(1)

Пакетът за възстановяване NextGenerationEU („NGEU“) беше приет в контекста на отговора на кризата с COVID-19, за да се финансират инициативи за възстановяване, като същевременно се улеснят екологичният и цифровият преход на икономиката на Европейския съюз. Във връзка с това програми по NGEU са програми, финансирани по член 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/2094 (3), доколкото с тях се изпълняват мерки, посочени в член 1, параграф 2 от същия регламент.

(2)

Съгласно член 5, параграф 1 от Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053 на Комисията се предоставя правомощието да получава от името на Съюза заеми на капиталовите пазари в размер до 750 000 млн. евро по цени от 2018 г., от които до 360 000 млн. евро по цени от 2018 г. могат да се използват за предоставяне на заеми и до 390 000 млн. евро по цени от 2018 г. могат да се използват за разходи.

(3)

Съгласно член 5, параграф 2 от Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053 изплащането на главницата по заетите за разходи средства, както и на съответните лихви, е за сметка на бюджета на Съюза.

(4)

В съответствие с член 15, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2021/241 и член 220, параграф 5, буква д) от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета (4) разходите, свързани със заемането на средства, предоставени съгласно Регламент (ЕС) 2021/241, се поемат от държавата членка бенефициер.

(5)

С прилагането на стратегията на Комисията за диверсифицирано финансиране за изпълнението на операциите по заемане на средства и управление на дълга по линия на NGEU капиталът вече не се набира отделно за всяка трансакция. Съгласно този модел разходите за финансиране бяха ясно установими и свързани с конкретна трансакция по заемане на средства, като свързаните с нея разходи можеха да бъдат прехвърлени на бенефициера по заема заедно с набраните средства от трансакцията по заемане на средства. За разлика от досегашния модел, при стратегията за диверсифицирано финансиране по линия на NGEU плащанията по линия на NGEU следва да бъдат финансирани чрез използване на единен пул от финансиране, съставен от краткосрочни и дългосрочни инструменти за финансиране, от които се черпят средства, когато трябва да се извършат плащания към бенефициерите. Стратегията за диверсифицирано финансиране гарантира най-изгодните условия при заемането на средства в значителен размер с различни срокове до падежа. Поради това за изчисляването и разпределянето на споделените разходи, свързани с всяко плащане, е необходим специален подход, който е справедлив, равноправен и прозрачен.

(6)

За да се гарантира този справедлив, равноправен и прозрачен подход, Комисията следва да прилага обща и единна методика за разходите, приложима както за плащания по заеми, така и за плащания, свързани с външните целеви приходи съгласно член 3, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2020/2094.

(7)

Следва да се използва нова методика за разпределяне на разходите, която да гарантира, че няма кръстосано субсидиране на разходи на една категория бенефициери от друга. Разходите, свързани със заемането на средства на капиталовите пазари, които се разпределят към предоставените заеми, следва да се начисляват изцяло за сметка на държавите членки, които ползват заеми съгласно Регламент (ЕС) 2021/241. Разходите за заемането на средства, разпределени към външните целеви приходи съгласно член 3, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2020/2094, следва да се начисляват изцяло за сметка на бюджета на Съюза въз основа на действителните разходи, направени за набиране и изплащане на съответния дял от набраните средства към различните бенефициери. Методиката следва да обхваща всички направени от Комисията разходи във връзка със заемането на средства по линия на NGEU, включително всички административни разходи, и следва да гарантира, че за всяко плащане се изчисляват различни категории разходи.

(8)

При тази методика за изчисляване и разпределяне на разходите следва да се прави разграничение между три категории разходи: първо, разходи за финансиране, свързани с лихвите и други такси, които Комисията трябва да плати по различните инструменти, емитирани за финансиране на въпросните плащания; второ, разходи за управление на ликвидността, които са разходите във връзка със средства, държани временно по сметки за ликвидност като резерви за покриване на предстоящи плащани;. трето, административни разходи за изграждане и поддържане на техническия и оперативния капацитет за изпълнение на стратегия за диверсифицирано финансиране.

(9)

