(1)

С Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 („регламента за окончателните мерки“) (3) Комисията наложи защитни мерки по отношение на вноса на някои стоманени продукти (26 категории стоманени продукти). Мерките се състоят от система на тарифни квоти за отделните категории продукти (ТК), определени на равнище, при което да се гарантира, че смущенията на вноса се свеждат до минимум, а традиционните нива на внос от търговските партньори се запазват. За внос, който надвишава тарифните квоти, се прилага тарифа извън рамките на квотата в размер на 25 %.

(2)

С Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/1590 („първия регламент за преглед“) (4) Комисията направи преглед на мерките за първи път и въведе редица корекции, като взе предвид променените обстоятелства и интереса на Съюза, за да направи функционирането им по-ефективно.

(3)

С Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/35 („регламента за специфичната употреба“) (5) Комисията отмени извършената по-рано корекция в управлението на тарифнaта квота в категория продукти 4, тъй като тя се оказа неприложима.

(4)

Съгласно член 8 от регламента за окончателните мерки Комисията може да подлага на преглед мерките в случай на промяна на обстоятелствата по време на периода на налагане на мерките.

(5)

На 14 февруари 2020 г. Комисията започна втория преглед на защитните мерки, като публикува Известие за започване (6), в което прикани заинтересованите страни да изложат становищата си и да представят доказателства по отношение на петте основания на прегледа (7).

(6)

Съответният процес протече по надлежния ред чрез писмена процедура на два етапа. През първия етап Комисията получи около 90 изявления. На втория етап заинтересованите страни получиха също така възможност да оборят първоначалните изявления на другите страни. Комисията получи над 30 допълнителни изявления.

(7)

Писмената фаза на процедурата приключи на 18 март 2020 г., докато Съюзът и други държави въвеждаха строги мерки за ограничаване на движението и за изолация с цел прекратяване на разпространението на пандемията от COVID-19.

(8)

С цел в рамките на прегледа да се вземат предвид икономическите последици от това неочаквано развитие на нещата, което доведе до драстична промяна в обстоятелствата във връзка с функционирането на пазара на стомана в Съюза и до настоящите защитни мерки, на 30 април 2020 г. Комисията предостави допълнителен и извънреден срок, в който заинтересованите страни да могат да представят своите становища относно икономическите последици за пазара на стомана от пандемията от COVID-19.

(9)

След задълбочен анализ на всички получени изявления Комисията достигна до изложените по-долу заключения. Те са организирани в шест различни подраздела. Първият се отнася до икономическите последици от пандемията от COVID-19 (раздел 3.1 по-долу), а следващите пет (раздели 3.2—3.6) съответстват на петте основания на прегледа, посочени в Известието за започване на втория преглед, а по-специално: А) Равнище и разпределение на тарифните квоти; Б) Изтласкване на традиционните търговски потоци; В) Възможно отрицателно въздействие върху постигането на целите за интеграция, преследвани с преференциалните търговски партньори; Г) Актуализиране на списъка на развиващите се държави — членки на СТО, изключени от приложното поле на мерките въз основа на актуализираните статистически данни за вноса за 2019 г.; и Д) Други промени в обстоятелствата, които може да наложат коригиране на равнището на разпределение на тарифната квота.

(10)

Комисията получи около 200 изявления относно икономическите последици от пандемията от COVID-19 и въздействието ѝ върху функционирането на настоящите защитни мерки. По-голямата част от тях бяха направени от износители, вносители, ползватели и търговци. Коментари предоставиха и няколко държави износителки, както и сдружения на стоманопроизводители от Съюза („промишлеността на Съюза“) и ползватели на стомана надолу по веригата.

(11)

Огромна част от коментарите бяха категорично против искането на промишлеността на Съюза за драстично намаляване на обема на тарифните квоти. Тези коментари показаха, че това намаляване на тарифните квоти не само би представлявало de facto забрана за внос в нарушение на правилата на СТО, но също така би било в противоречие с интереса на Съюза, тъй като би пренебрегнало интереса на пазарите надолу по веригата, където производствените дейности в стоманодобивния сектор биха били подложени на силно отрицателно въздействие. Няколко страни също така подчертаха, че евентуални допълнителни промени в управлението на тарифните квоти биха били напълно неоправдани и считат, че премахването на механизма за прехвърляне на неизползвани квоти от едно тримесечие към друго би направило мерките по-рестриктивни, в нарушение на правилата на СТО. Много от страните изтъкнаха, че все още не е сигурно какво ще е въздействието на пандемията от COVID-19 и то трудно може да се предскаже, както и че последиците ще бъдат различни в зависимост от сегмента на стоманодобивния сектор. Поради това някои страни предложиха да се отложат всякакви корекции, докато не стане ясно какво ще е въздействието, като предупредиха, че намаляването на равнището на тарифните квоти би застрашило изпълнението на вече сключените договори за доставка.

(12)

Когато през октомври 2019 г. Комисията прие първия пакет от корекции на защитните мерки на Съюза в областта на стоманата, прогнозата за стоманодобивната промишленост сочеше спад в търсенето, тъй като световната икономика постепенно забавяше темповете си на растеж. Освен че адаптира темпа на либерализиране спрямо тези прогнози за забавяне на растежа, Комисията въведе и редица други корекции, насочени към запазване на традиционните търговски потоци и предотвратяване на възможността износ с произход от определени държави да изтласква другия износ при използването на наличните в рамките на мерките тарифни квоти, в условията на все по-влошаващата се икономическа конюнктура.

(13)

Тогава бе невъзможно да се предвиди, че няколко месеца по-късно пандемията от COVID-19 ще въвлече световната икономика в най-тежката рецесия от световната финансова криза от 2008 г. насам. Строгите мерки за контрол, въведени от съответните органи по цял свят с цел ограничаване на последствията или справяне с болестта в периода след избухването на пандемията през първото тримесечие на 2020 г. оказаха значително отрицателно въздействие. Икономическите последици от мерките за ограничаване на движението и за изолация се проявиха незабавно и осезателно. Мащабът и силата на икономическите сътресения са особено значителни по отношение на обема на произведената продукция, инвестициите в дълготрайни активи, съкращенията и търсенето.

(14)

Според Oxford Economics световният БВП се очаква „да се свие с почти 7 % през първото полугодие, което е почти два пъти повече от спада, отчетен по време на световната финансова криза, което отразява преразглеждането на широка основа в основните икономики“ (8). Това свиване се проявява във всички основни промишлени отрасли и поръчките напълно секнаха. През март 2020 г. индексът J.P.Morgan Global Composite Output спадна до най-ниското си ниво за последните 133 месеца от 39,4, а спадът на индекса на месечна основа (с 6,7 пункта) бе вторият най-значителен в историята на сериите от стойности (9). „Сериозността на въздействието бе подчертана от рекордните за сериите от стойности спадове на месечна основа на равнищата на индексите за проследяване на обема на произведената продукция (спад с 10,1 пункта), на новите поръчки (спад с 9,4 пункта), на неразплатените поръчки (със 7,3 пункта по-ниска стойност), на новите поръчки за износ (спад с 10,4 пункта) и на бъдещата дейност (с 13,1 пункта по-ниска стойност)“ (10). Публикуваният през май индекс IHS Markit Global PMI потвърждава това въздействие и показва рекордни спадове на производството във всеки от наблюдаваните сектори, с изключение на здравните услуги (11).

(15)

Производителите на стомана в Съюза прогнозират забавяне на търсенето, със спад през втората половина на 2020 г. над 60 % в Южна Европа и около 50 % в Северна Европа, главно поради драстичния срив в търсенето в автомобилния сегмент с около 80 % в резултат на рязък спад в продажбите и производството на автомобили. Това е в съзвучие с констатациите на Morgan Stanley в неотдавнашния им доклад относно стоманодобивния сектор (12), в който се отбелязва, че „крайните пазари на стомана са изправени пред сериозни сътресения, като търсенето в автомобилната промишленост (18 % от търсенето на стомана в Съюза) бележи спад с 40—85 % през март на годишна база, а сегментите на строителството, нефта, газа и въздухоплаването също изпитват сериозни трудности“. Посоченият по-горе траен срив в търсенето на стомана изглежда правдоподобен и се потвърждава от промените в сезонно коригирания индекс Global Steel Users PMI, който представлява композитен показател, съставен така че да дава точен обзор на условията на работа на промишлените производители, определени като големи ползватели на стомана. През април този показател е спаднал до най-ниското за последните 133 месеца равнище от 43,7, след като е бил на равнище 49,3 през март, в резултат на забавяне на търсенето както на вътрешния пазар, така и на експортните пазари, като последното намалява с най-бързите темпове, регистрирани от края на 2008 г. насам (13).

