опростяване на избора на инвестиции в енергийна ефективност, при което в момента на вземане на решение за инвестиции на гражданите се предоставя също и набор от информация, която намалява отрицателното влияние на когнитивните нагласи, например чрез предоставяне на информация относно бъдещите икономии на разходи, екологичните и социалните ползи (22). По този начин ефективните информационни кампании трябва да са насочени към предварителните познания, предпочитанията и когнитивните нагласи, влияещи върху свързаните с енергията решения (23).

Освен това липсват добри налични данни и методики за оценка на по-широките ползи от подобряването на енергийната ефективност. Това ограничава възможността за количествено определяне на тези ползи и за осигуряване на подходящ анализ на разходите и ползите. На местно равнище малките и големите градове и местните общности като цяло са в най-добра позиция да прилагат мерки за енергийна ефективност, като работят в тясно сътрудничество с гражданите, потребителите и енергийните общности. Липсата на данни и често ограничените финансов и технически капацитет и умения обаче пречат на малките и големите градове и местните общности да разработват солидни планове за отопление и/или енергийна ефективност и да вземат предвид енергийната ефективност при устройството на територията и планирането за развитие. В този контекст съществува не само необходимост от предоставяне на достъп до съответните данни, но и от осигуряване на възможност за анализ на наличната информация и данни от тези, които трябва да ги използват. Следователно изграждането на капацитет е област от съществено значение, на която трябва да се обърне внимание.

В контекста на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място е важно също така да се гарантира, че информацията се предоставя в точния момент и в правилния формат. Информацията относно възможностите за енергийна ефективност и потенциалните ползи от тях следва да се предоставя по ясен начин на органите и участващите на пазара субекти, за да се улесни изборът на конкретен вариант при планирането или вземането на решения за инвестиции от тяхна страна. Обикновеното публикуване на данни или насоки може да е недостатъчно. Информацията относно енергийно ефективните решения трябва да бъде релевантна и адаптирана към конкретния контекст, за да може да повлияе положително и правилно на процеса на вземане на решения. Необходимо е също тя да бъде активно популяризирана.

Освен това начинът, по който информацията се представя и популяризира, оказва значително влияние върху процеса на вземане на решения. След като е налице основна осведоменост, комуникацията също трябва да бъде адаптирана към целевата аудитория и конкретния контекст, така че да бъде лесно разбираема. Предоставената информация следва да улеснява вземането на съзнателни решения въз основа на доказателства и прозрачност. Процесът на вземане на решения от страна на инвеститорите включва анализ на плюсовете и минусите на различните решения, така че едностранните послания могат да са недостатъчни. Двустранната комуникация може да бъде по-убедителна, тъй като би могла да отговори на въпросите, поставени в анализа, предхождащ вземането на решението.

В този контекст е важно да се представят очакваните икономии на енергия от дадено действие, технология или решение, заедно с информацията за начина, по който следва да се прилагат и използват. Добре е също така да се посочат възможните вторични ефекти, т.e. възможното намаляване на очакваните икономии на енергия поради увеличаване на енергопотреблението вследствие на мерките за енергийна ефективност. Тъй като прекаленото предлагане на мерки за енергийна ефективност може да има обратен ефект, от съществено значение е мерките да бъдат правилно оценени преди прилагането им. Ако оценката не е в съответствие с очакванията, посочени в предоставената информация, тя би могла да има разубеждаващ ефект върху лицата, отговорни за вземането на решения, по отношение на вариантите за енергийна ефективност.

Що се отнася до информацията относно финансирането, важно е финансовите институции да са запознати с реалните рискове и ползи от инвестициите в областта на енергийната ефективност. Важен инструмент, който трябва да се вземе под внимание, е базата данни на Платформата за намаляване на риска за енергийната ефективност (DEEP), съдържаща данни за енергийните и финансовите характеристики в рамките на проекти за енергийна ефективност, подкрепени с национално и местно публично финансиране, както и с финансиране от ЕС. Необходимо е публичните органи, организаторите на проекти и финансовите институции настойчиво да се насърчават да попълват тази база данни с цел допълнително увеличаване и разширяване на информацията относно потенциала за енергийна ефективност. По-широката достъпност на пазарни доказателства и постигнати резултати от инвестиции ще допринесе за намаляване на риска за енергийната ефективност и ще спомогне за увеличаване на инвестициите в енергийна ефективност.

3.5.7.   Водеща роля на публичния сектор

Отдаването на приоритет на енергийната ефективност води също и до отговорност за публичните органи, които трябва да дават пример. Дори и цялостното въздействие да не е значително в абсолютно изражение, публичните органи играят важна роля в насърчаването на енергийно ефективно поведение, продукти и услуги. От жизненоважно значение е също така отдаването на приоритет на енергийната ефективност в публичния сектор да бъде представено като пример за устойчиво и стабилно управление на публичните средства. Изборът на решения за енергийна ефективност и съчетаването им с възобновяеми енергийни източници също могат да послужат като демонстрационни проекти и реклама на желателните подходи.

Публичният сектор може да дава пример по различни начини, по-специално чрез:

а)

определяне на конкретни цели за обществените сгради по отношение на енергийните характеристики или темповете на саниране. Член 5 и член 6 от ДЕЕ са примери за такъв подход на равнището на ЕС, но подходът може да бъде засилен на национално равнище. Обществените сгради следва да дават пример чрез прилагане на различни решения за енергийна ефективност с цел доказване на тяхната осъществимост и ползите от тях. По-специално новите сгради следва да обвързват функционалност, дизайн и устойчивост, приобщаване и естетика в съответствие с новия европейски „Баухаус“ (24) с възможно най-добрите енергийни характеристики и, ако е възможно, да надхвърлят задължителните изисквания за сгради с близки до нулево нетно потребление на енергия, определени в член 9 от ДЕХС. Амбициозните цели за обществените сгради следва също да бъдат обвързани с комуникацията. Енергийното саниране следва да се извършва и представя по начин, който обвързва по-добрите енергийните характеристики с по-добър комфорт и намаляване на разходите. Публичните органи следва също така да гарантират, че сертификатът за енергийни характеристики (СЕХ) за съответния клас сграда е изложен по ясно забележим начин за посетителите (съгласно член 13 от ДЕХС). В рамките на СЕХ следва да се обмисли и представянето на допълнителна информация, която би могла да насърчи решенията за енергийна ефективност, например очаквани по-големи ползи по отношение на намаляването на емисиите на парникови газове;

б)

подобряване на обществените поръчки за енергийно ефективни продукти и услуги. Чрез екологосъобразните обществени поръчки и съгласно член 6 от ДЕЕ публичните органи вече се насърчават да закупуват продукти с най-добри енергийни характеристики. Въпреки това, в съответствие с принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място, критериите за енергийни характеристики следва да получат широко разпространение в рамките на тръжните процедури и да имат съществено значение при оценката и подбора на офертите. Необходимо е също така енергийните характеристики да се използват не като един от спомагателните критерии, а като главно условие и/или критерий за възлагане при тръжните процедури. Публичните купувачи следва да преценяват как могат да се постигнат желаните характеристики на предлаганите при търга продукти в съответствие с целите относно енергийните характеристики. Следва да се анализират, като се обърне конкретно внимание на тях, характеристиките на по-енергийно ефективните варианти, когато те съществуват;

в)

използване на енергийни услуги и договори за енергоспестяване с гарантиран резултат (25), предприемане на енергийни одити и прилагане на системи за енергийно управление. Подобно на конкретните цели за саниране, обществените сгради също следва да бъдат примери за прилагане на наличните решения, улесняващи постигането на икономии на енергия. Ползите от прилагането на тези решения, по-специално за публичния бюджет, следва да бъдат популяризирани и съобщавани на обществеността.

3.6.   Анализиране на въздействията на политиката и на алтернативите

След определяне на различните варианти за постигане на желаните цели и осигуряване на стриктни благоприятстващи условия за енергийно ефективните решения е важно тези варианти на политиката да се оценят правилно, като се обърне специално внимание на алтернативите във връзка с потреблението. Освен това, когато се определят стратегически политики, при които енергийната ефективност се разглежда от самото начало като част от решението, си струва да се проучат амбициозни действия за енергийна ефективност, например чрез сценарий с висока енергийна ефективност при моделиране, където енергийната ефективност е до границата на своята разходна ефективност или осъществимост.

Анализът на жизнеспособните варианти би могъл да бъде част от оценките на регулаторното въздействие или от анализа на разходите и ползите (АРП), предхождащи решенията в областта на политиката, планирането или инвестициите. В контекста на оценките на въздействието пълното отразяване на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място изисква да се разгледат различни елементи, обхванати от настоящите насоки. Те включват:

—	Разглеждане на пречките пред прилагането на енергийната ефективност;

—	Определяне на цели на политиката, които позволяват използването и отдаването на приоритет на разходоефективни решения за енергийна ефективност;

—	Идентифициране на широк спектър от варианти, специално разглеждане на решенията от страната на потреблението и подобренията на енергийната ефективност;

—	Оценка на въздействието на различните варианти върху енергопотреблението (за предпочитане както крайното, така и първичното енергопотребление) и отчитане на тези въздействия в актуалните прогнози за енергийните потребности при оценката;

—	Оценка на разходите и ползите от вариантите от гледна точка на: i) обществото, ii) пазарните участници, които прилагат плановете за енергийна ефективност, и iii) крайния потребител;

—

Екологичното, социалното и икономическото въздействие, включително въздействието върху разпределението и намаляването на енергийната бедност, следва да бъдат част от оценката, като се прилагат подходът, основаващ се на оценка на база жизнения цикъл, и правилни допускания за определяне на цените на въглеродните емисии;

—	Ако се прилага пълен АРП, анализът на чувствителността при различните норми на дисконтиране, разгледани в АРП, както и мерките за енергийна ефективност се прилагат в максимална степен;

—	Оценка на съгласуваността на предпочитания вариант с целите и действията за енергийна ефективност, както и с други стратегически цели и принципи;

—	Определяне на оперативни стъпки и цели, които биха позволили прилагането на енергийно ефективните решения;

—	Установяване на разпоредби за оценка на политиките/инвестициите, които биха изисквали мониторинг на икономиите на енергия, постигнати по прозрачен начин, например както е определено в методиката във връзка с член 7 от ДЕЕ.

Когато се разглежда въздействието върху енергопотреблението, могат да бъдат от значение както първичната, така и крайната енергия. Крайната енергия отразява по-добре промените в енергийните потребности и ползите, свързани с тяхното намаляване, докато първичната енергия е по-релевантна от гледна точка на целите във връзка с климата и ползите за околната среда. По този начин изборът на показател зависи от контекста, но е добре в цялостните оценки да се обърне внимание и на двата показателя.

Въпреки че в конкретни ситуации извършването на цялостна оценка на въздействието в съответствие с принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място обикновено се изисква от законодателството, подходящият АРП (вж. по-долу) може да бъде част от подготовката на инвестиционни или политически решения, които оказват въздействие върху енергопотреблението или доставките на енергия. Когато става дума за решения за стратегическо планиране и инвестиции, прилагането на принципа следва да се разглежда от гледна точка на цялата система и на обществото. При избора на конкретни активи и решения в рамките на предварително определени проекти следва да се анализират и по-енергийно ефективни решения, които да са приложими от гледна точка на обществото, изпълняващия субект или крайния ползвател.

Таблица 3

Компоненти, свързани с разходите и ползите, при оценката на мерките за енергийна ефективност от различни гледни точки

Анализ на разходите и ползите при мерките за енергийна ефективност От гледна точка на	Обществото	Пазарните участници, които прилагат мерките (например енергийни дружества)	Крайния потребител
Избягване на разходите, свързани със системата за енергоснабдяване (разходи за производство на енергия и преносна способност, загуби по мрежата, загуби при преобразуването на енергия, разходи за укрепване на мрежата и т.н.)	Полза	Полза
По-широки ползи или съпътстващи ползи	Полза	Полза	Полза
Прехвърляне на разходите чрез таксите за мрежата или енергийните цени или приходите от енергийни услуги		Полза
Компенсация за нетната загуба на приходи на операторите на мрежи		Полза
Бонус за изпълнение или поделени икономии		Полза
Допълнителни технологични разходи	Разход		Разход
Разходи за прилагане на програмата/мярката	Разход	Разход
Стимулиращи плащания		Разход	Полза
Икономии от разходите за енергия			Полза
Изгубени пределни приходи		Загуба

Източник: Въз основа на Wuppertal Institute (2009 г.), Measuring and reporting energy savings for the ESD — how it can be done (Измерване и докладване на икономиите на енергия във връзка с РРУ — как това може да бъде осъществено), глава 2.10.

Освен това е важно да се определят съответните източници на данни и показатели във връзка с прогнозите за бъдещите енергийни потребности, измерването на въздействието върху икономиите на енергия и мониторинга на напредъка. Тъй като наличието на данни и националните практики се различават, тези различни източници на данни могат да бъдат от значение. От решаващо значение е прозрачността и съпоставимостта на показателите и използваните данни.

Необходимо е да се обърне специално внимание на точното остойностяване на гъвкавостта на потреблението, когато е целесъобразно. Това изисква разглеждане на всички видове крайни ползватели и разпределени активи за гъвкавост в интегрираната енергийна система. Важно е да се разгледат както инвестиционните, така и оперативните разходи, като същевременно се отчетат ползите за всички крайни ползватели.

3.7.   Определяне на АРП

АРП може да бъде самостоятелен анализ или ключов компонент от по-всеобхватната оценка на въздействието. При всеки АРП следва да се използват методи, основаващи се на оценка на база жизнения цикъл (26), и да се вземат предвид подходящи прогнози за определяне на цените на въглеродните емисии. Съгласно принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място при оценката на разходите и ползите от различните варианти е важно АРП да се извършва от гледна точка на обществото винаги, когато е възможно. При сравнението и анализа на вариантите се разглеждат всички въздействия от икономиите на енергия, които надхвърлят енергопотреблението като единствен показател за въздействието. От гледна точка на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място намаляването на енергопотреблението само по себе си със сигурност представлява полза, но освен икономиите на енергия, в АРП следва също да се разглеждат и по-широките ползи, включително онези, чиято цена не може лесно да се определи.

Социалните ползи включват подобряване на равнището на благосъстояние и комфорт, например поради правилното отопление/охлаждане и подобряването на качеството на въздуха в жилищата (27), което впоследствие води до подобряване на физическото и психическото здраве, включително при бъдещите климатични условия. Освен това в много случаи по-ниското потребление на изкопаеми горива може да намали емисиите от електроцентралите и транспорта, като по този начин се намали отрицателното въздействие на замърсяването на въздуха. Подобрената ефективност намалява също така разходите за енергия и може да увеличи доходите на домакинствата, които да бъдат изразходвани другаде. Друга важна полза е намаляването на енергийната бедност, която продължава да бъде проблем в много държави.

По-широките ползи от енергийната ефективност могат да бъдат многобройни, но често е трудно да се определят количествено или да се остойностят правилно. Намирането на правилните данни и обхващането на връзките между енергийната ефективност и социалните, екологичните или икономическите показатели може да бъде особено предизвикателство. По-специално липсата на информация би могла да бъде проблем на местно равнище и също така е свързана с наличието на данни за действителните икономии на енергия, постигнати след прилагането на дадена мярка. Следователно съществуват различни методики, използвани за обхващане на тези въздействия. Без да се засягат методиките за АРП на равнището на ЕС, предвидени в Регламента за TEN-E (28), за да се осигури провеждането на надеждни АРП, регулаторните органи следва да определят съответните методики за провеждане на АРП в конкретните области (29) и, ако е необходимо, те да бъдат придружени от допълнителни насоки.

Всяка методика за АРП следва да се основава на регулаторната рамка, определена от създателите на политики, и да разглежда условията и ограниченията за прилагане на решенията за енергийна ефективност. Въз основа на предложения метод за АРП участващите на пазара субекти следва да могат системно да оценяват своите инвестиционни варианти. Насоките, изготвени от регулаторните органи, следва да помогнат на участващите на пазара субекти да оценят разходите и ползите от различните варианти от гледна точка на обществото, на участниците на пазара, които прилагат плана, и на потребителите.

