(1)

На 17 декември 2019 г. Комисията прие годишната стратегия за устойчив растеж, с което постави началото на европейския семестър за координация на икономическите политики за 2020 г. Тя взе надлежно предвид Европейския стълб на социалните права, провъзгласен от Европейския парламент, Съвета и Комисията на 17 ноември 2017 г. Въз основа на Регламент (ЕС) № 1176/2011 на Европейския парламент и на Съвета (2) на 17 декември 2019 г. Комисията прие също Доклада за механизма за предупреждение, в който Белгия не е посочена като държава членка, за която ще се извърши задълбочен преглед. На същата дата Комисията прие и препоръка за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната.

(2)

Докладът за Белгия за 2020 г. беше публикуван на 26 февруари 2020 г. В него бяха оценени напредъкът на Белгия в изпълнението на специфичните за държавата препоръки, приети от Съвета на 9 юли 2019 г. (3) (наричани по-нататък „специфичните за държавата препоръки за 2019 г.“), последващите действия във връзка със специфичните за държавата препоръки, отправени през предходните години, както и напредъкът на Белгия по националните ѝ цели по стратегията „Европа 2020“.

(3)

На 11 март 2020 г. Световната здравна организация обяви официално световна пандемия от COVID-19. Това е тежка извънредна ситуация в областта на общественото здраве, която засяга гражданите, обществата и икономиките. Тя поставя националните здравни системи под силен натиск, причинява смущения в световните вериги за доставки, нестабилност на финансовите пазари и сътресения в потребителското търсене и се отразява отрицателно на различни сектори. Застрашени са работните места и доходите на хората, както и стопанската дейност на предприятията. Пандемията предизвика голямо икономическо сътресение, от което вече има сериозни последици в Съюза. На 13 март 2020 г. Комисията прие съобщение, в което се призовава за координирани икономически мерки в отговор на кризата, включващи всички участници на национално равнище и на равнището на Съюза.

(4)

Редица държави членки обявиха извънредно положение или въведоха спешни мерки. Всички спешни мерки следва да бъдат строго пропорционални, необходими, ограничени във времето и в съответствие с европейските и международните стандарти. Те следва да подлежат на демократичен надзор и независим съдебен контрол.

(5)

На 20 март 2020 г. Комисията прие съобщение относно активирането на общата клауза за дерогация, предвидена в Пакта за стабилност и растеж. Както е посочено в член 5, параграф 1, член 6, параграф 3, член 9, параграф 1 и член 10, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1466/97 и член 3, параграф 5 и член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1467/97 на Съвета (4), общата клауза за дерогация улеснява координирането на бюджетните политики в период на драстичен икономически спад. В съобщението си от 20 март 2020 г. Комисията изложи своето становище, че предвид очаквания сериозен икономически спад вследствие на пандемията от COVID-19 са изпълнени условията за активирането на общата клауза за дерогация, и предложи на Съвета да одобри това заключение. На 23 март 2020 г. министрите на финансите на държавите членки се съгласиха с оценката на Комисията. Те изразиха съгласие, че сериозният икономически спад изисква решителни, амбициозни и координирани ответни мерки. Активирането на общата клауза за дерогация позволява временно отклонение от плана за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел, при условие че с това не се излага на риск фискалната устойчивост в средносрочен план. Във връзка с корективните мерки на Пакта за стабилност и растеж Съветът може също така да реши, по препоръка на Комисията, да приеме промяна във фискалната траектория. Общата клауза за дерогация не спира прилагането на процедурите, предвидени в Пакта за стабилност и растеж. Тя позволява на държавите членки да се отклонят от бюджетните задължения, които обичайно се прилагат, като същевременно дава възможност на Комисията и на Съвета да предприемат необходимите мерки за координиране на политиката в рамките на Пакта.

(6)

Необходими са постоянни действия за ограничаване и контрол на разпространението на пандемията от COVID-19, за повишаване на устойчивостта на националните здравни системи, за смекчаване на социално-икономическите последици от пандемията чрез мерки за подкрепа на предприятията и домакинствата, както и за гарантиране на подходящи здравословни и безопасни условия на труд с оглед на възобновяването на икономическата дейност. Съюзът следва да използва пълноценно различните инструменти, с които разполага, за да подкрепи усилията на държавите членки в тези области. Успоредно с това държавите членки и Съюзът следва да работят съвместно, за да подготвят мерките, необходими за връщането към нормалното функциониране на нашите общества и икономики, както и към устойчивия растеж, като се интегрират, наред с другото, екологичният преход и цифровата трансформация и се извадят поуки от кризата.

