(1)

На 17 декември 2019 г. Комисията прие годишната стратегия за устойчив растеж, с което постави началото на европейския семестър за координация на икономическите политики за 2020 г. Тя взе надлежно предвид Европейския стълб на социалните права, провъзгласен от Европейския парламент, Съвета и Комисията на 17 ноември 2017 г. Въз основа на Регламент (ЕС) № 1176/2011 на 17 декември 2019 г. Комисията прие също доклада за механизма за предупреждение, в който беше посочено, че Франция е една от държавите членки, за които ще се извърши задълбочен преглед. На същата дата Комисията прие и препоръка за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната.

(2)

Докладът за Франция за 2020 г. беше публикуван на 26 февруари 2020 г. В него бяха оценени напредъкът на Франция в изпълнението на специфичните за държавата препоръки, приети от Съвета на 9 юли 2019 г. (3) (наричани по-нататък „специфичните за държавата препоръки за 2019 г.“), последващите действия във връзка със специфичните за държавата препоръки, отправени през предходните години, както и напредъкът на Франция по националните ѝ цели по стратегията „Европа 2020“. В доклада беше включен и задълбочен преглед по член 5 от Регламент (ЕС) № 1176/2011, чиито резултати също бяха публикувани на 26 февруари 2020 г. Анализът на Комисията ѝ даде основание да заключи, че във Франция са налице макроикономически дисбаланси. По-специално тези дисбаланси са свързани с големия държавен дълг и слабата динамика на конкурентоспособността в условията на нисък ръст на производителността, като тези особености имат трансгранично значение.

(3)

На 11 март 2020 г. Световната здравна организация обяви официално световна пандемия от COVID-19. Това е тежка извънредна ситуация в областта на общественото здраве, която засяга гражданите, обществата и икономиките. Тя поставя националните здравни системи под силен натиск, причинява смущения в световните вериги за доставки, нестабилност на финансовите пазари и сътресения в потребителското търсене и се отразява отрицателно на различни сектори. Застрашени са работните места и доходите на хората, както и стопанската дейност на предприятията. Пандемията предизвика голямо икономическо сътресение, от което вече има сериозни последици в Съюза. На 13 март 2020 г. Комисията прие съобщение, в което се призовава за координирани икономически мерки в отговор на кризата, включващи всички участници на национално равнище и на равнището на Съюза.

(4)

Редица държави членки обявиха извънредно положение или въведоха спешни мерки. Всички спешни мерки следва да бъдат строго пропорционални, необходими, ограничени във времето и в съответствие с европейските и международните стандарти. Те следва да подлежат на демократичен надзор и независим съдебен контрол.

(5)

На 20 март 2020 г. Комисията прие съобщение относно активирането на общата клауза за дерогация, предвидена в Пакта за стабилност и растеж. Както е посочено в член 5, параграф 1, член 6, параграф 3, член 9, параграф 1 и член 10, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1466/97 и член 3, параграф 5 и член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1467/97 на Съвета (4), общата клауза за дерогация улеснява координирането на бюджетните политики в период на драстичен икономически спад. В съобщението си от 20 март 2020 г. Комисията изложи своето становище, че предвид очаквания сериозен икономически спад вследствие на пандемията от COVID-19 са изпълнени условията за активирането на общата клауза за дерогация, и предложи на Съвета да одобри това заключение. На 23 март 2020 г. министрите на финансите на държавите членки се съгласиха с оценката на Комисията. Те изразиха съгласие, че сериозният икономически спад изисква решителни, амбициозни и координирани ответни мерки. Активирането на общата клауза за дерогация позволява временно отклонение от плана за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел, при условие че с това не се излага на риск фискалната устойчивост в средносрочен план. Във връзка с корективните мерки на Пакта за стабилност и растеж Съветът може също така да реши, по препоръка на Комисията, да приеме промяна във фискалната траектория. Общата клауза за дерогация не спира прилагането на процедурите, предвидени в Пакта за стабилност и растеж. Тя позволява на държавите членки да се отклонят от бюджетните задължения, които обичайно се прилагат, като същевременно дава възможност на Комисията и на Съвета да предприемат необходимите мерки за координиране на политиката в рамките на Пакта.