По-широките ползи от инвестициите в енергийна ефективност са анализирани в проекта Odyssee-Mure (30). Някои допълнителни подробности могат да бъдат намерени и в документа, изготвен от Европейския съвет за енергийно ефективна икономика, (31) както и в проучването, възложено от Европейската комисия (32). На фигура 2 са представени някои от основните области, засегнати от инвестициите в енергийна ефективност, които биха могли да бъдат разгледани в рамките на подходящ АРП.

Въз основа на подхода, предложен от проекта Odyssee-Mure, многобройните ползи от енергийната ефективност могат да бъдат разделени на социални, екологични и икономически.

Източник: Европейска комисия въз основа на проекта Odyssee-Mure.

Екологичните ползи се отнасят до по-широкото въздействие на намаляването на енергопотреблението, по-специално до намаляване на емисиите на парникови газове и на замърсяването на въздуха, свързани с използването на енергия. Освен това по-ниските енергийни потребности подобряват управлението на енергийните източните и другите ресурси. Това води пряко до икономии на енергия, която трябва да бъде произведена (и по този начин до премахване на отрицателните външни въздействия, свързани с енергоснабдяването), по-специално до икономии във връзка с количеството използвани изкопаеми горива. Така също се намалява нуждата от инвестиции във възобновяеми енергийни източници за постигане на поставените цели на политиката.

Икономическите ползи могат да бъдат на микро- и макроравнище. Въздействието на микроравнище е свързано с повишената промишлена производителност в резултат на по-ниските енергийни разходи и повишената пазарна стойност на активите с по-добри енергийни характеристики. Въздействието на макроравнище се отнася до промени в БВП и заетостта, както и до промени в публичните бюджети чрез въздействие върху енергийните цени. Положителните социални и екологични въздействия също така намаляват разходите, свързани с безработицата и социалното подпомагане. Други въздействия, които трябва да бъдат разгледани, са свързани с иновациите и конкурентоспособността (33), като те могат да бъдат подобрени с енергийно ефективни технологии, както и с подобряването на енергийната сигурност чрез намаляване на зависимостта от вноса (34).

Това са само някои от общите ползи, до които води повишената енергийна ефективност.

3.7.1.   Възможни инструменти и методики

Определянето на надеждна методика за количествено определяне на по-широките ползи от енергийната ефективност представлява предизвикателство, като тази практика все още не е добре установена. За целите на настоящите насоки са използвани два научноизследователски проекта: 1) COMBI (Изчисляване и привеждане в действие на многобройните ползи от енергийната ефективност в Европа), проект по програма „Хоризонт 2020“  (35), и 2) изготвеното за Европейската комисия проучване „The macro-level and sectoral impacts of Energy Efficiency policies“ (Въздействия на макроравнище и на секторно равнище на политиките за енергийна ефективност) (36). Също така в рамките на научноизследователския проект MICAT по линия на „Хоризонт 2020“  (37) е разработена методика и инструмент, които биха могли да спомогнат за такава оценка.

Подобренията на енергийната ефективност на транспорта могат да намалят външните въздействия, свързани с транспорта. В Наръчника за външните разходи в транспорта  (38) са предоставени изчерпателен поглед и методики за оценка на някои екологични въздействия.

а)   СОЦИАЛНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ

Здраве и благосъстояние

Човешкото здраве е една от най-важните съпътстващи ползи от енергийната ефективност. Следните аспекти, влияещи върху здравето, могат да бъдат взети предвид при измерване и количествено определяне на основните положителни и отрицателни въздействия на подобрените енергийни характеристики на сградите:

—	Способност за поддържане на подходящи температури в домовете, включително при бъдещите климатични условия, пряко свързана с подобряването на енергийната ефективност на сградите;

—	Равнища на уплътняване срещу проникване на външен въздух, които обикновено се повишават чрез подобряване на енергийната ефективност, и подходяща вентилация, която трябва да бъде добре обмислена при определяне на изискванията за енергийна ефективност;

—

Качество на въздуха на закрито, свързано с концентрацията на основните замърсители на въздуха в помещенията (замърсители, свързани с ЛОС, като например бензен, радон, въглероден оксид, азотни оксиди, ултрафини прахови частици). Качеството на въздуха в помещенията зависи до голяма степен от енергийната ефективност (39), макар че тези връзки могат да бъдат положителни или отрицателни, в зависимост от равнището на вентилация в резултат на подобренията в ефективността;

—	Плесени и влага, които обикновено са резултат от нивото на температурата и равнището на вентилация в сградата;

—	Вътрешното осветление, което често се подобрява с енергийно ефективните решения, оказва голямо въздействие върху здравето и благосъстоянието на обитателите (40);

—	Ниво на шума — изолацията на сградната обвивка, по-специално на прозорците, намалява излагането на външен шум;

—	Използване на токсични материали — санирането води до отстраняване на азбеста и оловото, както и до монтиране на защитни средства срещу емисиите на радон.

Положителното въздействие на подобренията на енергийната ефективност се изразява в намаляване на сърдечносъдовите заболявания, респираторните заболявания (астма, инфекциозни заболявания, алергии и др.), рака на белите дробове, когнитивните увреждания и нарушенията на психическото здраве. Могат да възникнат както хронични, така и остри респираторни заболявания поради излагане на замърсяване на въздуха на закрито, свързано с инсталациите за отопление на помещенията и горивата. Астмата и алергиите са резултат от плесени, които процъфтяват във влажни и лошо отоплявани домове, докато инсултът и сърдечносъдовите заболявания са свързани с излагане на температурни крайности (41).

Конкретните резултати за здравето могат да бъдат трудни за определяне и затова често се измерват по отношение на общата смъртност или заболеваемост, които се доказват от лекарските прегледи, хоспитализацията и дните на отсъствие от работа или от училище или от рисковите фактори, например топлинни условия, шум и т.н.

Като се използва подход, основан на коефициентите, ползите за здравето от енергийната ефективност и въздействието по отношение на качеството на въздуха могат да бъдат изразени от икономическа гледна точка (например разходи за здравеопазване, свързани със заболявания). Методите, използвани за измерване на този показател за резултатите, обикновено се основават на средната цена на живота, получена чрез проучвания за условно остойностяване или проучвания относно готовността за плащане (42).

Научноизследователският проект COMBI поставя акцент върху количественото определяне на съпътстващите въздействия върху общественото здраве, свързани с енергийната бедност. В рамките на проекта са анализирани три категории съпътстващи въздействия:

—	Прекомерна заболеваемост през зимата, дължаща се на ниски температури в помещенията;

—	Заболеваемост от астма поради влага в помещенията.

Методиката за количествено определяне и остойностяване на въздействието е описана в техническия доклад (43).

Въздействието на очакваните намаления на замърсителите в тонове може да се изрази в намаляване на разходите за здравеопазване въз основа на модела GAINS (44), използван от Европейската комисия за различни оценки на въздействието. Моделът GAINS изисква подробни входящи данни относно общото енергопотребление за всички основни дейности, свързани със замърсяването на въздуха и емисиите на парникови газове, но списъкът на приемниците, за които се оценява въздействието на замърсяването на въздуха, не включва застроената среда.

Европейският институт за енергийните характеристики на сградите (BPIE) разработи също методика за начина на определяне, измерване, количествено определяне и остойностяване на въздействието на подобренията в качеството на вътрешната среда (подобрен топлинен комфорт, качество на въздуха в помещенията, осветление и акустика (45)) в училищата, болниците и офиссградите (46). Представеният подход екстраполира средните резултати в постижими процентни подобрения на характеристиките/производителността.

Енергийна бедност

Енергийната бедност може да се разбира като състояние на лишаване от основни енергийни услуги, представляваща свързана с енергопотреблението проява на обща бедност, и за която е доказано, че крие риск от повишена заболеваемост или дори смъртност. Когато се разглеждат ползите от програмите за енергийна ефективност по отношение на намаляването на енергийната бедност, оценките на въздействието следва да се съсредоточат върху постигнатите или прогнозираните икономии на разходи за енергия на уязвимите домакинства или повишените нива на комфорт в помещенията в техните жилища. Способността да се поддържа вътрешната температура на по-комфортни нива има множество ползи за здравето, тъй като животът в домове с лоша вентилация, които са студени през зимата или твърде горещи през лятото, е свързан с редица здравословни проблеми. Модернизирането и другите подобрения на енергийната ефективност, които дават възможност на домакинствата в положение на енергийна бедност за подобряване на вътрешните температури, могат да имат положително въздействие върху психичното здраве и честотата на кардио-респираторните заболявания и по този начин да спомогнат за намаляване на неравнопоставеността в здравеопазването.

Икономиите на разходи за енергия и способността да се поддържа по-комфортна температура в помещенията могат да имат и други ползи, които да засилят положителният ефект върху бюджетите на домакинствата. Например най-големи ползи за здравето от модернизирането с цел постигане на енергийна ефективност са установени сред домакинствата, които преди прилагането на мерките за енергийна ефективност са използвали недостатъчно енергийни услуги за отопление или охлаждане поради бюджетни ограничения. Подобряването на физическото и психическото благосъстояние, дължащо се на подобреното състояние на микроклимата в помещенията, може също така да повлияе положително на постиженията в образованието или резултатите от работата, увеличаването на участието на пазара на труда и производителността и да даде възможност за по-привлекателно от финансова гледна точка кариерно развитие. В държави, в които разходите за здравно обслужване са високи, подобренията на здравето, дължащи се на подобрени жилищни условия, могат също така да увеличат разполагаемия доход на уязвимите домакинства поради намалените медицински разходи. В допълнение към финансовото въздействие, което допринася за намаляване на бедността, модернизирането с цел постигане на енергийна ефективност или преместването в нови, енергийно ефективни сгради може да има друга потенциална социална полза, свързана с подобрената социална интеграция на домакинствата в неравностойно положение чрез намаляване на социалната изолация, причинена от чувство на срам по отношение на условията на живот (47).

б)   ВЪЗДЕЙСТВИЯ ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА

Подобренията на енергийната ефективност могат да окажат положително въздействие върху околната среда в няколко доста различни аспекта:

—

Енергетика и изменение на климата — Мерките за подобряване на енергийната ефективност по естествен път водят до намаляване на енергийните потребности и впоследствие до по-малко използване на свързаните с тях ресурси, по-специално на изкопаеми горива. Намаленото потребление на изкопаеми горива предполага намаляване на емисиите на парникови газове.

—

Устойчиво потребление и производство (УПП) — Тази категория обхваща емисиите на замърсители на въздуха на местно равнище и потреблението на материали. Мерките за енергийна ефективност могат да доведат до намаляване на равнището на емисиите на сяра, прахови частици и други замърсители, които са вредни за човешкото здраве. От друга страна, мерките за енергийна ефективност могат също да предполагат увеличаване на потреблението на материали, например в случай на модернизация на сградите.

—

Екосистеми — Подобрената енергийна ефективност, водеща до намалени енергийни потребности, би могла да доведе до намаляване на потребностите от вода и земеползването в сектора на производство на електроенергия. Санирането на сградите с цел постигане на енергийна ефективност, при което се използват „зелени“ стени и покриви, осигурява местообитания за растения и животни в градска среда.

Специфичните показатели, които трябва да се използват за измерване на това въздействие, включват:

Намаляване на емисиите на парникови газове

Връзката между икономиите на енергия и емисиите на CO2 е относително пряка, когато се разглеждат енергоносителите. Обикновено се прилага линеен подход, като се използват фиксирани емисионни фактори относно единиците емисии на CO2 за единица разход на гориво. Има два начина това да се направи: като емисионните фактори се извлекат от данни за минали периоди или като се използват публикувани емисионни фактори (например от Междуправителствения комитет по изменение на климата (МКИК).

Таблица 4

Средни емисионни фактори в ЕС, свързани с долната топлина на изгаряне (NCV)

	Средни емисионни фактори (t CO2/TJ)	Средни емисионни фактори (t CO2/toe)
Суров нефт	73,3	3,07
Течни въглеводороди от природен газ	64,2	2,69
Бензин за двигатели	69,3	2,90
Газьол/дизелово гориво	74,1	3,10
Антрацитни въглища	98,3	4,12
Коксови въглища	94,6	3,96
Лигнитни въглища	101	4,23
Природен газ	56,1	2,35
Торф	106	4,44

Източник: Регламент (ЕС) № 601/2012 на Комисията (приложение VI) (48)

По отношение на икономиите на електроенергия връзката между икономиите на енергия и намаляването на емисиите на парникови газове може да бъде изчислена въз основа на интензитета на емисиите на парникови газове в производството на електроенергия, който въз основа на данните за 2018 г. е оценен на 287 g CO2 екв./kWh (3,34 t CO2 екв./toe) за ЕС (49). Националните интензитети се различават в зависимост от дела на енергията от възобновяеми източници и горивния микс, използван за производството на електроенергия, като при всеки АРП на инвестиции в енергийна ефективност следва да се взема предвид интензитетът на емисиите на парникови газове в местната мрежа. Освен това следва да се отбележи, че интензитетът на емисиите на парникови газове при промените в електроенергията във времето и с увеличаване на използването на възобновяеми енергийни източници ще намалява. Следователно прогнозите за бъдещи периоди трябва да бъдат взети под внимание при разглеждане на въздействието на икономиите на енергия в дългосрочен план. Европейската агенция за околната среда (ЕАОС) публикува данни за минали периоди и краткосрочни ориентировъчни стойности за интензитета на емисиите на парникови газове в сектора на електроенергията в държавите членки (50).

По подобен начин в редица приложения може да бъде изчислен интензитетът на емисиите на парникови газове при производството на получената топлинна енергия: 253 g CO2 екв. /kWh (2,95 t CO2 екв. /toe) за ЕС въз основа на данните на Евростат за 2018 г (51). И тук също трябва да се вземе под внимание контекстът на държавите членки и бъдещото развитие.

Евентуално би било интересно да се направят и изчисления по отношение на въздействието на парниковите газове върху крайните икономии на енергия, постигнати в сградния сектор. Отново то може да бъде изчислено въз основа на интензитета на емисиите на парникови газове в сградите (52), който през 2018 г. на равнището на ЕС-27 е бил около 222 g CO2 екв. /kWh (2,58 t CO2 екв. /toe). Следователно икономията на 1 kWh крайна енергия би могла да се изрази в 222 g CO2 екв. намаление на емисиите на парникови газове. И тук също стойностите се различават на национално равнище и във времето.

По отношение на технологиите за комбинирано производство на енергия, съчетаващи топлинна енергия и електроенергия, следва да се разглежда „пределният“ енергиен микс, който по-реалистично отразява състава на съответните съоръжения за производство на електроенергия и по-точно оценява PEF (коефициента на първичната енергия) и CEEF (емисионния фактор при емисиите на еквивалент на CO2). Възможна методика и приблизителна оценка на коефициента за „пределен“ к.п.д. и на въглеродния коефициент могат да бъдат открити в проучване, посветено на тази тема (53).

Когато се сравнява разходната ефективност на мерките за енергийна ефективност, е полезно също да се разгледа и съотношението между инвестираните средства в EUR и намалените емисии на CO2 в тонове. При това съотношение следва да се вземе предвид жизненият цикъл на разглеждания актив, както и следващите или бъдещите действия, които ще се предприемат на по-късен етап (например поетапно саниране, последващи мерки по отношение на отоплителните системи, сградна обвивка), за да се избегнат ефектите на блокиране и на леснопостижимите действия. При това сравнение отново следва да се разглеждат непреките разходи и по-широките ползи от различните варианти.

Намаляване на емисиите от замърсители на въздуха на местно равнище и други парникови газове

Избягването на замърсяването на въздуха (серен диоксид — SO2, азотни оксиди — NOx, летливи органични съединения — ЛОС, прахови частици с диаметър по-малък от 10 μm — ПЧ10, прахови частици с диаметър по-малък от 2,5 μm — ПЧ2,5) и другите емисии на парникови газове (диазотен оксид — N2O, метан — CH4) зависи от мащаба на икономиите на енергия, вида на спестеното гориво, технологията и оборудването за контрол на замърсяването на въздуха.

