(1)

На 18 май 2009 г. Комисията получи жалба от SES Astra S.A. (наричано по-нататък „Astra“). Предметът на жалбата беше предполагаема схема за държавна помощ, приета от Испания във връзка с преминаването от аналогова към цифрова телевизия в отдалечени и слабо урбанизирани райони на Испания. Според Astra схемата представлява помощ, за която не е изпратено уведомление, и поради това е неправомерна, което е довело до нарушаване на конкуренцията между платформите за сателитно и за наземно радио- и телевизионно разпространение.

(2)

Оспорваната схема се основава на Закон 10/2005 от 14 юни 2005 г. относно спешни мерки за насърчаване на цифровата наземна телевизия, либерализация на кабелната телевизия и подкрепа на плурализма (2). Други законодателни актове, приети във връзка с процеса на преход към цифрова наземна телевизия включват например Кралски указ 944/2005 от 29 юли 2005 г. за одобрение на Националния технически план за цифрова наземна телевизия (3) (наричан по-нататък „НТП“); Кралски указ 945/2005 от 29 юли 2005 г. за одобрение на общите правила за предоставяне на цифрова наземна телевизионна услуга (4); Заповед ITC 2476/2005 от 29 юли 2005 г. за одобрение на общите правила и на правилата за предоставяне на цифрова наземна телевизионна услуга (5), както и Кралски указ 920/2006 от 28 юли 2006 г. за одобрение на общите правила за предоставяне на услугата за радиоразпространение и разпространение на кабелна телевизия (6).

(3)

С писмо от 29 септември 2010 г. Комисията уведоми Кралство Испания, че е взела решение за откриване на официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (наричан по-нататък „ДФЕС“) по отношение на въпросната помощ за цялата територия на Испания с изключение на Кастилия-Ла Манча, за която е открито отделно разследване (7). Решението на Комисията за откриване на процедурата (наричано по-нататък „решението за откриване“) беше публикувано на 14 декември 2010 г. в Официален вестник на Европейския съюз (8). Комисията покани заинтересованите страни да представят своите становища по отношение на мярката.

(4)

След удължаване на срока Испания отговори с писмо от 30 ноември 2011 г. на искането за представяне на мнения, отправено в решението за откриване. Освен централното правителство свои мнения и/или отговори на въпросите, поставени в решението за откриване, представиха органите на Астурия, Арагон, Страната на баските, Кастилия и Леон, Кастилия-Ла Манча (9), Естремадура, Галисия, Ла Риоха, Мадрид и Мурсия.

(5)

Комисията получи и мнения от Radiodifusión Digital SL (наричано по-нататък „Radiodifusión“), изпратени с писмо от 11 януари 2011 г., от Grupo Antena 3 и UTECA (Union de Televisiones Comerciales Asociadas) с писма от 28 януари 2011 г., от Gestora La Sexta с писмо от 31 януари 2011 г., от Abertis Telecom SA (от 1 април 2015 г., носещо наименованието Cellnex Telecom S.A., наричано по-нататък „Abertis“ или „Cellnex“) с писмо от 2 февруари 2011 г., от Astra и Telecinco с писма от 4 февруари 2011 г. С писма от 19 януари 2011 г. и 9 февруари 2011 г. Комисията препрати тези становища на Испания, на която беше предоставена възможност за отговор. Испания представи мнения с писма от 22 февруари 2011 г. и 14 март 2011 г.

(6)

В хода на разследването бяха проведени няколко срещи: между Комисията и Испания на 11 и 12 април 2011 г., между Комисията и Astra на 14 април 2011 г., между Комисията и Abertis на 5 май 2011 г. и между Комисията и UTECA на 5 юли 2011 г. След неколкократно предоставяне на информация от Испания по нейна собствена инициатива, включително на становище от Страната на баските от 24 февруари 2011 г., с писмо от 14 февруари 2012 г. на Испания беше изпратено официално искане на информация. След удължаване на срока Испания представи отговор с писмо от 16 април, което беше последвано от писма от 15, 19 и 25 юни 2012 г. Тъй като част от информацията все още липсваше, на 9 август 2012 г. Комисията отправи искане за допълнителна информация. След удължаване на срока Испания представи отговори в писмо от 10 октомври 2012 г., последвано от писмо от 30 октомври 2012 г.

(7)

Освен това на 22 юни 2011 г. и на 25 юли 2012 г. Abertis представи допълнителни документи по своя инициатива. Astra представи допълнителна информация в писма от 21 юли 2011 г., 16 май 2011 г., 8 септември 2011 г. и 11 ноември 2011 г., като всички бяха предадени на Испания за мнение.

(8)

На 19 юни 2013 г. Комисията прие Решение 2014/489/EС (10) (наричано по-нататък „решението от 2013 г.“) съгласно член 7 от Регламент (EО) № 659/1999 на Съвета (11) (наричан по-нататък „процедурния регламент от 1999 г.“). Член 1 от решението от 2013 г. гласи, че държавната помощ, предоставена на операторите на наземната телевизионна платформа за въвеждане, поддръжка и експлоатация на мрежата за цифрова наземна телевизия (DTT) в зона II, е неправомерно приложена от Испания в нарушение на член 108, параграф 3 от ДФЕС и е несъвместима с вътрешния пазар, с изключение на помощта, която е предоставена в съответствие с критерия за технологична неутралност. С член 3 от решението от 2013 г. се разпорежда възстановяването на тази несъвместима помощ от операторите на DTT, независимо дали те са получили помощта пряко или по косвен път.

(9)

След приемане на решението от 2013 г. службите на Комисията оказаха съдействие на Испания при разработването на примерен модел за провеждане на неутрални по отношение на технологията търгове. Моделът беше завършен на 14 октомври 2014 г. Службите на Комисията дадоха срок на Испания до 31 октомври 2014 г. всички засегнати испански автономни региони и градове да обявят нови, неутрални по отношение на технологията търгове въз основа на този модел. Това условие не беше изпълнено, както е описано в раздел 2.3.

(10)

Испания и някои от бенефициерите подадоха различни искове пред Общия съд за отмяна на решението от 2013 г. На 26 ноември 2015 г. Общият съд отхвърли всички тези искове, като потвърди решението от 2013 г. (12). Впоследствие решенията на Общия съд бяха обжалвани пред Съда на ЕС. Жалбите, подадени от Испания, Страната на баските и Itelazpi, Каталуня и CTTI, Navarra de Servicios y Tecnologías, и Cellnex Telecom и Retevisión, бяха отхвърлени от Съда на ЕС (13). На 20 декември 2017 г. обаче, след жалбата, внесена от автономната област Галисия и от Retegal, Съдът на ЕС отхвърли съответното решение (14) на Общия съд и отмени решението от 2013 г. (15) поради непредставяне от страна на Комисията на мотиви относно селективността на въпросната мярка.

(11)

След отмяната на решението от 2013 г. Astra по своя инициатива представи различни документи (на 22 и 30 януари 2018 г., на 29 май 2018 г., на 15 юни 2018 г. и на 11 януари 2019 г.), като изрази своите възгледи относно последиците от отмяната. В хода на разследването бяха проведени няколко срещи по инициатива на страните: на 28 юни 2018 г. между Комисията и Cellnex, на 19 септември 2018 г. между Комисията и Astra, на 16 октомври 2018 г. между Комисията и Испания. На 31 октомври 2018 г. Испания представи преглед на тръжните процедури и други мерки, предприети от автономните области след решението от 2013 г. С писмо от 14 декември 2018 г. Комисията поиска допълнителна информация от Испания. Испания представи допълнителна информация на 19 февруари 2019 г. На 19 март 2019 г. Испания изпрати до Комисията становище от Страната на баските от 4 февруари 2019 г. На 4 април 2019 г. Комисията изпрати искане за информация до Испания, на което Испания отговори на 10 май 2019 г. На 26 април 2019 г. Комисията изпрати допълнителни искания за информация, като покани Испания, Itelazpi, Cellnex, Retevisión, CTTI, Navarra de Servicios y Tecnologias SA, Retegal и Astra да изразят своите виждания относно селективността на мерките с оглед на решението на Съда на ЕС по дело C-70/16 P. Astra представи своя отговор на искането за информация на 27 май 2019 г., а Cellnex и Itelazpi представиха отговорите си на 13 юни 2019 г. Испания представи своя отговор на това искане за информация на 14 юни 2019 г. На 1 октомври 2020 г. Комисията изпрати искане до Испания за предоставяне на актуална информация за мерките, приложени след решението от 2013 г. Испания предостави своя отговор на това последно искане на информация на 19 октомври 2020 г. и на 5 февруари 2021 г.

(12)

Жалбоподателят е оператор на сателитна платформа. Учреден през 1985 г. като Société Européenne des Satellites (SES), SES ASTRA (наричан по-нататък „Astra“) е първият частен сателитен оператор в Европа. Astra управлява сателитната система ASTRA, която предлага обширен портфейл от решения за радио- и телевизионно разпространение и широколентови решения за клиенти в Европа и извън нея. Той разпространява радио- и телевизионни програми директно до милиони домове и предоставя достъп до интернет и мрежови услуги на държавни органи, големи предприятия, МСП и отделни домакинства.

(13)

В своята жалба Astra твърди, че мерките, въведени от правителството и автономните области в отдалечени и слабо урбанизирани райони на Испания, нарушават принципа на технологична неутралност, тъй като предвиждат наземното излъчване като единствен път към цифровизацията. Astra има предвид по-специално случая на Кантабрия. Въз основа на търг за разширяване на покритието на цифрова телевизия по цялата територия на Кантабрия, открит през януари 2008 г., регионалното правителство на Кантабрия избира Astra да предоставя безплатно излъчвани канали чрез своята платформа. През ноември 2008 г. обаче този договор е прекратен от регионалното правителство. Според Astra органите прекратяват договора едва след като са били информирани, че централното правителство ще финансира реконструкцията на аналоговата наземна мрежа. Всъщност в писмо от органите на Кантабрия от 7 ноември 2008 г. се обяснява, че причината за прекратяването на договора е, че междувременно централното правителство е взело решения, свързани с разширяване на покритието на цифрова телевизия на цялата територия на Испания (16). Следователно случаят на Кантабрия, изглежда, показва, че първо, Astra е можела да се конкурира на този пазар, и второ, че решенията на централното правителство са направили това невъзможно.

(14)

Случаят се отнася до сектора на радио- и телевизионното разпространение, в който много участници осъществяват дейност на различни равнища от продуктовата верига на услугите за радио- и телевизионно разпространение.

(15)

„Радио- и телевизионните оператори“ са редакторите на телевизионни канали, които купуват или произвеждат собствено телевизионно съдържание и го обединяват в канали. След това каналите се предоставят на обществеността чрез различни платформи (например сателитни, за цифрова наземна телевизия (DTT), кабелни, IPTV). В Испания услугите за радио- и телевизионно разпространение са определени от законодателя като обществена услуга и следователно се предоставят както от държавни радио- и телевизионни оператори (Radiotelevisión Española, RTVE), така и от частни оператори, които притежават концесии, предоставени от държавата (17). Така наречените безплатно излъчвани („free-to-air“ — FTA) канали се предоставят безплатно на зрителите. За да се гарантира, че населението може ефективно да се възползва от тази обществена услуга, законът вменява задължения за минимално покритие както за разпространението, възложено на обществения радио- и телевизионен оператор, така и на частните оператори, които притежават концесиите. Вследствие на това обществените радио- и телевизионни оператори имат задължението да покриват най-малко 98 % от населението на Испания, докато частните радио- и телевизионни оператори трябва да покриват най-малко 96 % от населението. В Испания националните радио- и телевизионни оператори не притежават национална мрежа за радио- и телевизионно разпространение. Поради това, за да излъчват своето съдържание и да изпълняват своите задължения за покритие, те сключват споразумения с оператори на платформи.

(16)

„Операторите на платформи“ (или операторите на мрежи) (18) са частни или публично контролирани образувания, които управляват необходимата инфраструктура (например пренасят и разпространяват сигнала), за да предоставят на обществеността каналите, продуцирани от радио- и телевизионните оператори. Операторите на платформи могат също така да изграждат необходимата инфраструктура и да предоставят хардуер. В първите години на телевизионната индустрия единствената налична платформа беше аналоговата наземна платформа. С подобряване на технологията на пазара станаха достъпни повече платформи, а именно сателитната платформа, кабелната платформа и в последно време IPTV (19), която използва широколентовата връзка за предаване на телевизионен сигнал.

(17)

„Доставчиците на хардуер“ са производители или монтажници на необходимите части от инфраструктурата и на устройства за изграждане на различни платформи.

(18)

При наземното телевизионно разпространение телевизионният сигнал се изпраща от телевизионно студио до предавателен център (head-end), който обикновено е собственост на оператор на мрежа и се управлява от него. След това сигналът се пренася и разпределя от предавателен център (head-end) до центровете за радио- и телевизионно разпространение, управлявани от оператор на мрежа (например кула); понякога сигналът се пренася чрез сателит. Накрая сигналът се разпространява от центровете за радио- и телевизионно разпространение до домовете. За цифровизация на аналоговата наземна мрежа е необходима подмяна на наземните предаватели. Тъй като обаче цифровият сигнал има по-нисък обхват от аналоговия и следователно новата технология изисква по-гъста мрежа, в някои случаи поддържането на същото покритие или неговото разширяване налагат и изграждането на нови предавателни центрове.

(19)

При сателитното разпространение сигналът се изпраща до предавателен център (head-end) и след това се пренася до сателита, който го разпространява до домовете. Друг вариант е сигналът първо да се изпраща от телевизионно студио пряко до сателита, ако студиото разполага с подходящите устройства. Зрителят трябва да е оборудван със сателитна чиния и декодер. За да се увеличи сателитното покритие в даден регион, наземното оборудване трябва да се инсталира в дома на потребителя.

(20)

От гледна точка на географското покритие сателитната платформа би могла да достигне почти 100-процентно покритие на територията на Испания, докато наземната платформа покрива около 98 %.

(21)

Разследваната мярка трябва да се разглежда в контекста на цифровизацията на радио- и телевизионното разпространение, която е осъществена или се осъществява в момента на наземните, сателитните или кабелните платформи. В сравнение с аналоговото радио- и телевизионното разпространение цифровизираното разпространение има предимството, че разполага с по-голям капацитет на предаване в резултат на ефективното използване на радиочестотния спектър. Преминаването към цифрова технология е от особено значение за наземното радио- и телевизионно разпространение, където наличният честотен спектър е ограничен. От друга страна, предимството на разпространението чрез сателит е в това, че то се осъществява в напълно различна честотна лента, където няма недостиг на честоти.

(22)

Преминаването от аналогова към цифрова телевизия освобождава значителен обхват от висококачествения радиочестотен спектър в т.нар. „цифров дивидент“, който ще бъде свободен за въвеждането на електронни съобщителни услуги. Този цифров дивидент и по-специално честотата в диапазона 790—862 MHz („800-мегахерцовата честотна лента“) може да даде тласък на електронната съобщителна индустрия, да окаже значително влияние върху конкурентоспособността и растежа и да предостави широк кръг от социални и културни ползи (20).

(23)

„Цифровият дивидент“ може да бъде оползотворен или чрез преминаване от наземна към друга платформа, или чрез преминаване от аналогово към цифрово наземно разпространение. Може да бъде предвидено и смесено решение, което съчетава различни платформи (21).

(24)

Въпреки това, що се отнася до наземното разпространение, недостигът на честоти продължава да бъде проблем дори и след цифровизацията. Това се илюстрира от факта, че скоро след завършване на преминаването от аналогова към цифрова телевизия през април 2010 г. испанското правителство е трябвало да премести радио- и телевизионните оператори от 800-мегахерцовата честотна лента в друга честотна лента. Преместването на мултиплексите за DDT, определени за радио- и телевизионните оператори, е довело до допълнителни разходи и до допълнителна държавна помощ, която Комисията установи, че е несъвместима (22). Освен това Испания подкрепя освобождаването на 700-мегахерцовата честотна лента от наземни телевизионни услуги, като компенсира домакинствата и доставчиците на телевизионни услуги. От една страна, мярката осигурява компенсация на собствениците на многофамилни сгради за разходите, направени за адаптацията на приемащите телевизионни устройства. Общият бюджет възлиза на 150 млн. евро. От друга страна, мярката осигурява компенсация на доставчиците на частни телевизионни услуги за разходите, направени във връзка с адаптацията на излъчващите системи за телевизионно разпространение. Общият бюджет възлиза на 10 млн. евро (23).

(25)

По отношение на телевизионното разпространение наземното предаване на цифрови сигнали може да се замени в бъдеще от широколентова технология, тъй като има вероятност широколентовите мрежи от следващо поколение (NGA) да се превърнат във водещата технология за предаване. За момента обаче в Испания географското покритие с такива NGA мрежи не е повсеместно.

(26)

Понастоящем в Испания има четири платформи за радио- и телевизионно разпространение: DTT — цифрова наземна технология (DBV-T), сателитна (DBV-S), кабелна (DVB-C) и IPTV. DTT е основната платформа за безплатно излъчвани обществени и частни канали в Испания (24). Основният оператор на наземната мрежа е Abertis, който контролира и сателитния оператор Hispasat. Съществуват също редица местни далекосъобщителни оператори, които пренасят DTT сигнали, обикновено свързани с националната мрежа на Cellnex. Що се отнася до платените телевизионни канали, те се разпространяват главно чрез сателит, кабел и IPTV. Astra и Hispasat са основните сателитни оператори.

(27)

С цел да се справи с процеса на цифровизация с оглед на преминаването от аналогова към цифрова телевизия, през периода 2005—2009 г. Испания приема редица регулаторни мерки, които се отнасят до наземната мрежа, както е описано в раздел 2.2. Централните органи на Испания са разделили територията на Испания на три отделни зони:

(28)

Схемата, предмет на разследване, се основава на сложна система от правни разпоредби, въведени от испанските централни органи от 2005 г. Въз основа на тези разпоредби през 2008—2009 г. е предоставена държавна помощ за въвеждането на DTT в зона II от автономните области и градските съвети, които насочват към получателите средства от държавния бюджет и от съответните си бюджети. Освен това от 2009 г. текущо се предоставя помощ от автономните области за поддръжка и експлоатация на мрежите в зона II.

(29)

Регулирането на прехода към цифрова телевизионна технология започва с приемането на Закон 10/2005 от 14 юни 2005 г. (26). В него се посочва необходимостта от насърчаване на прехода от аналогова към цифрова наземна технология и се изисква правителството да предприеме подходящи мерки за осигуряване на този преход.

(30)

В съответствие с тези пълномощия с Кралски декрет 944/2005 Министерският съвет одобрява Националния технически план, с който датата 3 април 2010 г. е определена за изключване на аналоговата телевизия в Испания.

(31)

В Националния технически план е установено задължението до тази дата частните радио- и телевизионни оператори да достигнат 96 % (27) покритие на населението в съответните им райони на покритие, а от обществените радио- и телевизионни оператори се изисква до същата дата да достигнат 98 % покритие на населението в съответните им райони на покритие.

(32)

В зона I радио- и телевизионните оператори имат задължението да обхванат тези проценти от населението с наземна цифрова телевизия, като те трябва да поемат разходите за цифровизация за своя сметка. Следователно в тази зона не е била необходима държавна помощ.

(33)

По отношение на зони II и III в дванадесетата допълнителна разпоредба от Националния технически план се предвижда възможността местните и регионалните органи да разширят покритието в диапазона между 96 % и 100 % от населението. Във връзка с това в Националния технически план изрично е посочена цифровата наземна телевизия (DTT) и са установени шест условия, при които местните органи могат да осъществят такова разширяване. Съгласно условие д) се изисква местната инсталация да бъде в съответствие с Националния технически план за цифрова наземна телевизия.

(34)

По-късно, на 7 септември 2007 г., Министерският съвет одобрява Националния план за преход към цифрова наземна телевизия (наричан по-нататък „плана за прехода“) (28), с който се прилага Националният технически план. С плана за прехода територията на Испания е разделена на деветдесет проекта за технологичен преход (29) и се определя краен срок за изключване на аналоговото разпространение за всеки от проектите.

(35)

На 29 февруари 2008 г. Министерството на промишлеността, туризма и търговията (наричано по-нататък „МПТТ“) приема решение с цел подобряване на далекосъобщителната инфраструктура и определяне на критерии, както и разпределение на финансирането за действията, насочени към развитие на информационното общество в рамките на плана Avanza за 2008 г. (30) Бюджетът, одобрен с това решение, възлиза на 558 млн. евро и е предназначен отчасти за развитие на широколентовия достъп и отчасти за цифровизация на телевизията в отдалечени и слабо урбанизирани райони на Испания, които са извън обхвата на законоустановените задължения на търговските радио- и телевизионни оператори (31). Цифровизацията в тази зона е известна сред обществеността като „разширяване на покритието“. Впоследствие тя се осъществява чрез редица допълнения към съществуващите рамкови споразумения от 2006 г. (32), подписани от МПТТ и автономните области между юли и ноември 2008 г. (наричани по-нататък „допълненията към рамковите споразумения от 2006 г.“, публикувани в Държавен вестник на Испания отделно за всяка автономна област.) Допълненията към рамковите споразумения от 2006 г. следват един и същ модел за всички автономни области с някои малки разлики. В тях се правят препратки към плана Avanza, плана за прехода и Кралски декрет 944/2005 за Националния план за преход към цифрова наземна телевизия. В повечето случаи в тези споразумения се посочва, че цифровата наземна технология е единствената технология, която подлежи на финансиране. Като резултат от споразуменията МПТТ превежда средства на автономните области, които се ангажират да покрият оставащите разходи по операцията от своите бюджети. Тези допълнения включват и задължението местните органи да спазват условията на дванадесетата допълнителна разпоредба от Националния технически план.