(7)

Кризата, свързана с COVID-19, изтъкна гъвкавостта, която предлага вътрешният пазар по отношение на адаптирането към извънредни ситуации. За да се гарантират обаче бърз и плавен преход към етапа на възстановяване и свободното движение на стоки, услуги и работници, извънредните мерки, които възпрепятстват нормалното функциониране на вътрешния пазар, следва да бъдат премахнати веднага щом престанат да бъдат абсолютно необходими. Текущата криза разкри необходимостта от планове за готовност за действие при кризи в здравния сектор. Подобрени стратегии за покупки, диверсифицирани вериги на доставки и стратегически запаси от основни консумативи са сред елементите от изключително значение за разработването на по-обхватни планове за готовност за действие при кризи.

(8)

Законодателят на Съюза вече измени съответните законодателни уредби посредством регламенти (ЕС) 2020/460 (5) и (ЕС) 2020/558 (6) на Европейския парламент и на Съвета, предоставяйки на държавите членки възможността да мобилизират всички неизползвани ресурси от европейските структурни и инвестиционни фондове, за да могат да се справят с извънредните последици от пандемията от COVID-19. Тези изменения ще осигурят допълнителна гъвкавост, както и опростени и рационализирани процедури. За да се намали натискът върху паричните потоци, за счетоводната 2020—2021 година държавите членки могат също така да се възползват от 100-процентово съфинансиране от бюджета на Съюза. Белгия се насърчава да използва пълноценно тези възможности, за да помогне на най-засегнатите лица и сектори.

(9)

Възможно е разпространението на социално-икономическите последици от пандемията от COVID-19 да бъде неравномерно в различните региони поради различните модели на специализация. Това води до значителен риск от разширяване на вътрешнорегионалните и междурегионалните различия на територията на Белгия. В съчетание с риска от временни смущения в процеса на сближаване между държавите членки настоящата ситуация изисква целенасочени мерки на политиките.

(10)

На 30 април 2020 г. Белгия представи своята национална програма за реформи за 2020 г. и своята програма за стабилност за 2020 г. Двете програми бяха оценени едновременно, за да бъдат отчетени взаимовръзките между тях.

(11)

Спрямо Белгия понастоящем се прилагат предпазните мерки на Пакта за стабилност и растеж и правилото за дълга.

(12)

На 13 юли 2018 г. Съветът препоръча на Белгия да гарантира, че номиналният темп на растеж на нетните първични държавни разходи (7) не надвишава 1,8 % през 2019 г., което съответства на годишна структурна корекция от 0,6 % от брутния вътрешен продукт (БВП). Тъй като беше преценено, че Белгия отговаря на условията за поисканото временно отклонение от 0,5 % от БВП съгласно клаузата за структурна реформа, изискваната структурна корекция за 2019 г. беше намалена до 0,1 % от БВП, което съответства на номинален темп на растеж на нетните първични разходи, който не надвишава 2,8 % през 2019 г. В цялостната оценка на Комисията се потвърждава наличието на значително отклонение от препоръчаната корекция за постигане на средносрочната бюджетна цел през 2019 г. и през 2018 и 2019 г., взети заедно. Това е посочено като действащ фактор в доклада на Комисията, изготвен в съответствие с член 126, параграф 3 от Договора, за оценяване на спазването на критерия за дълга от страна на Белгия през 2019 г.

(13)

В своята програма за стабилност за 2020 г. федералното правителство планира номиналното салдо да се влоши, преминавайки от дефицит в размер на 1,9 % от БВП през 2019 г. към дефицит от 7,5 % от БВП през 2020 г. След намалението, достигнало 98,6 % от БВП през 2019 г., съгласно програмата за стабилност за 2020 г. се очаква през 2020 г. съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП да нарасне до около 115 %. Макроикономическата и фискалната перспектива се характеризират с висока степен на несигурност поради пандемията от COVID-19.

