(1)

На 21 ноември 2018 г. Комисията прие годишния обзор на растежа, с което постави началото на европейския семестър за координация на икономическите политики за 2019 г. В него надлежно беше отчетен Европейският стълб на социалните права, обявен от Европейския парламент, Съвета и Комисията на 17 ноември 2017 г. Приоритетите на годишния обзор на растежа бяха одобрени от Европейския съвет на 21 март 2019 г. Въз основа на Регламент (ЕС) № 1176/2011, на 21 ноември 2018 г. Комисията прие и Доклада за механизма за предупреждение, в който беше посочено, че Кипър ще бъде една от държавите членки, за които ще бъде извършен задълбочен преглед. На същата дата Комисията прие и препоръка за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната, която беше одобрена от Европейския съвет на 21 март 2019 г. На 9 април 2019 г. Съветът прие Препоръката относно икономическата политика на еврозоната (3) („Препоръката от 2019 г. за еврозоната“), в която са очертани пет препоръки за еврозоната („препоръките за еврозоната“).

(2)

Като държава членка, чиято парична единица е еврото, и с оглед на тясната взаимообвързаност между икономиките в икономическия и паричен съюз, Кипър следва да гарантира пълното и своевременно изпълнение на Препоръката от 2019 г. за еврозоната в съответствие с препоръки 1—5 по-долу. По-специално, мерките за намаляване на административната тежест ще помогнат да се отговори на първата препоръка за еврозоната по отношение на бизнес средата и подобряване на производителността за възстановяването на равновесието в еврозоната; насочването на икономическата политика, свързана с инвестиции в посочените области, ще помогне да се отговори на втората препоръка за еврозоната по отношение на подкрепата за инвестиции; данъчните мерки и мерките за повишаване на уменията ще помогнат да се отговори на третата препоръка за еврозоната по отношение на борбата срещу агресивното данъчно планиране и функционирането на пазара на труда; мерките за подобряване на функционирането на дружеството за управление на активи ще помогнат да се отговори на четвъртата препоръка за еврозоната по отношение на намаляването на необслужваните заеми.

(3)

Докладът за Кипър за 2019 г. беше публикуван на 27 февруари 2019 г. В него бе оценен напредъкът на Кипър в изпълнението на специфичните за държавата препоръки, приети от Съвета на 13 юли 2018 г. (4), последващите действия във връзка със специфичните препоръки, отправени към Кипър през предходните години, както и напредъкът на страната по националните ѝ цели по стратегията „Европа 2020“. В доклада беше включен и задълбоченият преглед по член 5 от Регламент (ЕС) № 1176/2011, чиито резултати също бяха публикувани на 27 февруари 2019 г. Анализът на Комисията ѝ даде основание да заключи, че в Кипър са налице прекомерни макроикономически дисбаланси. В частност, от основно значение е държавата членка да се справи с големите запаси от частен, държавен и външен дълг и необслужвани кредити.

(4)

Кипър представи националната си програма за реформи за 2019 г. на 15 април 2019 г., а програмата си за стабилност за 2019 г. — на 30 април 2019 г. Двете програми бяха оценени едновременно, за да бъдат отчетени взаимовръзките между тях.

(5)

Съответните специфични за всяка държава препоръки бяха взети предвид при програмирането на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове) за периода 2014—2020 г. Както е предвидено в член 23 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета (5), когато това е необходимо за подпомагане на изпълнението на съответните препоръки на Съвета, Комисията може да поиска от дадена държава членка да преразгледа своето споразумение за партньорство и съответните програми и да предложи промени в тях. Комисията предостави допълнителни подробности за начина, по който ще използва тази разпоредба, в насоките относно прилагането на мерките, обвързващи ефективността на ЕСИ фондове с доброто икономическо управление.

(6)

