РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2018/1805 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 14 ноември 2018 година

относно взаимното признаване на актове за обезпечаване и конфискация

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 82, параграф 1, буква а) от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

в съответствие с обикновената законодателна процедура (1),

като имат предвид, че:

(1)	Съюзът си е поставил за цел да поддържа и развива пространство на свобода, сигурност и правосъдие.

(2)

Съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси в Съюза се основава на принципа на взаимното признаване на присъдите и съдебните решения, който след Европейския съвет в Тампере от 15 и 16 октомври 1999 г. обикновено е посочван като крайъгълния камък на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси в рамките на Съюза.

(3)

Обезпечаването и конфискацията на средствата на престъпленията и облагите от престъпна дейност са сред най-ефективните средства за борба с престъпността. Съюзът е решен да осигури по-ефективно разкриване, конфискация и повторно използване на имуществото от престъпна дейност в съответствие със „Стокхолмската програма — Отворена и сигурна Европа в услуга и за защита на гражданите“ (2).

(4)	Тъй като престъпността често е транснационална по своя характер, ефективното трансгранично сътрудничество е от съществено значение за обезпечаването и конфискацията на средствата на престъпленията и облагите от престъпна дейност.

(5)	Настоящата правна уредба на Съюза във връзка с взаимното признаване на актове за обезпечаване и конфискация се състои от рамкови решения 2003/577/ПВР (3) и 2006/783/ПВР на Съвета (4).

(6)

Докладите на Комисията относно изпълнението на Рамково решение 2003/577/ПВР и Рамково решение 2006/783/ПВР сочат, че съществуващият режим за взаимно признаване на актовете за обезпечаване и конфискация не е напълно ефективен. Тези рамкови решения не се изпълняват и прилагат еднакво в държавите членки, в резултат на което взаимното признаване е незадоволително, а трансгранично сътрудничество — неоптимално.

(7)

Правната уредба на Съюза в областта на взаимното признаване на актове за обезпечаване и актове за конфискация не отразява съвременното развитие на европейското и националните законодателства. В частност, с Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (5) са установени минимални правила относно обезпечаването и конфискацията на имущество. Тези минимални правила се отнасят до конфискацията на средствата на престъпленията и на облагите от престъпна дейност, включително в случай на заболяване или укриване на заподозряното лице или обвиняемия, когато за престъплението вече е образувано наказателно производство, до разширената конфискация, както и до конфискацията по отношение на трети лица. Посочените минимални правила се отнасят и за обезпечаването на имущество с оглед на евентуална последваща конфискация. Видовете актове за обезпечаване и конфискация, обхванати от посочената директива, следва да бъдат включени също и в правната уредба относно взаимното признаване.

(8)

При приемането на Директива 2014/42/ЕС Европейският парламент и Съветът посочиха в декларация, че една ефективна система за обезпечаване и конфискация в Съюза е неразривно свързана с добре функциониращото взаимно признаване на актовете за обезпечаване и актовете за конфискация. Предвид необходимостта от въвеждането на всеобхватна система за обезпечаване и конфискация на средствата на престъпленията и на облагите от престъпна дейност в Съюза, Европейският парламент и Съветът призоваха Комисията да представи законодателно предложение относно взаимното признаване на актовете за обезпечаване и актовете за конфискация.

(9)

В съобщението си от 28 април 2015 г., озаглавено „Европейска програма за сигурност“, Комисията отбелязва, че съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси разчита на наличието на ефективни трансгранични инструменти и че взаимното признаване на присъдите и съдебните решения е ключов елемент от рамката за сигурност. Комисията също така припомни необходимостта от подобряване на взаимното признаване на актовете за обезпечаване и актовете за конфискация.

(10)

В съобщението си от 2 февруари 2016 г. относно План за действие с цел засилване на борбата с финансирането на тероризма, Комисията подчертава необходимостта да се гарантира, че имуществото на престъпниците, които финансират тероризма, се отнема. Комисията заявява, че за да бъдат преустановени дейностите на организираната престъпност, които финансират тероризма, от съществено значение е облагите от престъпната дейност на тези престъпници да бъдат отнети. За тази цел Комисията заявява, че е необходимо да се гарантира, че всички видове актове за обезпечаване и актове за конфискация се изпълняват в максималната възможна степен в целия Съюз чрез прилагане на принципа за взаимно признаване.

(11)	За да се осигури ефективното взаимно признаване на актовете за обезпечаване и актовете за конфискация, правилата относно признаването и изпълнението на тези актове следва да бъдат установени чрез правно обвързващ и пряко приложим акт на Съюза.

(12)

Важно е взаимното признаване и изпълнение на актовете за обезпечаване и актовете за конфискация на имущество да се улеснят чрез установяване на правила, които задължават държавите членки да признават, без допълнителни формалности, актовете за обезпечаване и актовете за конфискация, издадени от друга държава членка в рамките на производства с наказателноправен характер, и да изпълняват тези актове на своята територия.

(13)

Настоящият регламент следва да се прилага за всички актове за обезпечаване и всички актове за конфискация, издадени в рамките на производства с наказателноправен характер. „Производства с наказателноправен характер“ е автономно концептуално понятие от правото на Съюза, тълкувано от Съда на Европейския съюз, без да се засяга съдебната практика на Европейския съд по правата на човека. Понятието съответно обхваща всички видове актове за обезпечаване и актове за конфискация, издадени в резултат на производства, свързани с престъпление, а не само решенията, попадащи в приложното поле на Директива 2014/42/ЕС. То също обхваща други видове актове, издадени без окончателна присъда. Въпреки че такива актове може да не съществуват в правната система на дадена държава членка, съответната държава членка следва да е в състояние да признае и изпълни такъв акт, издаден от друга държава членка. Производствата с наказателноправен характер могат да обхващат също наказателни разследвания, извършвани от полицията и други правоприлагащи органи. Актовете за обезпечаване и актовете за конфискация, издадени в рамките на производства по граждански и административни дела, следва да се изключват от обхвата на настоящия регламент.

(14)

Настоящият регламент следва да обхваща актовете за обезпечаване и актовете за конфискация, свързани с престъпления от приложното поле на Директива 2014/42/ЕС, както и актове за обезпечаване и актове за конфискация, свързани с други престъпления. Престъпленията, попадащи в обхвата на настоящия регламент, съответно не следва да се ограничават до особено тежките престъпления с трансгранично измерение, тъй като член 82 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) не изисква такова ограничение за мерките за установяване на правила и процедури за осигуряване на взаимното признаване на съдебни решения по наказателноправни въпроси.

(15)

Сътрудничеството между държавите членки, което се основава на принципа на взаимното признаване и незабавното изпълнение на съдебните решения, предполага убеденост, че решенията, които трябва да бъдат признати и изпълнени, ще бъдат вземани винаги в съответствие с принципите на законност, субсидиарност и пропорционалност. Такова сътрудничество предполага също, че правата на лицата, засегнати от акт за обезпечаване или акт за конфискация, следва да бъдат запазени. Засегнатите лица, които могат да бъдат физически лица или юридически лица, следва да включват лицето, срещу което е издаден акт за обезпечаване или акт за конфискация, или лицето, което е собственик на имуществото, предмет на такъв акт, както и всяко трето лице, чиито права, свързани с това имущество, са пряко засегнати от такъв акт, включително добросъвестните трети лица. Преценката дали такива трети лица са пряко засегнати от акт за обезпечаване или акт за конфискация следва да се прави съгласно правото на изпълняващата държава.

(16)	Настоящият регламент не води до изменение на задължението за спазване на основните права и правни принципи, залегнали в член 6 от Договора за Европейския съюз (ДЕС).

(17)

Настоящият регламент зачита основните права и съблюдава принципите, признати в Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“) и в Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи („ЕКПЧ“). Това включва принципа на забрана на всяка дискриминация на всякакво основание, например пол, раса или етнически произход, религия, сексуална ориентация, гражданство, език, политически възгледи или увреждане. Настоящият регламент следва да се прилага в съответствие с тези права и принципи.

(18)

Процесуалните права, предвидени в директиви 2010/64/ЕС (6), 2012/13/ЕС (7), 2013/48/ЕС (8), (ЕС) 2016/343 (9), (ЕС) 2016/800 (10) и (ЕС) 2016/1919 (11) на Европейския парламент и на Съвета, следва да се прилагат, в рамките на приложното поле на посочените директиви, към наказателните производства, попадащи в обхвата на настоящия регламент, що се отнася до държавите членки, обвързани от посочените директиви. Във всеки случай гаранциите, предвидени в Хартата, следва да се прилагат по отношение на всички производства, попадащи в обхвата на настоящия регламент. По-специално, съществените за наказателните производства гаранции, предвидени в Хартата, следва да се прилагат по отношение на производствата с наказателноправен характер, които не са наказателни производства, но които попадат в обхвата на настоящия регламент.

(19)	Правилата за изпращането, признаването и изпълнението на актове за обезпечаване и актове за конфискация следва да гарантират ефективността на процеса на отнемане на имущество от престъпна дейност, като същевременно трябва да се зачитат основните права.

(20)

При преценката за двойна наказуемост компетентният орган на изпълняващата държава следва да провери дали фактите в основата на разглежданото престъпление, както са отразени в удостоверението за обезпечаване или удостоверението за конфискация, изпратено от компетентния орган на издаващата държава, сами по себе си също биха били наказуеми на територията на изпълняващата държава, ако биха били осъществени на територията ѝ към момента на вземане на решението относно признаването на акта за обезпечаване или акта за конфискация.

(21)

Издаващият орган следва да гарантира, че при издаването на акт за обезпечаване или акт за конфискация се зачитат принципите на необходимост и пропорционалност. Съгласно настоящия регламент акт за обезпечаване или акт за конфискация следва да се издава и изпраща на изпълняващия орган в друга държава членка, когато е възможно издаването и използването му в сходен изцяло национален случай. Издаващият орган следва да отговаря за оценката на необходимостта от такива актове и тяхната пропорционалност във всеки отделен случай, тъй като признаването и изпълнението на актове за обезпечаване и актове за конфискация не следва да бъде отказано на основания, различни от предвидените в настоящия регламент.

(22)

В някои случаи актът за обезпечаване може да бъде издаден от орган, посочен от издаващата държава, който е компетентен по наказателноправни въпроси да издаде или изпълни акта за обезпечаване в съответствие с националното право, и който не е съдия, съд или прокурор. В такива случаи актът за обезпечаване следва да бъде потвърден от съдия, съд или прокурор преди изпращането му на изпълняващия орган.

(23)

Държавите членки следва да могат да направят декларация, в която да се посочва, че когато удостоверение за обезпечаване или удостоверение за конфискация им се изпраща с оглед на признаването и изпълнението на акт за обезпечаване или акт за конфискация, издаващият орган следва да изпрати оригинала на акта за обезпечаване или акта за конфискация, или заверено копие от него, заедно с удостоверението за обезпечаване или удостоверението за конфискация. Държавите членки следва да уведомят Комисията, когато правят или оттеглят такава декларация. Комисията следва да осигури достъп до тази информация на всички държави членки и на Европейската съдебна мрежа, предвидена в Решение 2008/976/ПВР на Съвета (12). Европейската съдебна мрежа следва да предостави тази информация за ползване на уебсайта, посочен в същото решение.

(24)

Издаващият орган следва да изпрати удостоверението за обезпечаване или удостоверението за конфискация, заедно с акта за обезпечаване или акта за конфискация, ако е приложимо, пряко на изпълняващия орган или на централния орган на изпълняващата държава, както е приложимо, по начин, даващ възможност за писмено документиране, при условия, които позволяват на изпълняващия орган да установи автентичността на удостоверението или акта, като препоръчано писмо или защитена система за електронна поща. Изпълняващият орган следва да може да използва всички подходящи канали или средства за изпращане, включително защитената телекомуникационна система на Европейската съдебна мрежа, Евроюст или други канали, използвани от съдебните органи.

(25)

Когато издаващият орган има основателни причини да смята, че лицето, срещу което е издаден акт за обезпечаване или акт за конфискация, свързан с парична сума, притежава имущество или доходи в една държава членка, той следва да изпрати удостоверението за обезпечаване или удостоверението за конфискация, свързано с акта, на тази държава членка. На тази основа удостоверението може например да бъде изпратено на държавата членка, в която физическото лице, срещу което е издаден актът, пребивава или, ако това лице няма постоянен адрес, пребивава обичайно. В случай че актът е издаден срещу юридическо лице, удостоверението може да бъде изпратено на държавата членка, в която е седалището му.

(26)

С оглед на административното изпращане и получаване на удостоверенията, свързани с актовете за обезпечаване и актовете за конфискация, държавите членки следва да могат да определят един или повече централни органа, ако това е необходимо поради структурата на техните вътрешни правни системи. Тези централни органи могат също така да предоставят административна подкрепа, да изпълняват координационна роля и да оказват съдействие при събирането на статистически данни, като по този начин улесняват и насърчават взаимното признаване на актове за обезпечаване и актове за конфискация.

(27)

Когато удостоверението за конфискация, издадено за акт за конфискация, свързан с парична сума, бъде изпратено до повече от една изпълняваща държава, издаващата държава следва да се стреми да не допуска конфискуване на имущество повече от необходимото, при което общата сума, получена в резултат на изпълнението на акта, би надхвърлила предвидения в него максимален размер. За целта издаващият орган следва, наред с другото, да посочи в удостоверението за конфискация стойността на имуществото, ако е известна, във всяка изпълняваща държава, за да може тази стойност да бъде взета предвид от изпълняващите органи, да поддържа необходимите контакти и диалог с изпълняващите органи относно имуществото, което трябва да бъде конфискувано, и незабавно да информира съответния изпълняващ орган или органи, ако счита, че е налице риск конфискацията да надхвърли максималната сума. Когато е целесъобразно, Евроюст може да играе координираща роля в рамките на своята компетентност, за да се избегне прекомерна конфискация.

(28)

Държавите членки следва да се насърчават да направят декларация, в която се посочва, че в качеството си на изпълняващи държави те ще приемат удостоверения за обезпечаване, удостоверения за конфискация, или и двете, на един или повече официални езици на Съюза, различени от собствените им официални езици.

(29)

Изпълняващият орган следва да признае актовете за обезпечаване и актовете за конфискация и следва да предприеме мерките, необходими за тяхното изпълнение. Решението относно признаването и изпълнението на акт за обезпечаване или на акт за конфискация следва да се взема, а самото обезпечение или конфискация да се извършва със същата бързина и степен на приоритет, както при сходни национални случаи. Сроковете, които следва да бъдат изчислени съгласно Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 на Съвета (13), следва да бъдат посочени, за да се гарантира бързо и ефективно признаване на акта за обезпечаване или акта за конфискация и тяхното бързо и ефективно изпълнение. По отношение на актовете за обезпечаване изпълняващият орган следва да предприеме необходимите конкретни мерки за изпълнение на такива актове не по-късно от 48 часа след вземането на решение за признаването и изпълнението им.

