1.   Съюзът разполага с институционална рамка, която има за цел да насърчава неговите ценности, да преследва неговите цели, да служи на неговите интереси, на интересите на неговите граждани и на тези на държавите-членки, както и да осигурява съгласуваност, ефикасност и последователност на неговите политики и дейности.

Институциите на Съюза са:

2.   Всяка институция действа в кръга на правомощията, които са ѝ предоставени с Договорите, в съответствие с процедурите, условията и целите, предвидени в тях. Институциите осъществяват лоялно сътрудничество помежду си.

3.   Разпоредбите относно Европейската централна банка и Сметната палата, както и подробни разпоредби за другите институции, са включени в Договора за функционирането на Европейския съюз.

4.   Европейският парламент, Съветът и Комисията се подпомагат от Икономически и социален комитет и от Комитет на регионите, които упражняват консултативни функции.

1.   Европейският парламент, Съветът и Комисията се подпомагат от Икономически и социален комитет и от Комитет на регионите, които упражняват консултативни функции.

2.   Икономическият и социален комитет се състои от представители на организациите на работодателите, на работниците, както и от други представители на гражданското общество, по-конкретно в социално-икономическата, гражданската, професионалната и културната област.

3.   Комитетът на регионите се състои от представители на регионалните и местните власти, които или са на изборна длъжност в рамките на дадена регионална или местна власт, или носят политическа отговорност пред изборен орган.

4.   Членовете на Икономическия и социален комитет и на Комитета на регионите не са обвързани с каквито и да е задължителни указания. Те упражняват своите функции при пълна независимост в общ интерес на Съюза.

5.   Правилата, посочени в параграфи 2 и 3, относно състава на тези комитети се преразглеждат на редовни интервали от време от Съвета, като се отчита икономическото, социалното и демографското развитие на Съюза. Съветът, по предложение на Комисията, приема решения за тази цел.

1.   Членовете на Комитета се назначават за срок от пет години. Съветът приема списъка на членовете, съставен в съответствие с направените от всяка държава-членка предложения. Мандатът на членовете на Комитета може бъде подновяван.

2.   Съветът действа след консултация с Комисията. Той може да получи становището на европейски организации, представляващи различните икономически и социални сектори и гражданското общество, които имат отношение към дейността на Съюза.

1.   Комитетът упражнява своята дейност в рамките на петгодишни периоди.

2.   След всяко петгодишно обновяване на състава Комитетът се свиква от най-възрастния член в срок по възможност най-късно до един месец след уведомяването на членовете на Комитета за тяхното назначаване от Съвета.

3.   Членовете на Комитета не са обвързани с каквито и да е задължителни указания. Те изпълняват своите функции при пълна независимост в общ интерес на Европейския съюз. При изпълнението на своите функции и по време на своите пътувания от или до местата на провеждане на заседанията, те се ползват от привилегиите и имунитетите, предвидени в Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз. По-конкретно, те се ползват от свобода на движение, лична неприкосновеност и имунитет. Членовете зачитат достойнството на Комитета и не увреждат неговата репутация.

4.   Членовете на Комитета се задължават при упражняването на функциите си да зачитат достойнството на работното място. Те се въздържат от всяка форма на тормоз и осъждат тази практика. Членовете на Комитета се ангажират да спазват и подписват Кодекса за поведение, който е приложен към настоящия Правилник за дейността.

Ако не са подписали декларацията, свързана с този Кодекс за поведение, членовете на Комитета не могат да бъдат избирани на длъжност в органите на Комитета, не могат да бъдат определяни за докладчици, нито да участват в официални мисии.

5.   Комитетът гарантира спазването на принципите на равенство на половете и на недискриминация, както са определени от правото на Европейския съюз, във всички свои политики. Комитетът се стреми да гарантира, че във всички органи на Комитета делът на жените ще е по-голям от делът им в Асамблеята. Бюрото прави оценка на развитието на съотношението между половете и при необходимост приема конкретни препоръки. В края на всеки половин мандат на Бюрото се представя доклад за оценка на развитието.

1.   Комитетът се състои от следните органи: Асамблея, Бюро, председател и секции.

2.   Комитетът е организиран в три групи, чиито състав и роля са определени в член 30.

3.   Членовете на Комитета не са обвързани с каквито и да е задължителни указания. Те упражняват своите функции при пълна независимост в общ интерес на Европейския съюз. При изпълнението на своите задължения и по време на своите пътувания от или до местата на провеждане на заседанията, те се ползват от привилегиите и имунитетите, предвидени в Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз. По-конкретно, те се ползват от свобода на движение, лична неприкосновеност и имунитет.

1.   Комитетът признава и приема за свои следните символи на Европейския съюз:

2.   Комитетът чества 9 май, Денят на Eвропа.

3.   Знамето се поставя в сградите на Комитета и на официални събития.

4.   Химнът се изпълнява на откриването на всички учредителни сесии в началото на всеки мандат и на други тържествени сесии, по-специално за посрещане на държавни или правителствени ръководители или за приветстване на новите членове след разширяване.

1.   Членовете на Бюрото се избират при спазване на общ и географски баланс между групите, като всяка държава членка участва с поне един и максимум с трима представители. Групите договарят и изготвят предложение за състав на Бюрото, което внасят в Асамблеята.

Бюрото се състои от:

2.   Председателят се избира последователно измежду членовете на трите групи.

3.   Мандатът на председателя и на заместник-председателите не може да бъде продължен. По време на периода от две години и половина след изтичането на неговия мандат председателят не може да бъде член на Бюрото в качеството на заместник-председател, председател на група или на секция.

4.   Заместник-председателите се избират измежду членовете на двете групи, от които не е бил избран председателят.

1.   По време на първото заседание, провеждано съгласно член 1, Комитетът, който заседава под председателството на най-възрастния член, избира измежду своите членове председателя, двамата заместник-председатели, председателите на секциите и останалите членове на Бюрото, различни от председатели на групи, за първите две години и половина, считано от датата на конституирането на Комитета.

2.   Под председателството на най-възрастния член на Комитета не могат да се провеждат разисквания, които не са свързани с горепосочените избори.

1.   Комитетът може да създаде от своя състав подготвителна комисия, съставена от по един представител от държава членка, която да събере предложените кандидатури и да представи на Асамблеята списък с кандидати в съответствие с разпоредбите на член 4.

2.   Комитетът се произнася по списъка или списъците с кандидатите за председател и членове на Бюрото в съответствие с разпоредбите на настоящия член.

3.   Комитетът избира членовете на Бюрото, които не са председатели на групи, при необходимост, с поредни гласувания по процедура, при която се гласуват един или няколко списъци с повече имена.

4.   На гласуване се поставят само пълни списъци с кандидати, които отговарят на разпоредбите на член 4, придружени от декларация за съгласие от всеки кандидат.

5.   За избрани членове на Бюрото се считат кандидатите от списъка, получил най-голям брой гласове, представляващи най-малко една четвърт от действителните гласове.

6.   След това Асамблеята избира с обикновено мнозинство председателя и заместник-председателите на Комитета.

7.   След това Комитетът избира с обикновено мнозинство председателите на секциите.

8.   Накрая Комитетът гласува „ан блок“ за всички членове на Бюрото. Изборът се счита за валиден, ако са събрани най-малко две трети от действителните гласове.

1.   Бюрото се свиква от председателя или служебно, или по искане на десет членове.

