ПРИЛОЖЕНИЕ

1.   ВЪВЕДЕНИЕ

1.1.   Правен контекст и контекст на политиката

Членове 9, 10 и 11 и Приложение VII към Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност („ДЕЕ“) обхващат измерването и фактурирането на индивидуалното потребление на енергия. Промените, свързани с измерването и фактурирането, които бяха въведени с преразглеждането на ДЕЕ чрез директива за изменение, (1) по същество включват:

—	добавяне на нови законови разпоредби, които са специално приложими за топлинната енергия, а именно членове 9а, 9б, 9в, 10а, 11а и Приложение VIIа, и

—	премахване на топлинната енергия от обхвата на първоначалните разпоредби на ДЕЕ (членове 9, 10, 11 и приложение VII).

Що се отнася до измерването и фактурирането на електроенергия, съществуващото законодателство на ЕС е консолидирано в рамките на преработената Директива за пазара на електроенергия, която също беше приета като част от Пакета „Чиста енергия за всички европейци“.

По отношение на природния газ, законодателят (Европейският парламент и Съветът) включи, като част от преразглеждането на ДЕЕ, клауза за преразглеждане в член 24, параграф 14, за да се гарантира, че в случай на подобни промени, те се разглеждат въз основа на оценка или предложение от Комисията не по-късно от 31 декември 2021 г.

Като обобщение, в преразгледаната ДЕЕ значително се променят разпоредбите относно измерването и фактурирането по отношение на изискванията, приложими за топлинната енергия. По отношение на електроенергията тези разпоредби остават непроменени до влизането в сила на новите разпоредби в преработената Директива за пазара на електроенергия от 1 януари 2021 г. (2); По отношение на природния газ те остават непроменени дотогава, докато законодателят не приеме допълнителни промени.

1.2.   Обхват и цел на настоящия документ

Целта на настоящата препоръка е да се улесни ефективното и съгласувано прилагане на разпоредбите на ДЕЕ относно измерването и фактурирането на топлинна енергия. Тя частично допълва и частично отменя насоките, които вече са публикувани от Комисията.

Насоките на Комисията от 2013 г. относно членове 9-11 (3) остават приложими по отношение на електроенергията и природния газ, тъй като първоначалните разпоредби на ДЕЕ относно електроенергията и природния газ остават в сила за момента. По отношение на топлинната енергия обаче много неща са претърпели промени или са били изяснени, и следователно бележката от 2013 г. ще бъде само частично приложима, след като изтече срокът за транспониране на преработените разпоредби (25 октомври 2020 г.) (4).

Комисията също така публикува конкретни насоки за индивидуално измерване на топлинна енергия в многофамилните сгради (5). Общият подход на тези насоки остава валиден, както и много от препоръките в тях.

1.3.   Преглед на промените, свързани с измерването и фактурирането на топлинна енергия

Основните разлики, въведени в преработената ДЕЕ по отношение на изискванията за измерване и фактуриране на подаването на топлинна енергия, са следните:

—

Въвеждане на понятието „крайни ползватели“ наред с понятието „краен клиент“. По-специално, чрез това понятие се цели да се изясни, че правото на информация за фактурирането и потреблението (член 10a) се отнася и до потребители без индивидуални или преки договори с доставчик на енергия, която се използва за системи за колективно отопление, охлаждане или получаване на топла вода за битови нужди в многофамилни и многоцелеви сгради,

—	По-ясно разграничение между измерване и отчитане на разпределението (съответно членове 9a и 9б),

—	Изрично изискване държавите членки да публикуват критерии, методики и процедури, използвани за предоставяне на изключения от общото изискване за отчитане на разпределението в многофамилни и многоцелеви сгради (член 9б, параграф 1),

—	Изяснено безусловно изискване за отчитане на разпределението на топла вода за битови нужди в жилищни части от нови многофамилни и многоцелеви сгради (член 9б, параграф 2),

—	Ново задължително изискване за държавите членки да въведат прозрачни и обществено достъпни правила за дялово разпределяне на разходите (член 9б, параграф 3),

—	Въвеждане на изисквания за дистанционно отчитане за измервателни уреди или топлинни разпределители (член 9в),

—	Засилени изисквания за информация от честото фактуриране и потреблението при наличие на устройства с дистанционно отчитане (два или четири пъти годишно от 25 октомври 2020 г. и ежемесечно от 1 януари 2022 г.) (член 10а и приложение VIIa),

—

Въвеждане на по-полезна и пълна информация за фактурирането въз основа на данните за потреблението, коригирани от гледна точка на климата, включително подходящи сравнения и нови елементи като информация за свързания енергиен микс и за емисиите на парникови газове, както и сведения за наличните процедури за подаване на жалби или механизми за решаване на спорове (приложение VIIа).

2.   ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ИЗМЕРВАНЕ (ЧЛЕН 9а)

Новият член 9а се състои от два параграфа, всеки от които извежда изискване, подобно на това в първоначалната ДЕЕ, а именно първите алинеи на член 9, параграф 1 и член 9, параграф 3. Заедно те съставляват общото задължение за измерване на доставките на топлинна енергия.

Член 9а, параграф 1 съдържа общото изискване да се гарантира, че крайните клиенти (6) са снабдени с измервателни уреди, (7) които точно отразяват действителното потребление на енергия. За разлика от първоначалния член 9, параграф 1 от ДЕЕ, това изискване не е предмет на никакви условия. Разпоредбата не включва изискване измервателният уред да предоставя информация за действителното време на използване.

Член 9а, параграф 2 съдържа по-специфично изискване за монтиране на топломер в топлообменника или в точката на доставка, където топлинната енергия се доставя до дадена сграда от централен източник, обслужващ множество сгради или от районна отоплителна или районна охладителна система.

Тази разпоредба вече е включена в първоначалния член 9, параграф 3 от ДЕЕ.

В много случаи изискванията на двете посочени по-горе разпоредби се припокриват и водят до един и същ резултат: такъв е случаят, когато крайният клиент се снабдява с топлинна енергия изключително за цели, свързани с една сграда (обикновено за битово отопление и за получаване на топла вода за битови нужди). Такъв е и случаят, когато сградата е разделена на много отделни единици, всяка от които има свой собствен топлообменник/абонатна станция и където всеки обитател на единица е краен клиент със свой собствен пряк договор с районна отоплителна или охладителна мрежа (8). И в двата случая разпоредбите на член 9а предполагат необходимост от монтиране на измервателен уред в точката на доставка/топлообменник за помещенията на всеки отделен краен потребител.

Изискванията обаче се допълват. Консумацията може по принцип да се извършва извън сградата, например за целите на технологична топлина в промишлен обект. Съгласно член 9а, параграф 1, подобна доставка трябва също да се измерва. По същия начин някои крайни клиенти могат да получат доставки за няколко сгради. Например, крайният клиент може да получи доставки за няколко сгради от една и съща районна отоплителна мрежа. Ако всички те са свързани към мрежата чрез една точка, член 9а, параграф 1 сам по себе си ще изисква само един измервателен уред. В такива случаи обаче член 9а, параграф 2 има за цел да гарантира, че индивидуалната консумация на всяка сграда също е определена (9). Друг пример може да бъде голям обект, например военна база, със собствена инсталация за отопление, охлаждане или топла вода за битови нужди за сградите на обекта. В този случай би бил приложим член 9а, параграф 2 (но не член 9а, параграф 1).

Съществуват ситуации, свързани със системите за акумулиране на топлинна енергия, при които могат да възникнат конкретни въпроси относно прилагането на член 9а. Като пример може да служи ситуация, при която повече от един краен клиент, краен потребител или сграда, свързана с водоносна система за акумулиране на топлинна енергия (ATES), се захранва с топлина от общ плитък геотермален грунтов хоризонт. В такъв случай системата не е задължително да се счита за районна отоплителна система съгласно член 9а, параграф 1 (10), нито като централен източник на отопление или топла вода за битови нужди, съгласно член 9а, параграф 2, при условие че:

—	топлината се подава при температура, която трябва да бъде повишена чрез индивидуални термопомпи, за да бъде полезна за битово отопление или за получаване на топла вода за битови нужди, и

—	енергията, необходима за работа на термопомпите, не е част от услугата, а се заплаща индивидуално от всеки краен клиент или краен потребител (11).

В този случай съгласно член 9а не се изисква измерването на топлина с ниска температура.

По същия начин, когато такава система е обратима и в същото време осигурява охлаждане, измерването на студа, получен от акумулирането в земята, не се изисква съгласно член 9а, ако такава операция е необходима за сезонно регенериране на топлинния източник и ако източникът на студ се регенерира изключително чрез (сезонно) редуващо се отопление/охлаждане (12).

И накрая, може да са необходими специални съображения в ситуации, в които топлинната енергия под формата на вече получена топла вода за битови цели се доставя от отоплителна система или подобен външен източник към многофамилни и мултифункционални сгради, където обитателите са индивидуални крайни клиенти на доставчика. В този случай и като се има предвид, че в ДЕЕ не се посочва дали се изисква топломер или водомер за топла вода за битови нужди, поставянето на водомери в отделните апартаменти може по принцип да бъде достатъчно, ако крановете или входовете във всеки апартамент/единица се считат за точки за доставка. Това обаче предполага, че единствено доставчикът на енергия носи отговорност за всички топлинни загуби, възникващи до тези точки за доставка в рамките на сградата. Ако случаят не е такъв и като се има предвид, че загубите на топлинна енергия в районните отоплителни мрежи могат да бъдат значителни, би било необходимо също така да се постави топломер в точката, след която отговорността на доставчика свършва. В противен случай ще бъде невъзможно за крайните потребители да установят дали фактурирането съответства на действителното потребление от гледна точка на енергията: Доставчикът може да твърди, че загубите са настъпили в рамките на сградата, отвъд неговата отговорност и без топломер и няма да има начин да се провери до каква степен това е така.

3.   ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ИНДИВИДУАЛНО ИЗМЕРВАНЕ (ЧЛЕН 9б, ПАРАГРАФ 1)

Както е обяснено в съображение 31 от директивата за изменение, правата във връзка с фактурирането и информацията за фактурирането или потреблението следва да са валидни и при обслужването на потребители на топлинна енергия, енергия за охлаждане или топла вода за битови нужди от централен източник, дори и в случаите при които тези потребители нямат преки индивидуални договорни отношения с доставчика на енергия. За да се изясни този аспект на законодателството, е въведен терминът „отчитане на разпределението“, който се отнася до измерването на потреблението в отделни единици на многофамилни или многофункционални сгради, където такива единици получават доставки от централен източник и където обитателите (13) нямат пряк или индивидуален договор с доставчика на енергия (14).

По правило се изисква отчитане на разпределението, при спазването на определени условия, съгласно член 9б. То вече е включено в член 9, параграф 3, втора алинея от първоначалната ДЕЕ, според който крайният срок за въвеждане на отчитане на разпределението е 31 декември 2016 г. Крайният срок не фигурира в преработения текст, просто защото вече е изтекъл.

