(1)

С Регламент (ЕО) № 2603/2000 (2) Съветът наложи окончателно изравнително мито върху вноса на полиетилентерефталат (PET) с произход, inter alia, от Индия („първоначалното разследване“).

(2)

С Регламент (ЕО) № 1645/2005 (3) Съветът измени равнището на действащите изравнителни мерки срещу вноса на PET от Индия. Измененията бяха внесени в резултат от ускорен преглед, започнат в съответствие с член 20 от основния регламент.

(3)

След преглед с оглед изтичане на срока на действие на мерките с Регламент (ЕО) № 193/2007 (4) Съветът наложи окончателни изравнителни мита за допълнителен период от пет години.

(4)

Изравнителните мерки бяха изменени впоследствие с Регламент (ЕО) № 1286/2008 (5) и с Регламент за изпълнение (ЕС) № 906/2011 (6) след провеждане на частични междинни прегледи.

(5)

Проведеният на по-късен етап частичен междинен преглед бе прекратен без изменение на действащите мерки с Регламент за изпълнение (ЕС) № 559/2012 (7).

(6)

След провеждане на друг преглед с оглед изтичане на срока на действие на мерките, с Регламент (ЕО) № 461/2013 (8) Съветът наложи окончателни изравнителни мита за допълнителен период от пет години.

(7)

С Решение 2000/745/ЕО (9) Комисията прие минимална цена на вноса, предложена от трима производители износители от Индия. С Решение за изпълнение 2014/109/ЕС (10) Комисията оттегли приемането на поетите ангажименти поради промяна в обстоятелствата, при които те са били приети.

(8)

С Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1350 (11) Комисията измени равнището на действащите изравнителни мерки срещу вноса на PET от Индия след провеждане на два частични междинни прегледа.

(9)

С Регламент (ЕС) 2018/1468 (12) Съветът измени равнището на действащите изравнителни мерки след провеждане на два частични междинни прегледа.

(10)

Действащите понастоящем мерки са окончателно изравнително мито, наложено с Регламент (ЕС) № 461/2013 на Съвета, изменен с Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1468 на Комисията („действащите мерки“). Те се състоят от специфични мита, чиято ставка варира от 0 до 74,6 EUR/тон за поименно посочените индийски производители, а остатъчната ставка на митото, наложено върху вноса от всички други производители, възлиза на 69,4 EUR/тон.

(11)

След публикуването на известие за предстоящо изтичане (13) на срока на действие на изравнителните мерки, които са в сила по отношение на вноса на PET с произход от Индия („засегнатата държава“), Комисията получи искане за преглед в съответствие с член 18 от основния регламент.

(12)

Искането бе подадено от Комитета на производителите на РЕТ в Европа (C.P.M.E. aisbl) („заявителя“), който представлява над 80 % от общото производство на PET в Съюза.

(13)

Като основание за искането бе изтъкната вероятността изтичането на срока на действие на мерките да доведе до продължаване или повторно възникване на субсидирането и на произтичащата от него вреда за промишлеността на Съюза.

(14)

Преди започването на прегледа с оглед изтичане на срока на действие на мерките и в съответствие с член 22, параграф 1 и член 10, параграф 7 от основния регламент Комисията уведоми правителството на Индия, че е получила надлежно документирано искане за преглед и отправи покана към правителството на Индия за консултации с цел изясняване на положението във връзка със съдържанието на искането за преглед и постигане на взаимноприемливо решение. Правителството на Индия поиска удължаване с една седмица на срока за провеждане на консултации. Комисията предостави поисканото удължаване на срока. В същото време поради законовите срокове, приложими към разследването, започването на прегледа с оглед изтичане на срока на действие на мерките обаче не можеше да бъде преустановено. Поради това разследването в рамките на прегледа с оглед изтичане на срока на действие на мерките започна на 22 май 2018 г. и правителството на Индия съответно бе уведомено за това на същата дата. Освен това правителството на Индия бе информирано, че направените от него на този етап коментари относно искането във връзка с антисубсидийните мерки въпреки това ще бъдат взети предвид при разследването, като все още може да бъдат организирани консултации при първа за него възможност. Комисията обаче не получи потвърждение от правителството на Индия за отправената му покана за консултации.

(15)

След като се консултира с комитета, създаден с член 15, параграф 1 от основния регламент, и установи, че съществуват достатъчно доказателства за започването на преглед с оглед изтичане на срока на действие на мерките, Комисията обяви на 22 май 2018 г. с известие, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз (14) („известието за започване“), че започва преглед с оглед изтичане на срока на действие на мерките в съответствие с член 18 от основния регламент. С оглед на член 18, параграф 2 от основния регламент Комисията изготви меморандум относно наличността на достатъчно доказателства, който съдържа оценката на Комисията на всички доказателства, с които тя разполага и въз основа на които е започнала настоящото разследване.

(16)

След разгласяването една от заинтересованите страни постави въпроса за представителността на жалбоподателя. Следва да се отбележи, че искането бе внесено след крайния срок за представяне на коментари, посочен в точка 5.5 от известието за започване. При все това от отговорите в рамките на проверката за представителност, които са на разположение в досието за справка от страна на заинтересованите страни, бе потвърдено, че изискванията за представителност са изпълнени. Поради това искането на страната беше отхвърлено.

(17)

На 25 март 2019 г. Комисията започна преглед в съответствие с член 19, параграф 1 от основния регламент (15). Обхватът на разследването в рамките на този преглед е ограничен до формата на мерките. Поради това формата на мерките, чийто срок на действие се удължава с настоящия регламент, може да бъде засегната от продължаващия преглед.

(18)

Разследването на продължаването или повторното възникване на субсидирането обхвана периода от 1 април 2017 г. до 31 март 2018 г. („разследвания период в рамките на прегледа“ или „РПП“). Разглеждането на тенденциите, които са от значение за оценката на вероятността за продължаване или повторно възникване на вредата, обхвана периода от 1 януари 2014 г. до края на разследвания период в рамките на прегледа („разглеждания период“).

(19)

В известието за започване Комисията прикани всички заинтересовани страни да вземат участие в разследването. Комисията освен това изрично уведоми заявителя, другите известни производители от Съюза, производителите износители, вносителите и ползвателите от Съюза, за които е известно, че са засегнати, и съответните органи на Индия за започването на прегледа с оглед изтичане на срока на действие на мерките и ги прикани да вземат участие.

(20)

Всички заинтересовани страни бяха приканени да изложат становищата си и да предоставят информация, както и доказателства в нейна подкрепа в сроковете, определени в известието за започване. На заинтересованите страни също така бе предоставена възможност да подадат писмено искане да бъдат изслушани от службите на Комисията, на които е възложено разследването, и/или от служителя по изслушванията при търговските процедури.

(21)

В известието за започване Комисията посочи, че може да изготви извадка от заинтересованите страни в съответствие с член 27 от основния регламент.

(22)

В известието за започване Комисията посочи, че е направила временен подбор на извадка от производители от Съюза. В съответствие с член 27 от основния регламент Комисията подбра извадката въз основа на най-големия представителен обем на производството и продажбите, за който е разумно да се очаква, че може да бъде разследван в рамките на наличното време, като бе отчетено също така географското местоположение. Тази извадка се състоеше от трима производители от Съюза. Включените в извадката производители от Съюза съставляваха приблизително 37 % от общото производство на Съюза. Комисията прикани заинтересованите страни да представят коментари по временната извадка. Не бяха получени коментари в определения срок, поради което временната извадка беше потвърдена. Извадката бе счетена за представителна за промишлеността на Съюза.

(23)

За да може Комисията да реши дали е необходимо изготвянето на извадка и — ако случаят е такъв — да направи подбор на такава извадка, всички несвързани вносители/ползватели бяха приканени да вземат участие в разследването. Тези страни бяха приканени да заявят своя интерес, като предоставят на Комисията информацията за своите дружества, изисквана в приложение II към известието за започване. Отзоваха се двама вносители. Те бяха приканени да окажат съдействие, като попълнят въпросника. Нито един от двамата вносители обаче не отговори на въпросника, изпратен от Комисията.

(24)

За да може Комисията да реши дали е необходимо изготвянето на извадка и — ако случаят е такъв — да направи подбор на такава извадка, всички производители износители бяха приканени да вземат участие в разследването. Тези страни бяха приканени да заявят своя интерес, като предоставят на Комисията информацията за своите дружества, изисквана в приложение I към известието за започване. Отзоваха се трима производители износители. Те бяха приканени да окажат съдействие, като попълнят въпросника.

(25)

С цел да получи информацията, която смята за необходима за своето разследване, Комисията изпрати въпросници до тримата включени в извадката производители от Съюза, до правителството на Индия, до тримата производители износители и до двамата вносители, които заявиха своя интерес след започването на процедурата.

(26)

Отговори на въпросника представиха тримата включени в извадката производители от Съюза, заявителят, един производител на суровина от Съюза, правителството на Индия и двама производители износители от Индия. Вносителите, които заявиха интереса си, не отговориха на въпросника.

(27)

Комисията потърси и провери цялата информация, която сметна за необходима за определяне на вероятността за продължаване или повторно възникване на субсидирането и на вредата, както и за определяне на интереса на Съюза. Също така бе извършено контролно посещение в помещенията на правителството на Индия в Ню Делхи.

(28)

Освен това в съответствие с член 26 от основния регламент бяха извършени контролни посещения в помещенията на следните дружества:

(29)

Продуктът, предмет на настоящия преглед, е същият както при първоначалното разследване, а именно полиетилентерефталат (PET) с вискозитетен индекс 78 ml/g или повече съгласно стандарт ISO 1628-5, понастоящем класиран в код по КН 3907 61 00 и с произход от Индия („продуктът, предмет на прегледа“).

(30)

Беше преценено, че продуктът, предмет на прегледа, който се произвежда в Индия и се изнася за Съюза, и продуктът, който се произвежда и се продава в Съюза от промишлеността на Съюза, имат еднакви основни физични и химични характеристики и еднакви видове основна употреба. Поради това те се считат за сходни продукти по смисъла на член 2, буква в) от основния регламент.

(31)

Въз основа на субсидиите, разследвани в рамките на предходните прегледи, информацията, съдържаща се в искането за преглед, информацията, предоставена от правителството на Индия и засегнатите производители износители, както и отговорите на въпросника на Комисията, бяха разследвани следните мерки, за които се твърди, че са свързани с програми за предоставяне на субсидии:

Програми за субсидиране на национално равнище:

(32)

В съответствие с член 18 от основния регламент Комисията следва да проучи дали има доказателства за продължаващо субсидиране, независимо от неговия размер. С оглед на констатациите за продължаване на субсидирането по отношение на по-голямата част от субсидиите, подложени на изравнителни мерки при първоначалното разследване, не бе необходимо да се разследват всички останали субсидии, които жалбоподателят твърди, че съществуват.

(33)

Посочените в горното съображение субсидии, които са били подложени на изравнителни мерки в миналото, се основават на следните документи за политики и законодателни актове.

