ПРИЛОЖЕНИЕ I

Приложение I към Регламент (ЕО) № 138/2004 се изменя, както следва:

(1)

в цялото приложение:

а)	„ESA 95“, „европейската система от сметки 95“, „европейска система от сметки 95“, „Европейската система от сметки 95“, „Европейска система от сметки 95“ се заменя с „ЕСС 2010“,

б)	„SNA 93“, „система от национални сметки 93“ и „системата от национални сметки 93“ се заменя със „СНС 2008“;

(2)

раздел „Съдържание“ се изменя, както следва:

а)	в точка III.Е.3. „Аренда (на земя и подземни залежи)“ се заменя с „Рента (на земя и подпочвени активи)“,

б)	в точка III.Е.4. „Доходи от собственост на държателите на застрахователни полици (невключени в Икономическите сметки за селското стопанство)“ се заменя с „Доход от инвестиции за разпределяне на притежателите на застрахователни полици (невключени в ИССС)“,

в)	в точка VI. Б.4. „Изчисляване на добавената стойност по постоянни цени“ се заменя с „Изчисляване на добавената стойност по фиксирани годишни цени“;

(3)

раздел „Предговор“ се заменя със следното:

„ ПРЕДГОВОР

Прегледът на Европейската система от сметки (ЕСС 2010) (*1) доведе до съответен преглед на основната методология, използвана за ИССС, за да се гарантира съгласуваността с ЕСС, за да е възможна хармонизацията на ИССС както между държавите членки, така и с централната рамка на националните сметки, и за да се гарантира осъществимостта на промените, които трябва да се извършат. Това ръководство е съставено, като се вземат предвид тези съображения, тъй като освен за понятията, принципите и основните правила за съставяне на ИССС то се отнася и за приспособяването към специфичните характеристики в областта на селското стопанство.

(*1) Европейска система от национални и регионални сметки — ЕСС 2010, Люксембург 2013.“;"

(4)

раздел I се изменя, както следва:

а)

в точка 1.02 бележка под линия 2 се заменя със следното:

„(2)	Система от национални сметки, 2008 г. Съвместна публикация на Организацията на обединените нации, Европейската комисия, Международния валутен фонд, ОИСР и Световната банка.“,

б)	в точка 1.03 последното изречение се заменя със следното: „ЕСС 2010 се характеризира с използването на два вида единици и два съответстващи начина на подразделяне на националната икономиката.“,

в)

в точка 1.08 последното изречение се заменя със следното:

„Тези два вида доход (доход, получен от селскостопанско производство, и доход на селските домакинства) се измерват за две различни цели, които изискват два различни метода на класификация на икономиката: първият, за ИССС, е основан на производствените единици, които се определят в зависимост от принадлежността към икономическа дейност; вторият е основан на домакинствата (т. е. институционалните единици), чийто главен източник на доход е самостоятелната селскостопанска дейност.“,

г)

точка 1.09 се заменя със следното:

„1.09.

С цел анализиране на потоците, възникващи при производствения процес, както и при използването на стоки и услуги, е необходимо да се изберат единици, които да подчертават връзките от технико-икономически тип. Това изискване означава, че по правило институционалните единици трябва да се подразделят на по-малки и по-хомогенни единици по отношение на вида производство. Местните единици по видове дейност (местни ЕВД) целят да отговорят на това изискване като оперативен подход (ЕСС 2010, 2.147) (*2).

(*2) Следва да се отбележи, че независимо от това, че ЕСС дава предимство на местните ЕВД, единицата, която е най-подходяща за анализа на производствения процес, е единицата за хомогенно производство (ЕХП). Тази единица се използва за анализиране на вложените ресурси и продукцията, тъй като тя съответства точно на вид дейност. Поради това институционалните единици се делят на толкова ЕХП, колкото дейности съществуват (различни от спомагателните). Чрез групирането на тези ЕХП е възможно да се раздели икономиката на „чисти“ (хомогенни) отрасли. По правило ЕХП не може да бъде директно наблюдавана. По тази причина сметките на хомогенните отрасли не могат да се съставят на база на групи от ЕХП. ЕСС описва метод за съставянето на тези сметки. Той включва причисляването на вторичното производство и съответните разходи за дейността на отраслите към подходящи хомогенни отрасли (ЕСС 2010, 2.153 — 2.156, 9.52 — 9.63).“,"

д)

точка 1.10 се заменя със следното:

„1.10.

Местната единица по видове дейност (местна ЕВД) е част от дадена ЕВД, която съответства на местна единица. Местната ЕВД се нарича поделение в СНС 2008 и ISIC Rev. 4. ЕВД включва всички части на една институционална единица в качеството си на производител, допринасящ за извършването на дейност на ниво клас (ниво от четири цифри) на NACE Rev. 2 (референтната класификация за икономическите дейности, вж. 1.55), и съответства на едно или повече оперативни подразделения на институционалната единица. Информационната система на институционалната единица трябва да бъде в състояние да определя или изчислява за всяка местна ЕВД поне стойността на продукцията, междинното потребление, компенсацията на наетите лица, опериращия излишък, заетостта и бруто образуването на основен капитал (ЕСС 2010, 2.148). Местната единица е институционална единица или част от институционална единица, произвеждаща стоки или услуги и разположена на определено географско място.“,

е)

точка 1.11 се заменя със следното:

„1.11.

Въпреки че местната ЕВД може да съответства на институционална единица или част от институционална единица в качеството ѝ на производител, тя никога не може да принадлежи на две различни институционални единици. Тъй като на практика повечето институционални единици, произвеждащи стоки и услуги, са заети с редица други дейности наведнъж (основна дейност и една или повече второстепенни дейности), те могат да бъдат класифицирани на същия брой местни ЕВД, ако е налична необходимата информация. Спомагателните дейности (покупка, продажба, маркетинг, осчетоводяване, транспорт, складиране, поддръжка и др.; вж. 1.27) обаче не могат да доведат до създаването на местни ЕВД, освен ако се осъществяват на отделно място, разположено в регион, различен от този на местната ЕВД, която обслужват (ЕСС 2010, 3.13).“,

ж)

точка 1.12 се заменя със следното:

„1.12.

По принцип следва да се регистрират толкова местни ЕВД, колкото второстепенни дейности съществуват, но може да се получи така, че статистическата (счетоводната) информация да не позволява да се разделят второстепенните дейности на местна ЕВД или части от тези дейности от основните ѝ дейности. В случай че дадена институционална единица, произвеждаща стоки или услуги, има основна дейност, както и една или няколко второстепенни дейности, тя се подразделя на същия брой ЕВД, като второстепенните дейности се класифицират в рубрики, различни от тези на основната дейност. Спомагателните дейности не се отделят от основните или второстепенните дейности. Но тези ЕВД, които се отнасят към определена рубрика на класификационната система, могат да произвеждат продукти извън хомогенната група поради второстепенните дейности, с които са свързани и които не могат да бъдат идентифицирани отделно според наличните счетоводни документи. Следователно дадена ЕВД може да извършва една или няколко второстепенни дейности. (ЕСС 2010, 2.149).“,

з)

точка 1.13 се заменя със следното:

„1.13.

Може да се каже, че се извършва дадена дейност, когато ресурси, като оборудване, труд, техника за производство, информационни мрежи или продукти се обединяват и водят до създаването на конкретни стоки или услуги. Една дейност се характеризира чрез вложените продукти (стоки и услуги), чрез производствения процес и чрез произведената продукция. Основната дейност на местна ЕВД е тази дейност, при която добавената стойност надвишава добавената стойност на която и да било друга дейност, извършвана в същата единица. Класификацията на основната дейност се определя в съответствие с NACE Rev. 2, първо на най-високото ниво на класификацията, а след това на по-детайлизираните нива (ЕСС 2010, 3.10).“,

и)

в точка 1.14 последното изречение се заменя със следното:

„На най-детайлизирано ниво на класификацията, както е определено от ЕСС 2010, точка 2.150, отрасълът се състои от всички местни ЕВД, които спадат към един-единствен клас (ниво от четири цифри) на NACE Rev. 2. и които следователно са ангажирани със същата основна дейност по NACE Rev. 2.“,

й)

подточка ii) в точка 1.16 се заменя със следното:

„ii)	неселскостопански неделими второстепенни дейности на селскостопанските единици.“,

к)

в точка 1.17 последните две изречения се заменят със следното:

„Стриктното прилагане на правилото на ЕСС към единиците и техните групи трябва всъщност да доведе до разделянето на аграрния холдинг на няколко отделни местни ЕВД в случаите, когато няколко дейности от четирицифрения клас на NACE Rev. 2 се извършват в същия холдинг и изискваната съгласно точка 1.10 информация е налична. Приемането на аграрния холдинг като местна ЕВД на селскостопанския отрасъл в националните сметки и ИССС се основава на статистически подход.“,

л)

в точка 1.19 първото изречение се заменя със следното:

„Тъй като съгласно ЕСС 2010 отрасълът се състои от група единици, осъществяващи като своя основна дейност еднакви или подобни видове дейност, определението на селскостопанския отрасъл в ИССС зависи от идентифицирането на характерните дейности и единици в този отрасъл.“,

м)	в точка 1.20 въвеждащото изречение се заменя със следното: „Селскостопанският отрасъл се разглежда като групиране на всички ЕВД на местно ниво, които осъществяват следните икономически дейности като основна или второстепенна (вж. 1.60 — 1.66 за точното определение на селскостопанския отрасъл):“,

н)

точка 1.24 се заменя със следното:

„1.24.

Тъй като целта на ИССС е да се измери, опише и анализира формирането на дохода от селскостопанска икономическа дейност (която в държавите — членки на ЕС, е почти изключително търговска дейност), беше решено да се изключат единици, за които селскостопанската дейност представлява единствено работа в свободното време (*3). За разлика от тях единиците, занимаващи се със земеделие за собствени нужди, са включени в ИССС. Следва да се отбележи, че селскостопанската продукция за собствено крайно потребление на аграрните холдинги трябва да се отчита в ИССС.

(*3) Тези малки единици, произвеждащи за собствено потребление, а не за продажба, извършват селскостопански дейности, без да са икономически зависими от тях.“,"

о)

точка 1.25 се заменя със следното:

„1.25.

Използването на местната ЕВД като основна единица за селскостопанския отрасъл налага отчитането на неаграрните второстепенни дейности, когато те не могат да се отделят от основната селскостопанска дейност.“,

п)

точка 1.26 се заменя със следното:

„1.26.

Неделимите неселскостопански второстепенни дейности на местните селскостопански ЕВД се определят в ИССС като дейности, тясно свързани със селскостопанското производство, за което информацията по отношение на продукцията, междинното потребление, компенсацията на наетите лица, вложения труд или брутото образуване на основен капитал (GFCF) не може да се отдели от информацията за основната селскостопанска дейност, извършвана през периода на статистическото наблюдение.“,

р)

в точка 1.27 второ и трето тире се заменят със следното:

„—

те не трябва да са спомагателни дейности. Спомагателните дейности не са самостоятелни дейности, които да формират отделни единици, нито са отделени от основните или второстепенните дейности или единици, които обслужват. Съответно спомагателните дейности трябва да бъдат обединени с местните ЕВД, които обслужват, освен ако са организирани в отделни единици и са разположени в друг регион. Спомагателните дейности остават в рамките на същия отрасъл като местната ЕВД, която обслужват, и те представляват допълнителни дейности (т. е. продажба, маркетинг, складиране, транспорт за собствена сметка; вж. ЕСС 2010, 3.12 и 3.13, и СНС 2008, 5.35 — 5.44), извършвани от предприятие с цел да се създадат условия за осъществяване на основните или второстепенните дейности. Обикновено продукцията на спомагателните дейности се представя като вложени ресурси в различните видове производствена дейност,

—

по правило те не могат да включват дейности, свързани с GFCF на неселскостопански продукти (като сгради и машини) за собствена сметка. Производството за собствено крайно потребление по презумпция е отделна дейност и се отчита като производство на дадена местна ЕВД. Услугите по настаняване, предоставяни на наетите лица като възнаграждение в натура, трябва да се разглеждат по подобен начин (те се отчитат като възнаграждение в натура в сметка „Формиране на дохода“)“,

с)

точка 1.29 се заменя със следното:

„1.29.

Два основни вида неделими неселскостопански второстепенни дейности могат да се разграничат:

дейности, които представляват продължение на селскостопанска дейност и които използват селскостопански продукти. Този вид дейност може да се наблюдава в повечето държави — членки на ЕС. Обработката на селскостопански продукти е типична дейност на тази група:

Обработка на селскостопански продукти

—	мляко в масло, сметана, сирена, йогурт и други млечни продукти,

—	плодове и зеленчуци в плодови сокове, консерви, алкохолни напитки и други продукти,

—	грозде, гроздов сок и вино в алкохолни продукти (например шампанско и спиртни напитки, като коняк),

—	плетене на растителни материали/текстил/вълна,

—	производство на различни видове пастети, пастет от гъши дроб и други продукти от преработено месо,

—	обработка на други селскостопански продукти.

Сортиране и пакетиране на селскостопански продукти, например яйца и картофи.

Дейности, свързани с аграрния холдинг и неговите средства за селскостопанско производство (оборудване, съоръжения, сгради, работна сила). Тези дейности основно включват:

—	селски туризъм — къмпинг, кетъринг, хотели, различни видове настаняване и др.,

—	магазини към земеделски стопанства — търговия на дребно с продукти, различни от тези на холдинга. Преките продажби на селскостопански продукти, суровини или обработени продукти, се отчитат в продукцията от съответните продукти,

—	спорт и почивка в селски райони — използването на земя за дейности като голф, езда, лов, риболов и др.,

—

услуги за трети лица — например наем и ремонт на селскостопански машини, проекти за напояване, консултантски услуги в сферата на селското стопанство, съхранение на продуктите, поддръжка на селскостопанските сгради, търговски услуги, свързани със селскостопанските продукти, транспорта им и др. Тези услуги се отчитат като второстепенни дейности само ако се извършват за трети лица, а когато се извършват за собствена сметка, те са спомагателни дейности, които не се отчитат в сметките (вж. 1.27),

—	услуги по озеленяване – косене на трева, подстригване на жив плет, почистване на сняг, оформяне, садене и поддържане на зелени площи и други подобни,

—	рибовъдство,

—	други дейности, свързани с използване на земята и средствата за селскостопанско производство. Тези други дейности няма да включват научноизследователската и развойната дейност, ако не се извършва от отделни местни ЕВД и ако е възможно да се оцени.“,

т)

точка 1.33 се заменя със следното:

„1.33.

Съгласно ЕСС 2010 продукцията на отрасъла обхваща всички продукти, произведени през даден отчетен период от всички единици на отрасъла, с изключение на стоки и услуги, произведени и потребени през същия отчетен период от същата единица. Измерването на селскостопанската продукция се основава на адаптирането на това правило на ЕСС, което се изразява във включването в селскостопанската продукция на част от продукцията, потребена от самите селскостопански единици (вж. 2.032 — 2.036). По такъв начин в ИССС селскостопанската продукция представлява сумата на продукцията от всички единици в отрасъла (с изключение на продукцията за междинно потребление от същата единица) плюс продукцията, използвана като междинно потребление от същата единица, при условие че тази продукция засяга две различни главни дейности (като посеви, отглеждани за храна на животните) и отговаря на определени критерии (вж. 2.055).“,

у)

точка 1.37 се заменя със следното:

„1.37.

ИССС се основават на последователност от взаимосвързани сметки. В ЕСС 2010 пълната последователност от сметки се състои от текущи сметки, сметки с натрупване и баланси (ЕСС 2010, 1.113 — 1.115). Благодарение на тези различни сметки е възможно отчитането на операциите и другите потоци, свързани със специфични аспекти на икономическия цикъл (например производството), в структурирана рамка. Тези операции варират от формиране на дохода през натрупване на дохода под формата на активи до неговото разпределение и преразпределение. Балансиращите позиции, които са получени от тях, след това се използват като агрегати за измерване на икономическите резултати.“,

ф)

точка 1.38 се заменя със следното:

„1.38.

Текущите сметки се отнасят за производството и свързаното с него формиране, разпределение и преразпределение на дохода и неговото използване под формата на крайно потребление; те позволяват да се изчислят „спестяванията“, които са основен компонент на натрупването. Сметките с натрупване анализират промените в активите и пасивите на различните единици и дават възможност да бъде отразено изменението на нетната стойност (разликата между активите и пасивите). Балансите показват общо активите и пасивите на отделните единици в началото и в края на отчетния период, заедно с нетната им стойност. Потоците за всяка позиция за активи и пасиви, отразени в сметките с натрупване, се виждат отново в сметката „Изменения в баланса“ (ЕСС 2010, 8.02 — 8.09 и таблица 8.1).“,

х)

точка 1.39 се заменя със следното:

„1.39.

Последователността на сметките, посочена по-горе, се прилага за институционалните единици, секторите и подсекторите и сектор „Общо за икономиката“. В ЕСС 2010 се приема, че няма смисъл от изготвянето на цялата последователност от сметки за местна ЕВД и за отрасъла, тъй като тези единици рядко имат способността да задържат стоки или активи на свое име или да получават и разпределят доход.“,

ц)

в точка 1.43 таблици 1 — 4 се заменят със следното:

„А. Текущи сметки
Таблица 1: сметка „Производство“
Използване			Ресурси
P.2	Междинно потребление	50	P.1	Продукция	100
B.1g	Брутна добавена стойност	50
P.51c	Потребление на основен капитал	10
B.1n	Нетна добавена стойност	40
Таблица 2: сметка „Формиране на дохода“
Използване			Ресурси
D.1	Компенсация на наетите лица	10	B.1n	Нетна добавена стойност	40
D.29	Други данъци върху производството	5
D.39	Други субсидии върху производството	10
B.2n/B.3n	Нетен опериращ излишък/нетен смесен доход	35
Таблица 3: сметка „Предприемачески доход“
Използване			Ресурси
D.4	Доход от собственост	10	B.2n/B.3n	Нетен опериращ излишък/нетен смесен доход	35
D.41	Лихви	5
D.45	Рента	5	D.4	Доход от собственост	1
			D.41	Лихви	1
			D.42	Разпределен доход на корпоративните предприятия
			D.43	Реинвестирана печалба от преки чуждестранни инвестиции
			D.44	Друг доход от инвестиции
			D.45	Рента
B.4n	Нетен предприемачески доход	26
Б. Сметки с натрупване
Таблица 4: капиталова сметка
Изменения в активите			Изменения в пасивите и нетната стойност
B.101	Изменения в нетната стойност, дължащи се на спестяване и капиталови трансфери		B.8n	Нето спестяване
			D.9r	Капиталови трансфери за получаване	10
			D.92 г.	Инвестиционни субсидии за получаване	5
			D.99 г.	Други капиталови трансфери за получаване	5
			D.9p	Дължими капиталови трансфери
			D.91p	Дължими данъци върху капитала
			D.99p	Други дължими капиталови трансфери
P.51g	Бруто образуване на основен капитал (GFCF)	100	B.101	Изменения в нетната стойност, дължащи се на спестяване и капиталови трансфери
P.511	Придобиване минус отписване на дълготрайни активи (GFCF в дълготрайни активи)	89
P.511a	GFCF в растениевъдството	10
P.511b	GFCF в животновъдство	15
P.511c	GFCF машини и оборудване	20
P.511d	GFCF в транспортно оборудване	20
P.511e	GFCF в селскостопански сгради	20
P.511f	GFCF в други дейности освен подобрения на земята (други сгради, конструкции)	0
P.511g	Основните подобрения върху земите	4
P.511h	Научноизследователска и развойна дейност	0
P.511i	Друго GFCF (например компютърни програми, права за производство)	0
P.512	Разходи по прехвърляне на собствеността върху непроизведени активи	1
P.51c	Потребление на основен капитал	10
P.52	Изменение на запасите	5
P.53	Придобиване минус отписване на ценности
NP	Придобиване минус отписване на непроизведени активи (земя и др.)
B.9	Нето предоставени (+)/Нето получени (–) заеми
K.1	Възникване в икономически смисъл на активи
K.2	Отпадане в икономически смисъл на непроизведени активи“

ч)

точка 1.44 се заменя със следното:

„1.44

Следва да се има предвид, че операциите и запасите, обозначени с курсив в таблици 3 и 4, са позиции, които:

—

не са от значение за ИССС, тъй като се използва понятието „отрасъл“ и последователността на сметките е непълна. Съответните позиции са D.42 Разпределен доход на корпоративните предприятия, D.43 Реинвестирана печалба от преки чуждестранни инвестиции, D.44 Друг доход от инвестиции и D.45 Рента в „Ресурси“ от таблица 3 и позиции B.8n Нето спестяване, B.101 Изменения в нетната стойност, дължащи се на спестяване и капиталови трансфери, и B.9 Нето предоставени (+)/Нето получени (–) заеми в таблица 4 или

—

не се отчитат било заради отсъствие на надеждна информация,било защото понастоящем са предмет на ограничен интерес с оглед целите на ИССС. Въпросните позиции са D.9p Дължими капиталови трансфери, D.91p Дължими данъци върху капитала, D.99p Други дължими капиталови трансфери, P.53 Придобиване минус отписване на ценности, NP Придобиване минус отписване на непроизведени активи (земя и други непроизведени активи), K.1 Възникване в икономически смисъл на активи и K.2 Отпадане в икономически смисъл на непроизведени активи в таблица 4. Някои от тях (например D.91, K.1 и K.2) могат да се отчитат в ИССС на по-късна дата.“,

ш)

в точка 1.46 последните две изречения се заменят със следното:

„Що се касае до некорпоративните предприятия в сектор „Домакинства“, балансиращата позиция на тази сметка съдържа по подразбиране елемент, съответстващ на възнаграждението за работа, извършена от собственика или от членове на неговото семейство. Този доход от самостоятелна заетост притежава характеристиките на работна заплата и на печалба, получена от работа, извършена като предприемач. Този доход, който сам по себе си не представлява нито точно заплата, нито само печалба, се посочва като „смесен доход“ (ЕСС 2010, 8.19).“,

щ)

точка 1.59 се заменя със следното:

„1.59.

Съгласно ЕСС 2010 отрасълът се състои от група местни ЕВД, които са ангажирани с един и същ или сходен вид дейност. На най-детайлизирано ниво на класификацията отрасълът се състои от всички местни ЕВД, които спадат към един-единствен клас (ниво от четири цифри) на NACE Rev. 2. и които следователно са ангажирани с дейността, която е определена в същата номенклатура (ЕСС 2010, 2.150). Поради тази причина определянето на селскостопанския отрасъл изисква прецизно посочване на:

—	характерните дейности,

—	характерните единици на ИССС.“,

аа)

точка 1.60 се заменя със следното:

„1.60.

Селскостопанския отрасъл, както е описан в ИССС, съответства по принцип на разделение 01 в NACE Rev. 2 с разликите, показани в следващите точки 1.62 — 1.66.“,

бб)

точка 1.63 се заменя със следното:

„1.63.

Списъкът на характерните селскостопански дейности на ИССС съответства на тези седем групи дейности (от 01.1 до 01.7), но със следните различия:

—	включването на производството на вино и зехтин (изключително с използване на грозде и маслини, отгледани в рамките на същия холдинг),

—	изключването на определени дейности, които в NACE Rev. 2 се считат за селскостопански услуги (например работата на напоителните системи — тук се взема под внимание само селскостопанската работа по договор).“,

вв)	в точка 1.78 третото изречение се заменя със следното: „Поради това потоците към земеделските стопани от такива дейности трябва да се изключат от ИССС.“,

гг)

точка 1.93 се заменя със следното:

„1.93.

Селскостопанският отрасъл в рамките на ИССС, както е определен в раздели 1.62 — 1.66, се различава в някои аспекти от определението на отрасъла за целите на националните сметки. Различията се отнасят до определянето на характерните дейности и на единиците. Те могат да се обобщят, както следва:

Селскостопански отрасъл в рамките на ИССС = селскостопански отрасъл в рамките на националните сметки (Nace Rev.2 разделение 01)

—	производството на единиците, предоставящи свързани селскостопански услуги, различни от селскостопанската работа по договор (например работата на напоителните системи)

—	единиците, за които селскостопанската дейност представлява само дейност, извършвана през свободното време, и които са включени в националните сметки, вж. ЕСС 2010, 3.08

+	производството на единиците, произвеждащи вино и зехтин (изключително с използване на грозде и маслини, отгледани в рамките на същата единица (групи производители, кооперативи и др.)

+	отделни второстепенни селскостопански дейности на единици, чиято основна дейност не е селскостопанска (вж. 1.18)“;

(5)

раздел II се изменя, както следва:

а)

точка 2.008 се заменя със следното:

„2.008.

ЕСС 2010 (1.101 — 1.105) отчита потоци (по-специално операции с продукти и разпределителни операции) на начислена база, т. е. във времето, когато икономическата стойност, задължението или вземането възниква, се трансформира, отпада или престава да съществува, а не във времето, когато в действителност се осъществява плащането.“,

б)

точка 2.010 се заменя със следното:

„2.010.

В ЕСС 2010 производството се разглежда като непрекъснат процес, в който стоки и услуги се превръщат в други стоки и услуги. Този процес може да се осъществява през различни периоди в зависимост от продуктите, а периодите могат да надвишават един отчетен период. Тази характеристика на производството заедно с принципа на начислена база води до отчитане на продукцията под формата на незавършено производство. Съответно съгласно ЕСС 2010 (3.54) продукцията от селскостопански продукти се отчита като непрекъснато произвеждана през целия период на производство (а не само при прибиране на реколтата или при клане на животни). Посевите, горите, стадата от животни и рибата, отглеждани за храна, се разглеждат като запаси от незавършено производство по време на процеса и се трансформират в запаси от готови продукти при завършване на процеса. В продукцията не се включват промени при неотглежданите животни и растения, напр. естественият прираст на животни, птици, риби, които живеят в дивата природа, или естественото развитие на гори, но се включва уловът на животни, птици и риби, живеещи в дивата природа.“,

в)

точка 2.011 се заменя със следното:

„2.011

Отчитането на продукцията като незавършено производство е желателно и необходимо за икономическия анализ, когато производственият процес се осъществява през период, по-голям от отчетния период. Това позволява да се постигне съгласуваност между отчитането на разходите и продукцията, за да се получат полезни данни за добавената стойност. Тъй като ИССС се основават на календарната година, отчитането на незавършеното производство може да се прилага само към продукти, чийто производствен процес не е завършен в края на календарната година (но също така в случаите, когато общото равнище на цените претърпява много бързи промени през отчетния период).“,

г)

в точка 2.014 последното изречение се заменя със следното:

„По време на производствения процес стойността, която трябва да се отчита всяка година като продукция в рамките на незавършено производство, може да се получи чрез разпределяне на очакваната стойност на готовия продукт пропорционално на направените разходи през всеки един период (СНС 2008, 6. 112).“,

д)

в точка 2.017 второто изречение се заменя със следното:

„Когато е възможно да се направи разлика между младите животни в зависимост от бъдещото им използване, животните, предназначени за използване като производствени фактори, следва да се отчитат като GFCF от момента на раждането им (GFCF за собствена сметка, което се отчита в момента на производство), т. е. те се считат за незавършено производство и прирастът им се отчита като „продукция“, вж. ЕСС 2010, 3.134).“,

е)	в заглавието на част Б „(срв. Европейска система от сметки 95, от 3.07 до 3.58)“ се заменя с: „(вж. ЕСС 2010, 3.07 — 3.54)“,

ж)

точка 2.032 се заменя със следното:

„2.032.

Продукцията е общото количество продукти, които са създадени през отчетния период (ЕСС 2010, 3.14). Важно е да се запази разграничението между понятията „продукция“ и „производство“, тъй като, докато първото означава получените стоки и услуги, второто представлява процесът.“,

з)	в точка 2.033 последното изречение се заменя със следното: „Следователно те не се отчитат като част от продукцията или междинното потребление на тази местна ЕВД.“,

и)	в точка 2.036 първото изречение се заменя със следното: „Въпреки че не е предложено от ЕСС 2010, правилото, възприето от ИССС, е заложено в СНС поради специфичния характер на селското стопанство, а също и в методологическото ръководство на ФАО (1).“,

й)

точка 2.041 се заменя със следното:

„2.041.

Съгласно ЕСС 2010 съществуват три вида загуби, които могат да понесени от производителите: повтарящи се загуби в запасите (ЕСС 2010, 3.147), необичайни загуби в запасите (ЕСС 2010, 6.13, буква д) и загуби поради катастрофални събития (ЕСС 2010, 6.08 и 6.09).“,

к)

точка 2.059 се заменя със следното:

„2.059.

В рамките на позицията „преработване от страна на производителите“ се отчитат количествата, произведени за по-нататъшна преработка от селскостопанските производители (например преработено мляко, за да се получи масло или сирене, ябълки, преработени за пюре или сайдер), но само в рамките на преработвателните дейности, които могат да се отделят от основната селскостопанска дейност (на основата на счетоводни документи, вж. 1.26). Само сурови продукти (например сурово мляко, ябълки) следва да се отчитат, а не преработени продукти, получени от тях (например масло, ябълково пюре и сайдер). С други думи, работата, включена в преработването на селскостопанските продукти, не се взема под внимание в тази позиция.“,

л)	в точка 2.065 второто изречение се заменя със следното: „Следва да се отбележи, че продажбите на животни, класифицирани като дълготрайни активи, които се извеждат от продуктивното стадо (за износ или за кланици), не се отчитат като продажби.“,

м)

точка 2.077 се заменя със следното:

„2.077.

Понятието „обща продукция“ за измерване на продукцията на селскостопанската дейност включва търговията със селскостопански стоки и услуги между селскостопанските единици и вътрешното потребление на продукти за изхранване на животните (продаваеми или непродаваеми).“,

н)

добавя се нова точка 2.080.1:

„2.080.1

Съгласно ЕСС 2010 3.82 Научноизследователската и развойна дейност е творческа дейност, извършвана системно с цел повишаване на познанията и оползотворяване на тези познания за целите на откриване или разработване на нови продукти, включително подобрени варианти или разработване на нови продукти, включително подобрени варианти или качества на съществуващи продукти, или откриване или разработване на нови или по-оптимизирани производствени процеси. Значителната научноизследователска и развойна дейност, свързана с основната дейност, се отчита като второстепенна дейност на местната ЕВД. Когато е възможно, се разграничава отделна местна ЕВД за научноизследователска и развойна дейност, която не се отнася към селскостопанския отрасъл. За единици, осъществяващи и научноизследователска и развойна дейност, ако не могат да се отнесат към отделна местна ЕВД и ако е възможно да се извърши оценка на разходите за научноизследователска и развойна дейност за селскостопански дейности, тези оценки следва да се отчитат като селскостопанска продукция, като „други неделими неселскостопански второстепенни дейности“ (производство за собствена сметка) и като GFCF.“,

о)

точка 2.081 се заменя със следното:

„2.081.

В съответствие с определението на продукцията на селскостопанския отрасъл (вж. 1.16) продукцията на селскостопанския отрасъл се състои от сбора на продукцията от селскостопанските продукти (вж. 2.076 — 2.077) и стоките и услугите, произведени в неделимите неселскостопански второстепенни дейност (вж. 2.078 — 2.080.1).“,

п)

точка 2.082 се заменя със следното:

„2.082.

Продукцията следва да се оценява по базисни цени. Базисната цена е цената, която производителите получават от купувача за единица стока или услуга, произведена като продукция, минус данъците (напр. данъци върху продуктите), дължими от тази единица за производството или продажбата ѝ, плюс всяка субсидия (напр. субсидии върху продуктите), която може да бъде получена за тази единица за производството или продажбата ѝ. Тук не се включват транспортни разходи, за които производителят издава отделни фактури. Тук също така не се включват и холдингова печалба и загуба на финансови и нефинансови активи (вж. ЕСС 2010, 3.44).“,

р)	в точка 2.085 първото изречение се заменя със следното: „Цената, получена от производителя, съответства на цената на производител (без фактурирания ДДС), както е определено в СНС 2008, 6.51 — 6.54 (т.е. франко цена земеделско стопанство).“,

с)	в заглавието на част В „(срв. Европейска система от сметки 95, от 3.69 до 3.73)“ се заменя със следното: „(вж. ЕСС 2010, 3.88 — 3.92)“,

т)

точка 2.089 се заменя със следното:

„2.089.

Междинното потребление представлява стойността на всички стоки и услуги, използвани като вложени ресурси в производствения процес, без дълготрайните активи, чието потребление се отчита като потребление на основен капитал. Съответните стоки и услуги са или трансформирани, или изразходвани в производствения процес (вж. ЕСС 2010, 3.88). В една подробна класификация по различни категории показатели междинното потребление показва взаимовръзката на селското стопанство с други отрасли на икономиката поради вложените ресурси. Междинното потребление също се използва като показател при изчисляването на интензивността на факторите (т. е. съотношението на два производствени фактора, например съотношението между междинното потребление и вложения труд).“,

у)

точка 2.090 се заменя със следното:

„2.090.

Междинното потребление изключва нови или съществуващи придобити дълготрайни активи, които са били произведени в икономиката или внесени: те се отчитат като GFCF (вж. 2.109 букви в) — е). Това се отнася и до позиции, които са неселскостопански дълготрайни активи, като сгради или други конструкции, машини и оборудване, както и селскостопански дълготрайни активи, като насаждения и продуктивни животни. По подобен начин придобиването на непроизведени активи, като земя, се изключва от междинното потребление. Нескъпоструващи инструменти за често извършвани операции, като триони, чукове, отвертки, гаечни ключове, ключове и други ръчни инструменти, малки уреди, като например джобни калкулатори, се отчитат като междинно потребление.“,

ф)

точка 2.094 се заменя със следното:

„2.094.

Търговията с животни, която е подобна на запасите от незавършено производство (такива като малки прасенца и яйца за мътене) и се осъществява между селскостопански единици, а също вносът на животни не се отчитат като междинно потребление (или като вид продукция) (вж. 2.066 — 2.070).“,

х)

точка 2.107.1 се заменя със следното:

„2.107.1

В съответствие с методиката от ЕСС 2010 стойността на косвено измерените услуги на финансовите посредници (FISIM), използвани в отрасъл „Селско стопанство“, следва да се отчитат като междинно потребление на отрасъл „Селско стопанство“ (ЕСС 2010, глава 14).“,

ц)

точка 2.108 се изменя, както следва:

буква а) се заменя със следното:

„а)

платения наем, директно или като компонент от договора за наем, за използването на нежилищни сгради и други капиталови активи (движими или недвижими), като наемане на машини и оборудване без работен персонал (вж. 1.23) или компютърен софтуер. Ако не може обаче да се направи разграничение между наемане на нежилищни сгради от местна селскостопанска ЕВД и наемане на земя, цялата позиция се отчита като наемане на земя в сметка „Доход“ на предприятието (вж. 3.082);“,

ii)

буква г) се заменя със следното:

„г)	покупка на услуги, свързани с проучване на пазара и рекламиране, разходи за обучение на персонала и други подобни услуги;“,

iii)

буква о) се заменя със следното:

„о)

плащания към обществени организации с цел получаване на лицензии или разрешения за извършване на търговски или професионални дейности, ако разрешенията са предмет на щателна проверка за регулаторни цели (освен ако таксите са непропорционални спрямо ползите от разглежданите услуги, вж. 3.048, буква д) и ЕСС 2010, 4.80, буква г);“,

iv)

буква п) се заменя със следното:

„п)	покупката на малки нескъпоструващи инструменти, работни дрехи, резервни части и дълготрайно оборудване, използвано за извършване на относително прости операции (ЕСС 2010, 3.89, буква е), точка 1) и СНС 2008, 6.225);“,

буква р) се заменя със следното:

„р)	такси за краткосрочни договори, лизинги и лицензи, отчетени като непроизведени активи; тук не се включва пряката покупка на подобни непроизведени активи.“,

ч)

точка 2.109 се изменя, както следва:

в буква б) последното изречение се заменя със следното:

„Въпреки това счита се, че работодателите се нуждаят от този вид услуги, за да привличат и задържат своите наети лица (за които те би трябвало да плащат сами), а не поради някаква необходимост, свързана с производствения процес (вж. СНС 2008, 7.51);“,

ii)

в буква е) първото изречение се заменя със следното:

„е)	покупки на услуги, свързани с придобиването на собственост върху земя, сгради, и други съществуващи дълготрайни средства за производство, такива като възнаграждения на посредници, адвокати, инспектори, инженери и др., както и такси за вписване в поземления регистър (вж. ЕСС 2010, 3.133).“,

ш)

в точка 2.111 последното изречение се заменя със следното:

„Цената на купувач включва също така транспортни такси, платени отделно от купувача за доставяне в изискваното време и на изискваното място; след приспадане на отстъпки за купуване на голямо количество стоки или такива без особено търсене от стандартните цени или такси; изключват се лихви или такси за услуги по кредитни договори; изключват се извънредни такси, начислени в резултат на забавяне на плащане в рамките на периода, определен към момента на покупката (ЕСС 2010, 3.06).“,

аа)	в заглавието на част Г „(вж. Европейска система от сметки 95, от 3.100 до 3.116)“ се заменя с: „(вж. ЕСС 2010, 3.122 — 3.157)“,

бб)

точка 2.115 се заменя със следното:

„2.115.

Бруто капиталообразуването обхваща:

—	GFCF (P.51g),

—	изменение на запасите (Р.52),

—	придобиване минус отписване на ценности (Р.53).“,

вв)

точка 2.117 се заменя със следното:

„2.117.

Бруто капиталообразуването се измерва бруто по отношение потреблението на основен капитал (P.51c).

Нето капиталообразуване (P.51n) се получава чрез приспадане на потреблението на основен капитал от бруто капиталообразуването. Потреблението на основен капитал е стойността на амортизацията на дълготрайните средства за производство в резултат на нормално износване и изхабяване в хода на производствения процес (вж. 3.099).“,

гг)	в раздел Г подзаглавието „1. GFCF“ се заменя със следното: „1. Бруто образуване на основен капитал (GFCF))“,

дд)

точка 2.118 се заменя със следното:

„2.118.

GFCF се състои от придобиването минус отписването на дълготрайни активи на резидентни производители за даден период плюс известно увеличение на стойността на непроизведени активи, реализирано от производствената дейност на производствени или институционални единици (ЕСС 2010, 3.125 — 3.129). Дълготрайните активи са произведени активи, използвани в производството за повече от една година (вж. ЕСС 2010, 3.124 и приложение 7.1).“,

ее)

точка 2.122 се заменя със следното:

„2.122

Определянето на GFCF по сектори или отрасли на икономиката се основава на критерия „собственост“ (придобиване, отписване), а не на критерия „използване на стоките“. Следва да се отбележи, че дълготрайните активи, придобити чрез финансов лизинг (но не тези, които са само под наем), се разглеждат като активи на лизингополучателя (ако той е производител), а не на лизингодателя, който притежава финансов актив, еквивалентен на условна претенция (вж. 2.109, буква г) и глава 15 на ЕСС 2010 за разликата между различните форми на наем на дълготрайни стоки) (1).“,

жж)	в точка 2.123 първото изречение се заменя със следното: „Прилагането на критерия „собственост“ зависи от статистическата система, на чиято основа GFCF се изчислява.“,

зз)

точка 2.124 се заменя със следното:

„2.124

Придобиванията на дълготрайни активи обхващат нови или съществуващи дълготрайни активи, които са придобити (закупени, придобити на бартерна основа, получени като капиталови трансфери в натура или придобити като финансов лизинг), дълготрайни активи, произведени и задържани за собствено използване от производителите, основни подобрения на дълготрайни активи и непроизведени материални активи, естествен прираст на селскостопанските активи (животни и насаждения) и разходи, свързани с трансфер на собственост върху непроизведени активи (вж. ЕСС 2010, 3.125, буква а).“,

ии)	точка 2.125 се заличава.

йй)	в точка 2.126 първото изречение се заменя със следното: „Закупуването или производството за собствена сметка на съвкупност от дълготрайни стоки, необходими за първоначалното разполагане, представлява образуване на основен капитал.“,

кк)

точка 2.129 се заменя със следното:

„2.129

ВСНС 2008 се уточнява, че подобренията, направени в дълготрайните активи, следва да се определят или от степента на промяната в характеристиките на дълготрайните активи — т. е. чрез основните промени в техния размер, форма, изпълнение, капацитет или очаквана дълготрайност — или от факта, че подобренията не са от видовете промени, които се наблюдават редовно в други дълготрайни активи от същия вид като част от обичайни програми за поддръжка и ремонт (вж. СНС 2008,10.43 и 10.46).“,

лл)

точка 2.130 се заменя със следното:

„2.130

Отписването на дълготрайни активи обхваща продажбата, унищожаването, бракуването или разрушаването на дълготрайни активи от собственика им или предаването им на бартерна основа или като капиталови трансфери в натура (вж. ЕСС 2010, 3.125, буква б) и 3.126). Това отписване обикновено следва да води до промяна на собствеността и има пряка икономическа цел (ето защо дълготрайните активи, които са унищожени, бракувани или разрушени от собственика си, за да не се използват икономически в бъдеще, не се включват в това отписване) (вж. СНС 2008, 10.38). Някои случаи на отписване обаче могат да остават в рамките на същата институционална единица, както е в случая на животните, които земеделският стопанин заколва и използва за храна в своето семейство.“,

мм)	в точка 2.134 второто изречение се заменя със следното: „Както е определено в балансите (вж. ЕСС 2010, 7.12 и 7.13), промяната в стойността на даден актив в периода между края и началото на отчетен период може да се опише, както следва:“,

нн)

в точка 2.136 първото тире се заменя със следното:

„—

промени в класификацията или структурата на дълготрайните активи: например промени в икономическото предназначение на земеделска земя, млекодайни животни, предназначени за производство на месо (вж. 2.149, бележка под линия 2), или селскостопански сгради, които са били преоборудвани за частна или друга стопанска употреба.“,

оо)

точка 2.138 се заменя със следното:

„2.138.

В ЕСС 2010 се разграничават няколко елементи, които трябва да се отчетат като GFCF (вж. ЕСС 2010, 3.127):

—

жилища;

—	други сгради и конструкции, тук се включват основни подобрения върху земите;

—	машини и оборудване, като например кораби, коли и компютри;

—	оръжейни системи;

—	отглеждани биологични ресурси, напр. дървесни насаждения и животни;

—	разходи за прехвърляне на собствеността върху непроизведени активи, като земя, договори, лизинги и лицензи;

—	научноизследователска и развойна дейност, включително производството на свободно налична научноизследователска и развойна дейност;

—	проучване и оценка на полезни изкопаеми;

—	компютърен софтуер и бази данни;

—	оригинали на развлекателни, литературни или художествени творби;

—	други права върху интелектуална собственост.“,

пп)

точка 2.139 се заменя със следното:

„2.139

За ИССС се прави разграничение между следните видове елементи на GFCF:

—	масиви, в които се отглеждат многогодишни растения;

—	животните като дълготраен актив;

—

дълготрайни активи, различни от селскостопанските активи:

—	машини и други средства за производство,

—	транспортно оборудване,

—	селскостопански сгради (нежилищни),

—	други конструкции, с изключение на подобрения върху земите (други сгради и конструкции и др.),

—	други (компютърен софтуер и др.);

—	основни подобрения върху земите;

—	разходи по прехвърляне на собственост върху непроизведени активи, като земя и права за производство;

—	научноизследователска и развойна дейност, обхващаща научните изследвания и разработването от специализирани единици и научноизследователската и развойната дейност за собствено производство.“,

рр)

буква й) се заменя със следното:

„й)	— масиви, в които се отглеждат многогодишни растения“,

сс)

точка 2.141 се заменя със следното:

„2.141.

Съгласно ЕСС 2010 (3.125) GFCF при насажденията съответства на стойността на придобиване минус отписване на природни активи за производство на многогодишни растения (напр. овощни дървета), които са достигнали зрялост, плюс естествения прираст на животни и насаждения, докато достигнат зрялост (т.е. даване на продукт), през съответния отчетен период.“,

тт)

точка 2.144 се заменя със следното:

„2.144.

Отписване на насаждения (отчетено като отрицателно GFCF) може да се извърши по два начина: това може да бъде продажби на трайни насаждения на други (селскостопански) единици, като в този случай само разходите, свързани с прехвърлянето на собственост, са вписани в ИССС. Другата възможност е насажденията да са отсечени. В този случай обаче съгласно общото определение за отписването отсечените насаждения трябва да имат пряка стопанска употреба; с други думи, изисква се равностойността им под формата на стоки и услуги (като продажбата им на предприятие, специализирано в продажбата на дървен материал (1)). В този втори случай отписването на насажденията, което трябва да бъде отчетено като отрицателно GFCF, трябва да представлява малка сума.“,

уу)

точка 2.148 се заменя със следното:

„2.148.

Дейностите с отглеждани активи, т.е. насаждения, се отчитат или като продажби от предприятия, специализирани в подобен род селскостопанска работа по договор (при подготовка на почвата, доставка на машини, растения, труд и др.), или като продукция на дълготрайните средства за производство, които са произведени за собствена сметка (вж. 1.75).“,

фф)

точка 2.151 се заменя със следното:

„2.151

Измерването на GFCF за животните представлява само един елемент от промяната в стойността на активите. Всъщност GFCF за животните може да бъде измерено само чрез промяна в броя на животните, оценявани по средната цена за календарна година за всяка категория животни (количествен метод), ако са изпълнени следните три условия:

—	няма номинални печалби или загуби на холдинга (т.е. постоянна тенденция при цените и броя на животните),

—	няма други промени в обема (т.е. загуби от природни бедствия, както и промени в класификацията и др.).

Друг метод за изчисляване (пряк метод) е измерването на входящите и изходящите потоци за всяка категория животни по съответните цени: освен придобиването и отписването този метод трябва да отчита постъпленията (по-специално ражданията) и изтеглянията от холдингите.“,

хх)	в точка 2.152 се добавя следното изречение в края на точката: „Това е отклонение от ЕСС 2010.“,

цц)

точка 2.153 се заменя със следното:

„2.153.

В СНС теоретически потреблението на основен капитал трябва да се изчислява за животните (*4). В действителност потреблението на основен капитал за животните съответства на измерване на очакваното спадане на продуктивността на животните, когато се използват за производствени цели, намаление, което на свой ред се отразява на актуализираната стойност на бъдещия доход от тези животни. Същевременно предвид практическите трудности при изчисляване на потреблението на основен капитал (определянето на параметрите за изчисление е много сложно, вж. 3.105 и 3.106) за продуктивните животни не трябва да се изчислява потребление на основен капитал.

(*4) За разлика от ЕСС 2010 (3.140) съгласно СНС 2008 (10.94) потреблението на основен капитал трябва да се изчислява за животните.“,"

чч)

буква л) се заменя със следното:

„л)	дълготрайни активи, различни от селскостопанските активи“,

шш)

точка 2.162 се заменя със следното:

„2.162.

Дълготрайните активи, различни от селскостопанските активи (насаждения и животни), съдържат следните елементи:

—	машини и други средства за производство,

—	транспортно оборудване,

—	селскостопански сгради (нежилищни),

—	други (други сгради и конструкции, компютърен софтуер и др.),“,

щщ)

буква м) се заменя със следното:

„м)	Основните подобрения върху земите“,

ааа)

точка 2.166 се заменя със следното:

„2.166.

Основните подобрения при непроизведените материални активи се отнасят основно до подобрения на земята (повишаване на качеството на земята и постигане на по-високи добиви чрез напояване, дренаж, мерки за предотвратяване на наводнения и др.) и трябва да се третират като всяко друго GFCF (ЕСС 2010, 3.128).“,

ббб)	в точка 2.167 последното изречение се заменя със следното: „Това касае по-специално разходите за инфраструктурни дейности, като разчистване, заравняване, дрениране, напояване и консолидиране (вж. ЕСС 2010, 3.128 и СНС 2008, 10.79 — 10.81).“,

ввв)

добавя се следната точка 2.168.1:

„о) Научноизследователска и развойна дейност

2.168.1

Научноизследователската и развойната дейност е размерът на разходите за творческа дейност, извършвана системно с цел повишаване на познанията и оползотворяване на тези познания за целите на разработване на нови приложения. Освен когато този размер може достатъчно обосновано да се изчисли, по правило той се равнява на сбора на разходите, включително тези за неуспешната научноизследователска и развойна дейност (вж. ЕСС 2010, приложение 7.1).“,

ггг)

точка 2.169 се изменя, както следва:

буква а) се заменя със следното:

„а)

малки инструменти, работни дрехи, резервни части и оборудване дори ако тези стоки имат полезен живот повече от една година; тъй като тези стоки се подновяват регулярно и с оглед на изискванията на фирменото счетоводство, тези покупки на стоки се разглеждат като междинно потребление (вж. 2.105 и 2.106);“,

ii)

буква в) се заменя със следното:

„в)	услуги, свързани с рекламиране, проучване на пазара и др. Покупката на тези услуги се включва в междинното потребление (вж. 2.108, буква г);“,

ддд)

в точка 2.176 последното изречение се заменя със следното:

„Като друг вариант стойността на постъпленията от незавършеното производство може да се пресметне с помощта на стойността на производствените разходи, увеличени с очаквания опериращ излишък или (разчетен) смесен доход (вж. ЕСС 2010, 3.47 и 3.48).“,

еее)	в точка 2.178 последното изречение се заменя със следното: „Съществуването на този проблем, който е специфичен за селското стопанство, е отчетено в ЕСС 2010 (вж. 3.153, буква в).“,

жжж)

точка 2.186 се заменя със следното:

„2.186.

