(1)

Глобализацията и цифровизацията доведоха до увеличаване на риска голям брой потребители да бъдат увредени от една и съща незаконна практика. Нарушенията на правото на Съюза могат да причинят вреди на потребителите. Без ефективни средства за преустановяване на незаконните практики и за обезщетяване на потребителите, доверието на потребителите във вътрешния пазар намалява.

(2)

Липсата на ефективни средства за прилагане на правото на Съюза за защита на потребителите може да доведе и до нарушаване на лоялната конкуренция между търговците-нарушители и търговците, спазващи изискванията, които извършват дейност на национално или трансгранично равнище. Подобни нарушения могат да възпрепятстват безпроблемното функциониране на вътрешния пазар.

(3)

Съгласно член 26, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) вътрешният пазар обхваща пространство без вътрешни граници, в което е осигурено свободното движение на стоки и услуги. Вътрешният пазар следва да осигурява на потребителите добавена стойност под формата на по-добро качество, по-голямо разнообразие, разумни цени и високи стандарти за безопасност по отношение на стоките и услугите, като по този начин утвърждава високо равнище на защита на потребителите.

(4)

В член 169, параграф 1 и член 169, параграф 2, буква а) от ДФЕС се предвижда Съюзът да допринася за постигането на високо равнище на защита на потребителите посредством мерки, приети по силата на член 114 от ДФЕС. В член 38 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) се предвижда политиките на Съюза да осигуряват високо равнище на защита на потребителите.

(5)

Директива 2009/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4) позволи на компетентни структури да предявяват представителни искове, чиято основна цел бе преустановяването или забраната на нарушения на правото на Съюза, увреждащи колективните интереси на потребителите. Посочената директива обаче не отговори в достатъчна степен на предизвикателствата, свързани с прилагането на потребителското право. За да се подобри възпирането на незаконните практики и да се намалят вредите, нанасяни на потребителите, в рамките на един все по-глобализиран и цифровизиран пазар, е необходимо да се засилят процесуалните механизми за защитата на колективните интереси на потребителите, така че да обхванат мерки за преустановяване или забрана, както и мерки за обезщетение. Предвид необходимите многобройни промени е целесъобразно Директива 2009/22/ЕО да бъде отменена и заменена с настоящата директива.

(6)

Процесуалните механизми за представителни искове, както за налагане на мерки за преустановяване или забрана, така и на мерки за обезщетение, се различават в рамките на Съюза и предлагат различни степени на защита на потребителите. Освен това, някои държави членки понастоящем не разполагат с никакви действащи процесуални механизми за колективни искове за налагане на мерки за обезщетение. Тази ситуация намалява доверието на потребителите и търговците във вътрешния пазар и способността им да осъществяват дейност на вътрешния пазар. Тя нарушава конкуренцията и възпрепятства ефективното прилагане на правото на Съюза в областта на защитата на потребителите.

(7)

Поради това настоящата директива има за цел да гарантира, че на равнището на Съюза и на национално равнище потребителите във всички държави членки разполагат с поне един ефективен и ефикасен процесуален механизъм за представителни искове за налагане на мерки за преустановяване или забрана и на мерки за обезщетение. Наличието на поне един такъв процесуален механизъм за представителни искове ще повиши доверието на потребителите, ще им даде възможност да упражняват правата си, ще допринесе за по-лоялна конкуренция и ще създаде равни условия за търговците, осъществяващи дейност на вътрешния пазар.

(8)

Настоящата директива има за цел да допринесе за функционирането на вътрешния пазар и за постигането на високо равнище на защита на потребителите, като дава възможност на компетентните структури, които представляват колективните интереси на потребителите, да предявяват представителни искове, както за налагане на мерки за преустановяване или забрана, така и на мерки за обезщетение срещу търговци, които нарушават разпоредбите на правото на Съюза. Тези компетентни структури следва да могат да поискат преустановяването или забраната на такова неправомерно поведение и да потърсят мерки за обезщетение, според случая и както е предвидено в правото на Съюза или националното право, като например обезщетение, ремонт или намаляване на цената.

(9)

Представителният иск следва да предложи ефективно и ефикасно средство за защита на колективните интереси на потребителите. Той следва да позволи на компетентните структури да действат с цел да се осигури спазването на съответните разпоредби на правото на Съюза от търговците и да се преодолеят пречките, пред които са изправени потребителите при индивидуални искове, като например тези, свързани с несигурността относно техните права и относно наличните процесуални механизми, психологическото нежелание да предприемат действия и отрицателното салдо между очакваните разходи и ползите от индивидуалния иск.

(10)

Важно е да се осигури необходимото равновесие между подобряването на достъпа на потребителите до правосъдие и осигуряването на подходящи гаранции за търговците за избягване на злоупотреби с предявяването на искове, които биха възпрепятствали необосновано способността на търговците да извършват дейност в рамките на вътрешния пазар. За да се предотврати злоупотребата с представителни искове, следва да се избягва присъждането на наказателни обезщетения и следва да се предвидят правила за някои процесуални аспекти, като определянето и финансирането на компетентните структури.

(11)

Настоящата директива не следва да заменя съществуващите национални процесуални механизми за защита на колективните или индивидуалните интереси на потребителите. Като взема предвид правните традиции на държавите членки, директивата следва да ги остави да преценят дали да създадат изисквания с настоящата директива процесуален механизъм за представителни искове като част от съществуващ или част от нов процесуален механизъм за налагане на колективни мерки за преустановяване или забрана или за мерки за обезщетение, или като отделен процесуален механизъм, при условие че поне един национален процесуален механизъм за представителни искове съответства на настоящата директива. Например настоящата директива не следва да възпрепятства държавите членки да приемат законодателство относно искове, търсещи установителни решения от съд или административен орган, въпреки че тя не предвижда правила за такива искове. Ако на национално равнище съществуват процесуални механизми в допълнение към процесуалния механизъм, изискван от настоящата директива, компетентната структура следва да може да избере кой процесуален механизъм да използва.