(14)

В отговор на пандемията от COVID-19 и в рамките на координирания подход на Съюза Белгия прие своевременни бюджетни мерки за увеличаване на капацитета на здравната си система, за ограничаване на пандемията и за облекчаване на положението на засегнатите в особена степен лица и сектори. Съгласно програмата за стабилност за 2020 г. тези бюджетни мерки възлизат на 2,3 % от БВП. Мерките включват федерална схема за обезщетения при временна безработица, заместващ доход за самостоятелно заети лица, федерални средства за покриване на свързани с кризата разходи, различни регионални помощи за предприятията или физическите лица и за секторно субсидиране. Количественото изражение на мерките, които увеличават дефицита, съвпада до голяма степен с прогнозите на Комисията, след като се вземе предвид различното третиране на разходите за автоматични стабилизатори. Освен това Белгия обяви мерки, които, макар и да нямат пряко отражение върху бюджета, ще допринесат за предоставяне на подкрепа за ликвидността на предприятията. Тези мерки се отнасят както до федерални, така и до регионални гаранции по заеми, предназначени за предприятията и за самостоятелно заетите лица, които според програмата за стабилност за 2020 г. се оценяват на 11,8 % от БВП. Беше приложено също така отсрочване, по-специално по отношение на данъците върху доходите на физическите лица, корпоративното подоходно облагане и вноските за социално осигуряване, но в програмата за стабилност за 2020 г. не е представено тяхното количествено изражение. Като цяло предприетите от Белгия мерки са в съответствие с насоките, изложени в съобщението на Комисията от 13 март 2020 г. Цялостното прилагане на спешните мерки и фискалните мерки за подкрепа, последвано от пренасочване на фискалните политики към постигане на разумни средносрочни фискални позиции, когато икономическите условия позволят това, ще допринесе за запазването на фискалната устойчивост в средносрочен план.

(15)

Въз основа на прогнозата на Комисията от пролетта на 2020 г. при непроменени политики се предвижда салдото по консолидирания държавен бюджет на Белгия да бъде -8,9 % от БВП през 2020 г. и -4,2 % от БВП през 2021 г. Съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква да достигне 113,8 % от БВП през 2020 г.

(16)

На 20 май 2020 г. Комисията публикува доклад, изготвен в съответствие с член 126, параграф 3 от Договора, поради неспазването от Белгия на правилото за дълга през 2019 г. и планираното нарушение на прага от 3 % от БВП за дефицита през 2020 г. Като цяло анализът на Комисията сочи, че критериите за дефицита и дълга, определени в Договора и в Регламент (ЕО) № 1467/97, не са изпълнени.

(17)

В отговор на пандемията от COVID-19 белгийските органи приеха цялостен пакет от мерки за смекчаване на социалното и икономическото въздействие от резкия икономически спад. Въведена е схема за гарантиране на стойност 50 милиарда евро за нов краткосрочен кредит, отпускан на жизнеспособни предприятия. Регионите и общностите въведоха също гаранции за мостови и редовни бизнес заеми, подкрепа за ликвидността на предприятията под формата на преки заеми и мерки за финансово подпомагане на предприятията, които са най-силно засегнати от кризата с COVID-19. Срокът за изплащане на съществуващи ипотечни и бизнес заеми може да бъде удължен. Силно засегнатите предприятия разполагат с възможност за временен мораториум върху процедурите по несъстоятелност. Въведени са различни стимули за насърчаване на оставането или връщането на повече работници на работа, за да се гарантира непрекъснатост на дейността. Плащанията на социалноосигурителните вноски и данъците, като например данъка върху добавената стойност, корпоративните подоходни данъци и данъците върху доходите на физическите лица, могат в някои случаи да бъдат отложени или да се ползват с освобождаване. Федералното правителство предостави на разположение на предприятията, засегнати от кризата с COVID-19, схемата при временна безработица в резултат на форсмажорни обстоятелства с по-високи обезщетения. Самостоятелно заетите лица, чиято дейност е била прекъсната в продължение на най-малко седем последователни дни, разполагат с месечен заместващ доход. Постепенното намаляване на обезщетенията за безработица е временно замразено. Федералното правителство подготвя също така допълнителен набор от мерки за справяне с несъстоятелността на предприятията, като например освобождаване от корпоративен подоходен данък и от данък върху доходите на физическите лица за 2020 финансова година.