Друг метод за оценка на запасите от сезонни продукти е разглеждането на ценовите тенденции на складираните стоки. Цената на стока може да се промени по време на съхранението в резултат на най-малко три причини (СНС 2008, 6.143):

—	производственият процес трае достатъчно дълго, така че значително преди доставката към извършената работа се прилагат норми на дисконтиране,

—	физическите качества на стоката с времето могат да се подобрят или влошат,

—	може да има сезонни фактори, които влияят на търсенето или предлагането, и поради това водят до редовни и предсказуеми промени в нейната цена през годината, дори и нейните физически качества да не се променят“,

ззз)

точка 2.187 се заменя със следното:

„2.187.

Разликата между цената, по която продуктите са заприходени в запасите, и цената, по която се изписват, трябва да отразява допълнителната стойност на продукцията, формирана по време на съхранението (СНС 2008, 6.143), тъй като продуктите, изписани от склад няколко месеца след прибиране на реколтата, са различни в икономическо отношение от тези, която са били складирани. Този вид увеличение на стойността на продуктите не трябва да се счита за номинална печалба на холдинга.“;

(6)

раздел III се изменя, както следва:

а)

точка 3.009 се заменя със следното:

„3.009.

Брутната работна заплата и фактическите осигурителни вноски (за сметка на работодателите) се отчитат в периода на извършване на работата, въпреки че премиите и другите извънредни плащания се отчитат в момента, в който трябва да се изплатят (вж. ЕСС 2010, 4.12).“,

б)

точка 3.010 се заменя със следното:

„3.010.

Данъците върху производството се отчитат, когато се извършват дейностите, операциите или настъпват други събития, които пораждат данъчни задължения (вж. ЕСС 2010, 4.26). По същия начин субсидиите върху производството се отчитат, когато се извърши операцията или друго събитие (производство, продажба, внос и др.), за които се отнася съответната субсидия (вж. ЕСС 2010, 4.39).“,

в)

точка 3.011 се заменя със следното:

„3.011.

Лихвите се отчитат през отчетния период, в който се дължат, независимо от това дали действително са платени (вж. ЕСС 2010, 4.50 и следващите точки). Това се прави постоянно за размера на съответния капитал. Рентата също се отчита за периода, в който се дължи (вж. ЕСС 2010, 4.75).“,

г)

точка 3.012 се заменя със следното:

„3.012.

Капиталовите трансфери (инвестиционни субсидии или други трансфери) се отчитат в момента, в който плащането е дължимо (или за трансферите в натура, когато собствеността върху актива е прехвърлена или, когато дългът е анулиран) (вж. ЕСС 2010, 4.162 и 4.163).“,

д)	в заглавието на част В „(срв. Европейска система от сметки 95, от 4.02 до 4.13)“ се заменя със следното: „(вж. ЕСС 2010, 4.02 — 4.13)“,

е)	в точка 3.015 първото изречение се заменя със следното: „Компенсацията на наетите лица се определя като общото възнаграждение, в брой или в натура, което се изплаща от работодателя на наетото лице срещу работа, извършена от наетото лице през даден отчетен период (вж. ЕСС 2010, 4.02).“,

ж)

в точка 3.018 буква в) се заменя със следното:

„в)

стоки и услуги, закупени от работодатели, при условие че тези покупки отговарят на определението за възнаграждение в натура (т. е. когато те не представляват междинно потребление). В частност транспортът на наетите лица между местоработата и дома им представлява част от възнаграждението им в натура, освен ако пътуването е в работното време на наетото лице. Тази категория включва закупените услуги по настаняване, детските ясли и др. (вж. ЕСС 2010, 4.05).“,

з)	в точка 3.020 последното изречение се заменя със следното: „Всички тези позиции се отчитат като междинно потребление на работодателите (вж. ЕСС 2010, 4.07).“,

и)

точка 3.023 се заменя със следното:

„3.023.

Условните осигурителни вноски за сметка на работодателите представляват насрещен запис на другите социалноосигурителни плащания, които работодателите плащат директно на наетите от тях понастоящем или в миналото лица и други лица с такива права без намесата на застрахователно дружество или автономен пенсионен фонд (*5) (вж. ЕСС 2010, 4.10). Тези вноски се записват в периода на извършване на работата (в случай че те са насрещен запис на задължителните социални плащания) или когато се извършват плащанията (ако те са част от доброволните социални плащания). Условните осигурителни вноски за сметка на работодателите се разделят на две категории: а) условни пенсионни вноски за сметка на работодателите и б) условни осигурителни вноски за сметка на работодателите, различни от пенсионните вноски (ЕСС 2010, 4.10 и 4.97).

(*5) Те отговарят по-специално на работните заплати, които работодателите продължават да заплащат временно на своите наети лица в случай на заболяване, майчинство, трудова злополука, инвалидност или съкращение, доколкото всяка една от тези суми може да се разграничи от останалите.“,"

й)	в заглавието на част Г. „(срв. Европейска система от сметки 95, от 4.14 до 4.29)“ се заменя със следното: „(вж. ЕСС 2010, 4.14 — 4.29)“,

к)	в точка 3.025 последното изречение се заменя със следното: „Тези данъци се заплащат независимо от това дали е отчетена печалба (вж. ЕСС 2010, 4.14).“,

л)

точка 3.026 се заменя със следното:

„3.026.

Данъците върху производството и вноса се разделят на:

—

данъци върху продуктите (D.21):

—	данъци от рода на ДДС (D.211),

—	данъци и мита върху вноса без ДДС (D.212) и

—	данъци върху продуктите без ДДС и без данъците върху вноса (D.214);

—	други данъци върху производството (D.29).“,

м)

в точка 3.027 последното изречение се заменя със следното:

„3.027.

Те могат да са определена парична сума за единица стока или услуга или да са изчислени като определен процент от цената за единица или стойността на стоката или услугата (вж. ЕСС 2010, 4.16).“,

н)	в точка 3.028 първото изречение се заменя със следното: „Данъците от рода на ДДС са данъци върху стоки или услуги, които се събират поетапно от предприятията и в крайна сметка се поемат изцяло от крайните купувачи (вж. ЕСС 2010, 4.17).“,

о)

точка 3.029 се заменя със следното:

„3.029

Данъците и митата върху вноса без ДДС се състоят от задължителни плащания без ДДС, наложени от сектор „Държавно управление“ или от институциите на Европейския съюз върху внесени стоки, за да могат те да бъдат допуснати до свободно обращение на икономическата територия, и върху услугите, предоставяни на резидентни единици от нерезидентни единици (вж. ЕСС 2010, 4.18).“,

п)	в точка 3.030 първото изречение се заменя със следното: „Те включват вносните мита и други данъци, като налози върху вносните селскостопански продукти, парични компенсаторни суми върху вноса, акцизи и др.“,

р)

точка 3.031 се заменя със следното:

„3.031.

Данъците върху продуктите без ДДС и без данъците върху вноса се състоят от данъци върху стоки и услуги, произведени от резидентни предприятия и които стават дължими в резултат на производството, износа, продажбата, трансфера, лизинга или доставката на такива стоки или услуги, или в резултат на тяхното използване за собствено крайно потребление или собствено капиталообразуване (вж. ЕСС 2010, 4.19 и 4.20).“,

с)

в точка 3.035 първото изречение се заменя със следното:

„Описанието в ЕСС 2010 (4.17) касае стандартната система на ДДС, при която на всяко предприятие се разрешава да удържа от дължимата сума на ДДС за продажбите си размера на данъка, която то е заплатило по покупките за междинни вложени ресурси или за средства за производство.“,

т)	в точка 3.038 първото изречение се заменя със следното: „Разпоредбите на ЕСС 2010, 4.17 предвиждат единен метод за отчитане на ДДС.“,

у)

точка 3.044 се заменя със следното:

„3.044.

Другите данъци върху производството включват всички данъци, с които предприятията се облагат в резултат на участието им в производствената дейност, независимо от количеството или стойността на произвежданите или продаваните стоки и услуги (вж. ЕСС 2010, 4.22). Те могат да бъдат дължими върху земята, дълготрайните активи или работната сила, наета в производствения процес, или върху някои дейности или операции.“,

ф)

в точка 3.050 буква б) се заменя със следното:

„б)	глобите, санкциите и разходите във връзка със събирането и възстановяването не следва да се отчитат заедно с данъците, с които са свързани, освен ако е невъзможно да се разграничат от тях (вж. ЕСС 2010, 4.133);“,

х)	в заглавието на част Д „(срв. Европейска система от сметки 95, от 4.30 до 4.40)“ се заменя със следното: „(вж. ЕСС 2010, 4.30 — 4.40)“,

ц)	в точка 3.051 последното изречение се заменя със следното: „По правило субсидиите върху продуктите не се записват в непазарната продукция (Р.13) (вж. ЕСС 2010, 4.30).“,

ч)

точка 3.052 се заменя със следното:

„3.052

Субсидиите се класифицират като:

—

субсидии върху продуктите (D.31):

—	субсидии за вноса (D.311),

—	други субсидии върху продуктите (D.319) и

—	други субсидии върху производство (D.39).“,

ш)	в точка 3.053 последното изречение се заменя със следното: „По правило субсидиите върху продуктите се отнасят единствено за пазарната продукция (P.11) или за продукцията за собствено крайно използване (Р.12) (вж. ЕСС 2010, 4.33).“,

щ)

в точка 3.054 последното изречение се заменя със следното:

„Те могат да включват загуби, понесени по целенасочена държавна политика от държавни търговски организации, чиято функция е закупуването на продукти от нерезидентни лица и последващата им продажба на резиденти на по-ниски цени (вж. ЕСС 2010, 4.34).“,

аа)

точка 3.058 се заменя със следното:

„3.058

Другите субсидии върху производството се състоят от субсидии, различни от субсидиите върху продуктите, които резидентните производствени единици могат да получават, поради това че извършват производствена дейност. За своята непазарна продукция другите непазарни производители могат да получават други субсидии върху производството само ако тези плащания от сектор „Държавно управление“ зависят от общи разпоредби, приложими както за пазарните, така и за непазарните производители (вж. ЕСС 2010, 4.36). В ЕСС 2010 се посочват четири други субсидии върху производството (вж. ЕСС 2010, 4.37): субсидии за работна заплата или работна сила, субсидии за намаляване на замърсяването, субсидии за лихвени облекчения и компенсиране над нивото на ДДС. Тези плащания са свързани главно с поемането на производствените разходи или с подкрепата за промяна в метода на производство.“,

бб)

в точка 3.064, във второто тире първото изречение се заменя със следното:

„—	субсидии за лихвени облекчения (ЕСС 2010, 4.37, буква в) в полза на резидентни производствени единици дори когато са предназначени за насърчаване на капиталообразуването (*6).