(12)

В съответствие с принципа на процесуална автономия настоящата директива не следва да съдържа разпоредби относно всеки аспект на производствата по представителни искове. Следователно държавите членки са тези, които трябва да установят правила, например относно допустимостта, доказателствата или средствата за обжалване, приложими към представителните искове. Държавите членки следва например да определят необходимата степен на сходство между индивидуалните претенции или минималния брой потребители, заинтересовани от представителен иск за налагане на мерки за обезщетение, за да може даден случай да бъде допуснат за разглеждане като представителен иск. Тези национални правила не следва да възпрепятстват ефективното функциониране на процесуалния механизъм за представителните искове, изискван от настоящата директива. В съответствие с принципа за недискриминация изискванията за допустимост, приложими за конкретни трансгранични представителни искове, не следва да се различават от тези, прилагани за конкретни национални представителни искове. Решение за обявяване на представителен иск за недопустим не следва да засяга правата на заинтересованите от иска потребители.

(13)

В обхвата на настоящата директива следва да бъде отразено актуалното развитие в областта на защитата на потребителите. Тъй като понастоящем потребителите действат в рамките на разширен и все по-цифровизиран пазар, постигането на високо равнище на защита на потребителите изисква области като защита на данните, финансови услуги, пътуване и туризъм, енергетика и телекомуникации, да бъдат обхванати от настоящата директива в допълнение към общото потребителско право. По-специално, тъй като е налице повишено търсене от страна на потребителите на финансови и инвестиционни услуги, е важно да се подобри прилагането на потребителското право в тези области. Потребителският пазар също се разви в областта на цифровите услуги и съществува повишена необходимост от по-ефективно прилагане на потребителското право, включително по отношение защитата на данните.

(14)

Настоящата директива следва да обхваща нарушения на разпоредбите на правни актове на Съюза, посочени в приложение I, доколкото тези разпоредби защитават интересите на потребителите, независимо дали тези потребители са посочени като потребители, пътници, ползватели, клиенти, инвеститори на дребно, клиенти на дребно, субекти на данни или друго. Настоящата директива обаче следва да защитава само интересите на физически лица, които са били увредени или могат да бъдат увредени от тези нарушения, ако тези лица са потребители по смисъла на настоящата директива. Нарушенията, увреждащи физически лица, които са търговци по смисъла на настоящата директива, не следва да се обхващат от нея.

(15)

Настоящата директива не следва да засяга правните актове, изброени в приложение I, и следователно не следва да променя или разширява установените в тези правни актове определения или да заменя който и да е евентуален механизъм за принудително изпълнение, които тези правни актове могат да съдържат. Например, механизмите за изпълнение, които са предвидени в Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (5) или се основават на него, могат, ако е приложимо, да продължат да бъдат използвани за защита на колективните интереси на потребителите.

(16)

За избягване на съмнения обхватът на настоящата директива следва да бъде определен възможно най-точно в приложение I. Когато правните актове, изброени в приложение I, съдържат разпоредби, които не се отнасят до защитата на потребителите, следва да се направи позоваване на специфичните разпоредби за защита на интересите на потребителите в приложение I. Подобни позовавания обаче невинаги са осъществими поради структурата на някои правни актове, по-специално в областта на финансовите услуги, включително областта на инвестиционните услуги.

(17)

За да се осигури адекватен отговор на нарушенията на правото на Съюза, чиито мащаб и форма се развиват бързо, законодателният орган следва да разгледа възможността за изменение на приложение I при всяко приемане на нов акт на Съюза, имащ отношение към защитата на колективните интереси на потребителите, така че новият акт на Съюза да бъде включен в обхвата на настоящата директива.

(18)

Прилагането на разпоредбите на настоящата директива в области, в допълнение към тези, които попадат в нейния обхват, следва да остане в компетентността на държавите членки. Държавите членки следва например да могат да запазят или да въведат национално законодателство, което съответства на разпоредбите на настоящата директива, по отношение на спорове, които не попадат в обхвата на приложение I.

(19)

Тъй като както съдебните, така и административните производства могат ефективно и ефикасно да служат за защита на колективните интереси на потребителите, държавите членки имат право на преценка дали представителен иск може да бъде предявен в съдебно производство, в административно производство, или и в двете, в зависимост от съответната област на правото или съответния икономически сектор. Това следва да не засяга правото на ефективни правни средства за защита, предвидено в член 47 от Хартата, съгласно което държавите членки гарантират, че потребителите и търговците имат право на ефективни правни средства за защита пред съд срещу всяко административно решение, взето съгласно националните мерки за транспониране на настоящата директива. Това следва да включва възможността за дадена страна по иск да получи решение за спиране на изпълнението на оспорваното решение в съответствие с националното право.

(20)

Като доразвива Директива 2009/22/ЕО, настоящата директива следва да обхваща както националните, така и трансграничните нарушения, по-специално когато потребителите, засегнати от дадено нарушение, живеят в държави членки, различни от държавата членка, в която е установен търговецът, извършил нарушението. Също така в обхвата на директивата следва да бъдат включени нарушения, които са били преустановени преди началото или приключването на представителния иск, тъй като може все пак да е необходимо да се предотврати повторението на дадена практика чрез нейната забрана, да се установи, че дадена практика представлява нарушение или да се улесни обезщетяването на потребителите.

(21)

Настоящата директива не следва да засяга прилагането на международното частно право относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения или приложимото право, нито да създава такива правила. Съществуващите инструменти на правото на Съюза следва да се прилагат към процесуалния механизъм за представителните искове, изискван от настоящата директива. По-специално Регламент (ЕО) № 864/2007 (6), Регламент (ЕО) № 593/2008 (7) и Регламент (ЕС) № 1215/2012 (8) на Европейския парламент и на Съвета следва да се прилагат към процесуалния механизъм за представителните искове, изискван от настоящата директива.

