(1)

На 17 декември 2019 г. Комисията прие годишната стратегия за устойчив растеж, с което постави началото на европейския семестър за координация на икономическите политики за 2020 г. Тя взе надлежно предвид Европейския стълб на социалните права, провъзгласен от Европейския парламент, Съвета и Комисията на 17 ноември 2017 г. Въз основа на Регламент (ЕС) № 1176/2011 на Европейския парламент и на Съвета (2) на 17 декември 2019 г. Комисията прие също доклад за механизма за предупреждение, в който Чехия не е посочена като държава членка, за която ще се извърши задълбочен преглед.

(2)

Докладът за Чехия за 2020 г. беше публикуван на 26 февруари 2020 г. В него бяха оценени напредъкът на Чехия в изпълнението на специфичните за държавата препоръки, приети от Съвета на 9 юли 2019 г. (3) (наричани по-нататък „специфичните за държавата препоръки за 2019 г.“), последващите действия във връзка със специфичните за държавата препоръки, отправени през предходните години, както и напредъкът на Чехия по националните ѝ цели по стратегията „Европа 2020“.

(3)

На 11 март 2020 г. Световната здравна организация обяви официално световна пандемия от COVID-19. Това е тежка извънредна ситуация в областта на общественото здраве, която засяга гражданите, обществата и икономиките. Тя поставя националните здравни системи под силен натиск, причинява смущения в световните вериги за доставки, нестабилност на финансовите пазари и сътресения в потребителското търсене и се отразява отрицателно на различни сектори. Застрашени са работните места и доходите на хората, както и стопанската дейност на предприятията. Пандемията предизвика голямо икономическо сътресение, от което вече има сериозни последици в Съюза. На 13 март 2020 г. Комисията прие съобщение, в което се призовава за координирани икономически мерки в отговор на кризата, включващи всички участници на национално равнище и на равнището на Съюза.

(4)

Редица държави членки обявиха извънредно положение или въведоха спешни мерки. Всички спешни мерки следва да бъдат строго пропорционални, необходими, ограничени във времето и в съответствие с европейските и международните стандарти. Те следва да подлежат на демократичен надзор и независим съдебен контрол.

(5)

На 20 март 2020 г. Комисията прие съобщение относно активирането на общата клауза за дерогация, предвидена в Пакта за стабилност и растеж. Както е посочено в член 5, параграф 1, член 6, параграф 3, член 9, параграф 1 и член 10, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1466/97 и член 3, параграф 5 и член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1467/97 на Съвета (4), общата клауза за дерогация улеснява координирането на бюджетните политики в период на драстичен икономически спад. В съобщението си от 20 март 2020 г. Комисията изложи своето становище, че предвид очаквания сериозен икономически спад вследствие на пандемията от COVID-19 са изпълнени условията за активирането на общата клауза за дерогация, и предложи на Съвета да одобри това заключение. На 23 март 2020 г. министрите на финансите на държавите членки се съгласиха с оценката на Комисията. Те изразиха съгласие, че сериозният икономически спад изисква решителни, амбициозни и координирани ответни мерки. Активирането на общата клауза за дерогация позволява временно отклонение от плана за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел, при условие че с това не се излага на риск фискалната устойчивост в средносрочен план. Във връзка с корективните мерки на Пакта за стабилност и растеж Съветът може също така да реши, по препоръка на Комисията, да приеме промяна във фискалната траектория. Общата клауза за дерогация не спира прилагането на процедурите, предвидени в Пакта за стабилност и растеж. Тя позволява на държавите членки да се отклонят от бюджетните задължения, които обичайно се прилагат, като същевременно дава възможност на Комисията и на Съвета да предприемат необходимите мерки за координиране на политиката в рамките на Пакта.

(6)

Необходими са постоянни действия за ограничаване и контрол на разпространението на пандемията от COVID-19, за повишаване на устойчивостта на националните здравни системи, за смекчаване на социално-икономическите последици от пандемията чрез мерки за подкрепа на предприятията и домакинствата, както и за гарантиране на подходящи здравословни и безопасни условия на труд с оглед на възобновяването на икономическата дейност. Съюзът следва да използва пълноценно различните инструменти, с които разполага, за да подкрепи усилията на държавите членки в тези области. Успоредно с това държавите членки и Съюзът следва да работят съвместно, за да подготвят мерките, необходими за връщането към нормалното функциониране на нашите общества и икономики, както и към устойчивия растеж, като се интегрират, наред с другото, екологичният преход и цифровата трансформация и се извадят поуки от кризата.