(30)

При изпълнението на акт за обезпечаване издаващият орган и изпълняващият орган следва надлежно да вземат предвид поверителността на разследването. По-специално, изпълняващият орган следва да гарантира поверителността на фактите и съществото на акта за обезпечаване. Това не засяга задължението за информиране на засегнатите лица за изпълнението на акт за обезпечаване в съответствие с настоящия регламент.

(31)

Признаването и изпълнението на акт за обезпечаване или акт за конфискация не следва да се отказват на основания, различни от предвидените в настоящия регламент. Настоящият регламент следва да позволи на изпълняващия орган да не признае или изпълни актове за конфискация на основание на принципа ne bis in idem, на основание на правата на засегнатите лица или на основание на правото на лицата да присъстват на съдебния процес.

(32)

Настоящият регламент следва да позволи на изпълняващия орган да не признае или изпълни актове за конфискация, ако лицето, срещу което е издаден акт за конфискация, не се е явило лично на съдебния процес, в резултат на който е издаден акт за конфискация във връзка с окончателна присъда. Това следва да е основание само за непризнаване или неизпълнение по отношение на съдебни процеси, в резултат на които са издадени актове за конфискация във връзка с окончателна присъда, а не по отношение на производства, в резултат на които са издадени актове за конфискация, несвързани с присъда. За да бъде приложимо това основание обаче, следва да е проведено едно или повече изслушвания. Основанието не може да се прилага, ако съответните национални процесуални правила не предвиждат изслушване. Тези национални процесуални правила следва да бъдат в съответствие с Хартата и с ЕКПЧ, по-специално що се отнася до правото на справедлив съдебен процес. Такъв е например случаят, когато производството се провежда по опростен начин единствено или частично след писмено производство или без предвидено изслушване.

(33)

При изключителни обстоятелства следва да е възможно да не се признае или изпълни акт за обезпечаване или акт за конфискация, когато такова признаване или изпълнение би възпрепятствало изпълняващата държава да приложи конституционните си разпоредби, свързани със свободата на печата или свободата на изразяване в други медии.

(34)

Създаването на пространство на свобода, сигурност и правосъдие в рамките на Съюза се основава на взаимното доверие и на презумпцията за спазване от другите държави членки на правото на Съюза, и по-специално на основните права. В изключителни ситуации обаче, когато има сериозни основания да се счита, на базата на конкретни и обективни доказателства, че изпълнението на акт за обезпечаване или акт за конфискация, поради конкретните обстоятелства по случая, би довело до явно нарушение на относимо основно право, предвидено в Хартата, изпълняващият орган следва да е в състояние да реши да не признае или изпълни съответния акт. Основните права, които са относими в този случай, са по-конкретно правото на ефективни правни средства за защита, правото на справедлив съдебен процес и правото на защита. Правото на собственост принципно не следва да е относимо, тъй като обезпечаването и конфискацията на имущество неизбежно предполагат намеса по отношение на правото на лицето на собственост и тъй като необходимите гаранции в това отношение вече са предвидени в правото на Съюза, включително в настоящия регламент.

(35)	Преди да реши да не признае или да не изпълни акт за обезпечаване или акт за конфискация на базата на някое от основанията за непризнаване или неизпълнение, изпълняващият орган следва да се консултира с издаващия орган, за да получи всякаква необходима допълнителна информация.

(36)

При разглеждане на искане от изпълняващия орган да се ограничи периодът, през който следва да се обезпечи имуществото, издаващият орган следва да вземе предвид всички обстоятелства по случая, и по-специално дали продължаването на акта за обезпечаване би могло да причини необосновани вреди в изпълняващата държава. Преди да направи официално искане е препоръчително изпълняващият орган да се консултира с издаващия орган по този въпрос.

(37)

Издаващият орган следва да информира изпълняващия орган, когато органът на издаващата държава получи парична сума, която е платена във връзка с акт за конфискация, като се подразбира, че изпълняващата държава следва да бъде информирана само ако платената сума във връзка с акта дава отражение върху неизплатената сума, която следва да се конфискува по силата на акта.

(38)

Изпълняващият орган следва да може да отложи изпълнението на акт за обезпечаване или акт за конфискация, особено в случаите, когато неговото изпълнение може да навреди на висящо наказателно разследване. Веднага след като отпаднат основания за отлагане, изпълняващият орган следва да предприеме мерките, необходими за изпълнението на акта.

(39)

След изпълнението на акт за обезпечаване и след решение за признаване и изпълнение на акт за конфискация, изпълняващият орган следва, доколкото е възможно, да информира засегнатите лица, които са му известни, за съответното изпълнение или решение. За тази цел изпълняващият орган следва да положи всички разумни усилия, за да идентифицира засегнатите лица, да провери как може да се осъществи контакт с тях и да ги информира за изпълнението на акта за обезпечаване или за решението за признаване и изпълнение на акт за конфискация. При изпълнението на това задължение изпълняващият орган би могъл да поиска съдействие от издаващия орган, например когато засегнатите лица пребивават на територията на издаващата държава. Задължението на изпълняващия орган по настоящия регламент за предоставяне на информация на засегнатите лица не засяга никое друго задължение на издаващия орган за предоставяне на информация на лицата съгласно правото на издаващата държава, например по отношение на акт за обезпечаване или по отношение на съществуващите правни средства за защита съгласно правото на издаващата държава.

(40)

Издаващият орган следва да бъде уведомен без забавяне при невъзможност да се изпълни акт за обезпечаване или акт за конфискация. Тази невъзможност може да възникне поради факта, че имуществото вече е конфискувано, липсва, било е унищожено или не може да бъде открито на мястото, посочено от издаващия орган, или защото местонахождението на имуществото не е било посочено достатъчно точно, въпреки консултациите между изпълняващия и издаващия орган. При тези обстоятелства изпълняващият орган вече не следва да е задължен да изпълни акта. Ако обаче изпълняващият орган получи впоследствие информация, която му позволява да установи местонахождението на имуществото, в съответствие с настоящия регламент той следва да може да изпълни акта, без да е необходимо изпращането на ново удостоверение.

(41)

В случаите, при които правото на изпълняващата държава прави изпълнението на акт за обезпечаване или акт за конфискация юридически невъзможно, изпълняващият орган следва да осъществи връзка с издаващия орган, за да обсъдят ситуацията и да намерят решение. Възможно решение би могло да бъде оттеглянето на съответния акт от издаващия орган.

(42)

Веднага след изпълнението на акта за конфискация изпълняващият орган следва да уведоми издаващия орган за резултатите от изпълнението. Когато е практически възможно, изпълняващият орган следва едновременно да уведоми издаващия орган и за размера на конфискуваната сума или имущество, както и за други детайли, които счита за важни.

(43)

Изпълнението на акт за обезпечаване или акт за конфискация следва да се урежда от правото на изпълняващата държава и само органите на тази държава следва да бъдат компетентни да вземат решение относно процедурите за изпълнение. Когато е целесъобразно, издаващият и изпълняващият орган следва да могат да поискат съдействие от Евроюст или Европейската съдебна мрежа, в рамките на тяхната компетентност, по въпроси, свързани с изпълнението на актове за обезпечаване и актове за конфискация.

(44)

Правилното действие на настоящия регламент предполага непосредствено общуване между участващите компетентни национални органи, особено при едновременното изпълнение на акт за конфискация в повече от една държава членка. Поради това, когато това е необходимо, компетентните национални органи следва да се консултират помежду си пряко или когато е приложимо посредством Евроюст или Европейската съдебна мрежа.

(45)

Правата на пострадалите от престъпление на обезщетение и връщане на имущество не следва да бъдат засегнати при трансгранични случаи. Правилата за разпореждане с обезпечено или конфискувано имущество следва да дават предимство на обезщетяването и връщането на имуществото на пострадалите от престъпление. Понятието „пострадал от престъпление“ следва да бъде тълкувано съгласно правото на издаващата държава, в което следва да може да бъде предвидена също възможност юридическо лице да бъде пострадал от престъпление за целите на настоящия регламент. Настоящият регламент не следва да засяга правилата относно обезщетяването и връщането на имуществото на пострадалите от престъпление в национални производства.

(46)

Когато изпълняващият орган е информиран за решение, издадено от издаващия орган или от друг компетентен орган в издаващата държава, за връщане на обезпечено имущество на пострадалия от престъпление, изпълняващият орган следва да предприеме необходимите мерки, за да гарантира обезпечаването и връщането на съответното имущество на пострадалия от престъпление възможно най-бързо. Изпълняващият орган следва да може да прехвърли имуществото на издаващата държава, за да може тя да го върне на пострадалия от престъпление, или направо на пострадалия от престъпление, при условие че издаващата държава е дала съгласие за това. Задължението за връщане на обезпечено имущество на пострадалия от престъпление следва да се прилага при следните условия: правото на собственост на пострадалите от престъпление върху имуществото да не се оспорва, което означава, че пострадалият от престъпление се счита за законен собственик на имуществото и няма предявени сериозни претенции, които да оспорват този факт; имуществото да не е необходимо като доказателство в наказателно производство в изпълняващата държава; и правата на засегнатите лица, в частност правата на добросъвестните трети лица, да не бъдат засегнати. Изпълняващият орган следва да върне обезпеченото имущество на пострадалия от престъпление само ако тези условия са изпълнени. Когато изпълняващият орган счита, че тези условия не са изпълнени, той следва да се консултира с издаващия орган, например, за да поиска допълнителна информация или за да обсъди положението с оглед на намирането на решение. Ако не може да бъде намерено решение, изпълняващият орган следва да може да вземе решение да не връща обезпеченото имущество на пострадалия от престъпление.

(47)

Всяка държава членка следва да обмисли създаването на национална централизирана служба, която да отговаря за управлението на обезпечено имущество с оглед на евентуална последваща конфискация, както и за управлението на конфискуваното имущество. Обезпеченото имущество и конфискуваното имущество могат да бъдат приоритетно насочвани към проекти в областта на правоприлагането и предотвратяването на организираната престъпност, както и към други проекти от обществен интерес и от полза за обществото.

(48)

Всяка държава членка следва да обмисли учредяването на национален фонд, с цел осигуряване на подходящо обезщетение за пострадалите от престъпление, като например семействата на полицейски и държавни служители, загинали или получили трайни увреждания при изпълнение на служебните си задължения. Държавите членки могат да разпределят за тази цел част от конфискуваното имущество.

(49)

Държавите членки не следва да могат да претендират помежду си обезщетение за разходите, произтичащи от прилагането на настоящия регламент. Въпреки това в случаите, когато изпълняващата държава е имала големи или извънредни разходи, например поради факта, че върху имуществото е било наложено обезпечение за значителен период от време, всяко предложение на изпълняващия орган за разпределяне на разходите следва да бъде разгледано от издаващия орган.

(50)

За да може установените проблеми по отношение на съдържанието на удостоверенията, предвидени в приложенията към настоящия регламент, в бъдеще да се отстраняват възможно най-бързо, на Комисията следва да бъдат делегирани правомощията да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС във връзка с измененията на тези удостоверения. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (14). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(51)

Тъй като целта на настоящия регламент, а именно взаимното признаване и изпълнението на актовете за обезпечаване и актовете за конфискация, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците си може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на посочената цел.

(52)

Разпоредбите на Рамково решение 2003/577/ПВР вече са заменени от Директива 2014/41/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (15) по отношение на обезпечаването на доказателства за държавите членки, които са обвързани от посочената директива. Разпоредбите на Рамково решение 2003/577/ПВР по отношение на обезпечаването на имущество, следва да бъдат заменени от настоящия регламент за държавите членки, които са обвързани от него. Рамково решение 2006/783/ПВР следва да бъде заменено от настоящия регламент за държавите членки, които са обвързани от него. Разпоредбите на Рамково решение 2003/577/ПВР по отношение на обезпечаването на имуществото, както и разпоредбите на Рамково решение 2006/783/ПВР следва съответно да продължат да се прилагат не само между държавите членки, които не са обвързани от настоящия регламент, но също между всяка държава членка, която не е обвързана от настоящия регламент, и всяка държава членка, която е обвързана от настоящия регламент.

(53)

Правната форма на настоящия акт не следва да представлява прецедент за бъдещи правни актове на Съюза в областта на взаимното признаване на присъди и съдебни решения по наказателноправни въпроси. Изборът на правната форма на бъдещите правни актове на Съюза следва да се преценява внимателно за всеки отделен случай, като се вземат предвид, наред с други фактори, ефективността на правния акт и принципите на пропорционалност и субсидиарност.

(54)

Държавите членки следва да гарантират, че в съответствие с Решение 2007/845/ПВР на Съвета (16) техните Служби за възстановяване на активи си сътрудничат помежду си за улесняване на проследяването и установяването на облаги от престъпна дейност и друго имущество, свързано с престъпления, които могат да станат обект на акт за обезпечаване или акт за конфискация.

(55)

В съответствие с член 3 и член 4а, параграф 1 от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към ДЕС и към ДФЕС, Обединеното кралство е нотифицирало желанието си да участва в приемането и прилагането на настоящия регламент.

(56)	В съответствие с членове 1 и 2 и член 4а, параграф 1 от Протокол № 21 и без да се засяга член 4 от посочения протокол, Ирландия не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане.

(57)	В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към ДЕС и към ДФЕС, Дания не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ПРЕДМЕТ, ОПРЕДЕЛЕНИЯ И ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

Член 1

Предмет

1. С настоящия регламент се уреждат правилата, съгласно които една държава членка признава и изпълнява на своята територия актове за обезпечаване и актове за конфискация, издадени от друга държава членка в рамките на производства с наказателноправен характер.

2. Настоящият регламент не води до изменение на задължението за спазване на основните права и правни принципи, заложени в член 6 от ДЕС.

3. При издаването на актове за обезпечаване или актове за конфискация издаващият орган гарантира спазването на принципите на необходимост и пропорционалност.

