(1)

В Хартата на основните права на Европейския съюз (1) образованието и достъпът до професионално и продължаващо обучение се признават за основно право, а целите на ООН за устойчиво развитие предвиждат до 2030 г. равен достъп за всички жени и мъже до достъпно и качествено техническо, професионално и висше образование, включително университетско образование, както и значително увеличаване на броя на младежите и възрастните, които притежават необходимите умения, включително технически и професионални умения, за да работят, да заемат достойни работни места и да бъдат предприемачи.

(2)

В Европейския стълб на социалните права (2), провъзгласен на 17 ноември 2017 г., се определят редица принципи в подкрепа на справедливите и добре функциониращи пазари на труда и социални системи, включително принцип 1 относно правото на качествено и приобщаващо образование, обучение и учене през целия живот и принцип 4 относно активната подкрепа за заетостта.

(3)

Системите за висококачествено и иновативно професионално образование и обучение осигуряват на хората работни умения и умения за личностно развитие и гражданско участие, които им помагат да се приспособят към двойния цифров и зелен преход и да постигат резултати във връзка с него, както и да се справят с извънредни ситуации и икономически сътресения, като същевременно подкрепят икономическия растеж и социалното сближаване. По този начин им се предоставя възможност да придобиват умения, които им помагат да намират или да създават работни места, необходими на пазара на труда.

(4)

Наличието на ефективни политики в областта на професионалното образование и обучение е от съществено значение за постигането на определената в член 145 от ДФЕС цел да се развива квалифицираната, обучена и адаптивна работна сила, както и пазари на труда, които могат да реагират бързо на икономическите промени.

(5)

Съобщението на Комисията относно Европейския зелен пакт (3) е новата стратегия на Европа за растеж, чиято цел е европейската икономика и общество да се трансформират и да бъдат насочени към по-устойчиво развитие. Училищата, институциите за обучение и университетите са в състояние да ангажират учениците, родителите, предприятията и по-широката общественост с промените, необходими за успешен преход. За да могат да се извлекат ползите от зеления преход, са необходими проактивно повишаване на квалификацията и преквалифициране.

(6)

В съобщението на Комисията „Силна социална Европа за справедливи промени“ (4) се подчертава необходимостта уменията, пригодността за заетост и човешкият капитал да се поставят на централно място чрез Европейската програма за умения за постигане на устойчива конкурентоспособност, социална справедливост и издръжливост (5), придружена от предложение за Препоръка на Съвета относно професионалното образование и обучение. В него се обявяват също така бъдещата работа в областта на Европейското пространство за образование и създаването на нова рамка за сътрудничество с държавите членки в областта на образованието и обучението.

(7)

В съобщението на Комисията „Нова промишлена стратегия за Европа“ (6) се призовава за решителни действия, за да може ученето през целия живот да се превърне в реалност за всички и да се гарантира, че образованието и обучението не изостават и че помагат за осъществяването на двойния преход. Също така в него се отправя призив системите за висше и професионално образование и обучение да осигуряват повече научни работници, инженери и техници за пазара на труда. В новия план за действие относно кръговата икономика (7) и в стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. (8) се изтъква ключовата роля на уменията за прехода към зелена и чиста икономика.

(8)

В съобщението на Комисията „Стратегия за мястото на МСП в устойчива и цифрова Европа“ (9) се подчертава, че наличието на квалифициран персонал или опитни ръководители се е превърнало в най-големия проблем за една четвърт от микро-, малките и средните предприятия (МСП) в ЕС и че липсата на квалифицирани служители е най-голямата пречка пред новите инвестиции в ЕС. Професионалното образование и обучение е от особено значение за МСП, за да се гарантира, че тяхната работна сила притежава необходимите умения.

(9)

В съобщението на Комисията „Съюз на равенство: В Стратегията за равенство между половете (2020—2025 г.)“ (10) се подчертава значението на професионалното образование и обучение за жените и мъжете, за да се гарантира постигането на равновесие между половете в традиционно доминираните от мъже или от жени професии и преодоляването на свързаните с пола стереотипи.