(16)

Произтичащите от това тежки икономически щети ще бъдат регистрирани от дружествата и държавите през първото полугодие на 2020 г. Промяна в тенденцията може да се очаква едва в края на второто тримесечие, с възможно нарастване на дейността в много малко държави, ако изобщо някъде има такова. В пролетната икономическа прогноза на Европейската комисия от 2020 г. се предвижда дълбока и неравномерна рецесия и несигурно възстановяване, като процентът на безработица в Съюза се увеличава от 6,7 % през 2019 г. на 9 % през 2020 г. и след това ще спадне до около 8 % през 2021 г. (14).

(17)

Икономическите прогнози за оставащата част от срока на действие на защитните мерки, който приключва на 30 юни 2021 г., са мрачни. Според пролетната икономическа прогноза на Европейската комисия от 2020 г. икономиката на Съюза ще се свие със 7,5 % през 2020 г. и ще отбележи растеж с около 6 % през 2021 г. Поради това не се очаква икономиката на ЕС да възстанови напълно причинените от кризата загуби до края на 2021 г. Инвестициите ще останат по-ниски, а пазарът на труда няма да се възстанови напълно (15). Прогнозите на Комисията за растежа за Съюза и Еврозоната бяха ревизирани с около девет процентни пункта надолу в сравнение с есенната икономическа прогноза от 2019 г.

(18)

Въпреки това на този етап е трудно да се предвиди колко тежки ще бъдат огромните икономически последици от пандемията от COVID-19. Както отбелязва Oxford Economics, „основната несигурност понастоящем е свързана не с размера на спада през втората половина на 2020 г., а със скоростта и времето на последващото възстановяване (16)“. В неотдавнашния си анализ на несигурността IHS Markit отбелязва, че тя достига високите равнища от времето на общата финансова криза и описва как „сега предприятията се боят повече от всякога от рецесия и очакват до голяма степен спадът да продължи през цялата следваща година“ (17).

(19)

Въпреки че от средата на май 2020 г. държавите започнаха да прилагат стратегии за премахване на по-строгите мерки за контрол на пандемията, в действителност все още има много неясноти относно възстановяването. На първо място, на този етап е трудно да се определи точно размерът на щетите, причинени на националната промишленост и на вътрешните и международните вериги на доставки. На второ място, не е изключено по-късно през годината да vсе появяват нови вирусни вълни, тъй като контролът постепенно отслабва, което би могло да доведе до последващо подновяване на мерките за ограничаване на движението и за изолация, включително и до поредица от започвания и преустановявания на дейността, а това би могло да възпрепятства в зародиш усилията за възстановяване и да причини по-трайни вреди.

(20)

С оглед на изложения по-горе анализ Комисията счита, че икономическият шок, предизвикан от пандемията от COVID-19, представлява фундаментална и извънредна промяна в обстоятелствата, която се отразява драстично на функционирането на пазара на стомана в Съюза и в световен мащаб. Поради тази причина Комисията счита, че е необходимо внимателно да се вземат предвид икономическите последици от пандемията от COVID-19 при изготвянето на корекциите в рамките на втория преглед на защитните мерки.

(21)

Както бе обяснено по-горе, при първия преглед на защитните мерки, в резултат на вече наблюдаван спад на пазара на стомана в противоречие с очакванията към момента на приемането на окончателните мерки, Комисията извърши корекции за отстраняване на ограничените ефекти на изтласкване, наблюдавани през първата година от прилагането на мерките. При липсата на корекции обаче тези последици ще бъдат допълнително засилени в настоящия икономически контекст.

(22)

Макар че икономическият шок от пандемията е относително симетричен, тъй като пандемията засегна всички държави в света с внезапни и много значителни сривове в обема на произведената продукция и в търсенето, степента на възстановяването през 2021 г. вероятно ще бъде асиметрична. Това ще зависи не само от развитието на пандемията във всяка държава, но и от структурата на националните икономики и от капацитета им за отговор посредством политики за възстановяване.

(23)

В настоящото положение на остър спад в търсенето и на произтичащото от това драстично намаляване на продажбите, които засягат на практика всички категории продукти от стомана, в съчетание с перспективата за висока степен на несигурност и вероятно на значителни асиметрии от географска гледна точка по отношение на скоростта и времето на възстановяване, е оправдано да се очаква (18), че някои износители на стомана за Съюза ще възприемат още по-агресивно търговско поведение с цел да „разчистят пазара“ в ущърб на други участници на пазара, когато дейността се възобнови след пандемията.

(24)

По-специално разумно е да се очаква (19), че някои износители, по-специално в географските области, които възобновят дейността си сравнително по-рано от други, ще избързат да реализират продажби на пазара на Съюза по-енергично, отколкото досега, за да изчерпят първи конкретните за всяка държава квоти колкото е възможно по-рано и да бъдат готови незабавно да се възползват от остатъчните квоти, когато те бъдат предоставени.

(25)

Това опортюнистично поведение на износителите от определени места на произход създава повече от всякога риск от изместване на останалите участници на пазара и неоправдано завземане на пазарни дялове, които при нормални обстоятелства биха съответствали на други области от традиционния търговския поток или на вътрешното производство. Това е реален риск, тъй като износителите с всички сили ще се опитват да спечелят по-големи дялове на по-малък пазар, за да компенсират загубите от продажби в абсолютна стойност, дължащи се на намалялото търсене.

(26)

Освен че застрашава запазването на традиционните търговски потоци от гледна точка на произхода, посоченото по-горе опортюнистично поведение, което неоправдано измества традиционните търговски потоци и вътрешното производство, може да причини и много сериозен дисбаланс на пазара на стомана в Съюза, което в крайна сметка би могло да застраши коригиращия ефект от първоначалните защитни мерки по отношение на защитата срещу ново внезапно нарастване на вноса.

(27)

При тези обстоятелства, за да се гарантира организирано връщане на пазара на всички доставчици, както на местната промишленост, така и на износителите, и да се сведе до минимум неоправданото опортюнистично поведение, Комисията счита, че е необходимо да се въведат две общи корекции в управлението на тарифните квоти. Първата е да се премине към тримесечно, а не годишно управление на всички конкретни за всяка държава квоти; тази корекция, при която същевременно се запазват общите обеми по категории продукти, ще гарантира по-стабилен поток на вноса и ще сведе до минимум риска от неоправдано рязко увеличение на вноса по време на оставащия срок на действие на мерките. Втората допълнителна корекция е въвеждането на подобрен режим за достъп до остатъчната квота на държавите, ползващи се от конкретно определена за тях квота. Тази корекция ще обособи по целесъобразност използването на остатъчната квота за имащите право да я ползват по-малки държави износителки, попадащи в тази обща част на тарифните квоти, като ще сведе до минимум риска те да бъдат изтласкани от онези износители, които се ползват от конкретни за всяка държава квоти. Тези две корекции ще бъдат изложени по-подробно по-долу съответно в раздели 3.2 и 3.3.

(28)

В рамките на настоящия раздел Комисията направи оценка дали сегашното равнище и разпределението на тарифните квоти, включително тяхното управление, са подходящи. Както е посочено в Известието за започване, освен на коментарите и доказателствата, предоставени от заинтересованите страни, в своята оценка Комисията отдели специално внимание на развитието на използването на тарифните квоти през втората година от прилагането на мерките (20), което беше обект на ежедневен мониторинг за всичките двадесет и шест категории продукти.

(29)

Повечето заинтересовани страни предоставиха коментари по този аспект на настоящия преглед. Много от тях, и по-специално производители износители, правителства на трети държави, ползватели и вносители, поискаха или увеличение на равнището на тарифните квоти, или различна система за разпределение за категориите продукти, които се отнасят до тях. Тези искания включваха промяна на референтния период за изчисляване на равнищата на тарифните квоти, за да може да се ползва по-голяма квота. Някои заинтересовани страни поискаха от Комисията да промени базата за разпределение на конкретната за всяка държава квота, като или се увеличи, или се намали сегашният праг от 5 %.