Изискването, изложено в новия член 9б, е по същество идентично с изискването, съдържащо се в първоначалната ДЕЕ. Въпреки това са направени няколко разяснения; те са обяснени по-долу.

Първо, формулировката на първата алинея сега по-ясно посочва естеството на условията, при които индивидуалното измерване е задължително, а именно „…когато [това е] технически осъществимо и икономически ефективно от гледна точка на пропорционалността спрямо потенциалните икономии на енергия.“ Това е отразено и в съображение 30, което гласи, че „… икономическата ефективност на отчитането на разпределението се определя от това дали свързаните с него разходи са пропорционални спрямо потенциалните икономии на енергия“ и че „…оценката дали отчитането на разпределението е икономически ефективно може да се вземе предвид въздействието на други конкретни мерки, планирани в дадена сграда, например всяко предстоящо саниране.“ Това уточнение потвърждава подхода, възприет в специфичните насоки, публикувани от Комисията, за да помогне на държавите членки да прилагат съответните условия (15) при прилагането на първоначалната ДЕЕ.

На второ място, разпоредбата сега определя задължението държавите членки ясно да определят и публикуват „общи критерии, методики и/или процедури“, използвани за определяне на липсата на техническа осъществимост или ефективност на разходите. Това отново е в съответствие с подхода, възприет в горепосочените специфични насоки. Комисията последователно счита, че е необходимо държавите членки изрично да посочат как функционират условията и как те се прилагат на практика (16).

4.   СПЕЦИФИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ОТЧИТАНЕ НА РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО НА ТОПЛА ВОДА ЗА БИТОВИ НУЖДИ В ЖИЛИЩНИ ЧАСТИ НА НОВИ СГРАДИ (ЧЛЕН 9б, ПАРАГРАФ 2)

Като общо правило се изисква отчитане на разпределението на консумацията на топла вода за битови нужди при условия на техническа осъществимост и ефективност на разходите съгласно член 9б, параграф 1. Въпреки това, съгласно член 9б, параграф 2, се прилагат по-строги и безусловни изисквания в специалния случай на нови многофамилни сгради и жилищни части на нови многофункционални сгради, които са оборудвани с централен източник на топлинна енергия за топла вода за битови нужди или се снабдяват от районни отоплителни системи.

Мотивите за това по-строго изискване са, че в такива случаи индивидуалното измерване на топлата вода за битови нужди може да се приеме като технически осъществимо и икономически ефективно. Допълнителните разходи за измерване на консумацията на топла вода за битови нужди на отделните жилища на нови многофамилни сгради и жилищните части на нови многофункционални сгради може да се приемат за ограничени, тъй като съответните разходи могат да бъдат направени още на етапа на строителството. В същото време няма конкретни причини да се очаква, че търсенето на топла вода за битови нужди ще намалява системно или значително с течение на времето, така че ползите от насърчаването на ефективно поведение чрез фактуриране на базата на потреблението и обратната връзка (по отношение на потенциалните икономии) може да се очаква да останат значителни.

Преработената ДЕЕ не уточнява какво представлява „нова“ сграда за целите на член 9б, параграф 2. От една страна, обитателите на новопостроени сгради, достъпни за обитаване за първи път след крайния срок за транспониране (т.е. 25 октомври 2020 г.), могат да очакват сградата да бъде оборудвана с измервателни устройства. От друга страна, измерването може да не е било планирано, ако заявленията за разрешителни за строеж са подадени преди националното транспониране. Следователно при транспонирането на тази разпоредба държавите членки могат да направят оценка на степента, до която е възможно или разумно да се отговори на очакванията. При всички случаи новите сгради, за които са подадени заявления за издаване на разрешения за строеж след крайния срок за транспониране, попадат в обхвата на изискването в член 9б, параграф 2 и трябва да бъдат оборудвани с измервателни уреди.

Изискването е за измервателно устройство, но не се посочва дали това трябва да бъде водомер или топломер. Когато отделните единици имат собствена абонатна станция, която осигурява битово отопление и енергия за получаване на топла вода за битови нужди в съответната единица, и когато се измерва общата консумация на енергия за всяка абонатна станция, то тогава е изпълнено изискването в член 9б, параграф 2. С други думи, когато получаването на топла вода за битови нужди се осъществява във всяка единица посредством топлинна енергия, доставяна от централен източник или от абонатна станция на районна отоплителна система, съответното потребление на енергия може да се измерва заедно с потреблението, свързано с битовото отопление.

5.   ПРАВИЛА ЗА ДЯЛОВО РАЗПРЕДЕЛЯНЕ НА РАЗХОДИТЕ ЗА ОТОПЛЕНИЕ (ЧЛЕН 9б, ПАРАГРАФ 3)

Когато се прилага система за отчитане на разпределението, измервателните стойности или индекси, получени чрез отчитане на отделните устройства (било то измервателни уреди или топлинни разпределители), се използват за разпределяне на общите разходи за отделните помещения, обхванати от системата. Това може да бъде направено по много начини и вероятно не съществува най-добър начин (17), поне не за отопление или охлаждане на помещенията в типичния случай на многофамилни или многофункционални сгради, където отделните единици не са топлинно независими една от друга, т.е. където топлинните потоци през вътрешните стени не са незначителни в сравнение с потоците през обвивката на сградата (външни стени, покрив и др.).

Въпреки това, използването на методи за дялово разпределяне на разходите, които се възприемат като справедливи и основани на разумни принципи, значително улесняват приемането от страна на потребителите. Следователно и както е изложено в съображение 32 от директивата за изменение, прозрачността на отчитането на индивидуалното потребление на топлинна енергия може да улесни прилагането на отчитането на разпределението. В първоначалната ДЕЕ наличието на такива национални правила не беше задължително и само около две трети от държавите членки са въвели такива правила. Преразгледаната ДЕЕ сега изисква от държавите членки да въведат прозрачни обществено достъпни правила за разпределение на разходите. (18).

По-точно член 9б, параграф 3 гласи, че „в случаите, при които многофамилни или многофункционални сгради се снабдяват от районна отоплителна или районна охладителна система, или когато в такива сгради преобладават собствени, общи за сградата отоплителни или охладителни системи, с цел осигуряване на прозрачност и точност на отчитането на индивидуалното потребление държавите членки гарантират, че разполагат с прозрачни, обществено достъпни национални правила за разпределение на разходите за потреблението на топлинна енергия, енергия за охлаждане или топла вода за битови нужди в такива сгради“. Тъй като сгради, в които е изпълнено поне едно от условията, могат да бъдат открити в повечето или дори във всички държави членки, до 25 октомври 2020 г. повечето или всички държави членки ще трябва да въведат такива правила или да направят съществуващите правила обществено достъпни.

Трябва да се подчертае, че националните правила за разпределение на разходите не трябва непременно да обхващат всяка подробност, свързана с разпределението на разходите. Държавите членки могат да решат да заложат само рамка, която определя ключови принципи или параметри, и да оставят на регионалните или местните власти или дори на заинтересованите страни в отделните сгради известна гъвкавост, за да уточнят или да се споразумеят за допълнителни подробности.

Независимо от степента на подробностите обаче, правилата следва да бъдат разработени по начин, който да гарантира, че не е затруднено постигането на определени цели, свързани с ДЕЕ. По-специално правилата за дялово разпределяне на разходите трябва да гарантират, че принципът на фактуриране, основан на действителното потребление, на практика не е затруднен от твърде слабата връзка между показанията на уреда на даден краен потребител и неговата/нейната окончателна фактура. Ако на отделните показания при изчисляването на дела на отделните ползватели в общите разходи се отдава твърде малко значение, предвиденият стимул за ефективно използване на енергията ще бъде подкопан. От друга страна, не по-малко важно е тази връзка да не е твърде силна в ситуации, при които консумацията на всеки потребител не е напълно независима от потреблението на други, и когато резултатът може да бъде такъв, че разпределението на разходите в отделните сградни единици може много да варира. Разнообразното разпределение на разходите може да създаде или задълбочи разделението на стимулите между обитателите по отношение на инвестициите за енергийна ефективност на равнището на цялата сграда (като подобрения на обвивката на сградата). Когато националните правила за разпределение на разходите на държавите членки са разработени по такъв начин, че да не намаляват този риск, Комисията счита, че това би могло да противоречи на член 19 от ДЕЕ, който задължава държавите членки да оценяват и предприемат подходящи мерки за разделяне на стимулите между собствениците на сградите и/или наемателите. Както вече беше посочено, не съществува един правилен начин за дялово разпределяне на разходите, но добре разработените правила гарантират баланс между получените стимули за обитателите като индивиди и като общност. Правилата за разпределяне, които не успяват да постигнат такъв баланс и водят до крайности в резултатите, застрашават постигането на целите, преследвани съответно от членове 9б и 19. Възможните инструменти, използвани от някои държави членки за постигането на такива резултати, включват допустими граници за част от разходите, разпределени според индивидуалните показания, максимални граници за отклонения на индивидуалните сметки от средните стойности на сградата или системи за корекционни коефициенти, отразяващи неблагоприятните разположения на естествено по-студените/по-изложените на атмосферни условия апартаменти в сградата.

В този контекст Комисията подчертава, че задължението за фактуриране по член 10а, което следва да се основава на действителното потребление или на показанията на топлинния разпределител, не следва да се разбира в смисъл, че фактурирането трябва да бъде изключително въз основа на показанията на такива устройства. В многофамилните и многофункционални сгради наистина съществуват обосновани и обективни причини да не се прави разпределяне на разходи изключително въз основа на или пропорционално на такива показания, поне що се отнася до отоплението и охлаждането на помещенията (вж. бележка под линия 16). В края на 2017 г. пред Съда на Европейския Съюз са подадени две искания за преюдициални заключения по въпроси от значение за този проблем (19). Заключенията на генералния адвокат в тези съвместни дела, представени на 30 април 2019 г., отразяват подобни аргументи по този въпрос (20).

6.   ДИСТАНЦИОННО ОТЧИТАНЕ (ЧЛЕН 9в)

6.1.   Преходът към устройства с дистанционно отчитане

Както беше предложено от Комисията, специфична цел на преразглеждането на ДЕЕ беше да „дадат възможност на потребителите на топлинна енергия чрез по-добра и достатъчно честа обратна връзка за тяхното потребление, включително чрез използване на напредъка в технологиите“ (21).

За тази цел преработената ДЕЕ съдържа нови изисквания за насърчаване на използването на устройства за дистанционно отчитане като критични фактори за честа обратна връзка с крайните потребители относно тяхното потребление.