(34)

Схемите AAS, EPCGS и MEIS се основават на Закона за външната търговия (Развитие и регулиране) от 1992 г. (№ 22 от 1992 г.), влязъл в сила на 7 август 1992 г. („Закон за външната търговия“). Съгласно Закона за външната търговия правителството на Индия има право да отправя уведомления относно политиката в областта на износа и вноса. Те са обобщени в документите от поредицата „Външнотърговска политика“, които се издават от Министерството на търговията на всеки пет години и се актуализират редовно.

(35)

За разследвания период в рамките на прегледа от значение са два документа „Външнотърговска политика“: „Външнотърговска политика за периода 2015—2020 г.“ („ВТП 2015-20“) и „Актуализирана външнотърговска политика за периода 2015—2020 г.“ („актуализирана ВТП 2015-20“). Последният е влязъл в сила на 5 декември 2017 г. Правителството на Индия определя също така процедурите, уреждащи ВТП 2015-20, и актуализираната ВТП 2015-20, съответно в „Наръчник на процедурите за периода 2015—20 г.“ („НП 2015-20“) и актуализиран „Наръчник на процедурите за периода 2015—20 г.“ (актуализиран „НП 2015-20“). Последният е влязъл в сила на 5 декември 2017 г.

(36)

AAS, EPCGS и MEIS се основават на ВТП 2015-20 и актуализираната ВТП 2015-20, както и на НП 2015-20 и актуализирания НП 2015-20.

(37)

Схемата DDS се основава на раздел 75 от Закона за митниците от 1962 г., на раздел 37 от Закона за централните акцизи от 1944 г., на раздели 93A и 94 от Закона за финансите от 1994 г. и на Правилника за възстановяване на митата, централните акцизи и данъка върху услугите от 1995 г. Ставките за възстановяване се публикуват редовно.

(38)

Схемата GEDES се основава на Закона за облагането на електрическата енергия на Гуджарат от 1958 г. („Закона за електрическата енергия“) по силата на раздел 3, параграф 2, подточки vii) и viii), в съответствие с периодичните му изменения, публикувани в правителствения вестник на Гуджарат.

(39)

Комисията установи, че по време на разследвания период в рамките на прегледа един оказал съдействие производител износител е използвал схемата AAS.

(40)

Подробното описание на схемата се съдържа в точки 4.03—4.24 от ВТП 2015—20 и актуализираната ВТП 2015—20, както и в глави 4.04—4.52 от НП 2015-20 и актуализирания НП 2015-20.

(41)

AAS се състои от шест подсхеми, които са описани по-подробно в съображение 42 по-долу. Тези подсхеми се различават, inter alia, по отношение на обхвата на допустимост. Производителите износители и търговците износители, „свързани с“ поддържащи производители, отговарят на условията за участие в AAS за „физически износ“ и в подсхемите на AAS за годишни потребности. Производителите износители, които снабдяват крайния износител, имат право да участват в AAS за междинни доставки. Основните изпълнители, които извършват доставки за категориите за „планиран износ“, посочени в точка 7.02 от ВТП 2015-20 и актуализираната ВТП 2015-20, например доставчиците на експортно ориентирани единици (ЕОЕ), имат право да участват в подсхемата на AAS за планиран износ. И накрая, междинните доставчици на производителите износители могат да се възползват от свързаните с „планирания износ“ ползи в рамките на подсхемите „предварително нареждане за освобождаване“ и „насрещен вътрешен акредитив“.

(42)

Разрешението по AAS може да бъде издадено за:

(43)

физически износ: това е основната подсхема. Тя позволява безмитен внос на материали за влагане в производството на конкретен получен продукт, предназначен за износ. „Физически“ в този контекст означава, че продуктът, предназначен за износ, трябва да напусне територията на Индия. Разрешителното за внос, както и задължението за износ, включително видът на продукта, предназначен за износ, са посочени в лиценза;

(44)

годишни потребности: това разрешение не е свързано с конкретен продукт, предназначен за износ, а с по-широка група продукти (например химически продукти и свързани с тях продукти). В рамките на определена стойност, заложена в зависимост от осъществения внос в миналото, притежателят на лиценза може да внася безмитно всякакви материали за влагане, предназначени за производството на който и да е от артикулите, попадащи в такава група продукти. Той може да изнася всеки получен продукт, който попада в групата продукти и за който са били използвани освободени от мито суровини;

(45)

междинни доставки: тази подсхема обхваща случаите, при които двама производители възнамеряват да произвеждат един-единствен продукт, предназначен за износ, като си поделят производствения процес. Производителят износител, който произвежда междинния продукт, може да внася безмитно материали за влагане и да ползва за тази цел AAS за междинни доставки. Крайният износител завършва процеса на производство и е задължен да изнесе готовия продукт;

(46)

планиран износ: тази подсхема дава възможност на главния изпълнител да внася безмитно материали за влагане, необходими за производството на стоки, които ще бъдат продавани като „планиран износ“. Според правителството на Индия планираният износ се отнася за онези сделки, при които доставените стоки не напускат държавата. Няколко категории доставки са считани за планиран износ, при условие че стоките се произвеждат в Индия, т.е. представляват доставка на стоки на ЕОЕ или на дружество, разположено в специална икономическа зона (СИЗ);

(47)

предварително нареждане за освобождаване (Advance Release Order — „ARO“): притежателят на разрешение по AAS, който възнамерява да доставя материали за влагане от местни източници, вместо посредством пряк внос, може да използва документи ARO. В такива случаи предварителните разрешения се признават за ARO и се прехвърлят в полза на местния доставчик при доставката на посочените в тях суровини. Чрез прехвърлянето на ARO местният доставчик получава право на ползите по линия на планирания износ съгласно посоченото в точка 7.03 от ВТП 2015-20 и актуализираната ВТП 2015-20 (т.е. AAS за междинни доставки/планиран износ, отстъпки при планиран износ и възстановяване на крайния акциз). Чрез механизма на ARO се възстановяват данъци и мита на доставчика, а не на крайния износител, под формата на отстъпки или възстановяване на мита. Възстановяването на данъци или мита е възможно както за местни, така и за вносни материали за влагане;

(48)

насрещен вътрешен акредитив: тази подсхема също се прилага за местните доставки на притежател на предварително разрешение. Притежателят на предварително разрешение може да се обърне към банка за издаване на вътрешен акредитив в полза на местен доставчик. Разрешението ще бъде признато от банката за пряк внос само по отношение на стойността и обема на суровините, които са набавени на местния пазар, а не чрез внос. Местният доставчик ще има право на ползите по линия на планирания износ съгласно посоченото в точка 7.03 от ВТП 2015-20 и актуализираната ВТП 2015-20 (т.е. AAS за междинни доставки/планиран износ, отстъпки при планиран износ и възстановяване на крайни акцизи).

(49)

Комисията установи, че един оказал съдействие производител износител, който е използвал схемата, е получил по време на разследвания период в рамките на прегледа отстъпки по първата подсхема, т.е. AAS за физически износ. Следователно не е необходимо да се установи дали останалите неизползвани подсхеми подлежат на изравнителни мерки.

(50)

За целите на проверките от страна на индийските органи притежателят на предварително разрешение е задължен по закон да води „вярна и точна отчетност за потреблението и оползотворяването на безмитни вносни стоки/стоки от вътрешния пазар“ в определен формат (глава 4.51 и допълнение 4H към НП 2015-20 и актуализирания НП 2015-20), т.е. регистър на действителното потребление. Този регистър трябва да бъде заверен от външен експерт-счетоводител/счетоводител, експерт по управленско счетоводство, който издава сертификат, удостоверяващ, че изискваните регистри и съответните записи са били проверени, и че информацията, представена съгласно допълнение 4H, е вярна и точна във всяко едно отношение.

(51)

По отношение на подсхемата, използвана по време на разследвания период в рамките на прегледа от засегнатото дружество, т.е. физически износ, разрешителното за внос и задължението за износ са фиксирани от правителството на Индия по отношение на обема и стойността и са документирани в разрешението. В допълнение към това към момента на вноса и износа държавните служители трябва да отразят в разрешението съответните сделки. Обемът на вноса, разрешен по AAS, се определя от правителството на Индия въз основа на стандартните норми за вложените материали в крайния продукт (Standard Input Output Norms — „SION“), които съществуват за повечето продукти, включително за продукта, предмет на прегледа.

(52)

Внасяните материали за влагане не могат да се прехвърлят и трябва да бъдат използвани за производството на получения продукт, предназначен за износ. Задължението за износ трябва да бъде изпълнено в рамките на предвидения срок след издаването на лиценза (18 месеца с възможност за две удължавания от по 6 месеца всяко).

(53)

Няма тясна взаимовръзка между внасяните материали за влагане и изнасяните крайни продукти. Допустимите материали за влагане може да се внасят и използват и за продукти, различни от продукта, предмет на прегледа. Освен това лицензите за различните продукти могат да бъдат предмет на групиране. Това означава, че износът на даден продукт по силата на лиценза по схемата AAS може да даде право на безмитен внос на материали за влагане по силата на лиценза по схемата AAS за друг продукт.

(54)

Разследването показа, че нито един от използваните от производителя износител лицензи по схемата AAS не е бил приключен. Освен това производителят износител не е разполагал с изисквания регистър на потреблението, проверен от външен експерт-счетоводител. Поради това въпреки обясненията на производителя износител, че потреблението на материалите за влагане се отчита въз основа на неговите показатели на потреблението, той не бе в състояние да покаже каквито и да е допълнения 4H за своите лицензи по схемата AAS.

(55)

Освобождаването от вносни мита е субсидия по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) и член 3, параграф 2 от основния регламент, т.е. представлява финансово участие на правителството на Индия, тъй като намалява приходите от мита, които иначе биха били дължими, и от него произтичат ползи за разследвания износител, тъй като по този начин се подобрява неговата ликвидност.

(56)

Освен това физическият износ по AAS зависи по закон от извършването на износ и следователно се разглежда като специфичен и подлежащ на изравнителни мерки съгласно член 4, параграф 4, първа алинея, буква а) от основния регламент. Без поемане на задължение за износ никое дружество не може да получава ползи по тази схема.

(57)

Подсхемата, използвана в настоящия случай, не може да се разглежда като допустима схема за възстановяване на мита или като схема за възстановяване за заместители по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент. Тя не съответства на правилата, установени в буква и) от приложение I, в приложение II (определение и правила за възстановяване) и в приложение III (определение и правила за възстановяване за заместители) към основния регламент. Правителството на Индия не е приложило по ефективен начин система за проверка или процедура, с която да се потвърди дали и в какви количества са били потребявани материали за влагане в производството на изнасяния продукт (точка 4 от приложение II към основния регламент и, в случай на схеми за възстановяване за заместители, раздел II, точка 2 от приложение III към основния регламент). Също така се счита, че нормите SION за продукта, предмет на прегледа, не са били достатъчно точни и че те сами по себе си не могат да представляват система за проверка на действителното потребление, тъй като естеството на тези стандартни норми не дава възможност на правителството на Индия да провери с достатъчна точност какво количество материали за влагане е потребено за производството на продукта, предназначен за износ. Освен това правителството на Индия не е провело други проверки въз основа на действителното потребление на материали за влагане, макар това по принцип да се изисква в случаите, в които няма ефективно прилагана система за проверка (точка 5 от приложение II и раздел II, точка 3 от приложение III към основния регламент).