(22)

Следва да се отбележи, че Регламент (ЕС) № 1215/2012 не обхваща компетентността на административните органи, нито признаването или изпълнението на решения от страна на тези органи. Подобни въпроси следва да се решават съгласно националното право.

(23)

Когато е необходимо, за една компетентна структура би било възможно, в съответствие с правилата на международното частно право, да предяви представителен иск в държавата членка, в която е била определена, както и в друга държава членка. Като се доразвива Директива 2009/22/ЕО, в настоящата директива следва да се направи разграничение между тези два вида представителни иска. Когато компетентна структура предяви представителен иск в държава членка, различна от тази, в която е определена, този представителен иск следва да се счита за трансграничен представителен иск. Когато компетентна структура предяви представителен иск в държавата членка, в която е определена, посоченият представителен иск следва да се счита за национален представителен иск дори ако същият представителен иск е предявен срещу търговец, с местоживеене в друга държава членка, и дори ако в рамките на този представителен иск са представлявани потребители от няколко държави членки. Държавата членка, в която е предявен представителният иск, следва да бъде критерият с решаващо значение за определяне на вида на предявения представителен иск. По тази причина не следва да бъде възможно за национален представителен иск да се превърне в трансграничен представителен иск по време на производството и обратното.

(24)

Организациите на потребителите по-специално следва да играят активна роля за гарантиране на спазването на приложимите разпоредби на правото на Съюза. Всички те следва да се разглеждат като подходящи да кандидатстват за статута на компетентна структура в съответствие с националното право. В зависимост от националните правни традиции публичните органи също могат да играят активна роля за гарантиране на спазването на приложимите разпоредби на правото на Съюза, като предявяват представителни искове, както е предвидено в настоящата директива.

(25)

За целите на трансграничните представителни искове компетентните структури следва да отговарят на еднакви критерии за определяне в целия Съюз. По-специално, те следва да бъдат юридически лица, надлежно учредени в съответствие с националното право на определящата ги държава членка, да имат определено ниво на постоянство и на обществена дейност, да са с нестопанска цел и да имат законен интерес предвид, предмета на своята дейност, към защитата на интересите на потребителите, както е предвидено в правото на Съюза. Срещу компетентните структури не следва да има открито производство по несъстоятелност и те не следва да бъдат обявени в несъстоятелност. Те следва да са независими и да не се влияят от лица, различни от потребителите, които имат икономически интерес от предявяване на представителни искове, по-специално от търговци или хедж фондове, включително в случай на финансиране от трети страни. Компетентните структури следва да имат установени процедури за предотвратяване на такова влияние, както и за предотвратяване на конфликти на интереси между тях, лицата, които им предоставят финансиране и интересите на потребителите. Те следва да оповестяват публично на ясен и разбираем език чрез подходящи средства, по-специално на своите интернет страници, информация, доказваща, че те отговарят на критериите за определянето им като компетентна структура, както и обща информация относно източниците на тяхното финансиране като цяло, тяхната организационна, управленска и членска структура, предмет на дейност и дейности.

(26)

Държавите членки следва да могат свободно да установяват критериите за определяне на компетентните структури за целите на националните представителни искове в съответствие с националното законодателство. Държавите членки обаче следва също да могат да прилагат критериите за определяне, установени в настоящата директива, за определяне на компетентни структури за целите на трансгранични представителни искове по отношение на компетентни структури, определени единствено за целите на национални представителни искове.

(27)

Никой критерий, прилаган за определянето на компетентни структури при национални или трансгранични представителни искове, не следва да възпрепятства ефективното функциониране на представителните искове, както е предвидено в настоящата директива.

(28)

Държавите членки следва да са в състояние да определят предварително компетентните структури за целта на предявяване на представителни искове. Настоящата директива не следва да насърчава държавите членки да предвиждат възможността за определяне на компетентни структури на ad hoc принцип. За целите на националните представителни искове обаче държавите членки следва да могат също или като алтернатива да определят компетентни структури на ad hoc принцип за конкретен национален представителен иск. Такова определяне следва да може да бъде направено от сезирания съд или административен орган, включително и чрез приемане, когато е приложимо. За целите на трансграничните представителни искове обаче са необходими общи гаранции. Поради това на компетентните структури, определени на ad hoc принцип, не следва да се разрешава да предявяват трансгранични представителни искове.

(29)

Определящата държава членка следва да гарантира, че дадена компетентна структура отговаря на критериите за компетентна структура за целите на трансграничните представителни искове, да преценява дали компетентната структура продължава да отговаря на критериите за определяне и при необходимост да отменя определянето на тази компетентна структура. Държавите членки следва да правят оценка дали компетентните структури продължават да отговарят на критериите за определяне поне на всеки пет години.

(30)

Ако се появят опасения дали дадена компетентна структура отговаря на критериите за определяне, държавата членка, която е определила тази компетентна структура, следва да извърши проверка във връзка с опасенията и, ако е уместно, да отмени определянето на посочената компетентна структура. Държавите членки следва да определят национални звена за контакт за целите на предаването и получаването на искания за проверка.

(31)

Държавите членки следва да гарантират, че пред техните съдилища или административни органи могат да се предявяват трансгранични представителни искове от компетентни структури, определяни за целите на такива представителни искове в друга държава членка. Освен това компетентни структури от различни държави членки следва да могат да обединяват усилията си в рамките на един представителен иск пред една инстанция, като се спазват приложимите правила относно юрисдикцията. Това не следва да засяга правото на сезирания съд или административен орган да провери дали представителният иск е подходящ за разглеждане като един представителен иск.

