23.7.2019 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 195/2 |
РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2019/1248 НА КОМИСИЯТА
от 22 юли 2019 година
за установяване на мерки за облекчаване на сериозна заплаха за опазването на запаса от атлантическа треска (Gadus morhua) в източната част на Балтийско море
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като взе предвид Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета (1), и по-специално член 12, параграф 1 от него,
като има предвид, че:
(1) |
В член 12 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 се предвижда възможността Комисията да приема спешни мерки по надлежно обосновани наложителни причини за спешност, свързани с наличието на сериозна заплаха за опазването на морските биологични ресурси. С цел облекчаване на заплахата Комисията може — по мотивирано искане на държава членка или по своя собствена инициатива — да приема такива спешни мерки под формата на актове за изпълнение с незабавно приложение за максимален срок от шест месеца. |
(2) |
Наред с това в член 5, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/1139 на Европейския парламент и на Съвета (2) се предвижда задължението за приемане на коригиращи мерки, когато в научните становища се посочва, че биомасата на репродуктивния запас на даден рибен запас, обхванат от посочения регламент, е под референтната стойност, под която е вероятно да настъпи спад на възпроизводителната способност. Целта на коригиращите мерки е да се осигури своевременното възстановяване на засегнатия запас до равнища над тези, позволяващи постигането на максимален устойчив улов. |
(3) |
В научното становище на Международния съвет за изследване на морето (ICES) се посочва, че запасът от атлантическа треска (Gadus morhua) в източната част на Балтийско море се характеризира с неустойчиво ниски равнища на биомаса, които се дължат на съвкупност от фактори, свързани с недостатъчното попълване на запаса, състоянието на околната среда и промените в екосистемата, водещи до висока естествена смъртност и прекомерна смъртност от риболов предвид състоянието на запаса. Запасът е подложен на стрес и се предполага, че репродуктивният му потенциал е намален. През 2017 г. стойностите на попълване на запаса отбелязаха най-ниската точка в динамичния ред на ICES, като е възможно показателите за 2018 г. да са били още по-ниски. Биомасата на репродуктивния запас е на едно от най-ниските наблюдавани до момента равнища, като понастоящем биомасата на атлантическата треска с търговски размер е на най-ниското ниво, наблюдавано от 1950 г. насам. Наред с това ICES прогнозира, че в средносрочен план биомасата ще остане под референтната точка за устойчивост дори и да не се извършва никакъв риболов. Поради това в становището си относно конкретния запас за 2020 г. ICES препоръчва нулев улов. |
(4) |
Опазването на запаса от атлантическа треска в източната част на Балтийско море е силно застрашено поради риска от сериозно увреждане на неговата възпроизводителна способност вследствие на резкия спад на биомасата на репродуктивния запас. ICES също така е на мнение, че риболовът — независимо от неговото равнище — ще бъде насочен към оставащото ограничено количество атлантическа треска с търговски размери, поради което ще доведе до още по-сериозно влошаване на структурата на запаса и намаляване на репродуктивния му потенциал, който и без това е рекордно нисък. Също така следва да се има предвид, че пикът на размножителния период на атлантическата треска в източната част на Балтийско море обхваща месеците от май до август. Съответно са налице надлежно обосновани наложителни причини за приемането на спешни мерки, тъй като, на първо място, биомасата на атлантическата треска в източната част на Балтийско море е на толкова опасно ниско равнище, че запасът вече не е в състояние да се самовъзстановява и съществува риск от неговото изчерпване, на второ място, този риск от изчерпване се повишава от евентуалното продължаване на риболова на посочения запас и, на трето място, в момента е пикът на размножителния период. |
(5) |
Спешните мерки, предприети от държавите членки съгласно член 13 от Регламент (ЕС) № 1380/2013, не биха били достатъчни за разрешаване на ситуацията, тъй като те не гарантират единен подход във всички зони, в които се среща запасът. Също така към момента не всички държави членки са приели или възнамеряват да приемат такива мерки. Освен това на проведеното на 4 юни 2019 г. заседание на групата на държавите членки от Балтийския регион (BaltFish) не беше постигнато споразумение за прилагането на общ подход. |