(58)

Следователно тази подсхема подлежи на изравнителни мерки.

(59)

Поради липсата на допустими системи за възстановяване на мита или за възстановяване за заместители Комисията провери нивото на действително потребление на съответните материали за влагане. Комисията установи, че нивото на действително потребление е малко под това на нормите SION. Въпреки че дружеството заяви, че ще приключи съответните лицензи въз основа на действителното потребление и по този начин няма да има прекомерно опрощаване, към момента на проверката не бе приключен нито един от лицензите, поради което Комисията нямаше възможност да провери дали това е извършено. Тъй като лицензите са били предоставени въз основа на SION, при липсата на ефективно прилагана система за проверка дружеството би могло да ги приключи чрез използване на нормите SION като ниво на потребление. В този случай разликата между нивото на действително потребление и отчетеното ниво на потребление въз основа на нормите SION би довела до прекомерно опрощаване, което би представлявало подлежаща на изравняване субсидия в съответствие с член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент.

(60)

В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент размерът на прекомерното опрощаване следва да бъде отнесен към общия оборот от износа на продукта, предмет на прегледа, по време на разследвания период в рамките на прегледа като подходящ знаменател, тъй като субсидията зависи от осъществяването на износ, а не е обвързана с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества.

(61)

Като се има предвид колко малка е била разликата между SION и нивото на действително потребление, ако целият лиценз е бил приключен въз основа на SION, прекомерното опрощаване и следователно размерът на подлежащата на изравняване субсидия също биха били незначителни. Въз основа на това Комисията установи, че по време на разследвания период в рамките на прегледа ставките на субсидията по тази схема са били незначителни, но все пак положителни. Поради това Комисията стигна до заключението, че тази субсидия продължава да се счита за подлежаща на изравняване.

(62)

Комисията установи, че по време на разследвания период в рамките на прегледа оказалите съдействие производители износители са използвали схемата DDS.

(63)

Правното основание, приложимо по време на разследвания период в рамките на прегледа, е Правилникът за възстановяване на митата и централните акцизи от 1995 г. („Правилникът за DDS от 1995 г.“), изменен през 2006 г. (16) и след това заменен от Правилника за възстановяване на митата и централните акцизи от 2017 г. (17) („Правилника от 2017 г.“), влязъл в сила на 1 октомври 2017 г. В правило 3, параграф 2 от Правилника за DDS от 1995 г. се урежда методът на изчисление при тази схема за възстановяване на мита. В правило 12, параграф 1, буква a), подточка ii) от въпросния правилник за DDS се разглежда декларацията, която производителите износители трябва да попълнят, за да се възползват от схемата. Тези правила са запазени без промяна в Правилника за DDS от 2017 г. и отговарят съответно на правило 3, параграф 2 и правило 13, параграф 1, буква а), подточка ii).

(64)

В допълнение към това, циркулярно писмо № 24/2001 (18) съдържа специфични инструкции за прилагане на правило 3, параграф 2 и декларацията, която износителите трябва да подадат съгласно правило 12, параграф 1, буква a), подточка ii).

(65)

Според правило 4 от Правилника за DDS от 1995 г. централното правителство може да преразглежда сумите или ставките по правило 3. Правителството е направило някои изменения, като последно ставките са преразгледани в Уведомление № 110/2015 — CUSTOMS (N.T.) от 16 ноември 2015 г. (19) и Уведомление № 131/2016 — CUSTOMS (N.T.) от 31 октомври 2016 г. (20). В резултат на това ставката, приложима за продукта, предмет на прегледа, по време на разследвания период в рамките на прегледа, е била 1,5 % от стойността франко борд (FOB) на изнасяните продукти.

(66)

Допустими за участие в тази схема са всички производители износители или търговци износители.

(67)

Съгласно тази схема всяко дружество, което изнася допустими продукти, има право да получи сума в размер, съответстващ на определен процент от декларираната стойност франко борд на изнесения продукт. В правило 3, параграф 2 от Правилника за възстановяване на митата и централните акцизи се определя начинът на изчисляване на размера на субсидията:

(68)

С други думи правителството на Индия е определило подлежащата на възстановяване сума въз основа на средните за отрасъла стойности на съответните мита, платени върху вносните суровини, и на средния за отрасъла коефициент на потребление по данни на представителни — по преценката на правителството на Индия — производители на допустимите износни продукти. След това правителството на Индия изразява сумата, подлежаща на възстановяване, като процент от средната експортна стойност на допустимите изнасяни продукти.

(69)

Правителството на Индия използва този процент, за да изчисли размера на възстановяването на мита, на което имат право всички допустими износители. Ставката по тази схема се определя от правителството на Индия за всеки отделен продукт. Ставката за продукта, предмет на прегледа, по време на разследвания период в рамките на прегледа е била 1,5 %, както е посочено в съображение 65.

(70)

За да може да се възползва от тази схема, дружеството трябва да има износ. В момента на вписване на данните за пратката в митническия сървър се посочва, че износът се осъществява по DDS и размерът на субсидията по DDS се фиксира окончателно. След като дружеството превозвач подаде общ манифест за износ и митническата служба направи задоволително сравнение на този документ с данните в товарителницата, са изпълнени всички условия, за да се разреши изплащането на сумата за възстановяване — чрез директно плащане по банковата сметка на износителя или с менителница.

(71)

Износителят също така трябва да представи доказателства за реализиране на постъпленията от износа чрез банково удостоверение за реализация (Bank Realisation Certificate — „BRC“). Този документ може да се представи и след изплащането на сумата за възстановяване, но правителството на Индия си възстановява изплатената сума, ако износителят не предостави банковото удостоверение за реализация в рамките на определен срок.

(72)

Сумата от възстановяването на мита може да бъде използвана за всякакви цели и в съответствие с индийските счетоводни стандарти посочената сума може да бъде осчетоводена на основата на текущо начисляване като приход по търговските сметки след изпълнение на задължението за износ.

(73)

Съгласно съответното законодателство и административните инструкции индийската митническа администрация не следва да изисква доказателства, че износителят, поискал възстановяване на мита, е имал или ще има митническо задължение по отношение на вноса на суровини, необходими за производството на изнасяния продукт (21). В допълнение към това, по време на контролното посещение правителството на Индия потвърди, че дружества, които набавят от националния пазар всички суровини, влагани в PET за износ, също могат да се възползват от пълния размер на ставката, изчислена въз основа на правило 3, параграф 2, посочено по-горе. Това разследване показа също така, че на практика такъв е случаят с един оказал съдействие износител, който е получил ползи от схемата DDS, въпреки че не е внесъл нито една единица от основните суровини (пречистена терефталова киселина (PTA) и моноетиленгликол (MEG)), използвани за производството на продукта, предмет на прегледа.

(74)

В рамките на DDS се предоставят субсидии по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) и на член 3, параграф 2 от основния регламент. Така наречената „сума от възстановяване на мита“ е финансово участие на правителството на Индия, тъй като представлява приходи, от които правителството се е отказало (т.е. предполагаемите вносни мита, събирани от правителството на Индия, които са възстановени или за които е допуснато прекомерно опрощаване). Не съществуват ограничения по отношение на използването на тези средства. Освен това сумата от възстановяването на митата представлява полза за износителя, тъй като неговата ликвидност се подобрява чрез допълнителните суми от възстановените или опростените от правителството на Индия вносни мита.

(75)

Ставката на схемата за възстановяване на мита при износ се определя от правителството на Индия отделно за всеки отделен продукт. Въпреки че субсидията е наречена „възстановяване на мита“, схемата няма всичките характеристики на допустима система за възстановяване на мита или на система за възстановяване за заместители по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент, нито съответства на правилата, установени в буква и) от приложение I, в приложение II (определение и правила за възстановяване) и в приложение III (определение и правила за възстановяване за заместители) към основния регламент. Заплащането в брой на износителя не е непременно свързано с действителното заплащане на вносни мита върху суровини и не представлява митнически кредит за компенсиране на вносни мита върху минал или бъдещ внос на суровини. В допълнение към това не съществува система или процедура, чрез която да се потвърди кои материали за влагане са потребени за производството на изнасяните продукти и в какви количества. Освен това правителството на Индия не е провело други проверки въз основа на действителното потребление на материали за влагане, макар това по принцип да се изисква в случаите, в които няма ефективно прилагана система за проверка (точка 5 от приложение II и раздел II, точка 3 от приложение III към основния регламент).

(76)

Плащането от страна на правителството на Индия след извършения от износителите износ зависи от осъществяването на износ и поради това тази схема се разглежда като специфична и подлежаща на изравняване по смисъла на член 4, параграф 4, буква а) от основния регламент.

(77)

С оглед на изложеното по-горе се стигна до заключението, че схемата DDS подлежи на изравняване.

(78)

В съответствие с член 3, параграф 2 и член 5 от основния регламент Комисията изчисли размера на субсидирането въз основа на ползата за получателя, за която бе установено, че съществува по време на разследвания период в рамките на прегледа. В това отношение Комисията установи, че ползата се предоставя на получателя в момента на осъществяване на сделка за износ по силата на тази схема. В този момент правителството на Индия е длъжно да изплати сумата, която представлява финансово участие по смисъла на член 3, параграф 1, буква а) от основния регламент. След като митническите органи издадат товарителницата за износ, в която, inter alia, е посочена сумата, която следва да се предостави за тази сделка за износ, правителството на Индия няма право на преценка дали да предостави субсидията, или не. Предвид изложеното по-горе Комисията счете за целесъобразно оценката на ползата по схемата DDS да се извърши чрез определяне на сбора на сумите, получени в рамките на сделките за износ, осъществени по тази програма по време на разследвания период в рамките на прегледа.

(79)

Един от производителите износители представи доказателства за митата, платени върху вноса на MEG — една от двете основни суровини, използвани от дружеството за производството на PET. Въпреки липсата на система или процедура, посредством която да се потвърди кои материали за влагане са потребени за производството на изнасяните продукти и в какви количества, Комисията извърши проверка на платените мита за изчисляване на прекомерното опрощаване в съответствие с точка 5 от приложение II към основния регламент. При проверката беше потвърдено, че цялото количество MEG, вложено в производството на PET, е било внесено, както и че посочената сума на вносните мита действително е била платена по отношение на MEG, вложен в изнесения по време на разследвания период в рамките на прегледа PET. На тази основа Комисията изчисли равнището на субсидиране единствено въз основа на прекомерното опрощаване.

