РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2019/1205 НА КОМИСИЯТА

от 12 юли 2019 година

за предоставяне на поисканата от Белгия дерогация по отношение на регион Фландрия съгласно Директива 91/676/ЕИО на Съвета за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници

(нотифицирано под номер С(2019) 5180)

(само текстовете на нидерландски и френски език са автентични)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Директива 91/676/ЕИО на Съвета от 12 декември 1991 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници (1), и по-специално точка 2, трета алинея от приложение III към нея,

като има предвид, че:

(1)

С Решение за изпълнение (ЕС) 2015/1499 на Комисията (2) на Белгия беше предоставена дерогация, с която ѝ се дава възможност да разреши в регион Фландрия — при определени условия — внасяне в почвата на до 250 kg азот от оборски тор на хектар годишно в парцели, върху които се отглеждат пасища и царевица, подсята с трева, окосени пасища, последвани от царевица, и окосена ръж, последвана от царевица, и на до 200 kg азот от оборски тор на хектар годишно в парцели, върху които се отглеждат зимна пшеница и тритикале, последвани от междинна култура, и в парцели със захарно или кръмно цвекло.

(2)	Дерогацията, предоставена с Решение за изпълнение (ЕС) 2015/1499, се отнасяше за около 2 870 земеделски стопани и 94 280 ha земя, като срокът на действието ѝ изтече на 31 декември 2018 г.

(3)	На 21 декември 2018 г. Белгия подаде в Комисията искане за нова дерогация по отношение на регион Фландрия съгласно точка 2, трета алинея от приложение III към Директива 91/676/ЕИО.

(4)

Исканата дерогация се отнася до намерението на Белгия да разреши внасяне в почвата в определени стопанства във Фландрия на до 250 kg азот от оборски тор от пасящ добитък и от обработен оборски тор на хектар годишно в парцели, върху които се отглеждат пасища, пасища, смесени с детелина, царевица, подсята с трева, и окосени пасища или окосена ръж, последвани от царевица, и на до 200 kg азот от оборски тор и от обработен оборски тор на хектар годишно в парцели, върху които се отглеждат зимна пшеница или тритикале, последвани от междинна култура, и в парцели с цвекло.

(5)

Информацията, представена от Белгия в контекста на предоставената с Решение за изпълнение (ЕС) 2015/1499 дерогация, сочи, че дерогацията не е довела до влошаване на качеството на водите. Докладът на Комисията до Съвета и Европейския парламент относно прилагането на Директива 91/676/ЕИО за периода 2012—2015 г. (3) показва, че в регион Фландрия в около 81 % от станциите за мониторинг на подземните води е отчетена средна концентрация на нитрати под 50 mg/l, а в 63 % от станциите за мониторинг на подземните води е отчетена средна концентрация на нитрати под 25 mg/l. Данните от мониторинга са показали тенденция към намаляване в концентрацията на нитратите в подземните води в сравнение с предходния отчетен период (2008—2011 г.). По отношение на повърхностните води в 95 % от станциите за мониторинг е отчетена средна концентрация на нитрати под 50 mg/l, а в 75 % от станциите за мониторинг — средна концентрация на нитрати под 25 mg/l. Повечето пунктове за мониторинг на повърхностните води са показали тенденция към намаляване на концентрацията на нитрати. През отчетния период 2012—2015 г. около 76 % от реките са били класифицирани като еутрофицирани или хипертрофицирани, което е ситуация, сходна с тази през предходния отчетен период (2008—2011 г.).

(6)	По-новите данни, представени от Белгия по отношение на регион Фландрия, показват, че ще се отнася до замърсяването с нитрати, качеството на подземните и повърхностните води във Фландрия не се е подобрило от 2015 г. насам.