(32)

Следва да се гарантира взаимното признаване на процесуалната легитимация на компетентните структури, определени за целите на трансгранични представителни искове. Данните на тези компетентни структури следва да бъдат съобщени на Комисията и Комисията следва да състави списък на тези компетентни структури и да осигури публичен достъп до този списък. Включването в списъка следва да служи като доказателство за процесуалната легитимация на компетентната структура, предявяваща представителния иск. Това не следва да засяга правото на съда или административния орган да провери дали предметът на дейност на компетентната структура оправдава предявяването на иск от нейна страна в конкретен случай.

(33)

Мерките за преустановяване или забрана целят да защитят колективните интереси на потребителите независимо дали някаква действителна загуба или вреда е претърпяна от отделните потребители. Мерките за преустановяване или забрана може да изискват от търговците да предприемат конкретно действие, например да предоставят на потребителите информация, която преди това е била пропусната в нарушение на правно задължение. Решението за налагане на мерки за преустановяване или забрана не следва да зависи от това дали практиката е умишлена или е в резултат на небрежност.

(34)

При предявяването на представителен иск компетентната структура следва да предостави на съда или административния орган достатъчно информация относно заинтересованите от представителния иск потребители. Тази информация следва да позволява на съда или административния орган да установи дали има компетентност, както и приложимото право. В случаи, свързани с непозволено увреждане, това задължение включва уведомяване на съда или на административния орган за мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие, което засяга потребителите. Степента на подробност на изискваната информация може да се различава в зависимост от мярката, която компетентната структура иска и дали се прилага механизъм за участие или механизъм за неучастие в иска. Освен това, когато се предявява представителен иск за налагане на мерки за преустановяване или забрана, евентуалното спиране или прекъсване на давностните срокове за последващи искове за налагане на мерки за обезщетение изисква от компетентната структура да предостави достатъчно информация относно групата потребители, заинтересовани от представителния иск.

(35)

Държавите членки следва да гарантират, че компетентните структури могат да предявяват искове за налагане на мерки за преустановяване или забрана и на мерки за обезщетение. За да гарантират процесуалната ефективност на представителните искове държавите членки следва да могат да вземат решение, така че компетентните структури да могат да искат налагането на мерки за преустановяване или забрана и на мерки за обезщетение в рамките на един представителен иск или в рамките на отделни представителни искове. Ако са поискани в рамките на един представителен иск, компетентните структури следва да могат да искат всички приложими мерки по време на предявяване на представителния иск или първо да поискат приложимите мерки за преустановяване или забрана и впоследствие да поискат мерки за обезщетение, ако е целесъобразно.

(36)

Компетентна структура, която предявява представителен иск съгласно настоящата директива, следва да иска съответните мерки, включително мерки за налагане на обезщетение, в интерес и от името на потребителите, засегнати от нарушението. Компетентната структура следва да има процесуалните права и задължения на страната ищец по производството. Държавите членки следва да бъдат свободни да предоставят на индивидуални потребители, заинтересовани от представителния иск, определени права в рамките на представителния иск, но тези индивидуални потребители не следва да бъдат ищци по производството. При никакви обстоятелства индивидуалните потребители не следва да могат да се намесват в процесуалните решения, взети от компетентните структури, да искат отделно доказателства в рамките на производството или да обжалват отделно процесуалните решения на съда или административния орган, пред които е предявен представителният иск. Освен това индивидуалните потребители не следва да имат процесуални задължения в рамките на представителния иск, нито да поемат разноските по производството, освен при изключителни обстоятелства.

(37)

Въпреки това заинтересованите от представителен иск потребители следва да имат право да се възползват от този представителен иск. При представителни искове за налагане на мерки за обезщетение ползите следва да бъдат под формата на средства за правна защита като обезщетение, ремонт, замяна, намаляване на цената, прекратяване на договора или възстановяване на платената цена. При представителни искове за налагане на мерки за преустановяване или забрана ползата за потребителите може да бъде преустановяването или забраната на практика, която представлява нарушение.

(38)

При представителни искове за мерки за обезщетение загубилата страна следва да заплати разноските по производството, направени от спечелилата страна, в съответствие с условията и изключенията, предвидени в националното право. Въпреки това съдът или административният орган не следва да постановява загубилата страна да заплати разноските, които са ненужно направени. Индивидуалните потребители, заинтересовани от даден представителен иск, не следва да заплащат разноските по производството. В изключителни случаи обаче следва да бъде възможно индивидуални потребители, заинтересовани от представителен иск за налагане на мерки за обезщетение, да бъдат осъдени да заплатят разноските по производството, които са направени в резултат на тяхно умишлено или небрежно поведение, например забавянето на производството поради неправомерно поведение. Разноските по производството следва да включват например всички разходи, произтичащи от факта, че някоя от страните е била представлявана от адвокат или друг юрист, или всички разходи, произтичащи от връчването или превода на документи.

(39)

За да се избегне злоупотреба с предявяването на искове, държавите членки следва да приемат нови правила или да прилагат съществуващи правила съгласно националното право, така че съдът или административният орган да може да реши да отхвърли явно неоснователни случаи, веднага след като съдът или административният орган е получил необходимата информация, за да обоснове това решение. Държавите членки не следва да бъдат задължени да въвеждат специални правила, приложими към представителните искове, и следва да могат да прилагат общи процесуални правила, когато тези правила отговарят на целта за избягване на злоупотреби с предявяването на съдебни искове.