2.   Разискванията по време на всяко заседание на Бюрото се документират с протокол. Протоколът се представя за одобрение от Бюрото.

3.   Бюрото определя свои собствени правила за работа.

4.   То определя организацията и вътрешните правила за работа на Комитета. То приема Реда и условията за прилагането на Правилника за дейността след консултации с групите.

5.   Бюрото и председателят упражняват бюджетните и финансовите правомощия, предвидени във Финансовия регламент, приложим за бюджета на Съюза, и Правилника за дейността на Комитета.

6.   Бюрото определя разпоредбите, свързани с пътните и дневните разноски на членовете, на техните заместници, назначени съгласно член 21, на делегатите и на техните заместници, назначени съгласно член 27 и на експертите, назначени съгласно член 26, в съответствие с разпоредбите на бюджетните и финансови процедури.

7.   Бюрото носи политическата отговорност за общото ръководство на Комитета. То упражнява тази отговорност, като следи по-специално дейностите на Комитета, на неговите органи и служители да са в съответствие с отредената му институционална роля.

8.   Бюрото носи отговорност за правилното използване на човешките, бюджетните и техническите ресурси при изпълнението на отредените му от договора задачи. То участва по-специално в бюджетната процедура и в организирането на секретариата.

9.   Бюрото може да създава от своя състав групи ad hoc, които да проучват всякакви въпроси от неговата компетентност. Към тяхната работа могат да бъдат привличани и други членове, освен когато става въпрос за назначаване на длъжностни лица.

10.   На всеки шест месеца Бюрото разглежда действията, предприети във връзка с приетите от Комитета становища, въз основа на изготвен за тази цел доклад.

11.   По искане на член или на генералния секретар Бюрото уточнява тълкуването на Правилника за дейността и Реда и условията за неговото прилагане. Неговите решения са задължителни, но подлежат на обжалване пред Асамблеята, която взема окончателно решение.

12.   По време на петгодишното обновяване на състава на Комитета завареното Бюро придвижва текущите въпроси до първото заседание на новия Комитет. В изключителни случаи то може да възложи на член на заварения Комитет конкретни или свързани с определен срок задачи, изискващи специфични познания и опит.

1.   Създава се Комисия по финансови и бюджетни въпроси (CAF), която има за задача да съветва по финансови и бюджетни въпроси Бюрото и председателя на Комитета и да подготвя проекторешенията, които Бюрото приема по финансови и бюджетни или организационни въпроси.

2.   Комисията по финансови и бюджетни въпроси се председателства от един от двамата заместник-председатели на Комитета.

Тя се състои от дванадесет членове, назначени от Бюрото по предложение на групите.

3.   Комисията по финансови и бюджетни въпроси изготвя предложение за бюджет на Комитета, внася го за одобрение от Бюрото, следи за доброто му изпълнение и контролира спазването на задължението за докладване.

Тя дава своето становище относно:

4.   Бюджетът на Комитета зачита принципите на единство, точност на бюджета, ежегодност, балансираност, разчетна единица, универсалност, специфичност, добро финансово управление и прозрачност.

5.   Бюрото може да възложи други правомощия на Комисията по финансови и бюджетни въпроси във връзка с конкретни допълнителни въпроси.

6.   Комисията по финансови и бюджетни въпроси приема решенията си в съответствие с вътрешните си правила, които следва да включват:

7.   Комисията по финансови и бюджетни въпроси представя на Бюрото годишен доклад.

8.   Председателят на Комисията по финансови и бюджетни въпроси председателства делегацията, на която е възложено да преговаря с бюджетния орган на Европейския съюз, и докладва за преговорите на Бюрото.

9.   Секретариатът предоставя на Комисията по финансови и бюджетни въпроси цялата информация, която ѝ е необходима, за да изпълнява функцията си да консултира Бюрото и председателя на Комитета.

1.   Създава се Комисия по комуникация (COCOM), чиято роля е да дава необходимия тласък на комуникационната стратегия на Комитета и да осъществява мониторинг на изпълнението ѝ. Правомощията ѝ включват консултиране на Бюрото и председателя на Комитета.

2.   Комисията по комуникация се председателства от един от двамата заместник-председатели на ЕИСК. Тя се състои от дванадесет членове, назначени от Бюрото по предложение на групите.

3.   Комисията по комуникация координира дейностите на структурите, отговарящи за комуникацията, връзките с пресата и медиите и за културата, като следи тези дейности да бъдат в съответствие с одобрените стратегия и програми на ЕИСК.

4.   Всяка година Комисията по комуникация представя пред Бюрото годишен доклад за дейността, който включва изпълнението на резултатите относно нейните задължения, както и работна програма за дейностите за следващата година.

1.   Председателството се състои от председателя на Комитета и от двамата заместник-председатели.

2.   Членовете на председателството на Комитета заседават с председателите на групите във връзка с подготовката на работата на Бюрото и на Асамблеята. Председателите на секциите могат да бъдат поканени да участват в тези заседания.

3.   Членовете на председателството на Комитета заседават с председателите на групи и председателите на секции най-малко два пъти годишно, за да планират работата на Комитета и да направят оценка на нейното развитие.

1.   Председателят ръководи дейността на Комитета и неговите органи в съответствие с Договора и настоящия Правилник за дейността. Той разполага с всички необходими правомощия, за да изпълнява и следи за изпълнението на решенията на Комитета и да осигурява добрата му работа.

2.   Заместник-председателите участват активно в дейността на председателя; той може да им възлага определени задачи или отговорности, свързани с неговите правомощия.

3.   Председателят може да възлага конкретни задачи с определен срок на генералния секретар.

4.   Председателят представлява Комитета. Той може да делегира това представително правомощие на един от заместник-председателите или при необходимост – на член.

5.   Председателят се отчита пред Комитета за постъпките и действията, предприети от името на последния между сесиите. Тези доклади не се поставят на разискване.

6.   След избирането му председателят представя на пленарната сесия работната си програма за срока на своя мандат. Също така той представя и отчет за извършената работа в края на своя мандат.

Тези два документа могат да бъдат поставени на разискване в Асамблеята.

1.   Разширеното председателство включва председателя и двамата заместник-председатели на Комитета и председателите на групи.

2.   Ролята на разширеното председателство е:

С оглед на това за участие в заседанията му могат да бъдат канени председателите на секциите и на консултативните комисии, както и други хора.

3.   Разширеното председателство заседава поне два пъти в годината с председателите на секциите и консултативните комисии, с цел да подготвят работната програма на Комитета и да направят оценка на нейното изпълнение.

1.   Комитетът се състои от шест секции. Въпреки това, по предложение на Бюрото, Пленарната асамблея може да създаде и други секции в области, обхванати от договорите.

2.   Комитетът конституира секциите по време на учредителната сесия след всяко петгодишно обновяване на своя състав.

3.   Списъкът на секциите и техните правомощия могат да бъдат преразглеждани при всяко петгодишно обновяване на състава.

1.   Броят на членовете на секциите се определя от Комитета по предложение на Бюрото.

2.   Всеки член на Комитета с изключение на председателя трябва да членува най-малко в една секция.

3.   Никой не може да членува в повече от две секции, освен ако броят на членовете от неговата държава членка не е равен на или по-малък от девет. Въпреки това, никой не може да членува в повече от три секции.

4.   Членовете на секциите се назначават от Комитета за срок от две години и половина, който може да бъде подновен.

5.   Заместването на член на секция се извършва при същите условия както и неговото назначаване.