За Кипър понастоящем се прилагат предпазните мерки на Пакта за стабилност и растеж. В програмата за стабилност за 2019 г. се предвижда салдото на консолидирания държавен бюджет, което се превърна в дефицит от 4,8 % от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2018 г., като по този начин превиши референтната стойност по Договора от 3 % от БВП, да достигне излишък в номинално изражение от 3,0 % от БВП през 2019 г. и от над 2,0 % от БВП през периода на програмата. Въз основа на преизчисленото структурно салдо (6) средносрочната бюджетна цел, определена при балансирано в структурно отношение състояние на бюджета, се планира да бъде постигната през периода 2019—2022 г. След като се повиши до около 102,5 % от БВП през 2018 г., съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква да спадне до 95,7 % през 2019 г. и да продължи неотклонно да намалява след това, като достигне до 77,5 % към 2022 г., съгласно програмата за стабилност за 2019 г. Макроикономическият сценарий в основата на тези бюджетни прогнози е реалистичен. Подценени са рисковете по отношение на макроикономическите и бюджетните предвиждания, представени в програмата за стабилност, главно във връзка с външните развития, както и с потенциалните фискални последици от решенията на Съда по предходни фискални реформи и с нуждите от финансиране на държавните болници през първите години от изпълнението на националната здравна система. Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2019 г. салдото по консолидирания държавен бюджет се планира да отчете излишък от 3,0 % от БВП през 2019 г. и 2,8 % от БВП през 2020 г. Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2019 г. структурното салдо ще се задържи на 1,1 % от БВП през 2019 г. и на 0,7 % от БВП през 2020 г., което остава над средносрочната бюджетна цел. Според прогнозите Кипър ще спази правилото за дълга през 2019 г. и 2020 г. Като цяло Съветът е на мнение, че се предвижда Кипър да спази разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж през 2019 и 2020 година.

(7)

На 5 юни 2019 г. Комисията публикува доклад, изготвен в съответствие с член 126, параграф 3 от Договора, въз основа на предоставените данни номиналният дефицит е в нарушение на референтната стойност от 3 % от БВП през 2018 г. В доклада се заключава, че не следва да се вземат допълнителни мерки, водещи до решение относно наличието на прекомерен дефицит. Липсата на ефективност в публичната администрация и местните власти продължава да бъде предизвикателство въпреки постигнатия известен напредък в областта на електронните административни услуги. Това оказва въздействие върху бизнес средата. Висящи остават възлови законодателни предложения за решаване на проблема. Сред тях са проектозакони за реформата на публичната администрация и на органите на местното управление. Слабостите в уредбата за управление на държавните предприятия биха могли да улеснят натрупването на публични условни пасиви и да възпрепятстват инвестиционния капацитет в основни обществени услуги, като например телекомуникациите и енергетиката. Ограничаването на разходите за заплати в публичния сектор, което беше фактор от решаващо значение за фискалната консолидация в Кипър, обосновава продължаването на мярката.

(8)

Борбата срещу агресивното данъчно планиране е от съществено значение за подобряване на ефикасността и справедливостта на данъчните системи, както е отбелязано в Препоръката от 2019 г. за еврозоната. Разпространението между държавите членки на ефектите от стратегиите на данъкоплатците за агресивно данъчно планиране налага координирани действия на националните политики, които да допълват законодателството на Съюза. Кипър предприе мерки срещу агресивното данъчно планиране, но високите равнища на плащания по дивиденти и лихви (спрямо БВП) показват, че данъчните правила на Кипър могат да бъдат използвани от дружества, които практикуват агресивно данъчно планиране. Липсата на данъци, удържани при източника върху изходящите (т.е от лица, пребиваващи в Съюза, към такива, които пребивават в трети държави) дивиденти, лихви и, в много случаи, авторски и лицензионни възнаграждения, изплащани от предприятия, базирани в Кипър, на лица, пребиваващи в трети държави, може да доведе до пълно пропускане на данъчно облагане върху тези плащания, ако те не са обложени също в юрисдикцията на местоназначение. Липсата на такива данъци, заедно с правилата, уреждащи данъчната регистрация на дружествата като местни лица, могат да улеснят агресивното данъчно планиране. Режимът за приспадане на фиктивните лихви трябва да се следи отблизо, за да се предотврати всякаква злоупотреба с него за целите на агресивното данъчно планиране. И накрая, две схеми — Scheme for Naturalisation of Investors in Cyprus by Exception и Residence by Investment Scheme (Схема за натурализация на инвеститори в Кипър по изключение и схема за разрешение за пребиваване в Кипър срещу инвестиране) — дават право на ниска лична данъчна ставка върху доходите от чуждестранни финансови активи и не изискват лицето да прекарва значително време в юрисдикцията, предлагаща схемата. Те са посочени от ОИСР като мерки с потенциално висок риск, с които се злоупотребява с цел заобикаляне на автоматичния обмен на информация за финансови сметки.