4. Настоящият регламент не се прилага за актове за обезпечаване и актове за конфискация, издадени в рамките на производства по граждански и административни дела.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

1)	„акт за обезпечаване“ означава решение, издадено или потвърдено от издаващ орган, с което се цели предотвратяване на унищожаването, преобразуването, преместването, прехвърлянето или разпореждането с имущество с оглед на неговата конфискация;

2)	„акт за конфискация“ означава влязло в сила наказание или мярка, наложена от съд вследствие на производство, свързано с извършено престъпление, които водят до окончателно отнемане на имущество на физическо или юридическо лице;

„имущество“ означава всякаква форма на имущество, материална или нематериална, движима или недвижима, както и правни документи или инструменти, доказващи право върху такова имущество или интерес от такова имущество, за което издаващият орган счита, че:

а)	представлява облага от престъпна дейност или е равностойно на пълната стойност или само на част от стойността на такава облага,

б)	представлява средство на престъпление или неговата равностойност,

в)	подлежи на конфискация посредством прилагането в издаващата държава на някое от правомощията за конфискация, предвидени в Директива 2014/42/ЕС, или

г)	подлежи на конфискация по силата на някоя от разпоредбите относно правомощията за конфискация, включително конфискация без окончателна присъда съгласно правото на издаващата държава вследствие на производство, свързано с извършено престъпление;

4)	„облага“ означава всяка икономическа изгода, придобита пряко или косвено в резултат на престъпление, състояща се от всякакъв вид имущество, включително последващото влагане или преобразуване на пряко придобитото, както и всяка оценима полза;

5)	„средство на престъпление“ означава всяко имущество, което е използвано или се е предвиждало да бъде използвано, по какъвто и да е начин, изцяло или отчасти, за извършване на престъпление;

6)	„издаваща държава“ означава държавата членка, в която е издаден акт за обезпечаване или акт за конфискация;

7)	„изпълняваща държава“ означава държавата членка, на която се изпраща акт за обезпечаване или акт за конфискация с цел признаване и изпълнение;

„издаващ орган“ означава:

а)

по отношение на акт за обезпечаване:

i)	съдия, съд или прокурор, компетентен по разглежданото дело; или

ii)

друг компетентен орган, посочен от издаващата държава и който е компетентен да налага обезпечаване на имущество или да изпълнява акт за обезпечаване по наказателни дела в съответствие с националното право. Освен това, преди да бъде изпратен на изпълняващия орган, актът за обезпечаване се потвърждава от съдия, съд или прокурор в издаващата държава след проверка за съответствието му с условията за издаване на такъв акт съгласно настоящия регламент. Ако актът е потвърден от съдия, съд или прокурор, този друг компетентен орган може също да бъде разглеждан като издаващ орган за целите на изпращането на акта;

б)	по отношение на акт за конфискация — орган, определен като такъв от издаващата държава и който е компетентен по наказателноправни въпроси да изпълни акт за конфискация, издаден от съд в съответствие с националното право;

„изпълняващ орган“ означава орган, който е компетентен да признае акт за обезпечаване или акт за конфискация и да осигури неговото изпълнение в съответствие с настоящия регламент и с процедурите, приложими съгласно националното право за обезпечаване и конфискация на имущество; когато тези процедури изискват вписване на акта от съда и разрешаване на неговото изпълнение, изпълняващият орган включва органът, който е компетентен да изиска такова вписване и такова разрешаване;

10)

„засегнато лице“ означава физическо или юридическо лице, срещу което е издаден акт за обезпечаване или акт за конфискация, или физическото или юридическото лице, което е собственик на имуществото, предмет на такъв акт, както и всяко трето лице, чиито права, свързани с това имущество, са пряко засегнати от акта съгласно правото на изпълняващата държава.

Член 3

Престъпления

1. Актовете за обезпечаване или актовете за конфискация се изпълняват без проверка за двойна наказуемост на деянията, довели до такъв акт, ако тези деяния са наказуеми в издаващата държава с лишаване от свобода за максимален срок не по-малко от три години и съставляват едно или повече от следните престъпления съгласно правото на издаващата държава:

1)	участие в организирана престъпна група;

2)	тероризъм;

3)	трафик на хора;

4)	сексуална експлоатация на деца и детска порнография;

5)	незаконен трафик на наркотични и психотропни вещества;

6)	незаконен трафик на оръжия, боеприпаси и взривни вещества;

корупция;

8)	измама, включително измама и други престъпления, които засягат финансовите интереси на Съюза по смисъла на определението в Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета (17);

9)	изпиране на облага от престъпна дейност;

10)	подправка на парични знаци, включително евро;

11)	престъпления, свързани с компютри;

12)	престъпления против околната среда, включително незаконен трафик на застрашени животински видове и на застрашени растителни видове и разновидности;

13)	подпомагане на незаконно влизане и пребиваване;

14)	убийство или тежка телесна повреда;

15)	незаконна търговия с човешки органи и тъкани;

16)	отвличане, противозаконно лишаване от свобода и задържане на заложници;

17)	расизъм и ксенофобия;

18)	организиран или въоръжен грабеж;

19)	незаконен трафик на предмети на културата, включително антични предмети и произведения на изкуството;

20)	мошеничество;

21)	рекет и изнудване;

22)	подправка на изделия и пиратство;

23)	подправка на административни документи и търговия с тях;

24)	подправка на платежни средства;

25)	незаконен трафик на хормонални вещества и други стимулатори на растежа;

26)	незаконен трафик на ядрени или радиоактивни материали;

27)	търговия с противозаконно отнети превозни средства;

28)	изнасилване;

29)

палеж;

30)	престъпления под юрисдикцията на Международния наказателен съд;

31)	незаконно отвличане на летателни средства или кораби;

32)

саботаж.

2. За престъпления, различни от посочените в параграф 1, изпълняващата държава може да обвърже признаването и изпълнението на акт за обезпечаване или акт за конфискация с условието деянията, които са довели до акта за обезпечаване или акта за конфискация, да съставляват престъпление съгласно законодателството на изпълняващата държава, независимо от елементите на състава му или от начина, по който той е описан в законодателството на издаващата държава.

ГЛАВА II

ИЗПРАЩАНЕ, ПРИЗНАВАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АКТОВЕ ЗА ОБЕЗПЕЧАВАНЕ

Член 4

Изпращане на актове за обезпечаване

1. Актът за обезпечаване се изпраща посредством удостоверение за обезпечаване. Издаващият орган изпраща удостоверението за обезпечаване, посочено в член 6, директно на изпълняващия орган или, когато е приложимо, на централния орган, посочен в член 24, параграф 2, по начин, даващ възможност за писмено документиране, при условия, които позволяват на изпълняващия орган да установи автентичността на удостоверението за обезпечаване.

2. Държавите членки могат да направят декларация, в която да посочат, че когато им се изпраща удостоверение за обезпечаване с оглед на признаването и изпълнението на акт за обезпечаване, издаващият орган трябва да изпрати оригинала на акта за обезпечаване или заверено копие от него, заедно с удостоверението за обезпечаване. В този случай, единствено удостоверението за обезпечаване трябва да бъде преведено в съответствие с член 6, параграф 2.

3. Държавите членки могат да направят декларацията по параграф 2 преди датата на прилагане на настоящия регламент или на по-късна дата. Държавите членки може да оттеглят декларацията по всяко време. Държавите членки уведомяват Комисията, когато правят или оттеглят декларацията. Комисията осигурява достъп до тази информация на всички държави членки и на Европейска съдебна мрежа.

4. Що се отнася до акт за обезпечаване, свързан с парична сума, в случай че издаващият орган има основателни причини да смята, че лицето, срещу което е издаден актът за обезпечаване, притежава имущество или доходи в държава членка, този орган изпраща удостоверението за обезпечаване на тази държава членка.

5. По отношение на акт за обезпечаване, свързан с конкретни имущества, в случай че издаващият орган има основателни причини да смята, че тези имущества се намират в държава членка, този орган изпраща удостоверението за обезпечаване на тази държавата членка.

6. Удостоверението за обезпечаване:

а)	се придружава от удостоверение за конфискация, което се изпраща в съответствие с член 14; или

б)

съдържа указание, че имуществото трябва да остане обезпечено в изпълняващата държава до изпращането и изпълнението на акта за конфискация в съответствие с член 14, като в този случай в удостоверението за обезпечаване издаващият орган посочва датата, на която се очаква изпращането на акта за конфискация.

7. Издаващият орган уведомява изпълняващия орган, ако са му известни засегнати лица. При поискване издаващият орган предоставя на изпълняващия орган и всяка информация, която има отношение към евентуален иск във връзка с имущество, който може да бъде подаден от засегнатите лица, в това число всякаква информация за идентифициране на тези лица.

8. Когато въпреки предоставената в съответствие с член 24, параграф 3 информация компетентният изпълняващ орган е неизвестен на издаващия орган, издаващият орган прави всички необходими запитвания, включително чрез звената за контакт на Европейската съдебна мрежа, за да установи кой орган е компетентен за признаването и изпълнението на акта за обезпечаване.

9. Когато органът в изпълняващата държава, който получава удостоверение за обезпечаване, не е компетентен да признае акта за обезпечаване или да предприеме мерките, необходими за неговото изпълнение, този орган незабавно изпраща удостоверението за обезпечаване на компетентния изпълняващ орган в своята държава членка и уведомява надлежно издаващия орган.

Член 5

Изпращане на акт за обезпечаване на една или повече изпълняващи държави

1. При спазване на изискванията на член 4 удостоверението за обезпечаване се изпраща само на една изпълняваща държава към определен момент, освен в случаите по параграф 2 или параграф 3 от настоящия член.

2. Когато актът за обезпечаване се отнася до конкретни имущества, удостоверението за обезпечаване може да бъде изпратено едновременно на повече от една изпълняваща държава, когато:

а)	издаващият орган има основателни причини да смята, че различни имущества, посочени в акта за обезпечаване, се намират в различни изпълняващи държави; или

б)	обезпечаването на конкретно имущество, посочено в акта за обезпечаване, би изисквало действия в повече от една изпълняваща държава.

3. Когато актът за обезпечаване се отнася до парична сума, удостоверението за обезпечаване може да бъде изпратено едновременно на две или повече изпълняващи държави, ако издаващият орган счете, че е налице конкретна нужда от това, в частност ако очакваната стойност на имуществото, което подлежи на обезпечаване в издаващата държава и във всяка една от изпълняващите държави, е малко вероятно да бъде достатъчна за обезпечаване на пълния размер на паричната сума, посочена в акта за обезпечаване.

Член 6

Стандартно удостоверение за обезпечаване

1. За да изпрати акт за обезпечаване издаващият орган попълва удостоверението за обезпечаване, предвидено в приложение I, подписва го и заверява съдържанието му като вярно и точно.

2. Издаващият орган предоставя на изпълняващия орган превод на удостоверението за обезпечаване на официален език на изпълняващата държава или на друг език, който изпълняващата държава ще приеме в съответствие с параграф 3.

3. Всяка държава членка може по всяко време да заяви в декларация, изпратена до Комисията, че ще приема преводи на удостоверения за обезпечаване на един или повече официални езици на Съюза, различни от официалния език или езици на тази държава членка. Комисията осигурява достъп до декларациите на всички държави членки и на Европейската съдебна мрежа.

Член 7

Признаване и изпълнение на актове за обезпечаване

1. Изпълняващият орган признава акт за обезпечаване, изпратен в съответствие с член 4, и предприема мерките, необходими за неговото изпълнение по същия начин, както национален акт за конфискация, издаден от орган на изпълняващата държава, освен ако изпълняващият орган не се позове на някое от основанията за непризнаване и неизпълнение, предвидени в член 8, или на някое от основанията за отлагане, предвидени в член 10.

2. Изпълняващият орган съобщава на издаващия орган за изпълнението на акта за обезпечаване, включително като описва обезпеченото имущество и по възможност предоставя оценка на неговата стойност. Съобщаването се извършва по начин, даващ възможност за писмено документиране, без неоправдано забавяне веднага след като изпълняващият орган бъде уведомен, че актът за обезпечаване е изпълнен.

Член 8

Основания за непризнаване и неизпълнение на актове за обезпечаване

1. Изпълняващият орган може да реши да не признае или да не изпълни акт за обезпечаване само ако:

а)	изпълнението на акта за обезпечаване би противоречало на принципа ne bis in idem;

б)

съгласно правото на изпълняващата държава е налице привилегия или имунитет, която или който би възпрепятствал/а обезпечаването на съответното имущество, или са налице правила относно определянето или ограничаването на наказателната отговорност, които се отнасят до свободата на печата или свободата на изразяване в други медии, които възпрепятстват изпълнението на акта за обезпечаване;

в)	удостоверението за обезпечаване е непълно или явно неточно и не е било попълнено след консултацията, посочена в параграф 2;

г)

актът за обезпечаване е издаден във връзка с престъпление, извършено изцяло или отчасти извън територията на издаващата държава и изцяло или отчасти на територията на изпълняващата държава, и деянието, във връзка с което е издаден актът за обезпечаване, не съставлява престъпление съгласно правото на изпълняващата държава;

д)

в случай, попадащ в обхвата на член 3, параграф 2, деянието, във връзка с което е издаден актът за обезпечаване, не съставлява престъпление съгласно правото на изпълняващата държава; въпреки това, в случаите, които се отнасят до данъци или такси или до мита или валутен обмен, признаването или изпълнението на акта за обезпечаване не може да бъде отказано на основание, че правото на изпълняващата държава не предвижда същия вид данък или такса или не съдържа същия тип правила относно данъците и таксите или същия тип мита и валутен обмен като правото на издаващата държава.

е)

в изключителни ситуации, когато има сериозни основания да се счита, на базата на конкретни и обективни доказателства, че изпълнението на акта за обезпечаване, поради конкретните обстоятелства по случая, би довело до явно нарушение на относимо основно право, предвидено в Хартата, и по-специално правото на ефективни правни средства за защита, правото на справедлив съдебен процес и правото на защита.

2. Във всеки един от случаите, посочени в параграф 1, преди да вземе решение да не признае или да не изпълни акта за обезпечаване, изцяло или отчасти, изпълняващият орган провежда консултации с издаващия орган чрез подходящи средства и, когато е уместно, изисква от издаващия орган да предостави необходимата информация без забавяне.

3. Всяко решение да не бъде признат или да не бъде изпълнен актът за обезпечаване се взема без забавяне и незабавно се съобщава на издаващия орган по начин, даващ възможност за писмено документиране.

4. Когато изпълняващият орган е признал акт за обезпечаване, но при изпълнението на този акт се окаже, че се прилага някое от основанията за непризнаване или неизпълнение, той незабавно осъществява връзка с издаващия орган чрез подходящи средства, за да обсъдят какви подходящи мерки да бъдат предприети. Въз основа на това издаващият орган може да реши да оттегли акта за обезпечаване. Ако в резултат на това обсъждане не се намери решение, изпълняващият орган може да реши да спре изпълнението на акта за обезпечаване.