1.   Бюрото на секция, избрано за две години и половина, се състои от дванадесет членове, между които председател и трима заместник-председатели, по един от всяка група.

2.   Председателите на секции и останалите членове на съответното бюро се избират от Комитета.

3.   Председателят и останалите членове на бюрото на секция могат да бъдат преизбирани.

4.   Председателството на трите секции се поема от групите на ротационен принцип на всеки две години и половина. Една и съща група не може да председателства дадена секция повече от пет последователни години.

1.   Задачата на секциите е да приемат становища или информационни доклади по въпросите, по които са сезирани, в съответствие с разпоредбите на член 37 от настоящия Правилник за дейността.

2.   За разглеждане на въпросите, по които са сезирани, секциите могат да създадат от своя състав проучвателна или редакционна група, или да изберат единствен докладчик.

3.   Назначаването на докладчиците и, при необходимост, на съдокладчиците и определянето на състава на проучвателните и на редакционните групи се извършва въз основа на предложения на групите.

4.   За да може бързо да бъдат сформирани проучвателните групи и ако се постигне съгласие между тримата председатели на групи по предложението за назначаване на докладчици и евентуално на съдокладчици, както и по състава на проучвателните или редакционните групи, председателите на секциите вземат необходимите мерки за започване на работата.

5.   Докладчикът, при необходимост със съдействието на своя експерт, отговаря за проследяването на становището след приемането му на пленарна сесия. При изпълнението на тази задача той се подпомага от секретариата на съответната секция. Секцията се информира за резултатите от проследяването.

6.   Проучвателните групи не могат да се превръщат в постоянни структури освен в изключителни случаи, с предварително разрешение на Бюрото за един и същ период от две години и половина.

1.   В случай че е възпрепятстван да присъства, член на Комитета може да бъде представляван от своя заместник при подготвителната работа.

2.   Заместниците нямат право на глас.

3.   Когато даден член изпълнява функциите на председател на секция или на проучвателна група, член на бюрото на секция или докладчик, той не може да бъде заместван от заместника си при упражняването на тези функции.

4.   Името и качеството на избрания заместник се съобщават на Бюрото на Комитета за одобрение.

5.   По време на подготвителната работа заместникът изпълнява същите функции както члена, когото замества, и за него важат същите условия, свързани с пътните и дневните разноски.

1.   По изключение Комитетът може, по инициатива на Бюрото, да създаде от своя състав подкомитети, които да изработят проектостановище или проект за информационен доклад по напълно хоризонтални въпроси от общ характер, които се внасят първо в Бюрото, а след това за разискване в Комитета.

2.   В периода между две сесии Бюрото може да създава подкомитети, които подлежат на последващо утвърждаване от Комитета. Подкомитет се създава само по една единствена тема. Той се закрива веднага след като Комитетът гласува проектостановището или проекта за информационен доклад, изготвени от подкомитета.

3.   Когато въпросът е от компетентността на няколко секции, подкомитетът се съставя от членове на съответните секции.

4.   Правилата за секциите се прилагат по аналогия и за подкомитетите.

1.   Комитетът може да създаде обсерватории, когато естеството, обхватът и сложността на въпроса изискват особена гъвкавост при подбора на методите на работа, процедурите и инструментите, които ще бъдат използвани.

2.   Създаването на обсерватория става с решение на Пленарната асамблея, която потвърждава предварително взето от Бюрото решение по предложение на група или секция.

3.   Решението за създаване на обсерватория определя предмета на дейността й, структурата, състава и срока, за който се създава.

4.   Обсерваториите може да изготвят годишен информационен документ относно изпълнението на хоризонталните клаузи на Договора (социална клауза, екологична клауза и клауза за защита на потребителите) и тяхното въздействие върху политиките на Европейския съюз. По решение на Асамблеята докладът може да бъде представен на Европейския парламент, Съвета и Комисията.

5.   Всяка обсерватория работи под ръководството и контрола на дадена секция.

1.   Доколкото е необходимо при подготовката на определени задачи, председателите на групи могат, по предложение на докладчиците и/или съдокладчиците, да назначават експерти.

2.   Председателите на групи могат да назначат и експерти за групата.

3.   По отношение на пътните и дневните разноски експертите участват в подготвителната работа при същите условия като членовете.

4.   Когато присъствието на експертите е необходимо, по предложение на докладчиците или на съдокладчиците, експертите им могат да участват в заседанията на секцията или на консултативната комисия, на които се разглеждат становищата или информационните доклади, за чиято подготовка са били назначени.

Председателят на съответната секция или консултативна комисия трябва предварително да даде своето съгласие.

5.   Експертите не представляват Комитета и не са упълномощени да говорят от негово име.

6.   Членовете на Комитета не могат да бъдат определяни за експерти.

Техните заместници могат да бъдат експерти чрез временно суспендиране на мандата им като заместници.

Делегатите на консултативните комисии могат да бъдат определяни само за експерти на групата, която ги е назначила, или на докладчика, принадлежащ към тази група.

1.   Комитетът може да създава консултативни комисии. Те се състоят от членове на Комитета и делегати, представляващи сектори от организираното гражданско общество, които Комитетът желае да привлече към своята работа.

2.   Създаването на тези комисии става с решение на Пленарната асамблея, която потвърждава решение, взето от Бюрото. Решението относно създаването на тези комисии определя предмета на дейността им, тяхната структура, състав, срока, за който се създават, както и правилата за тяхната дейност.

3.   В съответствие с разпоредбите на параграфи 1 и 2 от настоящия член, може да се създаде „Консултативна комисия по индустриални промени“ (CCMI), съставена от членове на Комитета и делегати от организации, представляващи различни икономически и социални сектори, както и гражданското общество, засегнати от индустриалните промени. Той докладва на Бюрото за дейността на Консултативната комисия по индустриални промени (CCMI) на всеки две години и половина. Той се избира измежду членовете на Бюрото, за които се отнася член 4, параграф 1, буква г) на настоящия Правилник за дейността. По отношение на делегатите и техните заместници, които участват в подготвителната работа, се прилагат същите условия за възстановяването на пътните и дневните разноски като за титулярните членове.

1.   По инициатива на Бюрото Комитетът може да поддържа структурирани отношения с икономическите и социалните съвети, аналогични институции и организации от икономически и социален характер на гражданското общество в Европейския съюз и трети страни.

2.   Аналогично той предприема действия, които целят да насърчат създаването на икономически и социални съвети или аналогични институции в страните, в които те все още не съществуват.

1.   По предложение на Бюрото Комитетът може да определи делегации, чрез които да поддържа отношения с различните икономически и социални елементи на организираното гражданско общество в държави или асоциации от държави извън Европейския съюз.

2.   Сътрудничеството между Комитета и партньорите от организираното гражданско общество в страните кандидатки се осъществява под формата на съвместни консултативни комитети, доколкото такива са били създадени от Съветите по асоцииране. При липса на такива, то протича в рамките на контактни групи.

3.   Съвместните консултативни комитети и контактните групи изготвят доклади и декларации, които могат да бъдат изпратени от Комитета на компетентните институции и на заинтересованите участници.

1.   Комитетът се състои от три групи членове, които представляват съответно работодателите, работниците и останалите икономически и социални елементи на организираното гражданско общество.

2.   Групите избират своите председатели и заместник-председатели. Групите участват в подготовката, организацията и координирането на работата на Комитета и неговите органи. Те съдействат за информирането им. Те разполагат съответно със секретариат.