Директивата за изменение не определя в техническо отношение какво представлява устройството с дистанционно отчитане. В съображение 33 от Директива (ЕС) 2018/2002, се посочва, че „устройствата с дистанционно отчитане не изискват достъп до отделните жилища или помещения, подлежащи на отчитане“. Това обаче трябва да се разбира като обща минимална характеристика на устройствата с дистанционно отчитане, но не непременно като единствена характеристика. В съображение 33 още се посочва, че „Държавите членки имат свободата да решават дали технологиите за дистанционно отчитане от типа „прочитане чрез ръчно преносим приемник за радиовръзка“ (walk-by) или „прочитане чрез радиовръзка от автомобил“ (drive-by) трябва да се смятат за устройства с дистанционно отчитане.“ Това е важно решение, което държавите членки трябва да вземат, тъй като техният избор има пряко отражение върху начина, по който те следва да транспонират и прилагат изискванията, посочени в член 9в и в приложение VIIа. Когато например дадена държава членка реши да разглежда така наречените технологии „walk-by“ или „drive-by“ като такива с дистанционно отчитане, тя би могла да счита тези технологии за достатъчни, така че да се съобразят със задълженията за въвеждане на дистанционно отчитане, предвидени в член 9в. Това обаче би означавало също, че условието, което води до задължението за предоставяне на честа информация, както е предвидено в точка 2 от приложение VIIa, ще бъде изпълнено в сгради, оборудвани с такива системи. С други думи, ако дадено устройство се счита за устройство с дистанционно отчитане за целите на член 9в, то също трябва да се счита за такова за целите на точка 2 от приложение VIIа.

Обратно, ако дадена държава членка реши да не разглежда технологиите „walk-by“/“drive-by” като такива с дистанционно отчитане, тя би трябвало да предвиди изискване за монтиране на други, по-усъвършенствани или допълнителни устройства или системи, които да отговарят на изискванията на член 9в (22). В тази ситуация условието, водещо до задължението за предоставяне на честа информация по точка 2 от приложение VIIa, ще бъде изпълнено само когато и където са въведени системи от последния вид.

Когато решават дали да разглеждат технологиите „walk-by“/“drive-by” като такива с дистанционно отчитане или не, държавите членки могат да диференцират това решение в съответствие с обективни параметри като съответните видове енергийни услуги или устройства, вида или местоположението на съответните сгради и дали устройствата се използват за измерване или отчитане на разпределението. Например, устройствата „walk-by“/“drive-by” могат да се считат за устройства с дистанционно отчитане за целите на измерването на доставки от районна охладителна мрежа, но не и за целите на измерването на доставки от районна отоплителна мрежа. Когато държавите членки решат да се разграничат въз основа на такива параметри, те следва да гарантират, че приложимите правила са ясни и лесни за комуникация и разбиране.

Важно е за участниците на пазара държавите членки да вземат и да обявят своите национални решения относно това дали технологиите „walk-by“/“drive-by” се считат за такива с дистанционно отчитане възможно най-скоро по време на процеса на транспониране и във всеки случай преди 25 октомври 2020 г. В противен случай собствениците на сгради и доставчиците на услуги, които се подготвят за нови инсталации след тази дата, няма да имат яснота относно това кои функционални изисквания ще се прилагат. При отсъствието на такива решения, те могат, разбира се, да изберат решения с дистанционно отчитане, които не разчитат на технологията „walk-by“/“drive-by”, за да са сигурни, че ще отговорят на изискванията.

Нито правните разпоредби, нито горните съображения имат за цел да въведат йерархична връзка между технологиите „walk-by“/“drive-by” и технологиите, базирани на други комуникационни инфраструктури. Като има предвид, че решението за разглеждане на устройствата „walk-by“/“drive-by” като устройства с дистанционно отчитане, би увеличило гамата от устройства, които могат да бъдат използвани, за да се отговори на изискванията на член 9в в съответната държава членка, и би могло в този смисъл да се разглежда като най-малко изискващо, това решение също би имало последици по отношение на съответствието с приложение VIIа (2), което най-вероятно би било по-изискващо. Държавите членки обаче може да пожелаят да вземат под внимание, че технологиите „walk-by“/“drive-by” обикновено ограничават честотата, с която данните могат да се събират реално и икономически ефективно, което на свой ред ограничава потенциалните допълнителни услуги и съпътстващи ползи, които могат да се извлекат от устройствата. Например, в дадена районна отоплителна мрежа, където данните за измерване се предават/събират автоматично на почасова или дневна база, тези данни ще имат значително по-висока стойност от гледна точка на потенциалното им използване за оптимизиране на работата на системата, откриване на грешки, услуги за предупреждение и т.н., отколкото данните за измерване, събрани на месечна база с помощта на технологии „walk-by“/“drive-by”.

6.2.   Устройства, монтирани след 25 октомври 2020 г.

Съгласно член 9в на преразгледаната ДЕЕ се изисква постепенното въвеждане на измервателни уреди и топлинни разпределители с дистанционно отчитане “за целите на членове 9а и 9б”, независимо от това, дали устройствата се използват за измерване или за отчитане на разпределението.

Преходът към устройства с дистанционно отчитане се насърчава по два различни начина. Първият е изложен в член 9в, параграф 1, който гласи, че измервателните уреди и топлинните разпределители, монтирани след 25 октомври 2020 г., трябва да могат да се отчитат дистанционно. Това изискване означава, например, че измервателните уреди, монтирани след тази дата във всички нови или съществуващи точки за свързване в една районна отоплителна мрежа, трябва да могат да се отчитат дистанционно. Това означава също, че топломерите, водомерите за битови нужди или топлинните разпределители, монтирани след тази дата като част от система за отчитане на разпределението, трябва да могат да бъдат отчитани дистанционно (вж. обаче забележките в раздел 6.3 по-долу).

Член 9в, параграф 1 гласи, че „условията за техническата приложимост и икономическата ефективност, установени в член 9б, параграф 1, продължават да се прилагат“. Това не следва да се разбира в смисъл, че задължението за дистанционно отчитане, както е предвидено в член 9в, параграф 1, е условно или подлежи на такива критерии. Изявлението по-скоро изяснява, че в контекста на монтирането на система за отчитане на разпределението в сграда (която е предмет на член 9б, параграф 1, към който се отнася член 9в, параграф 1) след 25 октомври 2020 г., техническата осъществимост и ефективността на разходите би продължила да бъде валидна причина за освобождаване от изискването за общо отчитане на разпределението, особено защото изискването за дистанционно отчитане, приложимо след тази дата в някои случаи, може да повлияе на степента, до която един или друг критерий е изпълнен. Ситуация, в която това би могло да бъде от значение, би била ситуация, при която съществуващата система за отчитане на разпределението в дадена сграда е достигнала своя технически срок на експлоатация и трябва да бъде заменена или когато системата трябва да бъде монтирана за първи път. В подобни ситуации би било оправдано да се направи оценка на критериите, предвидени в член 9б, параграф 1, за да се определи дали отчитането на разпределението като цяло би било технически осъществимо и икономически ефективно, като се вземе предвид изискването за дистанционно отчитане. С други думи, позоваването в член 9в, параграф 1 на „условията …посочени в член 9б, параграф 1“ следва да се разбира не като отделно условие, свързано с характеристиките на устройството, а като част от общата оценка съгласно член 9б, параграф 1.

6.3.   Подмяна или допълване на отделни устройства за отчитане на разпределението в съществуващи инсталации

Може да възникне конкретен въпрос по отношение на ситуации, в които съществуващо, вече монтирано устройство трябва да бъде заменено преждевременно, защото е повредено, липсва или вече не работи правилно. По принцип член 9в, параграф 1 се прилага и в такива случаи. Обаче ако дадено устройство, което трябва да се добави или замени, е едно от многото устройства, които заедно съставляват системата за отчитане на разпределението за дадена сграда, то при определени, специфични обстоятелства може да не бъде възможно или разумно неизправните или липсващи устройства да се заменят с устройства с дистанционно отчитане:

—

По отношение на инсталациите за топлинно разпределение, всички устройства в дадена инсталация за отчитане на разпределението трябва да бъдат от едно и също производство и тип, за да отговарят на европейските стандарти (23). В случай на топлинни разпределители с изпарител, алтернативите за дистанционно отчитане просто не са налични като технически вариант,

—

В случай на електронни топлинни разпределители, не винаги може да бъде налична версия на модела, която е с дистанционно отчитане, използвана на друго място в сградата, но дори и случаят да е такъв, капацитетът би бил ограничен или никакъв, тъй като данните от останалите уреди за отчитане на разпределението, необходими за съставянето на сметките за разпределение на разходите, са налични само на по-редки интервали след ръчно отчитане,

—	Същата ситуация възниква, ако се добавят радиатори към апартамент в сграда, оборудвана с топлинни разпределители без дистанционно отчитане,

—	Подобен проблем може да възникне и в случаите, когато отделен топломер или водомер за топла вода се замени или добави в сграда с отчитане на разпределението, където другите измервателни уреди не могат да се отчитат дистанционно.

Поради това Комисията е на мнение, че при горепосочените обстоятелства член 9в, параграф 1 не следва да се тълкува като възпрепятстващ замяната на отделни устройства с устройства, които не могат да бъдат отчитани дистанционно, когато те са част от система за отчитане на разпределението, основана на устройства без дистанционно отчитане, дори след изтичането на срока, посочен в член 9в, параграф 1.

От друга страна, следва да бъде разгледано и изискването за дистанционно отчитане на всички устройства и инсталации от 1 януари 2027 г., посочени в член 9в, параграф 2 (вж. раздела по-долу), когато възникне необходимост от отделни подмени в сграда, оборудвана с устройства без дистанционно отчитане; ако заменените устройства не са с дистанционно отчитане, рискът те да се превърнат в невъзвръщаеми разходи, ще се увеличи с приближаването на крайния срок от 2027 г.

6.4.   Съществуващи инсталации

Член 9в, параграф 2 гласи, че „до 1 януари 2027 г. съответните измервателни уреди и топлинните разпределители, които вече са инсталирани, но не са с възможност за дистанционно отчитане, трябва или да бъдат преустроени така, че да могат да се отчитат дистанционно, или да бъдат заменени с уреди с възможност за дистанционно отчитане, освен ако съответната държава членка не докаже, че това е икономически неефективно.“

Това изискване има за цел да гарантира, че всички крайни ползватели на помещения, които подлежат на измерване или отчитане на разпределението, ще се облагодетелстват в крайна сметка с ползите от устройства с дистанционно отчитане, по-специално предоставянето на месечна информация (вж. раздел 9), липсата на повтаряща се нужда от бъдат вкъщи, за да дадат достъп на отчитащите и, където е приложимо, всички допълнителни услуги, които такива устройства предоставят (напр. сигнали за течове на топла вода).

В светлината на това, възможността за отклонение от изискването трябва да се тълкува много ограничително и всяко отклонение следва да бъде конкретно и надлежно обосновано и документирано.