(7)

Кризата, свързана с COVID-19, изтъкна гъвкавостта, която предлага вътрешният пазар по отношение на адаптирането към извънредни ситуации. За да се гарантират обаче бърз и плавен преход към етапа на възстановяване и свободното движение на стоки, услуги и работници, извънредните мерки, които възпрепятстват нормалното функциониране на вътрешния пазар, следва да бъдат премахнати веднага щом престанат да бъдат абсолютно необходими. Текущата криза разкри необходимостта от планове за готовност за действие при кризи в здравния сектор. Подобрени стратегии за покупки, диверсифицирани вериги на доставки и стратегически запаси от основни консумативи са сред елементите от изключително значение за разработването на по-обхватни планове за готовност за действие при кризи.

(8)

Законодателят на Съюза вече измени съответните законодателни уредби посредством регламенти (ЕС) 2020/460 (5) и (ЕС) 2020/558 (6) на Европейския парламент и на Съвета, предоставяйки на държавите членки възможността да мобилизират всички неизползвани ресурси от европейските структурни и инвестиционни фондове, за да могат да се справят с извънредните последици от пандемията от COVID-19. Тези изменения ще осигурят допълнителна гъвкавост, както и опростени и рационализирани процедури. За да се намали натискът върху паричните потоци, за счетоводната 2020—2021 година държавите членки могат също така да се възползват от 100-процентово съфинансиране от бюджета на Съюза. Чехия се насърчава да използва пълноценно тези възможности, за да помогне на най-засегнатите лица и сектори.

(9)

Възможно е разпространението на социално-икономическите последици от пандемията от COVID-19 да бъде неравномерно в различните региони поради различните модели на специализация. Поради това настоящата ситуация води до значителен риск от засилване на регионалните и териториалните различия в Чехия или от създаване на нови териториални различия на подрегионално равнище, при задълбочаване на вече наблюдаваната тенденция за увеличаване на различията между регионите Karlovarský и Ústecký и останалата част от страната. В съчетание с риска от временни смущения в процеса на конвергенция между държавите членки настоящата ситуация изисква целенасочени мерки на политиките.

(10)

Чехия представи своята национална програма за реформи за 2020 г. на 7 май 2020 г., а програмата си за конвергенция за 2020 г. — на 30 април 2020 г. Двете програми бяха оценени едновременно, за да бъдат отчетени взаимовръзките между тях.

(11)

Спрямо Чехия понастоящем се прилагат предпазните мерки на Пакта за стабилност и растеж.

(12)

В своята програма за конвергенция за 2020 г. правителството планира номиналното салдо да се влоши, преминавайки от излишък в размер на 0,3 % от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2019 г. към дефицит от 5,1 % от БВП през 2020 г. Предвижда се дефицитът да намалее до 4,1 % от БВП през 2021 г. След намалението, достигнало 30,8 % от БВП през 2019 г., съгласно програмата за конвергенция за 2020 г. се очаква през 2020 г. съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП да нарасне до 37 %. Макроикономическата и фискалната перспектива се характеризират с висока степен на несигурност поради пандемията от COVID-19.

(13)

В отговор на пандемията от COVID-19 и в рамките на координирания подход на Съюза Чехия прие своевременни бюджетни мерки за увеличаване на капацитета на здравната си система, за ограничаване на пандемията и за облекчаване на положението на засегнатите в особена степен лица и сектори. Съгласно програмата за конвергенция за 2020 г. тези бюджетни мерки възлизат на 4 % от БВП. Мерките включват компенсаторни данъчни премии и опрощаване на социалноосигурителни и здравноосигурителни задължения на самостоятелно заетите лица за период от шест месеца (1 % от БВП), режим за работа на непълно работно време (1 % от БВП), опрощаване на авансовите плащания на данъка върху доходите на физическите лица и корпоративния подоходен данък, дължими през юни 2020 г. (0,8 % от БВП), и мерки, свързани със здравето (0,7 % от БВП). Освен това Чехия обяви мерки, които, макар и да нямат пряко отражение върху бюджета, ще допринесат за осигуряването на подкрепа за ликвидността на предприятията. Те се състоят предимно от гаранционни схеми за предоставяне на кредити на малки и средни предприятия и на големи предприятия. В програмата за конвергенция за 2020 г. обаче не се определят количествено условните задължения, свързани с тези обявени мерки. Повечето от мерките, които са в основата на програмата за конвергенция за 2020 г., бяха включени също в прогнозата на Комисията от пролетта на 2020 г. Не беше възможно да бъдат включени няколко мерки, които не можеха да бъдат определени количествено или чието изпълнение беше удължено след крайния срок. Като цяло предприетите от Чехия мерки са в съответствие с насоките, изложени в съобщението на Комисията от 13 март 2020 г. Цялостното прилагане на спешните мерки и фискалните мерки за подкрепа, последвано от пренасочване на фискалните политики към постигане на разумни средносрочни фискални позиции, когато икономическите условия позволят това, ще допринесе за запазването на фискалната устойчивост в средносрочен план.