(80)

В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент Комисията отнесе размера на тези субсидии към общия оборот от износа на продукта, предмет на прегледа, по време на разследвания период в рамките на прегледа като подходящ знаменател, тъй като субсидията зависи от осъществяването на износ, а не е обвързана с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества.

(81)

На тази основа Комисията установи, че по време на разследвания период в рамките на прегледа ставките на субсидията по тази схема са възлизали на 0,38 % за IDIPL и 1,44 % за RIL. Поради това Комисията стигна до заключението, че тази субсидия продължава да се счита за подлежаща на изравняване.

(82)

Комисията установи, че засегнатите производители износители са получили отстъпки по схемата EPCGS, които биха могли да бъдат отнесени към продукта, предмет на прегледа, през разследвания период в рамките на прегледа.

(83)

Подробното описание на EPCGS се съдържа в глава 5 от ВТП 2015-20 и актуализираната ВТП 2015-20, както и в глава 5 от НП 2015-20 и актуализирания НП 2015-20.

(84)

До участие в тази схема се допускат производителите износители и търговците износители, „обвързани“ с поддържащи производители и доставчици на услуги.

(85)

При условие че поеме задължение да осъществява износ, дружеството получава разрешение да внася производствено оборудване (ново и употребявано оборудване, но не по-старо от 10 години) при намалена митническа ставка. За тази цел след подаване на заявление и заплащане на такса правителството на Индия издава лиценз по EPCGS. Схемата предвижда намалена митническа ставка, приложима за всяко производствено оборудване, внесено по тази схема. С цел да бъде спазено задължението за износ, внесеното производствено оборудване трябва да бъде използвано за производството на определено количество стоки, предвидени за износ в рамките на определен период от време. Съгласно ВТП 2015-20 и актуализираната ВТП 2015-20 производственото оборудване може да бъде внасяно при нулева митническа ставка в рамките на схемата EPCGS. Задължението за износ, възлизащо на шесткратния размер на спестеното мито, трябва да бъде изпълнено в рамките на период от максимум шест години.

(86)

Притежателят на лиценз по схемата EPCGS може да си набави производственото оборудване и на местния пазар. В такъв случай местният производител на производствено оборудване може да се ползва от безмитен внос за компонентите, необходими за изработването му. Като алтернатива местният производител може да поиска да получи ползите за планиран износ по отношение на доставката на производствено оборудване на притежателя на лиценз по EPCGS.

(87)

В рамките на EPCGS се предоставят субсидии по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) и на член 3, параграф 2 от основния регламент. Намаляването на митото представлява финансово участие от страна на правителството на Индия, тъй като тази отстъпка намалява приходите на правителството на Индия от мита, които иначе биха били дължими. В допълнение към това то създава полза за износителя, равняваща се на размера на намалението на митото.

(88)

Освен това съгласно правната уредба EPCGS зависи от осъществяването на износ, тъй като тези лицензи не могат да бъдат получени без поемането на задължение за осъществяване на износ. Следователно схемата се разглежда като специфична и подлежаща на изравнителни мерки съгласно член 4, параграф 4, първа алинея, буква а) от основния регламент.

(89)

EPCGS не може да се разглежда като допустима система за възстановяване на мита или система за възстановяване за заместители по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент. Производственото оборудване не попада в обхвата на подобни допустими системи, както е посочено в буква и) от приложение I към основния регламент, защото не се влага в производството на изнасяните продукти.

(90)

Комисията изчисли размера на субсидията в съответствие с член 7, параграф 3 от основния регламент въз основа на неплатените мита върху внесеното производствено оборудване, равномерно разпределени за период, който съответства на нормалната амортизация на такова производствено оборудване в разглежданата промишленост. Следователно размерът на субсидията за разследвания период в рамките на прегледа беше изчислен, като общата сума на неплатеното мито беше разделена на периода на амортизация. Така изчисленият размер, отнасящ се до разследвания период в рамките на прегледа, беше коригиран с добавянето на лихвите за този период, за да представя общата стойност на ползите през това време. За тази цел бе счетен за подходящ търговският лихвен процент, приложим в Индия по време на разследвания период.

(91)

Нито един от индийските производители не е поискал приспадане на таксите за получаване на субсидия от общия размер на субсидията, както е предвидено в член 7, параграф 1, буква а).

(92)

В съответствие с член 7, параграфи 2 и 3 от основния регламент Комисията отнесе размера на тази субсидия към оборота от износа на продукта, предмет на прегледа, по време на разследвания период в рамките на прегледа като знаменател, тъй като субсидията зависи от осъществяването на износ, а не е обвързана с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества.

(93)

Въз основа на гореизложеното Комисията установи, че по време на разследвания период в рамките на прегледа ставките на субсидията по тази схема са възлизали на 0,09 % за IDIPL и 0,30 % за RIL. Поради това Комисията стигна до заключението, че тази субсидия продължава да се счита за подлежаща на изравняване.

(94)

Беше установено, че и двамата оказали съдействие производители износители са получили ползи по схемата MEIS по време на разследвания период в рамките на прегледа.

(95)

Подробното описание на MEIS се съдържа в глава 3 от ВТП 2015-20 и актуализираната ВТП 2015-20, както и в глава 3 от НП 2015-20 и актуализирания НП 2015-20.

(96)

MEIS е влязла в сила на 1 април 2015 г.

(97)

Допустими за участие в тази схема са всички производители износители или търговци износители.

(98)

Допустимите дружества могат да извлекат ползи от MEIS, като изнасят конкретни продукти за конкретни държави, които са включени в група А („Традиционни пазари“, включително всички държави — членки на ЕС), група Б („Възникващи и целеви пазари“) и група В („Други пазари“). Държавите, попадащи във всяка една група, и списъкът на продуктите със съответните ставки на възстановяване са посочени в допълнение 3Б от актуализирания НП.

(99)

Ползата е под формата на митнически кредит, еквивалентен на процент от стойността франко борд на износа.

(100)

Към момента на влизане в сила на MEIS през април 2015 г. продуктът, предмет на прегледа, не е бил включен в допълнение 3Б, поради което не е бил допустим за получаване на ползи по схемата MEIS. Въпреки това на 29 октомври 2015 г. с Публично известие № 44/2015-2020 износът на PET към държави от група А и група Б става допустим за получаване на ползи в рамките на MEIS в размер на 2 % от стойността франко борд на износа. С Публично известие № 06/2015-2020 износът към държави от група В става допустим за получаване на същата полза от 2 %, считано от 4 май 2016 г.

(101)

В съответствие с точка 3.06 от ВТП 2015-20 и актуализираната ВТП 2015-20 от схемата са изключени някои видове износ, например износът на внесени или претоварени стоки, планираният износ, износът на услуги и оборотът от износа на единици, функциониращи в специални икономически зони/експортно ориентирани единици.

(102)

Митническите кредити по MEIS могат да се прехвърлят свободно и са валидни в рамките на 18 месеца от датата на отпускане, докато митническите кредити, отпуснати на 1 януари 2016 г. или след тази дата, са валидни за период от 24 месеца от датата на отпускане съгласно точка 3.13 от актуализирания НП 2015-20. Те могат да се използват за: i) плащане на мита върху вноса на материали за влагане или стоки, включително производствено оборудване, ii) плащане на акцизи при закупуване на вътрешния пазар на материали за влагане или стоки, включително производствено оборудване и плащания, iii) плащане на данък върху услугите при закупуване на услуги.

(103)

Заявлението за получаване на ползи в рамките на MEIS трябва да се подаде онлайн на уебсайта на Генералната дирекция за външна търговия. Към онлайн заявлението трябва да се приложат съответните документи (товарителници, банково удостоверение за реализация и доказателство за разтоварване). След като прегледа документите, съответният регионален орган (РО) на правителството на Индия отпуска митнически кредит. При положение че износителят предостави необходимата документация, РО няма право на преценка относно отпускането на митническите кредити.

(104)

В рамките на MEIS се предоставят субсидии по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) и член 3, параграф 2 от основния регламент. Митническият кредит по MEIS представлява финансово участие от страна на правителството на Индия, тъй като в крайна сметка кредитът ще се използва за компенсиране на вносни мита, платени за производствено оборудване, като по този начин се намаляват приходите на правителството на Индия от мита, които иначе биха били дължими. В допълнение към това митническият кредит по MEIS предоставя полза на износителя, който не е задължен да плаща съответните вносни мита.

(105)

Освен това съгласно правната уредба схемата MEIS зависи от осъществяването на износ и следователно се разглежда като специфична и подлежаща на изравняване по смисъла на член 4, параграф 4, първа алинея, буква а) от основния регламент.

(106)

В съответствие с член 3, параграф 2 и член 5 от основния регламент Комисията изчисли размера на субсидиите, подлежащи на изравняване, въз основа на получената от получателя полза, за която е установено, че е налице по време на разследвания период в рамките на прегледа. В това отношение Комисията установи, че ползата се предоставя на получателя в момента на осъществяване на сделка за износ по силата на тази схема. Към този момент правителството на Индия предоставя митнически кредит, който се осчетоводява от производителя износител като вземане, което може да бъде компенсирано от производителя износител във всеки един момент. Това представлява финансово участие по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент. След като митническите органи издадат товарителница за износа, правителството на Индия няма право на преценка дали да предостави субсидията, или не. Предвид изложеното по-горе Комисията счете за целесъобразно оценката на ползата по схемата MEIS да се извърши чрез определяне на сбора на сумите, получени в рамките на сделките за износ, осъществени по тази схема по време на разследвания период в рамките на прегледа.

(107)

В съответствие с член 7, параграфи 2 и 3 от основния регламент Комисията отнесе размера на тази субсидия към оборота от износа на продукта, предмет на прегледа, по време на разследвания период в рамките на прегледа като подходящ знаменател, тъй като субсидията зависи от осъществяването на износ, а не е обвързана с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества.

(108)

Въз основа на гореизложеното Комисията установи, че по време на разследвания период в рамките на прегледа ставките на субсидията по тази схема са възлизали съответно на 1,92 % за IDIPL и 1,94 % за RIL. Поради това Комисията стигна до заключението, че тази субсидия продължава да се счита за подлежаща на изравняване.

(109)

Комисията установи, че едно дружество се е възползвало от тази мярка по време на разследвания период в рамките на прегледа. Тъй като обаче изглежда, че получената от това дружество полза е била незначителна, Комисията реши да не провежда допълнително разследване във връзка с тази мярка, тъй като в контекста на прегледите с оглед изтичане на срока на действие на мерките не е необходимо да се изчислява точният размер на субсидирането (а само да се установи неговото продължаване).

(110)

Въз основа на горепосочените съображения Комисията установи, че общият размер на подлежащите на изравняване субсидии в съответствие с разпоредбите на основния регламент, изразен ad valorem за включените в извадката производители износители, е съответно 2,3 % и 3,6 %, което показва продължаване на субсидирането по време на периода на прегледа.