(30)

От друга страна, промишлеността на Съюза се застъпи за редица корекции в обратната посока. По-специално промишлеността на Съюза поиска тарифните квоти да се управляват на тримесечна основа, а неизползваните през дадено тримесечие обеми да не бъдат прехвърляни към следващото тримесечие. В рамките на извънредното подновяване на писмената фаза за получаване на коментари относно икономическите последици от пандемията от COVID-19 промишлеността на Съюза поиска равнището на тарифните квоти да бъде намалено до 75 %, за да се вземат предвид опустошителните икономически последици от пандемията. Много заинтересовани страни се противопоставиха категорично на това искане, като заявиха, че това би било несъвместимо с правилата на СТО и би засегнало неоправдано промишлеността надолу по веригата в Съюза.

(31)

Комисията отбелязва, че дори и през последното тримесечие на втората година от прилагането на мерките (данни, анализирани до 15 май 2020 г.) общото равнище на тарифните квоти е останало до голяма степен неизползвано (21), като има налични квоти за всяка от категориите продукти. С оглед на наблюдавания темп и тенденцията на използването на тарифните квоти след изтичане на повече от три тримесечия от периода и при преобладаващата икономическа конюнктура на забавяне на растежа, описана в раздел 3.1 по-горе, Комисията счита за малко вероятно използването на тарифните квоти да се ускори през оставащата част от последното тримесечие. Напротив, последните тенденции при вноса и прогнози по отношение на търсенето показват, че до края на периода, т.е. 30 юни 2020 г., темпът на вноса може да спадне още повече. Освен това, както е посочено в съображение 15 от първия регламент за преглед, през първата година от прилагането на мерките, когато положението на пазара бе по-стабилно и търсенето бе устойчиво в сравнение с настоящата ситуация, около 3,2 милиона тона от безмитните тарифни квоти са останали неизползвани (22).

(32)

В този контекст Комисията счита, че равнищата на действащите тарифни квоти не са довели до неоправдано ограничаване на търговските потоци през втората година от прилагането на мерките, а са дали възможност да се реализира равнище на внос, съизмеримо с нуждите на пазара на Съюза.

(33)

В отговор на исканията за увеличаване на равнищата на тарифните квоти Комисията отбелязва, че изявленията на заинтересованите страни не показват, че търсенето на пазара на стомана в Съюза би нараснало по такъв начин, че съществуващите тарифни квоти да доведат до недостиг на доставки на пазара. Напротив, както е описано подробно в раздел 3.1, тенденцията по-скоро е в обратната посока. На последно място, Комисията отбелязва също така, че референтният период, използван за изчисляване на тарифните квоти, представлява един от стълбовете при изготвянето на мерките, въведени ab initio с регламента за окончателните мерки, и че обхватът на прегледа не включва същественото изменение на основната структура на мерките. По-скоро целта му е да се прецени дали са необходими конкретни корекции на управлението на тарифните квоти. Поради това Комисията отхвърля посочените искания.

(34)

Независимо от горепосоченото, Комисията счита за необходимо да въведе редица корекции и подобрения в управлението на тарифните квоти, за да ги адаптира към развитието на пазара и да гарантира по-добре функционирането на защитните мерки. Тези корекции са както хоризонтални по своя характер, така и специфични за определени категории продукти.

(35)

Разследването в рамките на прегледа показа, че през втората година от прилагането на мерките няколко държави износителки продължават да имат много агресивно поведение при износа по отношение на редица категории продукти. Тези държави са изчерпали няколко (или повечето) от годишните си конкретно определени за тях квоти с необичайна бързина (в някои случаи още в рамките на няколко месеца след началото на периода). Една годишна конкретна за дадена държава квота дори бе изчерпана още на първия ден от втората година от прилагането на мерките.

(36)

Това поведение създава в тези категории продукти положение, при което през доста ранен етап от годишния период се концентрира несъразмерно силен приток на внос. Този приток впоследствие е забавил темпото си до началото на последното тримесечие на периода, когато отново се появява нов пик на вноса, съвпадащ с момента, в който на държавите, ползващи се от конкретна за тях квота, се разрешава да се възползват безмитно от наличната остатъчна тарифна квота. Комисията счита, че това поведение причинява сериозен дисбаланс и възпрепятства гладкото функциониране на пазара.

(37)

В положение на изключителна несигурност, срив в търсенето и последвалото драстично намаляване на продажбите, засягаща на практика всички категории стоманени продукти и описана подробно в раздел 3.1, Комисията счита, че е много вероятно гореспоменатото поведение по отношение на износа, целящо елиминирането на конкурентите, допълнително да се засили. При тези изключителни обстоятелства износителите ще възприемат много агресивно и опортюнистично поведение спрямо останалите конкуренти с цел да си възстановят пропуснатите продажби. В рамките на това опортюнистично поведение е разумно да се очаква, че износителите от най-силните държави износителки ще се опитат да изтеглят продажбите си напред във времето, за да „разчистят пазара“. Такова опортюнистично търговско поведение представлява най-значимият риск за адекватното функциониране на защитните мерки, тъй като би довело до много сериозни смущения на пазара и при липса на коригиращи действия би довело до неоправдано изместване на традиционните търговски потоци и вътрешното производство, като по този начин се обезсили полезното действие на въведените защитни мерки.

(38)

От налагането на окончателните мерки насам конкретните за всяка държава квоти се управляват на годишна основа, т.е. целите базови обеми се предоставят на износителите в началото на всеки едногодишен период, без ограничения във времето за тяхното ползване в рамките на даден период, за разлика от остатъчните квоти, които се управляват на тримесечна основа. Въвеждането на времеви ограничения тогава изглеждаше ненужна и тромава административна тежест, спъваща нормалното функциониране на пазара.

(39)

Но след разследването в рамките на прегледа Комисията счита, че досегашното управление на годишна основа на конкретните за всяка държава квоти няма да бъде ефективно с оглед на предотвратяване на посочените по-горе смущения на пазара на стомана в Съюза, които биха могли да се изострят в резултат от очакваното опортюнистично поведение на някои износители. Тези смущения не само биха били в противоречие с интересите на по-голямата част от държавите износителки, но и биха оказали много отрицателно влияние върху икономическото положение на стоманодобивната промишленост на Съюза, като по този начин биха компрометирали ефективността на мерките.

(40)

Поради това Комисията реши, че управлението на конкретните за всяка държава квоти също следва да се извършва на тримесечна основа. Тази корекция ще осигури по-стабилен поток на вноса и ще сведе до минимум съществуващия много висок риск опортюнистичното поведение на износителите да се окаже в конфликт със законния интерес на други участници на пазара през целия следващ период на действие на мерките, т.е. от 1 юли 2020 г. до 30 юни 2021 г.

(41)

Посочената корекция ще има положителен стабилизиращ ефект върху пазара, тъй като ще се избегне значителното натрупване на количества стоки в началото на даден период, както вече бе установено в миналото при няколко категории продукти. Корекцията ще позволи на производителите, както в Съюза, така и в трети държави, чиито възможности за функциониране в значителна степен са се оказали ограничени по време на пандемията от COVID-19 и на които е било разрешено да възобновят дейността си след ограничаването на движението сравнително по-късно от други, да се конкурират в условия на по-голяма равнопоставеност, когато търсенето се възстанови.

(42)

На последно място, следва да се отбележи, че Комисията не намира никакви основания за прекратяване на прехвърлянето на неизползваните обеми от управляваните на тримесечна основа квоти от едно тримесечие в следващото в рамките на същия период. Поддържането в сила на механизма за прехвърляне гарантира, че използването на тарифните квоти може да се адаптира към промените в търсенето през цялата година, без неоправдано да се създават смущения на пазара.

(43)

Както е обяснено в съображение 149 от регламента за окончателните мерки и в съображения 17—19 от първия регламент за преглед, за тази категория продукти се е прилагала единствено обща тарифна квота. Това бе изключение от предпочитаната по принцип система, прилагана за почти всички други категории продукти, състояща се в комбинация от конкретни за всяка държава квоти за най-големите традиционни доставчици и остатъчни квоти за останалите.

(44)

По отношение на тази категория продукти няколко заинтересовани страни поискаха таванът от 30 % за всяка държава на произход да бъде намален на 20 %, а други се застъпиха за премахването на тавана и възстановяване на положението, съществуващо преди първия преглед.

(45)

Разследването в рамките на прегледа показа наличието на редица промени, въз основа на които Комисията счита, че е необходима корекция на управлението на тарифната квота за тази категория продукти. На първо място, при разследването бе потвърдено, че през целия период е регистриран постоянен и значителен спад в използването на тарифната квота в тази категория (вж. графика 1 по-долу), като през второто и третото тримесечие на втората година от прилагането на мерките използването е средно 54 % (23).