(6) |
При липсата на достатъчно държави членки, които са предприели необходимите мерки, и с оглед на спешната необходимост от действия за предотвратяване на по-нататъшното влошаване на структурата на запаса и намаляване на репродуктивния му потенциал е целесъобразно да се предвидят коригиращи мерки на равнището на Съюза въз основа на член 12 от Регламент (ЕС) № 1380/2013. |
(7) |
Зоната на управление на запаса от атлантическа треска в източната част на Балтийско море обхваща подучастъци 25—32 на ICES. Макар в подучастък 24 на ICES да се срещат запаси на атлантическа треска както от източната, така и от западната част на Балтийско море, преобладаващата част от улова произхожда от запаса от източната част. За да се осигури подходяща защита на запаса в източната част на Балтийско море и да се избегне концентриране на улова на този запас в подучастък 24 на ICES, от значение е спешните мерки да обхващат подучастък 24 на ICES. |
(8) |
В контекста на научните становища е целесъобразно да се въведе забрана за риболов на атлантическа треска в източната част на Балтийско море до края на годината. Същевременно обаче е необходимо тази мярка да бъде пропорционална на целта си. |
(9) |
Според ICES числеността и уловът на атлантическа треска в подучастъци 27—32 на ICES са на много ниски равнища. Тъй като изпълнението на мерките по настоящия регламент ще доведе до значителни усложнения както за администрацията, така и за рибарите, би било непропорционално той да обхваща и зоните, в които почти не се среща атлантическа треска от източната част на Балтийско море. |
(10) |
Целесъобразно е също така корабите с дължина под 12 m, които използват пасивни съоръжения, да бъдат освободени от забраната за риболов на атлантическа треска в подучастък 24 до шест морски мили от брега в зоните, в които дълбочината на водата е по-малка от 20 m, тъй в плитките крайбрежни райони на подучастък 24 се среща предимно атлантическа треска от западната част на Балтийско море. |
(11) |
Освен това, предвид потенциално сериозните социално-икономически последици от евентуалната цялостна забрана за риболов, е целесъобразно мерките да се насочат към целевия риболов на атлантическа треска, като например целевия риболов с дънни траулери, който обхваща преобладаващата част от атлантическата треска от източната част на Балтийско море в подучастъци 24, 25 и 26. Би било уместно обаче от забраната да се изключи приловът, добит при риболовните дейности, които не целят улова на атлантическа треска и които се извършват в подучастъци 24, 25 и 26 с активни риболовни уреди, при които размерът на отвора на мрежата не превишава 45 mm, или от кораби с дължина под 12 m, извършващи риболов с пасивни уреди в подучастъци 25—26 или в подучастък 24 до шест морски мили от брега в зоните, в които дълбочината на водата е над 20 m и — независимо от дълбочината на водата — на повече от шест морски мили от брега, с оглед на ограничената роля на тези риболовни дейности в общите равнища на улова на атлантическа треска и предвид трудностите, свързани с риболова на всички запаси в контекста на смесен риболов при спазване на максималния устойчив улов. По приблизителни изчисления на ICES първата от посочените дейности генерира около 1,5 % от общото годишно разтоварено количество атлантическа треска от източната част на Балтийско море. Количеството на разтоварения прилов при втората посочена дейност е ниско, но тъй като не е известно с точност, приловът следва да е ограничен до 10 % от разтоварванията за всеки риболовен рейс. |
(12) |
Броят на корабите с дължина под 12 m, използващи пасивни риболовни уреди и извършващи прилов на атлантическа треска, не следва да се увеличи спрямо показателите от периода от 1 януари 2018 г. до 30 юни 2019 г. Тъй като корабите на Съюза, извършващи риболов с тралове, датски грибове или подобни уреди, при които размерът на отвора на мрежата не превишава 45 mm, не могат да извършват целеви риболов на атлантическа треска, не е необходимо ограничаване на техния брой. |
(13) |
Мерките, предвидени в настоящия регламент, ще бъдат представени за становище на Комитета по рибарство и аквакултури. |
(14) |
От съображения за спешност настоящият регламент следва да влезе в сила веднага след публикуването му, |
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Предмет
С настоящия регламент се установяват спешни мерки за облекчаване на сериозната заплаха за запаса от атлантическа треска (Gadus morhua) в източната част на Балтийско море.
