(1)

С писмо от 14 септември 2020 г. Италия, в съответствие с процедурата, установена в член 19 от Директива 2003/96/ЕО, поиска разрешение да прилага намалена ставка за данъчно облагане на електроенергията, която се доставя пряко на плавателни съдове за морско корабоплаване и корабоплаване по вътрешни водни пътища, различни от плавателните съдове за частно плаване за развлечение, при престоя им на котвена стоянка в пристанища („брегово електрозахранване“). С писмото си от 12 май 2021 г. Италия предостави допълнителна информация.

(2)

Чрез намалената ставка за данъчно облагане Италия се стреми да насърчи използването на брегово електрозахранване. Използването на такова електрозахранване се счита за по-безвреден за околната среда начин за задоволяване на нуждите на плавателните съдове от електроенергия при престоя им на котвена стоянка в пристанища в сравнение с изгарянето на корабни горива от тези плавателни съдове.

(3)

Доколкото чрез използването на брегово електрозахранване се избягват емисиите на замърсители на въздуха в резултат от изгарянето на корабни горива от плавателните съдове при престоя им на котвена стоянка в пристанища, то подобрява качеството на въздуха в района на пристанищните градове. Поради това се очаква намалената ставка за данъчно облагане на бреговото електрозахранване да подпомогне изпълнението на целите, свързани с политиките на Съюза в областта на околната среда, здравето и климата.

(4)

Предоставянето на Италия на разрешение да прилага намалена ставка за данъчно облагане на бреговото електрозахранване не надхвърля необходимото, за да се повиши използването на такова електрозахранване, тъй като в повечето случаи производството на електроенергия на борда на плавателните съдове ще продължи да бъде по-конкурентна алтернатива. По същата причина, както и поради настоящата сравнително ниска степен на навлизане на технологията на пазара, няма вероятност прилагането на намалената ставка за данъчно облагане на бреговото електрозахранване да доведе до значително нарушаване на конкуренцията през периода на действието на тази ставка за данъчно облагане и следователно няма да се отрази неблагоприятно върху правилното функциониране на вътрешния пазар.

(5)

За да се даде възможност на пристанищните и корабните оператори, както и на разпределителите и преразпределителите на електроенергия, да продължат да насърчават използването на бреговото електрозахранване, е целесъобразно да се разреши на Италия да прилага намалена ставка за данъчно облагане на бреговото електрозахранване.

(6)

Съгласно член 19, параграф 2 от Директива 2003/96/ЕО разрешения, предоставени по силата на процедурата, установена в член 19, параграф 1 от посочената директива, трябва да бъдат строго ограничени във времето. С цел да се гарантира, че срокът на разрешението е достатъчно дълъг, така че да не разколебае съответните икономически оператори да направят необходимите инвестиции, е подходящо исканото разрешение да се предостави за срок от шест години, считано от 1 януари 2022 г. Разрешението следва обаче да престане да се прилага от датата на прилагане на всички общи разпоредби относно данъчните предимства за брегово електрозахранване, приети от Съвета съгласно член 113 или друга приложима разпоредба от Договора за функционирането на Европейския съюз, в случай че разпоредбите станат приложими преди 31 декември 2027 г.

(7)

Настоящото решение не засяга прилагането на правилата на Съюза относно държавната помощ,