(6)

Необходими са постоянни действия за ограничаване и контрол на разпространението на пандемията от COVID-19, за повишаване на устойчивостта на националните здравни системи, за смекчаване на социално-икономическите последици от пандемията чрез мерки за подкрепа на предприятията и домакинствата, както и за гарантиране на подходящи здравословни и безопасни условия на труд с оглед на възобновяването на икономическата дейност. Съюзът следва да използва пълноценно различните инструменти, с които разполага, за да подкрепи усилията на държавите членки в тези области. Успоредно с това държавите членки и Съюзът следва да работят съвместно, за да подготвят мерките, необходими за връщането към нормалното функциониране на нашите общества и икономики, както и към устойчивия растеж, като се интегрират, наред с другото, екологичният преход и цифровата трансформация и се извадят поуки от кризата.

(7)

Кризата, свързана с COVID-19, изтъкна гъвкавостта, която предлага вътрешният пазар по отношение на адаптирането към извънредни ситуации. За да се гарантират обаче бърз и плавен преход към етапа на възстановяване и свободното движение на стоки, услуги и работници, извънредните мерки, които възпрепятстват нормалното функциониране на вътрешния пазар, следва да бъдат премахнати веднага щом престанат да бъдат абсолютно необходими. Текущата криза разкри необходимостта от планове за готовност за действие при кризи в здравния сектор. Подобрени стратегии за покупки, диверсифицирани вериги на доставки и стратегически запаси от основни консумативи са сред елементите от изключително значение за разработването на по-обхватни планове за готовност за действие при кризи.

(8)

Законодателят на Съюза вече измени съответните законодателни уредби посредством регламенти (ЕС) 2020/460 (5) и (ЕС) 2020/558 (6) на Европейския парламент и на Съвета, предоставяйки на държавите членки възможността да мобилизират всички неизползвани ресурси от европейските структурни и инвестиционни фондове, за да могат да се справят с извънредните последици от пандемията от COVID-19. Тези изменения ще осигурят допълнителна гъвкавост, както и опростени и рационализирани процедури. За да се намали натискът върху паричните потоци, за счетоводната 2020—2021 година държавите членки могат също така да се възползват от 100-процентово съфинансиране от бюджета на Съюза. Франция се насърчава да използва пълноценно тези възможности, за да помогне на най-засегнатите лица и сектори.

(9)

Възможно е разпространението на социално-икономическите последици от пандемията от COVID-19 да бъде неравномерно в различните региони поради различните модели на специализация, по-специално в регионите, зависещи в голяма степен от туризма, например най-отдалечените региони, и в по-общ план стопанските дейности, за които е необходим пряк контакт с потребителите. Това води до съществен риск регионалните и териториалните различия във Франция да се засилят, като се задълбочи вече наблюдаваната тенденция за бавно увеличаване на различията между столичния регион, големите градове и останалата част от страната, между градските и селските райони и между континенталната част на страната и най-отдалечените региони. В съчетание с риска от временни смущения в процеса на конвергенция между държавите членки настоящата ситуация изисква целенасочени мерки на политиките.

(10)

На 7 май 2020 г. Франция представи своята национална програма за реформи за 2020 г., а на 30 април 2020 г. — програмата си за стабилност за 2020 г. Двете програми бяха оценени едновременно, за да бъдат отчетени взаимовръзките между тях.