Моделът GAINS относно замърсяването на въздуха и парниковите газове (54) е специален модел, който може да се използва за оценка на въздействието върху замърсяването на въздуха на местно равнище. Това е усъвършенстван инструмент за моделиране, който може да се използва за извършване на оценки на равнището на ЕС, както и на отделните държави членки. Моделът GAINS е широко използван за оценка на политиката на ЕС в областта на климата и енергетиката.

Доста често емисиите на SO2 и NOx се преобразуват и изразяват в парична стойност. Обикновено по-голямата част от разходите са свързани с увреждане на здравето и загуба на производителност. При остойностяване на всички разходи и ползи е важно да се избегне двойното отчитане на ползите от подобреното качество на въздуха по отношение на въздействието върху здравето, свързано с намаляване на замърсяването на въздуха.

Въздействие върху екосистемите (включително въздействие върху потреблението на вода)

Върху екосистемите може да бъде оказано отрицателно въздействие в случай, че се превиши критичното натоварване по отношение на капацитета им за усвояване на замърсители, като например намален растеж на растителността, променящи се свойства на водните тела, променящ се състав на минералите в почвите, намаляване на селскостопанските реколти. Моделът GAINS разглежда два вида въздействие върху екосистемите — повишаване на киселинното съдържание, дължащо се на серни отлагания, и еутрофикация, дължаща се на азотни отлагания.

Производството на електроенергия оказва въздействие върху потреблението на вода, която се използва главно за охлаждане. Възможно е да се прогнозира потреблението на вода в електроенергийния сектор чрез преобразуване на производството на електроенергия в GWh в кубични метра вода. Количеството вода за охлаждане, което се изтегля и консумира от дадена електроцентрала, се определя главно от неговата топлинна ефективност. По-високата топлинна ефективност показва, че за всеки Mwh електроенергия, произведен от централата, има по-малко разсейване на топлина. Върху охладителната система оказва влияние също и горивото, използвано в електроцентралата. За технологиите за производство на възобновяема вятърна и слънчева енергия обикновено се задават нулеви стойности, тъй като те не използват вода при производството на електроенергия, но вода може да се използва при производството на свързаните с тези технологии съоръжения. В проучването на Съвместния изследователски център се предоставя по-подробен анализ на потреблението на вода в енергийната система на ЕС (55).

Таблица 5

Водочерпене по технологии за производство на електроенергия (m3/MWh)

Вид гориво	Охлаждане	Технология	Медиана	Мин.	Макс.
Ядрена енергия	Кула	Пара	4,17	3,03	9,84
Ядрена енергия	Еднократно използване	Пара	167,86	94,63	227,10
Ядрена енергия	Басейн	Пара	26,68	1,89	49,21
Газ/нефт	Кула	Комбиниран цикъл	0,97	0,57	1,07
Газ/нефт	Кула	Пара	4,55	3,60	5,53
Газ/нефт	Еднократно използване	Комбиниран цикъл	43,07	28,39	75,70
Газ/нефт	Еднократно използване	Пара	132,48	37,85	227,10
Газ/нефт	Басейн	Комбиниран цикъл	22,52	22,52	22,52
Газ/нефт	Сухо (въздушно) охлаждане	Комбиниран цикъл	0,01	0,00	0,02
Въглища/твърди горива	Кула	Пара	3,80	1,89	4,54
Въглища/твърди горива	Кула	Пара (подкритична)	2,22	1,75	2,70
Въглища/твърди горива	Кула	Пара (свръхкритична)	2,40	2,20	2,54
Въглища/твърди горива	Кула	Интегрирана газификация с комбиниран цикъл	1,49	1,36	2,29
Въглища/твърди горива	Еднократно използване	Пара	137,58	75,70	189,25
Въглища/твърди горива	Еднократно използване	Пара (подкритична)	102,53	102,37	102,62
Въглища/твърди горива	Еднократно използване	Пара (свръхкритична)	85,50	85,36	85,58
Въглища/твърди горива	Басейн	Пара	46,27	1,14	90,84
Въглища/твърди горива	Басейн	Пара (подкритична)	67,80	67,60	67,85
Въглища/твърди горива	Басейн	Пара (свръхкритична)	56,95	56,76	56,99
Биоенергия	Кула	Пара	3,32	1,89	5,53
Биоенергия	Еднократно използване	Пара	132,48	75,70	189,25
Биоенергия	Басейн	Пара	1,70	1,14	2,27
Геотермална енергия	Кула	Мигновено парообразуване (Flash)	0,06	0,02	1,37
Геотермална енергия	Сухо (въздушно) охлаждане	Мигновено парообразуване (Flash)	0,02	0,02	0,02
Геотермална енергия	Сухо (въздушно) охлаждане	Бинарна	1,02	1,02	1,02
Геотермална енергия	Сухо (въздушно) охлаждане	Подобрена геотермална система (EGS)	1,91	1,10	2,73
Геотермална енергия	Хибридно	Бинарна	1,74	0,84	2,65

Източник: Европейска комисия (Доклад на Съвместния изследователски център).

Възможно е също така да се прогнозира въздействието върху свързаните със земеползването изисквания на електроенергийния сектор по отношение на броя квадратни километри, необходими за GW преносна способност или за GWh произведена енергия. Обикновено резултатите обаче зависят до голяма степен от промените в използването на биомаса (за която свързаните със земеползването изисквания са далеч по-големи, отколкото за всяка друга технология за производство на енергия (56).

Няма приети методики за количествено определяне на ползите от зелените покриви и стени, осигуряващи местообитание на растителни и животински видове, поради което те следва да се разглеждат в АРП въз основа на качествени параметри.

Въздействие върху потреблението на материали

Връзките между енергопотреблението и потреблението на материали са много сложни и сравнително неизследвани. От литературата не винаги става ясно дали връзката следва да бъде положителна или отрицателна; от една страна, съществуват ясни връзки между извличането/производството на някои материали и енергопотреблението (например производството на стомана и цимент са енергоемки), но стоките с висока капиталоемкост и енергийна ефективност по своята същност често са свързани с доста интензивно използване на материали.

При анализа на потоците от материалите (АПМ) обикновено се използва анализ на вложените суровини и материали и на изходящата продукция, за да се разберат съществуващите потребности от материали, но неизменният характер на анализа на вложените суровини и материали и на изходящата продукция не позволява извършването на по-сложен анализ на съответните сценарии. Някои макроикономически модели (E3ME (57), EXIOMOD (58), GINFORS (59)) включват в основната си структура АПМ, но също като ендогенни и много от връзките, които са неизменни в анализа на вложените суровини и материали и на изходящата продукция.

в)   ИКОНОМИЧЕСКИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ

Икономическото въздействие на инвестициите в енергийна ефективност обикновено се оценява с помощта на макроикономически модели, при които трябва да се приемат някои допускания по отношение на начина, по който икономиката функционира. Основните фактори, определящи макроикономическото въздействие на мерките за енергийна ефективност, произтичат от инвестициите в енергоефективни технологии и услуги, от една страна, и от намаляването на разходите за енергия (60), от друга страна.

Инвестициите, необходими за подобряване на енергийната ефективност, стимулират заетостта (61) и икономическата активност в краткосрочен план, ако се предприемат, когато икономиката не работи с пълен капацитет. Необходимо е да се има предвид обаче, че инвестициите в енергийна ефективност могат да изместят разходите от други части на икономиката (ефект на изтласкване), което поне частично компенсира положителните ефекти. Освен това вторичните ефекти, които водят до повишаване на енергийните потребности поради положителното икономическо въздействие от прилагането на енергийната ефективност, означават, че очакваните икономии на енергия и икономическо въздействие не са напълно реализирани (62).

Въпреки че капиталовите разходи за енергийна ефективност понякога са доста високи, те могат да бъдат покрити от външни източници и обикновено в дългосрочен план осигуряват възвръщаемост. Намаляването на разходите за енергия произтича от факта, че икономиите на енергия водят до снижаване на разходите за енергия и увеличават свободния разполагаем доход на домакинствата или печалбите на предприятията. Този доход би могъл да увеличи потреблението или да бъде реинвестиран, като по този начин се стимулира повишаването на икономическата активност. Освен това намаляването на вноса на енергия може да насърчи местното търсене чрез увеличаване на разходите за стоки и услуги, произведени в страната (63). То повишава също енергийната сигурност и икономическата независимост.

Подобренията на енергийната ефективност оказват влияние и върху публичните бюджети. Въпреки че публичните инвестиции или субсидиите за енергийна ефективност предполагат по-високи публични разходи, съществува и потенциал за икономии на разходи в дългосрочен план при подобрени енергийни характеристики в публичния сектор. Освен това положителното въздействие върху заетостта и производството води до увеличаване на данъчните приходи. Други промени, като например пропуснати енергийни данъци (които иначе биха били платени от публичния сектор) чрез икономии на енергия или схеми за по-ниски равнища на безработица (поради положителното въздействие на инвестициите в енергийна ефективност върху заетостта), могат да се разглеждат като фактори, влияещи върху публичните разходи (64).

Освен това си струва да се разгледа положителното непряко въздействие върху производителността, произтичащо от социалното или екологичното въздействие на енергийната ефективност, например чрез подобряване на здравето. Това засяга също така заетостта и производителността на труда от гледна точка на заетостта в дългосрочен план (65).

Както е посочено по-горе, икономическите модели най-добре отразяват сложността на многостранното въздействие върху БВП. Инструментите имат някои ограничения и прилагат различни икономически теории за отчитане на въздействието на допълнителните инвестиции върху БВП. Примерите за инструменти, които могат да се използват за оценка на икономическото въздействие, включват:

—	GEM-E3 — приложен модел на общо равновесие, който обхваща взаимодействията между икономиката, енергийната система и околната среда.

—	E3ME — глобален макроиконометричен модел, предназначен да предостави отговор на основните предизвикателства в икономическата политика и политиката на взаимодействие между икономиката и околната среда.

—	ASTRA-EC — динамичен макроикономически модел, основан на вложените суровини и материали и на изходящата продукция, който позволява наличието на изричен дисбаланс между доставките и потреблението.

—	EXIMOD (EXtended Input-Output MODel (Разширен модел на вложените суровини и материали и на изходящата продукция) — обхващащ множество сектори и региони изчислителен модел на общо равновесие, който е в състояние да измерва екологичното и икономическото въздействие на политиките.

3.7.2.   Обществена перспектива и норми на дисконтиране

Важно е методиката за АРП, определена от регулаторните органи за анализ на вариантите на политиката за енергийна ефективност, да разглежда както обществената перспектива, така и гледната точка на инвеститорите при избора на нормата на дисконтиране, приложима към анализа на разходите и ползите. Обикновено проектите се оценяват по два начина: i) чрез икономически анализ, посредством който се поставя въпросът дали проектът ще бъде от полза за обществото като цяло. За тези изчисления следва да се използва ниска норма на дисконтиране; както и ii) чрез финансов анализ, посредством който се поставя въпросът дали в проекта би се включил частен инвеститор, като се разглежда само възвръщаемостта на частните инвестиции. В последния случай следва да се използва лихвен процент, който отразява пазарните лихвени проценти като аналог на цената на капитала. Този лихвен процент следва да отразява реалните разходи за получаване на капитал на лицето или образуванието, което прави инвестицията.

При АРП, прилаган по отношение на инструментите на публичната политика, които засягат физическите лица и частните потребители, като стандарти за ефективност следва да се прилага както обществената норма на дисконтиране (по-ниска), така и инвеститорската норма на дисконтиране (по-висока), за да се отрази въздействието и при двете перспективи. В решенията за публични инвестиции следва да разглежда предимно обществената перспектива и следователно да се прилага по-ниска норма на дисконтиране.

При пазарно ориентирани енергийни системи е важно обществената перспектива и гледната точка на крайния потребител да са включени в методиката за АРП, определена от регулаторните органи, тъй като обикновено участващите на пазара субекти прилагат АРП от гледна точка на своята възвръщаемост, а не на по-широките ползи. Обществената перспектива има отражение върху изчисляването на бъдещите разходи и ползи от инвестициите, които се моделират с помощта на нормите на дисконтиране. Мерките за енергийна ефективност обикновено имат относително високи първоначални разходи, които трябва да бъдат възстановени чрез икономии на енергия през по-дълги периоди от време. При моделирането се използват норми на дисконтиране, за да се определи стойността на бъдещите парични потоци. Колкото по-висока е нормата на дисконтиране, толкова по-ниска е стойността, която се определя за бъдещите икономии на енергия в днешните решения. Следователно високите норми на дисконтиране правят мерките за енергийна ефективност и политиките за подкрепа по-малко привлекателни (66).

Препоръчително е да се направи разграничение между нормите на дисконтиране, използвани при моделирането с оглед оценката на отделните инвестиционни решения и оценката на свързаните с енергийната система разходи от обществена перспектива. Следователно моделирането с оглед оценката на въздействието следва да се извърши на два етапа. По-висока норма на дисконтиране „на първия етап“, която следва да се използва за моделиране на поведението на стопанските субекти в процеса на вземане на решения, и по-ниска норма „на втория етап“ — обикновено социална норма — за оценка на разходите и ползите (67). Нормата на дисконтиране може също да бъде променена за целите на анализа на чувствителността.

Въпреки че използването на хармонизирана норма на дисконтиране за всички инвестиции може да не е точният подход, е необходимо реалната цена на капитала, свързана с инвестициите в енергийна ефективност, да бъде правилно отчетена. Например вземането предвид на почти нулеви пазарни лихвени проценти за ипотечните кредити би могло да се отрази в значителна степен на резултатите от АРП за собствениците на сгради. Що се отнася до публичните схеми за подпомагане на енергийната ефективност, държавите членки могат ясно да прогнозират собствените си разходи за обслужване на дълга, като използват лихвен процент, съобразен с кривата на доходността за държавния дълг на съответното министерство на финансите или централна банка.

3.7.3.   Принципът за поставяне на енергийната ефективност на първо място във връзка с инвестициите в енергийна инфраструктура

Предложението за регламент за TEN-E включва принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място във всички етапи на разработването на европейските десетгодишни планове за развитие на мрежата, по-специално при разработването на сценарии, установяването на недостатъци в инфраструктурата и оценката на проектите. Същите етапи на планиране се използват за националните инфраструктурни проекти. Практическото значение на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място при планирането е, че развитието на инфраструктурата трябва да включва в рамките на процеса на вземане на решения варианти за по-добро използване на съществуващата инфраструктура (чрез оперативни механизми), прилагане на повече енергийно ефективни технологии, както и по-добро използване на пазарните механизми, като например, но не само, реакцията на потреблението. Тъй като решенията от страната на потреблението са извън контрола на операторите на разпределителни системи/операторите на преносни системи, тяхното прилагане и ефективност трябва да се гарантират от другите участници (енергийни дружества, дружества за предоставяне на енергийни услуги и т.н.). Поради това е важно да се намерят начини за осигуряване на съпоставимост между краткосрочните мерки и дългосрочните инвестиции, както и да се разработят механизми, които биха могли да гарантират надеждността на договорените мерки в дългосрочен план.

При прилагането на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място трябва да се полагат усилия за постигане на баланс между сигурните и надеждни доставки на енергия, качеството на доставяната енергия и свързаните общи разходи, като същевременно се гарантира, че дейността на операторите на преносни системи и на операторите на разпределителни системи остава финансово жизнеспособна и те получават адекватна възвръщаемост.

За проекти от общ интерес, подбрани в рамките на политиката за TEN-E, прилагането на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място следва да бъде част от подхода, включен в методиката за АРП, която трябва да бъде разработена от ЕМОПС и одобрена от Комисията.