(36)

Успоредно с това на 17 октомври 2008 г. Министерският съвет дава съгласие за предоставянето на допълнителни 8,72 млн. евро за разширяване и завършване на покритието на DTT в рамките на проектите за преход, предвидени да приключат през първата половина на 2009 г., етап I от плана за прехода. Финансирането е предоставено след подписване на нови рамкови споразумения между МПTТ и автономните области през декември 2008 г. („рамковите споразумения от 2008 г.“). Тези споразумения се отнасят до горепосоченото отпускане на 8,72 млн. евро и са озаглавени „Рамково споразумение за сътрудничество между Министерството на промишлеността, туризма и търговията и автономна област [...] за развитие на Националния план за преход към DTT“. В тях е определен списък от дейности, които ще бъдат финансирани от централните и регионалните органи с цел постигане на покритие на цифровата телевизия, което е еднакво със съществуващото аналогово покритие. Тези дейности са свързани с въвеждането на цифрова наземна телевизия.

(37)

На 23 февруари 2009 г. е приет Кралски декрет 1/2009 за спешни мерки в областта на далекосъобщенията (33). С Кралски декрет 1/2009 се потвърждава, че разширяването на покритието в зона II е предвидено да се извърши изключително чрез цифрова наземна технология: С член 2 от този кралски декрет се добавя нова разпоредба към Закон 10/2005, в която се посочва, че „достъпът до тези канали, разпространявани чрез сателитни предавателни системи, се ограничава до граждани, пребиваващи в райони, където след преминаване към цифрова наземна телевизия няма да има покритие на наземната цифрова телевизионна услуга на държавно равнище“. Освен това в преамбюла на посочения декрет се отбелязва, че разширяването на покритието в зона II, финансирано от органите, се извършва изключително чрез наземна технология. С други думи, кралският декрет се основава на предположението, че в зони I и II се използва само наземната технология (34).

(38)

На 29 май 2009 г. Министерският съвет одобрява критериите за разпределяне на 52 млн. евро за финансирането на дейности за преход към DTT, насочени към финансиране на разширяването на покритието на проектите в рамките на етапи II и III от плана за прехода (35). Чрез споразумението на Министерския съвет се създава пряка връзка с плана за прехода предвид посочения в него текст, че „за постигане на целта, заложена в Националния план за преход към DTT, а именно покритие на DTT подобно на настоящото наземно покритие с аналогова технология, е необходима финансовата подкрепа на държавните органи“, както и че „осъществяването на това сътрудничество ще бъде формализирано в рамката, установена от Националния план за преход към DTT“.

(39)

На последно място, между октомври и декември 2009 г. в Държавен вестник на Испания са публикувани допълнения към рамковите споразумения от 2008 г. (посочени в съображение 36), включващи финансиране за разширяване на покритието по етапи II и III от плана за прехода. В тези допълнения е определено какво следва да се разбира под „дейност за разширяване на покритието“, като се посочва изрично само наземната технология (макар и формално да не се изключват други технологии) (36).

(40)

След публикуването на рамковите споразумения от 2008 г. и на горепосочените допълнения (37) правителствата на автономните области започват да изпълняват разширяването. Те организират търгове за обществени поръчки самостоятелно или възлагат на публични предприятия задачата за разширението и/или за провеждането на търга. Субсидиите частично се договарят с МПТТ и следователно се финансират от централния бюджет (вж. съображения 35—38 по-горе) и частично се финансират от самите автономни области. В определени случаи автономните области предоставят правомощия за осъществяване на разширяването на градските съвети.

(41)

Търговете за разширяване на покритието означават, че спечелилото поръчката предприятие бива натоварено със задачата да осигури (често като я изгради) функционираща мрежа за DTT. Задачите, които следва да бъдат осъществени, включват проектиране и инженеринг на мрежата, пренос на сигнала, разгръщане на мрежата и доставка на необходимото оборудване. Търговете за разширяване на покритието, освен договора за осигуряване на функционираща мрежа за DTT, обикновено включват и доставка на необходимото оборудване (а в някои случаи и предоставяне на оборудване без никакви разходи за мрежовия оператор). Освен това търговете за разширяване на покритието често включват допълнителни договори, свързани с цифровизацията на предавателни центрове или с изграждането на нови предавателни центрове (като например дейности по адаптация на жилища, енергоснабдяване, „стриктна поддръжка“, договори за лизинг, проучвания, свързани с безопасността и здравето.) Другите видове търгове представляват търгове за доставка на хардуер, организирани при вече съществуващи мрежи. От спечелилия търга се очаква да модернизира мрежата с необходимото оборудване, т.е. да го достави, да го инсталира и да го приведе в действие.

(42)

В повечето търгове органите, които ги организират, се позовават на наземната технология и DTT изрично — чрез определението на предмета на търга (38), и по подразбиране — в описанието на техническите спецификации или на оборудването, за което се предвижда финансиране (39). В малкото случаи, когато изрично е посочена сателитната технология, става дума за сателитни чинии за приемане на сателитен сигнал от наземни кули (40) или за оборудване за достъп до цифрова телевизия в зона III (41). Много малко търгове могат да се смятат за технологично неутрални. Тези технологично неутрални търгове са формулирани по начин, който — въпреки плановете на испанското правителство да използва изключително DTT за разширяване на покритието — не изключва технологии, различни от DTT (42). Вместо да публикуват покани за представяне на оферти, някои от органите избират различен начин за разширяване на покритието на DTT. Например Страната на баските отпуска директно финансова подкрепа на регионалния оператор на мрежа Itelazpi. Подобно решение е избрано и в Навара.

(43)

Като цяло през 2008—2009 г. в разширяването в зона II са инвестирани почти 163 млн. евро от централния бюджет (част от които заеми при облекчени условия, отпуснати от МПТТ на автономните области (43)), а 60 млн. евро от бюджетите на 16-те разследвани автономни области (всички с изключение на Кастилия-Ла Манча) бяха инвестирани в разширението в зона II. Освен това градските съвети финансират разширяването със собствени средства от около 3,5 млн. евро.

(44)

Като втора стъпка след разширяването на DTT в зона II, започнало през 2009 г., някои от автономните области организират допълнителни търгове или сключват, без тръжни процедури, съответни договори за експлоатация и поддръжка на оборудването, цифровизирано и внедрено по време на разширяването. За разлика от помощта за преминаване към цифровизирано радио- и телевизионно разпространение, последните мерки представляват текуща помощ. Тъй като мерките са за експлоатация и поддръжка на наземната мрежа, инсталирана в зона II, тези договори също не са неутрални по отношение на технологията. Общата сума на средствата, предоставени чрез търгове за експлоатация и поддръжка (текуща помощ) през 2009—2011 г., е била най-малко 32,7 млн. евро.

(45)

След приемането на решението от 2013 г. някои автономни области въвеждат определени промени в мерките, свързани с експлоатацията и поддръжката на инфраструктурата. По-конкретно съображения 46—60:

(46)

На 12 ноември 2014 г. възлагащият орган в Андалусия публикува покана за участие в търг за далекосъобщителни услуги, които да позволят приемането на безплатно излъчвани национални цифрови телевизионни канали в определени географски райони на автономната област Андалусия. Обществената поръчка е възложена на 11 април 2017 г. на U.T.E Andalucía Televisión Digital (Retevisión и Axión Infraestructuras de Telecomunicaciones, S.A.). Договорът е подписан на 9 юни 2017 г.

(47)

В Арагон поканата за участие в търг за предоставяне на цифрова телевизионна услуга в отдалечени и по-малко урбанизирани райони е публикувана на 25 ноември 2016 г. Обществената поръчка е възложена на 19 май 2017 г. на Retevisión, а договорът е подписан на 26 юни 2017 г.

(48)

На Балеарските острови поканата за участие в търг е обявена на 14 юли 2014 г. Обществената поръчка е възложена на Tradia Telecom, S.A. на 5 ноември 2014 г.

(49)

На Канарските острови поканата за участие в търг за услуги по предаване за радио- и телевизионно разпространение на национални и регионални цифрови телевизионни канали в отдалечени и по-малко урбанизирани райони на автономната област Канарски острови (състезателен диалог) е публикувана на 28 януари 2015 г. Според информацията, предоставена от испанските органи на 5 февруари 2021 г., договорът е подписан през януари 2020 г., а услугата е активна от 3 юли 2020 г.

(50)

В Кантабрия поканата за участие в търг за услуги по предаване за радио- и телевизионно разпространение на национални и регионални цифрови телевизионни канали в отдалечени и по-слабо населени райони на автономната област е публикувана на 13 май 2015 г. Обществената поръчка е възложена на 2 декември 2015 г. на Retevisión, а договорът е подписан на 14 март 2016 г.

(51)

В Естремадура поканата за участие в търг за далекосъобщителни услуги, позволяващи разпространението и приемането на цифрови телевизионни канали в определени райони на автономната област Естремадура, е публикувана на 3 април 2015 г. Обществената поръчка е възложена на 30 декември 2015 г. на Retevisión, а договорът е подписан на 15 март 2016 г.

(52)

На 11 ноември 2014 г. в Навара е публикуван търг за разширяване на цифровата телевизия в отдалечени и по-малко урбанизирани райони. На 28 май 2019 г. органите на Навара решават да не възлагат поръчката и се отказват от процедурата.

(53)

В Ла Риоха процедурата за състезателен диалог е публикувана на 13 ноември 2014 г. Според информацията, предоставена от испанските органи на 5 февруари 2021 г., процедурата продължава.

(54)

Автономната област Астурия обявява търг за съвместно разполагане на оборудване (44) на 28 декември 2018 г. Обществената поръчка е възложена на Retevisión на 10 януари 2019 г. На 19 декември 2018 г. е обявен търг за договор за услуга за поддръжка. Освен това на 10 декември 2018 г. е обявен търг за услуги по предаване за радио- и телевизионно разпространение в Астурия с оборудването, притежавано от Астурия. Според информацията, предоставена от испанските органи на 16 януари 2019 г., двете последни тръжни процедури все още продължават.

(55)

Що се отнася до Галисия, испанските органи информираха Комисията, че Галисия не желае да финансира експлоатацията и поддръжката за оператори в зона II и следователно няма да организира нови технологично неутрални търгове. Експлоатацията и поддръжката на мрежата за радио- и телевизионно разпространение на операторите в зона II не e отговорност на автономната област, а по-скоро на общинските съвети.

(56)

Испанските органи информираха Комисията, че управата на Мадрид е обявила тръжна процедура за поддръжка на оборудването за цифрова телевизия. Обществената поръчка е възложена на 8 юли 2019 г. на Retevisión, а договорът е подписан на 7 август 2019 г. По отношение на Мелиля и Мурсия испанските органи информираха Комисията, че няма да се провежда тръжна процедура и че общинските съвети ще отговарят за поддръжката.

(57)

Според информацията, получена от Испания, след решението от 2013 г. Страната на баските не е провеждала никакви тръжни процедури, нито възнамерява да направи това. Вместо това Страната на баските е декларирала услуга от общ икономически интерес (УОИИ). Споразумението относно услугата за разширяване на покритието на телевизионните канали в автономната област Страна на баските е одобрено от Управителния съвет на 2 декември 2014 г.

(58)

По отношение на Сеута испанските органи информираха Комисията, че няма да се провежда тръжна процедура, и заявиха, че всяко плащане за поддръжка ще бъде подчинено на правилата de minimis.

(59)

През януари 2017 г. е отправена покана за участие в търг за поддръжка на оборудването в област Валенсия. Обществената поръчка е възложена през декември 2017 г. на Retevisión, а договорът е подписан на 18 май 2018 г. Договорът е ограничен до поддръжка на оборудването и не включва предоставянето на услуги за превантивна и коригираща поддръжка.

(60)

В Каталуня поканата за участие в търг за предаването и разпространението на аудиовизуални сигнали за покриване на населението на Каталуня в зона II е публикувана в Официален вестник на Европейския съюз (45) на 3 август 2018 г. През 2019 г. е сключен договор с продължителност една година с възможност за подновяване за още една година.

(61)

Въз основа на гореизложеното, в някои от автономните области първоначалните мерки, свързани с помощта за експлоатация и поддръжка, са преустановени от датата на прекратяване на първоначалните договори вследствие на влизането в сила на договорите за новите изменени мерки или на въвеждането на ново правно основание за текущата помощ за експлоатация и поддръжка (която — според мнението на Испания — попада в приложното поле на УОИИ или на de minimis).

(62)

Правната оценка на новите променени мерки не е предмет на това решение. Това решение не засяга по никакъв начин оценката на променените мерки съгласно правилата за държавна помощ.

(63)

В решението за откриване на процедурата Комисията отбеляза, на първо място, че описаната мярка, изглежда, отговаря на всички критерии по член 107, параграф 1 от ДФЕС и следователно може да се разглежда като държавна помощ.

(64)

Тъй като на пазара на радио- и телевизионното разпространение има различни равнища, в решението за откриване бяха установени три категории получатели на държавна помощ: i) оператори на мрежи, ii) доставчици на хардуер, които участват в търговете за доставка на необходимото оборудване за разширяването, и iii) оператори за разпространение на телевизионни канали.

(65)

Комисията стигна до предварителното заключение, че чрез финансирането на разходите, свързани с разширяването на платформата DTT, е възможно схемата да е довела до евентуално или реално нарушаване на конкуренцията между доставчиците на хардуер, които упражняват дейност с различни технологии, както и между операторите на наземните и сателитните платформи. По-специално, според предварителното становище на Комисията (съображения 66—68):

(66)

Нарушаване на конкуренцията може да възникне между различни платформи (наземна и сателитна), тъй като обжалваната мярка има за цел цифровизация и инсталиране ex novo на наземни предавателни центрове, без да се взема предвид сателитната технология.

(67)

Обжалваната мярка може също да наруши конкуренцията между радио- и телевизионните оператори. В миналото наземната платформа традиционно е поддържала радио- и телевизионни оператори на безплатно излъчвани канали, а сателитната платформа — основно оператори на платена телевизия или на телевизия със заплащане за еднократен достъп. По време на решението за откриване обаче операторите на безплатно излъчвани канали започнаха инициативи за платена телевизия на наземната платформа, а сателитните телевизионни оператори търсеха достъп до безплатно излъчвани канали, за да допълнят офертата си и да се конкурират по-активно с операторите на безплатно излъчвани канали.

(68)

Що се отнася до доставчиците на хардуер, изглеждаше, че оспорваната мярка води до конкурентно предимство (под формата на повишено търсене) в полза на доставчиците на хардуер.

(69)

В своята предварителна оценка Комисията изрази становище, че мярката представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС и не намира никакви основания, въз основа на които тя би могла да се счита за съвместима с вътрешния пазар, тъй като не е налице приложима дерогация.

(70)

За допълнителна фактологична информация настоящото решение се позовава на решението за откриване.

(71)

Astra потвърждава предишната си позиция, че мерките, водещи до преминаването към наземна цифрова телевизия, представляват координиран план, изготвен на равнището на централното правителство и изпълняван от регионалните органи. Въпреки това, дори ако бъде прието, че държавната помощ за разширяване на покритието е била подготвена, организирана и приложена на регионално равнище, Astra смята, че тя би представлявала неправомерна и несъвместима помощ.

(72)

Във връзка с търга в Кантабрия Astra подчертава, че противно на твърдяното от Испания, получаването на разрешения от радио- и телевизионните оператори за качване на техните канали на сателитната платформа е било задължение на органите на Кантабрия. Нещо повече, въпреки че писмата от радио- и телевизионните оператори са изпратени през март 2008 г., органите на Кантабрия са препоръчали на други автономни области алтернативния сателитен вариант, който са избрали през юли 2008 г. Ако — както твърди Испания — нежеланието на телевизионните оператори да използват сателитната платформа е било причината за прекратяване на договора с Astra, органите на Кантабрия нямаше да препоръчат сателитното решение на други автономни области.

(73)

По отношение на предимството, получено от операторите на мрежи, и по-специално от Abertis, Astra отбелязва, че на Abertis, като доставчик на хардуер, са възложени около 45 % от търговете за цифровизация на наземните обекти, разположени в зоните на разширяване на покритието. Тъй като Albertis е оператор на платформа, цифровизацията на мрежата облагодетелства търговските доставки на Abertis за радио- и телевизионните оператори, тъй като понастоящем мрежата за DTT ще достигне почти 100 % от населението без допълнителни разходи, за разлика от очакваната наземна цифровизация от 96—98 % при липсата на оспорваната мярка. Освен това за Abertis би бил от полза фактът, че Astra, в качеството му на основен конкурентен оператор на алтернативна платформа, ще бъде възпрепятстван да затвърди позициите си на испанския пазар, като навлезе в зона II.

(74)

Освен това, според Astra, Abertis е получило други предимства в резултат на мерките. На първо място, значителен брой от наземните обекти на Abertis са се възползвали от финансирането, предоставено от Испания в обхвата на мерките, предмет на разследване, и те действително са експлоатирани от Abertis. Такъв е по-специално случаят с обектите, разположени в района, в който RTVE (общественият радио- и телевизионен оператор) е задължен да предоставя своя сигнал; в него обаче не съществува такова задължение за частните радио- и телевизионни оператори (приблизително 2,5 % от населението). На второ място, Astra твърди, че Abertis се е възползвало косвено от държавната помощ на съседни пазари, например на транспортния пазар. В допълнение жалбоподателят отбелязва, че мярката, предмет на разследване, води до нарушаване на конкуренцията в зона III (46).

(75)

Astra счита, че сателитните и наземните платформи принадлежат към един и същ пазар. Разграничението между телевизия със заплащане за еднократен достъп (pay-per-view) и безплатно излъчвана телевизия не е от значение, що се отнася до конкуренцията между платформите. В настоящия момент наземните и сателитните платформи вече се конкурират за предаване на платена телевизия, тъй като вече има най-малко два канала със заплащане за еднократен достъп, които предлагат своя сигнал чрез цифрова наземна платформа, а единият от тях е достъпен само на тази платформа. Освен това според Astra всички радио- и телевизионни оператори, които понастоящем имат разрешения, вече са поискали лицензи от правителството, за да разпространяват своето съдържание срещу заплащане.

(76)

В своето становище от 27 май 2019 г. Astra изрази мнението, че въпросните мерки са селективни и не насърчават развитието на дейностите по радио- и телевизионно разпространение като цяло, а по-скоро са дискриминационни в полза на наземните мрежови оператори. Astra обяснява, че за целите на осигуряване на разширение на покритието в отдалечени и селски райони следва да се счита, че мрежовите оператори — включително Astra — които използват други технологии, са в ситуация, сравнима с тази на операторите, използващи наземната технология. По-специално, Astra посочва, че тръжните процедури за разширяване на покритието в някои случаи (например Кантабрия, Навара) са организирани при спазване на принципа на технологичната неутралност, а сателитните платформи са се конкурирали с наземни оператори и са спечелили търга. В други държави членки (например Франция, Португалия и Обединеното кралство) алтернативните платформи се конкурират с наземни платформи. Освен това в Испания услугите на сателитен оператор, Hispasat, се използват изключително в зона III. Astra заявява, че сателитната технология не е в неблагоприятно конкурентно положение в сравнение с наземната технология. Според Astra всички тези елементи показват, че наземните оператори и операторите, използващи различни технологии, са в сравнима ситуация, като се имат предвид целите, към които са насочени съответните мерки.

(77)

Astra счита, че мерките, предмет на разследване, не са пропорционални. Дружеството посочва, че за преминаването към DTT са били необходими значително приспособяване на жилищните блокове и инвестиции в окабеляване. Освен това в подкрепа на своя довод, че разширяването на покритието чрез сателит не би било по-скъпо, отколкото чрез наземната платформа, Astra се позовава на свое вътрешно проучване на разходите, представено заедно с жалбата и проведено през ноември 2008 г. (наричано по-нататък „проучването на Astra“). В проучването се съпоставят разходите за разширяване на покритието при използване на двете технологии — наземна и сателитна. Предположенията в проучването се различават от тези на Испания и Abertis в много отношения, включително и във връзка с разходите за сателитни чинии и необходимостта от закупуване на външни телевизионни приставки за приемане на цифрова наземна телевизия. Констатациите от проучването водят до заключението, че разширяването на покритието чрез сателит не е непременно по-скъпо от използването на наземна технология. Astra представи и допълнителни документи, чиято цел е да се покаже, че разходите за инсталиране и експлоатация на двете технологии не се различават съществено.

(78)

Astra твърди също така, че осигуряването на условия за достъп до сателитно радио- и телевизионно разпространение не е пречка за радио- и телевизионното разпространение на безплатно излъчвани канали. Навсякъде по света съществуват системи с условен достъп и тяхното използване не е трудно (47). Нещо повече, предложеното решение за условен достъп в Кантабрия е било одобрено от органите на Кантабрия, които са можели да решават кои потребители да включат за получаване на услугата. Следователно териториалното ограничение на услугата се е управлявало от правителството на Кантабрия. За целта не са били необходими конкретни промени.

