(1)

По силата на Регламент (ЕС) 2018/1999 всяка държава членка трябва да представи на Комисията проект на интегриран национален план в областта на енергетиката и климата, обхващащ периода от 2021 г. до 2030 г., съгласно член 3, параграф 1 и приложение I към посочения регламент. Първите проекти на интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата трябваше да бъдат представени до 31 декември 2018 г.

(2)

Румъния представи своя проект на интегриран национален план в областта на енергетиката и климата на 31 декември 2018 г. Представянето на този проектоплан представлява основата и първата стъпка от повтарящия се процес, протичащ между Комисията и държавите членки и предназначен за окончателното оформяне на плановете и тяхното последващо изпълнение.

(3)

По силата на Регламент (ЕС) 2018/1999 Комисията трябва да оцени проектите на интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата. Комисията извърши цялостна оценка на проекта на интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата на Румъния, като взе предвид относимите елементи от Регламент (ЕС) 2018/1999. Тази оценка (2) се публикува заедно с настоящата препоръка. Представените по-долу препоръки са съставени въз основа на споменатата оценка.

(4)

В частност, препоръките на Комисията може да се отнасят до: i) равнището на амбициозност на общите цели, конкретните цели и приноса с оглед на колективното постигане на целите на Енергийния съюз, и по-специално на целите на Съюза за енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност за 2030 г., както и равнището на междусистемната електроенергийна свързаност, което държавата членка си е поставила като цел за 2030 г.; ii) политиките и мерките, отнасящи се до общи цели на равнището на Съюза и на държавите членки, и други политики и мерки с възможно презгранично значение; iii) всякакви допълнителни политики и мерки, които може да бъдат необходими в интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата; iv) взаимодействията между и последователността на съществуващите и планираните политики и мерки, включени в интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата в рамките на едно измерение, както и между различните измерения на Енергийния съюз.

(5)

При съставянето на препоръките Комисията взе предвид, от една страна, необходимостта да събере определен количествен планиран принос от всички държави членки, за да прецени равнището на амбициозност на равнище Съюз, и от друга страна, необходимостта да се даде достатъчно време на съответната държава членка да отдели нужното внимание на препоръките на Комисията преди окончателното оформяне на националния план.

(6)

Препоръките на Комисията по отношение на амбициите на държавите членки в областта на възобновяемата енергия следва да се основават на формула, определена в приложение II към Регламент (ЕС) 2018/1999, която се основава на обективни критерии.

(7)

По отношение на енергийната ефективност препоръките на Комисията се основават на оценката на националното равнище на амбициозност, предвидено в проекта на интегриран национален план в областта на енергетиката и климата, в сравнение с колективното равнище на усилията, което е необходимо за постигане на целите на Съюза, като в съответните случаи се отчита представената информация за особените национални обстоятелства. Крайният национален принос в областта на енергийната ефективност следва да отразява потенциала за разходноефективни икономии на енергия и да бъде подкрепен от надеждна дългосрочна стратегия за саниране на сградите и от мерки за изпълнение на задължението за икономия на енергия, произтичащо от член 7 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (3). Държавите членки следва също така да покажат, че са взели предвид по подобаващ начин принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място, в частност като обяснят по какъв начин енергийната ефективност допринася за разходноефективното постигане на националните цели за конкурентоспособна нисковъглеродна икономика, сигурност на енергийните доставки и преодоляване на енергийната бедност.

(8)

По силата на Регламента за управлението държавите членки трябва да представят общ преглед на инвестициите, необходими за постигане на общите цели, конкретните цели и приноса, определени в интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата, както и обща оценка на източниците на тези инвестиции. Националните планове в областта на енергетиката и климата следва да осигуряват прозрачност и предсказуемост на националните политики и мерки, за да бъде обезпечена сигурността на инвестициите.

(9)

Същевременно, като част от цикъла на европейския семестър за 2018—2019 г., Комисията отдели голямо внимание на инвестиционните потребности на държавите членки във връзка с енергетиката и климата. Това е отразено в Доклада за Румъния за 2019 г. (4) и в Препоръката на Комисията за препоръка на Съвета към Румъния (5), съставени в рамките на процеса на европейския семестър. Комисията взе предвид констатациите и препоръките от последния европейски семестър в своята оценка на проектите на интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата. Препоръките на Комисията допълват най-актуалните специфични за всяка държава препоръки, издадени в контекста на европейския семестър. Държавите членки следва също така да гарантират, че в техните интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата се вземат предвид най-актуалните специфични за всяка държава препоръки, издадени в контекста на европейския семестър.

(10)

Освен това по силата на Регламента за управлението всяка държава членка е длъжна надлежно да вземе предвид всякакви препоръки от Комисията в своя проект на интегриран национален план в областта на енергетиката и климата, който трябва да бъде представен до 31 декември 2019 г., а ако съответната държава членка не се съобрази с дадена препоръка или съществена част от нея, тя следва да представи и оповести основанията си.

(11)

В съответните случаи държавите членки следва да представят в своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата и актуализираните им впоследствие версии същите данни, които представят пред Евростат или Европейската агенция за околната среда. Използването на един и същ източник и – когато има такива – на европейски статистически данни е много важно също за изчисляването на база за моделирането и прогнозирането. Употребата на европейски статистически данни ще осигури по-добра съпоставимост на данните и прогнозите, използвани в интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата.

(12)

В окончателния интегриран национален план в областта на енергетиката и климата трябва да бъдат включени всички елементи от приложение I към Регламент (ЕС) 2018/1999. В този контекст следва да бъдат оценени макроикономическите въздействия на планираните политики и мерки и – доколкото е възможно – въздействията им върху здравето, околната среда, заетостта, образованието, уменията и социалната сфера. Заинтересованите лица от публичния и другите сектори трябва да бъдат включени в изготвянето на окончателния интегриран национален план в областта на енергетиката и климата. Тези и други елементи са описани подробно в работния документ на службите, публикуван заедно с настоящата препоръка (6).

(13)

В окончателния план следва да се доразвие оценката на взаимовръзките между политиките и мерките и да се опише какво Румъния възнамерява да предприеме в тази връзка. По-конкретно в плана следва да се опишат полезните взаимодействия между измеренията на декарбонизацията, енергийната сигурност и вътрешния пазар, от една страна, и принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място, от друга. Трябва да се извърши оценка на взаимодействието между планираното по-нататъшно използване на въглищата и природния газ до 2030 г. и целите в областта на декарбонизацията. Аналогично следва да се включи и оценка на взаимодействията и междусекторните ефекти на политиките и мерките с широкообхватно въздействие, като например плановете за изграждане на нови мощности по отношение на измеренията на енергийната ефективност и декарбонизацията, най-новите регулаторни мерки относно енергийния пазар по отношение на целите за вътрешния пазар и сигурността на доставките, както и въздействието на мерките за декарбонизация в транспортния сектор и повишаването на използването на възобновяеми енергийни източници в електроенергийната мрежа. Следва да бъде оценено също въздействието на нарасналото използване на горска биомаса за производство на електроенергия и топлинна енергия върху отчитаните емисии и поглъщанията, дължащи се на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство. Освен това целите в измерението на научните изследвания, иновациите и конкурентоспособността трябва да са в основата на усилията, планирани по други измерения на Енергийния съюз.

(14)

Полезно за окончателния интегриран национален план в областта на енергетиката и климата би било в него да се включи оценка на резултатите от националната стратегия за конкурентоспособност 2014—2020 г. и да се представи цялостен анализ на сегашното положение на сектора на нисковъглеродните технологии на световния пазар, както и да се изтъкнат областите на конкурентни предимства и потенциални предизвикателства. Биха могли да бъдат добавени и по-пълни мерки за използване на потенциала на взаимодействие с кръговата икономика.

(15)

Препоръките на Комисията към Румъния са подкрепени с оценката на нейния проект на интегриран национален план в областта на енергетиката и климата, публикувана заедно с настоящата препоръка (7),

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.