Изчисляването на разходите за финансиране, които произтичат от трансакции по дългосрочно заемане на средства, следва да се извършва въз основа на разходите, свързани с всички операции по заемане на средства, осъществени по време на шестмесечния период, в рамките на който по принцип се пада датата на плащането. Това обособяване на шестмесечни периоди е оправдано с оглед на необходимостта да се гарантира, че начислените към плащането разходи за финансиране са тясно обвързани с преобладаващите пазарни проценти към момента, в който е направено то, а не се основават на разходи за финансиране в отдалечен период от време. По този начин инструментите за финансиране и свързаните с тях разходи се разпределят към съответните разделения. Точният пул от инструменти за финансиране се определя едва при приключването на шестмесечното времево разделение. Това следва да позволи да се прилагат едни и същи разходи за финансиране за всяко едновременно плащане, разпределено към едно и също времево разделение, и по-специално то следва да гарантира справедлив, равноправен и прозрачен подход за всички държави членки. Държавите членки и бюджетът на Съюза за външните целеви приходи съгласно член 3, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2020/2094 следва да плащат своя съответен дял. По този начин се избягват произволността и случайността, характерни за традиционната система „бек-ту-бек“, при която разходите за всеки конкретен бенефициер бяха условията, които могат да бъдат получени в конкретния ден, в който е извършено заемането на средства. С изключение на първото времево разделение, което следва да обхваща периода от 1 юни 2021 г. до 31 декември 2021 г., всяко времево разделение следва да обхваща период от шест месеца, който започва на 1 януари или на 1 юли. Периодът на активност на последното времево разделение следва да завърши на 31 декември 2026 г., което означава, че има единадесет времеви разделения. Времевите разделения следва да спрат да съществуват, когато финансираните плащания бъдат изцяло погасени.

(10)

Макар че лихвените проценти, начислявани на бенефициерите по заема, ще бъдат стабилни, ще се извършва периодично и пределно преизчисляване на процентите, когато трябва да бъдат заменени инструменти в пула от финансиране с настъпващ падеж. Комисията ще развие капацитета си да използва деривати, като например суапове, за да управлява остатъчния лихвен риск, и ще предложи на държавите членки възможност за отпускане на заеми с фиксиран лихвен процент. Разходите за този механизъм с фиксиран лихвен процент следва да се поемат изцяло и изключително от държавите членки, които се възползват от тази възможност.

(11)

Размерът на плащанията в рамките на дадено времево разделение следва да се равнява на размера на дългосрочните инструменти за финансиране, разпределени към това времево разделение. В повечето случаи плащанията на набраните средства ще се извършва и ще бъде разпределено към същото времево разделение като емисията на дългосрочните инструменти за финансиране, използвани за набиране на тези средства. Непредвидени закъснения при извършване на плащанията могат обаче да доведат до ситуации, при които средствата от дългосрочно финансиране са били набрани, но не могат да бъдат изплатени по първоначалния график. В този случай плащането може да бъде забавено и да се извърши през периода на следващото времево разделение. Ако обаче средствата за тези конкретни нужди от финансиране вече са били набрани и разпределени към предишното времево разделение, те не могат да бъдат използвани за други нужди в рамките на това времево разделение. При тези обстоятелства би следвало да е възможно свързаните плащания да бъдат разпределени към времевото разделение, към което са разпределени инструментите за финансиране. Също така би следвало да е възможно разпределянето на дългосрочни инструменти от следващото времево разделение към предходното времево разделение, в случай че размерът на дългосрочните инструменти за финансиране на това времево разделение не е достатъчен, за да покрие размера на плащанията.

(12)

Комисията ще трябва също да предвижда нуждите от плащания в предходното времево разделение, които ще възникнат в началния етап на следващото времево разделение. За да бъдат обхванати такива ситуации и да се гарантира, че Комисията разполага с наличните ресурси при изгодни условия, за да може да направи плащания, които са близки във времето до прехода между времевите разделения, Комисията следва да има възможността да разпределя дългосрочни инструменти за финансиране към следващото времево разделение.

(13)

Способността да се управлява ликвидността на операциите по финансиране чрез достъп до заемане на краткосрочни средства на пазара и парични наличности за пруденциални цели е централна и определяща характеристика на стратегията за диверсифицирано финансиране. Това управление на ликвидността ще позволи на Комисията да отговори на всички нужди от плащания и да адаптира емисиите към пазарните условия. Този капацитет поражда разходи за набиране на средства чрез емитиране на краткосрочни ценни книжа и разходи за временното държане на някои набрани средства по сметка за ликвидност с цел да се гарантира възможността при поискване да могат да бъдат извършвани всички плащания. С настоящото решение следва да се установи основата за изчисляване на тези разходи за ликвидност и за начисляването им по справедлив и равноправен начин на всички съответни бенефициери на набрани средства в хода на съответната година.

(14)

Нужди от плащания, които надвишават размера на дългосрочните инструменти за финансиране, разпределени към съответното времево разделение, или лихвени плащания могат да доведат до недостиг на ликвидност на дадено времево разделение. Нужди от плащания, които са по-малки от размера на дългосрочните инструменти за финансиране, разпределени към съответното времево разделение, или погасителни плащания, получени по линия на NGEU във връзка с дължимите плащания, разпределени към времевото разделение, могат да доведат до излишък на ликвидност. Компенсирането на тези излишъци или недостиг на ликвидност са неизбежни изисквания за прилагането на стратегията за финансиране по линия на NGEU. Тези разходи не следва да се поемат от съответните времеви разделения, а следва да се отделят и управляват като част от отделни разходи за управление на ликвидността. Необходимо е да се създаде механизъм за разграничаване на разходите, произтичащи от недостиг или излишъци на ликвидност, така че те да могат да бъдат поети от по-широкообхватната програма за финансиране под формата на разходи за управление на ликвидността. Комисията следва да използва разделението за управление на ликвидността, за да уравнява положителните или отрицателните салда на парични средства в рамките на времевите разделения спрямо общия размер на плащанията.

