(1)

На 21 ноември 2018 г. Комисията прие годишния обзор на растежа, с което постави началото на европейския семестър за координация на икономическите политики за 2019 г. В него надлежно беше отчетен Европейският стълб на социалните права, обявен от Европейския парламент, Съвета и Комисията на 17 ноември 2017 г. Приоритетите на годишния обзор на растежа бяха одобрени от Европейския съвет на 21 март 2019 г. Въз основа на Регламент (ЕС) № 1176/2011 на Европейския парламент и на Съвета на 21 ноември 2018 г. (2) Комисията прие също Доклад за механизма за предупреждение, в който Словения не е посочена като държава членка, за която ще се извърши задълбочен преглед. На същата дата Комисията прие и препоръка за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната, която беше одобрена от Европейския съвет на 21 март 2019 г. На 9 април 2019 г. Съветът прие Препоръката относно икономическата политика на еврозоната (3) („Препоръката от 2019 г. за еврозоната“), в която са очертани пет препоръки за еврозоната („препоръките за еврозоната“).

(2)

Като държава членка, чиято парична единица е еврото, и с оглед на тясната взаимообвързаност между икономиките в икономическия и паричен съюз Словения следва да гарантира пълното и своевременно изпълнение на Препоръката от 2019 г. за еврозоната в съответствие с препоръки 1—3 по-долу. По-специално намаляването на регулаторните ограничения ще подпомогне изпълнението на първата препоръка за еврозоната, що се отнася до устойчивите пазари на продукти и услуги, а съсредоточаването на свързаната с инвестициите икономическа политика в посочените области ще подпомогне изпълнението на втората препоръка за еврозоната, що се отнася до подкрепата на инвестициите.

(3)

Докладът за Словения за 2019 г. беше публикуван на 27 февруари 2019 г. В него бе оценен напредъкът на Словения в изпълнението на специфичните за държавата препоръки, приети от Съвета на 13 юли 2018 г. (4), последващите действия във връзка със специфичните за държавата препоръки, отправени към Словения през предходните години, както и напредъкът на страната по националните ѝ цели по стратегията „Европа 2020“.

(4)

На 15 април 2019 г. Словения представи своята национална програма за реформи за 2019 г., а на 26 април 2019 г. — програмата си за стабилност за 2019 г. Двете програми бяха оценени едновременно, за да бъдат отчетени взаимовръзките между тях.

(5)

Съответните специфични за всяка държава препоръки бяха взети предвид при програмирането на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове) за периода 2014—2020 г. Както е предвидено в член 23 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета (5), когато това е необходимо за подпомагане на изпълнението на съответните препоръки на Съвета, Комисията може да поиска от дадена държава членка да преразгледа своето споразумение за партньорство и съответните програми и да предложи промени в тях. Комисията предостави допълнителни подробности за начина, по който ще използва тази разпоредба, в насоките относно прилагането на мерките, обвързващи ефективността на ЕСИ фондовете с доброто икономическо управление.

(6)

Спрямо Словения понастоящем се прилагат предпазните мерки на Пакта за стабилност и растеж и правилото за дълга. В програмата си за стабилност за 2019 г. правителството очаква номиналният излишък да нарасне на 0,9 % от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2019 г. и след това да достигне 1,2 % от БВП през 2022 г. Въз основа на преизчисленото структурно салдо средносрочната бюджетна цел, която беше променена от структурен излишък в размер на 0,25 % от БВП през 2019 г. на структурен дефицит в размер на 0,25 % от БВП от 2020 г. нататък, се планира да бъде постигната до 2021 г. (6) Според програмата за стабилност за 2019 г. се очаква съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП да продължи да намалява до 65,4 % от БВП през 2019 г. и до 54,7 % от БВП през 2022 г. Макроикономическият сценарий, на който се основават тези бюджетни прогнози, е благоприятен.

(7)

На 13 юли 2018 г. Съветът препоръча на Словения да гарантира, че номиналният темп на растеж на нетните първични държавни разходи (7) не надвишава 3,1 % през 2019 г., което съответства на годишна структурна корекция в размер на 0,65 % от БВП. Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2019 г. съществува риск от значително отклонение от препоръчания план за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел през 2019 г.

