(1)

В еврозоната икономическият растеж се запазва, но в перспектива съществуват взаимосвързани рискове и несигурност. Освен това съществува риск от допълнителен продължителен период на слаб растеж и инфлация, породен от слабата продуктивност и застаряването на населението. Въпреки че разликата между фактическия и потенциалния брутен вътрешен продукт (БВП) е положителна от 2017 г. насам и възлиза на 0,7 % от потенциалния БВП през 2018 г., има предпоставки потенциалният растеж да остане под равнищата отпреди кризата (3). През 2018 г. и 2019 г. същинската инфлация остана в диапазона от 1—1½ % и се очаква да се задържи на около 1½ % през 2020 г. и 2021 г. Показателите на пазара на труда продължават да се подобряват, макар и с по-бавни темпове; растежът на заетостта се очаква да се забави допълнително, а остават и предизвикателствата по отношение на качеството на работните места. Затвърждава се растежът на номиналните заплати, който достигна около 2¼ % през 2018 г. след няколко години под 2,0 %, изчислява се на около 2½ % през 2019 г. и се очаква да се понижи до 2¼ % през периода 2020—2021 г. Въпреки добрите условия на пазара на труда реалният растеж на заплатите се е увеличил съвсем бавно, оставайки слаб — под 1 % през 2018 г., като се изчислява на същото равнище за 2019 г. и се очаква да бъде съответно 0,7 % и 0,8 % за 2020 г. и 2021 г. Както е посочено в Доклада за механизма за предупреждение за 2020 г., приет от Комисията на 17 декември 2019 г., прогнозира се излишъкът по текущата сметка на еврозоната да намалее, но да остане близо до върховата си стойност. Държавите членки с дефицит ограничиха или преодоляха своите дефицити по текущата сметка, макар да продължават да регистрират големи отрицателни нетни международни инвестиционни позиции (НМИП).

Същевременно, въпреки че някои държави членки ограничиха излишъка по текущата си сметка, те продължават да поддържат постоянно големи излишъци по текущата сметка и поради това продължават да увеличават своите НМИП. Динамиката на текущата сметка в еврозоната е засегната от отслабването на външното търсене, особено за ориентираните към износ държави членки с големи излишъци по текущата сметка, които са силно зависими от чуждестранното търсене на износ. Благоприятната динамика на търсенето също е важна, а държавите членки с голям излишък ще допринесат за балансирането на икономиката чрез укрепване на условията за подпомагане на растежа на заплатите, като се зачита ролята на социалните партньори, както и на публичните и частните инвестиции.

(2)

За увеличаването на потенциала за растеж, като същевременно се гарантират екологична и социална устойчивост и постигане на реална конвергенция между държавите членки от еврозоната, са необходими структурни реформи за укрепване на устойчивия растеж и инвестициите в материални и нематериални активи с цел повишаване на производителността. Това ще помогне по-специално на онези държави членки, чийто потенциал за растеж е очевидно по-слаб от средния за еврозоната. Това ще бъде необходимо също така, за да се предотврати настъпването в икономиката на еврозоната на продължителен период на слаб потенциал за растеж и производителност, ниска инфлация на цените и слабо увеличение на заплатите, както и нарастващи неравенства. Реформите и инвестициите продължават да бъдат от решаващо значение, за да се гарантира, че еврозоната възобновява динамиката си на растеж, преодолява по-силния натиск в средносрочен и дългосрочен план, произтичащ също от влошаването на демографията, и улеснява прехода към устойчива икономика, което ще помогне на еврозоната и нейните държави членки да постигнат целите на Организацията на обединените нации за устойчиво развитие.

(3)

Икономическото въздействие на изменението на климата става видимо — един от най-големите системни рискове, пред които са изправени днес световната икономика, финансовите системи и обществата. Все по-често се наблюдават рискове за световната икономика от изменението на климата и в по-общ план от влошаването на състоянието на околната среда и те ще имат широко отражение, включително върху най-уязвимите групи в нашите общества. Ако тези рискове не бъдат придружени от подходящи мерки, това може да има отрицателни последици за устойчивостта на нашите икономики, за приобщаването и за потенциала за дългосрочен растеж. В този контекст от съществено значение ще бъдат инвестициите и създаването на регулаторни и финансови условия за организиран преход към устойчива икономика. Ако към тях се подходи правилно, предизвикателствата в областта на околната среда и климата представляват също така възможност за съживяване на европейската икономика с цел постигане на устойчиво развитие. Във връзка с това Комисията предлага Европейски зелен пакт като стратегия на Европа за растеж, която ще включва предложение за първия европейски законодателен акт в областта на климата, чрез който целта за неутралност по отношение на климата до 2050 г. ще бъде нормативно предвидена. Същевременно при прехода към зелена икономика ще трябва да се вземе предвид въздействието върху различните части на обществото. Инвестициите за улесняване на прехода към устойчива икономика ще трябва да бъдат придружени от определяне на цени на въглеродните емисии, подходящо регулиране във всички сектори и инвестиции в умения и подкрепа за преходите от едно работно място към друго, за да се гарантира, че всички граждани се възползват от предимствата на технологичните промени, особено в секторите и регионите, които изостават в цифровите и зелени преходи.

(4)

Мобилизирането на публични и частни средства за инвестиции в прехода към зелена и цифрова икономика може да спомогне за постигането на растеж в краткосрочен план и за посрещането на дългосрочните предизвикателства, пред които са изправени нашите икономики. Въпреки че цифровата революция може да разкрие възможности по отношение на производителността, растежа и създаването на работни места, тя може също така да породи предизвикателства, по-специално за по-малко квалифицираните работници, които не разполагат с умения да работят с нови технологии. Различната скорост, с която държавите членки от еврозоната осъществяват прехода към цифрова икономика, би могла да се окаже значителен риск за конвергенцията и макроикономическата стабилност. Това явление би могло да се задълбочи поради силните агломерационни ефекти, от които често се възползват големите градове, и динамиката на принципа „победителят получава всичко“, която често се среща в областта на цифровите технологии, а това може да допринесе за неравенството и да окаже отрицателно въздействие върху конвергенцията. Инвестициите следва да бъдат насочени към провеждането на научни изследвания и иновации, но също така и към по-широко разпространение на иновациите в цялата икономика.

(5)

По-координирана инвестиционна стратегия, съчетана с по-големи усилия за реформи на равнището на еврозоната, ще бъде от основно значение за подпомагането на устойчивия растеж и ще отговори на дългосрочните предизвикателства, като например изменението на климата и трансформацията на технологиите. Бюджетният инструмент за конвергенция и конкурентоспособност ще осигури финансова подкрепа за държавите членки от еврозоната при осъществяването на предложенията, които по правило следва да включват пакети от реформи и инвестиции. InvestEU, който ще допринесе също за изпълнението на Плана за инвестиции за устойчива Европа, има за цел също така да мобилизира допълнителни инвестиции за насърчаване на иновациите и създаването на работни места в Съюза, включително чрез финансиране на устойчива инфраструктура. Фондовете на политиката на сближаване, които са от основно значение за подпомагане на нашите региони и селските райони, също играят роля в климатичния и технологичен преход, като насърчават устойчивото развитие. Европейската инвестиционна банка вече заделя за инвестиции в областта на климата 25 % от цялото си финансиране и обяви намерението си да увеличи двойно посочения дял. За да се постигнат целите на Съюза за устойчивост, от съществено значение ще бъде да се осъществяват инвестиционни проекти на национално и поднационално равнище, които обхващат приспособяването към изменението на климата и смекчаването на последиците от него, енергийния преход, намаляването на въглеродните емисии или кръговата икономика. Инвестициите в мрежови индустрии и инфраструктури могат да спомогнат за подобряване на конкурентоспособността на еврозоната и за насърчаване на прехода към по-устойчив транспорт. Освен това инвестициите в нематериални активи като научноизследователска и развойна дейност и умения също са от основно значение за подготовката на еврозоната за бъдещите предизвикателства.

(6)

Последиците от икономическата експанзия през последните години не бяха усетени равномерно в рамките на държавите членки и между регионите и отделните държави членки. Въпреки че равнищата на разполагаемия доход напоследък се повишиха, те остават под равнищата отпреди кризата в няколко държави членки от еврозоната. Броят на хората, изложени на риск от бедност и социално изключване, намалява в повечето държави членки и понастоящем е с 5 милиона души под върховата си стойност от 2012 г., но остава над равнищата от 2008 г. в еврозоната. След период на нарастващи разлики, през последните няколко години някои държави членки се доближиха до тези с най-високи постижения по критерия БВП на глава от населението. Въпреки това делът на най-високите доходи бавно се увеличи през последното десетилетие, а между държавите членки продължават да са налице големи различия. За да се насърчи конвергенцията във възходяща посока в държавите членки и между тях, ще е важно да се насърчават политики, чиято цел е да повишат както ефективността, така и справедливостта, в съответствие с целите за устойчиво развитие на ООН. Тези политики следва да доведат до по-добри макроикономически резултати с по-равномерно разпределени ползи за обществото като цяло, които също така спомагат за укрепване на сближаването в еврозоната.

(7)

Съгласуваността и балансираното съчетание от макроикономически политики на еврозоната, сред които паричната, фискалната и структурната политика, са от решаващо значение, за да се гарантира стабилен, приобщаващ и устойчив икономически растеж и да се реагира ефективно на трайната слаба инфлация, неблагоприятните перспективи и рисковете за дългосрочния растеж. Европейската централна банка поддържа гъвкава парична политика, за да подпомогне инфлацията да се приближи до средносрочната ѝ цел, като в същото време подкрепя растежа и създаването на работни места. Фискалната политика трябва да допълва паричната политика, като същото важи и за структурните реформи в различните сектори, включително необходимите за завършване на структурата на Икономическия и паричен съюз (ИПС).

(8)

Координирането на националните фискални политики, провеждано при пълно спазване на Пакта за стабилност и растеж и същевременно отчитане на наличното фискално пространство и ефектите на разпространение в отделните държави членки, спомага за правилното функциониране на ИПС. Очаква се фискалната позиция на еврозоната да бъде като цяло неутрална до леко експанзионистична през 2020 г. и 2021 г. Същевременно националните фискални политики продължават да бъдат недостатъчно диференцирани. Провеждането на разумни фискални политики от държавите членки с високи равнища на публичен дълг ще понижи дълга, ще намали уязвимостта към сътресения и ще даде възможност за пълноценно функциониране на автоматичните стабилизатори в случай на икономически спад. От друга страна, допълнителното стимулиране на инвестициите и на други даващи резултат разходи в държавите членки с благоприятна бюджетна позиция ще подкрепи растежа в краткосрочен и средносрочен план, като същевременно допринесе за възстановяването на баланса на икономиката на еврозоната. Ако се появят низходящи рискове, фискалната реакция следва да бъде диференцирана, така че да се осигури по-голяма подкрепа на съвкупно равнище, като същевременно се гарантира пълно спазване на Пакта за стабилност и растеж. Доколкото е възможно, следва да се отчитат специфичните условия във всяка държава, а процикличността да се избягва. Държавите членки следва да имат готовност да координират политиките в рамките на Еврогрупата.

(9)

Фискалните структурни реформи продължават да бъдат от решаващо значение за подобряване на фискалната устойчивост, укрепване на потенциала за растеж и създаване на условия за ефективни антициклични фискални политики в случай на икономически спад. Добре функциониращите национални фискални рамки, заедно с редовните и задълбочени прегледи на разходите и ефективните и прозрачни обществени поръчки, могат да повишат ефикасността и ефективността на публичните разходи и да подобрят надеждността и качеството на фискалните политики. Подобряването на състава на националните бюджети както по отношение на приходите, така и по отношение на разходите, включително пренасочването на ресурси към публичните инвестиции в рамките на добре изработени инвестиционни стратегии и разработването на инструменти за екологосъобразно бюджетиране, ще увеличи въздействието на публичните бюджети върху растежа, ще повиши производителността и ще започне да посреща неотложните дългосрочни предизвикателства на прехода към зелената и цифровата икономика. Опростяването и модернизирането на данъчните системи и воденето на борба с данъчните измами, отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци, по-конкретно чрез мерки срещу агресивното данъчно планиране, и при отчитане на обсъжданията, провеждани в приобщаващата рамка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) по нерешените въпроси в областта на свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (BEPS), са от съществено значение за това данъчните системи да станат по-ефикасни и по-справедливи. Лекотата, с която мобилните ресурси могат да се движат в рамките на еврозоната, е сред основополагащите характеристики на вътрешния пазар, но също така води до увеличаване на възможностите за данъчна конкуренция. Поради това координацията между държавите членки е изключително важна с оглед на това да се води борба с прехвърлянето на печалби и с вредните данъчни практики и да се избегне надпревара за достигане на най-ниски равнища на корпоративното данъчно облагане.

Усилията за постигане на споразумение за обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък, както и на споразумение по приобщаващата рамка на ОИСР по нерешените въпроси на BEPS с цел да се извърши преглед на разпределението на печалбата между държавите и да се гарантира минимално ефективно данъчно облагане, ще бъдат от решаващо значение в това начинание. Данъчната тежест в еврозоната е относително висока и е ориентирана към труда, докато данъците върху недвижимите имоти или екологичните данъци представляват много малък дял от данъчните приходи. Възможно е обаче да се намали неблагоприятното въздействие на данъците върху недвижимите имоти и екологичните данъци върху растежа и търсенето, и предлагането на работна ръка. По-широкото облагане с екологични данъци може да допринесе за устойчив растеж чрез насърчаване на по-екологосъобразно поведение на потребителите и производителите. При данъчното облагане трябва да се отчита в по-голяма степен измерението, свързано с климата, и по-последователно да се вземат предвид въглеродните емисии и изместването им. Насърчаването на координирани действия в световен мащаб ще увеличи още повече ефективността на тези мерки. По тази причина, за да бъде подпомогнат преходът към зелена икономика, ще бъде предложено да се насърчи разработването на бюджетни политики, които водят до ангажименти в областта на околната среда, и да бъде направен преглед на Директива 2003/96/ЕО на Съвета (4), както и да се създаде механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите, който отговаря на изискванията на Световната търговска организация (СТО), ако това е необходимо с цел избягване на изместването на въглеродни емисии.

(10)

Структурните и институционалните реформи, които увеличават конкуренцията на продуктовите пазари, насърчават ефективното използване на ресурсите, подобряват бизнес средата и качеството на публичните администрации, включително ефективността на правораздаването, са важни за устойчивостта на държавите членки от еврозоната. Устойчивите икономически структури и подходящите политики не позволяват на сътресенията да оказват значително и дълготрайно въздействие върху доходите и предлагането на работна ръка и могат да улеснят провеждането на фискалната и паричната политика и да ограничат различията, особено в периоди на спад, като създават по-благоприятни условия за устойчив и приобщаващ растеж. По-доброто координиране и изпълнение на структурните реформи, по-специално на тези, които са предвидени в конкретните препоръки за всяка държава, може да предизвика разпространение на положителни ефекти сред държавите членки. В това отношение националните съвети по производителността могат да играят важна роля за увеличаване на ангажираността с реформите и за подобряване на изпълнението им. Необходими са също и реформи с оглед да бъдат посрещнати дългосрочните предизвикателства като климатичния преход и технологичната трансформация. Задълбочаването на интеграцията на единния пазар, която се доказа като основен двигател на растежа и конвергенцията между държавите членки, също може да допринесе за повишаване на производителността.

(11)

Европейският стълб на социалните права определя 20 принципа за насърчаване на равните възможности и достъпа до пазара на труда, справедливите условия на труд и социалната закрила и социалното приобщаване. Той е разработен като ориентир за насърчаване на конвергенцията във възходяща посока с цел постигане на по-добри условия на труд и живот. По-силните и по-приобщаващи икономики и общества могат на свой ред да заздравят устойчивостта на Съюза и на еврозоната. Важно е също реформите и инвестициите в умения, преходите от едно работно място към друго и по-ефективната социална закрила да съпътстват справедливия и честен преход към екологична и цифрова икономика. Пълното прилагане на европейския стълб на социалните права на всички равнища, като се вземат надлежно предвид съответните правомощия, ще бъде от съществено значение за насърчаване на конвергенцията във възходяща посока.

(12)

Реформите, които увеличават участието на пазара на труда, ограничават младежката и дългосрочната безработица, насърчават създаването на качествени работни места, подкрепят успешните преходи от едно работно място към друго, намаляват сегментирането и насърчават социалния диалог, могат да спомогнат за насърчаване на приобщаващия растеж, подобряване на икономическата устойчивост и автоматичното стабилизиране, намаляване на неравенствата и преодоляване на бедността и социалното изключване. Индивидуализираната подкрепа за намиране на работа, обучението и преквалификацията са от основно значение за насърчаване на навременното реинтегриране на търсещите работа. Активните политики по отношение на пазара на труда следва да са добре интегрирани със социалните политики и да способстват за активното включване в пазара на труда и обществото. Достъпът до висококачествено образование и обучение през целия жизнен цикъл изисква подходящи инвестиции с цел подобряване на човешкия капитал и уменията, включително с оглед на цифровия и екологичен преход. Това допринася за подобряване на пригодността за заетост, производителността, капацитета за иновации и заплатите в средносрочен и дългосрочен план, като по този начин се повишава устойчивостта на еврозоната. Законодателството в областта на защитата на заетостта трябва да предвижда справедливи и достойни условия на труд за всички работници, особено с оглед на възникващите атипични форми на заетост, които създават нови възможности, но също и предизвикателства, свързани със сигурността на работното място и социалната закрила.

Ефективните и устойчиви системи за социална закрила също са от решаващо значение за осигуряването на подходящи доходи и достъп до качествени услуги. Пенсионните реформи и политиките за постигане на равновесие между професионалния и личния живот могат значително да насърчат участието на пазара на труда, като запазят дългосрочната устойчивост на европейските системи за социална сигурност. Изместването на данъчното облагане от труда би могло уместно да бъде насочено по-специално към ниските доходи и втория работещ член на домакинството. Участието на социалните партньори в реформите в областта на заетостта и в социалните и икономическите реформи е от решаващо значение за засилването на ангажираността и подкрепата за изпълнението на реформите. Също така е полезно и приобщаването на организациите на гражданското общество. Важно е колективните трудови договори да допринасят за постигане на целите на изброените по-долу препоръки 1 - 5, при пълно спазване на автономията на социалните партньори.

(13)

Устойчивостта на финансовия сектор в еврозоната се увеличи в периода след кризата, но все още са налице слабости, които трябва да се преодолеят. Високите равнища на корпоративния дълг и дълга на домакинствата, за които допринася склонността към задлъжнялост в редица национални данъчни системи, могат да породят риск. Необходимостта от адаптиране на бизнес моделите на банките, условията на ниски лихвени проценти и увеличаването на конкуренцията от други форми на финансиране продължават да оказват натиск върху рентабилността на банките. Постигнат бе постоянен напредък в намаляването на риска, по-специално във връзка с намаляването на необслужваните заеми. Въпреки това, в държавите, в които делът на необслужваните заеми продължава да е висок, са необходими по-нататъшни последователни усилия и всички държави членки следва да въведат подходящи политики за предотвратяване натрупването на необслужвани заеми. През март 2018 г. Комисията представи пакет от мерки за намаляване на риска, както за да бъде улеснено управлението на наследените необслужвани заеми, така и за да се предотврати бъдещото им натрупване. Като част от законодателните мерки относно необслужваните заеми през април 2019 г. беше приет Регламент (ЕС) 2019/630 на Европейския парламент и на Съвета (5), с който се въвежда „задължителен пруденциален предпазен механизъм“ с цел да се предотврати рискът от недостиг на провизии за бъдещи необслужвани заеми; следва да се постигне допълнителен напредък, за да продължи решаването на проблема с необслужваните заеми, по-специално като се напредне по проекта за директива относно вторичните пазари за необслужвани заеми.

Вече е постигнат напредък за подобряване на съществуващата рамка за борба с изпирането на пари. Но както се подчертава в докладите на Комисията, публикувани през юли 2019 г., в Съюза е необходим по-всеобхватен подход за борба с изпирането на пари и финансирането на терористични дейности, за да бъдат отстранени установените структурни недостатъци. Това изисква по-специално да бъдат проучени начини за повишаване на хармонизацията и подобряване на надзора и прилагането на правилата чрез действия на Съюза.

(14)

Укрепването на банковия съюз е приоритетна задача от 2013 г. насам, за да се гарантира финансовата стабилност, да се намали финансовата фрагментация и да се защити кредитирането на икономиката по време на криза. Този процес продължи, включително чрез споразумението относно правната рамка на Европейския механизъм за стабилност (ЕМС) във връзка с общия механизъм за подкрепа за Единния фонд за преструктуриране, но е необходимо допълнително укрепване. Във връзка с това, на срещата на високо равнище на държавите от еврозоната на Еврогрупата беше възложено да продължи работата по пакета от реформи на ЕМС — при условие че приключат националните процедури — както и да продължи работата по всички елементи на по-нататъшното укрепване на банковия съюз на основата на консенсус. Създадена беше работна група на високо равнище, която да работи по пътна карта за започване на политическите преговори относно европейска схема за застраховане на депозитите (ЕСЗД). Важно е да се постигне напредък, така че от банковия съюз да бъдат извлечени ползи по отношение на частното споделяне на риска, финансовата стабилност и икономическия растеж, като същевременно се намалят възможностите за арбитраж между държавите членки. В крайна сметка това действие следва да гарантира финансовия и икономическия суверенитет на Европа. Това изисква незабавно продължаване на работата по всички елементи, включително тези, които се обсъждат в рамките на работната група на високо равнище по ЕСЗД, и с едно и също равнище на амбиция. Следва да се приключи работата по пакета от реформи на ЕМС, включително въвеждането на механизъм за подкрепа за Единния фонд за преструктуриране. Механизмът за подкрепа за Единния фонд за преструктуриране следва да бъде въведен, и то изпреварващо, при условие че е постигнат достатъчен напредък по отношение на намаляването на риска.

Следва да се осъществи допълнителна работа по решения за преодоляване на ограниченията на настоящия механизъм за осигуряване на ликвидност при преструктуриране. На последно място, Комисията постигна резултати по всички действия, обявени в плана за действие от 2015 г. във връзка със съюза на капиталовите пазари (СКП). Въпреки това продължават да са налице правни, данъчни и регулаторни пречки пред създаването на СКП и са необходими подновени усилия за тяхното преодоляване, по-специално във връзка с правилата относно достъпа до финансиране и с някои разминавания в областта на несъстоятелността и данъчните различия, и за постигане на високи, ефективни и конвергентни надзорни стандарти.

(15)

За укрепването на структурата на ИПС е необходимо приоритетно да се изпълнят действията, посочени в изявлението, направено на срещата на върха на държавите от еврозоната на 13 декември 2019 г., като в същото време продължат обсъжданията по други аспекти. В съобщението на Комисията от 12 юни 2019 г., озаглавено „Задълбочаване на европейския икономически и паричен съюз: равносметка четири години след доклада на петимата председатели“, се представя актуалното състояние и се очертава становището на Комисията за областите, в които усилията за реформи следва да се съсредоточат в краткосрочен и средносрочен план. С политическото споразумение за характеристиките на бюджетния инструмент за конвергенция и конкурентоспособност в еврозоната бе постигнат известен напредък по отношение на икономическия съюз. По принцип беше постигнато съгласие, при условие че бъдат завършени националните процедури, за по-нататъшно развиване на ЕМС и за преразглеждане на Договора за ЕМС. В Съвета няма консенсус по функция за фискална стабилизация на еврозоната, нито по реформа на управлението на еврозоната.

(16)

Задълбочаването на ИПС ще доведе до по-добри макроикономически резултати. Ако остане незавършен, ИПС ще възпрепятства финансовата интеграция. Това ограничава възможностите за финансиране на така необходимите инвестиции с цел насърчаване на приобщаваща, продуктивна, устойчива и стабилна икономика. Един незавършен ИПС възпрепятства също безпроблемното функциониране на трансмисионните механизми на паричната политика в еврозоната и ограничава способността на Европа да определя своята икономическа съдба. Ако бъде договорена, централната функция за фискална стабилизация би допълнила способността на държавите членки от еврозоната да провеждат антициклична фискална политика. Съветът отбелязва намерението на Комисията да предложи европейска презастрахователна схема за обезщетения при безработица с цел гражданите да бъдат защитени по-добре в случай на икономически сътресения. Укрепването на ИПС, заедно със стабилни политики на европейско и национално равнище, е от основно значение за засилването на влиянието на Европа в света, развиването на международната роля на еврото и осигуряването на принос за отворена, многостранна и основана на правила световна икономика. Важно е обсъжданията да продължат да се провеждат по открит и прозрачен начин спрямо държавите членки извън еврозоната, при пълно зачитане на вътрешния пазар на Съюза.

(17)

С Комитета по заетостта и Комитета за социална закрила беше проведена консултация относно аспектите на настоящата препоръка, свързани със заетостта и социалните въпроси,

1.

(2)

3.

4.

5.