(1)

От 2020 г. в някои държави членки и трети държави се докладва за инфекции с вируса SARS-CoV-2 при норки, като е установено, че предаването от човек на норка и от норка на човек е възможно. Освен това една държава членка докладва за случаи на COVID-19 на хора, заразени с варианти на вируса SARS-CoV-2, които се свързват с норките.

(2)

На 12 ноември 2020 г. Европейският център за профилактика и контрол на заболяванията (ECDC) публикува – с приноса на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) – бърза оценка на риска относно откриването на нови варианти на SARS-CoV-2, свързани с норки (2) („бързата оценка на риска на ECDC“).

(3)

В бързата оценка на риска на ECDC се стига до заключението, че общото ниво на риска за здравето на човека, породен от свързаните с норки варианти на SARS-CoV-2, може да варира от ниско за населението като цяло до много високо за уязвимите от медицинска гледна точка лица с професионална експозиция. В бързата оценка на риска на ECDC също така се посочва, че са необходими допълнителни проучвания, за да се оцени дали свързаните с норки варианти на SARS-CoV-2 могат да окажат въздействие върху риска от повторна инфекция, намалена ефикасност на ваксините или намалена полза от лечението.

(4)

С оглед на намаляването на риска за общественото здраве в бързата оценка на риска на ECDC се препоръчва националните органи да обмислят прилагането на мерки, насочени към стопанствата за норки, работниците в тях и общностите, които имат контакт със стопанства за норки. Тези мерки следва да обхващат тестовете на хора, секвенирането и характеризирането на антигенните свойства и вирусната инфекциозност, както и мониторинга и надзора над стопанствата за норки с цел предотвратяване на разпространението на варианти на SARS-CoV-2 от животни към хора.

(5)

На 20 януари 2021 г. Световната здравна организация (СЗО), Световната организация за здравеопазване на животните (OIE) и Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) издадоха съвместна тристранна оценка на риска от нови заплахи от взаимодействието между хората, животните и екосистемите, в която се разглежда случаят със SARS-CoV-2 при животни, отглеждани за добив на кожи (3). В оценката на риска се препоръчва тестването на животните за SARS-CoV-2 да бъде на база на риска и да се разглежда единствено в рамките на по-широкия отговор на COVID-19 като част от подхода „Едно здраве“, включващ система за ранно предупреждение и надзор на база дефиниране на случаи при работници в такива стопанства и животни, според случая. В съответствие с оценката на риска при поява на огнища на SARS-CoV-2, свързани с ферми за добив на кожи, се препоръчва секвениране на вируси от случаите сред хората и норките, включително филогенетичен анализ и сравнение на генетичните секвенции, за да се установи посоката на инфекцията (т.е. от животно на животно, от животно на човек, от човек на животно или от човек на човек) и да се открият евентуално настъпващите мутации.

(6)

На 18 февруари 2021 г. ЕОБХ с приноса на ECDC публикува научен доклад относно мониторинга на инфекцията със SARS-CoV-2 при животни от семейство порови (4) („доклада на ЕОБХ“). В доклада на ЕОБХ се посочва, че след въвеждане SARS-CoV-2 се разпространява много ефективно в стопанствата за норки чрез пряк и непряк контакт. Вероятно причина за въвеждането на инфекцията със SARS-CoV-2 в стопанствата са били заразени хора. В доклада на ЕОБХ се заключава, че надзорът над работниците в стопанствата за норки е важна стъпка за ранното откриване на инфекция. В доклада на ЕОБХ се посочва също така, че енотовидните кучета (Nyctereutes procyonoides) също са възприемчиви към SARS-CoV-2.

(7)

В доклада на ЕОБХ се препоръчва всички стопанства за норки, в които все още не е имало инфекции, да се считат за изложени на риск от инфекция, тъй като болестта при хората е широко разпространена, поради което изборът на цел на мониторинга следва да бъде ранното откриване.

(8)

В съответствие с доклада на ЕОБХ една от целите на мониторинга следва да бъде мониторингът на развитието на вируса SARS-CoV-2. Генетичният анализ е важен за характеризирането на вируса SARS-CoV-2, за откриването на евентуални вирусни мутации и за установяването на произхода и източника на вируса. Откриването на възможни вирусни мутации е от особено значение за общественото здраве с оглед на ранното откриване на нови вирусни варианти, които могат да окажат въздействие върху диагностицирането, предаването, тежестта или ефективността на ваксините.

(9)

Отглежданите и дивите енотовидни кучета следва да се считат за възприемчиви към инфекция със SARS-CoV-2. В своите насоки за работа с отглеждани в стопанства животни от видове, възприемчиви към инфекция със SARS-CoV-2 (5), OIE призовава държавите да провеждат мониторинг на възприемчивите видове за инфекция със SARS-CoV-2, например норки и енотовидни кучета, както и на хората, които са в тесен контакт с тях, като възприемат подхода „Едно здраве“. Комисията следва да създаде програми за мониторинг на зоонозите, с които да определи подробни правила за мониторинг на този конкретен зоонозен причинител, тъй като в Директива 2003/99/ЕО е предвиден такъв мониторинг с цел събиране на съгласувани данни, улесняване на компилирането и сравняването на данните и по-доброто идентифициране на рисковете с цел възможност за по-нататъшни действия, когато е целесъобразно. В съображенията на посочената директива се казва, че зоонозите, предавани чрез източници, различни от храни, особено от популации на диви животни и от домашни любимци, са проблем, който предизвиква загриженост. Освен това се посочва, че събирането на данни относно появата на зоонози и зоонозни причинители при животните, храните, фуражите и хората е необходимо с цел определяне на тенденциите и източниците на зоонози. Посочва се също така, че следва да се отдава приоритет на онези зоонози, които представляват най-голям риск за здравето на човека, но системите за мониторинг следва същевременно да улесняват откриването на възникващи и нововъзникващи зоонози и нови щамове зоонозни организми.

