(1)

В член 13 от Регламент (ЕС) № 648/2012 е предвиден механизъм за оправомощаване на Комисията да приема решения за еквивалентност, чрез които правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби на трета държава се обявяват за еквивалентни на изискванията, установени в членове 4, 9, 10 и 11 от Регламент (ЕС) № 648/2012, така че когато контрагенти встъпват в трансакции, попадащи в обхвата на посочения регламент, и поне един от контрагентите е установен в тази трета държава, следва да се счита, че те са изпълнили горепосочените изисквания, ако са спазени изискванията, посочени в правния режим на тази трета държава. Предоставянето на статут на еквивалентност допринася за постигането на крайната цел на Регламент (ЕС) № 648/2012, а именно да се намали системният риск и да се подобри прозрачността на пазара на деривати чрез осигуряване на последователно прилагане на международно равнище на принципите, договорени с трети държави и предвидени в посочения регламент.

(2)

В член 11, параграфи 1 — 3 от Регламент (ЕС) № 648/2012, допълнен с Делегиран регламент (ЕС) № 149/2013 на Комисията (2) и Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251 на Комисията (3), са установени правните изисквания на Съюза по отношение на своевременното потвърждаване на условията на договорите за извънборсови деривати, извършването на компресиране на портфейл и условията, при които портфейлите се съгласуват във връзка с договори за извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг чрез централен контрагент („ЦК“). Освен това в посочените разпоредби се определят задълженията за оценка и разрешаване на спорове, приложими по отношение на тези договори („техники за намаляване на операционния риск“), както и задълженията за размяна на обезпечения („допълнителни обезпечения“) между контрагентите.

(3)

За да може правният, надзорният и правоприлагащият режим на дадена трета държава да се счита за еквивалентен на режима на Съюза по отношение на техниките за намаляване на операционния риск и изискванията за допълнителни обезпечения, резултатите по същество от приложимите правни, надзорни и правоприлагащи разпоредби следва да бъдат еквивалентни на изискванията на Съюза по член 11 от Регламент (ЕС) № 648/2012 и да гарантират защита на професионалната тайна, която е еквивалентна на защитата, предвидена в член 83 от посочения регламент. Освен това еквивалентните правни, надзорни и правоприлагащи разпоредби следва да се прилагат в тази трета държава ефективно и по справедлив начин, който не води до нарушаване на конкуренцията. Целта на оценката на еквивалентността следователно е да се провери дали правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби на дадена трета държава гарантират, че договорите за извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг чрез ЦК и при които поне един от контрагентите е установен в тази трета държава, не излагат финансовите пазари в Съюза на по-голям риск и съответно не водят до неприемливи равнища на системен риск в Съюза.

(4)

На 1 октомври 2013 г. Комисията получи техническото становище на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) относно правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби в Хонконг (4), включително по отношение на техниките за намаляване на операционния риск, приложими за договори за извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг чрез ЦК. В техническото си становище ЕОЦКП стигна до заключението, че тъй като Хонконг все още е в процес на финализиране на регулаторния режим за задължението за клиринг, нефинансовите контрагенти и техниките за намаляване на риска за договори, за които не е извършен клиринг, органът не е в състояние да извърши убедителен и пълен анализ и да предостави техническо становище по тези въпроси.

(5)

Комисията взе под внимание промените в нормативната уредба, настъпили в Хонконг след 2013 г., и извърши сравнителен анализ на правните, надзорните и правоприлагащите изисквания, приложими в тази държава. Тя също така направи оценка на това дали резултатите от тези изисквания и тяхната целесъобразност за намаляване на рисковете, произтичащи от договори за извънборсови деривати рискове, за които не е извършен клиринг чрез ЦК, могат да се считат за еквивалентни на резултатите от съответните изисквания, установени в Регламент (ЕС) № 648/2012.

(6)

Правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби, приложими за лицензирани институции (authorized institutions —AI) (както са определени в член 2(1) от Наредбата за банките (Banking Ordinance — BO), състоящи се от лицензирани банки, банки с ограничен лиценз и дружества, приемащи депозити) в Хонконг за сделки по договори за деривати, за които не е извършен централизиран клиринг, се съдържат в Ръководството относно надзорната политика, модул CR-G-14, озаглавен „Сделки с извънборсови деривати, за които не се извършва централизиран клиринг — допълнителни обезпечения и други стандарти за ограничаване на риска“ („Ръководството относно политиката“), издадено от Органа на Хонконг по паричната политика (Hong Kong Monetary Authority — HKMA), което представлява обвързващо ръководство, издадено по силата на член 7(3) от ВО. Съгласно BO основната функция на HKMA е да насърчава цялостната стабилност и ефективното функциониране на банковата система чрез регулиране на банковата дейност и дейността по приемане на депозити, както и надзора върху AI и техните стопански дейности. Целта на Ръководството относно политиката е да се определят минимални стандарти, които HKMA очаква от AI да възприемат във връзка с допълнителните обезпечения и другите техники за намаляване на риска за сделки с извънборсови деривати, за които не е извършен централизиран клиринг. Ръководството относно политиката е публикувано за първи път на 27 януари 2017 г. и е актуализирано на 11 септември 2020 г. Някои от изискванията в него подлежат на поетапно въвеждане в съответствие с международната рамка и са съобразени със съществуващото поетапно въвеждане, предвидено в Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251 на Комисията. Неспазването на обвързващото ръководство може да доведе до преразглеждане на критериите за лицензиране, посочени в седмото приложение към BO, и — като се има предвид резултатът от прилагането на това обвързващо ръководство — то може да се счита за еквивалентно на правно изискване в контекста на настоящото решение.

(7)

Ръководството относно политиката се прилага за деривати, при които не е извършен централизиран клиринг, с изключение на валутни форуърди и суапове, при които сетълментът се извършва с физическа доставка, валутни сделки, включени в кръстосани валутни суапове, свързани с размяна на главница, стокови форуърди, при които сетълментът се извършва с физическа доставка, и до второ нареждане — опции върху единични акции, опции върху кошница от капиталови инструменти и опции върху капиталови индекси, за които не е извършен централизиран клиринг. За целите на Ръководството относно политиката „дериват, за който не е извършен централизиран клиринг“ означава извънборсов дериват (съгласно определението в член 1B, част 1 от приложение 1 към Наредбата за ценните книжа и фючърсите (Securities and Futures Ordinance — SFO), за който не е извършен клиринг чрез централен контрагент (както е определено в член 2(1) от Банковите (капиталовите) правила). Определението за „дериват, при който не е извършен централизиран клиринг“ следва да се счита за еквивалентно на определението за извънборсови деривати в Регламент (ЕС) № 648/2012. Поради това настоящото решение следва да се отнася за разпоредбите, приложими за извънборсовите деривати, които са предмет на допълнителни обезпечения съгласно Ръководството относно политиката.

(8)

Ръководството относно политиката като цяло се прилага за трансакции с деривати, за които не е извършен централизиран клиринг и които са сключени между AI и „обхванатите субекти“. За целите на Ръководството „обхванати субекти“ означава финансови контрагенти, значими нефинансови контрагенти или други субекти, посочени от HKMA, с изключение на централни правителства, централни банки, субекти от публичния сектор, многостранни банки за развитие и Банката за международни разплащания. Съгласно Ръководството относно политиката „финансов контрагент“ означава всеки субект, за период от една година, считано от 1 септември всяка година до 31 август на следващата година, ако средната съвкупна условна стойност на дериватите, за които не е извършен централизиран клиринг, на този субект или групата, към която той принадлежи, надвишава 15 млрд. хонконгски долара и субектът извършва предимно някоя от следните дейности: банкова дейност, търговия с ценни книжа, управление на схеми на пенсионни фондове, застрахователна дейност, предоставяне на услуги за парични преводи или обмен на парични средства, кредитиране, секюритизация (освен когато и доколкото свързаното дружество със специална цел сключва сделки с деривати, за които не е извършен централизиран клиринг, единствено с цел хеджиране), управление на портфейли (включително управление на активи и управление на фондове) и дейности, които са спомагателни за извършването на тези дейности. Съгласно Ръководството относно политиката „значим нефинансов контрагент“ означава всеки субект, различен от финансов контрагент, за период от една година, считано от 1 септември всяка година до 31 август на следващата година, който има или групата, към която принадлежи, има деривати, при които не е извършен централизиран клиринг, със средна съвкупна условна стойност, надхвърляща 60 млрд. хонконгски долара. Следователно определението за „обхванати субекти“ до голяма степен съответства на определението за „финансов контрагент“ в член 2, точка 8 от Регламент (ЕС) № 648/2012, като същевременно изключва по подобен начин дружествата със специална цел, когато сделката се извършва единствено с цел хеджиране.