(10)

В съобщението на Комисията „Бюджетът на ЕС осигурява ресурс за плана за възстановяването на Европа“ (11) се представя смел и всеобхватен план за възстановяването на Европа, основан на извънреден Европейски инструмент за възстановяване („Next Generation EU“) и подсилена многогодишна финансова рамка за периода 2021—2027 г. Този план се основава на солидарността и справедливостта, а в основата му са залегнали споделените ценности и принципи на Съюза. В плана се предвижда как да се даде пръв силен тласък на икономиката на Европа, как да се насърчат зеленият и цифровият преход и как тя да стане по-справедлива, по-издръжлива и по-устойчива за идните поколения.

(11)

От 2013 г. насам гаранцията за младежта (12) помага на младите хора да навлизат на пазара на труда, като им осигурява добро предложение за работа, продължаване на образованието, чиракуване или стаж в рамките на четири месеца след като останат без работа или напуснат училище. Професионалното образование и обучение бяха ефективни за плавното преминаване към пазара на труда на младите хора, изложени на риск от изключване. В бъдеще привлекателността на професионалното образование и обучение, и особено на чиракуването, и тяхното съответствие с нуждите на пазара на труда, могат да играят още по-голяма роля в рамките на гаранцията за младежта, що се отнася до предотвратяването на безработицата при младите хора и подготвянето им за бъдещите възможности на пазара на труда, по-специално като част от зеления и цифровия преход.

(12)

Предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+) цели да гарантира по-добро съответствие на системите за образование и обучение с нуждите на пазара на труда и равен достъп до възможности за учене през целия живот за всички посредством повишаване на квалификацията и преквалификация.

(13)

В предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на „Еразъм“: програма на Съюза в областта на образованието, обучението, младежта и спорта и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1288/2013 се предвижда да се запази интегрираният характер на програмата за периода 2014—2020 г., обхващащ ученето във всякакъв контекст — формален, неформален и информален — и на всички етапи от живота, за да се насърчат гъвкавите модели за учене, които позволяват на отделните лица да развият компетентностите, необходими за справяне с предизвикателствата на двадесет и първи век.

(14)

Настоящата препоръка се основава на редица инициативи в областта на образованието, обучението и уменията, разработени на европейско равнище, които са обобщени в приложение I. Тя ще допринесе за Европейската програма за умения за постигане на устойчива конкурентоспособност, социална справедливост и издръжливост, за актуализирания План за действие в областта на цифровото образование, за европейското пространство за образование и за стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението.

(15)

С настоящата препоръка се цели да се изпълни целта на европейското пространство за образование да се разгърне истинско европейско пространство за учене, в което границите не възпрепятстват висококачественото и приобщаващо образование и обучение и което цели да се премахнат пречките пред признаването на квалификациите за висше образование и за завършен гимназиален етап на средно образование и квалификациите по обучение и на периодите на учене в чужбина и да се работи за по-безпроблемно трансгранично валидиране на резултатите от обучение и учене през целия живот.

(16)

Въз основа на приоритетите на засиленото европейско сътрудничество в областта на професионалното образование и обучение (процеса от Копенхаген), приети в рамките на резолюция на Съвета на 19 декември 2002 г. (13), целите за висококачествено и гъвкаво професионално образование и обучение и за транснационална мобилност продължават да са в центъра на глобалната визия за модернизиране на професионалното образование и обучение, определена от отговорните министри през 2010 г. в Комюникето от Брюж.

(17)

В заключенията от Рига от 22 юни 2015 г. министрите, отговарящи за професионалното образование и обучение, се споразумяха за набор от приоритети в подкрепа на постигането на тази визия, включена в Съвместния доклад на Съвета и на Комисията от 2015 г. относно прилагането на стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („Образование и обучение 2020“) (14) и в Новата европейска програма за умения от 2016 г. (15), която даде допълнителен силен тласък на политиката на Съюза в областта на ПОО, като постави по-силен акцент върху привлекателността и качеството.

