(1)

В член 193 от Директива 2006/112/ЕО се предвижда, че данъчно задълженото лице, извършващо доставки на стоки и услуги, е платец на данъка върху добавената стойност (ДДС) пред данъчните органи в общия случай.

(2)

С писмо, заведено в Комисията на 15 март 2021 г., Федерална република Германия („Германия“) подаде искане до Комисията да ѝ бъде предоставено разрешение да прилага специална мярка за дерогация от член 193 от Директива 2006/112/ЕО по отношение на лицата — платци на ДДС, в случаите на прехвърляне на квоти за емисии, търгувани в рамките на национална система за търговия съгласно Закона за търговията с квоти за емисии от горива (Gesetz über einen nationalen Zertifikatehandel für Brennstoffemissionen – ‘BEHG) от 12 декември 2019 г. („искането“).

(3)

В съответствие с член 395, параграф 2, втора алинея от Директива 2006/112/ЕО с писма от 7 април 2021 г. Комисията препрати искането до останалите държави членки, а с писмо от 8 април 2021 г. уведоми Германия, че разполага с цялата информация, необходима за разглеждане на искането.

(4)

Разпоредбите на член 199а, параграф 1, букви а) и б) от Директива 2006/112/ЕО позволяват на държавите членки да определят като лица — платци на ДДС данъчно задължените лица, които получават прехвърляния на квоти за емисии на парникови газове съгласно определенията в член 3 от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (2), както и прехвърляния на други единици, които операторите биха могли да използват за постигане на съответствие с посочената директива („механизъм за обратно начисляване“). Тези разпоредби бяха включени в Директива 2006/112/ЕО посредством Директива 2010/23/ЕС на Съвета (3) с цел да се подпомогне борбата с измамите с ДДС. Прилагането на механизма за обратно начисляване по отношение на търговията с емисии на парникови газове съгласно член 199а, параграф 1, букви а) и б) от Директива 2006/112/ЕО е ограничено до размера на квотите, търгувани в рамките на схемата на ЕС за търговия с емисии („СТЕ на ЕС“).

(5)

С BEHG Германия е въвела нормативна уредба за национална схема за търговия с емисии, която обхваща емисии, които не попадат в обхвата на СТЕ на ЕС. Следователно разпоредбите на член 199а, параграф 1, букви а) и б) от Директива 2006/112/ЕО не предоставят правно основание за прилагане на механизма за обратно начисляване по отношение на търговията с квоти съгласно BEHG.

(6)

Според Германия търговията с квоти е особено уязвима по отношение на измами с ДДС. Търговията с квоти за емисии на горива съгласно BEHG може да се използва с цел измама по същия начин, както и търговията с квоти съгласно СТЕ на ЕС. Квотите за емисии могат да бъдат обменяни бързо, многократно и лесно. Поради това е много трудно за органите да установят такива промени на собствеността и да гарантират, че се събира правилния размер на данъка. Приобретателят на квотите, в качеството си на данъчно задължено лице с право на приспадане, би могъл да приспадне начисления ДДС, без доставчикът да е платил на данъчните органи фактурирания данък върху оборота. По-специално участието във веригата на доставки на „липсващи търговци“, които бързо изчезват или не притежават активи, възпрепятства събирането на укрития данък от страна на органите, което оказва отрицателно въздействие върху бюджета. С цел да бъдат компенсирани загубите за държавния бюджет, Германия поиска разрешение за дерогация от член 193 от Директива 2006/112/ЕО, за да прилага механизма за обратно начисляване по отношение на прехвърлянето на квоти за емисии.

(7)

Определянето на получателя, който е данъчно задължено лице, като лице — платец на ДДС, в тези конкретни случаи ще опрости процедурата за събиране на ДДС и ще предотврати отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци. Поради това на Германия следва да бъде разрешено да прилага механизма за обратно начисляване по отношение на прехвърлянето на квоти за емисии, търгувани в рамките на национална система за търговия съгласно BEHG („специалната мярка“).

(8)

Специалната мярка следва да се предостави за ограничен срок. Поради това следва да се разреши на Германия да прилага специалната мярка до 31 декември 2024 г.

(9)

Предвид обхвата и безпрецедентния характер на специалната мярка, е важно въздействието ѝ да бъде оценено. Ето защо, ако Германия желае срокът на действие на специалната мярка да бъде удължен и след 2024 г., тя следва най-късно до 31 март 2024 г., заедно с искането за удължаване на срока на действие на мярката, да представи на Комисията доклад, включващ преглед на специалната мярка. Този доклад следва да включва оценка на въздействието на специалната мярка върху борбата с измамите с ДДС и броя на търговците и сделките, засегнати от специалната мярка.

(10)

Специалната мярка няма да окаже отрицателно въздействие върху собствените ресурси на Съюза от ДДС,