(40)

Мерките за преустановяване или забрана следва да включват окончателни и временни мерки. Временните мерки могат да обхващат привременни мерки, предпазни и превантивни мерки за преустановяване на продължаваща практика или за забрана на практика, в случай, когато тази практика не е била осъществена, но когато съществува риск тя да причини сериозна или необратима вреда на потребителите. Мерките за преустановяване или забрана биха могли да включват и мерки, които установяват, че дадена практика представлява нарушение, когато тази практика е преустановена преди предявяването на представителните искове, но когато все пак е необходимо да се установи, че практиката представлява нарушение, например, за да се улеснят последващи искове за налагане на мерки за обезщетение. Освен това мерките за преустановяване или забрана биха могли да бъдат под формата на задължение от страна на извършилия нарушението търговец да публикува изцяло или частично решението, взето от съда или административния орган, относно мярката във форма, която се счита за подходяща, или да публикува коригиращо изявление.

(41)

Като се доразвива Директива 2009/22/ЕО, държавите членки следва да могат да изискват компетентната структура, която възнамерява да предяви представителен иск за налагане на мерки за преустановяване или забрана, да проведе предварителна консултация, за да се даде възможност на съответния търговец да преустанови нарушението, което би било предмет на представителния иск. Държавите членки следва да могат да изискват тази предварителна консултация да се провежда съвместно с независим публичен орган, който те определят. Когато държавите членки предвидят, че трябва да се проведе предварителна консултация, следва да се определи срок от две седмици след получаване на искането за провеждане на консултация, след чието изтичане, ако нарушението не е преустановено, ищецът следва да има право незабавно да предяви представителен иск за налагане на мерки за преустановяване или забрана пред компетентния съд или административен орган. Такива изисквания могат също да се прилагат и по отношение на представителни искове за налагане на мерки за обезщетение, в съответствие с националното право.

(42)

Настоящата директива следва да предвижда процесуален механизъм, който не засяга правилата, установяващи материални права на потребителите на договорни и извъндоговорни средства за правна защита в случаите, когато техните интереси са увредени от нарушение, като например правото на обезщетение за вреди, разваляне на договор, възстановяване на разходи, замяна, ремонт или намаляване на цената, според случая и както е предвидено в правото на Съюза и националното право. Представителен иск за налагане на мерки за обезщетение по настоящата директива следва да може да бъде предявен само когато правото на Съюза или националното право предвиждат такива материални права. Настоящата директива не следва да дава възможност да се налагат наказателни обезщетения на извършилия нарушението търговец в съответствие с националното право.

(43)

Потребителите, заинтересовани от представителен иск за налагане на мерки за обезщетение, следва да разполагат с подходящи възможности след предявяването на представителния иск да изразят дали са съгласни или не да бъдат представлявани по този конкретен представителен иск от компетентната структура, както и дали са съгласни или не да се възползват от съответните резултати по представителния иск. За да отговорят най-добре на правните си традиции, държавите членки следва да предвидят механизъм за участие или механизъм за неучастие в иска, или комбинация от двата. При механизъм за участие от потребителите следва да се изисква изрично да изразят съгласието си да бъдат представлявани от компетентната структура по представителния иск за налагане на мерки за обезщетение. При механизъм за неучастие от потребителите следва да се изисква изрично да заявят несъгласието си да бъдат представлявани от компетентната структура по представителния иск за налагане на мерки за обезщетение. Държавите членки следва да могат да решават на кой етап от производството отделните потребители биха могли да упражнят правото си да участват или не в представителния иск.

(44)

Държавите членки, които предвиждат механизъм за участие, следва да могат да изискват някои потребители да изберат да участват в представителния иск за налагане на мерки за обезщетение преди представителният иск да бъде предявен, при условие че други потребители също имат възможността да се включат след предявяването на представителния иск.

(45)

Въпреки това, за да се осигури добро правораздаване и да се избегнат противоречащи си съдебни решения, следва да се изисква механизъм за участие по отношение на представителни искове за налагане на мерки за обезщетение, когато увредените от нарушението потребители не пребивават обичайно в държавата членка на съда или административния орган, пред който е предявен представителният иск. В такива случаи потребителите следва изрично да изразят съгласието си да бъдат представлявани по този представителен иск, за да бъдат обвързани от неговия резултат.

(46)

Когато потребителите изрично или мълчаливо изразят съгласието си да бъдат представлявани от компетентна структура по представителен иск за налагане на мерки за обезщетение, независимо дали този представителен иск е предявен в контекста на механизъм за участие или на механизъм за неучастие, те не следва повече да могат да бъдат представлявани по други представителни искове на същото основание срещу същия търговец, нито да могат да предявяват индивидуални искове на същото основание срещу същия търговец. Това обаче не следва да се прилага, ако потребител, изрично или мълчаливо изразил съгласието си да бъде представляван по представителен иск за налагане на мерки за обезщетение, по-късно се е отказал от този представителен иск в съответствие с националното право, например когато потребител на по-късен етап откаже да бъде обвързан от споразумение.

(47)

От съображения за експедитивност и ефективност държавите членки в съответствие с националното право следва да могат да предоставят на потребителите възможността да се ползват пряко от мярка за обезщетение след нейното налагане, без да им се налагат изисквания относно предварително участие в представителния иск.

(48)

Държавите членки следва да определят правила за координацията на представителните искове, индивидуалните искове, предявени от потребители, и всякакви други действия за защита на индивидуалните и колективните интереси на потребителите, както е предвидено в правото на Съюза и в националното право. Мерките за преустановяване или забрана, наложени съгласно настоящата директива, не следва да засягат индивидуалните искове за налагане на мерки за обезщетение, предявени от потребители, увредени от практиката, предмет на мерките за преустановяване или забрана.

(49)

Държавите членки следва да изискват от компетентните структури да предоставят достатъчно информация в подкрепа на представителните искове за налагане на мерки за обезщетение, включително описание на групата потребители, увредени от нарушението, и фактическите и правните въпроси, които трябва да бъдат решени в рамките на същия представителен иск. От компетентната структура не следва да се изисква индивидуално да определи всеки потребител, заинтересован от представителния иск, за да предяви представителен иск. При представителни искове за налагане на мерки за обезщетение съдът или административният орган следва да провери на възможно най-ранен етап от производството дали е подходящо казусът да бъде предявен като представителен иск предвид естеството на нарушението и характеристиките на претърпяната вреда от увредените потребители.