(11)

Спрямо Франция понастоящем се прилагат предпазните мерки на Пакта за стабилност и растеж и преходното правило за дълга. На 13 юли 2018 г. Съветът препоръча на Франция да гарантира, че номиналният темп на растеж на нетните първични държавни разходи (7) не надвишава 1,4 % през 2019 г., което съответства на годишна структурна корекция от 0,6 % от брутния вътрешен продукт (БВП). В цялостната оценка на Комисията се потвърждава значителното отклонение от препоръчаната корекция за постигане на средносрочната бюджетна цел през 2019 г., както и през 2018 г. и 2019 г., взети заедно. Това е фактор от значение за оценката на спазването от страна на Франция на критерия за дълга през 2019 г., взет предвид в доклада на Комисията, изготвен в съответствие с член 126, параграф 3 от Договора.

(12)

В своята програма за стабилност за 2020 г. правителството планира номиналното салдо да се влоши, преминавайки от дефицит в размер на 3,0 % от БВП през 2019 г. към дефицит от 9,0 % от БВП през 2020 г. След стабилизирането, достигнало 98,1 % от БВП през 2019 г., съгласно програмата за стабилност за 2020 г. се очаква през 2020 г. съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП да нарасне до 115,2 %. Макроикономическата и фискалната перспектива се характеризират с висока степен на несигурност поради пандемията от COVID-19.

(13)

В отговор на пандемията от COVID-19 и в рамките на координирания подход на Съюза Франция прие своевременни бюджетни мерки за увеличаване на капацитета на здравната си система, за ограничаване на пандемията и за облекчаване на положението на засегнатите в особена степен лица и сектори. Съгласно програмата за стабилност за 2020 г. тези бюджетни мерки възлизат на 1,9 % от БВП. Посочените мерки включват финансирането на схемата за частична безработица, равняваща се на 1,1 % от БВП; 0,4 % от БВП допълнителни разходи за укрепване на здравните услуги, надбавки за здравно осигуряване и възнаграждението на персонала в здравеопазването; създаване на фонд за солидарност в размер на 0,3 % от БВП за предоставяне на пряка подкрепа на малките и много малките предприятия, както и на самостоятелно заетите лица. Освен това Франция обяви мерки, които, макар и да нямат пряко отражение върху бюджета, ще допринесат за осигуряването на подкрепа за ликвидността на предприятията, които мерки според програмата за стабилност за 2020 г. се оценяват на 17 % от БВП. Тези мерки включват отсрочки, свързани с данъчните и социалните разходи на предприятията; ускорено възстановяване на данъци и данъчен кредит по ДДС; създаване на специален резерв за пряко подпомагане на стратегически дружества чрез капиталови инвестиции (3,1 % от БВП) и гаранции по заеми (13,9 % от БВП). Като цяло предприетите от Франция мерки са в съответствие с насоките, изложени в съобщението на Комисията от 13 март 2020 г. Цялостното прилагане на спешните мерки и фискалните мерки за подкрепа, последвано от пренасочване на фискалните политики към постигане на разумни средносрочни фискални позиции, когато икономическите условия позволят това, ще допринесе за запазването на фискалната устойчивост в средносрочен план.

(14)

Въз основа на прогнозата на Комисията от пролетта на 2020 г. при непроменени политики се предвижда салдото по консолидирания държавен бюджет на Франция да бъде -9,9 % от БВП през 2020 г. и -4,0 % от БВП през 2021 г. Очаква се съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП да достигне 116,5 % от БВП през 2020 г. и 111,9 % през 2021 г.

(15)

На 20 май 2020 г. Комисията предстваи доклад, изготвен в съответствие с член 126, параграф 3 от Договора, поради неспазването от Франция на правилото за дълга през 2019 г. и планираното нарушение на прага от 3 % от БВП за дефицита през 2020 г. Като цяло анализът на Комисията сочи, че критериите за дефицита и дълга, определени в Договора и в Регламент (ЕО) № 1467/97, не са изпълнени.

