(1)

В Акта за присъединяване от 2011 г. се предвижда, че Хърватия може за срок от седем години след присъединяването, който изтича на 30 юни 2020 г., да запази в сила ограничения за придобиването на земеделска земя от граждани на друга държава членка, от граждани на държавите, които са страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (СЕИП), и от юридически лица, учредени по правото на друга държава членка или на държава, страна по СЕИП. Тази възможност представлява временна дерогация от свободното движение на капитали, гарантирано в членове 63–66 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Посоченият преходен период може да бъде удължен еднократно за срок до 3 години.

(2)

Основната причина за предоставянето на преходен период при присъединяването на Хърватия към Европейския съюз бе необходимостта да се защитят социално-икономическите условия за селскостопанска дейност в Хърватия след въвеждането на единния пазар и прехода към общата селскостопанска политика. По-специално преходният период имаше за цел да отговори на опасенията, свързани с отражението, което либерализирането на придобиването на земеделска земя би могло да има върху селскостопанския сектор. Тези опасения се кореняха в значителните разлики в цените на земята и в покупателната способност на хърватските земеделски стопани в сравнение с тези в Австрия, Белгия, Дания, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Ирландия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Португалия, Испания, Швеция и Обединеното кралство (наричани по-долу „ЕС-15“) (1). С преходния период се целеше и следното: i) улесняване на реституирането и приватизирането на земеделска земя; ii) подобряване на поземлените регистри и кадастъра, както и уреждане на правата на собственост; както и iii) разминиране на земеделската земя. Още в своя доклад от 8 май 2017 г. за прегледа на преходните мерки относно придобиването на селскостопанска недвижима собственост, определени в Договора за присъединяването на Хърватия към Европейския съюз от 2011 г. (наричан по-долу „средносрочен преглед“), Комисията подчерта колко е важно горепосочените цели да бъдат постигнати до края на предвидения преходен период (2).

(3)

На 15 ноември 2019 г. Хърватия отправи искане за удължаване с 3 години на преходния период относно придобиването на земеделска земя.

(4)

По данни на Евростат цените на земеделската земя в Хърватия са сред най-ниските в Европейския съюз. Пълното сближаване на продажните цени на земеделска земя не беше предвидено, нито сметнато за необходима предпоставка за приключване на преходния период. Въпреки това разликите между цените на земеделската земя в Хърватия и тези в почти всички други държави членки, особено ЕС-15, са толкова значителни, че е възможно да възпрепятстват плавния напредък към ценово сближаване.

(5)

Данните от Евростат показват също така, че продължава да е налице разлика в БВП на глава от населението по отношение на покупателната способност между Хърватия и почти всички други държави членки, особено ЕС-15. Така погледнато, настоящите цени на земеделската земя в Хърватия са високи в сравнение с покупателната способност на нейните граждани.

(6)

Съгласно изследването на структурата на земеделските стопанства за 2016 г. (3) структурата на поземлената собственост в Хърватия се характеризира с преобладаването на малки семейни стопанства и разпокъсаност на земеделските парцели. В сравнение със средния земеделски стопанин в Европейския съюз, средният хърватски земеделски стопанин използва 30 % по-малка площ земеделска земя, развъжда два пъти по-малко животински единици и произвежда 56 % по-малко стандартна продукция. Консолидирането на тези малки стопанства е все още в ход. Разпокъсаността на земеделските парцели е сред основните фактори, които възпират развитието на селското стопанство в Хърватия.

(7)

По-ниската производителност на хърватските земеделски стопани в сравнение с останалите европейски земеделски стопани се отразява отрицателно върху тяхната конкурентоспособност. През 2018 г. например селскостопанската производителност в Република Хърватия е била със 70,2 % по-ниска от средната селскостопанска производителност в Европейския съюз. Хърватските власти съобщават, че хърватското селско стопанство не е достатъчно конкурентоспособно на европейския единен пазар.

(8)

В искането си за удължаване на срока хърватските власти също така изтъкват необходимостта от повече време за пълното приключване на някои проекти, вследствие на което би могло да се улесни придобиването на земеделска земя. Такива проекти са: i) приватизирането и реституирането на земите; ii) уреждането на правата на собственост; iii) привеждането в ред на поземлените регистри и кадастри; както и iv) продължаване разминирането на земеделските земи, за която се подозира, че все още съдържат мини.

(9)

В този контекст могат да бъдат споделени прогнозите на хърватските власти, че отпадането на ограниченията на 1 юли 2020 г. ще окаже натиск върху цените на земята във всички географски райони на Хърватия. Поради това не се упражнява възможността за ограничаване на удължаването на преходния период само до избрани особено засегнати географски райони. В краткосрочен и средносрочен план една тенденция на повишаване на цените на земеделските земи би се отразила най-вероятно отрицателно върху структурното преобразуване на хърватското селско стопанство, в т.ч. върху прехода от малки към средни земеделски стопанства. Следователно съществува опасност изтичането на преходния период да породи сериозни сътресения на хърватския пазар на земеделска земя.

(10)

С оглед на горепосоченото преходният период, посочен в глава 3 от приложение V към Акта за присъединяване от 2011 г., следва да бъде удължен с 3 години.

(11)

От изключително значение е подобряването на хърватското селско стопанство да продължи да бъде насърчавано чрез различни мерки, дори при неблагоприятна икономическа конюнктура, така че да бъде напълно подготвено за либерализиране на пазара. Тези мерки, които вече бяха изтъкнати в междинния преглед, включват: i) приключване на селскостопанската реформа; както и ii) реституиране и приватизиране на земеделските земи по време на преходния период.

(12)

Отвореният единен пазар винаги е стоял в основата на европейското благополучие, поради което привличането на повече чуждестранни капитали потенциално би било от полза и за пазара на земеделска земя в Хърватия. Както бе подчертано в междинния преглед, чуждестранните инвестиции в селскостопанския сектор биха имали и съществено дългосрочно въздействие върху предоставянето на капитал и знания, върху функционирането на пазарите на земя и върху селскостопанската производителност. Постепенното намаляване по време на преходния период на ограниченията за придобиване на право на собственост върху земеделска земя от чуждестранни граждани би допринесло и за подготовката на пазара за пълното му либерализиране.

(13)

С оглед на правната сигурност и за да се избегне правният вакуум в националната правна система на Хърватия след изтичането на сегашния преходен период, настоящото решение следва да влезе в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,