(1)

След предварителни контакти през 2013 г. между службите на Комисията и Франция, на 11 октомври 2013 г. последната уведоми за схемата си за подкрепа за електроенергията от наземни вятърни съоръжения, която към тази дата е била финансирана с такса върху електроенергията, наричана „contribution au service public de l'électricité“ („вноска за обществената услуга за електроенергия“ — по-нататък наричана „CSPE“).

(2)

Тъй като в момента на уведомяването схемата вече е била действаща, на 29 ноември 2013 г. досието е прехвърлено в регистъра на помощите, за които не е постъпило уведомление.

(3)

С писмо от 27 март 2014 г. Комисията информира Франция, че не възразява срещу подкрепата за електроенергията от наземни вятърни съоръжения, но има съмнения що се отнася до съвместимостта с вътрешния пазар на намаленията на CSPE, предоставени на потребителите на собствена електроенергия, на големите потребители на електроенергия и на енергоемките потребители. Следователно тя информира Франция за решението си да открие процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), по отношение на тези намаления на CSPE.

(4)

Решението на Комисията да открие процедурата (по-нататък наричано „решение за откриване на процедурата“) беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз. Комисията прикани заинтересованите страни да представят мнението си относно разглежданите мерки и относно евентуалното прилагане на насоките относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика за периода 2014—2020 г. (2) (по-нататък наричани „насоките от 2014 г.“) към разглежданите намаления на CSPE.

(5)

Комисията получи мнения от пет заинтересовани страни: i) Air Liquide — с писмо от 3 ноември 2014 г.; ii) EDF — с писмо от 17 ноември 2014 г.; iii) RATP — с писмо от 2 декември 2014 г.; iv) SNCF — с писмо от 3 декември 2014 г., и v) Union des Industries Utilisatrices d'Energie (Съюз на промишлените отрасли, използващи електроенергия — UNIDEN) — с писмо от 3 ноември 2014 г. В тези мнения се разглеждат най-напред съществуването на държавна помощ и след това съответствието на мерките с ДФЕС, от една страна, и от друга, с насоките от 2014 г.

(6)

Франция уведоми за мнението си в бележка от 5 май 2014 г., допълнена с писмо от 22 октомври 2015 г. В тази кореспонденция Франция — след като припомня различните намаления на CSPE — най-напред изтъква, че намаленията на CSPE, от които са се ползвали производителите на енергия за собствени нужди, не представляват държавна помощ. След това тя счита, че горната граница на CSPE за обект и горната граница от 0,5 % от добавената стойност са съвместими с правилата за държавната помощ.

(7)

По време на официалната процедура по разследване Комисията отправи седем искания за информация в периода от 21 август 2014 г. до 27 октомври 2017 г. От своя страна френските органи изпратиха единадесет бележки и информативни документи в периода от 7 май 2014 г. до 12 декември 2017 г. Тази размяна на информация се отнасяше i) до изясняването на платените суми за CSPE и на намаленията, предоставени на определени категории получатели, ii) до квалифицирането на мерките като държавна помощ и правния анализ за спазване от тези мерки на правилата за държавната помощ, и iii) до представянето на план за приспособяване, с който се цели привеждане на предоставените равнища на намаление на CSPE към равнища, които са съвместими с приложимите правила за държавната помощ. Първият предложен план за приспособяване беше представен в бележката от 4 ноември 2014 г. и беше финализиран с бележката от 23 ноември 2017 г.

(8)

В този раздел са представени последователно от една страна CSPE и от друга страна, намаленията на тази вноска, предоставени за периода 2003—2015 г., като предмет на настоящото решение са последните.

(9)

CSPE е въведена със Закон № 2003-8 от 3 януари 2003 г. относно пазарите на газ и електроенергия и относно обществената услуга за електроенергия (по-нататък наричан „Закон № 2003-8“). Описаният в настоящото решение механизъм е този, който предшества реформата на CSPE от 2016 г., въведена със Закон № 2015-1786 от 29 декември 2015 г. за изменение на бюджета за 2015 г. (LFR 2015).

(10)

CSPE е предназначена за компенсиране на допълнителните разходи, свързани с таксите за обществената услуга за електроенергия, поети от историческите доставчици на електроенергия (EDF и местните електроразпределителни предприятия). Тези допълнителни разходи произтичат основно от финансирането на четири вида политики:

(11)

Комисията посочва, че в допълнение към тези финансирани чрез CSPE политики има и други, които се финансират от тази вноска, но в по-малка степен. Тези мерки представляват по-малко от 2 % от събраната CSPE. Те съответстват основно:

(12)

В член L121-7 от Кодекса за енергетиката се предвижда компенсирането на разходите във връзка със задачите за обществена услуга за електроенергия да се осигурява чрез вноски, дължими от крайните потребители на електроенергия, разположени на националната територия. Така сборът от тези съставни елементи представлява един-единствен допълнителен разход за френските потребители. Вноската се плаща от всички крайни потребители на електроенергия пропорционално на използваните kWh (киловатчас), включително от производителите на електроенергия за собствени нужди. В периода 2003—2015 г. CSPE се е променяла, както следва:

Промени в събираната сума за CSPE - 2003-2015 г.

(13)

Вноските на допустимите крайни потребители, упражнили правата съгласно раздел III от член 22 от Закон № 2000 - 108 от 10 февруари 2000 г. относно модернизирането и развитието на обществената услуга за електроенергия (по-нататък наричан „Закон № 2000-108“), снабдявани чрез обществената електропреносна мрежа или от обществена електроразпределителна мрежа, се покриват от оператора, който отговаря за управлението на мрежата, към която са свързани тези потребители, под формата на допълнително плащане към тарифите за използване на мрежите.

(14)

Събраните от този оператор вноски се превеждат на операторите, които поемат разходите за обществена услуга, чрез Caisse des dépôts et consignations (по-нататък наричана „CDC“). CDC превежда четири пъти годишно тази вноска на операторите, които поемат въпросните разходи от събраните суми. Всяка година на 1 януари CDC превежда на националния омбудсман по въпросите на енергетиката сума равна на своя бюджет.

(15)

CDC води тези различни операции в специална сметка. Министърът на икономиката и министърът на енергетиката определят годишно размера на свързаните с управлението разходи на касата. Когато размерът на събраните вноски не съответства на установения за годината размер на разходите, през следващата година се прави корекция на дължимите за тази година такси. Ако дължимите суми не се възстановят през годината, те се прибавят към размера на таксите за следващата година (3).

(16)

В годишния си доклад Комисията за енергийно регулиране (Commission de régulation de l'énergie — по-нататък наричана „CRE“) прави оценка на действието на механизма във връзка с посочените разходи за обществената услуга за електроенергия. С изменения указ № 2004-90 (Указ № 2004-90 от 28 януари 2004 г. относно компенсирането на разходите за обществената услуга за електроенергия) се организира функционирането на компенсацията: всяка година преди 15 октомври CRE предлага на министъра на енергетиката прогнозните разходи за следващата година, както и единната вноска за kWh, потребяван във Франция, с която се осигурява тяхното финансиране. Предложението на CRE се определя въз основа на декларацията за установените през предходната година (N – 1) разходи и декларацията за прогнозните разходи за следващата година (N + 1). Декларациите се правят от операторите, които поемат разходите. Както е обяснено в съображения (14) и (15), механизмът за покриване на разходите е централизиран на равнището на CDC.

(17)

CRE проверява размера на установените разходи. Що се отнася до разходите, свързани с подкрепата за енергията от възобновяеми източници, те съответстват на разликата между размера на подкрепата и пазарната цена, получена за продажбата на тази енергия от задължените оператори. По този начин използването на пазарната цена служи за определяне на размера на компенсацията. CRE е уточнила методиката за определяне на тази пазарна цена. Тя не отговаря на реалната пазарна стойност, която е извлякъл задълженият оператор, а на референтна стойност, определена като функция от различни параметри (пазарна цена за фючърсни сделки и спотова цена с различни корекции в зависимост от сектора, пазарната цена в рамките на деня, цената на корекцията за разминаванията), които позволяват да се отрази възможно най-точно поведението на пазарен участник, действащ с цел да стимулира задължения оператор към изпълнение.

(18)

Без да се засяга прилагането на предвидените в закона санкции, при неизпълнение или при непълно плащане на вноската до два месеца след нейния падеж, CRE изпраща напомнително писмо с посочване на санкцията за забава, чийто размер е определен на 10 % върху размера на дължимата вноска. И накрая, при неплащане от длъжник на предвидените вноски, министърът на енергетиката постановява административна санкция при условията на този член 41.

(19)

В периода 2003—2015 г. размерът на CSPE, събрана от отговарящия за мрежата оператор, възлиза на 36,9 милиарда евро. Тази сума се разпределя както следва:

Суми възстановени от EDF като CSPE

(20)

В периода 2003—2015 г. съставът на CSPE се е променял по следния начин:

Социални тарифи

Изравняване на тарифите

Комбинирано производство

Промяна на CSPE – 2003-2015 г.

млрд. евро

Други

ВЕИ

2015

2014

2013

2012

2011

2010

2009

2008

2007

2006

2005

2004

2003

Източник: Франция — бележка от 20.12.2016 г.

(21)

В закона се предвиждат три категории намаления на CSPE за определени потребители. Тези намаления са кумулативни и са представени по-долу:

(22)

В периода 2003—2015 г. тези намаления на CSPE, без предприятията от транспорта, са възлезли на 6,8 милиарда евро и са били разпределени по следния начин:

Разбивка на предоставените намаления на CSPE по категория - 2003-2015 г. (6,8 млрд. евро)

Потребление на собствена енергия

Обект

Добавена стойност

Добавена стойност

Потребление на собствена енергия

Обект

Източник: Франция — 15.11.2017 г.

(23)

По-долу следва подробно представяне на тези горни граници.

(24)

Горната граница от 0,5 % от добавената стойност, която се прилага за промишлените потребители, консумиращи повече от 7 GWh годишно, е въведена през 2005 г. в рамките на Програмен закон № 2005-781 от 13 юли 2005 г., с който се определят насоките на енергийната политика, и е приведена в действие през 2006 г.

(25)

Франция посочва, че целта на тази горна граница е била да се запази конкурентоспособността на енергоемките предприятия, които работят основно в секторите на металургията, производството на хартия, химическата промишленост и др., т.е. сектори, които са изложени на международна конкуренция, по-специално тези, чието равнище на потребление превишава праг от 7 GWh годишно, като същевременно благодарение на този праг от 7 GWh се ограничи въздействието върху другите категории потребители.

(26)

Горната граница на CSPE от 0,5 % от добавената стойност се декларира пред CRE, която след проверка взема решение да възстанови дължимите суми. Те се възстановяват едва след като стане известна добавената стойност на предприятието (т.е. най-рано през годината N+1 за събраните през годината N суми).

(27)

Франция посочва, че от общата сума от 6,8 милиарда евро намаления, предоставени в периода 2003—2015 г., горната граница на CSPE от 0,5 % от добавената стойност е съставлявала 69 % (4,7 милиарда евро) от всички освобождавания. Според предоставената от Франция информация тази горна граница е засегнала в периода 2003—2015 г. общо 1 636 предприятия.

(28)

Тази горна граница е въведена в момента на създаване на CSPE — с цитирания по-рано член 37 от Закон № 2003-8 от 3 януари 2003 г. (с който се изменя член 5 от Закон № 2000-108). Тя влиза в сила през 2003 г. Горната граница на CSPE за обект първоначално е била 500 000 евро. След това е повишена на 550 000 евро в рамките на член 37 от Закон № 2010-1657 от 29 декември 2010 г. за бюджета за 2011 г. В члена се предвижда актуализирането на горната граница пропорционално на прогнозния процент на нарастване на индекса на потребителските цени, без тютюневите изделия, използван в проектозакона за бюджета за годината. През 2013 г. Парламентът определя горната граница на 569 418 евро и в рамките на член 59 от закона за изменение на бюджета за 2013 г. приема ново правило за актуализирането ѝ: тя вече се актуализира всяка година пропорционално на промяната в размера на единната вноска за CSPE в рамките на увеличение от 5 % годишно. На 1 януари 2015 г. размерът на горната граница на вноската е възлизал на 627 783 евро.

(29)

Според Франция горната граница на CSPE за обект представлява друга форма на горната граница от 0,5 % от добавената стойност, но на равнището на един потребяващ обект вместо на дружеството. Франция уточнява също така, че това определяне на горна граница на равнището на обект дава възможност за включване на предприятия, които потребяват много повече електроенергия на един обект, без обаче да са енергоемки предприятия.

(30)

Франция посочва, че от общата сума от 6,8 милиарда евро намаления, предоставени в периода 2003—2015 г., горната граница на CSPE за обект е съставлявала 29 % (2,0 милиарда евро) от тази сума. Според Франция от такава горна граница са се ползвали 522 предприятия.

(31)

Освобождаването заради произведената от самия потребител електроенергия е наследено от Фонда за обществена услуга за производство на електроенергия (FSPPE — механизъм, който предшества CSPE). Този фонд е създаден с член 5 от Закона от 10 февруари 2000 г. относно модернизирането и развитието на обществената услуга за електроенергия. Той се е захранвал от производителите, доставчиците на електроенергия, вносителите на електроенергия, както и от производителите на електроенергия, произвеждащи за собствените си нужди, над определено количество произведена годишно електроенергия, определяно с указ. Това количество е било определено на 240 GWh в Указ № 2001-1157 от 6 декември 2001 г. относно Фонда за обществената услуга за производство на електроенергия, взет като основа за прилагането на член 5 от Закон № 2000-108.

(32)

Така производител на електроенергия може да се ползва от освобождаване от вноската според количеството произведени за собствено потребление kWh, до горната граница от 240 GWh за производствен обект. Същият този производител може да даде право от освобождаването да се ползва един-единствен потребител на същия обект, при условие че количеството освободени kWh заради собствено потребление и продавани на този потребител не превишава прага от 240 GWh на производствен обект.

(33)

Франция посочва, че целта на освобождаването, предоставено за произведената за собствена употреба електроенергия, е да се ограничи таксуването на потребителите на собствена електроенергия, които, финансирайки собствени съоръжения, са избрали да не допринасят за, но и да не се ползват от националната енергийна политика.

(34)

Освобождаването е влязло в сила през 2002 г. То е запазено при създаването на CSPE (за замяна на FSPPE) през 2003 г. с член 37 от Закон № 2003-8: „При изчисляването на вноската електроенергията, произведена от производителя за собствена употреба или закупена от крайния потребител за собствена употреба от трето лице — оператор на производствено съоръжение в мястото на потребление, се взема предвид едва след 240 милиона киловатчаса годишно за производствен обект.“

(35)

Франция уточнява, че на практика това освобождаване засяга основно промишлени обекти, по-голямата част от които притежават съоръжения за комбинирано производство на енергия (освен на електроенергия), и че освен това от него не са се ползвали физическите лица.

(36)

През 2011 г. от това освобождаване заради потребление на собствена електроенергия са се ползвали 88 обекта за освободен обем от 11 TWh. През 2012 г., 2013 г. и 2014 г. са били освободени съответно 94,8 TWh, 84,6 TWh и 87,4 TWh (5).

(37)

Според Франция за целия период 2003—2015 г. от това освобождаване са се ползвали 88 обекта. То е съставлявало около 2 % от всички предоставени намаления върху обща сума от 6,8 милиарда евро.

(38)

За целия разглеждан период 2003—2015 г. намаленията на CSPE са възлезли на 6,8 милиарда евро. Разбивката на тези намаления по вид беше представена в раздели 2.2.1 — 2.2.3.

(39)

Дружествата, които се ползват от намаления на CSPE, са големи потребители на електроенергия, които принадлежат към около 227 сектора по класификацията NACE. Основните области, в които осъществяват дейност, са металургия, химическа и нефтохимическа промишленост, газовите дружества, производство на хартия, ядрена промишленост, въздухоплаване, производство на електроника, автомобилостроене, хранително-вкусова промишленост и транспорт. Възможно е едно дружество да се ползва едновременно от няколко критерия за освобождаване от вноската.

(40)

Тези получатели по мерките са допустими за прилагането на една или няколко горни граници на CSPE. Според предоставената от Франция информация, за целия разглеждан период 2003—2015 г. от намаления на CSPE са се ползвали 1 664 предприятия, като намаленията се разпределят както следва: 1 636 от горната граница на CSPE от 0,5 % от добавената стойност, 552 допустими за горна граница на CSPE за обект, 88 (6) като освобождаване заради потребление на собствена електроенергия. Някои предприятия са могли да кумулират няколко вида намаления.

(41)

CSPE е въведена през 2003 г. Размерът и разпределението ѝ бяха представени в раздели 2.2.1 — 2.2.3.

(42)

През 2015 г. е заменена от нов механизъм. Със Закон № 2015-1786 от 29 декември 2015 г. за изменение на бюджета за 2015 г. (LFR 2015) е въведена нова реформа на данъчното облагане в енергетиката, която засяга по-специално финансирането на таксите за обществената услуга за електроенергия и за газ. Следователно CSPE е премахната за потреблението след 31 декември 2015 г.

(43)

От 1 януари 2016 г. финансирането на политиките, което преди това се е осигурявало чрез CSPE, се прави от държавния бюджет.

(44)

Предвид специфичната нормативна рамка, прилагана за предприятията за железопътен транспорт (7), намаленията на CSPE, предоставяни на предприятията за железопътен транспорт, са изключени от настоящата процедура и ще бъдат предмет на специално решение на Комисията. Поради това те са изключени от приложното поле на настоящото решение.

(45)

Следователно размерът на посочените в раздел 2.2 намаленията на CSPE не включва намаленията, предоставени на предприятията за железопътен транспорт.

(46)

В решението си за откриване на процедурата (8) Комисията е счела, че мерките представляват държавна помощ, чиято съвместимост с вътрешния пазар не е достатъчно доказана.

(47)

Комисията е счела, че предоставените намаления на CSPE представляват държавна помощ.

(48)

Тя най-напред е счела, че различните предвидени от закона намаления на CSPE представляват избирателно предимство в полза на предприятията, които потребяват собствена електроенергия, за тези, които са големи потребители на електроенергия, и за тези, които са енергоемки: на първо място, освобождаването от CSPE, предоставено на предприятията, които произвеждат електроенергия за собствени нужди, както е посочено в съображение 144 от решението за откриване на процедурата, представлява избирателна помощ. На второ място, Комисията е стигнала до заключение за наличието на предимство, предоставено на ползващите се от горна граница на CSPE за обект, което действително е било предоставено само на определени икономически сектори. И накрая, горната граница на CSPE от 0,5 % от добавената стойност се отнася единствено за промишлените предприятия, които превишават определен праг на потребление, и следователно също предоставя предимство на тези предприятия.

(49)

След това Комисията е отбелязала, че произтичащите от тези намаления на CSPE предимства са били финансирани — също както и самата CSPE — с държавни ресурси и отговорността за тях е на държавата. Тъй като CSPE е ресурс, произтичащ от държавата, намаленията на CSPE в още по-голяма степен представляват отказ от ресурси с държавен произход.

(50)

И накрая, Комисията е счела също така, че различните намаления на CSPE са могли да засегнат търговията между държавите членки и да доведат до нарушаване на конкуренцията поради разликата в третирането на получателите по мерките и техните конкуренти, които са били лишени от възможността да се ползват от тях.

(51)

По отношение на съвместимостта на мерките с вътрешния пазар Комисията е посочила, че към датата на решението за откриване на процедурата CSPE не е била нито хармонизиран данък за околната среда по смисъла на съображение 153 от Насоките на Общността относно държавната помощ за защита на околната среда, нито (9) нехармонизиран данък за околната среда по смисъла на съображение 151 във връзка със съображение 70, точка 14 от насоките от 2008 г.

(52)

В тази връзка Комисията посочва, че специфичното данъчно основание няма непременно отрицателен ефект върху околната среда, като се има предвид, че CSPE се дължи отчасти върху електроенергията от възобновяеми източници. Поради това тя не може също така да се счита и като предназначена да включи разходи за околната среда в размера на CSPE. Освен това вноската няма за цел да насочи нито производителите, нито крайните потребители към дейности, които опазват повече околната среда. Напротив, едно намаляване на потреблението би довело до необходимостта от увеличаване на дължимата CSPE, за да се покрият разходите за производство на енергия от възобновяеми източници. Следователно няма основание да се прилага глава 4 (10) от насоките от 2008 г.

(53)

Все пак Комисията е счела, че мерките за намаляване на CSPE може да бъдат анализирани в светлината на член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС, като приканва Франция да уточни техните условия.

(54)

Комисията е отбелязала също, че е бил в ход процесът на преразглеждане на насоките от 2008 г. и че в проекта за насоките от 2014 г. са се съдържали следните съображения:

(55)

И накрая Комисията посочва, че в проекта за насоките от 2014 г. (съображение 229) се е предвиждало предоставената под формата на намаляване на вноските, които служат за финансиране на подкрепата за енергия от възобновяеми източници, помощ да се оценява в съответствие с новите насоки относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика, веднага щом те бъдат приети (дори ако мерките са предоставени преди влизането в сила на насоките от 2014 г.).

(56)

След като Франция е предоставила много малко данни относно целта на намаленията и тяхното основание, Комисията е изказала също така и съмнения относно съвместимостта на помощта с вътрешния пазар. Поради това тя е приканила Франция да уточни: i) целта от общ интерес, която се обслужва от мярката, ii) нейната целесъобразност, iii) нейния стимулиращ ефект, iv) достатъчното предотвратяване от мярката на отрицателно и нежелано въздействие върху търговията.

(57)

Следователно в решението си за откриване на процедурата Комисията е счела, че Франция не е обосновала в достатъчна степен съвместимостта с вътрешния пазар на мерките, имащи за цел намаляване на CSPE за определени получатели.

(58)

Насоките от 2014 г. влизат в сила на 1 юли 2014 г. В тях се въвежда раздел 3.7.2 относно „помощи под формата на намаляване на финансовата подкрепа за енергия от възобновяеми източници“.

(59)

В този раздел се признава на първо място, че събрани за финансиране на енергийните политики такси нямат пряко въздействие върху околната среда и не представляват данъци за околната среда в строгия смисъл, целта на които е да се увеличат разходите при дейности, нанасящи вреда на околната среда. Следователно те могат да допринасят непряко за защитата на околната среда, като дават възможност за финансирането на схеми за подкрепа, допринасящи за околната среда.

(60)

На второ място в насоките се посочва, че в определени случаи системата за финансиране на тези мерки за подкрепа чрез такса върху електроенергията може да бъде постигната само ако от намаленията могат да се ползват предприятията, особено засегнатите от разходите, свързани с финансирането на подкрепата за възобновяема енергия.

(61)

На трето място, в насоките се определят нивата на намаления, които се преценяват като приемливи за запазване на финансовата приемливост на мерките за подкрепа, като се избягва прехвърляне на твърде значителна тежест върху останалите потребители.

(62)

И накрая, в раздел 3.7.3 от насоките от 2014 г. се предвижда възможността за приемане на план за приспособяване с цел постепенно доближаване на равнищата на намаление, предвидени от национална мярка, до равнища на намаление, които са съвместими с предписанията на насоките и пропорционални на нормативната уредба в областта на държавната помощ.

(63)

Освен транспортните предприятия, които са разгледани отделно, в решението за откриване на процедурата са взети предвид следните мнения.

(64)

EDF изпрати мнението си на Комисията на 17 ноември 2014 г. Според групата почти […] % от освобождаванията, от които тя се е ползвала, засягат потреблението на електроенергия от собствено производство с цел производство на електроенергия, която се подава към обществената мрежа. Според EDF това собствено потребление засяга от една страна потреблението на електроенергия на спомагателните съоръжения на централите и от друга страна, това на помпените станции за трансфер на енергия във водноелектрически централи, които в последния случай се снабдяват от ядрени централи.

(65)

От групата считат, че това потребление на собствена енергия трябва да се ползва от пълно освобождаване от CSPE — от една страна съгласно цитираната в съображение 51 Директива 2003/96/ЕО на Съвета (11), в член 14, параграф 1, буква а) от която се предвижда, че държавите членки освобождават от акциз енергийните продукти и електроенергията, използвани за производството на електроенергия, и електроенергията, използвана за да се поддържа възможността за производство на електроенергия, а от друга друга страна, в съответствие с решението, с което по отношение на държавната помощ се утвърждава германският механизъм на „допълнителна такса за EEG“, определен в закона „EEG 2014“ (12).

(66)

В допълнение EDF подчертава необходимостта да се осигури съгласуваност между системите за освобождаване от свързани с енергията такси в отделните държави членки, и от които са се ползват по-специално енергоемките отрасли. Разлика в третирането на тези освобождавания между отделните държави членки би могло като последствие да увеличи различията в конкурентоспособността, които понастоящем се наблюдават на различните пазари.

(67)

ALFI (Air Liquide France Industrie) изпрати на Комисията мнението си на 3 ноември 2014 г. Групата подчертава на първо място, че правените от нея разходи във връзка с енергията представляват […]—[…] % от производствените разходи. На второ място ALFI твърди, че едно прекалено голямо увеличаване на цената на електроенергията би стимулирало включване на производството на промишлени газове от различните отрасли, които ги използват (химически, производство на стомана, нефтохимически, производство на стъкло), но в по-малка степен, което би довело до увеличаване на потреблението на енергия в световен мащаб.

(68)

След това ALFI оспорва, че намаленията на CSPE водят до предоставяне на предимство за тези, които се ползват от тях. Според групата намаленията на CSPE отговарят единствено на „задача за обществена услуга“ за снабдяване и следователно не може да представляват помощ, но не уточнява конкретно правното основание за това.

(69)

И накрая, ALFI счита, че без да се засяга липсата на помощ, както е подчертано в предходното съображение, в случай че тези намаления на CSPE бъдат класифицирани като държавна помощ, те биха били съвместими с раздел 3.7.2 от насоките от 2014 г., в който се признава — при определени условия — съвместимостта на едно диференциране и на целенасочени намаления в полза на енергоемки промишлени предприятия. Следователно при всички случаи следва да се изключи възстановяване на помощта, ако се окаже, че има наличие на такава.

(70)

UNIDEN — сдружение, което представлява интересите на отраслите — големи потребители на енергия във Франция — изпрати на Комисията мнението си на 3 ноември 2014 г. Според сдружението, с намаленията на CSPE се преследват няколко цели от общ интерес, което прави мерките съвместими по смисъла на член 107, параграф 3 от ДФЕС и с насоките от 2014 г.

(71)

На първо място, с мерките се цели запазване на конкурентоспособността на промишлените сектори, изложени на световна конкуренция. На второ, място мерките имат социална цел. На трето място, с тях се преследва цел за икономическо, социално и териториално сближаване, а именно защита на най-необлагодетелстваните потребители. И накрая, мерките имат за цел енергийна ефективност, в пълно съзвучие с правото на Европейския съюз.

(72)

Франция изпрати мнение както относно квалифицирането на мерките, така и относно тяхната съвместимост с вътрешния пазар.

(73)

Основните аргументи, които Франция изтъква, за да обоснове липсата на помощ, се отнасят до липсата на избирателност, от една страна, и липсата на нарушаване на конкуренцията, от друга.

(74)

Според Франция мерките не са избирателни поради три основни причини:

(75)

Първо, в съдебната практика се счита, че въвеждането от държавите членки на намаления на допълнителни такси не е достатъчно да се установи избирателност, доколкото по подразбиране предприятията, които превишават определените прагове, не се намират в същото фактическо положение като останалите предприятия. Така например в съдебната практика на Съда е прието, че определянето на горна граница за обект не е достатъчно мярката да стане избирателна и че определянето на горни граници на данъци действително може да не представлява избирателна помощ (13). Що се отнася до горната граница на CSPE от 0,5 % от добавената стойност, Франция се позовава на съдебната практика на Конституционния съвет (14), за да припомни, че като е счел CSPE за съответстваща на принципа на еднакво данъчно третиране, съдията е признал, че ползващите се от тази горна граница се намират в различно фактическо положение от останалите предприятия, откъдето следва и липсата на избирателна помощ.

(76)

Второ, що се отнася по-специално до потреблението на собствена енергия, Франция счита, че предоставеното освобождаване от CSPE за потребители, които консумират собствена електроенергия, засяга получатели, намиращи се в различно фактическо положение от останалите, които правят вноски за CSPE, и следователно това изключва избирателност на помощта.

(77)

Трето, липсата на избирателност се обосновава от естеството на френската фискална система, от която произтичат мерките и която няма никакъв избирателен характер. Според Франция определянето на горни граници на CSPE е резултат от самото естество на фискалната система, която предвижда, че за данъчната тежест трябва да се вземат предвид възможностите на всеки за принос към системата.

(78)

И накрая, за потребителите на собствена електроенергия, които я произвеждат от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) или от комбинирано производство и които осъществяват дейност основно в сектори на химическата, стоманодобивната, нефтохимическата промишленост, Франция подчертава, че е логично произведената и потребена собствена електроенергия да бъде освободена от частта на CSPE, с която се финансират ВЕИ или подкрепата за комбинираното производство на енергия, доколкото тази електроенергия не се е ползвала от никаква обществена подкрепа, финансирана от CSPE, а същевременно допринася за целта за защита на околната среда, която се преследва с финансираната чрез CSPE подкрепа за ВЕИ и за комбинираното производство на енергия, по същия начин както електроенергията, подавана в мрежата (която се ползва от финансираната чрез CSPE подкрепа). Франция подчертава, че поради тази причина освобождаването на потребителите на собствена електроенергия от ВЕИ или от комбинирано производство не представлява избирателно предимство.

(79)

Франция изтъква, че подобна мярка е съществувала преди влизането в сила на CSPE през 2003 г. Следователно Франция счита, че мярката е имала въздействие единствено върху икономическото и конкурентното положение на разположените във Франция предприятия.

(80)

При условие, че все пак се потвърди квалификацията като помощ, Франция предлага анализ на съвместимостта на CSPE в три различни направления:

(81)

Първо, съвместимостта на мерките произтича от факта, че те отговарят на предвидените в Директива 2003/96 разпоредби (вж. раздел 4.2.1).

(82)

Второ, тъй като CSPE може да се разглежда като данък за околната среда, тези намаления следователно са напълно съвместими с Насоките на Общността относно използването на държавна помощ за опазването на околната среда (15) (по-нататък наричани „насоки от 2001 г.), насоките от 2008 г. и тези от 2014 г. (вж. раздел 4.2.2).

(83)

Трето, ако CSPE не може да се квалифицира като данък за околната среда, то тогава горните граници на вноската биха били съвместими с насоките от 2014 г. за направлението от CSPE, с което се финансира енергията от възобновяеми източници, както и с член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС за останалите направления на CSPE (вж. раздел 4.2.3).

(84)

Франция подчертава, че с тази директива са разрешават определени освобождавания:

(85)

Първо, в член 14, параграф 1, буква а) от директивата се разрешава освобождаването от такси, свързани с електроенергия, използвана за производството на електроенергия или за да се поддържа възможността за производство на електроенергия. Това освобождаване покрива в голяма част освобождаването заради потребление на собствена електроенергия, предвидено в рамките на разглежданата мярка.

(86)

Второ, в член 15, параграф 1, буква д) от директивата се разрешава освобождаването от такса за електроенергия, потребена за собствени нужди и за произведена от комбинирано производство.

(87)

И накрая, в член 17, параграф 1, буква а) от директивата се разрешават частични освобождавания за „енергоемка стопанска дейност“, което се определя като дейност на стопанска единица, при която закупените енергийни продукти и електроенергия възлизат на най-малко 3,0 % от производствената стойност или дължимият национален енергиен данък представлява най-малко 0,5 % от добавената стойност.

(88)

В кореспонденцията си с Комисията Франция счита, че CSPE може да се разглежда като данък за околната среда, както е определен в съображение 70, точка 14 от насоките от 2008 г. Франция действително е счела, че данъчното основание съдържа отрицателни ефекти върху околната среда, въпреки че има за цел финансиране на енергия от възобновяеми източници, и че следователно тази схема за помощ е благоприятна за околната среда. От тази квалификация следва оценка на съвместимостта на мерките с вътрешния пазар с оглед на трите последователни основания за съвместимост.

(89)

Първо, за периода 2003—2008 г. съвместимостта на намаленията на CSPE трябва да се оценява съгласно насоките от 2001 г. Според Франция тази съвместимост се гарантира от факта, че получателите плащат значителна част от CSPE, т.е. минимум 20 %, в съответствие с точка 51.1, букви а) и б) от насоките от 2001 г.

(90)

Второ, Франция счита, че за периода 2008—2014 г. мерките са в съответствие с насоките от 2008 г. От една страна, Франция разглежда CSPE като данък за околната среда. От друга страна, в раздел 4 от насоките от 2008 г. се предвижда, че данъците за околната среда са съвместими с вътрешния пазар. Следователно по този начин съвместимостта на мерките с вътрешния пазар е доказана в достатъчна степен.

(91)

И накрая, Франция счита, че определянето на двете горни граници на CSPE е съвместимо с насоките от 2014 г., действащи в периода между 1 юли и края на прилагането на мерките през 2015 г., като отговаря по-специално на съображение 170 от тези насоки.

(92)

В уведомлението си от 22 октомври 2015 г. Франция все пак приема да се разгледа възможността CSPE да не се счита за данък за околната среда и това да има последствия за анализа на съвместимостта на таксата с вътрешния пазар съгласно раздел 3.7.2 от насоките от 2014 г., от една страна, и член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС, от друга страна.

(93)

Според Франция съвместимостта на мерките с насоките от 2014 г. е доказана. Франция се позовава изрично на раздел 3.7.2 като правно основание за оценяване на съвместимостта на разглежданите мерки (16) с вътрешния пазар.

(94)

На първо място Франция отбелязва, че всички помощи, предоставени преди 1 януари 2011 г. под формата на намаление на вноските, с които се финансира подкрепата за произведената от възобновяеми източници електроенергия, може да се обявят за съвместими с вътрешния пазар, както е предвидено в съображение 248 от насоките от 2014 г.

(95)

На второ място, за периода след 2011 г. Франция счита, че помощта може да се предоставя, стига тя да е съобразена с план за приспособяване, с който чрез обективни критерии се гарантира доближаването на предоставените равнища на намаляване в рамките на разглежданата мярка до разрешените в раздел 3.7.2 от насоките от 2014 г. равнища.

(96)

Франция подчертава, че 50 % от подкрепата за изгаряне трябва да се квалифицира като подкрепа за производство на енергия от възобновяеми източници, като се има предвид, че 50 % от изгорените отпадъци са биоразградими отпадъци, както следва от статистическите данни на Международната агенция по енергетика и на Евростат.

(97)

За частта от CSPE, която не се отнася до финансирането на производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, Франция предоставя подробен анализ на съвместимостта на мерките, който Комисията описва по-долу.

(98)

Франция счита, че Договорът предоставя достатъчно правно основание за обосноваване на съвместимостта на мярката с вътрешния пазар за по-голямата част от горните граници на CSPE, които се отнасят за „политики, различни от развитието на енергията от възобновяеми източници, тъй като определянето на горни граници във връзка с CSPE, с която се финансира развитието на енергията от възобновяеми източници, (…), се ръководи от [] насоките от 2014 г.“

(99)

На първо място Франция посочва, че европейското законодателство дава възможност да се счита за легитимно енергоемките предприятия да не плащат прекомерни такси за снабдяването с електричество поради цели от общ интерес, които са i) комбинираното производство на енергия, ii) целта за териториално сближаване и за защита на най-отдалечените региони, iii) целта за социално сближаване и борба с изключването.

(100)

Според Франция, с определянето на двете горни граници на CSPE — за обект и от 0,5 % от добавената стойност — се цели на второ място запазване на конкурентоспособността на предприятията, залегнало в член 173, параграф 1 от ДФЕС. В допълнение Франция посочва, че с Директива 2003/96/ЕО на държавите членки се дава също и правото да прилагат освобождавания в полза на предприятията — големи потребители на енергия, за да се запази тяхната конкурентоспособност, която възможност е призната освен това и в насоките от 2014 г. (раздел 3.7.2) за финансирането на енергията от възобновяеми източници. Ако тази цел за запазване на конкурентоспособността не е достатъчна за обосноваване на наличието на общ интерес, според Франция тя допринася за обосноваване на целта от общ интерес.

(101)

Необходимостта от мерките е според Франция надлежно обоснована, тъй като те допринасят за засилване на конкурентоспособността на предприятията получатели и следователно за предотвратяване на рисковете от преместване на дейността им в чужбина. Освен това, тъй като мерките са насочени правилно и размерът на горните граници също е определен правилно, тези мерки следователно не са дискриминационни. В тази връзка Франция отбелязва съгласуваността на избраните прагове между двата вида освобождавания — за обект и като процент от добавената стойност — като горната граница за обект е само друга форма за даден обект на горната граница от 0,5 % от добавената стойност. И накрая, получателите се избират съгласно прозрачни и обективни критерии, с които се цели насочване към най-силно изложените на риск от загуба на конкурентоспособност предприятия.

(102)

Франция обосновава необходимостта от мерките и с факта, че поставянето на тези намаления под съмнение би довело до допълнителни разходи, изчислени между 12 и 24 % от добавената стойност. Франция твърди освен това, че увеличаване с 2 евро/MWh на фактурата за енергия представлява увеличаване с 2 % на разходите за производство, което освен това представлява „нетната печалба“ на тези предприятия. В този контекст едно допълнително финансово усилие, предизвикано от премахването на намаленията на CSPE, според Франция само ще увеличи риска от преместване на дейността на енергоемките предприятия в чужбина и ще доведе до риск за финансирането на съответните политики, като прехвърли тежестта върху другите потребители.

(103)

Франция счита също така, че основанието за подходящия характер на мярката е в Директива 2003/96/ЕО, в която се допуска, че предприятията, които плащат енергиен данък в размер на 0,5 % от добавената им стойност, могат да се ползват от освобождавания над този праг както поради липсата на данъчна хармонизация, така и поради рисковете от загуба на конкурентоспособност на международно равнище.

(104)

Следователно намаленията на CSPE имат според Франция подходящ характер в контекст на липса на пълна данъчна хармонизация и предвид значителното влошаване на конкурентоспособността на европейските предприятия.

(105)

По-нататък Франция подчертава, че намаленията на CSPE са пропорционални. Те съответстват на средна вноска от 31—34 % от общата вноска или 5,1—5,6 евро/MWh (оценка през 2014 г.) в сравнение с размер на CSPE, възлизащ на 16,5 EUR/MWh към същата дата. Франция обръща внимание, че този размер от 31—34 % е по-висок от минималния разрешен в насоките от 2008 г., но също и в раздели 3.7.1 и 3.7.2 от насоките от 2014 г., и че следователно той е пропорционален.

(106)

Поради това според Франция намаленията може да се считат като пропорционални, доколкото за сметка на ползващите се от тях остава за плащане достатъчно значителна част от CSPE.

(107)

Франция предостави сумите на платената от отделни получатели CSPE за 2014 г. Комисията посочва, че само за 2014 г. поне 124 получатели по мерките са платили CSPE под равнището от 15 %, предвидено в съображение 188 от насоките от 2014 г.

(108)

Франция счита, че това условия е неприложимо в разглеждания случай. Тя обръща внимание, че целта на мерките не е да стимулират получателите да променят поведението си, а по-скоро да се избегне като превантивно действие влошаване на тяхната конкурентоспособност.

(109)

В тази връзка Франция твърди, че приложените освобождавания от CSPE дават възможност именно за ограничаване на тези нарушения на конкуренцията. В мнението си тя действително обръща внимание, че въпреки горните граници на CSPE, разликата в цената във Франция и в Северна Америка остава значителна, от порядъка на 10 евро/MWh, за енергоемките предприятия. Франция цитира също и проучване на ICF, за да обърне внимание, че тя предоставя по-малко освобождавания отколкото Германия, Италия и Дания (19).

(110)

Що се отнася накрая за другите направления на CSPE, описани в съображение 11, точки 1 — 3, Франция предостави следните факти:

(111)

Като начало Франция отбелязва, че това освобождаване — в случая на потребителите, които използват собствена електроенергия, за да произвеждат електроенергия — е напълно съвместимо с Директива 2003/96/ЕО, в която се предвижда, че дребните производители на електроенергия може да бъдат освободени от данък върху електроенергията, стига използваните за нейното производство продукти да се облагат по друг начин.

(112)

Относно наличието на помощ Франция най-напред обяснява, че тези освобождавания от CSPE не представляват избирателна помощ. Франция обръща внимание, че освобождаването не зависи от естеството на дейността на получателите и че се прилага по принцип за всички предприятия с капацитет до 240 GWh. Освен това тези получатели не добавят никаква тежест към електроснабдителната система в частта на ползване за собствени нужди. Следователно е нормално те да бъдат третирани различно от потребителите, които купуват пълния размер на електроенергията си.

(113)

Франция счита освен това, че освобождаването от CSPE, предоставено на предприятията, които използват собствена електроенергия, не води до нарушаване на конкуренцията, доколкото няколко държави именно в рамките на Европейския съюз прилагат същия вид освобождаване. Следователно това освобождаване не може да представлява държавна помощ.

(114)

Що се отнася до съвместимостта на освобождаването, Франция счита, че при хипотезата, че потреблението на собствена електроенергия би представлявало помощ, то тя би имала цел от общ интерес, допринасяйки за сигурността на доставките чрез смекчаване на ефектите на върховото потребление на електроенергия.

(115)

След като разглежда хипотезата за основание за съвместимостта с вътрешния пазар, предоставено едновременно от раздел 3.7.2 от насоките от 2014 г. и от член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС, както е пояснено в раздел 4.2.3, Франция прави своите изводи в писмо от 27 октомври 2017 г., изпратено до Комисията. В това писмо Франция изпраща нов вариант на плана за приспособяване в изпълнение на раздел 3.7.3 от насоките от 2014 г., с който се цели доближаване по обективни правила на предоставените в рамките на мерките намаления до равнищата на освобождаване, съвместими с насоките, както са определени в раздел 3.7.2 от тях.

(116)

Този етап на изчисляване на предназначената за различни цели CSPE дава възможност да се изчисли размерът, който да се плати от ползващите се от намаления на CSPE в рамките на плана за приспособяване. Размерът попада между този на вече платената CSPE и изчисления в изпълнение на насоките размер. Размерът на CSPE, който да се плати, се изчислява различно в зависимост от съответното направление на CSPE и се определя по посочения в раздел 4.4.1 начин.

(117)

За частта от CSPE, която служи за финансиране на възобновяеми енергийни източници, включително изгарянето на биоразградими отпадъци, Франция предвижда план за приспособяване, който води до това на теоретичната дата от 1 януари 2019 г., след като е била преустановената на 1 януари 2016 г., CSPE постепенно да се промени и размерът ѝ, който да се плаща на 1 януари 2019 г., да бъде изчисленият съгласно насоките от 2014 г.:

(118)

Ако предприятието i) принадлежи към сектор на дейност, посочен в списъка в приложение 3 към насоките от 2014 г., и има интензивност на електроенергията над 20 %, ii) има едновременно интензивност на електроенергията над 20 % и излагане на въздействието на международната търговия над 4 % (или е от сектор, включен в приложение 5 към същите насоки), то трябва да плаща по-малката стойност между 15 % от таксата или 0,5 % от добавената си стойност.

(119)

Ако предприятието принадлежи към сектор, посочен в списъка в приложение 3 към насоките от 2014 г., и има интензивност на електроенергията по-малко от 20 %, тогава то трябва да плаща по-малката стойност между 15 % от таксата или 4 % от добавената си стойност.

(120)

В другите случаи, ако предприятието i) принадлежи към сектор на дейност, който не е посочен в списъка в приложение 3 към насоките, или ако ii) секторът му е посочен в списъка в приложение 5, но то има интензивност на електроенергията по-малко от 20 %, и iii) се е ползвало от помощ преди 1 юли 2014 г., тогава то трябва да плаща най-малко 20 % от таксата.

(121)

И накрая, във всички останали случаи равнището на CSPE, което трябва да се достигне до 1 януари 2019 г., е 100 %.

(122)

За комбинираното производство на енергия, изравняването на тарифите и социалните тарифи планът за приспособяване води до това най-късно през 2019 г. размерът на плащаната CSPE да бъде:

(123)

Франция счита, че този план за приспособяване е обоснован по същите причини като изложените в раздел 3.7.3 от насоките от 2014 г. относно намаленията на таксите, предназначени за финансиране на възобновяемите енергийни източници. По-специално планът за приспособяване дава възможност да се избегне твърде драстично увеличаване на таксата, което би последвало при незабавно прилагане на изложените в съображения (185)—(189) от насоките от 2014 г. критерии. В този смисъл планът участва във финансовата устойчивост на CSPE, като гарантира приемливостта на подкрепата и на условията за нейното финансиране.

(124)

Що се отнася обаче до намаляването на CSPE, предназначена за целите, описани в съображение 110, точки 1 — 2, Франция не е предвидила да ги включи в плана за приспособяване. Франция потвърди, че предназначената за тези цели CSPE е трябвало да се плаща изцяло за разглеждания период 2003—-2015 г. (20) и че намаленията на CSPE, предоставени за тези цели, ще подлежат на пълно възстановяване.

(125)

Франция задейства плана за приспособяване за направленията ВЕИ и комбинирано производство на енергия през 2011 г. В това отношение Франция се позовава на съображение 248 от насоките от 2014 г. и на решенията на Комисията от 15 юни 2017 г. (SA.38635 (21)) и от 21 септември 2017 г. (SA.47887) (22).

(126)

За другите направления, финансирани от CSPE, след изразените от Комисията съмнения в решението за откриване на процедурата Франция посочва, че планът за приспособяване е задействан през 2004 г. Франция счита, че тази дата е обоснована с оглед на приложимата в разглеждания случай давност от 10 години съгласно десетгодишния давностен срок, предвиден в член 17 от Регламент (ЕС) 2015/1589 (23).

(127)

Според Франция, в съответствие с член 14 от Директива 2003/96/ЕО, в който се предвижда, че потреблението на електроенергия, използвана за производство на електроенергия, както и за да се поддържа възможността за производство на електроенергия, е напълно освободено от облагане с данък, ползващите се от освобождаването заради потребление на собствена електроенергия, които са производителите на електроенергия (код по NACE 3511), могат да бъдат освободено от CSPE върху потребената собствена енергия. Франция счита, че поради това не е необходимо тези получатели да бъдат включени в плана за приспособяване.

(128)

За ползващите се от освобождаването, които произвеждат електроенергия от ВЕИ, произведената и използвана за собствено потребление електроенергия може да бъде освободена от частта на CSPE, с която се финансират ВЕИ, при условие че тази електроенергия не се е ползвала от никаква обществена подкрепа докато CSPE е финансирала частично подкрепата за ВЕИ.

(129)

Франция все пак е включила в плана за приспособяване освобождаването, което се отнася за останалата част от CSPE, освен ако съответното предимство е по-малко от тавана на помощта de minimis.

(130)

По същия начин и за ползващите се от освобождаването, които произвеждат електроенергия от комбинирано производство, произведената и използвана за собствено потребление електроенергия може да бъде освободена от частта от CSPE, с която се финансира комбинираното производство на енергия, при условие че това производство не се е ползвало от обществената подкрепа.

(131)

Франция все пак е включила в плана за приспособяване освобождаването, което се отнася за останалата част от CSPE, освен ако съответното предимство е по-малко от тавана на помощта de minimis.

(132)

За дължимата CSPE, която не е освободена, Франция прави изчисляване за всяко предприятие въз основа на годишния размер и на потреблението на предприятието. Този теоретичен размер на CSPE се разпределя по политики според предоставеното от CRE разпределение, изпратено на Комисията на 20 декември 2016 г.:

Годишен дял на всяка политика, бележка на френските органи от 20 декември 2016 г.

(133)

Франция подчертава, че ВЕИ, комбинираното производство на енергия, изравняването на тарифите и социалните тарифи представляват 98,2 % от сумите на платената от 2003 г. нататък CSPE.

(134)

Що се отнася до изгарянето, Франция подчертава, че статистическите данни на Международната агенция по енергетика и на Евростат дават право да се счита, че половината от енергията, произведената от веригата UIOM (Unité d'Incinération d'Ordures Ménagères — Звено за изгаряне на битови отпадъци), оползотворена под формата на топлина или на електроенергия, се отчита като възобновяема. Следователно 50 % от CSPE, предназначена за подкрепата за изгарянето, е включена в частта ВЕИ. Освен това, подкрепата за изгарянето на отпадъци, които не са биоразградими, използвани за високоефективното комбинирано производство на енергия, се разпределя за направлението на CSPE за комбинираното производство. Тази хипотеза кара Франция да възприеме следното разпределение:

(135)

Франция уточнява, че за всяко от предоставените намаления на CSPE е прилаган предвиденият от Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията (24) праг de minimis: за всеки получател размерът на предоставената помощ за последните три пълни години е сравнен със сумата 200 000 евро. В случай, че размерът на предоставената помощ за последните три пълни години е по-малък от 200 000 евро, през тези три пълни години сумата за възстановяване е нула. Франция уточнява, че ще вземе предвид също и решение N 7/2009 (25) на Европейската комисия, в което се предвижда повишаване на прага de minimis на 500 000 евро за 2009 г. и 2010 г., за да се отчетат условията на икономическа криза по това време.

(136)

За получателите, които не могат да бъдат квалифицирани като енергоемки предприятия съгласно съображения 185 — 187 от насоките от 2014 г. или които не отговарят в пълна степен на разпоредбите на раздел 3.7.2 от тези насоки, Франция представя план за приспособяване, който води до постепенно увеличаване на тяхната вноска (вж. съображения 117 и 118).

(137)

Този план за приспособяване е общ за всички направления на CSPE. С него се коригират всички горни граници и освобождавания, предоставени в рамките на мярката. Той обхваща също така и всички политики, финансирани чрез CSPE.

(138)

Планът за приспособяване изхожда от реално платената от получателите CSPE през началната година на плана (в зависимост от случая 2004 г. или 2011 г.)

(139)

Този план за приспособяване, който се отнася за различните предоставени намаления на CSPE, трябва да доведе до това плащаните суми да достигнат най-късно до 1 януари 2019 г. нивата на минималните вноски съгласно нормативната уредба в областта на държавната помощ. Следва да се достигне размерът на CSPE според описаните в съображения 118 — 122 правила.

(140)

Това увеличаване се осъществява чрез прилагане на следното правило на прогресия:

(141)

Сума за плащане за всяка година по отделна финансирана политика = платена сума

(142)

+ (сума за плащане – платена сума) × [(e^n)-1]/[(e^N)-1],

където n: поредност на годината от плана за приспособяване (например: за план с начало през 2011 г. и пълно прилагане през 2019 г., през 2011 г. n = 0, през 2012 г. n = 1, …, през 2019 г. n = 8)

и N: брой години на плана (например: за същия пример като по-горе N = 8).

(143)

С това правило се постига CSPE за плащане да се доближава с течение на времето до теоретичното равнище на CSPE, което да се плаща до 2019 г. Тъй като обаче CSPE е отменена през 2016 г., планът за приспособяване не се прилага след 2015 г.

(144)

Използваната за достигане от началната точка до теоретичната крайна точка функция е прогресивна.

(145)

В плана за приспособяване се предвижда освободените суми на CSPE над разрешените от плана за приспособяване нива да бъдат възстановени.

(146)

Сумата, която трябва да подлежи на възстановяване, е разликата между i) CSPE за плащане, описана в раздели 4.4.1—4.4.7; и ii) действително платената от получателите CSPE. Тази сума се изчислява за всеки получател и за всяка година.

(147)

В случая на ползващите се от освобождаване заради потреблението на собствена електроенергия, които произвеждат потребяваната собствена електроенергия от ВЕИ или от комбинирано производство, минималното равнище на CSPE е нула за частта от вноската, с която се финансират съответно ВЕИ и комбинираното производство на енергия.

(148)

При хипотезата, че за даден получател и за дадена година платената сума за определена политика е по-висока или равна на сумата за плащане на изискваното минимално ниво на CSPE, то сумата, която се взема за плана за приспособяване, е изискваното минимално ниво на CSPE за плащане за тази година. В този случай надплатената сума не се приспада от сумата на дължимото от получателя възстановяване, изчислено за другите години.

(149)

В бележката си от 11 октомври Франция изпрати предварителна прогноза за сумите за възстановяване от порядъка на 31 милиона евро. От процедура за възстановяване биха били засегнати около 700 предприятия. Франция уточнява обаче, че изчисляването на тази сума трябва да бъде приключено когато бъдат събрани данните за намаленията за всеки получател за всички години.

(150)

Съгласно член 107, параграф 1 от ДФЕС, несъвместима с вътрешния пазар е всяка помощ, отпусната от държава членка или с държавни средства, под каквато и да е форма, която нарушава или заплашва да наруши условията за конкуренция, като облагодетелства определени предприятия или производството на определени стоки и засяга търговията между държави членки.

(151)

Комисията разгледа квалифицирането като помощ на различните намаления на CSPE с оглед на тези разпоредби:

(152)

В раздел 3.1.1 от решението за откриване на процедурата от 2014 г. Комисията е стигнала до заключение, че CSPE представлява държавен ресурс.

(153)

Комисията отбелязва на първо място, че никоя заинтересована страна не оспорва посоченото в предходното съображение заключение на Комисията.

(154)

Комисията посочва, че съгласно съдебната практика на Съда на Европейския съюз, само предоставените пряко или непряко предимства чрез публични ресурси може да се разглеждат като държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(155)

Само фактът, че дадено предимство не е финансирано пряко със средства с произход от държавата, не е достатъчен да се изключи участието на публични ресурси. И наистина от съдебната практика на Съда на Европейския съюз следва, че не е необходимо да се установи осъществяване на прехвърляне на средства от общия бюджет на държавата или от страна на публичен субект, за да може предоставено на едно или повече предприятия предимство да се разглежда като държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС (26).

(156)

Съгласно съдебната практика и установената практика на вземане на решения на Комисията, приходите, получените от събирани от държавата такси, управлявани и разпределяни според националните законодателни разпоредби, представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС, независимо дали са управлявани от публичен или от частен субект (дела Essent (27), Vent de Colère (28)).

(157)

Освен това, що се отнася до CSPE Съдът вече е имал повод да потвърди, че тази такса представлява държавен ресурс. И наистина, в досието, по което е произнесено решението на Съда от 19 декември 2013 г. по дело Association Vent de Colère! (29) и което се отнася за задължението за закупуване на електроенергия от вятърни съоръжения, описано в съображение 10, буква а) по-горе, и финансирано чрез CSPE, Съдът е стигнал до заключение, че CSPE представлява държавен ресурс.

(158)

На трето място Комисията посочва, че предимството може да се припише на държавата, тъй като горните граници произтичат от закона и от административни актове за прилагане, с които се определят схемата и условията за тяхното прилагане.

(159)

Държавният характер на CSPE се потвърждава освен това и от въведения от Франция механизъм за нейното събиране. Както е обяснено в съображения 14 и 15, събирането на CSPE е централизирано от Caisse des Dépôts et Consignations, която е публичен субект, така че финансовото управление на CSPE се осигурява от публичен субект и се контролира от държавата, което подкрепя квалифицирането като държавен ресурс.

(160)

Следователно Комисията потвърждава заключенията, които е изложила в решението си за откриване на процедурата. CSPE, и още повече определянето на нейните горни граници, може да се припишат на държавата и са предоставени чрез средства на държавата.

(161)

По отношение на оценката за наличие на предимство Комисията отбелязва, че съгласно съдебната практика на Съда на Европейския съюз мерките, които под различна форма намаляват разходите на дадено предприятие и които, без да са субсидии в стриктния смисъл, са сходния по своя характер на държавна помощ и следователно се разглеждат като държавна помощ (30).

(162)

В разглеждания случай Комисията посочва, че в член 5 от Закон № 2000-108 (изменен с член 37 от Закон № 2003-8) се определя принципът, че CSPE се дължи от крайните потребители на електроенергия, разположени на френска територия, и че размерът на CSPE се изчислява пропорционално на потребената електроенергия. Като е освободила потребената електроенергия от плащане на CSPE за цялата част, която надвишава горната граница за обект или горната граница от 0,5 % от добавената им стойност за енергоемките промишлени предприятия, държавата е намалила разходите за CSPE, които тези предприятия получатели в противен случай би трябвало да платят. Следователно горните граници за обект и като процент от добавената стойност са предимства за предприятията получатели.

(163)

Що се отнася до наличието на избирателно предимство, Съдът припомня в решението си от 21 декември 2016 г. по делото Комисия/World Duty Free Group, от една страна, и делото Комисия/Banco Santander et Santusa, от друга страна (31), че за определяне на избирателността на фискална мярка или на такса трябва да се установи дали тя въвежда необосновано от естеството и структурата на съответната обща система на данъчно облагане разграничаване между оператори, които от гледна точка на преследваната от тази система цел се намират в сходно фактическо и правно положение.

(164)

Понятието държавна помощ обаче не се отнася за мерките, въвеждащи разграничение между предприятията по отношение на таксите, когато това разграничение е резултат от естеството или структурата на разглежданата система от тежести. В този случай държавата членка, която въвежда разграничение между предприятия по отношение на таксите, трябва да докаже, че то е действително обосновано от естеството и логиката на разглежданата схема (32).

(165)

Комисията посочва, че в член 5 от Закон № 2000-108 (изменен с член 37 от Закон № 2003-8) се определя принципът, че CSPE се дължи от крайните потребители на електроенергия, разположени на френска територия, и че размерът на CSPE се изчислява пропорционално на потребената електроенергия. CSPE служи за финансиране на следните мерки:

(166)

Комисията посочва, че предприятията, които се ползват от определянето на горни граници на CSPE от 0,5 % от добавената стойност и за обект, се намират с оглед на целта на CSPE в същото фактическо положение като останалите крайни потребители. От една страна става дума за потребители на електроенергия и нищо не дава основание да се счита, че с оглед на целите за финансиране на подкрепата за възобновяемите енергийни източници, за комбинираното производство на енергия, за изравняването на тарифите и за социалните тарифи, потребителите, които се ползват от тези горни граници, са различни от потребителите, които не се ползват от тях. Следователно тези, които се ползват от мерките, би следвало да допринасят в същата пропорция като другите крайни потребители за финансирането на обществената услуга за електроенергия.

(167)

Освен това критериите за допустимост за ползване от горните граници — от 0,5 % от добавената стойност и за обект — водят до допълнителна дискриминация в рамките на групата предприятия, които може да бъдат засегнати от тези горни граници.

(168)

На първо място, горната граница от 0,5 % от добавената стойност, която се предполага, че ще засяга енергоемки предприятия, всъщност е запазена за по-големите предприятия, поради приетия за допустимост минимален праг на потребление от 7 GWh годишно. Така енергоемките предприятия, за които CSPE превишава 0,5 % от добавената стойност, но имат по-малко годишно потребление на електроенергия, не отговарят на условията за горна граница от добавената стойност, макар че имат същата интензивност на електроенергията и осъществяват дейност в същия сектор. Освен това горната граница като процент от добавената стойност е запазена за промишлени предприятия, като се изключват енергоемки предприятия, осъществяващи дейност например в сектора на услугите. От това Комисията прави заключение, че никое от тези разграничавания не се обяснява с естеството и с целта на CSPE.

(169)

На второ място, що се отнася до горната граница за обект, в Закон № 2000-108 (изменен с член 37 от Закон № 2003-8) тази за CSPE се определя на 500 000 евро — първоначален размер — за обект на потребление. Комисията отбелязва, че според изпратената от Франция допълнителна информация, тази горна граница, която се базира на стойността на горната граница и на CSPE от 2013 г., съответства на годишно потребление от 42 GWh (гигаватчас). Такова потребление се достига само в определени икономически сектори, както потвърждава Франция в изпратената информация за въпросните сектори. Следователно тази горна граница предоставя избирателно предимство на определени предприятия или определени сектори и не може да бъде обяснена с логиката на CSPE. От това Комисията прави заключение, че за тази втора горна граница никое от въведените със закона разграничения не се обяснява с естеството и с целта на CSPE.

(170)

Що се отнася до изложения от Франция в съображение 77 аргумент, според който определянето на горни граници на CSPE е обосновано от прилагането на принципа, по който таксите се събират в зависимост от способността за плащане на задължения субект, Комисията отбелязва, че Франция не е доказала, че този принцип е залегнал в основата на CSPE. Франция не е доказала също, че предприятията, които не се ползват от горна граница, са способни да плащат, което е необходимо, за да се обоснове, че тези горни граници произтичат от логиката на системата. И накрая, Франция не е доказала, че всички предприятия, които се ползват от горните граници, не са способни да плащат по-висока сума за CSPE (33).

(171)

Освен това, горната граница за обект се прилага без никаква връзка със способността за плащане на задължения субект. На практика, макар да може да се приеме, че съществува връзка между способността за плащане и оборота или добавената стойност на дадено предприятие, горната граница за обект води до освобождаване от CSPE над тази граница, независимо от нарастването на оборота или на добавената стойност. Следователно изложеният от Франция в съображение 77 аргумент не може да се приеме.

(172)

И накрая, що се отнася до горната граница като процент от добавената стойност Комисията отбелязва, че тя изглежда действително има връзка със способността за плащане на съответното предприятие. Дори обаче да се предположи, че CSPE се основава на принципа на способността за плащане, което Франция не е установила, то горната граница като процент от добавената стойност пак ще бъде избирателна, тъй като не се прилага по недискриминационен начин за всички предприятия, които се намират в същото фактическо и правно положение. И наистина, горната граница като процент от добавената стойност е ограничена само до промишлени предприятия, като се изключват непромишлените. Те обаче може да имат такова потребление на електроенергия, което би могло да даде право да се ползват от горната граница от 0,5 % от добавената стойност. Тази горна граница за процента от добавената стойност освен това е допълнително ограничена само до предприятията, които са достатъчно големи, за да достигнат годишно потребление от 7 GWh, като се изключват по-малки предприятия, които не достигат този праг на потребление, дори когато CSPE достига 0,5 % от добавената им стойност.

(173)

Поради тези причини Комисията прави заключение, че различните предвидени от закона горни граници представляват избирателно предимство в полза на определени предприятия или сектори на икономиката и така потвърждава анализа си, изложен в решението за откриване на процедурата от 16 септември 2014 г. Мерките действително представляват предимство за ползващите се от тях спрямо референтната система, в която се предвижда, че всички крайни потребители на електроенергия трябва да участват в системата, за да се финансират целите на CSPE. В това отношение Комисията не споделя позицията на ALFI, изложена в съображение 68, нито на Франция, изложена в съображения 74 — 78.

(174)

И накрая, както е посочено в съображение 164, Франция не е доказала, че тази разлика в третирането произтича от системата за таксуване. Тежестта за доказване в този случай е за държавата членка.

(175)

Предприятията, които са облагодетелствани от определянето на горни граници на CSPE за обект и за процента от добавената стойност, се конкурират с други предприятия от други държави членки (металургия, производство на хартия, хранително-вкусова промишленост, химическа промишленост и др.). Следователно горните граници за обект и за процента от добавената стойност може да окажат въздействие върху конкуренцията и търговията между държавите членки.

(176)

Поради това Комисията не споделя защитаваната от Франция позиция, изложена в съображение 79.

(177)

Въз основа на посочените в съображения 48 — 50 причини Комисията потвърждава заключенията си, формулирани в решението ѝ за откриване на процедурата, и така счита, че определянето на горни граници за обект и за процента от добавената стойност представлява държавна помощ.

(178)

По същите причини като изложените в раздел 5.1.1.1 Комисията потвърждава, че тези освобождавания може да бъдат приписани на държавата и са отпуснати чрез ресурси на държавата.

(179)

Предприятията, които се ползват от тези освобождавания от CSPE (по принцип производители на електроенергия, които използват ядрени и водноелектрически централи с помпени станции), се конкурират с предприятия от други държави членки. Следователно освобождаванията може да окажат въздействие върху конкуренцията и търговията между държавите членки.

(180)

Франция счита освен това, че освобождаването от CSPE, предоставено на предприятията, които използват собствена електроенергия, не води до нарушаване на конкуренцията, доколкото няколко държави именно в рамките на Европейския съюз прилагат същия вид освобождаване, както вече беше обяснено в съображение 79.

(181)

Според установената съдебна практика, приложена от дадена държава мярка се счита за водеща до нарушаване, когато подобрява конкурентното положение на ползващ се от нея спрямо неговите конкуренти (34). Такъв е случаят на мярка, при която се намалява тежестта, която обикновено понася дадено предприятие. Освен това Съдът вече е решил, че отделните мерки, с които държава членка привежда условията на конкуренция за даден сектор в съответствие със съществуващите в други държави членки, не може в зависимост от случая да бъдат изключени от квалифициране като държавна помощ (35).

(182)

Комисията отбелязва, че освобождаването на пръв поглед представлява предимство за потребителите на собствена електроенергия. Както вече беше споменато в съображение 162, CSPE се дължи от крайните потребители на електроенергия, разположени на френска територия, и размерът на CSPE се изчислява пропорционално на количеството потребена електроенергия. Като е освободила от плащане на CSPE част от потребената собствена електроенергия, държавата е намалила разходите за CSPE, които в противен случай ползващите се от освобождаването предприятия е трябвало да платят.

(183)

След това Комисията разгледа дали това предимство е избирателно. На първо място Комисията подчертава, че референтната система, а именно CSPE, е описана в съображение 165. Тя се състои в такса, която се дължи от всички крайни потребители на електроенергия върху тяхното потребление на електроенергия. Таксата се събира, за да се финансират мерки за подкрепа, с които се преследват специфични цели.

(184)

На второ място Комисията трябва да провери дали ползващите се от освобождаването заради потребление на собствена електроенергия с цел производство на такава се вписват в логиката на система за такса върху електроенергията. Потреблението на електроенергия с цел производството на такава представлява (крайно) потребление на електроенергия. В този смисъл потреблението на един производител на електроенергия не се различава — по отношение на целите на CSPE — от потреблението на електроенергия на друг потребител и частичното освобождаване на потреблението на собствена електроенергия с цел производство на такава изглежда създава неоснователна разлика спрямо целта на CSPE. Следователно Комисията прави заключение, че мярката изглежда prima facie избирателна, тъй като води до разграничаване между предприятия, които се намират в сходно фактическо и правно положение по отношение на целта на CSPE.

(185)

Франция обаче твърди, че целта на освобождаването е да се избегне двойното облагане с такса, което обикновено е допустим принцип в данъчните режими.

(186)

И действително, без освобождаването потребената от крайния потребител електроенергия би съдържала два пъти CSPE: веднъж върху електроенергията А, използвана за производството на електроенергията Б, и още веднъж върху електроенергията Б, произведена от електроенергията А.

(187)

Комисията вече призна, че грижата за предотвратяване на двойното облагане с такса е принцип, който обикновено се прилага в системите за таксуване на потреблението на електроенергия (36), но също и в други данъчни режими (37). Става въпрос и за принципа, довел до приемането на член 14, параграф 1, буква а) от Директива 2003/96/ЕО от 27 октомври 2003 г. Следователно Комисията одобрява изложения от Франция в съображение 111 аргумент.

(188)

Поради това Комисията счита, че освобождаванията, предоставени на дружествата, които потребяват собствена електроенергия, за да произвеждат такава, са обосновани от естеството и структурата на системата за таксуване с CSPE.

(189)

Съответно Комисията счита, че освобождаванията в полза на тези, които използват собствена електроенергия, предназначена за производството на електроенергия, не представляват избирателно предимство. Тя прави заключение, че освобождаванията от CSPE, предоставени на обектите, които потребяват собствена електроенергия, използвана за производство на такава, не представляват държавна помощ.

(190)

Поради припомнените в съображения 178 — 189 причини Комисията прави заключение, че освобождаванията от CSPE, предоставени заради потреблението на собствена електроенергия, предназначена за производство на такава, не представляват държавна помощ.

(191)

Комисията потвърждава също и изложените от Франция в съображение 127 заключения, според които за тези получатели не се изисква план за приспособяване.

(192)

По същите причини като изложените в раздел 5.1.2.1 Комисията потвърждава, че тези освобождавания може да бъдат приписани на държавата и са отпуснати чрез ресурси на държавата.

(193)

Както вече беше споменато в съображения 182 — 189, Комисията счита на пръв поглед, че частичното освобождаване от CSPE, предоставено на потребителите на собствена електроенергия, представлява предимство за тях.

(194)

След това Комисията разгледа дали това предимство е избирателно за потреблението на собствена електроенергия, произведена от високоефективно комбинирано производство и от възобновяеми енергийни източници.

(195)

Първо, референтната система е описана в съображение 165. Референтната система е CSPE, т.е. такса, която се финансира от всички потребители на електроенергия и която е насочена за специфични цели.

(196)

Второ, що се отнася до освобождаването от CSPE заради потреблението на собствена електроенергия, произведена от съоръжения, използващи възобновяеми енергийни източници или високоефективно комбинирано производство, за частта от CSPE, която служи за финансиране на възобновяемите енергийни източници или високоефективното комбинирано производство, Комисията счита, че ползващите се от такова освобождаване се намират в същото фактическо и правно положение като останалите, които правят вноски за CSPE, по отношение на преследваната от таксата цел, която предвижда, че всички крайни потребители на електроенергия трябва да участват в системата, за да се финансират целите на CSPE.

(197)

Комисията отбелязва, че производителите на електроенергия за собствени нужди, които са избрали да използват възобновяеми енергийни източници или високоефективно комбинирано производство за собственото си потребление на електроенергия, допринасят пряко за целите на двете мерки, които трябва да се финансират с CSPE, а именно подкрепата за производството от възобновяеми енергийни източници и за производството на електроенергия от съоръжения за високоефективно комбинирано производство. Франция обаче потвърждава, че производителите на електроенергия за собствени нужди не са се ползвали от мерки за подкрепа за частта на собственото потребление. Финансирана от CSPE подкрепа може да се получи само за подадената към мрежата електроенергия. Като се има предвид, че производството на собствена електроенергия от възобновяеми енергийни източници или от високоефективно комбинирано производство допринася за целите на защита на околната среда и на енергийна ефективност, преследвани от финансираните чрез CSPE мерки за подкрепа, по същия начин както подадената към мрежата електроенергия, Комисията счита, че освобождаването на производителите на електроенергия за собствени нужди, използващи за собственото си потребление на електроенергия възобновяеми енергийни източници или високоефективно комбинирано производство (и които не се ползват за тази електроенергия от никаква подкрепа, финансирана чрез CSPE), от частта от CSPE, която е предназначена за финансиране съответно на подкрепата за възобновяемите енергийни източници и за комбинираното производство на енергия, се вписва в логиката и естеството на CSPE (38). Следователно това освобождаване не представлява избирателно предимство.

(198)

Ако освобождаването на производител на електроенергия за собствени нужди, използващ високоефективно комбинирано производство, от частта на CSPE, с която се финансира подкрепата за комбинираното производство на енергия, е основателно, то същото не важи за частта на CSPE, с която се финансира подкрепата за възобновяемите енергийни източници, освен ако съоръжението за комбинирано производство използва освен това и възобновяеми енергийни източници. По същия начини, ако освобождаване на производител на електроенергия за собствени нужди, използващ възобновяеми енергийни източници, от частта на CSPE, с която се финансира подкрепата за възобновяемите енергийни източници, е основателно, това не важи за частта на CSPE, с която се финансира подкрепата за комбинираното производство на енергия, освен ако самото съоръжение не е такова за високоефективно комбинирано производство.

(199)

Освен това няма основание също и за освобождаване на производител на електроенергия за собствени нужди, използващ високоефективно комбинирано производство или възобновяеми енергийни източници, от частта на CSPE, с която се финансират другите цели (а именно социалните тарифи и изравняването на тарифите). Действително, по отношение на финансирането на тези други цели производителите на електроенергия за собствени нужди, използващи високоефективно комбинирано производство или възобновяеми енергийни източници, се намират в сходно фактическо и правно положение като останалите потребители на електроенергия, предвид факта, че тяхното производство за собствени нужди не допринася за тези други цели.

(200)

Комисията подчертава също, че освобождаванията от CSPE, предоставени на обектите, които потребяват собствена електроенергия, не се обосновава с цел от общ интерес, свързана с подобряване на управлението на върховото търсене, както твърди Франция, тъй като тази цел от общ интерес не е свързана с референтната система, каквато представлява CSPE. Освен това, дори да се предположи, че CSPE се основава на такава цел, освобождаването на потреблението на собствена електроенергия не дава възможност само по себе си за управление на върховото потребление. Действително, потребителите на собствена електроенергия са винаги свързани към мрежата, за да могат от една страна да подават излишъците от производството си, но също и за да ползват електроенергия от мрежата в случай на поддръжка или повреда на техните съоръжения, или просто за да допълват собствените си съоръжения. Освен това за освобождаването няма условие да не се потребява електроенергия от мрежата в случай на върхово потребление.

(201)

Франция твърди също така, че частичното освобождаване на производството за собствени нужди се обосновава от факта, че производителите на електроенергия за собствени нужди са избрали да не се ползват от обществената услуга за електроенергия. Комисията посочва обаче, че от една страна Франция не е доказала, че CSPE се е определяла в зависимост от степента на използване на обществената услуга за електроенергия. Така например Франция е потвърдила, че всички производители на електроенергия за собствени нужди, ползващи се от частично освобождаване, са били свързани към обществената мрежа, така че са се ползвали от пълната възможност да използват мрежата, ако е необходимо да подават излишъците си от произведена електроенергия или да потребяват електроенергия от мрежата, ако съоръжението им е повредено или в процес на поддръжка. Комисията отбелязва освен това, че що се отнася до частта от CSPE, с която се цели финансиране на изравняването на тарифите с отвъдморските територии, производителите на електроенергия за собствени нужди и крайните потребители в континентална Франция са в еднакво положение, тъй като нито едните, нито другите се ползват от тази услуга, а са принудени да я финансират в дух на солидарност.

(202)

И накрая, Франция счита, че (частичното) освобождаването е обосновано поради Директива 2003/96, в която се предвижда, че малките производители на електроенергия може да бъдат освободени от данък върху електроенергията, стига използваните за производството на тази електроенергия продукти да се облагат по друг начин (вж. съображения 76 и 111). В тази връзка Комисията посочва, че сама по себе си Директива 2003/96 не е приложима за CSPE, което Франция вече е посочвала в написаното преди откриването на официалната процедура по разследване. Но дори и да се прилагаше или да е уместно за CSPE по аналогия да се приложат водещите принципи от Директива 2003/96, задължително трябва да се направи заключение, че освобождаването не е обосновано. След като CSPE се прилага само за електроенергията, тя не се прилага за продуктите (различни от електроенергия), използвани за нейното производство. Така прилагането на Директива 2003/96 би довело на практика до потвърждаване, че CSPE трябва да бъде събирана върху електроенергията.

(203)

Ползващите се от тези освобождавания от CSPE предприятия се конкурират с предприятия от други държави членки. Разглежданите тук потребители на собствена електроенергия не са производители на електроенергия, а промишлени предприятия, осъществяващи дейност в следните сектори: химическа, стоманодобивна, нефтохимическа промишленост, както е изложено от Франция и припомнено в съображение 78. Следователно освобождаванията може да окажат въздействие върху конкуренцията и търговията между държавите членки.

(204)

Комисията прави заключение, че освобождаванията от CSPE, предоставени съответно заради потреблението на собствена електроенергия, произведена от възобновяеми енергийни източници и от високоефективно комбинирано производство и предназначена за производство на електроенергия, не представляват държавна помощ в частта от CSPE, предназначена за финансиране съответно на възобновяемите енергийни източници и на високоефективното комбинирано производство на енергия. За сметка на това освобождаването от частта на CSPE, предназначена за финансиране на другите съставни части, освен съответно подкрепата за възобновяемите енергийни източници и подкрепата за високоефективното комбинирано производство на енергия, представлява държавна помощ.

(205)

Поради това Комисията одобрява формулираните от Франция заключения в съображения 128 — 131.

(206)

По същите причини като изложените в раздел 5.1.2.1 Комисията потвърждава, че тези освобождавания може да бъдат приписани на държавата и са отпуснати чрез ресурси на държавата.

(207)

Както вече беше споменато в съображение 193, Комисията счита, че частичното освобождаване от CSPE, предоставено на потребителите на собствена електроенергия, представлява предимство за тях.

(208)

Комисията счита, че предоставените на потребители на собствена електроенергия освобождавания, когато целта на потреблението на собствена електроенергия не е i) производство на електроенергия или когато произведената и потребена собствена електроенергия не произлиза от ii) възобновяеми енергийни източници, нито от високоефективно комбинирано производство, им дават избирателно предимство спрямо тези, които правят вноски за CSPE, като последните при това се намират в същото фактическо положение като конкурентите си, освободени от CSPE.

(209)

Референтната система беше описана в съображение 165. Ще припомним, че CSPE е такса, която по принцип се прилага за цялото потребление на електроенергия във Франция и която има за цел финансиране на мерки, насочени към специфични цели.

(210)

Когато ползващият се от освобождаване е потребител на собствена електроенергия, който не използва това собствено потребление за производството на електроенергия, или когато произведената и потребена собствена електроенергия не произлиза от възобновяеми енергийни източници, нито от високоефективно комбинирано производство, този потребител се намира по отношение на целта на CSPE в същото фактическо и правно положение като останалите потребители. По-специално той потребява електроенергия и собственото му производство не допринася за никоя от целите на мерките, финансирани чрез CSPE.

(211)

Комисията подчертава също, че освобождаванията от CSPE, предоставени на обектите, които потребяват собствена електроенергия, не се обосновава от обслужването на цел от общ интерес, свързана с подобряване на управлението на върховото търсене, както твърди Франция, тъй като тази цел от общ интерес не е свързана с референтната система, каквато представлява CSPE. Освен това, дори да се предположи, че CSPE се основава на такава цел, освобождаването на потреблението на собствена електроенергия не дава възможност само по себе си за управление на върховото потребление. Действително, потребителите на собствена електроенергия са винаги свързани към мрежата, за да могат от една страна да подават излишъците от производството си, но също и за да ползват електроенергия от мрежата в случай на поддръжка или повреда на техните съоръжения, или просто за да допълват собствените си съоръжения. Освен това за освобождаването няма условие да не се потребява електроенергия от мрежата в случай на върхово потребление.

(212)

Франция твърди също така, че частичното освобождаване на производството за собствени нужди се обосновава от факта, че производителите на електроенергия за собствени нужди са избрали да не се ползват от обществената услуга за електроенергия. Комисията посочва обаче, че от една страна Франция не е доказала, че CSPE се е определяла в зависимост от степента на използване на обществената услуга за електроенергия. Освен това Франция е потвърдила, че всички производители на електроенергия за собствени нужди, ползващи се от частично освобождаване, са били свързани към обществената мрежа, така че са се ползвали от пълната възможност да използват мрежата, ако е необходимо да подават излишъците си от произведена електроенергия или да потребяват електроенергия от мрежата, ако съоръжението им е повредено или в процес на поддръжка. Комисията отбелязва също така, че CSPE има за цел и финансиране на изравняването на тарифите с отвъдморските територии. По отношение на целта за финансиране на изравняването на тарифите обаче производителите на електроенергия за собствени нужди и крайните потребители в континентална Франция са в еднакво положение, тъй като нито едните, нито другите се ползват от тази услуга, а са принудени да я финансират в дух на солидарност. Освен това, разглежданите тук потребители на собствена електроенергия не допринасят и за целите за развитие на енергията от възобновяеми източници или на комбинираното производство, а производството им дори е в противоречие с тези цели, тъй като по дефиниция е с произход от изкопаеми горива и без използване на комбинирано производство.

(213)

Франция твърди също, че частичното освобождаване на собственото производство до 240 GWh се прилага за всички. По този въпрос Комисията посочва от една страна, че Франция е потвърдила, че освобождаването всъщност е засягало само определени сектори от икономиката (вж. съображения 35 и 36. От друга страна, Съдът припомня в решението си от 21 декември 2016 г. (дело Комисия/World Duty Free Group) (39), че една фискална мярка или една такса е избирателна, ако се установи, че със същата се въвежда за оператори, които по отношение на преследваната със съответния общ фискален режим цел се намират в сходно фактическо или правно положение, необосновано от естеството и структурата на този режим разграничаване, а в съображения 161 и 162 беше доказано, че освобождаването въвежда за оператори, които по отношение на преследваната със съответния общ фискален режим цел се намират в сходно фактическо или правно положение, необосновано от естеството и структурата на режима разграничаване.

(214)

Следователно Комисията не споделя аргументираната от Франция и припомнена в съображения 111 и 112 позиция.

(215)

Ползващите се от тези освобождавания от CSPE предприятия се конкурират с предприятия от други държави членки. Разглежданите тук потребители на собствена електроенергия не са производители на електроенергия, а промишлени предприятия, осъществяващи дейност в следните сектори: химическа, стоманодобивна, нефтохимическа промишленост, както е изложено от Франция и припомнено в съображение 78 от настоящото решение. Следователно освобождаванията може да окажат въздействие върху конкуренцията и търговията между държавите членки.

(216)

Комисията прави заключение, че освобождаванията от CSPE, предоставени на потребителите на собствена електроенергия, която не е предназначена за производство на електроенергия и която е произведена от източници, различни от възобновяеми енергийни източници и от високоефективно комбинирано производство, представляват държавна помощ.

(217)

Определянето на горни граници на CSPE за обект и от 0,5 % от добавената стойност представлява държавна помощ.

(218)

Освобождаванията, предоставени на обектите, които потребяват собствена електроенергия, представлява помощ, освен ако електроенергията е била потребена с цел производство на електроенергия и освен когато освобождаването се отнася за собствена електроенергия, произведена от възобновяеми енергийни източници или от високоефективно комбинирано производство, за частта от CSPE, с която се финансират съответно възобновяемите енергийни източници и високоефективното комбинирано производство на енергия.

(219)

Тъй като намаления на CSPE са били приложени преди каквото и да е уведомяване на Комисията, френските органи не са изпълнили задължението си, произтичащо от член 108, параграф 3 от ДФЕС.

(220)

Следователно Комисията прави заключение, че определянето на горни граници на CSPE като 0,5 % от добавената стойност и за обект, както и освобождаванията, предоставени на потребителите на собствена електроенергия, които мерки представляват държавна помощ, са неправомерна държавна помощ.

(221)

Комисията най-напред провери дали CSPE може да се разглежда като данък за околната среда по смисъла на раздел 3.7.1 от насоките от 2014 г., на съображение 151 от насоките от 2008 г. и на съображение 6 от насоките от 2001 г.

(222)

Данъците за околната среда по смисъла на насоките от 2014 г. (съображение 167) имат за цел да се увеличат разходите за дейности, нанасящи вреда на околната среда, и по този начин да се обезкуражи такова поведение (и следователно да се повиши нивото на опазване на околната среда). Следователно квалифицирането като данък за околната среда по смисъла на съображение 167 във връзка със съображение 19, точка 15 от насоките предполага, че мерките променят поведението в посока, която уврежда по-малко околната среда и която включва разходите за опазване на околната среда в съответния продукт или услуга. Подобно определение на понятието „данък за околната среда“ е представено и в насоките от 2008 г. (вж. съображение 70, точка 14 във връзка със съображение 151 от насоките), както и в насоките от 2001 г. (съображение 6).

(223)

В разглеждания случай CSPE не се определя от стимулиращ ефект, който има за цел намаляване на поведението, което води до замърсяване, нито включване в разходите на въздействието върху околната среда от потребената електроенергия. Специфичната данъчна основа няма непременно отрицателен ефект върху околната среда, доколкото CSPE се дължи и за електроенергията, произведена от възобновяеми енергийни източници. CSPE се дължи всъщност върху цялата потребена електроенергия, независимо от въздействието ѝ върху околната среда. Освен това целта на CSPE не е насочване на производителите или потребителите към дейности, които повече опазват околната среда. Напротив, едно намаляване на потреблението би довело до необходимостта от увеличаване на дължимата CSPE, за да се покрият разходите за производство на възобновяема енергия и за другите политики, които се финансират.

(224)

В допълнение Комисията посочва освен това, че в съображение 181 от насоките от 2014 г. се определя изрично, че „финансовата помощ за енергия от възобновяеми източници чрез начисляване на такси сама по себе си не е насочена към преодоляване на отрицателни външни последици“

(225)

Следователно CSPE не представлява данък за околната среда по смисъла на съображения 167 и 181 от насоките от 2014 г., нито на съображение 70, точка 14 и съображение 151 от насоките от 2008 г. и на раздел E.3.2 от насоките от 2001 г., въпреки че CSPE се изразява в увеличаване на цената на електроенергията.

(226)

Поради това Комисията не споделя направената от Франция оценка на естеството на CSPE, припомнена в съображение 82.

(227)

Комисията подчертава на първо място, че Франция не е потвърдила или доказала в нито един момент, че CSPE представлява хармонизиран данък за околната среда по смисъла на Директива 2003/96/ЕО. Напротив, Франция твърди, че разпоредбите на Директива 2003/96/ЕО са приложими по аналогия, като по този начин признава, както и преди откриването на процедурата, че CSPE не е хармонизиран данък върху енергията по смисъла на Директива 2003/96/ЕО.

(228)

Освен това Комисията отбелязва, че CSPE не може да се разглежда като хармонизиран данък по смисъла на Директива 2003/96/ЕО, тъй като събраните приходи не се разпределят в общия бюджет.

(229)

По този начин Комисията потвърждава формулираните от нея заключения в съображение 155 от решението за откриване на процедурата. Освен това Комисията не потвърждава изразеното от Франция мнение в съображения 81 и 84 — 87.

(230)

След като CSPE не представлява данък за околната среда, за нея не се прилага раздел 3.7.1 от насоките от 2014 г. относно намаляването на данъка за околната среда.

(231)

Не се прилага също и съображение 151 от насоките от 2008 г., в което се определят условията за съвместимост на облекченията на данъка за околната среда преди влизането в силата на насоките от 2014 г.

(232)

Следователно Комисията не споделя изразеното от Франция мнение, изложено в съображения 88 и 90.

(233)

След като не е доказано, че CSPE представлява хармонизиран данък за околната среда, нито такъв, както е посочено в раздел 5.3.2, за нея не се прилагат съображения 173 — 175 от насоките от 2014 г., съображения 152 — 153 от насоките от 2008 г. и съображение 49 от насоките от 2001 г., като се има предвид, че те се прилагат само за хармонизирани данъци за околната среда.

(234)

Дори ако CSPE трябва да се анализира като данък за околната среда, тя би била нехармонизиран данък, за който в съображения 176 — 178 от насоките от 2014 г. се определят специфични критерии за съвместимост. Следователно съображения 173 — 175 от насоките от 2014 г. не може в никакъв случай да се прилагат по аналогия.

(235)

Поради същите причини и съображения 152 и 153 от насоките от 2008 г. относно облекченията на хармонизираните данъци, прилагани преди 1 юли 2014 г., не може да предоставят основание за съвместимост с вътрешния пазар, валидно за намаленията на CSPE, които не представляват хармонизиран данък за околната среда. В насоките от 2008 г. се съдържат също и критерии за съвместимост за нехармонизираните данъци за околната среда. Така, дори да се предположи, че CSPE може да се разглежда като данък за околната среда, тъй като не е хармонизиран, трябва да се анализира не по аналогия с оглед на съображения 152 — 153 от насоките от 2008 г., а с оглед на съображения 154 — 159 от насоките от 2008 г.

(236)

Комисията установява, че ако CSPE се квалифицира като нехармонизиран данък за околната среда, което в разглеждания случай не е доказано от Франция, то въпреки това намаленията на CSPE не може да се считат за съвместими.

(237)

Първо, не е доказано, както е определено в съображение 177, буква а) от насоките от 2014 г., че предоставената помощ се прилага по един и същ начин за всички конкуренти в един и същ отрасъл, ако те се намират в сходно фактическо положение. По-специално, определянето на горна граница за CSPE от 0,5 % от добавената стойност, което се прилага само за промишлените потребители, които консумират повече от 7 GWh, създава дискриминация между конкуренти, осъществяващи дейност в един и същи пазарен сектор: въпреки че CSPE представлява еднакъв дял от добавената им стойност, освобождаването се предоставя само когато потреблението достигне определен праг, което фактически изключва по-малките предприятия от определен сектор от възможността да се ползват от освобождаването.

(238)

Второ, както е определено в съображение 177, буква б) от насоките от 2014 г., въздействието без намалението от допълнителната такса, свързана с опазването на околната среда, върху увеличението на производствените разходи, изразено като дял от брутната добавена стойност, за всеки получател на помощта и за целия период 2003—2015 г., в разглеждания случай не е било достатъчно количествено определено. Най-общо не е доказано, както е определено в съображение 177, буква в) от насоките от 2014 г., че това увеличение на разходите не е могло да бъде прехвърлено върху потребителите без да доведе до съществено намаляване на продажбите;

(239)

Трето, намаленията на CSPE не гарантират плащането на поне 20 %, както се изисква в съображение 178, буква а). Изглежда, че напротив, в значителен брой случаи минимумът от 20 % не е бил плащан. Например, предоставените от Франция данни показват, че през 2014 г. 203 получатели по мярката са платили CSPE в размер под 20 %;

(240)

По този начин, дори да се предположи, че CSPE се квалифицира като нехармонизиран данък за енергията, не е установено съответствието на намаленията на CSPE с раздел 3.7.1, Ситуация 2 от насоките от 2014 г.

(241)

Първо, Комисията счита, че не са спазени изложените в съображение 155 от тези насоки разпоредби, според които Франция трябва да предостави за всеки получател по мярката списъкът на отраслите, като ги опише точно, както и да опише положението на получателите.

(242)

Второ, не е доказано, както е определено в съображение 158, буква а) от насоките от 2008 г., че предоставената помощ се прилага по един и същ начин за всички конкуренти в един и същ отрасъл, ако те се намират в сходно фактическо положение. По-специално, определянето на горна граница за CSPE от 0,5 % от добавената стойност, което се прилага само за промишлените потребители, които консумират повече от 7 GWh, създава дискриминация между конкуренти, осъществяващи дейност в един и същи сектор или пазар (вж. също съображение 237).

(243)

Трето, не е доказано, както е определено в съображение 158, буква б) от насоките от 2008 г., че без намаляване таксата би довела до съществено нарастване на производствения разход за всеки сектор или категория индивидуални получатели, ползващи се от горната граница за обект.

(244)

Четвърто, не е доказано, както е определено в съображение 158, буква в) от насоките от 2008 г., че увеличението на разходите в резултат от прилагането на CSPE не може бъде прехвърлено върху потребителите без да доведе до съществено намаляване на продажбите.

(245)

Пето, не е доказано, както е определено в съображение 159, буква а) от насоките от 2008 г., че платеният от получателите по мярката размер на CSPE се равнява на изпълнението по отношение на околната среда на всеки отделен получател във връзка с най-добрата техника на изпълнение, нито че всички получатели плащат поне 20 % от CSPE. Напротив, установено е, че определени получатели са платили по-малко от 20 % от CSPE, противно на разпоредбите в съображение 178, буква а). Например, предоставените от Франция данни показват, че за определени години значителен брой получатели по мярката са платили CSPE в размер под 20 % (през 2014 г.).

(246)

Следователно Комисията не споделя изразеното от Франция мнение, изложено в съображение 90.

(247)

Първо, предвид равнищата на платените от получателите по мярката суми за CSPE, които понякога са много малки, Комисията счита, че намаленията на CSPE не спазват разпоредбите на точка 51.1, буква б) от тези насоки, в които се уточнява, че „предприятията, ползващи намалението, трябва независимо от всичко да платят съществена част от националния данък.“ Например за годините, за които Франция е предоставила подробни данни по отделен получател, става ясно, че 202 от тях са платили по-малко от 20 % от CSPE.

(248)

Второ, разглежданата такса трябва да въздейства осезаемо положително за опазването на околната среда, както е предвидено в точка 52.2, буква б). Всъщност, тъй като CSPE или поне част от нея служи за финансиране на изравняването на тарифите и на социалните тарифи, целта на тази такса не е изключително само да има положително въздействие по отношение на опазването на околната среда. Освен това, не самата такса като такава има положително въздействие върху околната среда, а само мерките, които са отчасти финансирани от CSPE, така че в конкретния случай точка 51 и следващите от насоките от 2001 г. не са приложими.

(249)

Трето, що се отнася до определянето на горна граница на CSPE от 0,5 % от добавената стойност, въведена след прилагането на CSPE, Франция не е доказала, че решението за освобождаването е било взето при изготвянето на CSPE, нито че то е обосновано от съществена промяна в икономическите условия, която поставя предприятията в особено трудно положение в условията на конкуренция. Размерът на намалението на CSPE не превишава увеличението на разходите, произтичащи от промяната в икономическите условия след въвеждането на таксата. Следователно не е доказано, че намаленията на CSPE, предоставени от Франция в периода 2003—2011 г., спазват разпоредбите на точка 51.2, буква б) от насоките от 2001 г. Освен това, що се отнася до горната граница на CSPE за обект, тя не е ограничена за десет години, както е предвидено в точка 51.1 от насоките от 2001 г.

(250)

Поради това Комисията не споделя изразеното от Франция мнение, изложено в съображение 89).

(251)

С оглед на това, че CSPE служи за финансиране на възобновяеми енергийни източници, Комисията оцени съответствието на намалението въз основа на раздели 3.7.2 („Помощи под формата на намаляване на финансовата подкрепа за енергия от възобновяеми източници“) и 3.7.3 („Преходни правила за помощта, отпускана за намаляване на тежестта, свързана с подкрепа за финансирането на енергия от възобновяеми източници“) от насоките от 2014 г. С оглед на това, че CSPE служи за финансиране на мерки за подкрепа, различни от подкрепата за възобновяеми енергийни източници, Комисията оцени съответствието на намалението също и въз основа на член 107, параграф 3 от ДФЕС.

(252)

В раздел 3.7.2 от насоките от 2014 г. се изяснява как Комисията анализира съвместимостта с вътрешния пазар на помощи под формата на намаляване на вноските, които служат за финансиране на подкрепата за енергия, произведена от възобновяеми източници. Доколкото с част от CSPE се финансира производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, Комисията анализира съвместимостта на намаленията на CSPE, предназначена за финансирането на производството от възобновяеми енергийни източници, с оглед на раздели 3.7.2 и 3.7.3 от насоките от 2014 г.

(253)

В съображение 182 от насоките от 2014 г. се обяснява, че доколкото разходите за финансиране на подкрепата за възобновяемата енергия се възстановяват от потребителите на енергия, те следва да бъдат възстановявани по начин, който не води до дискриминация между потребителите на енергия. Въпреки това някои целеви намаления на тези разходи може да са необходими, за да се осигури достатъчно финансиране за подкрепа на енергията от възобновяеми източници и по този начин да се спомогне за постигането на целите за възобновяема енергия, установена на равнище ЕС. С цел да се избегне ситуация, в която предприятията, особено засегнати от финансовите разходи за подкрепа на възобновяемите енергийни източници, имат значителен конкурентен недостатък, държавите членки може да пожелаят да предоставят частична компенсация за тези допълнителни разходи. Без такава компенсация финансирането на подкрепата за възобновяемите енергийни източници може да бъде неустойчиво и приемането от страна на обществеността на създаването на амбициозни мерки за подпомагане в областта на енергията от възобновяеми източници може да бъде ограничено.

(254)

Като начало Комисията посочва, че Франция твърди, че подкрепата за производството на електроенергия от изгаряне на отпадъци трябва да бъде 50 %, за да може да се счита за подкрепа за възобновяеми енергийни източници. Комисията е съгласна с този анализ, като се има предвид, че Франция е обосновала такъв процент въз основа на публично достъпните статистически данни (Международна агенция по енергетика и Евростат), както вече е изложено в съображение 134, които данни показват, че изгорените отпадъци съставляват 50 % биоразградими отпадъци и следователно представляват възобновяеми енергийни източници съгласно съображение 19, точка 5 и точка 6 от насоките от 2014 г.

(255)

Със съображение 184 от насоките от 2014 г. се постановява, че с оглед да се гарантира, че помощта улеснява финансирането на помощ за енергия от възобновяеми източници, държавите членки ще трябва да гарантират, че допълнителните разходи, отразени в по-високите цени на електроенергията, които получателите на помощта трябва да понесат, се дължат единствено на помощта за енергия от възобновяеми източници. Тези допълнителни разходи заради частта от CSPE, с която се финансират възобновяеми енергийни източници, не могат следователно да надхвърлят размера на вноските, служещи за финансиране на помощта за енергия от възобновяеми източници.

(256)

В разглеждания случай CRE е проверявала дали събираните от крайните потребители такси за подкрепа за възобновяемите енергийни източници не надхвърлят разхода за подкрепата на възобновяемите енергийни източници (и за всички други политики, финансирани чрез CSPE), както е обяснено в съображения 14 и 15. CRE е проверявала по-специално дали разходите, декларирани от купувачите, които са задължени за финансирането на подкрепата за възобновяемите енергийни източници, не надхвърлят разхода за подкрепа, а именно разликата между сумите, платени от задължените купувачи на производителите на енергия от възобновяеми източници, и пазарната цена, която задължените купувачи са получили, продавайки произведената от възобновяеми източници електроенергия. CRE дори е разработила методика за определяне на референтната пазарна цена, която стимулира операторите да продават по ефективен начин електроенергия от възобновяеми енергийни източници. Следователно Комисията прави заключение, че разпоредбите на съображение 184 от насоките от 2014 г. са спазени.

(257)

В съображения 185 и 186 от насоките от 2014 г. се посочва, че помощта следва да е ограничена до секторите, които са изложени на риск за поддържането на тяхната позиция на пазара поради разходите за финансирането на подкрепата за електроенергията от възобновяеми енергийни източници.

(258)

Освен това помощта може да се предоставя само ако предприятието принадлежи към един от секторите, изброени в приложение 3 към насоките от 2014 г., или ако има интензивност на електроенергията от поне 20 % и интензивност на участие в международната търговия от най-малко 4 % на равнището на Европейския съюз.

(259)

В приложение 5 към насоките от 2014 г. е предоставен списък на сектори от минно дело и производствени сектори, които не са включени в списъка от приложение 3 към тези насоки, с интензитет на международната търговията от поне 4 %.

(260)

Комисията отбелязва, че Франция е признала, че от намаляване на CSPE или от пълно освобождаване са се ползвали предприятия, които не са били допустими според установените в насоките от 2014 г. критерии, било защото не са осъществявали дейност в никой от посочените в приложения 3 и 5 към насоките сектори, било защото са осъществявали дейност в някой от секторите, посочени в приложение 5 към насоките от 2014 г., но не са достигали интензивност на електроенергията от поне 20 %.

(261)

В съображение 188 от насоките от 2014 г. се уточнява, че помощта ще се счита за пропорционална, ако получателите ѝ заплащат минимум 15 % от допълнителните разходи без намаление.

(262)

В съображение 189 от насоките от 2014 г. се признава освен това, че като се има предвид значителното увеличение на допълнителните такси за финансиране на възобновяемите енергийни източници, вноска в размер на 15 % от размера на допълнителните разходи може да надхвърля това, което особено засегнатите от този допълнителен разход предприятия могат да понесат. В резултат на това държавите членки имат възможност да ограничат размера на допълнителния разход на 4 % от добавената стойност, ако предприятието има интензивност на електроенергията под 20 %, и на 0,5 % от добавената стойност, ако интензивността на енергията на това предприятие е поне равна на 20 %.

(263)

В разглеждания случай Комисията установява, че само през 2014 г. най-малко 124 получатели на помощта са платили CSPE (предназначена за финансиране на подкрепата за възобновяемите енергийни източници) в размер по-малко от 15 % и следователно не са спазили съображение 188 от насоките от 2014 г. Освен това Франция е предоставила намаления на CSPE от 0,5 % от добавената стойност според критерий за потребление, а не според изричен критерий за интензивност на електроенергията. По същия начин и критерият за определяне на горна граница на CSPE за обект не съответства на критерия за интензивност на електроенергията от насоките от 2014 г. Следователно Комисията прави заключение, че Франция не е доказала, че установените с насоките от 2014 г. правила за пропорционалност са били изцяло спазени. Поради това Комисията не одобрява изразеното от Франция мнение, което е обобщено в съображения 105 и 106.

(264)

В съображения 193 и 194 от насоките от 2014 г. се предвижда, че държавите членки трябва да прилагат критериите за допустимост и пропорционалност, предвидени в раздел 3.7.2 от насоките от 2014 г., не по-късно от 1 януари 2019 г. Комисията отбелязва, че Франция е представила план за приспособяване, в който се предвижда постепенно увеличаване на минималната вноска, която да се плаща, с цел прилаганото намаление върху частта от CSPE, предназначена за финансиране на подкрепата за възобновяемите енергийни източници, да бъде най-късно до 1 януари 2019 г. в съответствие с разпоредбите от раздел 3.7.2 от насоките от 2014 г. Освен това през 2016 г. Франция е решила да отмени CSPE.

(265)

В съображение 195 от насоките от 2014 г. се разрешава планът за приспособяване да постигне постепенно равнищата на помощите, получени в резултат на прилагането на критериите за допустимост и пропорционалност, предвидени в раздел 3.7.2 от насоките от 2014 г., за да се избегне драстично увеличаване на допълнителната такса за плащане от отделните предприятия.

(266)

Освен това в съображение 196 от насоките от 2014 г. се уточнява, че доколкото помощта е предоставена по отношение на периода преди датата на влизане в сила на насоките от 2014 г., планът трябва също така да гарантира постепенно прилагане на критериите за допустимост и пропорционалност за този предходен период.

(267)

Съгласно съображение 197 от насоките от 2014 г., доколкото помощ под формата на намаляване или освобождаване от тежестта, свързана с подкрепа за финансирането на енергия от възобновяеми източници, е била отпусната преди датата на прилагане на насоките от 2014 г. на предприятия, които не са допустими съгласно установените в раздел 3.7.2 от тези насоки критерии, такава помощ може все пак да бъде обявена за съвместима, при условие че планът за приспособяване предвижда достигане на минимален собствен принос от 20 % от таксата най-късно до 1 януари 2019 г.

(268)

Предоставените от Франция данни само за определени година, за които разполага със статистически данни, дадоха възможност да се докаже, че за тези години значителен брой получатели по мярката са получили намаления, надхвърлящи разрешените в насоките от 2014 г. равнища. Така например през 2004 г. 124 ползващи се от горната граница на CSPE от 0,5 % от добавената стойност са платили CSPE под 15 %, а 202 са платили CSPE под 20 % от максималното ѝ равнище. Освен това 27 ползващи се от горната граница за обект са платили по-малко от 15 % от CSPE, а 39 по-малко от 20 % от CSPE. Нещо повече, Комисията отбелязва, че 934 ползващи се от горната граница на CSPE от 0,5 % от добавената стойност принадлежат към 135 различни сектора на дейност (131 кода NACE), т.е. по-широка база от разрешената в приложение 3 (68 кода NACE) към насоките от 2014 г.

(269)

Следователно Франция е представила план за приспособяване, който има за цел да се приведат равнищата на намаленията, предоставени в рамките на разглежданите мерки, до равнища, които са в съответствие с насоките от 2014 г., както и да се определят равнищата на CSPE, която да се плаща. Подробностите и условията на този план за приспособяване бяха представени в раздел 4.4. Комисията счита на първо място, че този план за приспособяване отговаря на разпоредбите на раздел 3.7.3 от насоките от 2014 г. Франция се е ангажирала по-специално да провери дали за получателите на помощ, които принадлежат към един от секторите, включени в списъка от приложение 3 към насоките от 2014 г., и за получателите на помощ, които имат съвместно интензивност на енергията от най-малко 20 % и които принадлежат към един от секторите, включени в списъка в приложение 5 към насоките от 2014 г., сумата, която да се плати за CSPE, предназначена за финансиране на подкрепата за възобновяемите енергийни източници, достига поне една от следните стойности:

(270)

Ако случаят не е такъв, Франция се е ангажирала да провери дали платената сума за CSPE, предназначена за финансиране на подкрепата за възобновяемите енергийни източници, достига поне равнището на вноската, която се изисква от плана за приспособяване въз основа на формулата за прогресивност, описана в съображение 140. И накрая, Франция обяснява, че ако платената от даден получател по мярката вноска не съответства на изисквания от плана за приспособяване размер, разликата между вече платената вноска и дължимата съгласно плана за приспособяване следва да подлежи на възстановяване.

(271)

В съответствие със съображение 197 от насоките от 2014 г. Франция се е ангажирала да проверява дали получателите по мярката, които са недопустими съгласно раздел 3.7.2 от тези насоки, но са се ползвали от намаленията на CSPE преди 1 юли 2014 г., плащат поне 20 % от CSPE, предназначена за финансиране на подкрепата за възобновяемите енергийни източници. Когато случаят е такъв, не се изисква никаква допълнителна корекция. Ако случаят не е такъв, ще се прилага прогресивен план за приспособяване, при който годишната сума за плащане на CSPE ще се увеличава постепенно, за да достигне най-късно до 1 януари 2019 г. 20 % от CSPE, предназначена за финансиране на подкрепата за възобновяемите енергийни източници. Ако платената от даден получател по мярката вноска не съответства на изисквания от плана за приспособяване размер, Франция предвижда възстановяване на разликата между вече платената вноска и дължимата съгласно плана за приспособяване. След като през 2016 г. Франция решава да отмени CSPE, прилагането на плана за приспособяване може да се разглежда до 31 декември 2015 г.

(272)

Получателите по мярката, които не са допустими съгласно раздел 3.7.2 от насоките от 2014 г. и които не са се ползвали от намаления на CSPE преди 1 юли 2014 г., ще трябва да платят 100 % от CSPE, предназначена за финансиране на подкрепата за възобновяеми енергийни източници, най-късно до 1 януари 2019 г.

(273)

Комисията посочва, че предложената от Франция версия на плана за приспособяване на 23 ноември 2017 г. и изложена в раздел 4.4 се основава на обширен и подробен анализ на положението на всеки получател по отношение на CSPE. Следователно Комисията счита, че Франция е спазила съображения 198 — 200 от насоките от 2014 г.

(274)

И накрая, Комисията отбелязва, че в съображение 248 от насоките от 2014 г. се дава право планът за приспособяване да бъде с начало 2011 г. С оглед на същото съображение Комисията счита, че намаленията, прилагани за частта от CSPE, предназначена за финансиране на подкрепата за възобновяеми енергийни източници преди 1 януари 2011 г., може да бъдат обявени за съвместими с вътрешния пазар.

(275)

Въз основа на представените в съображения 115 — 148 факти Комисията прави заключение, че представеният от Франция план за приспособяване, описан в раздел 4.4, е съвместим с раздел 3.7.3 от насоките от 2014 г., доколкото засяга частта от CSPE, предназначена за финансиране на подкрепата за възобновяеми енергийни източници. Също така и освобождаванията от CSPE, доколкото с нея се финансира производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, са съвместими с раздел 3.7.3 от насоките от 2014 г. и с член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС, стига предоставените намаления да не надхвърлят разрешените въз основа на плана за приспособяване, както и да е бил платен минималният размер на частта от CSPE, предназначена за финансиране на подкрепата за възобновяеми енергийни източници, както е описана в съображения 269 — 272.

(276)

За сметка на това Комисията прави заключение, че всеки размер на помощ, който надхвърля разрешените от плана за приспособяване равнища, се счита за несъвместим с вътрешния пазар и трябва да подлежи на възстановяване. В тази връзка Комисията одобрява условията за изпълнение на този план за приспособяване, както са определени от Франция в раздел 4.4 от настоящото решение.

(277)

На първо място Комисията посочва, че съвместимостта с вътрешния пазар на намаленията на CSPE с оглед на това, че с нея се финансират схемите за подкрепа, които са различни от подкрепата на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, не може да бъде оценявана нито съгласно раздел 3.7.1 от насоките от 2014 г., нито съгласно раздели 3.7.2 и 3.7.3 от същите насоки.

(278)

От една страна, Комисията счита, че намаленията на CSPE, предоставени за схемите за подкрепа на комбинираното производство, на изравняването на тарифите и на социалните тарифи, не може да се квалифицират като „данъци за околната среда“ поради вече изложените в съображения 223 — 225 причини.

(279)

От друга страна, раздели 3.7.2 и 3.7.3 от насоките се прилагат само за намаления на такси, предназначени за финансирането на подкрепата за възобновяеми енергийни източници. Следователно те не обхващат намаленията на допълнителните такси, предназначени за финансиране на мерки за подкрепа на комбинираното производство, изравняването на тарифите и социалните тарифи.

(280)

След като не са намерени други насоки, които да се прилагат за намаленията, предоставени за тези съставни части на CSPE, Комисията разгледа съвместимостта на тези мерки с вътрешния пазар с оглед на член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС. Комисията може да обяви една мярка за помощ за съвместима директно според член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС, ако тя допринася за цел от общ интерес, ако е подходяща и необходима за постигане на тази цел, както и пропорционална, и ако положителните ефекти от нея са повече от отрицателните ефекти върху конкуренцията и търговията.

(281)

Комисията вече направи заключение, че освобождаванията от такси, различни от предназначените за финансиране на възобновяеми енергийни източници, може да се разглеждат като такива, с които се постига цел от общ интерес. Комисията посочи по-специално в своите решения SA.38635 (41) и SA.42393 (42), че намаленията на такси за електроенергия, предназначени за финансирането на високоефективното комбинирано производство, може да се разглеждат като допринасящи за цел от общ интерес, като подходящи и необходими за постигане на тази цел, ако са необходими за поддържането на такси, с които се осигурява финансирането на подкрепата за тази политика, която сама по себе си представлява политика от общ интерес.

(282)

Комисията провери дали CSPE, която служи за финансиране на високоефективното комбинирано производство, изравняването на тарифите и социалните тарифи, обслужва общ интерес и дали намаленията са били необходими за поддържане на стабилността на финансирането за тези политики.

(283)

В съображение 38 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (43) високоефективното комбинирано производство се определя като такова което дава възможност за постигане на икономии на енергия, изчислявани съгласно приложение II от директивата. Според приложение II това високоефективно комбинирано производство трябва да отговаря на два критерия: първо, комбинираното производство трябва да осигурява икономии на първична енергия от поне 10 % в сравнение с референтните количества за отделно производство на топлоенергия и електроенергия. Второ, производството от малки агрегати и микроагрегати за комбинирано производство на енергия, осигуряващо икономии на първична енергия, може да се определи като високоефективно комбинирано производство на енергия.

(284)

В разглеждания случай, както е изложено в съображение 10, буква б), Франция обяснява, че съоръженията за комбинирано производство, финансирани чрез CSPE, са били от една страна съоръженията за комбинирано производство, чиято енергийна ефективност превишава 65 %, и от друга — съоръженията за високоефективно комбинирано производство на енергия от природен газ над 12 MW. Франция потвърждава, че всички тези съоръжения са отговаряли на критериите за високоефективни инсталации, както са определени в Директива 2012/27/ЕС (44).

(285)

Комисията споделя освен това становището на Франция, че подкрепата за изгаряне на отпадъци, които не са биоразградими, но за което се използва високоефективно комбинирано производство, също може да се приравни на подкрепа за високоефективно комбинирано производство на енергия (вж. също и съображение 134.

(286)

Комисията констатира, че насърчаването на високоефективното комбинирано производство е признато като цел от общ интерес, като се има предвид, че то допринася за ефективността на производството на енергия и намалява емисиите на въглерод, но че тези положителни външни ефекти не се отразяват изцяло в цените, така че комбинираното производство обикновено не се развива по естествен път без допълнителна подкрепа (вж. точка 51 от насоките от 2008 г.). Поради това Комисията разрешава оперативна помощ за високоефективното комбинирано производство (вж. съображения 138, 139 и 151 от насоките от 2014 г., раздел 3.1.7 от насоките от 2008 г., раздел Е.3.4 от насоките от 2001 г.) (45). Следователно Комисията се присъединява към изразеното от Франция мнение, изложено в съображение 99, точка 1.

(287)

На първо място Комисията отбелязва, че с финансирането на мерки, насочени към ограничаване на разходите за енергия в отдалечените региони, действително се преследва цел от общ интерес. Това финансиране се обосновава най-напред с повелята за регионално сближаване, заложена в член 3, параграф 3 от ДЕС. Освен това в член 174 от ДФЕС се уточнява, че Европейският съюз „разработва и осъществява свои инициативи, които водят до укрепването на неговото икономическо, социално и териториално сближаване. По-специално Съюзът има за цел намаляването на неравенството между нивата на развитие на различните региони и изостаналостта на най-необлагодетелстваните региони. Измежду тези региони специално внимание се обръща на селските райони, на районите, засегнати от индустриалния преход, както и на регионите, които са засегнати от сериозни и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия, като най-северните региони с много ниска гъстота на населението и островните, трансграничните и планинските региони“. И накрая, в член 349 от ДФЕС се набляга на необходимостта да се вземат предвид характерните особености и ограничения на най-отдалечените региони.

(288)

Що се отнася до най-отдалечените региони, които се ползват в значителна степен от „изравняването на тарифите“, самата Комисия в скорошното си Съобщение относно най-отдалечените региони (46) подчертава „необходимостта да се увеличат усилията, за да се даде възможност на най-отдалечените региони да се възползват в пълна степен от членството в Европейския съюз и да се смекчат причинените от глобализацията трудности, на които са изложени.“ Що се отнася до сектора на енергетиката, Комисията изрично признава проблема във връзка с недостатъчната свързаност на тези територии към електрическата мрежа на континента и следователно нуждата от получаване на безвъзмездни средства, за да се избегнат високи цени на електроенергията.

(289)

Освен това Комисията вече е одобрила финансирани от държавите членки мерки в полза на недостатъчно свързаните територии, с които се цели определяне на таван за цените на електроенергията, за да се избегне твърде голяма разлика с цените на континента (47).

(290)

Следователно Комисията прави заключение за наличие на цел от общ интерес, която се преследва с частта на CSPE, предназначена за финансиране на „изравняването на тарифите“

(291)

Поради това Комисията се присъединява към изразеното от Франция мнение, изложено в съображение 99, точка 2.

(292)

На първо място Комисията подчертава, че направлението на CSPE, предназначено за финансиране на социалните тарифи, има цел от общ интерес. Това е ясно изразено в членове 3 от ДЕС и 174 от ДФЕС, с които социалното и икономическо сближаване се установява изрично като цел на Европейския съюз.

(293)

Тези цели са залегнали и във вторичното законодателство на Съюза, приложимо в областта на електроенергията. По-специално в съображение 45 от Директива 2009/72/ЕО („Директива за електроенергията“) се определя, че „Държавите членки следва да гарантират, че битовите клиенти и (…) малките предприятия се ползват от правото да им бъде доставяна електроенергия с определено качество при изцяло съпоставими, прозрачни и разумни цени.“ В съображение 53 от тази директива се оценява приемането на мерки и разработването на национални планове за действие за справяне с енергийната бедност. Освен това с член 3, параграф 7 от директивата държавите членки изрично се задължават да вземат подходящи мерки за защита на крайните клиенти, и по-специално на уязвими клиенти. И накрая, в съобщението на Комисията „Чиста енергия за всички европейци“ се подчертава необходимостта от защита на уязвимите клиенти (48), както и необходимостта да се защитят най-уязвимите потребители.

(294)

Следователно Комисията прави заключение за наличие на цел от общ интерес, която се преследва с частта на CSPE, предназначена за финансирането на „социалните тарифи“.

(295)

Комисията се присъединява също така и към мнението, изразено от сдружение UNIDEN, изложено в съображение 71, както и към това, изразено от Франция, изложено в съображение 99, точка 3.

(296)

След това Комисията провери дали намаленията на CSPE може да бъдат разглеждани като необходими, за да се гарантира поддържането на финансирането на мерките за подкрепа за високоефективното комбинирано производство, изравняването на тарифите и социалните тарифи.

(297)

Комисията признава, че намаленията на CSPE, предназначена за финансирането на социалните тарифи, които са предоставени на енергоемките предприятие, може да се обосновават от необходимостта да се осигури достатъчно финансиране за мярката, като се избегне един висок размер на CSPE да доведе до твърде голяма тежест за предприятията, които са особено чувствителни към допълнителни такси, налагани върху потреблението на електроенергия, а именно енергоемките предприятия, изложени на международната търговия. Твърде голяма тежест би могла да доведе до затварянето на предприятия и би засегнала неблагоприятно устойчивостта на финансирането на мерките за подкрепа и в крайна сметка — целите, които се преследват с тях.

(298)

С цел да се избегне вероятността потребителите на електроенергия, които са особено засегнати от разходите за финансиране на високоефективното комбинирано производство, на изравняването на тарифите и на социалните тарифи, а именно дружествата, които са едновременно енергоемки и изложени на международната конкуренция, да се окажат в положение на фалит или на преместване на дейността извън Европейския съюз, намаленията на налаганите върху потреблението на електроенергия такси може да се окажат необходими. И наистина, фалитът или преместването на твърде голям брой предприятия може да подкопае финансовата основа на мярката. Вместо да плащат твърде висок размер на CSPE, засегнатите по този начин дружества повече няма изобщо да допринасят за нейното финансиране, което предполага по-значително финансиране от страна на другите потребители, за да се финансира подкрепата за високоефективното комбинирано производство, изравняването на тарифите и социалните тарифи, с което още повече ще се намали приемането на мерките от останалите вносители на таксата.

(299)

В тази връзка Комисията отбелязва, че в Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност е определена цел от 20 % за енергийна ефективност и са предоставени национални цели, за чието постигане високоефективното комбинирано производство може да допринесе значително. Освен това на 23 октомври 2014 г. Европейският съвет определи цел от 27 % за подобряване на енергийната ефективност до 2030 г.

(300)

Следователно нуждите за финансиране на подкрепата за високоефективното комбинирано производство може да са значителни. Такъв е случаят във Франция, тъй като 25 % или 1,7 милиарда евро от CSPE се разпределят за финансирането на комбинираното производство на енергия. Освен това във Франция предназначената за финансиране на комбинираното производство допълнителна такса се добавя към останалите съставни части на CSPE, сред които и предназначената за финансиране на възобновяеми енергийни източници (2,7 милиарда евро).

(301)

Таксата се утежнява още повече и от финансирането на „изравняването на тарифите“ и на социалните тарифи, които се добавят към останалите съставни части на CSPE. Направленията „изравняване на тарифите“ и „социални тарифи“ на CSPE са представлявали общо 34 % от CSPE за периода 2003—2014 г. или 12,7 милиарда евро.

(302)

Комисията признава, че предвид относителната тежест на CSPE (размер на CSPE от 19,5 евро/MWh в сравнение с базова цена за ден напред от 38,8 евро/MWh през същата година), както и значителното ѝ нарастване в периода 2003—2015 г. (+ 550 %), Франция е можела да счита за необходимо да предвиди намаления на CSPE за най-чувствителните към това увеличаване на таксата предприятия.

(303)

Комисията посочва също така, че мерките имат и подходящ характер за постигането на преследваната цел от общ интерес. В това отношение Комисията отбелязва, че всички мерки за подкрепа се отнасят до обществената услуга за електроенергия във Франция: насърчаване на комбинираното производство с цел подобряване на енергийната ефективност на производството на електроенергия във Франция и на неговото въздействие върху околната среда, борба с енергийната бедност чрез установяване на социални тарифи за електроенергия, гарантиране на достъп до електроенергия на същата цена за отвъдморските територии, които не са толкова добре свързани и не разполагат с равностойна производствена база като тази в континенталната част. В това отношение е логично Франция да желае да осигури финансирането на съответните мерки чрез задължителна вноска върху потреблението на електроенергия в държавата.

(304)

Въз основа на тези факти Комисията прави заключение, че намаленията на CSPE, предназначени за финансирането на високоефективното комбинирано производство, изравняването на тарифите и социалните тарифи, може да се разглеждат като необходими за поддържането на тези съставни части на CSPE, с което се гарантира и подкрепата за тези политики.

(305)

Поради това Комисията се присъединява към изразеното от Франция мнение, изложено в съображение 99, точки 1 — 3.

(306)

Следва обаче да се подчертае, че ако желанието за постигане на целите за енергийна ефективност, за борба с енергийната бедност и за поддържане на териториалното сближаване чрез еднакво равнище на тарифите за електроенергия в континентална Франция и в отвъдморските територии може да се признае като преследване на цели от общ интерес, то подобряването или запазването на конкурентоспособността на едно предприятие не може само по себе си и по принцип да представлява цел от общ интерес по смисъла на член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС.

(307)

Комисията подчертава, че направената оценка на целите от общ интерес не може да представлява общо и систематично признаване на всяко намаление на таксата или на платената допълнителна такса от енергоемките предприятия.

(308)

Наличието на цел от общ интерес за намаление на CSPE е признато само доколкото това намаление дава възможност да се гарантира стабилност на финансирането на мерките за подкрепа, с които се преследва цел от общ интерес, оказала се релевантна за енергийните политики на Съюза.

(309)

В този смисъл Комисията се разграничава от формулираното от ALFI мнение, изложено в съображение 67, от това на UNIDEN, изложено в съображение 71, и на Франция, изложено в съображения 100 — 102, в които те са склонни да считат предотвратяването на риск за конкурентоспособността и риск от преместване на дейността в чужбина като цел от общ интерес. Подобряването на конкурентоспособността на определени предприятия за сметка на техните конкуренти не може обаче само по-себе си да се разглежда като цел от общ интерес по смисъла на член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС.

(310)

Комисията отбелязва, че ако намаленията на допълнителните такси, предназначени за финансиране на високоефективното комбинирано производство на енергия, на изравняването на тарифите и на социалните тарифи са твърде значителни или ако са предоставени на твърде голям брой сектори или получатели, то общата такса, предназначена за финансиране на тези мерки, може също да бъде застрашена и така да бъде компрометирано тяхното приемане от обществеността. Успоредно с това и нарушенията на конкуренцията и въздействието върху търговията, предизвикани от тези намаления, също може да са значителни.

(311)

За оценяване на съвместимостта с вътрешния пазар на този вид намаления Комисията е посочила в своите решения SA.42393 и SA.38635, че разпоредбите от съображения 185 — 187 от насоките от 2014 г. представляват подходяща база за анализ при определяне на най-чувствителните към въвеждането на високи такси за потреблението на електроенергия предприятия и за определянето на стимулиращия ефект от помощта. Това изглежда особено основателно, като се има предвид, че от една страна, подкрепата за високоефективното комбинирано производство на енергия, за изравняването на тарифите и за социалните тарифи се финансират изцяло от CSPE и служи на цел от общ интерес по отношение на сектора на енергетиката, също както и подкрепата за възобновяемите енергийни източници, и че от друга страна, разпределената за високоефективното комбинирано производство, за изравняването на тарифите и за социалните тарифи CSPE се добавя към частта ѝ за възобновяемите енергийни източници. Всички тези съставни части на CSPE са структурирани и се събират по идентичен и недиференциран начин. Като се има предвид, че CSPE се събира пропорционално на потребената електроенергия, тя би засегнала по-специално дружествата, за които цената на електроенергията представлява значителна част от добавената им стойност и които не биха могли лесно да прехвърлят тези разходи върху крайните потребители, без да загубят дялове от пазара, предвид факта, че секторите, в които те осъществяват дейност, участват в международната търговия. Става въпрос за предприятия, които може да бъдат идентифицирани съгласно посочените в съображения 185 — 187 от насоките от 2014 г. критерии.

(312)

В решенията си SA.42393 и SA.38635 Комисията е посочила също, че може да използва съображения 188 и 189 от насоките от 2014 г. като база за оценяване на пропорционалността на намаленията на допълнителните такси, предназначени за финансиране на високоефективното комбинирано производство на енергия, на изравняването на тарифите и на социалните тарифи. Това изглежда правилно, като се има предвид, че от една страна, високоефективното комбинирано производство, изравняването на тарифите и социалните тарифи служат на цели от общ интерес по отношение на сектора на енергетиката, също както и подкрепата за възобновяемите енергийни източници, която се осигурява също от CSPE, и от друга страна, предоставените намаления, имащи за цел да се гарантира устойчивостта на финансирането на тези мерки за подкрепа, като се ограничи тежестта за особено засегнатите от допълнителните такси за енергия дружества и като същевременно от тях се изисква достатъчна по размер вноска. В това отношение посочените в съображения 188 и 189 от насоките от 2014 г. критерии служат за определянето на този баланс.

(313)

В тази връзка Комисията отбелязва, че значителен брой от допустимите получатели по мярката са енергоемки предприятия по смисъла на съображения 185 — 187 от насоките от 2014 т., както и че определен брой от получателите внасят минималния изискван размер, т.е. 15 % от таксата.

(314)

За получателите по мярката, които не могат да бъдат определени като енергоемки съгласно съображения(185 — 187 от насоките от 2014 г., както и за тези, които макар да са енергоемки съгласно тези съображения, не са платили в зависимост от случая най-малко 15 % от CSPE или 0,5 % от добавената стойност, Франция е представила план за приспособяване, с който се дава възможност за постепенно увеличаване на собствената им вноска (вж. раздел 4.4) с цел постигане най-късно до 1 януари 2019 г. на 15 % (за енергоемките предприятия по смисъла на съображения 185 — 187 от насоките от 2014 г.) и 100 % (за предприятията, които не са енергоемки). След като CSPE е отменена от 1 януари 2016 г., планът за приспособяване се е прилагал само до 31 декември 2015 г.

(315)

Този план за приспособяване е план за корекция с натрупване, която се отнася за всички намаления на CSPE, с която се финансират едновременно възобновяемите енергийни източници, комбинираното производство на енергия, изравняването на тарифите и социалните тарифи и чиято съвместимост с вътрешния пазар вече беше оценена от Комисията в раздели 5.4.1 и 5.4.2.

(316)

Комисията счита, че планът за приспособяване е обоснован поради същите причини, както и този, приложен за частта от CSPE, предназначена за възобновяемите енергийни източници. С този план за приспособяване по-специално се избягва твърде драстичното увеличаване на финансовата тежест, която трябва да понесат потребителите, които не могат да се ползват от намаленията на CSPE след прилагането на определените в съображения 185 и 189 от насоките от 2014 г. критерии и в този смисъл допринасят за устойчивостта на подкрепата за високоефективното комбинирано производство, изравняването на тарифите и социалните тарифи, като се поддържа гарантираното и непрекъснато приемане на подкрепата и нейното финансиране.

(317)

Комисията одобрява началните дати на плановете за приспособяване.

(318)

По отношение на високоефективното комбинирано производство на енергия Комисията счита, че началната точка на плана за приспособяване, определена на 2011 г., за намаленията на CSPE, насочена за финансиране на възобновяемите енергийни източници и комбинираното производство, е обоснована. И действително, през юни 2010 г. Европейският съвет прие цел от 20 % за енергийна ефективност, която да се постигне до 2020 г. През 2010 г. и 2011 г. Европейският съюз прие няколко плана за действие и съобщения (49), в които се набляга върху значението на енергийната ефективност и нуждата от увеличаване на усилията в тази посока по отношение на производството на електроенергия, включително финансирани чрез такси, за да се увеличи енергийната ефективност. Разглеждано заедно с Директивата относно енергийната ефективност, с която държавите членки се насърчават да увеличат мерките си за подкрепа, които допринасят за повишаване на разходите за финансиране на тези такси, определянето на 2011 г. за начало на прилагане на този план изглежда основателно.

(319)

Комисията счита освен това, че с оглед на ограничения напредък на тези мерки преди 2011 г. (преди определянето на целта от 20 %) може да се счита, че размерите на предоставените преди тези референтни години намаления не отговарят на критериите от член 107, параграф 1 от ДФЕС, а че те са обхванати от член 2 от приложимия тогава Регламент (ЕО) № 994/98 на Съвета (50) (помощ de minimis), или че са в съответствие с член 107, параграф 3, буква б) от ДФЕС, като се има предвид, че тези предоставени в периода декември 2008 г.—декември 2010 г. намаления са попадали в приложното поле на Временната рамка на Съюза за мерките за държавна помощ за подпомагане на достъпа до финансиране при настоящата финансова и икономическа криза (по-специално на раздел 4.2.2 от нея) (51) и са били обхванати от Решение N 7/09 на Комисията (52).

(320)

Що се отнася до другите направления, финансирани чрез CSPE, Комисията счита, че началната дата на плана за приспособяване, определена на 2004 г., за намаленията на CSPE, с която се финансират изравняването на тарифите и социалните тарифи, също е обоснована — този път поради прилагания в случая давностен срок, както е предвиден в член 17 от Регламент (ЕС) 2015/1589.

(321)

За получателите по мярката, които са квалифицирани като енергоемки предприятия по смисъла на съображения 185 — 187 от насоките от 2014 г., Франция е доказала, че някои от тях са плащали по-малко от 15 % от CSPE, 4 % или 0,5 % от добавената стойност. За получателите по мярката, които са плащали по-нисък от тези прагове размер, Франция е предложила прилагането на план за приспособяване, с който техните вноски да се променят постепенно за достигане на изисквания минимум (вж. раздел 4.4), така че към теоретичната дата 1 януари 2019 г. те ще трябва да плащат най-малко 15 % от CSPE или в зависимост от случая — 0,5/4 % от добавената стойност.

(322)

Въз основа на изложените факти, и по-специално на ангажимента за прилагане на план за приспособяване, Комисията прави заключение, че Франция е доказала, че намаленията на вноските за CSPE, предназначени за финансиране на високоефективното комбинирано производство на енергия, на изравняването на тарифите и на социалните тарифи, са необходими, подходящи, имат стимулиращ ефект и не нарушават неоправдано конкуренцията, като по този начин са съвместими с член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС, при условие че не превишават предвидените в плана за приспособяване намаления.

(323)

Комисията допълва, че във всички останали случаи предприятието трябва до 1 януари 2019 г. да достигне 100 % от таксата. Следователно предоставените в тези други случаи намаления на CSPE следва да подлежат на възстановяване. В този смисъл Комисията одобрява предложената от Франция позиция, изложена в съображения 122 и 124.

(324)

Комисията следователно одобрява условията за прилагане на плана за приспособяване, както са представени в съображения 117 — 124, както и в раздели 4.4.5—4.4.8.

(325)

Комисията счита, че Франция не е доказала, че с другите съставни части на CSPE се финансират мерки за подкрепа, насочени към цел от общ интерес, нито че намаленията на таксата са необходими за постигането на тези цели и че са пропорционални на необходимото за постигането на преследваната цел.

(326)

По-специално, що се отнася до частта от CSPE, която служи за финансиране на подкрепата за производството на енергия от изгарянето на отпадъци, които не са биоразградими, и при което не се използва високоефективно комбинирано производство, Комисията посочва, че по принцип разрешава подкрепа за производството на електроенергия от изгарянето на отпадъци, само когато те са биоразградими или когато за това се използва високоефективно комбинирано производство. И наистина, за производството на електроенергия от изгарянето на отпадъци от изкопаеми горива обикновено не е необходима никаква подкрепа, за да бъде ефективно, и такова производство може да поражда проблеми по отношение на йерархията на отпадъците. По-специално насърчаването на производството на електроенергия от отпадъци от изкопаеми горива води до емисии на CO2 и до риск от намаляване на стимулите за рециклиране или повторно използване на въпросните отпадъци; освен това такова производство създава риск от намаляване на стимула за директно използване на топлината вместо тя да бъде преобразувана в електроенергия, докато от екологична гледна точка използването на топлината е по-подходящо поради по-добрата енергийна ефективност. Франция не е доказала, че подкрепата за производството на електроенергия от изгарянето на отпадъци от изкопаеми горива (и на други отпадъци, които не са биоразградими) не съдържа стимул за заобикаляне на йерархията на отпадъците, и по-специално за тяхното рециклиране. Какъвто и да е случаят, тя не е доказала, че мерките за подкрепа, които да се финансират чрез CSPE, са били необходими за насърчаване на инсталациите за изгаряне на отпадъци от изкопаеми горива да произвеждат електроенергия, предвид условията на пазара.

(327)

Франция впрочем признава в бележката си от 23 ноември 2017 г., че за тази част от CSPE, предназначена за финансирането на инсталациите за изгаряне, използващи ресурси, които не са биоразградими, не е могло да се правят намаления.

(328)

На второ място, Франция не е доказала, че подкрепата, финансирана чрез CSPE и предназначена за подкрепа на съоръженията за върхово натоварване, е била необходима за гарантиране на сигурността на доставките, предвид всички вече прилагани във Франция мерки за гарантиране на сигурността на доставките и на преобладаващите условия на пазара в периода 2003—2015 г. Освен това Франция не е доказала, че хипотетичното положително въздействие от подкрепата за съответните съоръжения за върхово потребление е компенсирало ефекта на нарушаване на конкуренцията вследствие на подкрепата за тези съоръжения за производство на електроенергия (по-специално що се отнася до генераторите от дизелов тип, построени през 90-те години на миналия век). Франция освен това е направила извод, че предназначената за тази цел част от CSPE е трябвало да се плаща изцяло, което се потвърждава и от Комисията.

(329)

И накрая, Франция не е доказала достатъчно убедително, че намаленията на CSPE за частта от вноската, предназначена за мерките, насочени към насърчаване на независимо производство, което е от спомагателна полза за обществената услуга за електроенергия, представено в съображение 11, точка (3), са имали цел от общ интерес. Най-общо, преследваната цел не е ясно определена. Не е установена и необходимостта от подкрепа, а още по-малко, че хипотетичните положителни ефекти от тези мерки за подкрепа биха компенсирали отрицателните им ефекти върху конкуренцията. Като следствие от това не е установен също и подходящият характер на и необходимостта от намаленията на тази част от CSPE. Франция е потвърдила в бележката си от 23 ноември 2017 г., че предназначената за тази цел част от CSPE е трябвало да се плаща изцяло, което се потвърждава и от Комисията.

(330)

Следователно Комисията потвърждава предложения от Франция анализ, представен в съображение 124.

(331)

Съгласно раздел 3.2.7 от насоките от 2014 г., считано от 1 юли 2016 г. държавите членки трябва да публикуват определена информация относно получателите на помощта. След като прилагането на мерките е приключило на 1 януари 2016 г., раздел 3.2.7 от насоките от 2014 г. не се прилага.

(332)

На първо място Комисията прави заключение, че частта от CSPE, предназначена за финансиране на други цели, различни от възобновяемите енергийни източници, които включват изгарянето на биоразградими отпадъци, комбинираното производство на енергия с изгарянето на отпадъци, които не са биоразградими, използвано при високоефективно комбинирано производство, изравняването на тарифите и социалните тарифи, трябва да бъде плащана изцяло и че за тази част не може да се прилагат намаления. В противен случай тя следва да подлежи на възстановяване.

(333)

На второ място, въз основа на представените в съображения 251 — 274 факти по отношение едновременно на мерките и на предложения план за приспособяване Комисията прави заключение, че Франция е доказала в достатъчна степен, че част от намаленията на CSPE са необходими, подходящи, имат стимулиращ ефект и не нарушават конкуренцията и че следователно са съвместими с член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС.

(334)

За сметка на това Комисията прави заключение, че всеки размер на помощ, който надхвърля разрешените от плана за приспособяване равнища, се счита за несъвместим и трябва да подлежи на възстановяване от получателите по мярката. В тази връзка Комисията одобрява условията за изпълнение на този план за приспособяване, както са определени от Франция в раздел 4.4. от настоящото решение.

(335)

Комисията посочва, че както е изложено в съображение 135, Франция е съобщила за намерението си да прилага за всяко от намаленията праговете de minimis, предвидени в Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1046 на Комисията (53), когато размерът на помощта е по-малък от 200 000 евро за три пълни години.

(336)

Комисията уточнява, че за да може да се считат за приложими, мерките трябва да бъдат в съответствие с всички разпоредби на Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1046.

(337)

Както е изложено в раздели 5.4.1 и 5.4.2, въз основа на представените в съображения 252 — 334 факти по отношение едновременно на мерките и на предложения план за приспособяване Комисията прави заключение, че Франция е доказала в достатъчна степен, че част от намаленията на CSPE имат цел от общ интерес и са необходими, подходящи, имат стимулиращ ефект и не нарушават конкуренцията до степен, която противоречи на общия интерес, и че следователно са съвместими с член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС.

(338)

За сметка на това Франция не е доказала, че помощта, която надвишава разрешените от плана за приспособяване размери, има цел от общ интерес, че е необходима, подходяща, има стимулиращ ефект и не нарушава конкуренцията до степен, която противоречи на общия интерес. Следователно тази помощ не е съвместима с член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС. Същото се отнася и за намаленията на CSPE, предоставени за частта от вноската, предназначена за мерки за подкрепа, различни от подкрепата за възобновяемите енергийни източници, високоефективното комбинирано производство на енергия, изравняването на тарифите и социалните тарифи.

(339)

Освен това Комисията одобрява условията на на прилагането на плана за приспособяване, както са описани от Франция в раздел 4.4 и уточнени в съображения 329 — 334.

(340)

Според установената съдебна практика на Съда на ЕС таксите не попадат в приложното поле на разпоредбите на Договора, които се отнасят за държавната помощ, освен ако не представляват начин на финансиране на мярка за помощ, така че да са част от тази мярка (54).

(341)

Освен това в съображение 29 от насоките от 2014 г. се уточнява, че ако държавна помощ или свързаните с нея условия, включително метода за финансирането ѝ, когато той представлява неразделна част от мярката, водят до неотделимо нарушение на законодателството на Съюза, и по-точно на членове 30 и 110 от ДФЕС, помощта не може да бъде обявена за съвместима с вътрешния пазар.

(342)

Комисията провери дали CSPE следва да се счита като представляваща неразделна част от помощта и дали поради това следва да се разглежда съответствието на CSPE например с членове 30 и 110 от ДФЕС.

(343)

В съдебната практика се определя, че за да може една такса да се счита като представляваща неразделна част от дадена мярка за помощ, трябва да съществува задължителна връзка по предназначение между допълнителната такса и помощта, т.е. финансираните мерки за подкрепа, съгласно съответната национална уредба. Приходът от допълнителната такса трябва непременно да е предназначен за финансирането на тези мерки за подкрепа и да оказва пряко въздействие върху нейната значимост, а като следствие и върху оценката на съвместимостта на тази помощ с вътрешния пазар (55).

(344)

Комисията счита, че в настоящия случай не е така поради две причини:

(345)

От една страна, CSPE е задължителна вноска, която служи за финансиране на подкрепата за възобновяемите енергийни източници, високоефективното комбинирано производство на енергия и други политики. Тя не е била въведена за финансиране на разглежданите в настоящото решение освобождавания.

(346)

От съдебната практика на Съда на ЕС следва, че вноска, която служи за финансиране на дадена мярка за подкрепа, не представлява неразделна част от нея, ако размерът на мярката не зависи от получените от задължителната вноска приходи. Така например, когато бюджетна вноска се използва в допълнение на друга задължителна вноска, за да се допълни финансирането на дадена помощ, то тази вноска не представлява неразделна част от помощта (56).

(347)

Комисията установява, че в разглеждания случай няма задължителна връзка по предназначение между CSPE и схемата за подкрепа. Макар CSPE наистина да е предназначена за финансирането на схемата за подкрепа, Комисията счита за сметка на това, че няма задължителна корелация между размера на таксата и размера на помощта. И наистина не може да се твърди, че приходът от CSPE оказва пряко въздействие върху значимостта на схемата за помощ. На графиката по-долу е илюстрирана липсата на задължителна връзка по предназначение и е показано, че прилаганата единна вноска не дава възможност от 2007 г. нататък да се покриват реалните разходи за финансиране на подкрепяните мерки:

Contribution unitaire nécessaire pour couvrir les charges de service public

€/MWh

Contribution unitaire appliquée

2014

2015

2013

2012

S2

2012

S1

2011

S2

2011

S1

2010

2009

2008

2007

2006

2005

2004

2003

2002

Évolution de la contribution unitaire

Източник: Комисия за енергийно регулиране.

(348)

Разликата е била финансирана пряко от EDF. Всяка година Комисията за енергийно регулиране (CRE) е определяла необходимия размер на вноската, за да се покрият реалните разходи за политиките, които се считат за финансирани от нея.

(349)

Освен това от техническа гледна точка CSPE се събира от групата EDF, която отговаря за финансирането на политиките, които на теория трябва да се покриват от CSPE. Разликата между събраната CSPE и изплатените от EDF суми възлиза на повече от 5,3 милиарда евро. Тази разлика изглежда по следния начин (по години и по политики):

Разлики между CSPE, събрана от EDF, и реалния разход за финансираните политики

(350)

Впоследствие дефицитът на EDF е бил възстановяван въз основа на държавния бюджет (вж. член 5 от Закон № 2015-1786 за изменение на бюджета за 2015 г. относно състава на сметката със специално предназначение).

(351)

Предвид липсата на връзка по предназначение между CSPE и подкрепяните мерки, не следва да се прави оценка на съответствието на CSPE с членове 30 и 110 от ДФЕС.

(352)

Въз основа на ДФЕС и на установената практика на Съда, Комисията е компетентна да реши дали съответната държава членка трябва да отмени или да измени помощта, когато се установи, че тя е несъвместима с вътрешния пазар (57). Също така Съдът нееднократно е постановявал, че задължението на дадена държава членка да отмени помощ, счетена от Комисията за несъвместима с вътрешния пазар, цели да се възстанови съществувалото преди това положение (58).

(353)

В този контекст Съдът е счел, че целта е постигната, когато получателят е възстановил сумите от предоставената несъвместима помощ. С това възстановяване получателят е загубил предимството, което е имал над конкурентите си на пазара, и положението от преди плащането на помощта е възстановено (59).

(354)

В съответствие с тази съдебна практика, в член 16, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2015/1589 се предвижда, че „когато са взети отрицателни решения в случаи с неправомерна помощ, Комисията решава съответната държава членка да вземе всички необходими мерки за възстановяване на помощта от бенефициера (…)“.

(355)

Като се има предвид, че разглежданите мерки са били приведени в изпълнение в нарушение на член 108 от ДФЕС, те представляват неправомерна помощ. Освен това са несъвместими и следователно трябва да подлежат на възстановяване, за да се възстанови съществуващото на пазара положение преди предоставянето им. Възстановяването трябва да обхваща периода от момента, в който е предоставено предимството на получателя, т.е. от момента, в който помощта е била предоставена на негово разположение, до момента на действителното ѝ възстановяване, а върху сумите за възстановяване трябва да се начисляват лихви до момента на действителното им плащане.

(356)

Следователно предоставената от Франция помощ трябва да подлежи на възстановяване за несъвместимата с вътрешния пазар част. Възстановяването трябва да засяга само намаленията на CSPE, предоставени в периода 2004—2015 г. — за намаленията на частта от таксата, с която се финансират изравняването на тарифите и социалните тарифи, както и в периода 2011—2015 г. — за намаленията на частта от таксата, предназначена за финансиране на производството от възобновяеми енергийни източници и на високоефективното комбинирано производство на енергия.

(357)

Сумата за възстановяване трябва да се изчисли за всяка година и за всеки получател. Тя трябва да е ограничена за всяка съответна година до разликата между съвместимата сума за тази година и размера на действително платената CSPE. Съвместимата сума на CSPE се определя — що се отнася до CSPE, предназначена за финансирането на подкрепата за възобновяемите енергийни източници, високоефективното комбинирано производство на енергия, изравняването на тарифите и социалните тарифи — в съответствие с прилагането на плана за приспособяване. Що се отнася до частта от CSPE, с която се финансират други цели, различни от подкрепата за възобновяемите енергийни източници, високоефективното комбинирано производство, изравняването на тарифите и социалните тарифи, размерът на съвместимата CSPE, който трябва да се плати, съответства на цялата CSPE за частта от таксата, предназначена за тези други цели.

(358)

За всеки получател, за всяка година и за всяка политика се изчисляват две суми: сумата на платената CSPE, както и сумата на минималното равнище на CSPE, което да се плати въз основа на плана за приспособяване, допълнена от цялата CSPE, която служи за финансиране на подкрепата за целите, различни от подкрепата за възобновяемите енергийни източници, високоефективното комбинирано производство на енергия, изравняването на тарифите и социалните тарифи.

(359)

Действително платената от получателите сума за CSPE за дадена година се получават благодарение на информацията, събрана от службите на френските органи. Тези суми са резултат от прилагането на различните намаления на CSPE. Франция обаче е споделила факта, че все още не разполага с цялата необходима информация, като споменава, че данните за периода 2003—2010 г. не са налични в електронен формат. Следователно все още предстои да се направи точно изчисляване на сумата за възстановяване, въз основа на архивите на хартиен носител.

(360)

По отношение на ползващите се от определянето на горна граница за CSPE от 0,5 % от добавената стойност, действително платената CSPE е равна на минимума измежду теоретично определената с плана за приспособяване CSPE и 0,5 % от добавената стойност. В случай на отрицателна добавена стойност, считаната за платена сумата за CSPE е нула. След това тази сума се разпределя по политики според представената в съображение 133 таблица.

(361)

По отношение на ползващите се от определянето на горна граница за обект, действително платената CSPE е равна на минимума измежду теоретично определената с плана за приспособяване CSPE и размера на горната граница за обект за разглежданата година. Тази сума също се разпределя по политики според представената от Франция таблица, показана в съображение 133.

(362)

По отношение на ползващите се от освобождаването заради потребление на собствена енергия, действително платената CSPE е равна на разликата между общото потребление и освободеното потребление, която се умножава по единната годишна ставка на CSPE, представена в съображение 133.

(363)

За всеки обект, който се ползва от горната граница за обект, се определя дали принадлежи към предприятие, което освен това се ползва и от горната граница от 0,5 % от добавената стойност. За всеки обект, който се ползва от освобождаването заради потребление на собствена енергия, се определя дали принадлежи към предприятие, което се ползва от горната граница от 0,5 % от добавената стойност и дали освен това се ползва и от горната граница за обект.

(364)

В случай че обект, който се ползва от горната граница за обект или от освобождаване заради потребление на собствена енергия, принадлежи към предприятие, което се ползва от горната граница от 0,5 % от добавената стойност, под внимание се взима само горната граница на процента от добавената стойност, за да не се включва два пъти в изчислението предоставената полза. Действително, ако предприятието се ползва от горната граница от 0,5 % от добавената стойност, като последната става известна на следващата година, извършеното впоследствие възстановяване представлява разликата между платената CSPE и 0,5 % от добавената стойност на предприятието

(365)

В случай на обект, който се ползва от горната граница за обект и от освобождаване заради потребление на собствена енергия, но не принадлежи към предприятие, което се ползва от горната граница като процент от добавената стойност, предвид се взема само горната граница за обект.

(366)

На първо място Комисията счита, че дължимата изцяло CSPE от получателите по мярката, която е изключена от плана за приспособяване, се отнася до частта от CSPE, предназначена за финансиране на изгарянето на отпадъци, които не са биоразградими или които не са предназначени за високоефективно комбинирано производство на енергия, за финансиране на подкрепата за съоръжения за върхово натоварване и за подкрепата на различни мерки, като например финансирането на договори за гарантирана мощност, и която е представена в съображение 11, точки 1 — 3 и съображения 326 — 331. Вече платената от получателите по мярката CSPE може да бъде предназначена приоритетно за финансирането на тези други политики за прилагането на плана за приспособяване и за определянето на размера на помощта за възстановяване.

(367)

Комисията одобрява началната дата за прилагане на плановете за приспособяване, посочена в съображения 275, 318 — 321, за частта от CSPE, предназначена, от една страна, за финансиране на възобновяемите енергийни източници и на високоефективното комбинирано производство на енергия и от друга страна, за частта от CSPE, предназначена за финансиране на изравняването на тарифите и на социалните тарифи.

(368)

Комисията одобрява метода на изчисляване на сумите, които да се платят за различните направления на CSPE, които зависят от план за приспособяване, обяснен подробно в съображения 265 — 274, за частта от CSPE, предназначена за финансиране на възобновяемите енергийни източници, и от друга страна, в съображения 316 — 317 за частта от CSPE, предназначена за финансиране на високоефективното комбинирано производство на енергия, на социалните тарифи и на изравняването на тарифите.

(369)

Комисията одобрява принципа и метода на изчисляване на прогресивния характер на сумите за CSPE, които трябва да се платят, описан в съображение 140, който се основава на статистически закон.

(370)

Комисията одобрява метода на изчисляване на CSPE, която трябва да се плати, определена за един получател по мярката и за една определена година по следната формула: Сума за плащане за година за финансирана политика = платена сума + (сума за плащане – платена сума) × [(e^n)-1]/[(e^N)-1], където n: поредност на годината от плана за приспособяване (например: за план с начало през 2011 г. и пълно прилагане през 2019 г., през 2011 г. n = 0, през 2012 г. n = 1, …, през 2019 г. n = 8), и N: брой години на плана (например: за същия пример като по-горе N = 8).

(371)

Комисията одобрява също и метода на вземане предвид на праговете de minimis, както е посочен в съображение 135.

(372)

Размерът на сумите за възстановяване от всеки получател е равен i) на разликата между сумите за CSPE, дължими в съответствие с прилагането на правилата относно държавната помощ, и ii) на действително платените суми за CSPE от допустимите получатели по мерките.

(373)

В този смисъл Комисията одобрява метода на изчисляване на сумите за възстановяване, описан от Франция и представен в съображения 145 — 148.

(374)

Комисията констатира, че Франция неправомерно е привела в действие горни граници на CSPE в нарушение на член 108, параграф 3 от Договора,