3.   Групите предлагат на Асамблеята кандидатите за председател и заместник-председатели по смисъла на член 7, параграф 6, в съответствие с принципа за равнопоставеност между половете, така като е дефиниран от институциите на Европейския съюз.

4.   Председателите на групи са членове на Бюрото на Комитета в съответствие с разпоредбите на член 4, параграф 1, буква б).

5.   Председателите на групи оказват съдействие на председателството на Комитета при разработването на съответните политики, и при необходимост, при контрола на разходите.

6.   Председателите на групи провеждат заседания с председателството на Комитета, с цел да окажат съдействие при подготовката на работата на Бюрото и Асамблеята.

7.   Групите предлагат на Асамблеята кандидатури за избор на председателите на секции в съответствие с член 7, параграф 7 и на бюрата на секции в съответствие с член 19.

8.   Групите предлагат кандидатури за състава на Комисията по финансови и бюджетни въпроси, създадена от Бюрото в съответствие с член 11, параграф 1.

9.   Групите предлагат кандидатури за състава на обсерваториите и консултативните комисии, създадени от Асамблеята съответно по силата на членове 24 и 27.

10.   Групите предлагат кандидатури за състава на делегациите и съвместните консултативни комитети, създадени съгласно член 29, съответно параграфи 1 и 2.

11.   Групите предлагат кандидатури за докладчиците и състава на проучвателните и редакционните групи, определени или създадени от секциите, в съответствие с член 20, параграф 3.

12.   При прилагането на параграфи 7 – 11 от настоящия член групите вземат предвид представителството на държавите членки в Комитета, различните елементи на икономическата и социалната сфера на дейности, правомощията и критериите за добро управление.

13.   Членовете могат доброволно да се включат в някоя от групите, при условие че нейните членове потвърдят, че те отговарят на критериите за членство. Един член не може да членува едновременно в повече от една група.

14.   Генералният секретариат оказва на членовете, които не членуват в група, необходимата за изпълнението на задълженията им материална и техническа помощ. По решение на председателя на Комитета, след съгласуване с групите, те могат да участват в проучвателни групи и други вътрешни структури.

1.   Членовете на Комитета могат доброволно да се обединяват в категории, представляващи различните интереси от икономически и социален характер на организираното гражданско общество в Европейския съюз.

2.   Една категория може да се състои от членове на трите групи на Комитета. Един член не може да участва едновременно в повече от една категория.

3.   Създаването на категория подлежи на одобрение от Бюрото, което информира за това Асамблеята.

4.   Решението на Бюрото, с което се одобрява създаването на дадена категория, определя предмета на дейността ѝ, нейната структура, състав, срока, за който се създава, както и правилата за дейността ѝ.

Впоследствие решението може да бъде отменено или изменено от Бюрото.

Минималният брой членове, необходими за създаването на категория, е десет.

1.   Комитетът се свиква от своя председател с цел приемане на становища по искане на Европейския парламент, Съвета или Комисията.

2.   Той се свиква от своя председател по предложение на Бюрото и със съгласието на мнозинството на членовете, за да изготви, по своя инициатива, становища по всякакви въпроси, отнасящи се до Европейския съюз, неговите политики и възможното им развитие.

1.   Исканията за становище, посочени в член 32, параграф 1, се отправят към председателя. Той, съвместно с Бюрото, организира работата на Комитета, като взема предвид, в рамките на възможното, определените в исканията за становище срокове.

2.   Бюрото определя приоритета при разглеждане на становищата, като ги разпределя по категории.

3.   Секциите изготвят предложение за разпределение на становищата в трите посочени по-долу категории. Те дават временно указание за числеността на проучвателната група. След постигнато съгласие между председателството и председателите на групите, предложението се внася в Бюрото за решение. В определени случаи председателите на групите могат да предложат промяна на числеността на проучвателната група. На следващото си заседание Бюрото утвърждава новото предложение и определя окончателния брой на членовете на проучвателната група.

Трите категории се определят според следните критерии:

4.   При неотложна необходимост се прилагат разпоредбите на член 63 от настоящия Правилник за дейността.

1.   Бюрото може да ръководи чрез общи решения и да разрешава чрез конкретни решения дейностите, които са пряко или непряко свързани с консултативните му функции. Това се отнася по-специално за:

2.   Чрез предоставянето на своите собствени последващи оценки (информационни доклади) ЕИСК представя мнението на организациите на гражданско общество относно въздействието на политиките на ЕС. Последващата оценка е качествена и целенасочена. Оценката взема предвид социалното, икономическото и екологичното въздействие.

3.   Решението за участието на членовете във външни органи се взема от Бюрото и подлежи на редовен мониторинг и оценка. Представителството на членовете във външни органи трябва да бъде балансирано и да се осъществява на ротационен принцип.

1.   За изготвянето на становище или информационен доклад Бюрото на Комитета, в съответствие с член 9, параграф 4, определя секцията, която по компетентност да подготви работата по поставения въпрос. Ако темата недвусмислено е от компетентността на дадена секция, определянето по компетентност се извършва от председателя, който информира Бюрото за решението си.

2.   Когато секция, определена по компетентност да подготви становище, желае да изслуша становището на Консултативната комисия по индустриални промени (CCMI) или когато последната желае да изрази мнение по становище, разпределено на някоя секция, Бюрото на Комитета може да разреши на Консултативната комисия по индустриални промени (CCMI) да изготви допълнително становище по една или повече точки, които са предмет на искането за становище. Бюрото може да вземе това решение и по собствена инициатива. Бюрото организира работата на Комитета така, че Консултативната комисия по индустриални промени (CCMI) да може да подготви своевременно становището си, за да може то да бъде взето предвид от секцията.

Единствено секцията е компетентна да докладва пред Комитета. Независимо от това, тя следва да приложи към становището си и допълнителното становище, изготвено от CCMI.

3.   Председателят информира за решението си председателя на съответната секция, като посочва и срока, в който тя следва да изготви становището си.

4.   Той информира членовете на Комитета за сезирането на секцията, както и за датата, на която темата ще бъде включена в дневния ред на пленарната сесия.

1.   Заседанията на секциите се подготвят от председателите на секции съвместно с тяхното бюро.

2.   Заседанията се председателстват от председателя на секцията или, в негово отсъствие, от един от заместник-председателите.

1.   Заседанията на секциите се считат за редовни, ако присъстват повече от половината от титулярните членове или техни представители.

2.   При липса на кворум председателят закрива заседанието и свиква ново заседание в срок и при условия, които счете за целесъобразни, но в рамките на същия ден; това заседание се счита за редовно, независимо от броя на присъстващите членове или техни представители.

1.   Становището на секцията съдържа само приетите от нея текстове в съответствие с процедурата, предвидена в член 61 на настоящия Правилник за дейността.

2.   Текстът на отхвърлените изменения се добавя в приложение, като се посочва и резултатът от гласуването, ако измененията са били подкрепени от най-малко една четвърт от подадените гласове.

1.   Без да се накърняват разпоредбите на член 20, параграф 2, подготвителната работа на секциите се извършва по принцип в рамките на проучвателна група.

2.   Докладчикът, подпомаган от своя експерт и, при необходимост, от един или няколко съдокладчици, проучва поставения въпрос, взема под внимание изразените мнения и на тази основа изготвя проектостановището, което се изпраща на председателя на секцията.

3.   В проучвателните групи не се гласува.