(9)

Ръководството относно политиката съдържа задължения, подобни на предвидените в член 11, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 648/2012 и в Делегиран регламент (ЕС) № 149/2013. По-специално глава 4 от Ръководството относно политиката („Стандарти за намаляване на риска“) съдържа специфични изисквания по отношение на своевременното потвърждаване, компресирането на портфейли, съгласуването на портфейли, оценката на сделките и разрешаването на спорове, приложими за договори за извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг чрез ЦК, които биха могли да се считат за еквивалентни на предвидените в правото на Съюза.

(10)

Поради това по отношение на дериватите, за които не е извършен централизиран клиринг, обхванати от Ръководството относно политиката, приложимите правни, надзорни и правоприлагащи разпоредби следва да се считат за еквивалентни на изискванията, посочени в член 11, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 648/2012 по отношение на своевременното потвърждаване, компресирането и съгласуването на портфейли, оценката, както и разрешаването на спорове, приложими за договори за извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг чрез ЦК.

(11)

Съгласно Ръководството относно политиката вариационният маржин трябва да бъде разменян, а първоначалният маржин трябва да бъде предоставян и събиран за всички нови сделки с деривати, за които не е извършен централизиран клиринг — с изключение на валутни форуърди и суапове, при които сетълментът се извършва с физическа доставка, валутни сделки, включени в кръстосани валутни суапове, свързани с размяна на главница, стокови форуърди, при които сетълментът се извършва с физическа доставка, и до второ нареждане — опции върху единични акции, опции върху кошница от капиталови инструменти и опции върху капиталови индекси, при които не е извършен централизиран клиринг — между AI и даден обхванат субект съгласно международно договореното поетапно въвеждане, при което праговете, изразени в хонконгски долари, следва да се считат за еквивалентни на праговете, използвани в Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251. Подобни изключения за валутни форуърди и суапове, при които сетълментът се извършва с физическа доставка, и за опции върху единични акции или опции върху индекси са предвидени в членове 37 и 38 от Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251. Поради това настоящото решение следва да се прилага само за договорите за извънборсови деривати, които подлежат на изискванията за допълнително обезпечение в съответствие с Регламент (ЕС) № 648/2012 и Ръководството относно политиката.

(12)

В съответствие с Ръководството относно политиката вариационният маржин трябва да се изисква не по-късно от края на следващия работен ден и да се събира не по-късно от два работни дни, след като е бил поискан. В бележка под линия 64 към Ръководството относно политиката се посочва, че ако вариационният маржин се разменя не всеки ден, а по-рядко, броят на дните между събирането на вариационния маржин следва да се добави към 10-дневния период, използван за изчисляването на първоначалния маржин при подхода на вътрешния модел. В случай че вариационният маржин се разменя с различна честота между изчисленията на размера на първоначалния маржин, броят на дните, които трябва да се добавят към 10-дневния период, следва да бъде максималният брой дни между моментите на събиране на вариационния маржин в рамките на този период.

(13)

В Ръководството относно политиката е предвиден комбиниран минимален размер на прехвърляемите средства за първоначален и вариационен маржин от 3,75 млн. хонконгски долара, докато в член 25 от Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251 е предвидена сума в размер на 500 000 EUR. Като се има предвид незначителната разлика в стойността на тези суми и общата цел на Ръководството относно политиката и на Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251, тези суми следва да се считат за еквивалентни.

(14)

Изискванията в Ръководството относно политиката за изчисляването на първоначалния маржин следва да се считат за еквивалентни на изискванията, установени в Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251. Подобно на стандартизирания метод за изчисляване на първоначалния маржин, посочен в приложение IV към Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251, Ръководството относно политиката позволява използването на стандартизиран подход, еквивалентен на подхода, определен в посоченото приложение IV. Като алтернатива, съгласно Ръководството относно политиката за целите на изчисляването на първоначалния маржин могат да бъдат използвани вътрешни модели или модели на трета страна, ако тези модели съдържат някои специфични параметри, еквивалентни на определените в Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251, включително минималните доверителни интервали и рисковите маржин периоди, както и някои данни за минали периоди, в т.ч. кризисни периоди. AI трябва да поиска официално одобрение от HKMA, преди да използва вътрешен модел или модел на трета страна (с изключение на стандартен за целия сектор модел за изчисляване на първоначален маржин, който AI може да приложи, след като е уведомил HKMA за намерението си да го използва, и по отношение на който HKMA ще извърши преглед след прилагането).