(9)

Бяха приложени съществени мерки в рамките на всеобхватна стратегия за необслужваните заеми. Това доведе до значително намаляване на необслужваните заеми в банковия сектор, главно поради продажба и ликвидация на Cyprus Cooperative Bank и прехвърлянето на нейния портфейл от необслужвани заеми към държавното дружество за управление на активи. Освен това беше подобрено законодателството в областта на продажбата на заеми и беше приет закон за обезпечаването на заеми. С цел да се увеличат до максимум постъпленията от продажбата на активи, и в крайна сметка да се спомогне за намаляването на дълга на частния сектор, от съществено значение за държавното дружество за управление на активи е да разполага с ефективна управленска структура, високоспециализирано управление, оперативна независимост от кипърската държава, както и ясно определени цели в съответствие с ангажиментите, поети от правителството в контекста на решението за държавна помощ относно продажбата на Cyprus Cooperative Bank, което е одобрено от Европейската комисия. Освен това е важно да се създаде подходяща рамка за надзор на придобиващите кредит дружества, тъй като броят на придобиващите кредит дружества, включително държавното дружество за управление на активи, се е увеличил и за в бъдеще се планират още продажби на портфейли от необслужвани заеми. Освен това управленският и административният капацитет на надзорните органи на застрахователните и пенсионните фондове е все още слаб. Интегрирането на тези надзорни органи следва да приключи бързо. В по-общ план надзорната уредба за капиталовите пазари трябва да бъде засилена, предвид относително значителните трансгранични дейности на дружествата за небанкови финансови услуги и експоненциалното нарастване на лицензирани дружества през последните години.

(10)

Заетостта нараства, безработицата спада и краткосрочният капацитет на публичните служби по заетостта да улесняват активната подкрепа за заетостта се подобрява. Въпреки това все още съществува проблемът за устойчивостта в дългосрочен план на капацитета на публичните служби по заетостта, тъй като допълнителните служители са били наети само за две години. През 2018 г. делът на младите хора, които не участват във форма на заетост, образование или обучение, е сред най-високите в Съюза. Ниската ефикасност на публичните служби по заетостта и ограниченото им разгръщане и участие в мерки за активизиране за подпомагане на хората да намерят работа продължават да представляват предизвикателство. Ето защо съществува възможност да се засили подкрепата за информираност и активизиране в полза на достъпа до заетост, по-специално за младите хора и трайно безработните лица. Това включва насърчаване на самостоятелната заетост и социалната икономика, както и модернизиране на институциите и услугите на пазара на труда, за да се помогне на хората да придобият умения, които съответстват по-добре на нуждите на пазара на труда.

(11)

Недостигът и несъответствията на умения са сред основните пречки пред бизнес инвестициите, което подчертава необходимостта да се инвестира повече в обучението на неизползван и недостатъчно използван потенциал от работна ръка, по-добро съгласуване на образователните програми с потребностите на пазара на труда, и инвестиране в инфраструктура, която осигурява съответствие между професионалното образование и потребностите на пазара. Напредъкът по изключително важни реформи в образованието и обучението, като например подобряването на назначенията и оценяването на учителите, е неравномерен. Образователните резултати остават ниски, както и участието в образованието и грижите в ранна детска възраст, което стана по-малко достъпно за домакинствата, тъй като доходите им по време на кризата спаднаха с по-бързи темпове, отколкото разходите за грижи за децата. Продължаването на усилията за модернизиране на системата на образование и обучение на всички равнища ще спомогне за подобряване на резултатите в сферата на образованието и увеличаване на потенциала за устойчив растеж в Кипър. Преразглеждането на учебните програми за професионално образование и обучение е обещаваща стъпка за намаляване на несъответствията между търсените и предлаганите умения на пазара на труда. Въпреки това често срещаните несъответствия между търсените и предлаганите умения за завършилите висше образование и слабото участие в обучението за възрастни, особено за ниско квалифицираните, сочи необходимост от мерки за повишаване на квалификацията и за преквалификация.

(12)

Кипър постигна напредък в здравеопазването, като прие законодателство за учредяване на новата Национална здравна система. Новата система има за цел да подобри достъпа, да въведе всеобщо здравно осигуряване, да намали високото равнище на преките плащания от страна на пациентите и да повиши ефективността на предоставянето на грижи в публичния сектор. Преди системата да започне да функционира пълноценно през 2020 г., налице са големи предизвикателства, свързани с изпълнението и нуждите от инвестиции. Запазването на дългосрочната устойчивост на системата, включително осигуряването на финансова и оперативна автономия на обществените болници, както е планирано, остава от изключително важно значение. Мерки, насочени към модернизирането и повишаването на ефективността на доставчиците на здравно обслужване, включително първичните здравни грижи, въвеждането на електронно здравеопазване и създаването на национална организация по лекарствата биха довели до по-нататъшно укрепване на системата на здравеопазването. Равнището на дългосрочните грижи е ниско и продължава да бъде предизвикателство поради застаряването на населението.

(13)

Слабите екологични показатели на Кипър са основен проблем и държавата продължава да е уязвима по отношение на изменението на климата. Кипър трябва значително да подобри системата си за управление на отпадъците и кръговата икономика. Образуването на отпадъци продължава да бъде на значително по-високо ниво от средното за Съюза и от 2014 г. насам се увеличава. С настоящите съоръжения за третиране на отпадъци не се постига висока степен на рециклиране и липсата на икономически инструменти като такси за депониране прави рециклирането икономически непривлекателно. Управлението на водите, по-специално в градските райони, се характеризира с недостатъци. Недостигът на вода, в комбинация с прекомерното водочерпене на подземни води, е основното предизвикателство за Кипър. Що се отнася до градските отпадъчни води има значително количество отпадъчни води, които все още се изхвърлят без събиране или пречистване — само около половината от общите отпадъчни води се подлагат на вторично пречистване. Сушите и недостигът на вода са въпроси с първостепенна важност и една неубедителна политическа реакция би могла да окаже въздействие върху икономиката на селските райони и туризма на Кипър. Поради това, за смекчаване на неблагоприятните последици от изменението на климата, запазване и възстановяване на естествената му среда и осигуряването на устойчив икономически растеж в дългосрочен план, от съществено значение за Кипър са устойчивото управление и ефективното използване на неговите природни ресурси, както и по-строгото прилагане на законодателството в областта на околната среда и климата.

(14)

Кипър може да използва много по-оптимално своите възобновяеми енергийни източници, по-специално слънчевата енергия, и да преодолее сегашната си енергийна неефективност. Делът на енергията от възобновяеми източници в Кипър е 9,72 % през 2017 г., като целта за 2020 г. е 13 %. Някои жилищни и търговски сгради, построени без никакви или с ниски нива на топлинна защита, най-вече в градска среда, са значителен източник на енергийна неефективност. Рамковите условия за инвестиции в сектора на енергията от възобновяеми източници се подобриха, и са въведени няколко мерки, включително монтаж на фотоволтаични системи и схеми за подкрепа за малките и средните предприятия (МСП) и домакинствата. Кипър обаче все още не се е възползвал в пълна степен от значителния си потенциал в производството на енергия от възобновяеми източници, по-специално от слънчеви централи. Използването на пътищата за вътрешен транспорт създава редица предизвикателства в областта на политиката, най-вече борбата за намаляване на замърсяването на въздуха и на емисиите на парникови газове, и води също така до тежки задръствания в градските зони през върхови часове и по пътищата до и от пристанищата. С 2,7 % дял през 2016 г. Кипър също така изостава в използването на възобновяеми енергийни източници в транспорта и може да има затруднения при постигането на обвързващата цел от 10 % до 2020 г.

(15)

Инвестирането в цифровата икономика и в подобряването на уменията на работниците в областта на цифровите технологии е от съществено значение за повишаване на производителността. Кипър се нарежда на едно от последните места по отношение на индекса на Европейската комисия за 2019 г. за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI). Само 50 % от кипърците на възраст между 16 и 74 години притежават основни умения в областта на цифровите технологии и специалистите по ИКТ все още представляват по-малък дял от работната сила в сравнение със средната стойност за Съюза като цяло (2,3 % спрямо 3,7 %), което възпрепятства разгръщането на потенциала на цифровата икономика. Ниска е степента на взаимодействието онлайн между публичните органи и гражданите, като само 50 % от кипърците взаимодействат онлайн. Електронната търговия се подобрява, но все още е под средната стойност за Съюза.

(16)

Кипър остава умерен новатор, като резултатите в областта на иновациите намаляват от 2010 г. насам. Публичните и частните разходи за научноизследователска и развойна дейност са сред най-ниските в Съюза, като по този начин се възпрепятства способността на научноизследователските центрове и стопанския сектор да правят нововъведения. Взаимодействието между академичните среди и предприятията също е твърде ограничено. Повишаването на капацитета на стопанския сектор за иновации и подобряването на достъпа до финансиране и инвестиции, насочени към ясно определени области на интелигентна специализация е от решаващо значение за подобряването на конкурентоспособността на Кипър и на МСП в частност.

(17)

Административната тежест е висока, особено за иницииране на стратегически инвестиции. Има възможност за значително опростяване на процедурите за получаване на разрешения за стратегически инвестиции, а съответното законодателство все още не е прието.