1.   Сесиите се подготвят от председателя съвместно с Бюрото. За да организира работата на сесията, Бюрото заседава преди всяка сесия или, при необходимост, по време на сесия.

2.   За всяко становище Бюрото може да определи продължителността на общите разисквания на пленарна сесия.

1.   Проектът на дневен ред, приет от Бюрото по предложение на председателството, съвместно с председателите на групи, се изпраща от председателя на Комитета на всеки член на Комитета, както и на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията най-малко петнадесет дни преди откриването на сесията.

2.   Проектът на дневен ред се внася за одобрение от Асамблеята при откриването на всяка сесия. След приемането на дневния ред точките трябва да се разглеждат по време на заседанието, за което са били вписани. Необходимите за разискванията на Комитета документи се предоставят на членовете в съответствие с член 44.

1.   Заседанията на Комитета се считат за редовни, ако присъстват повече от половината от членовете или техни представители.

2.   При липса на кворум председателят закрива заседанието и свиква, в срок, който счете за целесъобразен, но в рамките на същата сесия, ново заседание, на което Комитетът може да заседава редовно, независимо от броя на присъстващите членове или техни представители.

1.   Председателят открива заседанието, ръководи разискванията и следи за спазването на Правилника. Той се подпомага от заместник-председателите.

2.   В отсъствие на председателя, той се замества от заместник-председателите. В отсъствие на заместник-председателите председателството се поема от най-възрастния член на Бюрото.

3.   Комитетът провежда разисквания въз основа на работата на секцията, определена по компетентност да докладва на Асамблеята.

4.   Когато даден текст бъде приет с по-малко от пет гласа „против“ в секция, Бюрото може да предложи той да бъде включен в дневния ред на пленарната сесия в процедурата за гласуване без разисквания.

Тази процедура не се прилага, ако:

5.   Ако определен текст не получи мнозинство от гласове в Асамблеята, председателят, съгласувано с Асамблеята, може да го върне на компетентната секция за ново разглеждане или да пристъпи към определяне на главен докладчик, който да представи нов проектотекст по време на същата или някоя друга сесия.

1.   Измененията следва да се изготвят в писмен вид, да бъдат подписани от техните автори и да се внесат в секретариата преди откриването на сесията.

2.   За добрата организация на работата на Асамблеята Бюрото определя условията за внасяне на измененията.

3.   Въпреки това Комитетът приема внасянето на изменения преди откриването на заседанието, при условие че са подкрепени от подписите на най-малко двадесет и пет членове.

4.   Измененията трябва да посочват частта от текста към която се отнасят и да бъдат придружени от кратко изложение на мотивите. Измененията, които се повтарят по отношение на формата и съдържанието, се разглеждат „ан блок“.

5.   По правило за всяко изменение Асамблеята изслушва само неговия автор, един оратор „против“ и докладчика.

6.   При разглеждането на изменение докладчикът може, със съгласието на неговия автор, да представи устно компромисно предложение. В този случай Асамблеята гласува само компромисното предложение.

7.   При необходимост председателят на Комитета, съвместно с председателя и докладчика на компетентната секция, предлага на Комитета измененията да се разгледат по начин, който позволява запазването на логиката на окончателния текст.

1.   Изменение или набор от изменения, които изразяват позиция, която се различава коренно от становището, представено от секция или консултативна комисия, се определят като контрастановище. Контрастановището трябва да бъде кратко и стегнато и да представлява самостоятелен документ, т.е. да включва заключения и обяснение.

2.   Групите могат да поискат от Бюрото да квалифицира едно или повече изменения като контрастановище.

3.   Бюрото взема решението си след изслушване на председателя на съответната секция или консултативна комисия.

4.   След като е квалифицирало едно или повече изменения като контрастановище, Бюрото може да реши да върне обратно в съответната секция или консултативна комисия становището, придружено от контрастановището, с цел преразглеждането му, при условие че посоченият за приемането на становището срок го позволява.

5.   Ако дадено изменение не е представено навреме, за да може Бюрото да се произнесе дали да го квалифицира като контрастановище, това решение, както и решението за евентуалното връщане към съответния орган, се вземат от Асамблеята по предложение на разширеното председателство след консултации с председателя на посочения орган.

6.   Ако в случая, посочен в параграф 5, въпросът не е върнат на съответния орган или предложеният текст не се приеме за контрастановище, Пленарната асамблея гласува внесените изменения по същия начин като измененията на групите.

7.   Контрастановището се счита за прието, ако получи мнозинството от гласовете на пленарно заседание.

Провежда се ново гласуване, за да се реши дали първоначалният текст трябва да бъде приложен към приетото становище. Първоначалният текст се прилага към новия текст, ако получи поне една четвърт от подадените гласове.

8.   Ако контрастановище не получи мнозинство, но получи поне една четвърт от подадените гласове, то се прилага към първоначалното становище.

1.   По собствена инициатива или по искане на член председателят може да прикани Комитета да се произнесе относно целесъобразността от ограничаване на времето за изказване и на броя на ораторите, както и относно отлагането на заседание или закриването на разискванията. След закриване на разискванията думата може да бъде дадена само за обяснение на гласуване след приключване на гласуването и в рамките на определеното от председателя време.

2.   Член на Комитета може по всяко време да поиска и да получи с предимство думата, за да внесе процедурно предложение.

1.   За всяка пленарна сесия се изготвя протокол. Той се внася за одобрение от Комитета.

2.   Окончателната редакция на протокола се подписва от председателя и от генералния секретар на Комитета.

1.   Освен правните основания, становищата на Комитета съдържат изложение на мотивите и мнението на Комитета по съответния въпрос като цяло.

2.   Резултатът от гласуването на текста на становището в неговата цялост се посочва в процедурната част. При поименно гласуване се упоменават имената на гласувалите.

3.   Текстът и изложението на мотивите на отхвърлените на пленарна сесия изменения се добавят в приложение към становището, като се посочва и резултатът от гласуването, ако измененията са били подкрепени от най-малко една четвърт от подадените гласове. Това изискване се прилага и по отношение на контрастановищата.

4.   Текстът на становището на секция, който е бил отхвърлен в полза на изменения, приети от Асамблеята, също се прилага към становището на Комитета, заедно с резултата от гласуването, при условие че е бил подкрепен от най-малко една четвърт от подадените гласове.

5.   Когато някоя от групите, създадена от състава на Комитета съгласно член 30, или някоя от категориите от икономическия и социален живот, създадени съгласно член 31, поддържат различна, но единна позиция по въпрос, внесен за разглеждане от Асамблеята, след приключване на поименното гласуване във връзка с разискванията по този въпрос тяхната позиция може да бъде обобщена в кратка декларация, която се прилага към становището.

1.   Приетите от Комитета становища и протоколът от сесията се изпращат на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията.

2.   Приетите от Комитета становища могат да бъдат изпратени на всяка друга институция или заинтересован правен субект.

1.   За действителни се считат гласовете „за“, „против“, или „въздържал се“.

2.   Освен ако в настоящия Правилник за дейността не е предвидено друго, текстовете или решенията на Комитета и на неговите органи се приемат с мнозинство от подадените гласове, като се взема предвид броят на гласовете „за“ или „против“.

3.   Гласуването е явно, поименно или тайно.

4.   По искане на една четвърт от присъстващите членове или техни представители гласуването на резолюция, изменение, контрастановище, становище в неговата цялост или друг текст се извършва по правило с поименен вот.