(8)

През 2020 г. Словения би трябвало да постигне своята средносрочна бюджетна цел. Въз основа на прогнозата на Комисията от пролетта на 2019 г. това е съвместимо с максимален номинален темп на растеж на нетните първични държавни разходи в размер на 4,0 %, което съответства на структурна корекция в размер на 0,5 % от БВП. Въз основа на прогнозата на Комисията от пролетта на 2019 г., базираща се на допускането, че политиките ще останат непроменени, се очаква Словения да се доближи до средносрочната си бюджетна цел през 2020 г. Поради това настоящата оценка сочи, че има риск от известно отклонение през 2020 г. Въпреки че понастоящем очакваният номинален темп на растеж на нетните първични държавни разходи сочи, че съществува риск от известно отклонение от изискването през 2020 г., той сочи, че съществува риск от значително отклонение от изискването през 2019 г. и 2020 г., взети заедно. Ако вече не се очаква структурното салдо да бъде близко до средносрочната бюджетна цел, при извършването на бъдещи оценки цялостна оценка ще трябва да вземе предвид евентуално отклонение от изискването. Според прогнозите Словения ще спази правилото за дълга през 2019 г. и 2020 г. Като цяло Съветът е на мнение, че необходимите мерки трябва да бъдат предприети през 2019 г. и че Словения трябва да бъде готова да предприеме допълнителни мерки от 2020 г., за да бъдат спазени разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж.

(9)

Застаряването на населението ще натовари допълнително системите за здравеопазване и дългосрочни грижи на Словения. Финансирането за системата на здравеопазването не е пригодено да посрещне очакваното увеличение на разходите вследствие на застаряването на населението. До момента Словения не е приела всеобхватни мерки за гарантиране на качеството, достъпността и дългосрочната фискална устойчивост на здравеопазването в Словения. В рамките на стратегията на Словения за активен живот на възрастните хора се изготвя законопроект за дългосрочните грижи. Все още не е ясно обаче как предвидените мерки ще подобрят разходната ефективност, достъпността и качеството на грижите, с изключение на това, че се очаква да се увеличи разходната ефективност на обществените поръчки в областта на здравеопазването благодарение на подобрената координация. Инвестициите в структури и оборудване за здравеопазване и за дългосрочни грижи могат да спомогнат за облекчаване на бъдещия натиск върху системите за предоставяне на грижи.

(10)

Преодоляването на предизвикателствата във връзка с дългосрочната устойчивост и адекватност на пенсионната система става все по-неотложно, тъй като населението на Словения застарява по-бързо от това на повечето други държави членки. В документа „Отправни точки за модернизиране на системата за пенсионно осигуряване и осигуряване за нетрудоспособност в Република Словения“, приет през 2017 г. от Икономическия и социален съвет, социалните партньори и предходното правителство планираха да приемат до 2020 г. реформа, а в националната програма за реформи за периода 2019—2020 г. се споменава възможността за цялостна промяна на пенсионната система, за да се подпомогнат средносрочната и дългосрочната устойчивост на системата и подходящите равнища на пенсиите. В нея се определя също така целта да бъде удължен трудовият живот и да се предоставят по-добри възможности за използване на човешките ресурси на по-възрастните работници, но не се посочва по какъв начин и кога да бъде постигната тази цел. Коригирането на законоустановената пенсионна възраст в съответствие с нарасналата очаквана продължителност на живота и насърчаването на по-късното пенсиониране ще направят системата по-устойчива. Осигуряването на подходящи пенсии продължава да е предизвикателство, тъй като някои получатели на пенсия все още се намират на или под прага на бедността. Почти 70 % от всички самостоятелно заети лица в Словения избират да плащат социални осигуровки в минимален размер, което им дава право само на минималната пенсия за старост. Адекватността на пенсиите може да бъде допълнително подобрена чрез увеличаване на обхвата на схемите за допълнително пенсионно осигуряване, чрез надлежно отчитане на променящото се професионално развитие и чрез намаляване на рисковете от бедност в напреднала възраст.

(11)

През 2019 г. заетостта продължи да нараства, а безработицата намаля още повече. Същевременно дълготрайната безработица продължава да е над равнищата от периода преди кризата и все още обхваща почти половината от всички безработни. Предизвикателствата остават по-специално за нискоквалифицираните и по-възрастните работници, тъй като активността им и равнището им на заетост остават сред най-ниските в Съюза. Участието им в ученето за възрастни е много слабо. Оценката на политиките, имащи за цел да насърчават хората да работят или да се обучават, показва, че повечето съществуващи програми функционират добре. Разходите в тази област и участието на нискоквалифицираните и по-възрастните безработни в програмите остават обаче ограничени. Поради това са особено важни инвестициите в ефикасни мерки за повишаване на пригодността за заетост на нискоквалифицираните и по-възрастните работници, включително в областта на цифровите умения. Повишаването на равнището на заетост на по-възрастните работници ще допринесе също за намаляване на натиска върху пенсионната система. Въпреки че реформата на пазара на труда от 2013 г. определено помогна на някои уязвими групи да започнат работа, временната заетост продължава да бъде проблем. Процентът на лицата, изложени на риск от бедност или социално изключване, намаля, но остава на равнище над средното за Съюза за възрастните хора.