(10)

За да се осигури по-нататъшна оценка на риска съгласно подхода „Едно здраве“ и да се предостави информация за разработване и определяне на възможни варианти за управление на риска от разпространение на свързани с норки варианти на SARS-CoV-2 при животни от семейство Mustelidae и при енотовидни кучета, следва без забавяне да се създаде ефикасна хармонизирана система за мониторинг и докладване, която да позволява обмен на цялата имаща отношение информация.

(11)

За да се улесни прилагането и ресурсите да се съсредоточат в групите с по-висок риск, системата за мониторинг, установена с настоящия акт, следва да обхваща всички отглеждани животни от семейство Mustelidae и енотовидните кучета, но при активните дейности за мониторинг да се отдава приоритет на животновъдните обекти с над 500 възрастни разплодни животни, и съответно в приложение II към настоящия акт следва да бъдат определени правилата за вземане на проби и изследване за SARS-CoV-2 на животните в тези приоритетни животновъдни обекти. Успоредно с това следва да се осигури пасивен мониторинг при всички отглеждани и диви животни от семейство Mustelidae и енотовидни кучета, за да се гарантира разследването на конкретните ситуации, и съответно в приложение III към настоящия акт следва да се определят правилата за вземане на проби за пасивния мониторинг на всички такива отглеждани или диви животни.

(12)

Предвид неотложната необходимост от по-нататъшна оценка на риска, свързан с епидемиологичната обстановка в Съюза по отношение на случаите на SARS-CoV-2 при норки и други животни от семейство Mustelidae и при енотовидни кучета, както и за да се оцени целесъобразността на мерките, държавите членки следва да заделят необходимите ресурси за създаване на система за мониторинг и да представят на Комисията редовни доклади за случаите на инфекция при отглеждани или диви животни от семейство Mustelidae и при енотовидни кучета. В член 3 от Директива 2003/99/ЕО се предвижда публикуването на данни от държавите членки. За да се гарантира подходяща комуникация за риска в рамките на Съюза, Комисията следва да публикува на своя уебсайт — само за информация — обобщение на информацията, събрана по отношение на SARS-CoV-2, предвид значението на комуникацията за риска при този вирус.

(13)

За да се даде възможност за структурирано докладване на случаите на SARS-CoV-2 при норки и други животни от семейство Mustelidae и при енотовидни кучета, в настоящото решение следва да се установят образец на доклада, минималните изисквания за информацията и формата на данните по огнища и по възприемчиви към вируса SARS-CoV-2 видове. Посоченият образец на доклад следва да се използва за целите на докладването за този вирус.

(14)

В Решение за изпълнение (ЕС) 2020/2183 на Комисията (6) са определени правилата относно някои защитни мерки във връзка с докладването на инфекция със SARS-CoV-2 при норки и други животни от семейство Mustelidae и при енотовидни кучета, като то се прилага до 20 април 2021 г. Решение за изпълнение (ЕС) 2020/2183 е на основание член 9, параграф 4 от Директива 89/662/ЕИО на Съвета (7) и член 10, параграф 4 от Директива 90/425/ЕИО на Съвета (8). Мерките, определени в посоченото решение за изпълнение, са се доказали като ефективни и в настоящото решение следва да бъдат установени подобни мерки.

(15)

Събирането на необходимите данни е наложително за по-нататъшната оценка на рисковете за здравето на човека, създаването на възможност за ранно предупреждение за случаи на SARS-CoV-2 при норки и други животни от семейство Mustelidae и при енотовидни кучета и за мониторинга на развитието на вируса.

(16)

За целите на мониторинга на болести в общите принципи за изчисляване на размера на извадката, определени в Здравния кодекс за сухоземните животни на OIE (9), се посочва необходимостта размерът на извадката да бъде изчислен на базата на фактори като размера на популацията, структурата на проучването, очакваното разпространение и евентуалните клъстери, целевата гаранционна вероятност и характеристиките на използваните тестове. В доклада на ЕОБХ са определени конкретни проценти на предвидено разпространение за SARS-CoV-2 за постигане на определена гаранционна вероятност, като те са използвани за определяне на предвиденото разпространение, описано в приложение II. Тези равнища на предвидено разпространение и гаранционна вероятност заедно с други фактори имат пряко отражение върху очаквания размер на извадката. Тези принципи следва да бъдат взети предвид в схемата за вземане на проби, определена с настоящото решение.

(17)

С оглед на настоящата епидемиологична обстановка по отношение на SARS-CoV-2 при норки и други животни от семейство Mustelidae, настоящото решение следва да се прилага до 31 март 2022 г. При промени в епидемиологичната обстановка срокът на прилагане на настоящото решение ще бъде преразгледан от Комисията.

(18)

Решение за изпълнение (ЕС) 2020/2183 следва да бъде отменено и заменено с настоящото решение.

(19)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,