За всички останали проекти прилагането на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място от страна на операторите на преносни системи и операторите на разпределителни системи следва да бъде част от препоръките на националните регулаторни органи, разработени за тези цели. Това би могло да се превърне в неразделна част от оценката на проектите за планиране на мрежата и прилагането следва да се контролира от националните регулатори.

3.8.   Проверка на плана за прилагане и мониторинг на последващите действия

3.8.1.   Определяне на надзорните правомощия

Определянето на задължения и предоставянето на насоки и стимули следва да спомогне за отдаване на приоритет на енергийната ефективност. Както в случая на други политики и цели обаче е важно да се извърши последваща проверка на процесите на вземане на решения, при които принципът за поставяне на енергийната ефективност на първо място би могъл да се приложи. Особено в ситуации, при които има строги изисквания, или когато енергийната ефективност е предпочитан подход, следва да се предвиди официално одобрение или проверка на проектите или инвестициите на участващите на пазара субекти, като се вземат предвид критериите за енергийна ефективност. Целта би следвало да бъде да се провери дали участващите на пазара субекти правилно са включили различните стъпки на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място в процесите на планиране и вземане на решения, по-специално по отношение на методиката за АРП. При тази проверка за съответствие следва също така да се оцени дали има потенциални конфликти между предвидените проекти и евентуалното включване на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място и начина, по който тези проекти биха допринесли за целите на политиката. При окончателната проверка следва също така да се провери дали е избран най-добрият вариант от гледна точка на обществото.

По отношение на енергийните пазари се препоръчва прилагането на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място да се провери от специална структура с ясно определени компетентност и правомощия. Тъй като регулаторите на енергия са ключови субекти, упражняващи надзор върху енергийните пазари, инфраструктурните инвестиции и осигуряването на съответствие със съответното законодателство на Общността, те са естествени кандидати за осъществяване на мониторинга на прилагането на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място. Тази роля може да бъде споделена с енергийните агенции или с други субекти в други сектори. Като се има предвид, че принципът за поставяне на енергийната ефективност на първо място следва да бъде интегриран при планирането на съществуващата инфраструктура и вземането на решения, свързани с енергийната система, няма нужда от нов надзорен орган, а по-скоро от ясно определяне на компетентността на съществуващите надзорни органи на енергийния пазар по отношение на мониторинга на прилагането на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място.

При проверката следва да се разгледа начинът, по който се прилагат оценките на въздействието и методиката за АРП, по-специално във връзка с оценката на по-широките ползи от икономиите на енергия, прилагането на проверки на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място по отношение на инвестициите в енергийна инфраструктура, ако такива са предписани, качеството на използваните данни и използваните показатели, оставащите пречки и ограничения.

3.8.2.   Мониторинг на прилагането

Редът и условията за мониторинг следва да бъдат определени при определяне на условията за конкретните проекти, техния подбор и одобрение. Всички инвестиции, които оказват въздействие върху енергийните потребности, които се подкрепят с публични средства или регулират съгласно законодателството, следва да разполагат с ясно определени показатели и методика за предварителна оценка на въздействието върху енергопотреблението и последваща оценка на резултатите и въздействието след тяхното прилагане. Създаването на специална структура, която да отговаря за прилагането на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място, също би могло да спомогне за по-добър мониторинг и оценка на прилаганите политики.

Показатели

При определянето на показателите за мониторинг от ключово значение е да се вземе предвид следното:

—

Следва да бъде осъществен мониторинг на отделните действия или програми посредством подробни показатели за резултатите по отношение на реализираните икономии на енергия. Приносът към общата цел за енергопотребление е добър спомагателен показател, но изисква допълнителна информация за начина, по който е изчислен;

—	Икономиите на енергия следва да бъдат определени в абсолютно изражение за обхванатия период или за последната година от продължителността на действието;

—	Мониторингът на икономиите на енергия следва да се осъществява като кумулативна или обща стойност на икономиите заедно с тяхното въздействие върху намаляването на енергопотреблението;

—	Когато се прави оценка на въздействието по отношение на икономиите на енергия, следва винаги да се разглежда допълняемостта на въздействието на предложените мерки спрямо въздействието на вече въведените мерки;

—	За предпочитане е при приблизителните оценки на очакваните икономии на енергия да се следват методите за измерване, установени съгласно член 7 (вж. раздел 7.1 от Препоръка (EС) 2019/1658 на Комисията (68));

—	Установяване на инвестиционните разходи и посочване на инвестиционните разходи за единица спестена енергия.

Докладване

Специалното докладване относно прилагането на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място и разработването на най-добри практики биха насърчили допълнително енергийно ефективните решения. Целта е да се гарантира, че принципът се прилага при последващите действия.

На важните решения, които в значителна степен засягат енергопотреблението, следва да се осъществи подходящ мониторинг от компетентен субект. Като се има предвид широкият обхват на възможното прилагане на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място, е полезно да се определят индикативни прагове, които биха помогнали да се установи по отношение на кои важни решения и проекти следва да бъде осъществяван мониторинг отблизо чрез специфично докладване относно принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място. На национално равнище тези прагове биха могли да бъдат определени с оглед на националното или секторното енергопотребление или на равнището на полученото публично финансиране. Този праг би могъл да бъде определен в абсолютно или относително изражение както по отношение на вложените суровини и материали, така и на изходящата продукция във връзка с дадено решение.

Следователно в контекста на докладването относно принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място като важно решение би могло да се разглежда:

—

всяко решение, което през жизнения си цикъл би довело до промяна с над 1 % в енергопотреблението на сектора (на ниво 2 според статистическата класификация на икономическите дейности в Европейския съюз NACE) или в доставената на територията на даден оператор на разпределителна система/оператор на преносна система енергия;

—	всяка инвестиция или схема за финансиране с публични средства над 50 милиона евро (69);

—	изграждане на горивни инсталации с обща номинална входяща топлинна мощност, равна или по-голяма от 50 MW (70).

Очевидно биха могли да се използват и други критерии, ако това е необходимо и по-целесъобразно. Като цяло обаче въздействието върху енергопотреблението следва, когато е целесъобразно и не твърде обременително, да бъде наблюдавано по отношение на решения и инвестиции, за които вече са налице официални доклади, одит или мониторинг.

Оценка

Полезно е да се обърне внимание на последващите оценки на реалното въздействие върху енергопотреблението, тъй като те също влияят върху приложимостта на предложените решения в бъдеще. Има редица въздействия, които засягат практическата осъществимост на решенията за енергийна ефективност. Те са свързани с външни фактори, но също така с поведението или вторичните ефекти. Без подходящ анализ на тези фактори е трудно да се подобри прилагането на мерките за енергийна ефективност. Това води до разлика между реалните и наблюдаваните икономии и съответно се отразява на възприемането на енергийната ефективност като жизнеспособно решение, по-специално по отношение на разходната му ефективност. От самото начало на подготовката и одобряването на решенията, свързани с енергията, следва да се предвиди последваща оценка с подходящ точно определен обхват, като се разглежда реалното въздействие върху потребностите от енергия, по-широките ползи и възможните фактори, които ги засягат.

4.   ПРИЛАГАНЕ НА ПРИНЦИПА ЗА ПОСТАВЯНЕ НА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ НА ПЪРВО МЯСТО В КОНКРЕТНИ СЕКТОРИ И ОБЛАСТИ НА ПОЛИТИКАТА

4.1.   Пазари на електроенергия

Участието на реакцията на потреблението и на други ресурси от страната на потреблението на енергийния пазар може да осигури ценна гъвкавост на електроенергийната система и да допълни или дори да намали необходимостта от разширяване на капацитета за производство, пренос и разпределение. То би могло също да допринесе и за адекватност и сигурност на снабдяването.

Прилагането на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място предполага премахване на всички регулаторни пречки, така че да се даде възможност за достъп до пазара на ресурсите от страната на потреблението. За пазарите на електроенергия това предполага преди всичко правилно прилагане на Директивата за електроенергията (71) и на Регламента за електроенергията (72).

Освен това е необходимо реакцията на потреблението да може да се конкурира при равни условия с производството и да се насърчава допълнително чрез определяне на правилните стимули или изисквания на енергийните пазари.

Области, които трябва да бъдат разгледани:

—	Насърчаване на реакцията на потреблението и ефективно предоставяне на възможност за участие на потребителите в натоварването, наред с производството, пряко или чрез обединяване, в рамките на търговията на едро, пазарите за балансиращи и допълнителни услуги, както и в управлението на претоварването.

—	Определяне на техническите ред и условия за участие на пазарите на електроенергия въз основа на възможностите на участниците и пазарните изисквания (73).

Примери за мерки:

—

Динамични цени, включително: — Цените за критичните периоди на върхово натоварване са предназначени да отчитат краткосрочните разходи за периодите, които са критични за електроенергийната система. Те се задействат от системни критерии (например липса на разполагаеми резерви, екстремни метеорологични условия, които водят до неочаквани колебания при енергопотреблението, и т.н.). — Въвеждането на звена за ценообразуване за недостига за балансиращата енергия, посочени в член 44, параграф 3 от Регламент (EС) 2017/2195 на Комисията (74), предоставя допълнителни сигнали за недостига на пазара на едро, като по този начин се увеличават стимулите за намаляване на енергопотреблението в натоварените периоди. — Ценообразуване в реално време — схема за ценообразуване, при която цената на енергията се актуализира в много кратки срокове, обикновено на всеки час. Това ценообразуване следва да се актуализира според съответния единичен пазарен период, който понастоящем обикновено е почасови, но следва да премине към 15-минутни периоди на ценообразуване до 2025 г.

—

Подкрепа за инсталиране на интелигентно оборудване, способно да реагира на мрежови сигнали, като например микроагрегати за комбинирано производство на енергия или други хибридни устройства, използващи газ и електроенергия от възобновяеми източници. Подобна подкрепа обикновено следва да се предоставя чрез прозрачни, конкурентни и недискриминационни процеси.

—

Диференцирани по време или гъвкави мрежови тарифи въз основа на нивата на претоварване — създаване на възможност за реакция на потреблението чрез стимулиране на клиентите да пренасочват потреблението на електроенергия от часовете, в които използването на мрежата е високо, към часовете, в които използването на мрежата е ниско.

—

Улесняване и подкрепа за реално и ефективно участие на реакцията на потреблението в механизмите за осигуряване на капацитет, когато същите са въведени в съответствие с изискванията съгласно членове 20 и 21 от Регламент (EС) 2019/943. Когато клиентите се ангажират да осигуряват предварително определено намаляване на натоварването и да получат гарантирани плащания, това може да предотврати инвестициите в производство на електроенергия. Когато възникнат извънредни ситуации в системата, клиентите подлежат на санкции, ако потребяват електроенергия, когато им е указано да не го правят над определен праг. Следва обаче да се гарантира, че това не стимулира потребителите да увеличат изкуствено енергопотреблението си с цел да имат възможност за неговото намаляване (което би било в противоречие с подхода на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място).

—	Ускоряване на въвеждането на интелигентни измервателни системи.

—

Премахване на стимулите за потребление на повече електроенергия, отколкото е необходимо, при мрежовите тарифи и схемите за субсидиране (например отстъпки от мрежовите тарифи за „равномерен профил на потребление“ на енергоемките производства или за профили с минимално общо годишно потребление), като същевременно в мрежовите тарифи за електроенергия се отрази променливият мрежови недостиг във времето.

—

Нови регулаторни стимули за научни изследвания и инвестиции в решения за енергийна ефективност, например премиен коефициент, който да бъде предоставян на операторите на преносни системи и операторите на разпределителни системи за развитие на мрежата (ако операторът на преносна система понася допълнителни краткосрочни разходи, свързани с внедряването на решения за енергийна ефективност, от които може да се очаква разходна ефективност в дългосрочен план, националните регулаторни органи биха могли да предоставят целенасочени стимули при одобрението на тарифите/пределните цени).

—	Улесняване на присъединяването към електроенергийната мрежа и гъвкава експлоатация на високоефективното комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия (КПТЕЕ), по-специално при системи с висок дял на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ).

—

Оптимизиране на ефективността на местната енергийна система (интегриране на местния сектор) и планиране на нейното развитие с местните заинтересовани страни (публични органи, оператори на разпределителни системи, местни енергийни общности и т.н.), включително ключовите елементи от стратегиите за саниране или развитие на местни възобновяеми ресурси (например вятърна енергия, слънчева енергия, биомаса, биометан).

—	Улесняване на достъпа до енергийните пазари на доставчиците на агрегирани услуги за по-малки крайни ползватели (например крайни ползватели в жилищни сгради).

Каре 1 Принципът за поставяне на енергийната ефективност на първо място при планиране на реакцията на потреблението В подкрепящото проучване (75) се предоставя практически пример за това какви стъпки трябва да се предприемат от съответните участници във вземането на решения за планиране на реакцията на потреблението в съответствие с принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място. Прилагането на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място по отношение на управлението на потреблението в енергийния сектор би могло да обхване различни ситуации при различни роли на лицето, което има централна роля при вземането на решения, наричано „доставчик на услуги по управление на потреблението“. Решенията, свързани с управлението на потреблението, включват две части: енергийна ефективност и реакция на потреблението. Що се отнася до мерките за енергийна ефективност, доставчиците на услуги по управление на потреблението биха могли да бъдат държавата (енергийни агенции и т.н.), доставчици на енергия или специализирани частни доставчици на услуги по управление на потреблението (съгласно схемата за задължения за енергийна ефективност). Системните оператори (по-специално операторите на разпределителни системи) също могат да предоставят информация, за да предизвикат подобрения в енергийната ефективност или да мотивират клиентите да предоставят услуги във връзка с реакцията на потреблението. Що се отнася до реакцията на потреблението при балансирането на пазарите, доставчиците на услуги по управление на потреблението разчитат на големите потребители или доставчиците на агрегирани услуги (дружества за предоставяне на енергийни услуги, оператори на виртуални електроцентрали), които биха могли да представят оферти на тези пазари. На либерализираните енергийни пазари на ЕС се прилагат правилата за отделяне. По този начин на държавата, а не на бившите вертикално интегрирани монополи, се пада отговорността за проверка на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място, който в минали периоди бе наричан интегрирано планиране на ресурсите (ИПР). Когато се въвеждат пазари за капацитет в съответствие с Регламент (EС) 2019/943, създателите на политики и регулаторите гарантират, че е предоставена възможност за реакция на потреблението и че тя може да участва на тези пазари наравно с производството. В примера по-долу доставчикът на услуги по управление на потреблението е доставчик на агрегирани услуги, който съчетава множество товари при крайни потребители от всички сектори с цел продажба или обявяване на търг на пазарите на електроенергия на агрегираната произведена електроенергия във връзка с реакция на потреблението. Създателят на политики следва да определи целите (като се вземе предвид разходната ефективност) за прилагане на планирането на реакцията на потреблението. Въз основа на целите, определени в първата стъпка, създателят на политики и/или националният регулаторен орган, когато е компетентен, следва да определят регулаторната рамка за планиране на прилагането на управлението на потреблението, в която могат да бъдат интегрирани множество инструменти на политиката. Въз основа на целите на политиката, предоставени от създателя на политики, регулаторният орган следва да провери планираната цел, предложена от доставчика на услуги по управление на потреблението. Това е повтарящ се процес и ще доведе до допълнителни процеси, докато не се постигне съответствие на плана с целите. Регулаторният орган следва да предостави правилата за достъп до пазара, да определи метода за АРП, за да може доставчикът на услуги по управление на потреблението систематично да оценява вариантите си за инвестиции и да проверява предложения план.