Член 9

Срокове за признаване и изпълнение на актове за обезпечаване

1. След като изпълняващият орган е получил удостоверението за обезпечаване той взема решението относно признаване и изпълнение на акта за обезпечаване и изпълнява това решение без забавяне и със същата бързина и степен на приоритет, както в сходни национални случаи.

2. Когато издаващият орган е посочил в удостоверението за обезпечаване, че изпълнението на акта за обезпечаване трябва да бъде извършено на определена дата, изпълняващият орган се съобразява с това изискване във възможно най-голяма степен. Когато издаващият орган е посочил, че е необходима координация между участващите държави членки, изпълняващият орган и издаващият орган се координират помежду си, за да постигнат съгласие относно датата на изпълнение на акта за обезпечаване. В случай че не бъде постигнато съгласие, изпълняващият орган взема решение относно датата на изпълнение на акта за обезпечаване, като съобразява интересите на издаващия орган във възможно най-голяма степен.

3. Без да се засягат разпоредбите на параграф 5, когато издаващият орган е посочил в удостоверението за обезпечаване, че е необходимо незабавно обезпечаване поради наличието на разумни основания да се счита, че съществува непосредствена опасност въпросното имущество да бъде преместено или унищожено, или поради следствени или процесуални нужди в издаващата държава, изпълняващият орган взема решение относно признаването на акта за обезпечаване не по-късно от 48 часа след получаването му от изпълняващия орган. Не по-късно от 48 часа след вземането на такова решение за признаване изпълняващият орган предприема конкретни мерки, необходими за изпълнение на акта за обезпечаване.

4. Изпълняващият орган съобщава на издаващия орган решението относно признаването и изпълнението на акта за обезпечаване без забавяне, като използва начин, даващ възможност за писмено документиране.

5. Ако в даден случай не е възможно да бъдат спазени посочените в параграф 3 срокове, изпълняващият орган уведомява незабавно издаващия орган по всякакъв начин, като посочва причините, поради които не е било възможно да бъдат спазени сроковете и провежда консултации с издаващия орган за подходящите срокове за признаването или изпълнението на акта за обезпечаване.

6. Изтичането на сроковете, посочени в параграф 3, не освобождава изпълняващия орган от задължението да вземе решение относно признаването и изпълнението на акта за обезпечаване и да изпълни това решение без забавяне.

Член 10

Отлагане на изпълнението на актове за обезпечаване

1. Изпълняващият орган може да отложи изпълнението на акт за обезпечаване, изпратен в съответствие с член 4, когато:

а)	неговото изпълнение може да навреди на текущо наказателно разследване, като в този случай изпълнението на акта за обезпечаване може да бъде отложено до момента, който изпълняващият орган счита за подходящ;

б)	имуществото вече е предмет на съществуващ акт за обезпечаване, като в този случай изпълнението на акта за обезпечаване може да бъде отложено до момента, в който този съществуващ акт бъде оттеглен; или

в)

имуществото вече е предмет на съществуващ акт за обезпечаване, издаден в хода на друго производство в изпълняващата държава, като в този случай изпълнението на акта за обезпечаване може да бъде отложено до момента, в който този съществуващ акт бъде оттеглен; тази разпоредба се прилага обаче само когато съществуващият акт би имал предимство пред последващи национални актове за обезпечаване с наказателноправен характер по националното право.

2. Изпълняващият орган съобщава незабавно на издаващия орган за отлагането на изпълнението на акта за обезпечаване по начин, даващ възможност за писмено документиране, като посочва основанията за отлагането и, когато е възможно, очакваната продължителност на отлагането.

3. Веднага след като отпаднат основанията за отлагане, изпълняващият орган предприема незабавно мерките, необходими за изпълнение на акта за обезпечаване, и уведомява за това издаващия орган по начин, даващ възможност за писмено документиране.

Член 11

Поверителност

1. При изпълнението на акт за обезпечаване издаващият орган и изпълняващият орган надлежно вземат предвид поверителността на разследването, в рамките на което е издаден актът за обезпечаване.

2. Изпълняващият орган гарантира поверителността на фактите и съществото на акта за обезпечаване в съответствие с националното си право, с изключение на необходимото за изпълнението на акта за обезпечаване. Без да се засяга параграф 3 от настоящия член, веднага след изпълнението на акта за обезпечаване, изпълняващият орган уведомява засегнатите лица за това в съответствие с член 32.

3. За да осигури защита на висящи разследвания издаващият орган може да поиска от изпълняващия орган да отложи уведомяването по член 32 на засегнатите лица за изпълнението на акта за обезпечаване. След като отпадне необходимостта за отлагане на уведомяването на засегнатите лица, с оглед осигуряване на поверителността на висящи разследвания, издаващият орган информира надлежно изпълняващия орган, за да може изпълняващият орган да уведоми засегнатите лица за изпълнението на акта за обезпечаване в съответствие с член 32.

4. Ако изпълняващият орган не може да спази задълженията за поверителност съгласно настоящия член, той незабавно уведомява за това издаващия орган и по възможност преди изпълнението на акта за обезпечаване.

Член 12

Срок на действие на актовете за обезпечаване

1. Имуществото, обект на акта за обезпечаване, остава обезпечено в изпълняващата държава, докато компетентният орган на тази държава не се произнесе окончателно по акт за конфискация, изпратен в съответствие с член 14, или докато издаващият орган не информира изпълняващия орган за решение или мярка, според които актът вече не подлежи на изпълнение или се налага той да бъде оттеглен в съответствие с член 27, параграф 1.

(2) Като взема предвид обстоятелствата по случая, изпълняващият орган може да подаде обосновано искане до издаващия орган за ограничаване на периода, за който имуществото трябва да бъде обезпечено. Искането, заедно с всякаква релевантна допълнителна информация, се изпраща по начин, даващ възможност за писмено документиране, при условия, които позволяват на издаващия орган да установи автентичността на искането. При разглеждането на това искане издаващият орган взема предвид всички интереси, включително тези на изпълняващия орган. Издаващият орган отговаря на искането във възможно най-кратък срок. Ако издаващият орган не е съгласен с ограничението, той информира изпълняващия орган за мотивите си. В такъв случай имуществото остава обезпечено в съответствие с параграф 1. Ако издаващият орган не отговори в срок от шест седмици от получаване на искането, изпълняващият орган вече не е задължен да изпълни акта за обезпечаване.

Член 13

Невъзможност за изпълнение на акт за обезпечаване

1. Когато изпълняващият орган счете, че акт за обезпечаване е невъзможно да бъде изпълнен, той уведомява издаващия орган за това без забавяне.

2. Преди да уведоми издаващия орган в съответствие с параграф 1, изпълняващият орган се консултира с издаващия орган, когато е приложимо.

3. Неизпълнението на акт за обезпечаване съгласно настоящия член може да бъде оправдано само когато имуществото:

а)	вече е конфискувано;

б)

липсва;

в)	е било унищожено;

г)	не може да бъде открито на мястото, посочено в удостоверението за обезпечаване; или

д)	не може да бъде открито, защото местонахождението на имуществото не е било посочено достатъчно точно, въпреки консултациите по параграф 2.

4. В случаите по параграф 3, букви б), г) и д), когато впоследствие изпълняващият орган получи информация, която му позволява да установи местонахождението на имуществото, той може да изпълни акта за обезпечаване, без да е необходимо изпращането на ново удостоверение за обезпечаване, при условие че изпълняващият орган, преди да изпълни акта за обезпечаване, е получил потвърждение от издаващия орган, че актът за обезпечаване все още е в сила.

5. Независимо от разпоредбите на параграф 3, когато издаващият орган е посочил, че имущество с еквивалентна стойност може да бъде обезпечено, изпълняващият орган не е задължен да изпълни акта за обезпечаване, ако възникне едно от обстоятелствата по параграф 3 и не съществува имущество с еквивалентна стойност, което да може да бъде обезпечено.

ГЛАВА III

ИЗПРАЩАНЕ, ПРИЗНАВАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АКТОВЕ ЗА КОНФИСКАЦИЯ

Член 14

Изпращане на актове за конфискация

1. Актът за конфискация се изпраща посредством удостоверение за конфискация. Издаващият орган изпраща удостоверението за конфискация, предвидено в член 17, директно на изпълняващия орган или, когато е приложимо, на централния орган, посочен в член 24, параграф 2, по начин, даващ възможност за писмено документиране, при условия, които позволяват на изпълняващия орган да установи автентичността на удостоверението за конфискация.

2. Държавите членки могат да направят декларация, в която да посочат, че когато им се изпраща удостоверение за конфискация с оглед на признаването и изпълнението на акт за конфискация, издаващият орган трябва да изпрати оригинала на акта за конфискация или заверено копие от него, заедно с удостоверението за конфискация. В този случай единствено удостоверението за конфискация трябва да бъде преведено в съответствие с член 17, параграф 2.

3. Държавите членки могат да направят декларацията по параграф 2 преди датата на прилагане на настоящия регламент или на по-късна дата. Държавите членки могат да оттеглят декларацията по всяко време. Държавите членки уведомят Комисията, когато правят или оттеглят декларацията. Комисията осигурява достъп до тази информация на всички държави членки и на Европейската съдебна мрежа.

4. Що се отнася до акт за конфискация, свързан с парична сума, в случай че издаващият орган има основателни причини да смята, че лицето, срещу което е издаден актът за конфискация, притежава имущество или доходи в държава членка, този орган изпраща удостоверението за конфискация на тази държава членка.

5. По отношение на акт за конфискация, свързан с конкретни имущества, в случай че издаващият орган има основателни причини да смята, че тези имущества се намират в държава членка, този орган изпраща удостоверението за конфискация на тази държава членка.

6. Издаващият орган уведомява изпълняващия орган, ако са му известни засегнати лица. При поискване издаващият орган предоставя на изпълняващия орган и всяка информация, която има отношение към евентуален иск във връзка с имущество, който може да бъде подаден от засегнатите лица, в това число всякаква информация за идентифициране на тези лица.

7. Когато въпреки предоставената в съответствие с член 24, параграф 3 информация, компетентният изпълняващ орган е неизвестен на издаващия орган, издаващият орган прави всички необходими проучвания, включително чрез звената за контакт на Европейската съдебна мрежа, за да установи кой орган е компетентен за признаването и изпълнението на акта за конфискация.

8. Когато органът в изпълняващата държава, който получава удостоверение за конфискация, не е компетентен да признае акта за конфискация или да предприеме мерките, необходими за неговото изпълнение, този орган незабавно изпраща удостоверението за конфискация на компетентния изпълняващ орган в своята държава членка и уведомява съответно издаващия орган.

Член 15

Изпращане на акт за конфискация на една или повече изпълняващи държави

1. При спазване на изискванията на член 14 удостоверението за конфискация се изпраща само на една изпълняваща държава към определен момент, освен ако не се прилага параграф 2 или 3 от настоящия член.

2. Когато акт за конфискация се отнася до конкретни имущества, удостоверението за конфискация може да бъде изпратено едновременно на повече от една изпълняваща държава в случаите, когато:

а)	издаващият орган има основателни причини да смята, че различни имущества, посочени в акта за конфискация, се намират в различни изпълняващи държави; или

б)	конфискацията на конкретно имущество, посочено в акта за конфискация, би изисквала действия в повече от една изпълняваща държава.

3. Когато акт за конфискация се отнася до парична сума, удостоверението за конфискация може да бъде изпратено едновременно на две или повече изпълняващи държави, ако издаващият орган счита, че е налице конкретна нужда от това, в частност ако:

а)	върху съответното имущество не е било наложено обезпечение в съответствие с настоящия регламент; или

б)	е малко вероятно очакваната стойност на имуществото, което може да бъде конфискувано в издаващата държава и във всяка една от изпълняващите държави, да бъде достатъчна за конфискацията на пълния размер на паричната сума, посочена в акта за конфискация.

Член 16

Последици от изпращането на актовете за конфискация

1. Изпращането на акт за конфискация в съответствие с членове 14 и 15 не ограничава правото на издаващата държава сама да изпълни акта.

2. Общата сума, получена в резултат на изпълнението на акт за конфискация, касаещо парична сума, не надхвърля максималната сума, посочена в този акт, независимо дали този акт е изпратен на една или на повече изпълняващи държави.

3. Издаващият орган уведомява незабавно изпълняващия орган по начин, даващ възможност за писмено документиране, когато:

а)	счита, че е налице риск конфискацията да надхвърли максималната сума, особено във връзка с информацията, получена от изпълняващия орган съгласно член 21, параграф 1, буква б);

б)	целият или част от акта за конфискация е бил изпълнен в издаващата държава или в различна изпълняваща държава, като в такъв случай се посочва сумата, за която актът за конфискация все още не е изпълнен; или

в)	след изпращането на удостоверението за конфискация в съответствие с член 14 орган на издаващата държава получи парична сума, която е платена във връзка с акта за конфискация.

Когато се прилага алинея първа, буква а), издаващият орган информира изпълняващия орган възможно най-скоро, когато рискът по тази буква е отпаднал.

Член 17

Стандартно удостоверение за конфискация

1. За да изпрати акт за конфискация, издаващият орган попълва удостоверението за конфискация, предвидено в приложение II, подписва го и заверява съдържанието му като вярно и точно.

2. Издаващият орган предоставя на изпълняващия орган превод на удостоверението за конфискация на официален език на изпълняващата държава или на друг език, който изпълняващата държава ще приеме в съответствие с параграф 3.

3. Всяка държава членка може по всяко време да заяви в декларация, представена на Комисията, че ще приема преводи на сертификати за конфискация на един или повече официални езици на Съюза, различни от официалния език или езици на тази държава членка. Комисията осигурява достъп до декларациите на всички държави членки и на Европейската съдебна мрежа.

Член 18

Признаване и изпълнение на актове за конфискация

1. Изпълняващият орган признава акт за конфискация, изпратен в съответствие с член 14, и предприема мерките, необходими за неговото изпълнение по същия начин, както национален акт за конфискация, издаден от орган на изпълняващата държава, освен ако изпълняващият орган не се позове на някое от основанията за непризнаване и неизпълнение, предвидени в член 19, или на някое от основанията за отлагане, предвидени в член 21.

2. Когато актът за конфискация се отнася за конкретно имущество, издаващият орган и изпълняващият орган могат, когато това е предвидено в правото на издаващата държава, да се договорят, че конфискацията в изпълняващата държава може да бъде извършена посредством конфискация на парична сума, съответстваща на стойността на имуществото, подлежащо на конфискация.