(18)

С Препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за създаване на Европейска референтна рамка за осигуряване на качество в професионалното образование и обучение (EQAVET) (16) се въвежда референтна рамка, чрез която да се подкрепят държавите членки при подобряването на качеството на техните системи за професионално образование и обучение и да се допринесе за по-голяма прозрачност между държавите членки във връзка с развитието на политиките в областта на професионалното образование и обучение. В рамките на десетте години на нейното прилагане EQAVET стимулира провеждането на реформи в националните системи за осигуряване на качеството, но не допринесе значително за подобряването на прозрачността на мерките за осигуряване на качество. Освен това тя се прилагаше най-вече в областта на първоначалното професионално образование и обучение в училищата. Поради това следва рамката EQAVET от 2009 г. да бъде интегрирана в настоящата препоръка и в нея да бъдат добавени елементи, чрез които да се отстранят недостатъците при нейното прилагане, свързани с качеството на резултатите от ученето, сертифицирането и оценяването, консултациите със заинтересованите страни, ролята на преподавателите и обучителите, ученето в процеса на работа и гъвкавостта на професионалното образование и обучение. За да се подобри взаимното обучение, да се повишат прозрачността и съгласуваността на мерките за осигуряване на качеството при предоставянето на професионално образование и обучение и да се укрепи взаимното доверие между държавите — членки на ЕС, следва да се въведат партньорски оценки на осигуряването на качеството на системно равнище.

(19)

В Препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за създаване на Европейска система за кредити в професионалното образование и обучение (ECVET) (17) се поставя целта да се подобрят признаването, натрупването и трансферът на резултатите от ученето, като се подкрепят мобилността и ученето през целия живот, както и създаването на кредитна система на ЕС в областта на професионалното образование и обучение. В рамките на десетте години на нейното прилагане ECVET допринесе в голяма степен за развитието на по-качествена мобилност чрез използването и документирането на единици учебни резултати. Концепцията за ECVET точки обаче като цяло не беше приложена и ECVET не доведе до разработване на европейска система за кредити в професионалното образование и обучение. Поради това настоящата препоръка на Съвета следва да включва основните принципи на ECVET (напр. единици учебни резултати), свързани с гъвкавостта. Инструментите на ECVET (напр. споразумение за учене и меморандум за разбирателство), които подкрепят мобилността на учащите се в сферата на професионалното образование и обучение, трябва да бъдат доразвити в рамките на други инструменти на ЕС, като например подпомаганите по програмата „Еразъм+“. За професионални квалификации след завършване на средно образование и на равнище висше образование може да се използва Европейската система за трансфер и натрупване на кредити, която вече се прилага.

(20)

В Препоръката на Съвета от 15 март 2018 г. относно Европейска рамка за качествено и ефективно чиракуване (18) се определят 14 основни критерия, които държавите членки и заинтересованите страни следва да използват за разработването на качествено и ефективно чиракуване, като гарантират както развитието на умения, свързани с работата, така и личностното развитие на чираците.

(21)

Мониторингът от страна на Cedefop на приоритетите, договорени в заключенията от Рига от 22 юни 2015 г., показва редица области, в които държавите са постигнали напредък по програмата за модернизиране на професионалното образование и обучение, по-специално във връзка с чиракуването и ученето в процеса на работа, осигуряването на качеството, създаването на механизми за предвиждане на уменията и на консултативни органи с участието на социалните партньори, увеличаването на пропускливостта и гъвкавостта, а отскоро и поставянето на по-силен акцент върху цифровите умения. В контекста на зеления и цифровия преход обаче е необходимо значително да се разшири и подобри предлагането на възможности за професионално образование и обучение както за младите хора, така и за възрастните, като същевременно се увеличат привлекателността и качеството на първоначалното професионално образование и обучение.

(22)

Редица държави са въвели инициативи за насърчаване на високите постижения в областта на професионалното образование и обучение, както и за по-добро свързване на ПОО с екосистемите за иновации и за умения. Въз основа на тези примери концепцията за центровете за високи постижения в областта на професионалното образование и обучение се изпробва с цел те да се превърнат в световни еталони за обучението в специфични области в рамките както на първоначалното обучение, така и на продължаващото повишаване на квалификацията и преквалифициране.

(23)

В своето становище относно бъдещето на професионалното образование и обучение, прието през декември 2018 г., Консултативният комитет за професионално обучение (ККПО) определи визията за отлично и приобщаващо професионално образование и обучение през целия живот, които отговарят на бъдещите нужди, породени от икономическите, технологичните и обществените промени. В това становище Комисията беше приканена да изготви предложение за рационализиране и консолидиране на политическата рамка на ЕС в областта на професионалното образование и обучение, тяхното управление и съществуващите инструменти под формата на всеобхватна препоръка на Съвета.