(46)

В края на третото тримесечие натрупаната неизползвана квота от началото на втората година от прилагането на мерките е достигнала обем от над 1,5 милиона тона (вж. графика 2 по-долу). Освен това наличните към средата на май 2020 г. данни показват много по-драстично намаление на равнищата на внос в тази категория продукти, като са използвани само 16 % от тарифната квота. Това представлява над 3 милиона тона неизползвана тарифна квота само шест седмици преди края на тримесечието. Следователно тенденцията при вноса на тази категория продукти, която представлява около една трета от регистрираните в миналото обеми на вноса на двадесет и шестте категории продукти, предмет на защитни мерки, представлява целесъобразен показател за наблюдаваната понастоящем тенденция на спад на търсенето на пазара на стомана в ЕС.

(47)

Комисията също така отбелязва, че това съществено намаляване на използването на тарифната квота е настъпило през период, който все още не е бил засегнат от сътресението, причинено от пандемията от COVID-19. Следователно това ясно показва, че е много малко вероятно бъдещото възстановяване на търсенето в Съюза в рамките на третата година от прилагането на мерките да бъде от такъв мащаб, че да се достигне в крайна сметка до пълно или много голямо използване на тарифната квота в тази категория продукти.

(48)

В този контекст Комисията счита, че рискът от потенциален недостиг на доставки, който тя се опита да предотврати с определянето на тарифната квота като обща в рамките на окончателните мерки, при сегашните обстоятелства вече не съществува. Поради това Комисията реши да прекрати извънредното управление в режим на обща тарифна квота за тази категория продукти и да приложи системата по подразбиране, състояща се в комбинация от конкретна за всяка държава квота и остатъчна квота, която е въведена за почти всички други категории продукти.

(49)

Поради това, считано от 1 юли 2020 г., тарифната квота за категория продукти 1 ще се състои от конкретни квоти за всяка държава, чието равнище на внос в тази категория е достигнало поне 5 % през съответния референтен период 2015—2017 г. (24), и от остатъчна обща квота за останалите. Тази тарифна квота ще се управлява на тримесечна основа, както е обяснено в раздел 3.2.1 по-горе. Въпреки това таванът от 30 % дял за всяка държава износителка ще продължи да се прилага по отношение на използването на остатъчната квота през четвъртото тримесечие, за да се предотвратят ефектите на изтласкване (25).

(50)

Комисията продължава да счита, че системата за тарифни квоти по подразбиране, съчетаваща конкретни за всяка държава квоти и остатъчни квоти, е най-подходящата система за гарантиране на запазването на традиционните търговски потоци както по отношение на обемите, така и по отношение на техния произход (26). Следователно в общия интерес на Съюза е тя да бъде прилагана в тази категория продукти, веднага след като са налице условията за това.

(51)

От предишното разследване в рамките на прегледа Комисията отбеляза, че са настъпили няколко значителни промени, засягащи тази категория. Първо, на 8 април 2020 г. Комисията наложи временни антидъмпингови мерки върху вноса на тази категория продукти с произход от Китайската народна република, Индонезия и Тайван (27). Второ, Комисията потвърди, че САЩ систематично използват в много малка степен конкретно определената им тарифна квота (28). В резултат на това четири от петте най-големи държави износителки в тази категория понастоящем са обект на различни търговски мерки. Поради това се очаква, че тези държави няма да продължат да изнасят за Съюза на своите регистрирани в миналото равнища.

(52)

Някои заинтересовани страни поискаха от Комисията да въведе таван в остатъчната квота за тази категория. Други заинтересовани страни поискаха Комисията да прехвърли към остатъчната квота обемите от конкретните за всяка държава квоти, при които равнището на използване е много ниско.

(53)

Въз основа на описаните в съображение 51 променени обстоятелства, които създават риск от недостиг на доставки на пазара на Съюза за тази категория продукти, и в съответствие с подхода, възприет по отношение на други категории продукти след приемането на окончателните мерки, Комисията счита, че е в интерес на Съюза да прехвърли обемите на конкретните за всички държави квоти, спрямо които се прилагат различни видове мерки за търговска защита (29), в остатъчната тарифна квота. Тази корекция ще гарантира, че настоящите мерки няма да засегнат традиционните търговски обеми и че ползвателите от Съюза ще разполагат с достатъчно гъвкавост за смяна на източниците на снабдяване, ако това стане необходимо.

(54)

Поради това тарифната квота за категория продукти 8 ще се превърне в обща тарифна квота, управлявана на тримесечна основа, считано от 1 юли 2020 г.

(55)

Комисията припомня основанието за определянето на тази тарифна квота като обща и се позовава на обясненията, изложени в съображения 54—59 от първия регламент за преглед.

(56)

Някои заинтересовани страни поискаха извършването на промени в тази категория. По-специално страните поискаха връщане към система от комбинация от конкретни за всяка държава квоти и остатъчни квоти. Освен това някои страни поискаха също така тази тарифна квота да се раздели на две подкатегории, за да бъдат взети предвид по-добре специфичните характеристики на продуктите, групирани в тази категория.

(57)

В своя анализ в рамките на настоящия втори преглед Комисията отбеляза (въз основа на набор от данни, които не бяха на разположение по време на разследването в рамките на първия преглед) наличието на доста необичайна тенденция при потоците на вноса (30) в тази единствена категория, която се различава значително от традиционните търговски потоци по отношение на обемите и произхода и създава риск от поява на дисбаланс на пазара на Съюза.

(58)

Комисията отбелязва, че над 70 % от общия обем на тарифната квота за тази категория съответства на регистрираните в миналото търговски потоци, свързани с определен брой видове на продукта, използвани главно в големи инженерни проекти. За сметка на това действителното използване на тарифната квота за тази категория продукти показва, че някои държави я използват за износ на видове на продукта, които не се използват в големи инженерни проекти, в количества, надхвърлящи все повече традиционните им търговски обеми (в някои случаи увеличението е десетократно) за сметка на други участници на пазара, както на национално равнище, така и износители. По тази причина Комисията счита, че настоящата система на управление на тарифните квоти е довела до положение на неоправдано изтласкване.

(59)

При липсата на корекция, ако има големи инженерни проекти, изискващи специфични тръби през третата година от прилагането на мерките, има риск от невъзможност за осигуряване на всички обеми на тарифната квота, които следва да съответстват на тези специални тръби, тъй като те биха били изтласкани от останалия внос.

(60)

Поради това Комисията счита, че е необходимо да се направи корекция в настоящата концепция на квотата, за да се предотврати появата на горепосочения нежелан дисбаланс. Най-подходящият начин за ефективно справяне с горното положение е разделянето на тази категория на две: първа тарифна подквота (категория 25A), която следва да включва кодовете по КН, обикновено използвани в големи инженерни проекти (31), и втора тарифна подквота (категория 25Б), включваща останалите кодове по КН, които не се използват в такива проекти (32). Разделянето е просто и не изглежда да създава несъразмерна тежест за митническите органи.

(61)

Що се отнася до управлението на тези подкатегории, категория продукти 25A ще се състои от една-единствена обща тарифна квота, която да дава равни възможности за всички потенциални оференти в широкомащабни проекти, както е описано в първия регламент за преглед (33). Категория продукти 25Б ще се състои от конкретните квоти за държавите, които са достигнали среден дял във вноса от най-малко 5 % през референтния период 2015—2017 г., и от остатъчна квота за останалите.

(62)

Комисията счита, че разделянето на тарифната квота за тази категория продукти ще отразява по-точно регистрираните в миналото потоци на внос, съответстващи на двете подкатегории тръби, и по този начин ще се гарантира по-справедливо функциониране на квотата. Разделянето ще гарантира наличието на обемите, необходими за всеки мащабен инженерен проект в Съюза през оставащия период на действие на мерките, които в противен случай биха били изтласкани от други видове на продукта. Подобен дисбаланс противоречи на интереса на Съюза и на целта за запазване в рамките на защитните мерки, доколкото е възможно, на традиционните търговски потоци по отношение на обемите и произхода.

(63)

В съображение 8 от регламента за специфичната употреба Комисията отбелязва, че „[тя] продължава да е на мнение, че в интерес на Съюза може да се наложи въвеждането на по-късен етап на специфичен механизъм или на режима специфична употреба (след разрешаване на свързаните с прилагането проблеми), или на алтернативна система, независимо от нейния вид, за да се обособи вносът на класовете използвана в автомобилостроенето стомана в рамките на категория продукти 4Б. Тези въпроси ще бъдат съответно подложени на повторна оценка в контекста на бъдещо разследване в рамките на преглед въз основа на коментарите и предложенията, направени от заинтересованите страни, както и на други развития, засягащи тази категория продукти“.