Таблица 1

Ставки за индивидуалните подложени на изравнителни мерки субсидии

(111)

В съответствие с член 18, параграф 2 от основния регламент бе проучено дали има вероятност изтичането на срока на действие на действащите мерки да доведе до продължаване на субсидирането.

(112)

Както е посочено в съображения 30—109, бе установено, че по време на разследвания период в рамките на прегледа индийските износители на продукта, предмет на прегледа, са продължили да се ползват от подлежащо на изравняване субсидиране от страна на съответните индийски органи.

(113)

Програмите за субсидиране осигуряват постоянни ползи и няма признаци тези ползи да отпаднат в близко бъдеще. Освен това всеки износител има право на участие в няколко от схемите за субсидиране.

(114)

Беше проучен и въпросът дали износът за Съюза би бил осъществяван в значителни количества, ако мерките бъдат отменени.

(115)

Индия е голям производител на продукта, предмет на прегледа. Въз основа на събраните по време на разследването данни Индия е имала производствен капацитет от около 1 500 000—2 300 000 тона по време на разследвания период в рамките на прегледа. В резултат на това свръхкапацитетът над търсенето на вътрешния пазар бе оценен на около 800 000—900 000 тона през разследвания период в рамките на прегледа, което представлява около 25 % от общото потребление на Съюза по време на разследвания период в рамките на прегледа.

(116)

При тези обстоятелства има голяма вероятност обемите на субсидирания износ на продукта, предмет на прегледа, за Съюза, които по време на разследвания период в рамките на прегледа вече са били значителни, да се увеличат, в случай че мерките бъдат отменени. Поради това Комисията стигна до заключението, че има вероятност за продължаване на субсидирането.

(117)

По време на разследвания период в рамките на прегледа сходният продукт е бил произвеждан от двадесет и един производители от Съюза. Трима от тези производители са представлявани от заявителя. Тези двадесет и един производители съставляват „промишлеността на Съюза“ по смисъла на член 9, параграф 1 и член 10, параграф 6 от основния регламент. Както е описано в съображение 22, тримата производители от Съюза бяха включени в извадката, която представлява около 37 % от общото производство на Съюза.

(118)

Някои заинтересовани страни заявиха, че между промишлеността на Съюза и производителите износители в Индия съществуват различни отношения, които следва да бъдат разгледани внимателно. При разследването бе потвърдено, че между субектите не са съществували търговски или административни връзки, доколкото това засяга пазара на Съюза, и поради това не са налице причини за изключване на някой от производителите от Съюза от групата „промишлеността на Съюза“.

(119)

Освен това след разгласяването една от заинтересованите страни заяви, че включването в извадката на един производител от Съюза и свързания с него производител износител в Индия е нарушило сериозно процесуалната законосъобразност на разследването и е възможно да е довело до изопачаване на констатациите на Комисията относно вредата. На първо място, както е посочено в съображение 22, извадката от производители от Съюза бе счетена за представителна за промишлеността на Съюза, като по този въпрос не бяха представени коментари. На второ място, връзката между производителя от Съюза и свързания производител износител не е оказала влияние върху поведението на производителя от Съюза на пазара на Съюза, тъй като, както бе потвърдено при разследването, бизнес решенията по отношение на операциите на пазара на Съюза са били вземани независимо от производителя от Съюза и от производителя износител. Действително решенията на производителя от Съюза относно цените са следвали колебанията в цените на суровините, промените в търсенето и предлагането, колебанията в обменния курс, транспортните разходи и други специфични за пазара на Съюза промени, като условията в текстилната промишленост. Поради това Комисията счете, че поведението на производителя от Съюза не е било повлияно от връзката му с производителя износител. В заключение Комисията отбеляза, че нито при твърдението на тази заинтересована страна, нито при самото разследване е било установено наличието на елементи, които са изопачили констатациите от настоящото разследване в резултат от включването на този производител от Съюза в обхвата на определението за промишленост на Съюза. В това отношение Комисията припомня, че член 9, параграф 1 от основния регламент позволява („може“) местните производители да бъдат изключени от обхвата на определението за промишленост на Съюза в случаите, когато са свързани с производители износители, но не изисква от Комисията да направи това. Поради това твърдението трябваше да бъде отхвърлено.

(120)

Комисията определи потреблението на Съюза, като сумира:

(121)

На тази основа потреблението на Съюза се е променяло, както следва:

Таблица 2

Потребление на Съюза

(122)

На тази основа потреблението на Съюза се е увеличило с 15 % през разглеждания период.

(123)

Обемът на вноса от Индия се основава на статическите данни на Евростат. Комисията установи пазарния дял на вноса въз основа на потреблението на Съюза, както е посочено в съображение 119.

Таблица 3

Обем на вноса и пазарен дял

(124)

Обемът на вноса от Индия се е увеличил почти пет пъти по време на разглеждания период и е достигнал 156 675 тона през разследвания период в рамките на прегледа, което представлява 4,4 % от пазарния дял в Съюза.

(125)

Средната цена на вноса от Индия в Съюза се е променяла, както следва:

Таблица 4

Цена на вноса

(126)

Средната цена на вноса от Индия е намаляла с 14 % през разглеждания период. По-конкретно тя е намаляла с 27 % между 2014 г. и 2016 г., преди да се увеличи през разследвания период в рамките на прегледа. Последно посоченото увеличение на цените е било предизвикано от по-силното търсене на РЕТ поради закриването на някои производствени линии в световен мащаб и превръщането на PET в предпочитан материал за опаковки.

(127)

Комисията определи подбиването на цените по време на разследвания период в рамките на прегледа, като сравни:

(128)

средните продажни цени, коригирани на ниво франко завод, на включените в извадката производители от Съюза за несвързани клиенти на пазара на Съюза; и

(129)

съответните средни цени на вноса от оказалите съдействие индийски производители за първия независим клиент на пазара на Съюза, установени на база стойност, застраховка и навло (CIF), включително изравнителното мито, със съответните корекции за разходите след вноса.

(130)

Сравнението на цените бе извършено на едно и също ниво на търговия, със съответните корекции при необходимост и след приспадането на направените намаления и отстъпки. Резултатът от сравнението бе изразен като процент от оборота на включените в извадката производители от Съюза по време на разследвания период в рамките на прегледа. Той не показа наличие на подбиване на цените по време на периода на прегледа. След приспадане на действащото изравнително мито обаче маржът на подбиване възлезе на 1,7 % и 7,1 % за вноса от двамата оказали съдействие индийски производители, или средно бе в размер на 3 %.

(131)

Обемът на вноса и средната цена на вноса за всички други трети държави се основават на статистическите данни на Евростат. Комисията установи пазарния дял на вноса въз основа на потреблението на Съюза, както е посочено в съображение 120.

Таблица 5

Обем на вноса и пазарен дял — всички други трети държави

(132)

Обемът на вноса от всички други трети държави е спаднал с 8 % между 2014 г. и разследвания период в рамките на прегледа — от 726 310 тона през 2014 г. на 668 050 тона през разследвания период в рамките на прегледа. По време на разглеждания период пазарният дял на вноса от всички други трети държави е останал в границите 15,2 %—23,7 %.

(133)

Средната цена на вноса от всички други трети държави е намаляла със 7 % по време на разглеждания период. По-конкретно тя е намаляла със 17 % между 2014 г. и 2016 г., преди да се увеличи през разследвания период в рамките на прегледа.

(134)

По-голямата част от вноса е от Корея (пазарен дял от 5,7 % през разследвания период в рамките на прегледа), Турция (пазарен дял от 3,4 % през разследвания период в рамките на прегледа) и Китайската народна република („Китай“) (пазарен дял от 3,1 % през разследвания период в рамките на прегледа). Обемите на вноса от Корея са били стабилни и техните цени са били близки до тези на промишлеността на Съюза през разглеждания период. Обемите на вноса от Турция и Китай са се увеличили значително. Цените на вноса от Турция са били над цените на промишлеността на Съюза, докато цените на вноса от Китай са били постоянно по-ниски от цените на промишлеността на Съюза.

(135)

На последно място, обемите на вноса от останалите трети държави, неспоменати по-горе, са намалели значително с 43 % между 2014 г. и разследвания период в рамките на прегледа. Техният пазарен дял е намалял с 6,8 процентни пункта през разглеждания период — от 13,5 % през 2014 г. на 6,7 % през разследвания период в рамките на прегледа. Цените на вноса от тези държави са били средно по-високи от цените на вноса от Индия, с изключение на 2014 г.

(136)

В съответствие с член 8, параграф 4 от основния регламент Комисията разгледа всички съответни икономически фактори и показатели, които имат отношение към състоянието на промишлеността на Съюза по време на разглеждания период.

(137)

Както бе посочено в съображение 22, за определянето на евентуалната вреда, понесена от промишлеността на Съюза, бе използвано изготвяне на извадка.

(138)

За определянето на вредата Комисията направи разграничение между макроикономическите и микроикономическите показатели за вредата. Комисията оцени макроикономическите показатели, отнасящи се до цялата промишленост на Съюза, въз основа на данните от заявителя, сверени с информацията, предоставена от някои производители от Съюза на етапа преди започване на процедурата, и проверените отговори на въпросника, дадени от включените в извадката производители от Съюза. Комисията направи оценка на микроикономическите показатели въз основа на проверените данни, посочени в отговорите на въпросника от включените в извадката производители от Съюза. И двата набора от данни бяха счетени за представителни за икономическото състояние на промишлеността на Съюза.

(139)

Макроикономическите показатели са: производство, производствен капацитет, използване на капацитета, обем на продажбите, пазарен дял, растеж, заетост, производителност, размери на маржа на субсидията и възстановяване от предишно субсидиране.

(140)

Микроикономическите показатели са: средни цени за единица продукция, разходи за единица продукция, разходи за труд, запаси в края на периода, рентабилност, паричен поток, инвестиции, възвръщаемост на инвестициите и способност за привличане на капитал.

(141)

През разглеждания период общото производство на Съюза, производственият капацитет и използването на капацитета са се променяли, както следва:

Таблица 6

Производство, производствен капацитет и използване на капацитета на производителите от Съюза

(142)

Обемът на производството се е увеличил с 24 % през периода от 2014 г. до 2016 г., след което е намалял със 7 % от 2016 г. до разследвания период в рамките на прегледа. Като цяло по време на разглеждания период той се е увеличил с 15 %.

(143)

Производственият капацитет се е увеличил с 14 % през периода от 2014 г. до 2016 г., след което е намалял с 8 % от 2016 г. до разследвания период в рамките на прегледа. Като цяло през разглеждания период капацитетът се е увеличил с 5 %.

(144)

Тъй като обемът на производството се е увеличил повече от капацитета, по време на разглеждания период използването на капацитета се е увеличило със 7 процентни пункта.