(*6) Въпреки всичко, когато дадена субсидия е предназначена да финансира както погасяването на дълга, така и плащането на лихвата по него, и когато не е възможно тя да бъде разпределена по двата елемента, цялата субсидия се разглежда като инвестиционна субсидия.“,"

вв)

точка 3.067 се изменя, както следва:

във второто тире първите две изречения се заменят със следното:

„—

текущи трансфери за селскостопанските производствени единици от посредник, регулиращ пазара. Те следва да бъдат отчетени като компоненти за продукцията от продукта, за който е извършен трансферът, доколкото посредникът, регулиращ пазара, участва само в изкупуването, продажбата и съхранението на стоките.“,

ii)

в петото тире второто и третото изречение се заменят със следното:

„Без оглед на това дали са в брой или в натура, те следва да водят до съизмеримо изменение на финансовите или нефинансовите активи, посочени в балансите на едната или на двете страни по операцията (вж. ЕСС 2010, 4.145). Капиталовите трансфери обхващат данъците върху капитала, инвестиционните субсидии и другите капиталови трансфери (вж. ЕСС 2010, 4.147).“,

гг)

буква г) се заменя със следното:

„г)	Посредници, регулиращи пазара“,

дд)

точка 3.068 се заменя със следното:

„При разбивката на икономиката посредниците, регулиращи пазара, се отнасят:

а)

ако участват изключително в изкупуването, продажбата или съхранението на стоки:

i)	по отрасли — към търговията; по правило тази дейност се счита продукция на нефинансовите пазарни услуги,

ii)	по сектори — към нефинансовите корпоративни предприятия и квазикорпорациите, ако тези посредници, регулиращи пазара, се считат за институционални единици по смисъла на ЕСС 2010, а ако не са такива — към сектора, към който принадлежи по-голямата единица;

б)

ако участват изключително в изплащането на субсидии:

i)	по отрасли — към отраслите на непазарната продукция на сектор „Държавно управление“, тъй като само той (освен институциите на Европейския съюз) може да отпуска субсидии съгласно правилата на ЕСС 2010,

ii)	по сектори — към сектор „Държавно управление“ (вж. предходното тире);

в)

ако участват в изкупуването, продажбата и съхранението на стоки и изплащането на субсидии:

i)	по отрасли – към браншовата търговия, по отношение на производствените им единици (от типа местни ЕВД), които купуват, продават или съхраняват стоките, и към отраслите на непазарната продукция на сектор „Държавно управление“, заедно с производствените му единици,

ii)	по сектори — към сектор „Държавно управление“, тъй като само той може да отпуска субсидии. Отнасянето към друг сектор би означавало, че субсидиите, изплатени от посредниците, регулиращи пазара, не представляват повече субсидии по смисъла на ЕСС 2010.“,

ее)

в точка 3.069 второто изречение се заменя със следния текст:

„По-конкретно, ако посредниците, регулиращи пазара, са отнесени към сектор „Държавно управление“, субсидиите, отпускани на посредниците във връзка с процесите на регулиране на пазара (изкупуване, съхранение и препродажба), се появяват като „Използване“, но също и като „Ресурси“ в сектор „Държавно управление.“,

жж)	в заглавието на част Е „(срв. Европейска система от сметки 95, от 4.41 до 4.76)“ се заменя със следното: „(вж. ЕСС 2010, 4.41 — 4.76)“,

зз)

точка 3.070 се заменя със следното:

„3.070.

Доходът от собственост е доход, който собственикът на финансов или непроизводствен материален актив получава в замяна на предоставени средства или материален непроизводствен актив на разположение на друга институционална единица (вж. ЕСС 2010, 4.41).“,

ии)

точка 3.071 се заменя със следното:

„3.071.

Съгласно ЕСС 2010 доходът от собственост се класифицира по следния начин:

—	лихви (D.41),

—	разпределен доход на корпоративните предприятия (дивиденти и доход на квазикорпорациите, разпределен на собствениците им) (D.42),

—	реинвестирана печалба от преки чуждестранни инвестиции (D.43),

—	друг доход от инвестиции (D.44): доход от инвестиции за разпределяне на притежателите на застрахователни полици (D.441), доход от инвестиции за изплащане във връзка с пенсионни права (D.442), доход от инвестиции за разпределяне на притежателите на дялове в колективни инвестиционни фондове (D.443),

—	рента (D.45).“,

йй)

точка 3.073 се заменя със следното:

„3.073.

Само три вида доход от собственост могат да са от значение за ИССС:

—	лихви (D.41), рента (D.45) и доход от инвестиции за разпределяне на притежателите на застрахователни полици (D.441).“,

кк)	подзаглавие „2. Лихви“ се заменя със следното: „2. Лихви (ЕСС 2010, 4.42 — 4.52)“,

лл)

точка 3.077 се заменя със следното:

„Лихвите за получаване във връзка със селскостопанските дейности на единици, които принадлежат към корпоративни селскостопански предприятия, следва също да се отчитат. Лихвите за получаване от отделните предприятия се изключват от оценката на предприемаческия доход на селскостопанския отрасъл, тъй като е установено, че голяма част от лихвоносните активи не е свързана със селскостопанската дейност на единиците и е много трудно разграничаването на семейните активи от тези, използвани в производството (*7).

(*7) Лихвите за получаване съответстват на „Други сметки за получаване“ (F.8) във финансовата сметка.“,"

мм)	в точка 3.079 последното изречение се заменя със следното: „Разходите се считат за възнаграждение за услугите, предоставяни от финансовите посредници на техните клиенти, а не като плащане на лихви (вж. 2.107.1 и 2.108, буква и); (ЕСС 2010, 4.51).“,

нн)	подзаглавие „3. Аренда (на земя и подземни залежи)“ се заменя със следното: „3. Рента (на земя и подпочвени активи) (ЕСС 2010, 4.72 — 4.76)“,

оо)	в точка 3.080 първото изречение се заменя със следното: „Рентата съответства на извършените плащания в полза на собственика на непроизведените материални активи (земя и подпочвени активи) в замяна на предоставянето на тези активи на други единици.“,

пп)	в точка 3.082 последното изречение се заменя със следното: „Това правило представлява адаптирана версия на препоръката на ЕСС (вж. ЕСС 2010, 4.73) (2).“,

рр)	подзаглавие „4. Доходи от собственост“ се заменя със следното: „4. Доход от инвестиции за разпределяне на притежателите на застрахователни полици (не е обхванат от ИССС)“,

сс)	в точка 3.086 първото изречение се заменя със следното: „Доходът от инвестиции за разпределяне на притежателите на застрахователни полици съответства на общите първични доходи, получени от инвестирането на застрахователни технически резерви и пенсионни фондове (вж. ЕСС 2010, 4.68).“,

тт)	в точка 3.087 първото изречение се заменя със следното: „Доходът от инвестиции за разпределяне на притежателите на застрахователни полици не е обхванат от ИССС.“,

уу)	в заглавието на част Ж „(срв. Европейска система от сметки 95, от 4.145 до 4.167)“ се заменя със следното: „(вж. ЕСС 2010, 4.145 — 4.167)“,

фф)

точка 3.089 се заменя със следното:

„3.089.

Инвестиционните субсидии са капиталови трансфери в брой или в натура, извършвани от сектор „Държавно управление“ или от сектор „Останал свят“ към други резидентни или нерезидентни институционални единици, за финансиране изцяло или частично на разходите им за придобиване на дълготрайни средства за производство (вж. ЕСС 2010, 4.152). Инвестиционните субсидии от сектор „Останал свят“ включват субсидиите, пряко отпуснати от институциите на Европейския съюз чрез Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР).“,

хх)	в точка 3.091 първото изречение се заменя със следното: „Най-съществените видове други субсидии, отпускани от ЕФГЗ, ЕЗФРСР, и инвестиционните субсидии за селското стопанство са:“,

цц)

точка 3.092 се заменя със следното:

„3.092.

Инвестиционните субсидии в брой се записват в момента, в който стават дължими. Инвестиционните субсидии в натура се записват при прехвърлянето на собствеността върху актива (ЕСС 2010, 4.162).“,

чч)

точка 3.093 се заменя със следното:

„3.093.

