(1)

Съгласно член 349 от Договор за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и предвид структурните икономически и социални ограничения на най-отдалечените региони, включително тяхната отдалеченост, островния характер, малката площ, трудната топография и икономическата им зависимост от малък брой продукти, Съветът трябва да приеме специфични мерки, насочени по-специално към определянето на условията за прилагане на Договорите спрямо посочените региони, включително общите политики.

(2)

Поради тези причини следва да се приемат специфични мерки, с които да се установят условията за прилагане на ДФЕС спрямо посочените региони. Такива мерки трябва да се вземат предвид специфичните характеристики и ограниченията на тези региони, без да се накърняват целостта и съгласуваността на правния ред на Съюза, включително по отношение на вътрешния пазар и общите политики.

(3)

Икономическата зависимост на Канарските острови от сектора на услугите, и по-конкретно от туризма, измерена като свързания с този сектор дял от БВП на региона, представлява сериозно ограничение. Този сектор играе значително по-голяма роля в икономиката на Канарските острови, отколкото промишления сектор.

(4)

Комбинацията от изолация и островния характер на архипелага възпрепятстват свободното движение на хора, стоки и услуги и са второто по значимост ограничение, пред което са изправени Канарските острови. Местонахождението на островите увеличава тяхната зависимост от въздушния и морския транспорт. Транспортът от и до тези отдалечени и изолирани острови увеличава допълнително производствените разходи за местните производства. Свързаните с тях производствени разходи са по-големи, тъй като тези видове транспорт са с по-ниска ефективност и по-висока цена в сравнение с автомобилния или железопътния транспорт.

(5)

Допълнителна последица от тази изолираност са по-високите производствени разходи, дължащи се на зависимостта на островите от внос на суровини и енергия, задължението за поддържане на запаси и трудностите при доставката на производствено оборудване.

(6)

Възможностите за икономии от мащаба са ограничени заради малкия пазар, ниските нива на износа, географската разпокъсаност на архипелага и задължението да се поддържат диверсифицирани, малки производствени линии с цел да се отговори на изискванията на малкия пазар.

(7)

В много случаи осигуряването на специализирани услуги и услуги за поддръжка, обучението на управленски и технически кадри, възлагането на подизпълнители и мерките за насърчаване на разрастването на бизнеса извън пазара на Канарските острови са съпроводени с допълнителни усложнения или разходи. Същевременно ограничените методи на дистрибуция водят до презапасяване.

(8)

Обезвреждането на промишлените отпадъци и третирането на токсичните отпадъци водят до по-високи разходи, свързани с околната среда. Това се дължи на обстоятелството, че съществуват инсталации за рециклиране само на някои продукти, поради което се налага отпадъците да се транспортират за обработка извън Канарските острови.

(9)

Данъкът известен като „Arbitrio sobre Importaciones y Entregas de Mercancías en las Islas Canarias“ (данъка AIEM) служи на целта за автономно развитие на секторите за индустриално производство на Канарските острови и за диверсификация на тяхната икономика.

(10)

По силата на Решение 2002/546/ЕО на Съвета (2), прието съгласно член 299 от Договора за ЕО, Испания първоначално получи правото да прилага до 31 декември 2011 г. освобождаване от данък или данъчни облекчения в рамките на данъка AIEM, за определени продукти местно производство от Канарските острови. В приложението към същото решение се съдържа списък на продуктите, за които могат да се прилагат освобождаването от данъка и данъчните облекчения. Разликата в данъчното облагане на продуктите местно производство и другите продукти не може да надхвърля 5, 15 или 25 процентни пункта в зависимост от конкретния продукт.

(11)

С Решение № 895/2011/ЕС на Съвета (3) за изменение на Решение 2002/546/ЕО беше удължен срокът на неговото прилагане до 31 декември 2013 г.

(12)

С Решение № 1413/2013/ЕС на Съвета (4) за изменение на Решение 2002/546/ЕО беше удължен допълнително срокът на неговото прилагане до 30 юни 2014 г.

(13)

Съгласно Решение № 377/2014/ЕС на Съвета (5) Испания получи правото да прилага до 31 декември 2020 г. освобождаване от данък или данъчни облекчения в рамките на данъка AIEM, по отношение на определени продукти местно производство от Канарските острови. В приложението към посоченото по-горе решение се съдържа списък на продуктите, по отношение на които могат да се прилагат освобождаване от данък или данъчни облекчения.

(14)

Внимателен преглед на ситуацията потвърждава, че е необходимо да се уважи искането на Испания за подновяване на разрешението.

(15)

Максималната диференцирана ставка, която може да се прилага за въпросните индустриални продукти, не следва да надвишава 15 %. В съответствие с принципа на субсидиарност испанските органи следва да могат да определят съответния процент за всеки продукт. Разрешената разлика в данъчното облагане не следва да надвишава обоснованите допълнителни разходи. Независимо от това фискалното предимство следва да се прилага при годишен лимит от 150 милиона евро, с изключение на надлежно обосновани случаи.

(16)

В съответствие с принципа на субсидиарност и с цел осигуряване на гъвкавост испанските органи следва да могат да променят списъка на продуктите и тяхната разрешена данъчна разлика, за да отразят действителното ниво на допълнителните разходи, извършени за производството на тези продукти на Канарските острови. В този контекст следва да е възможно за испанските органи да прилагат по-ниски диференцирани ставки и да определят минимален данък за конкретни продукти, когато е необходимо, при условие че всяко изменение съответства на целите на член 349 от ДФЕС. Всяко изменение на списъка с продукти следва да се основава на следните критерии за допустимост: наличие на местно производство, чийто дял на местния пазар е най-малко 5 %; наличие на значителен внос на стоки (включително от континентална Испания и други държави членки), който може да възпрепятства запазването на местното производство, и неговият дял от местния пазар да е най-малко 10 %; и наличие на допълнителни разходи, които увеличават себестойността на продуктите местно производство в сравнение с продуктите, произведени другаде, което е в ущърб на конкурентоспособността на местно произведените продукти.

(17)

На испанските органи следва да бъде разрешено да приложат дерогация от праговете на пазарния дял в надлежно обосновани обстоятелства, което включва: трудоемко производство; производство, което в друго отношение е от стратегическа важност за местното развитие; производство, което е подложено на периодични колебания; производство, намиращо се в особено необлагодетелствани региони;и производство на медицински продукти и лични предпазни средства, необходими за преодоляването на здравни кризи. Следва да е възможно за испанските органи да променят списъка с продукти и тяхната разрешена данъчна разлика, при условие че всяко изменение съответства на целите на член 349 от ДФЕС.

(18)

Целта за насърчаване на социално-икономическото развитие на Канарските острови е отразена на национално равнище в целта на данъка AIEM и в разпределението на генерираните от него приходи. Включването на приходите от данъкa AIEM в ресурсите на икономическата и данъчната система на Канарските острови и тяхното използване в стратегия за икономическо и социално развитие, включително за популяризиране на местните дейности, представляват правни задължения.

(19)

Данъчното освобождаване и данъчните облекчения по отношение на данъка AIEM следва да се прилагат в продължение на седем години. За да може Комисията да прецени дали условията, обосноваващи разрешението, продължават да са изпълнени, испанските органи следва да представят на Комисията доклад за мониторинг до 30 септември 2025 г.

(20)

Настоящото решение не засяга възможното прилагане на членове 107 и 108 от ДФЕС,