(12)

Признаци за недостиг на работна ръка започнаха да се появяват във все повече сектори на икономиката. Несъответствието между уменията, които младите хора придобиват по време на образованието си, и уменията, които работодателите търсят, изглежда допринася за този недостиг. Заедно със слабостите във функционирането на екосистемите за иновации този недостиг затруднява индустриалната трансформация в приоритетните области на стратегията за интелигентна специализация, определена в рамките на консултации със заинтересованите страни. Развиването на цифровите умения на бъдещата работна сила е от решаващо значение, за да се посрещнат нуждите на икономиката.

(13)

Приети са или ще бъдат приети мерки, целящи да подобрят възможностите за финансиране на предприятията в Словения и да им предоставят алтернативи на банковите кредити. При все това предприятията в Словения продължават да разчитат в много голяма степен на банковите кредити и на паричните потоци, за да посрещат нуждите си от финансиране. Достъпът до собствен капитал от частни пазари остава слаб. Предлагането на рисков капитал се увеличава, но стартира от много ниско равнище. Пазарната капитализация на фондовата борса в Любляна е ниска и продължава да намалява. Ограниченият и слабо развит капиталов пазар, съчетан с неблагоприятни рамкови условия, включително ниската финансова грамотност на по-малките предприятия, възпира притока на собствен капитал и рисков капитали в страната. Трудният достъп до собствен капитал представлява пречка пред растежа за иновативните предприятия, но и за установените предприятия, които могат да извлекат полза от промяна във финансирането.

(14)

Предприятията в Словения са възпрепятствани от все още високата регулаторна и административна тежест в страната. Тази тежест се счита за основен проблем пред извършването на стопанска дейност в Словения. Тя е свързана с проблеми като разрешителни, изисквания за докладване, данъчни процедури и често продължителни търговски съдебни производства. Трудностите при наказателното преследване на икономическите и финансовите престъпления също се отразяват на бизнес средата. Словения е създала инструменти за намаляване на административната тежест, включително портала SPOT (Slovenska poslovna točka) и „единния документ“, които премахват няколко от констатираните тежести. Много от мерките за намаляване на тежестта обаче все още не са приети, а въздействието на някои от въведените мерки е под очакванията. Словения проведе също няколко реформи за либерализиране на ограничителните професионални изисквания. Въпреки това някои части на препоръките на Комисията от 2017 г. все още не са изпълнени, по-специално що се отнася до адвокатите и агентите за недвижими имоти.

(15)

Въпреки известния напредък съществуват слабости по отношение на конкуренцията и прозрачността в областта на обществените поръчки в Словения, както е видно по-конкретно от високия процент на договорите, сключени чрез процедури на договаряне (без покана за представяне на предложения). Продължават да са слаби защитните мерки срещу корупцията и тайните споразумения между оференти, по-специално при възлагането на обществени поръчки от местните администрации и от държавните предприятия. Независимият надзор на обществените поръчки не разполага с достатъчни правни защитни мерки срещу външен натиск или намеса, особено що се отнася до дисциплинарните производства и предложението за назначаване на членове на Националната комисия по преразглежданията. Изпълнява се план за действие за повишаване на професионализацията на лицата, участващи в процедурите за възлагане на обществени поръчки, но професионализацията все още е слаба. Органите осъзнават, че икономическата престъпност и корупцията са причинили големи вреди през последните години, но някои реформи за борба с корупцията все още не са приети.

(16)

Въпреки частичната приватизация на „75 % минус една акция“ от акциите на най-голямата банка на Словения — Nova Ljubljanska Banka — държавното участие в икономиката все още е голямо, включително във финансовия сектор. Публикуваните вече планове за приватизация се изпълняват прекалено бавно. Процедурата по приватизация ще повиши жизнеспособността на предприятията в дългосрочен план и ще намали рисковете за публичните финанси и риска от нарушаване на конкуренцията и разпределението на ресурсите. Допълнителните продажби на акции на дружества, регистрирани на фондовата борса, също ще допринесе за развитието на капиталовия пазар в Словения.

