(1)

Агентите за биологичен контрол са естествени врагове, антагонисти или конкуренти, или пък други организми, използвани за контрол, било пряко или непряко, на вредителите по растенията, включително карантинните вредители, чрез контрол на техните вектори, плевелите и инвазивните чужди растения.

(2)

За целите на настоящото решение са обхванати само безгръбначни агенти за биологичен контрол, като например насекоми, включително мъжки стерилни насекоми, акари и нематоди (АБК).

(3)

Между държавите членки съществуват големи различия в подхода и видовете разпоредби, които прилагат спрямо освобождаването, оценката и движението на АБК. АБК обаче не познават граници и могат да се разпространяват отвъд териториите, където са били съзнателно освободени с цел контрол на вредители по растенията, плевели и инвазивни чужди растения.

(4)

Често използвани в оранжерийното производство, АБК добиват все по-голямо значение за устойчивото селско и горско стопанство, а именно в контекста на интегрираното управление на вредителите и биологичното земеделие. Устойчивите селскостопански системи имат решаващ принос за прехода на Съюза към устойчиви продоволствени системи, както е посочен в съобщението на Комисията „Стратегия „От фермата до трапезата“ за справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система“ и съобщението на Комисията за „Европейския зелен пакт“ и подкрепян от бъдещата обща селскостопанска политика. Използването на АБК в този контекст спомага за намаляването на зависимостта от химически продукти за растителна защита.

(5)

Регламент (ЕС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета (1) има за цел да защити Съюза от въвеждането на нови вредители, като същевременно направи борбата със съществуващите вредители по-ефективна. Фитосанитарната политика, изложена в посочения регламент, се съсредоточава по-специално върху скрининга за нови вредители по растенията в световен мащаб, предотвратяването на навлизането на такива вредители по растенията на територията на Съюза и – в случай че са въведени – ранното им откриване и ликвидиране.

(6)

Навлизането, установяването и разпространението на вредители по растенията може да застраши устойчивостта на селското стопанство, горите, естествената околна среда, биологичното разнообразие и екосистемите. Глобализацията на търговията, движението на хора, изменението на климата и екстремните метеорологични явления способстват за широкото разпространение на вредители и фитосанитарни рискове. Новите екзотични видове вредители са заплаха и за съществуващите системи на Съюза за производство на селскостопански продукти и продукти на горското стопанство, както и за местната флора и фауна. Въвеждането на естествен враг от региона, от който идва вредителят, може да допринесе за подходяща стратегия за контрол, но да носи и рискове за местната флора и фауна. Поради това преди въвеждането на всеки АБК трябва да се направи научна оценка на възможното въздействие върху здравето на растенията и биологичното разнообразие, като се използва стандартна методика, включително относно потенциалните нежелани последици за неприцелните видове, екосистемите и биологичното разнообразие като цяло.

(7)

Отчита се нарастване на използването на АБК поради по-голямото търсене от страна на земеделски стопани, озеленители и градинари, които се стремят да намалят зависимостта си от химически продукти за растителна защита.

(8)

Международните организации, по-специално Организацията на ООН за прехрана и земеделие чрез Международната конвенция по растителна защита (МКРЗ) и Европейската и средиземноморска организация за растителна защита (EPPO), са разработили международни фитосанитарни стандарти и насоки относно безопасното използване на АБК и играят важна роля в разработването на стандарти за анализ на риска и научни изследвания.

(9)

Производителите на АБК, включително малките и средните предприятия (МСП), предоставят иновативни и специфични решения за защита на културите. Контролът на качеството на АБК е съществено изискване за гарантиране на тяхната безопасност и ефективност.

(10)

Един по-последователен подход сред държавите членки би могъл да улесни разработването на и достъпа до пазара за безопасни АБК. Това ще спомогне за създаването на възможности за системите на производство на селското и горското стопанство и за контрол на вредителите по растенията, като същевременно се гарантира опазването на здравето и на околната среда.

(11)

Съветът счита, че е необходимо проучване относно ситуацията в Съюза и вариантите за въвеждане, оценка, производство, предлагане на пазара и използване на АБК на територията на Съюза, за да се подобри тяхната наличност и достъпност за потребителите, като същевременно се гарантира безопасността на хората, животните, растенията, околната среда и продоволствената сигурност, в съответствие с Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (2), и по-специално параграф 10 от него относно прилагането на членове 225 и 241 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

(12)

Тези варианти може да включват оценка на потенциала за хармонизиране на критериите, процедурите и вземането на решения в Съюза; за програмите на Съюза за научни изследвания, иновации и разпространение на знания и за засилено сътрудничество със съответните международни организации с цел да се ускори достъпът до пазара и да се увеличи достъпността на АБК; както и за подкрепа на инвестициите, иновациите и безопасното използване на АБК в контрола на вредителите по растенията като първа стъпка към хармонизирано определение на по-широко понятие за биологичен контрол,