(24)

Предвид своя необвързващ характер настоящата препоръка спазва принципите на субсидиарност и на пропорционалност и следва да се прилага в съответствие с европейското право и с правото и практиката на национално равнище. По-специално настоящата препоръка не засяга разпоредбите на Директива 2005/36/ЕО (19), изменена с Директива 2013/55/ЕС (20), относно признаването на професионалните квалификации и предвидения в нея режим на автоматично признаване.

Като се взема предвид следното определение за „професионално образование и обучение“:

За целите на настоящата препоръка професионалното образование и обучение трябва да се разбират като образование и обучение, които целят да осигурят на младежите и на възрастните знания, умения и компетентности, необходими за определени професии или по-общо на пазара на труда (21). Те могат да бъдат предоставяни във формална и неформална среда на всички нива по Европейската квалификационна рамка, включително във висшето образование, когато е приложимо,

а)

да се стремят към прилагането на политика в областта на професионалното образование и обучение, която:

б)

да предприемат действия и да направят инвестиции за изпълнението на тази политика в съответствие с принципите, определени в точки 1—21 по-долу, и

в)

да действат за постигането до 2025 г. на следните цели на равнище ЕС (22), които са част от съответните европейски рамки за мониторинг, включително в областта на образованието и обучението, както и на социалните политики и политиките в областта на заетостта:

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

Да подкрепят устойчивите партньорства за управление на професионалното образование и обучение, в съответствие с националния контекст и когато е уместно, чрез публично-частни партньорства. Да включат социалните партньори и всички съответни заинтересовани страни, включително институции за професионално образование и обучение, сектори и предприятия от всякакъв мащаб, публични и частни служби по заетостта, преподаватели и обучители в сферата на ПОО и техни представители, посреднически организации, като промишлени, търговски и занаятчийски камари, професионални и секторни организации, национални координатори за гаранцията за младежта, ЕСФ и други инициативи на ЕС, сектора на информационните технологии, центрове за високи постижения в областта на професионалното образование и обучение, клъстери, организации на учащи се и на родители, както и местни, регионални и национални органи. Да насърчават такива партньорства на регионално и секторно равнище;

23.

Да използват по възможно най-добрия начин европейските инструменти за прозрачност, като например Европейската квалификационна рамка, Европейската система за трансфер и натрупване на кредити, „Европас“ и Европейската класификация на уменията, компетентностите, квалификациите и професиите, да улесняват автоматичното взаимно признаване на квалификации и на резултати от периоди на учене в чужбина (36), да предоставят възможност на учащите се да използват различните функционалности на „Европас“ (напр. да записват своя опит, умения и квалификации в онлайн профил, който се използва за целите на професионалното ориентиране, както и опита си с мобилност, а така също и да им бъдат издавани удостоверения с цифров подпис, както и да получават предложения и да търсят възможности за учене и за работа, квалифициране, валидиране, признаване и др.);

24.

Да използват по най-добрия начин фондовете и инструментите на Европейския съюз в подкрепа на реформите и/или инвестициите в областта на професионалното образование и обучение, включително във връзка с цифровизацията и екологичната устойчивост, като Next Generation EU (Механизъм за възстановяване и устойчивост, REACT-EU), Европейския социален фонд+, SURE, Европейския фонд за регионално развитие, InvestEU, „Еразъм+“, „Хоризонт Европа“, Interreg, „Цифрова Европа“, Механизма за справедлив преход, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Модернизационния фонд; да стимулират влагането на допълнителни инвестиции в професионалното образование и обучение както от публичния, така и от частния сектор;

25.

Въз основа на подходящите действащи национални договорености и финансови рамки, да определят мерките, които да бъдат предприети за изпълнението на настоящата препоръка на национално равнище в срок от 18 месеца от приемането ѝ, и да предприемат последващи действия във връзка с тяхното изпълнение, включително чрез отпускане на подходящи национални ресурси на национално равнище и чрез поставяне на силен акцент върху интегрирането на цифровизацията и екологичната устойчивост в целия сектор на ПОО, при надлежно отчитане в съответствие с националния контекст на отговорността/автономността на институциите за образование и обучение.

26.

Осигуряване на ефективно управление на политиката на ЕС за професионално образование и обучение чрез тристранния Консултативен комитет за професионално обучение въз основа на редовно обновявана работна програма и в сътрудничество с генералните директори в областта на професионалното образование и обучение (37), представителите на учащите се и доставчиците на професионално образование и обучение;

27.

Гарантиране, че политиката на ЕС за професионално образование и обучение е взета изцяло предвид в по-нататъшните действия по плана на ЕС за възстановяване, Европейския зелен пакт, новата промишлена стратегия за Европа и стратегията за мястото на МСП в устойчива и цифрова Европа, както и че е интегрирана по последователен и съгласуван начин в Европейската програма за умения за постигане на устойчива конкурентоспособност, социална справедливост и издръжливост, плана за действие в областта на цифровото образование, цялостната рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението и европейското пространство за образование;

28.

Предоставяне на допълнителна подкрепа за структурни реформи в областта на чиракуването чрез помощна услуга в тази област и чрез нов стимул за Европейския алианс за професионална подготовка във взаимодействие с гаранцията за младежта; постепенно разширяване на помощните услуги в областта на професионалното образование и обучение в сътрудничество с (Cedefop);

29.

Проучване на концепцията за микроквалификации и на тяхното използване, включително в ПОО, заедно с държавите членки и съответните заинтересовани страни, включително в контекста на консултативната група за ЕКР, съгласно предложеното в Европейската програма за умения.

30.

Оказване на подкрепа за целта постепенно да се създадат и разгърнат европейски платформи на центрове за високи постижения в областта на професионалното образование и обучение и да се проучат, заедно с държавите членки и съответните заинтересовани страни, европейски основни професионални профили, включени в рамките на платформата „Европас“ и когато е възможно, допълнени с цифрово учебно съдържание за ПОО, разработено в рамките на европейските инструменти за прозрачност, с цел да се улеснят мобилността на учащите се и работниците и прозрачността и признаването на квалификациите;

31.

Оказване на подкрепа за качествената и ефективна цифровизация на предоставянето на ПОО за ученето както в училищата, така и в процеса на работа чрез насърчаване на използването на европейските рамки за компетентност (38) и инструменти за самооценка (39), както и проучване на възможността да се осъществи проучване за училищата за ПОО в целия ЕС;

32.

Укрепване на Европейския алианс за професионална подготовка и на коалициите за умения и работни места в областта на цифровите технологии, както е обявено в Европейската програма за умения;

33.

Насърчаване на европейските системи за професионално образование и обучение в международен контекст, така че те да бъдат признати за световен еталон за учащите се в сферата на професионалното образование и обучение, включително чрез оказване на подкрепа за интернационализирането на системите за професионално образование и обучение също по отношение на държавите, които са кандидатки за членство в ЕС, и съседните на Съюза държави в сътрудничество с Европейската фондация за обучение, чрез конкурси за умения и комуникационни кампании, целящи да се повиши привлекателността и да се подобри имиджът на ПОО, чрез предоставяне на лесен достъп до информация за професионалното образование и обучение и свързаните с тях възможности за професионална реализация, както и чрез доразвиване и подобряване на функционалностите на „Европас“;

34.

Сътрудничество с международни организации, по-специално ОИСР, МОТ, ЮНЕСКО и Световната банка, в областта на професионалното образование и обучение.

35.

Оказване на подкрепа за усилията на държавите членки, насочени към изпълнението на настоящата препоръка, укрепване на капацитета на институциите за професионално образование и обучение, включително тяхната цифровизация и екологична устойчивост, и насърчаване на научните изследвания в областта на ПОО както на национално равнище, така и на равнището на ЕС чрез финансиране от съответните фондове и програми на Съюза (Next Generation EU (Механизъм за възстановяване и устойчивост, REACT-EU), Европейския социален фонд+, SURE, Европейския фонд за регионално развитие, InvestEU, „Еразъм+“, „Хоризонт Европа“, Interreg, „Цифрова Европа“, Механизма за справедлив преход, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Модернизационния фонд);

36.

Осигуряване на качествен и количествен мониторинг в съответствие с общите цели, определени в настоящата препоръка, както и други подходящи данни, включително относно инвестициите, и използване на тези данни за целите на европейския семестър и съответните европейски рамки за мониторинг и докладване, както и докладване на Съвета относно изпълнението на настоящата препоръка на всеки пет години въз основа на наличните данни на национално и европейско равнище и годишния мониторинг от страна на Cedefop.