(15)

Прилагането на стратегията за диверсифицирано финансиране изисква придобиване на нов капацитет, който е необходим, за да се получи достъп до капиталовите пазари при най-изгодни условия и да се осигури непрекъснатата и ефективна поддръжка на тази инфраструктура. Това включва разходите, необходими за поддържане на сметки за ликвидност, за придобиване на капацитет за провеждане на аукциони за съкровищни бонове (EU-Bills) и облигации на ЕС и за въвеждане на нов вътрешен капацитет за обработка на данни. Разходи, които произтичат пряко от изпълнението на операциите по заемане на средства и плащания в рамките на NGEU, следва да се третират като непреки разходи, при които са разграничени устройствените разходи и разходите за поддръжка на инфраструктурата за заемане на средства и изплащане в рамките на NGEU. Тези разходи следва да бъдат обхванати в разходите за обслужване за административните непреки разходи.

(16)

Разходите за обслужване за административните непреки разходи обхващат всички административни разходи, направени пряко при прилагането на NGEU. Тези разходи следва да са под формата на устройствени разходи, да са свързани с еднократни разходи за изграждане на определен оперативен капацитет, или под формата на периодични разходи, които са неизбежни разходи, които могат директно да бъдат разпределени към операциите в рамките на NGEU, и които възникват с течение на времето.

(17)

Докато периодичните разходи следва да съставляват основната част от обичайните годишни разходи, начислени за плащанията, които се извършват през дадена година, устройствените разходи следва да бъдат разпределени като еднократни такси.

(18)

Административните разходи, включени в разходите за обслужване за административните непреки разходи, следва да бъдат ограничени до изчерпателен списък с разходи, които са пряко свързани с NGEU. Съвкупните разходи за обслужване за административните непреки разходи представляват много ограничен дял от съвкупните разходи от операциите по линия на NGEU. Комисията ще проведе подходящи консултации, включително с експерти от държавите членки, преди да разшири списъка на административните разходи, ако в бъдеще възникне обоснована необходимост от това. Такава консултация ще бъде предприета и преди изменението на други аспекти на тази методика, което ще повлияе на разходите, които трябва да бъдат поети от бюджета на Съюза или от държавите членки.

(19)

Процесът на последващо фактуриране следва да бъде проектиран така, че да се гарантира възстановяването на разходите, считано от 2022 г. до момента, в който операциите по заемане на средства и управление на дълга по линия на NGEU вече не генерират разходи.

(20)

Комисията следва да издава известие за потвърждение по отношение на всяко плащане — както за външни целеви приходи съгласно член 3, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2020/2094, така и за заеми, отпуснати на държави членки съгласно Регламент (ЕС) 2021/241 („заеми по Механизма за възстановяване и устойчивост“).

(21)

Заемите по линия на Регламент (ЕС) 2021/241 трябва да се осъществят при стандартни финансови условия (срок до падежа и график за погасяване) за всяко плащане, извършено към държавите членки. По отношение на плащанията за външни целеви приходи съгласно член 3, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2020/2094 известието за потвърждение следва да бъде основният подкрепящ елемент за определяне на тези финансови условия за бюджета на ЕС. Целта на известието за потвърждение е да се определи декларацията за разходи въз основа на финансовите условия. Тези условия следва да включват датата на плащане, размера на финансовата подкрепа, датата на плащане на разходите за финансиране на външните целеви приходи съгласно член 3, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2020/2094.

(22)

Чрез съответни препратки в споразуменията за заем, подписани от държавите членки, ще се пояснява, че разходите за плащанията се определят чрез прилагането на методиката, изложена в настоящото решение.

(23)

Методиката за разпределяне на разходите определя метода за изчисляване на разходите за заемане на средства, които се поемат от бюджета в съответствие с член 5, параграф 2, първа алинея от Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053 и от държавите членки в съответствие с член 15, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2021/241. Следователно тя представлява условие за администриране на операциите по заемане на средства и отпускане на заеми по смисъла на член 5, параграф 3 от Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053 и член 15, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2021/241.

(24)

За да се гарантира еднакво разпределение на разходите в рамките на пакета за възстановяване по NGEU, настоящото решение следва да се прилага от 1 юни 2021 г. Тъй като настоящото решение следва да се прилага за операции по заемане на средства и плащания по линия на програмата NGEU, извършени преди влизането му в сила, то следва да влезе в сила в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящото решение следва да се прилага по отношение на заемите на държавите членки по линия на Регламент (EС) 2021/241 след влизането в сила на съответните споразумения за заем,