(16)

Френското здравеопазване ефективно постига добри резултати. Въпреки това кризата, предизвикана от COVID-19, разкри недостатъци в готовността на системата да се справи с пандемията. Те включват: а) трудности своевременно да се осигурят здравни работници, консумативи и лични предпазни средства от изключителна важност, както и б) латентни структурни проблеми. По отношение на буква а) Франция мобилизира своя резерв от медицински и парамедицински персонал и оборудване, включително студенти по медицина и лекари и медицински сестри в пенсия. Координирането на ответните мерки във всички сегменти на здравеопазването продължава да бъде предизвикателство. По отношение на буква б) недостатъците са резултат от липсата на инвестиции във физическа инфраструктура и човешки ресурси, от ограничено адаптиране в организацията на услугите и необходимостта от по-добра координация между участниците от частния и публичния сектор. Предизвикателствата се задълбочават поради запазващите се регионални различия. Например, въпреки че делът на практикуващите лекари е около средния за ЕС, около 18 % от населението на Франция живее в области, в които достъпът до общопрактикуващ лекар е ограничен. Необходими са по-нататъшни решителни усилия за цифровизиране на здравните услуги — крайъгълен камък на правителствената стратегия за трансформация на здравеопазването. Кризата, предизвикана от COVID-19, показва, че по-доброто използване на електронното здравеопазване, по-специално на телемедицината, е важно в случай на пандемия.

(17)

Кризата, предизвикана от COVID-19, оказва отрицателно въздействие върху условията на френския пазар на труда и социалните условия. Въпреки предприетите мерки за смекчаване на последиците, безработицата се очаква да нарасне до 10,1 % през 2020 г. според пролетната прогноза на Комисията от 2020 г., а след това да се понижи до 9,7 % през 2021 г.). Тези мерки включват изменение и разширяване на режима на работа на намалено работно време, временно разширяване на правата на лицата, търсещи работа, както и мерки, приети в подкрепа на предприятията и работниците, както и за гарантиране на функционирането на обществените услуги и на здравната система. Запазващата се сегментация на пазара на труда продължава да буди безпокойство. През 2019 г. около две трети от новите назначения са били на договори за намалено работно време с продължителност по-кратка от месец. Процентът на преобразуваните краткосрочни в безсрочни трудови договори е един от най-ниските в ЕС. Неотдавнашната реформа на системата за обезщетения при безработица (Unédic) имаше за цел да засили финансовата устойчивост на системата и да преодолее сегментацията. Въпреки това някои части от реформата, свързана с правилата за обезщетенията, бяха спрени поради кризата, предизвикана от COVID-19. С оглед на влошения контекст е важно да се гарантира, че обезщетенията за безработица, както и активната подкрепа за заетостта, са достъпни за всички лица, търсещи работа, независимо от предишния им трудов статус. За да се преодолеят несъответствията между търсените и предлаганите умения и да се подобри устойчивостта на пазара на труда, следва да продължат да се полагат усилия за насърчаване на преразпределението на работната сила във всички сектори. Преди пандемията от COVID-19 зачестиха съобщенията от работодатели за трудности при набирането на подходящи кандидати, което показва, че е необходимо да се стимулира повишаването на квалификацията и преквалификацията. Например, въпреки че секторът на информационните технологии е особено засегнат от недостига на умения, висшистите в него представляват едва 3,5 % от общия брой висшисти.

(18)

В контекста на кризата, причинена от COVID-19, е особено важно да се гарантира функционирането на критичната инфраструктура и свободното движение на стоки в целия единен пазар, както и да се наблюдава и гарантира правилното функциониране на веригите на доставки в сътрудничество със съседните държави. За тази цел премахването на наложените по време на кризата с COVID-19 ограничения върху износа на някои медицински продукти ще допринесе за удовлетворяване на нуждите на гражданите в целия ЕС по съгласуван начин и в дух на солидарност, за да се избегне рискът от недостиг и прекъсване на доставките, и в крайна сметка да се проправи пътят към успешна, координирана от Съюза стратегия за излизане от кризата с COVID-19.

(19)

Франция прие много схеми в подкрепа на ликвидността на предприятията, включително съгласно Временната рамка за мерките за държавна помощ в подкрепа на икономиката през настоящата пандемия от COVID-19 (8). Ефективното и ефикасно прилагане на тези схеми е от основно значение, за да се гарантира, че предприятията, и по-специално малките и средните предприятия (МСП), се възползват от тях. При разработването и прилагането на тези мерки трябва да се вземе предвид устойчивостта на банковия сектор.

(20)

Цялостната бизнес среда във Франция се подобри, но страната трябва да продължи да полага усилия за опростяване на данъчната система и за намаляване на административната тежест за предприятията, особено ако това способства за ефективното икономическо възстановяване в средносрочен план. Например, според оценката на Комисията, която беше потвърдена от показателите на ОИСР от 2018 г. за регулирането на продуктовите пазари, въпреки постигнатия напредък и приемането на някои мерки в сектора на услугите, регулаторните ограничения остават по-големи във Франция в сравнение с други държави членки, особено за бизнес услугите, много от които са регулирани професии, и в търговията на дребно. Като един от най-засегнатите сектори, услугите ще играят важна роля за излизането от кризата с COVID-19 и възстановяването от нея. Преосмислянето на изискванията за достъп до и упражняване на дейности по предоставяне на услуги ще стимулира иновациите, конкуренцията и професионалната мобилност, което ще има цялостно положително икономическо въздействие. Регулаторната гъвкавост също би могла да стимулира възстановяването на търговията на дребно след пандемията от COVID-19.

(21)

За да се насърчи икономическото възстановяване, ще бъде важно да се даде приоритет на готови за изпълнение публични инвестиционни проекти и да се насърчават частните инвестиции, включително чрез подходящи реформи. Те биха могли да се впишат в приоритетите на „Зеления пакт“, по-специално инициативите за нисковъглероден транспорт, енергията от възобновяеми източници и санирането на сгради. Заедно с цифровата трансформация на икономиката, това може да способства за краткосрочното стимулиране на възстановяването, а също и в средносрочен план след кризата, предизвикана от COVID-19, както и да насочи Франция към устойчив дългосрочен неутрален по отношение на климата модел, който същевременно насърчава технологичното лидерство. Подготвителната работа за мерките за възстановяване може да се основава на националния план на Франция в областта на енергетиката и климата, на проектите от общ интерес и на плановете за развитие на инфраструктура. Допълнителните инвестиции в енергийна инфраструктура, включително в електроенергийни междусистемни връзки, ще допринесат за подобряване на интеграцията на вътрешния енергиен пазар на ЕС, като същевременно ще създадат по-силна конкуренция и ще улеснят разгръщането на енергията от възобновяеми източници. Програмирането на Фонда за справедлив преход — предмет на предложение на Комисията, за периода 2021—2027 г. би могло да помогне на Франция за посрещането на някои от предизвикателствата, свързани с прехода към неутрална по отношение на климата икономика, по-специално на териториите, обхванати от приложение Г към доклада за страната за 2020 г. Това ще позволи на Франция да използва този фонд възможно най-пълноценно.

(22)

По време на периода на ограничителните мерки цифровизацията се оказа жизненоважна за поддържането на достъпа до държавни, образователни и медицински услуги и за запазването на икономическата дейност чрез дистанционна работа и чрез електронна търговия. В средносрочен план цифровизацията предоставя по-големи възможности за предприятията, по-специално за МСП, да се възстановят и да се развиват, като ги свързва с повече потенциални клиенти, подобрява ефективността на производствените процеси и предоставя стимули за иновации. Инвестициите в цифровизация включват предоставяне на подходяща инфраструктура, подобряване на цифровите умения на населението в по-широк смисъл, по-специално на работещото население. Изпълнението на плана на Франция за широколентов достъп с много висока скорост (Plan France Très Haut Débit) изглежда върви по график в градските райони. Въпреки това продължават да са налице значителни различия в покритието на мрежите с много висока скорост в други области.