(64)

Поради това Комисията внимателно анализира получените коментари по отношение на всяко предложение за специфичен механизъм в тази категория продукти.

(65)

Заинтересованите страни, които представиха коментари по тази категория, по принцип се съгласиха, че е важно да бъдат запазени необходимите обеми на вноса на стомана, предназначена за използване в автомобилната промишленост. За тази цел те представиха различни искания. Някои заинтересовани страни поискаха внасяните продукти за употреба в автомобилния сектор да бъдат идентифицирани посредством „лична декларация“ или допускането за свободно обращение да се позволява само при представяне на „документ за влизане“, издаден от определения от държавите членки компетентен орган, въз основа на заявление от вносител от Съюза. Заинтересованите страни поискаха също да се преразпределят неизползваните обеми от тарифната квота от категория 4А към категория 4Б и да се въведе таван от 30 % през последното тримесечие на даден период, за да се избегне положение, при което класовете стомана, които не са предназначени за автомобилния сектор, да продължават да използват част от тарифната квота, като по този начин изместват класовете стомана за автомобилния сектор. На последно място, някои заинтересовани страни поискаха от Комисията да създаде система, алтернативна на системата на специфична употреба, но която да служи за същата цел, както и дори да възстанови механизма на специфична употреба, докато други решително се противопоставиха на повторното въвеждане на механизма на специфична употреба.

(66)

На първо място, Комисията остава на мнение, че е желателно да се търсят алтернативи за по-нататъшно обособяване, ако е възможно, на вноса на стоманени продукти за автомобилната промишленост в рамките на категория 4Б. В този дух Комисията внимателно оцени получените предложения и достигна до следните заключения.

(67)

Прилагането на механизма на специфична употреба не функционира по очаквания начин, както е описано подробно в регламента за специфичната употреба. Комисията не открива никакви доказателства, сочещи, че обстоятелствата, довели до неговата отмяна, са се променили, така че повторното въвеждане на такъв механизъм да бъде ефективно решение. Поради това Комисията счита, че повторното въвеждане на механизма на специфична употреба не е целесъобразно.

(68)

Комисията също така отбелязва, че въпреки възможността за представяне на съображения по отношение на коментарите на други страни, няма предложение, което да получи минимална степен на подкрепа сред съответните заинтересовани страни в държавите членки. Комисията припомня, въз основа на придобития опит от използването на механизма на специфична употреба, че за да се приложи алтернативен ефективен механизъм в тази категория продукти, е от основно значение всички участници в сложната верига на доставките за автомобилния сектор недвусмислено да се ангажират да си сътрудничат във всички държави членки, за да стане той осъществим. Поради това Комисията счита, че нито един от предложените алтернативни механизми за обособяване не изглежда да получава подкрепа от мнозинството от участниците, така че да има възможности за успех.

(69)

Поради това Комисията реши да не прилага никакъв нов специфичен механизъм за тази категория продукти и да избегне изключително отрицателните последици, които липсата на достатъчно подкрепа би могла още веднъж да породи.

(70)

Комисията би искала да подчертае със задоволство, че получаването на разрешение за специфична употреба е осъществимо, когато е налице ефективно сътрудничество между всички съответни заинтересовани страни. Комисията се позовава на специфичното положение на една заинтересована страна, която в края на април 2020 г. е получила разрешение за специфична употреба от съответните органи на държава — членка на ЕС. За съжаление Комисията не може да извършва ефективно специфично управление на тарифната квота, което би било приложимо само за едно дружество.

(71)

На второ място, при разглеждане на използването на тарифната квота за категория 4Б Комисията забеляза наличието на масиран приток на внос, навлизащ на пазара на Съюза след отварянето на остатъчната квота през четвъртото тримесечие на 1 април 2020 г., който бързо изчерпа първоначално наличната остатъчна квота. Това положение наподобява ситуацията към 1 юли 2019 г., когато бяха отворени новите квоти за втората година от прилагането на мерките и една годишна конкретна за определена държава квота бе изчерпана в рамките на един ден. В това отношение няколко заинтересовани страни продължиха да предупреждават Комисията, че по-голямата част от тези обеми няма да се използват за покриване на нуждите на автомобилната промишленост на Съюза. Във връзка с тези твърдения Комисията отбелязва, че нито една друга заинтересована страна не е оспорила направените в това отношение изявления. Освен това Комисията припомня, че извършва разследване във връзка със заобикаляне на мерките върху вноса на тази категория продукти от КНР въз основа на достатъчно доказателства в подкрепа на истинността на твърденията, че вносът в рамките на категория 4Б може в действителност да не съответства на тази категория продукти.

(72)

Поради това Комисията счита, че е необходимо да направи корекция, за да се избегне ситуация, при която необичайно големи обеми неизползвани в автомобилния сектор видове продукти от категория 4 да продължат да изместват неоправдано традиционните потоци от доставки към автомобилната промишленост на ЕС. Тази корекция е изложена в раздел 3.2.3 по-долу.

(73)

В съображение 150 от регламента за окончателните мерки Комисията установи, че държавите, които са изчерпали своите конкретно определени за тях квоти, ще имат достъп до остатъчната квота през последното тримесечие на периода. Целта на този механизъм бе да се избегне възможността обемите на остатъчните квоти да останат неизползвани. В съображения 85—98 от първия регламент за преглед Комисията оцени функционирането на този механизъм, и след като установи някои ефекти на изтласкване, съответно коригира неговото функциониране за две категории продукти (34).

(74)

В рамките на настоящия преглед много заинтересовани страни представиха коментари и предложения за справяне с твърдените ефекти на изтласкване, които биха се появили в голям брой категории продукти. Някои страни поискаха налагането на тавани за определени категории продукти на държавите, които осъществяват достъп до остатъчните квоти през последното тримесечие. Някои страни поискаха също така да се намалят съществуващите равнища на таваните в две категории продукти и да се премахне напълно възможността държавите да имат достъп до остатъчната квота през последното тримесечие на даден период. Други страни пък предложиха да се наложи таван за използването на квоти (конкретни за всяка държава или остатъчни) от конкретна държава и да се позволи достъп до остатъчната квота само по отношение на неизползваните обеми, прехвърлени от предходното тримесечие.

(75)

От друга страна, други страни поискаха да се премахнат таваните и да се даде възможност за неограничен достъп през последното тримесечие или поне да се запази статуквото. Освен това някои страни поискаха на държавите, които се ползват от конкретно определена за тях квота, да бъде разрешен незабавен достъп до остатъчните квоти, веднага след като конкретно определената за тях квота бъде изчерпана, без да чакат последното тримесечие на съответния период.

(76)

За разлика от разследването в рамките на първия преглед, по време на втория преглед Комисията има възможност да направи оценка на значително по-дълъг период на прилагане на окончателните мерки, за да извърши своя анализ: на разположение са данните за пет тримесечия (35). Поради това сега Комисията е в състояние да оцени по по-прецизен и надежден начин какви са действителните тенденции при вноса, обемите и произхода в рамките на остатъчните квоти за всяка отделна категория.

(77)

На първо място, Комисията имаше възможност да прецени какво е типичното използване на остатъчната квота за всяко тримесечие от държавите, които са бенефициери по право на тази част от тарифната квота. В това отношение Комисията изчисли, от една страна, средното използване на остатъчната квота (общо и по произход) за всяко от четирите тримесечия, в които държавите, които се ползват от конкретно определена за тях квота, все още не са имали достъп до остатъчната част. От друга страна, Комисията разгледа това типично използване в съпоставка с действителното използване (общо и по произход) през четвъртото тримесечие, когато в действителност по-големите държави износителки са могли да използват остатъчната част от тарифната квота (36).

(78)

Въз основа на посоченото по-горе сравнение Комисията стигна до заключението, че достъпът до остатъчната квота през четвъртото тримесечие на даден период не може да продължи да бъде режимът по подразбиране, тъй като той предизвиква неоправдани ефекти на изтласкване в различна степен в няколко категории продукти. Вместо това достъпът до остатъчната квота през последното тримесечие на даден период следва да бъде разрешен или не, въз основа на действителното типично използване от страна на бенефициерите по право на остатъчната квота, както е описано в предходното съображение.