4.2.   Доставки и разпределение на енергия

Прилагането на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място основно е свързано с отдаване на приоритет на енергийната ефективност спрямо инвестициите в енергийни инфраструктури и/или оптимизиране на съществуващата енергийна инфраструктура, включително през границите. Наред с ценовите сигнали, това може да се постигне чрез разглеждане или анализ на ресурсите от страната на потреблението или на енергийно ефективните технологии като алтернативи, по-специално при планиране на производството, съхранението на енергия, преносната и разпределителната мрежова инфраструктура (76). Освен това, ако е необходимо решение по отношение на доставките, следва да се приложи принципът за поставяне на енергийната ефективност на първо място, за да се избере най-ефективната алтернатива за оптимизиране на енергийната инфраструктура. Това е в съответствие със стратегията за интеграция на енергийната система, която изисква правилно отчитане на енергийната ефективност по отношение на доставките на енергия. Решенията за икономия, пренасочване или споделяне на енергия следва правилно да отразяват жизнения цикъл при използването на енергията на различните енергоносители, включително добива, производството и повторното използване или рециклирането на суровини, конверсията, преобразуването, транспорта и съхранението на енергия, както и нарастващия дял на възобновяемите енергийни източници в електроснабдяването.

Области, които трябва да бъдат разгледани:

—	Разглеждане на ресурсите от страната на потреблението при оценка на нуждите от инвестиции в производствени мощности (електроенергия или топлинна енергия) с оглед на разходната ефективност на системно равнище.

—	Разглеждане на други планирани промени в енергийните мрежи и разработване на съвместни сценарии за планиране на инфраструктурата.

—

Изискване за използване на анализ на разходите и ползите при планирането на регионални (77) електроенергийни, газопреносни мрежи (също и за водород) и районни отоплителни мрежи, включително агрегати за комбинирано производство на енергия и оползотворяване на отпадната топлина, както и при планирането на промишлени и жилищни водни цикли на обекти с множество сгради (например университетски градчета, болници, спортни комплекси), за да се определят най-ефективните от гледна точка на разходите и най-ефикасните варианти за топлоснабдяване и да се оценят тези варианти с оглед на намаляването чрез енергийна ефективност на потреблението на топлинна енергия от сградите и процесите.

—	Интегриране на отоплението и охлаждането при планирането на градски, селски или промишлени зони.

—	Осигуряване на оптимално по отношение на разходите внедряване на инфраструктури за водород.

—	Разглеждане на алтернативни мерки за ефективност при крайното потребление чрез структурата на пазара и неговото регулиране.

—	Оценка на компромиса между обществените съоръжения и съоръженията за съхранение на енергия „зад електромера“, от една страна, спрямо въвеждането на енергийно ефективни уреди/оборудване и схеми за реакция на потреблението, от друга страна.

—	Прозрачност и последователност при допусканията, използвани при планирането на инфраструктурата и инвестициите, по отношение на промените в енергийните потребности до 2030 г. и до 2050 г. и целите в областта на климата до 2030 г. и до 2050 г.

—	Повторно използване на отпадната топлина (78) и интегрирането ѝ в районните отоплителни мрежи.

Примери за мерки:

—	Организиране на представяне на оферти за замяна на централи с върхов товар, използващи изкопаеми горива, с чисто производство на топлинна енергия и електроенергия и ресурси от страната на потреблението.

—

Разработване и планиране на съвместни сценарии относно инфраструктурата, при които се интегрират допускания за изискванията относно газопреносните, електроенергийните, водородните и отоплителните мрежи, наред с целите за енергийно ефективна експлоатация на мрежата. При планирането на инфраструктурата следва да се вземат предвид, доколкото това е осъществимо, всеобхватните оценки относно отоплението и охлаждането съгласно приложение VIII към ДЕЕ.

—

Планиране на интегрирана разпределителна система (обхващащо и други енергоносители, освен разглеждания от гледна точка на разпределителната система) с цел използване в максимална степен на разпределените енергийни ресурси, включително енергийната ефективност и реакцията на потреблението, както и предвиждане на въздействието на тези ресурси върху нуждите на мрежата.

—

Разработване на подходящи методики за АРП на разпределените енергийни ресурси, като слънчеви фотоволтаични системи, съхранение на енергия, високоефективно КПТЕЕ, районни отоплителни системи, пряка електрификация и реакция на потреблението (които позволяват сравнение при еднакви условия на конкуренция помежду им и с конвенционалните ресурси, свързани с доставките).

—

Изискване за използване на анализ на разходите и ползите при планиране на високоефективни агрегати за комбинирано производство на енергия и оползотворяване на отпадната топлина, в сравнение с алтернативните по-малко ефективни системи за производство само на електроенергия и само на топлинна енергия, при които електрификацията на топлинната енергия не е ефективна от гледна точка на разходите или технически осъществима.

—

Планиране на инфраструктури за пренос на водород и местоположение на електролизьори съвместно с алтернативна ефективност по отношение на доставките, като например големи централи за КПТЕЕ и районни системи за отопление и охлаждане, както и мерки за ефективност при крайното потребление, като например микроинсталации за КПТЕЕ, включително стационарни горивни елементи.

—	Проверка за енергийна ефективност за всички енергийни инфраструктурни проекти — оценяване на ефективните от гледна точка на разходите ресурси от страната на потреблението, заедно с ресурсите, свързани с доставките, по отношение на енергийните потребности.

—	Създаване на методики за анализ на разходите и ползите за цялата енергийна система, обхващащ различни енергийни носители и като се вземат предвид ресурсите както от страната на потреблението, така и свързаните с доставките, при определянето на нуждите от инвестиции.

—	Доклад на регулаторните органи относно начина, по който те интегрират и изпълняват целите за ефективност на мрежата в съответните си национални планове.

Каре 2 Принципът за поставяне на енергийната ефективност на първо място при планиране на решенията по отношение на доставките В подкрепящото проучване се предоставят два практически примера за това какви стъпки трябва да се предприемат, когато принципът за поставяне на енергийната ефективност на първо място се прилага при планиране на решения по отношение на доставките на енергия. Единият се отнася до планирането на преносната и разпределителната мрежа, а вторият до планирането на районни системи за отопление. Планиране на преносна и разпределителна мрежа Прилагането на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място при планирането на преносна и разпределителна мрежа е свързано с проверка на това дали изграждането на част от тези инфраструктури може да бъде заменено или поне отложено чрез по-ефективни от гледна точка на разходите мерки за енергийна ефективност и програми за реакция на потреблението, които намаляват върховите натоварвания и общото потребление на електроенергия и по този начин се предоставят мрежови услуги по най-разходоефективен начин, като същевременно се гарантира същото ниво на сигурност на доставките, с оглед също така на по-голям дял на променливите възобновяеми енергийни източници в енергийната система. Основният участник при прилагането на принципа са операторите на мрежите под надзора на регулаторите. Създателите на политики следва да определят целите и рамката на политиката, в които ще се вземат предвид компромисите между икономическата ефективност, от една страна, и надеждността на системата от друга страна. Действащите правила следва да изискват от операторите на разпределителни системи и операторите на преносни системи да планират най-ефективен от гледна точка на разходите портфейл от ресурси от страната на потреблението и доставките, както и да предоставят на националните регулатори активна роля при мониторинга и прилагането. Регулаторният орган или Комисията, когато това е посочено конкретно в законодателството на ЕС (т.е. TEN-E), следва да проверят дали методиката за анализ на разходите и ползите, предложена от оператора на мрежата, съответства на политиката и регулаторната рамка, както и да оценят планираните инвестиции, предложени от оператора на мрежата.

Планиране на районни отоплителни системи Районната отоплителна система е вертикално интегрирана система, т.e. системният оператор отговаря както за производството на топлинна енергия и за експлоатацията на мрежата и топлоснабдяването, така и за вземането на съответните инвестиционни решения. Следователно основният участник, който отговаря за прилагането на принципа, е системният оператор. Ролята на създателите на политики при осигуряването на благоприятна рамка е да определят целите за изпълнение по отношение на енергийно ефективните районни отоплителни системи, включително целите за горивата от възобновяеми източници, които да се използват, и да улесняват интегрирането на отпадната топлина от външни промишлени съоръжения в мрежата. Създателите на политики следва също така ясно да определят ролята на районните отоплителни системи за постигане на по-широките цели, като се вземат предвид други алтернативни решения за енергийна ефективност, като например термопомпи. Необходимо е местните органи да разгледат пречките пред разширяването на районните отоплителни мрежи. Основната роля на регулаторния орган е да провери плановите целите на системния оператор, да определи методиката за АРП и да определи правилата за достъп до пазара за системния оператор, както и за потенциалните производители на топлинна енергия от други сектори. Регулаторният орган следва също така да предостави на системния оператор данни за устройството на територията с цел систематично оценяване на всички варианти по отношение на доставките, мрежата и потреблението, както и да провери плана, предложен от системния оператор.

4.3.   Енергийни потребности (промишленост и услуги)

Въпреки че в основата на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място е насърчаването на решенията от страната на потреблението, които биха могли да намалят необходимостта от увеличаване на капацитета за производство на електроенергия, принципът е приложим също и за секторите на крайното потребление, като например домакинствата, услугите, промишлеността и транспорта. Оценката на технологичните компромиси и енергийните характеристики на различните решения следва също така да се направи, като се прилага цялостният подход, присъщ на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място, за да се гарантира правилното оценяване на въздействието на промените в един компонент на системата върху цялостната ефективност на бизнес процесите. Принципът следва да доведе до насърчаване на енергийно ефективни продукти, технологии и техники (например управление на енергията) с цел повишаване на общата енергийна ефективност на отделен процес или дори на системата, в която той е интегриран.

Области, които трябва да бъдат разгледани:

—

Инструменти за възлагане на обществени поръчки и инструменти за подкрепа, с които се изисква или насърчава закупуването на енергийно ефективни стоки и услуги (с възможност за реакция на потреблението, когато е целесъобразно) в публичния сектор, въз основа на интегрирани оценки на разходите и ползите и анализ въз основа на жизнения цикъл на ефективността на материалите.

—	Укрепване на ефективността на материалите, кръговостта и енергийно ефективните технологии като еквивалент на производството на материали и доставките на енергия.

—	Насърчаване на ефективна секторна интеграция на местно равнище чрез високоефективно комбинирано производство на енергия на място в промишлеността и в сградите като алтернатива на по-малко ефективното производство само на топлинна енергия.

—	Насърчаване на гъвкавата експлоатация чрез реакция на потреблението и собствено потребление с цел облекчаване на натоварването върху местните мрежи и повишаване на устойчивостта на крайното потребление.

—	Повторно използване на отпадна топлина и студ.

—	Поведение на крайните ползватели на енергия (организации).

—	Стимули за инвестиции.

—	Качество на консултантските услуги.

Примери за мерки:

—	Обвързване на предоставянето на разрешения относно местоположението на промишлени съоръжения, произвеждащи отпадна топлина, с възможността за свързване към местните отоплителни мрежи.

—	Разглеждане на възможността за повторно използване на отпадната топлина при предоставяне на разрешения за инсталации, произвеждащи големи количества отпадна топлина.

—	Въвеждане на изисквания за закупуване на продукти с енергийни характеристики от най-висок клас.

—	Въвеждане на изисквания за възможности за реакция на потреблението.

—	Разработване на критерии за финансово подпомагане на инвестициите в енергийна ефективност с цел да се оцени повишаването на ефективността на отделен процес или система.

—	Въвеждане на увеличена данъчна амортизационна норма или на правила за временна амортизация.

—	Укрепване на управлението на енергията или налагане на такова управление.

—	Определяне на квалификационни профили на консултантите по стандартизация и сертифициране.

—	Насърчаване използването на материали, които позволяват по-висока енергийна ефективност на производството и бизнес процесите.

4.4.   Сгради

На сградите като цяло се дължи около 40 % от общото енергопотребление в ЕС и 36 % от емисиите на парникови газове вследствие на това потребление (79). Освен това сградният сектор има най-високи инкорпорирани въглеродни емисии в нашето общество, като в световен мащаб те се оценяват на около 10 % от общите годишни емисии на парникови газове. Както се посочва в стратегията за вълна на саниране, принципът за поставяне на енергийната ефективност на първо място е един от основните принципи, които трябва да се прилагат при планиране на санирането на сгради и работа на място. В същото време в стратегията се посочва значението на цялостния подход, основан на жизнения цикъл, който се възползва от кръговостта с цел намаляване на въглеродните емисии през целия жизнен цикъл.

Подобренията на енергийната ефективност на сградите обикновено са сравнително прости от техническа гледна точка. В сравнение с други сектори намаляването на значителното енергопотребление може да бъде ефективно от гледна точка на разходите. Широкомащабното саниране на сгради може да намали потребностите на крайните ползватели и необходимостта от допълнителен капацитет за производство, пренос и разпределение на енергия, както и този на отоплителните или охладителните системи в самите сгради. Санирането на сградите също така носи многобройни ползи за икономиката, обществото и околната среда, когато се извършва с оглед на пълния жизнен цикъл. В съществуващите изисквания и инструменти на ДЕЕ, ДЕХС, стратегията за вълна на саниране и препоръките на Комисията относно санирането и модернизацията на сградите вече е предоставен набор от конкретни мерки, с които да се гарантира прилагането на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място, а тяхното прилагане би могло допълнително да се улесни чрез прилагането на настоящите насоки.

Поради това е от решаващо значение интегрираните програми за саниране на сгради да се вземат предвид в политиките и инвестиционните решения, които имат за цел постигане на адекватно снабдяване и стабилност на разпределителните мрежи. Въпреки че поетапното саниране би могло да бъде подходящо при определени условия, е важно да се положат усилия за координиране, за да се увеличи степента на саниране и да се използва една икономическа и обществена възможност. Ако се предприеме поетапен подход, той трябва да бъде подробно описан от самото начало, например чрез използване на „паспорти за санирането на сгради“  (80) и поставяне на акцент върху потенциала за намаляване на въглеродните емисии през целия жизнен цикъл.

В това отношение сградите са централна част от днешната енергийна система: те могат активно да участват в схемата за реакция на потреблението със способността си за акумулиране на топлина и студ и отложеното във времето използване на някои уреди. И накрая, сградите са в добра позиция по отношение на децентрализираното производство и съхранение на енергия от възобновяеми източници. Показателят за подготвеност на сградите за интелигентно управление, установен в ДЕХС, позволява да се оцени способността на сградите (или на обособените части от сгради) да адаптират своето функциониране към потребностите на обитателя, включително да оптимизират своята енергийна ефективност и цялостни експлоатационни характеристики и да се адаптират към сигналите от електроенергийната мрежа (енергийна гъвкавост). Следователно това е инструмент, който може да подкрепи и повиши осведомеността относно действителните икономии, свързани с тези нови усъвършенствани функции.

Важното е, че принципът за поставяне на енергийната ефективност на първо място следва да се прилага по отношение на сградния сектор не само през етапа на използване, включително саниране, но също и през целия кръгов жизнен цикъл, както и при новото строителство. По-специално новото строителство, а също и проектите за саниране, имат голям потенциал за допълнително намаляване на общите въглеродни емисии през целия жизнен цикъл чрез прилагане на проектиране и изграждане, съобразени с кръговата икономика, заедно с поставяне на акцент върху принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място през етапа на използване. За новото строителство също е важно да се разгледа развитието на новите градски райони, при които планирането и местоположението на жилищата, услугите, инфраструктурата за мобилност и т.н. е от решаващо значение за енергийната ефективност и въглеродните емисии (както и за адаптирането към изменението на климата).

Освен това е необходим насочен към ползвателя подход. Това изисква допълнителни усилия, за да се улеснят обитателите на сградите да прилагат ежедневно принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място. Това означава също, че при предоставяните услуги (топлина, комфорт и т.н.) се използват технологии и те са проектирани с възможно най-висока степен на енергийна ефективност.

Области, които трябва да бъдат разгледани:

—	Предоставяне на възможности за финансиране на програми за саниране на сгради чрез инструменти за развиване на капацитет за производство, пренос, разпределение и съхранение на енергия.

—

Насърчаване на въвеждането на правила за възлагане на обществени поръчки и инструменти за подкрепа за закупуването, строителството и наемането чрез обществени поръчки на енергийно ефективни сгради, стоки и услуги в публичния сектор, през целия им жизнен цикъл и въз основа на интегрирани оценки на разходите и ползите.

—

Включване в програмите за саниране на целия спектър от дейности по модернизация на сградите (от подобряване на топлоизолацията на обвивката на сградата до модернизиране и оптимизиране на техническите сградни инсталации чрез цифрови технологии, интегриране на разпределените и децентрализирани възобновяеми енергийни източници) с цел оптимизиране на цялостната ефективност на системата.