(14)

Въз основа на прогнозата на Комисията от пролетта на 2020 г. при непроменени политики се предвижда салдото по консолидирания държавен бюджет на Чехия да бъде -6,7 % от БВП през 2020 г. и -4,0 % от БВП през 2021 г. Съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква да остане под 60 % от БВП през 2020 г. и 2021 г.

(15)

На 20 май 2020 г. Комисията представи доклад, изготвен в съответствие с член 126, параграф 3 от Договора, поради планираното нарушение от страна на Чехия на прага от 3 % от БВП за дефицита през 2020 г. Като цяло анализът на Комисията сочи, че критерият за дефицита, определен в Договора и в Регламент (ЕО) № 1467/97, не е изпълнен.

(16)

Чехия обяви извънредно положение между 12 март 2020 г. и 17 май 2020 г., за да ограничи въздействието на пандемията от COVID-19, като затвори училищата, ограничи събитията и функционирането на магазините и значително намали събирането на хора. Между 15 март 2020 г. и 17 май 2020 г. сухопътните граници също бяха частично затворени. Това ограничи броя на излизащите от страната чешки работници и влизащите в нея чуждестранни работници, като създаде пречки на местния пазар на труда, по-специално по отношение на работещите в производството и сезонните работници, и засегна основни вериги на доставки. За да помогне на домакинствата и предприятията по време на кризата, правителството обяви пакет от мерки за стимулиране, включващ мерки за пряко подпомагане и публични гаранции. Въпреки тази възможност да се осигури временно облекчение, все още се очаква, че през 2020 г. икономиката ще бъде сериозно засегната, тъй като външното търсене намалява и ограничителните мерки възпрепятстват икономическата дейност. Прогнозата е, че през 2021 г. реалният БВП постепенно ще се възстанови, но е малко вероятно през прогнозния период 2020—2021 г. той да достигне стойностите от 2019 г. Очаква се въздействието върху сектори като транспорта, хотелиерството и ресторантьорството и туризма да бъде значително. Безработицата ще се увеличи, но това увеличение ще бъде смекчено от по-ранния недостиг на работна сила, от пакета от мерки за стимулиране и от ниския дял на временните договори. За да осигурят подкрепа за ликвидността, органите започнаха да прилагат редица схеми за държавни гаранции за предприятия от всякакъв мащаб. Налице е също така отлагане на плащанията по потребителски и ипотечни кредити за три или шест месеца за домакинствата и за предприятията, засегнати от кризата. При разработването и прилагането на тези мерки трябва да се вземе предвид устойчивостта на банковия сектор. Чешката национална банка също прие различни мерки за смекчаване на въздействието от кризата върху финансовия сектор.

(17)

Положените на ранен етап усилия, свързани със здравето, за смекчаване на въздействието от COVID-19 помогнаха разпространението на вируса в Чехия да се забави. Бяха взети мерки за увеличаване на доставките на медицинско оборудване и за осигуряване на необходимата инфраструктура и по този начин здравната система беше подготвена за справяне с нарасналото търсене. През последните години здравният статус на чешкото население се подобри съществено, като се доближи до средното равнище за ЕС. Съществуват обаче съществени регионални различия в очакваната продължителност на живота, които се дължат отчасти на социално-икономически и поведенчески фактори. Въпреки че общото равнище на посочените по собствена преценка незадоволени потребности от медицински грижи е сред най-ниските в Съюза, продължават да са налице регионални различия по отношение на разпределението на ресурсите и персонала в областта на здравеопазването, като те са изправени пред все по-големи затруднения. През следващите години се очаква значителна част от здравните работници да се пенсионират. За да се смекчи въздействието на пандемията от COVID-19, ще бъде необходимо в бъдеще да се подобрят устойчивостта и готовността на здравната система за действие при кризи, като същевременно се подкрепя равният достъп до по-голямо предлагане на първични и интегрирани грижи, за да се намалят хоспитализациите, които могат да бъдат избегнати. Това може също така да подобри превенцията и да смекчи други здравословни състояния. Въпреки че има Национална стратегия за електронно здравеопазване за периода 2016—2020 г., все още са ограничени решенията за електронно здравеопазване.