Другите капиталови трансфери включват трансферите, различни от инвестиционни субсидии и данъци върху капитала, които сами по себе си не преразпределят доход, но преразпределят спестявания или богатство между различни сектори или подсектори на икономиката или сектор „Останал свят“. Те могат да се извършват в брой или в натура (случаите на поемане или анулиране на дълг) и представляват доброволни трансфери на богатство (ЕСС 2010, 4.164).“,

шш)	в точка 3.095 последното изречение се заменя със следното: „Те също включват трансферите от сектор „Държавно управление“ за покриване на загуби, натрупани в продължение на няколко финансови години, или извънредни загуби по причини извън контрола на предприятието (вж. ЕСС 2010, 4.165).“,

щщ)

точка 3.096 се заменя със следното:

„3.096

В селското стопанство другите капиталови трансфери включват:

—	субсидии за окончателно преустановяване на отглеждането на овощни градини или лозя,

—	субсидии за преустановяване или намаляване на производството на мляко (доколкото те по някакъв начин пряко или косвено засягат стойността на квотите),

—	компенсации за извънредни загуби и загуби поради катастрофални събития на дълготрайните средства за производство, използвани в производството на селскостопански стоки (например животни и оборудване) (вж. 2.045 и 3.067),

—	начални субсидии за млади земеделски стопани с цел, различна от финансиране придобиването на активи,

—	субсидии, за да се компенсира намаляването на стойността на активите или за да се намалят дълговете,

—

плащания на големи суми като компенсации за щети или наранявания, които не са покрити от застрахователни полици (с изключение на плащанията от сектор „Държавно управление“ или от сектор „Останал свят“, описани в ЕСС 2010, точка 4.165, буква а), по силата на съдебни решения или уредени по извънсъдебен ред, например компенсация за щети, причинени от големи експлозии, нефтени разливи и др. (ЕСС 2010, 4.165, буква з).“,

ааа)	в заглавието на част З „(срв. Европейска система от сметки 95, от 6.02 до 6.05)“ се заменя със следното: „(вж. ЕСС 2010, 3.139 — 3.145)“,

ббб)

в точка 3.106 последното изречение се заменя със следното:

„Разглеждането по този начин гарантира съвместимостта между ИССС и ЕСС 2010 (вж. ЕСС 2010, 3.140) и микроикономическите сметки в мрежата от счетоводни данни за селското стопанство, и показва необходимостта от разграничаване на животните, които имат характера на дълготрайни средства за производство, от тези с характера на запаси.“;

7)	в раздел IV, в точка 4.06 първото изречение се заменя със следното: „Описание на това какво включва и изключва понятието „общо отработени часове“ може да се намери в ЕСС 2010 (11.27 и 11.28).“;

раздел V се изменя, както следва:

а)

в точка 5.03 таблицата се заменя със следното:

„Сметка „Производство“			Сметка „Формиране на дохода“			Сметка „Предприемачески доход“
P.1		Продукция	B.1n		Нетна добавена стойност	B.2n B.3n		Нетен опериращ излишък/нетен смесен доход
P.2	–	Междинно потребление	D.1	–	Компенсация на наетите лица	D.41	+	Лихви за получаване (*8)
P.51c	–	Потребление на основен капитал	D.29	–	Други данъци върху производството	D.41	–	Дължими лихви
			D.39	+	Други субсидии върху производството	D.45	–	Платена рента
B.1n	=	Нетна добавена стойност	B.2n B.3n	=	Нетен опериращ излишък/нетен смесен доход	B.4n	=	Нетен предприемачески доход
D.29	–	Други данъци върху производството
D.39	+	Други субсидии върху производството
	=	Нетна добавена стойност по фактор цена/фактор доход

б)

точка 5.16 се заменя със следното:

„5.16

За анализ на дългосрочните тенденции индексите и темповете на изменение на показателите за дохода в Европейския съюз се изчисляват на основата на агрегатите на ЕС, изразени в евро по фиксирани валутни курсове: за стойностите в реално изражение (т. е. след приспадане на ефекта на средното нарастване на цените) използваните дефлатори са също на фиксирана годишна база.“;

раздел VI се изменя, както следва:

а)	в заглавието на част А „(срв. Европейска система от сметки 95, глава 10)“ се заменя със следното: „(вж. ЕСС 2010, глава 10)“,

б)	в точка 6.01 второто изречение се заменя със следния текст: „В ЕСС 2010 (10.13 — 10.23) е показано ясно, че компонентът за цените следва да включва само промените, свързани с цените, и че всички други промени се включват в компонента за обема.“,

в)	в точка 6.02 последното изречение се заменя със следното: „Другата важна за ИССС разлика в качеството е при промяна в продажбата на продукта на пазари с различни цени, например на вътрешния и външния, за промишлени нужди и за индивидуално потребление (вж. ЕСС 2010, 10.13 — 10.18).“,

г)	в точка 6.04 последното изречение се заменя със следното: „В този случай ЕСС 2010 (10.32) препоръчва дефлиране на стойността за текущата година с подходящ ценови индекс за оценка на промените в обема (ЕСС 2010, 10.01).“,

д)	в точка 6.06 последното изречение се заменя със следното: „Това означава, че всяка промяна в стойността на даден поток трябва да бъде отнесена или към промяна в цената, или към промяна в обема, или да бъде разглеждана като съчетание от двете (вж. ЕСС 2010, 10.12).“,

е)	точка 6.08 се заличава,

ж)	в точка 6.09 първото изречение се заменя със следното: „В съответствие с ЕСС 2010 (10.20) в ИССС измененията в обема на производството се измерват с индексите от типа на Ласпер, а измененията в цените — с индексите от типа на Пааше.“,

з)

точка 6.13 се заменя със следното:

„6.13.

Годината, използвана за подаване и представяне на данните по постоянни цени може да бъде различна от базовата година; тя се нарича референтна година. В динамичните редове на индексите референтната година е тази, за която се приема стойност, равна на 100.“,

и)

точка 6.14 се заменя със следното:

„6.14.

Динамичните редове на индексите за обем в цените на референтна година се получават чрез подреждане във верига на индексите, изчислени в цените на предходната година (ЕСС 2010, 10.20).“,

й)

точка 6.16 се заменя със следното:

„6.16.

Пример:

Нека разгледаме два еднородни елементарни продукта А и Б. Динамичните редове по-долу са изготвени на основата на ценовата структура за предходната година:

	n P n	n – n + 1 Индекс за обем	n + 1 P n	n – n + 1 Ценови индекс	n + 1P n + 1	n + 1– n + 2 Индекс за обем	n + 2P n + 1	n + 2 – n + 1 Ценови индекс	n + 2 P n + 2
A	100	105,0	105	110,0	115	102,0	117	108,0	126
Б	300	110,0	330	95,0	314	90,0	283	105,0	297
Общо	400	108,8	435	98,6	429	93,2	400	105,8	423

Индексът за обема и ценовият индекс за съвкупността (А + Б) зависи от теглото на всеки продукт — А и Б.

Ако тези динамични редове са представени по отношение на фиксирана референтна година (например година n), единственият начин да се запазят същите индекси за обем n/n-1 e да се подредят във верига поотделно. По този начин се получават следните динамични редове (базата е равна на 100 през година n):

	n	n + 1	n + 2
A	100	105,0	107,1
Б	100	110,0	99,0
Общо	100	108,8	101,4

(101,4 = 108,8 * 93,2/100)

Стойностите по постоянни цени, изразени по отношение на референтната година n, са:

	n	n + 1	n + 2
A	100	105	107,1
Б	300	330	297,0
Общо	400	435	405,6

(405,6 = 400 * 101,4/100)

Вследствие на това сметката вече не е адитивна. Прибавянето на стойностите по постоянни цени за А и Б дава следните динамични редове:

	n	n + 1	n + 2
A + Б	400	435	404,1

Освен за годината след референтната година референтните динамични редове не са адитивни.“,

к)

в точка 6.17 първото изречение се заменя със следното:

„Съгласно ЕСС 2010 (10.23) данните за адитивните постоянни цени се публикуват без корекции (*9).

(*9) Това не изключва възможността да съществуват обстоятелства, при които съставящите лица да смятат, че е за предпочитане да се отстранят несъответствията, за да се подобри цялостната съгласуваност на данните.“,"

л)	в точка 4 от раздел Б заглавието се заменя със следното: „4. Изчисляване на добавената стойност по фиксирани годишни цени“,

м)	в точка 6.18 последното изречение се заменя със следното: „Теоретично правилният метод за изчисляване на добавената стойност по фиксирани годишни цени е да се извърши „двойно дефлиране“ (вж. ЕСС 2010, 10.31 — 10.32).“,

н)

точка 6.20 се заменя със следното:

„6.20.

Пример:

Динамичните редове на текущите стойности и стойностите в цените от предходната година (обемите) по отношение на продукцията и междинното потребление са съставени по-долу:

	n P n	n + 1 P n	n + 1 P n + 1	n + 2 P n + 1	n + 2 P n + 2
Продукция	150	160	170	180	200
Междинно потребление	40	30	35	40	45

Добавената стойност, изразена в обем, се получава, като обемът на междинното потребление се извади от обема на продукцията. Получават се следните динамични редове:

	n P n	n + 1 P n	n + 1 P n + 1	n + 2 P n + 1	n + 2 P n + 2
Брутна добавена стойност	110	130	135	140	155

По този начин се получават следните индекси за обем в цените от предходната година:

	n + 1	n + 2
Брутна добавена стойност	118,2	103,7

(118,2 = 130/110 * 100) (103,7 = 140/135 * 100)

Брутната добавена стойност за конкретна година по цени от година n (фиксирани годишни цени) се получава, като се умножи текущата стойност за година n по верижния индекс за обем.

VA n + 1 (в цени за година n) = 110 * 1,182 = 130

VA n + 2 (в цени за година n) = 110 * 1,182 * 1,037 = 135“.

(*1) Европейска система от национални и регионални сметки — ЕСС 2010, Люксембург 2013.“;

(*3) Тези малки единици, произвеждащи за собствено потребление, а не за продажба, извършват селскостопански дейности, без да са икономически зависими от тях.“,

(*4) За разлика от ЕСС 2010 (3.140) съгласно СНС 2008 (10.94) потреблението на основен капитал трябва да се изчислява за животните.“,

(*7) Лихвите за получаване съответстват на „Други сметки за получаване“ (F.8) във финансовата сметка.“,

(*8) Само получените лихви от селскостопанските единици, които са под формата на дружества.“;