(79)

По отношение на целесъобразността на мярката Astra твърди, че благодарение на икономиите от мащаба при по-голямо географско покритие сателитната технология става по-привлекателна от икономическа гледна точка. Чрез разделянето на мярката в зона II на над 600 местни и регионални тръжни процедури сателитната технология вече е поставена в значително неблагоприятно положение от гледна точка на конкуренцията. Въпреки това, дори и испанското правителство да не е било в състояние да наложи или предложи необходимостта от отчитане на положителните взаимодействия между отделните региони като условие за отпускане на финансирането, регионите биха могли да вземат предвид тази възможност, за да гарантират избора на икономически най-ефективното решение за своите данъкоплатци. Всъщност Astra твърди, че те се опитали да направят това преди намесата на испанското правителство в полза на наземната технология. След избора на Astra в търга за обществена поръчка правителството на Кантабрия първоначално се е опитало да убеди други региони също да изберат сателитната платформа, тъй като това би намалило допълнително собствените им разходи.

(80)

Astra отново изтъква, че част от оспорваните мерки представляват текуща държавна помощ, тъй като правителствата на автономните области ще финансират текущо разходите за експлоатация и поддръжка на местните мрежи в зона II. Що се отнася до годишните разходи за експлоатация и поддръжка на сателитното решение, Astra изчислява, че те ще възлязат на 100 000 EUR на канал годишно, при все че са възможни намаления в случай на избор на сателитното решение от повече от един регион .

(81)

Abertis е оператор на далекосъобщителна инфраструктура и доставчик на мрежово оборудване. Той притежава, наред с други предприятия, Retevisión S.A. и Tradia. S.A., които управляват и експлоатират далекосъобщителни мрежи и инфраструктури.

(82)

На първо място Abertis отбелязва, че мерките, предмет на разследване, не представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС. Регионалните органи просто са придобили стоки и услуги при пазарни условия чрез открити търгове и остават собственици на инсталираното оборудване в предавателните центрове в зона II. По тази причина на външни получатели не са прехвърляли каквито и да било средства, нито цифровото оборудване, придобито с тези средства.

(83)

Abertis освен това счита, че оспорваните мерки не са предоставили значително икономическо предимство на операторите на мрежи. Abertis твърди, че не експлоатира никоя от местните мрежи, разположени в зона II (дори в случаите, когато притежава съответните предавателни центрове) и че следователно не може да получи пряко предимство. На второ място, в зона II Abertis е упражнявал дейност само като доставчик на хардуер. На трето място, не е налице облагодетелстване дори в случаите, когато цифровото оборудване, използвано за модернизация на предавателен център, е продадено от Abertis и по-късно това оборудване е инсталирано в предавателен център, собственост на Abertis. Това е така, защото Abertis просто отдава под наем тези предавателни центрове на местните оператори на мрежи при пазарни условия и размерът на наема, плащан на Abertis, не се влияе от процеса на цифровизация. Четвърто, Abertis настоява, че постепенното нарастване с 1—2 % на покритието на мрежата за DTT не води до никаква икономическа полза за Abertis като оператор на платформа в зона I. И накрая, цифровизацията на зона II не оказва влияние върху цената, която Abertis може да поиска от телевизионните оператори за своите услуги по предаване, особено с оглед на факта, че цените на едро на Abertis са регулирани от Comision del Mercado de Telecomunicaciones, испанския регулатор (наричан по-нататък „CMT“) (48).

(84)

По отношение на местните оператори на мрежи в зона II (т.е. градските съвети) Abertis счита, че не е възможно наличието на икономическо предимство, тъй като те не отговарят на критериите за предприятия по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС и при всяко положение осъществяват обществена услуга.

(85)

Abertis изразява също становището, че мярката, предмет на разследване, не води до икономическо предимство за телевизионните оператори. Преминаването към цифрова технология в зона II не е увеличило броя на телевизионните зрители спрямо броя на зрителите, които са имали достъп до аналогова телевизия преди започналия през 2005 г. процес на преход към цифрово разпространение.

(86)

Освен това Abertis счита, че оспорваните мерки не са оказали значително въздействие върху конкуренцията между операторите на мрежи. Фактът, че нито Astra, нито друг частен оператор е проявил интерес към предоставяне на услуги по предаване в зона II през последните 20 години, потвърждава, че там няма пазар и е необходима държавна намеса за улесняване на предоставянето на услугите. По-специално между сателитната и цифровата наземна телевизия няма нарушаване на конкуренцията, тъй като това са два отделни пазара. Освен това цифровизацията на наземните мрежи в зона II по никакъв начин не е променила конкурентната структура на съответните пазари, а просто представлява необходимата техническа модернизация на съществуващата аналогова платформа.

(87)

Abertis твърди, че услугите за телевизионно разпространение, които се предоставят през мрежите в зона II, се ограничават до местни изолирани райони и следователно не оказват въздействие върху търговията между държавите членки.

(88)

В случай че Комисията счита, че съответните публични органи или техни подразделения представляват предприятия по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС, според Abertis финансирането за покриване на разходите за преминаване към цифрова технология в зона II представлява компенсация за предоставянето на обществена услуга. В този контекст Abertis вярва, че оспорваните мерки отговарят на условията, определени в съдебната практика (49) по делото Altmark, и че не е налице държавна помощ.

(89)

В своето становище от 13 юни 2019 г. Cellnex обяснява, че разглежданите мерки не са селективни и следователно не представляват държавна помощ. Според него DTT и сателитните технологии не са в сравнима фактическа и правна ситуация с оглед на целта, преследвана от въпросния правен режим. По-специално, DTT и сателитните технологии са предмет на различно законодателство и за разлика от сателитните технологии, DTT има характер на обществена услуга. Наземната технология има вече съществуваща инфраструктура и DTT се възползва от положителните взаимодействия, създадени от цифровизацията на зона I. Освен това Cellnex посочва, че телевизионните оператори често нямат право да излъчват по сателит и ще трябва да предоговарят необходимите права за съдържанието на своите програми. Това би увеличило цената на съдържанието и е възможно авторите на съдържание да не желаят да продадат правата. Освен това разходите, свързани със сателитните технологии, ще бъдат значително по-високи от разходите, свързани с DTT, както показват различни проучвания в преписката. Cellnex обяснява, че проучването на Astra има няколко недостатъка и следователно Комисията не може да разчита на това проучване.

(90)

Cellnex твърди, че отмяната на решението от 2013 г. води до отмяна на решението за откриване. Според становището на Cellnex Комисията е следвало да приеме ново решение за откриване след отмяната на решението от 2013 г., като посочи причините, поради които разследваните мерки са селективни. Cellnex твърди, че при липса на такова решение не може да упражни правото си на защита.

(91)

Според Abertis въвеждането на мрежи за радио- и телевизионно разпространение в зона II започва през 1982 г. в един нелиберализиран сектор на радио- и телевизионното разпространение. По това време испанската държава има законен монопол на пазара на наземно разпространение. Използват се публични средства за финансиране на инсталирането, поддръжката и експлоатацията на местните мрежи в зона II, въведени преди либерализацията на сектора. Следователно мярката, предмет на разследване, е текуща, съществуваща помощ.

(92)

Abertis твърди, че всяка потенциална държавна помощ би била съвместима по силата на разпоредбите на член 106 от ДФЕС, тъй като отговаря на условията на Решение 2005/842/EО (50) на Комисията (наричано по-нататък „решението по член 86, параграф 2“).

(93)

Ако случаят не е такъв, всяка потенциална помощ при всяко положение би била съвместима с член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС. Първо, целта на мерките, приети от Испания, е ускоряване на процеса на преминаване към цифрова технология в Испания, който е признат в практиката на Комисията по вземане на решения относно държавна помощ като цел от общ интерес. На второ място, помощта е подходящ инструмент, тъй като DTT е по-подходяща технология за осигуряване на разширяване на покритието (51). Освен икономическите причини, Abertis отбелязва също, че телевизионните оператори не са готови да използват сателитни платформи поради ограниченията, пред които са изправени при придобиването на права върху съдържание за безплатно излъчваните програми. В повечето случаи те придобиват право за разпространение на съдържание само чрез определена платформа, а именно DTT, тъй като тази технология позволява целево предаване и географски ограничения. Освен това мерките са пропорционални, тъй като операторите покриват само разходите, които са строго необходими за преминаване от аналогови към цифрови телевизионни услуги в зона II. Единствените разходи, подкрепяни от оспорваните мерки, са свързани с цифровизация на предавателните центрове в зона II, която се осъществява чрез придобиването и инсталирането на цифрово оборудване.

(94)

По отношение на технологичната неутралност на мярката Abertis отбелязва, че наземната технология не е единственото решение, което испанското правителство е взело под внимание. Освен това в зона III в крайна сметка сателитната технология е била определена като най-подходящият технологичен вариант за предоставяне на цифрови телевизионни услуги. По важното е, че според Abertis технологията за DTT се смята за най-подходящата и най-евтина платформа за осигуряване на цифрови телевизионни услуги в зона II за постигане на същото покритие, което е съществувало преди прехода от аналогова телевизия, както проличава от представените проучвания на разходите (52).

(95)

Itelazpi S.A. (наричано по-нататък „Itelazpi“) е публично предприятие на баското правителство, което предоставя услуги за пренос и разпространение на излъчваните радио- и телевизионни програми. В своето становище от 13 юни 2019 г. Itelazpi обяснява, че разглежданите мерки не са селективни и следователно не се квалифицират като държавна помощ. Според него технологиите за DTT и сателитните технологии не са в сравнима фактическа и правна ситуация с оглед на целта, преследвана от въпросния правен режим. По-специално, технологиите за DTT и сателитните технологии са предмет на различно законодателство (включително правила относно задълженията за териториално покритие, авторските права). За разлика от сателитните технологии, DTT има характеристика на обществена услуга. Цифровата наземна технология има вече съществуваща инфраструктура, която е източник на положителни взаимодействия и оправдава опцията за цифрова наземна технология. Освен това телевизионните оператори често нямат право да излъчват по сателит и в случай че са задължени да използват сателитната платформа, ще трябва да предоговарят правата за съдържание, необходими за разпространение на техните програми. Това ще увеличи цената на съдържанието и авторите на съдържание може да не желаят да продават правата. Освен това разходите, свързани със сателитните технологии, ще бъдат значително по-високи от разходите, свързани с DTT, както показват различни проучвания в преписката. Itelazpi представя две допълнителни проучвания на разходите, изготвени от FTI Consulting през 2015 г. и 2019 г. (53) (наричани по-нататък „проучването на Itelazpi от 2015 г.“ и „проучването на Itelazpi от 2019 г.“).

(96)

Освен това според Itelazpi в решението за откриване не се обяснява рамката на анализа относно критерия за селективност. Itelazpi твърди, че Комисията би следвало да приеме ново решение за откриване след отмяната на решението от 2013 г., като в новото решение следва да бъдат посочени причините, поради които въпросните мерки са селективни.

(97)

Radiodifusión е доставчик на пазара на услуги по предаване на аудиовизуален сигнал, вписан в регистъра на операторите на CMT през ноември 2005 г.

(98)

Като цяло Radiodifusión е съгласно с решението за откриване и подкрепя Комисията в нейното становище, като представя някои допълнителни съображения. Дружеството е съгласно, че държавната помощ не отговаря на изискванията по делото Altmark и е свързана с прехвърляне на значителни държавни ресурси.

(99)

Схемата за държавна помощ, предмет на разследване, е облагодетелствала оператори на мрежи, които вече осъществяват дейност в селски райони. Всъщност на въпросния пазар, който се характеризира с високи бариери за навлизане, облагодетелстващи оператор, който вече е с господстващо положение, мярката е довела до възпроизвеждане на същите исторически монополни модели. По-специално, Abertis е получил възможност да затвърди своята монополна позиция и на практика да използва публично финансиране за изграждане на нова и по-плътна мрежа, която му позволява да се конкурира на нови пазари.

(100)

Radiodifusión твърди, че разследваната държавна помощ не е пропорционална. За да бъде в съответствие с изискването за пропорционалност, помощта следва да бъде ограничена до необходимото, т.е. да се прилага само за отдалечени селски райони и от нея да се възползват еднакво всички оператори, като се изискват ефективни задължения за достъп.

(101)

Радио- и телевизионните оператори твърдят, че мярката не може да се разглежда като държавна помощ, тъй като тя не е осигурила финансово предимство за никое предприятие, по-конкретно за радио- и телевизионни оператори. В резултат на мерките аудиторията на радио- и телевизионните оператори не се е увеличила в сравнение с периода на аналоговото разпространение. Освен това жителите в зоните на разширяване на покритието, т.е. селските, отдалечените и рядко населените райони, не оказват въздействие върху рекламния пазар и не са част от целевата аудитория на радио- и телевизионните оператори. При тези обстоятелства частните оператори не са повишили цените за реклами в резултат на разширяването.

(102)

Радио- и телевизионните оператори изразяват също становището, че те не са били заинтересовани от преминаване към сателитна платформа, където техните програми биха срещнали конкуренция от страна на стотици други канали. Наземната платформа има предимството, че разполага с ограничен капацитет, което за търговските оператори на безплатно излъчвани канали означава по-малко конкуренция. Освен това те подчертават факта, че обикновено купуват съдържание само за наземната платформа. Това е така, защото наземното разпространение, за разлика от сателитното, осигурява възможност да се определят географски граници на разпространението.

(103)

Телевизионните оператори също така подчертават, че след възлагането на обществената поръчка в Кантабрия на Astra те са уведомили органите на Кантабрия, че ще се противопоставят на сателитното разпространение, тъй като са придобили права за разпространение на съдържание само чрез наземната платформа.

(104)

В становищата си по решението за откриване Испания и автономните области са изложили множество аргументи (54). Най-общо те попадат в две категории. Първо, Испания твърди, че не става въпрос за държавна помощ, тъй като, доколкото услугата е УОИИ, мярката не представлява помощ, защото попада в приложното поле на обществената услуга за радио- и телевизионно разпространение. Освен това тя не поражда предимство. На второ място, дори ако е съществувала държавна помощ, при всяко положение тя би била съвместима съгласно член 106, параграф 2 или член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС, предвид факта, че a) аналоговата мрежа вече е съществувала и от гледна точка на ефективността модернизирането на съществуващата инфраструктура би било по-евтино от преминаването към нова платформа; б) единствено технологията за DTT би удовлетворила необходимите критерии за качество; и в) търговете са били неутрални по отношение на технологията, като в тръжната процедурата са можели да участват и оператори на други платформи. Тези аргументи са обобщени по-долу.

(105)

В своето становище от 14 юни 2019 г. Испания твърди, че финансовата подкрепа, предоставена за разширяване на покритието на цифрова телевизия в отдалечени и по-малко урбанизирани райони, не е селективна и следователно не може да бъде определена като държавна помощ (вж. раздел 4.2.3 по-долу). Освен това Испания заявява, че отмяната на решението от 2013 г. е довело до отмяна на решението за откриване (55) и следователно Комисията следва да приеме ново решение за откриване. Според Испания в такова ново решение за откриване следва да се изложи виждането на Комисията по отношение на селективността на разглежданите мерки.

(106)

По отношение на операторите на мрежи, според Испания те предоставят услуга от общ икономически интерес по смисъла на решението по делото Altmark (56). Тъй като обаче автономните области са отговорни за дейностите по разширяване на покритието, приложимостта на решението по делото Altmark трябва да бъде разгледана за всеки отделен случай и задача на автономните области е да докажат, че условията на решението по делото Altmark са били изпълнени. Най-изчерпателни са аргументите, представени от Страната на баските, където цифровизацията е осъществена чрез публично предприятие, Itelazpi S.A. (наричано по-нататък „Itelazpi“).

(107)

По отношение на доставчиците на хардуер Испания изрази становището, че фактът, че те са спечелили търгове за доставка на оборудване, изключва наличието на селективно предимство.

(108)

Що се отнася до операторите на мрежи, въпреки че Abertis е основният оператор в зона I и е собственик на 29 % от обектите в зона II, които са били модернизирани, предприятието не експлоатира мрежата в зона II. Следователно Abertis не би се облагодетелствало от мярката в качеството на оператор на мрежа.

(109)

Вместо това експлоатацията на мрежата се осъществява от някои регионални оператори, от автономните области или от местните съвети, които просто наемат помещенията и инсталациите на Abertis. Автономните области и местните съвети не се конкурират с други оператори на мрежи и следователно не получават конкурентно предимство. Нещо повече, те не получават никакви приходи, тъй като радио- и телевизионните оператори не плащат за предоставянето на услуги по предаване в зона II.

(110)

По отношение на операторите на DTT Испания твърди, че почти липсва въздействие на мерките, предмет на разследване, върху радио- и телевизионните оператори. Мерките не са увеличили аудиториите на радио- и телевизионните оператори в сравнение с периода на аналогово разпространение на програмите, тъй като 2,5 % от населението, към което е насочено разширеното покритие, вече са приемали аналогова наземна телевизия. В резултат на това мерките нямат въздействие върху финансите на тези предприятия.

(111)

В своето становище от 14 юни 2019 г. Испания твърди, че разглежданите мерки не са селективни. Тя обяснява, че правилата, приложими за наземна и за сателитна телевизия, са много различни. По времето, когато бяха предприети мерките, различните технологии се регулираха от различни закони (57). Испания обяснява, че макар понастоящем всички аудиовизуални услуги да са регулирани от Общ закон 7/2010 от 31 март 2010 г. относно аудиовизуалната комуникация, правната рамка на технологията за DTT е много различна от тази на други технологии. По-специално, в сравнение с други технологии изискванията за получаване на лиценз за предоставяне на услуга за DTT са по-строги, по-изчерпателни и по-подробни. Освен това технологията за DTT, за разлика от другите технологии, отговаря на изискванията за услуга от общ икономически интерес и за нея има строги задължения за покритие.

(112)

Испания твърди, че фактическата ситуация на наземната и на сателитната телевизия са много различни. Наземните и други технологии не са сравними в техническо, търговско или икономическо отношение. При преминаването към цифрова технология Испания разчиташе на съществуващата наземна мрежова инфраструктура. За миграцията към цифрово разпространение чрез сателитна технология би било необходимо пълно разгръщане на нова инфраструктура за разпространение и приемане. Това би направило преминаването към цифрова технология по-трудно и по-скъпо. Испания посочва, че представените по-рано проучвания на разходите показват, че цифровата наземна телевизия е най-рентабилното решение. Освен това повече от 30 години сателитната технология никога не е била предлагана от операторите или използвана в Испания за разпространение на безплатно излъчвана телевизия, която се разпространява изключително чрез DTT. Според Испания това също потвърждава факта, че DTT и други технологии са в различна фактическа ситуация.

(113)

В своето становище от 4 февруари 2019 г. Страната на баските твърди, че сателитните технологии и технологиите за DTT не са в съпоставимо правно и фактическо положение и следователно мярката не е селективна. Страната на баските посочва, че има редица изследвания, представени от Испания и от Abertis, в които се отбелязват значителни правни и фактически разлики между сателитните технологии и технологиите за DTT. Тези доклади показват, че използването на технологии, различни от DTT, за цифровизацията би довело до значително по-високи разходи и би причинило сериозни закъснения в цифровизацията на зона II.

(114)

В писмото си от 14 януари 2019 г. до Комисията, изпратено от испанските органи на 19 февруари 2019 г., правителството на Каталуня представи проучване от септември 2017 г. Проучването е поръчано от Centre de Telecomunicacions i Tecnologies de la Informació (наричан по-нататък „CTTI“) и е подготвено от Federación Catalana de Empresas Integradas e Integradoras de Telecomunicaciones (FEDECOMINTE), Каталунската асоциация на инженерите (Telco.cat) и Асоциацията на Каталуня по техническо инженерство в телекомуникациите (Graus TIC) (наричано по-нататък „проучване на Каталуня“). В проучването се оценяват различните технологии, предвидени за предоставяне на цифрова телевизия в зона II, и се заключава, че най-приложимите технологии са наземните и сателитните и че между тези две технологии технологията за DTT е най-евтина за гражданите. Въз основа на проучването правителството на Каталуня твърди, че изборът на технология за DTT за предоставяне на цифрова телевизия в зона II е обективно обоснован и че мярката не може да се счита за дискриминационна и селективна от гледна точка на държавната помощ.

(115)

Органите на Страната на баските твърдят, че държавната помощ, предоставена на Itelazpi, е съвместима с вътрешния пазар по силата на разпоредбите на член 106 от ДФЕС. В това отношение те смятат, че мярката отговаря на всички условия на решението от 28 ноември 2005 г. относно прилагането на член 86, параграф 2 от Договора за ЕО по отношение на държавната помощ във вид на компенсация за обществена услуга, предоставена на определени предприятия, натоварени с извършването на услуги от общ икономически интерес (наричано по-нататък „решението по член 86, параграф 2“) (58).

(116)

В случай че Комисията реши, че предприетите от Испания мерки по отношение на въвеждането на цифрова наземна телевизия в зона II представляват държавна помощ, и че те не са съвместими с вътрешния пазар при прилагането на член 106 от ДФЕС, Испания твърди, че те със сигурност са съвместими с вътрешния пазар, доколкото са предназначени да гарантират постигането на цел, която е от интерес за Съюза (преминаването към цифрово разпространение), следователно те ще се ползват от освобождаването, предвидено в член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС.