(15)

Изискванията в Ръководството относно политиката по отношение на допустимото обезпечение и начините, по които това обезпечение се държи и се отделя, следва да се считат за еквивалентни на установените в член 4 от Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251. Ръководството относно политиката съдържа еквивалентен списък на допустимите обезпечения и AI трябва да разполагат с подходящи механизми за контрол, за да се гарантира, че събраните обезпечения не носят значителен утежняващ риск или значителен риск от концентрация. Концентрацията следва да се оценява от гледна точка на отделния емитент, вида на емитента и вида актив. Поради това правилата за допълнителното обезпечение за договори за извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг чрез ЦК, съдържащи се в Ръководството относно политиката, следва да се считат за еквивалентни на предвидените в член 11, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 648/2012.

(16)

Що се отнася до нивото на защита на служебната тайна, главният изпълнителен директор на HKMA и служителите на HKMA трябва да спазват член 120(1) от BO, за да опазват и да подпомагат опазването на поверителността по отношение на всякакви въпроси, свързани с дейността на всякакви лица, с които въпроси може да са се запознали при изпълнението на всякакви функции по силата на BO. Освен при предвидените изключения, те не трябва да съобщават за такива въпроси на друго лице (различно от лицето, за което се отнася тези въпроси) и не трябва да допускат или да разрешават на друго лице достъп до документи, които те притежават, съхраняват или контролират. Лице, което наруши някое от тези изисквания, се наказва с глоба и лишаване от свобода. В член 120(1) от BO се предвиждат разпоредби за служебната тайна, включително за защитата на поверителната информация, споделяна от HKMA (посредством приложимите канали за законно разкриване) с трети страни, които следва да се считат за еквивалентни на посочените в дял VIII от Регламент (ЕС) № 648/2012.

(17)

Що се отнася до ефективния надзор и прилагане на правните разпоредби за сделките с договори за деривати, при които не е извършен централизиран клиринг в Хонконг, HKMA носи основната отговорност за наблюдението и налагането на спазване на Ръководството относно политиката чрез своя текущ основан на риска надзорен подход по отношение на AI. Надзорните мерки, които HKMA може да предприеме, включват изискване съответната AI да представи доклад съгласно член 59(2) от BO с цел установяване на първопричините за евентуални слабости в практиките за допълнително обезпечение или намаляване на риска с оглед на бъдещото им коригиране, както и издаване на указания съгласно член 52 от BO за AI, изискващи от нея да укрепи своите системи за вътрешен контрол. Освен това спазването на Ръководството относно политиката се отразява в оценката CAMEL на AI и/или в оценката при процеса на надзорен преглед. При значително отклонение от разпоредбите на Ръководството относно политиката HKMA може да реши да извърши преглед на това дали AI продължава да отговаря на критериите за лицензиране, установени в седмото приложение към BO, и дали нейното управление продължава да бъде подходящо и да съответства на нейната роля. Освен това, въпреки че обикновено не го упражнява, HKMA има правомощието да отнеме или да спре действието на лиценза на дадена AI. Тези правомощия са предвидени в членове 22(1), 24(1) и 25(1) от BO. Следва да се счита, че тези разпоредби осигуряват ефективното прилагане на съответните правни, регулаторни и правоприлагащи разпоредби съгласно Ръководството относно политиката по справедлив начин, който не води до нарушаване на конкуренцията, и осигуряват ефективен надзор и правоприлагане, еквивалентни на надзорните и правоприлагащите разпоредби, съществуващи в правната уредба на Съюза.

(18)

С настоящото решение се признава еквивалентността на регулаторните изисквания, определени в Ръководството относно политиката, приложими по отношение на договорите за извънборсови деривати към момента на приемането на настоящото решение. Комисията, в сътрудничество с ЕОЦКП, ще наблюдава редовно промените в правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби за тези договори за извънборсови деривати и последователното и ефективно прилагане на тези разпоредби по отношение на своевременното потвърждаване, компресирането и съгласуването на портфейли, оценяването, разрешаването на спорове и изискванията за допълнително обезпечение, приложими за договорите за извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг чрез ЦК, въз основа на които разпоредби е взето настоящото решение. В рамките на осъществяваното от Комисията наблюдение тя може да поиска от HKMA да предостави информация за промените в нормативната и надзорната уредба. Комисията може да предприеме специален преглед по всяко време, когато съответните промени налагат тя да преразгледа статута на еквивалентност, предоставен с настоящото решение. Такова преразглеждане може да доведе до отмяна на настоящото решение, в резултат на което контрагентите автоматично отново биха подлежали на всички изисквания, определени в Регламент (ЕС) № 648/2012.

(19)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Европейския комитет по ценни книжа,