(7)

Фландрия възнамерява да постигне посочените по-долу цели за качество на водите за всички водосборни области в рамките на програмата за действие за периода 2019—2022 г. По отношение на повърхностните води: в случай че средната концентрация превишава целта от 20 mg нитрати на литър — намаление с 4 mg нитрати на литър на средното отклонение от целта; по отношение на плитките подземни води, при които темповете на възстановяване са по-бавни, трябва да бъде постигната обща тенденция към намаляване с поне 3 mg нитрати на литър във всички водосборни басейни, в които средната концентрация е над 50 mg нитрати на литър или е в интервала 40—50 mg нитрати на литър, но с тенденция към увеличение.

(8)

За постигането на тези цели Фландрия е създала засилена програма за действие за периода 2019—2022 г. Предвижда се в края на 2020 г. определянето на видовете области, в които се прилагат засилените мерки, да се подложи на преглед въз основа на резултатите от мониторинга на качеството на повърхностните води през зимата на 2018—2019 г. и на 2019—2020 г., както и на качеството на подземните води през 2018 и 2019 г. Законодателният акт, транспониращ Директива 91/676/ЕИО за регион Фландрия, а именно „Наредбата за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници“ (4) (наричана по-долу „Наредбата за оборския тор“), беше изменен в съответствие с програмата за действие за периода 2019—2022 г. на 24 май 2019 г. и се прилага във връзка с настоящото решение.

(9)	Наредбата за оборския тор се прилага на цялата територия на регион Фландрия.

(10)	Наредбата за оборския тор включва ограничения за внасянето в почвата както на азот, така и на фосфор.

(11)

Твърдите фракции, получени в резултат на обработката на оборски тор, следва да се доставят в одобрени инсталации за рециклиране с цел намаляване на миризмите и на другите емисии, подобряване на агрономичните и хигиенните качества, улесняване на манипулациите и подобряване на усвояването на азот и фосфати.

(12)

Представените от Белгия потвърждаващи документи по отношение на регион Фландрия показват, че предлаганото количество азот от оборски тор — съответно 250 kg и 200 kg на хектар годишно — е обосновано от обективни критерии, като например дълги вегетационни периоди и наличие на култури с високо усвояване на азот.

(13)

Последните данни, предоставени от Белгия по отношение на Фландрия за периода 2015—2017 г., показват намаление на броя на свинете с 4,7 %. Броят на домашните птици се е увеличил с 14,3 % в периода 2014—2017 г. Броят на едрия рогат добитък е останал непроменен. За да не се допусне прилагането на поисканата дерогация да доведе до интензификация на отглеждането на добитък, компетентните органи ще ограничат броя на добитъка, който може да се отглежда във всяко стопанство (права за емисии на хранителни вещества) в регион Фландрия съгласно разпоредбите на Наредбата за оборския тор.

(14)

Данните, докладвани от Белгия по отношение на регион Фландрия за периода 2012—2015 г., показват намаление от 4,9 % в използването на азот от оборски тор в периода 2012—2014 г. в сравнение с периода 2004—2007 г. Последните налични данни за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. показват допълнително намаление от 4,0 % в използването на азот от оборски тор в периода 2014—2017 г., като през 2017 г. е достигната стойност от 90,6 хиляди тона. През отчетния период 2012—2015 г. нивото на използване на минерален азот е било сходно с нивото през периода 2008—2011 г. Последните налични данни за 2015, 2016 и 2017 г. показват, че през 2017 г. използването на минерален азот се е увеличило с 48,6 хиляди тона, което представлява увеличение в размер на 21 % в сравнение с 2014 г.

(15)

В парцелите с почви с ниско наличие на фосфор (клас I) и с почви в целевата зона (клас II) може да е необходимо да се внася допълнителен фосфор чрез изкуствени торове. Такива торове следва да не се използват в парцели с почви с умерено наличие на фосфор (клас III) и с почви с високо наличие на фосфор (клас IV).

(16)

Фландрия разполага с гъста мрежа от станции за мониторинг на качеството на водите. Тази мрежа може да се използва като алтернатива на сегашната мрежа за мониторинг във връзка с дерогацията и би следвало да позволи да се наблюдават резултатите от дейността на стопанствата, ползващи се от разрешение в съответствие с поисканата от Белгия дерогация, като те се сравняват със стопанствата, които не се ползват от такова разрешение; тя би следвало също да позволи да се следи за постигането на целите, определени в Директива 91/676/ЕИО. С цел по-добре да се разбере връзката между загубите на нитрати на равнище парцел и концентрацията на нитрати в повърхностните и подземните води на равнище водосборен (под)басейн, следва да се направи допълнително проучване, за да се калибрира и валидира моделът на емисии на хранителни вещества.