Поставеният краен срок, 2027 г., т.е. повече от 10 години след публикуване на предложението на Комисията, има за цел да сведе до минимум риска от невъзвръщаеми разходи, произтичащи от необходимостта устройствата да бъдат заменени до голяма степен преди да бъдат амортизирани. Така или иначе много устройства биват заменяни в рамките на такъв период от време поради технически причини. По-голямата част от новите топлинни разпределители, монтирани в момента, са електронни и обикновено следва да бъдат заменени в рамките на 10 години поради ограниченията, произтичащи от батерията. По отношение на измервателните уреди повечето държави членки имат изисквания за калибриране, които на практика обикновено водят до смяна на измервателните уреди на интервали от 10 или по-малко години. Когато устройствата са по-стари от 10 години, те обикновено са изчерпали икономическия си ресурс/вече са амортизирани.

Поради тези причини невъзвръщаемите разходи, свързани със съществуващи устройства, не могат да се считат за адекватна обосновка за отклонение от изискването за дистанционно отчитане. Следва да има налице по-особени обстоятелства. Един пример, при който е възможно да се докаже, че това не е икономически ефективно, е при сграда, изградена с материали, които пречат на правилното функциониране на безжичните технологии през 2026 г. и в която кабелните алтернативи биха били скъпо струващи за изпълнение (например ако в стените и подовете има големи количества желязо).

6.5.   Съображения относно проверката и прилагането

Съгласно член 13 от ДЕЕ, държавите членки са задължени да „…въвеждат правилата относно санкциите, приложими в случай на неспазване на националните разпоредби, приети в съответствие с членове 7—11 …“ и „…предприемат необходимите мерки, за да гарантират тяхното прилагане.“ Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

В резултат на изменението на ДЕЕ обхватът на това задължение сега включва както някои съществуващи, така и някои нови разпоредби, включително новите изисквания за дистанционно отчитане в член 9в (24).

Поради това, като част от тяхната по-широка отговорност и усилия за гарантиране на ефективно прилагане и изпълнение на директивата, държавите членки ще трябва също така да обмислят как да проверят спазването на новите изисквания за дистанционно отчитане. По този начин те могат да пожелаят да разгледат дали съществуващите процеси, свързани с ДЕХС (25) или националните процеси могат да бъдат адаптирани, за да служат и на тази цел. Изискванията за дистанционно отчитане обаче се отнасят не само за нови сгради (за които обикновено са необходими разрешителни за строеж) или за съществуващи сгради, които се продават или отдават под наем на нов наемател (за който съгласно ДЕХС се изискват сертификати за енергийни характеристики), а се прилагат без оглед на размера на сградата и независимо от капацитета на отоплителната инсталация. Това означава, че съществуващите процеси, свързани с разрешителни за строеж, инспекции на ОВК или енергийни етикети/договори за инженеринг, снабдяване и строителство, може да не са непременно достатъчни за проверка на съответствието с новите изисквания.

По отношение на прехода към дистанционно отчитане на измервателните уреди, използвани за целите на член 9а, параграф 1, една от възможностите може да бъде държавите членки да задължат операторите на районни отоплителни или охладителни системи и операторите на други инсталации, доставящи топлинна енергия на множество сгради, да документират съответствието и/или редовно да докладват за дела на точките за свързване в тяхната мрежа, които се измерват с измервателни уреди с дистанционно отчитане. Тъй като този дял по принцип (26) следва да достигне 100 % не по-късно от 1 януари 2027 г., държавите членки биха могли да наблюдават стойностите, за да проверят дали е постигнат достатъчен напредък по отношение на спазването преди достигането на крайния срок.

За отчитането на разпределението могат да се предвидят подобни задължения за отговорните страни, но тъй като те са различни в различните държави членки и могат да зависят от вида на наемане или собственост, може да се приложи комбинация от подходи. Когато държавите членки разполагат със система за идентифициране или регистриране на доставчици на услуги за отчитане на разпределението, такива системи могат да помогнат за идентифициране на оператори, от които информацията за типа оборудване, налично във всяка управлявана от тях сграда, може да бъде събрана по икономически ефективен начин.

7.   ИНФОРМАЦИЯ ЗА ФАКТУРИРАНЕ И ПОТРЕБЛЕНИЕ (ЧЛЕН 10а)

7.1.   Понятията „крайни ползватели“ и „крайни клиенти“

Едно от ключовите разяснения в преразгледаната ДЕЕ произтича от въвеждането на понятието „крайни ползватели“ в член 10а, допълващ съществуващото понятие „крайни клиенти“.

Първоначалната ДЕЕ определя „краен клиент“ като „физическо или юридическо лице, което купува енергия за свое собствено крайно потребление“ (27). Обхватът на това определение обаче е предмет на различни тълкувания. В своето ръководство от 2013 г. Комисията твърди, че отделните крайни ползватели/домакинства в многофамилни сгради с колективни системи и договори за доставка на енергия следва също да се считат за крайни клиенти (28). Както обаче беше отбелязано в съображение 31 от преразглеждането на ДЕЕ, „определението на понятието „краен клиент“ може да се тълкува като отнасящо се единствено до физически или юридически лица, които закупуват енергия въз основа на пряк, индивидуален договор с доставчик на енергия. Следователно за целите на съответните разпоредби следва да се въведе понятието „краен ползвател“, което да означава по-широка група от потребители и следва, в допълнение към крайните клиенти, които закупуват топлинна енергия, енергия за охлаждане или топла вода за битови нужди за собствено крайно потребление, да обхваща също и обитателите на отделни сгради или на обособени части от многофамилни или многофункционални сгради, когато тези части се снабдяват от централен източник и когато обитателите нямат пряк или индивидуален договор с доставчик на енергия..“

За тази цел оперативното изискване в член 10а, параграф 1 се отнася до „крайни ползватели“ и пояснява, че те са:

а)	физически или юридически лица, които купуват топлинна енергия, енергия за охлаждане или топла вода за битови нужди за собствено крайно потребление (тези крайни ползватели са и крайни клиенти, както е определено в член 2, параграф 23), или

б)

физически или юридически лица, които се помещават в отделна сграда или в обособена част в многофамилните или многофункционалните сгради, които се снабдяват с топлинна енергия, енергия за охлаждане или топла вода за битови нужди от централен източник, които нямат пряк или индивидуален договор с доставчик на енергия.

Струва си да се подчертае, че понятието „крайни ползватели“ включва крайните клиенти. Когато разпоредбите се отнасят до крайните ползватели, те не трябва да се разглеждат като изключващи крайните клиенти.

Това уточнение означава, че оттук нататък, съгласно преработената ДЕЕ, е безспорно, че потребителите на отчитането на разпределението, също имат право на потребителско фактуриране (29) и информация за потреблението.

За целите на членове 9а, 9в, 10а и 11а, в контекста на многофамилна или многофункционална сграда, захранвана от районна отоплителна система или районна охладителна система или от подобен централен източник, въз основа на един договор с доставчик на енергия, това кой в действителност е „краен клиент“ може да е различно в зависимост от ситуацията. Когато сградата има един собственик, собственикът обикновено, но не непременно, е договорната страна по договора за доставка с доставчика на енергийни услуги. По подобен начин, когато има множество собственици, сдружение или общност от съсобственици често, но не винаги, те са договорни страни по отношение на доставчика на енергийни услуги. В някои ситуации собствениците делегират определени задачи на трети страни или на представител, като например управляващо дружество (в някои държави, известно като „синдик“), и тези страни също могат да бъдат договорни страни по отношение на доставчика на енергийни услуги. Когато собствениците са дали помещения под наем, наемателите могат да имат или могат да нямат договорни отношения с доставчика на енергийни услуги.

При транспонирането на преразгледаната директива, държавите членки ще трябва да вземат предвид разнообразието от ситуации, които са от значение в тяхната юрисдикция. Независимо от това кой субект или орган купува енергията колективно от името на обитателите на сградата, важно е изпълнението да бъде организирано по такъв начин, че информацията, изисквана съгласно приложение VIIа, да бъде ефективно предоставена и да може да се използва като основа за информиране на обитателите на всеки апартамент/единица. Фактът, че определението за „краен клиент“ се отнася до лице, което купува енергия „за собствено крайно потребление“, следва например да не се разбира в смисъл, че не съществува краен клиент в ситуации, когато делегирано дружество за управление или „синдик“ е действителната страна по договора с доставчика на енергийни услуги на сградата.

7.2.   Кой отговаря за информацията за фактурирането и потреблението?

ДЕЕ не уточнява кой е отговорен за предоставянето на крайните потребители на информацията относно фактурирането и потреблението, посочена в член 10а. За крайните ползватели, които също са крайни клиенти (и закупуват енергия от съответния доставчик на енергийни услуги), изглежда по-логично доставчикът на енергийни услуги да бъде отговорен за предоставянето на информация. Обратно, доставчикът на енергийни услуги може да не е най-подходящото лице, което да носи отговорност за информирането на крайните ползватели, с които няма преки или индивидуални договорни отношения. Следователно член 10а, параграф 3 от преразгледаната ДЕЕ изрично посочва, че „Държавите членки решават кой трябва да отговаря за предоставянето на информацията по параграфи 1 и 2 за крайните ползватели, които нямат пряк или индивидуален договор с доставчик на енергия.“ Кои лица са най-подходящи да информират крайните ползватели, ще зависи от националните особености и конкретните ситуации на наемане. Потенциалните кандидати биха могли да бъдат собственици на сгради, управители на сгради, упълномощени дружества за управление или доставчици на услуги, асоциации на собственици и т.н. При транспонирането на ревизираната директива държавите членки трябва да гарантират, че отговорността за информиране на крайните ползватели е ясно определена за всички съответни ситуации.

7.3.   Фактуриране въз основа на действителното потребление

Член 10а изисква от държавите членки да гарантират, че „информацията за фактурирането и потреблението е надеждна, точна и се основава на реалното потребление или на показанията на топлинния разпределител …“.

Тази формулировка е подобна, но не е идентична с първоначалното изискване на ДЕЕ да се гарантира, че „информацията за фактуриране е точна и се основава на реалното потребление“.

Включването на „информация за потреблението” е важно и отразява гъвкавостта на ДЕЕ, тъй като сега е възможно да се отговори на изискването, посочено в приложение VIIа, точка 2, да се предоставя честа информация за фактурирането или потреблението. Информацията за потреблението е по-опростена, тъй като тя се отнася само до консумираните количества, а не до свързаните с тях разходи или до друг елемент на информацията за фактуриране.

Законодателят счете за уместно да добави думите „или на показанията на топлинния разпределител“, за да премахне всякакво съмнение, че такива показания могат да се използват като основа за фактуриране. Тези съмнения бяха изразени, тъй като топлинните разпределители са устройства, които позволяват измерването на топлината, доставяна на отделен апартамент по по-малко пряк начин, и които при определени специфични обстоятелства могат да се считат за по-лоша индикация за количеството енергия, което е действително отдадено от отоплителна инсталация в съответния апартамент.