—

Интегриране на елементи за енергийна ефективност в местното устройство на територията и издаването на разрешителни за урбанистично развитие. Това включва улесняване на енергийно ефективния транспорт, например чрез предоставяне на пространства за паркиране и зарядни точки за електрически превозни средства, велосипеди, електрически велосипеди и товарни велосипеди, както и близост до мрежите за обществен транспорт.

—	Намаляване на сложността, свързана с прилагането на енергийно ефективни решения, чрез опростяване на административния процес за физическите лица.

—	Утвърждаване на кръговостта, ефективността на материалите и енергийно ефективните технологии в сградите.

—	Стандарти относно сградите, модернизация и цялостно устойчиво саниране на сградния фонд.

—	Цифровизация на сградите чрез стимули и внедряване на интелигентни технологии.

—	Засилване на местната координация на секторната интеграция на местно равнище и санирането на сгради с цел оптимизиране на местния капацитет за производство въз основа на възобновяеми енергийни източници и възможността по места за реакция на потреблението.

—

Определяне на компромисите и насърчаване на полезното взаимодействие между пряката и непряката електрификация по отношение на цялостната ефективност на системата и разходите с цел насърчаване на оптималното използване на енергията от възобновяеми източници, включително при термопомпите и ефективните инсталации за КПТЕЕ в зависимост от местните условия (наличност и устойчивост на доставките).

—	Интегриране на планирането на енергийната ефективност (включително промишлени и жилищни водни цикли) на обекти с множество сгради, като например университетски градчета, болници, спортни комплекси, като райони, които вече са готови за интегриране на интелигентни енергийни системи.

—	Набелязване на полезните взаимодействия между мерките за енергийна ефективност и внедряването на самостоятелни малки по мащаб проекти за производство на енергия от възобновяеми източници в сградите, особено когато се използват публични финансови стимули.

—	Насърчаване на поведенчески мерки с цел избягване на свръхпотреблението.

Примери за мерки:

—	Включване на санирането на сгради в търговете за източници на възобновяема енергия.

—	Иновативни схеми за финансиране на санирането на сгради, включително ипотечни кредити за енергийна ефективност (81).

—	Обвързване на финансирането с прилагането на показателя за подготвеност на сградите за интелигентно управление.

—

Обвързване на финансирането с предварителни и последващи одити, за да се гарантира, че предприетите действия имат значително въздействие върху енергийната ефективност на сградите, както се посочва в един от критериите в член 2a от ДЕХС, обвързване на финансовите мерки за подобряване на енергийната ефективност при саниране на сградите с целевите или постигнатите енергоспестявания.

—	Улесняване на достъпа на сградите и доставчиците на агрегирани услуги до пазара на механизма за осигуряване на капацитет и до пазара относно адекватността на доставките, особено за сгради, оборудвани с инсталации за КПТЕЕ.

—	Модулиране на цената на електроенергията, цената за разпределение и другите такси с цел стимулиране на реакцията на потреблението и съхранението на електроенергия (включително под формата на топлинна енергия) в сградите.

—

Обвързване на предоставянето на разрешения относно местоположението на сгради с потенциал за възобновяема енергия (ориентиране за ползване на слънчева енергия, пространство за геотермални и термопомпи, близост до местни общности, използващи възобновяеми енергийни източници, и производство на енергия от възобновяеми източници, включително районни отоплителни системи, използващи възобновяеми източници, и с ниски въглеродни емисии) и мрежите за обществен транспорт.

—

Постигане на максимално намаляване на общите енергийни потребности чрез саниране на сградите, например чрез подобряване първо на характеристиките на сградната обвивка, преди да се приложат други мерки, като например подмяна на отоплителните системи (или гарантиране, че тази подмяна е обвързана с по-нататъшното подобряване на енергийната ефективност).

—	Задължения за предвиждане посредством нормативната уредба в областта на строителството на велосипедни паркинги и зарядни точки за електрически велосипеди.

—

Превръщане на уредите за контрол на температурата (климатични инсталации, отопление, охлаждане) и решенията (пасивно отопление и охлаждане чрез ориентиране на сградите, зелени покриви/стени и т.н.) в елемент от техническия проект. Това включва също и осигуряване на технически експертен опит, чрез който да се определи необходимият проект за изолация на сградната обвивка, климатичната инсталация или радиаторите/отоплителите, които трябва да бъдат закупени, въз основа на характеристиките на помещенията (географски район, изолация на сградите, ориентиране…).

—

Вземане предвид при изготвяне на местни планове за устройство на територията на зелена и синя инфраструктура, която осигурява полезни взаимодействия между подобренията на енергийната ефективност на отделните сгради чрез прилагане на естествена вентилация, зелени покриви и стени и намаляването на равнището на отделните квартали на ефекта на градския топлинен остров.

—	Използване на договори за енергоспестяване с гарантиран резултат с цел да се осигури гарантирано, измеримо и предвидимо подобрение на енергийната ефективност (както по отношение на крайната, така и на първичната енергия).

—	Въвеждане на системи за управление на енергията с ясно описание на отговорностите и мерките, които трябва да се предприемат.

—	Внедряване на системи за управление на енергията, управлявани чрез цифров интерфейс, с цел подобряване на енергийната ефективност, като същевременно се интегрират разпределените енергийни ресурси.

—	Използване на активни/пасивни енергоефективни технологии с цел оптимизиране на поддръжката и експлоатацията на сградите.

—	Непрекъснат мониторинг, анализ и докладване относно енергийната ефективност на сградите.

—	Инсталиране на система за обратна връзка относно енергопотреблението чрез интелигентни измервателни уреди и интелигентни устройства.

4.5.   Транспорт

Устойчивият транспорт е в основата на наскоро приетата от Комисията „Стратегия за устойчива и интелигентна мобилност“  (82). В стратегията също така се поставя засилен акцент върху ефективността на транспорта, която може да се постигне чрез промяна на горивната база, превозни средства с нулеви емисии, преминаване към други видове транспорт или подобряване на транспортната система. Намаляването на енергопотреблението е пряко свързано с целта за постигане на неутралност по отношение на климата, като е важно енергопотреблението да бъде изрично взето предвид при планирането и управлението на транспорта.

Енергийната ефективност е жизненоважен компонент, с който да се осигури стабилизиране на мрежите, които трябва да обслужват електрифицираната мобилност. Прилагането на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място следва да гарантира, че въпреки съсредоточаването върху промяната на горивната база, възможните икономии на енергия не се пренебрегват.

Области, които трябва да бъдат разгледани:

—	Гарантиране, че превозните средства се проектират и използват по възможно най-енергийно ефективен начин, така че за различните дейности за мобилност и зареждането на електрическите превозни средства да се използва минимално количество енергия.

—	Оценяване на енергийната ефективност на различните видове транспорт и цифровите технологии в рамките на научноизследователски инициативи, както и на плановете за устойчива градска мобилност (ПУГМ).

—	Осигуряване на проектиране и експлоатация на национална пътна и железопътна мрежа, която е оптимизирана по отношение на енергията и разходите, при планирането и управлението на градската мобилност и мобилността на далечни разстояния.

—	Насърчаване на използването на транспортни средства въз основа на ефективността и потенциала/вариантите за намаляване на емисиите при превоза на стоки.

—	Осигуряване на интелигентно зареждане на електрическите превозни средства, така че те да могат да бъдат част от управлението на потреблението.

—	Насърчаване на ходенето пеша и придвижването с велосипед в градските райони.

—	Въвеждане на пътни данъци, отразяващи действителното енергопотребление от страна на автомобилите, и премахване на субсидиите/режимите на данъчно облагане, които са в противоречие с принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място.

Примери за мерки:

—	Включване на планирането на енергопотреблението в транспорта и на мерки за неговото намаляване в ПУГМ и вземането им предвид при устройството на територията.

—	Въвеждане на мерки в подкрепа на по-широкото използване на обществения транспорт, придвижването с велосипед и ходенето пеша.

—	Предоставяне на стимули за закупуване и използване на превозни средства с нулеви емисии и насърчаване на лични превозни средства с ниско тегло.

—	Насърчаване на колективния транспорт по начин, който води до намаляване ползването на индивидуален транспорт и увеличаване на степента на запълване на капацитета на превозните средства.

—	Вземане предвид на енергийната ефективност при разработването на правила за безопасност на движението и инфраструктурни обекти.

—	Вземане предвид на обществените ползи от енергийната ефективност при проектирането на транспортна инфраструктура (например при изравняване на терени със сложна топография, изграждане на мостове и тунели).

Каре 3 Принципът за поставяне на енергийната ефективност на първо място при вземането на решения за планиране на местния транспорт В подкрепящото проучване се предоставят практически примери за това какви стъпки трябва да се предприемат, когато принципът за поставяне на енергийната ефективност на първо място се прилага при инвестиционни решения, свързани с планиране и управление на местния транспорт. Прилагането на принципа се извършва основно от организатора на транспорта, който е отговорен за планирането и управлението на мрежите за обществен транспорт, транспортните услуги и инфраструктурата. Общинската администрация играе ролята на регулатор, който определя правилата за достъп до пазара, определя методиката за АРП и проверката за съответствие. Създателите на политики следва да определят целите и регулаторната рамка за инвестициите в планирането и управлението на местния транспорт. Те следва да гарантират, че повишаването на енергийната ефективност се счита за част от решението за справяне с проблемите, свързани с транспорта, и е интегрирано в плановете за устойчива мобилност.

4.6.   Вода

В рамките на икономическия живот енергията и водата са в тясна връзка на много равнища („връзка между водата и енергията“). Водата е необходима за целите на енергията, например за охлаждане, отопление, съхранение, за биогорива, преработка на суровини, производство на водород и горива на основата на електроенергия или на водноелектрическа енергия. Енергията е необходима за целите на водата, например за водочерпене, изпомпване, загряване, охлаждане, пречистване, обработка и обезсоляване (83). Икономиите на енергия могат да се постигнат на много равнища, включително при водочерпене, водоснабдяване, производство на енергия (отопление и охлаждане), пречистване на водата, използване на енергията в промишлените процеси, селското стопанство и домакинствата, управление на валежните води и повторна употреба на вода. Прилагането на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място във водния сектор и в промишлените, сградните и селскостопанските водни цикли означава да се оценят решенията за прекъсване на връзката между енергопотреблението и потреблението на вода. Европейските пречиствателни станции за отпадъчни води в днешно време консумират повече от енергията на две електроцентрали всяка година и поглъщат по-голямата част (една пета) от разходите на общините за електроенергия. Те струват на обществото около 2 милиарда евро годишно. Вместо това те биха могли да произвеждат ефективна, възобновяема и гъвкава енергия колкото дванадесет електроцентрали, с което да допринесат за кръгово развитие на европейската икономика с ниски нива на въглеродни емисии (84).

Решенията за намаляване на енергийните потребности във водния сектор и чрез водата следва да се прилагат за всички видове проекти, на всички етапи, по цялата верига на доставки, както и при определяне на (много)годишните финансови рамки на регионално и местно равнище.

При оценката на начина, по който могат да се облекчат бюджетите на общините, следва също да се разглежда въздействието на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място по отношение на потребностите от вода във всички сектори. Особено когато общините притежават водоснабдителната инсталация, енергопотреблението на пречиствателните станции за (отпадъчни) води може да представлява значителен дял от техните разходи за електроенергия. Тъй като например осведомеността, опитът и капацитетът могат да варират в голяма степен в различните общини, регионалните или националните действия по член 7 от Директивата относно енергийната ефективност биха могли да улеснят инвестициите в мерки за ефективно използване на водата.

Принципът за поставяне на енергийната ефективност на първо място при промишлени и други водни цикли включва измерване и оценка на потреблението на вода посредством промишлени процеси, като загряване и охлаждане, и отпадни течности. В много случаи инвестициите във водни технологии и за ефективно използване на водата при процесите могат да доведат до възвръщаемост на инвестициите за кратки периоди от време, като намаляването на потреблението на вода води пряко до икономии на енергия и намаляване на емисиите.

Области, които трябва да бъдат разгледани:

—	Намаляване на количеството на енергията, използвана за производството и пречистването на различни видове вода.

—	Намаляване на потребностите от вода и на загубите по мрежата, което означава и намаляване на необходимостта от енергия за изпомпване и пречистване.

—	Използване на проучвания за енергийна ефективност и ефективно използване на водата с цел повишаване на осведомеността на промишлеността относно възможностите за икономии при водния цикъл.

—	Използване на интелигентни технологии и процеси.

—	Разглеждане на използването на вода и нейното наличие в централите за производство на водород и горива на основата на електроенергия и тяхното въздействие върху местната водоснабдителна система.

—	Превръщане на пречиствателните станции за отпадъчни води в ефективни производители на енергия от възобновяеми източници.

—

В изброените по-горе области биха могли да се разгледат следните решения: — Енергийно ефективно производство на питейна вода по цялата верига на доставките (водоснабдяване, използване и пречистване на отпадъчните води); — Оценка на потенциала за изграждане на двустепенна система, необходима за разделното пречистване на валежните води и битовата отпадъчна вода (по този начин може да се избегне необходимостта от допълнителен капацитет за пречистване на вода, за който може да е необходимо по-голямо енергопотребление); — Пестене и рециклиране на вода в сградите с цел намаляване на енергийните потребности за изпомпване и загряване на вода, като се използва показател 3.1 от рамката на Комисията „Level(s)“  (85). — Подмяна на топлогенераторите, използващи енергия от невъзобновяеми източници, за производство на гореща вода, например производство на гореща вода със слънчеви колектори; — Монтиране на по-ефикасни помпи; — Инфраструктури за водопроводи, адаптирани спрямо настоящата употреба; — Регулатори на честотата на въртене; — По-добър контрол на процесите, по-ефикасни компресори и ориентирани към търсенето помпи.

Примери за мерки:

—	Разглеждане на инфраструктурата за питейна вода и отпадъчни води с цел смекчаване на върховото потребление в електроенергийната мрежа, например чрез изпомпване на питейна вода, когато потребностите от електроенергия са ниски.

—

Използване на произведен на място биогаз при пречистване на отпадъчни води с цел производство на биометан за местни нужди. Този биометан може да се използва за комбинирано производство на топлинна енергия и електроенергия, като се захранват близките електроенергийни и районни отоплителни мрежи, когато има такива, със собствено произведената електрическа и топлинна енергия.

—	Използване на техники за контрол на процесите във водоснабдителните системи с цел намаляване на обемите вода, които трябва да бъдат охлаждани при производството на енергия, включително в областите, в които енергийните потребности нарастват, като например центровете за данни.

—	Прилагане на практики за екологосъобразна инфраструктура, като например зелени покриви, които могат да задържат голямо количество дъждовна вода и вследствие на това да намалят обемния дебит на оттичане на валежните води, които се вливат в отводнителната система.

—	Насърчаване на стимули за задържане на дъждовна вода и използването ѝ в домакинствата (за перални машини, тоалетни и напояване с цел намаляване на потреблението на енергия за питейна вода).

С проекта ENERWATER се предоставя стандартен метод и онлайн инструмент за оценка и подобряване на енергийната ефективност на пречиствателните станции за отпадъчни води (ПСОВ). В доклада за методиката са представени подробни стъпки, които да насочват експертите и одиторите по водите относно начина за оценка на енергийните характеристики на ПСОВ (86).

В проекта POWERSTEP (87) се представя интересна концепция за преобразуване на съществуващи общински пречиствателни станции за отпадъчни води от потребители на нетна електроенергия в енергийно неутрална услуга или дори услуга с положителен енергиен баланс, която може да бъде източник на гъвкавост в енергийната система, да осигури по-големи възможности за градовете и регионите и да улесни декарбонизацията на секторите на отоплението, охлаждането и транспорта.