5.   Изборите за различните представителни длъжности се провеждат винаги чрез тайно гласуване. В останалите случаи тайното гласуване се провежда по искане на мнозинството от присъстващите членове или техни представители.

6.   Ако по време на гласуването гласовете „за“ и „против“ се разпределят поравно, председателстващият заседанието разполага с решаващия глас.

7.   Приемането на изменение от страна на докладчика не е основание да не се пристъпи към гласуване на това изменение.

1.   При неотложна ситуация, произтичаща от срок за представяне на становище, определен на Комитета от Европейския парламент, Съвета или Комисията, може да бъде взето решение за прилагане на неотложната процедура, ако председателят установи, че тя е необходима, за да може Комитетът своевременно да приеме становището си.

2.   В случай на неотложна ситуация на ниво Комитет, председателят може, без предварително съгласуване с Бюрото, да предприеме незабавно всички необходими мерки за осигуряване на правилното протичане на работата на Комитета. Той информира членовете на Бюрото за решението си.

3.   Взетите от председателя мерки се внасят за утвърждаване от Комитета на следващата му сесия.

1.   При неотложна ситуация, произтичаща от срока, определен на дадена секция за изготвяне на становището, нейният председател, със съгласието на тримата председатели на групи, може да организира работата на секцията, без да се придържа към разпоредбите на настоящия Правилник за дейността относно организацията на работата на секциите.

2.   Взетите от председателя на дадена секция мерки се внасят за утвърждаване от секцията на следващото ѝ заседание.

1.   Всеки член на Комитета, който е възпрепятстван да присъства на заседание, на което е бил надлежно поканен, трябва предварително да информира за това съответния председател.

2.   Ако член на Комитета отсъства от повече от три последователни пленарни сесии, без да е представляван и без основателна причина, председателят може, след съгласуване с Бюрото и след като покани съответния член да даде обяснение за отсъствията си, да поиска от Съвета да прекрати неговия мандат.

3.   Ако член на секция отсъства от повече от три последователни заседания, без да е представляван и без основателна причина, председателят на секцията може, след като го покани да даде обяснение за отсъствията си, да поиска от него да бъде заместен в състава на секцията и информира за това Бюрото на Комитета.

1.   Всеки член на Комитета, който е възпрепятстван да присъства на сесия или заседание на секция, може, след като информира съответния председател, да делегира писмено правото си на гласуване на друг член на Комитета или на секцията.

2.   На член на Комитета не може да бъде делегиран повече от един глас на пленарна сесия или на заседание на секция.

1.   Всеки член, възпрепятстван да присъства на заседание, на което е бил надлежно поканен, може, след като писмено информира за това съответния председател, пряко или чрез секретариата на своята група, да бъде представляван от друг член на Комитета. Тази възможност не се отнася за заседанията на Бюрото на Комитета и за тези на Комисията по финансови и бюджетни въпроси.

2.   Пълномощното за представляване е валидно само за заседанието, за което е било изготвено.

3.   От друга страна, всеки член на проучвателна група може, в момента на създаването ѝ, да поиска да бъде заместен от друг член на Комитета. Това заместване се отнася за определен въпрос, важи за целия срок, през който секцията работи по този въпрос и не подлежи на отмяна. При все това, когато работата на проучвателната група продължи след изтичане на мандат от две години и половина или на мандат от пет години, заместването е валидно до края на мандата, за който е разрешено.

1.   Комитетът публикува становищата си в Официален вестник на Европейския съюз в съответствие с процедурата, определена от Съвета и Комисията след съгласуване с Бюрото на Комитета.

2.   Съставът на Комитета, на неговото Бюро и на секциите, както и всички свързани с тях промени, се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз и на интернет страницата на Комитета.

1.   Комитетът осигурява прозрачност на своите решения съгласно разпоредбите на член 1, втора алинея от Договора за Европейския съюз.

2.   Генералният секретар отговаря за вземането на необходимите мерки за осигуряването на правото на публичен достъп до съответните документи.

3.   Всеки гражданин на Европейския съюз може да се обърне писмено към Комитета на един от официалните езици и да получи отговор на същия език в съответствие с член 24, четвърта алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз.

1.   Пленарните сесии на Комитета и заседанията на секциите са открити.

2.   По искане на заинтересовани институция или орган или по предложение на Бюрото някои разисквания, които не се отнасят до консултативната дейност на Комитета, могат да бъдат обявени за поверителни с решение на Комитета.

3.   Останалите заседания не са открити. Въпреки това, в обосновани случаи, по преценка на председателстващия заседанието, могат да присъстват и други лица в качеството на наблюдатели.

1.   Членовете на европейските институции могат да присъстват на заседанията на Комитета и на неговите органи и да вземат думата.

2.   Членовете на други органи и надлежно оправомощени длъжностни лица на институции и органи могат да бъдат поканени да присъстват на заседанията, да вземат думата или да отговарят на въпроси под ръководството на председателстващия заседанието.

1.   Членовете на Комитета носят званието „член на Европейския икономически и социален комитет“.

2.   По отношение на членовете на Европейския икономически и социален комитет се прилагат разпоредбите на глава IV, член 10 от Протокол № 7, приложен към Договорите, относно привилегиите и имунитетите на Европейския съюз.

1.   Уставът на членовете определя правата и задълженията на членовете на Комитета, както и правилата, които уреждат тяхната дейност и отношенията им с институцията и нейните служби. Той включва санкции в случай на неподходящо поведение.

Уставът на членовете определя и мерките, които могат да бъдат предприети при нарушение на Правилника за дейността и на Устава.

2.   Кодексът за поведение, който определя и пояснява задълженията, приложими за членовете на Комитета и техните заместници, е приложен към настоящия Правилник за дейността.

3.   В началото на своя мандат членовете се ангажират да спазват и подписват Кодекса за поведение, приет от Асамблеята. Поведението на членовете се характеризира с взаимно уважение и се основава се на ценностите и принципите, определени в Договорите. Членовете действат с достойнство при зачитане на репутацията на Комитета. По време на разискванията членовете не използват клеветнически, расистки, сексистски или ксенофобски език или поведение.

Неспазването на тези норми и правила може да доведе до прилагането на мерките, предвидени в Кодекса за поведение.

Прилагането на този член не ограничава свободата на изразяване на мнение на членовете.

Разпоредбите на настоящия член се прилагат при пълно зачитане на прерогативите на членовете, установени в първичното законодателство на Съюза и в Устава на членовете.

Настоящият член се прилага при зачитане на принципа на прозрачност и по начин, който гарантира, че съответните разпоредби са доведени до знанието на членовете, които се уведомяват поотделно за техните права и задължения.

В случай че лице, наето от даден член, или друго лице, което със съдействието на член е получило достъп до помещенията или оборудването на ЕИСК, не спазва посочените норми за поведение, санкциите, предвидени в Кодекса за поведение, могат, при необходимост, да бъдат наложени на въпросния член.

Санкциите при неспазване на нормите на поведение са включени в Кодекса за поведение, приет от Асамблеята.

ЕИСК привежда правилата си в съответствие с тези на Европейския парламент, доколкото те са съвместими с Устава на членовете на ЕИСК, и създава съответните органи за целта.

Създава се Консултативен комитет относно поведението на членовете (в съответствие с Кодекса за поведение на членовете на ЕИСК).

4.   При назначаването си членовете изготвят декларация за всички финансови или други интереси, които могат да окажат въздействие върху работата им в Комитета.

