(1)

Съгласно член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз Съюзът се бори срещу социалното изключване и дискриминациите и насърчава равенството между жените и мъжете и защитата на правата на детето.

(2)

Съгласно член 9 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) при определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът взема предвид изискванията, свързани с насърчаването на висока степен на заетост, с осигуряването на адекватна социална закрила, с борбата срещу социалното изключване, както и с постигане на високо равнище на образование, обучение и опазване на човешкото здраве.

(3)

Съгласно член 151 от ДФЕС Съюзът и държавите членки си поставят за цел насърчаване на заетостта, подобряване на условията на живот и труд, осигуряване на подходяща социална закрила, социален диалог, развитие на човешките ресурси с оглед високо и устойчиво равнище на заетост и борба с изключването от социалния живот. Съгласно член 153, параграф 1, буква й) от ДФЕС с оглед постигането на тези цели Съюзът подкрепя и допълва дейностите на държавите членки в областта на борбата срещу социалното изключване.

(4)

В член 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“) се признава, че децата имат право на закрила и грижи, необходими за тяхното благоденствие, и че висшият интерес на детето трябва да бъде от първостепенно значение при всички действия, които се предприемат от публичните власти или частни институции по отношение на децата. В член 33 от Хартата се посочва, че закрилата на семейството е гарантирана в юридически, икономически и социален план.

(5)

Член 17 от ревизираната Европейска социална харта, подписана в Страсбург на 3 май 1996 г., потвърждава ангажимента за предприемане на всякакви целесъобразни и необходими мерки за осигуряване за децата на съответните грижи, подпомагане, образование и обучение, от които те се нуждаят.

(6)

Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето, приета на 20 ноември 1989 г., ратифицирана от всички държави членки на Съюза, предвижда в членове 2, 3, 6, 12, 18, 24, 27, 28 и 31, че държавите — страни по Конвенцията, признават, че висшите интереси на детето са първостепенно съображение, и признават правото на детето на участие и развитие, включително правото на защита от всякакви форми на дискриминация; правото на живот; правото на детето да бъде изслушвано в рамките на съдебни и административни процедури; правото на детето да се ползва от най-високия достижим стандарт на здравословно състояние; от достъп до здравни услуги, до държавна помощ за осигуряване на подходящ жизнен стандарт, образование, отдих и дейности за отмора и пълноценно участие в културния и творческия живот.

(7)

В член 7 от Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания (1), ратифицирана от Съюза и всички негови държави членки, се посочва, че държавите — страни по Конвенцията, предприемат всички необходими мерки за осигуряване на пълноценното упражняване от деца с увреждания на всичките им права на човека и основни свободи наравно с останалите деца.

(8)

Заедно със своите държави членки Съюзът е изцяло ангажиран да играе водеща роля в изпълнението на Програмата на ООН до 2030 г. и в постигането на целите на ООН за устойчиво развитие, включително целите за изкореняване на бедността, осигуряване на здравословен живот и насърчаване на благосъстоянието, както и осигуряване на приобщаващо и справедливо качествено образование.

(9)

На 20 февруари 2013 г. Комисията прие Препоръка 2013/112/ЕС (2), озаглавена „Инвестициите в децата — изход от порочния кръг на неравностойното положение“. В тази препоръка се определя интегриран подход за намаляване на бедността или социалното изключване на децата и за подобряване на благосъстоянието на децата въз основа на три стълба: достъп до ресурси, достъп до качествени услуги и право на децата на участие.

(10)

През ноември 2017 г. Европейският парламент, Съветът и Комисията провъзгласиха Европейския стълб на социалните права, като определиха 20 принципа в подкрепа на добре функциониращите и справедливи пазари на труда и социални системи. Принцип 11 предвижда правото на децата на достъпно ранно образование и грижи с добро качество, закрила от бедност и специални мерки за насърчаване на равните възможности на децата от семейства в неравностойно положение.