(18)

Изпълнението на плана за действие за растеж доведе до известен напредък в областта на предприемачеството и достъпа до финансиране на МСП. Въпреки това, мерките за финансова подкрепа за МСП все още се основават предимно на безвъзмездни средства и банково финансиране, подкрепяни от фондове на Съюза и/или от национални фондове. Алтернативните източници на финансиране, като рисков капитал, дялово финансиране и колективно финансиране остават незначителни за кипърските предприятия. По-добра координация на подкрепата за бизнеса би могла да подобри използването. Приватизационните усилия за привличане на чуждестранни инвестиции, повишаващи производителността, в много случаи са в застой, и само при някои проекти за приватизация се постига постепенен напредък.

(19)

Все още съществуващата неефективност в съдебната система продължава да се отразява на изпълнението на договорните задължения и пречи на бързото разрешаване на граждански и търговски дела и разследването на тежки престъпления. Тромавите и загубили актуалност гражданскопроцесуални правила и незадоволителното изпълнение на съдебните решения влияят върху стимулите на банките да използват законодателните уредби за несъстоятелността и принудителното изпълнение с цел да намалят своите обеми от необслужвани заеми. Започна провеждането на поредица от реформи за решаването на най-критичните проблеми в съдебната система, по-специално остарелите гражданско-процесуални правила, ниската степен на специализация и цифровизация на съдилищата, приключването на множеството натрупани за разглеждане дела и липсата на обучение през цялата кариера на съдиите, но напредъкът остава бавен. Реформата следва да бъде в съответствие с ангажиментите, поети от правителството в контекста на решението за държавна помощ относно продажбата на Cyprus Cooperative Bank, което е одобрено от Европейската комисия. Подобрените законодателни уредби за несъстоятелността и принудителното изпълнение бяха приети през 2018 г. Решителното прилагане на новите закони, заедно с осигуряването на ефективна съдебна система и по-стриктно прилагане на съдебните решения следва да спомогнат за подобряване на дисциплината на погасяване на дългове. От декември 2017 г. насам е в сила национална стратегия за борба с корупцията, която беше подсилена от одобрението на национален хоризонтален план за действие срещу корупцията от Съвета на министрите през май 2019 г. Проектозакони за създаването на нова независима агенция за борба с корупцията и защита на лицата, сигнализиращи за нередности, са представени в парламента, но все още предстои да бъдат приети. Тези закони ще допринесат за укрепването на националната уредба за борба с корупцията. Реформите за борба с корупцията следва да се ускорят чрез бързото изпълнение на плана за действие за борба с корупцията. Трябва да се запази независимостта на прокуратурата и да се засили капацитетът на правоприлагащите органи.

(20)

Въпреки някои усилия за намаляване на забавянето в издаването на актове за собственост процедурата остава много бавна. Все още липсва структурно решение за справяне с недостатъците на системата за сделки с недвижима собственост (т.е. издаването и прехвърлянето на актове за собственост). Това е от основно значение за улесняване на процедурите за принудителното изпълнение и за предоставяне на възможност за реализиране на обезпечения.

(21)

Програмирането на средствата от Съюза за периода 2021—2027 г. би могло да спомогне за преодоляване на някои от пропуските, посочени в препоръките, по-специално в областите, обхванати от приложение Г към доклада за страната за 2019 г. Това ще даде възможност на Кипър за оптимално използване на фондовете на ЕС по отношение на определени сектори, като се отчитат териториалните различия. Укрепването на административния капацитет на страната за управление на тези средства е важен фактор за успеха на тези инвестиции.

(22)

В контекста на европейския семестър за 2019 г. Комисията изготви подробен анализ на икономическата политика на Кипър, който беше публикуван в доклада за страната за 2019 г. Тя оцени също програмата за стабилност за 2019 г., националната програма за реформи за 2019 г., както и последващите действия по препоръките, отправени към Кипър през предходните години. Комисията взе предвид не само тяхното значение за провеждането на устойчива бюджетна и социално-икономическа политика в Кипър, но и тяхното съответствие с правилата и насоките на Съюза предвид необходимостта от засилване на цялостното икономическо управление на Съюза чрез принос на равнище Съюз към бъдещите решения на държавите членки.

(23)

Предвид тази оценка Съветът разгледа програмата за стабилност за 2019 г. и е на мнение (7), че се очаква Кипър да спази разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж.

(24)

С оглед на задълбочения преглед, направен от Комисията, и на тази оценка Съветът разгледа националната програма за реформи за 2019 г. и програмата за стабилност за 2019 г. Неговите препоръки съгласно член 6 от Регламент (ЕС) № 1176/2011 са отразени в препоръки 1—5 по-долу. Тези препоръки ще допринесат и за изпълнението на Препоръката от 2019 г. за еврозоната, и по-специално на първата, третата и четвъртата препоръка за еврозоната,