(17)

Екосистемата за научни изследвания, развитие и иновации се нуждае от подобрения, за да започне да функционира изцяло, а мерките за подкрепа често не са съгласувани. Ограничената подкрепа за образованието по предприемачество и трансфера на технологии, както и — в по-общ план — слабото сътрудничество между науката и бизнеса затрудняват създаването и разрастването на иновативни предприятия. Повечето малки и средни предприятия в Словения имат малък капацитет за иновации, а делът на иновативните предприятия в Словения действително намалява и е под средната стойност за Съюза. Бавната цифрова трансформация на Словения ограничава растежа на производителността. Между източните и западните региони на Словения съществуват разлики по отношение на постигнатите резултати в областта на иновациите, които възпрепятстват сътрудничеството и създаването на контакти. Понастоящем Словения обръща напредъка, който е постигнала по изпълнението на целта за 2020 г., свързана с разходите за научноизследователска и развойна дейност, в момент, в който увеличаването на инвестициите в научни изследвания, развойна дейност и иновации ще засили потенциала на държавата за растеж. Словения привлича малък дял от международните студенти на всички равнища на образованието след средното образование, особено на равнище доктор, като същевременно международната мобилност на научните изследователи и мобилността между академичните среди и промишлеността остава ограничена.

(18)

За периода до 2030 г. Словения е определила цели по отношение на енергийната инфраструктура, енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници в своя проект на национален план в областта на енергетиката и климата, за чието постигане са необходими подходящи инвестиции. По-специално икономиката на Словения се характеризира с по-голяма въглеродна интензивност от средната стойност за Съюза, а делът на възобновяемите енергийни източници от общото производство на енергия не се променя. Разработването на възобновяеми енергийни източници, различни от дървесината и водноелектрическата енергия, е особено бавно. Дяловете на промишлеността, услугите и жилищния сектор от общото крайно потребление на енергия в Словения са над средната стойност за Съюза. Освен това съществуващият капацитет за съхраняване на енергия е слабо развит, поради което не задоволява нуждите, произтичащи от неинтегрираното местно производство на възобновяеми енергийни източници.

(19)

Транспортът се е превърнал в най-големият източник на емисии на CO2: делът му от общите емисии е над средния дял на този сектор в Съюза. Силната зависимост на Словения от автомобилния транспорт създава проблеми, изразяващи се във висока енергоемкост и висок въглероден интензитет, както и замърсяване на въздуха и пътнотранспортни произшествия. Железопътната инфраструктура, както и нисковъглеродната енергия и устойчивият транспорт като цяло могат да бъдат подобрени в голяма степен, което може да допринесе за намаляването на тези отрицателни последици. Продължава да съществува и значителен недостиг на инвестиции в областта на природните ресурси, имащи за цел да се гарантира по-устойчив модел на развитие. Икономиката на Словения зависи от нейната природна среда, която се влошава. Силната зависимост от вносни суровини, съчетана с ниски нива на рециклиране, затруднява прехода към кръгова икономика. Състоянието на системата за градски отпадъчни води, включително инфраструктурата за събиране и пречистване, не отговаря напълно на изискванията на Съюза. Големи части на икономиката на Словения са уязвими на природни бедствия, особено на наводнения.

(20)

Програмирането на средствата от Съюза за периода 2021—2027 г. би могло да спомогне за премахване на някои от пропуските, установени в препоръките, по-специално в областите, обхванати от приложение Г към доклада за държавата за 2019 г. Това ще позволи на Словения да използва тези средства по най-добрия начин за идентифицираните сектори, като взема предвид регионалните различия. Укрепването на административния капацитет на страната за управление на тези средства е важен фактор за успеха на тези инвестиции.

(21)

В рамките на европейския семестър за 2019 г. Комисията направи цялостен анализ на икономическата политика на Словения и го публикува в доклада за държавата за 2019 г. Освен това тя направи оценка на програмата за стабилност за 2019 г., на националната програма за реформи за 2019 г. и на последващите действия във връзка с препоръките, отправени към Словения през предходните години. Комисията взе предвид не само значението им за прилагането на устойчива фискална и социално-икономическа политика в Словения, но и съответствието им с правилата и насоките на Съюза. Това отразява необходимостта от укрепване на цялостното икономическо управление на Съюза чрез оказване на принос на равнището на Съюза към бъдещите решения на национално равнище.

(22)

С оглед на тази оценка Съветът разгледа програмата за стабилност за 2019 г., като становището му (8) е отразено по-специално в препоръка 1 по-долу,