(145)

През разглеждания период обемът на продажбите и пазарният дял на промишлеността на Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 7

Обем на продажбите и пазарен дял на производителите от Съюза

(146)

Общите продажби на промишлеността на Съюза на пазара на Съюза са се увеличили с 26 % през периода от 2014 г. до 2016 г., след което са намалели с 5 % от 2016 г. до разследвания период в рамките на прегледа. Като цяло се наблюдава увеличение с 20 % по време на разглеждания период, което е по-голямо, отколкото това на потреблението през същия период (+ 15 %). Пазарният дял на промишлеността на Съюза се е увеличил с 2,7 процентни пункта през разглеждания период. По-конкретно той се е увеличил със 7,4 процентни пункта през 2015 г., след което постепенно е намалял до 71,10 % през разследвания период в рамките на прегледа.

(147)

По време на разглеждания период продажбите за собствено потребление на производителите от Съюза са представлявали между 5 % и 7,5 % от пазарния дял. По отношение на ценовите равнища бе установено, че цените на свързаните и несвързаните продажби са в еднакъв диапазон. Поради тези причини бе направено заключението, че не е необходимо извършването на специфичния анализ на въздействието на продажбите за собствено потребление.

(148)

В периода между 2014 г. и разследвания период в рамките на прегледа потреблението в Съюза се е увеличило с 15 %. Обемът на продажбите на промишлеността на Съюза се е увеличил с 20 %, което е довело до нарастване на пазарния дял с 2,7 процентни пункта.

(149)

През разглеждания период заетостта и производителността са се променяли, както следва:

Таблица 8

Заетост и производителност на производителите от Съюза

(150)

Заетостта в промишлеността на Съюза е намаляла със 7 % по време на разглеждания период.

(151)

Поради увеличението на производството (с 15 %) и спада на заетостта производителността се е увеличила с 24 % през същия период.

(152)

Маржовете на субсидията, установени по отношение на вноса на PET от Индия в Съюза по време на разследвания период в рамките на прегледа, са били над нивото de minimis. В същото време равнището на вноса от Индия се е увеличило почти пет пъти през разглеждания период, като е достигнало 4,2 % от потреблението на Съюза през разследвания период в рамките на прегледа. Поради това въздействието на размера на действителния марж на субсидията, предоставяна от Индия, върху промишлеността на Съюза не може да се смята за незначително.

(153)

През разглеждания период средните продажни цени на промишлеността на Съюза за несвързани клиенти в Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 9

Средни продажни цени в Съюза и разходи за единица продукция

(154)

Средната единична продажна цена на промишлеността на Съюза за несвързани клиенти в Съюза е намаляла с 19 % през периода от 2014 г. до 2016 г., а след това се е увеличила с 14 % до края на разследвания период в рамките на прегледа, като е достигнала 963 EUR за тон. От 2017 г. увеличението на цените е било повлияно от по-силното търсене на РЕТ в резултат както на закриването на някои производствени линии в световен мащаб, така и на факта, че PET се е превърнал в предпочитан материал за опаковки.

(155)

Средните производствени разходи на промишлеността на Съюза са намалели в по-голяма степен — с 23 % през периода от 2014 г. до 2016 г., и след това са нараснали с 12 % в края на разследвания период в рамките на прегледа. Основният фактор за спада в производствените разходи за единица продукция е спадът в цената на суровината (22).

(156)

През разглеждания период средните разходи за труд са се променяли, както следва:

Таблица 10

Средни разходи за труд на наето лице

(157)

През разглеждания период средните разходи за труд на наето лице са се увеличили с 3 %.

(158)

През разглеждания период запасите в края на периода са се променяли, както следва:

Таблица 11

Запаси в края на периода

(159)

Равнището на запасите в края на периода на включените в извадката производители от Съюза е намаляло с 24 % по време на разглеждания период. През разследвания период в рамките на прегледа равнището на запасите е възлизало на около 3 % от тяхното производство.

(160)

През разглеждания период рентабилността, паричният поток, инвестициите и възвръщаемостта на инвестициите са се променяли, както следва:

Таблица 12

Рентабилност, паричен поток, инвестиции и възвръщаемост на инвестициите

(161)

Комисията определи рентабилността на промишлеността на Съюза, като изрази нетната печалба преди облагане с данъци от продажбите на сходния продукт за несвързани клиенти в Съюза като процент от оборота от тези продажби. Рентабилността на промишлеността на Съюза е била отрицателна от началото на разглеждания период до 2016 г., след което се е повишила и е достигнала 3,7 % през разследвания период в рамките на прегледа. Тя обаче е останала доста под целевата печалба от 7 %, установена по време на първоначалното разследване в рамките на прегледа (23).

(162)

Нетният паричен поток представлява способността на производителите от Съюза да самофинансират дейността си. Нетният паричен поток е намалявал от началото на разглеждания период до 2016 г., като от 2017 г. насам е започнал да нараства. През разглеждания период той се е увеличил с 12 %. Това увеличение е било повлияно най-вече от реализираната печалба.

(163)

По време на разглеждания период годишният поток от инвестиции в продукта, предмет на прегледа, от страна на промишлеността на Съюза е започнал да се увеличава едва от 2017 г., след като равнищата на рентабилност са станали с положителен знак. Инвестициите са достигнали 21 милиона евро през разследвания период в рамките на прегледа, което представлява 9 % от общия размер на нетните активи, свързани с въпросния продукт. Инвестиции, свързани с поддръжката, увеличаването на капацитета и ефективността на производствените предприятия.

(164)

Възвръщаемостта на инвестициите представлява печалбата, изразена като процент от нетната балансова стойност на инвестициите. Възвръщаемостта на инвестициите от производството и продажбата на сходния продукт се е повишила едва от 2017 г. насам и е достигнала 12,0 % по време на разследвания период в рамките на прегледа.

(165)

Разследването показа, че през разглеждания период състоянието на промишлеността на макроравнище се е подобрило и това положително развитие се обяснява главно с нарастването на потреблението (+ 15 % през разглеждания период), от което промишлеността на Съюза е успяла да се възползва чрез увеличаване на обема на продажбите, обема на производството и пазарния дял.

(166)

Разследването показа също така, че състоянието на промишлеността на микроравнище се е подобрило само по време на последните петнадесет месеца от разглеждания период — от 2017 г. до края на март 2018 г. Това положително развитие се обяснява главно с по-голямото търсене на пазара на Съюза и по-голямата разлика между цените на PET и цените на суровините.

(167)

Като се има предвид горепосоченото развитие, може да се заключи, че промишлеността на Съюза се е възстановила едва наскоро и то само в ограничена степен. Макар да не е понесла съществена вреда по време на разследвания период в рамките на прегледа, състоянието ѝ е все още нестабилно.

(168)

Някои заинтересовани страни заявиха, че съществуващите от двадесет години мерки не следва да бъдат запазени в сила, тъй като тяхното предназначение е било да осигурят защита на промишленост, чийто състав е бил различен от този при първоначалното разследване. Освен това след разгласяването една заинтересована страна изтъкна, че удължаването на срока на действие на мерките води до необоснована защита на новите участници на пазара (предимно с произход извън ЕС) и нарушава лоялната конкуренция.

(169)

Във връзка с това се отбелязва, че изравнителните мерки имат за цел да защитят цялата промишленост на Съюза от субсидирания внос с произход от Индия в Съюза, независимо от произхода на операторите на пазара в Съюза. В това отношение съставът на промишлеността на Съюза не е от определящо значение. Целта е тази местна промишленост да бъде защитена от нелоялно субсидиране. Освен това елементите за определянето на вредата, посочени в съображения 138—140 и произтичащи от член 18, параграф 2 от основния регламент, са валидни за цялата промишленост на Съюза и са идентични за всяко антисубсидийно разследване. Тъй като бе установено, че тези елементи са налице и по време на периода на прегледа, твърдението на тези страни трябваше да бъде отхвърлено.

(170)

В съображение 167 Комисията стигна до заключението, че промишлеността на Съюза не е понесла съществена вреда по време на разследвания период в рамките на прегледа, но състоянието ѝ остава нестабилно, както е видно от рентабилността, която е далеч под целевата печалба, установена по време на първоначалното разследване. Комисията припомня, че PET се счита за стока и че пазарът е много чувствителен по отношение на цените. Поради това промишлеността на Съюза не може да увеличи своите цени, без да рискува да загуби обема на продажбите, необходим за поддържане на равнището на постоянните разходи за тон на ниско и по-конкурентоспособно равнище.

(171)

След разгласяването няколко заинтересовани страни заявиха, че промишлеността на Съюза не е понесла съществена вреда от субсидирания внос от Индия по време на разследвания период в рамките на прегледа.

(172)

В това отношение следва да се отбележи, че това твърдение не се различава от заключението на Комисията, направено в съображение 170, т.е. че промишлеността на Съюза не е понесла съществена вреда от субсидирания внос с произход от Индия по време на разследвания период в рамките на прегледа. Комисията обаче стигна до заключението, че промишлеността на Съюза е все още в нестабилно състояние.

(173)

Друга заинтересована страна заяви, че не може да се счита, че промишлеността на Съюза е в нестабилно състояние, поради липсата на показатели в подкрепа на заключението, че промишлеността е била в нестабилно състояние и се е нуждаела от защита от незначителния внос от Индия, за да се избегне възникването на съществена вреда.

(174)

Както е посочено в съображение 150, през разглеждания период равнището на заетостта се е изменило неблагоприятно (-7 %), а състоянието на промишлеността на Съюза на микроравнище се е подобрило само по време на последните петнадесет месеца от разглеждания период — т.е. от 2017 г. до края на март 2018 г. Едновременно с това, както е посочено в съображение 161, рентабилността е останала доста под целевата печалба през целия разглеждан период. Освен това, както е посочено в съображение 146, въпреки че пазарният дял на промишлеността на Съюза се е увеличил през 2015 г. до 74,8 %, той е намалявал постоянно до разследвания период в рамките на прегледа, като е достигнал 71,1 %, докато пазарният дял на вноса от Индия се е увеличавал. Въз основа на това нестабилното състояние на промишлеността на Съюза не може да бъде пренебрегвано. Поради това твърдението трябваше да бъде отхвърлено.

(175)

В това отношение Комисията допълнително разгледа вероятността за повторно възникване на вредата, първоначално причинена от субсидирания внос от Индия, ако мерките бъдат отменени.

(176)

За да бъде установена вероятността за повторно възникване на вредата, в случай че мерките бъдат отменени, бяха анализирани следните елементи: а) привлекателността на пазара на Съюза, б) производственият капацитет и свободният капацитет в Индия, в) вероятните ценови равнища на вноса от Индия при липсата на изравнителни мерки, и г) наличието на ограничителни търговски мерки в други трети държави по отношение на износа на PET от Индия.