Въпреки това, освен различията между топломерите и топлинните разпределители, си струва да се подчертае, че изискването информацията за фактуриране и потребление да се основава на действителното потребление или показанията на топлинния разпределител не трябва да се тълкува като изискване разходите за отопление или охлаждане на помещенията да се разпределят изключително въз основа на показанията от индивидуалните измервателни уреди или топлинните разпределители. В контекста на отчитането на разпределението това носи опасност от неблагоприятни резултати по отношение на справедливостта и разделените стимули (вж. също раздел 5 по-горе). От техническа гледна точка отделните апартаменти в многофамилни сгради обикновено не могат да се считат за топлинно независими от останалата част на сградата. Когато разликите в температурата се появят през вътрешни стени или хоризонтални разделяния, топлината естествено преминава през такива разделяния, тъй като те рядко са изолирани в толкова висока степен в сравнение с външните стени на сградите. Следователно, отделните помещения обикновено се нагряват не само от топлината, отделяна от радиаторите в самото помещение, но поне отчасти и от топлината, отделяна в други части на сградата. Както вече беше обсъдено в раздел 5, добре обмислените правила за дялово разпределяне на разходите следва да отчитат този факт.

Дали действителното излъчване на топлина в рамките на всяко помещение се измерва или изчислява с помощта на индивидуални измервателни уреди или топлинни разпределители, фактът, че топлината може да премине през вътрешно разделяне, представлява добра причина да не се разпределят общите разходи за отопление на сградата изключително въз основа на показанията, получени от такива устройства. Честа (и добра) практика е, само определена част от разходите да се основава на индивидуални измервания, а останалите разходи да се разпределят между обитателите въз основа на други фактори (като дял на апартаментите от общата площ или отопляемия обем на сградата). Такъв е случаят дори когато отделните единици са оборудвани с топломери, а не с топлинни разпределители. Обичайна практика е също разходите за отопление на общите части на сградата (стълбища, коридори и т.н.) да се поделят между обитателите на отделните помещения. Разходите, дължащи се на загуби от инсталации на ниво сгради и за отопление на общи части, обикновено не се контролират директно от индивидуалното поведение на потребителите, а държавите членки обикновено ги включват като фиксирани разходи в съответните им правила за разпределение. Частта от фиксираните разходи от общите разходи за отопление обикновено може да бъде възстановена чрез таксуване на обитателите пропорционално на съответния размер на имота, който заемат (например площ или обем).

Когато предоставената информация се основава на показанията на топлинен разпределител, това трябва да се направи по ясен и полезен за крайния ползвател начин. Разпределението на топлинните разходи може например да включва прилагане на технически коефициенти, свързани с типовете радиатори и/или коефициентите на корекция за местоположението на апартамента в сградата. Такива параметри следва да се вземат предвид в информацията, предоставена на крайните ползватели.

7.4.   Самоотчитане

Първоначалната ДЕЕ задължава държавите членки да гарантират, че информацията за фактурирането е точна и се основава на действителното потребление, „в съответствие с точка 1.1 от приложение VII“, което от своя страна определя някои минимални честоти, на които се изисква да бъде предоставяна информацията за фактурирането и потреблението. Член 10 предвижда, че „това задължение може да бъде изпълнено чрез система за редовно самоотчитане от крайните клиенти, при която те предават показанията от своя измервателен уред на енергийния доставчик“. Така например, това дава възможност фактурата за годишния отчет да се основава на показания, съобщени от клиента на енергийния доставчик, без последният да трябва да посещава помещенията, за да отчете измервателния уред.

В контекста на прехода към устройства с дистанционно отчитане, самоотчитането ще загуби значението си във времето. Преработената ДЕЕ въпреки това позволява самоотчитане на топлинна енергия, но само при определени обстоятелства (30). По-специално самоотчитането не е позволено в случай на отчитане на разпределението за битово отопление въз основа на топлинни разпределители. Това би изисквало всеки ползвател да съобщава показанията за всеки радиатор, а законодателят не смята, че това е реалистично или желателно.

За измерване или други ситуации на отчитане на разпределението, например за отопление или охлаждане на помещения, оборудвани с топломери, или за потребление на битова топла вода, самоотчитането може да бъде позволено, ако въпросната държава членка „предвижда това“. С други думи, районните отоплителни дружества, управителите на сгради и други организации, отговорни за предоставянето на информацията, изисквана съгласно член 10а на крайните ползватели, не могат да разчитат на самоотчитане, за да изпълнят тези задължения, освен ако въпросната държава членка изрично не е предвидила тази възможност в националните мерки за транспониране.

7.5.   Наличност на данни и поверителност

Член 10а, параграф 2, буква а) гласи, че „…в случай, че има налична информация за фактурирането на енергията и за предходното потребление или показания на топлинния разпределител на крайните ползватели — тази информация да се предоставя, по искане на крайния ползвател, на посочен от крайния ползвател доставчик на енергийни услуги“. Подобна разпоредба се съдържа и в първоначалната ДЕЕ, но новата разпоредба премахва всякакви съмнения относно правото на достъп до данни за отчитане на енергийните разходи и отчитане на минало потребление или топлинно разпределение, отнасящи се до ситуации, в които се използва отчитане на разпределението. Органът, отговорен за отчитане на разпределението — независимо дали е управител на сграда, доставчик на услуги за отчитане на разпределението или някой друг — по този начин ще трябва да предостави на всеки един краен ползвател достъп до тези данни в подходящ и полезен формат. В контекста на отчитането на разпределението, това в частност трябва да означава, че включва както показанията на собственото(ите) устройство(а) на ползвателя, така и сумата на показанията на цялата инсталация, тъй като първото е полезно само заедно с второто. При поискване, такава информация следва да включва и ключови технически параметри, като например коефициенти за оценка, прилагани за радиаторите, за да се даде възможност за независима проверка или проверка на достоверността на изчисленията за разпределение на разходите за топлинна енергия.

Същевременно член 10а, параграф 2, буква а) гарантира, че информацията за фактуриране, свързана с главен измервателен уред, измерващ доставките от районна отоплителна мрежа или районна охладителна мрежа до многофамилна или многофункционална сграда с отчитане на разпределението, може да се предостави директно на доставчиците на енергийни услуги (31), които отговарят за отчитането на разпределението и дяловото разпределение на разходите в рамките на сградата. Това е важно, тъй като точното разпределение на разходите изисква своевременен достъп до стойностите на общото потребление. Директният и навременен достъп до информацията за фактуриране, включително стойностите за измерване, е особено важен, когато в сградите се отчита разпределението с устройства с дистанционно отчитане и поради това е необходимо да се предоставя информация на интервали, по-чести от една година. В такива случаи клиентът на районната отоплителна мрежа/районната охладителна мрежа може да поиска информацията, свързана с главното измервателно устройство, да бъде предоставена на доставчика на енергийни услуги по негов (на клиента) избор, който би могъл да бъде компанията, предоставяща услуги по отчитане на разпределението.

Член 10а, параграф 2, буква в) гласи, че държавите членки трябва да гарантират, че „на всички крайни ползватели се предоставя ясна и разбираема информация за фактурирането, в съответствие с приложение VIIа, точка 3“. Последиците от това са обсъдени по-подробно в раздел 9.3 по-долу. За крайните потребители без пряк/индивидуален договор с доставчика на енергия, „фактурата“ следва също да се разбира като отнасяща се до сметките за разпределение на разходите за отопление или всякакви други повтарящи се искания за плащане за услуги за отопление/охлаждане/топла вода за битови нужди от името на физическото или юридическото лице, отговорно за предоставянето на такива услуги (32).

Накрая, нова разпоредба (член 10а, параграф 2, буква г) подчертава, че държавите членки трябва „да насърчават киберсигурността и да гарантират правото на неприкосновеност на личния живот и защитата на данните на крайните ползватели в съответствие с приложимото право на Съюза.“ Макар тази разпоредба да не добавя никакви специфични задължения над тези, които вече са приложими съгласно законодателството на ЕС (като Общия регламент за защита на данните (33), тя подчертава, че киберсигурността, неприкосновеността на личния живот и защитата на данните са също важни в контекста на измерването, отчитането на разпределението, дистанционното отчитане и фактурирането на топлинна енергия.

7.6.   Достъп до електронна информация за фактуриране и сметки

Както в случая с първоначалната ДЕЕ, преработената ДЕЕ задължава държавите членки да гарантират, че на крайните клиенти се предлага възможност за електронна информация за фактуриране и сметки (член 10а, параграф 2, буква б). Тук следва да се отбележи, че препратката се отнася само до крайните клиенти, а не до крайните ползватели, което означава, че преразгледаната ДЕЕ не предоставя право за избор на електронна доставка до отделни потребители с отчитане на разпределението. Законодателят на ЕС умишлено е направил този избор, за да избегне ограничаването на свободата на заинтересованите страни, участващи в дадена сграда, или на националните органи да решат как да организират предоставянето на информация за фактуриране и сметки на потребителите с отчитане на разпределението.

8.   РАЗХОДИ ЗА ДОСТЪП ДО ИНФОРМАЦИЯ ЗА ОТЧИТАНЕ, ФАКТУРИРАНЕ И ПОТРЕБЛЕНИЕ (ЧЛЕН 11а)

Преразгледаният нов член 11а на ДЕЕ е почти идентичен с член 11 в първоначалната ДЕЕ. Трябва да се отбележат обаче няколко различия.

На първо място, новата разпоредба отразява изяснена позиция на потребителите, които са обект на отчитане на разпределението и следователно се позовава на крайните ползватели, а не само на крайните клиенти (като припомня, че последната е подгрупа на първата, по-широка група).

На второ място, новият член изяснява, че параграф 2 се прилага както за многофамилни, така и за многофункционални сгради.

Трето, добавя се нов параграф 3, за да се поясни, че „за да се гарантира, че разходите за посочените в параграф 2 услуги по отчитане на разпределението са разумни, държавите членки могат да стимулират конкуренцията в този сектор на услугите, като предприемат необходимите мерки, например като препоръчват или насърчават по друг начин използването на тръжни процедури и/или използването на оперативно съвместими устройства и системи, улесняващи смяната на доставчиците на услуги“. Въпреки че действията, посочени в тази разпоредба, са явно по избор и не са задължителни за дадена държава членка, законодателят счита, че разпоредбата е полезна, тъй като посочва примери за конкретни мерки, които държавите членки могат да предприемат, за да стимулират конкуренцията при предоставянето на услуги за отчитане на разпределението с оглед свеждане до минимум на разходите за преход към устройства и системи с дистанционно отчитане.

Накрая, параграф 2 от първоначалния член 11 се заличава, тъй като преразгледаната ДЕЕ намалява обхвата му до електроенергия и газ, и тъй като първоначалният член 11, параграф 2 се отнася само до отчитане на разпределението на топлинна енергия, сега се заменя с новия член 11а (2).