(11)

В своята резолюция от 24 ноември 2015 г. (3) Европейският парламент призова Комисията и държавите членки да въведат гаранция за децата, която се съсредоточава върху децата, живеещи в бедност, и техния достъп до услуги. В своята резолюция от 11 март 2021 г. (4) Европейският парламент освен това призова Комисията да включи в стратегията на ЕС за правата на детето конкретни мерки за инвестиране в децата с цел изкореняване на детската бедност, включително създаването на Европейска гаранция за децата с подходящи ресурси, и да представи предложението си за Европейската гаранция за децата през първото тримесечие на 2021 г. и призова държавите членки да инвестират всички възможни ресурси, включително средства на Съюза, в борбата с бедността и социалното изключване на децата, както и да създадат национални планове за действие за гаранция за децата.

(12)

Съвместната декларация, озаглавена „Преодоляване на бедността и социалното изключване — смекчаване на въздействието на COVID-19 върху семействата — съвместна работа за разработване на перспективи за силни деца“, подписана през декември 2020 г. от 24 министри на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси, призова за Европейска гаранция за децата въз основа на принципите и интегрирания подход на Препоръка 2013/112/ЕС и на Европейския стълб на социалните права. Министрите потвърдиха, че достъпът до безплатно здравеопазване, безплатно образование, достъпно образование и грижи в ранна детска възраст, приемливо жилищно настаняване и подходящо хранене са от съществено значение за децата, изложени на риск от бедност или социално изключване.

(13)

Планът за действие на Европейския стълб на социалните права (5) дава нов тласък за справяне с бедността и социалното изключване в Съюза, по-специално като определя за цел в периода до 2030 г. намаляването с 15 милиона, включително най-малко 5 милиона деца, на броя на хората, изложени на риск от бедност или социално изключване.

(14)

Всеобхватната стратегия на Съюза за правата на детето (6) спомага за засилване на участието на децата в обществото, отдаване на първостепенно значение на висшия интерес на детето, защита на уязвимите деца, включително на децата, изложени на риск от социално-икономическо изключване и маргинализация, защита на правата на децата онлайн, насърчаване на правосъдието, съобразено с интересите на детето, и предотвратяване на насилието срещу децата и борба с него. Тя също така има за цел да се бори с дискриминацията спрямо деца, включително въз основа на пола или сексуалната ориентация на самите тях или на техните родители.

(15)

Целта на настоящата препоръка е да се предотврати и противодейства на социалното изключване, като се гарантира достъпът на децата в нужда до набор от ключови услуги, включително интегриране на перспективата за равенство между половете, за да се отчита различното положение на момичетата и момчетата, чрез борба с детската бедност и насърчаване на равните възможности. „Деца в нужда“ означава лица на възраст под 18 години, които са изложени на риск от бедност или социално изключване. Това се отнася за деца, живеещи в изложени на риск от бедност домакинства или понасящи тежки материални и социални лишения, или в домакинства с много нисък интензитет на икономическа активност.

(16)

За да се осигури ефективен достъп или ефективен и безплатен достъп до ключови услуги, следва държавите членки, в съответствие с националните обстоятелства и подходи, или да организират и предоставят такива услуги, или да предоставят адекватни обезщетения, така че родителите или настойниците на децата в нужда да бъдат в състояние да покрият разходите за тези услуги. Нужно е да се обърне специално внимание, за да не се позволи евентуални придружаващи разходи да станат пречка за това децата в нужда в семействата с ниски доходи да имат пълен достъп до ключови услуги.

(17)

Близо 18 милиона деца в Съюза са изложени на риск от бедност или социално изключване (7), със значителни различия между отделните държави членки. Наблюдават се значителни вариации в диапазона от рискови фактори, които могат да направят някои деца особено уязвими и изложени на бедност или социално изключване. Поради това националните подходи за изпълнение на настоящата препоръка следва да бъдат съобразени с конкретните обстоятелства и нужди на място. Един от основните фактори за социалното изключване на децата е неравностойният достъп до ключови услуги, които са от съществено значение за тяхното благосъстояние и развитието на техните социални, когнитивни и емоционални умения. За децата, живеещи в бедност, или децата в неравностойно положение съществува по-голяма вероятност да се сблъскат с пречки пред достъпа до образование и грижи в ранна детска възраст, приобщаващо образование, здравеопазване, здравословно хранене и подходящо жилищно настаняване. Те започват живота си в неравностойно положение, което може да има дългосрочни последици за тяхното развитие и бъдещи перспективи.