(18)

Белгийската здравна система работи добре що се отнася до осигуряването на активно лечение в болниците. Въпреки това пандемията от COVID-19 подчерта редица недостатъци на устойчивостта на здравната система, когато е изправена пред тежка криза, засягаща общественото здраве. Тези недостатъци са индикация за това, че Белгия е изправена пред структурен недостиг на здравни работници, за преодоляването на който трябва да се вземат мерки. В близко бъдеще ще продължи да бъде от съществено значение осигуряването на достатъчно медицински изделия от критично значение, включително предпазни средства, по-специално за здравните работници и работещите в други професии, които са изложени на риск. За да се гарантира ефективното управление на кризи, засягащи общественото здраве, като пандемията от COVID-19, в краткосрочен и средносрочен план ще продължи да бъде особено важно наличието на стратегия за общественото здраве, която е координирана изцяло с политиките за превенция и дългосрочни грижи. Важен градивен елемент в този контекст е безпроблемното прилагане на постигнатото от Конференцията на министрите в областта на общественото здравеопазване споразумение персоналът и инфраструктурата на болниците (компетентност на федерално ниво) да бъдат временно на разположение на заведенията за дългосрочни грижи (компетентност на ниво общност) по време на кризата с COVID-19.

(19)

След като през 2019 г. и в началото на 2020 г. страната достигна рекордно високи равнища на заетост, кризата, свързана с COVID-19, преустанови внезапно растежа на заетостта в Белгия. Съществуващите в Белгия схеми за публично подпомагане на доходите, като например схемата за временна безработица за служителите и временното право за самостоятелно заетите лица, компенсират частично загубите на доходи заради намалено работно време. Тези режими на работа при непълно работно време играят важна роля за намаляването на въздействието на пониженото производство върху равнищата на заетост. Въпреки това се очаква безработицата да нарасне до 7 % през 2020 г. и в известна степен да намалее до 6,6 % през 2021 г. За да се предотврати превръщането на увеличението на безработицата в структурен проблем, ще е необходимо да се положат допълнителни усилия, за да се повиши ефективността на съществуващите активни политики по отношение на пазара на труда, която продължава да е ниска, тъй като са налице едновременно висок дял безработни, участващи в активни мерки на пазара на труда, и слаба степен на преход от безработица към заетост. Особено внимание следва да се обърне на осигуряването на всеобхватен подход към хората, които са най-отдалечени от пазара на труда и за които има вероятност да са най-силно засегнати от отрицателните социално-икономически последици от кризата с COVID-19. Уязвимите групи включват по-специално нискоквалифицираните работници, хората с мигрантски произход и хората с увреждания. Освен това средно данъчната тежест върху трудовите доходи продължава да бъде висока за всички равнища на заплащане, с изключение на много ниските заплати (50 % от средната работна заплата). Това е важен фактор за относително високите разходи за труд, който може да повлияе отрицателно на търсенето на работна ръка, по-специално при професиите с ниска производителност.

(20)

Следва да се насърчава трудовата мобилност към секторите, в които има голям недостиг, включително сектора на здравеопазването, информационните и комуникационните технологии и техническите и професионалните дейности. Това ще бъде съпроводено от съществени нужди от преквалификация и повишаване на квалификацията и ще изисква повишаване на нивото на участие на възрастните в образование и обучение, включително чрез използване на периоди на намалено работно време. Има опасения, че съществуващите схеми за стимулиране на обучението не достигат до тези, за които биха били от най-голяма полза, като например нискоквалифицираните лица, по-възрастните работници и хората с мигрантски произход. Слабите езикови умения са основна пречка, особено на пазара на труда в двуезичния Брюксел. Общностите предприемат действия за увеличаване на броя на учащите се в областта на науката, технологиите, инженерните науки и математиката, но има възможност за по-всеобхватни стратегии, за да се отговори на бъдещото търсене на пазара на труда. Общото равнище на уменията в областта на цифровите технологии е добро, но се задържа на едно и също ниво. Сред младите хора, и по-специално сред тези с ниско образование, равнището на цифровите умения е по-ниско от средното за Съюза и през последните години то се влошава. Наличието на подходящо оборудване и интернет връзка за всички учащи се, придружено от необходимите схеми за обучение и наставничество на преподавателите, е от съществено значение, за да се гарантира достъпът до дистанционно обучение. Това е необходимо и за да се гарантира, че съществуващите неравенства в образователната система не се обострят поради кризата с COVID-19.