В допълнение към обсъжданите по-горе различия, заслужава да се отбележи и друго развитие, свързано с тази тема. През април 2018 г. в Съда на Европейските общности (34) беше подадено преюдициално запитване от финландски съд. В обобщение, въпросът е дали задължението за безплатно предоставяне на фактуриране трябва да се разбира като премахването на отстъпки, които се дават на клиенти, които получават сметки по електронен път. Комисията, в Указанието от 2013 г. (35) твърди, че изискването за безплатно предоставяне на фактуриране не възпрепятства предлагането на отстъпки на клиенти, които са избрали конкретен метод за фактуриране. В решението си от 2 май 2019 г. Съдът на Европейските общности прие подобно становище. Той заключава, че член 11, параграф 1 трябва да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези, разглеждани в главното производство, не се допуска отстъпка от такси за електроенергийна мрежа, предоставени от дружество за продажба на дребно на електроенергия изключително на крайни клиенти, които са избрали електронно фактуриране.

9.   ИЗИСКВАНИЯ ЗА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ФАКТУРИРАНЕ И ПОТРЕБЛЕНИЕ

9.1.   Ежегодно фактуриране въз основа на действителното потребление

Новото приложение VIIa изисква, че „за да се даде възможност на крайните ползватели да регулират своето потребление на енергия, фактурирането се извършва въз основа на реалното потребление или показанията на топлинния разпределител поне веднъж годишно“. Подобно изискване съществува в приложение VII към първоначалната ДЕЕ, но формулировката в приложение VIIа се позовава на крайните ползватели (и по този начин се прилага за потребители с отчитане на разпределението). Освен това думата „следва“, която се съдържа в приложение VII, е заменена с „трябва“ в приложение VIIа, за да отрази задължителния характер на изискването. Както е споменато в раздел 7.2, заслужава да се подчертае, че в контекста на отчитане на разпределението, изискването информацията за фактуриране и потребление да се основава на действителното потребление или показанията на топлинния разпределител не трябва да се тълкува се като изискване разходите за отопление или охлаждане на помещенията да се разпределят изключително въз основа на показанията от индивидуалните измервателни уреди или топлинните разпределители.

По същество изискването гарантира, че крайните ползватели на топлинна енергия се информират за своето действително потребление поне веднъж годишно и че плащането за тяхното потребление се изчислява или коригира съответно, например чрез уреждане на всякакви разлики между действителната дължима сума и сумите, изплатени на базата на редовни фиксирани плащания, които не се основават на действителното потребление или показанията на топлинния разпределител.

9.2.   Честа информация за фактуриране или потребление

9.2.1.   Ситуации, при които се изисква предоставяне на междинна информация за отчитане на разпределението

Честотата, с която крайните ползватели са информирани за тяхното действително потребление на топлинна енергия, е основна цел на предложението за преразглеждане на ДЕЕ и е отразено в точка 2 от новото приложение VIIa.

Съгласно първоначалната ДЕЕ, предоставянето на междинна информация е задължително, когато „е технически възможно и икономически обосновано“. В преразгледаната ДЕЕ това условие е опростено, така че изискванията се прилагат „когато има монтирани измервателни уреди или топлинни разпределители с дистанционно отчитане“.

Дали това условие е изпълнено или не, трябва да бъде оценено в светлината на решението на всяка държава членка по отношение на това кои видове устройства се считат за такива с дистанционно отчитане (вж. раздел 6.1).

Възможно е дадена сграда да съдържа както устройства с дистанционно отчитане, така и такива без дистанционно отчитане. Такива ситуации трябва да се разглеждат за всеки отделен случай.

Например: в многофамилна сграда, снабдявана от районна отоплителна система, в която устройствата, монтирани във всяка сградна единица, могат да бъдат уреди за отчитане на разпределението или топломери с дистанционно отчитане, основният измервателен уред на сградата, измерващ общата доставена или консумирана топлина, може да не е с дистанционно отчитане. В този случай изчислението на топлинното разпределение може да бъде направено по принцип само когато има отчитане и от главния уред. Подобна ситуация може да възникне за сграда с общ котел, работещ, например, с газ или мазут: също така в този случай може да не е налице точна стойност за общото потребление за всеки междинен период, ако главният газомер не е с дистанционно отчитане, или ако резервоарът за мазут или горелката не са оборудвани с уред, позволяващ дистанционно отчитане на потреблението. В такива случаи все пак е възможно да се направи приблизително изчисление на топлинното разпределение, като се използват показанията от отделните устройства и се екстраполира оценената стойност за общото потребление. Тогава би могъл да възникне въпросът как да се съгласува изискването в член 10а, параграф 1, че „…информацията за фактурирането и потреблението е надеждна, точна и се основава на реалното потребление или на показанията на топлинния разпределител, в съответствие с приложение VIIa, точки 1 и 2 за всички крайни ползватели“ с факта, че при липса на междинни стойности за съвкупното потребление (чрез монтиране на газомер с дистанционно отчитане, чрез ръчно отчитане на главния газомер по-често, чрез монтиране на свързан в мрежа за данни разходомер за мазута и т.н.), всяко изчисление на разпределението на разходите за отопление може да бъде само приблизително. Комисията е на мнение, че липсата на междинно отчитане на главния измервателен уред не е оправдание да не се предоставя такава междинна информация за потреблението на ползвателите, ако обстоятелствата позволяват да се направи сравнително справедлива оценка/приблизителна стойност на изчислението на разпределението на разходите. В такива случаи трябва просто да се изясни, че междинните стойности са частично оценени/екстраполирани. Стойността на междинната информация за потребителя вероятно ще компенсирая леко намалената точност, заради липсата на обща стойност на потреблението.

От друга страна, ако една сграда с отчитане на разпределението е оборудвана с главен измервателен уред с дистанционно отчитане към районната отоплителна/охладителна мрежа, но устройствата, използвани за измерване в рамките на сградата, не са с дистанционно отчитане, условието в приложение VIIa (2) не е изпълнено, що се отнася до крайните ползватели на отчитане на разпределението. За разлика от това, условието щебъде изпълнено по отношение на районната отоплителна/охладителна мрежа и нейните клиенти/сградата като цяло. В този случай информацията за нивото на сградата трябва да бъде предоставена на крайния клиент в съответствие с приложение VIIa (2).

Друг пример може да бъде сграда с отчитане на разпределението, където топлинните разпределители са с дистанционно отчитане, но водомерите за топла вода за битови нужди не са. В този случай всяка услуга може да бъде обработена поотделно, като може да се предостави междинна информация за битовото отопление, но не и за топла вода за битови нужди.

9.2.2.   Минимална изискуема честота

Изводът от опростената условност, обяснена по-горе, е, че когато са налице устройства с дистанционно отчитане, крайните ползватели трябва да получават честа информация, която може да бъде или информация за фактуриране, или просто информация за потреблението. От 22 месеца след датата на влизане в сила на директивата за изменение, т.е. от 25 октомври 2020 г., изискваната минимална честота ще бъде подобна на предвидената в първоначалната ДЕЕ, а именно: „поне веднъж на три месеца, а при поискване или когато потребителите (36) са направили избор да получават електронни сметки — два пъти в годината“. От 1 януари 2022 г. минималната честота ще бъде месечна.

9.2.3.   Изключения извън сезоните на отопление/охлаждане

Отоплението и охлаждането могат да бъдат освободени от изискването за предоставяне на месечна информация извън сезоните за отопление/охлаждане. Какво представляват сезоните за отопление или охлаждане може да бъде различно в зависимост от местоположението и юрисдикцията, или за всяка сграда. Възможността да се правят изключения от месечното изискване може да се разбира като възможност за спиране на предоставянето на информация по време на периода, в който отоплението или охлаждането на помещенията не се осигурява от колективна инсталация на сградата.

9.2.4.   Разграничаване между предоставяне на информация и достъп до информация

Изискването, че при измервателни уреди с дистанционно отчитане или топлинни разпределители, информацията за фактуриране или потребление въз основа на действителното потребление или показанията на топлинния разпределител трябва да бъде предоставена на крайните потребители на интервали, по-чести от 1 година, може да предизвика въпроси относно това какво представлява съответствието. Комисията отбелязва, че законодателят умишлено е оставил средствата за предоставяне на информацията открити, като същевременно ясно е разграничил предоставянето на информация и достъпа до нея.

Основното изискване е да се предоставя информация на ползвателя. Това може да се направи на хартия или по електронен път, като например електронна поща. Може също да се предостави достъп до информация по интернет (и интерфейси като уебпортал или приложение за смартфон), но в такива случаи крайният ползвател трябва да бъде уведомяван по някакъв начин на равни интервали, в противен случай информацията не може да се счита, че е била предоставена на крайния ползвател с тази честота, а до нея само е предоставен достъп. Самото осигуряване на достъп до информацията, като се остави крайният ползвател да я намери, няма да бъде съобразено с общата цел на тази част от преразгледаната ДЕЕ, а именно да се повиши осведомеността на крайните потребители за тяхното потребление.

Това фино, но важно разграничение трябва да се подчертае и защото законодателят е включил незадължителното, допълнително осигуряване на достъп до информация чрез интернет след основното изискване за предоставяне на информация на редовни интервали: „Тази информацияможе също да се предоставя и по интернет и да се актуализира толкова често, колкото позволяват измервателните уреди и използваните системи. Понятието „също“ не е използвано в смисъла на „вместо“, а за да се маркира допълнителна възможност. Всяко друго тълкуване би оставило твърде много възможности за проектиране и използване на системи, които не правят възможна честата обратна връзка, като по този начин се заобикаля основното изискване и се подкопава постигането на ключова цел на преразгледаната ДЕЕ. Това тълкуване се потвърждава от използването на формулировката „може вместо това“ в точка 3 от приложение VIIa, където законодателят ясно е предвидил, че разпоредбите представляват алтернативи. Накратко, непрекъснатото предоставяне на достъп до информация по интернет не е алтернативен или достатъчен начин за спазване на изискванията на приложение VIIa, точка 2 за предоставяне на междинна информация, освен ако то не се комбинира с някакъв вид активно уведомяване на крайния ползвател в необходимите интервали.

9.2.5.   Съдържанието на междинната информация за фактуриране или потребление

Както е посочено в раздел 7.3, преработената ДЕE предоставя гъвкавост по отношение на естеството на информацията, която трябва да се предоставя на междинни интервали съгласно приложение VIIа, точка 2.

Като минимум трябва да се включи основна информация за това как се е развивало действителното потребление (или показанията на топлинния разпределител). Това може например да се комбинира с оценки за това как наблюдаваната тенденция може да повлияе на бъдещото потребление на крайния ползвател и каква ще бъде неговата стойност на фактурите, ако потреблението продължи по същия начин.

Ако фактурирането се извършва едновременно с предоставянето на информация по точка 2 от приложение VIIa, разпоредбите на точка 3 от настоящото приложение ще определят минималните изисквания за съдържанието на данните за фактуриране.