(18)

Пренасянето на социалното изключване от поколение на поколение застрашава социалното сближаване между поколенията и води до по-високи разходи за нашите социални държави, което възпрепятства икономическата и социалната устойчивост. Ето защо подобряването на равния достъп на децата в нужда до ключови услуги е важно средство за увеличаване на усилията за предотвратяване на социалното изключване и борба с него. Това също така допринася за насърчаване на равните възможности за децата в нужда и за борба с детската бедност.

(19)

Справянето с неравностойното положение от ранна възраст е икономически ефективна инвестиция, включително и в дългосрочен план, тъй като допринася не само за приобщаването на децата и за техните по-високи социално-икономически резултати, когато са възрастни, но и за икономиката и обществото като цяло чрез по-добра интеграция на пазара на труда и в социалния живот и подобряване на прехода от училище към работа, включително чрез цялостното изпълнение на препоръката на Съвета от 30 октомври 2020 г.„Мост към работни места — укрепване на гаранцията за младежта“ (8). Инвестирането в равни възможности за децата полага основите за устойчив и приобщаващ растеж, като подкрепя справедливите и устойчиви общества и социалното сближаване във възходяща посока. То също така допринася за преодоляване на въздействието на неблагоприятните демографски промени чрез намаляване на недостига на умения и работна ръка и осигуряване на по-добро териториално покритие, като същевременно се използват възможностите, произтичащи от екологичния и цифровия преход.

(20)

Равният достъп до качествено и приобщаващо образование и грижи в ранна детска възраст и образование е от основно значение за прекъсване на пренасянето на социалното изключване и за осигуряване на равни възможности за децата в неравностойно положение. Ограничената наличност и високите разходи за образование и грижи в ранна детска възраст обаче могат да представляват пречка за децата от семейства с ниски доходи. Равнището на посещаемост на тези деца е значително по-ниско, което по-късно води до по-лоши образователни резултати и по-висок процент на преждевременно напусналите училище, по-специално при децата с мигрантски или ромски произход. Сегрегацията и дискриминацията при достъпа на деца с увреждания или със специални образователни потребности до общообразователната система продължават да бъдат предизвикателство. Изборът на учебно заведение трябва да бъде съобразен с висшия интерес на детето. Нарастващият брой деца с мигрантски произход в образователните системи изисква предотвратяване на сегрегираната училищна среда и адаптиране на методите на преподаване в съответствие с националното право и задълженията на държавите членки съгласно съответните международни инструменти в тази област.

(21)

Важна част от ученето, включително придобиването на социални умения, се осъществява чрез спортни, развлекателни или културни дейности. Тези дейности са се доказали като полезни, особено за децата в неравностойно положение. Някои групи деца обаче не могат да си ги позволят или пък участието им е възпрепятствано поради липсата на подходяща инфраструктура, слабата достъпност или езиковите проблеми.

(22)

Децата в нужда като цяло имат затруднен достъп до определени здравни услуги, например стоматологични грижи, или до помощни средства като дентални скоби, контактни лещи или очила. Освен това тези деца разполагат с по-малко възможности и ресурси, за да се възползват от програмите за превенция на заболяванията и насърчаване на здравето. Бедността, дължаща се на ниски доходи, и други социални фактори оказват значително въздействие върху цялостното развитие и здравето на децата, включително върху психичното здраве, и увеличават риска от лошо здраве в по-късните години. Ранната намеса и превенцията са от съществено значение, заедно с по-добрия достъп до програми за профилактика и насърчаване на общественото здраве, включително ваксинация, както и осигуряването на подкрепа на родителите, и могат да спомогнат за постигането на по-добри резултати.