4.7.   Информационни и комуникационни технологии (ИКТ)

Въпреки че цифровизацията обикновено се разглежда като средство за управление и намаляване на енергийните потребности, бързият растеж на ИКТ оборудването и услугите води до по-високо енергопотребление на самия сектор. По-специално се очаква с изграждането на нови центрове за данни енергопотреблението да се увеличи (88). Прилагането на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място в този случай се отнася до подбора и прилагането на портфейл от ресурси, който може да осигури все по-критичната енергийна услуга за предаване на данни при възможно най-ниски разходи от гледна точка на обществото. Освен това проектирането и местоположението на инфраструктурата за ИКТ следва да бъдат подложени на оценка по отношение на енергопотреблението.

По подобен начин се очаква разгръщането на 5G мрежите да позволи значително увеличаване на капацитета на безжичните комуникации и да даде възможност за технологии като свързаната и автономната мобилност. Въпреки че 5G е по-екологосъобразна технология от съществуващите 4G системи, точното проектиране и разгръщане на мрежата е от голямо значение (89). Прилагането на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място в този случай се отнася до подход, при който се разглежда цялата система, като се взема предвид едновременно архитектурата на мрежата, енергийната ефективност на оборудването и софтуера, както и експлоатацията на мрежата.

Области, които трябва да бъдат разгледани:

—	Насърчаване на разпространението на енергийно ефективни съоръжения за центрове за данни, повторното използване на отпадната топлина и възприемането на системи за производство на енергия от възобновяеми източници за собствено ползване;

—	Оценка на ефективността на 5G мрежата по време на нейното проектиране, изграждане и използване, както и подобряването ѝ въз основа на наличните технологии.

—	Оценка на въздействието в световен мащаб върху енергийната ефективност на новите технологии, изискващи големи обеми на предаване и изготвяне на данни.

Примери за мерки:

—	Насърчаване на разполагането на центровете за данни в близост до отоплителните мрежи.

—	Определяне на стандарти и изисквания за енергийните характеристики на системите за ИКТ.

—	Насърчаване на използването в 5G макрообекти на съхранение на енергия за реакция на потреблението чрез акумулаторни батерии „зад електромера“, което позволява те да се зареждат, когато търсенето на услуги за интернет връзка е ниско, и да се разреждат, когато това търсене е високо.

—	Създаване на възможност за активиране на по-усъвършенствани и енергийно ефективни икономични (спящи) режими.

—	Насърчаване на решения с най-слабо въздействие върху системата измежду функциите за бордова и извънбордова свързана и автоматизирана мобилност или измежду решения за предаване на видео с много висока разделителна способност.

—	Предоставяне на информация на потребителите относно разликите в енергопотреблението при вариантите за стрийминг или дори между различните технологии.

4.8.   Финансов сектор

Финансирането за устойчиво развитие набира скорост, като много финансови институции вземат предвид ръководната таксономия на устойчивите инвестиции, която Европейската комисия финализира като част от наскоро приетата от нея Обновена стратегия за финансирането за устойчиво развитие (90).

Въпреки доказателствата за засилен интерес и активност в областта на финансирането на енергийната ефективност, тя все още рядко е специфичен приоритет за финансовите институции, като често е елемент от по-широкия обхват на финансирането за устойчиво развитие. Освен това много сделки и проекти с потенциал за икономии на енергия се пропускат, тъй като често в рамките на извършваните комплексни проверки от страна на финансовите институции не съществува хоризонтален набор от гаранции за предотвратяване на този пропуск. Поради това е необходимо да се засили видимостта и отдаването на приоритет на енергийната ефективност във финансовия сектор чрез прилагането на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място от страна на банките, лицата, управляващи активи, и другите финансови институции.

Понастоящем комплексната проверка на сделките на финансовите институции по отношение на инвестициите в промишлеността или сградите може да не обхване напълно потенциала за подобряване на енергийната ефективност. Ако се пропуснат възможностите за енергийна ефективност по време на строителството, развитието на градските или промишлените зони, санирането или процеса на модернизиране на промишлеността, потенциалните икономии на енергия могат да бъдат блокирани в продължение на години, тъй като в продължение на десетилетие или повече може да не се извършва цялостно саниране или преустановяване на промишлената дейност.

Ако се прилага правилно, принципът за поставяне на енергийната ефективност на първо място може да гарантира, че всички възможности за икономии на енергия са идентифицирани и по този начин да се ускори екологизирането на портфейлите от активи. По отношение на финансирането на проекти в различните сектори могат да се прилагат прости и стандартизирани критерии за комплексна проверка, някои от които вече са разработени. При оценка на пригодността за получаване на банково финансиране на инвестициите особено внимание трябва да се обърне на ценообразуването на въглеродните емисии през целия жизнен цикъл на активите.

Повишеният акцент върху принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място може да доведе до увеличаване на кредитирането и намаляване на рисковете от неизпълнение и блокирани активи, да спомогне за изпълнение на целите на корпоративната социална отговорност, както и да гарантира съответствие с по-строгите финансови нормативни изисквания във връзка с устойчивостта. Целенасочената техническа помощ за финансовите институции може да окаже положително въздействие върху процедурите за комплексна проверка, по-специално чрез насърчаване на използването на модели на разходите за целия жизнен цикъл при оценката на проектите.

Използването на ефективни от гледна точка на разходите инвестиции в енергийна ефективност в цялата икономика би могло да се подобри чрез прилагане на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място от финансовите институции в различни процеси, например:

—

Инвестиции изцяло в енергийна ефективност (при които многобройните ползи от инвестицията осигуряват възвръщаемост на инвестирания капитал при дадена норма на възвръщаемост). Прилагането на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място ще сигнализира за необходимостта от идентифициране, количествено определяне и докладване на ползите за крайния собственик.

—

Значителни модернизации или саниране (при които капиталът се инвестира главно за подобрения и модернизация, като енергията е само компонент). Принципът за поставяне на енергийната ефективност на първо място при комплексната проверка ще гарантира, че всички компоненти на надлежното отчитане на отражението върху енергийните потребности, свързани с проектирането и модернизирането на актива, са оптимизирани въз основа на най-добрите налични технологии и методи към момента на финансовото приключване.

—

Финансиране на развитието и строителството на отделна сграда, промишлено предприятие, метростанция или инсталация за производство на енергия. Принципът за поставяне на енергийната ефективност на първо място ще предостави предупреждение на финансовата институция възможно най-рано в процеса на разработване и проектиране. Комплексната проверка ще включва анализ на пълния жизнен цикъл на актива по отношение на енергийния отпечатък на инвестицията през целия ѝ жизнен цикъл.

—

В областта на производствените процеси инвестиционният анализ обикновено следва да включва оценка на различните алтернативи. Когато дадена ефективна алтернатива може да намали енергийните потребности, принципът за поставяне на енергийната ефективност на първо място следва да насърчи нейното разглеждане пред алтернативните решения, особено при активи „на зелено“. Комплексната проверка ще включва анализ на пълния жизнен цикъл на актива по отношение на енергийния отпечатък на инвестицията през целия ѝ жизнен цикъл.

—

Структурни инвестиции или инвестиции на системно равнище като мрежи, железопътни или автобусни системи, метро, инфраструктура за електрически превозни средства, съоръжения за съхранение на енергия или нова пристанищна инфраструктура. Те могат да доведат до зависимост от традиционните енергийни парадигми (или да предотвратят растежа по отношение на нови парадигми). Принципът за поставяне на енергийната ефективност на първо място ще изисква финансиращите страни да се допитат до специалистите по планиране, за да се гарантира надлежното вземане предвид на въздействието на новата структура върху потребностите от енергия и да се изиска анализ на сценария предвид изискванията в областта на енергията в макроикономически аспект и намаляването на емисиите през жизнения цикъл на актива в съответствие с Парижкото споразумение, за да се уверят инвеститорите, че новата инфраструктура няма да се окаже блокирана в света на нулевите нетни емисии.

Съгласно принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място ще се изисква режим на съответствие с цел проверка на съответствието на активите със законодателството на ЕС в областта на енергийните характеристики на сградите, както и по отношение на задълженията за енергийна ефективност. Тези изисквания ще се развиват и ще стават по-стриктни с течение на времето, така че финансовите институции трябва да включват енергийни одити за оценка на съображенията относно енергийните характеристики през целия полезен жизнен цикъл на актива. Ако съществуват подобрения на енергийните характеристики отвъд минималните законови изисквания, в процеса на комплексната проверка на финансирането те трябва да станат видими и да могат да бъдат отчетени.

Финансовите институции следва да увеличат своя технически капацитет за разработване на специални екологосъобразни финансови инструменти („зелени“ ипотечни кредити или заеми), така че да могат да предложат оптимизирани решения за обхващане на пълния потенциал за енергийна ефективност, идентифициран в подадените досиета.

И накрая, финансовите институции трябва да гарантират, че техните инвестиционни портфейли отговарят на стандартите за енергийна ефективност във времето. Ако не вземат предвид възможностите за енергийна ефективност, финансовите институции и техните клиенти се излагат на значителни рискове, свързани с прехода, такива активи да бъдат блокирани, тъй като стават несъвместими с целите на ЕС в областта на климата и енергетиката и въглеродната неутралност. Определянето на показатели за сравнение на целите на проектите с минималните изисквания (произтичащи например от ДЕХС или от регламентите за екодизайн) би спомогнало за идентифицирането на проекти, които отговарят на изискванията на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място. Комисията ще насърчава използването на сертификати за енергийни характеристики и ще улеснява достъпа до инструменти за събиране на данни за договорите за енергоспестяване с гарантиран резултат.

Прилагането на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място ще доведе до хармонизиране на интересите и ще гарантира надеждно събиране и докладване на данни, като ще се разработи стандартизирано оповестяване и мониторинг на свързаните с енергията финансови показатели. Необходимо е да се обърне особено внимание на прилаганите норми на дисконтиране, които могат да окажат въздействие върху ефективността и очакваните маржове, които финансовите институции предвиждат по отношение на финансираните от тях активи. Цифровите решения биха помогнали за подобряване на събирането на данни и мониторинга на проектите. Те също така ще помагат за по-добрата оценка на проектите и в крайна сметка ще улесняват одобряването на исканите от клиентите им кредити.

Области, които трябва да бъдат разгледани:

—	Адаптиране и включване на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място в различните процеси на финансиране с цел да се гарантира, че се извършва приоритетно разглеждане на всички мерки за енергийна ефективност.

—	Осигуряване на технически капацитет на разработчиците на проекти, банките и собствениците на активи, така че те да могат да идентифицират целия потенциал за икономии на енергия и да надхвърлят изискванията на нормативните уредби или обичайната практика при проектиране.

—	Хармонизиране на интересите на създателите на проекти при идентифициране на подобренията в енергийните характеристики чрез получавани посредством комплексната проверка технически и свързани с енергията сигнали.

—	Използване на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място за сигнализиране на риска от блокиране на активи в инсталации, съоръжения и мрежи в процес на значителна модернизация.

—	Разработване на нови финансови продукти за сградния сектор, при които вече е въведен принципът за поставяне на енергийната ефективност на първо място и се обхващат оптималните инвестиции в енергийна ефективност.

—	Насърчаване на по-нататъшното интегриране на цената на енергията и цената на въглеродните емисии в оценката на риска по отношение на активите, по-специално при проекти, свързани с активи „на зелено“.

—

Разглеждане на критериите от таксономията на ЕС, по-специално по отношение на енергийната ефективност, с цел да се подпомогнат разработчиците и създателите на проекти, както и финансовите институции при идентифицирането на проекти, които допринасят съществено за целите във връзка с климата и други екологични цели.

—	Осигуряване на прозрачност по отношение на нормите на дисконтиране във връзка с ползите от енергийната ефективност, прилагани и използвани при определянето на техническите спецификации за модернизация и ново строителство.

Примери за мерки:

—	Прилагане на анализ на пълния жизнен цикъл на актива по отношение на енергийния и въглеродния отпечатък на инвестицията през целия ѝ жизнен цикъл.

—	Разработване на инструменти за прилагане на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място (91), с които да се подпомогнат разработчиците и създателите на проекти да оценят напълно потенциалните възможности за подобряване на енергийната ефективност.

—	Оценяване и проектиране на екологосъобразни компоненти за традиционните ипотечни кредити с оценка на енергийните характеристики в процеса на комплексната проверка.

—	Насърчаване на използването на данни от интелигентни измервателни уреди в процеса на финансиране на производствени активи, мрежи и активи, представляващи недвижими имоти.

5.   ПО-НАТАТЪШНО РАЗВИТИЕ НА НАСТОЯЩИТЕ НАСОКИ ОТНОСНО ПРИНЦИПА ЗА ПОСТАВЯНЕ НА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ НА ПЪРВО МЯСТО

Настоящите насоки са първата стъпка в насърчаването и привеждането в действие на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място.

Потенциалното приложно поле на принципа е много широко и може да са необходими по-подробни ръководства или насоки, които да помогнат на съответните субекти да прилагат принципа по по-лесен, точен и специфичен за съответния сектор начин. Също така предложената методика за оценка на по-широките ползи все още не е пълна и се нуждае от по-нататъшно разработване.

Насоките следва да доведат до последващи дискусии и други опити за предоставяне на помощ при прилагането на принципа в различните сектори на икономиката. Държавите членки и другите заинтересовани страни се приканват да споделят своя опит в прилагането на насоките, което би довело до по-нататъшното им разработване. Особено важно е принципът за поставяне на енергийната ефективност на първо място да се прилага в областите извън енергийния сектор, като ИКТ, транспорта, селското стопанство и водния сектор, където мерките за енергийна ефективност не са в основата на съображенията на политиката, но в които са необходими икономии на енергия за постигане на целите за намаляване на емисиите на парникови газове. Освен това след предложението за регламент за TEN-E ще е необходима допълнителна работа, за да се гарантира, че принципът се прилага, както е предвидено в законодателното предложение, евентуално чрез разработване на специални проверки на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място при планирането на инфраструктура.

Като се има предвид съществуващият потенциал за прилагането на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място във финансовия сектор, Комисията създаде работна група в контекста на Групата на финансовите институции за енергийна ефективност (EEFIG) със значително представителство на финансовите институции, която има за цел да анализира настоящите практики във финансовия сектор, начина, по който различните видове финансови институции вземат предвид критериите за устойчиво развитие в ежедневните си дейности, както и какво значение отдават на енергийната ефективност. Работната група ще се съсредоточи върху настоящото и потенциалното използване на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място във финансовия сектор в контекста на финансирането за устойчиво развитие. До 2023 г. тя ще представи препоръки за насърчаване на използването на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място във финансовия сектор във връзка с решенията за финансиране и инвестиции.

Настоящите насоки ще бъдат преразгледани след събирането на нови данни и опит от тяхното прилагане и не по-късно от пет години след публикуването им.

---

(1)  Ecorys, Fraunhofer ISI, Wuppertal Institute (2021 г.), Analysis to support the implementation of the Energy Efficiency First principle in decision-making (Анализ в подкрепа на прилагането на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място при вземането на решения).

(2)  https://enefirst.eu/.

(3)  https://www.seenergies.eu/.

(4)  Проектът ENEFIRST представи преглед на различни подходи към определението на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място, което би могло да спомогне за неговото по-добро концептуализиране. https://enefirst.eu/wp-content/uploads/D2-1-defining-and-contextualizing-the-E1st-principle-FINAL-CLEAN.pdf.

(5)  Вж. Marina Economidou и Tiago Serrenho (2019 г.), Assessment of progress made by Member States in relation to Article 19(1) of the Directive 2012/27/EU — Actions taken to remove barrier of split incentives and boost green procurement (Оценка на напредъка на държавите членки във връзка с член 19, параграф 1 от Директива 2012/27/EС — Предприети действия за отстраняване на пречките, свързани с разпределените стимули, и за насърчаване на екологосъобразните обществени поръчки), JRC Science for Policy Report (Доклад на Съвместния изследователски център „Наука в подкрепа на политиката“).

(6)  (COM(2021) 558 final).

(7)  Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС (ОВ L 158, 14.6.2019 г., стр. 125) (Директива за електроенергията).