(18)

През цялата 2019 г. и в началото на 2020 г. пазарът на труда в Чехия остана стабилен с положителни резултати по повечето показатели. Равнището на заетост продължи да расте, а безработицата спадна до най-ниското си равнище, регистрирано досега. Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2020 г. обаче се очаква безработицата да нарасне до 5,0 % през 2020 г. и леко да намалее до 4,2 % през 2021 г. Правителството реагира бързо на пандемията от COVID-19, като въведе редица мерки за защита на доходите и на заетостта, поставяйки особен акцент върху предприятията и самостоятелно заетите лица. Въпреки това някои уязвими групи на пазара на труда (работниците на краткосрочни договори и хората, които са наети чрез агенции за временна заетост) не са напълно защитени чрез предложените смекчаващи мерки. Затварянето на детските заведения и училищата по време на ограничителните мерки може да е засегнало в особена степен жените със значителни отговорности за полагане на грижи. Насърчаването на инвестициите в детски заведения и дългосрочни грижи в съчетание с гъвкави схеми на работа, като например дистанционна работа, следва да улесни преходния период за излизане от кризата. По-целенасочените активни политики по заетостта и осигуряването на умения в консултация със социалните партньори подкрепят както запазването на служителите, така и прехода от едно работно място на друго. Информационните дейности на публичните служби по заетостта могат също да улеснят успешното завръщане на пазара на труда, по-специално за уязвимите групи. По-лесният и по-бърз достъп до социална закрила ще помогне да се избегнат капаните на бедността и принудителното извеждане от жилища. Образователните резултати продължават да бъдат силно засегнати от социално-икономическите неравенства и ниските инвестиции. Осигуряването на равен достъп до приобщаващо качествено образование и обучение, включително в контекста на цифровите технологии, може да спомогне за подобряване на нивото на уменията и за разширяване на цифровото обучение. От особено голямо значение е насърчаването на цифровите умения, включително чрез подкрепа и непрекъснато обучение на учителите и обучаващите. На всички образователни равнища публичните разходи за един учащ се остават сравнително ниски. Недостигът на квалифицирани учители показва необходимостта от повишаване на привлекателността на професията, особено за талантливи млади хора.

(19)

Чехия е сред държавите, които биха могли да бъдат особено засегнати от технологичните промени и които се нуждаят от значителни инвестиции в тази област. Ще бъде необходимо цифровата трансформация, включително в сферата на промишлеността и в сектора на услугите, да се подкрепи чрез целенасочени инвестиции в интелигентни решения и умения. Целта за пълно покритие с фиксиран широколентов достъп е постигната, но мобилните широколентови услуги продължават да бъдат относително скъпи. Забавянето на развитието на инфраструктурата би могло да засегне в особена степен уязвимите групи и слабите в структурно отношение региони, които са изложени на по-голям риск от изолация. Това може има отрицателни последици и за мониторинга и контрола при епидемии. За да се посрещнат нуждите от свързаност, е необходимо да се предвидят инвестиции в мрежи с много висок капацитет, фиксирани и мобилни мрежи, както и в подходящи мерки по отношение на търсенето. За постигането на тази цел ще бъде от съществено значение радиочестотният спектър за 5G да бъде своевременно разпределен при предвидими условия, благоприятстващи инвестициите. Разпространението на свръхскоростни широколентови услуги е ограничено от слабото търсене, произтичащо от множество променливи като цената на абонамента, както и от покупателната способност, възрастта и образованието на населението. Органите са поели ангажимент да разработват и интегрират нови цифрови технологии, но това се възпрепятства от постоянно ниските равнища на уменията. Чешките органи са се ангажирали с насърчаването на решенията, които се основават на изкуствен интелект, но въпреки усилията на правителството в тази област Чехия продължава да изостава от водещите държави членки по отношение на научноизследователските и патентните дейности в тази област.

