(1)

Енергийна бедност е ситуация, в която домакинствата нямат възможност за достъп до основни енергийни услуги. Енергийната бедност е голямо предизвикателство пред ЕС, тъй като почти 34 милиона европейци не са можели да отопляват достатъчно домовете си през 2018 г (2).

(2)

Както е признато от съзаконодателите, подходящото отопление, охлаждане, осветление и енергията за домакинските уреди са основни услуги, които са необходими за приемлив стандарт на живот и опазване на здравето. Достъпът до енергийни услуги е абсолютно необходим за социалното приобщаване. Затова справянето с енергийната бедност има потенциала да донесе многобройни ползи, включително по-ниски разходи за здравеопазване, намаляване на замърсяването на въздуха (чрез подмяна на неподходящи източници на отопление), по-голям комфорт и благосъстояние и подобрение на бюджетите на домакинствата. Взети заедно, тези ползи ще стимулират пряко икономическия растеж и благоденствието в Европейския съюз.

(3)

Европейският стълб на социалните права, обявен съвместно от Европейския парламент, Съвета и Комисията на 17 ноември 2017 г., включва енергията сред основните услуги, до които всеки има право на достъп. Следва да се осигури подкрепа за достъпа до такива услуги на нуждаещите се (3).

(4)

Справедливият преход към неутрален по отношение на климата Съюз до 2050 г. заема централно място в Европейския зелен пакт, предложен от Комисията през декември 2019 г. (4) Централен елемент на този Зелен пакт е „вълната на саниране“ (5) — мащабна инициатива, предназначена да стимулира реновирането на конструкциите на частни и обществени сгради, с което да се намалят емисиите, да се насърчи възстановяването и да се преодолее енергийната бедност. Такова реновиране на конструкциите подпомага увеличаването на усилията на ЕС за смекчаване на изменението на климата. Ето защо бе счетено за изключително важно „вълната на саниране“ и тази препоръка да бъдат приети заедно с цел да отправят съвместно по-силен призив за справяне с енергийната бедност и сградите с най-големи недостатъци.

(5)

Енергийната бедност е основно понятие, консолидирано в законодателния пакет, озаглавен „Чиста енергия за всички европейци“, който е предназначен да улесни справедливия енергиен преход. По силата на Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета (6) (Регламент за управлението) и преработената Директива за електроенергията от Комисията се изисква да предостави ориентировъчни насоки относно подходящи показатели за измерване на енергийната бедност (7) и относно определението за „значителен брой домакинства в положение на енергийна бедност“ (8). Няма стандартно определение за енергийна бедност и следователно е оставено на държавите членки да разработят техни собствени критерии в съответствие с националния си контекст. Неотдавна приетият законодателен пакет обаче предлага полезни общи принципи и разбирания за възможните причини за и последствията от енергийната бедност. Той също така подчертава значението на политиките за справяне с проблема, особено на тези, свързани с националните планове в областта на енергетиката и климата (НПЕК) и с дългосрочните стратегии за саниране (ДСС) (9).

(6)

В своите национални планове в областта на енергетиката и климата държавите членки трябва да оценят броя на домакинствата в положение на енергийна бедност. Ако дъжавата членка установи, броят на домакинствата в положение на енергийна бедност е значителен, тя трябва да включи в плана си национална цел, както и политики и мерки за намаляване на енергийната бедност. В рамките на петия доклад за състоянието на енергийния съюз Комисията публикува работен документ за службите на Комисията за всяка държава членка, съдържащ одтелни оценки на всеки окончателен НПЕК. Тези работни документи на службите на Комисията също така оценяват реакцията на плановете във връзка с препоръките на Комисията от 2019 г., включително за енергийната бедност, и включват насоки за изпълнението на НПЕК.

(7)

Преработената Директива за електроенергията изисква от държавите членки да предприемат подходящи мерки за преодоляване на енергийната бедност в случаите, в които тя бъде установена, включително мерки в по-широкия контекст на бедността. Държавите членки също така трябва да защитават уязвимите клиенти, по-специално живеещите в отдалечени райони. Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (10) съдържа подобни разпоредби.