(23)

Франция разполага със солидна научноизследователска база и има потенциала да се ангажира със специфични мерки за научни изследвания и иновации в отговор на кризата, предизвикана от COVID-19, включително разработването на ваксини и лекарства. Кризата, предизвикана от COVID-19, и последиците от нея, изискват засилено сътрудничество в областта на научните изследвания и иновациите между публичния и частния сектор. В средносрочен план инвестициите в научни изследвания и иновации биха могли да доведат до повишаване на производителността, както беше посочено от френския национален съвет по производителността. В стимулиращите растежа сектори е необходимо също предприятията да могат да се възползват от възможностите, предлагани от трансформацията на европейската икономика.

(24)

Докато специфичните за държавата препоръки, съдържащи се в настоящата препоръка (наричани по-нататък „специфичните за държавата препоръки за 2020 г.“), са насочени към преодоляване на социално-икономическите последици от пандемията от COVID-19 и улесняване на икономическото възстановяване, специфичните за всяка държава препоръки за 2019 г. обхващаха също реформи, които са от съществено значение за справяне със средносрочните и дългосрочните структурни предизвикателства. Специфичните за държавата препоръки за 2019 г. продължават да бъдат актуални и ще продължат да бъдат наблюдавани през следващия годишен цикъл на европейския семестър. Това се отнася и за специфичните за държавата препоръки за 2019 г. относно свързаните с инвестициите икономически политики. Всички специфични за държавата препоръки за 2019 г. следва да бъдат взети предвид при стратегическото програмиране на финансирането по линия на политиката на сближаване за периода след 2020 г., включително за смекчаващи мерки и стратегии за премахване на мерките, свързани с настоящата криза.

(25)

Европейският семестър осигурява рамката за непрекъсната координация на политиките в областта на икономиката и заетостта в Съюза, която може да допринесе за постигане на устойчива икономика. В своите национални програми за реформи за 2020 г. държавите членки направиха преглед на постигнатия напредък по изпълнението на целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР). Гарантирайки цялостното изпълнение на специфичните за държавата препоръки за 2020 г., Франция ще допринесе за напредъка към постигането на ЦУР и за общите усилия за осигуряване на конкурентоспособна устойчивост в Съюза.

(26)

Тясната координация между икономиките в Икономическия и паричен съюз е от основно значение за постигането на бързо възстановяване от икономическото въздействие на пандемията от COVID-19. Като държава членка, чиято парична единица е еврото, Франция следва да гарантира, че нейните политики са в съответствие с препоръките за еврозоната за 2020 г. и са координирани с тези на останалите държави членки, чиято парична единица е еврото, като същевременно се вземат предвид политическите насоки на Еврогрупата.

(27)

В рамките на европейския семестър за 2020 г. Комисията направи цялостен анализ на икономическата политика на Франция и го публикува в доклада за страната за 2020 г. Тя извърши и оценка на програмата за стабилност за 2020 г., на националната програма за реформи за 2020 г. и на последващите действия във връзка със специфичните за държавата препоръки, отправени към Франция през предходните години. Комисията взе предвид не само тяхното значение за провеждането на устойчива бюджетна и социално-икономическа политика във Франция, но и тяхното съответствие с правилата и насоките на Съюза предвид необходимостта от засилване на цялостното икономическо управление на Съюза чрез принос на равнище Съюз към бъдещите решения на държавите членки.

(28)

С оглед на тази оценка Съветът разгледа програмата за стабилност за 2020 г., като становището му (9) е изразено по-специално в препоръка 1 по-долу,

(29)

С оглед на задълбочения преглед, направен от Комисията, и на тази оценка Съветът разгледа националната програма за реформи за 2020 г. и програмата за стабилност за 2020 г. Специфичните за държавата препоръки за 2020 г. отчитат необходимостта от справяне с пандемията от COVID-19 и улесняване на икономическото възстановяване като необходима първа стъпка за коригиране на дисбалансите. Специфичните за държавата препоръки за 2020 г., които се отнасят пряко до макроикономическите дисбаланси, установени от Комисията съгласно член 6 от Регламент (ЕС) № 1176/2011, се съдържат в препоръки 1, 3 и 4,

1.

2.

3.

4.