Те изрично потвърждават съдържанието ѝ най-малко веднъж годишно и я преразглеждат, веднага щом настъпи промяна в тяхното положение.

В Устава на членовете и Кодекса за поведение на членовете и заместниците се определят и мерките, които могат да бъдат предприети при нарушение на настоящия Правилник за дейността, на Кодекса на поведение или на Устава.

1.   По предложение на Бюрото за всеки период от две години и половина Асамблеята избира шестима членове, три жени и трима мъже, на които не са възложени други постоянни отговорности в структурата на Комитета, за да съставят Консултативния комитет относно поведението на членовете.

2.   В случай на предполагаемо нарушение на Кодекса за поведение на ЕИСК от даден член, Консултативният комитет относно поведението на членовете предоставя поверително и в срок от 30 календарни дни на всеки член, който поиска, насоки за тълкуване и прилагане на разпоредбите на кодекса за поведение. Членът има право да се позовава на тези насоки.

3.   По искане на председателя на Комитета Консултативният комитет относно поведението на членовете се прави също оценка на сигналите за нарушения на Кодекса за поведение и предоставя съвети на председателя относно евентуалните мерки, които следва да се предприемат.

1.   Мандатът на членовете на Комитета изтича в края на петгодишния период, определен от Съвета при обновяването на състава на Комитета.

2.   Мандатът на член на Комитета се прекратява при оставка, отстраняване от длъжност, смърт, форсмажорни обстоятелства или възникване на несъвместимост.

3.   Функциите на член на Комитета са несъвместими с тези на член на правителство или на парламент, на институция на Европейския съюз, както и на Комитета на регионите и Управителния съвет на Европейската инвестиционна банка, както и с тези на длъжностно лице или действащ служител на Европейския съюз.

4.   Оставката се изпраща с писмо до председателя.

5.   Отстраняването от длъжност се извършва при условията, определени в член 64, параграф 2 от настоящия Правилник за дейността. В този случай, ако вземе решение за прекратяване на мандата, Съветът започва процедура по назначаване на заместник.

6.   В случаи на оставка, смърт, форсмажорни обстоятелства или възникване на несъвместимост председателят отнася въпроса към Съвета, който потвърждава свободното място и предприема процедура по назначаване на заместник. Въпреки това, в случай на оставка, членът, който подава оставка, продължава да изпълнява задълженията си до датата на влизане в сила на назначението на неговия заместник, освен ако не е уведомил за друго.

7.   Във всички случаи, предвидени в параграф 2 от настоящия член, заместникът се назначава за оставащия срок от мандата.

1.   По предложение на Бюрото, прието от поне три четвърти от членовете му, Асамблеята може да бъде сезирана с искане за вот на недоверие към председателя, по сериозни и надлежно констатирани причини.

В този случай искането се вписва като първа точка за разглеждане в дневния ред на следващата пленарна сесия.

2.   Асамблеята се произнася по искането с тайно гласуване и без възможност за делегиране на правото на глас, след като е изслушала поред по един член на всяка група, след което и членовете на председателството, които искат да се изкажат, и накрая председателя.

Искането се счита за прието, ако го одобрят мнозинство от три четвърти от присъстващите членове. В противен случай то се счита за отхвърлено.

3.   В случай че искането за вот на недоверие бъде прието, Асамблеята пристъпва незабавно към замяна на председателя с член от неговата група.

За тази цел Асамблеята сe председателства временно от заместник-председателя на Комитета, който е от групата, която трябва да поеме следващото председателство на ЕИСК.

4.   Ако Асамблеята не може да пристъпи незабавно към замяната, работата ѝ се прекратява, за да се даде възможност на групите да формулират предложение, и се свиква отново, по възможност в рамките на същия ден, от този, който временно я председателства.

5.   Заместникът на председател който е от същата група, заема длъжността до изтичане на първоначално предвидения срок на мандата.

1.   Комитетът се подпомага от секретариат, ръководен от генерален секретар, който упражнява функциите си под ръководството на председателя, представляващ Бюрото.

2.   Генералният секретар участва със съвещателен глас в заседанията на Бюрото, чийто протокол води.

3.   Той тържествено полага клетва пред Бюрото да упражнява функциите си при пълна безпристрастност и напълно добросъвестно.

4.   Той осигурява изпълнението на взетите от Асамблеята, Бюрото и председателя решения съгласно настоящия Правилник за дейността и на всеки три месеца докладва писмено на председателя за приетите или планираните критерии и разпоредби за изпълнение относно административните и организационни проблеми, както и във връзка с въпросите, отнасящи се до персонала.

5.   Генералният секретар може да делегира своите правомощия в определените от председателя граници.

6.   По предложение на генералния секретар Бюрото изготвя организационния план на Генералния секретариат, така че последният да може да осигурява функционирането на Комитета и на неговите органи и да подпомага членовете при упражняването на техните правомощия и по-специално при организирането на заседанията и изготвянето на становища.

7.   Правомощията, предоставени на генералния секретар въз основа на делегирането на правомощия от страна на председателя, са временни: те изтичат най-късно в края на мандата на председателя.

1.   Правомощията, предоставени от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз на органа по назначаването и от Условията за работа на другите служители на органа, оправомощен да сключва договори за наемане на работа, се упражняват от Бюрото по отношение на генералния секретар.

2.   Правомощията, предоставени от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз на органа по назначаването, се упражняват:

3.   Правомощията, предоставени от Условията за работа на другите служители на органа, оправомощен да сключва договори за наемане на работа, се упражняват:

4.   Правомощията, предоставени на институцията по силата на член 110 на Правилника за длъжностните лица с оглед на изпълнението на общите разпоредби за прилагане на Правилника за длъжностните лица и правилниците, приети по взаимно споразумение, се упражняват от председателя. Що се отнася до останалите разпоредби от общ характер, тези правомощия се упражняват от генералния секретар.

5.   Бюрото, председателят и генералният секретар могат да делегират предоставените им от настоящия член правомощия.

6.   В решенията за делегиране на правомощия, взети съгласно предходния параграф, се определят обхватът на прехвърлените правомощия, техните рамки и срок, както и възможността упълномощените, на свой ред, да делегират своите правомощия.

7.   За назначаване на длъжностни лица на постовете заместник-генерален секретар, директор, заместник-директор, началник-отдел консултативни дейности:

1.   Групите имат на свое разположение секретариат, който е под пряко разпореждане на председателя на съответната група.

2.   Правомощията на органа по назначаването се упражняват по предложение на председателя на съответната група, когато се отнася за длъжностни лица, пренасочени в групите по силата на член 37, буква a), второ тире от Правилника що се отнася до прилагането на член 38 от Правилника, включително решенията, свързани с развитието на тяхната кариера в рамките на групата.

Когато длъжностните лица, командировани към групите, се връщат в секретариата на Комитета, те се класират в степента, която им се полага в качеството им на длъжностни лица.

3.   Правомощията, предоставени от органа, упълномощен да сключва трудови договори, се упражняват по предложение на председателя на съответната група, когато се отнася за временно наети служители, пренасочени в групите по силата са член 2, буква в) от Условията за работа на другите служители на Европейските общности, що се отнася до прилагането на член 8, трета алинея, член 9 и член 10, трета алинея от Условията за работа на другите служители на Европейските общности.

1.   Председателят разполага със собствен секретариат.

2.   Персоналът на този секретариат се наема в рамките на бюджета със статут на временно наети служители, като правомощията, предоставени на органа, оправомощен да сключва договори за наемане на работа, се упражняват от председателя.