9.3.   Минимална информация, която се съдържа в сметката

Точка 3 от приложение VIIa посочва някои минимални елементи на информация, които трябва да бъдат достъпни за крайните ползватели във или със сметките, съдържащи различни изисквания, в зависимост от това дали сметката се основава на действителната консумация или на топлинни разпределители. Заслужава да се отбележи, че крайните ползватели, които заемат части от сграда, която не е оборудвана с индивидуални измервателни уреди или топлинни разпределители, или тези, които наемат помещенията си на база „топъл наем“, никога не могат да получават сметки на базата на действително потребление или показатели на топлинни разпределители. Всъщност в случай на „топъл наем“ те не могат дори да получават никакви сметки за енергия, и следователно няма да се приложи нито едно от изискванията на член 10а или приложение VIIа.

В сравнение с приложение VII от първоначалната ДЕЕ новото приложение VIIa е формулирано по начин, който по-ясно отразява задължителния характер на съдържащите се в него изисквания, например като изключва квалификации като „когато е уместно“ или „за предпочитане“ (37).

Приложение VIIa също съдържа някои изцяло нови елементи, включително задължение за законопроектите да съдържат „информация относно съответните процедури за подаване на жалби, службите на омбудсмана или механизми за алтернативно разрешаване на спорове, които се използват в държавите членки“. При транспонирането на това изискване държавите членки следва публично да определят кои (ако има такива) услуги на омбудсмана или алтернативните механизми за разрешаване на спорове (38) са юридически компетентни за разглеждане на жалби и спорове, свързани с измерване, отчитане на разпределението, фактуриране и дялово разпределяне на разходите, така че доставчиците на енергия и други страни, които издават фактури, да могат да включат тази информация в сметките си.

9.3.1.   Фактури въз основа на реалното потребление/показанията на топлинния разпределител

Отделните информационни елементи, които трябва да бъдат предоставени във или със сметката, на базата на действителното потребление или показанията на устройствата, са отчасти основани на съществуващото приложение VII и отчасти на новото.

Макар че не всички се нуждаят от обяснение, заслужава да се подчертаят няколко аспекта.

Както и в първоначалната ДЕЕ, приложение VIIa, точка 3, буква а) се отнася до „действителни цени“. За крайните клиенти на районно отопление и охлаждане това обикновено означава специфициране на общата цена, която трябва да се плати, както и различните ѝ компоненти, като такива свързани с потреблението, свързани с капацитета и фиксирани тарифи/цени. За отчитане на разпределението това трябва да включва поне частта от цената на разходите за отопление, заедно с показанията на устройството и общите стойности за сградата, от която те се извличат.

По отношение на сравнението с потреблението през същия период на предходни години (точка 3, буква в), следва да се отбележи задължението да се предостави това в графичен вид и във форма, коригирана от гледна точка на климата. В светлината на изискванията за защита на данните и поверителността (вж. също раздел 7.5) това изискване следва да се тълкува, че се прилага само за информация относно енергията, консумирана от текущия обитател, т.е. същия краен ползвател, на който трябва да бъде предоставена информацията.

За целите на корекцията от гледна точка на климата може да е необходимо да се направят предположения за дела на енергията, използвана за получаване на топла вода за битови нужди, когато тази енергия не се измерва отделно от тази, използвана за битово отопление. Освен това са необходими специфични от гледна точка на местоположението или представителни данни за външна температура за изчисляване на отоплителните денградуси (HDDs) или охладителните денградуси (CDDs), които се използват за извършване на корекцията от гледна точка на климата. За да бъдат използвани за целите на информацията за фактуриране, тези данни трябва да бъдат на разположение без значителни закъснения. Държавите членки и страните, които отговарят за предоставянето на информация за фактуриране, трябва да идентифицират наличните източници на такива данни, които биха могли да бъдат национални, регионални, местни или специфични за сградата (ако например сградата е оборудвана с външен датчик, от който могат да бъдат снемани измервания). Те също така следва да бъдат прозрачни относно методиката, използвана за извършване на корекцията от гледна точка климата (39).

Що се отнася до информацията за използвания горивен микс, това ще бъде сравнително лесно в повечето многофамилни/многофункционални сгради, оборудвани със собствен колективен котел, особено тези, които винаги работят с един и същ вид гориво. Когато котлите могат да работят с различни горива или например когато използват пилотни горива при стартиране, средните годишни стойности биха били достатъчни за целите на спазването на изискванията. Когато сградите се обслужват от районни отоплителни или районни охладителни мрежи, юридическото или физическото лице, което е краен клиент, ще има право съгласно същата разпоредба да получи информация за горивния микс, използван за предоставяне на услугата за районно отопление/охлаждане. В многофамилните/многофункционални сгради тази информация може на свой ред да се използва (40), за да осигури информация относно горивния микс на крайните потребители, обитаващи всяка единица.

Средствата, използвани за предоставяне на информация за горивния микс, могат да се използват и за предоставяне на информация за дела на възобновяемата енергия, използвана в районната отоплителна и охладителна система, като по този начин частично се изпълнява задължението на държавите членки съгласно член 24, параграф 1 от преработената директива за енергията от възобновяеми източници (ДЕВИ II) (41), която гласи, че „Държавите членки гарантират, че информация за енергийните характеристики и за дела на възобновяема енергията в техните районни отоплителни и охладителни системи се предоставя на крайните потребители по леснодостъпен начин, като например на уебсайтовете на доставчиците, в сметките или при поискване.“ ДЕВИ II не определя понятието „крайни клиенти“, но в разбирането на Комисията терминът „краен ползвател“, както се използва в ревизирания ДЕЕ, обхваща изцяло термина „крайни клиенти“, както е използван в член 24, параграф 1 от ДЕВИ II. По-конкретно и двата термина включват обитатели на отделни звена в многофамилни/многофункционални сгради, снабдени с районно отопление/охлаждане, дори ако нямат индивидуален или пряк договор с доставчика (42). Следователно предоставянето на информация за фактурирането и потреблението, осъществено в рамките на ДЕЕ, може да бъде използвано за предоставяне на информация за дела на възобновяемата енергия, използвана при районно отопление и охлаждане съгласно ДЕВИ II. Това може да бъде икономически ефективен начин за спазване на съответните разпоредби както на ДЕЕ, така и на ДЕВИ II, тъй като информацията за горивния микс трябва да включва дела на възобновяемата енергия, когато такава енергия е част от горивния микс.

Този начин на изпълнение на изискванията за предоставяне на информация за дела на възобновяемата енергия в системите за районно отопление и охлаждане би бил недвусмислен и по този начин би избегнал евентуално правно противоречие, ако информацията за горивния микс включва категорията възобновяема енергия (с възможни спецификации за нейния вид/видове), като се посочва стойност нула (0) в случаите, когато няма възобновяем компонент.

Разкриването на горивния микс, посочващ възобновяемия компонент на доставката на топлина или студ, не отговаря напълно на изискванията по член 24, параграф 1 от ДЕВИ II, освен ако не е включена и информация за енергийните характеристики на системите за районно отопление и/или охлаждане.

Що се отнася до начина, по който е предоставена информацията, изискванията в ДЕЕ, приложение VIIa, точка 3, буква б) и тези на член 24, параграф 1 от ДЕВИ II леко се различават. Изискванията в ДЕЕ са малко по-стриктни в смисъл, че информацията за горивния микс трябва да бъде предоставена „във или със сметките [на крайните ползватели], докато ДЕВИ II позволява предоставянето на информация за дела на възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност „по леснодостъпен начин“ чрез уебсайта на доставчика или при поискване. И обратно, изискването за ДЕВИ II е малко по-стриктно в смисъл, че то се прилага за всички крайни ползватели, докато изискването за ДЕЕ се прилага само в контекста на фактурирането, основаващо се на действителното потребление или показанията на топлинния разпределител.

Що се отнася до информацията за свързаните годишни емисии на парникови газове, възникват редица въпроси в зависимост от това дали доставките идват от един-единствен източник на гориво, например колективен газов или мазутен котел в сграда, или от районна отоплителна или охладителна система. И в двата случая трябва да се обърне внимание на това как и до каква степен се отразява въздействието на загубите на ефективност в сградата или мрежата и какви показатели се използват (т.е. абсолютни или относителни/специфични (kgCO2e/kJ), съвкупни или за апартамент и т.н.).

Като минимум операторите на системи за централно отопление и охлаждане трябва да осигуряват средните годишни емисии на мрежата за всяка фактурирана/доставена енергийна единица (т.е. включително въздействието на мрежовите загуби), така че да могат да бъдат изчислени съответните абсолютни емисии за всеки краен клиент.

На тази база или на базата на собственото потребление на гориво на сградата, клиентите с отчитане на разпределението могат да имат информация за техния дял от абсолютните емисии (kg) И техните относителни/специфични средни емисии, напр. отразяване на състава или използваното гориво на районното отопление и, когато е уместно, местните възобновяеми енергийни източници.

При всички случаи държавите членки могат да ограничават обхвата на изискването за предоставяне на информация за емисиите на парникови газове, така че то да включва само доставките от районни отоплителни системи с обща номинална входяща топлинна мощност, превишаваща 20 MW. В случаите, когато дадена държава членка реши да направи така, това по-специално дава възможност на малките и средните районни отоплителни мрежи и сградите с отчитане на разпределението със собствени котли да бъдат освободени от необходимостта да предоставят такава информация. Трябва да се подчертае, че тази възможност да се ограничи обхватът на изискването за информация, не се прилага за информацията за горивния микс, тя се отнася само до свързаната с това годишна информация за емисиите на парникови газове.

В системите за районно отопление или охлаждане, при които клиентите имат възможност да избират конкретни „зелени“ продукти, продавани като произтичащи от конкретен горивен микс (например 100 % възобновяеми енергийни източници) или с отделен отпечатък на емисиите на парникови газове, различен от средния за системата, това трябва да се отчита, за да се избегне двойното отчитане и заблуждаваща информация за потребителите. Всички такива продажби следва да бъдат изключени при изчисляването на средния горивен микс или отпечатъка на парникови газове за крайните клиенти. Ако това не бъде изпълнено, то потенциално би представлявало нарушение на законодателството на ЕС за защита на потребителите (43).

Приложение VIIа, точка 3, буква е) изисква сравняване на потреблението на ползвателя с потреблението на осреднена нормализирана или референтна стойност на потреблението на краен ползвател от същата категория, така че държавите членки ще трябва да разработят или да делегират отговорността за разработване на адекватни показатели и категории потребители. По отношение на отчитане на разпределението доставчиците на услуги могат да предоставят подходящи и точни показатели въз основа на данни, получени от сградите в техните портфейли. За електронните сметки подобни сравнения могат да бъдат достъпни онлайн и след това да бъдат обозначени в самите сметки. За сметки, предоставени на хартиен носител, сравненията, разбира се, трябва да бъдат включени в действителната сметка, какъвто е случаят с други елементи, които също трябва да бъдат включени.