(23)

Достъпът до здравословно и устойчиво хранене е предизвикателство, особено за семействата с ниски доходи. Програмите за здравословна храна и начин на хранене могат да спомогнат за решаването на проблеми като нездравословното хранене, липсата на физическа активност, затлъстяването или употребата на алкохол и тютюн, като по този начин се намали недохранването и лошото хранене, които са по-разпространени сред децата в неравностойно положение. Опитът от пандемията от COVID-19 показа значението на схемите за училищно хранене за някои деца, които внезапно бяха лишени от надежден източник на хранене по време на ограничителните мерки (9). Следователно гарантирането на достъп на децата в нужда до здравословна храна поне веднъж по време на всеки учебен ден е от първостепенно значение и може да се осъществи или чрез осигуряване на такава храна, или като се гарантира, че родителите или настойниците, или самите деца са в състояние да приготвят храната, като се вземат предвид специфичните местни обстоятелства и потребности.

(24)

Децата от семейства с ниски доходи, с мигрантски произход или с малцинствен етнически произход са изложени на по-висок риск от изключително лоши жилищни условия, пренаселеност и енергийна бедност, както и от възможността да останат бездомни. Жилищните разходи са голяма тежест за домакинствата, в които работи само един член, особено за онези, които се оглавяват от жени. Осигуряването на подходящо жилищно настаняване и гарантирането на децата и техните семейства на подходящо временно настаняване са важни механизми за справяне със социалното изключване на децата и за свеждане до минимум на риска от бездомничество. С цел деинституционализация на децата следва да се насърчава предоставянето на качествени грижи в общността или в семейството. Настаняването на деца в институции следва да се извършва само когато това е във висшия интерес на детето, като се взема предвид цялостната ситуация, в която се намира детето, и се отчитат индивидуалните потребности на детето. Предоставянето на подкрепа на децата, които напускат институционални или приемни грижи, е от решаващо значение за подпомагането на техния независим живот и социалната им интеграция.

(25)

Кризата вследствие на пандемията от COVID-19 може да има дългосрочни последици върху икономическото и социалното благосъстояние на семействата и децата и е вероятно да засегне непропорционално децата в неравностойно положение. Групите с ниски и средни доходи са изправени пред по-висок риск от загуба на доходи, с потенциално значително въздействие върху разполагаемия доход на домакинствата поради нарастващата безработица и намалените възможности за работа от разстояние. Очаква се кризата да задълбочи съществуващите неравенства и вероятно ще доведе до увеличаване на броя на домакинствата, изложени на риск от бедност или социално изключване. Тя също така оказва значителен натиск върху наличието на услуги. Децата, които се сблъскват с различни форми на неравностойно положение, са сред най-тежко засегнатите от кризата. Ученето от разстояние е трудно за много деца, живеещи в домакинства без подходяща семейна подкрепа, умения или оборудване, включително за деца, живеещи в отдалечени или селски територии с неадекватна цифрова инфраструктура.

(26)

Справянето със социалното изключване на децата и намаляването на социално-икономическото въздействие на пандемията от COVID-19 изискват интегриран, насочен към отделния човек и многоизмерен подход, както и благоприятстваща рамка на политиката. Засилването на сътрудничеството и координацията между службите на различни равнища гарантира ефективна превенция и подкрепя социалното приобщаване на децата. Наред с осигуряването на достъп до ключови услуги във всички региони и територии, включително чрез инвестиции в инфраструктурата на услугите и в работната сила, е необходимо също така да се подобри ефективността и относимостта на съответните политики, да се съчетаят превантивни и коригиращи мерки и да се извлече максимална полза от съществуващите инструменти на Съюза.

(27)

Процесът на координация на икономиката и заетостта в рамките на Европейския семестър, подкрепен от набора от социални показатели (10), хвърли светлина върху предизвикателствата, свързани с бедността или социалното изключване на децата, като редица държави членки получиха специфични за всяка държава препоръки. В Насоките за заетостта се подчертава колко е важно да се гарантира достъпът на всички, включително децата, до определени услуги като образование и грижи в ранна детска възраст, образование и здравеопазване, като този достъп е необходимо условие за гарантиране на равни възможности.

(28)

Средствата на Съюза са на разположение, за да подкрепят прилагането на Европейската гаранция за децата и допълнителни мерки за подкрепа. В рамките на Европейския социален фонд плюс всички държави членки ще заделят целево подходяща сума за справяне с бедността или социалното изключване на децата. За държавите членки, в които процентът на децата, изложени на риск от бедност или социално изключване, е над средния за Съюза, тази сума трябва да бъде най-малко 5 % от разпределените за тях средства по линия на Европейския социален фонд плюс. В съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност Европейският фонд за регионално развитие и InvestEU също ще подкрепят инвестиции в благоприятстваща инфраструктура, например социални жилища и заведения за образование и грижи в ранна детска възраст, както и оборудване и достъп до качествени и основни услуги. Като част от Плана за възстановяване на Европа и инструмента Next Generation EU, Механизмът за възстановяване и устойчивост предлага допълнително финансиране от Съюза за реформи, инвестиции и политики, насочени към следващото поколение, децата и младите хора, като образование и умения, които да бъдат включени в националните планове за възстановяване и устойчивост (11). Инструментът за техническа подкрепа може да подпомага държавите членки при разработването и осъществяването на структурни реформи в областта на образованието, социалните услуги, правосъдието и здравеопазването, включително междусекторни реформи за справяне с бедността и социалното изключване на децата.

(29)

Държавите членки могат също така да се възползват от схемата на ЕС за предлагане на плодове, зеленчуци и мляко в училищата за периода 2017—2023 г., за да направят здравословните продукти по-достъпни за децата и да подобрят тяхното разбиране за ползите от здравословната и устойчива храна.

(30)

Настоящата препоръка следва да се изпълнява чрез национални планове за действие, адаптирани към националните, регионалните и местните обстоятелства. Тези национални планове за действие следва да идентифицират децата в нужда и пречките, пред които те са изправени при достъпа и ползването на услугите, обхванати от настоящата препоръка. За тази цел на държавите членки се препоръчва да приобщят съответните заинтересовани страни, включително неправителствените организации, защитаващи правата на децата. Освен това напредъкът в изпълнението на настоящата препоръка следва да бъде редовно наблюдаван, например като част от набора от социални показатели в контекста на Европейския семестър, включително чрез разработването на съответни показатели за мониторинг.

(31)

Настоящата препоръка допълва Препоръка 2013/112/ЕС на Комисията, представлява резултат от Плана за действие на Европейския стълб на социалните права и допълва всеобхватната стратегия на Съюза за правата на детето.

(32)

Настоящата препоръка е в пълно съответствие с принципите на субсидиарност и на пропорционалност. Тя не засяга принципите на националното процесуално право и правните традиции на държавите членки и не води до разширяване на правомощията на Съюза,

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

а)

да определят национален координатор по гаранцията за децата, който да разполага със съответните ресурси и мандат, позволяващ ефективната координация и мониторинг на изпълнението на настоящата препоръка;

б)

с оглед на най-ефективното насочване на мерките към децата в нужда и като се вземат предвид националните, регионалните и местните организации и обстоятелства, да включат съответните заинтересовани страни в идентифицирането на децата в нужда и на пречките, пред които те са изправени при достъпа и ползването на услугите, обхванати от настоящата препоръка;

в)

в срок от девет месеца от приемането на настоящата препоръка да представят на Комисията план за действие за изпълнение на настоящата препоръка, обхващащ периода до 2030 г., като се вземат предвид националните, регионалните и местните обстоятелства, както и съществуващите действия и мерки на политиката в подкрепа на децата в нужда. Планът за действие следва да включва по-специално:

г)

да разработят ефективни мерки за информиране на децата в нужда и техните семейства, по-специално на регионално и местно равнище и чрез учебните заведения, обучените социални работници, службите за семейна подкрепа, организациите на гражданското общество и организациите на социалната икономика, с оглед повишаване на осведомеността и насърчаване и улесняване на използването на услугите, обхванати от настоящата препоръка;

д)

да гарантират участието на регионалните, местните и други компетентни органи, децата и съответните заинтересовани страни, представляващи гражданското общество, неправителствените организации, учебните заведения и органите, отговарящи за насърчаването на социалното приобщаване и интеграцията, правата на децата, приобщаващото образование и недискриминацията, включително националните органи по въпросите на равенството, в целия процес на подготовка, изпълнение, мониторинг и оценка на плана за действие;

е)

да докладват на Комисията на всеки две години относно напредъка в изпълнението на настоящата препоръка в съответствие с националния план за действие, посочен в буква в).

12.