(21)

Белгия е приела редица схеми за подпомагане на ликвидността на предприятията, включително държавна схема за гаранции за заеми и няколко регионални схеми, нотифицирани по временната рамка за мерки за държавна помощ за подпомагане на икономиката при настоящата пандемия от COVID-19. Ефикасното и ефективно прилагане на такива схеми, включително чрез посредници, е от ключово значение, за да се гарантира, че предприятията, и по-специално малките и средните предприятия (МСП) и самостоятелно заетите лица, се възползват от тях, за да може те да бъдат защитени и за да се осигури възможност за по-бързо възстановяване. При разработването и прилагането на тези мерки трябва да се вземе предвид устойчивостта на банковия сектор, включително на посредниците.

(22)

Въпреки усилията на правителството административната тежест върху предприятията е в размер на около 7 милиарда евро годишно (1,6 % от БВП), като по-голямата част от нея се дължи на спазването на данъчното и трудовото законодателство. Данъчната система е сложна поради различни данъчни разходи. Управлението на платежната ведомост на дадено предприятие е сложно, по-специално за тези от тях, които трябва да боравят с различните регионални системи. Предприятията се сблъскват с все повече закъснения на плащанията от страна на публичните органи, които допринасят за техните фалити и за влошаването на бизнес климата. Има големи закъснения при издаването на разрешителни за строеж, електроснабдяване и водоснабдяване. Процедурата за прехвърляне на собственост е сред най-бавните и най-скъпите в Съюза. Съществуват съществени различия в изискванията за навлизане в сферата на занаятчийските/строителните услуги на регионално ниво. Кумулативният ефект от силното регулиране, високите разходи за заплати и липсата на гъвкавост на пазара на труда влияе отрицателно върху резултатите на сектора на търговията на дребно. Правилата за работното време на магазините, промоционалните разпродажби, отстъпките и дистрибуторските вериги за лекарства без лекарско предписание се отразяват отрицателно на оперативната среда на търговците на дребно. Въвеждането на 5G би могло да се възпрепятства наред с другото от строгите стандарти в областта на екологията и здравеопазването, отнасящи се до радиационната защита (по-специално в Брюксел), които се различават в отделните региони, от високите такси за антените в Брюксел и от дългия срок за издаване на разрешителни за разполагане на антени. В областта на несъстоятелността не съществува специална опростена процедура за извънсъдебно уреждане на спорове за МСП и само длъжниците могат да започват процедури по несъстоятелност. Въпреки постепенните подобрения недостатъчната цифровизация и липсата на ресурси продължават да представляват предизвикателство за съдебната система. Дългата продължителност на производствата в областта на административното правосъдие е причина за значително забавяне на делата във връзка с процедури за възлагане на обществени поръчки и с издаване на разрешителни за строеж. Основните правоприлагащи органи в областта на надзора на пазара, конкуренцията и железопътния транспорт не разполагат с достатъчно персонал, за да изпълняват своите задачи.

(23)

За да се стимулира икономическото възстановяване, ще бъде важно да се даде приоритет на готови за изпълнение публични инвестиционни проекти, както и да се стимулират частните инвестиции, включително чрез съответни реформи, чрез което ще се подпомогне и промишленият преход. Както е посочено в нейния Национален план в областта на енергетиката и климата за периода 2021—2030 г., Белгия се нуждае от значителни инвестиции в областта на устойчивия транспорт, по-специално за решаване на въпросите със задръстванията и електрическата мобилност. Преди кризата, свързана с COVID-19, белгийските региони бяха обявили големи многогодишни планове за транспортната инфраструктура. Правят се сериозни инвестиции за крайградски железопътни линии около Брюксел, сигнализация, пристанищни и трансгранични железопътни връзки. В ход са също така значителни инвестиции в инфраструктурата на метрото и трамвайната и автобусната инфраструктура в Брюксел. В Националния план в областта на енергетиката и климата се установяват също така значителни нужди от инвестиции за гъвкаво производство на енергия от възобновяеми източници, междусистемни връзки, интелигентни мрежи, съхранение и енергийна ефективност за постигане на европейските цели в областта на енергетиката и климата, за изпълнение на правния ангажимент на Белгия за пълно постепенно извеждане от експлоатация на източниците на ядрена енергия до 2025 г. и за саниране на 80 % от сградния фонд, изграден преди въвеждането на енергийните норми. За разлика от относително високия интензитет на частната научноизследователска и развойна дейност (НИРД), този на публичната е малко под НИРД на повечето държави членки с подобно ниво на икономическо развитие. Белгия рискува да изостане при внедряването на 5G, тъй като не планира разпределянето на първите ленти от радиочестотния спектър за нуждите на 5G в сроковете, предвидени в законодателството на Съюза. Като временно решение през март 2020 г. белгийските органи предприеха обществено допитване за временни национални лицензи за 200 MHz от наличния радиочестотен спектър в лентата 3,6—3,8 GHz. Програмирането на Фонда за справедлив преход, който е предмет на предложение на Комисията, за периода 2021—2027 г. би могло да помогне на Белгия за посрещането на някои от предизвикателствата, свързани с прехода към неутрална по отношение на климата икономика, по-специално на териториите, обхванати от приложение Г към доклада за страната за 2020 г. Това ще позволи на Белгия да използва този фонд по най-добрия начин.

(24)

Докато специфичните за държавата препоръки, съдържащи се в настоящата препоръка (наричани по-нататък „специфичните за държавата препоръки за 2020 г.“), са насочени към преодоляване на социално-икономическите последици от пандемията от COVID-19 и улесняване на икономическото възстановяване, специфичните за всяка държава препоръки за 2019 г. обхващаха също реформи, които са от съществено значение за справяне със средносрочните и дългосрочните структурни предизвикателства. Специфичните за държавата препоръки за 2019 г. продължават да бъдат актуални и ще продължат да бъдат наблюдавани през следващия годишен цикъл на европейския семестър. Това се отнася и за специфичните за държавата препоръки за 2019 г. относно свързаните с инвестициите икономически политики. Всички специфични за държавата препоръки за 2019 г. следва да бъдат взети предвид при стратегическото програмиране на финансирането по линия на политиката на сближаване за периода след 2020 г., включително за смекчаващи мерки и стратегии за премахване на мерките, свързани с настоящата криза.

(25)

Европейският семестър осигурява рамката за непрекъсната координация на политиките в областта на икономиката и заетостта в Съюза, която може да допринесе за постигане на устойчива икономика. В своите национални програми за реформи за 2020 г. държавите членки направиха преглед на постигнатия напредък по изпълнението на целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР). Гарантирайки цялостното изпълнение на специфичните за държавата препоръки за 2020 г., Белгия ще допринесе за напредъка към постигането на ЦУР и за общите усилия за осигуряване на конкурентоспособна устойчивост в Съюза.

(26)

Тясната координация между икономиките в Икономическия и паричен съюз е от основно значение за постигането на бързо възстановяване от икономическото въздействие на пандемията от COVID-19. Като държава членка, чиято парична единица е еврото, Белгия следва да гарантира, че нейните политики са в съответствие с препоръките за еврозоната за 2020 г. и са координирани с тези на останалите държави членки, чиято парична единица е еврото, като същевременно се вземат предвид политическите насоки на Еврогрупата.

(27)

В рамките на европейския семестър за 2020 г. Комисията направи цялостен анализ на икономическата политика на Белгия и го публикува в доклада за страната от 2020 г. Тя извърши и оценка на програмата за стабилност за 2020 г., на националната програма за реформи за 2020 г. и на последващите действия във връзка със специфичните за държавата препоръки, отправени към Белгия през предходните години. Комисията взе предвид не само тяхното значение за провеждането на устойчива фискална и социално-икономическа политика в Белгия, но и тяхното съответствие с правилата и насоките на Съюза предвид необходимостта от засилване на цялостното икономическо управление на Съюза чрез принос на равнището на Съюза към бъдещите решения на държавите членки.

(28)

С оглед на тази оценка Съветът разгледа програмата за стабилност за 2020 г., като становището му (8) е изразено по-специално в препоръка 1 по-долу,

1.

2.

3.