9.3.2.   Фактури, които не са базирани на реалното потребление/показанията на топлинния разпределител

Понастоящем е обичайна практика (поне в ситуации, когато не са налични устройства с дистанционно отчитане) всички редовни/междинни сметки да се основават на изчисления на фиксирана ставка на годишното потребление. Тези сметки не трябва да включват всички елементи, изброени по-горе, но трябва да „съдържат ясно и разбираемо обяснение за начина на изчисляване на сумата, посочена в тях, и поне информацията, посочена в букви г) и д)“ от приложение VIIа, точка 3. Тези изисквания се прилагат и в случаите, когато сметките никога не се основават на действителното потребление/показанията на топлинните разпределители. Такъв ще бъде случаят за отделни крайни ползватели в многофамилни и многофункционални сгради, в които не се отчита разпределението, и в които разходите за енергия се начисляват на крайните ползватели чрез повтарящи се такси или отчитане на разходите за отопление, основано изключително на други параметри като площ, обем и др.

---

(1)  Директива (ЕС) 2018/2002.

(2)  Вж. членове 70 и 73 от Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС (ОВ L 158, 14.6.2019 г., стр. 125).

(3)  SWD(2013) 448 final, Брюксел, 6 ноември 2013 г., https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?qid=1416394987283&uri=SWD:2013:448:FIN.

(4)  По-специално принципите, изложени в параграфи 19—26, 50—54 и 56 от бележката от 2013 г., са приложими и по отношение на новите разпоредби относно топлинната енергия.

(5)  „Guidelines on good practice in cost-effective cost allocation and billing of individual consumption of heating, cooling and domestic hot water in multi-apartment and multi-purpose buildings“, empirica GmbH — Communication and Technology Research, Simon Robinson, Georg Vogt, December 2016 https://ec.europa.eu/energy/en/studies/specific-guidance-sub-metering-thermal-energy-multi-unit-buildings-implementation-articles-9.

(6)  Определение за термина „краен клиент“ е дадено в член 2, параграф 23 от ДЕЕ: „физическо или юридическо лице, което купува енергия за свое собствено крайно потребление“.

(7)  В сравнение с член 9, член 9а не се отнася до „индивидуални“ измервателни уреди. Тази разлика не променя обхвата на изискването и е предназначена само за засилване на по-ясното разграничение между измерване и отчитане на разпределението и между крайни клиенти и крайни ползватели. В преразгледаната ДЕЕ терминът „индивидуален“ се използва главно в контекста на отчитане на разпределението.

(8)  Тази ситуация не е толкова често срещана, но се случва. По-често срещаната ситуация е, че има няколко крайни ползвателя, но само един краен клиент — вж. също раздел 7.1.

(9)  Трябва да се отбележи, че отговорността за монтирането на такива измервателни уреди на ниво сгради не трябва да пада върху районната отоплителна компания, а по-скоро върху собственика или управителя на сградите.

(10)  Понятието „районни отоплителни системи“ не е дефинирано в ДЕЕ, но съгласно Директивата за възобновяемата енергия означава „..разпределението на топлинна енергия под формата на пара [или] гореща вода.. от централни или децентрализирани източници на производството по мрежа до множество сгради или обекти, за използване за отопление… на сгради или за технологични процеси“

(11)  Тъй като топлинната енергия, получена от плитък геотермален грунтов източник, има тенденцията да пристига при ниски температури, при които тя не е директно полезна (освен ако не е комбинирана с термопомпа) за типични енергийни нужди (битово отопление, получаване на топла вода за битови нужди, технологично отопление), може да се твърди, че такъв тип енергия не е задължително да се счита за районна отоплителна система или „източник“ на „отопление… или топла вода за битови нужди“. Във връзка с член 9а, параграф 2, подобно тълкуване се засилва допълнително, ако се използват термопомпи (за да се ползва топлинната енергия от грунтовия източник), тъй като ако това е така, критичен компонент на услугата по отоплението не се получава от централен източник.

(12)  При тези условия може да се твърди, че не е налице нетна доставка на студ, продавана от системния оператор, а временно използване на съоръжение за акумулиране, използвано за осигуряване на топлинна енергия в по-студени периоди.

(13)  Обитателите могат да бъдат домакинства, дружества или други субекти, които имат право да заемат съответните помещения.

(14)  Наемателите, които имат индивидуални, преки договори с доставчика на енергия, имат такива права по силата на това, че са крайни клиенти (т.е. физически или юридически лица, закупуващи съответната енергия за собствена крайна употреба) съгласно членове 9а, 10а и 11а.

(15)  Вж. бележка под линия 4.

(16)  Вж. параграф 25 от SWD(2013) 448 final.

(17)  За обсъждане и анализ на принципите за дялово разпределяне на разходите за топлинна енергия, виж например Castellazzi, L., Анализ на правилата на държавите членки за дялово разпределяне на разходите за отопление, охлаждане и топла вода в многофамилни/многофункционални сгради, снабдявани от колективни системи. — Прилагане на член 9, параграф 3 от ДЕЕ, EUR 28630 EN, Люксембург: Служба за публикации на Европейския съюз, 2017 г., ISBN 978-92-7969286-4, doi:10.2760/40665, JRC106729 https://ec.europa.eu/jrc/en/publication/analysis-member-states-rules-allocating-heating-cooling-and-hot-water-costs-multi-apartmentpurpose.

(18)  Следва да се отбележи, че изискването се прилага, без да се отчита разпространението на отчитането на разпределението, и че правилата следва да обхващат и ситуации, в които не са налични индивидуални данни за действителното потребление или показания на топлинния разпределител, тъй като е установено, че отчитането на разпределението не е технически осъществимо или икономически ефективно.

(19)  Вж. Дела C-708/17 и C-725/17: http://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=200142&pageIndex=0&doclang=EN&mode=req&dir=&occ=first&part=1&cid=1928887 и http://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=200154&pageIndex=0&doclang=EN&mode=req&dir=&occ=first&part=1&cid=1928887

(20)  http://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=213510

(21)  Вж. Оценка на въздействието на Комисията, раздел 3, стр. 26 (SWD (2016) 405 final).

(22)  В много случаи инсталацията „walk-by“/“drive-by” може да се направи „наистина“ инсталация с дистанционно отчитане, като се монтират един или повече „мрежови шлюзове“ в сградата. Такива мрежови шлюзове събират сигнали от устройствата и ги предават чрез интернет или телекомуникационни системи към системите за данни на доставчиците на услуги.

(23)  Вж. EN834, раздел 6.5 и EN835, раздел 6.4.

(24)  Членове 9а, 9б, 9в и 10а, добавени с Директива (ЕС) 2018/2002, попадат в обхвата на „членове 7—11“. Преработването на Директивата за пазара на електроенергия допълнително изменя член 13 от ДЕЕ, за да гарантира, че член 11а също попада в обхвата, посочен в този параграф.

(25)  Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. относно енергийните характеристики на сградите (ОВ L 153, 18.6.2010 г., стр. 13), с измененията.

(26)  Освен ако специфичните изключения са надлежно обосновани и документирани, вж. раздел 6.4.

(27)  Член 2, точка 23 от ДЕЕ.

(28)  Виж параграф 9 от SWD (2013) 448 final.

(29)  В контекст на отчитане на разпределението понякога се нарича също „топлинно разпределяне“.

(30)  Член 10а, параграф 1, втора алинея посочва, че „[това задължение може, когато дадена държава членка предвижда това, и с изключение на случаите, когато се измерва разпределението на потреблението въз основа на топлинни разпределители съгласно член 9б, да бъде изпълнено чрез система за редовно самоотчитане от крайния клиент или крайния ползвател, при която той предава показанията от своя измервателен уред. Единствено когато крайният клиент или крайният ползвател не е предал показанията от измервателния си уред за даден период на фактуриране, фактурирането се основава на оценка на потреблението или на фиксирана стойност.“

(31)  Член 2, параграф 24 от ДЕЕ определя „доставчик на енергийни услуги“ като физическо или юридическо лице, което предоставя енергийни услуги или други мерки за подобряване на енергийната ефективност в инсталация или помещения на краен клиент.

(32)  Това включва искания за плащания на повтарящи се такси, които включват конкретни енергийни разходи в сгради от вида, посочен в член 9б, параграф 1, където е доказано, че измерването не е икономически ефективно или технически осъществимо.

(33)  Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1). http://data.europa.eu/eli/reg/2016/679/2016-05-04.

(34)  Вж. C-294/18 http://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=203750&pageIndex=0&doclang=EN&mode=req&dir=&occ=first&part=1&cid=1938672.

(35)  Работен документ на службите на Комисията — Насоки относно членове 9-11 за измерване, информация за фактуриране, разходи за достъп до информация за отчитане и фактуриране, параграф 50-52 (SWD/2013/0448 final).

(36)  Използването на „крайни клиенти“ тук, а не на „крайни ползватели“ отразява факта, че ДЕЕ не изисква ползвателите на отчитане на разпределението да имат право да избират да получават електронно фактуриране, вж. раздел 7.6. В сграда с отчитане на разпределението крайният клиент за сградата може да избере електронно фактуриране и по този начин да има право на междинна информация на тримесечие, но това не означава автоматично, че отделните обитатели на сградите (които са крайни ползватели, а не крайни клиенти) имат право на такава информация повече от два пъти годишно преди 1 януари 2022 г.

(37)  В най-малко два случая това не е направено последователно във всички езикови версии. Комисията счита, че следва да се издаде официална поправка, за да се преодолеят тези несъответствия. Намерението в предложението на Комисията е ясно в това отношение, вж. тире 1.3.3. в раздел 4.3.2 от оценката на въздействието (Работен документ на службите на Комисията, SWD (2016) 0405 final).

(38)  Такива са изброените тук: https://ec.europa.eu/consumers/odr/main/?event=main.adr.show2.

(39)  Не съществува универсален стандарт за това как да се изчисляват градусовите дни, а при липсата на по-добри алтернативи държавите членки може да пожелаят да насърчат или изискат използването на използваната от Евростат методика: Вж. https://ec.europa.eu/eurostat/cache/metadata/en/nrg_chdd_esms.htm (раздел 3.4).

(40)  От всеки, който е отговорен за информирането на ползвателите/крайните потребители на отчитането на разпределението, в съответствие с решенията, взети от държавите членки съгласно член 10а, параграф 3.

(41)  Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 82).

(42)  Това е изрично посочено в преразгледаната ДЕЕ (вж. също раздел 7.1). В ДЕВИ II може да се направи извод от използването на по-тясното понятие „клиент“ в член 24, параграф 2, като се посочва желанието на законодателите да разграничат обхвата на задълженията, съдържащи се в член 24, параграф 1 и член 24 параграф 2.

(43)  Вж. също SWD(2016) 163 final, 25.5.2016: Работен документ на службите на Комисията: Насоки относно изпълнението/прилагането на Директива 2005/29/ЕО относно нелоялни търговски практики.

https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX%3A52016SC0163.