(8)

Нововъведение в новата законодателна рамка е, че тя изисква да се определи броят на домакинствата в положение на енергийна бедност. Член 29 от преработената Директива за електроенергията съдържа разпоредба за задължението на държавите членки да оценят броя на домакинствата в положение на енергийна бедност и посочва, че те трябва да определят и публикуват критерии в подкрепа на тази оценка. При наличие на значителен брой такива домакинства държавите членки трябва да включат в своите национални планове в областта на енергетиката и климата индикативна цел за намаляване на енергийната бедност, да дадат времева рамка и да очертаят подходящи политики. След това съгласно Регламента за управление на Енергийния съюз те са задължени да докладват на Комисията за постигнатия напредък към целта за намаляване на броя на домакинствата в положение на енергийна бедност.

(9)

Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (11) относно енергийната ефективност, изменена с Директива (ЕС) 2018/2002 (12), изисква от държавите членки да вземат предвид необходимостта от намаляване на енергийната бедност в контекста на задълженията си за енергийна ефективност. Член 7, параграф 11 изисква в подходяща степен дял от мерките за енергийна ефективност да бъдат насочени приоритетно към уязвими домакинства, включително домакинства, засегнати от енергийна бедност (13). Регламентът за управление на Енергийния съюз също съдържа подобни задължения.

(10)

Съгласно преразгледаната Директива (ЕС) 2018/844 относно енергийните характеристики на сградите държавите членки, като част от своите дългосрочни стратегии за саниране в подкрепа на санирането на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради, трябва да очертаят съответните национални мерки, които да спомогнат да се намали енергийната бедност (14).

(11)

Законодателната рамка на ЕС също така съдържа гаранции , че предприетите мерки за преодоляване на енергийната бедност не възпрепятстват отварянето или функционирането на пазара. Безпрепятственото функциониране на пазарите на дребно е от съществено значение за справедливия преход. Тези гаранции се съдържат в член 28 от преработената Директива относно електроенергията и са приведени в действие главно в член 5, параграф 5 от нея.

(12)

Член 27 от преработената Директива относно електроенергията укрепва принципа, като изисква държавите членки да гарантират, че всички битови клиенти, а когато държавите членки сметнат за подходящо — и малките предприятия, се ползват от универсална услуга, а именно правото да им се доставя електроенергия с определено качество в рамките на тяхната територия на разумни, лесно и ясно съпоставими, прозрачни и недискриминационни цени. За гарантиране на предоставянето на универсална услуга държавите членки може да определят доставчик, който да действа в краен случай.

(13)

Както е обобщено в съображение 59 от преработената Директива относно електроенергията, енергийната бедност произтича от съчетанието от нисък доход, високи енергийни разходи и ниска енергийна ефективност на жилищата. Въздействието от нестабилните цени на енергийния пазар и ниската енергийна ефективност, особено по отношение на характеристиките на сградите, в съчетание с широк спектър от социално-икономически фактори, свързани с общата бедност, и проблеми, произтичащи от системите за стопанисване на жилищата, правят проблема сложен за решаване.

(14)

През 2018 г. 6,8 % от хората, живеещи в частни домакинства в ЕС (30,3 милиона души (15)) не са били в състояние да плащат навреме сметките си за комунални услуги, включително сметките за енергия, и така са били застрашени от прекъсване на снабдяването. Същевременно 7,3 % от населението в ЕС (37,4 милиона души) не са успявали да поддържат необходимия комфорт по отношение на стайната температура в домовете си.

(15)

Извънредното положение във връзка с COVID-19 изведе на преден план неотложната необходимост от преодоляването на нергийната бедност, ако стремежът е да бъде създадена социална Европа, която удовлетворява нуждите на всичките ѝ жители. Равнището на енергийна бедност в отделните държави членки ще бъде в центъра на вниманието с нарастване на броя на европейците, които може да изпитват затруднения по отношение на достъпа до необходимата енергия, особено при растяща безработица. На този фон е жизненоважно да бъдат постигнати етапните цели на Европейския зелен пакт, въпреки настоящите безпрецедентни смущения в икономиките в Европа.