3. Когато актът за конфискация се отнася за парична сума и изпълняващият орган не може да получи плащане на тази сума, той изпълнява акта за конфискация в съответствие с параграф 1 върху което и да е имущество, което може да бъде използвано за тази цел. Когато е необходимо, изпълняващият орган обменя паричната сума, подлежаща на конфискация, във валутата на изпълняващата държава при дневния обменен курс на еврото, публикуван в серия C на Официален вестник на Европейския съюз към датата на издаване на акта за конфискация.

4. Всяка част от паричната сума, отнета по силата на акт за конфискация в държава, различна от изпълняващата държава, се приспада изцяло от сумата, която трябва да бъде конфискувана в изпълняващата държава.

5. Когато издаващият орган е издал акт за конфискация, но не е издал акт за обезпечаване, изпълняващият орган може, като част от конкретните мерки, предвидени в параграф 1, да реши да наложи обезпечение върху съответното имущество по собствена инициатива в съответствие с националното си право, с оглед на последващото изпълнение на акта за конфискация. В този случай изпълняващият орган информира издаващия орган без забавяне и по възможност преди обезпечаването на съответното имущество.

6. Веднага след приключване на изпълнението на акта за конфискация изпълняващият орган уведомява издаващия орган за резултатите от изпълнението по начин, даващ възможност за писмено документиране.

Член 19

Основания за непризнаване и неизпълнение на актове за конфискация

1. Изпълняващият орган може да реши да не признае или да не изпълни акт за конфискация само ако:

а)	изпълнението на акта за конфискация би противоречало на принципа ne bis in idem;

б)

съгласно правото на изпълняващата държава е налице привилегия или имунитет, която или който би възпрепятствал/а конфискацията на съответното имущество, или са налице правила относно определянето или ограничаването на наказателната отговорност, които се отнасят до свободата на печата или свободата на изразяване в други медии, които възпрепятстват изпълнението на акта за конфискация;

в)	удостоверението за конфискация е непълно или явно неточно и не е било попълнено след консултацията, посочена в параграф 2;

г)

актът за конфискация е издаден във връзка с престъпление, извършено изцяло или отчасти извън територията на издаващата държава и изцяло или отчасти на територията на изпълняващата държава, и деянието, във връзка с което е издаден актът за конфискация, не съставлява престъпление съгласно правото на изпълняващата държава;

д)	правата на засегнатите лица биха направили невъзможно, съгласно правото на изпълняващата държава, изпълнението на акта за конфискация, включително когато тази невъзможност е следствие от прилагането на правни средства за защита съгласно член 33;

е)

в случай, попадащ в обхвата на член 3, параграф 2, деянието, във връзка с което е издаден актът за конфискация, не съставлява престъпление съгласно правото на изпълняващата държава; въпреки това, в случаите, които се отнасят до данъци или такси, или до мита или валутен обмен, признаването или изпълнението на акта за конфискация не може да бъде отказано на основание, че правото на изпълняващата държава не предвижда същия вид данък или такса или не съдържа същия тип правила по отношение на данъците и таксите или същия тип мита и валутен обмен като правото на издаващата държава;

ж)

съгласно удостоверението за конфискация лицето, срещу което е издаден актът за конфискация, не се е явило лично на съдебния процес, в резултат на който е издаден актът за конфискация във връзка с окончателна присъда, освен ако в удостоверението за конфискация е посочено, че в съответствие с допълнителни процесуални изисквания, предвидени в правото на издаващата държава, лицето:

е било своевременно призовано лично и по този начин е било уведомено за определените дата и място на съдебния процес, довел до акта за конфискация, или чрез други средства действително е получило официална информация относно определените дата и място на процеса, така че е било безспорно установено, че лицето е знаело за насрочения съдебен процес, и е било своевременно уведомено за възможността за издаване на акт за конфискация, ако не се яви на съдебния процес;

ii)	след като е било уведомено за насрочения съдебен процес, е упълномощило адвокат, посочен от заинтересованото лице или от държавата, с цел да го защитава на съдебния процес и действително е било защитавано от този адвокат на процеса; или

iii)

след като актът за конфискация му е бил връчен и е било изрично уведомено за правото на ново разглеждане или на обжалване, в което лицето би имало право да участва и което би позволило преразглеждане на делото по същество, включително и с представяне на нови доказателства, и което би могло да доведе до отмяна на първоначалния акт за конфискация, изрично е заявило, че не оспорва акта за конфискация; или не е поискало ново разглеждане на делото или не е обжалвало в предвидения срок;

з)

в извънредни ситуации, когато има сериозни основания да се счита, на базата на конкретни и обективни доказателства, че изпълнението на акта за конфискация, поради конкретните обстоятелства по случая, би довело до явно нарушение на относимо основно право, предвидено в Хартата, и по-специално правото на ефективни правни средства за защита, правото на справедлив съдебен процес и правото на защита.

2. Във всеки един от случаите, посочени в параграф 1, преди да вземе решение да не признае или да не изпълни акта за конфискация, било то изцяло или отчасти, изпълняващият орган провежда чрез подходящи средства консултации с издаващия орган и, когато е уместно, изисква от издаващия орган да предостави необходимата информация без забавяне.

3. Всяко решение актът за конфискация да не бъде признат или да не бъде изпълнен се взема без забавяне и незабавно се съобщава на издаващия орган по начин, даващ възможност за писмено документиране.

Член 20

Срокове за признаване и изпълнение на актове за конфискация

1. Изпълняващият орган взема решението относно признаването и изпълнението на акта за конфискация без забавяне и, без да се засяга параграф 4, не по-късно от 45 дни след като е получил удостоверението за конфискация.

2. Изпълняващият орган съобщава на издаващия орган решението относно признаването и изпълнението на акта за конфискация без забавяне по начин, даващ възможност за писмено документиране.

3. Освен ако не са налице основания за отлагане по член 21, изпълняващият орган предприема конкретни мерки, необходими за изпълнение на акта за конфискация без забавяне и най-малко със същата бързина и степен на приоритет, както при сходен национален случай.

4. Когато в определен случай не е възможно да бъде спазен посоченият в параграф 1 срок, изпълняващият орган уведомява издаващия орган без забавяне, чрез всички налични средства, като посочва причините, поради които не е било възможно да бъде спазен този срок, и провежда консултации с издаващия орган за подходящите срокове за признаването и изпълнението на акта за конфискация.

5. Изтичането на посочения в параграф 1 срок не освобождава изпълняващия орган от задължението му да вземе решение относно признаването и изпълнението на акт за конфискация и да изпълни това решение без забавяне.

Член 21

Отлагане на изпълнението на актове за конфискация

1. Изпълняващият орган може да отложи признаването или изпълнението на акт за конфискация, изпратен в съответствие с член 14, ако:

а)	неговото изпълнение може да навреди на текущо наказателно разследване, като в този случай изпълнението на акта за конфискация може да бъде отложено до момента, който изпълняващият орган счита за подходящ;

б)	във връзка с акт за конфискация на парична сума смята, че съществува риск общата сума, получена в резултат на изпълнението на този акт за конфискация, да превиши значително посочената в акта за конфискация сума поради едновременно изпълнение на акта за конфискация в повече от една държава членка;

в)	имуществото вече е предмет на висящо производство за конфискация в изпълняващата държава; или

г)	се прилагат правни средства за защита, съгласно посоченото в член 33.

2. Без да се засягат разпоредбите на член 18, параграф 5, за времето на отлагането на изпълнението на акт за конфискация, компетентният орган на изпълняващата държава предприема всички мерки, които би предприел при сходен национален случай с цел предотвратяване на загубата на имуществото за целите на изпълнението на акта за конфискация.

3. Изпълняващият орган съобщава на издаващия орган без забавяне за отлагането на изпълнението на акта за конфискация по начин, даващ възможност за писмено документиране, като посочва основанията за отлагането и, когато е възможно, очакваната продължителност на отлагането.

4. Веднага след като отпаднат основанията за отлагане, изпълняващият орган предприема без забавяне необходимите мерки за изпълнение на акта за конфискация и уведомява за това издаващия орган по начин, даващ възможност за писмено документиране.

Член 22

Невъзможност за изпълнение на акт за конфискация

1. Когато изпълняващият орган счете, че акт за конфискация е невъзможно да бъде изпълнен, той уведомява издаващия орган за това без забавяне.

2. Преди да уведоми издаващия орган в съответствие с параграф 1, изпълняващият орган се консултира с издаващия орган, когато е приложимо, като се вземат под внимание и възможностите, предвидени в член 18, параграф 2 или 3.

3. Неизпълнението на акт за конфискация съгласно настоящия член може да бъде оправдано само когато имуществото:

а)	вече е конфискувано;

б)

липсва;

в)	е било унищожено;

г)	не може да бъде открито на мястото, посочено в удостоверението за конфискация; или

д)	не може да бъде открито, защото местонахождението на имуществото не е било посочено достатъчно точно, въпреки консултациите по параграф 2.

4. В случаите по параграф 3, букви б), г) и д), когато впоследствие изпълняващият орган получи информация, която му позволява да установи местонахождението на имуществото, той може да изпълни акта за конфискация, без да е необходимо изпращането на ново удостоверение за конфискация, при условие че изпълняващият орган, преди да изпълни акта за конфискация, е получил потвърждение от издаващия орган, че актът за конфискация все още е в сила.

5. Независимо от разпоредбите на параграф 3, когато издаващият орган е посочил, че имущество с еквивалентна стойност може да бъде конфискувано, изпълняващият орган не е задължен да изпълни акта за конфискация, ако възникне едно от обстоятелствата, предвидени в параграф 3 и не съществува имущество с еквивалентна стойност, което да може да бъде конфискувано.

ГЛАВА IV

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 23

Право, уреждащо изпълнението

1. По отношение на изпълнението на акта за обезпечаване или на акта за конфискация се прилага правото на изпълняващата държава и само нейните органи са компетентни да вземат решение относно процедурите за неговото изпълнение и да определят всички мерки, свързани с тях.

2. Акт за обезпечаване или акт за конфискация, издаден срещу юридическо лице, се изпълнява дори когато изпълняващата държава не признава принципа на наказателна отговорност на юридическите лица.

3. Независимо от разпоредбите на член 18, параграфи 2 и 3, изпълняващата държава не може да наложи алтернативни мерки на акта за обезпечаване, изпратен съгласно член 4, или на акта за конфискация, изпратен съгласно член 14, без съгласието на издаващата държава.

Член 24

Уведомяване относно компетентните органи

1. До 19 декември 2020 г. всяка държава членка уведомява Комисията кой орган или органи, съгласно определението в член 2, точки 8 и 9, са компетентни в съответствие с нейното право в случаите, когато тази държава членка съответно е издаваща държава или изпълняваща държава.

2. Когато е необходимо поради структурата на нейната вътрешна правна система, всяка държава членка може да определи един или няколко централни органа, които да отговарят за административното изпращане и получаване на удостоверенията за обезпечаване и удостоверенията за конфискация, както и за подпомагане на компетентните ѝ органи. Всяка държава членка уведомява Комисията за органа, който е определила.

3. Комисията осигурява достъп до получената съгласно настоящия член информация на всички държави членки и на Европейската съдебна мрежа.

Член 25

Комуникация

1. Когато е необходимо, издаващият орган и изпълняващият орган се консултират взаимно без забавяне, като използват всякакви подходящи средства за комуникация, за да се гарантира ефективното прилагане на настоящия регламент.

2. Всички комуникации, включително и онези, предназначени да се преодолеят трудности, свързани с изпращането или удостоверяването на автентичността на документ, необходим за изпълнението на акта за обезпечаване или акта за конфискация, се осъществяват пряко между издаващия орган и изпълняващия орган и, когато държавата членка е определила централен орган в съответствие с член 24, параграф 2, се извършват по целесъобразност с участието на този централен орган.

Член 26

Множество актове

1. Ако изпълняващият орган получи два или повече акта за обезпечаване или акта за конфискация, издадени от различни държави членки срещу едно и също лице и това лице не разполага с достатъчно имущество в изпълняващата държава за удовлетворяване на всички актове, или ако изпълняващият орган получи два или повече акта за обезпечаване или акта за конфискация по отношение на едно и също конкретно имущество, изпълняващият орган решава кой от актовете да изпълни в съответствие с правото на изпълняващата държава, без да се засяга възможността за отлагане на изпълнението на акт за конфискация в съответствие с член 21.

2. Когато взема решението си, изпълняващият орган по възможност отдава приоритет на интересите на пострадалите от престъпление. Той също така отчита всички други значими обстоятелства, включително:

а)	дали върху имуществото вече е наложено обезпечение;

б)	датите на съответните актове и датите на изпращането им;

в)	тежестта на съответното престъпление; и

г)	мястото на извършване на престъплението.

Член 27

Прекратяване на изпълнението на акт за обезпечаване или акт за конфискация

1. Когато актът за обезпечаване или актът за конфискация вече не може да бъде изпълнен или вече не е в сила, издаващият орган без забавяне оттегля акта за обезпечаване или акта за конфискация.

2. Издаващият орган незабавно уведомява изпълняващия орган по начин, даващ възможност за писмено документиране, за оттеглянето на акт за обезпечаване или акт за конфискация, както и за всяко решение или мярка, което води до оттеглянето на акт за обезпечаване или акт за конфискация.

3. В случай че изпълнението все още не е приключило, изпълняващият орган прекратява изпълнението на акта за обезпечаване или акта за конфискация веднага след уведомяването му от издаващия орган в съответствие с параграф 2. Изпълняващият орган без ненужно забавяне изпраща на издаващата държава потвърждение за прекратяването по начин, даващ възможност за писмено документиране.

Член 28

Управление и разпореждане с обезпечено и конфискувано имущество

1. Управлението на обезпечено и конфискувано имущество се урежда от правото на изпълняващата държава.

2. Изпълняващата държава управлява обезпеченото или конфискуваното имущество с цел да се предотврати обезценяването му. За тази цел изпълняващата държава може да продаде или да прехвърли обезпеченото имущество, като взема предвид член 10 от Директива 2014/42/ЕС.

3. Обезпеченото имущество и паричната сума, получени след продажбата на такова имущество в съответствие с параграф 2, остават в изпълняващата държава до изпращането на удостоверение за конфискация и изпълнението на акта за конфискация, без да се засяга възможността за връщане на имуществото съгласно член 29.

4. Изпълняващата държава не е задължена да продаде или върне конкретни имущества, посочени в акт за конфискация, когато тези имущества представляват паметник на културата съгласно определението в член 2, точка 1 от Директива 2014/60/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (18). Настоящият регламент не засяга задължението за връщане на паметници на културата по силата на посочената директива.