(17)

След разглеждането на искането може да се счита, че предложените количества от съответно 250 kg и 200 kg азот от оборски тор от пасящ добитък и обработен оборски тор на хектар годишно няма да възпрепятстват постигането на целите на Директива 91/676/ЕИО, при условие че се спазват някои строги условия, които следва да се прилагат в допълнение към засилените мерки, приети в програмата за действие за периода 2019—2022 г.

(18)

С Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (5) се определят общи правила, насочени към създаването на Инфраструктура за пространствена информация в Съюза, за целите на политиките на Съюза в областта на околната среда и на политиките или дейностите, които могат да окажат влияние върху околната среда. Когато е приложимо, пространствената информация, събирана в контекста на настоящото решение, следва да е в съответствие с разпоредбите, предвидени в посочената директива. С цел да се намали административната тежест и да се подобри съгласуваността на данните, при събиране на необходимите данни съгласно настоящото решение Белгия следва да използва, когато е целесъобразно, информацията, генерирана в рамките на интегрираната система за администриране и контрол, създадена съгласно дял V, глава II от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета (6).

(19)	Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Комитета по нитратите, създаден съгласно член 9 от Директива 91/676/ЕИО,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Дерогация

Дерогацията, поискана от Белгия от името на регион Фландрия, с цел да се разреши внасянето в почвата на по-голямо количество азот от оборски тор от предвиденото в точка 2, втора алинея, първо изречение от приложение III към Директива 91/676/ЕИО, се предоставя при спазване на условията, предвидени в членове 4—12 от настоящото решение.

Член 2

Обхват

Дерогацията, предоставена съгласно член 1, се прилага за определени парцели от дадено стопанство, върху които се отглеждат култури с високо потребление на азот и дълъг вегетационен период и за които е предоставено разрешение в съответствие с членове 4—7.

Член 3

Определения

За целите на настоящото решение се прилагат следните определения:

а)	„стопанства“ означава земеделски стопанства със или без отглеждане на добитък;

б)	„парцел“ означава отделен участък или група участъци, хомогенни по отношение на отглежданите селскостопански култури, вида на почвата и практиките за торене;

в)	„пасище“ означава постоянно или временно пасище (под временно обикновено се разбира за по-малко от четири години);

г)

„култури с високо потребление на азот и дълъг вегетационен период“ означава едно от следните:

пасища;

ii)	пасища с по-малко от 50 % детелина;

iii)	царевица, подсята преди или след прибирането на реколтата с трева, която се коси и прибира от полето и изпълнява ролята на междинна култура;

iv)	окосени пасища или окосена ръж, последвани от царевица;

v)	зимна пшеница или тритикале, последвани от междинна култура;

vi)	захарно или кръмно цвекло;

д)	„пасящ добитък“ означава едър рогат добитък (с изключение на неотбити телета), овце, кози и коне;

е)	„обработка на оборски тор“ означава преработката на оборски тор в две фракции — твърда и течна, с цел подобряване на внасянето в почвата и по-добро усвояване на азота и фосфора;

ж)	„обработен оборски тор“ означава течната фракция, получена в резултат на обработката на оборски тор;

з)	„отпадна течност с ниско съдържание на азот и фосфати“ означава обработен оборски тор с максимално съдържание на азот 1 kg на тон отпадна течност и максимално съдържание на фосфати 1 kg на тон отпадна течност;

и)	„почвен профил“ означава почвеният слой, намиращ се под нивото на земната повърхност до 0,90 m дълбочина, освен когато средното максимално водно ниво на подземните води е на по-малка дълбочина; в този случай профилът достига дълбочина, равна на средното максимално водно ниво на подземните води.

й)	„план за наторяване“ означава предварително изчисление за планираното използване и наличието на хранителни вещества;

к)	„отчет за наторяването“ означава баланс на хранителните вещества въз основа на действителното използване и на усвояването на хранителните вещества.

Член 4

Годишно заявление и поемане на ангажимент

1. Земеделските стопани, желаещи да ползват дерогация съгласно настоящото решение, подават ежегодно заявление до компетентните органи най-късно до 15 февруари. Годишното заявление за 2019 г. се подава до 31 юли.

2. Едновременно с годишното заявление, посочено в параграф 1, земеделските стопани писмено се ангажират да спазват условията по членове 6, 7 и 8.

Член 5

Предоставяне на разрешения

Разрешенията за внасяне в почвата на по-голямо количество азот от оборски тор се предоставят при спазване на условията, предвидени в членове 6, 7 и 8.

Член 6

Условия във връзка с обработката на оборски тор

1. Компетентните органи гарантират, че твърдата фракция, получена при обработката на оборски тор, се доставя в одобрени инсталации за рециклиране.

Одобрените инсталации представят ежегодно на компетентните органи данни относно количеството оборски тор, получено за обработка, относно количеството и местоназначението на твърдата фракция и на обработения оборски тор, както и относно съдържанието на азот и фосфор в тях.

2. Ползващите дерогация земеделски стопани, които извършват обработка на оборски тор, представят ежегодно на компетентните органи данни относно количеството оборски тор, изпратено за обработка, количеството на получения обработен оборски тор, както и относно съдържанието на азот и фосфор в тях.

3. Компетентните органи изготвят и редовно актуализират методиките за оценка на състава на обработения оборски тор, на измененията в състава и на ефективността на обработката във всяко стопанство, ползващо се от индивидуална дерогация.

4. Компетентните органи гарантират, че събирането и третирането на амоняка и на другите емисии от обработката на оборски тор се извършват по начин, позволяващ да се намалят въздействието върху околната среда и вредностите от инсталациите, които са източник на по-високи емисии в сравнение с референтната ситуация, а именно съхранение и внасяне в почвата на пресен оборски тор.

5. Компетентните органи гарантират изготвянето и редовното актуализиране на списък с инсталациите, за които е необходимо третиране на емисиите.

Член 7

Условия във връзка с внасянето в почвата на оборски тор и на други торове

1. При спазване на условията, предвидени в параграфи 2—11, количеството оборски тор от пасящ добитък, обработен оборски тор и отпадна течност с ниско съдържание на азот и фосфати, внасяно в почвата ежегодно, включително количеството оборски тор, внасяно от самите животни, не може да превишава следните стойности:

а)

250 kg азот на хектар годишно в парцели, върху които се отглеждат:

i)	пасища и царевица, подсята с трева;

ii)	окосени пасища, последвани от царевица;

iii)	окосена ръж, последвана от царевица;

iv)	пасища с по-малко от 50 % детелина;

б)

200 kg азот на хектар годишно в парцели, върху които се отглеждат:

i)	зимна пшеница, последвана от междинна култура;

ii)	тритикале, последвано от междинна култура;

iii)	захарно или кръмно цвекло.

2. Обработен оборски тор може да се внася в почвата само ако съотношението азот—фосфати (N/P2O5) в него е най-малко 3,3 към 1, освен ако той отговаря на определението за отпадна течност с ниско съдържание на азот и фосфати.

3. Общото внесено в почвата количество азот и фосфати трябва да отговаря на потребността на съответната култура от хранителни вещества и да е съобразено със запасеността на почвата и с повишената усвояемост на азота от оборския тор вследствие на обработката. То не може да надвишава максималните количества, установени в Наредбата за оборския тор, за внасяне в почвата на фосфати и азот.

4. Фосфати от изкуствени торове не може да се внасят в почвата, освен в почви с ниска наличност на фосфор (клас I) и в почви в целевата зона (клас II).

5. За всяко стопанство се води план за наторяване за цялата площ на стопанството.

Планът за наторяване съдържа следното:

а)	брой на добитъка;

б)	описание на помещенията за животни и на системата за съхранение на оборски тор, включително обема на наличните съоръжения за съхранение на оборски тор;

в)	изчисление на добиваните в стопанството количества азот (като се приспаднат загубите в помещенията за животните и при съхранението на тора) и фосфор от оборски тор;

г)	описание на обработката на оборския тор и на очакваните характеристики на обработения оборски тор;

д)	количеството, вида и характеристиките на оборския тор, доставен в стопанството или изнесен извън него;

е)	сеитбооборот и площ на парцелите, заети с култури с високо потребление на азот и дълъг вегетационен период, и на парцелите с други култури;

ж)	очаквани потребности на културите от азот и фосфор за всеки парцел;

з)	резултати, ако има такива, от анализ на почвата, свързан със съдържанието на азот и фосфор;

и)	изчисление на внасяното в почвата количество азот и фосфор от оборски тор във всеки парцел;

й)	изчисление на внасяното в почвата количество азот и фосфор от изкуствени и други торове във всеки парцел;

к)	изчисления за оценка на спазването на нормите за внасяне в почвата на азот и фосфор.

Плановете за наторяване се предоставят на разположение в стопанството за всяка календарна година в срок до 15 февруари на същата година. Те се преработват най-късно до седем дни след настъпването на евентуална промяна в земеделските практики.

6. Всяко стопанство изготвя отчети за наторяването. Те се представят на компетентния орган за всяка календарна година в срок до 15 март на следващата календарна година.

7. В отчета за наторяването се посочва следното:

а)	площи, заети с културите;

б)	брой и вид на добитъка;

в)	специфичен добив на оборски тор от едно животно;

г)	внесеното от стопанството количество торове;

д)	изнесеното от стопанството количество оборски тор, както и съответният получател.

8. За всяко стопанство, ползващо се от дерогацията, трябва да има налични резултати от анализ на съдържанието на азот и фосфор в почвата.

Вземането на проби и анализът на съдържанието на азот и фосфор се извършват поне веднъж на четири години, не по-късно от 31 май, за всяка площ от стопанството, която е хомогенна по отношение на сеитбооборота и почвените характеристики.

Изисква се минимум по един анализ на всеки пет хектара земеделска земя.

9. Концентрацията на нитрати в почвения профил се измерва от акредитирани лаборатории всяка година в периода от 1 октомври до 15 ноември в най-малко 6 % от всички парцели, ползващи се от разрешение по член 5, и в 1 % от останалите парцели, които се използват от ползващите се от въпросното разрешение стопанства, така че да бъдат обхванати поне 85 % от тези стопанства. На всеки 2 хектара земеделска земя се взимат поне три проби, представляващи три различни почвени слоя в рамките на почвения профил.

10. В периода от 1 септември на всяка година до 15 февруари на следващата година в парцелите, ползващи се от разрешение по член 5, не се разпръскват оборски тор, обработен оборски тор или отпадна течност с ниско съдържание на азот и фосфати с общо азотно съдържание, по-голямо от 0,60 kg азот на тон, нито изкуствени или други торове.

11. Поне две трети от количеството азот от оборски тор, с изключение на азота от оборски тор от пасящ добитък, се внася в почвата преди 1 юни всяка година.

Член 8

Условия във връзка с управлението на земята

1. Земеделските стопани, ползващи се от разрешение по член 5, разорават пасищата в периода 15 февруари—30 април. Разораването на пасище с цел неговото подновяване и разораването на пасище върху глинести почви може да се осъществят и в периода 15 септември—30 октомври.

2. Земеделските стопани, ползващи се от разрешение по член 5, засяват културите с високо потребление на азот в срок от 2 седмици след разораването на пасището, освен в случай на глинести почви, разорани в периода 15 септември—30 октомври.

3. Когато се разорава постоянно пасище, не се прибягва до наторяване, освен при зърнени култури, рапица, цвекло, пасища и брюкселско зеле след провеждането на анализ на почвата, като се вземат предвид минералният азот и другите параметри, служещи като референтни стойности при оценяването на освобождаването на азот при минерализация на органични вещества в почвата.

4. В сеитбооборота не се включват бобови или други растения, които фиксират азота от въздуха. В сеитбооборота обаче може да се включва детелината в пасищата с по-малко от 50 % детелина.

5. Междинните култури се засяват в срок от 2 седмици след прибирането на реколтата от зимна пшеница и от тритикале, и не по-късно от 15 септември.

6. Междинните култури не се разорават преди 15 февруари.

Член 9

Мерки във връзка с производството и превоза на оборски тор

1. Компетентните органи гарантират спазване на ограничението за броя на добитъка, който може да се отглежда във всяко стопанство (права за емисии на хранителни вещества) в регион Фландрия съгласно разпоредбите на Наредбата за оборския тор.

2. Компетентните органи гарантират, че всички превози на оборски тор, извършвани от акредитирани превозвачи, се регистрират чрез системи за определяне на географското местоположение.

3. Компетентните органи гарантират, че преди всеки превоз се анализира съставът на оборския тор по отношение на концентрацията на азот и фосфор. Пробите оборски тор се анализират от акредитирани лаборатории, като резултатите от анализа се съобщават на компетентните органи и на земеделския стопанин, за когото е предназначена доставката на тор.

4. Компетентните органи гарантират наличието по време на превоза на документ, в който се посочват количеството превозван оборски тор и съдържанието на азот и фосфор в него.

Член 10

Мониторинг

1. Компетентните органи гарантират изготвянето за всяка община и ежегодното актуализиране на карти, които показват процента на стопанствата, броя на парцелите, процента на добитъка, процента на земеделската земя и местното земеползване, обхванати от разрешение по член 5.

2. Данните относно сеитбооборота и земеделските практики, обхванати от индивидуални дерогации, се събират и се актуализират ежегодно от компетентния орган.

3. Запазва се мрежата за мониторинг за вземане на проби от повърхностните и плитките подземни води, посочена в член 10, параграф 2 от Решение 2008/64/ЕО на Комисията (7), с цел да се оцени въздействието на дерогацията върху качеството на водите. Мрежата за мониторинг включва мониторинг на съдържанието на нитрати и фосфати в реките, вливащи се в Северно море. По време на периода на прилагане на настоящото решение броят на първоначалните площадки за мониторинг (станции за наблюдение) не се намалява и местоположението им не се променя.

4. Провежда се засилен мониторинг в селскостопанските водосборни басейни, разположени върху песъчливи почви.

5. Създадените съгласно Решение 2008/64/ЕО площадки за мониторинг, обхващащи поне 150 стопанства, се запазват до замяната им от 2020 г. нататък с целеви мониторинг с цел да се предоставят данни относно местното земеползване, сеитбооборота и практиките за торене, почвените води, минералния азот в почвения профил през есента и състоянието на почвата по отношение на съдържанието на фосфор, както и съответните загуби на азот през кореновата зона, както при условия на ползване на дерогация, така и без ползване на дерогация. Тези нови разпоредби, заедно с посочения в параграф 8 специфичен мониторинг, дават възможност да се оценят екологичните резултати на стопанствата, ползващи се от разрешение по член 5 от настоящото решение, спрямо стопанствата, които не се ползват от такова разрешение, както и да се следи за постигането на целите, определени в Директива 91/676/ЕИО.

Площадките за мониторинг трябва да обхващат основните видове почва (глинести, мергелни, песъчливи и льосови), както и основните практики за торене и култури.

6. Данните относно местното земеползване, сеитбооборота, земеделските практики, използването на хранителните вещества и производството на оборски тор в стопанствата, ползващи се от индивидуални дерогации, се събират ежегодно.

7. Данните, посочени в параграфи 5 и 6 от настоящия член и в член 7, се използват за изчисляване по зададен модел на степента на отмиване на нитратите и на загубите на фосфор от площите, в които се прилагат до 250 kg или до 200 kg азот от оборски тор от пасящ добитък и обработен оборски тор на хектар годишно.

8. Мрежата за мониторинг, включваща плитките подземни води, почвените води, дренажните води и потоците в спадащите към тази мрежа стопанства, осигурява данни относно концентрацията на нитрати и фосфор във водите, напускащи кореновата зона и навлизащи в системата на подземните и повърхностните води.

9. Считано от 2020 г. нататък компетентният орган прилага специфичен за дадена област мониторинг под формата на изследователски пилотен проект в поне два водосборни (под)басейна с цел по-добре да се разбере връзката между загубите на нитрати на равнище парцел и концентрацията на нитрати в повърхностните и подземните води на равнище водосборен (под)басейн, за да се калибрира и валидира моделът на емисии на хранителни вещества. Изследователският пилотен проект се съчетава с пилотен проект за непрекъснат мониторинг на съдържанието на азот и фосфор във водните потоци.

Член 11

Проверки и инспекции

1. Всички заявления за дерогация се подлагат на административна проверка от компетентните органи. Когато проверката покаже, че предвидените в членове 6, 7 и 8 условия не са изпълнени, заявителят се уведомява за това. В такъв случай заявлението се счита за отхвърлено.

2. Компетентните органи изготвят програма за проверки на място въз основа на анализ на риска, на резултатите от проверките от предходни години и на резултатите от общите проверки на случаен принцип по отношение на прилагането на законодателството за транспониране на Директива 91/676/ЕИО.

3. Проверки на място се извършват в поне 7 % от стопанствата, ползващи се от разрешение по член 5, за да се оцени спазването на условията, определени в членове 6, 7 и 8.

4. Когато през дадена година се установи, че стопанство, ползващо се от разрешение по член 5, не отговаря на условията, определени в членове 6, 7 и 8, на притежателя на разрешението се налага глоба в съответствие с националните правила и се счита, че той не отговаря на условията за получаване на разрешение през следващата година.

5. Резултатите от измерванията, посочени в член 7, параграф 8, се подлагат на проверка. Когато проверката покаже неспазване, включително надвишаване на базовата прагова стойност, определена в Наредбата за оборския тор, земеделският стопанин се уведомява за това и заявлението за разрешение за следващата година за парцела или парцелите се отхвърля.

6. Компетентните органи осигуряват проверки на място на най-малко 2 % от операциите по превоз на оборски тор въз основа на оценка на риска и на резултатите от административните проверки, посочени в параграф 1.

7. В тези проверки се включва проверка на изпълнението на задълженията по акредитиране, оценка на придружаващите документи, проверка на произхода и на местоназначението на оборския тор и вземане на проби от превозвания оборски тор.

8. Когато е целесъобразно, вземането на проби от превозвания оборски тор може да се извършва по време на товарните операции, с помощта на монтирани върху превозното средство съоръжения за автоматично вземане на проби.

9. Пробите оборски тор се анализират от акредитирани от компетентните органи лаборатории, като резултатите от анализа се съобщават на изпращащия и на получаващия доставката земеделски стопанин.

10. На компетентните органи се предоставят необходимите правомощия и средства за проверка на спазването на условията на дадено разрешение, предоставено съгласно настоящото решение.

Член 12

Докладване

До 30 юни всяка година компетентните органи представят на Комисията доклад, съдържащ следната информация:

а)	карти, които показват процента на стопанствата, процента на добитъка, процента на земеделската земя и местното земеползване, както и данни относно сеитбооборота и земеделските практики в стопанствата, ползващи се от разрешение по член 5, както е посочено в член 10, параграф 1;

б)	резултатите от мониторинга на водите, включително информация относно тенденциите в качеството на водите при подземните, повърхностните и вливащите се в Северно море води, както и въздействието на дерогацията върху качеството на водите, както е посочено в член 10, параграф 3;

в)

оценка на остатъчните количества нитрати в почвения профил през есента при парцелите, ползващи се от разрешение по член 5, и сравнение с данните и тенденциите за остатъчните количества нитрати в парцелите, които не се ползват от такова разрешение, при сходен сеитбооборот. Парцелите, които не се ползват от разрешение по член 5, трябва да включват парцели в стопанства, ползващи се от такова разрешение, и парцели от други стопанства;

г)	оценка на състоянието на почвата по отношение на съдържанието на фосфор за парцели, ползващи се от разрешение по член 5, и за парцели, които не се ползват от такова разрешение;

д)	информация относно концентрацията на нитрати и фосфор във водите, напускащи кореновата зона, както е посочено в член 10, параграф 5;

е)

събраните данни относно местното земеползване, сеитбооборота и земеделските практики, използването на хранителните вещества и производството на оборски тор, както и резултатите от изчисленията по зададен модел на степента на загуби на нитрати и фосфор от стопанствата, ползващи се от разрешение по член 5, както е посочено в член 10, параграф 6;

ж)

оценка на изпълнението на условията за предоставяне на разрешение въз основа на проверки, извършени на равнище стопанство и парцел, както и на проверки по отношение на превоза на оборски тор, и информация относно неотговарящите на условията стопанства въз основа на резултатите от административните проверки и проверките на място;

з)	информация относно обработката на оборския тор, включително по-нататъшната преработка и оползотворяване на твърдите фракции, и подробни данни относно характеристиките на системите за обработка, тяхната ефективност и състава на обработения оборски тор;

и)	информация относно броя на стопанствата, ползващи се от разрешение по член 5, и относно броя на парцелите, в които в почвата са внесени обработен оборски тор и отпадна течност с ниско съдържание на азот и фосфати, както и количествата на въпросните оборски тор и отпадна течност;

й)	методиките за оценка на състава на обработения оборски тор, на измененията в състава и на ефективността на обработката във всяко стопанство, ползващо се от разрешение по член 5, както е посочено в член 6, параграф 3;

к)	списък на инсталациите за обработка на оборски тор, както е посочено в член 6, параграф 5;

л)	резюме и оценка на данните, получени от специфичния за областта мониторинг, както е посочено в член 10, параграф 5;

м)	тенденциите в броя на добитъка за всяка категория добитък в регион Фландрия и в стопанствата, ползващи се от разрешение по член 5.

Съдържащите се в доклада пространствени данни трябва да отговарят, когато е приложимо, на разпоредбите на Директива 2007/2/ЕО. При събиране на необходимите данни Белгия използва — когато е целесъобразно — информацията, която е генерирана в рамките на интегрираната система за администриране и контрол, създадена в съответствие с член 67, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013.

Член 13

Период на прилагане

Настоящото решение се прилага до 31 декември 2022 г.

Член 14

Адресат

Адресат на настоящото решение е Кралство Белгия.

Съставено в Брюксел на 12 юли 2019 година.

За Комисията

Karmenu VELLA

Член на Комисията

(1) ОВ L 375, 31.12.1991 г., стр. 1.

(2) Решение за изпълнение (ЕС) 2015/1499 на Комисията от 3 септември 2015 г. за предоставяне на поисканата от Белгия дерогация по отношение на област Фландрия по силата на Директива 91/676/ЕИО на Съвета за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници (ОВ L 234, 8.9.2015 г., стр. 10).

(3) Доклад на Комисията до Съвета и Европейския парламент от 4 май 2018 г. относно изпълнението на Директива 91/676/ЕИО на Съвета за опазването на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници въз основа на докладите от държавите членки за периода 2012—2015 г. (COM(2018) 257 final)

(4) Decreet van 22 December 2006 houdende de bescherming van water tegen de verontreiniging door nitraten uit agrarische bronnen. (Belgisch Staatsblad (Държавен вестник на Белгия) от 29 декември 2006 г., стр. 76368).

(5) Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2007 г. за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност (INSPIRE) (ОВ L 108, 25.4.2007 г., стр. 1).

(6) Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 549).

(7) Решение 2008/64/ЕО на Комисията от 21 декември 2007 г. за предоставяне на поисканата от Белгия дерогация по отношение на област Фландрия по силата на Директива 91/676/ЕИО на Съвета за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници (ОВ L 16, 19.1.2008 г., стр. 28).