(117)

Според Испания на национално равнище Националният технически план и планът за прехода не представляват планове за разширяване на покритието, тъй като те се отнасят само до преминаването към цифрова технология в зона I. Поради това плановете не ограничават наличните технологични опции за разширяване на покритието. Що се отнася до рамковите споразумения, те нямат същия регулаторен статут като тези два плана и се основават на споразумения между централните и регионалните органи. Освен това според Испания те не изключват използването на сателитна и други технологии. Във всеки случай разширяването на покритието и изборът на технология са били осъществени от автономните области обикновено чрез тръжна процедура. Испания твърди, че една такава процедура, проведена в Кастилия и Леон, е била неутрална по отношение на технологията и самият факт на провеждането на този търг доказва, че централните органи не са налагали наземната технология на автономните области.

(118)

Макар при някои търгове, проведени на други места, да се посочват определени технически елементи на наземната технология, това се обяснява с факта, че наземното разпространение изисква определени елементи, които не са необходими при сателитното, и тяхното включване е било наложително, за да не бъдат изключени наземните решения от търговете.

(119)

Испанските органи се позовават и на проучване за приложимостта на предоставянето на универсална услуга за цифрова телевизия посредством различни технологии (DTT и сателитна), проведено от МПТТ през юли 2007 г., т.е. преди предлагането на финансиране за разширяване на покритието на DTT (наричано по-нататък „проучването на Испания от 2007 г.). Въпреки че органите признават, че проучването е само вътрешен документ, който по-късно не е взет под внимание, те все пак подчертават, че в него са отчетени реалистичните разходи за използване на DTT или на сателитно предаване. Според заключенията от проучването не е възможно предварително да се установи коя технология за разширяване на покритието на телевизионния сигнал е по-ефективна или по-евтина. Вместо това изборът следва да се направи за всеки регион поотделно, за предпочитане посредством проучвания, проведени от конкретните автономни области, в които да се анализират фактори като топография, териториално разпределение на населението и състояние на съществуващата инфраструктура.

(120)

Представени са два аргумента по отношение на качеството. На първо място, по това време в тази зона безплатно излъчваните канали на DTT не са се предлагали чрез сателитно радио- и телевизионно разпространение. Следователно преминаването към сателитна платформа би означавало, че клиентите ще трябва да плащат за услугата.

(121)

На второ място, освен националните канали трябва да се излъчват и регионални канали. Технологията за DTT позволява всеки географски район да приема каналите за този район. Въз основа на регионалните и местните канали са разпределени общо 1 380 честоти за наземна телевизия в цяла Испания, без да са необходими никакви технически ограничения и без покритието на радио- и телевизионното разпространение да се разширява извън целевата зона на всеки канал. Според Испания това би било невъзможно за сателитните мрежи, тъй като те не предоставят възможност за определяне на географски граници и следователно ще трябва да се използва сложна система на условен достъп. Това допълнително би увеличило разходите за сателитно разпространение, а радио- и телевизионните оператори няма да са склонни да предоставят достъп до своите канали, без да са сигурни, че определянето на граници е възможно.

(122)

Според Испания двустранните споразумения между централните и регионалните органи не са налагали конкретна технология за цифровизация. С тях само се установява прехвърлянето на средства за автономните области в съответствие с разходите за цифровизация, които са изчислени въз основа на определената като ефективна референтна технология, т.е. DTT. Според Испания във връзка с това трябва да се вземе под внимание фактът, че към момента на разширяване наземната аналогова телевизия е достигала до 98,5 % от испанските домове.

(123)

Във връзка с търга в Кантабрия, посочен в решението за откриване, Испания подчертава, че спечеленият от Astra търг се отнася за зони II и III, т.е. целта му е била универсално предоставяне на цифрова телевизия в Кантабрия. Това би оказало двояко въздействие върху оценката на случая.

(124)

Първо, проектът на Кантабрия се оказва неуспешен, когато след възлагането на поръчката на Astra някои от основните радио- и телевизионни оператори уведомяват Astra и правителството на Кантабрия, че те няма да разрешат разпространение на тяхно съдържание чрез сателит. В резултат на това безпрепятственото изпълнение на целта на плана вече не е възможно. Второ, главната причина за прекратяване на договора е решението на централното правителство да осигури сателитно покритие на територията на цялата зона III в Испания, а не решението за осигуряване на финансиране от централното правителство за разширяване на покритието в зона II. Освен това договорът е прекратен през ноември 2008 г., тъй като по това време е било ясно, че Astra няма да може да спази своите задължения. По-специално, Astra не е предприело необходимите работи навреме и не е получило разрешения от радио- и телевизионните оператори на безплатно излъчвани канали за разпространение на техните канали.

(125)

В контекста на това решение проектът на Кантабрия е приложим само дотолкова, доколкото сателитната платформа може да се смята за реална алтернатива на наземната платформа. В този смисъл горните аргументи не са приложими. Когато избира сателитната платформа за зона III, Испания приема национален план и привежда в изпълнение специална наредба, с която радио- и телевизионните оператори са задължени да се координират помежду си и да изберат един общ доставчик на сателитна платформа. Испания отбелязва, че съгласно решението за откриване подобен механизъм би могъл да бъде приложен и за зона II. Според Испания обаче налагането на такова задължение на телевизионните оператори в зона II би било в противоречие с принципа на минимална намеса. Освен това в Испания телевизионните оператори не желаят да използват сателитната платформа. За разлика от други държави членки, в Испания няма безплатна сателитна платформа. Според Испания посочените причини за прекратяване на договора не пораждат никакви съмнения относно факта, че сателитната технология не може да бъде реална платформа за предаване на телевизионни сигнали в зона II.

(126)

По отношение на конкуренцията между операторите на мрежи Испания изрази становището, че наземната и сателитната телевизия са два напълно различни пазара и следователно мерките, предмет на разследване, не са нарушили конкуренцията на засегнатите пазари. Испания твърди, че разследваните мерки не оказват въздействие върху пазара в рамките на Съюза, тъй като са насочени към жителите на ограничен географски район. Тъй като това са местни услуги, няма вероятност мярката да засегне търговията между държавите членки.

(127)

Испанските органи изразиха също така становище, че правилото de minimis, въведено с Регламент (ЕО) № 1998/2006 на Комисията (59) за помощта de minimis, със сигурност се прилага за значителна част от финансирането. Хардуерът е бил закупен независимо във всяка автономна област или местен съвет и следователно разпоредбите de minimis следва да бъдат анализирани на това равнище. Тъй като в тези случаи е известна изплатената сума, както и придобитите стоки и услуги, помощта е достатъчно прозрачна, за да се прилагат праговете de minimis.

(128)

По отношение на експлоатацията и поддръжката на предавателните центрове испанските централни органи смятат, че те попадат извън обхвата на работата по разширяване на покритието, частично финансирана от МПТТ. Министерството не е компетентно да изисква от съветите или от автономните области продължаване на експлоатацията и поддръжката след периода, включен в търговете за разширяване на покритието. Ето защо не може напълно да се изключи възможността експлоатацията и поддръжката на някои центрове да е била прекъсната поради съкращения в бюджетите на местните съвети. Годишните разходи за експлоатация и поддръжка бяха предварително оценени от централните органи на 10 % от първоначалните инвестиции. В хода на разследването няколко автономни области предоставиха по-подробни данни относно изразходените средства за експлоатация и поддръжка на мрежата за DTT в зона II.

(129)

В своите становища от 13 и 14 юни 2019 г. Itelazpi, Cellnex и Испания твърдят, че Комисията е трябвало да приеме ново решение за откриване след отмяната на решението от 2013 г., като в новото решение е трябвало да бъде изложена гледната точка на Комисията относно селективността на въпросните мерки. Според мнението на Испания и на заинтересованите страни липсата на ново решение за откриване не е позволило на страните да упражнят правото си на защита.

(130)

Испания и Cellnex твърдят също, че решението за откриване в този случай е отменено, когато Съдът е отменил решението от 2013 г. Съображение 41 от решението от 2013 г. гласи следното: „За допълнителна фактологична информация моля направете справка с решението за откриване, което следва да се счита за неразделна част от настоящото решение“. Според Испания това означава, че отмяната на решението от 2013 г. води до отмяна на решението за откриване. Това мнение е погрешно поради следните причини.

(131)

Първо, решението за откриване и окончателното решение са отделни правни актове, с отделни правни последици. Решението за откриване е прието въз основа на член 4, параграф 4 от процедурния регламент от 1999 г. В решението за откриване се излагат съмненията на Комисията относно съвместимостта на разследваните мерки с вътрешния пазар. Окончателното решение (т.е. решението от 2013 г.) е прието въз основа на член 7, параграф 5 от процедурния регламент от 1999 г. В решението от 2013 г. Комисията установи, че помощта не е съвместима с вътрешния пазар и разпореди възстановяването на помощта. Тъй като решението за откриване и окончателното решение са два различни правни акта, правилният прочит на съображение 41 от решението от 2013 г. е, че допълнителната фактологична информация, посочена в решението за откриване, е част от решението от 2013 г. Освен това отмяната на окончателното решение не е свързана с тази допълнителна фактологична информация.

(132)

Второ, в нито един от различните съдебни искове, заведени от Испания и заинтересованите страни след приемането на решението от 2013 г., не се иска отмяна на решението за откриване, в тях се иска отмяна на окончателното решение. Съгласно установената съдебна практика обхватът на отмяната, постановена от Съда, не може да надхвърля искането на жалбоподателя (60). Тъй като с нито един от исковете не се иска отмяна на решението за откриване, Съдът не би могъл да го отмени в съдебното решение по делото Retegal (61).

(133)

Трето, съгласно установената съдебна практика отмяната на мярка на Съюза не засяга непременно подготвителните актове (62). Отмяната на акт за приключване на административно производство, който се състои от няколко етапа, не води непременно до отмяна на цялата процедура преди приемането на обжалвания акт, независимо от процесуалните или материалните основания на решението, с което се обявява отмяната.

(134)

Що се отнася до предполагаемото задължение за възобновяване на производството след отмяната на решението от 2013 г., Комисията отбелязва, че нищо в законодателството или в съдебната практика не предполага, че отмяната на решение на Комисията непременно ще включва възобновяване на официалната процедура по разследване чрез приемане на ново решение (вж. по-специално дело T-1/15 SNCM/Комисия, ECLI:EU:T:2017:470, т. 69). Както е обяснено по-горе, съгласно установената съдебна практика, отмяната на мярка на Общността не засяга непременно подготвителните актове. В случая на SNCM след отмяната на окончателното решение на Комисията, Комисията не възобнови производството, а само покани страните да представят становища. Съдът постанови, че тъй като Комисията е предоставила възможност на държавата членка и на страните да изразят становище след отмяната на решението, процесуалните права на държавата членка и на заинтересованите страни са спазени. Освен това в Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета (63) не се уточнява кога Комисията е задължена да възобнови процедурата. Следователно предполагаемото задължение за възобновяване на производството чрез приемане на ново решение също не може да произтича от горепосочения регламент.

(135)

Испания, Itelazpi и Cellnex твърдят, че Комисията е трябвало да приеме ново решение за откриване, като изложи подробен анализ на селективността, така че страните да могат да изразят своите виждания относно селективността на мярката Комисията отбелязва, че испанските органи вече са изразили своите виждания относно липсата на селективност във фазата на предварителното разследване (както е посочено в съображение 22 от решението за откриване (64)). В решението за откриване се излага предварителното мнение на Комисията по отношение на съществуването на държавна помощ (включително селективността) и на съвместимостта на помощта. В решението за откриване се посочва, че обжалваните мерки нарушават конкуренцията, като благоприятстват технологията за DTT, и също така се твърди, че технологиите за DTT и сателитните технологии се конкурират (например в него се посочва случаят на Кантабрия, където първоначално сателитният оператор спечели търг). В решението за откриване се обяснява защо някои платформи са предпочитани в сравнение с други. Това даде възможност на Испания и на заинтересованите страни да развият своите виждания относно селективността на мерките. В своите коментари от 30 ноември 2010 г. относно решението за откриване Испания обясни, че мрежовите оператори, които използват технологията за DTT, не са получили селективно предимство в сравнение с други мрежови оператори. Испания също така твърди, че разглежданите мерки не дискриминират технологиите, които са различни от DTT, като обяснява разликите между технологията за DTT и сателитната технология по отношение на разходите и пазарните условия. Испания подчертава, че сателитните и наземните платформи не принадлежат към един и същ пазар. Това показва, че Испания е имала възможността да изрази своето мнение по въпроса за селективността още след решението за откриване.

(136)

Освен това не са се променили нито разследваната мярка, нито фактите по делото, нито нейната правна оценка.

(137)

Освен това на 26 април 2019 г. Комисията изпрати искане за информация до Испания, Itelazpi, Cellnex, Retevisión, CTTI, Navarra de Servicios y Tecnologias SA, Retegal и Astra, с което прикани страните да коментират съдебното решение за Retegal и селективността на въпросните мерки (65). Cellnex, Itelazpi, Испания и Astra предоставиха подробни коментари в отговорите си на искането на Комисията за информация, като предоставиха своето мнение за критерия за селективност. Страните представиха подробни становища и Комисията анализира всички нови, уместни и актуални елементи, представени от Испания и засегнатите трети страни. Въз основа на гореизложеното Испания и останалите заинтересовани страни имаха достатъчно възможности да изкажат своите мнения по въпроса за селективността, поради което процесуалните права на страните бяха напълно спазени.

(138)

Както е описано подробно в раздел 2.2, съображения 28—39 по-горе, правната рамка за преминаването към цифрова технология в Испания е сложен комплекс от различни законови актове, издадени както от централното правителство, така и от регионалните и местните органи в рамките на четиригодишен период. Националният технически план от 2005 г. и планът за прехода от 2007 г. регулират предимно прехода към DTT в зона I, но те създават и основата за допълнителни мерки за разширяване в зона II. Мерките за разширяване бяха приложени от регионалните органи след сключване на няколко рамкови споразумения с централното правителство (рамковите споразумения от 2008 г.) и допълнения през 2008 г. към предишните рамкови споразумения от 2006 г., както и през 2009 г. към рамковите споразумения от 2008 г.

(139)

В резултат на сключването на тези споразумения и допълнения регионалните и/или местните органи осъществиха широк спектър от мерки, насочени към разширяване на покритието на DTT в зона II, предимно чрез търгове за обществени поръчки, както е описано в съображения 40—43 по-горе. Следователно Комисията смята, че различните актове, приети на централно равнище, както и сключените и изменените споразумения между МПТТ и автономните области, представляват основание за разширяване на покритието в зона II и включват неговите основни характеристики, т.е. стимула за преминаване към цифрова телевизия в зона II и ограничаването на стимулите по отношение на наземните технологии. Тези актове и споразумения имаха за цел да насочат автономните области към приемането на мерки, които не са неутрални по отношение на технологията (66). Въпреки че Националният технически план урежда преминаването към цифрова технология в зона I, той предоставя и правомощия на местните органи за създаване, в сътрудничество с автономните области, на допълнителни предавателни центрове, необходими за приемане на DTT в зона II. Следователно по това време централното правителство вече е предвиждало разширяване на покритието на DTT. Предоставянето на пълномощия, което се съдържа в основния законов акт, уреждащ преминаването към цифрова наземна телевизия, се отнася само до наземната платформа. Освен това Кралски декрет 1/2009 показва, че използването на сателитни технологии е било предвидено само за зона III. На практика следва, че автономните области са изпълнили насоките на централното правителство относно разширяването на DTT (67). Автономните области изпълниха плана на централното правителство въз основа на своите съответни рамкови споразумения, които следваха същия модел.

(140)

Следователно от споменатите актове, споразумения и допълнения, приети на централно равнище, става ясно, че те са в основата на схема, насочена към разширяване на обхвата на DTT в зона II, като се използва изключително наземно разпространение. Освен това при тези обстоятелства централните или местните органи не са имали свобода при техническото изпълнение на схемата, за да се съобразят с принципа на неутралност по отношение на технологията. Мерките, предприети от национални, регионални или местни органи, са преследвали една и съща цел, и с оглед на близките им връзки следва да бъдат анализирани заедно като част от една и съща схема. Това е допълнително потвърдено от Общия съд, който постановява следното по дело T-541/13 относно жалбата за отмяна на решението от 2013 г. Това заключение остава валидно и за мерките, разгледани в настоящото решение (които са същите мерки като тези, разгледани в решението от 2013 г.):

(141)

За да потвърди допълнително тази констатация, Комисията разследва също така и значима извадка от отделните търгове, проведени от самите автономни области. Извадката от търговете обхваща цялата територия на Испания, с изключение на Мелиля (за този регион испанските органи не са предвидили търгове с твърдението, че не е имало подходящи документи). Извадката включва както търгове за разширяване на обхвата, така и търгове за доставка на оборудване. Освен това извадката включва търгове с различни по обем бюджети: търгове с относително малки бюджети и търгове с по-големи бюджети (бюджети над 10 млн. евро). Изборът и обхватът на извадката, както е описано, гарантират нейната представителност. Тези търгове са резултат от изпълнението на националната програма, описана в съображенията по-горе, която беше предварително определена въз основа на закони и споразумения с автономните области. Проверката на извадката потвърждава горното заключение, тъй като преобладаващата част от разгледаните търгове не са били неутрални по отношение на технологията. Въз основа на представителната извадка Комисията потвърди, че търговете, проведени в определени автономни области, обикновено се подчиняват на логиката да бъдат насочени единствено към наземни технологии.

(142)

Дори когато окачествява като технологично неутрални отделни търгове, които формално не са дискриминационни, Комисията определя като такива само много малко от тях. Спецификациите на тези търгове са формулирани по такъв начин, че — въпреки плановете на централните испански органи — в тях могат да участват оператори, използващи технологии, различни от наземните. Във всеки случай самият факт, че малка част от търговете са неутрални по отношение на технологията, сочи само към непълно прилагане на схемата, но не я изключва като схема.

(143)

По отношение на решението от 2013 г. Общият съд е изяснил също, че: „Комисията не е извършила екстраполиране, като е приела, че установените в рамките на извадката нередности са възпроизведени в цяла Испания. Комисията само е проучила характеристиките на разглежданата схема за помощи, така че не е направила извода, че поради обстоятелството, че анализираните обществени поръчки не са съобразени с принципа на технологична неутралност, този принцип не е спазен съответно при всички обществени поръчки чрез екстраполиране на мрежата на ЦНТ, което е отразено по-специално в разпоредителната част на обжалваното решение.“ (68). Това заключение остава валидно и за мерките, разгледани в настоящото решение (които са същите мерки като тези, разгледани в решението от 2013 г.).

(144)

Прехвърлянето на средства от централните и териториалните органи към бенефициерите бележи момента на ефективно изплащане на държавната помощ за въвеждане на DTT в зона II. Това се случва през период от време, който е различен за отделните автономни области. Според получената информация първите търгове са се състояли през юли 2008 г. (69). В приложението е дадена калкулация на размера на публичните разходи по региони.

(145)

Що се отнася до текущата помощ за експлоатация и поддръжка на мрежите, тази помощ допълва схемата, насочена към разширяване на обхвата на DTT в зона II чрез изключителното използване на наземно разпространение, и е логичната последица от него, въпреки че централното правителство е оставило прилагането на тази текуща помощ в ръцете на автономните области. Някои от автономните области (вж. „Текущи разходи“ в приложението към решението) откриват търгове за експлоатация и поддръжка на съществуващите наземни цифрови мрежи, публикувани в съответните им официални вестници (70).

(146)

Както е обяснено в съображение 62 по-горе, правната оценка на новите променени мерки не е предмет на това решение.

(147)

Разглежданата мярка, включително текущата помощ за експлоатация и поддръжка, описана в съображение 44, може да се определи като държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС, в който са установени условията за наличие на държавна помощ. Първо, трябва да съществува намеса от страна на държавата или чрез държавни ресурси. Второ, тя трябва да предоставя селективно икономическо предимство на получателя. Трето, тя трябва да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията. Четвърто, намесата трябва да засяга търговията между държавите членки.

(148)

Въпросната мярка произхожда от системата на законовите актове, описани по-горе, приети както на централно, така и на регионално и на местно равнище, както и от споразумения, сключени между различните равнища на испанската администрация. Освен това Испания не оспорва констатацията в решението за откриване, че мярката е финансирана с бюджетни средства. Тя обаче подчертава, че мярката е финансирана както от централния, така и от областните и общинските бюджети. Освен това Испания изразява мнението, че въпросната мярка всъщност не представлява нищо друго, освен прехвърляне на средства между различни администрации. Ето защо фактът, че средствата произхождат основно от централния бюджет и отчасти от областните и местните бюджети, не е оспорен от Испания. При това мярката не е била само прехвърляне на средства между администрациите, тъй като в крайна сметка средствата са били използвани за въвеждане на мрежата за DTT от субекти, които извършват стопанска дейност (както е обяснено в раздел 6.2.1.2).

(149)

При тези обстоятелства се прави заключението, че мярката, предмет на разследване, е била финансирана пряко от държавния бюджет и от бюджетите на конкретни автономни области и местни корпорации. Помощта за експлоатация и поддръжка, както е описано в съображение 44, не е била финансирана от централния държавен бюджет, а пряко от бюджета на автономните области. Следователно тя се отнася към държавата и включва използването на държавни ресурси.