(79)

За да се определи режимът за достъп до остатъчната квота през четвъртото тримесечие на даден период по ефективен и съразмерен начин, Комисията счита за целесъобразно корекциите да се прилагат само за тези категории продукти, при които са установени отрицателни ефекти на изтласкване. В този дух Комисията изготви три различни режима, съответстващи на три различни режима на достъп до остатъчната квота за всички категории продукти. Тези три режима зависят от степента на наблюдаваните ефекти на изтласкване, с изключение на категории 1, 4Б, 8 и 25А, които имат свой собствен режим за управление на тарифните квоти (вж. съответно раздел 3.2.2, буква а) и раздел 3.2.3, буква г), раздел 3.2.2, буква г) и раздел 3.2.3, буква г), както и раздел 3.2.2, буква в) и раздел 3.2.3, буква г).

(80)

В редица категории по-малките държави доставчици последователно показаха през всички оценявани тримесечия, че са достатъчно автономни, за да използват изцяло или в много голяма степен обемите, които са на разположение в рамките на остатъчната квота. Освен това наблюдаваното в тези категории поведение на по-големите държави износителки през четвъртото тримесечие недвусмислено доведе до неоправдано изместване на всички или на няколко от регистрираните в миналото обеми на по-малките държави доставчици. В този случай, с цел да се запазят ефективно традиционните търговски потоци по отношение на произхода, Комисията счита за необходимо да забрани на държавите, ползващи се от конкретно определени за тях квоти, да получат допълнителен достъп до остатъчната квота през четвъртото тримесечие по време на третата година от прилагането на мерките. За категории 5, 16, 20 и 27 (37) няма да се прилага допълнителен достъп. Данните от минали периоди за средната употреба в рамките на едно тримесечие на остатъчната квота в тези категории ясно показват, че рискът част от нея да остане неизползвана е много малък.

(81)

В редица други категории средното използване на квотата показва, че макар и имащите право за ползване държави доставчици да използват остатъчната квота в разумни граници, сами по себе си те не са в състояние да усвоят изцяло или в голяма степен обемите, които са на разположение. Поради това достъпът през четвъртото тримесечие на по-големи държави износителки продължава да бъде обоснован. Въпреки това подробният анализ на използването на остатъчната квота в тези случаи показва, че неограниченият достъп води до постигане на окончателен баланс от гледна точка на произхода, който не е справедлив. По-специално често беше наблюдавано, че делът във вноса на имащите право за ползване по-малки държави доставчици през четвъртото тримесечие е бил винаги значително под средното равнище от предходните тримесечия. Този дисбаланс е пряк резултат от водещото до елиминиране присъствие на тези по-големи държави износителки, които са изчерпали своите конкретно определени за тях квоти, а това води до неоправдани ефекти на изтласкване от пазара в противоречие с интереса на Съюза за запазване на търговските потоци във възможно най-голяма степен по отношение на произхода (38).

(82)

Поради това, с цел да се гарантира, че необходимият достъп до остатъчната квота в тези случаи не води до неоправдано изтласкване на традиционните търговски потоци на имащите право за ползване по-малки държави доставчици, Комисията счита, че е целесъобразно да се ограничи достъпът до остатъчните квоти от страна на държави, които се ползват от изчерпани конкретно определени за тях квоти. Този достъп ще бъде ограничен само до количествата, надвишаващи средната квота, използвана от по-малките държави доставчици през четирите тримесечия (39). Тази корекция ще се прилага за категории продукти 10, 12, 13, 14, 15, 21, 22 и 28 (40).

(83)

За останалите категории Комисията счита, че въз основа на наблюдаваните тенденции, които не показват неоправдано изместване по отношение на произхода, е в интерес на Съюза да продължи да се прилага статуквото, т.е. да се разрешава достъпът през четвъртото тримесечие до квотата без ограничения за бенефициерите на изчерпани конкретни за всяка държава квоти. Въпреки това, за да се осигури запазването на търговските потоци на бенефициерите по право на остатъчната квота, неизползваните пренесени квоти ще бъдат обособени за използване от тях. В такъв случай този неограничен достъп ще се прилага за категории 2, 3А, 3Б, 4А, 6, 7, 9, 17, 18, 19, 24, 25Б и 26 (41).

(84)

Описаният по-горе подход не може да се прилага, поради различни причини, към категории продукти 1, 4Б, 8 и 25А.

(85)

След налагането на окончателни мерки и до прилагането на новите корекции в рамките на настоящия преглед спрямо категория продукти 1 се прилагаше система от общи тарифни квоти. Това не позволява извършването на анализ на ефекта на изтласкване като направения за категориите продукти в букви а)—в) по-горе.

(86)

Въпреки това в рамките на първия регламент за преглед Комисията реши, че таван от 30 % на тримесечие позволява запазването във възможно най-голяма степен на традиционните търговски обеми както по отношение на обема, така и по отношение на произхода. По същите причини Комисията счита, че поддържането на таван от 30 % от първоначално наличната остатъчна квота в началото на четвъртото тримесечие продължава да бъде най-добрият начин за предотвратяване на възможността държавите, които ще се възползват от конкретно определена за тях квота в тази категория след индивидуалната корекция, за която е взето решение в рамките на настоящия преглед, да изтласкат бенефициерите по право от новосъздадената остатъчна квота.

(87)

Що се отнася до категория продукти 4Б, механизмът на специфична употреба е бил в сила през две тримесечия: октомври—декември 2019 г. и отчасти през януари—март 2020 г. След налагането на този механизъм държавите износителки бяха изправени пред сериозни пречки при износа за Съюза. Поради това равнището на вноса бе необичайно ниско. Следователно Комисията не разполага със същия набор от данни за по-дълъг период, за да извърши оценка на изтласкването, както за категориите продукти в букви а)—в) по-горе.

(88)

Въпреки това наличните данни от четвъртото тримесечие на 2019 г. и от 2020 г. недвусмислено показват, че се проявяват някои ефекти на изтласкване. Всъщност в началото и на двете тримесечия на практика целият размер на остатъчната квота е бил използван само от една държава износителка, която се ползва от конкретно определена за нея квота. Поради това, за да предотврати възникването на неоправдани ефекти на изтласкване и да запази регистрираните в миналото търговски потоци от гледна точка на произхода, Комисията счита за целесъобразно да въведе таван от 30 % за тази категория спрямо първоначално наличния размер в началото на четвъртото тримесечие за достъпа на държави, които се ползват от изчерпани конкретно определени за тях квоти.

(89)

На последно място, тъй като от 1 юли 2020 г. категории 8 и 25А ще се състоят само от обща тарифна квота, тази система не се прилага за тях.

(90)

В регламента за окончателните мерки Комисията се ангажира да направи оценка на това дали функционирането на защитните мерки в областта на стоманата поражда значителен риск за стабилизирането или икономическото развитие на някои преференциални търговски партньори до степен, която би била в ущърб на целите за интеграция, заложени в техните споразумения със Съюза. В първия регламент за преглед Комисията стигна до заключението, че защитните мерки не са оказали отрицателно въздействие върху постигането на целите за интеграция. В съображение 106 от същия регламент също така се посочва, че „мерките не са ограничили неоправдано способността на тази държава да изнася към ЕС“.

(91)

Няколко заинтересовани страни, по-специално правителствата на трети държави, представиха коментари в рамките на този раздел от Известието за започване. Някои държави поискаха да бъдат освободени от мерките или да получат преференциално третиране. Във връзка с това имаше искания за освобождаване на Западните Балкани от защитните мерки, тъй като те биха могли да засегнат развитието на стоманодобивната им промишленост и по този начин да причинят значително отрицателно въздействие върху техните национални икономики, което би могло да застраши постигането на целите, заложени в подписаните със Съюза Споразумения за стабилизиране и асоцииране (ССА). Освен това тези заинтересовани страни заявиха, че защитните мерки ще доведат до намаляване на техния износ за Съюза в сравнение с периода преди налагането на мерките. В такъв случай износителите ще обмислят дали да не прибегнат до временно спиране на някои съоръжения и до разпускане в неплатен отпуск на голям брой служители. Някои държави се позоваха на факта, че на практика спазват правилата на Съюза за държавната помощ в стоманодобивната промишленост, така че поради това следва да им бъде позволен неограничен безмитен достъп до пазара на Съюза. Други искания за освобождаване или преференциално третиране, засягащи някои трети държави, се основаваха на различни разпоредби от съответните двустранни споразумения със Съюза.