(50)

Мерките за обезщетение следва да определят индивидуалните потребители или поне да описват групата потребители, които имат право на средствата за правна защита, предвидени в тези мерки за обезщетение, и ако е приложимо, да посочват метода за количествено определяне на вреда и съответните стъпки, които потребителите и търговците да предприемат за прилагането на средствата за правна защита. Потребителите, които имат право на средства за правна защита, следва да могат да се възползват от тях, без да е необходимо да започват отделно производство. Например, изискването за отделно производство предполага задължение на потребителя да предяви индивидуален иск пред съд или административен орган за количествено определяне на вредата. Вместо това, за да получат своите средства за правна защита, от потребителите следва да бъде възможно да се изисква, съгласно настоящата директива, да предприемат определени стъпки, като например да се представят на субекта, отговарящ за изпълнението на мярката за обезщетение.

(51)

Държавите членки следва да установят или да запазят правилата относно сроковете, като например давностни срокове или други срокове, в рамките на които отделните потребители да упражняват правото си да се ползват от мерките за обезщетение. Държавите членки следва да могат да установят правила за предназначението на неизразходвани средства за обезщетение, които не са били използвани в рамките на установените срокове.

(52)

Компетентните структури следва да осигурят на съдилищата или административните органи пълна прозрачност по отношение на източника на финансиране на своите дейности като цяло и по отношение на източника на средствата в подкрепа на конкретен представителен иск за налагане на мерки за обезщетение. Това е необходимо, за да се даде възможност на съдилищата или административните органи да преценят дали финансирането от трета страна, доколкото е разрешено в от националното право, отговаря на условията, предвидени в настоящата директива, дали има конфликт на интереси между финансиращата трета страна и компетентната структура, което представлява риск от злоупотреба с предявяването на искове, и дали финансирането от трета страна, която има икономически интерес от предявяването или резултата от представителния иск за налагане на мерки за обезщетение, не отклонява представителния иск от защитата на колективните интереси на потребителите. Информацията, предоставена от компетентната структура, следва да даде възможност на съда или административния орган да прецени дали третата страна може да окаже неправомерно влияние върху процесуалните решения на компетентната структура в контекста на представителния иск, включително относно решенията за споразумения, по начин, който би бил в ущърб на колективните интереси на заинтересованите потребители, и да прецени дали третата страна предоставя финансиране за представителен иск за налагане на мерки за обезщетение срещу ответник, който е конкурент на финансиращата трета страна, или срещу ответник, от когото финансиращата трета страна е зависима. Следва да се счита, че прякото финансиране на конкретен представителен иск от търговец, осъществяващ дейност на същия пазар като ответника, предполага конфликт на интереси, тъй като конкурентът може да има икономически интерес от резултата от представителния иск, който би се различавал от интереса на потребителите.

Непрякото финансиране на представителния иск от организации, финансирани чрез равни вноски от техните членове или чрез дарения, включително дарения от търговци в рамките на инициативи за корпоративна социална отговорност или колективно финансиране, следва да бъде счетено за допустимо за финансиране от трета страна, при условие че финансирането от трета страна отговаря на изискванията за прозрачност, независимост и липса на конфликти на интереси. Ако бъдe потвърден конфликт на интереси, съдът или административният орган следва да има правомощието да предприема подходящи мерки, например да изиска от компетентната структура да откаже или да промени съответното финансиране и при необходимост да отхвърли процесуалната легитимация на компетентната структура или да обяви за недопустим конкретния представителен иск за налагане на мерки за обезщетение. Такова отхвърляне или обявяване на недопустимост не следва да засяга правата на потребителите, заинтересовани от представителния иск.

(53)

В рамките на представителните искове за налагане на мерки за обезщетение следва да се насърчават колективните споразумения, насочени към осигуряването на мерки за обезщетение на потребителите, които са увредени.

(54)

Съдът или административният орган следва да могат да поканят търговеца и компетентната структура, която е предявила представителния иск за налагане на мерки за обезщетение, да започнат преговори за постигане на споразумение за мерките за обезщетение, което да бъде предоставено на заинтересованите от представителния иск потребители.

(55)

Всяко споразумение, постигнато в контекста на представителен иск за налагане на мерки за обезщетение, следва да бъде одобрено от съответния съд или административен орган, освен ако условията на споразумението не могат да бъдат изпълнени или ако споразумението противоречи на задължителни разпоредби на националното право, приложимо към основанието на иска, от които не може да се договори отклонение в ущърб на потребителите. Например споразумение, което изрично оставя непроменена договорна клауза, даваща на търговеца изключителното право да тълкува всяка друга клауза от този договор, би могло да противоречи на задължителните разпоредби на националното право.

(56)

Държавите членки следва също да могат да определят правила, които да позволяват на съд или административен орган да откаже да одобри споразумение в случаите, когато съдът или административният орган смята споразумението за несправедливо.

(57)

Одобрените споразумения следва да бъдат обвързващи за компетентната структура, за търговеца и за заинтересованите индивидуални потребители. Държавите членки следва да могат обаче да определят правила, съгласно които на заинтересованите индивидуални потребители се дава възможност да приемат споразумение или да откажат да бъдат обвързани от него.