(150)

Въпросната мярка води до прехвърляне на държавни ресурси към определени предприятия. Въпреки че понятието „предприятие“ не е определено в Договора, то се отнася до всяко физическо или юридическо лице, което извършва стопанска дейност, независимо от неговия правен статут и финансиране. В практиката на Комисията, потвърдена от съдилищата, експлоатацията на предавателна мрежа се смята за стопанска дейност (71) по подобие на други дела, свързани с управление на инфраструктура от регионалните органи (72). В разглеждания случай операторите на платформи и повечето публични предприятия или градски съвети са вписани в регистъра на CMT като оператори на мрежи. Това предполага, че те предоставят определени услуги, които според установената съдебна практика представляват стопанска дейност. Един пазар съществува, ако други предприятия са склонни или са в състояние да предоставят въпросната услуга, какъвто е случаят. Astra например е провело няколко срещи с автономните области преди осъществяване на разширяването на покритието в зона II, за да им представи своята оферта. В допълнение през март 2008 г. Astra участва и печели неутрален по отношение на технологията търг за предоставяне на цифрова телевизия в зони II и III, публикуван в Кантабрия. Фактът, че публичните предприятия и градските съвети не получават възнаграждение за предоставяните услуги, не изключва възможността въпросните дейности да се разглеждат като стопанска дейност (73).

(151)

Комисията не е съгласна с довода на Испания, че експлоатацията на наземна мрежа от автономните области, публичните предприятия и градските съвети попада в прерогативите на публичната власт като публичен орган и следователно е извън приложното поле на член 107 от ДФЕС. Признато е, че дейностите, свързани с упражняване на прерогативите на държавната власт от самата държава или от органите, функциониращи в рамките на техните публични правомощия, не представляват стопанска дейност за целите на правилата на конкуренцията (74). Това са дейности, които съставляват част от основните функции на държавата или са свързани с тези функции поради естеството си, целта си и правилата, на които подлежат. В съдебната практика на Съда са дадени няколко примера за дейности, които попадат в тази категория, с което се поставя разделителна линия между чисто държавните дейности и стопанската дейност, в която може да участва определен държавен субект. Този списък включва дейности, свързани с армията или полицията, поддръжката и подобрението на безопасността на въздухоплаването; контрола на въздушното движение (75); наблюдението на замърсяването, което е задача в полза на обществения интерес, съставляваща част от основните функции на държавата във връзка с опазването на околната среда в морските райони (76), и дейности по стандартизация, както и свързаните с тях научноизследователски и развойни дейности (77).

(152)

В този контекст Комисията е на мнение, че в настоящия случай експлоатацията на наземната мрежа за радио- и телевизионно разпространение не попада в рамките на задълженията или прерогативите на държавата, нито представлява типична дейност, която може да се извършва само от държавата. Услугите, предмет на разглеждане, не са обичайните за публичен орган и са стопански по своята същност, което се доказва от факта, че няколко предприятия осъществяват дейност на пазара в зона I. На второ място, частно предприятие, което не е зависимо от публичен орган — а именно Astra (както е видно от присъствието му като участник в търга от 2008 г. в Кантабрия) — е заинтересовано да предоставя тази услуга в зона II. На трето място, въвеждането на мрежата в зона II засяга предаването само на национални и регионални частни канали (78). Икономическият характер на въвеждането на цифрова наземна мрежа в зона II е потвърден от няколко решения на Съда; вж. например дело T-808/14, Испания/Комисия (79); дело T-37/15 и T-38/15, Abertis и Telecom Castilla-la Mancha/Комисия (80); дело T-487/13, Navarra de Servicios y Tecnologías SA/Комисия (81). Вследствие на това се заключава, че експлоатацията на наземната мрежа от автономните области, публичните предприятия и градските съвети не попада в рамките на упражняването на официални правомощия на публичната власт в качеството на публичен орган.

(153)

Операторите на платформата за DTT са преките бенефициери на оспорваните мерки, тъй като те са получили средствата за модернизиране и разширяване на своята мрежа в зона II и за доставка на хардуер във връзка със своята мрежа. Също така те се ползват от текущата помощ за експлоатация и поддръжка на тези мрежи. Автономните области са избрали различни подходи за осъществяване на разширяването на покритието и следователно са установени различни видове преки бенефициери.

(154)

Първо, някои от автономните области (82) са натоварили публично предприятие, което в някои случаи осъществява дейност като далекосъобщителна компания, със задачата за разширяване на покритието. Тези предприятия организират търгове за разширяване на покритието и оставят тази задача на участника, спечелил търга, или сами осъществяват разширяването, след като се снабдят с необходимия хардуер.

(155)

Понастоящем тези публични предприятия са в състояние да експлоатират мрежата за цифрова наземна телевизия в зона II благодарение на публичната субсидия. Те могат да използват новата инфраструктура и за предоставяне на други услуги, например WiMax (стандарти за безжичен широколентов достъп, които могат да предоставят фиксиран или мобилен широколентов достъп), цифрово радио, мобилна телевизия (DVB-H) или услуги за съвместно ползване за основната широколентова мрежа на Telefonica в селските райони, както и за мобилни оператори. Благодарение на тези икономии от обхвата операторите на мрежата за DTT имат възможност да получават приходи от инфраструктура, финансирана с публични средства.

(156)

Предимството за публичните предприятия в количествено изражение е сумата на получените средства за разширяване на покритието.

(157)

На второ място, някои от автономните области (83) самостоятелно откриват търгове на регионално равнище за разширяване на DTT. Испания твърди, че преобладаващата част от търговете са били за доставка на хардуер и оборудване и одобрените предприятия са изпълнявали функцията на доставчици на хардуер. Такъв е случаят и при търговете, спечелени от Abertis и свързаните с него предприятия Tradia и Retevisión. Констатациите от разследването обаче водят до заключението, че значителен брой от търговете са били за разширяване на покритието, а не само за доставка на оборудване (84). Следователно противно на твърдението на Испания Комисията смята, че Abertis и останалите предприятия са участвали в такива търгове в качеството на оператори на мрежи (85). В този случай спечелилите търговете са получили конкурентно предимство спрямо останалите оператори на мрежи, които дори не са имали възможност да участват в процеса на подбор. Тяхното предимство се изразява в сумата на получените средства за разширяване в резултат на търг, който не е неутрален по отношение на технологията.

(158)

На трето място, някои от автономните области (86) са отпуснали средства на градските съвети за разширяване на покритието на цифровата наземна телевизия. Испания твърди, че това е само прехвърляне на средства между различни равнища на администрация и че чрез разширяването на мрежите, собственост на градските съвети, последните просто са изпълнили своите административни задължения към жителите. Все пак Испания признава, че местните корпорации са извършвали дейност на оператори на мрежи, че много от тях са регистрирани в списъка на операторите на мрежи на CMT, както и че са осъществили ефективно разширяването на мрежата, в някои случаи чрез тръжна процедура. Следователно Комисията счита, че когато местните корпорации осъществяват дейност на местни оператори на мрежа за DTT, те са преки бенефициери на помощта. Тяхното предимство се изразява в сумата, получена от регионалните и централните органи за разширяване на покритието. Това е приложимо и в случай че разширяването е частично финансирано от собствени ресурси на местната корпорация, което съставлява помощ за предприятието или за дейността.

(159)

Най-общо Abertis и Retevisión са основните бенефициери на търговете. Като цяло от получената информация става ясно, че те са получили приблизително половината от общия размер на средствата, предназначени за разширяване на покритието.

(160)

Освен това някои от автономните области са предоставили държавна помощ за експлоатация и поддръжка на мрежите. Тези задачи се изпълняват от публични предприятия, от градските съвети или се предлагат на търг, например на собствениците на предавателни центрове. Испанските централни органи твърдят, че не са наложили задължението за експлоатация и поддръжка на цифровизираните обекти и че решението по този въпрос е принадлежало на автономните области. В хода на разследването различни автономни области представиха данни, които показват, че те действително са финансирали експлоатацията и поддръжката на предавателните центрове в зона II, особено от 2009 г. нататък, след изтичането на първоначалния двугодишен период на експлоатация и поддръжка, включен в договорите със спечелилите търга оференти. Предприятията, натоварени с експлоатацията и поддръжката на цифровизираната наземна мрежа в зона II, са преките бенефициери на тази помощ.

(161)

На последно място, в по-общ смисъл Abertis е облагодетелствано също и от изключването на друг оператор на платформа от навлизане на пазара за предаване на безплатни телевизионни сигнали в Испания (87).

(162)

Оператори на мрежи. Операторите на мрежи, които участват и печелят търговете за разширяване на покритието, организирани от публичните предприятия съгласно първия сценарий, описан в съображение 154, са косвени бенефициери на помощта. Публичните предприятия не осъществяват разширяването сами и не задържат средствата, предназначени за разширяване на покритието; те по-скоро ги насочват към оператори на мрежи чрез търгове за разширяване. Тези търгове за разширяване са били насочени само към оператори на наземни мрежи. Следователно последните са се възползвали от изключването на сателитните оператори. Освен това, поради малкия брой оператори на пазара, операторите на наземни мрежи търпят само ограничен конкурентен натиск. Както бе посочено за преките бенефициери по-горе, те също са облагодетелствани, в случай че използват новата инфраструктура за предоставяне и на други услуги (като WiMax, цифрово радио, мобилна телевизия и др.). Предимството, получено от тези оператори на мрежи, възлиза на сумата на получените средства след търг за разширяване (88).

(163)

Доставчици на хардуер. За разлика от операторите на мрежи, доставчиците на хардуер не се считат за косвени бенефициери, тъй като не са получили селективно предимство. Както в случая с цифровите декодери в Италия (89), не е било възможно да се направи разграничение между различните категории производители на различни видове цифрова инфраструктура, защото би следвало производителите да могат да произвеждат всякакъв вид оборудване. Предприятията, които печелят търговете, не се различават от групата предприятия, които биха участвали в търговете, ако схемата е била технологично неутрална по отношение на операторите на платформи (90). В Испания предприятията, които интегрират, инсталират и доставят необходимия хардуер за разширяване на DTT, обикновено предлагат и други услуги. Такива производители на оборудване, както и далекосъобщителни оператори, могат да предлагат също наземни или сателитни решения, или комбинация от двете (91).

(164)

По своя предмет или общата си структура въпросната мярка няма за цел създаването на предимство за производителите. Действително всяка публична политика в полза на цифровизацията (дори онази с най-голяма степен на неутралност по отношение на технологията) ще облагодетелства производителите на цифрово оборудване. Следователно в случая на производителите на оборудване фактът, че те са се облагодетелствали от увеличението на продажбите благодарение на мярката, може да се смята за механичен икономически страничен ефект. По принцип ефектът на всяка държавна помощ се пренася надолу по веригата към доставчиците на получателя на държавната помощ. Това обаче не създава непременно селективно предимство за такива доставчици. Помощта не е насочена към доставчиците на хардуер и следователно те не са се възползвали от косвено целево въздействие. Освен това, доколкото те са избрани въз основа на прозрачни тръжни процедури, които са открити за всички доставчици на оборудване, включително и такива от други държави членки, не може да се очаква, че са се възползвали от необичайни печалби.

(165)

Радио- и телевизионни оператори. Испания доказва в достатъчна степен, че наземните радио- и телевизионни оператори не са получили предимство вследствие на разширяването на покритието. За разлика от зона I, радио- и телевизионните оператори отказват да платят за цифровизацията в зона II, тъй като за тях това няма да формира допълнителни приходи. На практика, с оглед на ограниченото целево население, което, изглежда, не представлява търговска цел за рекламодателите, радио- и телевизионните оператори не биха могли значително да повишат рекламните такси вследствие на разширяването към зона II. Следователно наземните радио- и телевизионни оператори не са косвени бенефициери на мярката, предмет на разследване.

(166)

Член 107, параграф 1 от ДФЕС определя като държавна помощ всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията „чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки“. Този критерий служи за определяне на мерки, които поставят в благоприятно положение определени предприятия или сектори на икономиката.

(167)

Както е посочено по-горе, въпросната мярка засяга сектора на радио- и телевизионното разпространение и предаването на радио- и телевизионен сигнал в рамките на този сектор. Засегнатата мярка е насочена към предприятия, които работят само в определени сегменти от сектора на радио- и телевизионното разпространение, по-конкретно предаването на радио- и телевизионен сигнал (92).

(168)

Според съдебната практика на Съда една мярка „има селективен характер само ако в рамките на даден правен режим води до създаване на предимство за определени предприятия по отношение на други предприятия от други или от същия сектор, които се намират в сходно фактическо и правно положение с оглед на преследваната с този правен режим цел“ (93).

(169)

Като се има предвид, че помощта е под формата на субсидии, референтната система в този случай са нормалните пазарни условия, при които предприятията следва да работят. Целта на референтната система не е да предоставя субсидии, тъй като при нормални пазарни условия операторите поемат собствените си разходи. Разследваната мярка е имала за цел да се ускори преминаването към цифрова технология и да се разшири покритието в зона II, както е обяснено в съображение 244. Мярката представлява дерогация от референтната система (т.е. от нормалните пазарни условия), тъй като облекчава нормалните разходи на определени предприятия.

(170)

Поради това бенефициерите на схемата са облагодетелствани в сравнение с всички други предприятия във всички други сектори и в същия сектор, които трябва да поемат своите разходи. Следователно мярката е prima facie селективна.

(171)

Някои от страните твърдят, че не е налице селективност, тъй като цифровите наземни оператори ще имат отговорност да изпълняват мисия за обществена услуга. Както ще бъде обяснено в раздел 6.2.1.4 от настоящото решение, те въпреки това не носят отговорност за изпълнението на такава мисия (94). Освен това следва да се припомни, че дадена мярка остава селективна дори когато нейната цел е да облагодетелства финансово организации, за които се смята, че заслужават това от социална гледна точка (95), или когато създават положителни въздействия върху икономиката, които надхвърлят техните индивидуални интереси (96). Следователно положителните въздействия от цифровизацията на сигнала за радио- и телевизионно разпространение не могат да подкопаят заключението за селективност prima facie на мярката.

(172)

Във всеки случай дори ако референтната система е ограничена до сектора на радио- и телевизионното разпространение (което не е така) и дори цифровото разпространение да се смята за цел на референтната система (което също не е така), трябва да се отбележи, че в сектора на телевизионното разпространение обикновено няколко платформи се конкурират помежду си и всички тези платформи (като наземни, кабелни, сателитни или мрежи за цифрови абонатни линии (DSL) са в състояние да предоставят услуги за предаване на цифров сигнал за радио- и телевизионно разпространение.

(173)

Селективността на мярката се оценява, като се вземат предвид всички предприятия, които предоставят или са способни да осигурят разширяване на покритието на услугите за цифрово разпространение в зона II (97). Ако мрежовите оператори, използващи други технологии, освен наземни — особено сателитни — са в състояние да предоставят услугите за разширяване на покритието в зона II, би следвало да се смята, че те са в сравнимо фактическо и правно положение с оглед на целите на съответния правен режим.

(174)

Испания твърди, че наземната и сателитната технология не могат да се разглеждат като намиращи се в съпоставимо правно и фактическо положение. Испания обяснява, че правната рамка на технологията за DTT и на други технологии е много различна. По времето, когато бяха предприети въпросните мерки, различните технологии бяха регулирани от различни закони (98). Според Испания, въпреки че понастоящем всички аудиовизуални услуги се регулират от Общ закон 7/2010 от 31 март 2010 г. относно аудиовизуалната комуникация, правната рамка на технологията за DTT и на други технологии е много различна. Освен това според Испания технологията за DTT е по-рентабилна от сателитната и DTT вече е широко достъпна в Испания (в зона I), а внедряването ѝ в зона II се основава на инфраструктурата за радио- и телевизионно разпространение, която операторите вече притежават. Испания твърди, че не е имало дискриминация спрямо предприятия, използващи сателитни технологии, тъй като тези други технологии не са в подобно правно и фактическо положение като това на DTT.

(175)

Горните аргументи не могат да бъдат приети. Комисията смята, че фактът, че различните технологии са предмет на различни специфични регулации, няма значение при оценката на критерия за селективност в този случай. В контекста на регулаторните различия Cellnex се позовава на решението за Eventech (99), с което Съдът приема, че практиката да се разрешава на лондонските таксита (Black Cabs) да използват автобусни ленти, като същевременно се забранява използването на тези ленти от таксита на повикване, не изглежда да предоставя селективно икономическо предимство на лондонските таксита. Според Комисията делото Eventech има ограничено значение в този случай, тъй като фактите по това дело са много различни. В Eventech услугите, предлагани от двете групи оператори (т.е. лондонските таксита и такситата на повикване), са доста различни (100). В конкретния случай DTT и сателитната телевизия могат да предоставят по същество една и съща услуга (т.е. предаване на цифров телевизионен сигнал в зона II). Нормативните различия на тези две технологии не водят до предоставяне на различни услуги. Освен това делото Eventech се отнася за регулаторна мярка, а именно забрана за използване на автобусни ленти, която е пряко свързана с безопасността и ефективността на транспортната система (101). Разглежданият случай обаче се отнася за държавна субсидия, а не за регулаторна мярка. A fortiori въпросната мярка не представлява непременно последица от регулаторна мярка, която може да повлияе на безопасността и ефективността на предавателната мрежа и която би била обективно оправдана.

(176)

За разширяване на покритието в зона II биха могли да се използват различни технологии. Разликите в специфичните за технологията регулации не влияят върху способността на тези различни технологии (т.е. технологиите за DTT и сателитните технологии) да поддържат услугите за предаване на телевизионни сигнали в зона II. Комисията смята, че услугите за предаване на телевизионен сигнал в зона II могат да се предоставят чрез технологии, различни от DTT — по-специално сателитни технологии, — поради следните причини:

(177)

Освен технически и качествени критерии, примерите от предишното съображение показват също, че няма присъща икономическа причина, която да налага други платформи да бъдат предварително изключени за зона II. Както е обсъдено по-подробно в раздел 6.3.3.2, проучванията на разходите не позволяват такова предварително изключване. Както е обяснено в съображение 257, някои от автономните области твърдяха, че наземната технология е по-рентабилна, и представиха вътрешни изчисления, в които се сравняват разходите за използване на двете технологии за разширяване на покритието. Тези изчисления обаче не бяха достатъчно подробни и надеждни, за да оправдаят избора на наземна технология. Нещо повече, никое от тези изчисления не е изготвено от независим експерт. Също така, както е обяснено в съображение 256, предварителното проучване за Испания за 2007 г. не показва в достатъчна степен разликата в разходите между наземната и сателитната платформа. Освен това, както е обяснено в съображение 258, двете проучвания за разходите (105), представени от Abertis (сега Cellnex), са изготвени през 2010 г., далеч след привеждането в действие на оспорваните мерки. Нещо повече, както е обяснено в съображения 260—264, проучването на Каталуня, представено на 19 февруари 2019 г., и проучванията на Itelazpi от 2015 г. и 2019 г. не показват в достатъчна степен, че технологията за DTT е по-рентабилна от сателитната технология. Въз основа на това Комисията стига до заключението, че не може да се смята, че сателитните технологии са в неравностойно конкурентно положение по отношение на разходите (106).

(178)

Тази констатация допълнително се подкрепя от Решение на Комисията C(2014) 6846 по дело SA.27408, свързано с въвеждането на цифрова наземна телевизия в Кастилия-Ла Манча (107), в което Комисията заявява, че проучванията на разходите, представени от органите, не показват в достатъчна степен значителна разлика в разходите между сателитната и наземната технология. Горепосоченото решение на Комисията е потвърдено напълно с решенията на Общия съд (108) и Съда на ЕС (109).

(179)

Освен това, както е обсъдено в съображение 24, недостигът на наземни честоти изисква постоянно преместване на операторите на DTT в други честотни ленти. Това създава значителни допълнителни разходи и последваща допълнителна държавна помощ. Такива разходи за преместване не биха възникнали, ако беше избрана например сателитната платформа.

(180)

Освен това по време на преминаването към цифрово радио- и телевизионно разпространение сателитното предаване вече е цифровизирано, поради което не се изисква подобна адаптация на оборудването. Това също е в подкрепа на мнението, че сателитните технологии не могат да се разглеждат като намиращи се в неравностойно положение по отношение на конкуренцията на разходите.

(181)

Фактът, че сателитните технологии не могат да се разглеждат като намиращи се в неравностойно положение по отношение на конкурентните разходи, допълнително подкрепя становището, че сателитните и наземните технологии са в сравнимо фактическо и правно положение с оглед на целите на съответния правен режим.

(182)

Що се отнася до фактическите различия между технологията за DTT и сателитната технология, Испания, Itelazpi и Cellnex твърдят в допълнение, че по време на приемането на Националния технически план за DTT голяма част от наземната инфраструктура вече е била въведена в Испания, включително в зона II. Те твърдят, че използването на съществуващата инфраструктура създава полезни взаимодействия и следователно оправдава избора на технология за DTT. Itelazpi твърди, че разширяването на покритието не е довело до широкото изграждане на нови центрове за DTT, а в повечето случаи до подобряването и трансформирането на вече съществуващи аналогови наземни центрове.

(183)

Тези аргументи не могат да бъдат приети поради следните причини. Въвеждането на мрежа за DTT в зона II не може да се разглежда като просто адаптиране или подобряване на съществуващата аналогова наземна мрежа. Съществуващата аналогова наземна мрежа не означава, че вече съществува налична цифрова наземна мрежа. Цифровото наземно разпространение представлява различна технология от аналоговото наземно разпространение. Разширяването на покритието изисква инсталиране на цифрово оборудване в съществуващите центрове, а също и изграждането на нови центрове (110) в зона II (111).