(16)

Представен беше инструментът за възстановяване „Next Generation EU“ (16), който трябва да е „насочен и да изгражда по-устойчива, по-силна и по-справедлива Европа за следващото поколение“. Плановете за възстановяване на Европа трябва да се ръководят от принципите за устойчивост на околната среда, солидарност, сближаване и конвергенция и решимостта нито една държава членка, нито един регион и нито един човек да не бъдат изоставени. Инструментът за възстановяване Next Generation EU потвърждава основната роля на „вълната на саниране“ за способстване на екологосъобразното възстановяване.

(17)

Националните дългосрочни стратегии за саниране и другите инструменти, предназначени за постигане на целите за енергийна ефективност за 2030 и 2050 г., следва да бъдат насочени към защита на домакинствата в положение на енергийна бедност и подкрепа на уязвимите потребители на енергия, като помагат на хората да спестяват пари от сметките си за електроенергия, осигуряват по-здравословни условия на живот и намаляват енергийната бедност.

(18)

Определянето на най-нуждаещите се от защита домакинства и на жилищата, които имат най-голяма нужда от саниране, помага за насочване и по-добро управление на публичните интервенции, като по този начин води до практически резултати за потребителите, подобрява енергийната ефективност и свежда до минимум всякакви нарушения във функционирането на вътрешния енергиен пазар.

(19)

Като предоставя тази препоръка и в придружаващ работен документ на службите на Комисията и дава на разположение на държавите членки насоките на Комисията за енергийната бедност, Комисията изпълнява посоченото по-горе задължение и подпомага държавите членки да транспонират новите разпоредби за енергийната бедност. Комисията също така предоставя информация относно нови добри практики (17).

(20)

Основната трудност при всяка дефиниция е как да се получат надеждни цифрови данни. На равнище ЕС е разработен набор от статистически показатели, измерващи вероятни фактори за енергийната бедност и последствията от нея. Това са общи показатели. Тъй като енергийната бедност е многоизмерно явление, няма единствен показател, който да може да отрази напълно всички аспекти, свързани с нея.

(21)

На европейско равнище са разработени общи показатели, които са посочени в приложението към тази препоръка. Разработени от Статистическата служба на Европейския съюз (Евростат) и Европейската обсерватория на енергийната бедност (EPOV) и получени от хармонизирано събиране на данни за ЕС, тези показатели позволяват да се следи ситуацията в целия ЕС и да се определят национални особености, както и да се насърчават по-ефикасно взаимно обучение и обмен на добри практики. Когато е необходимо, за допълването им и за усъвършенстване на установяването на енергийната бедност могат да помогнат национални показатели.

(22)

Това изисква тясно сътрудничество между съответните компетентни органи и по-специално правилно координирани усилия на регионално и местно ниво, така че всеки анализ, основан на показатели на равнище ЕС или на национално равнище, да е аргументиран и допълнен с подход от долу нагоре. Регионалните и местните власти са в добра позиция да определят ключовите финансови и социални предизвикателства, пред които са изправени домакинствата в енергийна бедност и да имат значима роля при разработването и прилагането на екологичен преход, който да е справедлив, приобщаващ и устойчив за всекиго в Европа.

(23)

Комисията ще продължи да подпомага споделянето на добри практики между държавите членки както в сътрудничество с Комитета за социална закрила, така и по други начини. Програмите на ЕС за финансиране, включително политиката на сближаване, инструментът за техническа подкрепа и други форми на подкрепа могат да бъдат мобилизирани за справяне с предизвикателствата, установени чрез канали, включително платформите, предоставени от Европейската обсерватория на енергийната бедност и инициативата Споразумение на кметовете.

(24)

В четвъртия доклад на Европейската комисия относно цените на енергията и разходите за енергия се разглеждат и особените обстоятелства, свързани с хората, живеещи в енергийна бедност и с уязвимите клиенти (18). Комисията също така ще отдели особено внимание на това, как държавите членки прилагат член 5 от преработената Директива относно електроенергията, който позволява публична интервенция при определяне на цената, на която предоставят електроенергия на клиентите в положение на енергийна бедност и на уязвимите битови клиенти.