(92)

На първо място, Комисията припомня обосновката, която изготви в първия регламент за преглед, че всички двустранни споразумения, посочени от заинтересованите страни в рамките на този раздел, позволяват налагането на защитни мерки като прилаганите понастоящем. Следователно Комисията няма правно задължение да ги освободи от мерките. На второ място, съгласно член 2 от Споразумението на СТО за защитни мерки последните се прилагат по отношение на продукта, предмет на разследването, независимо от източника. Както вече беше отбелязано в първия регламент за преглед, „единствените изключения от тези правила засягат специфичното положение на определени развиващи се държави — членки на СТО, или според случая задължения, произтичащи от двустранни споразумения“. Поради това Комисията поддържа позицията си, че не съществуват правни основания за изключване на която и да било от тези държави от защитните мерки.

(93)

Както е отбелязано в съображение 99 от първия регламент за преглед, ангажиментът за извършване на преглед на мерките по отношение на специфичните аспекти, описани в съображение 90, се отнася по-специално за държавите, с които Комисията е сключила ССА.

(94)

По отношение на тези държави Комисията извърши първо ретроспективна оценка на техните резултати по отношение на износа през втората година от прилагането на мерките, т.е. от 1 юли 2019 г. Анализът показва, че за тези категории продукти, когато посочените държави са се ползвали от конкретно определена за тях квота, като цяло те все още са разполагали с неизползвани обеми по конкретната си квота през последното тримесечие на периода. Освен това за категориите продукти, за които тези държави впоследствие биха могли да са изчерпали своята конкретно определена за тях квота, в повечето случаи, включително в категориите, определени от някои от тези държави като критични за техните промишлени отрасли, все още са били налични значителни обеми в рамките на остатъчната квота. Това означава, че като цяло те са имали възможността да продължат да изнасят над техните регистрирани в миналото равнища в съответните най-важни за тях категории продукти. За категориите продукти, при които вместо това посочените държави е трябвало да спазват остатъчната квота, анализът на данните не показа, че системата от тарифни квоти като цяло ограничава възможностите им за износ. В действителност в някои случаи държавите de facto не са имали каквото и да било ограничение в рамките на мерките, което да им попречи да превишат регистрираното в миналото равнище на износа им.

(95)

Поради това Комисията стигна до заключението, че равнището на тарифните квоти е подходящо и съразмерно за запазване на традиционните търговски потоци и че няма доказателства за значително увеличение на търсенето в Съюза или промяна в обстоятелствата от какъвто и да е друг вид, които да обосновават промяна на това равнище, без да се засяга ефективността на настоящите мерки.

(96)

Комисията предприе и ориентиран към бъдещето анализ и разгледа начина, по който корекциите, включени в настоящия регламент, биха могли евентуално да засегнат стабилизирането или икономическото развитие на държавите от Западните Балкани. При извършването на тази оценка Комисията взе предвид настоящото положение на пазара и перспективите в краткосрочен план, както е описано в раздел 3.1 по-горе.

(97)

В това отношение Комисията припомня, първо, че противно на исканията на промишлеността на Съюза Комисията не е намалила в рамките на настоящия втори преглед равнището на тарифните квоти, както не го е направила и при първия преглед, и второ, че тези тарифни квоти ще бъдат либерализирани допълнително за втори път с ново увеличение от 3 % при влизането в сила на корекциите в рамките на настоящия втори преглед (42). Това означава, че държавите от Западните Балкани ще се ползват от по-големи конкретни за всяка държава квоти и ще продължат като цяло да имат достъп до по-големите остатъчни квоти през последното тримесечие, което ще им даде възможност да продължат да изнасят над техните регистрирани в миналото равнища, какъвто бе случаят след налагането на окончателните мерки. Освен това Комисията отбелязва, че новите корекции от хоризонтален характер по отношение на изтласкването, описани в раздел 3.2.3, и по отношение на изключванията на развиващите се държави, описани в раздел 3.2.5, ще доведат до допълнителни общи положителни резултати в някои от категориите продукти, представляващи интерес за Западните Балкани.

(98)

В този контекст Комисията счита, че защитните мерки нито са причинили, нито биха могли да породят след коригирането им какъвто и да е съществен риск за стабилизирането или икономическото развитие на държавите от Западните Балкани.

(99)

Накрая Комисията отбелязва, че в твърденията си тези заинтересовани страни не са представили никакви доказателства или съответни данни, които да показват наличието на такъв риск.

(100)

Поради това въз основа на горната оценка и при липсата на други доказателства в подкрепа на противното, Комисията може единствено да отхвърли исканията, отправени в рамките на настоящия раздел.

(101)

След приемане на окончателните защитни мерки с Регламент (ЕС) 2019/159 Комисията се ангажира да прави редовно преглед на списъка на развиващите се държави, които са потенциално изключени от приложното поле на мерките поради актуализирани статистически данни за вноса.

(102)

В получените изявления някои заинтересовани страни поискаха да бъдат изключени от обхвата на мерките, тъй като дадена държава вече няма да превишава прага от 3 % в дадена категория продукти. Други страни поискаха дадена държава да бъде подложена на мерките, тъй като щяла да надхвърли прага от 3 % в дадена категория продукти. Някои заинтересовани страни поискаха да бъдат изключени от определена категория продукти, тъй като взета отделно дадена държава би се оказала под прага от 3 %, дори ако общото тегло на държавите в такова положение би надхвърлило 9 % дял във вноса. На последно място, други страни заявиха, че е по-подходящо изчисляването да се извършва въз основа на всичките двадесет и шест категории продукти взети заедно.

(103)

В съответствие с член 18 от Регламент (ЕС) 2015/478 и с международните задължения на Съюза, а именно член 9.1 от Споразумението на СТО за защитни мерки, „предпазните мерки не могат да бъдат прилагани за който и да е продукт, произхождащ от развиваща се държава — членка на СТО, доколкото делът на тази държава във вноса на дадения продукт в Съюза не надхвърля 3 %, при условие че развиващите се държави — членки на СТО, чийто дял във вноса е по-малък от 3 %, не формират заедно повече от 9 % от общия внос в Съюза на дадения продукт“. Освен това в интерес на Съюза е списъкът на развиващите се държави, изключени от приложното поле на мерките, да бъде адаптиран, за да се избегне неоснователно извличане на полза от първоначалното изключване от страна на някои развиващи се държави.

(104)

Поради това въз основа на данните за цялата 2019 г. (43) Комисията преизчисли дела във вноса на всяка държава износителка за всяка категория продукти (44).

(105)

Въз основа на данните за цялата 2019 г. вносът от изброените по-долу държави, които бяха изключени от приложното поле на мерките, е превишил прага от 3 % в някои категории продукти. Следователно в резултат от настоящия преглед отсега нататък мерките следва да се прилагат спрямо следните държави:

(106)

След това Комисията направи оценка дали за горепосочените категории съответните развиващи се държави биха отговаряли на условията за ползване на конкретно определена за тях квота. За целта Комисията направи оценка дали в периода 2015—2017 г. вносът в тези категории от разглежданите държави е представлявал поне 5 % от общия внос за този период в която и да е категория. Резултатът показа, че нито една от тези държави не отговаря на условията за ползване на конкретно определена за тях квота. Поради това всички те ще попаднат в обхвата на остатъчната квота за съответните категории продукти.

(107)

По отношение на изключванията от приложното поле на защитните мерки резултатът от настоящия преглед е, както следва:

(108)

Конкретните за всяка държава квоти, които биха съответствали на развиващите се държави — членки на СТО, които ще бъдат изключени от мерките след прегледа (Бразилия в категория 6 и Китай в категория 3А), ще бъдат включени в съответните остатъчни квоти за всяка съответна категория продукти, считано от началото на първото тримесечие на третата година от прилагането на мерките, т.е. 1 юли 2020 г. (45).

(109)

След това преизчисление Комисията актуализира списъка с изключванията въз основа на актуализираните стойности за вноса за всяка от 26-те категории продукти, за които се прилагат мерки (пълният актуализиран списък се съдържа в приложение I).

(110)

По това основание за преглед Комисията получи много разнообразни по вид искания. Основната тема беше равнището на либерализиране. С оглед на спада в търсенето промишлеността на Съюза се застъпи за намаляване на настоящия праг от 3 % и дори за пълното му премахване. От друга страна, други заинтересовани страни заявиха, че равнището на либерализиране, определено в първия регламент за преглед, следва да бъде запазено или дори увеличено или за всички категории продукти, или за някои специфични категории продукти и/или за конкретен произход.

(111)

В член 7, параграф 4 от Споразумението на СТО за защитни мерки се предвижда, че „за да улесни приспособяването в ситуация, където очакваният срок на една защитна мярка, за която е съобщено съгласно разпоредбите на член 12, параграф 1, е по-дълъг от една година, страната членка, прилагаща мярката, постепенно я либерализира на равни интервали през срока на действието ѝ“.

(112)

В това отношение в първия регламент за преглед Комисията въведе равнище на либерализиране от 3 %, приложимо през втората година от прилагането на мерките. В посочения регламент бе постановено също така, че същото равнище на либерализиране следва да се прилага през третата година от прилагането на мерките, т.е. от 1 юли 2020 г. Комисията направи анализ дали е налице основание за промяна във възходяща посока на сегашното равнище.

(113)

Както е обяснено подробно в раздел 3.1, на практика всички източници посочват ясно намаляване на икономическата активност през 2020—2021 г. спрямо предходните години. Във връзка с това Комисията отбелязва, че търсенето на стомана в голяма степен следва макроикономическите тенденции, например растежа на БВП, на дадена държава или икономически регион. Освен това Комисията припомня факта, че значителни количества от тарифните квоти не са били използвани през първата година от прилагането на мерките и че е много вероятно дори още по-големи обеми отново да останат неизползвани в края на втората година. Поради това с оглед на настоящите икономически перспективи за периода 2020—2021 г., на оставащия постоянно значителен размер на тарифните квоти, налични за различните категории продукти, и на липсата на солидни доказателства в досието, показващи необходимостта от увеличение на тарифните квоти, Комисията може единствено да отхвърли всички твърдения, с които се иска увеличение на темпа на либерализиране.

(114)

От друга страна, след това Комисията разгледа исканията за намаляване или премахване на настоящото равнище на либерализиране. Комисията счита, че формулировката на член 7, параграф 4 от Споразумението на СТО за защитни мерки ясно задължава разследващия орган най-малкото да запази дадено равнище на либерализиране, след като то е било ефективно приложено през втората година от прилагането на мерките. Съответно за третата година от прилагането на мерките, започваща на 1 юли 2020 г., Комисията счита, че равнището на либерализиране не може да бъде намалено под това, което ефективно е било прилагано в края на втората година, т.е. 3 %. Поради това Комисията отхвърля исканията за намаляване на равнището на либерализиране.

(115)

С оглед на горните констатации равнището на либерализиране се запазва на 3 % за всяка категория продукти.

(116)

Няколко заинтересовани страни информираха Комисията за предполагаеми практики, чиято цел е да се избегне плащането на митото извън рамките на квотата в размер на 25 %. Тези предполагаеми практики на заобикаляне или невярно деклариране били под различни форми и се отнасяли до няколко категории продукти.

(117)

Комисията взе предвид тези твърдения и се ангажира да ги анализира допълнително с оглед на предприемането на всички необходими коригиращи действия, ако предполагаемите практики бъдат потвърдени. Във всеки случай Комисията припомня, че митническото законодателство продължава да бъде напълно приложимо с оглед на разглеждането на тези твърдения.

(118)

Някои заинтересовани страни поискаха разделяне на някои категории. В подкрепа на тези твърдения някои страни заявиха, че в определени случаи както стандартните видове продукти, така и видовете продукти от висок клас се конкурират в рамките на една и съща тарифна квота и че Комисията следва да гарантира запазване на правилното съчетание от тях, като се избягва ефектът на изтласкване.

(119)

Във връзка с това Комисията подчертава, че вследствие на тези искания по време на настоящия втори преглед тя е провела много задълбочен анализ на потенциалните ефекти на изтласкване от пазара, и за да ги преодолее, е въвела подобрените корекции, описани в раздел 3.2.3 по-горе. Комисията отбелязва, че тези корекции биха дали възможност да се отговори на много от посочените искания, тъй като те ще гарантират, че държавите, доставящи малки количества видове продукти от висок клас, които обикновено попадат в обхвата на остатъчната квота, могат да имат по-сигурен достъп до наличните обеми. Освен това Комисията припомня, че при изготвянето на мерките трябва да се постигне деликатен баланс между това да се гарантиране, доколкото е възможно, запазването на традиционните търговски потоци по отношение на обемите и произхода, и да се поддържа в сила набор от мерки, които националните митнически органи на държавите — членки на Съюза, да могат ефективно да прилагат. Комисията счита, че появата на голям брой подкатегории продукти би създало риск прилагането на мерките да се превърне в прекомерна тежест и да се компрометира ефективното управление на тарифните квоти.

(120)

Някои искания за разделяне се отнасяха конкретно до факта, че определени видове продукти се използват от автомобилния сектор и следователно трябва да получат третиране, сходно с това за категория продукти 4Б. Във връзка с това обаче Комисията отбелязва, че по време на писмената фаза на процедурата подобни искания са били до голяма степен пренебрегнати от самата автомобилна промишленост, което поражда основателни съмнения относно интереса на Съюза от приемането на подобна корекция.

(121)

Поради това Комисията стигна до заключението, че получените в това отношение изявления, с изключение на това за категория продукти 25, посочено в съображения 55—62 по-горе, не съдържат достатъчно доказателства в подкрепа на твърденията, не доказват възможността да бъдат прилагани от митническите органи, без да представляват прекомерна тежест, или не показват как подобна корекция би била в общия интерес на Съюза.

(122)

Някои заинтересовани страни поискаха от Комисията да включи определени категории продукти в приложното поле на мерките, докато други заявиха, че определени категории следва да бъдат изключени.

(123)

Комисията се позовава на констатацията си в съображение 163 от първия регламент за преглед, където установи, че обхватът на прегледа не включва промяна в продуктовия обхват. Поради това тези искания се отхвърлят.

(124)

Някои страни изтъкнаха също така, че съществуващите мерки не отговарят на стандартите в Споразумението на СТО за защитни мерки и че поради това те следва да бъдат прекратени.

(125)

Комисията се позовава на съображение 165 от първия регламент за преглед и на позоваванията в него и следователно отхвърля тези твърдения.

(126)

Други заинтересовани страни предложиха тарифните квоти да се управляват чрез система за лицензиране.

(127)

Във връзка с това Комисията отново заявява, че всяка система за управление на тарифни квоти следва да гарантира, че нейното прилагане не е прекалено обременяващо за митническите органи до степен да създаде риск от компрометиране на ефективното ѝ прилагане. Комисията остава на мнение, че системата за управление на тарифните квоти, която е въвела чрез регламента за окончателните мерки, е най-подходящата за постигане на подходящ баланс.

(128)

На последно място, няколко страни отправиха запитване относно въздействието и евентуалните корекции, свързани с оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза („Брексит“).

(129)

Комисията отбелязва, че към момента на приемането на корекциите все още е в сила преходният период за оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза, тъй като бъдещото споразумение между Европейския съюз и Обединеното кралство е в процес на договаряне. Ако е необходимо, Комисията ще преразгледа своевременно положението с оглед на евентуалното развитие по този въпрос.

(130)

На последно място, Комисията отбелязва, че настоящият преглед за изменение на прилаганите понастоящем защитни мерки е в съответствие и със задълженията, произтичащи от двустранните споразумения, подписани с определени трети държави.

(131)

На последно място, Комисията счита, че въз основа на интереса на Съюза може да се наложи да коригира равнището или разпределението на тарифната квота, както е определено в приложение II за периода, започващ на 1 юли 2020 г., в случай на промени в обстоятелствата през периода на налагане на мерките. Промяна в обстоятелствата би могла да възникне например в случай на общо увеличение или свиване на търсенето в Съюза за някои категории продукти, което би изисквало преоценка на равнището на тарифната квота, налагане на антидъмпингови или антисубсидийни мерки, които могат да окажат значително въздействие върху бъдещото развитие на вноса, или дори всяка промяна на мерките на САЩ по раздел 232, която може да окаже пряко въздействие върху заключенията от настоящото разследване, а именно по отношение на отклоняването на търговията. Комисията може също да проучи при прегледа дали действието на мерките би могло да окаже отрицателно въздействие върху постигането на целите за интеграция, преследвани с преференциалните търговски партньори, като например да изложи на сериозен риск тяхното стабилизиране или икономическо развитие.

(132)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по защитните мерки, създаден съответно съгласно член 3, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2015/478 и член 22, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2015/755,