(184)

Itelazpi, Cellnex и Испания изтъкнаха също, че операторите на сателитни платформи няма да могат да получават сигнала от радио- и телевизионните оператори поради тяхното нежелание да използват сателитно предаване. Те също така обясняват, че радио- и телевизионните оператори често нямат право да предават съдържанието си чрез сателитна технология. Комисията отбелязва, че тези трудности са преодолими. Съгласно член 31 от Общ закон 7/2010 относно аудиовизуалната комуникация (112) лицензополучателите на аудиовизуални медийни услуги на национално равнище са длъжни да договарят продажбата на основните си канали за радио- и телевизионно разпространение на доставчици на услуги за телевизионно разпространение, които използват всякаква технология (113). Тези разпоредби имат за цел да се запази лоялната конкуренция, а оттам и принципът на неутралност по отношение на технологията, както показва преамбюлът на Общ закон 7/2010 (114). Всеки спор, произтичащ от преговорите по член 31 от Общ закон 7/2010, може да бъде отнесен пред испанския орган по конкуренция (CNMC, Comisión Nacional de los Mercados y la Competencia). Примерът с Навара показва, че като използват такава процедура, сателитните оператори могат да получат съгласието на радио- и телевизионни оператори да предават техни канали. През юни 2015 г. органът за обществени поръчки в Навара предлага да възложи поръчката за разширяване на цифровата телевизия на Astra. Впоследствие органите в Навара отлагат възлагането на поръчката, тъй като радио- и телевизионните оператори не се съгласяват да разпространяват своето съдържание чрез сателитната платформа. След намесата на CNMC през май 2019 г. Astra най-после получава разрешение от Atresmedia и Mediaset за достъп до техните канали при определени условия. Този пример показва, че за целите на разширяване на покритието в зона II (115) сателитните оператори могат да преговарят с радио- и телевизионни оператори и да получават сигнала от тях.

(185)

Cellnex и Itelazpi твърдят също, че за разлика от цифровото наземно предаване, сателитната технология не може да излъчва в целеви район (например на територията на автономна област), тъй като районът на действие на сателита обхваща цялата територия на Испания. Този аргумент противоречи на факта, че в зона III се използва сателит, следователно технологично би следвало да е възможно да се ограничи приемането на услугата, предоставяна чрез сателит, до определена целева зона. Освен това криптирането на сигнала обикновено би позволило приемането на услугата да бъде ограничено до целевите райони.

(186)

Испания твърди също така, че само DTT може да се смята за безплатно излъчвана телевизия в Испания; при други технологии, като сателитната или кабелната, се начислява такса. Това мнение е погрешно, тъй като не може да се прави такова разграничение между технологиите. Няма технологична специфика, която да не позволява на сателитните оператори да предлагат безплатна телевизия. Например в Испания офертата на „SAT-TDT“ (която е налична само в зона III и само за домакинства, които могат да докажат, че приемането им на DTT е неудовлетворително) включва безплатни канали. Освен това в други държави членки (например Франция, Ирландия) сателитните оператори предлагат безплатно излъчвани канали.

(187)

Оспорената мярка облагодетелства операторите на цифрови наземни платформи (те са единствените оператори, които могат да се възползват от мярката), независимо от факта, че операторите, използващи други технологии (особено сателитни), са в състояние да предоставят въпросните услуги и следователно са в законно и фактически сравнимо положение с наземните оператори с оглед на целите на съответния правен режим. Следователно оспорваната мярка води до дискриминация.

(188)

Целта на съответната мярка за помощ е да се насърчи преминаването от аналогово към цифрово разпространение в Испания и да се осигури непрекъснатостта на телевизионното приемане за жителите на определени отдалечени и селски райони (зона II), както е обяснено в съображения 27, 29 и 244. Операторите на радио- и телевизионно разпространение нямат достатъчен търговски интерес от предоставянето на услугата в зона II и отказват да поемат разходите за цифровизация (вж. съображение 165), поради което испанските органи установяват схемата за държавна помощ, предмет на разследването, за цифровизиране на съществуващите и изграждане на нови предавателни центрове, за да се гарантира, че жителите ще продължат да получават всички канали чрез DTT (както е обяснено в съображение 27). Посочената цел не оправдава изключването от мярката за помощ на операторите, които използват технологии, които са различни от технологията за DTT.

(189)

С мярката се предоставя селективно икономическо предимство на отделни предприятия, които упражняват търговска дейност. Публичното финансиране предоставя селективно предимство на бенефициерите, като намалява разходите, които те обикновено биха поели при нормални пазарни условия.

(190)

С оглед на гореизложените аргументи Комисията смята, че мерките, предмет на разследване, са селективни по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(191)

Според Испания, поради административната организация на страната и разпределението на правомощията между централните и регионалните органи, регионите имат право да твърдят, че не им се предоставя държавна помощ, съгласно съдебната практика по делото Altmark. По-специално, испанските органи изтъкват случая на Страната на баските.

(192)

В Страната на баските публично предприятие на баското правителство — Itelazpi S.A. (наричано по-нататък „Itelazpi“), предоставя услуги за пренос и разпространение на радио- и телевизионни сигнали. За тази цел то експлоатира около 200 центъра за радио- и телевизионно разпространение, повечето от които са собственост на баското правителство. С цел разширяване на покритието Itelazpi е натоварено да организира десет тръжни процедури на регионално равнище за доставка на необходимото оборудване за цифровизация на наземната инфраструктура.

(193)

Според Страната на баските държавите членки разполагат със значителна свобода на действие да определят УОИИ. Определението може да бъде оспорено от Комисията единствено в случай на явна грешка. Тази граница на свободата на действие е още по-широка в случая на обществената услуга за радио- и телевизионно разпространение (116). На тази основа Страната на баските твърди, че експлоатацията на мрежите за радио- и телевизионно разпространение може да се смята за УОИИ. Тя не е самостоятелна, а по-скоро „основна услуга“, присъща на обществената услуга за радио- и телевизионно разпространение, произтичаща от различни разпоредби на испанското право и съдебна практика (117).

(194)

Според баските органи финансирането, отпуснато на Itelazpi, всъщност представлява компенсация за предоставянето на услугите от общ икономически интерес в съответствие с критериите, установени в решението по делото Altmark.

(195)

Abertis също така твърди (118), че функционирането на наземни мрежи за радио- и телевизионно разпространение отговаря на условията за обществена услуга и на критериите, установени в решението по делото Altmark. Abertis твърди, че предприятието получател е длъжно да изпълнява задълженията си за обществени услуги и тези задължения са ясно определени. Abertis твърди, че обезщетението, получено от мрежовите оператори, никога не надвишава необходимите разходи за предоставяне на услугите по предаване. По-специално Abertis твърди, че местните органи са предприели подходящи стъпки за свеждане на разходите до минимум: закупуването на оборудване е извършено чрез обществена поръчка, която гарантира, че то е закупено на пазарна цена.

(196)

Освен това в исковете си за отмяна на решението от 2013 г. различни страни твърдят, че експлоатацията на цифровата наземна мрежа е била определена като УОИИ с официален акт в даден регион. Itelazpi (дело T-462/13) се позовава на Закон 31/1987 от 18 декември 1987 г. за организирането на далекосъобщенията, на Закон 10/2005 и на Кралски декрет 944/2005, както и на междуинституционалните конвенции, сключени между баското правителство, Асоциацията на баските общини и трите баски регионални съвета. Каталуня и CTTI (дело T-465/13) се позовават на покана за участие в търг и на обществената поръчка, както и на Закон 10/2005. Navarra de Servicios y Tecnologías (дело T-487/13) се позовава на Кралски декрет 944/2005 и на решението на правителството на Навара от 28 юли 2008 г. Cellnex, Retevisión (дело T-541/13) се позовават на Закон 31/1987 от 18 декември 1987 г. за организирането на далекосъобщенията, както и на Кралски декрет 944/2005 и на покани за участие в търгове. Испания (дело T-461/13) се позовава на Кралски декрет 944/2005, както и на договорите за обществени поръчки, сключени между публичните органи и съответните оператори. Освен това всички горепосочени страни се позовават на Общ закон 11/1998 г. за далекосъобщенията и на Общ закон 32/2003 за далекосъобщенията като предполагаеми актове, съгласно които експлоатацията на цифровата наземна мрежа се определя като УОИИ. Някои от тези документи са представени на вниманието на Комисията и на съдилищата на ЕС в контекста на гореспоменатите искове.

(197)

В своето решение по делото Altmark Съдът постановява, че компенсацията за обществени услуги не представлява икономическо предимство по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора за ЕО, ако са изпълнени всички от следните четири условия: 1) предприятието получател трябва действително да е носител на задължения за обществена услуга, а задачите и съответните задължения трябва да са ясно определени; 2) параметрите на компенсацията трябва да са предварително установени по обективен и прозрачен начин; 3) компенсацията не трябва да превишава разходите, направени при изпълнение на задълженията за предоставяне на обществена услуга; 4) за да се гарантират най-ниски разходи за общността, предприятието, което трябва да изпълнява задълженията за обществена услуга, се избира или чрез обществена поръчка, или разходите за предоставяне на услуги от общ икономически интерес се определят въз основа на разходите на типично, добре управлявано предприятие.

(198)

Съгласно испанското законодателство експлоатацията на наземна мрежа не е публична услуга. В Закона за далекосъобщенията (119) от 1998 г. се посочва, че далекосъобщителните услуги, включително експлоатацията на мрежи за поддържане на радио и телевизия, са услуги от общ икономически интерес, но нямат статут на обществени услуги, който е запазен за ограничен брой далекосъобщителни услуги (120). В действащия по време на приемането на мерките (121) Закон за далекосъобщенията се запазва същата категоризация. Услугите по предаване на телевизионното разпространение, т.е. пренос на сигнали през далекосъобщителните мрежи, се смятат за далекосъобщителни услуги и като такива са услуги от общ интерес, но не и обществена услуга (122).

(199)

Във всички случаи разпоредбите на Закона за далекосъобщенията са неутрални по отношение на технологията. Член 1 от закона определя далекосъобщенията като експлоатация на мрежи и предоставяне на услуги за електронни съобщения и прилежащи съоръжения. Далекосъобщенията представляват предаване на сигнали през всяка телекомуникационна мрежа, а не специално (123) през наземната мрежа. Освен това в член 3 от закона се посочва, че една от неговите цели е да се насърчава, доколкото е възможно, принципът на неутралност по отношение на технологията в правната уредба.

(200)

Въпреки че действащото законодателство , приложимо към момента на прехвърляне на финансови средства на Itelazpi, определя общественото радио- и телевизионно разпространение като обществена услуга, общественото радио- и телевизионно разпространение не обхваща експлоатацията на конкретна поддържаща платформа. Услугата за радио- и телевизионно разпространение трябва да се разграничава от услугата за експлоатация на мрежи за радио- и телевизионно разпространение (124). Това са две отделни дейности, извършвани от различни предприятия, които работят на различни пазари. Няма доказателства, че освен радио- и телевизионното разпространение, законът би определил експлоатацията на наземни мрежи като обществена услуга.

(201)

Баските органи твърдят, че възлагането на предоставянето на тази услуга от общ икономически интерес на Itelazpi изрично се съдържа в споразуменията, сключени между баското правителство, EUDEL (Асоциацията на баските градски съвети) и трите баски регионални съвета.

(202)

В споразуменията баската администрация признава, че ценности като всеобщ достъп до информация и плурализъм на информацията изискват повсеместно приемане на безплатна телевизия, и се ангажира да защитава тези ценности, като разшири покритието на държавните мултиплекси (125). Въпреки това никоя от разпоредбите на споразуменията реално не показва, че експлоатацията на наземна мрежа се смята за обществена услуга. Следователно Комисията е на мнение, че формулировката в споразуменията не е достатъчна, за да се очертае ясно обхватът на задачата на обществената услуга, и на това основание не може да се твърди, че предаването чрез наземна мрежа е обществена услуга.

(203)

Както е обяснено в съображение 196, в исковете си за отмяна на решението от 2013 г. различни страни твърдяха, че функционирането на цифровата наземна мрежа се определя като УОИИ с официален акт в даден регион, и представиха съответните документи на вниманието на Комисията. След като разгледа тези документи по време на съдебното производство, Общият съд потвърди становището на Комисията, че никой от тези документи не представлява необходимият акт на определяне (126). Посочените решения на Общия съд са потвърдени от Съда на ЕС (127).

(204)

Поради това се заключава, че според испанското законодателство експлоатацията на наземни мрежи няма статут на обществена услуга. Това заключение е потвърдено от Общия съд с решения по дела 462/13 (128), Т-465/13 (129), T-487/13 (130), T-541/13 (131) и T-461/13 (132). Освен това посочените решения бяха потвърдени от решения на Съда на ЕС по съединени дела C-66/16 P—C-69/16 (133) и по дело C-81/16 (134).

(205)

В резултат на това не е установено, че първото условие по делото Altmark е изпълнено. Фактът, че първият критерий по делото Altmark в този случай не е изпълнен поради липсата на ясно и точно определение на услугата, състояща се в експлоатацията на наземна мрежа, като обществена услуга, е потвърден от няколко решения на Общия съд и Съда на ЕС (135).

(206)

Критериите, установени в решението по делото Altmark, са кумулативни, т.е. всички те трябва да бъдат изпълнени, за да не се смята мярката за държавна помощ. Следователно, ако не е изпълнен първият критерий, финансирането, отпуснато на Itelazpi от баските органи, няма да отговаря на критериите за компенсация за предоставянето на услуги от общ икономически интерес. Както е обяснено в съображение 62, гореспоменатата оценка не засяга оценката на новата мярка, въведена в Страната на баските на 2 декември 2014 г. със споразумението относно услугата за разширяване на покритието на национални телевизионни канали в автономната област на Страната на баските.

(207)

Следователно, ако експлоатацията на наземна мрежа беше обявена за обществена услуга в испанското законодателство (което не е направено), това щеше да представлява явна грешка, както е обяснено по-долу.

(208)

Съгласно установената съдебна практика държавите членки се ползват с широка свобода на преценка при определяне на това, което смятат за УОИИ, а определението на такива услуги от държава членка може да бъде поставено под въпрос от Комисията само в случай на явна грешка.

(209)

Правомощията на държавите членки да определят УОИИ обаче не са неограничени и не могат да се упражняват произволно единствено с цел да се изключи определен сектор от прилагането на правилата за конкуренция. Освен това свободата на преценка на държавите членки при определяне на УОИИ не може да бъде упражнявана по начин, който противоречи на общите принципи на правото на Съюза, като принципа на равно третиране (136).

(210)

По отношение на услугите за експлоатация на мрежи за радио- и телевизионно разпространение принципът на равно третиране е осигурен чрез принципа на технологична неутралност, макар това да не означава, че изборът на конкретна технология за услуги за експлоатация на мрежи за радио- и телевизионно разпространение при всяко положение води до явна грешка (137).

(211)

Както е обяснено в съображение 176, различни платформи, освен наземните, по-специално сателитните, могат да предоставят услуги за разпространение на разпространение на телевизионен сигнал в зона II.

(212)

При тези обстоятелства не е възможно да се смята, че наземните платформи са от съществено значение за разпространение на телевизионния сигнал, без да се нарушава принципът на неутралност по отношение на технологията (138).

(213)

Възможното определение на експлоатацията на наземна платформа като УОИИ е необходимо да бъде надлежно обосновано, за да не противоречи на принципа на равно третиране и да не води до дискриминация спрямо други платформи.

(214)

Във връзка с това трябва да се припомни, че когато регионалните органи са извършили разширяване на покритието, те са имали избор или да организират търг на принципа на технологична неутралност, или да изберат една конкретна технология, ако това е обосновано въз основа на информацията, налична по това време.

(215)

Както е обяснено в съображения 254—264, нито едно от проучванията на разходите, предоставени от испанските органи и бенефициерите на помощта, не е направено предварително от независим експерт и не показва, че сателитната технология очевидно е по-скъпа или не отговаря на съществени качествени изисквания за разширяване на покритието в зона II.

(216)

Освен това, както вече беше споменато и подробно обяснено в съображение 176, няма императивни технически изисквания, които да изключват използването на сателитна технология за разширяване на покритието в зона II.

(217)

При всяко положение и както е обяснено в съображения 198—204, не е имало акт на публичния орган, с който на операторите на наземни платформи се възлага мисия за УОИИ, включително мандат за обществена услуга и ясно определяне на задачите и на съответните задължения.

(218)

Предвид гореизложеното и въпреки широката свобода на действие на държавите членки да определят какво смятат за услуги от общ икономически интерес, ако експлоатацията на наземна мрежа беше обявена за обществена услуга в испанското законодателство (което не е направено), това щеше да противоречи на принципа на равно третиране и следователно да представлява явна грешка.

(219)

При липсата на търг съгласно четвъртото условие по делото Altmark се изисква равнището на необходимата компенсация да бъде определено въз основа на анализ на разходите, които едно типично предприятие, добре управлявано и достатъчно осигурено с транспортни средства, така че да може да изпълнява необходимите изисквания за обществената услуга, би направило при изпълнение на тези задължения. За тази цел следва да се вземат предвид съответните приходи и разумната печалба за изпълнението на тези задължения.

(220)

В автономните области, където е организирана обществена поръчка за разширяване на покритието и този търг не съответства на принципа на технологична неутралност, и по-специално не е оправдан от предварителното сравнение на разходите, не може да се смята, че такава процедура отговаря на четвъртия критерий по делото Altmark. Покана за участие в търг, която без основателна причина възпрепятства участието на определени заинтересовани оператори, не може да се смята за отворена, прозрачна и недискриминационна (139). Тъй като поканите за участие в търг са били специално пригодени за наземни оператори, оператори на други платформи, които биха могли да извършат разширяване на покритието, са смятали, че са автоматично изключени от процедурата. Следователно Комисията заключава, че в областите, в които е организирана обществена поръчка в нарушение на принципа на технологична неутралност, четвъртото условие по делото Altmark не може да се смята за изпълнено само поради наличието на търг.

(221)

В случая със Страната на баските, където не е имало търг, баските органи твърдят, че критерият е изпълнен поради факта, че само по себе си Itelazpi е добре управлявано и подходящо оборудвано предприятие, за да извърши исканите дейности. Въз основа на сравнение на разходите баските органи заключават, че предоставянето на сателитна технология би струвало по-скъпо от модернизирането на наземната мрежа на Itelazpi (140). За да бъде изпълнен четвъртият критерий по делото Altmark обаче, сравнението със сателитната технология не е достатъчно, за да се установи, че Itelazpi е ефективно предприятие. Възможно е да е имало и други наземни оператори, които биха могли да извършат тази услуга на по-ниска цена.

(222)

С оглед на горепосоченото се заключава, че и в случая на Страната на баските не е изпълнено четвъртото условие по делото Altmark. Като се има предвид, че тези условия са кумулативни, не може да се смята, че финансирането, предоставено на Itelazpi от органите на Страната на баските, не представлява държавна помощ, тъй като отговаря на условията да бъде смятано за компенсация за предоставяне на услуга от общ икономически интерес.

(223)

По отношение на другите случаи, при които не е имало търг, испанските органи не са предоставили анализ на разходите, които би направило едно типично, добре управлявано и достатъчно осигурено със средства предприятие, за да отговаря на изискванията за обществена услуга.

(224)

Испания и Abertis твърдят, че DTT и сателитната технология са два различни пазара. DTT е основната платформа за безплатно приемана наземна телевизия, където броят на операторите в рамките на националния пазар се определя от броя на лицензите, издадени от испанското правителство. Финансирането на безплатно приемани наземни телевизионни канали идва от реклама. Що се отнася до сателитната телевизия, голям брой канали са достъпни на единствената платформа за платена телевизия в Испания, за която оператор на мрежата е Astra. Тези канали се финансират чрез абонаменти, обикновено за пакет от канали. Испанските органи посочват също така, че в Испания цената на сателитното разпространение за радио- и телевизионни оператори е много по-висока от цената на наземното радио- и телевизионно разпространение и следователно радио- и телевизионните оператори на безплатно приемана телевизия, включително регионалните и местните, не са заинтересовани от преминаването към тази платформа.

(225)

По няколко причини се стига до заключението, че наземните и сателитните платформи оперират на един и същ пазар.

(226)

На първо място, през 2008 г. Astra се състезава за разширяване на покритието на цифрова телевизия в Кантабрия и печели търга. През 2008 г. Astra участва в поредица от срещи с автономните области, за да представи своята оферта за разпространение на цифрови телевизионни канали, които до този момент са разпространявани чрез наземна платформа. Въпреки че договорът с Кантабрия по-късно е прекратен от страна на органите, интересът на сателитния оператор към предоставянето на услуги в конкуренция с наземната платформа показва, че съществува възможност сателитните оператори да предоставят подобни услуги.

(227)

На второ място, сателитният оператор Hispasat (дъщерно дружество на Abertis) предоставя услуги в някои части на зона II (141), а в зона III се използва изключително сателитната платформа. Други държави членки също използват сателитни услуги за покриване на по-отдалечените райони на своите държави с безплатно приемани канали (142).

(228)

На трето място, някои обществени и частни канали, разпространявани чрез наземната платформа и достигащи до цялата страна, се разпространяват също и чрез сателитни платформи, включително и чрез самото предприятие Astra (143).

(229)

На четвърто място, по отношение на регионалните канали, някои от тях са налични или са били налични в близкото минало чрез сателитна платформа. Това противоречи на твърдението, че регионалните радио- и телевизионни оператори не са заинтересовани от сателитна технология.

(230)

На пето място, Комисията също така отбелязва аргумента на Astra по отношение на капацитета на сателитната платформа да доставя 1 380 канала и да ги разграничава географски. Astra твърди, че няма ограничения сателитната платформа да излъчва такъв брой канали. Освен това цифрата 1 380 регионални канала изглежда завишена. Въпреки че това е максималният брой на наличните честоти в Испания за национални, регионални и местни канали, броят на издадените лицензи в действителност е много по-малък (вж. бележка под линия 24). В допълнение не всички радио- и телевизионни оператори, които са получили лиценз, действително излъчват на определените им честоти.

(231)

На шесто място, някои радио- и телевизионни оператори са заявили предпочитание за наземно предаване, защото са придобили правата за радио- и телевизионно разпространение на съдържание само за наземна платформа. Това обаче не означава, че има различни пазари за наземно и сателитно предаване. Както са придобили права върху съдържание за наземната платформа, ако е необходимо, радио- и телевизионните оператори могат да направят същото и за сателитната. Нещо повече, ако една сателитна платформа е избрана въз основа на процедура за обществена поръчка, какъвто е случаят със зона III, на радио- и телевизионните оператори може да бъде наложено „задължение за задължителен пренос“. Още повече че съгласно член 31 от Общ закон 7/2010 относно аудиовизуалната комуникация лицензополучателите на аудиовизуални медийни услуги на национално равнище са длъжни да договарят продажбата на основните си канали за радио- и телевизионно разпространение на доставчици на услуги за телевизионно разпространение, които използват всякаква технология. Радио- и телевизионните оператори имат задължение да преговарят с операторите на платформи, като всеки спор, произтичащ от тези преговори, може да бъде отнесен пред испанския орган по конкуренция (CNMC) (вж. съображение 184).

(232)

Накрая, според данните от май 2010 г. (144) покритието на DTT в Испания достига 98,85 % от населението, докато само 93,5 % от домакинствата гледат телевизия чрез наземната платформа. Следователно 5 % от домакинствата имат достъп до цифровата наземна платформа, но предпочитат да не я използват, тъй като повечето от тях се абонират за платена телевизия чрез сателит.

(233)

В заключение, тъй като платформите за сателитно и наземно радио- и телевизионно разпространение са в конкуренция помежду си, мярката за въвеждане, експлоатация и поддръжка на DTT в зона II води до нарушаване на конкуренцията между двете платформи. Следва да се отбележи, че други платформи, особено IPTV, също са поставени в неблагоприятно положение поради мярката. Въпреки че широколентовият достъп все още не е обхванал цялата зона II, много е вероятно в бъдеще неговото покритие да бъде разширено значително.

(234)

Мярката оказва въздействие върху търговията в рамките на Съюза. Според съдебната практика на съдилищата на Съюза, когато „държавна финансова помощ или помощ чрез държавни ресурси засилва позицията на някое предприятие в сравнение с предприятия, конкуриращи се във вътреобщностната търговия, последните трябва да се считат за засегнати от тази помощ (145)“.

(235)

Операторите на мрежи развиват дейност в сектор, в който е налице търговия между държавите членки. Abertis е част от международна група от предприятия, които се конкурират във вътреобщностната търговия, както и жалбоподателят Astra. Следователно мярката за въвеждане, експлоатация и поддръжка на DTT в зона II засяга търговията между държавите членки.

(236)

С оглед на гореизложените аргументи Комисията смята, че мярката отговаря на критериите, определени в член 107, параграф 1 от ДФЕС. При тези обстоятелства мярката трябва да се смята за държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(237)

Комисията активно подкрепя прехода от аналогово към цифрово разпространение. Предимствата на преминаването към цифрова технология бяха подчертани в Плана за действие eEurope 2005 и в двете съобщения относно преминаването към цифрова технология (146). Комисията признава също, че преминаването към цифрова технология може да бъде забавено, ако се остави изцяло на пазарните сили.

(238)

Държавите членки могат да използват помощта за преодоляване на конкретна пазарна неефективност или за осигуряване на социално и регионално сближаване (147). Във всеки отделен случай обаче трябва да се докаже, че въпросната помощ е подходящ инструмент за решаване на проблема, че е ограничена до необходимия минимум и не нарушава неоправдано конкуренцията. По подобен начин в съобщението относно преминаването към цифрова технология се предвижда, че в конкретната област на цифровизация публична намеса би била оправдана при две условия: първо, когато става въпрос за общите интереси, и второ, в случай на пазарна неефективност, т.e. когато само пазарните сили не са достатъчни, за да осигурят общественото благосъстояние. В него се посочва също, че във всеки случай публичната намеса следва да е подкрепена от сериозен анализ на пазара.

(239)

В съобщението относно преминаването към цифрова технология се посочва също, че преходът към цифрово разпространение представлява голямо предизвикателство пред сектора, което трябва да се ръководи от пазара. По принцип всяка мрежа следва да се конкурира въз основа на собствените си преимущества. За да се съблюдава този принцип, всяка публична намеса следва да се стреми към неутралност по отношение на технологията. Изключения от този принцип могат да бъдат предвидени единствено ако намесата е насочена към конкретна неефективност или нестабилност на пазара и в същото време е подходяща, необходима и пропорционална за преодоляването на тези затруднения.

(240)

Съществува риск не всички части от населението да могат да се възползват от предимствата на цифровата телевизия, ако бъдат оставени на пазара, с оглед на неравностойното им социално положение. Предвид този проблем на социалното сближаване, след изключването на аналоговата телевизия държавите членки могат да поискат да гарантират достъп на всички граждани до цифрова телевизия. Тъй като преминаването към цифрова технология е свързано с разходи за потребителите и изисква промяна на навиците, държавите членки могат да поискат да подпомогнат по-конкретно групите на обществото в неравностойно положение, като например възрастните хора, домакинствата с ниски доходи или хората, които живеят в периферни региони.

(241)

Комисията приложи правилата за държавните помощи в този сектор (148) в няколко решения за държавна помощ, които се основават на съобщенията относно преминаването към цифрова технология. Държавите членки имат няколко възможности за отпускане на публично финансиране за преминаването към цифрова технология, за да гарантират, че всички географски райони продължават да имат достатъчно телевизионно покритие. Това включва финансиране за разгръщане на предавателна мрежа в райони, в които в противен случай телевизионното покритие би било недостатъчно (149). Такова финансиране обаче може да бъде предоставено само ако не води до неоправдано нарушаване на конкуренцията между технологиите или предприятията и е ограничено до необходимия минимум.

(242)

Испания се позовава на член 107, параграф 3, буква в) и член 106, параграф 2 от ДФЕС, за да оправдае мярката, ако бъде установено, че тя представлява държавна помощ в съответствие с член 107, параграф 1 от ДФЕС. По-долу Комисията оценява съвместимостта на мярката в контекста на тези разпоредби, като отчита гореизложените общи съображения.

(243)

За да установи съвместимост на помощта съгласно член 107, параграф 3, буква в), Комисията претегля положителните и отрицателните въздействия на помощта. При прилагане на сравнителния тест Комисията оценява следните въпроси:

(244)

Схемата за помощ е насочена към ускоряване на процеса на преминаване към цифрова технология в Испания и осигуряване на непрекъснатост на телевизионното приемане за жителите на определени отдалечени и селски райони. В този смисъл мярката има за цел да се даде възможност на хората, живеещи в тези райони, да гледат телевизия. За да упражняват конституционното си право на достъп до информация, за гражданите е важно да имат достъп до медии, включително телевизионно предаване. Комисията признава значението и ползите от цифровото предаване в Плана за действие „eEurope 2005“ (150), както и в двете си съобщения относно прехода от аналогово към цифрово разпространение (151). В своето съобщение „i2010 — Европейско информационно общество за растеж и заетост“ (152) Комисията подчертава, че планираното прекратяване на аналоговото наземно телевизионно разпространение до 2012 г. ще подобри достъпа до спектъра в Европа. Тъй като цифровото радио- и телевизионно разпространение използва спектъра по-ефективно, то освобождава спектърен капацитет за други потребители, например за нови услуги за радио- и телевизионно разпространение и мобилна телефония, което на свой ред ще стимулира иновациите и растежа в телевизионната индустрия и електронната съобщителна индустрия.

(245)

Поради това се заключава, че мярката е насочена към ясно определена цел от общ интерес.

(246)

Както посочват испанските органи, общопризнато е, че съществува риск не всички групи от населението да могат да се възползват от предимствата на цифровата телевизия (проблемът за социалното и регионалното сближаване). Пазарна неефективност може да съществува там, където пазарните участници не отчитат в достатъчна степен положителните въздействия върху обществото като цяло на преминаването към цифрова технология, тъй като нямат икономически стимул за това (странични ползи). Освен това с оглед на социалното сближаване държавите членки могат да поискат да осигурят достъп до цифрова телевизия на всички граждани след изключването на аналоговата телевизия и следователно могат да обмислят и мерки за гарантиране на достатъчно телевизионно покритие за всички географски райони.

(247)

В решението за откриване Комисията признава, че е налице пазарна неефективност, която се изразява в това, че радио- и телевизионните оператори не са склонни да поемат допълнителните разходи за разширяване на покритието, надвишаващи законоустановените им задължения. Нещо повече, нито сателитните платформи, нито частните домакинства са направили инвестиции за осигуряване на приемането на цифрови канали чрез сателит от всички жители на зона II. Поради това Комисията признава, че ако цифровото покритие бъде изцяло оставено на пазарните сили, хората, чието обичайно местопребиваване е в селски район, могат да бъдат напълно изключени от приемането на безплатно излъчван цифров телевизионен сигнал, и че публичната намеса може да бъде ползотворна чрез финансово подпомагане на отделни лица.

(248)

В случаите на преминаване към цифрова технология принципът на технологична неутралност е ясно заложен в няколко решения на Комисията (153). Той е потвърден от Общия съд и Съда на ЕС (154).

(249)

Обикновено изборът на технология следва да се определя чрез неутрален по отношение на технологията търг, какъвто е бил случаят в други държави членки (155). Както беше подчертано в раздел 2.2, преобладаващата част от търговете не са били неутрални по отношение на технологията, тъй като в тях се указва — изрично чрез определянето на предмета на търга и/или по подразбиране в описанието на техническите спецификации — наземна технология и DTT. Само операторите на DTT биха могли да изпълнят тези изисквания (и на практика в търговете са участвали само такива оператори). Испания твърди, че позоваването на DTT в търга или спецификациите, които се отнасят до оборудване и предавателни центрове за DTT, не означава, че използването на тези центрове е задължително за участниците. Това позоваване не може основателно да се тълкува като указано от Испания.

(250)

Първо, според проучването на Itelazpi от 2019 г. с изискването за използване на DTT политиката на испанското правителство е наложила ограничение на зона II. В това проучване се посочва, че за да се използва друга технология, би трябвало регионалното правителство да обсъди с националното правителство премахването на това ограничение за зона II (156). Нито едно регионално правителство не е направило опит да обсъди такова премахване на ограничението.

(251)

На второ място, поставянето в благоприятно положение на технологията за DTT и позоваването на DTT в търга от испанското централно правителство са попречили на участниците в търга да представят предложение за друго технологично решение. При това положение формалният довод на испанското правителство не отговаря на търговската реалност. Участието в търгове изисква много ресурси и следователно е скъпоструващо за всеки участник. Разделянето на намесата в зона II на няколкостотин отделни тръжни процедури е умножило разходите, чийто размер се превръща в съществена бариера за навлизане за всеки участник, който иска да покрие цялата зона II. Следователно комбинацията от намеси на централното правителство в полза на технологията за DTT, обяснени в съображения 138 и 139, конкретното позоваване на DTT в търговете и необходимостта от участие в стотици различни тръжни процедури изпращат ясен сигнал до операторите на други платформи, че участието в такива търгове не е икономически оправдано. Поради това се заключава, че в огромното мнозинство от случаите това позоваване прави конкуренцията на оператори на други платформи невъзможна (157).

(252)

Предимството на неутралния по отношение на технологията търг е, че агенцията за предоставяне на помощ би могла да избере между различни оферти, включително евентуални отстъпки в цената, предлагани от участниците. От друга страна, отказът от такава тръжна процедура може да бъде оправдан, ако предварително проучване покаже, че като се вземат предвид всички евентуални отстъпки от потенциалните кандидати, които биха могли да бъдат предвидени, всяка друга технология е очевидно по-скъпа или не отговаря на съществени качествени изисквания (158). Такова проучване на разходите следва да бъде извършено от независим експерт и да отговаря на определени изисквания за качество (в него следва да се докаже значителна разлика в разходите, резултатите от проучването трябва да са надеждни и данните да бъдат проверими). В този случай органът би могъл да избегне разходите и загубата на време от организирането на процедура за обществена поръчка (159).

(253)

Това важи с още по-голяма сила в настоящото дело, тъй като през 2008 г. сателитният оператор Astra вече е спечелил търг на автономна област Кантабрия пред други кандидати (вж. съображение 13). Тъй като този търг е неутрален по отношение на технологията, това доказва, че вероятно по това време за DTT не е имало такова изискване за предимство по отношение на цената или на качеството. Освен това сателитната технология се използва за предаване в цялата зона III и в зона II като услуга за поддръжка на инфраструктурата за DTT (160). Това доказва също, че по принцип сателитната технология е подходяща за предаване на телевизионни сигнали в зона II.

(254)

На фона на тези доказателства, които противоречат на предположението, че технологията за DTT има ясно предимство по отношение на разходите, проучването на разходите в подкрепа на решение в полза на конкретна технология чрез избягване на технологично неутрален търг следва да бъде още по-недвусмислено. Такова проучване следва да отговаря най-малко на следните пет кумулативни условия: 1) проучването трябва да се извърши предварително (161), 2) то следва да се извърши от независим експерт, 3) то следва да доказва значителна разлика в разходите (162), 4) резултатите трябва да бъдат надеждни (163) и 5) данните трябва да бъдат проверими.

(255)

По време на разследването испанските органи представиха различни проучвания на разходите с твърдението, че използването на технологията за DTT би било по-евтино от използването на сателитна технология. Недостатъкът на всички тези сравнения на разходите е, че са съсредоточени единствено върху цената на монтажа. В повечето от тях изобщо не се вземат предвид разходите за експлоатация и поддръжка (O&D). След въвеждането на DTT става ясно обаче, че използването на тази технология е довело до значителни разходи за експлоатация и поддръжка, които испанските органи са финансирали чрез непрекъснато предоставяне (до днес) на помощ за експлоатация и поддръжка на операторите на DTT. При сравняване на разходите за различни технологии следва да се вземат предвид всички относими разходи, т.е. включително и тези за експлоатация и поддръжка.

(256)

Както е обсъдено в съображение 119, предварителното проучване на Испания от 2007 г. не доказва в достатъчна степен превъзходството на наземната платформа над сателитната. Напротив, в проучването се заключава, че изборът на конкретно технологично решение за разширяване на покритието трябва да се анализира за всеки регион поотделно, като се отчетат топографските и демографските особености на всеки от тях. От друга страна, заключението подкрепя необходимостта от провеждане на технологично неутрален търг за определяне на най-подходящата платформа. Общият съд е потвърдил, че проучването на Испания от 2007 г. не доказва в достатъчна степен превъзходството на наземната платформа над сателитната. Освен това Общият съд е приел, че анализът, извършен в проучването на Испания от 2007 г., не оправдава неспазването на принципа на технологична неутралност (164).

(257)

В хода на разследването някои от автономните области представиха вътрешни изчисления, в които се съпоставят разходите за разширяване на покритието при използване на двете технологии. Въпреки това, освен несигурността относно датата на тези изчисления (165), никое от тях не е достатъчно подробно и надеждно, за да се обоснове изборът на наземна технология за разширяване на покритието (166). Нещо повече, никое от тях не е изготвено от независим експерт. През ноември 2010 г. автономната област Галисия докладва за проведените срещи с Astra през 2009 г. и предостави сравнение на разходите, което включва данни, представени от ASTRA в тези обсъждания. Това сравнение на разходите е предмет на обжалването, заведено от автономна област Галисия срещу решението от 2013 г., и Общият съд не прие тези изчисления като обосноваващи, че наземната технология превъзхожда сателитната технология (167). При сравнението на разходите не се вземат предвид разходите за предоставяне на оборудване за приемане на DTT от крайните потребители. Тези разходи са значителни, тъй като преминаването към DTT изисква всяко домакинство да получи антена и декодер.

(258)

По отношение на двете проучвания на разходите, представени от Cellnex (Abertis), трябва да се отбележи, че те са проведени през 2010 г., дълго след привеждането в действие на мерките, предмет на разследване. Без значение дали могат да се смятат за независими и достатъчно надеждни, фактът, че те са извършени след оспорваните мерки, означава, че такива проучвания не могат да бъдат цитирани в подкрепа на довода, че испанското правителство не е провело неутрален по отношение на технологията търг. Освен това резултатите от тези проучвания са в противоречие с оценките на разходите, представени от Astra, в които се твърди, че сателитната технология е по-рентабилна (168).

(259)

Испанските органи представят друго проучване на 8 ноември 2012 г. (наричано по-нататък „проучването на Испания от 2012 г.“), следователно повече от 4 години, след като испанското правителство започва да предоставя помощта за инфраструктурата за DTT (169). Комисията отбелязва, че проучването на Испания от 2012 г. е било представено в контекста на друго дело (170) и е регистрирано в настоящото дело по искане на испанските органи. В проучването се сравняват разходите за адаптиране на оборудването за приемане на телевизия във всяко жилище за цялото население на Испания в резултат от предоставянето на „цифровия дивидент“. Проучването на Испания от 2012 г. не е от значение в този случай, тъй като не се отнася до разширяването на покритието на DTT в зона II или до разходите, финансирани от разглежданата помощ. Нещо повече, моментът на неговото извършване изключва възможността решението на правителството в полза на DTT да се е основавало на проучването на Испания от 2012 г. Освен това проучването на Испания от 2012 г. има и недостатъка, че в него не се посочва източникът на данните. Следователно използваните данни не могат да бъдат проверени.

(260)

Допълнителни проучвания, извършени впоследствие, бяха представени през 2019 г., т.е. около 10 години, след като испанското правителство предприе мерките за въвеждане на DTT в зона II. В проучването на Каталуня се оценяват различните технологии, предвидени за предоставянето на цифрова телевизия в зона II. Проучването се основава на данни за 2008 г. В проучването се стига до извода, че най-жизнеспособните технологии са наземните и сателитните, и че от тези две технологии технологията за DTT е най-евтината за гражданите.

(261)

Това проучване е проведено през 2017 г., дълго след като разследваните мерки са влезли в сила. Фактът, че е проведено след оспорваните мерки, изключва възможността с него да бъде оправдан пропускът на испанското правителство да организира неутрален по отношение на технологията търг. Освен това констатациите от проучването не са надеждни (171).

(262)

На 13 юни 2019 г. бенефициерът на помощта за DTT за автономната област Страна на баските, Itelazpi, представи две проучвания, в които се твърди, че разходите за предоставяне на цифрови телевизионни сигнали чрез мрежа за DTT са по-рентабилни от предоставянето на такива сигнали през сателитна мрежа. Първото проучване е изготвено за Itelazpi през 2015 г., докато второто е от 2019 г.

(263)

В проучването на Itelazpi от 2015 г. са прогнозирани пределните разходи за осигуряване на покритие за национални мултиплекси чрез DTT и чрез сателит (с изключение на регионални услуги). В проучването не са включени обичайни разходи за национални и регионални услуги, като инфраструктурата на съществуващите обекти на Itelazpi, управление и други услуги за поддръжка. Включени са предавателно оборудване, потребителски телевизионни приставки и антенни системи за общо ползване.

(264)

Освен това тези проучвания са изготвени много време след вземането на решението. Следователно независимо от валидността на техните резултати, те не могат да бъдат взети като основа за първоначалния избор на конкретна технология (172) от правителството. Нещо повече, резултатите от проучванията на разходите се основават главно на предположения, които не са надеждни (173). Те също така не отговарят на изискванията за качество, посочени в съображение 254 (174) по-горе.

(265)

В заключение, испанското правителство не е провеждало неутрални по отношение на технологията търгове. Изборът му на технологията за DTT не се основава на независимо, надеждно предварително проучване, което би оправдало отсъствието на открита тръжна процедура.

(266)

В допълнение мярката, предмет на разследване, не може да се смята за подходяща.

(267)

Фактът, че някои домакинства в зона II имат достъп до безплатно приемани канали чрез сателит (175), показва, че наземната технология невинаги е най-ефикасната и подходяща платформа. Отбелязва се също, че сателитното решение е използвано в някои други държави членки (176).

(268)

Освен това фактът, че Astra се състезава и печели неутралния по отношение на технологията търг за разширяване на покритието на цифрова телевизия в Кантабрия, най-малкото предполага, че сателитната платформа може да осигурява тази услуга (177).

(269)

Целесъобразността на мярката е все още под въпрос. Въпреки че преходът от аналогова към цифрова наземна телевизия в 800-мегахерцовата лента в Испания приключва на 3 април 2010 г., през 2011 г. е взето решение да се предложат на търг радиочестотите от 800-мегахерцовата лента. Поради това се налага най-късно до 1 януари 2014 г. радио- и телевизионното разпространение да бъде прехвърлено към други канали в диапазона под 790 MHz. Тъй като това води до допълнителни разходи, на 5 ноември 2011 г. Испания изпраща уведомление за две мерки, за домакинства и за радио- и телевизионни оператори, с бюджет от 600—800 млн. евро в зона I. През август 2016 г. Комисията установява, че тези мерки представляват несъвместима помощ (178). Такива разходи не биха възникнали при избор на други платформи (IPTV, кабелна или сателитна).

(270)

Нещо повече, беше подчертано, че за нови мобилни услуги (LTE, 4G) се използват радиочестоти, които са близки до радиоспектъра, използван от DTT, и следователно тези мобилни услуги могат да смущават сигналите на DTT, в резултат на което се налага домакинствата да закупят скъпи филтри, за да защитят DTT сигнала си от тези смущения (179). Не може да се изключи възможността подобни смущения да представляват по-общ проблем, който подкопава бъдещата целесъобразност на наземното радио- и телевизионно разпространение, особено в контекста на по-широкото разгръщане на мрежите за достъп от следващо поколение (NGA).

(271)

Испания изложи два други довода в подкрепа на становището, че сателитното предаване би било по-скъпо от DTT. Първо, в споразуменията с определени доставчици радио- и телевизионните оператори имат териториални ограничения. За сателитната технология осигуряването на такъв условен достъп би било по-скъпо. Второ, сателитната технология не би била пригодена за разпространение на голям брой регионални канали. Тези твърдения не са подкрепени с доказателства и са в противоречие с факта, че договорът на Astra с Кантабрия съдържа професионална система за условен достъп. Нещо повече, според изчисленията на разходите на Astra сателитната технология отново би била по-евтина, дори да е необходимо сключването на отделни споразумения с всеки един от испанските региони. По отношение на регионалното радио- и телевизионно разпространение Astra твърди, че посоченият от испанското правителство брой от 1 380 канала е твърде завишен (180). И отново според изчисленията на предприятието сателитният вариант би бил по-евтин дори и при включване на регионалните и местните канали.

(272)

Налице са и доказателства, че регионалните правителства са били наясно, че съществува технологична алтернатива на разширяването на наземната платформа. Разследването разкри, че в началото на процеса някои региони са се срещали с представители на Astra. На тези срещи Astra им е представило предложение за сателитно решение, което обаче не е било допълнително проучено от регионалните правителства.

(273)

Що се отнася до пропорционалността, при разработването на намесата в зона II централното правителство е трябвало първо да направи съпоставка на разходите (или да проведе търг) на национално равнище. Тъй като основният разход на сателитната мрежа произтича от нейния сателитен капацитет, тази платформа работи със значителни икономии от мащаба (181). Преговорите на Astra с регионалните правителства показват, че предприятието е предложило значително понижение на цените, ако договорът бъде сключен съвместно с няколко региона. Следователно при провеждането на национален търг би могло да се очаква допълнително намаление на цената. Вместо това, чрез осъществяването на децентрализирани и нехармонизирани мерки, понякога дори и на общинско равнище, технология с такива икономии от мащаба вече е била поставена в твърде неблагоприятно положение. В резултат на това се е увеличил общият размер на държавната помощ, необходима за осигуряване на цифрови телевизионни услуги за домакинствата в зона II. Макар Испания да е компетентна да определя своята административна организация при предоставянето на финансиране от централното правителство, вместо да настоява за използването на DTT, испанското правителство би могло поне да насърчи автономните области при тръжните процедури да вземат предвид възможните рентабилни решения за икономия на разходи, предлагани от определени платформи.

(274)

В заключение Комисията счита, че мярката, предмет на разследване, не е съобразена с принципа на технологична неутралност. Както е обяснено по-горе, мярката не е пропорционална и не е подходящ инструмент за осигуряване на покритието на безплатно приемани канали за жителите на зона II. Изводът, че мярката не е съобразена с принципа на технологична неутралност, се потвърждава от решенията по дела T-462/13 (182), T-465/13 (183), T-487/13 (184), T-541/13 (185) и T-461/13 (186), които са потвърдени от Съда на ЕС в решенията по съединени дела C-66/16 P—C-69/16 P и по дело C-81/16 P.

(275)

Що се отнася до финансирането, предоставено за експлоатация и поддръжка на субсидираните мрежи, след приключване на цифровизацията и до периода, посочен в раздел 2.3 (т.е. до момента, в който са променени мерките, предмет на разследване), то не може да се смята за неутрално по отношение на технологията, тъй като е свързано с помощта за въвеждането. То е насочено към запазване на центровете, които разпространяват сигнал чрез наземни платформи. Следователно тази помощ също е несъвместима.

(276)

Въпреки че публичните намеси могат да бъдат оправдани с оглед на съществуването на определена пазарна неефективност и възможни проблеми със сближаването, начинът, по който е изготвена мярката, поражда неоправдано нарушаване на конкуренцията.

(277)

Комисията стига до заключението, че мярката, предмет на разследване, включително текущата помощ, не е подходящ, необходим и пропорционален инструмент за отстраняване на установената пазарна неефективност.

(278)

Нито в настоящия случай като цяло, нито в случая на Страната на баските в частност може да се прибегне до изключението в член 106, параграф 2, което може да се прилага по отношение на държавни компенсации за разходите за предоставяне на обществена услуга. Комисията смята, че националните (или регионалните) органи трябва ясно да определят УОИИ и да ги възложат на конкретно предприятие. Според направената оценка в съображения 198—204 се счита, че испанските и баските органи не са определили ясно експлоатацията на наземна платформа като обществена услуга. Това заключение е потвърдено от Общия съд с решения по дела T-462/13 (187), Т-465/13 (188), T-487/13 (189), T-541/13 (190), и T-461/13 (191). Нещо повече, посочените решения са потвърдени в решенията на Съда на ЕС по съединени дела C-66/16 P—C-69/16 (192) и по дело C-81/16 (193).

(279)

Abertis твърди, че въвеждането на наземна мрежа за радио- и телевизионно разпространение в зона II е финансирано почти изцяло от испанските региони с публични средства въз основа на законодателство, датиращо от 1982 г., т.е. преди датата на присъединяването на Испания към Европейската икономическа общност през 1986 г. Според Abertis схемата може да се смята за част от текущо публично финансиране на експлоатацията на местни наземни мрежи и следователно следва да се разглежда като съществуваща помощ.

(280)

Финансирането на разширяването на наземната мрежа от регионите действително започва в началото на осемдесетте години на миналия век, но по това време на пазара няма частни радио- и телевизионни оператори. Следователно разширената инфраструктура е обслужвала само нуждите на обществените радио- и телевизионни оператори, които във всеки случай са били натоварени със задължението да предоставят своя сигнал на преобладаващата част от населението. Нещо повече, по това време наземната телевизия е единствената платформа за предаване на телевизионен сигнал в Испания. В резултат на това разширяването на единствената налична мрежа не предизвиква нарушаване на конкуренцията с други платформи.

(281)

След това развитието на законодателството и технологиите води до появата на нови платформи за радио- и телевизионно разпространение и нови пазарни участници, по-специално частни радио- и телевизионни оператори. Тъй като бенефициерът и общите условия на публично финансиране са се променили значително, мярката, предмет на разследване, не може да се разглежда като промяна от чисто формален или административен характер. Тя е по-скоро изменение, което засяга самата същност на първоначалната схема и следователно трябва да се разглежда като нова схема за помощ (194). Във всеки случай преминаването от аналогова към цифрова телевизия става възможно единствено благодарение на неотдавнашния напредък на технологиите и поради това е нов феномен. Поради това Испания е следвало да изпрати уведомление за тази помощ.

(282)

Смята се, че финансирането, предоставено от Испания (включително помощта, отпусната на испанските автономни области и местните корпорации) на оператори на наземни мрежи за модернизиране и цифровизация на техните мрежи с цел предоставяне на безплатно приемани телевизионни канали в зона II, представлява помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС. Помощта не е съвместима с общия пазар, доколкото не са спазени критериите за технологична неутралност. Освен това Комисията не е уведомена (195) за помощта, съгласно изискванията на член 108, параграф 3 от ДФЕС, и тя е неправомерно приложена без разрешението на Комисията. Следователно тя трябва да бъде възстановена от операторите на наземни мрежи.

(283)

В допълнение Комисията смята, че текущата помощ за експлоатация и поддръжка на цифровизираната мрежа, предоставена без търгове или вследствие на търгове, които не са неутрални по отношение на технологията, отпусната до периода, посочен в раздел 2.3 (т.е. до момента, в който разследваната схема е била променена), също е несъвместима. Освен това Комисията не е уведомена за тази помощ, съгласно изискванията на член 108, параграф 3 от ДФЕС, и тя е неправомерно приложена без разрешението на Комисията.

(284)

За всяка бъдеща държавна помощ за поддръжка и експлоатация е необходимо да бъде изпратено уведомление и тя трябва да е в съответствие с принципа на технологична неутралност.

(285)

Според Договора за функционирането на Европейския съюз и установената съдебна практика на съдилищата на Съюза Комисията е компетентна да вземе решение дали съответната държава членка трябва да измени или отмени помощта, когато е констатирала, че въпросната помощ е несъвместима с вътрешния пазар (196). Съдът също така нееднократно е постановявал, че задължението на дадена държава членка да отмени помощ, счетена от Комисията за несъвместима с вътрешния пазар, има за цел да се възстанови съществувалото преди това положение (197).

(286)

В този контекст Съдът е установил, че тази цел е постигната, когато получателят изплати сумите, предоставени чрез неправомерна помощ, като по този начин се откаже от предимството, от което се е ползвал пред конкурентите на вътрешния пазар, и положението, предхождащо плащането на помощта, се възстанови (198).

(287)

В съответствие със съдебната практика член 16, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2015/1589 гласи, че „когато са взети отрицателни решения в случаи с неправомерна помощ, Комисията решава съответната държава членка да вземе всички необходими мерки за възстановяване на помощта от бенефициера“.

(288)

Следователно, като се има предвид, че финансирането на цифровизацията на наземна платформа и на последващата поддръжка и експлоатация е било отпуснато в нарушение на член 108, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз и трябва да се счита за неправомерна и несъвместима помощ, то следва да бъде върнато, за да се възстанови ситуацията, която е съществувала на вътрешния пазар преди предоставянето му. Възстановяването следва да обхване периода от датата, на която помощта е предоставена на разположение на бенефициера, до действителното ѝ възстановяване. Върху сумата за възстановяване следва да се начисляват лихви до ефективното ѝ възстановяване, които се изчисляват в съответствие с разпоредбите на глава V от Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията (199).

(289)

Операторите на платформи са преки бенефициери, когато получават пряко средства за модернизиране и разширяване на своите мрежи и/или за експлоатация и поддръжка. В случаите, когато помощта е била изплатена на публични предприятия, които впоследствие провеждат търгове за разширяване на покритието, избраният оператор на платформа се смята за косвен бенефициер. Неправомерната и несъвместима помощ следва да се възстанови от операторите на платформи независимо дали са преки или косвени бенефициери.

(290)

Неутрален по отношение на технологията търг е този, който изпълнява две кумулативни условия: i) търгът се отнася изключително до разширяване на покритието на цифрова телевизия (а не на цифровата наземна телевизия) и ii) техническите спецификации на търга допускат технологии, различни от наземните. Един търг не може да се смята за неутрален по отношение на технологията, ако неговите технически спецификации изискват закупуване или използване на хардуер за предаване или пренос на цифров наземен телевизионен сигнал.

(291)

В случаите, когато неправомерната помощ е била предоставена след търг за разширяване на покритието, който не е неутрален по отношение на технологията, държавата членка трябва да определи търговете като попадащи в категорията на доставка на хардуер или разширяване на покритие при условията, посочени по-долу.

(292)

С търговете за разширяване на покритието на предприятието, спечелило поръчката, се възлага мисията да осигури (включително и да изгради) функционираща мрежа за цифрова наземна телевизия. За тази цел необходимите задачи включват проектиране и инженеринг на мрежата, пренос на сигнала, разполагане на мрежата и доставка на необходимото оборудване. Търговете за разширяване на покритието включват и случаите, когато се извършва доставка на оборудване и мрежовият оператор има право да експлоатира, използва или да се възползва от това оборудване, независимо от собствеността върху него. Освен това търговете за разширяване на покритието обикновено включват допълнителни договори, свързани с цифровизацията на предавателни центрове или с изграждането на нови предавателни центрове (като например дейности по адаптация на жилища, енергоснабдяване, „стриктна поддръжка“, договори за лизинг, проучвания, свързани с безопасността и здравето.)

(293)

При търговете за доставка на хардуер от спечелилото предприятие се изисква да осигури необходимото оборудване за модернизиране на мрежата. За тази цел необходимите задачи включват доставка, инсталиране и привеждане в експлоатация на оборудването, както и обучение на персонала. За тези търгове за доставка на оборудване не се изисква възстановяване. С други думи, доставчиците само на хардуер нямат задължение да върнат помощта. Когато търг води до цифровизиране на съществуваща наземна мрежа обаче, включително, в зависимост от случая, предоставяне на оборудване, което се експлоатира или използва от мрежови оператор или от което мрежовият оператор се възползва, тази помощ се възстановява от мрежовия оператор, тъй като този търг следва да бъде определен като търг за разширяване на покритието.

(294)

След като е определила тези търгове за разширяване на покритието, Испания трябва да възстанови помощта, отпусната след търг, който не е неутрален по отношение на технологията. Освен търговете, които самата Комисия смята за неутрални по отношение на технологията, ако според Испания други търгове отговарят на двете условия, тя ще предостави на Комисията съответната тръжна документация.

Пример

Сред търговете, разгледани от Комисията, търгът, организиран от автономната област Естремадура, се дава като пример за процедура за разширяване на покритието, която не е неутрална по отношение на технологията (200). Въпреки заглавието на търга, което се отнася само до доставката на хардуер, всъщност предметът на търга включва проектиране и разгръщане на мрежата (201). Поради спецификациите търгът не е неутрален по отношение на технологията (202), независимо от въвеждането на клауза, която на пръв поглед е клауза за технологична неутралност (203).

Друг пример за търг за разширяване на покритието, който не е неутрален по отношение на технологията, е организираният от публичното предприятие „Agencia de Informática y Comunicaciones de la Comunidad de Madrid“ (AICCM) в автономна област Мадрид (204). В този случай и заглавието, и съдържанието на търга показват, че това е търг за разширяване (205), насочен само към наземната платформа (206).

(295)

Търговете се категоризират не само според заглавието, а преди всичко според тяхното съдържание, тъй като само заглавието не позволява да се определи ясно техният обхват.

(296)

Помощта, отпусната вследствие на търгове за разширяване на покритието, които не са неутрални по отношение на технологията, подлежи на възстановяване.

(297)

По-долу са представени различни категории бенефициери на държавна помощ. Въз основа на получената информация от Испания автономните области и приблизителните категории помощи са описани в таблици. Тъй като Испания не е предоставила пълна информация относно бенефициерите на помощта, тя трябва да категоризира бенефициерите в различните категории по-долу и да представи на Комисията съответните подкрепящи доказателства. Както вече бе подчертано в съображение 233, режимът сам по себе си е дискриминационен.

(298)

В допълнение, преобладаващата част от търговете за разширяване, прегледани от Комисията, са категоризирани като несъответстващи на принципа на технологична неутралност. Независимо от това Комисията е доказала също, че в изключителни отделни случаи не може да се изключи възможността за неутралност на търга по отношение на технологията.

(299)

Следователно Испания трябва да посочи и да представи достатъчно доказателства за конкретни търгове, които са неутрални по отношение на технологията въз основа на условията, определени в съображение 294 по-горе.

(300)

В случаите, когато автономните области са организирали търгове за разширяване на покритието, които не са технологично неутрални, какъвто е случаят на Естремадура, посочен в горния пример, спечелилите такива търгове са преки бенефициери на неправомерната помощ, която подлежи на възстановяване. Сумата, която трябва да бъде възстановена, е равна на цялата сума, получена от спечелилите търговете за разширяването, както и за всички допълнителни услуги (като жилища, ремонтни дейности, доставка на енергия и др.), ако има такива. За избягване на съмнения, когато една и съща инфраструктура или услуги обслужват или са обслужвали както предаването на частни канали в зона II, така и на обществени канали в зона I, испанските органи не следва да изключват възстановяването поради двойното използване на инфраструктурата или услугата, а следва да определят разходите pro quota, свързани със зона II, и да възстановят съответната помощ. От информацията, получена от Испания, Комисията е установила, че (най-малкото) автономните области Андалусия, Естремадура, Мурсия, Ла Риоха и област Валенсия са провеждали търгове за разширяване на покритието, които не са неутрални по отношение на технологията.

(301)

В случаите, когато неправомерна помощ за модернизиране на наземната мрежа е била предоставена на градски съвети, извършващи дейност на оператори на мрежи, преките бенефициери на помощта са градските съвети. Сумата за възстановяване е равна на цялата сума, която градските съвети са получили от централните и регионалните органи за разширяване на покритието на техните мрежи. Въз основа на получената информация от Испания Комисията е установила, че това е приложимо най-малкото за някои от градските съвети в автономните области Андалусия, Канарски острови и Мурсия (списъкът не е изчерпателен). Ако общинският съвет сключи договор за разширяване на покритието, включително за доставка на необходимия хардуер, с компания, която е мрежов оператор, в този случай бенефициер на помощта е мрежовият оператор, а сумата, която трябва да бъде възстановена, е пълният размер на публичните средства, получени от мрежовия оператор.

(302)

В Мурсия с помощта на паричните средства, получени от регионалните органи и МПТТ, градските съвети са организирали почти всички от установените 143 тръжни процедури. Доколкото поръчките не са възложени на мрежови оператори и не са de minimis, те попадат в тази категория.

(303)

В случаите на автономните области, когато разширяването на покритието на мрежата е осъществено от публично предприятие, извършващо дейност на оператор на мрежа, това предприятие се смята за пряк бенефициер и от него се изисква възстановяване. Според констатациите на Комисията в тази категория попадат Aragón Telecom, Gestión de Infraestructuras Públicas de Telecomunicaciones del Principado de Asturias, S.A., Multimedia de les Illes Balears S.A., Instituto Tecnologico de Canarias, Sociedad Regional de Cantabria I+D+I (IDICAN), Funda ción Centro Tecnológico en Logística Integral de Cantabria (CTL), Promoción de Viviendas, Infraestructuras y Logística, S.A в Кастилия и Леон (Provilsa), Redes de Telecomunicación Galegas Retegal, S.A. (Retegal), Obras Publicas y Telecomunicaciones De Navarra, S.A. (Opnatel), Itelazpi S.A., Centre de Telecomunicacions i Tecnologies de la Informació (CTTI) в Каталония и Agencia de Informática y Comunicaciones de la Comunidad de Madrid (AICCM). Сумата за възстановяване е пълният размер на средствата за разширяването, получени от органите.

(304)

В тези случаи обаче не се изключва възможността публичните предприятия сами да са осъществили част от разширяването, а част от него да са възложили на оператори на мрежи чрез търг. В последния случай неправомерната помощ на практика е била прехвърлена на предприятията, които са спечелили търговете, и следователно те са ефективните, макар и косвени, бенефициери на помощта. Ето защо, за да се избегне двойното възстановяване, неправомерната помощ се възстановява от действителните бенефициери, т.е. а) от публичните предприятия — за получената сума за разширяване минус средствата, прехвърлени на оператори на мрежи след търгове за разширяване на покритието, които не са неутрални по отношение на технологията, и б) от операторите на мрежи — за сумата на възложените поръчки след търг за разширяване на покритието, който не е неутрален по отношение на технологията, организиран от съответното публично предприятие.

(305)

В случая на Мадрид, където търг, организиран от публичното предприятие (AICCM), е представен от Комисията като пример за търг за разширяване на покритието, който не е технологично неутрален (вж. съображение 294), сумата от 3 622 744 EUR, отпусната на предприятието изпълнител Retevisión S.A., трябва да бъде възстановена в пълен размер от Retevisión като предприятие, спечелило търг, който не е технологично неутрален, и да бъде приспадната от сумата за възстановяване от AICCM, публичното предприятие, което е прекият бенефициер (208).

(306)

По отношение на помощта за поддръжка и експлоатация на мрежи за DTT Комисията смята, че операторите на тези мрежи са бенефициери на помощта за поддръжка и експлоатация. Следователно помощта трябва да бъде възстановена от тези оператори на мрежи.

(307)

В случаите, когато отделни бенефициери са получили финансиране до размера на праговете, установени в Регламент (ЕО) № 1998/2006 (209), това финансиране не се смята за държавна помощ, ако са изпълнени всички установени в този регламент условия, и не подлежи на възстановяване.

(308)

Възстановяването се извършва от датата, на която бенефициерите са се възползвали от предимството, т.е. когато помощта е предоставена на разположение на бенефициера, като се дължат лихви до датата на действителното ѝ възстановяване.

(309)

Трябва да се отбележи, че както е посочено в съображение 9, след приемането на решението от 2013 г. Комисията даде време на Испания до 31 октомври 2014 г. да организира технологично неутрални търгове, при условие че всички автономни области организират такива търгове в рамките на крайния срок. Това условие обаче не е изпълнено и следователно горният преходен период няма значение за целите на възстановяването: незаконната помощ, предоставена между 19 юни 2013 г. и 31 октомври 2014 г., трябва да бъде възстановена от Испания.

(310)

Комисията установява, че Кралство Испания е приложило неправомерно помощта за операторите на наземната телевизионна платформа за разширяване на покритието на цифрова наземна телевизия в отдалечени и слабо урбанизирани райони на Испания в нарушение на член 108, параграф 3 от ДФЕС. Помощта, включително (текущата) помощ за експлоатация и поддръжка, следва да бъде възстановена от операторите на платформи, които са преки или косвени бенефициери. Това включва местни корпорации, в случаите когато те извършват дейност на оператори на платформи,