Член 2
Спешни мерки
1. На риболовните кораби на Съюза се забранява да извършват риболов на атлантическа треска в подучастъци 24, 25 и 26 на ICES, както и да задържат на борда, трансбордират, прехвърлят, обработват на борда и разтоварват атлантическа треска и продукти от риболова на атлантическа треска, уловена в тази зона.
2. Чрез дерогация от параграф 1 забраната за риболов на атлантическа треска не се прилага по отношение на риболовните кораби на Съюза с обща дължина под 12 m, извършващи риболов с хрилни мрежи, заплитащи мрежи или тристенни хрилни мрежи, или с кърмаци, парагади (с изключение на плаващи парагади), въдици без дръжка, джиг глави или подобни пасивни уреди в подучастък 24 до шест морски мили, измерени от изходните линии, в зоните, в които дълбочината на водата е по-малка от 20 m според координатите на официалната морска карта, издадена от компетентните национални органи.
3. Посочените в параграф 2 кораби трябва да гарантират, че извършваната от тях риболовна дейност може да бъде наблюдавана по всяко време. Извършваният от тях улов на атлантическа треска се регистрира, разтоварва и приспада от съответната квота в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1380/2013.
4. Чрез дерогация от параграф 1 се разрешава изтеглянето и задържането на борда на целия прилов на атлантическа треска за следните риболовни кораби на Съюза:
а) |
кораби на Съюза, извършващи риболов в подучастъци 24, 25 и 26 с тралове, датски грибове или подобни уреди, при които размерът на отвора на мрежата не превишава 45 mm; |
б) |
риболовни кораби на Съюза с обща дължина под 12 m, извършващи риболов с хрилни мрежи, заплитащи мрежи или тристенни хрилни мрежи, или с кърмаци, парагади (с изключение на плаващи парагади), въдици без дръжка, джиг глави или подобни пасивни уреди:
|
5. Посочените в параграф 4, буква б) кораби трябва да гарантират, че извършваната от тях риболовна дейност може да бъде наблюдавана по всяко време. Извършеният от тези кораби случаен прилов на атлантическа треска не може да представляват повече от 10 % от общия улов в живо тегло на всички морски биологични ресурси, разтоварени след всеки риболовен рейс.
6. Дерогацията, посочена в параграф 4, буква б), се прилага само по отношение на риболовните кораби на Съюза, които са регистрирали улов на атлантическа треска през периода от 1 януари 2018 г. до 30 юни 2019 г. В случай на замяна на риболовен кораб на Съюза, обхванат от посочената дерогация, държавите членки могат да разрешат прилагане на дерогацията спрямо друг риболовен кораб на Съюза, който отговаря на изискванията по точка 4, буква б), при условие че това не води до увеличаване на броя на обхванатите от дерогацията риболовни кораби на Съюза и общия им риболовен капацитет.
7. Приловът, посочен в параграф 4, се регистрира, разтоварва и приспада от съответната квота в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1380/2013.
Член 3
Влизане в сила и период на прилагане
Настоящият регламент влиза в сила в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Той се прилага до 31 декември 2019 г.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Съставено в Брюксел на 22 юли 2019 година.
За Комисията
Председател
Jean-Claude JUNCKER
(1) ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 22.
(2) Регламент (ЕС) 2016/1139 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. за създаване на многогодишен план за запасите от треска, херинга и цаца в Балтийско море и за видовете риболов, които експлоатират тези запаси (ОВ L 191, 15.7.2016 г., стр. 1).