(58)

Осигуряването на информираност на потребителите за представителния иск е от решаващо значение за успеха му. На своите интернет страници компетентните структури следва да информират потребителите относно представителните искове, които са решили да предявят пред съд или административен орган, актуалното състояние на предявените от тях представителни искове и резултата от такива представителни искове, за да дадат възможност на потребителите да вземат информирано решение дали желаят да участват в представителен иск и да предприемат своевременно необходимите стъпки. Информацията, която следва да бъде представена от компетентните структури на потребителите, следва да включва, ако е уместно и необходимо, обяснение на разбираем език на предмета и на възможните или действителните правни последици от представителния иск, намерението на компетентната структура да предяви иска, описание на групата потребители, заинтересовани от представителния иск, както и необходимите стъпки, които да бъдат предприети от заинтересованите потребители, включително за обезпечаването на необходимия доказателствен материал, за да може потребителят да се възползва от мерките за преустановяване или забрана, мерките за обезщетение или одобрените споразумения, както е предвидено в настоящата директива. Тази информация следва да бъде адекватна и пропорционална на обстоятелствата по случая.

(59)

Без да се засяга задължението на компетентните структури да предоставят информация, заинтересованите потребители следва да бъдат информирани за висящия представителен иск за налагане на мерки за обезщетение, за да могат изрично или мълчаливо да изразят съгласието си да бъдат представлявани по представителния иск. Държавите членки следва да направят това възможно чрез създаване на подходящи правила за разпространяването на информация за представителните искове сред потребителите. Държавите членки следва да решат кой да отговаря за разпространяването на тази информация.

(60)

Потребителите следва освен това да бъдат информирани за окончателните решения, с които се предвиждат мерки за преустановяване или забрана, мерки за обезщетение или одобрени споразумения, за правата им след установяване наличието на нарушение и за евентуалните следващи стъпки, които да бъдат предприети от заинтересованите от колективния иск потребители, по-специално по отношение на получаването на мерки за обезщетение. Рисковете за репутацията, свързани с разпространяването на информация за нарушението, също са важни за възпирането на търговците от нарушаване на правата на потребителите.

(61)

За да бъде ефективна, информацията за висящите представителни искове и за приключените представителни искове следва да бъде адекватна и пропорционална на обстоятелствата по случая. Тази информация може да бъде предоставена например на интернет страницата на компетентната структура или на търговеца, в националните електронни бази данни, в социалните медии, на онлайн места за търговия или в популярни вестници, включително вестници, които се разпространяват изключително чрез електронни средства за комуникация. Когато е възможно и подходящо, потребителите следва да бъдат информирани поотделно чрез електронни писма или писма на хартиен носител. При поискване такава информация следва да се предоставя в достъпна форма за хората с увреждания.

(62)

Търговецът, извършил нарушение, следва да информира за своя сметка всички заинтересовани потребители относно окончателните мерки за преустановяване или забрана и окончателните мерки за обезщетение. Освен това търговецът следва да информира потребителите за всяко споразумение, одобрено от съд или административен орган. Държавите членки следва да могат да установят правила, съгласно които това задължение да зависи от искане на компетентната структура. Ако съгласно националното право компетентната структура, съдът или административният орган трябва да предостави информацията за окончателни решения и одобрени споразумения на заинтересованите от представителния иск потребители, от търговеца не следва да се изисква да предоставя повторно същата информация. Компетентната структура следва да информира заинтересованите потребители за окончателните решения за отказ или отхвърляне на представителните искове за налагане на мерки за обезщетение.

(63)

Държавите членки следва да могат да създадат национални електронни бази данни, които са обществено достъпни чрез интернет страници, на които да се предоставя информация за компетентните структури, предварително определени за целите на предявяването на национални представителни искове и трансгранични представителни искове, и обща информация за висящите и приключените представителни искове.

(64)

Държавите членки следва да гарантират, че окончателното решение на съд или административен орган на която и да е държава членка относно извършено нарушение, което уврежда колективните интереси на потребителите, може да се използва от всички страни като доказателство в контекста на всеки друг иск за налагане на мерки за обезщетение срещу същия търговец за същата практика пред съдилищата или административните органи на тези държави членки. В съответствие с принципа за независимост на съдебната система и свобода при преценката на доказателствата, това не следва да засяга националното право по отношение на преценката на доказателствата.

(65)

Когато е предявен иск, давностните срокове обикновено спират да текат. Исковете за налагане на мерки за преустановяване или забрана обаче не водят непременно до спиране по отношение на последващи мерки за обезщетение, които могат да възникнат от едно и също нарушение. Поради това държавите членки следва да гарантират, че висящ представителен иск за налагане на мерки за преустановяване или забрана води до спиране или прекъсване на приложимите давностни срокове по отношение на потребителите, заинтересовани от представителния иск, така че тези потребители, независимо дали действат индивидуално или са представлявани от компетентна структура, не са възпрепятствани впоследствие да предявят иск за налагане на мерки за обезщетение във връзка с предполагаемото нарушение поради изтичане на давностните срокове в хода на представителния иск за мерки за преустановяване или забрана. При предявяване на представителен иск за налагане на мярка за преустановяване или забрана компетентната структура следва в достатъчна степен да определи групата потребители, чиито интереси са увредени от предполагаемото нарушение, които евентуално биха могли да предявят иск във връзка с това нарушение и които могат да бъдат засегнати от изтичането на давностните срокове в хода на същия представителен иск. С цел избягване на съмнения, висящ представителен иск за налагане на мярка за обезщетение също следва да води до спиране или прекъсване на приложимите давностни срокове за заинтересованите от въпросния представителен иск потребители.

(66)

За да се гарантира правната сигурност, спирането или прекъсването на давностните срокове, наложено в съответствие с настоящата директива, следва да се отнася само за искове за налагане на мерки за обезщетение, предявени за нарушения, извършени на или след 25 юни 2023 г. Това не следва да изключва прилагането на разпоредбите на националното право относно спирането или прекъсването на давностните срокове, които са били приложими преди 25 юни 2023 г. по отношение на искове за налагане на мерки за обезщетение, основани на нарушения, извършени преди тази дата.

(67)

Представителните искове за налагане на мерки за преустановяване или забрана следва да се разглеждат с необходимата процесуална бързина. Ако нарушението продължава, може да се акцентира върху необходимостта от експедитивност. Представителните искове за налагане на мерки за преустановяване или забрана с временно действие следва, когато е уместно, да се разглеждат в бързо производство, за да се предотврати причиняването на вреди или на допълнителни вреди вследствие на нарушението.

(68)

Доказателствата са от съществено значение за установяване дали даден представителен иск за налагане на мерки за преустановяване или забрана или на мерки за обезщетение е основателен. Отношенията между търговците и потребителите обаче често се характеризират с информационни асиметрии и необходимите доказателства може да се притежават изключително от търговеца, което да ги прави недостъпни за компетентната структура. Поради това компетентните структури следва да имат правото да поискат от компетентния съд или административен орган да разпореди на търговеца да разкрие доказателства, свързани с техния иск. От друга страна, като се вземе предвид принципът на равните процесуални възможности, търговецът следва да има същото право да изисква доказателства, които се контролират от компетентната структура. Необходимостта, обхватът и пропорционалността на разпорежданията за разкриване на доказателства следва да бъдат внимателно преценени от съда или административния орган, пред който е предявен представителният иск, в съответствие с националното процесуално право, при съблюдаване на защитата на законните интереси на трети страни и при спазване на приложимите правила за поверителност на равнището на Съюза и на национално равнище.

(69)

За да се гарантира ефективността на представителните искове, на извършилите нарушение търговци следва да се налагат ефективни, възпиращи и пропорционални санкции за неспазването или отказа за изпълнение на мярка за преустановяване или забрана. Държавите членки следва да гарантират, че тези санкции могат да бъдат под формата на глоби, например условни глоби, периодични плащания или имуществени санкции. Следва да има и санкции за неспазването или отказа за изпълнение на разпореждане за предоставяне на информация на заинтересованите потребители относно окончателни решения или споразумения, или за неспазването или отказа за разкриване на доказателства. При отказ за изпълнение на разпореждане за разкриване на доказателства следва също да могат да се прилагат и други видове санкции, например процесуални мерки.

(70)

Предвид факта, че представителните искове подпомагат публичния интерес, като защитават колективните интереси на потребителите, държавите членки следва да запазят или да предприемат мерки, целящи да гарантират, че компетентните структури не са възпрепятствани да предявяват представителни искове по настоящата директива поради разходите, свързани с производството. Такива мерки могат да включват ограничаване на приложимите съдебни или административни такси, предоставяне при необходимост на достъп до правна помощ на компетентните структури или осигуряване на публично финансиране за компетентните структури за предявяване на представителни искове, включително структурна подкрепа или други средства за подкрепа. От държавите членки обаче не следва да се изисква да финансират представителни искове.

(71)

Сътрудничеството и обменът на информация между компетентни структури от различни държави членки са доказали своята полезност в борбата по-специално с трансграничните нарушения. Осъществяването на мерки за изграждане на капацитет и за сътрудничество е необходимо да продължи, а техният обхват — да бъде разширен и да включва по-голям брой компетентни структури от Съюза, за да се увеличи използването на представителни искове с трансгранични последствия.

(72)

За целите на оценяването на настоящата директива държавите членки следва да предоставят на Комисията данни за представителните искове, предявени съгласно настоящата директива. Държавите членки следва да предоставят информация за броя и вида на представителните искове, приключени пред техните съдилища или административни органи. Следва да се предоставя и информация за резултата от представителните искове, като например дали са били допустими, дали са приключили с успех, или са довели до одобрено споразумение. За да се облекчи административната тежест за държавите членки при изпълнението на тези задължения следва да е достатъчно на Комисията да се предостави обща информация за вида на нарушенията и заинтересованите страни, по-специално по отношение на мерките за преустановяване или забрана. По отношение на страните, например, следва да е достатъчно Комисията да бъде информирана за това дали компетентната структура е била организация на потребителите или публичен орган, както и за сферата на дейност на търговеца, например финансови услуги. Като алтернатива държавите членки следва да могат да предоставят на Комисията копия на съответните решения или споразумения. Не следва да се предоставя информация за самоличността на конкретни потребители, заинтересовани от представителните искове.

(73)

Комисията следва да изготви доклад, придружен при нужда от законодателно предложение, за оценка на това дали трансграничните представителни искове могат да бъдат разглеждани най-добре на равнището на Съюза чрез създаване на Европейски омбудсман за представителни искове за мерки за преустановяване или забрана и мерки за обезщетение.

(74)

Настоящата директива зачита основните права и спазва принципите, признати по-специално в Хартата. Ето защо настоящата директива следва да се тълкува и прилага в съответствие с тези права и принципи, включително с онези от тях, свързани с правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, както и правото на защита.

(75)

По отношение на правото в областта на околната среда настоящата директива взема предвид Конвенцията на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации от 25 юни 1998 г. за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда („Конвенцията от Орхус“).

(76)

Доколкото целите на настоящата директива, а именно да се гарантира, че във всички държави членки има създаден механизъм за представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите с цел осигуряване на високо равнище на защита на потребителите и допринасяне към правилното функциониране на вътрешния пазар, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради трансграничните последици на нарушенията могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(77)

В съответствие със Съвместната политическа декларация от 28 септември 2011 г. на държавите членки и на Комисията относно обяснителните документи (9) държавите членки са поели ангажимент в обосновани случаи да прилагат към съобщението за своите мерки за транспониране един или повече документи, разясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответстващите им части от националните инструменти за транспониране. По отношение на настоящата директива законодателят смята, че предоставянето на такива документи е обосновано.

(78)

Целесъобразно е да се предвидят правила относно прилагането на настоящата директива във времето.

(79)

Поради това Директива 2009/22/ЕО следва да бъде отменена,