Член 29

Връщане на обезпечено имущество на пострадалия от престъпление

1. Когато издаващият орган или друг компетентен орган на издаващата държава е издал решение за връщане на обезпечено имущество на пострадалия от престъпление съгласно своето национално право, издаващият орган включва информация относно това решение в удостоверението за обезпечаване или съобщава информацията за това решение на изпълняващия орган на по-късен етап.

2. Когато изпълняващият орган е бил информиран за решение за връщане на обезпечено имущество на пострадалия от престъпление съгласно параграф 1, той предприема необходимите мерки, за да гарантира, че когато съответното имущество бъде обезпечено, то се връща възможно най-бързо на пострадалия от престъпление в съответствие с процедурните правила на изпълняващата държава, ако е необходимо посредством издаващата държава, при условие че:

а)	правото на собственост на пострадалия от престъпление върху имуществото не се оспорва;

б)	имуществото не е необходимо като доказателство в наказателно производство в изпълняващата държава; и

в)	правата на заинтересованите лица не са засегнати.

Изпълняващият орган уведомява издаващия орган в случаите, когато имуществото се прехвърля директно на пострадалия от престъпление.

3. Когато изпълняващият орган счита, че условията по параграф 2 не са изпълнени, той се консултира без забавяне с издаващия орган по всеки подходящ начин с оглед на намирането на решение. Ако не може да бъде намерено решение, изпълняващият орган може да реши да не връща обезпеченото имущество на пострадалия от престъпление.

Член 30

Разпореждане с конфискувано имущество или с парична сума, получена след продажбата на такова имущество

1. Когато издаващият орган или друг компетентен орган на издаващата държава е издал решение съгласно своето национално право за връщане на конфискувано имущество на пострадалия от престъпление или за обезщетяване на пострадалия от престъпление, издаващият орган включва информация относно това решение в удостоверението за конфискация или съобщава информацията за това решение на изпълняващия орган на по-късен етап.

2. Когато изпълняващият орган е бил информиран за решение за връщане на конфискувано имущество на пострадалия от престъпление съгласно параграф 1, той предприема необходимите мерки, за да гарантира, че когато съответното имущество бъде конфискувано, то се връща възможно най-бързо на пострадалия от престъпление, ако е необходимо посредством издаващата държава. Изпълняващият орган уведомява издаващия орган в случаите, когато имуществото се прехвърля директно на пострадалия от престъпление.

3. Когато не е възможно изпълняващият орган да върне имуществото на пострадалия от престъпление в съответствие с параграф 2, но е получена парична сума в резултат на изпълнението на акт за конфискация във връзка с това имущество, съответната парична сума се превежда на пострадалия от престъпление за целите на връщането, ако е необходимо посредством издаващата държава. Изпълняващият орган уведомява издаващия орган в случаите, когато паричната сума се превежда директно на пострадалия от престъпление. Разпореждането с всяко останало имущество се извършва в съответствие с параграф 7.

4. Когато изпълняващият орган е бил информиран за решение за обезщетяване на пострадалия от престъпление, както е посочено в параграф 1, и е получена парична сума в резултат на изпълнението на акт за конфискация, съответната парична сума, доколкото не надхвърля сумата, посочена в удостоверението, се превежда на пострадалия от престъпление за целите на обезщетяването, ако е необходимо посредством издаващата държава. Изпълняващият орган уведомява издаващия орган в случаите, когато паричната сума се превежда директно на пострадалия от престъпление. Разпореждането с всяко останало имущество се извършва в съответствие с параграф 7.

5. Когато в издаващата държава има висящо производство за връщане на имуществото или за обезщетяване на пострадалия от престъпление, издаващият орган уведомява изпълняващия орган за това. Изпълняващата държава не се разпорежда с конфискуваното имущество, докато изпълняващият орган не бъде информиран за решението за връщане на имущество или за обезщетяване на пострадалия от престъпление дори в случаи, когато актът за конфискация вече е изпълнен.

6. Без да се засягат параграфи 1—5, разпореждането с имущество, различно от пари, което е получено в резултат на изпълнението на акта за конфискация, се извършва в съответствие със следните правила:

а)	имуществото може да бъде продадено, като в този случай разпореждането с постъпленията от продажбата се извършва в съответствие с параграф 7;

б)	имуществото може да бъде прехвърлено на издаващата държава, в случай че актът за конфискация обхваща парична сума, ако издаващият орган е дал своето съгласие за прехвърляне на имуществото на издаващата държава;

в)	при условията на буква г), ако прилагането на буква а) или буква б) не е възможно, разпореждането с имуществото може да бъде извършено по друг начин в съответствие с правото на изпълняващата държава; или

г)	имуществото може да се използва в обществен интерес или за социални цели в изпълняващата държава в съответствие с нейното право, при условие че издаващата държава е дала своето съгласие.

7. Освен ако актът за конфискация е придружен от решение за връщане на имущество на пострадалия от престъпление или за обезщетяване на пострадалия от престъпление в съответствие с параграфи 1—5, или освен ако между участващите държави членки е договорено друго, изпълняващата държава се разпорежда с паричната сума, получена в резултат на изпълнението на акт за конфискация, както следва:

а)	ако сумата, получена в резултат на изпълнението на акта за конфискация, е равна на или е по-малка от 10 000 евро, тя остава за изпълняващата държава; или

б)	ако сумата, получена в резултат на изпълнението на акта за конфискация, надвишава 10 000 евро, 50 % от нея се превеждат от изпълняващата държава на издаващата държава.

Член 31

Разходи

1. Всяка държава членка поема собствените си разходи, произтичащи от прилагането на настоящия регламент, без да се засягат разпоредбите, свързани с разпореждането с конфискувано имущество, посочени в член 28.

2. Изпълняващият орган може да изпрати предложение до издаващия орган за поделяне на разходите преди или след изпълнението на акт за обезпечаване или акт за конфискация, когато може да се предположи, че изпълнението на акта би довело до големи или извънредни разходи.

Такива предложения се придружават от подробен отчет на разходите, понесени от изпълняващия орган. След изпращането на предложението издаващият орган и изпълняващият орган се консултират помежду си. Когато е целесъобразно, Евроюст може да съдейства при провеждането на тези консултации.

Консултациите, или най-малкото техният резултат, се записват по начин, даващ възможност за писмено документиране.

Член 32

Задължение за информиране на засегнатите лица

1. Без да се засягат разпоредбите на член 11, след изпълнението на акт за обезпечаване или след решение за признаване и изпълнение на акт за конфискация изпълняващият орган, доколкото е възможно, информира без забавяне засегнатите лица, които са му известни, за съответното изпълнение и решение, в съответствие с процедурите по националното право.

2. В информацията, която трябва да бъде предоставена в съответствие с параграф 1, се посочват наименованието на издаващия орган и съществуващите правни средства за защита съгласно правото на изпълняващата държава. В информацията се посочват също, поне накратко, и мотивите на акта.

3. Когато е целесъобразно, изпълняващият орган може да се обърне към издаващия орган за съдействие при изпълнението на задачите, посочени в параграф 1.

Член 33

Правни средства за защита в изпълняващата държава срещу признаването и изпълнението на акт за обезпечаване или акт за конфискация

1. Засегнатите лица имат право на ефективни правни средства за защита в изпълняващата държава срещу решението за признаване и изпълнение на актове за обезпечаване съгласно член 7 и актове за конфискация съгласно член 18. Позоваването на правото на правни средства за защита се прави пред съд в изпълняващата държава в съответствие с нейното право. По отношение на актовете за конфискация позоваването на правни средства за защита може да доведе до спиране на изпълнението, когато това е предвидено от правото на изпълняващата държава.

2. Основанията по същество за издаване на акта за обезпечаване или акта за конфискация не подлежат на оспорване пред съд в изпълняващата държава.

3. Компетентният орган на издаващата държава се уведомява за всяко позоваване на правни средства за защита, направено в съответствие с параграф 1.

4. Настоящият член не засяга прилагането в издаващата държава на гаранциите и правните средства за защита в съответствие с член 8 от Директива 2014/42/ЕС.

Член 34

Възстановяване на суми

1. Когато съгласно своето право изпълняващата държава отговаря за вреди, причинени на засегнато лице вследствие на изпълнението на акт за обезпечаване, изпратен ѝ съгласно член 4 или акт за конфискация, изпратен ѝ съгласно член 14, издаващата държава възстановява на изпълняващата държава всички обезщетения за вреди, изплатени на засегнатото лице. Въпреки това, ако издаващата държава може да докаже на изпълняващата държава, че вредата или част от нея се дължи изключително на поведението на изпълняващата държава, издаващата държава и изпълняващата държава се договарят помежду си за сумата, която да бъде възстановена.

2. Параграф 1 не засяга правото на държавите членки относно искове на физически или юридически лица за обезщетяване на вреди.

ГЛАВА V

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 35

Статистика

1. Държавите членки редовно събират подробни статистически данни от съответните органи. Те поддържат тези статистически данни и ежегодно ги изпращат на Комисията. Тези статистически данни включват, в допълнение към информацията, посочена в член 11, параграф 2 от Директива 2014/42/ЕС, броя на актовете за обезпечаване и актовете за конфискация, получени от държава членка от страна на други държави членки които са признати и изпълнени, и чието признаване и изпълнение е било отказано.

2. Всяка година държавите членки изпращат на Комисията и следните статистически данни, когато са налични на централно равнище в съответната държава членка:

а)	броя на случаите, при които пострадалият от престъпление е бил обезщетен или му е било върнато имуществото, получено от изпълнението на акт за конфискация в съответствие с настоящия регламент; и

б)	средната продължителност на изпълнението на актовете за обезпечаване и актовете за конфискация съгласно настоящия регламент.

Член 36

Изменения на удостоверението и формуляра

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 37 във връзка с изменения на удостоверенията, предвидени в приложения I и II. Тези изменения са в съответствие с настоящия регламент и не го засягат.

Член 37

Упражняване на делегирането

1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 36, се предоставя на Комисията за неопределен срок от 19 декември 2020 г.

3. Делегирането на правомощието, посочено в член 36, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4. Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.

5. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията съобщава акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6. Делегиран акт, приет съгласно член 36, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след съобщаването на същия акт на Европейския парламент и Съвета относно акта или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 38

Докладване и преглед

До 20 декември 2025 г. и на всеки пет години след това Комисията представя на Европейския парламент, на Съвета и на Европейския икономически и социален комитет доклад за прилагането на настоящия регламент, включително относно:

а)	възможността държавите членки да представят и оттеглят декларации по член 4, параграф 2 и член 14, параграф 2;

б)	взаимовръзката между зачитането на основните права и взаимното признаване на актове за обезпечаване и актове за конфискация;

в)	прилагането на членове 28, 29 и 30 във връзка с управлението и разпореждането с обезпечено и конфискувано имущество, връщането на имущество на пострадалите от престъпление и обезщетяването на пострадалите от престъпление.

Член 39

Замяна

Настоящият регламент заменя разпоредбите на Рамково решение 2003/577/ПВР относно налагането на обезпечение върху имущество в отношенията между държавите членки, обвързани от настоящия регламент, считано от 19 декември 2020 г.

Настоящият регламент заменя Рамково решение 2006/783/ПВР в отношенията между държавите членки, обвързани от настоящия регламент, считано от 19 декември 2020 г.

За държавите членки, обвързани от настоящия регламент, позоваванията на Рамково решение 2003/577/ПВР относно налагането на обезпечение върху имущество и позоваванията на Рамково решение 2006/783/ПВР се считат за позовавания на настоящия регламент.

Член 40

Преходни разпоредби

1. Настоящият регламент се прилага за удостоверенията за обезпечаване и удостоверенията за конфискация, изпратени на или след 19 декември 2020 г.

2. Удостоверения за обезпечаване и удостоверенията за конфискация, изпратени преди 19 декември 2020 г., продължават да се уреждат от рамкови решения 2003/577/ПВР и 2006/783/ПВР в отношенията между държавите членки, които са обвързани от настоящия регламент, до окончателното изпълнение на акта за обезпечаване или акта за конфискация.

Член 41

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 19 декември 2020 г.

При все това член 24 се прилага от 18 декември 2018 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите членки в съответствие с Договорите.

Съставено в Страсбург на 14 ноември 2018 година.

За Европейския парламент

Председател

A. TAJANI

За Съвета

Председател

K. EDTSTADLER

(1) Позиция на Европейския парламент от 4 октомври 2018 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 6 ноември 2018 г.

(2) ОВ C 115, 4.5.2010 г., стр. 1.

(3) Рамково решение 2003/577/ПВР на Съвета от 22 юли 2003 г. за изпълнение в Европейския съюз на решения за обезпечаване на имущество или доказателства (ОВ L 196, 2.8.2003 г., стр. 45).

(4) Рамково решение 2006/783/ПВР на Съвета от 6 октомври 2006 г. за прилагане на принципа за взаимно признаване на решения за конфискация (ОВ L 328, 24.11.2006 г., стр. 59).

(5) Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз (ОВ L 127, 29.4.2014 г., стр. 39).

(6) Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство (ОВ L 280, 26.10.2010 г., стр. 1).

(7) Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. относно правото на информация в наказателното производство (ОВ L 142, 1.6.2012 г., стр. 1).

(8) Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 г. относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане (ОВ L 294, 6.11.2013 г., стр. 1).

(9) Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство (ОВ L 65, 11.3.2016 г., стр. 1).

(10) Директива (ЕС) 2016/800 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно процесуалните гаранции за децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателното производство (ОВ L 132, 21.5.2016 г., стр. 1).

(11) Директива (ЕС) 2016/1919 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2016 г. относно правната помощ за заподозрени и обвиняеми в рамките на наказателното производство и за искани за предаване лица в рамките на производството по европейска заповед за арест (ОВ L 297, 4.11.2016 г., стр. 1).

(12) Решение 2008/976/ПВР на Съвета от 16 декември 2008 г. относно Европейската съдебна мрежа (ОВ L 348, 24.12.2008 г., стр. 130).

(13) Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 на Съвета от 3 юни 1971 г. за определяне на правилата, приложими за срокове, дати и крайни срокове (ОВ L 124, 8.6.1971 г., стр. 1).

(14) ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.

(15) Директива 2014/41/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. относно Европейската заповед за разследване по наказателноправни въпроси (ОВ L 130, 1.5.2014 г., стр. 1).

(16) Решение 2007/845/ПВР на Съвета от 6 декември 2007 г. относно сътрудничеството между Службите за възстановяване на активи на държавите членки при проследяване и установяване на облаги или друго имущество, свързани с престъпления (ОВ L 332, 18.12.2007 г., стр. 103).

(17) Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2017 г. относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред (ОВ L 198, 28.7.2017 г., стр. 29).

(18) Директива 2014/60/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за връщане на паметници на културата, които са незаконно изнесени от територията на държава членка и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012 (ОВ L 159, 28.5.2014 г., стр. 1).