(8)   OВ L 127, 16.5.2019 г., стр. 34.

(9)  (COM(2020) 824 final).

(10)  Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2020 г. за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/2088 (ОВ L 198, 22.6.2020 г., стр. 13).

(11)  Вж. Sophie Shnapp, Daniele Paci, Paolo Bertoldi (2020 г.), Untapping multiple benefits: hidden values in environmental and building policies (Осигуряване на многобройни ползи: скритата стойност на политиките в областта на околната среда и сградния фонд). Технически доклад на Съвместния изследователски център (JRC).

(12)  https://enefirst.eu/wp-content/uploads/D2-1-defining-and-contextualizing-the-E1st-principle-FINAL-CLEAN.pdf.

(13)  Вж. Reference Document on Best Available Techniques for Energy Efficiency (Справочен документ относно най-добрите налични техники за енергийна ефективност), 2009 г.

(14)  Ecorys, Fraunhofer ISI, Wuppertal Institute (2021 г.), Analysis to support… op. cit.

(15)   „Възлагащи органи“ са държавните, регионалните или местните органи, публичноправните организации, както и сдружения от един или няколко такива органи и/или от една или няколко такива публичноправни организации. „Възложители“ могат да бъдат възлагащи органи, публични предприятия или да не попадат в нито едно от определенията. Правно обвързващи определения могат да бъдат намерени в членове 6 и 7 от Директива 2014/23/EС, член 2 от Директива 2014/24/EС, членове 3 и 4 от Директива 2014/25/EС.

(16)  Senta Schmatzberger, Janne Rieke Boll (2020 г.), Report on barriers to implementing EE1st in the EU-28 (Доклад относно пречките за прилагане на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място в ЕС-28).

(17)  Вж. Stephanede la Rue du Can и др. (2014 г.), Design of incentive programs for accelerating penetration of energy-efficient appliances (Разработване на програми за стимулиране с цел ускоряване на навлизането на енергийно ефективни уреди).

(18)  Вж. Paolo Bertoldi и др. (2020 г.), How to finance energy renovation of residential buildings: Review of current and emerging financing instruments in the EU (Как да се финансира енергийното саниране на жилищните сгради: преглед на настоящите и нововъзникващите финансови инструменти в ЕС).

(19)  В съответствие със съображение 60 от Регламент (EС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 г. за установяване на общоприложимите разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, както и на финансовите правила за тях и за фонд „Убежище, миграция и интеграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика (OВ L 231, 30.6.2021 г., стр. 159—706).

(20)  Регламент (ЕС) 2021/240 на Европейския парламент и на Съвета от 10 февруари 2021 г. за създаване на Инструмент за техническа подкрепа (OВ L 57, 18.2.2021 г., стр. 1).

(21)  Проект на преработените Насоки относно държавната помощ в областта на климата, опазването на околната среда и енергетиката е публикуван за обществена консултация: https://ec.europa.eu/competition-policy/public-consultations/2021-ceeag_bg.

(22)  Вж. Nives Della Valle и Paolo Bertoldi. Mobilizing citizens to invest in energy efficiency (Мобилизиране на гражданите с цел инвестиции в енергийна ефективност), JRC Science for Policy Report (Доклад на Съвместния изследователски център „Наука в подкрепа на политиката“), който предстои да бъде публикуван.

(23)  Silvia Rivas и др. (2016 г.), Effective information measures to promote energy use reduction in EU Member States (Ефективни информационни мерки за насърчаване на намаляването на потреблението на енергия в държавите — членки на ЕС) , JRC Science for Policy Report (Доклад на Съвместния изследователски център „Наука в подкрепа на политиката“).

(24)  https://europa.eu/new-european-bauhaus/index_bg.

(25)  Sergi Moles-Grueso и др. (2021 г.), Energy Performance Contracting in the Public Sector of the EU (Договори за енергоспестяване с гарантиран резултат в публичния сектор на ЕС) , JRC Science for Policy Report (Доклад на Съвместния изследователски център „Наука в подкрепа на политиката“).

(26)  https://eplca.jrc.ec.europa.eu/.

(27)  Вж. Европейска комисия (2017 г.), Promoting healthy and highly energy performing buildings in the European Union (Насърчаване на здравословни и високо енергийно ефективни сгради в Европейския съюз) , Научен център на Съвместния изследователски център.

(28)  Регламент (ЕС) № 347/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2013 г. относно указания за трансевропейската енергийна инфраструктура (OВ L 115, 25.4.2013 г., стр. 39).

(29)  Вж. Sophie Shnapp, Daniele Paci, Paolo Bertoldi (2020 г.), Untapping multiple benefits… op. cit.

(30)  https://www.odyssee-mure.eu/data-tools/multiple-benefits-energy-efficiency.html.

(31)  https://www.eceee.org/library/conference_proceedings/eceee_Summer_Studies/2015/1-foundations-of-future-energy-policy/capturing-the-8220multiple-benefits8221-of-energy-efficiency-in-practice-the-uk-example/2015/1-424-15_Payne_pre.pdf/.

(32)  Вж. Eva Alexandri и др. (2016 г.), The Macroeconomic and Other Benefits of Energy Efficiency (Макроикономически и други ползи от енергийната ефективност).

(33)  https://ec.europa.eu/info/files/better-regulation-toolbox-21_bg.

(34)  Вж. E3G (2016 г.), More Security, Lower Cost A Smarter Approach To Gas Infrastructure In Europe (По-голяма сигурност, по-ниска цена, по-интелигентен подход към газовата инфраструктура в Европа).

(35)  https://combi-project.eu/.

(36)  https://ec.europa.eu/energy/sites/ener/files/documents/the_macro- level_and_sectoral_impacts_of_energy_efficiency_policies.pdf.

(37)  https://cordis.europa.eu/project/id/101000132.

(38)  https://op.europa.eu/bg/publication-detail/-/publication/9781f65f-8448-11ea-bf12-01aa75ed71a1.

(39)  Например при отопление на помещенията и готвене високоефективните електрически уреди, заместващи горенето на газ или дървесина, водят до силно намаляване на замърсителите на закрито и на открито.

(40)  Hector Pollitt, Eva Alexandri и др. (2017 г.), The macro-level and sectoral impacts of Energy Efficiency policies (Последици на макроикономическо и секторно равнище от политиките за енергийна ефективност).

(41)  СЗО (2011 г.), Health in the green economy health co-benefits of climate change mitigation- housing sector (Здравето в екологосъобразната икономика: съпътстващи ползи за здравето от смекчаването на последиците от изменението на климата в жилищния сектор), https://www.who.int/publications/i/item/9789241501712.

(42)  Вж. Hector Pollitt, Eva Alexandri и др. (2017 г.), op. cit., стр. 32.

(43)  Nora Mzavanadze (2018 г.), Final report: quantifying energy poverty related health impacts of energy efficiency (Окончателен доклад: количествено определяне на свързаното с енергийната бедност въздействие върху здравето с оглед на енергийната ефективност), стр. 17—24.

(44)  https://gains.iiasa.ac.at/models/index.html.

(45)  За примери как да се остойности намаляването на шума, вж.: Ståle Navrud (2002 г.), The State-Of-The-Art on Economic Valuation of Noise (Съвременно технологично равнище при икономическото остойностяване на шума).

(46)  BPIE (2018 г.), Building 4 People — Quantifying the benefits of energy renovation investments in schools, offices and hospitals (Сгради за хората — количествено определяне на ползите от инвестициите в енергийното саниране на училищата, офиссградите и болниците).

(47)  Вж. Hector Pollitt, Eva Alexandri и др. (2017 г.), op. cit.

(48)   OВ L 181, 12.7.2012 г., стр. 30.

(49)  Като се използва методиката на ЕАОС и инвентаризациите на въглеродните запаси съгласно Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата. Въз основа на данните за 2018 г.

(50)  https://www.eea.europa.eu/data-and-maps/daviz/co2-emission-intensity-6.

(51)  Като се използва методиката на ЕАОС и инвентаризациите на въглеродните запаси съгласно Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата.

(52)  Като се използва методиката на ЕАОС и инвентаризациите на въглеродните запаси съгласно Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата.

(53)  FfE The Research Center for Energy Economics (2018 г.), EU Displacement Mix. A Simplified Marginal Method to Determine Environmental Factors for Technologies Coupling Heat and Power in the European Union (Изместване на микса в ЕС. Опростен пределен метод за определяне на екологичните фактори по отношение на технологиите за съчетано производство на топлинна енергия и електроенергия в Европейския съюз).

(54)  https://gains.iiasa.ac.at/models/index.html.

(55)  Вж. Съвместен изследователски център (2018 г.), Projected fresh water use from the European energy sector Disaggregated fresh water withdrawal and consumption in the EU up to 2050 (Прогнозно потребление на прясна вода от европейския енергиен сектор. Дезагрегирани данни за водочерпенето и консумацията на прясна вода в ЕС до 2050 г.). Технически доклад на Съвместния изследователски център.

(56)  Вж. Vasilis Fthenakis, Hyung Chu Kim (2009 г.), Land use and electricity generation: A life-cycle analysis (Земеползване и производство на електроенергия: анализ на жизнения цикъл).

(57)  https://www.e3me.com/.

(58)  https://repository.tno.nl/islandora/object/uuid%3A3c658012-966f-4e7a-8cfe-d92f258e109b.

(59)  https://www.gws-os.com/de/index.php/energy-and-climate/models/model-details/ginfors-e.html.

(60)  Налице е също така значително въздействие за собствениците на сгради с жилищно и търговско предназначение под формата на по-висока стойност на имота, намалени разходи за поддръжка и повишена способност за изплащане на ипотечните кредити. Вж. Paolo Zancanella и др. (2018 г.), Energy efficiency, the value of buildings and the payment default risk (Енергийна ефективност, стойност на сградите и риск от неизпълнение на задълженията за плащане), JRC Science for Policy Report (Доклад на Съвместния изследователски център „Наука в подкрепа на политиката“).

(61)  Енергийното саниране на сградите е особено трудоемко и в него участват предимно МСП, вж.: https://www.iea.org/articles/energy-efficiency-and-economic-stimulus.

(62)  Hector Pollitt, Eva Alexandri и др. (2017 г.), op. cit.

(63)  Sibylle Braungardt, Johannes Hartwig и др. (2015 г.), The macroeconomic benefits of ambitious energy efficiency policy – a case study for Germany (Макроикономически ползи от амбициозната политика за енергийна ефективност — проучване на конкретен случай в Германия).

(64)  Helge Sigurd, Næss-Schmidt и др. (2018 г.), Macro-economic impacts of energy efficiency (Макроикономическо въздействие на енергийната ефективност). COMBI, WP6 Macro-economy. Окончателен доклад.

(65)  Пак там.

(66)  https://www.eceee.org/static/media/uploads/site-2/policy-areas/discount-rates/evaluating-our-future-report.pdf.

(67)  Hector Pollit, Sophie Billington (2015 г.), The Use of Discount Rates in Policy Modelling (Използване на норми на дисконтиране при моделирането на политики).

(68)  Препоръка (ЕС) 2019/1658 на Комисията от 25 септември 2019 г. относно транспонирането на задълженията за икономии на енергия съгласно Директивата относно енергийната ефективност (OВ L 275, 28.10.2019 г., стp. 1).

(69)  Което отразява определението за големи проекти, по отношение на които се допуска подпомагане от структурните фондове, т.e. мащабни инвестиции с обща допустима стойност над 50 милиона евро.

(70)  Което отразява член 15, параграф 9 от ДЕЕ.

(71)  Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС (ОВ L 158, 14.6.2019 г., стр. 125).

(72)  Регламент (ЕС) 2019/943 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно вътрешния пазар на електроенергия (OB L 158, 14.6.2019 г., стр. 54).

(73)  Вж.: JRC (2016 г.), Demand Response status in EU Member States (Статус на реакцията на потреблението в държавите — членки на ЕС), JRC Science for Policy Report (Доклад на Съвместния изследователски център „Наука в подкрепа на политиката“).

(74)  Регламент (ЕС) 2017/2195 на Комисията от 23 ноември 2017 г. за установяване на насоки за електроенергийното балансиране (OВ L 312, 28.11.2017 г., стр. 6).

(75)  Ecorys, Fraunhofer ISI, Wuppertal Institute (2021 г.), Analysis to support… op. cit.

(76)  Вж. Ettore Bompard и др. (2020 г.), Improving Energy Efficiency in Electricity Networks (Подобряване на енергийната ефективност на електроенергийните мрежи), Технически доклад на Съвместния изследователски център и Sergio Ascari и др. (2020 г.), Towards a Regulatory Methodology for Energy Efficiency in Gas Networks (Към регулаторна методика за енергийна ефективност на газопреносните мрежи) , Технически доклад на Съвместния изследователски център.

(77)  Включително трансграничните региони.

(78)  Вж. Lorcan Lyons и др. (2021 г.), Defining and accounting for waste heat and cold (Определяне и отчитане на отпадната топлина и студ), Европейска комисия, Petten.

(79)  Тези стойности се отнасят до използването и експлоатацията на сградите, като включват непреките емисии в секторите на електроенергията и отоплението, а не до пълния им жизнен цикъл. Според оценките инкорпорираните въглеродни емисии в строителството възлизат на около 10 % от общите годишни емисии на парникови газове в световен мащаб, вж. Международна комисия по ресурсите, Resource Efficiency and Climate Change (Ресурсна ефективност и изменение на климата), 2020 г., и доклада на Програмата на Обединените нации за околната среда, озаглавен „Разликите по отношение на емисиите за 2019 г.“.

(80)  BPIE, INIVE (2020 г.), Technical study on the possible introduction of optional building renovation passports (Техническо проучване относно евентуалното въвеждане на незадължителни паспорти за санирането на сгради).

(81)  Вж. Paolo Bertoldi и др. (2020 г.), How to finance… op. cit.

(82)  Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Стратегия за устойчива и интелигентна мобилност — подготвяне на европейския транспорт за бъдещето“, COM(2020) 789 final.

(83)  Вж. Magagna D., Hidalgo González I. и др. (2019 г.) Water — Energy Nexus in Europe (Връзка между водата и енергията в Европа), Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург.

(84)  http://powerstep.eu/system/files/generated/files/resource/policy-brief.pdf.

(85)  Вж. Level(s), the European framework for sustainable buildings („Level(s)“, европейската рамка за устойчиви сгради): https://ec.europa.eu/environment/levels_bg

https://susproc.jrc.ec.europa.eu/product-bureau/product-groups/412/documents.

(86)  https://www.enerwater.eu/wp-content/uploads/2015/10/D3.4-ENERWATER-Oct18-1.pdf.

(87)  Full scale demonstration of energy positive sewage treatment plant concepts towards market penetration (Пълномащабна демонстрация на концепциите за пречиствателни станции за отпадъчни води с положителен енергиен баланс с оглед на навлизането им на пазара) (POWERSTEP, http://powerstep.eu/).

(88)  Проучването Energy-efficient Cloud Computing Technologies and Policies for an Eco-friendly Cloud Market (Енергийно ефективни технологии за изчисления в облак и политики за екологосъобразен пазар на услугите за изчисления в облак) показва, че в рамките на ЕС на центровете за данни са се падали 2,7 % от потребностите от електроенергия през 2018 г., като до 2030 г. този процент ще достигне до 3,21 %, ако се запази сегашната крива в развитието.

(89)  Вж. Paolo Bertoldi (2017 г.), Code of Conduct for Broadband equipment (Кодекс за поведение относно широколентовото оборудване), Технически доклади на Съвместния изследователски център и https://e3p.jrc.ec.europa.eu/communities/ict-code-conduct-energy-consumption-broadband-communication-equipment.

(90)  Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Стратегия за финансиране на прехода към устойчива икономика, SWD(2021) 180 final.

(91)  Вж. Smart Financing for Smart Buildings — Technical Assistance and IT Tools (Интелигентно финансиране за интелигентни сгради — техническа помощ и ИТ инструменти), Съвместен изследователски център, 2021 г.