1.   Всяка година, до 1 юни генералният секретар внася в Бюрото проекта на бюджетната прогноза за приходите и разходите на Комитета за следващата бюджетна година. Комисията по финансови и бюджетни въпроси разглежда проекта на бюджетната прогноза преди разискванията на Бюрото и при необходимост прави бележки или предлага промени. Бюрото изготвя бюджетната прогноза за приходите и разходите и я изпраща при определените във Финансовия регламент на Европейските общности условия и срокове.

2.   В съответствие с разпоредбите на Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Съюза, председателят изпълнява или възлага изпълнението на приходната и разходната част на бюджета.

1.   Създава се Одитен комитет, който да съветва председателя на Комитета и Бюрото в областта на одита. Одитният комитет изпълнява функциите си при пълна независимост в съответствие с Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Съюза, и по-конкретно с правомощията и функциите на вътрешния одитор.

По-конкретно Одитният комитет упражнява надзор над всички процеси на изготвяне на докладите и системите за вътрешен контрол, както и на всички процедури за последващи действия във връзка със спазването на законите, подзаконовите актове, професионалните и етичните стандарти и кодексите на поведение.

2.   Одитният комитет изпраща отчетите си до председателя, който ги предава незабавно на Бюрото.

3.   Структурата, съставът, отговорностите и правилата за работа на Одитния комитет се определят с решение на Бюрото.

4.   Членовете на Одитния комитет се назначават от Бюрото по предложение на групите.

Членството в Одитния комитет е несъвместимо с участие в Бюрото на Комитета, Комисията по финансови и бюджетни въпроси и Групата на квесторите.

5.   Одитният комитет приема своите вътрешни правила, за да се гарантира, че изпълнява своята роля и мисия, както и своите отговорности, права и задължения, описани в настоящия член.

6.   Замяната на член на Одитния комитет се осъществява съгласно процедурата, предвидена в параграф 1, първа алинея от настоящия член.

1.   Комитетът взема решение с абсолютно мнозинство на членовете относно необходимостта от преразглеждане на настоящия Правилник за дейността.

2.   За преразглеждането на Правилника за дейността Комитетът създава комисия, наречена „Комисия по Правилника за дейността“. Комитетът назначава главен докладчик, който да изготви проект на нов Правилник за дейността.

3.   След приемането с абсолютно мнозинство на Правилника за дейността, Асамблеята продължава мандата на Комисията по Правилника за дейността за максимален срок от шестдесет дни, за да може тя, при необходимост, да изготви предложение за изменение на Реда и условията за прилагането му и да го внесе в Бюрото, което взима решение след като получи становището на групите.

4.   Датата на влизане в сила на новия Правилник за дейността и на измененията на Реда и условията за прилагането му се определя при приемането му от Комитета.

1.   Настоящият кодекс за поведение се прилага по отношение на членовете на Комитета и на техните заместници.

2.   Членовете на Европейския икономически и социален комитет са представители на различните категории участници от икономическия и социалния живот, назначават се от Съвета (11) за срок от пет години, в съответствие с направените от техните правителства предложения.

3.   Членовете на Комитета „упражняват своите функции при пълна независимост“ (12) и съгласно Договора не трябва да бъдат обвързани с каквито и да е задължителни указания.

4.   Членовете на Комитета се ръководят от и спазват следните общи принципи на поведение: почтеност, откритост, усърдие, честност, отговорност и зачитане на репутацията на Комитета.

5.   Членовете на Комитета действат независимо при упражняването на своите функции, в общ интерес на Европейския съюз и на европейската общественост.

6.   В съответствие с членове 2 и 3 от Договора за Европейския съюз, както и с Хартата на основните права на Европейския съюз, при упражняването на своите функции членовете на Комитета следва да гарантират насърчаването, ефективната защита и зачитането на правата и ценностите, като човешкото достойнство, недискриминацията, толерантността, свободата, солидарността, принципа на правовата държава и равенството между жените и мъжете (13).

7.   В рамките на участието на всеки член в дейностите на Комитета индивидуалният интерес не може да се поставя над общия интерес на Съюза (14).

1.   Членовете на Комитета изпълняват консултативните функции на Комитета (15).

2.   Членовете не присъстват постоянно в седалището на Комитета, въпреки че го представляват постоянно.

3.   Членовете изпълняват своите функции в дух на плодотворно сътрудничество.

4.   В своята дейност членовете насърчават демокрацията и ценностите, основани на правата на човека.

5.   Членовете изпълняват всеотдайно своите функции и допринасят за консултативните дейности.

6.   Членовете се задължават да гарантират проследяването на становищата на Комитета.

1.   Членовете се задължават при упражняване на функциите си, запазвайки пълната си свобода на изразяване на мнение, да изпълняват задачите си с достойнство на работното място. Те се въздържат от всяка форма на тормоз и осъждат тази практика (17).

2.   Те се ангажират да ползват добросъвестно имунитета и предоставените им улеснения в интерес на Комитета и консултативните им функции.

3.   Те спазват изискването за поверителност в случаите, предвидени в Договора и техния Устав (18).

1.   При упражняване на консултативните си функции членовете получават надбавки в размер, определен от Съвета (19), но не получават възнаграждение от Комитета.

2.   Когато командировъчните надбавки на членовете се изплащат от Комитета, те не могат да бъдат възстановявани повторно от трети страни (20).

3.   Въпреки че становищата, които приемат, имат чисто консултативен характер, при встъпването си в длъжност членовете представят в съответствие с принципа на прозрачност декларация за своите финансови интереси на председателя.

4.   Задължението за деклариране на финансовите интереси влезе в сила през 2011 г. за действащите членове на Комитета. Декларацията за финансови интереси съдържа информацията, посочена в член 5а от Устава на членовете (21).

1.   Създава се консултативен комитет относно поведението на членовете („Консултативен комитет“).

2.   По предложение на Бюрото за всеки период от две години и половина Асамблеята избира шестима членове, три жени и трима мъже, на които не са възложени други постоянни отговорности в структурата на Комитета (22) и които образуват Консултативния комитет.

3.   По лично искане на член Консултативният комитет му предоставя поверително и в срок от 30 календарни дни насоки за тълкуване и прилагане на разпоредбите на настоящия кодекс за поведение. Въпросният член има право да се позовава на тези насоки.

4.   По искане на председателя Консултативният комитет се произнася и по сигналите за нарушения на настоящия кодекс и предоставя съвети на председателя относно евентуалните мерки, които следва да се предприемат.

1.   При зачитане на презумпцията за невиновност и защитата на жертвите, когато е налице основание да се предположи, че даден член вероятно е извършил нарушение на настоящия Кодекс за поведение, председателят информира писмено засегнатите членове и отнася незабавно въпроса до Консултативния комитет (23).

2.   Консултативният комитет разглежда обстоятелствата по сигнала за нарушение и изслушва заинтересования член при пълна поверителност. Въз основа на своите заключения Консултативният комитет отправя препоръка до председателя на Комитета за евентуално решение.

3.   След като вземе предвид препоръката на Консултативния комитет и покани заинтересования член да представи писмени бележки, председателят на Комитета трябва да се консултира с разширеното председателство и след това да прикани Бюрото на Комитета да вземе решение относно мерките, които могат да бъдат предприети, както е посочено в Устава на членовете и в Правилника за дейността на Комитета.

Според тежестта на поведението на члена, могат да се прилагат следните санкции: