27.11.2018 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 301/1 |
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2018/1832 НА КОМИСИЯТА
от 5 ноември 2018 година
за изменение на Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, Регламент (ЕО) № 692/2008 на Комисията и Регламент (ЕС) 2017/1151 на Комисията с цел подобряване на изпитванията и процедурите за одобряване на типа по отношение на емисиите от леки превозни средства за превоз на пътници и товари, включително на тези за съответствие в експлоатация и за емисии в реални условия на движение, както и с цел въвеждане на устройства за следене на разхода на гориво и електроенергия
(текст от значение за ЕИП)
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 715/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2007 г. за типово одобряване на моторни превозни средства по отношение на емисиите от леки превозни средства за превоз на пътници и товари (Евро 5 и Евро 6) и за достъпа до информация за ремонт и техническо обслужване на превозни средства (1), и по-специално член 5, параграф 3 и член 14, параграф 3 от него,
като взе предвид Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 г. за създаване на рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства (Рамкова директива) (2), и по-специално член 39, параграф 2 от нея,
като има предвид, че:
(1) |
Регламент (ЕО) № 715/2007 е отделен акт в обхвата на процедурата за одобрение на типа, определена в Директива 2007/46/ЕО. В него се съдържа изискването новите леки превозни средства за превоз на пътници и товари да отговарят на някои гранични стойности на емисиите и се определят допълнителни изисквания за достъпа до информация за ремонт и техническо обслужване на превозни средства. Специфичните технически разпоредби, необходими за изпълнението на посочения регламент, се съдържат в Регламент (ЕС) 2017/1151 на Комисията (3), с който се заменя и отменя Регламент (ЕО) № 692/2008 на Комисията (4). |
(2) |
Някои от въздействията на Регламент (ЕО) № 692/2008 на Комисията остават в сила до 1 януари 2022 г., датата, от която той се отменя. Необходимо е обаче да се уточни, че тези въздействия включват възможността да се поискат разширения на съществуващи одобрения на типа, издадени в съответствие с посочения регламент. |
(3) |
С Регламент (ЕС) 2017/1151 в законодателството на Съюза беше въведена нова регулаторна изпитвателна процедура, прилагаща хармонизираната в световен мащаб процедура за изпитване на лекотоварни превозни средства (WLTP). Процедурата WLTP съдържа по-строги и подробни условия за провеждане на изпитванията за емисии при одобряването на типа. |
(4) |
Освен това с регламенти на Комисията (ЕС) 2016/427 (5), (ЕС) 2016/646 (6) и (ЕС) 2017/1154 (7) беше въведена нова методика за изпитване за емисии в реални условия на движение (изпитвателна процедура RDE). |
(5) |
За да бъде възможно изпитването по процедурата WLTP, трябва да се предвиди допустимо отклонение. Това допустимо отклонение при изпитването обаче не следва да се използва, с цел да се постигат резултати, различни от тези, свързвани с провеждането на изпитването при зададените условия. Поради това, за да се осигурят равнопоставени условия на конкуренция между различните производители на превозни средства и да се гарантира, че измерените стойности за емисиите на CO2 и разхода на гориво отговарят в по-голяма степен на реалните условия, следва да се въведе метод за нормализиране на въздействието на конкретни допустими отклонения за резултатите от изпитване за емисиите на CO2 и разхода на гориво. |
(6) |
Стойностите за разхода на гориво и/или електроенергия, получени при регулаторни лабораторни изпитвателни процедури, следва да бъдат допълнени от информация за средния разход на гориво/електроенергия на превозните средства в реални условия на движение. След като тази информация бъде анонимизирана, събрана и обобщена, тя е от съществено значение, за да се прецени дали регулаторните изпитвателни процедури отразяват подходящо средните реални емисии на CO2 и изразходваните гориво и/или електроенергия. Освен това наличието на борда на превозното средство на информация за моментния разход на гориво би улеснило изпитването в пътни условия. |
(7) |
За да се осигури своевременна оценка на представителността на новите регулаторни изпитвателни процедури, по-специално за превозните средства с голям пазарен дял, обхватът на новите изисквания относно бордовите системи за следене на разхода на гориво следва да се ограничи на първо време до конвенционални и хибридни превозни средства, задвижвани с течни горива, и хибридни електрически превозни средства с възможност за включване в електрическата мрежа, тъй като понастоящем единствено те разполагат със задвижващи системи, обхванати от съответни технически стандарти. |
(8) |
Данни за разхода на гориво и/или електроенергия понастоящем вече се измерват и съхраняват на борда при повечето нови превозни средства. Обаче използваните понастоящем устройства за следене на тези величини не са предмет на стандартизирани изисквания. С цел да се гарантира, че данните, предоставяни от тези устройства, са достъпни и могат да послужат като хармонизирана основа за сравнение между различни категории превозни средства и различни производители, следва да се определят основни изисквания по отношение одобряването на типа на тези устройства. |
(9) |
С Регламент (ЕС) 2016/646 на Комисията се въвежда изискването към производителите да декларират използването на спомагателни стратегии за контрол на емисиите. В допълнение, с Регламент (ЕС) 2017/1154 на Комисията се засилва надзорът над стратегиите за контрол на емисиите от страна на органите по одобряването на типа. Прилагането на тези изисквания обаче изтъкна необходимостта от хармонизиране прилагането на разпоредбите относно спомагателните стратегии за контрол на емисиите от страна на различните органи по одобряването на типа. Поради това е целесъобразно да се определи общ формат за разширения комплект документи и обща методика за оценката на спомагателни стратегии за контрол на емисиите. |
(10) |
Решението дали да се разреши при поискване достъп до разширения комплект документи на производителя следва да бъде оставено на преценката на националните органи, поради което клаузата за поверителност, свързана с този документ, следва да бъде заличена от Регламент (ЕС) 2017/1151. Това заличаване не следва да накърнява еднаквото прилагане на законодателството в целия Съюз, както и възможността всички заинтересовани страни да имат достъп до цялата необходима информация за провеждане на изпитването за емисии в реални условия на движение. |
(11) |
След като изпитванията за емисии в реални условия на движение бяха въведени на етапа на одобряване на типа, сега е необходимо да се актуализират правилата за проверки на съответствието в експлоатация, за да се гарантира, че емисиите в реални условия на движение се ограничават ефективно също в рамките на нормалния срок на експлоатация на превозните средства, при нормални условия на употреба. |
(12) |
Прилагането на новото изпитване за емисии в реални условия на движение по време на проверки на съответствието в експлоатация ще изисква повече ресурси за извършването на изпитването за съответствие в експлоатация на превозно средство и за оценяването на резултатите от него. С цел да се постигне баланс между необходимостта от извършване на ефективни изпитвания за проверка на съответствието в експлоатация и увеличаването на тежестта, свързана с изпитванията, следва да се адаптират максималният брой на превозните средства в статистическата извадка и критериите за успешно/неуспешно преминаване на извадката през изпитването, приложими за всички изпитвания за съответствие в експлоатация. |
(13) |
Проверките на съответствието в експлоатация в момента обхващат само емисиите на замърсители, измервани чрез изпитване от тип 1. За да се гарантира обаче, че изискванията на Регламент (ЕО) № 715/2007 са спазени, тези проверки следва да обхващат също емисиите от изходната тръба на последния шумозаглушител и емисиите от изпаряване. Поради това в изпитванията за съответствие в експлоатация следва да се включат изпитванията от тип 4 и тип 6. Поради разходите и сложността на тези изпитвания те следва да останат незадължителни. |
(14) |
Преглед на сегашните изпитвания за проверка на съответствието в експлоатация, провеждани от производителите, показа, че на органите по одобряването на типа се докладват много малко пропуски въпреки проведените кампании за напомняне и осъществените от производителите други доброволни действия във връзка с емисиите. Затова е необходимо да се въведе повече прозрачност и контрол при проверките на съответствието в експлоатация. |
(15) |
С цел по-ефективен контрол на процеса на проверка на съответствието в експлоатация органите по одобряване на типа следва да бъдат отговорни за извършване на изпитвания и проверки на определен процент от одобрените типове превозни средства всяка година. |
(16) |
За да се улеснят информационните потоци, генерирани в рамките на изпитвания за проверка на съответствието в експлоатация, и да се подпомогнат органите по одобряване на типа при вземането на решения, Комисията следва да разработи електронна платформа. |
(17) |
За да се подобри процесът на подбор на превозни средства за изпитването от органите по одобряване на типа, е необходима информация, от която могат да се направят изводи за потенциални проблеми и типове превозни средства с високи емисии. Дистанционното измерване, опростените бордови системи за следене на емисиите (SEMS) и изпитването с преносими системи за измерване на емисиите (PEMS) следва да се признаят за валидни средства за предоставяне на информация на органите по одобряване на типа, които могат да направляват процеса на подбор на превозни средства за изпитване. |
(18) |
Осигуряването на качеството на изпитванията за съответствие в експлоатация е от съществено значение. Поради това е необходимо да се определят правилата за акредитация на лабораториите за изпитване. |
(19) |
За да се даде възможност за извършване на изпитвания, цялата съответна информация следва да бъде обществено достъпна. Освен това част от информацията, необходима за извършването на проверки на съответствието в експлоатация, следва да бъде лесно достъпна и поради това следва да бъде посочена в сертификата за съответствие. |
(20) |
С цел да се увеличи прозрачността на процеса на проверка на съответствието в експлоатация, органите по одобряване на типа следва да бъдат задължени да публикуват годишен доклад с резултатите от своите проверки на съответствието в експлоатация. |
(21) |
Методиките, предписани с цел да се гарантира, че само пътувания, направени при нормални условия, ще се считат за валидни изпитвания в реални условия на движение, водят до твърде голям брой невалидни изпитвания, поради което те следва да бъдат преразгледани и опростени. |
(22) |
Прегледът на методиките за оценяване на емисиите на замърсители при валидно пътуване показа, че резултатите от разрешените понастоящем два метода не са съвместими. Затова следва да бъде определена нова опростена и прозрачна методика. Факторите за оценяване, използвани при новата методика, следва да бъдат постоянно проверявани и адаптирани от Комисията, за да се отразят текущите технически възможности. |
(23) |
Режимът на използване на хибридни електрически превозни средства с възможност за включване в електрическата мрежа, които се използват отчасти в режим с електрическо задвижване и отчасти в режим с двигател с вътрешно горене, следва надлежно да се вземе под внимание за целите на изпитването в реални условия на движение, поради което изчислението за емисиите в реални условия на движение следва да отразява това предимство. |
(24) |
На равнището на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) беше разработена нова процедура за изпитване за емисии от изпаряване, която е съобразена с технологичния напредък при контрола на емисиите от изпаряване от бензинови превозни средства, както и с процедурата за изпитване WLTP, и с която се въвеждат нови разпоредби за херметични резервоари. Следователно ще е целесъобразно да се актуализират действащите правила на Съюза относно изпитванията за емисиите от изпаряване, за да се отразят промените, въведени на равнище ИКЕ на ООН. |
(25) |
Също под егидата на ИКЕ на ООН процедурата за изпитване WLTP бе усъвършенствана и допълнена с редица нови елементи, включително алтернативни начини за измерване на параметрите на съпротивлението при движение по пътя на превозно средство, по-ясни разпоредби за двугоривни превозни средства, подобрения на метода на интерполация на емисиите на CO2, актуализации на изискванията относно двуосов динамометричен стенд и съпротивленията при търкаляне на гумите. Тези нови развития следва да бъдат включени в законодателството на Съюза. |
(26) |
Практическият опит от прилагането на процедурата WLTP, натрупан след задължителното ѝ въвеждане за новите типове превозни средства в Съюза на 1 септември 2017 г., показа, че тази процедура следва да бъде допълнително адаптирана към системата на Съюза за одобряване на типа, по-специално по отношение на информацията, която трябва да се включва в съответните документи. |
(27) |
Промените в документацията за одобряване на типа, произтичащи от изменения в настоящия регламент, трябва да бъдат отразени също в сертификата за съответствие и в документацията за одобряване на типа на превозното средство като цяло в Директива 2007/46/ЕО. |
(28) |
Поради това е целесъобразно да се изменят съответно Регламент (ЕС) 2017/1151, Регламент (ЕО) № 692/2008 и Директива 2007/46/ЕО. |
(29) |
Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Техническия комитет по моторните превозни средства, |
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Изменения на Регламент (ЕС) 2017/1151
Регламент (ЕС) 2017/1151 се изменя, както следва:
(1) |
Член 2 се изменя, както следва:
|
(2) |
Член 3 се изменя, както следва:
|
(3) |
Вмъква се следният член 4а: „Член 4а Изисквания относно одобряването на типа на устройствата за следене на разхода на гориво и/или електроенергия Производителят гарантира, че следните превозни средства от категории M1 и N1 са оборудвани с устройство за отчитане, съхраняване и предоставяне на данни за количеството гориво и/или електроенергия, използвано за експлоатацията на превозното средство:
Устройството за следене на разхода на гориво и/или електроенергия трябва да отговаря на изискванията, посочени в приложение XXII.“ |
(4) |
Член 5 се изменя, както следва:
|
(5) |
Член 9 се изменя, както следва:
|
(6) |
Член 15 се изменя, както следва:
|
(7) |
Член 18а се заличава. |
(8) |
Приложение I се изменя съгласно приложение I към настоящия регламент. |
(9) |
Приложение II се изменя съгласно приложение II към настоящия регламент. |
(10) |
Приложение IIIА се изменя съгласно приложение III към настоящия регламент. |
(11) |
В приложение V точка 2.3 се заменя със следното:
|
(12) |
Приложение VI се заменя с текста от приложение IV към настоящия регламент. |
(13) |
Приложение VII се изменя, както следва:
|
(14) |
В приложение VIII точка 3.3 се заменя със следното:
|
(15) |
Приложение IX се изменя съгласно приложение V към настоящия регламент. |
(16) |
Приложение XI се заменя с текста на приложение VI към настоящия регламент. |
(17) |
Приложение XII се изменя съгласно приложение VII към настоящия регламент. |
(18) |
В допълнение 1 към приложение XIV текстът „приложение I, раздел 2.3.1 и раздел 2.3.5 на Регламент (ЕС) 2017/1151“ се заменя с текста „приложение I, раздел 2.3.1 и раздел 2.3.4 на Регламент (ЕС) 2017/1151“. |
(19) |
Приложение XVI се заменя с текста на приложение VIII към настоящия регламент. |
(20) |
Приложение XXI се изменя съгласно приложение IX към настоящия регламент. |
(21) |
Добавя се приложение XXII съгласно посоченото в приложение X към настоящия регламент. |
Член 2
Изменение на Регламент (ЕО) № 692/2008
Регламент (ЕО) № 692/2008 се изменя както следва:
(1) |
В член 16а, първа алинея от Регламент (ЕО) № 692/2008 се добавя следната буква г):
|
(2) |
В приложение 1, допълнение 3 се добавя следната точка 3.2.12.2.5.7:
|
(3) |
В приложение XII точка 4.4 се заличава. |
Член 3
Изменения на Директива 2007/46/ЕО
Приложения I, III, VIII, IХ и ХI към Директива 2007/46/ЕО се изменят в съответствие с приложение XI към настоящия регламент.
Член 4
Влизане в сила
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Той се прилага от 1 януари 2019 г.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Съставено в Брюксел на 5 ноември 2018 година.
За Комисията
Председател
Jean-Claude JUNCKER
(1) ОВ L 171, 29.6.2007 г., стр. 1.
(2) ОВ L 263, 9.10.2007 г., стр. 1.
(3) Регламент (ЕС) 2017/1151 на Комисията от 1 юни 2017 г. за допълване на Регламент (ЕО) № 715/2007 на Европейския парламент и на Съвета за типово одобрение на моторни превозни средства по отношение на емисиите от леки превозни средства за превоз на пътници и товари (Евро 5 и Евро 6) и за достъпа до информация за ремонт и техническо обслужване на превозни средства, за изменение на Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, Регламент (ЕО) № 692/2008 на Комисията, Регламент (ЕС) № 1230/2012 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 692/2008 на Комисията (ОВ L 175, 7.7.2017 г., стр. 1).
(4) Регламент (ЕО) № 692/2008 на Комисията от 18 юли 2008 г. за прилагане и изменение на Регламент (ЕО) № 715/2007 на Европейския парламент и на Съвета за типово одобрение на моторни превозни средства по отношение на емисиите от леки превозни средства за превоз на пътници и товари (Евро 5 и Евро 6) и за достъпа до информация за ремонт и техническо обслужване на превозни средства (ОВ L 199, 28.7.2008 г., стр. 1).
(5) Регламент (ЕС) 2016/427 на Комисията от 10 март 2016 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 692/2008 по отношение на емисиите от леки превозни средства за превоз на пътници и товари (Евро 6) (ОВ L 82, 31.3.2016 г., стр. 1).
(6) Регламент (ЕС) 2016/646 на Комисията от 20 април 2016 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 692/2008 по отношение на емисиите от леки превозни средства за превоз на пътници и товари (Евро 6) (ОВ L 109, 26.4.2016 г., стр. 1).
(7) Регламент (ЕС) 2017/1154 на Комисията от 7 юни 2017 година за изменение на Регламент (ЕС) 2017/1151 за допълване на Регламент (ЕО) № 715/2007 на Европейския парламент и на Съвета за типово одобрение на моторни превозни средства по отношение на емисиите от леки превозни средства за превоз на пътници и товари (Евро 5 и Евро 6) и за достъпа до информация за ремонт и техническо обслужване на превозни средства, за изменение на Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, на Регламент (ЕО) № 692/2008 на Комисията и на Регламент (ЕС) № 1230/2012 на Комисията и за отмяна на Регламент (ЕО) № 692/2008 и на Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на емисиите в реални условия на движение от леки превозни средства за превоз на пътници и товари (Евро 6) (ОВ L 175, 7.7.2017 г., стр. 708).
(*1) Регламент (ЕС) 2018/1832 на Комисията от 5 ноември 2018 година за изменение на Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, Регламент (ЕО) № 692/2008 на Комисията и Регламент (ЕС) 2017/1151 на Комисията с цел подобряване на изпитванията и процедурите за одобряване на типа по отношение на емисиите от леки превозни средства за превоз на пътници и товари, включително на тези за съответствие в експлоатация и за емисии в реални условия на движение, както и с цел въвеждане на устройства за следене на разхода на гориво и електроенергия (ОВ L 301, 27.11.2018 г., стр. 1).“
ПРИЛОЖЕНИЕ I
Приложение I към Регламент (ЕС) 2017/1151 се изменя, както следва:
(1) |
вмъква се следната подточка 1.1.3:
|
(2) |
подточки 2.3.1, 2.3.2 и 2.3.3 се заменят със следното: 2.3.1. Всяко превозно средство, оборудвано с компютър за контрол на емисиите, трябва да има защита, която възпрепятства изменения на функциите му, с изключение на случаите, когато има разрешение за това от производителя. Производителят трябва да разреши промяната на тези функции, ако тя е необходима за диагностиката, обслужването, инспектирането, осъвременяването или ремонта на превозното средство. Всички препрограмируеми компютърни кодове или експлоатационни параметри трябва да са защитени срещу вмешателство и да са с ниво на защита не по-ниско от посоченото в разпоредбите на стандарт ISO 15031-7:2013. Всички заменяеми калибриращи запаметяващи интегрални схеми трябва да са залети и запечатани в корпус или защитени чрез електронни алгоритми и не трябва да могат да се сменят без използването на специализирани инструменти и процедури. По този начин могат да бъдат защитени само характеристики, пряко свързани с калибриране на емисиите или предотвратяване на кражба на превозното средство. 2.3.2. Програмно определяните експлоатационни параметри на двигателя не трябва да могат да се сменят без помощта на специални инструменти и процедури (например запоени или залети компютърни компоненти или запечатани (или запоени) компютърни кутии). 2.3.3. По искане на производителя, органът по одобряването може да разреши изключения от изискванията, посочени в подточки 2.3.1 и 2.3.2 за тези превозни средства, за които няма да е необходима защита. Критериите, които органът по одобряването оценява при разглеждането на изключението, включват, но не са ограничени до, наличието в момента на интегрални схеми за контрол на параметрите, способността за работа на превозното средство при високи показатели и прогнозният обем от продажби на превозното средство.“; |
(3) |
вмъкват се следните подточки 2.3.4, 2.3.5 и 2.3.6: 2.3.4. Производителите предприемат необходимите мерки, за да възпрепятстват неразрешено препрограмиране, като използват програмируеми системи на компютърните кодове. Тези мерки трябва да използват най-съвременни стратегии за защита срещу вмешателство и защита срещу запис, изискващи електронен достъп до управляван от производителя външен компютър, достъп до който имат също и независими оператори чрез защитата, предвидена в точки 2.3.1 и 2.2 от приложение XIV. Методите, които дават достатъчно ниво на защита срещу вмешателство, се одобряват от компетентния орган. 2.3.5. При механични горивонагнетателни помпи, монтирани на двигатели със запалване чрез сгъстяване, производителят трябва да вземе подходящи мерки за защита срещу вмешателство в регулировката за максимално подаваното гориво, докато превозното средство е в експлоатация. 2.3.6. Производителите следва ефективно да възпрепятстват препрограмирането на показанията на километражния брояч в бордовата мрежа, във всеки контролен модул на силовото предаване, както и в предавателния модул за дистанционен обмен на данни, ако е приложимо. Производителите трябва да използват най-съвременни техники за защита срещу вмешателство и защита срещу запис, за да защитят показанията на километражния брояч в тяхната цялост. Методите, които дават достатъчно ниво на защита срещу вмешателство, се одобряват от органа по одобряване.“; |
(4) |
подточка 2.4.1 се заменя със следното:
|
(5) |
точка 3.1.1 се заменя със следното:
|
(6) |
вмъква се следната подточка 3.1.1.1:
|
(7) |
в точка 3.1.2 първият параграф след заглавието се заменя със следното: „За Ki изпитванията, извършени съгласно допълнение 1 към подприложение 6 към приложение XXI (цикъл на изпитване WLTP), одобрението на типа ще бъде разширено, така че да обхване превозните средства, които съответстват на критериите на точка 5.9 от приложение XXI.“; |
(8) |
Точка 3.2, включително всички нейни подточки, се заменят както следва: „3.2. Разширения за емисии от изпарения (изпитване от тип 4) 3.2.1. За изпитванията, извършени съгласно приложение 6 към Правило № 83 на ИКЕ на ООН [1 ден NEDC] или приложение към Регламент (ЕО) № 2017/1221 [2 дни NEDC], одобрението на типа се разширява, така че да обхване превозни средства, оборудвани със система за контрол на емисиите от изпаряване, които отговарят на следните условия:
3.2.2. За изпитванията, извършени съгласно приложение VI [2 дни WLTP] одобрението на типа се разширява, така че да обхване превозни средства, оборудвани със система за контрол на емисии от изпаряване, които отговарят на изискванията на точка 5.5.1 от приложение VI. 3.2.3. Одобрението на типа се разширява, така че да обхване превозни средства с:
|
(9) |
точка 4.1.2 се заменя със следното:
|
(10) |
точка 4.1.3. се заменя със следното:
|
(11) |
вмъкват се следните точки 4.1.3.1, 4.1.3.1.1 и 4.1.3.1.2: „4.1.3.1. Критерии за фамилия на СПр 4.1.3.1.1. За превозни средства от категория M и за превозни средства от категория N1 клас I и клас II, фамилията на СПр е еднаква с интерполационната фамилия, както е описано в точка 5.6. от приложение XXI. 4.1.3.1.2. За превозни средства от категория N1 клас III и категория N2, само превозни средства, които са идентични по отношение на следните характеристики на превозното средство/силовото предаване/предавателната кутия, могат да бъдат част от една и съща фамилия на СПр:
|
(12) |
точка 4.1.4 се заменя със следното:
|
(13) |
в точка 4.1.5, третият параграф се заменя със следното: „Ако органът по одобряването не е удовлетворен от процедурата за проверка на производителя, трябва да се извърши проверка на място на произвежданите превозни средства, както е посочено в точки 4.2—4.7.“; |
(14) |
в точка 4.1.6, в първия параграф, второто изречение се заменя от следното: „Органът по одобряването провежда тези изпитвания на място на емисиите и СБД върху произвежданите превозни средства, както е описано в точки 4.2—4.7.“; |
(15) |
подточки 4.2.1 и 4.2.2 се заменят със следното: 4.2.1. Изпитването от тип 1 се провежда върху произвеждано превозно средство, което е валиден член на фамилията на СПр, както е описано в точка 4.1.3.1. Резултатите от изпитването са стойностите след прилагане на всички корекции съгласно настоящия регламент. Праговите стойности, спрямо които се проверява съответствието на замърсители, са определени в таблица 2 от приложение I към Регламент (ЕО) № 715/2007. По отношение на емисиите на CO2, праговите норми са стойностите, определени от производителя за избраното превозно средство в съответствие с методиката за интерполация, установена в подприложение 7 към приложение XXI. Интерполационните изчисления се проверяват от органа по одобряването. 4.2.2. От фамилията на СПр, на случаен принцип се избира извадка от три превозни средства. След извършването на подбора от органа по одобряването, производителят няма право да предприема каквито и да било промени в регулировките на избраните превозни средства.“; |
(16) |
точка 4.2.2.1. се заличава; |
(17) |
в точка 4.2.3., вторият и третият параграф се заменят със следното;
|
(18) |
точка 4.2.4 се заменя със следното:
|
(19) |
в точка 4.2.4.1 в), уводната част се заменя със следното;
|
(20) |
точка 4.4.3.3 се заменя със следното:
|
(21) |
Допълнение 1 се изменя, както следва:
|
(23) |
Допълнение 2 се изменя, както следва:
|
(24) |
Допълнение 3 се изменя, както следва:
|
(23) |
Допълнение 3a се изменя, както следва:
|
(24) |
Вмъква се следното допълнение 3b: „Допълнение 3b Методика за оценка на AES Оценката на AES от орана за одобрение на типа включва минимум следните проверки:
|
(25) |
Допълнение 4 се изменя, както следва:
|
(26) |
Допълнение 6 се изменя, както следва:
|
(27) |
Допълнения 8a—8в се заменят от следното: „Допълнение 8a Протоколи от изпитване Протоколът от изпитване е протоколът, издаден от техническата служба, отговаряща за провеждане на изпитванията в съответствие с настоящия регламент. ЧАСТ I Следната информация, ако е приложимо, представлява минималния обем от данни, необходими за изпитването от тип 1. Номер на ПРОТОКОЛА
Общи бележки: Ако има няколко варианта (препратки), в протокола от изпитването следва да се опише само изпитвания вариант В противен случай, може да е достатъчна една препратка към информационния документ в началото на протокола от изпитването. Всяка техническа служба има право да включва допълнителна информация
1. ОПИСАНИЕ НА ИЗПИТВАНОТО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО(А): ВИСОКА СТОЙНОСТ, НИСКА СТОЙНОСТ И M (АКО Е ПРИЛОЖИМО) 1.1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
1.1.1. Конфигурация на силовото предаване
1.1.2 ДВИГАТЕЛ С ВЪТРЕШНО ГОРЕНЕ (ако е приложимо) При повече от един двигател с вътрешно горене, моля, въведете още веднъж настоящата точка
1.1.3 ГОРИВО за изпитването от тип 1 (ако е приложимо) Ако се използва повече от едно гориво за изпитване, моля, въведете още веднъж настоящата точка
1.1.4 ГОРИВОПОДАВАЩА УРЕДБА (ако е приложимо) Ако се използва повече от една горивоподаваща уредба, моля, въведете още веднъж настоящата точка
1.1.5 ВСМУКАТЕЛНА УРЕДБА (ако е приложимо) Ако се използва повече от една всмукателна уредба, моля, въведете още веднъж настоящата точка
1.1.6 ИЗПУСКАТЕЛНА УРЕДБА И УРЕДБА ПРОТИВ ЕМИСИИ ОТ ИЗПАРЯВАНЕ (ако е приложимо) При повече от една уредба, моля, въведете още веднъж настоящата точка
1.1.7 УСТРОЙСТВО ЗА АКУМУЛИРАНЕ НА ТОПЛИНА (ако е приложимо) Ако се използва повече от една система за акумулиране на топлина, моля, повторете настоящата точка
1.1.8 ТРАНСМИСИЯ (ако е приложимо) Ако се използва повече от една трансмисия, моля, въведете още веднъж настоящата точка
Предавателни отношения (R.T.), първични предавателни отношения (R.P.) и (скорост на превозното средство (km/h)) / (обороти на двигателя (1 000 (min– 1)) (V1000) за всяко предавателно отношение на предавателната кутия (R.B.).
1.1.9. ЕЛЕКТРИЧЕСКА МАШИНА (ако е приложимо) При повече от една електрическа машина, моля, въведете още веднъж настоящата точка
1.1.10 ТЯГОВА ПСНЕ (ако е приложимо) Ако се използва повече от една тягова ПСНЕ, моля, въведете още веднъж настоящата точка
1.1.11 ГОРИВЕН ЕЛЕМЕНТ (ако е приложимо) Ако се използва повече от един горивен елемент, моля, въведете още веднъж настоящата точка
1.1.12 СИЛОВА ЕЛЕКТРОНИКА (ако е приложимо) Възможно е наличието на повече от един комплект силова електроника (преобразувател на задвижването, система за ниско напрежение или зарядно устройство)
1.2 ПРЕВОЗНО СРЕСТВО, ВИСОКА СТОЙНОСТ Описание 1.2.1. МАСА
1.2.2 ПАРАМЕТРИ НА СЪПРОТИВЛЕНИЕТО ПРИ ДВИЖЕНИЕ ПО ПЪТЯ
1.2.3 ИЗБОР НА ПАРАМЕТРИ ЗА ЦИКЪЛА
1.2.4 МОМЕНТ НА ПРЕВКЛЮЧВАНЕ НА ПРЕДАВКАТА (АКО Е ПРИЛОЖИМО)
1.3. ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО, НИСКА СТОЙНОСТ ОПИСАНИЕ (АКО Е ПРИЛОЖИМО) 1.3.1. МАСА
1.3.2. ПАРАМЕТРИ НА СЪПРОТИВЛЕНИЕТО ПРИ ДВИЖЕНИЕ ПО ПЪТЯ
1.3.3. ИЗБОР НА ПАРАМЕТРИ ЗА ЦИКЪЛА
1.3.4. МОМЕНТ НА ПРЕВКЛЮЧВАНЕ НА ПРЕДАВКАТА (АКО Е ПРИЛОЖИМО)
1.4. ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО M ОПИСАНИЕ (АКО Е ПРИЛОЖИМО) 1.4.1. МАСА
1.4.2. ПАРАМЕТРИ НА СЪПРОТИВЛЕНИЕТО ПРИ ДВИЖЕНИЕ ПО ПЪТЯ
1.4.3. ИЗБОР НА ПАРАМЕТРИ ЗА ЦИКЪЛА
1.4.4. МОМЕНТ НА ПРЕВКЛЮЧВАНЕ НА ПРЕДАВКАТА (АКО Е ПРИЛОЖИМО)
2. РЕЗУЛТАТИ ОТ ИЗПИТВАНЕТО 2.1. Изпитване от тип 1
2.1.1. Превозно средство, висока стойност
2.1.1.1. Емисии на замърсители (ако е приложимо) 2.1.1.1.1. Емисии на замърсители от превозните средства с минимум един двигател с вътрешно горене, от хибридни електрически превозни средства (ХЕПС) без и с външно зареждане при изпитване от тип 1 със запазване на заряда на акумулаторната батерия Точките по-долу трябва да се попълнят за всеки изпитван режим, който може да се избере от водача (преобладаващ режим или най-благоприятен или най-неблагоприятен режим, ако е приложимо) Изпитване 1
Изпитване 2 (ако е приложимо) за CO2, с цел получаване на резултат (dCO2 1) / за замърсители, с цел получаване на резултат (90 % от граничните стойности) / за двете Записване на резултатите от изпитването съгласно таблицата от Изпитване 1 Изпитване 3 (ако е приложимо) за CO2, с цел получаване на резултат (dCO2 2) Записване на резултатите от изпитването съгласно таблицата от Изпитване 1 2.1.1.1.2. Емисии на замърсители на ХЕПС с външно зареждане при изпитване от тип 1 в режим на разреждане на акумулаторната батерия Изпитване 1 Получените стойности трябва да бъдат в рамките на граничните стойности на емисиите на замърсители, като следващата точка трябва да се повтори за всеки проведен цикъл на изпитване при движение по пътя.
Изпитване 2 (ако е приложимо): за CO2, с цел получаване на резултат (dCO2 1) / за замърсители, с цел получаване на резултат (90 % от граничните стойности) / за двете Записване на резултатите от изпитването съгласно таблицата от Изпитване 1 Изпитване 3 (ако е приложимо): за CO2, с цел получаване на резултат (dCO2 2) Записване на резултатите от изпитването съгласно таблицата от Изпитване 1 2.1.1.1.3. ПРЕТЕГЛЕНИ СПРЯМО КОЕФИЦИЕНТА НА ИЗПОЛЗВАНЕ ЕМИСИИ НА ЗАМЪРСИТЕЛИ ОТ ХИБРИДНИ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА С ВЪНШНО ЗАРЕЖДАНЕ
2.1.1.2. Емисии на CO2 (ако е приложимо) 2.1.1.2.1. Емисии на CO2 от превозни средства с минимум един двигател с вътрешно горене, от хибридни електрически превозни средства (ХЕПС) без и с външно зареждане при изпитване от тип 1 със запазване на заряда на акумулаторната батерия Точките по-долу трябва да се попълнят за всеки изпитван режим, който може да се избере от водача (преобладаващ режим или най-благоприятен или най-неблагоприятен режим, ако е приложимо) Изпитване 1
Изпитване 2 (ако е приложимо) Записване на резултатите от изпитването съгласно таблицата от Изпитване 1 Изпитване 3 (ако е приложимо) Записване на резултатите от изпитването съгласно таблицата от Изпитване 1 Заключение
Информация за съответствието на производството на ХЕПС с външно зареждане
2.1.1.2.2. ТЕГЛОВНИ ЕМИСИИ НА CO2 на ХЕПС с външно зареждане при изпитване от тип 1 в режим на разреждане на акумулаторната батерия Изпитване 1:
Изпитване 2 (ако е приложимо) Записване на резултатите от изпитването съгласно таблицата от Изпитване 1 Изпитване 3 (ако е приложимо) Записване на резултатите от изпитването съгласно таблицата от Изпитване 1 Заключение
2.1.1.2.4. ПРЕТЕГЛЕНИ СПРЯМО КОЕФИЦИЕНТА НА ИЗПОЛЗВАНЕ ТЕГЛОВНИ ЕМИСИИ НА CO2 от ХЕПС с външно зареждане
2.1.1.3. РАЗХОД НА ГОРИВО (АКО Е ПРИЛОЖИМО) 2.1.1.3.1. Разход на гориво от превозни средства с един двигател с вътрешно горене, от хибридни електрически превозни средства (ХЕПС) без и с външно зареждане при изпитване от тип 1 със запазване на заряда на акумулаторната батерия Точките по-долу трябва да се попълнят за всеки изпитван режим, който може да се избере от водача (преобладаващ режим или най-благоприятен или най-неблагоприятен режим, ако е приложимо)
A- Следене на разхода на гориво и/или енергия от бордовата система на превозните средства, посочени в член 4a а) Достъпност на данните Параметрите, изброени в точка 3 на приложение XXII са достъпни: да/неприложимо б) Точност (ако е приложимо)
2.1.1.3.2. Разход на гориво от ХЕПС с външно зареждане при изпитване от тип 1 в режим разреждане на акумулаторната батерия Изпитване 1:
Изпитване 2 (ако е приложимо) Записване на резултатите от изпитването съгласно таблицата от Изпитване 1 Изпитване 3 (ако е приложимо) Записване на резултатите от изпитването съгласно таблицата от Изпитване 1 Заключение
2.1.1.3.3. Претеглен спрямо КОЕФИЦИЕНТА НА ИЗПОЛЗВАНЕ разход на гориво от ХЕПС с външно зареждане
2.1.1.3.4. Разход на гориво от ХЕПС без външно зареждане при изпитване от тип 1 в режим на запазване на заряда на акумулаторната батерия Точките по-долу трябва да се попълнят за всеки изпитван режим, който може да се избере от водача (преобладаващ режим или най-благоприятен или най-неблагоприятен режим, ако е приложимо)
2.1.1.4. ПРОБЕГ (АКО Е ПРИЛОЖИМО) 2.1.1.4.1. Пробег за ХЕПС с външно зареждане (ако е приложимо) 2.1.1.4.1.1. Общ пробег в електрически режим на задвижване Изпитване 1
Изпитване 2 (ако е приложимо) Записване на резултатите от изпитването съгласно таблицата от Изпитване 1 Изпитване 3 (ако е приложимо) Записване на резултатите от изпитването съгласно таблицата от Изпитване 1 Заключение
2.1.1.4.1.2. Eквивалентен пробег в изцяло електрически режим на задвижване (AER)
2.1.1.4.1.3. Действителен пробег в режим на разреждане на акумулаторната батерия
2.1.1.4.1.4. Пробег при цикъл в режим на разреждане на акумулаторната батерия Изпитване 1
Изпитване 2 (ако е приложимо) Записване на резултатите от изпитването съгласно таблицата от Изпитване 1 Изпитване 3 (ако е приложимо) Записване на резултатите от изпитването съгласно таблицата от Изпитване 1 2.1.1.4.2. Пробег на изцяло електрически превозни средства - пробег в изцяло електрически режим на задвижване (ако е приложимо) Изпитване 1
Изпитване 2 (ако е приложимо) Записване на резултатите от изпитването съгласно таблицата от Изпитване 1 Изпитване 3 (ако е приложимо) Записване на резултатите от изпитването съгласно таблицата от Изпитване 1 Заключение
2.1.1.5. КОНСУМАЦИЯ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ (АКО Е ПРИЛОЖИМО) 2.1.1.5.1. Консумация на електрическа енергия от ХЕПС с външно зареждане (ако е приложимо) 2.1.1.5.1.1. Консумация на електрическа енергия (EC)
2.1.1.5.1.2. Претеглена спрямо коефициента на използване консумация на електрическа енергия в режим на разреждане на акумулаторната батерия Изпитване 1
Изпитване 2 (ако е приложимо) Записване на резултатите от изпитването съгласно таблицата от Изпитване 1 Изпитване 3 (ако е приложимо) Записване на резултатите от изпитването съгласно таблицата от Изпитване 1 Заключение (ако е приложимо)
2.1.1.5.1.3. Претеглена спрямо коефициента на използване консумация на електрическа енергия Изпитване 1
Изпитване 2 (ако е приложимо) Записване на резултатите от изпитването съгласно таблицата от Изпитване 1 Изпитване 3 (ако е приложимо) Записване на резултатите от изпитването съгласно таблицата от Изпитване 1 Заключение (ако е приложимо)
2.1.1.5.1.4. Информация за COP
2.1.1.5.2. Консумация на електрическа енергия от изцяло електрически превозни средства (ИЕПС) (ако е приложимо) Изпитване 1
Изпитване 2 (ако е приложимо) Записване на резултатите от изпитването съгласно таблицата от Изпитване 1 Изпитване 3 (ако е приложимо) Записване на резултатите от изпитването съгласно таблицата от Изпитване 1
Информация за COP
2.1.2. ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО, НИСКА СТОЙНОСТ (АКО Е ПРИЛОЖИМО) Повтаря се точка 2.1.1 2.1.3 ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО M (АКО Е ПРИЛОЖИМО) Повтаря се точка 2.1.1 2.1.4. КРАЙНИ КРИТЕРИИ ЗА СТОЙНОСТИТЕ НА ЕМИСИИТЕ (АКО Е ПРИЛОЖИМО)
2.2. Изпитване от тип 2 (a) Включва данни за емисиите, необходими за изпитването за годност за движение по пътищата
2.3. Изпитване от тип 3 (a) Емисии на картерни газове в атмосферата: няма 2.4. Изпитване от тип 4 (a)
2.5. Изпитване от тип 5
2.6. Изпитване на емисиите при реални условия
2.7. Изпитване от тип 6 (a)
2.8. Система за бордова диагностика
2.9. Изпитване за димност (b) 2.9.1. Изпитване с постоянна скорост
2.9.2. Изпитване при свободно ускоряване
2.10. Мощност на двигателя
2.11. Информация за температурата във връзка с превозно средство, висока стойност (VH)
Приложения към протокола от изпитването (не се прилага за изпитване с корекция за околната температура и за Изцяло електрически превозни средства (PEV), 1. Всички входни данни се предоставят за инструмента по съответствието, посочен в точка 2.4 от приложение I към регламенти (ЕС) 2017/1152 и (ЕС) 2017/1153 (Регламенти за съответствие); и Препратка към файла с входните данни: … 2. Цялостен файл на съответствието, посочен в точка 3.1.1.2 от приложение I към регламенти за изпълнение (ЕС) 2017/1152 и (ЕС) 2017/1153: 3. Превозни средства, задвижвани само с ДВГ и хибридни електрически превозни средства без външно зареждане
4. Резултати от изпитването на OVC-HEV 4.1. Превозно средство, висока стойност 4.1.1. Тегловни емисии на CO2 за хибридни електрически превозни средства с външно зареждане
4.1.2. Консумация на електрическа енергия на хибридни електрически превозни средства с външно зареждане
4.1.3. Разход на гориво (l/100 km)
4.2. Превозно средство, ниска стойност (ако е приложимо) 4.2.1. Тегловни емисии на CO2 за хибридни електрически превозни средства с външно зареждане
4.2.2. Консумация на електрическа енергия на OVC-HEV
4.2.3. Разход на гориво (l/100 km)
ЧАСТ II Следната информация, ако е приложимо, представлява минималния обем от данни, необходими за изпитването с корекция за околната температура. Номер на ПРОТОКОЛА
Общи бележки: Ако има няколко варианта (препратки), в протокола от изпитването следва да се опише само изпитваният вариант В противен случай, може да е достатъчна една препратка към информационния документ в началото на протокола от изпитването. Всяка техническа служба има право да включва допълнителна информация
1. ОПИСАНИЕ НА ИЗПИТВАНИТЕ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА 1.1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
1.1.1. Конфигурация на силовото предаване
1.1.2 ДВИГАТЕЛ С ВЪТРЕШНО ГОРЕНЕ (ако е приложимо) При повече от един двигател с вътрешно горене, моля, въведете още веднъж настоящата точка
1.1.3 ГОРИВО ЗА ИЗПИТВАНЕТО от тип 1 (ако е приложимо) Ако се използва повече от едно гориво за изпитване, моля, въведете още веднъж настоящата точка
1.1.4 ГОРИВОПОДАВАЩА УРЕДБА (ако е приложимо) Ако се използва повече от една горивоподаваща уредба, моля, въведете още веднъж настоящата точка
1.1.5 ВСМУКАТЕЛНА УРЕДБА (ако е приложимо) Ако се използва повече от една всмукателна уредба, моля, въведете още веднъж настоящата точка
1.1.6 ИЗПУСКАТЕЛНА УРЕДБА И УРЕДБА ПРОТИВ ЕМИСИИ ОТ ИЗПАРЯВАНЕ (ако е приложимо) При повече от една уредба, моля, въведете още веднъж настоящата точка
1.1.7 УСТРОЙСТВО ЗА АКУМУЛИРАНЕ НА ТОПЛИНА (ако е приложимо) Ако се използва повече от една система за акумулиране на топлина, моля, повторете настоящата точка
1.1.8 ТРАНСМИСИЯ (ако е приложимо) Ако се използва повече от една трансмисия, моля, въведете още веднъж настоящата точка
Предавателни отношения (R.T.), първични предавателни отношения (R.P.) и (скорост на превозното средство (km/h)) / (обороти на двигателя (1 000 (min– 1)) (V1000) за всяко предавателно отношение на предавателната кутия (R.B.).
1.1.9. ЕЛЕКТРИЧЕСКА МАШИНА (ако е приложимо) При повече от една електрическа машина, моля, въведете още веднъж настоящата точка
1.1.10 ТЯГОВА ПСНЕ (ако е приложимо) Ако се използва повече от една тягова ПСНЕ, моля, въведете още веднъж настоящата точка
1.1.11 СИЛОВА ЕЛЕКТРОНИКА (ако е приложимо) Възможно е наличието на повече от един комплект силова електроника (преобразувател на задвижването, система за ниско напрежение или зарядно устройство)
1.2 ОПИСАНИЕ НА ПРЕВОЗНОТО СРЕДСТВО 1.2.1 МАСА
1.2.2 ПАРАМЕТРИ НА СЪПРОТИВЛЕНИЕТО ПРИ ДВИЖЕНИЕ ПО ПЪТЯ
1.2.3 ИЗБОР НА ПАРАМЕТРИ ЗА ЦИКЪЛА
1.2.4 МОМЕНТ НА ПРЕВКЛЮЧВАНЕ НА ПРЕДАВКАТА (АКО Е ПРИЛОЖИМО)
2. РЕЗУЛТАТИ ОТ ИЗПИТВАНЕТО
2.1 ИЗПИТВАНЕ ПРИ 14 °C
2.1.1. Емисии на замърсители от превозните средства с минимум един двигател с вътрешно горене, от хибридни електрически превозни средства (ХЕПС) без и с външно зареждане при изпитване със запазване на заряда на акумулаторната батерия
2.1.2. Емисии на CO2 от превозни средства с минимум един двигател с вътрешно горене, от хибридни електрически превозни средства (ХЕПС) без и с външно зареждане при изпитвания със запазване на заряда на акумулаторната батерия
2.2 ИЗПИТВАНЕ ПРИ 23 °C Посочете информация или се позовете на протокола от изпитването от тип 1
2.2.1. Емисии на замърсители от превозните средства с минимум един двигател с вътрешно горене, от хибридни електрически превозни средства (ХЕПС) без и с външно зареждане при изпитване със запазване на заряда на акумулаторната батерия
2.2.2. Емисии на CO2 от превозни средства с минимум един двигател с вътрешно горене, от хибридни електрически превозни средства (ХЕПС) без и с външно зареждане при изпитвания със запазване на заряда на акумулаторната батерия
2.3 ЗАКЛЮЧЕНИЕ
2.4. ИНФОРМАЦИЯ ЗА ТЕМПЕРАТУРАТА НА ЕТАЛОННОТО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО СЛЕД ИЗПИТВАНЕТО ПРИ 23 °C
Допълнение 8б Протокол от изпитването за съпротивление при движение по пътя Следната информация, ако е приложимо, представлява минималния обем от данни, необходими за изпитването за определяне на съпротивлението при движение по пътя. Номер на ПРОТОКОЛА
1. ЗАСЕГНАТО ПРЕВОЗНО(И) СРЕДСТВО(А)
2. ОПИСАНИЕ НА ИЗПИТВАНИТЕ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА Ако няма интерполация: описва се най-неблагоприятното превозно средство (по отношение на потребността от енергия) 2.1. Метод на аеродинамичната тръба
2.1.1 Общи положения
Или (в случай на фамилия с матрица на съпротивленията при движение по пътя):
2.1.2 Маси
Или (в случай на фамилия с матрица на съпротивленията при движение по пътя):
2.1.3 Гуми
Или (в случай на фамилия с матрица на съпротивленията при движение по пътя):
2.1.4. Каросерия
Или (в случай на фамилия с матрица на съпротивленията при движение по пътя):
2.2 ПРИ ПЪТНИ УСЛОВИЯ 2.2.1. Общи положения
Или (в случай на фамилия с матрица на съпротивленията при движение по пътя):
2.2.2 Маси
Или (в случай на фамилия с матрица на съпротивленията при движение по пътя):
2.2.3 Гуми
Или (в случай на фамилия с матрица на съпротивленията при движение по пътя):
2.2.4 Каросерия
Или (в случай на фамилия с матрица на съпротивленията при движение по пътя):
2.3. СИЛОВО ПРЕДАВАНЕ 2.3.1. Превозно средство, висока стойност
2.3.2. Превозно средство, ниска стойност Повтаря се точка 2.3.1 с данните за VL 2.4. РЕЗУЛТАТИ ОТ ИЗПИТВАНЕТО 2.4.1. Превозно средство, висока стойност
ПРИ ПЪТНИ УСЛОВИЯ
или МЕТОД НА АЕРОДИНАМИЧНАТА ТРЪБА
или МАТРИЦА НА СЪПРОТИВЛЕНИЯТА ПРИ ДВИЖЕНИЕ ПО ПЪТЯ
или МАТРИЦА НА СЪПРОТИВЛЕНИЯТА ПРИ ДВИЖЕНИЕ ПО ПЪТЯ ПО МЕТОДА НА АЕРОДИНАМИЧНАТА ТРЪБА
2.4.2. Превозно средство, ниска стойност Повтаря се точка 2.4.1 с данните за VL Допълнение 8в Образец на формуляр за изпитване Формулярът за изпитване включва данните от изпитванията, които са записани, но не са включени в никой протокол от изпитване. Формулярът(ите) за изпитване се съхранява от техническата служба или производителя за минимум 10 години. Следната информация, ако е приложимо, представлява минималния обем от данни, необходими за формулярите за изпитване.
|
(28) |
добавя се следното допълнение 8г: „Допълнение 8г Протокол от изпитване на емисиите от изпаряване Следната информация, ако е приложимо, представлява минималния обем от данни, необходими за изпитването за емисии от изпаряване. Номер на ПРОТОКОЛА
Всяка техническа служба има право да включва допълнителна информация 1. ОПИСАНИЕ НА ИЗПИТВАНОТО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО, ВИСОКА СТОЙНОСТ
1.1. Конфигурация на силовото предаване
1.2 Двигател с вътрешно горене При повече от един двигател с вътрешно горене, моля, въведете още веднъж настоящата точка
1.4. Горивна уредба
2. РЕЗУЛТАТИ ОТ ИЗПИТВАНЕТО 2.1. Изпитване на филтърния елемент с изкуствено състаряване на стенд
2.2. Определяне на коефициента на пропускливост (PF)
В случай на многослойни резервоари или метални резервоари
2.3. Изпитване за емисии от изпаряване
2.3.1. Маса
2.3.2. Параметри на съпротивление при движение по пътя
2.3.3. Момент на превключване на цикъла и предавката (ако е приложимо)
2.3.4. Превозно средство
2.3.5. Процедура на изпитването и резултати
|
(1) Специфичните процедури за изпитване на превозни средства, предназначени да работят с водород и смес от горива и биодизел, ще бъдат определени на по-късен етап.
(2) Граничните стойности за масата и броя на праховите частици и съответните измервателни процедури се прилагат само за превозни средства с двигатели с директно впръскване на горивото
(3) При съчетаването на двугоривно превозно средство с превозно средство, предназначено да работи със смес от горива, се прилагат изискванията за изпитване и на двата типа.
(4) Когато превозното средство работи с водород, се определят само емисиите на NOx.
(5) Изпитването за броя на праховите частици в реални условия се прилага само за превозни средства, за които са определени прагови емисии съгласно норма Euro 6 PN в таблица 2 от приложение I към Регламент (ЕО) № 715/2007.“;
(*1) за фамилията с матрица на съпротивленията при движение по пътя е изпитано представително превозно средство
(6) Документ ECE/TRANS/WP.19/1121 се намира на следната уеб страница: https://ec.europa.eu/docsroom/documents/31821
(7) Където е приложимо.
(8) Да се закръгля до втория знак след десетичната запетая.
(*2) За OVC-HEV да се посочат условията на режима за зареждане и разреждане на акумулаторната батерия.
(2) Посочете, ако е приложимо
(6) Изчислени от коригираните стойности за емисии на CO2
(8) съгласно приложение XXII
(3) за всеки замърсител от всички резултати от изпитвания на VH, VL (ако е приложимо) и VM (ако е приложимо)
(x) Излишното се зачертава (има случаи, в които не трябва да се зачертава нищо, когато е приложима повече от една позиция)
(3) Посочете, ако е приложимо
(7) ако отговорът е „да“, тогава последните шест реда са неприложими
(2) корекция, посочена в подприложение 6 към допълнение 2 на приложение XXI от настоящия регламент за превозни средства с ДВГ, KCO2 за ХЕПС
(2) корекция, посочена в подприложение 6 към допълнение 2 на приложение XXI от този регламент за превозните средства, задвижвани с ДВГ, KCO2 за ХЕПС, и подприложение 8, допълнение 2 от приложение ХХI към Регламент (ЕС) 2017/1151 за HEV (KCO2)
(3) ако отговорът е „да“, тогава последните шест реда са неприложими
ПРИЛОЖЕНИЕ II
Приложение II към Регламент (ЕС) 2017/1151 се изменя, както следва:
(1) |
След заглавието се вмъква следният текст: „ЧАСТ A“ |
(2) |
Точка 1.1. се заменя със следното:
|
(3) |
точка 2.10 се заменя със следното:
|
(4) |
Добавя се следното: „ЧАСТ Б НОВА МЕТОДИКА ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ В ЕКСПЛОАТАЦИЯ 1. Въведение Тази част се прилага за превозни средства от категория M и N1 клас I, базирани на типовете, одобрени след 1 януари 2019 г. за всички превозни средства, регистрирани след 1 септември 2019 г. и за превозни средства от категория N1 класове II и III и категория N2, базирани на типовете одобрени след 1 септември 2019 г. и регистрирани след 1 септември 2020 г. Тя определя изискванията за съответствие в експлоатация (ISC) за проверка на съответствието по отношение на граничните стойности на емисиите от изпускателната тръба (включително ниска температура) и емисиите от изпаряване по време на периода на нормална експлоатация на превозното средство до пет години или 100 000 km, което от двете настъпи по-рано. 2. Описание на процеса Фигура B.1 Илюстрация на процеса за проверка на съответствието в експлоатация (където GTAA се отнася за органа по одобряването на типа, а OEM се отнася за производителя) Изпитване за съответ-ствие в експлоатация (Раздел 5) Стъпки за съответ-ствие в експлоатация GTAA GTAA, OEM GTAA + OEM GTAA + OEM GTAA Мерки за коригиране (ако е необходимо, раздел 7) Докладване (Раздел 8) Основна отговорност Оценяване на съответствието (Раздел 6) Събиране на информация и оценка на риска (Раздел 4) 3. Определение за фамилия за съответствие в експлоатация фамилия за съответствие в експлоатацията се състои от следните превозни средства:
4. Събиране на информация и първоначална оценка на риска Органът, който издава одобрението на типа, събира цялата приложима информация във връзка с възможните несъответствия при емисиите, които определят решението кои фамилии за съответствие в експлоатация да бъдат проверени в конкретната година. Органът по одобряването на типа взема предвид конкретна информация, указваща типовете превозни средства с високи емисии при реални условия на движение. Тази информация се получава чрез прилагането на подходящи методи, които могат да включват дистанционно отчитане, опростени бордови системи за мониторинг на емисиите (SEMS) и изпитване с PEMS. Броят и важността на наблюдаваните превишения по време на това изпитване може да се използват за определяне на приоритетите за изпитванията за съответствие в експлоатация. Като част от информацията, предоставена за проверките за съответствие в експлоатация, всеки производител докладва пред органа по одобряването на типа за рекламации, свързани с емисиите в гаранционния срок, както и ремонтни дейности, свързани с емисиите и извършени и записани по време на техническото обслужване, съгласно формата, договорен между органа по одобряването на типа и производителя, към момента на одобрение на типа. Тази информация включва подробности относно честотата и естеството на повредите на компоненти и системи, свързани с емисиите, по фамилия за съответствие в експлоатация. Докладите се подават минимум веднъж годишно за всяка фамилия за съответствие в експлоатация от превозни средства, в рамките на срока, по време на който се извършват проверки за съответствие в експлоатация, съгласно член 9(3). Въз основа на информация, посочена в първа и втора точка, органът по одобряването на типа извършва първоначална оценка на риска дадена фамилия за съответствие в експлоатация да не отговаря на изискванията за съответствие в експлоатация и въз основа на това взема решение кои фамилии да подложи на изпитване и кои типове изпитвания да проведе, съгласно разпоредбите за съответствие в експлоатация. В допълнение, органът по одобряването на типа може да избере за изпитване произволни фамилии за съответствие в експлоатация. 5. Изпитване за съответствие в експлоатация Производителят извършва изпитване за съответствие в експлоатация на емисиите от изпускателната тръба, което обхваща минимум изпитване от тип 1 за всички фамилии за съответствие в експлоатация. Производителят може освен това да извърши изпитване на емисиите в реални условия (RDE), изпитвания от тип 4 и 6 за всички или част от фамилии за съответствие в експлоатация. Производителят докладва всички резултати от изпитването за съответствие в експлоатация на органа по одобряването на типа, като използва Електронната платформа за съответствие в експлоатация, описана в точка 5.9. органът по одобряването на типа проверява ежегодно съответния брой фамилии за съответствие в експлоатация, както е посочено в точка 5.4. органът по одобряването на типа включва всички резултати от изпитването за съответствие в експлоатация в Електронната платформа за съответствие в експлоатация, описана в точка 5.9. Всяка година акредитираните лаборатории или технически служби могат да извършват проверки на произволен брой фамилии за съответствие в експлоатация. Акредитираните лаборатории или технически служби докладват всички резултати от изпитването за съответствие в експлоатация на органа по одобряването на типа, като използва Електронната платформа за съответствие в експлоатация, описана в точка 5.9. 5.1. Осигуряване на качество на изпитванията Проверяващите органи и лаборатории, извършващи проверките за съответствие в експлоатация, които не са специално упълномощени технически служби, са акредитирани съгласно EN ISO/IEC 17020:2012 за процедурата за ISC. Лабораториите, които извършват изпитвания за ISC и които не са специално упълномощени технически служби по смисъла на член 41 от Директива 2007/46, могат да предприемат изпитването за ISC само ако са акредитирани по EN ISO/IEC 17025:2017. органът по одобряването на типа извършва ежегоден одит на проверките за съответствие в експлоатация, проведени от производителя. Освен това органът по одобряването на типа може да одитира проверките за съответствие в експлоатация, проведени от акредитирани лаборатории и технически служби. Одитът се базира на информацията, предоставена от производителите, акредитираната лаборатория или техническа служба, включваща минимум подробен доклад за съответствие в експлоатация, в съответствие с допълнение 3. органът по одобряването на типа може да изиска от производителите, акредитираните лаборатории или технически служби да предоставят допълнителна информация. 5.2. Оповестяване на резултатите от изпитванията от акредитираните лаборатории или технически служби органът по одобряването на типа съобщава резултатите от оценката на съответствието и корекционните мерки за конкретна фамилия за съответствие в експлоатация на акредитираните лаборатории или технически служби, които са предоставили резултатите от изпитванията за тази фамилия веднага, щом са налични. Резултатите от изпитванията, включително подробните данни за всички изпитани превозни средства могат да бъдат оповестени публично едва след публикуване от страна на органа по одобряването на типа на годишния доклад за резултатите от отделната процедура за съответствие в експлоатация или след приключването на статистическата процедура (вижте точка 5.10.) без резултат. Ако се публикуват резултатите от изпитванията за съответствие в експлоатация, органът по одобряването на типа, който ги е включил, трябва да направи препратка към годишния доклад. 5.3. Типове изпитвания Изпитванията за съответствие в експлоатация се провеждат само върху превозни средства, подбрани в съответствие с допълнение 1. Изпитвания за съответствие в експлоатация, включващи изпитването от тип 1, се провеждат в съответствие с приложение XXI. Изпитвания за съответствие в експлоатация, включващи изпитвания за емисии в реални условия на движение, се провеждат в съответствие с приложение IIIA, изпитванията от тип 4 се провеждат в съответствие с допълнение 2 към настоящото приложение, а изпитванията от тип 6 се провеждат в съответствие с приложение VIII. 5.4. Честота и обхват на изпитването за съответствие в експлоатация Времевият период между започването на две проверки за съответствие в експлоатация на дадена фамилия за съответствие в експлоатация от страна на производителя не може да превишава 24 месеца. Честотата на изпитванията за съответствие в експлоатация провеждани от органа по одобряването на типа се базира на методиката за оценка на риска, която съответства на международния стандарт ISO 31000:2018 — Управление на риска — Принципи и насоки, които включват резултатите от първоначалната оценка, извършена съгласно точка 4. От 1 януари 2020 г., органите, издаващи одобрението на типа провеждат изпитвания от тип 1 и изпитвания за емисии в реални условия на движение върху минимум 5 % от фамилии за съответствие в експлоатация на производител, на година или минимум върху две фамилии за съответствие в експлоатация на производител, на година, ако има такива. Изискването за изпитване на минимум 5 % от поне две фамилии за съответствие в експлоатация на производител на година не се прилага за производители на малки количества. Органът по одобряването на типа гарантира възможно най-обширно покритие на фамилии за съответствие в експлоатация и на възрастта на превозните средства в конкретна фамилия за съответствие в експлоатация, за да се гарантира съответствието съгласно член 8, параграф 3. В рамките на 12 месеца, органът по одобряването на типа приключва започнатата от него статистическата процедура за всяка фамилия за съответствие в експлоатация. Няма изискване за минимална честота на провеждане на изпитвания за съответствие в експлоатация от тип 4 или тип 6. 5.5. Финансиране на изпитванията за съответствие в експлоатация от органите, издаващи одобрението на типа Органите, издаващи одобрението на типа, гарантират наличието на достатъчно ресурси за покриване на разходите за изпитванията за съответствие в експлоатация. Без да се засяга националното законодателство, тези разходи се покриват чрез такси, които могат да се наложат върху производителите от страна на органите, издаващи одобрението на типа. Тези такси покриват изпитванията за съответствие в експлоатация на най-много 5 % от фамилиите за съответствие в експлоатация на производител на година или поне две фамилии за съответствие в експлоатация на производител на година. 5.6. План за изпитване При провеждане на изпитване за емисии в реални условия на движение и за съответствие в експлоатация, органът по одобряването на типа изготвя план за изпитване. Този план включва изпитвания за проверка на спазването на съответствието в експлоатация в широк набор от условия в съответствие с приложение IIIA. 5.7. Подбор на превозни средства за изпитване за съответствие в експлоатация Събраната информация трябва да бъде достатъчно пълна, за да гарантира, че може да се извърши оценка на работните характеристики по време на експлоатация на превозни средства, които се обслужват и използват правилно. За да се прецени, дали конкретното превозно средство може да бъде избрано за целите на изпитването за съответствие в експлоатация, се използват таблиците от допълнение 1. При проверката спрямо таблиците от допълнение 1, някои превозни средства може да бъдат обявени за неизправни и да не бъдат изпитвани за съответствие в експлоатация, ако бъдат открити доказателства за повредени части от системата за контрол на емисиите. Същото превозно средство може да се използва за провеждане и издаване на протоколи от повече от един тип изпитвания (тип 1, за емисии в реални условия на движение, тип 4, тип 6), но за статистическата процедура се взема под внимание само първото валидно изпитване от всеки тип. 5.7.1. Общи изисквания Превозното средство да принадлежи към дадена фамилия за съответствие в експлоатация, както е описано в точка 3 и да отговаря на изискванията, посочени в таблицата в допълнение 1. Трябва да е регистрирано в Съюза и да е било управлявано в рамките на Съюза през поне 90 % от общото му време за управление. Изпитванията на емисиите може да се провеждат в различен географски регион от този, от който са подбрани превозните средства. Подбраните превозни средства да разполагат със сервизна документация, която да показва, че превозното средство е било правилно поддържано и обслужвано в съответствие с препоръките на производителя и, че при подмяна на части, имащи отношение към емисиите, са използвани само оригинални части. Превозни средства с признаци на неправомерна или неправилна употреба, които биха могли да окажат влияние върху характеристиките на емисиите, или които са били манипулирани, или при наличие на условия, които могат да доведат до небезопасна експлоатация, се изключват от изпитванията за съответствие в експлоатация. Превозните средства не трябва да са подлагани на модификации, свързани с аеродинамиката им, които да не могат да бъдат премахнати преди изпитването. Изключва от изпитването за съответствие в експлоатация превозно средство, в бордовия компютър на което има запазена информация, че то е било управлявано след като е бил показан код за неизправност и не е бил извършен ремонт в съответствие със спецификациите на производителя. Изключва се от изпитването за съответствие в експлоатация превозно средство, чието гориво от резервоара не отговаря на приложимите стандарти, посочени в Директива 98/70/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (1) или ако има доказателство или запис за зареждане с неправилния вид гориво. 5.7.2. Преглед и обслужване на превозното средство Преди или след пристъпването към изпитване за съответствие в експлоатация, превозните средства, приети за изпитване се подлагат на диагностика на неизправностите и на нормално техническо обслужване, в съответствие с допълнение 1. Извършват се следните проверки: Проверки на СБД (извършвани преди или след изпитването), визуални проверки за неизправности по индикаторните лампи, проверки на въздушния филтър, всички задвижващи ремъци, нива на всички течности, капачката на радиатора и на резервоара за гориво, целостта на всички гъвкави тръбопроводи на вакуумната и горивната уредба и всички електрически проводници, свързани с системата за последваща обработка; проверки за неправилни регулировки и/или манипулиране на компонентите на запалването, дозирането на гориво и устройството за контрол на замърсяванията. Ако в рамките на 800 km превозното средство трябва да премине през планово техническо обслужване, то трябва да бъде извършено. Преди изпитването от тип 4, течността за чистачките трябва да се източи и да се замени с гореща вода. Взема се проба от горивото и се съхранява в съответствие с изискванията на приложение IIIA за допълнителен анализ, в случай на неуспешно преминаване на изпитването. Всички неизправности се документират. Когато неизправността е в устройствата за контрол на замърсяването, тогава превозното средство се отчита като неизправно и не се използва повече за изпитването, но неизправността се взема под внимание за целите на оценка на съответствието, извършена съгласно точка 6.1. 5.8. Размер на извадката Когато производителите прилагат статистическата процедура, описана в точка 5.10 за изпитването от тип 1, броят на партидите от извадки се определя въз основа на годишния обем от продажби на фамилията в експлоатация в Съюза, както е описано в следващата таблица: Таблица B.1 Брой на партидите от проби за изпитването за съответствие в експлоатация при изпитвания от тип 1
Всяка партида от проби включва достатъчно типове превозни средства, за да се гарантира, че са представени поне 20 % от общите продажби на фамилията. Когато дадена фамилия изисква изпитване на повече от една партида от проби, превозните средства от вторите и третите партиди от проби отразяват различни условия на използване на превозното средство в сравнение с тези, избрани за първата партида от проби. 5.9. Използване на Електронната платформа за съответствие в експлоатация и за достъп до данни, необходими за изпитванията Комисията изгражда електронна платформа, която да улесни обмена на данни между производителите, акредитираните лаборатории или техническите служби, от една страна и органа по одобряването на типа и вземащ решението дали дадена проба преминава успешно изпитването или не, от друга страна. Производителят попълва комплекта относно прозрачността на изпитването по член 5, параграф 12 във формàта, определен в таблици 1 и 2 от допълнение 5 и в таблицата в настоящата точка, и го представя на органа по одобряването на типа, който издава одобрението на типа относно емисиите. Таблица 2 от допълнение 5 се използва за подбора на превозни средства от една и съща фамилия за изпитване и заедно с таблица 1 предоставят достатъчно информация за превозните средства, които се изпитват. След като се създаде електронната платформа по първи параграф, органът по одобряването на типа, който издава одобрението на типа относно емисиите, качва информацията в таблици 1 и 2 от допълнение 5 на тази платформа в срок до 5 работни дни след получаването ѝ. Цялата информация в таблици 1 и 2 от допълнение 5 е общодостъпна в електронен вариант напълно безплатно. Следната информация също е част от пакета за Прозрачност на изпитванията и се предоставя от производителя безплатно в рамките на 5 работни дни от поискването й от акредитирана лаборатория или техническа служба.
5.10. Статистическа процедура 5.10.1. Общи положения Проверката на съответствието в експлоатация разчита на статистически метод, съгласно общите принципи за последователни извадки за инспектиране по атрибути. Минималният размер на извадката за постигане на положителен резултат от изпитването е три превозни средства, а максималният кумулативен размер на извадката е десет превозни средства за изпитвания от тип 1 и RDE. За изпитванията от тип 4 и тип 6 може да се използва опростен метод, при който извадката се състои от три превозни средства и се считат за неуспешни, ако всичките три превозни средства не преминат изпитването, и за успешни, ако всичките три превозни средства преминат изпитването. В случаите, когато две от три преминат или не преминат изпитването, органът за одобрение на типа може да реши да проведе допълнителни изпитвания или да продължи с оценяването на съответствието, съгласно точка 6.1. Резултатите от изпитването не се умножават по коефициенти на влошаване. За превозни средства, които имат обявени максимални стойности за емисиите при реални условия, посочени в точка 48.2 от сертификата за съответствие, както е описано в приложение IX на Директива 2007/46/ЕО, които са по-ниски от граничните стойности на емисиите, посочени в приложение I към Регламент (ЕО) № 715/2007, съответствието се проверява както спрямо обявената максимална стойност за емисиите при реални условия, увеличена с коефициента на запаса (коефициента на неопределеност), посочен в точка 2.1.1 от приложение IIIA, така и спрямо непревишаваната пределна стойност, посочена в раздел 2.1. на същото приложение. Ако се открие, че пробата не съответства на Обявените максимални стойности за RDE, увеличени с приложимия запас (коефициент) на неопределеност на измерването, но преминава изпитването по отношение на непревишаваната пределна стойност, органът по одобряването на типа изисква от производителя да предприеме коригиращи действия. Преди провеждането на първото изпитване за съответствие в експлоатация, производителят, акредитираната лаборатория или техническата служба (наричани „страна“) уведомяват органа по одобряването на типа, за намерението си да проведат изпитване за съответствие на дадена фамилия превозни средства в хода на експлоатация. Към момента на това уведомление органът, издаващ одобрение на типа, създава нова статистическа папка, в която обработва резултатите за всяка комбинация от следните параметри за тази конкретна страна или сбор от страни: фамилия превозни средства, тип изпитване за емисии и замърсител. За всяка съответна комбинация от тези параметри се създават отделни статистически процедури. органът по одобряването на типа включва във всяка статистическа папка само резултатите, предоставени от съответната страна. органът по одобряването на типа води подробен отчет на броя проведени изпитвания, броя неуспешно и успешно преминати изпитвания и други необходими данни в подкрепа на статистическата процедура. Въпреки че за дадена комбинация от типове изпитвания и фамилия превозни средства може да се създаде едновременно повече от една статистическа процедура, всяка от страните има право да предоставя резултати от изпитванията само в една разкрита статистическа процедура за конкретна комбинация от типове изпитвания и фамилия превозни средства. Всяко изпитване се докладва само веднъж и всички изпитвания (валидни, невалидни, неуспешни или успешни и т.н.) се докладват. Всяка статистическа процедура за съответствие в експлоатация остава отворена до достигане на момент в статистическата процедура, в който се взема решение за успешно или неуспешно преминаване на изпитването от страна на извадката, в съответствие с точка 5.10.5. Въпреки това, ако такъв момент не бъде достигнат в рамките на 12 месеца след създаването на статистическата папка, органът по одобряването на типа приключва статистическата папка, освен ако не реши да завърши изпитванията за тази статистическа папка в рамките на следващите 6 месеца. 5.10.2. Обединяване на резултати от изпитванията за съответствие в експлоатация Резултатите от изпитванията от две или повече акредитирани лаборатории или технически служби могат да се обединят за целите на обща статистическа процедура. Обединяването на резултати от изпитвания изисква писмено съгласие на всички заинтересовани страни, предоставящи резултатите от изпитванията в хранилище за резултати, и уведомяване на органа по одобряването на типа, преди началото на изпитванията. Една от страните, предоставящи резултати от изпитванията в хранилище за резултати, се определя за управител на хранилището и е отговорна за докладването на данни и за комуникацията с органа по одобряването на типа. 5.10.3. Успешен/неуспешен/невалиден резултат от единично изпитване изпитването за съответствие в експлоатация за емисии се счита за успешно за един или повече замърсители, когато резултатът за емисиите е равен или по-нисък от граничната стойност на емисиите, посочена в приложение I от Регламент (ЕО) № 715/2007 за този тип изпитване. Изпитването за емисии се счита за неуспешно за един или повече замърсители, когато резултатът за емисиите е по-голям от съответната гранична стойност на емисиите за този тип изпитване. Всеки неуспешен резултат от емисии увеличава броя на „f“ оценките (вижте точка 5.10.5) с 1 за този статистически случай. Изпитването за съответствие в експлоатация за емисии се счита за невалидно, ако не отговаря на изискванията за изпитване, описани в точка 5.3. Резултатите от невалидно изпитване се изключват от статистическата процедура. Резултатите от всички изпитвания за съответствие в експлоатация се изпращат на органа по одобряването на типа в рамките на десет работни дни след изпълнението на всяко изпитване. Резултатите от изпитването се придружават от пълен протокол от изпитването в края на изпитванията. Резултатите от изпитванията се включват в извадката съгласно хронологичния ред на извършването им. Органът по одобряването на типа включва всички валидни резултати от изпитвания на емисиите в съответната открита статистическа процедура, до достигане на краен резултат „успешна извадка“ или „неуспешна извадка“ в съответствие с точка 5.10.5. 5.10.4. Обработка на силно отклоняващи се стойности Наличието силно отклоняващи се стойности в резултатите на извадката от статистическата процедура може да доведе до „неуспешен“ краен резултат в съответствие с описаните по-долу процедури: Силно отклоняващите се стойности се категоризират като междинни или крайни. Силно отклоняваща се стойност на резултат от изпитване на емисии се счита за междинна, ако е по-голяма или равна на 1,3 пъти приложимата гранична стойност на емисиите. Наличието на две такива силно отклоняващи се стойности води до неуспешно преминаване на изпитването от извадката. Силно отклоняваща се стойност на резултат от изпитване на емисии се счита за крайна, ако е по-голяма или равна на 2,5 пъти приложимата гранична стойност на емисиите. Наличието на една такава силно отклоняваща се стойност води до неуспешно преминаване на изпитването от извадката. В този случай, номерът на регистрационната табела на превозното средство се съобщава на производителя и на органа по одобряването на типа. Тази възможности се съобщава на собствениците на превозни средства преди изпитванията. 5.10.5. Вземане на решение за определяне на успешна/неуспешна извадка За да се вземе решение за определяне на резултата от извадката като успешен или неуспешен, броят на успешните резултати се означава с „p“, а броят на неуспешните резултати с „f“. Всеки резултат от успешно преминато изпитване увеличава броя на „p“ резултатите с 1, а всеки резултат от неуспешно преминато изпитване намалява броя на „f“ резултатите с 1 за съответната открита статистическа процедура. При включване на валидни резултати от изпитване на емисиите в открит случай на статистическата процедура, органът по одобряването на типа изпълнява следните действия:
Решението зависи от кумулативния размер на извадката „n“, броя на успешните и неуспешните резултати „p“ и „f“, както и броя на междинните и/или крайните силно отклоняващи се резултати в извадката. За да вземе решение за определяне на успешен/неуспешен резултат от изпитването на извадка за съответствието в експлоатация, органът по одобряването на типа използва таблицата на решенията от фигура 2 за превозните средства, базирани на типовете, одобрени след 1 януари 2020 г. и таблицата на решенията от фигура B.2.a а превозните средства, базирани на типовете, одобрени до 31 декември 2019 г. Тези таблици указват решението, което трябва да се вземе за даден кумулативен размер на извадката „n“ и броя на неуспешните резултати „f“. За статистическа процедура за дадена комбинация от фамилия превозни средства, тип изпитване на емисиите и замърсител, са възможни две решения: Краен резултат „успешна извадка“ се определя, когато приложимата таблица на решенията от фигура B.2 или фигура B.2.a посочи краен резултат „PASS“ за текущия кумулативен размер на извадката „n“ и броя на неуспешните резултати „f“. Решение за „Неуспешна извадка“ се взема, когато за даден кумулативен размер на извадката „n“ е изпълнено поне едно от следните условия:
Ако не бъде взето решение, статистическата процедура остава отворена, като към нея се добавят допълнителни резултати, докато не бъде взето решение или процедурата не бъде закрита, в съответствие с точка 5.10.1. фигура B.2 Таблица на решенията за статистическата процедура за превозни средства, базирани на типовете, одобрени след 1 януари 2020 г. („UND“ означава, че липсва решение).
фигура B.2.a Таблица на решенията за статистическата процедура за превозни средства, базирани на типове, одобрени до 31 декември 2019 г. („UND“ означава, че липсва решение).
5.10.6. Съответствие в експлоатация за напълно комплектувани превозни средства и превозни средства със специално предназначение Производителят на базовото превозно средство определя допустимите стойности на параметрите, изброени в таблица B.3. Допустимите стойности на параметрите за всяка фамилия се записват в информационния документ на одобрението на типа по отношение на емисиите (вж. допълнение 3 към приложение I) и в Списъка за прозрачност 1, посочен в допълнение 5 (редове 45—48). Производителят от втори етап има право да използва стойностите на емисиите на базовото превозно средство само ако стойностите на параметрите на комплектуваното превозно средство останат в рамките на допустимото. Стойностите на параметрите на всяко комплектувано превозно средство се записват в неговия сертификат за съответствие. Таблица В.3 Допустими стойности на параметрите за многоетапно сглобявани превозни средства и превозни средства със специално предназначение за използване на одобрението на типа на емисиите на базово превозно средство.
Ако се изпитва комплектувано превозно средство или превозно средство със специално предназначение и резултатът от изпитването е под приложимата гранична стойност на емисиите, превозното средство се счита за успешно преминало изпитването за фамилия за съответствие в експлоатацията за целите на точка 5.10.3. Ако резултатът от изпитването на комплектувано превозно средство или превозно средство със специално предназначение превишава приложимите гранични стойности на емисиите, но е не повече от 1,3 пъти по-висок от тях, изпитващият проверява дали превозното средство съответства на стойностите в таблица B.3. Всяко несъответствие с тези стойности се докладва на органа по одобряването на типа. Ако превозното средство не съответства на тези стойности, органът по одобряването на типа разследва причините за несъответствието и предприема подходящи мерки по отношение на производителя на комплектуваното превозно средство и превозното средство със специално предназначение, с цел възстановяване на съответствието, включително оттегляне на одобрението на типа. Ако превозното средство не съответства на стойностите в таблица B.3, то се разглежда като превозно средство със забележки във фамилията за съответствие в експлоатация за целите на точка 6.1. Ако резултатът от изпитването превишава 1,3 пъти приложимите гранични стойности за емисии, той се счита за неуспешен за фамилията за съответствие в експлоатация за целите на точка 6.1., а не за силно отклоняваща се стойност за съответната фамилия за съответствие в експлоатация. Ако комплектуваното превозно средство или превозното средство със специално предназначение не съответства на стойностите в таблица В.3, това се докладва на органа по одобряването на типа, който разследва причините за несъответствието и предприема подходящи мерки по отношение на производителя на комплектуваното превозно средство и превозното средство със специално предназначение, с цел възстановяване на съответствието, включително оттегляне на одобрението на типа. 6. Оценяване на съответствието 6.1. В рамките на 10 дни след края на изпитванията за съответствие в експлоатация на извадката, както е посочено в 5.10.5, органът по одобряването на типа започва детайлно разследване на производителя, за да реши дали фамилия за съответствие в експлоатацията (или част от нея) съответства на правилата за съответствие в експлоатация и дали е необходимо предприемането на коригиращи мерки. Освен това органът по одобряването на типа извършва детайлно разследване, кога се установяват минимум три неизправни превозни средства със същата неизправност или пет многоетапно сглобявани превозни средства и превозни средства със специално предназначение със забележки от същата фамилия за съответствие в експлоатация, както е посочено в точка 5.10.6. 6.2. Органите, издаващи одобрението на типа, гарантират наличието на достатъчно ресурси за покриване на разходите за оценка на съответствието. Без да се засяга националното законодателство, тези разходи се покриват чрез такси, които могат да се наложат върху производителите от страна на органите, издаващи одобрението на типа. Тези такси покриват всички изпитвания или одити, необходими за оценка на нужното съответствие. 6.3. При поискване от производителя, органът по одобряването на типа може да разшири разследването до превозни средства в експлоатация от същия производител, принадлежащи към други фамилии за съответствие в експлоатация, които има вероятност да са засегнати от същите дефекти. 6.4. Детайлното разследване обхваща не повече от 60 работни дни от началото на разследването от страна на органа по одобряването на типа. органът по одобряването на типа може да проведе допълнителни изпитвания за съответствие в експлоатация, разработени за определяне на причините за неуспешното преминаване на първоначалните изпитвания за съответствие в експлоатация от превозните средства. Допълнителните изпитвания се провеждат при условия, подобни на условията на първоначалните неуспешни изпитвания за съответствие в експлоатация. При поискване от страна на органа по одобряването на типа, производителят предоставя допълнителна информация, показваща конкретно възможната причина за неуспешните резултати, които части от фамилията може да бъдат засегнати, дали други фамилии могат да бъдат засегнати или защо проблемът, който е причинил неуспешни резултати от първоначалните изпитвания за съответствие в експлоатация не е свързан със съответствието в експлоатация, ако е приложимо. На производителя се дава възможност да докаже, че са спазени разпоредбите за съответствие в експлоатация. 6.5. В рамките на крайния срок, указан в точка 6.3, органът по одобряването на типа взема решение относно съответствието и необходимостта от прилагане на мерки за коригиране за фамилия за съответствие в експлоатацията, обект на детайлното разследване и го съобщава на производителя. 7. Мерки за коригиране 7.1. В рамките на 45 работни дни от съобщението, посочено в точка 6.4, производителят създава план с мерки за коригиране и го представя на органа по одобряването на типа. Този срок може да се удължи най-много с 30 допълнителни работни дни, когато производителят демонстрира пред органа по одобряването на типа, че е необходимо допълнително време за разследване на несъответствието. 7.2. Мерките за коригиране, изисквани от органа по одобряването на типа, включват разумно разработени и необходими изпитвания на компонентите и превозните средства, с цел демонстриране на ефективността и дълготрайността на тези мерки. 7.3. Производителят определя уникално идентификационно име или номер на плана за мерки за коригиране. Планът за мерки за коригиране включва минимум следното:
За целите на буква г), производителят не може да налага спазването на условия за техническо обслужване или употреба, които не са явно свързани с несъответствието и мерките за коригиране. 7.4. Ремонтът се извършва целесъобразно, в рамките на разумен срок след като превозното средство е получено от производителя за ремонт. В рамките на 15 работни дни от получаването на предложения план за мерките за коригиране, органът по одобряването на типа го одобрява или изисква изготвянето на нов план в съответствие с точка 7.5. 7.5. Когато органът по одобряването на типа не одобри плана за мерките за коригиране, производителят изготвя нов план и го предава на органа по одобряването на типа в рамките на 20 работни дни от уведомлението за решението на последния. 7.6. Ако органът по одобряването на типа не одобри втория план, представен от производителя, той предприема всички подходящи мерки съгласно член 30 от Директива 2007/46/ЕО, с цел възстановяване на съответствието, включително оттегляне на одобрението на типа, когато е необходимо. 7.7. органът по одобряването на типа уведомява всички държави членки и Комисията за своето решение в рамките на 5 работни дни. 7.8. Мерките за коригиране се прилагат за всички превозни средства от фамилия за съответствие в експлоатацията (или други съответни фамилии, идентифицирани от производителя съгласно точка 6.2), които има вероятност да бъдат засегнати от същия дефект. органът по одобряването на типа взема решение относно необходимостта от изменение на одобрението на типа. 7.9. Производителят е отговорен за изпълнението на одобрения план за мерки за коригиране във всички държави членки и за водене на документация за всяко превозно средство, изтеглено от пазара или върнато обратно и ремонтирано, както и техническата работилница, която е извършила ремонта. 7.10. Производителят съхранява копие от кореспонденцията с клиентите на засегнатите превозни средства, във връзка с плана за мерки за коригиране. Освен това производителят поддържа документация за кампанията за обратно връщане, включително общия брой засегнати превозни средства за всяка държава членка, както и общия брой върнати обратно превозни средства за всяка държава членка, заедно с обяснение за всякакви закъснения при прилагането на мерките за коригиране. Веднъж на всеки два месеца, производителят предоставя тази документация за кампанията за обратно изземане на органа по одобряването на типа, органите за одобряване на типа на всяка държава членка и на Комисията. 7.11. Държавите членки вземат мерки, за да гарантират, че в рамките на две години одобреният план за мерки за коригиране се прилага за поне 90 % от засегнатите превозни средства, регистрирани на тяхната територия. 7.12. Ремонтът и изменението или допълването на новото оборудване се записва в удостоверение, което включва номера на кампанията за извършване на коригиране и се предоставя на собственика на превозното средство. 8. Годишен доклад от органа по одобряването на типа Най-късно до 31 март всяка година, органът по одобряването на типа предоставя на общодостъпна интернет страница, напълно безплатно и без да се изисква от потребителите да разкриват самоличността си или да се регистрират, доклад с резултатите от всички приключени ISC разследвания от предходната година. В случай на разследвания за съответствие в експлоатация от предходната година, които все още не са приключили към тази дата, те се докладват незабавно след приключването на разследването по тях. Докладът съдържа като минимум елементите, изброени в допълнение 4. Допълнение 1 Критерии за подбор на превозни средства и решение за неодобрени превозни средства Подбор на превозни средства за изпитванията за съответствие на емисиите в експлоатация
Допълнение 2 Правила за провеждане на изпитвания от тип 4 по време на изпитването за съответствие в експлоатация Изпитванията от тип 4 за изпитването за съответствие в експлоатация се провеждат съгласно приложение VI (или приложение VI от Регламент (ЕО) № 692/2008, ако е приложимо), със следните изключения:
Допълнение 3 Подробен доклад за изпитването за съответствие в експлоатация Подробният доклад за изпитването за съответствие в експлоатация включва следната информация:
Допълнение 4 Формат на годишния доклад за проверката за съответствие в експлоатация от органа по одобряването на типа ЗАГЛАВИЕ
Допълнение 5 Прозрачност Таблица 1 Списък за прозрачност 1
Таблица 2 Списък за прозрачност 2 Списъкът за прозрачност 2 се състои от два набора от данни, характеризиращи се с полетата, описани в таблици 3 и 4. Таблица 3 Набор от данни 1 на Списъка за прозрачност 2
Таблица 4 Набор от данни 2 на Списъка за прозрачност 2
|
(1) Директива 98/70/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 1998 г. относно качеството на бензиновите и дизелови горива и за изменение на Директива на Съвета 93/12/ЕИО, (ОВ L 350, стр. 58).
ПРИЛОЖЕНИЕ III
Приложение IIIA към Регламент (ЕС) 2017/1151 се изменя, както следва:
(1) |
точка 1.2.16 се заменя със следното:
|
(2) |
в точка 2.1 уравнението се заменя със следното: „NTEpollutant = CFpollutant × EURO-6“; |
(3) |
в точка 2.1.1, в таблицата, във втората колона, думите „1 + margin сmargin= 0,5“ се заменят с „1 + margin NOx с margin NOx = 0,43““; |
(4) |
в точка 2.1.2 се добавя следното изречение: „За одобрения на типа съгласно това изключение няма да има обявена максимална стойност за емисиите в реални условия (RDE).“; |
(5) |
точка 2.1.3 се заменя със следното:
|
(6) |
точка 3.1.0 се заменя със следното:
|
(7) |
точки 3.1.0.1, 3.1.0.2 и 3.1.0.3 се заличават; |
(8) |
точка 2.1.3 се заменя със следното:
|
(9) |
точка 3.1.3 се заменя със следното:
|
(10) |
точка 3.1.3.2.1 се заменя със следното:
|
(11) |
точка 4.2. се заменя със следното:
|
(12) |
точка 4.5 се заменя със следното:
|
(13) |
добавят се следните точки 4.6 и 4.7: 4.6. За изпитвания на емисии при реални условия, провеждани по време на одобряването на типа, органът по одобряването на типа може да провери дали изпитвателната постановка и използвана апаратура отговарят на изискванията на допълнения 1 и 2, посредством директна проверка или анализ на подкрепящите доказателства (напр. снимки, записи). 4.7. Съответствието на софтуерния инструмент, използван за проверяване валидността на маршрута и изчисляване на емисиите съгласно разпоредбите, определени в допълнения 4, 5, 6, 7a и 7b, се валидира от доставчика на инструмента или от орган за одобрение на типа. Когато такъв софтуерен инструмент е включен в апаратурата на PEMS, заедно с нея се представя и доказателството за валидиране.“; |
(14) |
точки 5.4.1. и 5.4.2. се заменят със следното: 5.4.1. Излишъкът или недостигът на динамика при движение по време на маршрута се проверява, като се използват методите, описани в допълнение 7a. 5.4.2. Ако резултатите, получени за маршрута, са валидни след проверките в съответствие с точка 5.4.1, се прилагат методите за проверка на нормалността на условията за изпитване, определени в допълнения 5, 7a и 7b.“; |
(15) |
точка 5.5.1 се заменя със следното:
|
(16) |
точки 5.5.2.2, 5.5.2.3. и 5.5.2.4. се заменят със следното: 5.5.2.2. Всички резултати ще бъдат коригирани с коефициентите Ki или с компенсациите Ki, разработени по процедурите в допълнение 1 към подприложение 6 на приложение XXI за одобрение на типа на превозното средство със система с периодично регенериране. Коефициентът Ki или компенсацията Ki се прилага към крайните резултати след оценка в съответствие с допълнение 6. 5.5.2.3. Ако емисиите не удовлетворяват изискванията на точка 3.1.0, тогава се проверява извършването на регенериране. Проверката на регенерирането може да се базира на експертната оценка чрез взаимна корелация на няколко от следните сигнали, които може да включват измервания на температурата на отработилите газове, на броя на праховите частици (PN), на CO2 и O2 в комбинация със скоростта и ускорението на превозното средство. Ако превозното средство разполага с функция за разпознаване на регенериране, обявена в Списък за прозрачност 1, посочена в таблица 1 на допълнение 5 към приложение II, тя се използва за определяне на извършването на регенериране. Освен това производителят декларира необходимата процедура за завършване на регенерирането в Списъка за прозрачност 1, посочен в таблица 1 на допълнение 5 към приложение II. Производителят може да предостави насоки как се определя дали е извършено регенериране в случай на липса на такъв сигнал. Ако по време на изпитването е извършено регенериране, резултатът от изпитването без прилагане нито на коефициента Ki, нито на компенсацията Ki, се проверява спрямо изискванията на точка 3.1.0. Ако получените стойности за емисиите не удовлетворяват изискванията, тогава изпитването се счита за невалидно и се повтаря веднъж. Завършването на регенерирането стабилизирането чрез поне 1 час движение се гарантира преди началото на второто изпитване. Второто изпитване се счита за валидно, дори ако по време на изпитването се извършва регенериране. 5.5.2.4. Дори когато превозното средство отговаря на изискванията на точка 3.1.0, извършването на регенериране може да се провери, както е описано в точка 5.5.2.3. Ако може да се докаже наличие на регенериране и със съгласието на органа по одобряването на типа, крайните резултати се изчисляват без прилагане нито на коефициента Ki, нито на компенсацията Ki.“; |
(17) |
точки 5.5.2.5 и 5.5.2.6 се заличават; |
(18) |
вмъква се нова точка 5.5.3:
|
(19) |
вмъкват се следните точки 5.5.4., 5.5.5 и 5.5.6.: 5.5.4. Изменения, които засягат аеродинамиката на превозното средство са недопустими, с изключение на инсталирането на апаратурата PEMS. 5.5.5. Изпитваните превозни средства не се управляват с цел генериране на успешно или неуспешно изпитване чрез прилагане на крайни режими на движение, които не представляват нормалните условия на употреба. В случай на необходимост, проверката за нормален режим на движение може да се базира върху експертни оценки, извършени от органа по одобряването на типа или от негово име, чрез взаимна корелация на няколко сигнала, които може да включват измервания на дебита и температурата на отработилите газове, на CO2 и O2 и др. в комбинация със скоростта и ускорението на превозното средство и GPS данни, както и евентуално допълнителни данни за параметрите на превозното средство като например, обороти на двигателя, предавка, позиция на педала на газта и др. 5.5.6. Превозното средство трябва да бъде напълно изправно в механично отношение и да е разработвано и управлявано поне 3 000 km преди изпитването. Пробегът и възрастта на превозното средство, използвано за изпитване на емисиите в реални условия се записват.“; |
(20) |
точка 6.2 се заменя със следното:
|
(21) |
точка 7.6 се заменя със следното:
|
(22) |
точка 8.2 се заменя със следното:
|
(23) |
точка 9.2 се заменя със следното:
|
(24) |
точка 9.4 се заменя със следното:
|
(25) |
точка 9.6 се заменя със следното:
|
(26) |
Допълнение 1 се изменя, както следва:
|
(27) |
Допълнение 2 се изменя, както следва:
|
(28) |
Допълнение 3 се изменя, както следва:
|
(29) |
Допълнение 4 се изменя, както следва:
|
(30) |
Допълнение 5 се заменя със следното: „Допълнение 5 Проверка на цялостната динамика на маршрута с помощта на метода с интервал за изчисляване на пълзящи средни стойности 1. Въведение Методът с интервал за изчисляване на пълзящи средни стойности се използва за проверка на цялостната динамика на маршрута. Изпитването се разделя на подраздели (интервали), като последващият анализ цели да се определи дали маршрутът е валиден за целите на определяне на емисиите в реални условия на движение. „Нормалността“ на интервалите се определя чрез сравняване на техните емисии на CO2 зависещи от разстоянието с еталонната крива от емисиите на CO2 на превозното средство, измерени в съответствие с процедурата за WLTP. 2. Символи, параметри и единици Индексът (i) се отнася за времевата стъпка Индексът (j) се отнася за интервала Индексът (k) се отнася за категорията (t = целия маршрут, u = градски условия, r = извънградски условия, m = магистрала) или за характеристичната крива (cc) на CO2
3. Интервали за изчисляване на пълзящи средни стойности 3.1. Определение за интервал за изчисляване на пълзящи средни стойности Моментните емисии, изчислявани в съответствие с допълнение 4 се интегрират с помощта на метода на интервал за изчисляване на пълзящи средни стойности, на базата на еталонната маса на CO2. Принципът на изчисление е следният: Масовите емисии на CO2 при реални условия на движение (RDE) специфични спрямо разстоянието не се изчисляват за пълния набор от данни, а за подмножества от пълния набор от данни, като размерът на тези подмножества се определя, така че да съответства винаги на една и съща част от масата на CO2, отделен от превозното средство за цикъла WLTP. Изчисленията на пълзящата средна стойност се провеждат при стъпково нарастване на времето Δt съответстващо на честотата на снемане на данните. Тези подмножества, които се използват за изчисляване на емисиите на CO2 от превозното средство при движение по път и неговата средна скорост, в следващите раздели се наричат „интервали за изчисляване на средни стойности“. Изчислението, описано в настоящата точка, се изпълнява от първата точка за данни (напред). Следните данни не трябва да се използват за изчисляването на масата на CO2 емисиите, разстоянието и средната скорост на превозното средство в интервалите за изчисляване на средни стойности:
Изчислението започва от момента, в който скоростта на превозното средство по отношение на пътя е по-висока или равна на 1 km/h и включва събития по време на движение, по време на които не се отделя CO2 и, когато скоростта на превозното средство по отношение на пътя е по-висока или равна на 1 km/h. Тегловните емисии Фигура 1 Скорост на превозното средство спрямо времето - Усреднени емисии на превозното средство спрямо времето, като се започне от първия интервал за изчисляване на средни стойности. Първи интервал t[s] Продължителност на първия интервал v[km/h] Фигура 2 Определяне на масата на CO2 на базата на интервали за изчисляване на средни стойности
Продължителността (t 2 ,j – t 1 ,j ) на j-я интервал за изчисляване на средни стойности се определя чрез:
Където:
По време на одобрението на типа еталонната стойност на СО2 се взима от WLTP, извършен по време на изпитването за одобрение на типа на отделното превозно средство. За целите на изпитванията за съответствие в експлоатация еталонната маса на СО2 се получава от точка 12 от Списъка за прозрачност 1 в допълнение 5 на приложение II с интерполация между превозното средство Н и превозното средство L (ако е относимо), както е определено в подприложение 7 от приложение ХХI, като се използват масата на изпитване и коефициентите на съпротивление при движение по пътя (f0, f1 и f2), получени от сертификата за съответствие за отделното превозно средство по приложение IХ. Стойността за превозните средства OVC-HEV трябва да се получи от изпитването WLTP, извършено с използването на режима на запазване на заряда на акумулаторната батерия. t 2 ,j се избира, например чрез:
Където Δt е метода за набиране на данните. Масите на CO2 3.2. Изчисление на параметрите на интервала За всеки интервал, изчислен в съответствие с точка 3.1 се изчислява следното.
4. Оценка на интервалите 4.1. Въведение Еталонните динамични условия на изпитваното превозно средство се определят въз основа на емисиите на CO2 на превозното средство спрямо средната скорост, измерена при одобрението на типа по време на изпитването от тип 1 и се наричат „характеристична крива на CO2на превозното средство“. За да се получат емисиите на CO2 зависещи от разстоянието, превозното средство се изпитва при условията на цикъл WLTP в съответствие с приложение XXI към настоящия регламент. 4.2. Еталонни точки на характеристичната крива на CO2 Емисиите на CO2, зависещи от разстоянието, които трябва да се разгледат в настоящия параграф за определението на еталонната крива, се получават от точка 12 от Списъка за прозрачност 1 в допълнение 5 на приложение II с интерполация между превозното средство Н и превозното средство L (ако е релевантно), както е определено в подприложение 7 от приложение ХХI, като се използват масата на изпитване и коефициентите на съпротивление при движение по пътя (f0, f1 и f2), получени от сертификата за съответствие за отделното превозно средство по приложение IХ. Стойността за превозните средства OVC-HEV трябва да се получи от изпитването WLTP, извършено с използването на режима на запазване на заряда на акумулаторната батерия. По време на одобрението на типа стойностите се взимат от WLTP, извършен по време на изпитването за одобрение на типа на отделното превозно средство. Еталонните точки P 1, P 2 и P 3, необходими за определяне на характеристичната крива на CO2 на превозното средство се установяват, както следва: 4.2.1. Точка P 1
4.2.2. Точка P 2
4.2.3. Точка P 3
4.3. Построяване на характеристичната крива на CO2 Като се използват еталонните точки, определени в точка 4.2, се изчисляват емисиите на CO2 за характеристичната крива като функция на средната скорост, с използване на два линейни отрязъка (P 1, P 2) и (P 2, P 3). Отрязъкът (P 2, P 3) е ограничен до 145 km/h по оста на скоростта на превозното средство. Характеристичната крива се определя от уравненията, както следва: За отрязъка (P 1, P 2):
with: and: За отрязъка (P 2, P 3):
with: and: Фигура 3 Характеристична крива на CO2 на превозно средство и допустими отклонения за превозни средства с ДВГ и ХЕПС без външно зареждане Интервал Фигура 4 Характеристична крива на CO2 на превозно средство и допустими отклонения за ХЕПС с външно зареждане Интервал 4.4. Интервали за движение в градски, извънградски условия и магистрали 4.4.1. Интервали за движение в градски условия Интервалите за движение в градски условия се характеризират със средни скорости на превозните средства 4.4.2. Интервали за движение в извънградски условия Интервалите за движение в извънградски условия се характеризират със средни скорости на превозните средства За превозни средства от категория N2, които в съответствие с Директива 92/6/ЕИО са оборудвани с устройство за ограничаване на скоростта на превозното средство до 90 km/h, интервалите за движение в извънградски условия се характеризират със средни скорости на превозните средства 4.4.3. Интервали за движение по магистрали Интервалите за движение по магистрали се характеризират със средни скорости на превозните средства За превозни средства от категория N2, които в съответствие с Директива 92/6/ЕИО са оборудвани с устройство за ограничаване на скоростта на превозното средство до 90 km/h, интервалите за движение по магистрали се характеризират със средни скорости на превозните средства Фигура 5 Характеристична крива на CO2 на превозното средство: определения за движение в градски, извънградски условия и магистрали (представяне на превозните средства с ДВГ и ХЕПС без външно зареждане) с изключение на превозните средства от категория N2, които в съответствие с Директива 92/6/ЕИО са оборудвани с устройство, ограничаващо скоростта на превозното средство до 90 km/h) Intervalas UŽMIESTYJE GREITKELYJE MIESTE Фигура 6 Характеристична крива на CO2 на превозното средство: определения за движение в градски, извънградски условия и магистрали (представяне на ХЕПС с външно зареждане) с изключение на превозните средства от категория N2, които в съответствие с Директива 92/6/ЕИО са оборудвани с устройство, ограничаващо скоростта на превозното средство до 90 km/h) Интервал МАГИСТРАЛА ИЗВЪН-ГРАДСКО ГРАДСКО 4.5. Проверка на валидността на маршрута 4.5.1. Допустими горни и долни отклонения на характеристичната крива за CO2 на превозното средство Горното допустимо отклонение на характеристичната крива за CO2 на превозното средство е tol 1H = 45 % за движение в градски условия и tol 1H = 40 % за движение в извънградски условия и по магистрали. Долното допустимо отклонение на характеристичната крива за CO2 на превозното средство е tol 1L = 25 % за превозни средства с ДВГ и ХЕПС без външно зареждане и tol 1L = 100 % за ХЕПС с външно зареждане. 4.5.2. Проверка на валидността на изпитването Изпитването се счита за валидно, когато обхваща най-малко 50 % от интервалите с движение в градски, извънградски условия и интервалите за движение по магистрали са в рамките на допустимите отклонения, определени за характеристичната крива на CO2. За ХЕПС без външно зареждане и за ХЕПС с външно зареждане, ако не бъде изпълнено минималното изискване от 50 % между tol1H и tol1L, горното допустимо отклонение tol1H може да се увеличи със стъпки от 1 % до достигане на целта от 50 %. При използване на този механизъм, стойността на tol1H никога не трябва да превишава 50 %. |
(31) |
Допълнение 6 се заменя със следното: „Допълнение 6 ИЗЧИСЛЕНИЕ НА КРАЙНИТЕ РЕЗУЛТАТИ ЗА ЕМИСИИТЕ ПРИ РЕАЛНИ УСЛОВИЯ НА ДВИЖЕНИЕ 1. Символи, параметри и единици Индексът (k) се отнася за категорията (t = целия маршрут, u = в градски условия, 1-2 = първите две фази на цикъла WLTP)
2. Изчисление на крайните резултати за емисиите при реални условия на движение 2.1. Въведение Валидността на маршрута се проверява в съответствие с точка 9.2. от приложение IIIA. При валидни маршрути, крайните резултати за емисиите в реални условия на движение за превозните средства с ДВГ, ХЕПС без външно зареждане и ХЕПС с външно зареждане се изчисляват както следва. За пълен маршрут при реални условия и за градската част от маршрута за емисии при реални условия (k = t = целия маршрут, k = u = в градски условия): MRDE,k = mRDE,k · RFk Стойностите на параметъра RFL 1 и RFL 2 на функцията, използвана за изчисление на коефициента за оценяване на резултата са както следва:
2.2. Коефициент за оценяване на резултата от емисиите в реални условия на движение за превозни средства ДВГ и ХЕПС без външно зареждане Стойността на коефициента за оценяване на резултата от емисиите в реални условия на движение зависи от отношението rk между емисиите на CO2, зависещи от разстоянието, измерени по време на изпитванията за емисии при реални условия, и емисиите на CO2, зависещи от разстоянието, отделени от превозното средство при изпитването WLTP, извършено съгласно подприложение 6 от приложение ХХI към настоящия регламент, получени от точка 12 от Списъка за прозрачност 1 в допълнение 5 на приложение II с интерполация между превозното средство Н и превозното средство L (ако е относимо), както е определено в подприложение 7 от приложение ХХI, като се използват масата на изпитване и коефициентите на съпротивление при движение по пътя (f0, f1 и f2), получени от сертификата за съответствие за отделното превозно средство по приложение IХ. За емисиите в градски условия относимите фази на цикъла на движение WLTP са:
2.3. Коефициент за оценяване на резултата за емисиите при реални условия на движение за ХЕПС с външно зареждане Стойността на коефициента за оценяване на резултата от емисиите в реални условия на движение зависи от отношението rk между емисиите на CO2, зависещи от разстоянието, измерени по време на изпитванията за емисии при реални условия, и емисиите на CO2, зависещи от разстоянието, отделени от превозното средство при изпитването WLTP, извършено с използване на режима на запазване на заряда на акумулаторната батерия съгласно подприложение 6 от приложение ХХI към настоящия регламент, получени от точка 12 от Списъка за прозрачност 1 в допълнение 5 на приложение II с интерполация между превозното средство Н и превозното средство L (ако е относимо), както е определено в подприложение 7 от приложение ХХI, като се използват масата на изпитване и коефициентите на съпротивление при движение по пътя (f0, f1 и f2), получени от сертификата за съответствие за отделното превозно средство по приложение IХ. Отношението rk се коригира със отношението, отразяващо съответното използване на ДВГ по време на маршрута за емисии при реални условия на движение и изпитването WLTP, което трябва да се извърши, като се използва режимът на запазване на заряда на акумулаторната батерия. Формулата по-долу подлежи на преглед от страна на Комисията и се ревизира в зависимост от техническия прогрес. За движението в градски условия или за движението при всички условия:
където ICk е отношението на пропътуваното разстояние с включен двигател с вътрешно горене в градски условия или при всички условия, към общото разстояние на маршрута в градски условия или при всички условия:
С определяне на работата на двигателя с вътрешно горене съгласно допълнение 4, параграф 5. |
(32) |
Допълнение 7 се изменя, както следва:
|
(33) |
Допълнение 7a се изменя, както следва:
|
(34) |
Допълнение 7б се изменя, както следва:
|
(35) |
Допълнение 7c се заличава. |
(36) |
Допълнение 8 се изменя, както следва:
|
(37) |
Допълнение 9 се заменя със следното: „Допълнение 9 Сертификат за съответствие от производителя Сертификат от производителя за съответствие с изискванията за емисии при реални условия на движение (Производител): … (Адрес на производителя): … Удостоверява, че Типовете превозни средства, изброени в допълнението към настоящия сертификат, съответстват на изискванията, посочени в точка 2.1 от приложение IIIA към Регламент (ЕС) 2017/1151 относно емисиите при реални условия на движение за всички възможни изпитвания за емисии при реални условия на движение, които са в съответствие с изискванията на настоящото приложение. Съставен в [… (място)] на [… (дата)] … (Печат и подпис на представителя на производителя) Приложение:
|
(1) Маса на превозното средство при изпитването му на пътя, включително масата на водача и на всички компоненти на PEMS, както и изкуствения полезен товар.
(3) задължително, ако масовият дебит на отработилите газове се определя с EFM.
(4) Ако е необходимо, тук може да се добави допълнителна информация.
(5) Могат да се добавят допълнителни параметри, които характеризират и етикетират изпитването.
(2) Следва да се определи по най-малко един метод
(3) Могат да се добавят допълнителни параметри, които характеризират превозното средство и условията на изпитването.
(4) Могат да се добавят параметри за характеризиране на допълнителни елементи от маршрута.
(5) Могат да се добавят параметри до ред 95, за да се характеризират допълнителните настройки за изчисляването
(6) До ред 195 могат да се добавят допълнителни параметри;
(7) Могат да се добавят допълнителни параметри
(8) Могат да се добавят допълнителни параметри, които да описват характеристиките на интервала“;
ПРИЛОЖЕНИЕ IV
„ПРИЛОЖЕНИЕ VI
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЕМИСИИ ОТ ИЗПАРЯВАНЕ
(ИЗПИТВАНЕ ОТ ТИП 4)
1. Въведение
В настоящото приложение се описва методът за определяне на нивата на емисии от изпаряване, отделени от леки превозни средства по повторяем и възпроизводим начин, с цел да осигури представителни данни за работата на превозното средство в реални условия.
2. Резервирана
3. Определения
За целите на настоящото приложение се прилагат следните определения:
3.1. Изпитвателно оборудване
3.1.1. „Точност“ означава разликата между измерена и еталонна стойност, проследима до национален еталон, и описва правилността на даден резултат.
3.1.2. „Калибриране“ означава процесът на установяване на реакцията на измервателна система, така че нейните изходни показания да съответстват на обхват от еталонни сигнали.
3.2. Хибридни електрически превозни средства
3.2.1. „Състояние на разреждане на акумулаторната батерия“ означава работно състояние, в което акумулираната в Презаредимата система за натрупване на електрическа енергия (ПСНЕ) енергия може да се колебае, но средно намалява, докато превозното средство е в движение, до преминаването му в режим на запазване на заряда на акумулаторната батерия.
3.2.2. „Състояние на запазване на заряда на акумулаторната батерия“ означава работно състояние, в което акумулираната в ПСНЕ електроенергия може да се колебае, но средно се запазва на неутрално ниво на баланса на зареждането, докато превозното средство е в движение.
3.2.3. „Хибридно електрическо превозно средство без външно зареждане“ (NOVC-HEV) означава хибридно електрическо превозно средство, което не може да бъде заредено от външен източник.
3.2.4. „Хибридно електрическо превозно средство с външно зареждане“ (OVC-HEV) означава хибридно електрическо превозно средство, което може да бъде заредено от външен източник.
3.2.5. „Хибридно електрическо превозно средство“ (HEV) означава хибридно превозно средство, при което един от преобразувателите на енергия на задвижване е електрическа машина.
3.2.6. „Хибридно превозно средство“ (HV) означава оборудвано със силово предаване превозно средство, което включва най-малко две различни категории преобразуватели на енергия на задвижване и най-малко две категории системи за натрупване на енергия на задвижване.
3.3. Емисии от изпаряване
3.3.1. „Система на резервоара за гориво“ означава устройствата, които позволяват съхранение на горивото, състояща се от резервоара за гориво, горивния филтър, капачката на резервоара за гориво и горивната помпа, когато е монтирана във или върху резервоара за гориво.
3.3.2. „Горивна уредба“ означава компонентите, които съхраняват или транспортират гориво на борда на превозното средство и се състои от системата на резервоара за гориво, всички тръбопроводи за гориво и изпарения, всички горивни помпи, които не са монтирани на резервоара за гориво и филтърния елемент.
3.3.3. „Работна способност за бутан“ (BWC) означава масата бутан, която може да се адсорбира от филтърен елемент.
3.3.4. „BWC300“ означава работната способност за бутан след изпълнени 300 цикъла за състаряване с гориво.
3.3.5. „Коефициент на пропускливост“ (PF) означава коефициентът, определен от загубите на въглеводороди за даден период от време и използван за определяне на крайните емисии от изпаряване.
3.3.6. „Еднослоен неметален резервоар“ означава резервоар за гориво, изработен от един слой неметален материал, включително флуорирани/сулфонирани материали.
3.3.7. „Многослоен резервоар“ означава резервоар за гориво, изработен с помощта на поне два различни слоя материал, един от които играе ролята на преграда срещу преминаване на въглеводороди.
3.3.8. „Система с херметичен резервоар за гориво“ означава система на резервоара за гориво, при която горивните пари не се отвеждат в атмосферата по време на паркиране за 24-часов денонощен цикъл, определен в допълнение 2 към приложение 7 на Правило № 83 на ИКЕ на ООН, когато се изпълни с еталонно гориво, дефинирано в раздел А.1 на приложение IX към настоящия регламент.
3.3.9. „Емисии от изпаряване“, в контекста на настоящия регламент, означава загубата на въглеводородни пари от горивната уредба на моторно превозно средство по време на паркиране и непосредствено преди презареждане на херметичен резервоар за гориво.
3.3.10. „Едногоривно превозно средство работещо с газ“ означава едногоривно превозно средство, което се задвижва основно с втечнен нефтен газ, природен газ/биометан или водород, но може да разполага и с бензинова уредба за аварийни цели, или само за пускане, резервоарът за бензин на което не побира повече от 15 литра.
3.3.11. „Освобождаване на налягането“ означава въглеводородите, които се отвеждат в атмосферата от предпазния клапан на система с херметичен резервоар за гориво изключително през камерата за съхранение на пари, осигурена от системата.
3.3.12. „Излишък за освобождаване на налягането“ са въглеводородите от освобождаване на налягането, които преминават през камерата за съхранение на пари по време на освобождаването на налягане.
3.3.13. „Налягане за освобождаване в резервоара за гориво“ е минималната стойност, при която системата на херметичен резервоар за гориво започва да изпуска в атмосферата газове, като реакция единствено на налягането в резервоара.
3.3.14. „Помощен филтърен елемент“ е филтърният елемент, използван за измерване на излишъка за освобождаване на налягането.
3.3.15. „2 грама пропускане“ се счита за осъществено, когато сумарното количество въглеводороди, отделени от филтърния елемент с активен въглерод, се равнява на 2 грама.
4. Съкращения
Общи съкращения
BWC |
Работна способност за бутан |
PF |
Коефициент на пропускливост |
APF |
Определен коефициент на пропускливост |
OVC-HEV |
Хибридно електрическо превозно средство с външно зареждане |
NOVC-HEV |
Хибридно електрическо превозно средство без външно зареждане |
WLTC |
Хармонизиран в глобален мащаб цикъл за изпитване на леки превозни средства |
ПСНЕ |
Презаредима система за натрупване на електрическа енергия |
5. Общи изисквания
5.1. Превозното средство и неговите компоненти, които оказват влияние върху емисиите от изпаряване, се проектират, конструират и комплектуват, така че превозното средство да отговаря на разпоредбите на настоящия регламент при нормална експлоатация и при нормални условия на употреба като влажност, дъжд, сняг, топлина, студ, пясък, кал, вибрации, износване и др. в рамките на своя полезен живот.
5.1.1. Това включва сигурността на всички гъвкави тръбопроводи, съединения и връзки, използвани в системите за контрол на емисиите от изпаряване.
5.1.2. За превозни средства със система с херметичен резервоар за гориво, това включва и наличие на система, която точно преди презареждане освобождава налягането в резервоара изключително през камерата за съхранение на пари, чиято единствена функция е да съхранява горивните пари. Това трябва да бъде единственият използван път за отвеждане в атмосферата, когато налягането в резервоара превиши своето безопасно работно налягане.
5.2. Изпитваното превозно средство се избира в съответствие с точка 5.5.2.
5.3. Условия на изпитване на превозното средство
5.3.1. Типовете и количествата смазочни материали и охлаждаща течност за изпитване за емисии трябва да бъдат съгласно тези, определени за нормална работа на превозното средство от производителя.
5.3.2. Типът гориво за изпитване трябва да бъде както е определено в раздел А.1 на приложение IX.
5.3.3. Всички системи за контрол на емисиите от изпаряване трябва да бъдат в изправност.
5.3.4. Използването на коригиращо устройство е забранено съгласно разпоредбите на член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 715/2007.
5.4. Разпоредби по отношение на сигурността на електронната система
5.4.1. Разпоредбите по отношение на сигурността на електронната система са посочените в точка 2.3 от приложение I.
5.5. Фамилия с емисии от изпаряване
5.5.1. Част от една и съща фамилия за емисии от изпаряване могат да бъдат единствено превозни средства, които са еднакви по отношение на изброените характеристики в букви а), в) и г), технически равностойни по отношение на характеристиките, изброени в буква б) и подобни или, където е приложимо, в рамките на декларираните допустими стойности по отношение на характеристиките, изброени в букви д) и е):
а) |
Материал и конструкция на системата на резервоара за гориво; |
б) |
Материал на гъвкавите тръбопроводи за горивни пари, материал на горивопровода и техника за свързване; |
в) |
Система с херметичен или нехерметичен резервоар за гориво; |
г) |
Настройка на предпазния клапан на резервоара за гориво (засмукване и изпускане на въздух); |
д) |
Работна способност за бутан на филтърния елемент (BWC300) в рамките на 10 процента от обхвата на най-високата стойност (за филтърни елементи с един и същи тип активен въглен, като обемът на активния въглен трябва да бъде в рамките на 10 процента от този, за който е определена стойността BWC300); |
е) |
Система за контрол на прочистването с въздух (например, тип на клапана, стратегия за контрол на прочистването с въздух). |
5.5.2. Превозното средство се счита, че отделя емисии от изпаряване в най-неблагоприятния случай и се използва за изпитване, ако то е с най-голямото съотношение на вместимост на резервоара за гориво спрямо работната способност за бутан на филтърния елемент в рамките на фамилията. Изборът на превозното средство се съгласува предварително с органа по одобряването.
5.5.3. При използване на всякакъв вид иновативно калибриране или конфигуриране на системата, или хардуер, имащи отношение към системата за контрол на емисиите от изпаряване, поставя модела на превозното средство в различна фамилия.
5.5.4. Идентификатор на фамилията за емисии от изпаряване
На всяка от фамилиите за емисии от изпаряване, определени в точка 5.5.1., се задава уникален идентификатор в следния формат:
EV-nnnnnnnnnnnnnnn-WMI-x
Където:
nnnnnnnnnnnnnnn е поредица от максимум 15 знака, ограничена до използването на символите 0-9, A-Z и знака за подчертаване „_“.
WMI (международен идентификатор на производителя) е код, който идентифицира производителя по уникален начин и е определен в стандарт ISO 3780:2009.
x се задава „1“ или „0“ в съответствие със следните разпоредби:
а) |
Със съгласието на органа по одобряването и на собственика на WMI за стойността се задава „1“, когато фамилията превозни средства е предназначена да обхване превозни средства на:
В случаите по подточки i), ii) и iii) кодът на идентификатора на фамилията се състои от уникална поредица от n-символа и един уникален код WMI, следван от „1“. |
б) |
Със съгласието на органа по одобряването за стойността се задава „0“, когато фамилията превозни средства се определя въз основа на същите критерии като съответната фамилия превозни средства, определена в съответствие с буква а), но производителят избира да използва различен код WMI. В този случай кодът на идентификатора на фамилията се състои от същата поредица n-символи като тази, която е посочена за фамилията превозни средства, определена в съответствие с буква а), и уникален код WMI, който е различен от кодовете WMI, използвани в случая по буква а), следван от „0“. |
5.6. органът по одобряването не издава одобрение на типа, ако предоставената информация е недостатъчна за доказване, че емисиите от изпаряване се ограничават ефективно по време на нормалната експлоатация на превозното средство.
6. Изисквания за показателите
6.1. Гранични стойности
Граничната стойност е тази, посочена в таблица 3 от приложение I към Регламент (ЕО) № 715/2007.
Допълнение 1
Процедури и условия за изпитване от тип 4
1. Въведение
В това приложение се описва процедурата за изпитване от тип 4, което определя емисиите от изпаряване на превозните средства.
2. Технически изисквания
2.1. Процедурата включва изпитването на емисиите от изпаряване и две допълнителни изпитвания, едно за състаряване на филтърните елементи с активен въглен, както е описано в точка 5.1. на настоящото допълнение и едно за пропускливост на системата на резервоара за гориво, както е описано в точка 5.2. от настоящото допълнение. Изпитването на емисии от изпаряване (фигура VI.4) определя емисиите от въглеводородни пари, като последица от денонощните температурни колебания и при изключване при горещ двигател по време на паркиране.
2.2. В случай, че горивната уредба съдържа повече от един филтърен елемент с активен въглен, всички препратки към термина „филтърен елемент“ в настоящото приложение се прилагат за всеки от тях.
3. Превозно средство
Превозното средство трябва да бъде напълно изправно в механично отношение и да е разработено и управлявано поне 3 000 km преди изпитването. За целите на определяне на емисиите от изпаряване, във всички съответни протоколи от изпитвания се посочва изминатото разстояние и възрастта на превозното средство, използвано за сертифицирането. Системата за контрол на емисиите от изпаряване се свързва и работи правилно по време на периода за разработка. Използва се филтърен елемент с активен въглен, състарен в съответствие с процедурата, описана в точка 5.1. от настоящото допълнение.
4. Изпитвателно оборудване
4.1. Динамометричен стенд
Динамометричният стенд трябва да отговаря на изискванията на точка 2. на подприложение 5 към приложение XXI.
4.2. Камера за измерване на емисии от изпаряване
Камерата за измерване на емисии от изпаряване трябва да отговаря на изискванията на точка 4.2. на приложение 7 от Правило № 83 на ИКЕ на ООН.
4.3. Аналитични системи
Аналитичните системи трябва да отговарят на изискванията на точка 4.3 от приложение 7 към Правило № 83 на ИКЕ на ООН. Непрекъснато измерване на въглеводородите не е задължително, освен ако не се използва типът камера с неизменен обем.
4.4. Система за отчитане на температурата
Отчитането на температурата трябва да отговаря на изискванията на точка 4.5 от приложение 7 към Правило № 83 на ИКЕ на ООН.
4.5. Система за отчитане на налягането
Отчитането на налягането трябва да отговаря на изискванията на точка 4.6 от приложение 7 към Правило № 83 на ИКЕ на ООН, с изключение на това, че точността и разделителната способност на системата за отчитане на налягането, определени в точка 4.6.2. от приложение 7 към Правило № 83 на ИКЕ на ООН трябва да бъдат:
а) |
Точност: ± 0,3 kPa |
б) |
Разделителна способност 0,025 kPa |
4.6. Вентилатори
Вентилаторите трябва да отговарят на изискванията на точка 4.7 от приложение 7 към Правило № 83 на ИКЕ на ООН, с изключение на това, че дебитът на нагнетателните вентилатори трябва да бъде 0,1 до 0,5 m3/sec вместо 0,1 до 0,5 m3/min.
4.7. Калибриращи газове
Газовете трябва да отговарят на изискванията на точка 4.8 от приложение 7 към Правило № 83 на ИКЕ на ООН.
4.8. Допълнително оборудване
Допълнителното оборудване трябва да отговаря на изискванията на точка 4.9 от приложение 7 към Правило № 83 на ИКЕ на ООН.
4.9. Помощен филтърен елемент
Помощният филтърен елемент следва да бъде еднакъв с основния филтърен елемент, но без да е задължително да бъде изкуствено състарен. Съединителният тръбопровод към филтърния елемент на превозното средство трябва да бъде възможно най-къс. Помощният филтърен елемент се почиства основно с продухване със сух въздух, преди зареждане.
4.10. Везна за филтърни елементи
Везната за филтърни елементи трябва да е с точност ± 0,02 g.
5. Процедура за състаряване на филтърен елемент на стенд и определяне на PF
5.1. Изпитване на филтърния елемент с изкуствено състаряване на стенд
Преди да бъдат изпълнени последователностите от операции за измерване на емисиите при изключен горещ двигател и емисиите в резултат от денонощните температурни колебания, филтърният елемент се състарява в съответствие с процедурата, описана на фигура VI.1.
Фигура VI.1
Процедура за изкуствено състаряване на филтърния елемент на стенд
50 пъти
5.1.3. Състаряване чрез излагане на горивни пари и определяне на BWC300 стойността
5.1.2. Състаряване чрез излагане на вибрации
5.1.1. Състаряване чрез излагане на циклични промени на температурата
Избор на нов филтърен елемент.
Начало на изпитването
5.1.1. Състаряване чрез излагане на циклични промени на температурата
Филтърният елемент се подлага на циклични промени на температурата от – 15 °C до 60 °C в специална температурна камера, с 30 минути за стабилизиране при – 15 °C и 60 °C. Всеки цикъл продължава 210 минути (вижте фигура VI.2).
Температурният градиент трябва да бъде възможно най-близо до 1 °C/min. През филтърния елемент не следва да бъде нагнетяван въздушен поток.
Цикълът се повтаря 50 последователни пъти. Общата продължителност на тази процедура е 175 часа.
Фигура VI.2
Цикъл на температурно приспособяване
Температура (°C) спрямо време (мин.)
5.1.2. Състаряване чрез излагане на вибрации
След процедурата за състаряване чрез циклични промени температурата, филтърният елемент се разтръсква вертикално, като е монтиран точно както е ориентиран в превозното средство i с ефективно ускорение Gеф. > 1,5 m/sec2 и честота от 30 ± 10 Hz. Изпитването трябва да продължи 12 часа.
5.1.3. Състаряване чрез излагане на горивни пари и определяне на BWC300 стойността
5.1.3.1. Състаряването се състои от повтарящо се зареждане с горивни пари и продухване с лабораторен въздух.
5.1.3.1.1. След процедурата за състаряване с подлагане на температурни цикли и вибрации, филтърният елемент се състарява допълнително с помощта на смес от налични на пазара горива, както е определено в точка 5.1.3.1.1.1. на настоящото допълнение и азот или въздух с 50 ± 15 процентно съдържание на горивни пари, по обем. Скоростта на пълнене с горивни пари трябва да бъде 60 ± 20 g/h.
Филтърният елемент се натоварва до момента на пропускане на въглеводороди в размер на 2 грама. Друг вариант е запълването да се смята за завършено, когато нивото на концентрация на въглеводороди на изхода за отвеждане в атмосферата достигне 3 000 ppm.
5.1.3.1.1.1. Предлаганото на пазара гориво, използвано за това изпитване трябва да отговаря на същите изисквания като еталонното гориво по отношение на:
а) |
Плътност при 15 °C |
б) |
Налягане на парите |
в) |
Дестилация (70 °C, 100 °C, 150 °C); |
г) |
Анализ на въглеводороди (само олефини, ароматни съединения, бензен); |
д) |
Съдържание на кислород |
е) |
Съдържание на етанол |
5.1.3.1.2. След зареждане, филтърният елемент се почиства между 5 и 60 минути с лабораторен въздух на емисиите при дебит от 25 ± 5 литра в минута до достигане на 300-кратен обмен на обема.
5.1.3.1.3. Процедурите, посочени в точки 5.1.3.1.1. и 5.1.3.1.2. на това допълнение се повтарят 300 пъти, след което филтърният елемент се счита за стабилизиран.
5.1.3.1.4. Процедурата за измерване на работната способност за бутан (BWC) по отношение на фамилията за емисии от изпаряване в точка 5.5. се състои от следното.
а) |
Стабилизираният филтърен елемент се зарежда до момента на пропускане на въглеводороди в размер на 2 грама и впоследствие се почиства с въздух минимум пет пъти. Зареждането се извършва със смес, състояща се от 50 обемни процента бутан и 50 обемни процента азот при дебит от 40 грама бутан на час. |
б) |
Почистването се извършва в съответствие с точка 5.1.3.1.2 от настоящото допълнение. |
в) |
стойността BWC се записва във всички съответни протоколи от изпитването, след всяко зареждане. |
г) |
стойността BWC300 се изчислява като средната стойност от последните 5 BWC изпитвания. |
5.1.3.2. Ако състарен филтърен елемент се предоставя от доставчик, производителят информира предварително органа по одобряването за процеса по състаряване, за да му даде възможност да присъства на която и да е част от този процес в съоръженията на доставчика.
5.1.3.3. Производителят предоставя на органа по одобряването протокол от изпитването, включващ най-малко следните елементи:
а) |
Вид на активния въглен |
б) |
Скорост на зареждане |
в) |
Спецификация на горивото |
5.2. Определяне на PF на система на резервоара за гориво (вижте фигура VI.3)
Фигура VI.3
Определяне на PF
5.2.1. Привеждане към околната температура в продължение на три седмици при 40 °C ± 2 °C
Начало на изпитването
5.2.5. Коефициент на пропускливост = HC20w - HC3w
5.2.4. Измерване на HC при същите условия като през 1-вия ден от денонощното изпитване за емисии: HC20w
5.2.4. Източване и пълнене на резервоара до 40 процента от номиналната му вместимост с еталонно гориво
5.2.3. Привеждане към околната температура в продължение на оставащите 17 седмици при 40 °C ± 2 °C
5.2.2. Измерване на HC при същите условия като през 1-вия ден от денонощното изпитване за емисии: HC3w
5.2.2. Източване и пълнене на резервоара до 40 процента от номиналната му вместимост с еталонно гориво
5.2.1. Пълнене на резервоара до 40 ± 2 процента от номиналната му вместимост с еталонно гориво
5.2.1. Избира се представителна за фамилията система на резервоара за гориво и се монтира на стенд с ориентация, подобна на тази на резервоара, когато е монтиран на превозното средство. Резервоарът се пълни до 40 ± 2 процента от номиналната му вместимост с еталонно гориво при температура от 18 °C ± 2 °C. Стендът със системата на резервоара за гориво се поставя в специално помещение с контролирана температура от 40 °C ± 2 °C за 3 седмици.
5.2.2. В края на третата седмица, резервоарът се източва и се пълни отново с еталонно гориво при температура от 18 °C ± 2 °C до 40 ± 2 процента от номиналната му вместимост.
В рамките на 6 до 36 часа, стендът, заедно със системата на резервоара за гориво се поставят в затворена камера. Последните 6 часа от този период са при околна температура от 20 °C ± 2 °C. В затворената камера през първия 24-часов период от процедурата се изпълнява денонощната процедура, описана в точка 6.5.9 на настоящото допълнение. Горивните пари в резервоара се отвеждат в атмосферата от затворената камера, за да се елиминира възможността за отчитане на емисиите от отвеждане в атмосферата като емисии, дължащи се на пропускливостта. Емисиите на HC се измерват и стойността се записва в съответните протоколи от изпитвания като HC3W.
5.2.3. Стендът със системата на резервоара за гориво се поставя отново в помещение с контролирана температура от 40 °C ± 2 °C за оставащите 17 седмици.
5.2.4. В края на 17-тата седмица, резервоарът се източва и се пълни отново с еталонно гориво при температура от 18 °C ± 2 °C до 40 ± 2 процента от номиналната му вместимост.
В рамките на 6 до 36 часа, стендът, заедно със системата на резервоара за гориво се поставят в затворена камера. Последните 6 часа от този период са при околна температура от 20 °C ± 2 °C. В затворената камера през първия 24-часов период от процедурата се изпълнява денонощната процедура, описана в точка 6.5.9 на настоящото допълнение. Парите от системата на резервоара за гориво се отвеждат в атмосферата от затворената камера, за да се елиминира възможността за отчитане на емисиите от отвеждане в атмосферата като емисии, дължащи се на пропускливостта. Емисиите на HC се измерват и стойността се записва в съответните протоколи от изпитвания в този случай като HC20W.
5.2.5. Коефициентът на пропускливост (PF) е разликата между HC20W и HC3W представена в гр./24ч., изчислена до 3 значими цифри, с помощта на следното уравнение:
PF = HC20w – HC3W
5.2.6. Ако PF се определя от доставчик, производителят на превозното средство уведомява предварително органа по одобряването за такова определяне, за да му позволи да присъства и наблюдава проверката в съоръженията на доставчика.
5.2.7. Производителят предоставя на органа по одобряването протокол от изпитването, съдържащ най-малко следното:
а) |
Пълно описание на изпитваната система на резервоара за гориво, включително информация за типа на изпитвания резервоар, независимо дали е метален, еднослоен неметален или многослоен, както и какви видове материали са използвани за резервоара и другите части от системата на резервоара за гориво; |
б) |
Средната седмична стойност на температурите, при които е било проведено състаряването; |
в) |
Емисиите на HC измерени на третата седмица (HC3W); |
г) |
Емисиите на HC измерени на 20-та седмица (HC20 W); |
д) |
Полученият коефициент на пропускливост (PF). |
5.2.8. Като алтернатива на точки 5.2.1—5.2.7 от настоящото допълнение, производителите, които използват многослойни резервоари или метални резервоари могат по собствен избор да използват зададен коефициент на пропускливост (APF), вместо да изпълняват цялата описана по-горе процедура за измерване:
APF за многослоен/метален резервоар = 120 mg /24 h
Когато производителят избере да използва APF, той предоставя на органа по одобряването декларация, в която ясно е посочен типът на резервоара, както и декларация за вида на използваните материали.
6. Изпитвателна процедура за измерване на емисиите от изключен горещ двигател и денонощните емисии
6.1. Подготовка на превозното средство
Превозното средство трябва да е подготвено в съответствие с точки 5.1.1. и 5.1.2. от приложение 7 на Правило № 83 на ИСКЕ на ООН. При поискване на производителя и с одобрението на органа по одобряването, негоривните източници на фонови емисии (напр. боя, лепила, пластмаси, тръбопроводи за гориво/пари, гуми и други каучукови или полимерни компоненти) могат да бъдат намалени до типичните нива на фонови емисии на превозното средство преди изпитването (напр. чрез изпичане на гумите при температури от 50 °C или по-високи за съответните периоди, изпичане на превозното средство, източване на течността за чистачки).
При система с херметичен резервоар за гориво, филтърните елементи на превозното средство се монтират, така че достъпът до тях и монтажът/демонтажът на съединенията им да се извършват лесно.
6.2. Избори на режими и предписания за смяна на предавките
6.2.1. За превозни средства с ръчни трансмисии, се прилагат предписанията за смяна на предавките, посочени в подприложение 2 на приложение XXI.
6.2.2. В случай на превозни средства, задвижвани само от ДВГ, режимът се избира в съответствие с подприложение 6 на приложение XXI.
6.2.3. В случай на ХЕПС без и с външни системи за зареждане, режимът се избира в съответствие с допълнение 6 към подприложение 8 на приложение XXI.
6.2.4. При поискване от органа по одобряването, избраният режим може да бъде различен от този, описан в точки 6.2.2. и 6.2.3. на настоящото допълнение.
6.3. Условия на изпитване
Изпитванията, включени в настоящото приложение се изпълняват при условия на изпитване, които са специфични за превозно средство H от интерполационна фамилия с най-висока необходима енергия за цикъла от всички интерполационни фамилии, включени в разглежданата фамилия за емисии от изпаряване.
Като алтернатива, при поискване от органа по одобряването, за изпитването може да се използва всяка енергия за цикъла, която е представителна за превозно средство от фамилията.
6.4. Последователност на процедурата за изпитване
Процедурата за изпитване на системи с нехерметичен и херметичен резервоар за гориво се изпълнява съгласно технологичната схема, описана на фигура VI.4.
Системите с херметични резервоари за гориво се изпитват по една от двете възможности. Едната възможност е да се изпитва превозното средство чрез една непрекъсната процедура. Другата възможност, наречена самостоятелна процедура, е да се изпита превозното средство чрез две отделни процедури, които допускат повтарянето на изпитването с динамометричния стенд и денонощните изпитвания без да се повтаря изпитването с освобождаването на излишъка на налягане и измерването на това налягане.
Фигура VI.4
Технологични схеми на процедурата за изпитване
6.6.1.12. Освобождаване на налягането в резервоара за гориво при прекъсната връзка с филтъра
Край на самостоятелното изпитване за освобождаване на налягането
6.5.5.1. Зареждане на ПСНЕ на ХЕПС с външно зареждане
Начало на следващото привеждане към околна температура в рамките на 5 минути
6.6.1.6. Подготовка за натоварване до освобождаване на налягането на филтърния елемент (11-часов температурен цикъл)
Край
Начало на следващото привеждане към околна температура в рамките на 5 минути
6.5.5.2. Зареждане на състарен филтърен елемент до момента на пропускане на въгле-водороди в размер на 2 грама
6.7.2.1.3. Зареждане на филтърния елемент с маса, стимулираща освобождаването на налягане
6.6.1.7.2. Натоварване до освобождаване на налягането
Започване на изпитването с охлаждане при изключен горещ двигател в рамките на 7 минути след изпитването с динамометричен стенд и 2 минути след изключването на двигателя
6.6.1.5. Почистване на филтърния елемент с еквивалент на 85 % от разхода на гориво
6.6.1.5. Почистване на филтърния елемент с еквивалент на 85 % от разхода на гориво
6.6.1.5. Зареждане на състарен филтърен елемент до момента на пропускане на въглеводороди в размер на 2 грама
6.6.1.9. Привеждане към околната температура за 6 до 36 часа при 23 °C
Начало на следващото зареждане за освобождаване на налягането в рамките на 15 минути
6.6.1.9. Привеждане към околната температура за 6 до 36 часа при 23 °C
6.6.1.5. Зареждане на състарен филтърен елемент до момента на пропускане на въглеводороди в размер на 2 грама
6.6.1.4. Освобождаване на налягането в резервоара
6.6.1.3. Привеждане към околната температура за 6 до 36 часа при 20 °C
6.6.1.2. Източване на горивото и повторно напълване до 15 %
6.5.5. Привеждане към околната температура за 12 до 36 часа при 23 °C
6.5.4. Източване на горивото и повторно напълване до 40 %
Начало на следващото източване на гориво и повторно напълване в рамките на 1 час
6.5.2. Привеждане към околната температура за 6 до 36 часа
Начало на следващото привеждане към околна температура в рамките на 5 минути
Начало на следващото привеждане към околна температура в рамките на 5 минути
6.5.1. Източване на горивото и повторно напълване до 40 %
Начало за: Херметични резервоари за гориво, самостоятелна процедура за привеждане към околната температура от изключен горещ двигател и при денонощни колебания
Начало за: Непрекъсната процедура за нехерметични и херметични резервоари за гориво, самостоятелна процедура за освобождаване на налягане от херметични резервоари за гориво
6.6.1.9.1. Зареждане на ПСНЕ на ХЕПС с външно зареждане
6.5.2. Привеждане към околната температура за 6 до 36 часа
Система с херметичен резервоар
Начало на следващото източване на гориво и повторно напълване в рамките на 1 час
6.6.1.9.1. Зареждане на ПСНЕ на ХЕПС с външно зареждане
6.5.9. 2-ри ден от денонощното изпитване: MD2
6.5.9. 1-ви ден от денонощното изпитване: MD1
6.5.8. Привеждане към околната температура за 6 до 36 часа при 20 °C
6.5.7. Изпитване за емисии от изключен горещ двигател: MHS
6.5.6. Изпитване на динамометричен стенд
6.5.1. Източване на горивото и повторно напълване до 40 %
Не
Да
6.6.1.11. Привеждане към околната температура за 6 до 36 часа при 20 °C
6.6.1.10. Източване на горивото и повторно напълване до 40 %
6.6.1.8. Измерване на излишъка за освобождаване на налягането
6.5.3. Подготвителен пробег
7. Изчисления
6.5.3. Подготвителен пробег
6.5. Непрекъсната процедура на изпитване за системи с нехерметичен резервоар за гориво
6.5.1. Източване на горивото и повторно напълване
Резервоарът за гориво на превозното средство се изпразва. Това се прави, за да не се продухват или зареждат повече от нормалното устройствата за контрол на емисиите от изпаряване, монтирани на превозното средство. Обикновено, за постигане на това е достатъчно да се свали капачката на резервоара за гориво. Резервоарът се напълва отново с еталонно гориво при температура от 18 °C ± 2 °C до 40 ± 2 процента от номиналната му вместимост.
6.5.2. Привеждане към околната температура
В рамките на 5 минути след завършване на източването на гориво и повторното напълване, превозното средство се оставя за привеждане към околната температура в продължение на най-малко 6 часа и най-много 36 часа при 23 °C ± 3 °C.
6.5.3. Подготвителен пробег
Превозното средство се поставя на динамометричен стенд и се извършва пробег с него през следващите фази на цикъла, описан в подприложение 1 на приложение XXI:
а) |
За превозни средства от клас 1: ниска, средна, ниска, ниска, средна, ниска |
б) |
За превозни средства от клас 2 и 3: ниска, средна, висока, средна. |
За ХЕПС с външно зареждане, подготвителният пробег се извършва при условия на експлоатация за поддържане на заряда на акумулаторната батерия, както е определено в точка 3.3.6. от приложение XXI. При поискване от органа по одобряването може да се използва и друг режим.
6.5.4. Източване на горивото и повторно напълване
В рамките на един час след подготвителния пробег, резервоарът за гориво на превозното средство се източва. Това се прави, за да не се продухват или зареждат повече от нормалното устройствата за контрол на емисиите от изпаряване, монтирани на превозното средство. Обикновено, за постигане на това е достатъчно да се свали капачката на резервоара за гориво. Резервоарът се напълва отново с изпитваното гориво при температура от 18 °C ± 2 °C до 40 ± 2 процента от номиналната му вместимост.
6.5.5. Привеждане към околната температура
В рамките на пет минути след завършване на източването на гориво и повторното напълване, превозното средство се паркира в продължение на най-малко 12 часа и най-много 36 часа при 23 °C ± 3 °C.
По време на периода за привеждане към околната температура, могат да се изпълнят процедурите, описани в точки 6.5.5.1. и 6.5.5.2. в порядъка, описан в първата точка 6.5.5.1., последван от точка 6.5.5.2. или в порядъка на точка 6.5.5.2., последван от точка 6.5.5.1. Процедурите, описани в точки 6.5.5.1. и 6.5.5.2. могат да бъдат изпълнени и едновременно.
6.5.5.1. Зареждане на ПСНЕ
За ХЕПС с външно зареждане, системата ПСНЕ трябва да бъде напълно заредена в съответствие с изискванията за зареждане, описани в точка 2.2.3. на допълнение 4 към подприложение 8 на приложение XXI.
6.5.5.2. Зареждане на филтърния елемент
Състареният в съответствие с последователността, описана в точка 5.1. от настоящото допълнение, филтърен елемент се зарежда до момента на пропускане на въглеводороди в размер на 2 грама, в съответствие с процедурата, описана в точка 5.1.4. на приложение 7 от Правило № 83 на ИКЕ на ООН.
6.5.6. Изпитване на динамометричен стенд
Изпитваното превозно средство се избутва върху динамометричния стенд и се управлява в продължение на циклите, описани в точка 6.5.3., буква а) или точка 6.5.3. буква б) от настоящото допълнение. ХЕПС с външно зареждане трябва да работят в режим за разреждане на акумулаторната батерия. Впоследствие, двигателят се изключва. По време на тази операция могат да бъдат взети проби от емисиите на отработили газове, като резултатите от изпитването могат да бъдат използвани за одобрение на типа на емисиите на отработили газове и разход на горивото, ако тази операция отговаря на изискванията, описани в подприложение 6 или подприложение 8 на приложение XXI.
6.5.7. Изпитване на емисии от изпаряване от изключен горещ двигател
Изпитването на емисии от изпаряване от изключен горещ двигател се изпълнява в рамките на 7 минути след завършване на изпитването на динамометричен стенд и в рамките на 2 минути след изгасяне на двигателя, в съответствие с точка 5.5. на приложение 7 на Правило № 83 на ИКЕ на ООН. Загубите при изключен двигател се изчисляват в съответствие с точка 7.1. от настоящото допълнение и се записват във всички съответни протоколи от изпитване като MHS.
6.5.8. Привеждане към околната температура
След изпитването за емисии при изключен горещ двигател, изпитваното превозно средство се оставя за привеждане към околната температура в продължение на не по-малко от 6 и не повече от 36 часа между края на изпитването за емисии при изключен горещ двигател и началото на денонощното изпитване за емисии. Превозното средство се оставя за привеждане към околната температура при 20 °C ± 2 °C в продължение на най-малко 6 часа от този период.
6.5.9. Денонощно изпитване
6.5.9.1. Изпитваното превозно средство се подлага на два изпитвателни цикъла при околна температура, съгласно профила за денонощното изпитване за емисии, посочен в допълнение 2 към приложение 7 на Правило № 83 на ИКЕ на ООН, с максимално отклонение от ± 2 °C във всеки един момент. Средното температурно отклонение от профила, изчислено с помощта на абсолютната стойност на всяко измерено отклонение, не трябва да превишава ± 1 °C. Околната температура се измерва минимум на всяка минута и се записва във всички съответни протоколи от изпитването. Подлагането на циклични изменения на температурата започва в момент Tstart = 0, както е посочено в точка 6.5.9.6. на настоящото допълнение.
6.5.9.2. Затворената изпитвателна камера се прочиства с въздух в продължение на няколко минути, непосредствено преди изпитването, докато се получи стабилна фонова атмосфера. Едновременно с това се включва и смесителния(ите) вентилатор(и) на камерата.
6.5.9.3. Изпитваното превозно средство се придвижва в измервателната камера с изключено силово предаване и отворени прозорци и багажник(ци). Смесителният(ите) вентилатор(и) се регулира по такъв начин, че да поддържа минимална скорост на циркулиране на въздуха от 8 km/h под резервоара за гориво на изпитваното превозно средство.
6.5.9.4. Непосредствено преди изпитването анализаторът на въглеводороди се нулира и калибрира.
6.5.9.5. Вратите на камерата се затварят и уплътняват херметично.
6.5.9.6. В рамките на 10 минути след затварянето и херметичното уплътняване на вратите, се измерва концентрацията на въглеводороди, температурата и барометричното налягане, за да се осигурят първоначалните показания на денонощното изпитване за концентрация на въглеводороди в камерата CHCi, барометричното налягане Pi и вътрешната температура в камерата Ti. От този момент започва да тече Tstart = 0.
6.5.9.7. Непосредствено преди края на всеки период за вземане на проби от емисиите, анализаторът на въглеводороди се нулира и калибрира.
6.5.9.8. Краят на първия и втория период за вземане на проби от емисиите настъпва съответно на 24 час ± 6 минути и 48 час ± 6 минути, след началото на първоначалното вземане на проби, както е посочено в точка 6.5.9.6. от настоящото допълнение. Изтеклото време се записва във всички съответни протоколи от изпитването.
В края на всеки период за вземане на проби от емисиите, се измерва концентрацията на въглеводороди, температурата и барометричното налягане, като стойностите се използват за изчисляване на резултатите от денонощното изпитване с помощта на уравнението от точка 7.1. на настоящото допълнение. Полученият резултат от първите 24 часа се записва във всички съответни протоколи от изпитването като MD1. Полученият резултат от вторите 24 часа се записва във всички съответни протоколи от изпитването като MD2.
6.6. Непрекъсната процедура на изпитване за системи с херметичен резервоар за гориво
6.6.1. Прилага се когато критичното налягане в резервоара за гориво е по-голямо или равно на 30 kPa.
6.6.1.1. Изпитването се извършва, както е описано в точки 6.5.1—6.5.3 от настоящото допълнение.
6.6.1.2. Източване на горивото и повторно напълване
В рамките на един час след подготвителния пробег, резервоарът за гориво на превозното средство се източва. Това се прави, за да не се продухват или зареждат повече от нормалното устройствата за контрол на емисиите от изпаряване, монтирани на превозното средство. Обикновено, за постигане на това е достатъчно да се свали капачката на резервоара за гориво, в противен случай се разкачва филтърният елемент. Резервоарът се напълва отново с еталонно гориво при температура от 18 °C ± 2 °C до 15 ± 2 процента от номиналната му вместимост.
6.6.1.3. Привеждане към околната температура
В рамките на 5 минути след завършване на източването на гориво и повторното напълване, превозното средство се оставя за привеждане към околната температура и стабилизиране в продължение на 6 до 36 часа при околна температура от 20 °C ± 2 °C.
6.6.1.4. Освобождаване на налягането от резервоара за гориво
Налягането в резервоара се освобождава, за да се предотврати повишаване на вътрешното налягане в резервоара над нормалните стойности. Това може да се извърши чрез отваряне на капачката на резервоара на превозното средство. Независимо от избрания метод за освобождаване на налягането, превозното средство се връща в първоначалното си състояние в рамките на 1 минута.
6.6.1.5. Зареждане и прочистване на филтърния елемент
Състареният в съответствие с последователността, описана в точка 5.1. от настоящото допълнение, филтърен елемент се запълва до момента на пропускане на въглеводороди в размер на 2 грама, в съответствие с процедурата, описана в точка 5.1.6 на приложение 7 от Правило № 83 на ИКЕ на ООН, и впоследствие се прочиства с лабораторен въздух на емисиите при дебит от 25 ± 5 литра в минута. Обемът на въздуха за продухване не трябва да превишава обема, определен в точка 6.6.1.5.1. Това запълване и прочистване може да се извърши или а) като се използва инсталираният на борда на превозното средство филтърен елемент при температура от 20 °C, или по избор 23 °C, или б) като се откачи филтърният елемент. И в двата случая не се допуска допълнително освобождаване на налягането в резервоара.
6.6.1.5.1. Определяне на максималния обем за почистване
Максималното количество въздух за почистване Volmax се определя чрез следното уравнение. В случай на ХЕПС с външно зареждане, превозното средство работи при условия на режим за запазване на заряда на акумулаторната батерия. Това определяне може да се направи при отделно изпитване или по време на предварителния пробег.
където:
VolPcycle |
е сумарният обем за продухване, закръглен до най-близките 0,1 литра, измерен с подходящо устройство (напр. дебитомер, свързан към отдушника на филтърния елемент с активен въглен или еквивалентен) по време на предварителния пробег при пускане при студен двигател, описан в точка 6.5.3 на настоящото допълнение, l; |
Voltank |
е номиналната вместимост на резервоара за гориво, обявена от производителя, изразена в l; |
FCPcycle |
е разходът на гориво през първия цикъл на прочистване с въздух, описан в точка 6.5.3. от настоящото допълнение, който може да бъде измерен при условия на пускане при студен или горещ двигател, изразен в l/100 km. За ХЕПС с и без външно зареждане разходът на гориво се изчислява в съответствие с точка 4.2.1. от подприложение 8 на приложение XXI; |
DistPcycle |
е теоретичното разстояние до най-близкия 0,1 km от единичен цикъл на прочистване, описано в точка 6.5.3. от настоящото допълнение, изразено в km. |
6.6.1.6. Подготовка за натоварване до освобождаване на налягането на филтърния елемент
След завършване на процедурата по запълване и прочистване на филтърния елемент, изпитваното превозно средство се придвижва в камера, която е или затворена камера за определяне на емисиите при изпаряване (SHED), или подходяща климатизирана камера. Демонстрира се, че системата е абсолютно херметизирана и се извършва повишаването на налягането по нормален начин по време на изпитването или при отделно изпитване (напр. чрез датчика на налягане на превозното средство). След това изпитваното превозно средство се подлага на първия 11-часов профил при околна температура, определен за денонощното изпитване за емисии, посочен в допълнение 2 към приложение 7 на Правило № 83 на ИКЕ на ООН, с максимално отклонение от ± 2 °C във всеки един момент. Средното температурно отклонение от профила, изчислено с помощта на абсолютната стойност на всяко измерено отклонение, не трябва да превишава ± 1 °C. Околната температура се измерва минимум на всеки 10 минути и се записва във всички съответни протоколи от изпитването.
6.6.1.7. Запълване на филтърния елемент до освобождаване на налягането
6.6.1.7.1. Освобождаване на налягането от резервоара за гориво преди повторно напълване
Производителят гарантира, че операцията за повторно напълване с гориво не може да започне преди напълно да бъде освободено налягането в системата на херметичния резервоар за гориво до налягане по-ниско от 2,5 kPa над околното налягане при нормална употреба и експлоатация на превозното средство. При поискване от органа по одобряването, производителят предоставя подробна информация или представя доказателство за изправност (напр. с помощта на датчика на налягане на превозното средство). Може да се допусне всяко друго техническо решение, при условие, че се осигури безопасна операция за повторно зареждане с гориво и, че не се изпускат в атмосферата прекомерни емисии, преди устройството за повторно зареждане с гориво да бъде свързано с превозното средство.
6.6.1.7.2. В рамките на 15 минути след като околната температура достигне 35 °C, предпазният клапан на резервоара се отваря, за запълване на филтърния елемент. Тази процедура за запълване може да се изпълни във или извън камерата. Филтърният елемент, запълнен в съответствие с настоящата точка, се откача и се поставя в зоната за престой с цел привеждане към околната температура. На превозното средство се монтира фиктивен филтърен елемент, когато се предприема процедурата, посочена в точки 6.6.1.9 6.6.1.12 от настоящото допълнение.
6.6.1.8. Измерване на излишъка от налягане за освобождаване
6.6.1.8.1. Всеки излишък от налягане за освобождаване от филтърния елемент на превозното средство се измерва с помощта на помощен филтърен елемент с активен въглен, свързан директно към изхода на камерата за съхранение на горивни пари на превозното средство. Филтърният елемент се претегля преди и след процедурата, описана в точка 6.6.1.7. от настоящото допълнение.
6.6.1.8.2. Друга възможност е измерване на излишъка от налягане за освобождаване от филтърния елемент на превозното средство в затворена камера за определяне на емисиите при изпаряване (SHED), по време на освобождаването на налягане.
В рамките на 15 минути след като околната температура е достигнала 35 °C, както е описано в точка 6.6.1.6. от настоящото допълнение, камерата се запечатва и се започва измервателната процедура.
Анализаторът на въглеводороди се нулира и калибрира, след което се измерва концентрацията на въглеводороди, температурата и барометричното налягане за да се осигурят първоначалните показания CHCi, Pi и Ti за определяне на излишъка от налягане в херметичния резервоар за освобождаване.
Околната температура T на камерата не трябва да бъде по-ниска от 25 °C по време на процедурата за измерване.
В края на процедурата, описана в точка 6.6.1.7.2. от настоящото допълнение, концентрацията на въглеводороди в камерата се измерва след 60 ± 5 секунди. Измерват се и температурата и барометричното налягане. Това са крайните показания CHCf, Pf и Tf за излишъка на налягане за освобождаване от херметичния резервоар за гориво.
Резултатът за излишъка на налягане за освобождаване от херметичния резервоар за гориво се изчисляват в съответствие с точка 7.1. от настоящото допълнение и се записват във всички съответни протоколи от изпитване.
6.6.1.8.3. Не трябва да има промяна в теглото на помощния филтърен елемент или в резултата от измерването в затворена камера за определяне на емисиите при изпаряване (SHED), в рамките на допустимо отклонение от ± 0,5 грама.
6.6.1.9. Привеждане към околната температура
След завършване на натоварването до освобождаване на налягането, превозното средство се оставя в покой за привеждане към околната температура при 23 ± 2 °C в продължение на 6 до 36 часа, за стабилизиране на температурата на превозното средство.
6.6.1.9.1. Зареждане на ПСНЕ
За ХЕПС с външно зареждане, системата ПСНЕ трябва да бъде напълно заредена в съответствие с изискванията за зареждане, описани в точка 2.2.3. на допълнение 4 към приложение 8 от приложение XXI по време на периода за привеждане към околната температура, описан в точка 6.6.1.9 на това допълнение.
6.6.1.10. Източване на горивото и повторно напълване
Резервоарът на превозното средство се източва и напълва отново до 40 ± 2 процента от номиналната му вместимост с еталонно гориво при температура от 18° C ± 2 °C.
6.6.1.11. Привеждане към околната температура
След това превозното средство се паркира в продължение на най-малко 6 часа до най-много 36 часа в зоната за привеждане към околната температура при 20 °C ± 2 °C за стабилизиране на температурата на горивото.
6.6.1.12. Освобождаване на налягането от резервоара за гориво
Налягането в резервоара се освобождава, за да се предотврати повишаване на вътрешното налягане в резервоара над нормалните стойности. Това може да се извърши чрез отваряне на капачката на резервоара на превозното средство. Независимо от избрания метод за освобождаване на налягането, превозното средство трябва да се върне в първоначалното си състояние в рамките на 1 минута. След това действие, камерата за съхранение на пари се свързва отново.
6.6.1.13. Трябва да се спазват процедурите, описани в точки 6.5.6—6.5.9.8 от настоящото допълнение.
6.6.2. Прилага се когато критичното налягане в резервоара за гориво е по-малко от 30 kPa.
Изпитването се извършва, както е описано в точки 6.6.1.1—6.6.1.13 от настоящото допълнение. Все пак, в този случай околната температура, описана в точка 6.5.9.1. от настоящото допълнение се заменя с профила, посочен в таблица VI.1 на настоящото допълнение за изпитването за денонощни емисии.
Таблица VI.1
Профил на околната температура на алтернативната последователност от операции при система с херметичен резервоар за гориво
Време (в часове) |
Температура (°C) |
0/24 |
20,0 |
1 |
20,4 |
2 |
20,8 |
3 |
21,7 |
4 |
23,9 |
5 |
26,1 |
6 |
28,5 |
7 |
31,4 |
8 |
33,8 |
9 |
35,6 |
10 |
37,1 |
11 |
38,0 |
12 |
37,7 |
13 |
36,4 |
14 |
34,2 |
15 |
31,9 |
16 |
29,9 |
17 |
28,2 |
18 |
26,2 |
19 |
24,7 |
20 |
23,5 |
21 |
22,3 |
22 |
21,0 |
23 |
20,2 |
6.7. Самостоятелна процедура на изпитване за системи с херметичен резервоар за гориво
6.7.1 Измерване на масата за натоварване до освобождаване на налягането
6.7.1.1. Трябва да се изпълнят процедурите, описани в точки 6.6.1.1—6.6.1.7.2 от настоящото допълнение. Масата за натоварване до освобождаване на налягането се дефинира като разликата в теглото на филтърния елемент преди да е приложена точка 6.6.1.6. от настоящото допълнение и след като да е приложена точка 6.6.1.7.2. от настоящото допълнение.
6.7.1.2. Излишъкът от налягане за освобождаване от филтърния елемент на превозното средство се измерва в съответствие с точки 6.6.1.8.1. и 6.6.1.8.2. от настоящото допълнение и трябва да отговаря на изискванията на точка 6.6.1.8.3. от настоящото допълнение.
6.7.2. Изпитване на емисии от изпаряване от изключен горещ двигател и на денонощни емисии от изпаряване поради дишане на резервоара
6.7.2.1. Прилага се когато критичното налягане в резервоара за гориво е по-голямо или равно на 30 kPa
6.7.2.1.1. Изпитването се извършва, както е описано в точки 6.5.1—6.5.3 и точки 6.6.1.9—6.6.1.9.1 от настоящото допълнение.
6.7.2.1.2. Филтърният елемент се състарява в съответствие с последователността от операции, описана в точка 5.1. от настоящото допълнение и се запълва и прочиства в съответствие с точка 6.6.1.5. от настоящото допълнение.
6.7.2.1.3. След това състареният филтърен елемент се запълва в съответствие с процедурата, описана в точка 5.1.6. на приложение 7 от Правило № 83 на ИКЕ на ООН при освобождаване на масата на запълване. Общата маса на запълване се определя в съответствие с точка 6.7.1.1. от настоящото допълнение. При поискване от производителя, като алтернатива, може да се използва еталонно гориво вместо бутан. След това филтърният елемент се откача.
6.7.2.1.4. Трябва да се спазват процедурите, описани в точки 6.6.1.10—6.6.1.13 от настоящото допълнение.
6.7.2.2. Прилага се когато критичното налягане в резервоара за гориво е по-малко от 30 kPa.
Изпитването се извършва, както е описано в точки 6.7.2.1.1—6.7.2.1.4 от настоящото допълнение. Все пак, в този случай околната температура, описана в точка 6.5.9.1. от настоящото допълнение се изменя съгласно профила, посочен в таблица VI.1 на настоящото допълнение за изпитването за денонощни емисии.
7. Изчисляване на резултатите от изпитването за емисии от изпаряване
7.1. Описаните в настоящото приложение изпитвания за емисии от изпаряване позволяват да се изчислят емисиите на въглеводороди от излишъка от налягане за освобождаване, и от денонощните емисии от изпаряване и емисиите от изпаряване от изключен горещ двигател. Загубите от изпаряване при всяко от тези изпитвания се изчисляват като се използват стойностите на първоначалните и крайните концентрации на въглеводороди, температурите и наляганията в затворената камера, заедно с чистия обем на камерата.
Използва се следното уравнение:
където:
MHC |
е масата на въглеводородите, изразена в грамове; |
||||
MHC,out |
е масата на въглеводородите, излизащи от камерата, когато се използва такава с фиксиран обем за денонощните изпитвания за емисии, изразена в грамове; |
||||
MHC,in |
е масата на въглеводородите влизащи от камерата, когато се използва такава с фиксиран обем за денонощните изпитвания за емисии, изразена в грамове; |
||||
CHC |
е измерената концентрация на въглеводороди в камерата, ppm обем в C1 еквивалент; |
||||
V |
е чистият обем на камерата, коригиран с обема на превозното средство при отворени прозорци и багажник, изразен в m3. Ако обемът на превозното средство е неизвестен, се изважда обем равен на 1,42 m3; |
||||
T |
е околната температура в камерата, изразена в K; |
||||
P |
е барометрично налягане, изразено в kPa; |
||||
H/C |
е съотношенията на водород към въглерод където:
|
||||
k |
е 1,2 × 10– 4 × (12 + H/C), в (g × K/(m3 × kPa)); |
||||
i |
е първоначалното показание; |
||||
f |
е крайното показание; |
7.2. Резултатът от (MHS + MD1 + MD2 + (2 × PF)) трябва да бъде под граничната стойност, определена в точка 6.1.
8. Протокол от изпитването
Протоколът от изпитването трябва да съдържа най-малко следното:
a) |
Описание на периодите за привеждане към околната температура, включително времето и средните температури; |
б) |
Описание на използвания състарен филтърен елемент и препратка към точния протокол от състаряването; |
в) |
Средна температура по време на изпитването за емисии от изключен горещ двигател; |
г) |
Измерване по време на изпитването за емисии от изключен горещ двигател, HSL; |
д) |
Измерване на първото денонощно изпитване, DL1-ия ден; |
е) |
Измерване на второто денонощно изпитване, DL2-ия ден; |
ж) |
Краен резултат от изпитването за емисии от изпаряване, изчислен в съответствие с точка 7 от настоящото допълнение; |
з) |
Обявеното критично налягане на системата на резервоара за гориво (за системи с херметични резервоари); |
и) |
Стойност на натоварване за освобождаване на налягането (когато се прилага самостоятелното изпитване, описано в точка 6.7. от настоящото допълнение). |
ПРИЛОЖЕНИЕ V
Приложение IX към Регламент (ЕС) 2017/1151 се изменя, както следва:
(1) |
в раздел A, точка 3 се заменя със следното: „3. Технически данни за горива за изпитване на превозни средства с горивни елементи Вид: Водород за превозни средства с горивни елементи
|
(1) Индексът на водородното гориво се определя чрез изваждане на „общото съдържание на не-водородните газове“ от тази таблица, изразено в мол процент, от 100 молни части в проценти.
(2) Общите въглеводороди включват богати на кислород органични съединения. Общите въглеводороди се измерват на основата въглерода (μmolC/mol). Общите въглеводороди може да превишават 2 μmol/mol единствено поради наличието на метан, в който случай при сумирането на метана, азота и аргона, стойността не трябва да надвишава 100 μmol/mol.
(3) Като минимум, общите серни съединения включват H2S, COS, CS2 и меркаптани, които обикновено се откриват в природния газ.
(4) Общите халогенирани съединения включват например, бромоводород (HBr), хлороводород (HCl), хлор (Cl2) и органични халиди (R-X).
(5) Методът за изпитване се документира.“
ПРИЛОЖЕНИЕ VI
„ПРИЛОЖЕНИЕ XI
СИСТЕМИ ЗА БОРДОВА ДИАГНОСТИКА (СБД) ЗА МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА
1. ВЪВЕДЕНИЕ
1.1. В настоящото приложение се описват функционалните аспекти на системите за бордова диагностика (СБД) за контрола на емисиите от моторни превозни средства.
2. ОПРЕДЕЛЕНИЯ, ИЗИСКВАНИЯ И ИЗПИТВАНИЯ
2.1. Определенията, изискванията и изпитванията за СБД, установени в раздели 2 и 3 на приложение 11 към Правило № 83 на ИКЕ на ООН, се прилагат за целите на настоящото приложение при спазване на предвидените в него изключенията.
2.1.1. Уводният текст към точка 2 от приложение 11 към Правило № 83 на ИКЕ на ООН се разбира, както следва:
„Само за целите на настоящото приложение:“
2.1.2. Точка 2.10 от приложение 11 към Правило № 83 на ИКЕ на ООН се разбира, както следва:
„ Цикъл на движение“ се състои от пускане на двигателя, режим на движение, при който би могла да се установи евентуална неизправност, и изключване на двигателя“.
2.1.3 В допълнение към изискванията по точка 3.2.2 от приложение 11 към Правило № 83 на ИКЕ на ООН установяването на влошавания или неизправности може да се извършва и извън цикъла на движение (т.е. след изключване на двигателя).
2.1.4. Точка 3.3.3.1 от приложение 11 към Правило № 83 на ИКЕ на ООН се разбира, както следва:
„3.3.3.1. |
Намаляване на ефективността на каталитичните преобразуватели по отношение на емисиите на NMHC и NOx. Производителите може да наблюдават само челния катализатор или в комбинация със следващия(те) катализатор(и). Всеки наблюдаван катализатор или комбинация от катализатори се смята за неизправен, когато емисиите надвишат граничните стойности за NMHC или NOx, предвидени в точка 3.3.2 от настоящото приложение.“ |
2.1.5. Препратката към „пределните стойности“ в раздел 3.3.3.1 на приложение 11 към Правило № 83 на ИКЕ на ООН се разбира като препратка към граничните стойности в раздел 2.3 на настоящото приложение.
2.1.6. Резервирана.
2.1.7. Точки 3.3.4.9 и 3.3.4.10 от приложение 11 към Правило № 83 на ИКЕ на ООН не се прилагат.
2.1.8. Точки 3.3.5—3.3.5.2 от приложение 11 към Правило № 83 на ИКЕ на ООН се разбират, както следва:
3.3.5. Производителите може да докажат пред органа по одобряването, че определени компоненти или системи не трябва да бъдат наблюдавани, ако при цялостна неизправност или демонтиране емисиите не надвишават граничните стойности на СБД, посочени в точка 3.3.2 от настоящото приложение.
3.3.5.1. Следните устройства трябва обаче да се следят за цялостна неизправност или демонтиране (ако демонтирането би довело до превишаване на приложимите гранични стойности за емисиите в точка 5.3.4.1 от настоящия регламент):
а) |
уловител за прахови частици, монтиран на двигатели със запалване чрез сгъстяване като отделен технически възел или вграден в комбинирано устройство за контрол на емисиите; |
б) |
система за последваща обработка на NOx, монтирана на двигатели със запалване чрез сгъстяване като отделен технически възел или вградена в комбинирано устройство за контрол на емисиите; |
в) |
дизелов каталитичен преобразувател с окисление (DOC), монтиран на двигатели със запалване чрез сгъстяване като отделен технически възел или вграден в комбинирано устройство за контрол на емисиите; |
3.3.5.2. Устройствата по точка 3.3.5.1 от настоящото приложение трябва да се следят също за всяка неизправност, която би довела до превишаване на приложимите гранични стойности на СБД.“
2.1.9. Точка 3.8.1 от приложение 11 към Правило № 83. на ИКЕ на ООН се разбира, както следва:
„СБД може да изтрива кодове за неизправност, изминатото разстояние и информацията от моментната картина, ако същата неизправност не бъде регистрирана отново в течение на поне 40 подгряващи цикъла на двигателя или 40 цикъла на движение при работа на двигателя, при които са удовлетворени критериите, посочени в раздел 7.5.1, букви а)—в) на допълнение 1 към приложение 11.“
2.1.10. Препратката към „ISO DIS 15031 5“ в точка 3.9.3.1 от приложение 11 към Правило № 83 на ИКЕ на ООН се разбира, както следва:
„… стандартът, посочен в точка 6.5.3.2, буква a) от допълнение 1 към приложение 11 от настоящия регламент.“
2.1.11. В допълнение към изискванията по точка 3 от приложение 11 към Правило № 83 на ИКЕ на ООН се прилага следното:
„Допълнителни разпоредби за превозни средства, в които се използват стратегии за изключване на двигателя
Цикъл на движение
Самостоятелно повторно пускане на двигателя, предизвикано от неговата система за управление след загасване на двигателя, може да се разглежда като нов цикъл на движение или като продължаване на текущия цикъл на движение.“
2.2. „Пробегът от тип V във връзка с изискванията за дълготрайност“ и „изпитването за дълготрайност от тип V“, посочени съответно в раздели 3.1 и 3.3.1 на приложение 11 към Правило № 83 на ИКЕ на ООН се разбират като препратки към изискванията на приложение VII към настоящия регламент.
2.3. „Граничните стойности на СБД“, посочени в раздел 3.3.2 на приложение 11 към Правило № 83 на ИКЕ на ООН, се разбират като препратка към изискванията, посочени в точки 2.3.1 и 2.3.2 по-долу:
2.3.1. |
Граничните стойности на СБД за превозни средства, получили одобрение на типа съгласно граничните стойности на емисиите на норма Euro 6, посочени в таблица 2 от приложение I към Регламент (ЕО) № 715/2007, три години след датите, посочени в член 10, параграфи 4 и 5 от въпросния регламент, са посочени в следната таблица:
|
2.3.2. |
До три години след датите, посочени в член 10, параграфи 4 и 5 от Регламент (ЕО) № 715/2007 съответно за нови одобрения на типа и нови превозни средства, по избор на производителя се прилагат следните гранични стойности на СБД за превозни средства, получили одобрение на типа съгласно граничните стойности за емисиите на норма Euro 6, посочени в таблица 2 от приложение I към Регламент (ЕО) № 715/2007:
|
2.4.
2.5. Резервирана.
2.6. „Изпитвателният цикъл от тип I“, посочен в точка 3.3.3.2 от приложение 11 към Правило № 83 на ИКЕ на ООН се разбира като цикъл от тип 1, същият като онзи, който е бил използван в най-малко два последователни цикъла след въвеждането на грешка за отказ на запалването на двигателя съгласно точка 6.3.1.2 от допълнение 1 към приложение 11 към Правило № 83 на ИКЕ на ООН.
2.7. Препратката към „граничните стойности за прахови частици от точка 3.3.2“ в точка 3.3.3.7 от приложение 11 към Правило № 83 на ИКЕ на ООН се разбира като препратка към граничните стойности за прахови частици в раздел 2.3 на настоящото приложение.
2.8. Точка 3.3.3.4 от приложение 11 към Правило № 83 на ИКЕ на ООН се разбира, както следва:
„3.3.3.4. |
Ако са действащи при избрания вид гориво, други системни компоненти или системи за контрол на емисиите или имащи отношение към емисиите компоненти или системи на силовото предаване, които са свързани към компютър и чиято неизправност може да доведе до емисии от изпускателната уредба, превишаващи граничните стойности на СБД, посочени в точка 3.3.2 от настоящото приложение.“ |
2.9. Точка 3.3.4.4 от приложение 11 към Правило № 83 на ИКЕ на ООН се разбира, както следва:
„3.3.4.4. |
Други системни компоненти или системи за контрол на емисиите или имащи отношение към емисиите компоненти или системи на силовото предаване, които са свързани към компютър и чиято неизправност може да доведе до емисии на отработили газове, превишаващи граничните стойности на СБД, посочени в точка 3.3.2 от настоящото приложение. Такива системи или компоненти са например системите за наблюдение и контрол на масовия дебит на въздуха, обемния дебит (и температурата) на въздуха, повишаването на налягането и налягането в смукателния колектор (и съответните датчици, позволяващи изпълнението на тези функции).“ |
3. АДМИНИСТРАТИВНИ РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО НЕДОСТАТЪЦИ НА СБД
3.1. Административните разпоредби относно недостатъци на СБД, установени в член 6, параграф 2, са онези, които са посочени в раздел 4 на приложение 11 към Правило № 83 на ИКЕ на ООН с посочените по-долу изключения.
3.2. Препратката към „граничните стойности на СДБ“ в точка 4.2.2 от приложение 11 към Правило № 83 на ИКЕ на ООН се разбира като препратка към граничните стойности на СДБ в раздел 2.3 на настоящото приложение.
3.3. Точка 4.6 от приложение 11 към Правило № 83 на ИКЕ на ООН се разбира, както следва:
„Органът по одобряването съобщава решението си за допускане на недостатък в съответствие с член 6, параграф 2.“
4. ДОСТЪП ДО ИНФОРМАЦИЯ ЗА СБД
4.1. В раздел 5 на приложение 11 към Правило № 83 на ИКЕ на ООН са определени изисквания за достъпа до информация за СБД. Изключенията от тези изисквания са описани в разделите по-долу.
4.2. Препратките към допълнение 1 към приложение 2 към Правило № 83 на ИКЕ на ООН се разбират като препратки към допълнение 5 към приложение I към настоящия регламент.
4.3. Препратките към раздел 3.2.12.2.7.6 на приложение 1 към Правило № 83 на ИКЕ на ООН се разбират като препратки към раздел 3.2.12.2.7.6 на допълнение 3 към приложение I към настоящия регламент.
4.4. Препратките към „договарящи се страни“ се разбират като препратки към „държави членки“.
4.5. Препратките към „одобрение, издадено по силата на Правило № 83“, се разбират като препратки към одобрение на типа, издадено по силата на настоящия регламент и на Регламент (ЕО) № 715/2007.
4.6. Одобрение на типа на ИКЕ на ООН се разбира като одобрение на типа на ЕО.
Допълнение 1
ФУНКЦИОНАЛНИ АСПЕКТИ НА СИСТЕМИТЕ ЗА БОРДОВА ДИАГНОСТИКА (СБД)
1. ВЪВЕДЕНИЕ
1.1. В настоящото допълнение се описва процедурата за изпитването в съответствие с раздел 2 на настоящото приложение.
2. ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ
2.1. Техническите изисквания и спецификации са определените в допълнение 1 към приложение 11 към Правило № 83 на ИКЕ на ООН, като важат изключенията и допълнителните изисквания, описани в следващите раздели.
2.2. Препратките към граничните стойности на СБД в допълнение 1 към приложение 11 към Правило № 83 на ИКЕ на ООН, определени в точка 3.3.2 от приложение 11 към Правило № 83 на ИКЕ на ООН, се разбират като препратки към граничните стойности на СБД, определени в раздел 2.3 на настоящото приложение.
2.3. Препратката към „изпитвателния цикъл от тип I“ в раздел 2.1.3 на допълнение 1 към приложение 11 към Правило № 83 на ИКЕ на ООН се разбира като препратка към изпитване от тип 1 в съответствие с Регламент (ЕО) № 692/2008 или с приложение XXI към настоящия регламент, по избор на производителя, за всяка отделна неизправност, която трябва да бъде доказана.
2.4. Еталонните горива, определени в точка 3.2 от допълнение 1 към приложение 11 към Правило № 83 на ИКЕ на ООН, се разбират като препратка към спецификациите на съответните еталонни горива в приложение IX към настоящия регламент.
2.5. Точка 6.4.1.1 от допълнение 1 към приложение 11 към Правило № 83 на ИКЕ на ООН се разбира, както следва:
„6.4.1.1. |
След предварителната подготовка на превозно средство в съответствие с точка 6.2 от настоящото допълнение изпитвателното превозно средство преминава изпитване от тип I (първа и втора част).
При наличието на което и да е от условията, посочени в точки от 6.4.1.2—6.4.1.5 от настоящото допълнение, се включва ИН най-късно преди края на този вид изпитване. ИН може да се включи също и по време на предварителната подготовка. Техническата служба може да замени тези условия с други, в съответствие с точка 6.4.1.6 от настоящото допълнение. За целите на одобрението на типа общият брой симулирани неизправности обаче не надвишава четири (4). При изпитване на двугоривни превозни средства, работещи с газ, се използват двата вида горива в рамките на максималния брой от четири (4) симулирани неизправности по преценка на органа по одобряването.“ |
2.6. Препратките към „приложение 11“ в точка 6.5.1.4 от допълнение 1 към приложение 11 към Правило № 83 на ИКЕ на ООН се разбират като препратки към приложение XI към настоящия регламент.
2.7. В допълнение към изискванията по втората точка от раздел 1 на допълнение 1 към приложение 11 към Правило № 83 на ИКЕ на ООН се прилага следното:
„При електрически неизправности (късо съединение/отворена верига) емисиите могат да надвишават граничните стойности по точка 3.3.2 с повече от двадесет процента.“
2.8. Точка 6.5.3 от допълнение 1 към приложение 11 към Правило № 83 на ИКЕ на ООН се разбира, както следва:
6.5.3. Достъпът до диагностичната система за контрол на емисиите е стандартизиран и неограничен и съответства на стандартите на ISO и/или на спецификацията на SAE, посочени по-долу. Ако някой от следните стандарти е бил оттеглен и заменен от съответната организация по стандартизация, може да се използват по-късни версии.
6.5.3.1. Като свързваща комуникационна връзка между бордовата и извънбордовата система се използва следният стандарт:
а) |
ISO 15765-4:2011 „Пътни превозни средства — Диагностика на локалната шина (CAN) — Част 4: Изисквания за системи, имащи отношение към емисиите“ от април 2016 г.; |
6.5.3.2. Стандарти, използвани за предаване на относима информация на СБД:
а) |
ISO 15031-5 „Обмен на данни между превозно средство и външна апаратура за диагностика, свързана с емисиите — Част 5: Диагностични услуги, свързани с емисиите“ от август 2015 г. или SAE J1979 от февруари 2017 г.; |
б) |
ISO 15031-4 „Обмен на данни между превозно средство и външна апаратура за диагностика, свързана с емисиите — Част 4: Външна апаратура за изпитване“ от февруари 2014 г. или SAE J1978 от 30 април 2002 г.; |
в) |
ISO 15031-3 „Обмен на данни между превозно средство и външна апаратура за диагностика, свързана с емисиите — Част 3: Съединител за диагностика и съответни електрически схеми, спецификации и използване“ от април 2016 г. или SAE J1962 от 26 юли 2012 г.; |
г) |
ISO 15031-6 „Обмен на данни между превозно средство и външна апаратура за диагностика, свързана с емисиите — Част 6: Определения на диагностичните кодове за неизправност“ от август 2015 г. или SAE J2012 от 7 март 2013 г.; |
д) |
ISO 27145 „Превозни средства — Изпълнение на хармонизираните в глобален мащаб системи за бордова диагностика (WWH-OBD)“ от 15 август 2012 г., като се прилага ограничението, че само стандартът по точка 6.5.3.1, буква a) може да се използва за предаване на данни; |
е) |
ISO 14229:2013 „Превозни средства — Единни диагностични услуги (UDS)“ като се прилага ограничението, че само стандартът по точка 6.5.3.1, буква a) може да се използва за предаване на данни“. |
Стандартите по букви д) и е) може да се използват по желание вместо този по буква а) не по-рано от 1 януари 2019 г.
6.5.3.3. Диагностичното оборудване и диагностичните уреди, необходими за обмен на данни със СБД, имат характеристики, отговарящи на функционалната спецификация, посочена в стандарта по точка 6.5.3.2, буква б) от настоящото допълнение, или по-добри.
6.5.3.4. Основните диагностични данни (определени в точка 6.5.1) и информацията за контрол в двете посоки се предават съгласно формàта и мерните единици, описани в стандарта по точка 6.5.3.2, буква а) от настоящото допълнение, и трябва да са достъпни при използване на диагностичен уред, отговарящ на изискванията на стандарта по точка 6.5.3.2, буква б) от него.
Производителят на превозното средство предоставя на националния орган за стандартизация в подробен вид всички диагностични данни, свързани с емисии, например данни за идентификация на параметър (PID), данни за идентификация на уреда за наблюдение на СБД, данни за идентификация на изпитване, които не са посочени в списъка със стандарти по точка 6.5.3.2, буква а) от настоящия регламент, но които да са свързани с него.
6.5.3.5. При регистриране на неизправност производителят я идентифицира, като използва подходящ код за неизправност, контролиран от ISO/SAE, посочен в един от стандартите по точка 6.5.3.2, буква г) от настоящото допълнение, който се отнася за „свързани с емисиите системни диагностични кодове за неизправност“. Ако не е възможно да се извърши такава идентификация, производителят може да използва своите собствени диагностични кодове за неизправност в съответствие със същия стандарт. Осигурява се пълен достъп до кодовете за неизправност с помощта на стандартно диагностично оборудване, което отговаря на разпоредбите на точка 6.5.3.3 от настоящото допълнение.
Производителят на превозното средство предоставя на националния орган за стандартизация в подробен вид всички диагностични данни, свързани с емисии, например данни за идентификация на параметър (PID), данни за идентификация на уреда за наблюдение на СБД, данни за идентификация на изпитване, които не са посочени в списъка със стандарти по точка 6.5.3.2, буква а) от настоящото допълнение, но които да са свързани с настоящия регламент.
6.5.3.6. Интерфейсът за връзка между превозното средство и диагностичния уред е стандартизиран и отговаря на всички изисквания на стандарта по точка 6.5.3.2, буква в) от настоящото допълнение. Мястото за неговото инсталиране е съгласувано с административната служба — той трябва да е лесно достъпен за обслужващия персонал, но да е защитен от вмешателство на неквалифициран персонал.
6.5.3.7. Производителят предоставя също така на разположение, когато е необходимо срещу заплащане, техническата информация, необходима за ремонта или обслужването на моторните превозни средства, освен ако тази информация е обект на право върху интелектуална собственост или представлява съществено, тайно експертно познание, което е дефинирано като такова по необходимия начин; в такъв случай необходимата техническа информация не се отказва неправомерно.
Право на такава информация има всяко лице, заето с професионално обслужване или ремонт, пътна помощ, проверка или изпитване на превозни средства или с производство или продажба на части за смяна или ремонт, диагностични уреди и изпитвателно оборудване.“
2.9. В допълнение към изискванията по точка 6.1 от допълнение 1 към приложение 11 към Правило № 83 на ИКЕ на ООН се прилага следното:
„Не е необходимо да се извършва изпитването от тип I за оповестяване на електрически неизправности (късо съединение/отворена верига). Производителят може да демонстрира тези режими на оповестяване на неизправности, като използва условия на движение, при които съответният компонент се използва и наблюдаваните условия са в сила. Условията трябва да се документират в документацията за одобрение на типа.“
2.10. Точка 6.2.2 от допълнение 1 към приложение 11 към Правило № 83 на ИКЕ на ООН се разбира, както следва:
„По искане на производителя може да се използват други и/или допълнителни методи за предварителна подготовка.“
2.11. В допълнение към изискванията по точка 2.6 от допълнение 1 към приложение 11 към Правило № 83 на ИКЕ на ООН се прилага следното:
„Използването на допълнителни цикли за предварителна подготовка или на алтернативни методи за предварителна подготовка се документира в документацията за одобрение на типа.“
2.12. Точка 6.3.1.5 от допълнение 1 към приложение 11 към Правило № 83 на ИКЕ на ООН се разбира, както следва:
„Електрическо разединяване на електронното устройство за контрол на изпарителното продухване (ако превозното средство е оборудвано с такова устройство и ако то е действащо при избрания вид гориво).“
2.13. Резервирана.
2.14. Точка 6.4.2.1 от допълнение 1 към приложение 11 към Правило № 83 на ИКЕ на ООН се разбира, както следва:
„След предварителната подготовка на превозно средство в съответствие с точка 6.2 от настоящото допълнение изпитвателното превозно средство преминава изпитване от тип I (първа и втора част).
При наличието на което и да е от условията, посочени в точки от 6.4.2.2—6.4.2.5, се включи ИН най-късно преди края на този вид изпитване. ИН може да се включи също и по време на предварителната подготовка. Техническата служба може да замени тези условия с други, в съответствие с точка 6.4.2.5 от настоящото допълнение. За целите на одобрението на типа общият брой симулирани неизправности обаче не надвишава четири (4).“
2.15. Информацията, посочена в точка 3 от приложение XXII, се предоставя като сигнали през съединителя на серийния порт, посочен в точка 6.5.3.2, буква в) от допълнение 1 към приложение 11 към Правило № 83 на ИКЕ на ООН, и следва да се разбира, както е посочено в точка 2.8 от допълнение 1 към настоящото приложение.
3. РАБОТА В РЕАЛНИ УСЛОВИЯ (ПРИ ДВИЖЕНИЕ)
3.1. Общи изисквания
Техническите изисквания и спецификации са определените в допълнение 1 към приложение 11 към Правило № 83 на ИКЕ на ООН, като важат изключенията и допълнителните изисквания, описани в следващите раздели.
3.1.1. Изискванията по точка 7.1.5 от допълнение 1 към приложение 11 към Правило № 83 на ИКЕ на ООН се разбират, както следва.
За нови одобрения на типа и нови превозни средства функцията за следене, която се изисква съгласно точка 3.3.4.7. от приложение 11 към Правило № 83 на ИКЕ на ООН, показва до три години след датите, посочени съответно в член 10, параграфи 4 и 5 от Регламент (ЕО) № 715/2007, стойност на IUPR, по-голяма или равна на 0,1.
3.1.2. Изискванията по точка 7.1.7 от допълнение 1 към приложение 11 към Правило № 83 на ИКЕ на ООН се разбират, както следва.
Производителят доказва на органа по одобряването, и при поискване, на Комисията, че тези статистически условия са изпълнени за всички параметри за следене, чието протоколиране от СБД се изисква съгласно точка 7.6 от допълнение 1 към приложение 11 към Правило № 83 на ИКЕ на ООН, не по-късно от 18 месеца след пускането на пазара на първия тип превозни средства с IUPR в дадена фамилия СБД и на всеки 18 месеца след това. За тази цел за фамилиите СБД, състоящи се от повече от 1 000 регистрации в Европейския съюз, от които трябва да се вземат образци в рамките на периода за вземане на образци, процесът, описан приложение II, се използва, без да се засягат разпоредбите на точка 7.1.9 от допълнение 1 към приложение 11 към Правило № 83.
В допълнение към изискванията, посочени в приложение II, и независимо от резултата от одита, описан в раздел 2 на приложение II, органът, издаващ одобрението, извършва проверка на съответствието в експлоатация за IUPR, описани в допълнение 1 към приложение II, в подходящ брой на произволно определени случаи. „В подходящ брой произволно определени случаи“ означава, че тази мярка има възпиращ ефект срещу неспазване на изискванията на раздел 3 на настоящото приложение или срещу предоставяне на манипулирани, фалшиви или непредставителни данни за одита. Ако не се прилагат специални условия и може да бъде доказано от органите по одобряването, произволното прилагане на проверката на съответствието в експлоатация върху 5 % от одобрения тип фамилии СБД, се смята за достатъчно за спазването на това изискване. За тази цел органите по одобряването може да се договорят с производителя за намаляване на двойното изпитване на дадена фамилия СБД, доколкото тези договорености не засягат възпиращия ефект на собствената проверка на съответствието в експлоатация на органа по одобряването относно неспазването на изискванията в раздел 3 на настоящото приложение. Данните, събрани от държавите членки при изпълнение на програмите за следене на изпитванията, могат да се използват за проверките на съответствието в експлоатация. При поискване органите по одобряването предоставят на Комисията и на други органи по одобряването данни относно одитите и извършените на случаен принцип проверки на съответствието в експлоатация, включително относно методиката, използвана за идентифициране на случаите, които са предмет на извършените на случаен принцип проверки на съответствието в експлоатация.
3.1.3. Несъответствие с изискванията на точка 7.1.6 от допълнение 1 към приложение 11 към Правило № 83, установено с помощта на изпитванията, описани в точка 3.1.2 от настоящото допълнение или точка 7.1.9 от допълнение 1 към приложение 11 към Правило № 83, се смята за нарушение, водещо до наказанията по член 13 от Регламент (ЕО) № 715/2007. Това позоваване не ограничава прилагането на подобни наказания за други нарушения на други разпоредби на Регламент (ЕО) № 715/2007 или на настоящия регламент, които не са изрично свързани с член 13 от Регламент (ЕО) № 715/2007.
3.1.4. Точка 7.6.1 от допълнение 1 към приложение 11 към Правило № 83 на ИКЕ на ООН се заменя със следното:
„7.6.1. |
Съгласно спецификациите на стандарта, посочен в точка 6.5.3.2, буква а) от настоящото допълнение, СБД отчита брояча за циклите на запалване и основния знаменател, както и отделни числители и знаменатели за следните наблюдения, ако наличието им в превозното средство се изисква по силата на настоящото приложение: |
а) |
катализатори (всяка група се отчитат отделно); |
б) |
кислородни датчици/датчици за отработили газове, включително вторични кислородни датчици (всеки датчик се отчита отделно); |
в) |
изпарителна уредба; |
г) |
уредба за рециркулация на отработилите газове; |
д) |
уредба за следене на променливото газоразпределение; |
е) |
система за вторичен въздух; |
ж) |
филтър за прахови частици; |
з) |
система за последваща обработка на NOx (напр. поглъщател на NOx, NOx реагент/каталитична система); |
и) |
система за контрол за повишаване на налягането.“ |
3.1.5. Точка 7.6.2 от допълнение 1 към приложение 11 към Правило № 83 на ИКЕ на ООН се разбира, както следва:
„7.6.2. |
За конкретни компоненти или системи, разполагащи с няколко параметри за следене, които трябва да бъдат отчитани по силата на настоящата точка (напр. кислородният датчик на група 1 не може да има няколко параметри за следене на реакцията на датчика или на други характеристики на датчика), СБД проследява отделно числители и знаменатели за всяка отделна функция за наблюдение и да отчита единствено съответните числители и знаменатели за конкретното наблюдение, което има най-ниско числено отношение. Когато два или повече конкретни параметри за следене са с еднакви отношения, се отчита съответният числител и знаменател за параметърът за следене, който е с най-висок знаменател.“ |
3.1.6. В допълнение към изискванията по точка 7.6.2 от допълнение 1 към приложение 11 към Правило № 83 на ИКЕ на ООН се прилага следното:
„Числителите и знаменателите на конкретни параметри за следене на компоненти или системи, които са обект на постоянно следене за късо съединение или отворена верига, са освободени от задължението за отчитане.
В настоящия контекст „постоянно“ означава, че параметърът за следене винаги е включен, и отчитането на сигнала, използван за следене, се извършва с честота не по-малко от две отчитания за секунда и наличието или отсъствието на неизправност, приложима за този параметър за следене, трябва да се установи в рамките на 15 секунди.
Ако за целите на контрола даден входящ компонент към компютър се отчита с по-малка честота, сигналът на компонента може да се оценява всеки път, когато се прави отчет.
Не е необходимо да се задейства изходящ компонент/система само за целите на следенето на въпросния компонент/система.“
Допълнение 2
ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ФАМИЛИЯТА ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА
Основните характеристики на фамилията превозни средства са посочените в допълнение 2 към приложение 11 към Правило № 83 на ИКЕ на ООН.
(1) Граничните стойности за масата и броя на праховите частици при двигатели с принудително запалване се прилагат само за превозни средства с двигатели с директно впръскване на горивото.
(2) Гранични стойности за броя на частиците могат да бъдат въведени на по-късен етап
(3) Граничните стойности за масата на праховите частици при двигатели с принудително запалване се прилагат само за превозни средства с двигатели с директно впръскване на горивото.
ПРИЛОЖЕНИЕ VII
Приложение XII към Регламент (ЕС) 2017/1151 се изменя, както следва:
(1) |
заглавието се заменя със следното: „ ОДОБРЕНИЕ НА ТИПА ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО, ОБОРУДВАНО С ЕКОЛОГИЧНИ ИНОВАЦИИ, И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЕМИСИИТЕ НА CO2 И РАЗХОДА НА ГОРИВО НА ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА, ПРЕДСТАВЕНИ ЗА МНОГОЕТАПНО ОДОБРЕНИЕ НА ТИПА ИЛИ ИНДИВИДУАЛНО ОДОБРЕНИЕ “; |
(2) |
точка 1.4 се заличава; |
(3) |
точка 2 се заменя със следното: „2. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЕМИСИИТЕ НА CO2 И РАЗХОДА НА ГОРИВО НА ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА, ПРЕДСТАВЕНИ ЗА МНОГОЕТАПНО ОДОБРЕНИЕ НА ТИПА ИЛИ ИНДИВИДУАЛНО ОДОБРЕНИЕ 2.1. За целите на определянето на емисиите на CO2 и разхода на гориво на превозно средство, представено за многоетапно одобрение на типа съгласно определението в член 3, параграф 7 от Директива 2007/46/ЕО, се прилагат процедурите по приложение XXI. По избор на производителя обаче и независимо от технически допустимата максимална маса с товар може да се използват алтернативите, описани в точки 2.2 до 2.6, когато базовото превозно средство е некомплектувано. 2.2. Фамилия с матрица на съпротивленията при движение по пътя, съгласно определението в точка 5.8 от приложение XXI, се определя, като се използват параметрите на представително многоетапно превозно средство в съответствие с точка 4.2.1.4 от подприложение 4 към приложение XXI. 2.3. Производителят на базовото превозно средство изчислява коефициента на съпротивление при движение по пътя за превозно средство HM и LM от фамилия с матрица на съпротивленията при движение по пътя, както е посочено в точка 5 от подприложение 4 към приложение XXI, и определя емисиите на CO2 и разхода на гориво в изпитване от тип 1 на двете превозни средства. Производителят на базовото превозно средство дава достъп до инструмент за изчисляване за определяне въз основа на параметрите на напълно комплектувани превозни средства, на техния разход на гориво и на стойностите за CO2, определени в подприложение 7 към приложение XXI. 2.4. Съпротивлението при движение и съпротивлението при движение по пътя за индивидуално многоетапно превозно средство се изчисляват в съответствие в точка 5.1 от подприложение 4 към приложение XXI. 2.5. Окончателният разход на гориво и окончателните стойности на емисиите на CO2 се изчисляват от крайния производител въз основа на параметрите на напълно комплектуваното превозно средство, установени в точка 3.2.4 от подприложение 7 към приложение XXI, и с помощта на инструмента, предоставен от производителя на базовото превозно средство. 2.6. Производителят на напълно комплектуваното превозно средство включва в сертификата за съответствие информацията относно напълно комплектуваното превозно средство и добавя информацията относно базовото превозно средство в съответствие с приложение IX към Директива 2007/46/ЕО. 2.7. В случай на представени за индивидуално одобрение многоетапни превозни средства сертификатът за индивидуално одобрение включва следната информация:
2.8. В случаите на многоетапно одобрение на типа или на индивидуално одобрение, при които базовото превозно средство е напълно комплектувано с валиден сертификат за съответствие, крайният производител трябва да се консултира с производителя на базовото превозно средство за определяне на новата стойност на СО2 съгласно интерполацията на СО2, като се използват подходящите данни от напълно комплектуваното превозно средство или се изчислява новата стойност на CO2 въз основа на точка 3.2.4 от подприложение 7 на приложение XXI и с помощта на инструмента, предоставен от производителя на базовото превозно средство, както е посочено в параграф 2.3. по-горе. Ако инструментът не е наличен или ако интерполацията на СО2 не е възможна, стойността на СО2 на превозното средство (висока стойност) от базовото превозно средство трябва да се използва със съгласието на органа по одобряването.“; |
ПРИЛОЖЕНИЕ VIII
„ПРИЛОЖЕНИЕ XVI
ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА, ИЗПОЛЗВАЩИ РЕАГЕНТ ЗА СИСТЕМАТА ЗА ПОСЛЕДВАЩА ОБРАБОТКА НА ОТРАБОТИЛИТЕ ГАЗОВЕ
1. Въведение
В настоящото приложение се определят изискванията за превозни средства, които разчитат на използването на реагент за системата за последваща обработка с цел намаляване на емисиите. Всяко позоваване на „резервоар за реагент“ в настоящото приложение се разбира като приложимо и за други съдове, в които се съхраняват реагенти.
1.1. Капацитетът на резервоара за реагента е такъв, че след като е бил зареден догоре, той няма нужда да се зарежда за среден пробег на превозното средство, който се изминава с пет пълни резервоара гориво, при условие че резервоарът за реагента се пълни лесно (например без използване на инструменти и без отстраняване на вътрешната гарнитура на превозното средство. Отварянето на вътрешно капаче, позволяващо достъп за нуждите на зареждането с реагент, не се разбира като отстраняване на вътрешна тапицерия). Ако резервоарът за реагента не разглежда като лесен за пълнене, както е описано по-горе, минималната му вместимост е поне равна на среден пробег, който се изминава с 15 пълни резервоара гориво. Въпреки това в хипотезата по точка 3.5, когато производителят избира системата за предупреждение да се активира при разстояние, което не може да е по-малко от 2 400 km преди резервоарът за реагента да се изпразни, посочените по-горе ограничения за минимална вместимост на резервоара за реагент не се прилагат.
1.2 В контекста на настоящото приложение се приема, че терминът „среден пробег“ се определя от потреблението на гориво или реагент по време на изпитване от тип 1 съответно за пробега на резервоара за гориво и пробега на резервоара за реагент.
2. Индикация за реагента
2.1. Превозното средство включва специфичен индикатор на арматурното табло, който информира водача, когато нивото на реагента е под граничните стойности по точка 3.5.
3. Система за предупреждение на водача
3.1. Превозното средство включва система за предупреждение със светлинна сигнализация, която информира водача при установена неизправност в дозирането на реагента, например когато емисиите са прекалено високи, нивото на реагент е ниско, подаването на реагент е прекъснато или реагентът не отговаря на качеството, определено от производителя. Системата за предупреждение може също да включва звуков компонент, за да предупреждава водача.
3.2. Системата за предупреждение увеличава интензитета си с изчерпването на реагента. Тя достига ниво на уведомяване на водача, което да не може да бъде лесно отстранено или пренебрегнато. Изключването на системата не е възможно, докато резервоарът не бъде напълнен отново с реагент.
3.3. При визуалното предупреждение се появява съобщение, указващо ниско ниво на реагента. Предупреждението не е същото като използваното за целите на СБД или на друга система за поддръжка на двигателя. Предупреждението е достатъчно ясно, за да разбере водачът, че нивото на реагент е ниско (напр. „ниско ниво на уреа“, „ниско ниво на AdBlue“ или „ниско ниво на реагент“).
3.4. В началото не е необходимо системата за предупреждение да се активира постоянно, предупрежденията обаче се усилват, така че да станат непрекъснати с приближаването на нивото на реагента към точката, от която се задейства системата за изискване на действие от водача, описана в точка 8. Появява се ясно формулирано предупреждение (напр. „напълнете с уреа“, „напълнете с AdBlue“ или „напълнете с реагент“). Постоянното действие на системата за предупреждение може да се прекъсва временно от други предупредителни сигнали, предоставящи важни съобщения, свързани с безопасността.
3.5. Системата за предупреждение се активира на най-малко 2 400 km пробег преди изпразването на резервоара за реагент или по желание на производителя най-късно, когато реагентът в резервоара достигне едно от следните нива:
а) |
ниво, което се очаква да бъде достатъчно за изминаването на 150 % от средния пробег, който се изминава с пълен резервоар гориво; или |
б) |
10 % от вместимостта на резервоара за реагент, |
в зависимост от това кое ще настъпи по-рано.
4. Идентифициране на неподходящ реагент
4.1. Превозното средство включва оборудване, позволяващо да се определи дали в превозното средство има реагент, отговарящ на характеристиките, които са обявени от производителя и записани в допълнение 3 към приложение I.
4.2. Когато реагентът в резервоара не отговаря на минималните изисквания, обявени от производителя, системата за предупреждение на водача, описана в точка 3, се активира и показва съобщение, указващо подходящо предупреждение (напр. „открита неподходяща уреа“, „открит неподходящ AdBlue“ или „открит неподходящ реагент“). Когато качеството на реагента не е коригирано в рамките на 50 km от задействането на системата за предупреждение, се прилагат изискванията за напомняне по точка 8.
5. Наблюдение на разхода на реагент
5.1. Превозното средство включва оборудване за определяне разхода на реагент и осигуряване на външен достъп до информацията за разхода.
5.2. Средният разход на реагент и средният разход на реагент, необходим на двигателя, са достъпни през серийния порт на стандартния съединител за диагностика. Данните са достъпни за целия предишен период за пробег от 2 400 km.
5.3. За да се контролира разходът на реагент, се наблюдават поне следните параметри на двигателя:
а) |
нивото на реагент в резервоара на превозното средство; и |
б) |
дебитът на реагента или впръскването на реагента в технически възможно най-близката точка на впръскване в системата за последваща обработка на отработилите газове. |
5.4. При разлика над 50 % между средния разход на реагент и средния разход на реагент, необходим на двигателя за 30 минути работа на превозното средство, се задейства системата за предупреждение на водача, описана в точка 3, която показва съобщение, указващо подходящо предупреждение (напр. „неизправност при дозирането на уреата“, „неизправност при дозирането на AdBlue“ или „неизправност при дозирането на реагента“). Когато разходът на реагента не е коригиран в рамките на 50 km от задействането на системата за предупреждение, се прилагат изискванията за напомняне по точка 8.
5.5. В случай на прекъсване на подаването на реагент системата за предупреждение на водача, описана в точка 3, се активира и показва съобщение, указващо подходящо предупреждение. Когато прекъсването на подаването е поискано от двигателя, тъй като работните условия на превозното средство са такива, че емисиите от него не изискват подаване на реагент, системата за предупреждение на водача, посочена в точка 3, може да не се задейства, при условие че производителят ясно е уведомил органа по одобряването кога са налични такива работни условия. Когато подаването на реагента не е коригирано в рамките на 50 km от задействането на системата за предупреждение, се прилагат изискванията за напомняне по точка 8.
6. Следене на емисиите на NOx
6.1. Като алтернатива на изискванията за следене, посочени в точки 4 и 5, производителите могат да използват датчици за отработили газове, за да идентифицират пряко прекалено високи нива на NOx в тези газове.
6.2. Производителят доказва, че използването на датчиците, посочени в точка 6.1 по-горе, и на каквито и да е други датчици, монтирани в превозното средство, води до задействане на системата за предупреждение на водача, посочена в точка 3 по-горе, до появата на съобщение, указващо подходящо предупреждение (напр. „твърде високи емисии — проверете уреата“, „твърде високи емисии — проверете AdBlue“, „твърде високи емисии — проверете реагента“) и до задействане на системата за подсещане, посочена в точка 8.3, когато са налице ситуациите по точки 4.2, 5.4 или 5.5.
За целите на настоящата точка се счита, че такива ситуации възникват, ако приложимите гранични стойности за NOx на СБД в таблиците по точка 2.3 от приложение XI са превишени.
Емисиите на NOx по време на изпитването за доказване на съответствие с тези изисквания не надвишават с повече от 20 % граничните стойности на СБД.
7. Съхранение на информация за повредите
7.1. Когато е направена препратка към настоящата точка, се съхранява неизтриваем идентификатор на параметър (PID), идентифициращ причината за задействане на системата за изискване на действие от водача и пробега на превозното средство. В превозното средство се съхранява запис на PID за най-малко 800 дни или 30 000 km на експлоатация. PID трябва да е достъпен през серийния порт на стандартния съедините за диагностика при заявка от сканиращо устройство в съответствие с разпоредбите в точка 2.3 от допълнение 1 към приложение XI. Информацията, съхранявана в PID, касае целия период на работа на превозното средство, през който е настъпило събитието, с точност не по-малка от 300 дни или 10 000 km.
7.2. Неизправностите в системата за дозиране на реагента, дължащи се на технически повреди (напр. механични или електрически повреди), също са предмет на изисквания за СБД в приложение XI.
8. Система за напомняне
8.1. Превозното средство включва система за изискване на действие от водача, за да се гарантира, че превозното средство функционира с непрекъснато работеща система за контрол на емисиите. Системата за напомняне е проектирана, така че да гарантира, че превозното средство не може да функционира с празен резервоар за реагент.
8.2. Системата за напомняне се задейства най-късно когато нивото на реагент в резервоара достигне:
а) |
В случай че системата за изискване на действие от водача е била задействана поне 2 400 km преди момента, в който се очаква резервоарът за реагент да се изпразни, ниво, което се очаква да е достатъчно за изминаването на средния пробег на превозното средство с един пълен резервоар гориво. |
б) |
В случай че системата за изискване на действие от водача е била задействана при нивото, описано в точка 3.5, буква а), ниво, което се очаква да е достатъчно за изминаването на 75 % от средния пробег на превозното средство с един пълен резервоар гориво; или |
в) |
В случай че системата за изискване на действие от водача е била задействана при нивото, описано в точка 3.5, буква б), 5 % от вместимостта на резервоара за реагент. |
г) |
В случай че системата за изискване на действие от водача е била задействана преди достигане на нивата, описаните в точка 3.5, букви а) и б), но на по-малко от 2 400 km преди резервоарът за реагент да се изпразни, нивото по букви б) или в), което бъде достигнато по-рано. |
При прилагане на алтернативата, описана в точка 6.1, системата се задейства, когато се появят повредите, описани в точки 4 или 5, или бъдат достигнати нивата на NOx, посочени в точка 6.2.
Когато се констатира, че резервоарът за реагент е празен или се появят повредите, описани в точки 4, 5 или 6, влизат в сила изискванията за запис на информацията за повредите съгласно точка 7.
8.3. Производителят избира какъв тип система за изискване на действие от водача ще инсталира. Възможните системи са описани в точки 8.3.1, 8.3.2, 8.3.3 и 8.3.4.
8.3.1. Подходът „двигателят не се пуска отново след определен брой подсещания“ позволява определен брой пускания на двигателя или изминаването на определено разстояние след задействане на системата за изискване на действие от водача. Пусканията на двигателя от системата за контрол на превозното средство не се включват в този брой.
8.3.1.1. Ако системата за изискване на действие от водача е била задействана поне 2 400 km преди момента, в който се очаква резервоарът за реагент да се изпразни, или преди да се появят повредите, описани в точки 4 или 5, или да се достигнат нивата на NOx, посочени в точка 6.2, пусканията на двигателя се спират веднага след като превозното средство измине разстояние, което се очаква да бъде достатъчно за изминаването на средния пробег на превозното средство с един пълен резервоар гориво от момента на задействане на системата на напомняне.
8.3.1.2. Ако системата за изискване на действие от водача е била задействана на нивото, описано в точка 8.2, буква б), пусканията на двигателя се спират веднага след като превозното средство измине разстояние, което се очаква да бъде достатъчно за изминаването на 75 % от средния пробег на превозното средство с един пълен резервоар гориво от момента на задействане на системата за изискване на действие от водача.
8.3.1.3. Ако системата за изискване на действие от водача е била задействана на нивото, описано в точка 8.2, буква в), пусканията на двигателя се спират веднага след като превозното средство измине разстояние, което се очаква да бъде достатъчно за изминаването на средния пробег на превозното средство с един пълен резервоар гориво при 5 % от вместимостта на резервоара за реагент от момента на задействане на системата на напомняне.
8.3.1.4. Освен това пусканията на двигателя се спират веднага след като резервоарът за реагент се изпразни, ако тази ситуация възникне по-рано от ситуациите, описани в точки 8.3.1.1, 8.3.1.2 или 8.3.1.3.
8.3.2. Системата „отказ за пускане след презареждане с гориво“ не позволява пускането на двигателя на превозно средство след презареждане с гориво, в случай че системата за изискване на действие от водача е била задействана.
8.3.3. Подходът „блокиране на презареждането с гориво“ спира презареждането с гориво на превозното средство, като блокира системата за зареждане с гориво след задействане на системата за изискване на действие от водача. Системата трябва да бъде надеждна, за да се предотврати външно вмешателство.
8.3.4. Подходът „ограничение на показателите“ ограничава скоростта на превозното средство след задействане на системата за изискване на действие от водача. Ограничението на скоростта трябва да бъде забележимо за водача и значително да намали максималната скорост на превозното средство. Такова ограничение се задейства постепенно или след пускане на двигателя. Малко преди спирането на пусканията на двигателя скоростта на превозното средство не надхвърля 50 km/h.
8.3.4.1. Ако системата за изискване на действие от водача е била задействана поне 2 400 km преди очакваното изпразване на резервоара за реагента или преди да се появят повредите, описани в точки 4 или 5, или бъдат достигнати нивата на NOx, посочени в точка 6.2, пусканията на двигателя се спират веднага след като превозното средство измине разстояние, което се очаква да бъде достатъчно за изминаването на средния пробег на превозното средство с един пълен резервоар гориво от момента на задействане на системата на напомняне.
8.3.4.2. Ако системата за изискване на действие от водача е била задействана на нивото, описано в точка 8.2, буква б), пусканията на двигателя се спират веднага след като превозното средство измине разстояние, което се очаква да бъде достатъчно за изминаването на 75 % от средния пробег на превозното средство с един пълен резервоар гориво от момента на задействане на системата за изискване на действие от водача.
8.3.4.3. Ако системата за изискване на действие от водача е била задействана на нивото, описано в точка 8.2, буква в), пусканията на двигателя се спират веднага след като превозното средство измине разстояние, което се очаква да бъде достатъчно за изминаването на средния пробег на превозното средство с един пълен резервоар гориво при 5 % от вместимостта на резервоара за реагент от момента на задействане на системата на напомняне.
8.3.4.4. Освен това пусканията на двигателя се спират веднага след като резервоарът за реагент се изпразни, ако тази ситуация възникне по-рано от ситуациите, описани в точки 8.3.4.1, 8.3.4.2 или 8.3.4.3.
8.4. След спирането на пусканията на двигателя системата за изискване на действие от водача се дезактивира само когато повредите, посочени в точки 4, 5 и 6, са отстранени или когато добавеното количество реагент в превозното средство отговаря на поне един от следните критерии:
а) |
очаква се да бъде достатъчно за изминаване на 150 % от средния пробег с пълен резервоар гориво; или |
б) |
представлява поне 10 % от вместимостта на резервоара за реагент. |
След извършване на ремонт за отстраняване на неизправност, при която СБД е била задействана съгласно точка 7.2., системата за изискване на действие от водача може да бъде активирана отново през серийния порт на СБД (напр. чрез универсално четящо устройство), за да се позволи отново пускането в ход на превозното средство за самодиагностика. Превозното средство трябва да функционира максимум 50 km, за да може да се потвърди дали ремонтът е бил успешен. Системата за напомняне се задейства напълно, ако след тази проверка неизправността е все още налице.
8.5. Системата за предупреждение на водача, посочена в точка 3, показва съобщение, което ясно указва:
а) |
броя на оставащите пускания на двигателя и/или оставащия пробег; и |
б) |
условията, при които двигателят на превозното средство може отново да бъде пуснат. |
8.6. Системата за напомняне се дезактивира когато условията за нейното задействане вече не са налице. Системата за изискване на действие от водача не се дезактивира автоматично, без да се отстрани причината за нейното задействане.
8.7. Подробна писмена информация, описваща изцяло функционалните характеристики на действие на системата за изискване на действие от водача, се предоставя на органа по одобряването по време на одобряването.
8.8. Като част от заявлението за одобряване на типа съгласно настоящия регламент производителят доказва, че системите за предупреждение на водача и за изискване на действие от водача функционират.
9. Изисквания за информация
9.1. Производителят предоставя на всички собственици на нови превозни средства ясна писмена информация относно системата за контрол на емисиите. Тази информация гласи, че ако системата за контрол на емисиите на превозното средство не работи правилно, водачът се информира за наличието на проблем от системата за предупреждение на водача, след което системата за изискване на действие от водача възпрепятства пускането на двигателя на превозното средство.
9.2. В инструкциите се посочват изисквания за правилната употреба и поддръжка на превозните средства, включително правилното използване на реагенти за еднократна употреба.
9.3. В инструкциите се уточнява дали реагентите за еднократна употреба трябва да се зареждат от водача на превозното средство между нормалните интервали на поддръжка. В тях се посочва по какъв начин водачът трябва да зарежда резервоара за реагент. В информацията се посочва също вероятният разход на реагент за този тип превозно средство и честотата на зареждане.
9.4. В инструкциите се посочва, че употребата на и зареждането с реагент с правилните характеристики е задължително за съответствието на превозното средство със сертификата за съответствие, издаден за този тип превозно средство.
9.5. В инструкциите се посочва, че използването на превозно средство без реагент може да съставлява престъпление, ако същият е задължителен за намаляването на емисиите.
9.6. В инструкциите се обяснява как работят системата за предупреждение на водача и системата за изискване на действие от водача. Освен това се обясняват и последиците от пренебрегване на системата за предупреждение и от липсата на ново зареждане с реагент.
10. Работни условия на системата за последваща обработка
Производителите гарантират, че системата за контрол на емисиите запазва своята функция за контрол на емисиите при всички условия на околната среда, особено при ниски температури. Това включва взимането на мерки за предотвратяване на пълното замръзване на реагента по време на паркиране до 7 дни при температура 258 K (– 15 °C) с резервоар за реагент, пълен на 50 %. В случай че реагентът замръзне, производителят гарантира, че реагентът ще се втечни и ще бъде готов за използване в рамките на 20 минути от пускането на двигателя на превозното средство при температура 258 K (– 15 °C), измерена във вътрешността на резервоара за реагент.
ПРИЛОЖЕНИЕ IX
Приложение XXI към Регламент (ЕС) 2017/1151 се изменя, както следва:
(1) |
преди фигура 1 се вмъкват следните точки 3.1.16, 3.1.17 и 3.1.18:
|
(2) |
точка 3.2.21 се заменя със следното:
|
(3) |
вмъкват се следните точки 3.2.28—3.2.35:
|
(4) |
точка 3.3 се заменя със следното:
|
(5) |
вмъкват се следните точки:
|
(6) |
точка 3.5.9 се заменя със следното:
|
(7) |
точка 3.5.11 се заменя със следното:
|
(8) |
точка 3.7.1 се заменя със следното:
|
(9) |
точка 3.8.1 се заменя със следното:
|
(10) |
точка 4.1 се изменя, както следва:
|
(11) |
точка 5.0 се заменя със следното:
|
(12) |
в точка 5.1 се добавя следният параграф: „Това включва сигурността на всички маркучи, съединения и връзки, използвани в системите за контрол на емисиите.“; |
(13) |
точка 5.1.1 се заличава; |
(14) |
точка 5.3.6 се заменя със следното:
|
(15) |
точка 5.5 се заменя със следното: „5.5. Разпоредби по отношение на сигурността на електронната система Разпоредбите по отношение на сигурността на електронната система са посочените в точка 2.3 от приложение I.“; |
(16) |
точки 5.5.1, 5.5.2, 5.5.3 и 5.5.4 се заличават; |
(17) |
точка 5.6.1 се заменя със следното:
|
(18) |
вмъкват се следните точки 5.6.1.1, 5.6.1.2 и 5.6.1.3: 5.6.1.1. Превозните средства може да принадлежат към една и съща интерполационна фамилия във всеки от следните случаи, включително при комбинация между тях:
5.6.1.2. Само превозни средства, които са идентични по отношение на следните характеристики на превозното средство/силовото предаване/предавателната кутия, могат да бъдат част от една и съща интерполационна фамилия:
5.6.1.3. Ако се използва алтернативен параметър, например по-висок nmin_drive, както е посочено в точка 2, буква к) от подприложение 2, или ASM, както е определено в точка 3.4 от подприложение 2, този параметър трябва да бъде един и същ в рамките на една интерполационна фамилия.“; |
(19) |
в точка 5.6.2 буква в) се заменя със следното:
|
(20) |
в точка 5.6.3 буква д) се заменя със следното:
|
(21) |
в точка 5.6.3 буква ж) се заменя със следното:
|
(22) |
в точка 5.7 текстът от буква г) до края се заменя със следното:
Ако в неутрално положение на предавателната кутия е куплирана най-малко една електрическа машина и превозното средство не е оборудвано с режим на отрицателно ускорение при свободен ход (точка 4.2.1.8.5. от подприложение 4), така че електрическата машина не оказва влияние върху съпротивлението при движение по пътя, се прилагат критериите по точка 5.6.2, буква а) и точка 5.6.3, буква а). Ако има разлика, с изключение на масата на превозното средство, съпротивлението при търкаляне и аеродинамиката, чието влияние върху съпротивлението при движение по пътя не може да бъде пренебрегнато, това превозно средство не се счита за част от фамилията освен ако не е одобрено от органа по одобряването.“; |
(23) |
точка 5.8 се заменя със следното: „5.8. фамилия с матрица на съпротивленията при движение по пътя фамилията с матрица на съпротивленията при движение по пътя може да се прилага за превозни средства, проектирани с технически допустима максимална маса с товар ≥ 3 000 kg. фамилията с матрица на съпротивленията при движение по пътя може да се прилага също и за превозни средства, представени за многоетапно одобрение на типа, или за многоетапни превозни средства, представени за индивидуално одобрение. В тези случаи се прилагат разпоредбите, предвидени в точка 2 от приложение XII. Само превозни средства, които са идентични по отношение на следните характеристики, могат да бъдат част от една и съща фамилия с матрица на съпротивленията при движение по пътя:
|
(24) |
точка 5.9 се заменя със следното: „5.9. Фамилия за системи с периодично регенериране (Ki) Само превозни средства, които са идентични по отношение на следните характеристики, могат да бъдат част от една и съща фамилия за системи с периодично регенериране:
|
(25) |
точки 5.9.1 и 5.9.2 се заличават; |
(26) |
точка 6.1 се заменя със следното: „6.1. Гранични стойности Граничните стойности за емисиите трябва да бъдат тези, посочени в таблица 2 от приложение I към Регламент (ЕО) № 715/2007.“; |
(27) |
Подприложение 1 се изменя, както следва:
|
(28) |
Подприложение 2 се заменя със следното: „Подприложение 2 Избор на предавка и определяне на моменти за превключване при превозни средства с ръчна предавателна кутия 1. Общ подход 1.1. Процедурите за превключване, описани в настоящото подприложение, са приложими за превозни средства с ръчна предавателна кутия. 1.2 Предписаните предавки и моменти за превключване са определени въз основа на баланса между мощността, необходима за преодоляване на съпротивлението при движение по пътя и за ускоряване, и мощността на двигателя при всички възможни предавки в определена фаза на цикъла. 1.3. Предавките, които трябва да се използват, се определят въз основа на оборотите на двигателя и кривите на мощността при пълно натоварване спрямо оборотите на двигателя. 1.4. При определянето на предавките за превозни средства с два режима на предавателната кутия (нисък и висок) се взема предвид само този, който е предназначен за обичайно движение по пътища. 1.5. Предписанията за експлоатация на съединителя не са приложими, ако той се управлява автоматично без необходимост от зацепване или отцепване от страна на водача. 1.6. Настоящото подприложение не е приложимо за превозни средства, изпитвани в съответствие с подприложение 8. 2. Необходими данни и предварителни изчисления С цел определяне на предавките, които трябва да се използват по време на работния цикъл на динамометричен стенд, се осигуряват следните данни и се извършват следните изчисления:
3. Изчисляване на необходимата мощност, оборотите на двигателя, разполагаемата мощност и възможните за използване предавки 3.1. Изчисляване на необходимата мощност За всяка секунда j от кривата на цикъла се изчислява мощността, необходима за преодоляване на съпротивлението при движение по пътя и за ускоряване, по следната формула:
където:
3.2. Определяне на оборотите на двигателя При vj < 1 km/h се приема, че превозното средство е в покой и оборотите на двигателя се регулират на nidle.Скоростният лост се поставя в неутрално положение със зацепен съединител, с изключение на 1 секунда преди ускорение от състояние на място, в който случай се избира първа предавка с отцепен съединител. При всяка vj ≥ 1 km/h от кривата на цикъла и всяка предавка i i = 1 до ngmax оборотите на двигателя ni,j се изчисляват по следната формула: ni,j = (n/v)i × vj При изчислението се използват числа с плаваща запетая, резултатите не се закръглят. 3.3. Избор на възможни предавки по отношение на оборотите на двигателя За кривата на скоростта при vj могат да бъдат избрани следните предавки:
Ако aj < 0 и ni,j ≤ nidle, ni,j се регулира на nidle, а съединителят се отцепва. Ако aj ≥ 0 и ni,j < max(1,15 × nidle; минималната честота на въртене на двигателя на кривата Pwot(n) ), ni,j се задава да бъде по-голямото измежду 1,15 × nidle и (n/v)i x vj, а съединителят се поставя в положение „неопределено“. Под „неопределено“ се разбира всяко състояние между „отцепен“ и „зацепен“ в зависимост конкретната конструкция на двигателя и предавателната кутия. В този случай действителната честота на въртене на двигателя може да се отклонява от изчислената честота на въртене на двигателя. 3.4. Изчисляване на разполагаемата мощност Наличната мощност за всяка възможна предавка i и всяка стойност на скоростта на превозното средство от кривата на цикъла vi се изчислява по следната формула: Pavailable_i,j = Pwot (ni,j) × (1 – (SM + ASM)) където:
При поискване производителят трябва да предостави стойностите на ASM (в процентно намаление на разполагаемата мощност) заедно с множествата данни за Pwot(n), както е показано в примера в таблица A2/1. Между последователните точки от данни се използва линейна интерполация. ASM се ограничава до 50 %. Прилагането на ASM изисква съгласието на органа по одобряването. Таблица А2/1
3.5. Определяне на възможните за използване предавки Възможните за използване предавки се определят въз основа на следните условия:
Първоначалната предавка, която трябва да се използва за всяка секунда j от кривата на цикъла, е най-високата крайна възможна предавка, imax. При пускане от състояние на място се използва само първата предавка. Най-ниската крайна възможна предавка е imin. 4. Допълнителни изисквания за корекции и/или промени на използваните предавки Първоначалният избор на предавки трябва да се провери и промени, за да се избегне твърде честата им смяна и да се осигури управляемост и правилно функциониране. Фаза с ускорение е времеви период с продължителност над 2 секунди, при който скоростта на превозното средство ≥ 1 km/h и се увеличава монотонно. Фаза с отрицателно ускорение е времеви период с продължителност над 2 секунди, при който скоростта на превозното средство ≥ 1 km/h и намалява монотонно. Корекциите и/или промените се извършват в съответствие със следните изисквания:
5. Точка 4, буква а) до точка 4, буква е) се прилагат последователно, като във всеки случай се преминава цялата крива на цикъла. Тъй като измененията на точка 4, букви а)—е) могат да създадат нови последователности от предавки за използване, тези нови последователности се проверяват три пъти и при необходимост се променят. С цел да се даде възможност за определяне на точността на изчисленията средната предавка за v ≥ 1 km/h се изчислява и записва, закръглена до четири знака след десетичната запетая, във всички съответни протоколи от изпитването. |
(29) |
Подприложение 4 се изменя, както следва:
|
(30) |
Подприложение 5 се изменя, както следва:
|
(31) |
Подприложение 6 се заменя със следното: „Подприложение 6 Процедури и условия за изпитване от тип 1 1. Описание на изпитванията 1.1. Изпитването от тип 1 се използва за проверка на емисиите на газообразни съединения, емисиите на прахови частици, емисиите като брой частици, тегловните емисии на CO2, разхода на гориво, консумацията на електрическа енергия и пробега в електрически режим на задвижване по време на приложимия изпитвателен цикъл WLTP. 1.1.1. Изпитването се провежда в съответствие с метода, описан в точка 2 от настоящото подприложение или точка 3 от подприложение 8, за изцяло електрически и хибридни електрически превозни средства и хибридни превозни средства с горивен елемент със сгъстен водород. Пробите от отработилите газове, емисиите на прахови частици и емисиите като брой частици се събират и анализират в съответствие с предписаните методи. 1.2 Броят на изпитванията се определя в съответствие с блоксхемата на фигура A6/1. Граничната стойност е максималната разрешена стойност за съответните ограничени емисии, както е посочено в таблица 2 от приложение I към Регламент (ЕО) № 715/2007. 1.2.1 Блоксхемата на фигура A6/1 е приложима единствено за целия приложим изпитвателен цикъл WLTP, а не за отделни фази. 1.2.2 Резултатите от изпитването са стойностите след прилагането на корекциите за целевата скорост въз основа на промяна в енергията на ПСНЕ, Ki и ATCT и коефициента на влошаване. 1.2.3 Определяне на общи стойности за цикъла 1.2.3.1. Ако по време на някое от изпитванията бъде надвишен даден праг за ограничени емисии, превозното средство се отхвърля. 1.2.3.2. В зависимост от типа превозно средство производителят декларира, според случая, общата за цикъла стойност на тегловните емисии на CO2, консумацията на електрическа енергия, разхода на гориво за хибридни превозни средства без външно зареждане, работещи с горивни елементи, както и пробега в изцяло електрически режим на задвижване и общия пробег в електрически режим на задвижване в съответствие с таблица A6/1. 1.2.3.3. Обявената стойност на консумацията на електрическа енергия за хибридни електрически превозни средства с външно зареждане в режим на разреждане на акумулаторната батерия не се определя в съответствие с фигура A6/1. Тя се приема като стойността за одобрение на типа, ако обявената стойност на CO2 е приета като стойността за одобрение. В противен случай като стойност за одобрение на типа се приема измерената стойност на консумацията на електрическа енергия. 1.2.3.4. Ако след първото изпитване са изпълнени всички критерии от ред 1 в съответната таблица A6/2, всички обявени от производителя стойности се приемат като стойността за одобрение на типа. Ако някой от критериите от ред 1 в съответната таблица A6/2 не е изпълнен, се извършва второ изпитване със същото превозно средство. 1.2.3.5. След второто изпитване се изчислява средноаритметичната стойност на резултатите от двете изпитвания. Ако тези средноаритметични резултати отговарят на всички критерии от ред 2 в съответната таблица A6/2, всички обявени от производителя стойности се приемат като стойността за одобрение на типа. Ако някой от критериите от ред 2 в съответната таблица A6/2 не е изпълнен, се извършва трето изпитване със същото превозно средство. 1.2.3.6. След третото изпитване се изчислява средноаритметичната стойност на резултатите от трите изпитвания. За всички параметри, които отговарят на съответния критерий от ред 3 в съответната таблица A6/2, обявената стойност се приема като стойността за одобрение на типа. За всички параметри, които отговарят на съответния критерий от ред 3 в съответната таблица A6/2, средноаритметичният резултат се приема като стойността за одобрение на типа. 1.2.3.7. В случай че след първото или второто изпитване не е изпълнен някой от критериите в съответната таблица A6/2, по искане на производителя и със съгласието на органа по одобряването стойностите може да бъдат обявени повторно като по-високи стойности за емисиите или разхода или като по-ниски стойности за пробега в електрически режим на задвижване, за да се намали броят изпитвания, необходим за одобрение на типа. 1.2.3.8. Определяне на приемливите стойности dCO21, dCO22 и dCO23 1.2.3.8.1. В допълнение към изискването по точка 1.2.3.8.2 във връзка с критериите за брой изпитвания в таблица A6/2 се използват следните стойности за dCO21, dCO22 и dCO23:
1.2.3.8.2. Ако изпитването от тип 1 за хибридни електрически превозни средства с външно зареждане в режим на разреждане на акумулаторната батерия се състои от два или повече приложими изпитвателни цикъла WLTP и стойността на dCO2x е под 1,0, dCO2x се заменя с 1,0. 1.2.3.9. В случай че резултат от дадено изпитване или усреднени резултати от няколко изпитвания са приети и потвърдени като стойността за одобрението на типа, за по-нататъшни изчисления този резултат или съответно резултати се наричат „обявена стойност“. Таблица A6/1 Приложими правила за обявените от производителя стойности (общи стойности за цикъла) (1)
Фигура A6/1 Блоксхемата за броя изпитвания от тип 1 Коя да е от ограничените емисии > Ограничение Коя да е от ограничените емисии > Ограничение Второ изпитване Трето изпитване Коя да е от ограничените емисии > Ограничение Първо изпитване Отхвърлено Всички критерии в таблица A6/2 в реда „Второ изпитване“ са изпълнени. Всички критерии в таблица A6/2 в реда „Първо изпитване“ са изпълнени. Не Не Не Не Не Да Да Да Да Да Обявена стойност или приета средна стойност от трите, в зависимост от резултата от преценката за всяка стойност Всички приети обявени стойности и емисии Таблица A6/2 Критерии за брой изпитвания За изпитване от тип 1 в режим на запазване на заряда на акумулаторната батерия за превозни средства, използващи само двигатели с вътрешно горене и хибридни електрически превозни средства със и без външно зареждане.
За изпитване от тип 1 в режим на разреждане на акумулаторната батерия за хибридни електрически превозни средства с външно зареждане.
За изцяло електрически превозни средства
За хибридни превозни средства без външно зареждане, работещи с горивни елементи
1.2.4 Определяне на специфичните за фазата стойности 1.2.4.1. Специфична за фазите стойност на CO2 1.2.4.1.1. След приемането на обявената обща за цикъла стойност на тегловните емисии на CO2 средноаритметичната стойност на специфичните за фазата резултати от изпитването в g/km се умножава по корекционния коефициент CO2_AF, за да се компенсира разликата между обявената стойност и резултатите от изпитването. Тази коригирана стойност трябва да бъде стойността на CO2 за одобрение на типа.
където:
където:
1.2.4.1.2. Ако обявената обща за цикъла стойност на тегловните емисии на CO2 не бъде приета, специфичната за фазата стойност на тегловните емисии на CO2, използвана за одобрението на типа, се изчислява, като се взема средноаритметичната стойност на всички резултати от изпитването за съответната фаза. 1.2.4.2. Специфични за фазите стойности на разхода на гориво Стойността на разхода на гориво се изчислява чрез специфичните за фазата тегловни емисии на CO2, като се използват формулите в точка 1.2.4.1 от настоящото подприложение и средноаритметичната стойност на емисиите. 1.2.4.3. Специфична за фазите стойност на консумацията на електрическа енергия, пробега в изцяло електрически режим на задвижване и общия пробег в електрически режим на задвижване Специфичната за фазата консумация на електрическа енергия и специфичният за фазата пробег в електрически режим се изчисляват, като се взема средноаритметичната стойност на специфичните за фазата стойности от резултатите от изпитването, без да се прилага корекционен коефициент. 2. Условия на изпитване от тип 1 2.1. Общ преглед 2.1.1. Изпитването от тип 1 се състои от предписаната последователност от дейности по подготовка на динамометричния стенд, зареждане с гориво, престой с цел привеждане към околната температура и условията на работа. 2.1.2. Изпитването от тип 1 се състои в работа на превозното средство върху динамометричен стенд в продължение на приложимия за интерполационната фамилия цикъл WLTC. Непрекъснато се събира пропорционална част от емисиите на разредени отработили газове за последващ анализ посредством устройство за вземане на проби с постоянен обем. 2.1.3 Измерват се фоновите концентрации на всички съединения, за които се извършват измервания на разредени тегловни емисии. При изпитване за емисии това изисква вземане на проби и анализ на въздуха за разреждане. 2.1.3.1. Измерване на фоновата концентрация на праховите частици 2.1.3.1.1. Когато производителят поиска приспадане на фоновата концентрация на праховите частици във въздуха или тунела за разреждане от измерванията на емисиите, нивата й се определят в съответствие с процедурите, посочени в точки 2.1.3.1.1.1—2.1.3.1.1.3 от настоящото подприложение. 2.1.3.1.1.1. Максимално допустимата корекция на фоновата концентрация е маса върху филтъра, еквивалентната на 1 mg/km при дебита на изпитването. 2.1.3.1.1.2. Ако концентрацията надвишава това ниво, се използва стойност по подразбиране 1 mg/km. 2.1.3.1.1.3. Когато резултатът от приспадането на приноса на фоновата концентрация е отрицателен, нивото й се приема за нула. 2.1.3.1.2. Фоновата концентрация на частиците във въздуха за разреждане се измерва, като въздухът за разреждане се пуска през филтъра за фонови прахови частици. Въздухът за разреждане се взема от точка, непосредствено след филтрите за въздух за разреждане. Нивата на фоновата концентрация в μg/m3 се определят като плъзгаща средноаритметична стойност от най-малко 14 измервания при най-малко едно измерване на седмица. 2.1.3.1.3. Фоновата концентрация на частиците в тунела за разреждане се измерва, като въздухът за разреждане се пуска през филтъра за фонови прахови частици. Въздухът за разреждане се взема от точката, от която се взема и пробата от прахови частици. Когато за изпитването се използва вторично разреждане, системата за вторично разреждане се включва за целите на измерването на фоновата концентрация. Измерване може да бъде направено в деня на изпитването, преди или след провеждането му. 2.1.3.2. Определяне на фоновия брой прахови частици 2.1.3.2.1. Когато производителят поиска приспадане на фоновия брой прахови частици, нивата им се определят по следния начин:
2.1.3.2.2. Нивото на фоновия брой частици във въздуха за разреждане се определя посредством вземане на проба от въздуха за разреждане. Въздухът за разреждане се взема от точка, непосредствено след филтрите за въздух за разреждане в системата за измерване на броя частици. Нивата на фоновия брой частици в частици на cm3 се определят като средноаритметичната стойност на най-малко 14 измервания при най-малко едно измерване на седмица. 2.1.3.2.3. Нивото на фоновия брой частици в тунела за разреждане се определя посредством вземане на проба от въздуха за разреждане. Въздухът за разреждане се взема от точката, от която се взема и пробата за измерване на броя прахови частици. Когато за изпитването се използва вторично разреждане, системата за вторично разреждане се включва за целите на измерването на фоновия брой частици. Измерване може да бъде направено в деня на изпитването, преди или след провеждането му, като се използва действителният коефициент PCRF и дебит на системата CVS, използвани по време на изпитването. 2.2. Общо оборудване на изпитвателната клетка 2.2.1. Параметри за измерване 2.2.1.1. Следните температури се измерват с точност ± 1,5 °C:
2.2.1.2. Атмосферното налягане трябва да може да се измерва с прецизност ± 0,1 kPa. 2.2.1.3. Специфичната влажност H трябва да може да се измерва с прецизност ± 1 g H2O/kg сух въздух. 2.2.2. Изпитвателна клетка и зона за престой с цел привеждане към околната температура 2.2.2.1. Изпитвателна клетка 2.2.2.1.1. Изпитвателната клетка е с температура 23 °C. Допустимото отклонение на действителната стойност е в рамките на ± 5 °C. Температурата и влажността на въздуха се измерват на изхода на охлаждащия вентилатор на клетката при минимална честота от 0,1 Hz. За температурата в началото на изпитването вж. точка 2.8.1 от настоящото подприложение. 2.2.2.1.2. Специфичната влажност H на въздуха в изпитвателната клетка или на всмуквания от двигателя въздух е такава, че: 5,5 ≤ H ≤ 12,2 (g H2O/kg сух въздух) 2.2.2.1.3. Влажността се измерва непрекъснато с минимална честота от 0,1 Hz. 2.2.2.2. Зона за престой с цел привеждане към околната температура Зоната за престой с цел привеждане към околната температура е с температура от 23 °C, като допустимото отклонение от действителната стойност е в рамките на ± 3 °C от средноаритметичната стойност за работа в продължение на 5 минути, и не показва системно отклонение от зададената стойност на температурата. Температурата се измерва непрекъснато с минимална честота от 0,033 Hz (на всеки 30 секунди). 2.3. Изпитвателно превозно средство 2.3.1. Общи положения Всички компоненти на изпитвателното превозно средство съответстват на серийното производство или, ако превозното средство е различно от серийното производство, в протокола от изпитването се представя пълно описание на тези разлики. При избора на изпитвателното превозно средство производителят и органът по одобряването се договарят кой модел превозно средство е представителен за интерполационната фамилия. За измерване на емисиите се използва съпротивлението при движение по пътя, определено с изпитвателно превозно средство H. За измерване на емисиите в случая на фамилия с матрица на съпротивленията при движение по пътя се използва съпротивлението, изчислено за превозно средство HM в съответствие с точка 5.1. от подприложение 4. Ако по искане на производителя се използва методът на интерполация (вж. точка 3.2.3.2 от подприложение 7), се извършва допълнително измерване на емисиите, като се използва съпротивлението при движение по пътя, определено с изпитвателно превозно средство L. Изпитванията на превозни средства H и L се провеждат с едно и също изпитвателно превозно средство и при най-краткото отношение обороти/скорост (при допустимо отклонение от ± 1,5 %) в рамките на интерполационната фамилия. В случая на фамилия с матрица на съпротивленията при движение по пътя се извършва допълнително измерване на емисиите, като се използва съпротивлението, изчислено за превозно средство LM в съответствие с точка 5.1 от подприложение 4. Коефициентите на съпротивление при движение по пътя и масите на изпитване на изпитвателни превозни средства L и H може да се вземат от различни фамилии за съпротивление при движение по пътя, при условие че разликата между тези фамилии за съпротивление при движение по пътя произтича от прилагането на точка 6.8 от подприложение 4 и изискванията по точка 2.3.2 от настоящото подприложение се запазват. 2.3.2. Обхват на интерполация за CO2 2.3.2.1. Методът на интерполация се използва само ако:
Ако тези изисквания не са изпълнени, изпитванията може да се обявят за невалидни и да се повторят със съгласието на органа по одобряването. 2.3.2.2. През целия приложим цикъл максималната допустима делта на емисиите на CO2, произтичаща от прилагането на стъпка 9 в таблица А7/1 от подприложение 7, между изпитвателни превозни средства L и H е 20 % плюс 5 g/km от емисиите на CO2 от превозно средство H, но най-малко 15 g/km и не повече от 30 g/km. Това ограничение не важи при прилагането на фамилия с матрица на съпротивленията при движение по пътя. 2.3.2.3. По искане на производителя и със съгласието на органа по одобряването интерполационната крива може да се екстраполира до максимум 3 g/km над емисиите на CO2 от превозно средство H и/или под емисиите на CO2 на превозно средство L. Това разширение е валидно само в рамките на абсолютните граници на обхвата на интерполация, посочени в точка 2.3.2.2. При прилагането на фамилия с матрица на съпротивленията при движение по пътя екстраполация не се допуска. Когато две или повече интерполационни фамилии са еднакви от гледна точка на изискванията по точка 5.6 от настоящото приложение, но се различават по това, че общият обхват на емисиите им на CO2 би бил по-висок от максималната делта, посочена в точка 2.3.2.2, всички отделни превозни средства със еднаква спецификация (напр. марка, модел, незадължително оборудване) трябва да принадлежат към една единствена интерполационна фамилия. 2.3.3. Разработване Превозното средство трябва да е в добро техническо състояние. То трябва да е разработено и е изминало между 3 000 и 15 000 km преди изпитването. Двигателят, предавателната кутия и превозното средство трябва да са разработени в съответствие с препоръките на производителя. 2.4. Настройки 2.4.1. Настройките на динамометричния стенд и проверката се извършват съгласно подприложение 4. 2.4.2. Работа с динамометричния стенд 2.4.2.1. По време на работа на динамометричния стенд всички допълнителни устройства се изключват или спират, освен ако законодателството не изисква обратното. 2.4.2.2. Режимът на работа на динамометъра на превозното средство, ако има такъв, се задейства съгласно указанията на производителя (например чрез натискане на бутоните на волана в определена последователност, чрез уреда за диагностика на производителя, чрез премахване на стопяемия предпазител). Производителят предоставя на органа по одобряването списък на спрените устройства и обосновка за тяхното спиране. Режимът на работа на динамометъра се одобрява от органа по одобряването и се записва във всички съответни протоколи от изпитването. 2.4.2.3. Режимът на работа на динамометъра на превозното средство не трябва да задейства, изменя, забавя или спира работата на която и да било част, която оказва влияние върху емисиите и разхода на гориво при условията на изпитването. Всяко устройство, което влияе на работата на динамометричния стенд, се регулира, за да се осигури правилно функциониране. 2.4.2.4. Разпределяне на даден тип динамометър към съответно изпитвателно превозно средство 2.4.2.4.1. Ако изпитвателното превозно средство има две задвижващи оси и ако при условията на цикъл WLTP то работи частично или постоянно с две оси, които биват задвижвани или които връщат енергия в рекуперативен режим през съответния цикъл, превозното средство се изпитва на динамометричен стенд в режим на четири задвижващи колела, който отговаря на спецификациите в точки 2.2 и 2.3 от подприложение 5. 2.4.2.4.2. Ако изпитвателното превозно средство се изпитва само с една задвижваща ос, то се изпитва на динамометричен стенд в режим на две задвижващи колела, който отговаря на спецификациите в точка 2.2 от подприложение 5. По искане на производителя и със съгласието на органа по одобряването превозно средство с една задвижваща ос може да бъде изпитано на динамометричен стенд в режим на четири задвижващи колела. 2.4.2.4.3. Ако изпитвателното превозно средство работи с две оси, задвижвани в специфични избираеми от водача режими, които не са предназначени за нормална ежедневна експлоатация, а само за специализирани ограничени цели, като „планински режим“ или „режим на поддръжка“, или когато режимът с две задвижващи оси се задейства само в условия с повишена проходимост, превозното средство се изпитва на динамометричен стенд в режим на две задвижващи колела, който отговаря на спецификациите в точка 2.2 от подприложение 5. 2.4.2.4.4. Ако изпитвателното превозно средство се изпитва на динамометричен стенд 4х4 в режим на две задвижващи колела (4х2), колелата по незадвижващата ос могат да се въртят по време на изпитването, при условие че режимът на работа на динамометъра на превозното средство и режимът на движение по инерция на превозното средство поддържат този начин на работа. Фигура А6/1а Възможни конфигурации на изпитване на динамометрични стендове 4х2 и 4х4
2.4.2.5. Доказателство за еквивалентността на динамометричен стенд в режим на две и четири задвижващи колела 2.4.2.5.1. По искане на производителя и със съгласието на органа по одобряването превозното средство, което трябва да бъде изпитано на динамометричен стенд в режим на четири задвижващи колела, може по избор да бъде изпитано на динамометричен стенд в режим на две задвижващи колела, ако са изпълнени следните условия:
2.4.2.5.2. Това доказателство за еквивалентност се прилага за всички превозни средства от една и съща фамилия за съпротивлението при движение по пътя. По искане на производителя и със съгласието на органа по одобряването доказателството за еквивалентност може да се разшири до други фамилии за съпротивление при движение по пътя, ако се докаже, че избраното за изпитване превозно средство е от най-неблагоприятната в това отношение фамилия за съпротивлението при движение по пътя. 2.4.2.6. Информацията дали превозното средство е било изпитано на динамометричен стенд 4х2 или 4х4 и дали е изпитано на динамометричен стенд в режим на две или четири задвижващи колела се записва във всички съответни протоколи от изпитването. Ако превозното средство е било изпитано на динамометричен стенд 4х4 в режим на две задвижващи колела (4х2), в тази информация се посочва също и дали колелата на незадвижващата ос са се въртели или не. 2.4.3. Изпускателната уредба на превозното средство не трябва да показва пропуски, които има вероятност да намалят количеството на събирания газ. 2.4.4. Настройките на силовото предаване и механизмите за управление на превозното средство са тези, предписани от производителя за серийно производство. 2.4.5. Гумите са от тип, посочен като оригинално оборудване от производителя на превозното средство. Налягането в гумите може да се увеличи до 50 % над това, посочено в точка 4.2.2.3 от подприложение 4. Същото налягане се използва за регулирането на динамометричния стенд и за всички последващи изпитвания. Използваното налягане в гумите се записва във всички съответни протоколи от изпитването. 2.4.6. Еталонно гориво За изпитване се използва подходящо еталонно гориво, посочено в приложение IX. 2.4.7. Подготовка на изпитвателното превозно средство 2.4.7.1. Превозното средство трябва да бъде приблизително хоризонтално по време на изпитването, за да се избегне всяко неправилно разпределение на горивото. 2.4.7.2. Производителят предоставя допълнителни фитинги и преходници, необходими за приспособяване на отвор за източване на горивото в най-ниската възможна точка на резервоара(ите), монтиран(и) на превозното средство, и предоставя възможност за събиране на проби от отработилите газове. 2.4.7.3. При вземане на проби за масата на емисиите на частици по време на изпитване, когато устройството с регенериране е в условия на стабилизирано запълване (т.е. превозното средство не преминава през регенериране), се препоръчва превозното средство да е преминало повече от 1/3 от пробега между регенериранията по график или устройството с периодично регенериране да е преминало еквивалентно разтоварване от превозното средство. 2.5. Предварителни изпитвателни цикли По искане на производителя може да се проведат предварителни изпитвателни цикли за проследяване на кривата на скоростта в предписаните граници. 2.6. Предварителна подготовка на изпитвателното превозно средство 2.6.1. Подготовка на превозното средство 2.6.1.1. Зареждане на резервоара за гориво Резервоарът (резервоарите) за гориво се пълни с указаното изпитвателно гориво. Ако наличното гориво в резервоара (или резервоарите) за гориво не отговаря на спецификациите в точка 2.4.6 от настоящото подприложение, то се източва преди напълване с изпитвателното гориво. Системата за контрол на емисиите от изпаряване не се продухва повече от нормалното, нито се натоварва повече от нормалното. 2.6.1.2. Зареждане на презаредими системи за натрупване на енергия (ПСНЕ) Системите ПСНЕ трябва да бъдат напълно заредени преди подготвителния изпитвателен цикъл. По искане на производителя зареждането преди предварителната подготовка може да се пропусне. Системите ПСНЕ не се зареждат отново преди официалното изпитване. 2.6.1.3. Налягане в гумите Налягането в гумите на задвижващите колела се регулира в съответствие с точка 2.4.5 от настоящото подприложение. 2.6.1.4. Превозни средства, работещи с газообразно гориво За превозни средства с двигател с принудително запалване, които работят с втечнен нефтен газ или природен газ/биометан или които са оборудвани да работят с бензин или с втечнен нефтен газ или с природен газ/биометан, между изпитването с първото еталонно газообразно гориво и изпитването с второто еталонно газообразно гориво превозното средство се подготвя повторно преди изпитването с второто еталонно гориво. За превозни средства с двигател с принудително запалване, които работят с втечнен нефтен газ или природен газ/биометан или които са оборудвани да работят с бензин или с втечнен нефтен газ или с природен газ/биометан, между изпитването с първото еталонно газообразно гориво и изпитването с второто еталонно газообразно гориво превозното средство се подготвя повторно преди изпитването с второто еталонно гориво. 2.6.2. Изпитвателна клетка 2.6.2.1. Температура По време на предварителната подготовка температурата в изпитвателната клетка е същата като тази, определена за изпитването от тип 1 (точка 2.2.2.1.1 от настоящото подприложение). 2.6.2.2. Измерване на фоновите частици В случай на изпитвателно съоръжение, в което е възможно замърсяването на изпитване на превозно средство с ниски емисии на частици с остатъци от предишно изпитване на превозно средство с високи емисии на частици, за целите на предварителната подготовка на оборудването за вземане на проби се препоръчва провеждането на цикъл на движение на превозното средство с ниски емисии на частици с постоянна скорост от 120 km/h и продължителност от 20 минути. При необходимост за предварителната подготовка на оборудването за вземане на проби е допустимо да се използва по-дълъг период на работа и/или по-висока скорост. Ако е приложимо, измерванията на фоновите частици в тунела за разреждане се извършват след предварителната подготовка на тунела и преди всяко следващо изпитване на превозно средство. 2.6.3. Процедура 2.6.3.1. Изпитвателното превозно средство се поставя на динамометричен стенд чрез придвижване или избутване и работи по време на приложимите цикли WLTC. Не е нужно превозното средство да е студено. То може да се използва за регулиране на товара на динамометричния стенд. 2.6.3.2. Товарът на динамометричния стенд се регулира в съответствие с точки 7 и 8 от подприложение 4. Когато се използва динамометричен стенд в режим на две задвижващи колела, настройките за съпротивление при движение по пътя се извършват на динамометричен стенд в режим на две задвижващи колела, а когато се използва динамометричен стенд в режим на четири задвижващи колела, настройките за съпротивление при движение по пътя се извършват на динамометричен стенд в режим на четири задвижващи колела. 2.6.4. Работа с превозното средство 2.6.4.1. Процедурата за пускане на силовото предаване се стартира посредством устройствата, предвидени за тази цел в съответствие с инструкциите на производителя. По време на изпитването не се допуска превключване на работния режим, което не се извършва посредством превозното средство, освен ако не е посочено друго. 2.6.4.1.1. Ако процедурата за пускане на силовото предаване не започне успешно, напр. двигателят не се пусне, както се очаква, или превозното средство показва грешка при пускане, изпитването се счита за невалидно, изпитванията за предварителна подготовка се повтарят и се провежда ново изпитване. 2.6.4.1.2. В случай на използване на втечнен нефтен газ или природен газ/биометан като гориво се допуска пускане на двигателя с бензин и автоматично преминаване на втечнен нефтен газ или природен газ/биометан след предварително определен период от време, който водачът не може да променя. Периодът от време не трябва да надвишава 60 секунди. При работа в газов режим е допустимо също така да се използва само бензин или бензин и газ едновременно, при условие че консумацията на енергия от газ надхвърля 80 % от общото количество енергия, изразходвано по време на изпитването от тип 1. Процентът се изчислява в съответствие с метода, установен в приложение 3 към настоящото подприложение. 2.6.4.2. Цикълът започва от началото на процедурата за пускане на силовото предаване. 2.6.4.3. С цел предварителна подготовка се провежда приложимият цикъл WLTC. По искане на производителя или на органа по одобряването може да се проведат допълнителни цикли WLTC с цел стабилизиране на превозното средство и системите му за управление. Степента на тази допълнителна предварителна подготовка се записва във всички съответни протоколи от изпитването. 2.6.4.4. Ускорения Превозното средство се управлява, като върху педала за газта се прилага подходящото придвижване, необходимо за точно следване на кривата на скоростта. Превозното средство се управлява плавно, като се следват представителните за превключването на предавките скорости и процедури. При ръчни предавателни кутии педалът за газта се освобождава при всяко превключване, като превключванията се извършват възможно най-бързо. Ако превозното средство не може да следва кривата на скоростта, то работи при максималната налична мощност, докато скоростта му не достигне съответната целева стойност. 2.6.4.5. Отрицателно ускорение По време на отрицателни ускорения на цикъла водачът отпуска педала за газта, но не отцепва ръчно съединителя до момента, посочен в точка 4, букви г), д) или е) от подприложение 2. Ако превозното средство намалява скоростта си по-бързо, отколкото е предвидено в кривата на скоростта, педалът на газта се задейства по такъв начин, че превозното средство да следва точно кривата на скоростта. Ако превозното средство намалява скоростта си твърде бавно, за да отговаря на предвиденото отрицателно ускорение, спирачките се използват по такъв начин, че да е възможно точното следване на кривата на скоростта. 2.6.4.6. Задействане на спирачките По време на фази с работа на място/празен ход спирачките се задействат с подходящата сила, за да се предотврати въртенето на задвижващите колела. 2.6.5. Използване на предавателната кутия 2.6.5.1. Предавателни кутии с ръчно управление 2.6.5.1.1. Спазват се предписанията относно превключването на предавките, посочени в подприложение 2. Превозните средства, които се изпитват в съответствие с подприложение 8, се управляват в съответствие с точка 1.5 от същото подприложение. 2.6.5.1.2. Превключването на предавките започва и завършва в рамките на ± 1,0 секунда от предписания момент за превключване. 2.6.5.1.3. Съединителят се задейства в рамките на ± 1,0 секунда от предписания момент на задействане на съединителя. 2.6.5.2. Предавателни кутия с автоматично управление 2.6.5.2.1. След първоначално включване лостът за превключване не се задейства по време на изпитването. Първоначалното включване се извършва 1 секунда преди началото на първото ускорение. 2.6.5.2.2. Превозните средства с автоматична предавателна кутия с ръчен режим не се изпитват в ръчен режим на управление. 2.6.6. Избираеми от водача режими 2.6.6.1. Превозни средства с преобладаващ режим се изпитват в този режим. По искане на производителя, като алтернатива, превозното средство може да бъде изпитано в избираемия от водача режим при най-неблагоприятното от гледна точка на емисиите на CO2 положение. 2.6.6.2. Производителят предоставя на органа по одобряването доказателство за наличието на избираем от водача режим, който отговаря на изискванията на точка 3.5.9. от настоящото приложение. Със съгласието на органа по одобряването преобладаващият режим може да се използва като единствен избираем от водача режим за съответната система или устройство за определяне на ограничените емисии, емисиите на CO2 и разхода на гориво. 2.6.6.3. Ако превозното средство няма преобладаващ режим или заявеният преобладаващ режим не е одобрен като такъв от органа по одобряването, превозното средство се изпитва за ограничени емисии, емисии на CO2 и разход на гориво в най-благоприятния избираем от водача режим и в най-неблагоприятния избираем от водача режим. Най-благоприятните и най-неблагоприятните режими се установяват въз основа на предоставените доказателства за емисии на CO2 и разход на гориво във всички режими. Емисиите на CO2 и разходът на гориво са средноаритметичната стойност на резултатите от изпитването в двата режима. Резултатите от изпитванията за двата режима се записват. По искане на производителя, като алтернатива, превозното средство може да бъде изпитано в избираемия от водача режим при най-неблагоприятното от гледна точка на емисиите на CO2 положение. 2.6.6.4. Въз основа на предоставените от производителя технически доказателства и със съгласието на органа по одобряването избираемите от водача режими, предназначени за силно специализирани ограничени цели, не се вземат предвид (напр. режим на поддръжка, режим на пълзене (бавно придвижване)). Разглеждат се всички останали избираеми от водача режими, използвани за движение напред, като граничните стойности за ограничени емисии трябва да бъдат изпълнени във всички тези режими. 2.6.6.5. Точки 2.6.6.1—2.6.6.4 от настоящото подприложение се прилагат за всички системи на превозното средство с избираеми от водача режими, включително тези, които не се отнасят конкретно за трансмисията. 2.6.7. Анулиране на изпитване от тип 1 и завършване на цикъла Ако двигателят спре неочаквано, предварителната подготовка или изпитването от тип 1 се обявяват за невалидни. След завършване на цикъла двигателят се изключва. Превозното средство не се пуска отново в ход до началото на изпитването, за което е предварително подготвено. 2.6.8. Необходими данни, контрол на качеството 2.6.8.1. Измерване на скоростта По време на предварителната подготовка скоростта се измерва спрямо действителното време или се взема от системата за събиране на данни с честота не по-малко от 1 Hz, така че да може да се оцени действителната скорост на движение. 2.6.8.2. Изминат пробег Действително изминатото от превозното средство разстояние се записва във всички приложими документи за изпитването за всяка фаза на цикъла WLTC. 2.6.8.3. Допустими отклонения от кривата на скоростта Педалът на газта на превозните средства, които не достигат указаните за цикъла WLTC ускорение и максимална скорост, се задейства докрай, докато отново се достигне указаната крива на скоростта. Нарушенията на кривата на скоростта при тези обстоятелства не водят до невалидност на изпитването. Отклоненията от работния цикъл се записват във всички съответни протоколи от изпитването. 2.6.8.3.1. Позволени са посочените по-долу допустими отклонения на действителната скорост на превозното средство от предписаната скорост за приложимите изпитвателни цикли. Допустимите отклонения не се показват на водача:
Вж. фигура A6/2. Приемат се допустими отклонения от скоростта, по-големи от предписаните, при условие че те в нито един случай не надвишават 1 секунда. Не трябва да има повече от десет такива отклонения на изпитване. 2.6.8.3.2. Показателите на работната крива за IWR и RMSSE се изчисляват с съответствие с изискванията по точка 7 от подприложение 7. Ако IWR или RMSSE са извън съответния диапазон на валидност, изпитването при движение се счита за невалидно. Фигура A6/2 Допустими отклонения от кривата на скоростта
2.7. Привеждане към околната температура 2.7.1. След предварителната подготовка и преди изпитването изпитвателното превозно средство се оставя да престои в зона, чийто условия съответстват на посочените в точка 2.2.2.2 от настоящото подприложение. 2.7.2. Престоят за привеждане на превозното средство към околната температура е с продължителност между 6 и 36 часа, като капакът на двигателя може да е отворен или затворен. Ако не е изключено от конкретни разпоредби за определено превозно средство, охлаждането на превозното средство може да се осъществи чрез принудителното му охлаждане до температурата за изпитването. Когато охлаждането се подсилва с вентилатори, те са поставени така, че по равномерен начин да се постигне максимално охлаждане на тяговата система, двигателя и системата за последваща обработка на отработилите газове. 2.8. Изпитване за емисии и разход на гориво (изпитане от тип 1) 2.8.1. В началото на изпитването температурата на изпитвателната клетка е 23 °C ± 3 °C. Температурата на двигателното масло и охлаждащата течност, ако има такава, са в рамките на ± 2 °C от зададената стойност от 23 °C. 2.8.2. Изпитвателното превозно средство се избутва върху динамометричен стенд. 2.8.2.1. Задвижващите колела на превозното средство се поставят на динамометричния стенд без пускане на двигателя. 2.8.2.2. Налягането в гумите на задвижващите колела се регулира в съответствие с разпоредбите на точка 2.4.5 от настоящото подприложение. 2.8.2.3. Капакът на двигателя се затваря. 2.8.2.4. Към изпускателната тръба (или тръби) се прикрепя свързваща тръба непосредствено преди пускането на двигателя. 2.8.3. Пускане на силовото предаване и управление 2.8.3.1. Процедурата за пускане на силовото предаване се стартира посредством устройствата, предвидени за тази цел в съответствие с инструкциите на производителя. 2.8.3.2. Превозното средство се управлява, както е описано в точки 2.6.4—2.6.7 от настоящото подприложение, в продължение на приложимия цикъл WLTC, както е описано в подприложение 1. 2.8.4. Данните за RCB се измерват за всяка фаза на цикъла WLTC, както е определено в допълнение 2 към настоящото подприложение. 2.8.5. Действителната скорост на превозното средство се измерва с честота от 10 Hz и се изчисляват и документират показателите на работната крива, описани в точка 7 от подприложение 7. 2.8.6. Действителната скорост на превозното средство, измерена с честота от 10 Hz, и реалното време се прилагат за корекция на резултатите за емисиите на CO2 спрямо целевата скорост и целевия пробег, както е определено в подприложение 6б. 2.9. Вземане на газообразни проби Газообразните проби се събират в торбички, а съединенията се анализират в края на изпитването/изпитвателната фаза или се анализират непрекъснато и се обединяват за цикъла. 2.9.1. Преди всяко изпитване се изпълняват посочените по-долу стъпки:
2.10. Вземане на проби за определяне на масата на праховите частици 2.10.1. Преди всяко изпитване се изпълняват стъпките, описани в точки 2.10.1.1—2.10.1.2.2 от настоящото подприложение. 2.10.1.1. Избор на филтър За целия приложим цикъл WLTC се използва само един филтър за прахови частици без резервен. С оглед на това да се съгласуват регионалните вариации в циклите, за първите три фази може да се използва един филтър, а за четвъртата — друг. 2.10.1.2. Подготовка на филтъра 2.10.1.2.1. Не по-малко от 1 час преди изпитването филтърът се поставя в блюдо на Петри, което го предпазва от замърсяване с прах и позволява въздушен обмен, и се поставя в теглителната камера (или помещение) с цел стабилизиране. В края на периода на стабилизация филтърът се претегля и теглото му се записва във всички приложими документи за изпитването. След това филтърът се поставя в затворена чашка на Петри или филтъродържач до момента на провеждане на изпитването. Филтърът се използва в рамките на 8 часа след изваждането му от теглителната камера (или помещение). Филтърът се връща в помещението за стабилизиране в рамките на 1 час след изпитването и се подготвя най-малко в продължение на 1 час преди претеглянето. 2.10.1.2.2. Филтърът за прахови частици се монтира внимателно във филтъродържача. С него се борави само посредством форцепс или щипци. Невнимателното или грубо боравене с филтъра води до погрешно определяне на теглото. Филтъродържачът се поставя в тръба за вземане на проби, в която няма поток. 2.10.1.2.3. Препоръчва се микровезната да бъде проверявана преди началото на всяко претегляне, в рамките на 24 преди претеглянето на пробата, като се претегля еталонна тежест от около 100 mg. Тази тежест се претегля три пъти и усредненият резултат се записва във всички приложими документи за изпитането. Ако усредненият резултат е в границите на ± 5 μg от резултата на предишното претегляне, претеглянето и везната се считат за валидни. 2.11. Вземане на проби за определяне на броя прахови частици 2.11.1. Преди всяко изпитване се изпълняват стъпките, описани в точки 2.11.1.1—2.11.1.2 от настоящото подприложение: 2.11.1.1. Специфичната система за разреждане на частиците и оборудването за измерване се пускат и подготвят за вземане на проба; 2.11.1.2. Потвърждава се правилното функциониране на брояча на частици и уловителя на летливи частици на системата за вземане проби от частици в съответствие с процедурите, посочени в точки 2.11.1.2.1—2.11.1.2.4 от настоящото подприложение. 2.11.1.2.1. Резултатът от проверка за пропуски, извършена посредством филтър с подходящи показатели, прикрепен към входа на цялата система за измерване на броя частици, уловителя на летливи частици и брояча на частици, трябва да показва измерена концентрация не по-малко от 0,5 частици на cm3. 2.11.1.2.2. Резултатът от ежедневна проверка на брояча на частици за точка близо до нулата, извършена посредством филтър с подходящи показатели на входа на брояча, трябва да показва концентрация от ≤ 0,2 частици на cm3. След изваждане на филтъра броячът на частици трябва да показва увеличение в измерената концентрация от най-малко 100 частици на cm3 при вземане на проби от околния въздух и връщане на стойността до ≤ 0,2 частици на cm3 при повторно поставяне на филтъра. 2.11.1.2.3. Потвърждава се, че системата за измерване показва, че изпарителната тръба, когато има такава, е достигнала своята правилна работна температура. 2.11.1.2.4. Потвърждава се, че системата за измерване показва, че устройството за намаляване на броя прахови частици PND1 е достигнало своята правилна работна температура. 2.12. Вземане на проби по време на изпитването 2.12.1. Системата за разреждане, помпите за вземане на проби и системата за събиране на данни се пускат. 2.12.2. Системите за вземане на проби за определяне на масата и броя на праховите частици се пускат. 2.12.3. Броят на частиците се измерва непрекъснато. Средноаритметичната стойност на концентрацията се определя чрез интегриране на сигналите от анализатора през всяка фаза. 2.12.4. Вземането на проби започва преди или в началото на процедурата за пускане на силовото предаване и след приключването на цикъла. 2.12.5. Пренасочване на пробите 2.12.5.1. Газообразни емисии Пробите от разредените отработили газове и въздуха за разреждане се пренасочват от една двойка торбички към следваща, ако е необходимо, в края на всяка фаза на приложимия цикъл WLTC, който трябва да бъде проведен. 2.12.5.2. Прахови частици Приложими са изискванията на точка 2.10.1.1 от настоящото подприложение. 2.12.6. Разстоянието на динамометричния стенд се записва във всички приложими документи за изпитването за всяка фаза. 2.13. Приключване на изпитването 2.13.1. Двигателят се изключва веднага след края на последната част от изпитването. 2.13.2. Системата за вземане на проби с постоянен обем (CVS) или друго смукателно устройство се изключва или тръбата за отработили газове се отделя от изпускателната тръба/тръби на превозното средство. 2.13.3. Превозното средство може да бъде свалено от динамометричния стенд. 2.14. Следизпитвателни процедури 2.14.1. Проверка на газоанализатора Проверяват се стойностите на анализаторите, използвани за продължително измерване в разредено състояние, за нулевия газ и газа за калибриране на обхвата. Изпитването се счита за приемливо, когато разликата между резултатите преди изпитването и след изпитването е по-малка от 2 % от стойността за газа за калибриране на обхвата. 2.14.2. Анализ на торбичката 2.14.2.1. Съдържащите се в торбичката отработили газове и въздух за разреждане се анализират колкото е възможно по-бързо. Във всеки случай този анализ се извършва не по-късно от 30 минути след края на фазата на изпитвателния цикъл. Взема се предвид времето за реакция на газообразните съединения в торбичката. 2.14.2.2. Обхватът на анализатора, който ще се използва за всяко едно съединение, се нулира със съответния нулев газ възможно най-скоро преди анализа на всяка проба. 2.14.2.3. След това калибровъчните криви на анализаторите се настройват посредством газове за калибриране, чиито номинални концентрации варират от 70 до 100 % от използвания обхват. 2.14.2.4. Отново се проверява нулирането на анализаторите: ако някое от показанията се различава с повече от 2 % от обхвата, определен в точка 2.14.2.2 от настоящото подприложение, процедурата се повтаря за този анализатор. 2.14.2.5. След това се прави анализ на пробите. 2.14.2.6. След анализа се извършва повторна проверка на точката на нулиране и на калибриране на обхвата, като се ползват същите газове. Изпитването се счита за приемливо, когато разликата е по-малка от 2 % от стойността за газа за калибриране на обхвата. 2.14.2.7. Дебитът и налягането на отделните газове, които преминават през анализаторите, трябва да са такива, каквито се използват по време на калибрирането им. 2.14.2.8. Съдържанието на всяко от измерените съединения се записва във всички приложими документи за изпитването след стабилизирането на устройството за измерване. 2.14.2.9. Масата и броят на всички емисии, когато е приложимо, се изчисляват в съответствие с подприложение 7. 2.14.2.10. Калибрирането и проверките се извършват:
В случая по буква б) калибрирането и проверките се извършват за всички анализатори за всички обхвати, използвани по време на изпитването. В двата случая по букви а) и б) се използва един и същи обхват на анализатора за съответните торбички за околен въздух и отработили газове. 2.14.3 Претегляне на филтъра за вземане на проба от прахови частици 2.14.3.1. Филтърът за прахови частици се връща в теглителната камера (или помещение) не по-късно от 1 час след завършването на изпитването. Той престоява в блюдо на Петри, което го предпазва от замърсяване с прах и позволява въздушен обмен, в продължение на най-малко 1 час, след което се претегля. Брутното тегло на филтъра се записва във всички съответни документи за изпитването. 2.14.3.2. Най-малко два неизползвани еталонни филтъра се претеглят до 8 часа след претеглянето на филтрите за вземане на проби, като за предпочитане е тези операции да се извършат едновременно. Те имат еднакви размери и са изработени от същите материали като филтъра за вземане на проби. 2.14.3.3. Ако специфичното тегло на еталонен филтър варира с повече от ± 5μg между претеглянията на филтъра за вземане на проби, еталонните филтри и филтърът за вземане на проби се привеждат отново в изправност в теглителната камера (или помещение) и след това се претеглят отново. 2.14.3.4. Сравнението между претеглянията на еталонен филтър се прави, като се сравняват специфичните тегла и плъзгащата средноаритметична стойност на специфичните тегла на посочения еталонен филтър. Плъзгащата средноаритметична стойност се изчислява от специфичните тегла, измерени в периода след поставянето на еталонните филтри в теглителната камера (или помещение). Периодът, използван за изчисляването, не е по-кратък от 1 ден и не надвишава 15 дни. 2.14.3.5. Допуска се нееднократно привеждане в изправност и претегляне на филтрите за вземане на проби и на еталонните филтри до изтичането на интервал от 80 часа след измерването на газовете от изпитването за емисии. Ако в рамките на интервал, по-кратък или равен на 80 часа, повече от половината еталонни филтри изпълняват изискването за ± 5μg, претеглянето на филтъра за вземане на проби може да се приеме за валидно. Ако в рамките на интервал, равен на 80 часа, се използват два еталонни филтъра, от които един не изпълнява изискването за ± 5μg, претеглянето на филтъра за вземане на проби може да се приеме за валидно, при условие че сумата от абсолютните разлики между специфичните и плъзгащите средни стойности на двата еталонни филтъра е по-малка или равна на 10μg. 2.14.3.6. В случай че по-малко от половината еталонни филтри изпълняват изискването за ± 5μg, филтърът за вземане на проби се отстранява и изпитването за емисии се повтаря. Всички еталонни филтри се отстраняват и заменят в рамките на 48 часа. В останалите случаи еталонните филтри се заменят най-малко на 30 дена по начин, който не допуска измерването на филтър за вземане на проби без сравнение с еталонен филтър, престоял в теглителната камера (или помещение) най-малко един ден. 2.14.3.7. Ако не са удовлетворени критериите за стабилност в теглителната камера (или помещение), определени в точка 4.2.2.1 от подприложение 5, но претеглянията на еталонния филтър отговарят на горните критерии, производителят на превозното средство може да избира дали да приеме теглата на филтъра за проби, или да анулира изпитванията, да поправи системата за регулиране на теглителната камера (или помещение) и да повтори изпитването. Подприложение 6 — Допълнение 1 Процедура за изпитване за емисии за всички превозни средства, оборудвани със система с периодично регенериране 1. Общи положения 1.1. В настоящото допълнение се определят специалните разпоредби по отношение на изпитването на превозно средство, оборудвано със система с периодично регенериране, както е определено в точка 3.8.1 от настоящото приложение. 1.2 По време на цикли с регенериране няма нужда да се прилагат стандарти за емисии. Ако периодично регенериране настъпва най-малко веднъж на изпитване от тип 1 и вече е настъпило поне веднъж по време на подготовката на превозното средство или ако изминатото разстояние между два последователни цикъла с периодично регенериране е повече от 4 000 km повторни работни изпитвания от тип 1, не се изисква специална процедура за изпитване. В този случай настоящото допълнение не се прилага и за коефициента Ki се използва стойност 1,0. 1.3. Разпоредбите на настоящото допълнение са приложими единствено за целите на измерването на масата на праховите частици, а не на броя им. 1.4. По искане на производителя и със съгласието на органа по одобряването процедурата за изпитване, специфична за системи с периодично регенериране, няма нужда да се прилага за дадено регенериращо устройство, ако производителят представи данни, които доказват, че по време на циклите с регенериране емисиите остават под граничните стойности за съответната категория превозно средство. В такъв случай за емисиите на CO2 и разхода на гориво се използва фиксиран коефициент Ki на стойност 1,05. 1.5. По искане на производителя и със съгласието на органа по одобряването фазата с много висока скорост може да се изключи от определянето на коефициента на регенериране Ki за превозни средства от клас 2 и клас 3. 2. Процедура за изпитване Изпитвателното превозно средство трябва да е в състояние да изключва или включва процеса на регенериране, при условие че тази операция не променя първоначалното калибриране на двигателя. Предотвратяването на регенериране е разрешено само по време на насищането на системата за регенериране и по време на циклите за предварителна подготовка. То не е разрешено по време на измерванията на емисиите във фазата с регенериране. Изпитването за емисии се извършва с непроменен управляващ блок от оригиналното оборудване на производителя. По искане на производителя и със съгласието на органа по одобряването за определянето на Ki може да се използва „технически управляващ блок“, който не променя първоначалното калибриране на двигателя. 2.1. Измерване на емисиите на отработили газове между два цикъла WLTC, в които има фази на регенериране 2.1.1. Средноаритметичната стойност на емисиите между фази с регенериране и по време на запълването на регенериращото устройство се определя от средноаритметичната стойност на няколко приблизително равноотстоящи (ако са повече от две) изпитвания от тип 1. Вместо това производителят може да осигури данни, които показват, че емисиите остават непроменени (± 15 %) през циклите WLTC между фазите с регенериране. В такъв случай могат да се използват емисиите, измерени по време на изпитването от тип 1. Във всички други случаи се извърши измерване на емисиите най-малко за два цикъла от тип 1: един непосредствено след регенерирането (преди новото насищане) и един възможно най-късно преди фаза на регенериране. Всички измервания на емисиите се извършат съгласно настоящото подприложение, а всички изчисления се извършват съгласно точка 3. от настоящото допълнение. 2.1.2. Процесът на запълване и определянето на Ki се извършат по време на работните цикли от тип 1 на динамометричен или двигателен стенд с еквивалентни изпитвателни цикли. Тези цикли могат да се провеждат без прекъсване (т.е. без необходимост от спиране на двигателя между циклите). След произволен брой приключили цикли превозното средство може да се свали от динамометричния стенд и изпитването да продължи по-късно. По искане на производителя и със съгласието на органа по одобряването производителят може да разработи алтернативна процедура и да докаже нейната равностойност, включително температура на филтъра, количество на запълване и изминато разстояние. Това може да се извърши на двигателен или динамометричен стенд. 2.1.3 Броят на циклите D между два цикъла WLTC, в които има фази с регенериране, броят на циклите, по време на които се извършват измерванията на емисии n и измерванията на тегловните емисии M′sij за всяко съединение i за всеки цикъл j се записват във всички приложими документи за изпитването. 2.2. Измерване на емисиите по време на регенериране 2.2.1. Подготовката на превозното средство, ако се налага такава във връзка с изпитванията за емисиите по време на фаза с регенериране, може да се извърши посредством циклите за предварителна подготовка в точка 2.6 от настоящото подприложение или еквивалентни изпитвателни цикли на двигателен стенд, в зависимост от избраната процедура за насищане от точка 2.1.2 от настоящото допълнение. 2.2.2. Условията относно изпитването и изискванията към превозното средство за изпитването от тип 1, описано в настоящото приложение, трябва да бъдат изпълнени преди извършване на първото валидно изпитване за емисии. 2.2.3. По време на подготовката на превозното средство не трябва да има регенериране. Това може да се осигури по един от следните начини:
2.2.4 Извършва се изпитване за емисиите на отработили газове при пускане при студен двигател, включващо процес на регенериране, в съответствие с приложимия цикъл WLTC. 2.2.5. Ако процесът на регенериране изисква повече от един цикъл WLTC, всеки от тях трябва да бъде завършен. Допуска се използването на един-единствен филтър за частици за няколко цикли, необходими за завършване на регенерирането. Ако процесът на регенериране изисква повече от един цикъл WLTC, следващият цикъл(цикли) започва незабавно, без спиране на двигателя, до постигане на пълно регенериране. Времето, необходимо за подготвяне на ново изпитване, трябва да бъде възможно най-кратко в случай, че броят на необходимите за няколко цикъла торбички за газообразни емисии е по-голям от този на наличните. През този период двигателят не се спира. 2.2.6. Стойностите на емисиите по време на регенериране Mri за всяко хим. съединение i се изчисляват в съответствие с точка 3 от настоящото допълнение. Броят d на приложимите изпитвателни цикли, отчетен при пълно регенериране, се записва във всички приложими документи за изпитването. 3. Изчисления 3.1. Изчисляване на емисиите на отработили газове и CO2 и разхода на гориво на система с едно устройство за регенериране
където за всяко разглеждано съединение i:
Изчисляването на Mpi е показано нагледно на фигура A6.App1/1. Фигура A6.App1/1 Параметри, измерени в рамките на изпитване за емисии по време и между цикли, в които има регенериране (схематичен пример — емисиите по време на периода D могат да се увеличават или да намаляват) Брой цикли Емисии [g/km] 3.1.1. Изчисляване на коефициента на регенериране Ki за всяко разглеждано съединение i. Производителят може да избере да определи кумулативни или мултипликативни коефициенти за всяко съединение поотделно.
Msi Резултатите за, Mpi и Ki изборът на тип коефициент на производителя се записват. Резултатът за Ki се записва във всички съответни протоколи от изпитването. Резултатите за Msi, Mpi и Kiсе записват във всички приложими документи за изпитването. Ki може да се определи след приключване на една последователност, включваща измервания преди, по време на и след фазите с регенериране, както е показано на фигура A6.App1/1. 3.2. Изчисляване на емисиите на отработили газове, емисиите на CO2 и разхода на гориво при системи, състоящи се от няколко устройства за периодично регенериране Следните изчисления се извършват за един работен цикъл от тип 1 за ограничени емисии и за емисии на CO2. Емисиите на CO2, използвани за това изчисление, се вземат от резултата от стъпка 3, описана в таблица A7/1 на подприложение 7.
където:
Изчисляването на Mpi е показано нагледно на фигура A6.App1/2. Фигура A6.App1/2 Параметри, измерени в рамките на изпитване за емисии по време и между цикли, в които има регенериране (схематичен пример) Изчисляването на Ki за системи, състоящи се от няколко устройства за периодично регенериране, е възможно само след определен брой фази с регенериране за всяка система. След провеждане на пълната процедура (от А до Б, вж. фигура A6.App1/2) трябва да бъдат достигнати отново първоначалните условия А. 3.3. Коефициентите Ki (мултипликативен или кумулативен) се закръглят до четири знака след десетичната запетая въз основа на физичните единици на стандартната стойност на емисиите. Подприложение 6 — Допълнение 2 Процедура на изпитване на следенето на презаредима система за натрупване на електрическа енергия 1. Общи положения За изпитвания на хибридни електрически превозни средства със и без външно зареждане са приложими допълнения 2 и 3 към подприложение 8. В настоящото допълнение се определят специфичните разпоредби относно коригирането на резултатите от изпитвания за тегловни емисии на CO2 като функция на енергийния баланс ΔEREESS за всички системи ПСНЕ. Коригираните стойности за тегловните емисии на CO2 отговарят на нулев енергиен баланс (ΔEREESS = 0) и се изчисляват с помощта на корекционен коефициент, определен, както е посочено по-долу. 2. Измервателно оборудване и уреди 2.1. Измерване на ток Разреждането на ПСНЕ се определя като отрицателен ток. 2.1.1. По време на изпитванията токът на ПСНЕ се измерва посредством токов преобразувател от типа на токовите клещи или преобразувател със затворен магнитопровод. Системата за измерване на тока отговаря на изискванията, посочени в таблица A8/1. Токовият преобразувател(токовите преобразуватели) трябва да може да работи при температурата в точката на измерване и върховите токове при пускане на двигателя. За целите на точността на измерването преди изпитването се извършва нулиране и размагнитване в съответствие с инструкциите на производителя на устройството. 2.1.2. Токовите преобразуватели се поставят към един от кабелите на някоя от системите ПСНЕ, които са директно свързани със съответната ПСНЕ, и включват общия ток на ПСНЕ. В случай на екранирани кабели се използват подходящи методи, съгласувани с органа по одобряването. С цел удобно измерване на тока на ПСНЕ посредством външно измервателно оборудване за предпочитане е производителите да предвидят в превозното средство подходящи, безопасни и достъпни за свързване точки. Ако това не е възможно, производителят съдейства на органа по одобряването, като осигурява средства за свързване на токовия преобразувател към кабелите, свързани с ПСНЕ, по гореописания начин. 2.1.3 Измереният ток се интегрира във времето при минимална честота от 20 Hz, което дава измерената стойност на Q, изразена в амперчасове (Ah). Измереният ток се интегрира във времето, което дава измерената стойност на Q, изразена в амперчасове (Ah). Интегрирането може да се извърши в настоящата система за измерване. 2.2. Бордови данни на превозното средство 2.2.1. Друго решение е токът на ПСНЕ да се определи чрез данни от превозното средство. За целите на този измервателен метод превозното средство дава достъп до следната информация:
2.2.2. Производителят доказва на органа по одобряването точността на бордовите данни на превозното средство относно зареждането и разреждането на ПСНЕ. За целта производителят може да създаде фамилия превозни средства за следене на ПСНЕ, за да докаже, че бордовите данни за зареждане и разреждане на ПСНЕ са точни. Точността на данните се доказва на представително превозно средство. Валидни са следните критерии за фамилия:
2.2.3. Всички ПСНЕ, които не оказват влияние върху тегловните емисии на CO2, се изключват от наблюдението. 3. Процедура по коригиране въз основа на промяна на енергията на ПСНЕ 3.1. Измерването на тока на ПСНЕ започва в началото на изпитването и приключва непосредствено след като превозното средство е изминало пълния цикъл на движение. 3.2. Балансът на количеството електричество Q, измерено в системата за захранване с електрическа енергия, се използва като мярка за разликата в енергийното съдържание на ПСНЕ в края на цикъла в сравнение с началото на цикъла. Балансът на количеството електричество се определя за целия цикъл WLTC. 3.3. Отделните стойности за Qphase се въвеждат в хода на фазите на провеждания цикъла. 3.4. Корекция на тегловните емисии на CO2 през целия цикъл като функция на критерия за корекция c 3.4.1. Изчисляване на корекционния критерий c Корекционният критерий c представлява отношението на абсолютната стойност на промяната в електрическата енергия ΔEПСНЕ,j към енергията на горивото и се изчислява по следните формули:
където:
3.4.2. Корекцията се прилага, ако стойността на ΔEREESS е отрицателна (което съответства на разреждане на ПСНЕ) и ако корекционният критерий c, изчислен в съответствие с точка 3.4.1 от настоящото допълнение, е по-голям от приложимата гранична стойност в съответствие с таблица A6.App2/2. 3.4.3. Корекцията се пропуска и се използват некоригирани стойности, ако корекционният критерий c, изчислен в съответствие с точка 3.4.1 от настоящото допълнение, е по-малък от приложимата гранична стойност в съответствие с таблица A6.App2/2. 3.4.4. Корекцията може да се пропусне и може да се използват некоригирани стойности, ако:
Таблица A6.App2/1 Енергийно съдържание на горивото
Таблица A6.App2/2 Гранични стойности за корекционните критерии за RCB
4. Прилагане на функцията за корекция 4.1. За прилагане на функцията за корекция се изчислява промяната в електрическата енергия ΔTREESS,j за период j на всички системи ПСНЕ въз основа на измерения ток и номиналното напрежение:
където:
и:
където:
4.2. За корекция на тегловните емисии на CO2 (g/km) се използват специфичните за горивния процес коефициенти на Willan от таблица A6.App2/3. 4.3. Корекцията се извършва и прилага за целия цикъл и всяка от неговите фази поотделно и се записва във всички съответни протоколи от изпитването. 4.4. За това конкретно изчисление се използва фиксиран коефициент на полезно действие на алтернатора на системата за захранване с електрическа енергия: ηalternator = 0,67 for electric power supply system REESS alternators 4.5. Получената разлика в тегловните емисии на CO2 за разглеждания период j поради поведението при натоварване на алтернатора за зареждане на ПСНЕ се изчислява по следната формула:
където:
4.5.1. Стойностите на CO2 за всяка фаза и за целия цикъл се коригират по следния начин: MCO2,p,3 = MCO2,p,1 – ΔMCO2,j MCO2,c,3 = MCO2,c,2 – ΔMCO2,j където:
4.6. За корекцията на емисиите на CO2 (g/km) се използват коефициентите на Willan в таблица A6.App2/3. Таблица A6.App2/3 Коефициенти на Willan
Приложение 6 — Допълнение 3 Изчисляване на дела на енергията на газа за газообразните горива (втечнен нефтен газ и природен газ/биометан) 1. Измерване на масата на използваното по време на изпитвателния цикъл от тип 1 газово гориво Измерването на използваната по време на цикъла маса на газа се извършва чрез система за претегляне на горивото, която е в състояние да измери теглото на контейнера за съхранение по време на изпитването при спазване на следните изисквания:
2. Изчисляване на дела на енергията на газа Стойността на разхода на гориво се изчислява въз основа на емисиите на въглеводороди, въглероден оксид и въглероден диоксид, определени от резултатите от измерването, като се приема, че по време на изпитването се изгаря само газообразното гориво. Делът на газа от изразходваната по време на цикъла енергия се определя по следната формула:
където:
|
(32) |
Подприложение 6а се заменя със следното: „Подприложение 6а изпитване с корекция за околната температура с цел определяне на емисиите на CO2 в представителните регионални температурни условия 1. Въведение В настоящото подприложение се описва процедурата за допълнителното изпитване с корекция за околната температура (ATCT) с цел определяне на емисиите на CO2 в представителните регионални температурни условия. 1.1. Емисиите на CO2 на превозни средства с двигатели с вътрешно горене и хибридни електрически превозни средства без външно зареждане и стойността на запазване на заряда на акумулаторната батерия на хибридни превозни средства с външно зареждане трябва да се коригират в съответствие с изискванията на настоящото подприложение. Не се изисква корекция за стойността на CO2 от изпитването в режим на разреждане на акумулаторната батерия. Не се изисква корекция за пробег в електрически режим на задвижване. 2. Фамилия за изпитване с корекция за околната температура (ATCT) 2.1. Само превозни средства, които са еднакви по отношение на всички от следните характеристики, могат да бъдат част от една и съща фамилия за изпитване с корекция за околната температура:
Освен това превозните средства трябва да са сходни по отношение на следните характеристики:
Освен това в рамките на една и съща фамилия за изпитване с корекция за околната температура разлика в изолационния материал и местоположението може да се допусне, ако може да се докаже, че изпитвателното превозно средство представлява най-неблагоприятният случай от гледна точка на изолацията на двигателното отделение. 2.1.1. Ако са монтирани устройства за активно акумулиране на топлина, само превозни средства, които отговарят на следните изисквания, се считат за част от една и съща фамилия за изпитване с корекция за околната температура:
2.1.2. Само превозни средства, които отговарят на критериите, определени в точка 3.9.4 от настоящото подприложение 6а, се считат за част от една и съща фамилия за изпитване с корекция за околната температура. 3. Процедура за изпитване с корекция за околната температура Провежда се изпитването от тип 1, посочено в подприложение 6, с изключение на изискванията, посочени в точки 3.1—3.9 от настоящото подприложение 6a. Това изисква също така ново изчисляване и прилагане на моментите за смяна на предавката в съответствие с подприложение 2, като се вземе предвид различното съпротивление при движение по пътя, както е посочено в точка 3.4 от настоящото подприложение 6а. 3.1. Условия на околната среда за изпитване с корекция за околната температура 3.1.1. Температурата (Treg), при която превозното средство се привежда към околната температура и се подлага на изпитване с корекция за околната температура, е 14 °C. 3.1.2. Минималното време за привеждане към околната температура (tsoak_ATCT) за изпитването с корекция за околната температура е 9 часа. 3.2. Изпитвателна клетка и зона за престой с цел привеждане към околната температура 3.2.1. Изпитвателна клетка 3.2.1.1. Зададената стойност на температурата в изпитвателната клетка е равна на Treg. Действителната стойност на температурата е в рамките на ± 3 °C в началото на изпитването и в рамките на ± 5 °C в края на изпитването. 3.2.1.2. Специфичната влажност (H) на въздуха в изпитвателната клетка или на всмуквания от двигателя въздух е такава, че:
3.2.1.3. Температурата и влажността на въздуха се измерват на изхода на охлаждащия вентилатор при честота от 0,1 Hz. 3.2.2. Зона за престой с цел привеждане към околната температура 3.2.2.1. Зададената стойност на температурата в зоната за престой с цел привеждане към околната температура е равна на Treg, а действителната стойност е в рамките на ± 3 °C от средноаритметичната стойност за работа в продължение на 5 минути и не показва системно отклонение от зададената стойност на температурата. Температурата се измерва непрекъснато с минимална честота 0,033 Hz. 3.2.2.2. Местоположението на датчика за температура за зоната за привеждане към околната температура е представително за измерване на температурата на околната среда на превозното средство и се проверява от техническата служба. Датчикът е на разстояние най-малко 10 cm от стената на зоната за привеждане към околната температура и е защитен от пряк въздушен поток. Въздушният поток в зоната за привеждане към околната температура в близост до превозното средство е естествен конвекционен поток, представителен за размерите на помещението (без принудителна конвекция). 3.3. Изпитвателно превозно средство 3.3.1. Изпитваното превозно средство е представително за фамилията, за която се определят данните от изпитване с корекция за околната температура (както е описано в точка 2.1 на настоящото подприложение 6а). 3.3.2. От фамилията за изпитване с корекция за околната температура се избира интерполационната фамилия с най-малък обем на двигателя (вж. точка 2 от настоящото подприложение 6а), като изпитвателното превозно средство трябва да бъде в конфигурацията „превозно средство H“ на тази фамилия. 3.3.3. Когато е приложимо, от фамилията за изпитване с корекция за околната температура се избира превозното средство с най-ниска енталпия на устройството за активно акумулиране на топлина и с най-бавно освобождаване на топлина от това устройство. 3.3.4. Изпитвателното устройство отговаря на изискванията, описани подробно в точка 2.3 от подприложение 6 и в точка 2.1 от настоящото подприложение 6а. 3.4. Настройки 3.4.1. Регулирането на съпротивлението при движение по пътя и на динамометричния стенд се извършва, както е посочено в подприложение 4, включително изискването температурата в помещението да е 23 °C. За отчитане на разликата в плътността на въздуха при 14 °C в сравнение с тази при 20 °C динамометричният стенд се регулира, както е посочено в точки 7 и 8 от подприложение 4, с изключение на това, че f2_TReg от посоченото по-долу уравнение се използва като целеви коефициент Ct. f2_TReg = f2 × (Tref + 273)/(Treg + 273) където:
В случай че е налична валидна настройка на динамометричния стенд за изпитването при 23 °C, коефициентът от втора степен Cd за стенда се адаптира в съответствие със следната формула: Cd_Treg = Cd + (f2_TReg – f2) 3.4.2. изпитването с корекция за околната температура и регулирането на съпротивлението при движение по пътя се извършват на динамометричен стенд 4х2, ако съответното изпитване от тип 1 е проведено на динамометричен стенд 4х2, и на динамометричен стенд 4х4, ако съответното изпитване от тип 1 е проведено на динамометричен стенд 4х4. 3.5. Предварителна подготовка По искане на производителя предварителната подготовка може да бъде извършена при Treg. Температурата на двигателя трябва да е в рамките на ± 2 °C при зададена стойност от 23 °C или Treg, в зависимост от температурата, която е избрана за предварителната подготовка. 3.5.1. Превозните средства, използващи само двигатели с вътрешно горене, се подготвят, както е описано в точка 2.6 от подприложение 6. 3.5.2. Хибридните електрически превозни средства без външно зареждане се подготвят, както е описано в точка 3.3.1.1 от подприложение 8. 3.5.3. Хибридните електрически превозни средства с външно зареждане се подготвят, както е описано в точка 2.1.1 или в точка 2.1.2. от допълнение 4 към подприложение 8. 3.6. Процедура за привеждане към околната температура 3.6.1. След предварителната подготовка и преди изпитването превозните средства се оставят да престоят в зона, чийто условия съответстват на посочените в точка 3.2.2 от настоящото подприложение 6а. 3.6.2. За времето от края на предварителната подготовка до момента на привеждане към околната температура при температура Treg превозното средство не се излага на температура, различна от Treg , за повече от 10 минути. 3.6.3. След това превозното средство се оставя да престои в зоната за привеждане към околната температура по такъв начин, че времето от края на изпитването за предварителна подготовка до началото на изпитването с корекция за околната температура да е равно на tsoak_ATCT с допустимо отклонение от още 15 минути. По искане на производителя и след получаване на съгласие от органа по одобряването периодът tsoak_ATCT може да бъде удължен с до 120 минути. В този случай допълнителното време се използва за процедурата за охлаждане, определена в точка 3.9 от настоящото подприложение 6а. 3.6.4. Привеждането към околната температура се извършва без охлаждащ вентилатор, като всички части на каросерията са разположени по обичайния за нормално паркиране начин. Времето между края на предварителната подготовка и началото на изпитването с корекция за околната температура се записва. 3.6.5. Прехвърлянето от зоната за предварителна подготовка в изпитвателната клетка се извърши възможно най-бързо. Превозното средство не се излага на температура, различна от Treg, за повече от 10 минути. 3.7. изпитване с корекция за околната температура 3.7.1. Изпитвателният цикъл е приложимият цикъл WLTC, посочен в подприложение 1 за тази категория превозни средства. 3.7.2. Следват се процедурите за провеждане на изпитването за емисии, посочени в подприложение 6 — за превозни средства, използващи само двигатели с вътрешно горене, и в подприложение 8 — за хибридните електрически превозни средства без външно зареждане, както и за изпитването от тип 1 в режим на запазване на заряда на акумулаторната батерия на хибридни електрически превозни средства с външно зареждане, с изключение на това, че условията на околната среда за изпитвателната клетка са тези, описани в точка 3.2.1 от настоящото подприложение 6а. 3.7.3. По-специално при изпитване с корекция за околната температура емисиите от изпускателната уредба, определени в таблица A7/1, стъпка 1 за превозни средства, използващи само двигатели с вътрешно горене, и в таблица A8/5, стъпка 2 за хибридни електрически превозни средства, не надвишават приложимите за изпитваното превозно средство гранични стойности на емисиите на норма Euro 6, определени в таблица 2 от приложение I към Регламент (ЕО) № 715/2007. 3.8. Изчисляване и документиране 3.8.1. Корекционният коефициент за фамилията (FCF) се изчислява по следния начин: FCF = MCO2,Treg / MCO2,23° където
Както MCO2,23°, така и MCO2,Treg се измерват на едно и също изпитвателно превозно средство. FCF се записва във всички съответни протоколи от изпитването. FCF се закръгля до четвъртия знак след десетичната запетая. 3.8.2. Стойностите на CO2 за всяко превозно средство, използващо само двигатели с вътрешно горене, във фамилията за изпитване с корекция за околната температура (както е определено в точка 2.3 от настоящото подприложение 6а) се изчисляват по следните формули: MCO2,c,5 = MCO2,c,4 × FCF MCO2,p,5 = MCO2,p,4 × FCF където
3.8.3. Стойностите на CO2 за всяко хибридно електрическо превозно средство със и без външно зареждане във фамилията за изпитване с корекция за околната температура (както е определено в точка 2.3 от настоящото подприложение 6а) се изчисляват по следните формули: MCO2,CS,c,5 = MCO2,CS,c,4 × FCF MCO2,CS,p,5 = MCO2,CS,p,4 × FCF където
3.8.4. Ако FCF е по-малък от едно, се счита, че е равен на 1 при подход, основан на най-неблагоприятния случай, в съответствие с точка 4.1 от настоящото подприложение. 3.9. Разпоредба за охлаждане 3.9.1. За изпитвателното превозно средство, което служи за еталонно превозно средство за фамилията за изпитване с корекция за околната температура, и за всички превозни средства H от фамилиите за интерполация във фамилията за изпитване с корекция за околната температура се измерва крайната температура на охлаждащата течност на двигателя след привеждане към околната температура при 23 °C за времетраенето на tsoak_ATCT с допустимо отклонение от още 15 минути, като преди това е проведено съответното изпитване от тип 1 при 23 °C. Времетраенето се измерва от края на съответното изпитване от тип 1. 3.9.1.1. В случай че времето tsoak_ATCT е удължено в съответното изпитване с корекция за околната температура, се използва същото време за привеждане към околната температура с допустимо отклонение от още 15 минути. 3.9.2. Процедурата за охлаждане се извърши възможно най-скоро след края на изпитването от тип 1 с максимално забавяне от 20 минути. Измереното време за привеждане към околната температура е времето между измерването на крайната температура и края на изпитването от тип 1 при 23 °C и се записва във всички приложими документи за изпитването. 3.9.3. Средната температура на зоната за привеждане към околната температура през последните 3 часа се приспада от измерената температура на охлаждащата течност на двигателя в края на времето за привеждане към околната температура, посочено в точка 3.9.1. Тази стойност се обозначава с ΔT_ATCT и се закръгля до най-близкото цяло число. 3.9.4. Ако получената стойност на ΔT_ATCT е по-голяма или равна на – 2 °C от стойността на ΔT_ATCT на изпитвателното превозно средство, тази интерполационна фамилия не се счита за част от същата фамилия за изпитване с корекция за околната температура. 3.9.5. За всички превозни средства в рамките на една фамилия за изпитване с корекция за околната температура охлаждащата течност се измерва на едно и също място в охладителната уредба. То трябва да бъде възможно най-близо до двигателя, така че температурата на охлаждащата течност да е възможно най-представителна за температурата на двигателя. 3.9.6. Измерването на температурата на зоната за привеждане към околната температура се извърши, както е посочено в точка 3.2.2.2 от настоящото подприложение 6а. 4. Алтернативи в процеса на измерване 4.1. Подход на най-неблагоприятния случай с охлаждане на превозното средство По искане на производителя и със съгласието на органа по одобряването вместо разпоредбите по точка 3.6 от настоящото подприложение 6а може да се приложи процедурата за охлаждане, предвидена за изпитването от тип 1. За тази цел:
Тази алтернатива не е допустима, ако превозното средство е оборудвано с устройство за активно акумулиране на топлина. Прилагането на този подход се записва във всички съответни протоколи от изпитването. 4.2. Фамилия за изпитване с корекция за околната температура, съставена от една интерполационна фамилия Ако фамилията за изпитване с корекция за околната температура включва само една интерполационна фамилия, разпоредбите за охлаждане, описани в точка 3.9 от настоящото подприложение 6а, може да бъдат пропуснати. Това се записва във всички съответни протоколи от изпитването. 4.3. Алтернативно измерване на температурата на двигателя Ако температурата на охлаждащата течност не може да бъде измерена, по искане на производителя и със съгласието на органа по одобряването вместо температурата на охлаждащата течност за разпоредбата за охлаждане, описана в точка 3.9 от настоящото подприложение 6а, може да се използва температурата на двигателното масло. В такъв случай температурата на двигателното масло се използва за всички превозни средства в рамките на фамилията. Прилагането на тази процедура се записва във всички съответни протоколи от изпитването. |
(33) |
вмъква се следното подприложение 6б: „Подприложение 6б Корекция на резултатите за емисиите на CO2 за целевата скорост и целевия пробег 1. Общи положения В настоящото подприложение 6б се определят специфичните разпоредби за коригиране на резултатите от изпитванията за CO2 за допустими отклонения от целевата скорост и целевия пробег. Настоящото подприложение 6б се прилага единствено за превозни средства, използващи само двигатели с вътрешно горене. 2. Измерване на скоростта на превозното средство 2.1. Действителната/измерената скорост на превозното средство (vmi; в km/h), идваща от скоростта на барабана на динамометричния стенд, се измерва с честота от 10 Hz заедно с действителното време, което съответства на действителната скорост. 2.2. Целевата скорост (vi; в km/h) между времевите точки в таблици A1/1—A1/12 от подприложение 1 се определя чрез метода на линейна интерполация при честота от 10 Hz. 3. Процедура за коригиране 3.1 Изчисляване на действителната/измерената и целевата мощност при колелата Мощността и силите при колелата от целевата и действителната/измерената скорост се изчислява по следните формули:
където:
3.2. В следващата стъпка началната POVERRUN,1 се изчислява по следната формула: POVERRUN,1 = – 0,02 × PRATED където:
3.3. Всички изчислени стойности на Pi и Pmi , които са под POVERRUN,1, се определят на POVERRUN,1, за да се изключат отрицателните стойности, които не са относими към емисиите на CO2. 3.4. Стойностите на Pm,j се изчисляват за всяка отделна фаза на цикъла WLTC по следната формула:
където:
3.5. Средните коригирани с коефициента RCB тегловни емисии на CO2 (g/km) за всяка фаза на приложимия цикъл WLTC, се изразяват в g/s по следната формула:
където:
3.6. В следващата стъпка тези тегловни емисии на CO2 (g/s) за всяка фаза на WLTC се съпоставят със средните Pm,j 1 стойности, изчислени в съответствие с точка 3.4 от настоящото подприложение 6б. Най-добро съответствие на данните се постига чрез използване на регресионен анализ по метода на най-малките квадрати. Пример за такава регресионна права (права Veline) е показан на фигура A6b /1. Фигура A6b/1 Пример за регресионна права Veline. Мощност Pm,j (kW) ПРАВА VELINE CO2 (g/s) 3.7. Специфичното за превозното средство уравнение Veline-1, изчислено в съответствие с точка 3.6 от настоящото подприложение 6б, определя отношението между емисиите на CO2 в g/s в разглежданата фаза j и средната измерена мощност при колелото в същата фаза j и се изразява по следната формула: MCO 2 ,j = (kv,1 × Pm,j 1) + Dv,1 където:
3.8. В следващата стъпка вторичната POVERRUN,2 се изчислява по следната формула: POVERRUN,2 = - Dv,1/ kv,1 където:
3.9. Всички изчислени стойности на Pi и Pmi по точка 3.1 от настоящото подприложение 6б, които са под POVERRUN,2, се определят на POVERRUN,2, за да се изключат отрицателните стойности, които не са относими към емисиите на CO2. 3.10. Стойностите на Pm,j 2 се изчисляват отново за всяка отделна фаза на цикъла WLTC по формулите по точка 3.4 от настоящото подприложение 6б. 3.11. Ново специфично за превозното средство уравнение Veline-2 се съставя с помощта на регресионния анализ по метода на най-малките квадрати, описан в точка 3.6 от настоящото подприложение 6б. Уравнението Veline-2 се изразява със следното уравнение: MCO 2 ,j = (kv,2 × Pm,j 2) + Dv,2 където:
3.12. В следващата стъпка стойностите на Pi,j от целевия скоростен профил се изчисляват за всяка отделна фаза на цикъла WLTC по следната формула:
където:
3.13. След това делтата на тегловните емисии на CO2 за период j, изразена в g/s, се изчислява по следната формула: ΔCO2,j = kv,2 × (Pi,j 2 – Pm,j 2) където:
3.14. Крайните коригирани спрямо пробега и скоростта тегловни емисии на CO2 за период j се изчисляват по следната формула:
където:
|
(34) |
Подприложение 7 се изменя, както следва:
|
(35) |
Подприложение 8 се изменя, както следва:
|
(1) Обявената стойност е стойността, за която се прилагат необходимите корекции (т.е. корекция на Ki, ATCT и DF)
(2) Закръгляне до xxx,xx
(3) Закръгляне до xxx,x
(4) Всеки резултат от изпитването трябва да отговаря на ограничението по регламента.
(5) За изпитване от тип 1 в режим на разреждане на акумулаторната батерия за хибридни електрически превозни средства с външно зареждане „0,9“ се заменя с „1,0“ само ако изпитването в този режим съдържа два или повече приложими цикъла WLTC.
(6) Всеки резултат от изпитването трябва да отговаря на ограничението по регламента.
(7) Оборудване: статичен измервателен уред за активна енергия.
(8) Електромер за променлив ток, клас 1 в съответствие с IEC 62053-21 или друг еквивалентен.
(9) В зависимост от това коя стойност е по-голяма.
(10) Честота на интегриране на тока 20 Hz или по-висока.
(11) няма отделен параметър за превозно средство
(12) (p) означава разглеждания период, който може да бъде фаза, комбинация от фази или целият цикъл.“;
(13) Разход на гориво (баланс на зареждането на ПСНЕ = 0) по време на изпитването, в маса, стандартно отклонение
ПРИЛОЖЕНИЕ X
„ПРИЛОЖЕНИЕ XXII
Уреди за бордово наблюдение на разхода на гориво и/или консумацията на електрическа енергия
1. Въведение
В настоящото приложение се установяват определенията и изискванията, приложими за бордовите уреди за следене на разхода на гориво и/или консумацията на електрическа енергия.
2. Определения
2.1. |
„Бордови уред за следене на разхода на гориво и/или консумацията на енергия“ („бордови уред за НРГКЕ“) е всеки софтуерен и/или хардуерен елемент от конструкцията, който улавя и използва параметрите на превозното средство, двигателя, горивото и/или електрическата енергия, за да определи и предостави най-малко информацията по точка 3, и който съхранява стойностите за целия срок на експлоатация на превозното средство в бордовата му система. |
2.2. |
„Стойност за целия срок на експлоатация“ на определен количествен показател, определена и съхранявана към момент t, означава стойностите на този количествен показател, натрупани от завършването на производството на превозното средство до момента t. |
2.3. |
„Дебит на горивото в двигателя“ означава количеството гориво, подадено в двигателя за единица време. Той не включва горивото, подадено директно в устройството за контрол на замърсяването. |
2.4. |
„Дебит на горивото в превозното средство“ означава количеството гориво, подадено в двигателя и директно в устройството за контрол на замърсяването за единица време. Той не включва горивото, използвано за работещ с гориво топлообменник. |
2.5. |
„Общ разход на гориво (за целия срок на експлоатация)“ е сумата на изчисленото количество гориво, подадено в двигателя, и изчисленото количество гориво, подадено директно в устройството за контрол на замърсяването. Той не включва горивото, използвано за работещ с гориво топлообменник. |
2.6. |
„Общ изминат пробег (за целия срок на експлоатация)“ е сумата на изминатото разстояние при използване на същия източник на данни като този, които се използва от километражния брояч на превозното средство. |
2.7. |
„Енергия от мрежата“ за хибридни електрически превозни средства с външно зареждане означава електрическата енергия, постъпваща в акумулатора, когато превозното средство е свързано с външен захранващ модул и двигателят е изключен. Тя не включва загубите на електроенергия между външния захранващ модул и акумулатора. |
2.8. |
„Режим на запазване на заряда на акумулаторната батерия“ за хибридни електрически превозни средства с външно зареждане означава работен режим на превозното средство, при който степента на зареждане на ПСНЕ може да варира, но системата за управление на превозното средство като цяло се стреми да поддържа текущата степен на зареждане. |
2.9. |
„Режим на разреждане на акумулаторната батерия“ за хибридни електрически превозни средства с външно зареждане означава работен режим на превозното средство, при който текущата степен на зареждане на ПСНЕ е по-висока от целевата стойност за степен на зареждане в режим на запазване на заряда на акумулаторната батерия, и при който въпреки възможните вариации системата за управление на превозното средство се стреми да приведе степента на зареждане от по-високо равнище към целевата стойност за степен на зареждане в режим на запазване на заряда на акумулаторната батерия. |
2.10. |
„Избираем от водача режим на увеличаване на заряда на акумулаторната батерия“за хибридни електрически превозни средства с външно зареждане означава работно условие, при което водачът избира работен режим с намерение да увеличи степента на зареждане на ПСНЕ. |
3. Информация, подлежаща на определяне, съхраняване и предоставяне
Бордовият уред за НРГКЕ определя най-малко следните параметри и съхранява техните стойности за целия срок на експлоатация в бордовата система на превозното средство. Параметрите се изчисляват и мащабират в съответствие със стандартите по точка 6.5.3, подточка 6.5.3.2, буква а) от Допълнение 1 към Приложение 11 към Правило № 83 на ИКЕ на ООН, разбирани както е посочено в точка 2.8 от Допълнение 1 към приложение XI към настоящия регламент.
3.1 За всички превозни средства, изброени в член 4а, с изключение на хибридните електрически превозни средства с външно зареждане (OVC-HEV):
а) |
общ разход на гориво (за целия срок на експлоатация) (литри); |
б) |
общ изминат пробег (за целия срок на експлоатация) (в километри); |
в) |
дебит на горивото в двигателя (в грамове/секунда); |
г) |
дебит на горивото в двигателя (в литри/час); |
д) |
дебит на горивото в превозното средство (в грамове/секунда); |
е) |
скорост на превозното средство (в километри/час). |
3.2. За хибридни електрически превозни средства с външно зареждане:
а) |
общ разход на гориво (за целия срок на експлоатация) (литри); |
б) |
общ разход на гориво в режим на разреждане на акумулаторната батерия (за целия срок на експлоатация) (в литри); |
в) |
общ разход на гориво в избираем от водача режим на увеличаване на заряда на акумулаторната батерия (за целия срок на експлоатация) (в литри); |
г) |
общ изминат пробег (за целия срок на експлоатация) (в километри); |
д) |
общ изминат пробег в режим на разреждане на акумулаторната батерия при изключен двигател (за целия срок на експлоатация) (в километри); |
е) |
общ изминат пробег в режим на разреждане на акумулаторната батерия при работещ двигател (за целия срок на експлоатация) (в километри); |
ж) |
общ изминат пробег в избираем от водача режим на увеличаване на заряда на акумулаторната батерия (за целия срок на експлоатация) (в километри); |
з) |
дебит на горивото в двигателя (в грамове/секунда); |
и) |
дебит на горивото в двигателя (в литри/час); |
й) |
дебит на горивото в превозното средство (в грамове/секунда); |
к) |
скорост на превозното средство (в километри/час). |
л) |
обща енергия от мрежата, постъпила в акумулатора (за целия срок на експлоатация) (в kWh). |
4. Точност
4.1 Във връзка с информацията по точка 3 производителят гарантира, че бордовият уред за НРГКЕ предоставя най-точните стойности, които могат да бъдат постигнати чрез системата за измерване и изчисляване на модула за управление на двигателя.
4.2 Без да се засягат разпоредбите в точка 4.1, производителят гарантира, че точността е по-висока от – 0,05 и по-ниска от 0,05, и се изчислява до три знака след десетичната запетая посредством следната формула:
където:
Fuel_ConsumedWLTP (в литри) |
е разходът на гориво, определен при първото изпитване, проведено в съответствие с точка 1.2 от подприложение 6 към приложение XXI, изчислен в съответствие с точка 6 от подприложение 7 към посоченото приложение чрез използване на резултатите за емисиите през целия цикъл преди прилагане на корекциите (изходни данни от стъпка 2 в таблица А7/1 от подприложение 7), умножен по действителния пробег и разделен на 100. |
Fuel_ConsumedOBFCM (в литри) |
е разходът на гориво, определен за същото изпитване чрез използване на разликите за параметър „Общ разход на гориво (за целия срок на експлоатация)“, предоставени от бордовия уред за НРГКЕ. |
За хибридни електрически превозни средства с външно зареждане се използва изпитването от тип 1 в режим на запазване на заряда на акумулаторната батерия.
4.2.1 Ако изискванията за точност по точка 4.2 не са изпълнени, точността се преизчислява за последващите изпитвания от тип 1, провеждани в съответствие с точка 1.2 от подприложение 6, в съответствие с формулите в точка 4.2, като се използва разходът на гориво, определен и натрупан през всички проведени изпитвания. Изискването за точност се счита за изпълнено, когато точността е по-висока от – 0,05 и по-ниска от 0,05.
4.2.2 Ако изискванията за точност по точка 4.2.1 не са изпълнени след последващите изпитвания в съответствие с тази точка, може да се извършат допълнителни изпитвания за целите на определяне на точността. Общият брой на изпитванията обаче не трябва да надвишава три за превозно средство, изпитвано без използване на метода на интерполация (превозно средство Н), и шест за превозно средство, изпитвано по метода на интерполация (три изпитвания за превозно средство Н и три изпитвания за превозно средство L). Точността се преизчислява за допълнителните последващи изпитвания от тип 1 в съответствие с формулите в точка 4.2, като се използва разходът на гориво, определен и натрупан през всички проведени изпитвания. Изискването се счита за изпълнено, когато точността е по-висока от – 0,05 и по-ниска от 0,05. Когато изпитванията са извършени само за целите на определяне на точността на бордовия уред за НРГКЕ, резултатите от допълнителните изпитвания не се вземат предвид за никакви други цели.
5. Достъп до информацията, предоставена от бордовия уред за НРГКЕ
5.1 Бордовият уред за НРГКЕ осигурява стандартизиран и неограничен достъп до информацията, посочена в точка 3, и отговаря на стандартите, определени в точка 6.5.3, подточка 6.5.3.1, буква а) и в точка 6.5.3, подточка 6.5.3.2, буква a) от допълнение 1 към приложение 11 към Правило № 83 на ИКЕ на ООН и разбирани както е посочено в точка 2.8 от допълнение 1 към приложение XI към настоящия регламент.
5.2. Като изключение от условията за нулиране, определени в стандарта, посочен в точка 5.1, и без да се засягат разпоредбите на точки 5.3 и 5.4, след като превозното средство е влязло в експлоатация, стойностите на броячите се запазват за целия срок на експлоатация.
5.3 Стойностите на броячите за целия срок на експлоатация могат да се нулират само при превозни средства, за които типът на паметта на модула за управление на двигателя не позволява данните да се запазват при липса на електрическо захранване. За тези превозни средства стойностите могат да се нулират едновременно само в случай че акумулаторът е разединен от превозното средство. Задължението да се запазват стойностите на броячите за целия срок на експлоатация в такъв случай важи за нови одобрявания на типа най-късно от 1 януари 2022 г. и за нови превозни средства от 1 януари 2023 г.
5.4. В случай на неизправност, засягаща стойностите на броячите за целия срок на експлоатация, или в случай на подмяна на модула за управление на двигателя, тези броячи могат да бъдат нулирани едновременно, за да се гарантира, че стойностите остават напълно синхронизирани.
ПРИЛОЖЕНИЕ XI
Приложения I, III, VIII и IX към Директива 2007/46/ЕО се изменят, както следва:
(1) |
Приложение I се изменя, както следва:
|
(2) |
Приложение III се изменя, както следва:
|
(3) |
Приложение VIII се изменя, както следва:
|
(4) |
Приложение IX се изменя, както следва:
|
(5) |
Приложение XI се изменя, както следва: В рубриката „Значение на символите“ бележка (1) се заменя със следното:
|
(*1) за фамилията с матрица на съпротивленията при движение по пътя е изпитано представително превозно средство