(20)

За да се стимулира икономическото възстановяване, ще бъде важно да се даде приоритет на готови за изпълнение публични инвестиционни проекти, както и да се стимулират частните инвестиции, включително чрез съответни реформи. В Националния план на Чехия в областта на енергетиката и климата се докладва, че са необходими значителни инвестиции за успешното осъществяване на прехода в тези области и за преминаване към неутралност по отношение на климата. По-специално това касае насърчаването на възобновяемите енергийни източници, енергийната ефективност, инфраструктурата и части от преносната система. Последиците от изменението на климата вече са видими под формата на суши и наводнения, които причиняват значителни икономически загуби. Замърсяването на въздуха също е дългогодишен проблем. В същото време данъците, свързани със замърсяването, са много ниски. Въглищата продължават да доминират в енергийния сектор и остават важна движеща сила на икономическата дейност в три чешки региона. Недостатъчният капацитет за развитие на организаторите на проекти и ограничената консултантска подкрепа, предоставяна от чешките органи, продължават да бъдат сериозна пречка за разработването на солиден портфейл от проекти за осъществяване на двойния преход в областта на климата и на цифровите технологии в тези региони. Като цяло се очаква преходът от въглища към други енергийни източници да доведе до значителни социално-икономически последици и към настоящия момент интересът към инвестиции в технологии с нулеви и ниски емисии на парникови газове изглежда слаб. Производството на енергия от възобновяеми източници е под средното равнище за ЕС. В сектора липсват финансови стимули и подходяща нормативна и институционална рамка за подпомагане на по-нататъшното му развитие. Изглежда също така, че е налице слаба осведоменост за ползите от енергийната ефективност в по-широк план. Преминаването към електромобилност е сравнително бавно и автомобилният транспорт се превръща в един от основните консуматори на енергия. Данъците върху транспорта са ниски и не се основават на емисиите на CO2. Инфраструктурата за зареждане на електрически превозни средства е все още в съвсем начална фаза. Резултатите във връзка с управлението на отпадъците продължават да бъдат умерени с оглед на постигането на по-амбициозни цели. Липсва цялостна стратегия за развитие на потенциала за кръгова икономика. Програмирането на Фонда за справедлив преход, който е предмет на предложение на Комисията, за периода 2021—2027 г. би могло да помогне на Чехия да преодолее някои от предизвикателствата, свързани с прехода към неутрална по отношение на климата икономика, по-специално на териториите, обхванати от приложение Г към доклада за страната за 2020 г. Това ще позволи на Чехия да използва този фонд възможно най-пълноценно.

(21)

Достъпът до традиционно финансиране е над средния за ЕС, но рисковото финансиране е по-слабо развито. Остава оскъдно финансирането за високорискови местни предприятия, особено на такива, които са в начален и по-късен етап на развитие. Въпреки че на пазара бяха въведени някои успешни новаторски инициативи, финансирането на рисковия и дяловия капитал продължава да е много ниско. Научните изследвания и иновациите в Чехия се възпрепятстват от необходимостта от системна реформа. Въпреки че трайният растеж на частните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност (НИРД) продължава, големите, основно чуждестранни предприятия инвестират значително повече в нематериални активи като НИРД, отколкото малките и средните местни предприятия. Средно- и високотехнологичната промишленост страда от недостиг на умения поради малкия брой завършващи в областта на точните науки, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ) и тяхното неподходящо обучение. В същото време насърчаването и подпомагането на предприемачеството остават недостатъчни и това възпрепятства ръста на производителността. Високата степен на разпокъсаност на научноизследователския сектор води до разсейване на средствата за НИРД в множество посоки. Публично-частното сътрудничество се възпрепятства от настоящите практики за оценяване на кариерата на изследователите. По-тясното сътрудничество между академичните среди и бизнеса, по-специално чрез отделяне в нови предприятия, би могло да ускори трансфера на технологии и разпространението на иновациите.

(22)