ПРИЛОЖЕНИЕ I

УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА ОБЕЗПЕЧАВАНЕ

РАЗДЕЛ А:

Издаваща държава: …

Издаващ орган: …

Потвърждаващ орган (ако е приложимо): …

Изпълняваща държава: …

Изпълняващ орган (ако е известен): …

РАЗДЕЛ Б: Спешност и/или искана дата на изпълнение

1. Моля, посочете конкретните основания, налагащи спешно изпълнение:

☐	Наличието на разумни основания да се счита, че в близко бъдеще въпросното имущество ще бъде преместено или унищожено, а именно: … …

☐	Следствени или процесуални нужди в издаващата държава, а именно: … …

2. Дата на изпълнение:

☐	Изисква се изпълнение на конкретна дата, а именно: …

☐	Необходима е координация между участващите държави членки

Основания за искането:

…

РАЗДЕЛ В: Засегнато(и) лице(а)

Самоличността на лицето(лицата), срещу което(които) е издаден актът за обезпечаване, или на лицето(лицата), което(които) притежава(т) имуществото, предмет на акта за обезпечаване (ако са засегнати повече от едно лица, попълнете информация за всяко от тях):

1. Данни за идентификация

i) За физическите лица

Име: …

Собствено(и) име(на): …

Друго(и) име(на) от значение, ако е приложимо: …

Псевдоними, ако е приложимо: …

Пол: …

Гражданство: …

Идентификационен номер или номер на социално осигуряване, ако е известен: …

Вид и номер на документа(ите) за самоличност (лична карта, паспорт), ако са известни:

…

Дата на раждане: …

Място на раждане: …

Местопребиваване и/или известен адрес (ако адресът не е известен, последния известен адрес):

…

Език(езици), които засегнатото лице разбира: …

Посочете положението на засегнатото лице в производството:

☐	Лице, срещу което е насочен актът за обезпечаване

☐	Лице, което притежава имуществото, предмет на акта за обезпечаване

ii) За юридическите лица

Наименование: …

Правна форма: …

Съкратено наименование, често използвано наименование или търговска фирма, ако е приложимо: …

Седалище по регистрация: …

Регистрационен номер: …

Адрес: …

Име на представителя: …

Посочете положението на засегнатото лице в производството:

☐	Лице, срещу което е насочен актът за обезпечаване

☐	Лице, което притежава имуществото, предмет на акта за обезпечаване

2. Ако е различен от горепосочения адрес, посочете мястото, на което следва да се изпълни актът за обезпечаване:

…

3. Трети лица, чиито права във връзка с имуществото, предмет на акта за обезпечаване, са пряко засегнати от решението (самоличност и основания):

…

4. Посочете всяка друга информация, която би подпомогнала изпълнението на акта за обезпечаване:

…

РАЗДЕЛ Г: Информация относно имуществото, за което се отнася актът

1. Посочете за какво се отнася актът:

☐	парична сума

☐	конкретно(и) имущество(а) (материално или нематериално, движимо или недвижимо)

☐	имущество с еквивалентна стойност (в контекста на конфискация въз основа на стойност)

2. Ако актът се отнася за парична сума или имущество с еквивалентна стойност на тази парична сума:

—	Сума, подлежаща на изпълнение в изпълняващата държава, цифром и словом (посочете валутата): …

—	Общата сума, посочена в акта, цифром и словом (посочете валутата): …

Допълнителна информация:

—	Основанията да се смята, че засегнатото лице притежава имущество/има доходи в изпълняващата държава: …

—	Описание на имуществото/източника на доходи на засегнатото лице (ако е възможно): …

—	Точно местонахождение на имуществото/източника на доходи на засегнатото лице (ако не е известно, последното известно местонахождение): …

—	Данни за банковата сметка на засегнатото лице (ако са известни): …

3. Ако актът се отнася за конкретно(и) имущество(а) или имущество с еквивалентна стойност на съответното имущество:

Основания за изпращането на акта на изпълняващата държава:

☐	конкретното(ите) имущество(а) е/са с местоположение в изпълняващата държава;

☐	конкретното(ите) имущество(а) е/са регистрирани в изпълняващата държава;

☐	издаващият орган има основателни причини да смята, че цялото или част от конкретното(ите) имущество(а), посочени в акта, се намират в изпълняващата държава

Допълнителна информация:

—	Основания да се смята, че конкретното(ите) имущество(а) е/са с местоположение в изпълняващата държава: …

—	Описание на имуществото: …

—	Местонахождение на имуществото (ако е неизвестно, последното известно местонахождение): …

—	Друга относима информация (например назначаването на ликвидатор): …

РАЗДЕЛ Д: Основания за издаване на акта за обезпечаване

1. Кратко изложение на фактите

Посочете причините за издаване на акт за обезпечаване, включително:

—	кратко изложение на основните факти, включително описание на свързаното(ите) престъпление(я): … …

—	на какъв етап се намира разследването: … …

—	основания за обезпечаването: … …

—	друга относима информация: … …

2. Вид и правна квалификация на престъплението(ята), във връзка с което(които) е издаден актът за обезпечаване, и приложимата(ите) законова(и) разпоредба(и):

…

3. Престъплението, във връзка с което е издаден акт за обезпечаване, наказуемо ли е в издаващата държава с лишаване от свобода с максимален срок не по-малко от три години и включено ли е в списъка на следните престъпления? (моля, отбележете в съответната клетка) Когато актът за обезпечаване е свързан с няколко престъпления, моля посочете номерата на престъпленията в списъка на престъпленията по-долу (съответстващи на престъпленията, както са описани в точки 1 и 2 по-горе).

☐	участие в организирана престъпна група

☐

тероризъм

☐	трафик на хора

☐	сексуална експлоатация на деца и детска порнография

☐	незаконен трафик на наркотични и психотропни вещества

☐	незаконен трафик на оръжия, боеприпаси и взривни вещества

☐

корупция

☐	измама, включително измама и други престъпления, които засягат финансовите интереси на Съюза съгласно определението в Директива (ЕС) 2017/1371

☐	изпиране на облага от престъпна дейност

☐	подправка на парични знаци, включително евро

☐	престъпления, свързани с компютри

☐	престъпления против околната среда, включително незаконен трафик на застрашени животински видове и на застрашени растителни видове и разновидности

☐	подпомагане на незаконно влизане и пребиваване

☐	убийство или тежка телесна повреда

☐	незаконна търговия с човешки органи и тъкани

☐	отвличане, противозаконно лишаване от свобода или задържане на заложници

☐	расизъм и ксенофобия

☐	организиран или въоръжен грабеж

☐	незаконен трафик на предмети на културата, включително антични предмети и произведения на изкуството

☐	мошеничество

☐	рекет и изнудване

☐	подправка на изделия и пиратство

☐	подправка на административни документи и търговия с тях

☐	подправка на платежни средства

☐	незаконен трафик на хормонални вещества и други стимулатори на растежа

☐	незаконен трафик на ядрени или радиоактивни материали

☐	търговия с противозаконно отнети превозни средства

☐	изнасилване

☐

палеж;

☐	престъпления под юрисдикцията на Международния наказателен съд

☐	незаконно отвличане на летателни средства или кораби

☐

саботаж

4. Всякаква друга информация от значение (например връзка между собствеността и престъплението):

…

РАЗДЕЛ Е: Поверителност на акта и/или искане за специални формални изисквания

☐	Необходимост от запазване на поверителността на информацията в акта след неговото изпълнение: …

☐	Необходимост от специални формални изисквания по време на изпълнението: …

РАЗДЕЛ Ж: Когато удостоверението за обезпечаване е било изпратено на повече от една изпълняваща държава, представете следната информация:

1. Удостоверението за обезпечаване е било изпратено на следната(ите) друга(и) изпълняваща(и) държава(и) (държава и орган):

…

2. Удостоверението за обезпечаване е било изпратено на повече от една изпълняваща държава на следните основания:

Когато актът за обезпечаване се отнася за конкретни имущества:

☐	Има основания да се предполага, че различни имущества, посочени в акта, са с местонахождение в различни изпълняващи държави

☐	Обезпечаването на конкретно имущество изисква действия в повече от една изпълняваща държава

Когато актът за обезпечаване се отнася за парична сума:

☐	Малко вероятно е очакваната стойност на имуществото, което подлежи на обезпечаване в издаващата държава и във всяка една от изпълняващите държави, да бъде достатъчна за обезпечаването на пълния размер на паричната сума, посочена в акта

☐	Други конкретни нужди: …

3. Стойност на имуществото, ако е известна, във всяка изпълняваща държава:

…

4. Когато обезпечаването на конкретното(ите) имущество(а) изисква/т действия в повече от една изпълняваща държава, описание на действията, които трябва да бъдат предприети в изпълняващата държава:

…

РАЗДЕЛ З: Връзка с предходен акт за обезпечаване и/или друг(и) акт(ове) или искане(ия)

Посочете дали този акт за обезпечаване е свързан с предходен акт или искане (например акт за обезпечаване, европейска заповед за разследване, европейска заповед за арест или искане за правна помощ). Ако е приложимо, посочете следната информация, необходима за идентифициране на предходния акт или искане:

—	Вид на акта/искането: … …

—	Дата на издаване: … …

—	Орган, на който е било изпратен актът/искането: …

—	Референтен номер, даден от издаващия орган: …

—	Референтен(ни) номер(а), даден(и) от изпълняващия(те) орган(и): …

РАЗДЕЛ И: Конфискация

Моля, посочете дали:

☐	удостоверението за обезпечаване се придружава от удостоверение за конфискация, издадено в издаващата държава (референтен номер на удостоверението за конфискация): …

☐	имуществото остава обезпечено в изпълняващата държава до изпращането и изпълнението на акта за конфискация (очакваната дата за внасяне на удостоверението за конфискация, ако е възможно): …

РАЗДЕЛ Й: Алтернативни мерки

1. Моля, посочете дали издаващата държава позволява прилагането от страна на изпълняващата държава на алтернативни мерки, когато изпълнението на акта за обезпечаване е невъзможно, изцяло или отчасти:

☐

Да

☐

Не

2. Ако отговорът е да, посочете приложимите мерки:

…

РАЗДЕЛ К: ВРЪЩАНЕ НА ОБЕЗПЕЧЕНО ИМУЩЕСТВО

1. Моля, посочете дали е било издадено решение за връщане на обезпечено имущество на пострадалия от престъпление:

☐

Да

☐

Не

Ако отговорът е да, моля посочете следната информация във връзка с решението за връщане на обезпечено имущество на пострадалия от престъпление:

Орган, който е издал решението (официално наименование):

…

Дата на решението: …

Референтен номер на решението (ако има такъв): …

Описание на имуществото, което трябва да бъде върнато: …

Име на пострадалия от престъпление: …

Адрес на пострадалия от престъпление: …

Ако правото на собственост на пострадалия от престъпление върху имуществото се оспорва, представете повече информация (лицата, които оспорват правото на собственост, основания и т.н.):

…

Ако правата на засегнатите лица биха могли да бъдат засегнати вследствие на връщането, представете повече информация (засегнати лица, права, които могат да бъдат засегнати, основания и т.н.):

…

2. Има ли подадено искане за връщане на обезпечено имущество на пострадалия от престъпление в издаващата държава?

☐

Не

☐	Да, резултатът ще бъде съобщен на издаващия орган

Издаващият орган се уведомява при пряко прехвърляне на пострадалия от престъпление.

РАЗДЕЛ Л: Правни средства за защита

Орган в издаващата държава, който може да предостави повече информация за процедурите за прилагане на правни средства за защита в издаващата държава и възможностите за предоставяне на правна помощ, устен и писмен превод:

☐	Издаващият орган (вж. раздел М)

☐	Утвърждаващият орган (вж. раздел Н)

☐

Друго:

…

РАЗДЕЛ M: Данни за издаващия орган

Вид на издаващия орган:

☐	съдия, съд, прокурор

☐	друг компетентен орган, посочен от издаващата държава

Наименование на органа: …

Име на лицето за контакт: …

Заемана длъжност (звание/ранг): …

Дело №: …

Адрес: …

Тел.: (код на държавата) (код на областта/града): …

Факс: (код на държавата) (код на областта/града): …

Електронен адрес: …

Езици, на които е възможно да се осъществи връзка с издаващия орган: …

Ако са различни от горепосочените — координати на лицето(ата), което(ито) да бъде(ат) търсено(и) за допълнителна информация или за уточняване на практическите подробности по изпълнение на акта:

Име/Длъжност/Организация: …

Адрес: …

Електронен адрес/Тел.: …

Подпис на издаващия орган и/или неговия представител, с който съдържанието на удостоверението за обезпечаване се заверява като вярно и точно: …

Наименование: …

Заемана длъжност (звание/ранг): …

Дата: …

Официален печат (ако има такъв): …

РАЗДЕЛ Н: Данни за органа, който е потвърдил акта за обезпечаване:

Отбележете вида на органа, потвърдил акта за обезпечаване (ако е приложимо):

☐	съдия или съд

☐

прокурор

Наименование на потвърждаващия орган: …

Име на лицето за контакт: …

Заемана длъжност (звание/ранг): …

Дело №: …

Адрес: …

Тел.: (код на държавата) (код на областта/града): …

Факс: (код на държавата) (код на областта/града): …

Електронен адрес: …

Езици, на които е възможно да се осъществи връзка с потвърждаващия орган: …

Отбележете основната точка за контакт за изпълняващия орган:

☐	издаващият орган

☐	потвърждаващият орган

Подпис и данни за потвърждаващия орган и/или неговия представител:

…

Име: …

Заемана длъжност (звание/ранг): …

Дата: …

Официален печат (ако има такъв): …

РАЗДЕЛ O: Централен орган

Когато е определен централен орган за административно изпращане и приемане на удостоверения за обезпечаване в издаващата държава, отбележете:

Наименование на централния орган: …

Име на лицето за контакт: …

Заемана длъжност (звание/ранг): …

Дело №: …

Адрес: …

Тел. (код на страната) (код на областта/града): …

Факс (код на страната) (код на областта/града): …

Електронен адрес: …

РАЗДЕЛ П: Приложения

Посочете всички приложения към удостоверението: …

ПРИЛОЖЕНИЕ II

УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА КОНФИСКАЦИЯ

РАЗДЕЛ А:

Издаваща държава: …

Издаващ орган: …

Изпълняваща държава: …

Изпълняващ орган (ако е известен): …

РАЗДЕЛ Б: Акт за конфискация

1. Съд, издал актът за конфискация (официално наименование):

…

2. Референтен номер на акта за конфискация (ако има такъв):