(177)

Пазарът на Съюза е привлекателен от гледна точка на неговия размер и цени. Съгласно наличната информация пазарът на Съюза е третият по големина пазар като потребление на PET в света. Той също така е първата експортна дестинация за PET с произход от Индия. Привлекателността на пазара на Съюза се потвърждава и от увеличението на вноса на PET от Индия, който независимо от действащите изравнителни мерки е нараснал над четири пъти след неподновяването през 2013 г. (24) на антидъмпинговите мита за Индия. Като се има предвид, че РЕТ представлява масов продукт, продаван на един силно конкурентен пазар, следва също да се отбележи, че има тенденция цените на вноса на PET от Индия в Съюза да са малко по-високи от цените за други трети държави, макар и да остават по-ниски от продажните цени на промишлеността на ЕС (25). Това свидетелства за привлекателността на пазара на Съюза за индийските износители на продукта, предмет на прегледа.

(178)

Един индийски производител износител заяви, че е налице общ растеж на търсенето и че от гледна точка на търсенето пазарът на ЕС не е най-големият пазар. Той също така заяви, че е интересът му е насочен към други пазари, които предлагат по-висок темп на растеж на опаковките от PET и по-висока възвращаемост. Макар и твърдението, че пазарът на ЕС заема едва трето място, да не се оспорва, анализът на вероятността от повторно възникване на вредата не се ограничава до специфичното положение на един отделен производител износител, а се отнася до всички индийски производители износители. На тази обща основа се стигна до заключението, че пазарът на Съюза все още е много привлекателен от гледна точка на неговия размер и цени. Поради това твърдението трябваше да бъде отхвърлено.

(179)

При разследването бе установено, че Индия е отбелязала значително нарастване на производствения си капацитет през разглеждания период, като той е достигнал около 1 860 000 тона в края на 2017 г., въпреки че търсенето на PET в Индия е възлязло едва на около 937 000 тона през същата година (26). Очаква се капацитетът на промишлеността на Индия да нарасне още повече и по този начин в близко бъдеще да се запази разлика между вътрешното потребление и производствения капацитет от около 800 000—900 000 тона, които може да се използват за извършване на износ. Такъв свръхкапацитет, който може да се използва за износ, трябва да се разглежда като значителен, тъй като представлява около 25 % от текущото потребление на Съюза през разследвания период в рамките на прегледа.

(180)

Както беше посочено в съображение 130, без изравнителни мита индийските цени на вноса биха подбивали продажните цени на Съюза с 1,7 %—7,1 %. Това показва какво би могло да бъде вероятното ценово равнище на вноса от Индия, в случай че мерките бъдат отменени. Също така въпреки че вносът от Индия в Съюза е бил относително малък, степента на неговото навлизане е доста висока през разглеждания период, тъй като той се е увеличил почти пет пъти, както е посочено в съображение 124.

(181)

На тази основа има вероятност промишлеността на Съюза да бъде изложена на въздействието на значителни обеми на внос от Индия на субсидирани цени, по-ниски от средните цени на промишлеността на Съюза, което да влоши нейното икономическо състояние. В резултат на това има вероятност за повторно възникване на съществена вреда, в случай че мерките срещу Индия бъдат отменени.

(182)

След разгласяването една от заинтересованите страни заяви, че предположението, че цените на вноса от Индия ще спаднат автоматично с размера на настоящото изравнително мито, в случай че мерките срещу Индия бъдат отменени, представлява неподходящо опростяване на сложната динамика на пазара. Комисията отбелязва на първо място, че тази страна не е доразвила своето твърдение, така че да обясни каква е тази динамика на пазара и как тя всъщност ще окаже влияние на цените на вноса, нито пък е предложила подходяща цена на вноса за изчислението на подбиването на цените. Комисията освен това отбелязва, че вземането предвид на цената на вноса на продукта, предмет на прегледа, в ЕС по време на разследвания период в рамките на прегледа, за да се установи вероятното равнище на цената на продукта, предмет на прегледа, в случай че мерките бъдат отменени, представлява стандартна практика. Освен това, тъй като PET е масов продукт, и като се вземе предвид делът на вноса и броят на участниците на пазара, се счита, че пазарът на РЕТ в ЕС е конкурентен, както и че има вероятност тези ценови равнища да бъдат прилагани. Поради това твърдението на страната беше отхвърлено.

(183)

Съществуването на мерки за търговска защита в трети държави също е показател за вероятността поведението на Индия по отношение на ценообразуването да бъде възпроизведено на пазара на Съюза.

(184)

Например понастоящем в Аржентина, Бразилия и Съединените американски щати са в сила мерки за търговска защита срещу вноса от Индия (27). Ограниченията на тези експортни пазари за Индия са друг показател за вероятното насочване към пазара на Съюза, ако се допусне срокът на действие на мерките да изтече.

(185)

Някои заинтересовани страни заявиха, че Канадският съд за международна търговия (Canadian International Trade Tribunal) наскоро е премахнал мерките за търговска защита върху PET от Китай, Индия, Оман и Пакистан, като е посочил, че „дъмпингът и субсидирането на горепосочените стоки с произход от или изнесени от Китай и Индия … не са причинили вреда и не заплашват да причинят вреда на местната промишленост.“ (28).

(186)

Комисията отбелязва, че тази констатация от страна на Канадския съд за международна търговия е била ограничена до фактите и обстоятелствата, свързани с проведеното от канадските органи разследване. Констатациите от антидъмпинговите/антисубсидийните разследвания за друг пазар и в различен момент във времето, извършени от различен орган, са специфични за съответния пазар и засегнатата промишленост. Тези констатации нямат отношение към пазара на Съюза, нито към настоящото разследване в рамките на прегледа. Въз основа на това аргументът на страните трябваше да бъде отхвърлен.

(187)

След разгласяването една от заинтересованите страни заяви, че подходът на Комисията по отношение на разследванията на трети държави не е последователен, тъй като тя е третирала отрицателната констатация на Канадския съд за международна търговия по различен начин в сравнение с посочените в съображение 184 съществуващи мерки в Аржентина, Бразилия и Съединените американски щати.

(188)

Следва да се отбележи, че съществуването на ограничителни търговски мерки в други трети държави по отношение на износа на PET от Индия не може да бъде оспорено, и че те ограничават износа на PET от Индия за тези държави. Що се отнася до твърденията във връзка с констатациите на Канадския съд за международна търговия, следва да се отбележи, че компетентността на Канадския съд за международна търговия в разследванията, свързани с търговска защита, се отнася до определянето на вредата за вътрешния пазар, докато Агенцията на канадските гранични служби (Canada Border Services Agency) е компетентна по отношение на констатациите за наличието на дъмпинг и субсидиране в Канада. В рамките на тази процедура Агенцията на канадските гранични служби стигна до заключението, че индийският внос в Канада действително се е извършвал на дъмпингови и субсидирани цени, както и че те са подбивали цените на канадския вътрешен пазар. Канадският съд за международна търговия обаче не е приел, че тези цени са били вредоносни за местната канадска промишленост. Следователно заключенията на Канадския съд за международна търговия са свързани с пазара и положението на промишлеността на канадския пазар за този конкретен период и поради това не са от значение за състоянието на пазара на Съюза по време на РПП в рамките на настоящото разследване. В същото време заключението на Агенцията на канадските гранични служби, че индийските износители са продължили да изнасят на дъмпингови и субсидирани цени, може да представлява елемент от значение при оценката на несправедливото ценообразуване от страна на индийските износители, заедно с всички други елементи, взети предвид при разследването на вероятното им поведение по отношение на ценообразуването при липсата на мерки. Поради това твърдението на страната беше отхвърлено.

(189)

Разследването показа, че вносът от Индия е продължил да бъде субсидиран и няма признаци, че субсидирането може да се намали или прекрати в бъдеще.

(190)

Разумно е да се очаква, че поради привлекателността на пазара на Съюза, както е посочено в съображение 177, в случай че мерките бъдат отменени, най-малко част от свободния капацитет в Индия по всяка вероятност ще бъде пре(насочен) към пазара на Съюза.

(191)

В съображение 181 бе направено заключението, че производителите износители от Индия вероятно ще извършват износ на значителни количества от продукта, предмет на прегледа, за Съюза, ако се допусне срокът на действие на мерките да изтече, както и че този износ вероятно ще бъде на субсидирани цени.

(192)

От гледна точка на обемите е много вероятно индийските производители износители да увеличат допълнително пазарния си дял в ущърб на промишлеността на Съюза, която ще се изправи пред незабавен спад на обема на продажбите си и пред нарастване на своите постоянни разходи за единица продукция. Действително секторът на PET е капиталоемка промишленост, която е необходимо да поддържа определен обем на производство, за да останат постоянните разходи в разумни граници. Увеличението на постоянните разходи поради спад в производството и продажбите ще има отрицателно въздействие върху рентабилността. Вследствие на това рентабилността на промишлеността на Съюза (която се е възстановила едва през 2017 г. и през същата година и през разследвания период в рамките на прегледа все още е далеч под целевото равнище) и нейното цялостно икономическо състояние ще бъдат засегнати неблагоприятно и би възникнала отново съществена вреда. Едновременно с това промишлеността на Съюза би била лишена от възможността да прави необходимите инвестиции в рециклиран PET, за които се настоява в „Европейската стратегия за пластмасите“ (29).

(193)

Въз основа на гореизложеното Комисията стигна до заключението, че има голяма вероятност за повторно възникване на вредата от индийския внос, в случай че мерките бъдат отменени.

(194)

Оказалите съдействие производители износители от Индия заявиха, че повторното възникване на вредата в този случай е малко вероятно, ако срокът на действие на мерките изтече, като се има предвид структурата (концентрация и вертикална интеграция) на промишлеността на Съюза и по-специално господстващото положение на някои групи производители на пазара на Съюза, които контролират няколко производители. Във връзка с това Комисията отбелязва, на първо място, че пазарът на Съюза е отворен пазар с няколко производители, които работят, без да са част от групи. Това също така е конкурентен пазар с внос, който възлиза на над 20 % пазарен дял, и нарастващата конкуренция от страна на новите участници на пазара, като Китай и Турция, които през разглеждания период са придобили над 6 % пазарен дял. На второ място, концентрацията е типична за този вид производство, основаващо се на масов продукт, който разчита на икономиите от мащаба за своята конкурентоспособност. На трето място, не е установено наличието на водещо предприятие в ценово отношение на пазара на Съюза. Въз основа на горепосоченото твърдението бе отхвърлено.

(195)

Някои заинтересовани страни заявиха, че няма елементи, подкрепящи заключението, че капацитетът за износ на Индия може да бъде насочен към пазара на Съюза на ниски цени, като се има предвид, че търсенето на вътрешния пазар в Индия нараства и се очаква да продължи да нараства. Освен това нарастването на търсенето на PET в световен мащаб, и по-специално в азиатско-тихоокеанския регион, ограничава риска от повторното възникване на вредата.

(196)

Констатациите в настоящото разследване доказват, че прогнозният растеж на капацитета в Индия е показател за нарастващ производствен свръхкапацитет над търсенето на вътрешния пазар. Освен това въз основа на констатациите, изложени в съображения 177, 183 и 184, пазарът на Съюза остава привлекателен от гледна точка на неговия размер и цени. Поради това има вероятност субсидираният внос от Индия да бъде насочен към пазара на Съюза в значителни обеми и на по-ниска от средната цена на промишлеността на Съюза, ако се допусне срокът на действие на изравнителните мерки да изтече. Въз основа на това аргументите на страните трябваше да бъдат отхвърлени.

(197)

След разгласяването една от заинтересованите страни заяви, че вносът от Индия не е причинил вреда и че няма вероятност да причини вреда на промишлеността на Съюза, в случай че мерките бъдат отменени, тъй като индийският внос на РЕТ на пазара на ЕС е бил незначителен и ще продължи да бъде такъв. Тя също така изтъкна, че вносът на PET от Индия е нараствал с много по-бавен темп от потреблението на Съюза по време на разглеждания период, като през 2018 г. е намалял. Тя освен това заяви, че цената на вноса от Индия е била сравнително висока и по-висока от цената на вноса от Китай.

(198)

Що се отнася до обемите и цените на вноса на PET от Индия, както е посочено в съображение 124, обемите на вноса от Индия са нараснали почти пет пъти по време на разглеждания период, заели са значителен пазарен дял и са достигнали 156 675 тона през разследвания период в рамките на прегледа. Тези обеми са били най-големите след налагането на първоначалните мерки. Следователно те са нараствали с много по-бърз темп от потреблението на Съюза. Освен това, тъй като разглежданият период обхваща само едно тримесечие от 2018 г., и при липсата на данни за потреблението за 2018 г., не могат да бъдат направени заключения от обема на вноса след разглеждания период. Разследването също така показа, че вносът от Индия е продължил да бъде субсидиран по време на разследвания период в рамките на прегледа и че цените на вноса от Индия, след приспадане на действащото изравнително мито, ще подбиват цените на промишлеността на Съюза средно с 3 % (вж. съображение 130). Въз основа на това твърдението трябваше да бъде отхвърлено.

(199)

В съответствие с член 31 от основния регламент Комисията проучи дали продължаването на действието на съществуващите изравнителни мерки по отношение на Индия би било в противоречие с интереса на Съюза като цяло. Интересът на Съюза бе определен въз основа на оценка на всички различни засегнати интереси, в това число тези на промишлеността на Съюза, на доставчиците на суровини в Съюза, на вносителите и на ползвателите.

(200)

Следва да се припомни, че при първоначалните разследвания бе преценено, че приемането на мерки не е в противоречие с интереса на Съюза.

(201)

На всички заинтересовани страни беше предоставена възможност да изразят становищата си в съответствие с член 31, параграф 2 от основния регламент.

(202)

Въз основа на това Комисията проучи дали въпреки заключението, че има вероятност за повторно възникване на субсидирането и на вредата, не са налице убедителни аргументи, които биха довели до заключението, че запазването на съществуващите мерки няма да е в интерес на Съюза.

(203)

Продължаването на срока на действие на изравнителните мерки, приложими по отношение на вноса от Индия, би помогнало на промишлеността на Съюза да продължи с осъществяваните понастоящем инвестиции, най-вече свързаните с „Европейската стратегия за пластмасите“, и по-специално в областта на рециклирания PET. Продължаването на срока на действие на мерките би допринесло също така за укрепване на наскоро подобрилото се икономическо състояние на промишлеността на Съюза, тъй като ще помогне да се избегне възможността промишлеността на Съюза да бъде изложена на въздействието на значителни обеми субсидиран внос от Индия, който да подбива продажните цени на промишлеността на Съюза.

(204)

Съответно бе направено заключението, че запазването на изравнителните мерки срещу Индия ще бъде в интерес на промишлеността на Съюза.

(205)

Основната суровина за производството на продукта, предмет на прегледа, е пречистена терефталова киселина (PTA). Един доставчик на суровина оказа съдействие при разследването, като представи попълнен въпросник. Той изрази подкрепа за продължаването на срока на действие на мерките.

(206)

Разумно е да се допусне, че предвид употребата на PTA единствено за производство на PET в Съюза, производителите на PTA са зависими до голяма степен от сектора на PET.

(207)

Нито един от несвързаните вносители, търговци и/или ползватели не отговори на въпросника в рамките на настоящия преглед. Седемнадесет несвързани вносители/ползватели и едно сдружение на ползватели се противопоставиха на продължаването на срока на действие на мерките с аргумента, че с тях ще се ограничи предлагането на PET на нормални пазарни цени и ще се навреди на конкурентоспособността на промишлеността надолу по веригата, в която работят много повече хора, отколкото в сектора на PET в Съюза. Те заявиха, че производството на PET в ЕС не е достатъчно и че вносът на PET от други трети държави е бил ограничен, а именно вносът от Корея и Индонезия, който отчасти се пренасочва към Япония след налагането на антидъмпингови мерки върху PET от страна на Китай през декември 2017 г.

(208)

След разгласяването няколко заинтересовани страни повториха твърдението си, че ползвателите надолу по веригата се нуждаят от гъвкавост при снабдяването с материали от различни източници, че производството на РЕТ в ЕС не е достатъчно и че както бе посочено и в съображение 132, обемът на вноса в Съюза от всички други трети държави е намалял с 8 % в периода между 2014 г. и разследвания период в рамките на прегледа. Тези страни добавиха, че отбелязаното увеличение напоследък на вноса на PET от Индия е било предизвикано от преразпределение на търговските потоци на PET в световен мащаб, като например корейски материал се продава по-изгодно в Япония.

(209)

В това отношение следва да се отбележи, че промишлеността на Съюза е работила с 88 % от производствения си капацитет през разследвания период в рамките на прегледа и че е увеличила производствения си капацитет през разглеждания период. Въз основа на това тя разполага с достатъчно свободен капацитет за покриване на над 85 % от общото текущо вътрешно потребление на PET в ЕС. Също така по време на разглеждания период вносът от Индия е продължил, като е имал тенденция към увеличение (вж. съображение 124). Наличен е бил и внос от други държави без наложени мерки, като той е заемал значителен пазарен дял от 18,9 % по време на разследвания период в рамките на прегледа (вж. съображение 132). Освен това секторът за рециклиране на PET, стимулиран от „Европейската стратегия за пластмасите“, ще представлява допълнителен източник на PET, за да се отговори на търсенето на този продукт в Съюза. На последно място, макар и износът на PET от Корея и Индонезия за Япония действително да се е увеличил след 2017 г., корейският и индонезийският износ за ЕС все още е представлявал съответно над 50 % и 20 % от общия им износ на PET през 2018 г. и не е имало признаци, че евентуалното му намаление не би могло да се компенсира от внос от други трети държави (30) или от самата Индия, тъй като, както вече бе посочено в съображение 124, обемите на вноса от Индия са нараснали почти пет пъти по време на разглеждания период, което е довело до увеличение от 3,3 процентни пункта на нейния пазарен дял в Съюза по време на същия период. При разследването бе установено също така, че обемът на производството и на износа от Корея следва да останат стабилни (съответно около 1 100 000 тона и 800 000 тона), обемът на производството в Индонезия следва също да остане стабилен (около 400 000 тона), докато обемът на износа от Индонезия би могъл да намалее, но само поради нарастване на местното търсене (31).

(210)

Поради това дори при наличието на действащи мерки по отношение на Индия, доставките на PET в Съюза не са ограничени и са налице конкурентни пазарни цени.

(211)

Освен това няколко заинтересовани страни заявиха, че промишлеността надолу по веригата среща трудности при прехвърляне на увеличенията на цените на суровините и както още веднъж отбелязаха — по отношение на заетостта и икономическата значимост интересите на промишлеността надолу по веригата са с по-голяма тежест от интереса на производителите на PET от Съюза. Както е посочено в съображение 206, несвързаните вносители, търговци и/или ползватели не отговориха на въпросника в рамките на настоящия преглед, за да обосноват твърдението си относно същественото въздействие върху техните разходи. Поради това при липсата на каквото и да било доказателство във връзка с изказаните твърдения, те трябваше да бъдат отхвърлени.

(212)

На тази основа и в съответствие със заключенията, направени при предходните разследвания, се очаква, че продължаването на срока на действие на мерките няма да окаже съществено отрицателно въздействие върху ползвателите и че поради това няма основателни причини да се заключи, че удължаването на срока на действие на съществуващите мерки по отношение на Индия не е в интерес на Съюза.

(213)

С оглед на гореизложеното Комисията стигна до заключението, че няма основателни причини, свързани с интереса на Съюза, да не бъде удължен срокът на настоящите изравнителни мерки срещу вноса от Индия.

(214)

Всички заинтересовани страни бяха уведомени за съществените факти и съображения, въз основа на които се предвижда да бъдат запазени действащите изравнителни мерки по отношение на Индия. На страните бе предоставен и срок, в рамките на който да могат да представят коментари вследствие на настоящото разгласяване. Изявленията и коментарите бяха надлежно взети предвид.

(215)

От гореизложените съображения следва, че съгласно член 18, параграф 1 от основния регламент изравнителните мерки, приложими по отношение на вноса на PET с произход от Индия, наложени с Регламент за изпълнение (ЕС) № 461/2013 на Съвета, изменен с Регламент за изменение (ЕС) 2018/1468, следва да се запазят.

(216)

Посочените в настоящия регламент ставки на изравнителното мито, приложими за отделни дружества, се прилагат единствено за вноса на продукта, предмет на прегледа, произведен от тези дружества, и следователно — от посочените конкретни правни субекти. Вносът на продукта, предмет на прегледа, произведен от друго дружество, което не е конкретно посочено в постановителната част на настоящия регламент с неговото наименование и адрес, включително субекти, свързани с конкретно посочените, не могат да се възползват от тези ставки и за тях се прилага митническата ставка, приложима за „всички останали дружества“.

(217)

Исканията за прилагане на индивидуалните ставки на изравнителното мито (например след промяна в наименованието на субекта или след създаване на нови структури за производство или продажби) следва да бъдат незабавно отправени до Комисията (32), като се посочи цялата съответна информация, по-специално всяка промяна в дейностите на дружеството, свързана с производството, продажбите на вътрешния пазар и продажбите за износ, с която е свързана например промяната на наименованието или промяната в структурите за производство и продажби. Ако е целесъобразно, регламентът ще бъде съответно изменен чрез актуализиране на списъка на дружествата, за които се прилагат индивидуални митнически ставки.

(218)

Предвид член 109 от Регламент 2018/1046 (33), когато дадена сума трябва да бъде възстановена вследствие на решение на Съда на Европейския съюз, размерът на лихвата, която трябва да бъде заплатена, е процентът, прилаган от Европейската централна банка за нейните основни операции по рефинансиране, който се публикува в серия C на Официален вестник на Европейския съюз на първия календарен ден на всеки месец.

(219)

Настоящият регламент е в съответствие със становището на Комитета, създаден с член 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейския съюз (34),