Ограничителните мерки във връзка с COVID-19 оказаха натиск върху веригите на доставки и много предприятия не бяха в състояние да работят, като в същото време не разполагаха с резерви от ликвидни средства. В най-голяма степен бяха засегнати автомобилният сектор и секторът на услугите. Дейностите за надзор на пазара са разпръснати между твърде много органи и сътрудничеството и координацията не са оптимални. Възможностите за кандидатстване по официалните схеми за предоставяне на държавни гаранции на фирмите бързо бяха изчерпани. Съществува потенциал за по-добра координация и по-бързи процедури за насочване на подкрепата към предприятията. Някои заинтересовани страни считат, че мерките, приети от чешките органи, за да се намали въздействието на кризата, свързана с COVID-19, са бюрократични и че тяхното въвеждане в реалната икономика е бавно. Съществува потенциал за по-добър анализ на данните, необходими за вземането на бързи, информирани и оптимални решения относно целеви стратегии и мерки за икономическо възстановяване. Като цяло бързо променящото се законодателство и сложните административни процедури се възприемат от стопанския сектор като пречки за инвестициите. Административната тежест затруднява особено стартиращите предприятия, що се отнася до лицензите и разрешителните. Дългите и тежки процедури за получаване на разрешения за строеж представляват сериозна пречка. Предложеното ново законодателство в областта на строителството е предмет на критики. Чехия е сред най-слаборазвитите държави членки по отношение на използването на цифрови обществени услуги. Броят на ползвателите на електронното управление остава далеч под средното равнище за ЕС. Страната изпълнява своя план за електронно управление. От 2020 г. тя разполага с нова „цифрова конституция“, която дава право най-късно от 2025 г. почти всички обществени услуги да се получават по електронен път. Въпреки това относително малка част от общините вече предлагат онлайн решения. Понастоящем парламентът обсъжда промяна на данъчния кодекс, която има за цел да увеличи цифровизацията в данъчната система, тъй като за някои данъци процентът на подаваните по електронен път документи остава доста нисък.

(23)

Докато специфичните за държавата препоръки, съдържащи се в настоящата препоръка (наричани по-нататък „специфичните за държавата препоръки за 2020 г.“), са насочени към преодоляване на социално-икономическите последици от пандемията от COVID-19 и улесняване на икономическото възстановяване, специфичните за държавата препоръки за 2019 г. обхващаха също реформи, които са от съществено значение за справяне със средносрочните и дългосрочните структурни предизвикателства. Специфичните за държавата препоръки за 2019 г. продължават да бъдат актуални и ще продължат да бъдат наблюдавани през следващия годишен цикъл на европейския семестър. Това се отнася и за специфичните за държавата препоръки за 2019 г. относно свързаните с инвестициите икономически политики. Всички специфични за държавата препоръки за 2019 г. следва да бъдат взети предвид при стратегическото програмиране на финансирането по линия на политиката на сближаване за периода след 2020 г., включително за смекчаващи мерки и стратегии за изход от настоящата криза.

(24)

Резултатите в публичния сектор и ефективността на управлението на Чехия са под средните за ЕС. Според международните показатели страната се справя сравнително добре с достъпа до правителствена информация при изготвянето на политики. Тя не се справя толкова добре с професионализма на държавната администрация, прозрачността на управлението и контрола на корупцията. По-доброто стратегическо планиране и междуведомствена координация и намаляването на разпокъсаността на местното управление ще подобрят ефикасността на публичната администрация. Рамката за възлагане на обществени поръчки се подобри, но може да се прецизира допълнително. Макар и да е налице известно подобрение, корупцията продължава да притеснява предприятията и може да възпрепятства допълнително икономическата дейност. Все още не са приети няколко мерки за борба с корупцията, включително закона за лобирането и закона за защитата на лицата, сигнализиращи за нередности.

(25)

Европейският семестър осигурява рамката за непрекъсната координация на политиките в областта на икономиката и заетостта в Съюза, която може да допринесе за постигане на устойчива икономика. В своите национални програми за реформи за 2020 г. държавите членки направиха преглед на постигнатия напредък по изпълнението на целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР). Като гарантира цялостното изпълнение на специфичните за държавата препоръки за 2020 г., Чехия ще допринесе за напредъка към постигането на ЦУР и за общите усилия за осигуряване на конкурентоспособна устойчивост в Съюза.

(26)

В рамките на европейския семестър за 2020 г. Комисията направи цялостен анализ на икономическата политика на Чехия и го публикува в доклада за страната за 2020 г. Тя извърши и оценка на програмата за конвергенция за 2020 г., на националната програма за реформи за 2020 г. и на последващите действия във връзка със специфичните за държавата препоръки, отправени към Чехия през предходните години. Комисията взе предвид не само тяхното значение за провеждането на устойчива фискална и социално-икономическа политика в Чехия, но и тяхното съответствие с правилата и насоките на Съюза предвид необходимостта от засилване на цялостното икономическо управление на Съюза чрез принос на равнището на Съюза към бъдещите решения на държавите членки.

(27)

С оглед на тази оценка Съветът разгледа програмата за конвергенция за 2020 г., като становището му (7) е изразено по-специално в препоръка 1 по-долу,

1.

2.

3.