(1)

С Регламент (ЕО) № 1881/2006 на Комисията (2) се определят максимално допустимите количества на някои замърсители в храните.

(2)

На 8 ноември 2011 г. Експертната група по замърсителите в хранителната верига („групата CONTAM“) към Европейския орган за безопасност на храните („Органът“) публикува научно становище относно рисковете за общественото здраве, свързани с наличието на пиролизидинови алкалоиди в храните и фуражите (3). Групата CONTAM стигна до заключението, че 1,2-ненаситените пиролизидинови алкалоиди могат да действат като генотоксични канцерогени при хората. Групата CONTAM заключи, че е налице възможно опасение за здравето при малки и по-големи деца, които консумират големи количества мед. Освен меда съществуват и други възможни източници на експозиция на пиролизидинови алкалоиди чрез храната, които групата CONTAM не можа да определи количествено поради липса на данни. Тя стигна до заключението, че въпреки липсата на данни за наличие, експозицията на пиролизидинови алкалоиди чрез пчелен прашец, чай, билкови настойки и билкови хранителни добавки може потенциално да представлява риск от остри и хронични последици за потребителя.

(3)

През април 2013 г. Органът публикува покана за представяне на предложения за изследване на концентрациите на пиролизидинови алкалоиди в хранителни продукти от животински произход, в т.ч. мляко и млечни продукти, яйца, месо и месни продукти, както и в хранителни продукти от растителен произход, в т.ч. (билкови) чайове и хранителни добавки, в различни региони в Европа. Резултатът от изследванията беше публикуван на 3 август 2015 г. (4)

(4)

На 26 август 2016 г. Органът публикува научен доклад за оценката на експозицията на пиролизидинови алкалоиди чрез храна сред европейското население (5), като взе предвид новите данни за наличието. Докладът стигна до заключението, че чаят и билковите настойки са основните източници на експозиция на човека на пиролизидинови алкалоиди и че добавките на основата на пчелен прашец също допринасят значително за тази експозиция. В него е установено, че експозицията на пиролизидинови алкалоиди, свързана с консумацията на мед, е по-ниска. В него също така се стигна до заключението, че билковите хранителни добавки могат да допринесат значително за експозицията, но липсват достатъчно данни за наличието.

(5)

На 27 юли 2017 г. Органът публикува становище относно рисковете за здравето на човека, свързани с наличието на пиролизидинови алкалоиди в мед, чай, билкови настойки и хранителни добавки (6). Групата CONTAM определи нова референтна стойност от 237 μg/kg телесно тегло на ден, за да оцени канцерогенните рискове от пиролизидинови алкалоиди, и стигна до заключението, че съществува възможно опасение за здравето на човека, свързано с експозицията на пиролизидинови алкалоиди, по-специално за потребители с честа и висока консумация на чай и билкови настойки сред населението като цяло, но най-вече за по-младите групи от населението.

(6)

Наличието на пиролизидинови алкалоиди в тези храни може да бъде намалено или предотвратено чрез прилагането на добри селскостопански практики и практики за събиране на реколтата. Определянето на максимално допустими количества гарантира, че във всички производствени райони се прилагат добри селскостопански практики и практики за събиране на реколтата, за да се осигури високо равнище на защита на здравето на човека. Поради това е целесъобразно да се определят максимално допустими количества в храни, които съдържат значителни нива на пиролизидинови алкалоиди и следователно допринасят значително за експозицията на човека, или които са от значение за експозицията на уязвими групи от населението.

(7)

В някои производствени райони добрите селскостопански практики и практики за събиране на реколтата са въведени едва наскоро или предстои да бъдат въведени, поради което е целесъобразно да се предвиди разумен срок, за да се даде възможност на всички производствени райони да въведат такива практики. За пълното прилагане на добрите селскостопански практики и практики за събиране на реколтата са необходими два вегетационни периода, за да се гарантират достатъчни доставки, така че стопанските субекти в областта на храните да могат да произвеждат храни, отговарящи на новите изисквания, предвидени в настоящия регламент.

(8)

Като се има предвид, че обхванатите от настоящия регламент храни имат дълъг срок на съхранение — до три години, е целесъобразно да се предвиди достатъчно дълъг преходен период, така че храните, които са били законно пуснати на пазара преди датата на прилагане на настоящия регламент, да могат да останат достатъчно дълго на пазара. За да се осигури продажбата на крайния потребител на продуктите, произведени преди датата на прилагане, е целесъобразно да се предвиди преходен период от 18 месеца.

(9)

Поради това Регламент (ЕО) № 1881/2006 следва да бъде съответно изменен.

(10)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,