…

3. Актът за конфискация е издаден на (дата):

…

4. Актът за конфискация е станал окончателен (дата):

…

РАЗДЕЛ В: Засегнато(и) лице(а)

Самоличността на лицето(лицата), срещу което(които) е издаден актът за конфискация, или на лицето(лицата), което(които) притежава(т) имуществото, предмет на акта за конфискация (ако са засегнати повече от едно лица, попълнете информация за всяко от тях):

1. Данни за идентификация

i) За физическите лица

Наименование: …

Собствено(и) име(на): …

Друго(и) име(на) от значение, ако е приложимо: …

Псевдоними, ако е приложимо: …

Пол: …

Гражданство: …

Идентификационен номер или номер на социално осигуряване, ако е известен: …

Вид и номер на документа(ите) за самоличност (лична карта, паспорт), ако са известни:

…

Дата на раждане: …

Място на раждане: …

Местопребиваване и/или известен адрес (ако адресът е неизвестен, посочете последния известен адрес):

…

Език(езици), които засегнатото лице разбира: …

Посочете положението на засегнатото лице в производството:

☐	Лице, срещу което е насочен актът за конфискация

☐	Лице, което притежава имуществото, предмет на акта за конфискация

ii) За юридическите лица

Наименование: …

Правна форма: …

Съкратено наименование, често използвано наименование или търговска фирма, ако е приложимо: …

Седалище по регистрация: …

Регистрационен номер: …

Адрес: …

Име на представителя: …

Посочете положението на засегнатото лице в производството: …

☐	Лице, срещу което е насочен актът за конфискация

☐	Лице, което притежава имуществото, предмет на акта за конфискация

2. Ако е различен от горепосочения адрес, посочете мястото, на което следва да се изпълни актът за конфискация:

…

3. Трети лица, чиито права във връзка с имуществото, предмет на акта за конфискация, са пряко засегнати от акта (самоличност и основания):

…

4. Посочете всяка друга информация, която би подпомогнала изпълнението на акта за конфискация:

…

РАЗДЕЛ Г: Информация относно имуществото, за което се отнася актът

1. Съдът е решил, че имуществото:

☐	е облага от престъпна дейност или е равностойно, било то на пълната стойност или само на част от стойността на такава облага

☐	представлява средство на престъпление или възлиза на равностойността на такова средство

☐	подлежи на конфискация посредством прилагането в издаващата държава на някое от правомощията за конфискация, предвидени в Директива 2014/42/ЕС (включително разширена конфискация)

☐	подлежи на конфискация по силата на някоя от разпоредбите относно правомощията за конфискация, включително конфискация без окончателна присъда, съгласно правото на издаващата държава вследствие на производство за извършено престъпление

2. Посочете за какво се отнася актът:

☐	парична сума

☐	конкретно(и) имущество(а) (материално или нематериално, движимо или недвижимо)

☐	имущество с еквивалентна стойност (в контекста на конфискация въз основа на стойност)

3. Ако актът се отнася за парична сума или имущество с еквивалентна стойност на тази парична сума:

—	Сумата, подлежаща на изпълнение в изпълняващата държава, цифром и словом (посочете валутата): … …

—	Общата сума, посочена в акта за конфискация, цифром и словом (посочете валутата): …

Допълнителна информация:

—	Основанията да се смята, че засегнатото лице притежава имущество/има доходи в изпълняващата държава: …

—	Описание на имуществото/източника на доходи на засегнатото лице (ако е възможно): …

—	Точно местонахождение на имуществото/източника на доходи на засегнатото лице (ако не е известно, последното известно местонахождение) …

—	Данни за банковата сметка на засегнатото лице (ако са известни): …

4. Ако актът се отнася за конкретно(и) имущество(а) или имущество с еквивалентна стойност на съответното имущество:

Основания за изпращане на акта на изпълняващата държава:

☐	конкретното(ите) имущество(а) е/са с местоположение в изпълняващата държава

☐	конкретното(ите) имущество(а) е/са регистрирани в изпълняващата държава

☐	издаващият орган има основателни причини да смята, че цялото или част от конкретното(ите) имущество(а), обхванато(и) от акта, се намира(т) в изпълняващата държава.

Допълнителна информация:

—	Причини да смята, че цялото или част от конкретно(и) имущество(а) е/са с местоположение в изпълняващата държава: … …

—	Описание на имуществото …

—	Местонахождение на имуществото (ако е неизвестно, последното известно местонахождение): …

—	Друга информация от значение (например назначаване на ликвидатор): …

5. Информация относно конвертиране и прехвърляне на имущество

Ако актът е свързан с конкретно имущество, посочете дали в правото на издаващата държава е предвидено, че конфискацията в изпълняващата държава може да бъде извършена под формата на конфискация на парична сума, равна на стойността на имуществото, подлежащо на конфискация:

☐

Да

☐

Не

РАЗДЕЛ Д: Акт за обезпечаване

Моля, посочете дали:

☐	актът за конфискация се придружава от акт за обезпечаване, издаден в издаващата държава (референтен номер на удостоверението за обезпечаване): …

☐	върху имуществото е било наложено обезпечение в съответствие с предходен акт за обезпечаване, изпратен на изпълняващата държава

—	дата на издаване на акта за обезпечаване: …

—	дата на изпращане на акта за обезпечаване: …

—	орган, на който е бил изпратен: …

—	референтен номер, даден от издаващия орган: …

—	референтен номер, даден от изпълняващите органи: …

РАЗДЕЛ Е: Основания за издаване на акта за конфискация

1. Кратко изложение на фактите и основанията за издаване на акта за конфискация, включително описание на престъплението(ята) и друга информация от значение:

…

2. Вид и правна квалификация на престъплението(ята), във връзка с което(които) е издаден актът за конфискация, и приложимата(ите) законова(и) разпоредба(и):

…

3. Престъплението, във връзка с което е издаден актът за конфискация, наказуемо ли е в издаващата държава с лишаване от свобода с максимален срок не по-малко от три години и включено ли е в списъка на следните престъпления? (моля, отбележете в съответната клетка). Когато актът за конфискация е свързан с няколко престъпления, моля посочете номерата на престъпленията в списъка на престъпленията по-долу (съответстващи на престъпленията, както са описани в точки 1 и 2 по-горе).

☐	участие в организирана престъпна група

☐

тероризъм

☐	трафик на хора

☐	сексуална експлоатация на деца и детска порнография

☐	незаконен трафик на наркотични и психотропни вещества

☐	незаконен трафик на оръжия, боеприпаси и взривни вещества

☐

корупция

☐	измама, включително измама и други престъпления, които засягат финансовите интереси на Съюза съгласно определението в Директива (ЕС) 2017/1371

☐	изпиране на облага от престъпна дейност

☐	подправка на парични знаци, включително евро

☐	престъпления, свързани с компютри

☐	престъпления против околната среда, включително незаконен трафик на застрашени животински видове и на застрашени растителни видове и разновидности

☐	подпомагане на незаконно влизане и пребиваване

☐	убийство или тежка телесна повреда

☐	незаконна търговия с човешки органи и тъкани

☐	отвличане, противозаконно лишаване от свобода и задържане на заложници

☐	расизъм и ксенофобия

☐	организиран или въоръжен грабеж

☐	незаконен трафик на предмети на културата, включително антични предмети и произведения на изкуството

☐	мошеничество

☐	рекет и изнудване

☐	подправка на изделия и пиратство

☐	подправка на административни документи и търговия с тях

☐	подправка на платежни средства

☐	незаконен трафик на хормонални вещества и други стимулатори на растежа

☐	незаконен трафик на ядрени или радиоактивни материали

☐	търговия с противозаконно отнети превозни средства

☐	изнасилване

☐

палеж

☐	престъпления под юрисдикцията на Международния наказателен съд

☐	незаконно отвличане на летателни средства или кораби

☐

саботаж

4. Всякаква друга информация от значение (напр. връзка между собствеността и престъплението):

…

РАЗДЕЛ Ж: Когато удостоверението за конфискация е било изпратено на повече от една изпълняваща държава, представете следната информация:

1. Удостоверението за конфискация е било изпратено на следната(ите) друга(и) изпълняваща(и) държава(и) (държава и орган):

…

2. Удостоверението за конфискация е било изпратено на повече от една изпълняваща държава на следните основания:

Когато актът за конфискация се отнася за конкретни имущества:

☐	Има основания да се предполага, че различни имущества, посочени в акта, са с местонахождение в различни изпълняващи държави

☐	Конфискацията на конкретно имущество изисква действия в повече от една изпълняваща държава

Когато актът за конфискация се отнася за парична сума:

☐	Върху съответното имущество не е било наложено обезпечение съгласно Регламент (ЕС) 2018/1805

☐	Малко вероятно е очакваната стойност на имуществото, което може да бъде конфискувано в издаващата държава и във всяка една от изпълняващите държави, да бъде достатъчна за конфискацията на пълния размер на паричната сума, посочена в акта

☐	Други конкретни нужди: …

3. Стойност на имуществото, ако е известна, във всяка изпълняваща държава:

…

4. Когато конфискацията на конкретното(ите) имущество(а) изисква/т действия в повече от една изпълняваща държава, описание на действията, които трябва да бъдат предприети в изпълняващата държава:

…

РАЗДЕЛ З: Производство, довело до акта за конфискация

Моля, посочете дали лицето, срещу което е издаден актът за конфискация, се е явило лично на съдебния процес, в резултат на който е издаден актът за конфискация във връзка с окончателната присъда:

☐	Да, лицето се е явило лично на съдебния процес.

☐	Не, лицето не се е явило лично на съдебния процес

☐	Не, не са проведени изслушвания в съответствие с националните процедурни правила.

Ако сте поставили отметка в клетка по точка 2, моля, потвърдете наличието на едно от следните:

4.1а. ☐

лицето е било призовано лично на (ден/месец/година) … и по този начин е било уведомено за определените дата и място на съдебния процес, в резултат на който е издаден актът за конфискация, и е било уведомено за възможността за издаване на акт за конфискация, ако не се яви на съдебния процес

ИЛИ

4.1б. ☐

лицето не е било призовано лично, но чрез други средства действително е получило официална информация за определените дата и място на съдебния процес, в резултат на който е издаден актът за конфискация, по начин, който недвусмислено доказва, че то е било уведомено за насрочения съдебен процес, и е било уведомено за възможността за издаване на акт за конфискация, ако не се яви на съдебния процес

ИЛИ

4.2. ☐

след като е било информирано за насрочения съдебен процес, лицето е упълномощило адвокат, посочен от заинтересованото лице или от държавата, да го представлява на съдебния процес, и действително е било представлявано от този адвокат на процеса

ИЛИ

4.3.

☐

актът за конфискация е бил връчен лично на лицето на (ден/месец/година) … и то е било изрично уведомено за правото на ново разглеждане или обжалване, в което е имало правото да участва и което е позволявало делото да се преразгледа по същество, включително и с оглед нови доказателства, и което е могло да доведе до отмяна на първоначалния акт за конфискация, както и

☐	лицето изрично е заявило, че не оспорва акта за конфискация

ИЛИ

☐	лицето не е поискало ново разглеждане на делото или не е обжалвало в предвидения срок

5.	Ако сте поставили отметка в клетка по точка 4.1б, 4.2 или 4.3, дайте информация как е изпълнено съответното условие: …

РАЗДЕЛ И: Алтернативни мерки, включително налагане на лишаване от свобода

1. Моля, посочете дали издаващата държава позволява прилагането от страна на изпълняващата държава на алтернативни мерки, когато изпълнението на акта за конфискация е невъзможно, изцяло или отчасти:

☐

Да

☐

Не

2. Ако отговорът е да, посочете, какви мерки могат да бъдат приложени:

☐	Лишаване от свобода (максимален срок): …

☐	Обществено полезен труд (или равностойна санкция) (максимален срок): …

☐	Други мерки (описание): …

РАЗДЕЛ Й: Решение за връщане на имущество, или за обезщетяване, на пострадалия от престъпление

1. Моля, посочете, ако е целесъобразно:

☐	Издаващ орган или друг компетентен орган на издаващата държава е издал решение за обезщетяване на пострадалия от престъпление или за връщане или възстановяване в нейна полза на парична сума в размер на: …

☐	Издаващ орган или друг компетентен орган на издаващата държава е издал решение за връщане на следното имущество, различно от пари, в полза на пострадалия от престъпление: …

☐	В издаващата държава има висящо производство за връщане на имущество на пострадалия от престъпление или за обезщетяване на пострадалия от престъпление и резултатът ще бъде съобщен на издаващия орган

2. Информация за решението за връщане на имущество на пострадалия от престъпление или за обезщетяване на пострадалия от престъпление:

Орган, издал решението (официално наименование): …

Дата на решението: …

Дата на влизане в сила на решението: …

Референтен номер на решението (ако има такъв): …

Описание на имуществото, подлежащо на връщане: …

Име на пострадалия от престъпление: …

Адрес на пострадалия от престъпление: …

Издаващият орган се уведомява при пряко прехвърляне на пострадалия от престъпление.

РАЗДЕЛ K: Данни за издаващия орган

Наименование на органа: …

Име на лицето за контакт: …

Заемана длъжност (звание/ранг): …

Дело №: …

Адрес: …

Тел.: (код на държавата) (код на областта/града): …

Факс: (код на държавата) (код на областта/града): …

Електронен адрес: …

Езици, на които е възможно да се осъществи връзка с издаващия орган: …

Ако са различни от горепосочените — координати на лицето(ата), което(които) да бъде(ат) търсено(и) за допълнителна информация или за уточняване на практическите подробности по изпълнението на акта или прехвърлянето на имуществото: …

…

Име/Длъжност/Организация: …

Адрес: …

Електронен адрес/Тел.: …

Подпис на издаващия орган и/или неговия представител, с който съдържанието на удостоверението за конфискация се заверява като вярно и точно: …

Име: …

Заемана длъжност (звание/ранг): …

Дата: …

Официален печат (ако има такъв): …

РАЗДЕЛ Л: Централен орган

Когато е определен централен орган за административно изпращане и приемане на удостоверения за конфискация в издаващата държава, отбележете:

Наименование на централния орган: …

Име на лицето за контакт: …

Заемана длъжност (звание/ранг): …

Дело №: …

Адрес: …

Тел. (код на страната) (код на областта/града): …

Факс (код на страната) (код на областта/града): …

Електронен адрес: …

РАЗДЕЛ M: Данни за плащането на издаващата държава

IBAN: …

BIC код: …

Име на титуляря на банковата сметка: …

РАЗДЕЛ Н: Приложения

Посочете всички приложения към удостоверението: