18.7.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 181/39

(1)

На 26 март 2018 г. Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз известие за започване на разследване с оглед налагане на защитни мерки по отношение на вноса на 26 категории стоманени продукти (2018/C 111/10) (3). Комисията реши да започне разследването предвид наличието на достатъчно доказателства за това, че вносът на посочените продукти може да причини или да създаде опасност от причиняване на сериозна вреда за съответните производители от Съюза.

(2)

На 28 юни Комисията публикува и известие, с което разследването бе разширено, за да обхване две допълнителни категории продукти (4).

(3)

Информацията, която е на разположение на Европейската комисия от съществуващия механизъм за предварително наблюдение в сектора на стоманата (5) и от източници на промишлеността на Съюза, показа, че тенденцията на нарастване на вноса на тези категории продукти и преобладаващите заплашителни икономически и търговски условия, включително положението на стоманодобивната промишленост в Съюза, оправдават извършването на задълбочено разглеждане.

(4)

Освен това, поради мерките срещу вноса на стомана, приети от Съединените американски щати (САЩ) съгласно раздел 232 от Закона за разширяване на търговията от 1962 г. („раздел 232“), съществува висок риск от по-нататъшно увеличение на вноса в резултат на отклоняването на търговията.

(5)

Тези обстоятелства, в контекста на продължаващия световен свръхкапацитет, може да изложат на риск стоманодобивната промишленост на Съюза, която все още е уязвима към предполагаемо неизбежно увеличение на вноса и понастоящем се възстановява от вредите, причинени от нелоялни търговски практики, както доказват значителният брой мерки за търговска защита, предприети в областта на стоманодобивната промишленост в световен мащаб през последните години.

(6)

На 11 април 2018 г. Комисията публикува документа „Бележка към досието“, в който се съдържат основни статистически данни за вноса и за наличните показатели за вредата. Във връзка с тази Бележка към досието Комисията получи 41 коментара от трети държави, национални асоциации и отделни дружества от стоманодобивната промишленост.

(7)

Няколко заинтересовани страни заявиха, че Комисията не е оповестила доказателствата, на които се основава започването на разследването с оглед налагане на защитни мерки, по подходящ и навременен начин. Заинтересованите страни заявиха, че поради това не са имали възможност да упражнят изцяло правото си на защита. По-конкретно няколко заинтересовани страни заявиха, че в Бележката към досието, представена на 11 април 2018 г., не се съдържат данни за продажбите на Съюза, износа на Съюза, потреблението на Съюза или общото производство на Съюза.

(8)

Противно на тези твърдения, в Бележката към досието се съдържат данни за продажбите на Съюза, потреблението на Съюза и общото производство на Съюза. Освен това Комисията счита, че основните налични данни и доказателства са били обобщени по подходящ начин както в известието за започване, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз, така и в уведомлението до СТО за разследването в съответствие с член 12.1, буква а) от Споразумението на СТО за защитните мерки.

(9)

Поради това Комисията счита, че е изпълнила своите правни задължения за адекватно гарантиране на правото на защита на заинтересованите страни. Във всеки случай заинтересованите страни все още имат възможност да упражняват своите права по време на останалата част от разследването.

(10)

С цел да получи информацията, необходима за извършване на задълбочена оценка, Комисията изпрати въпросници до известните производители от ЕС и до всеки производител износител, вносител и потребител на продуктите, предмет на разследването, който поиска това в сроковете, определени в известието за започване. Тези страни, също както и заинтересованите трети държави, бяха поканени да направят коментари. Комисията получи 222 отговора на въпросниците и 74 коментара.

(11)

Комисията започна разследването за налагане на защитни мерки върху 26 категории стоманени продукти, внасяни в ЕС, а на 28 юни с известие за изменение на известието за започване (6) обхватът на разследването беше разширен с 2 допълнителни категории продукти. Всички тези 28 категории продукти („разглежданият продукт“ или „разглежданите категории продукти“) са обхванати от механизма за наблюдение в сектора на стоманата, въведен от Комисията през май 2016 г. Те също са предмет на налаганите от САЩ митнически мерки по силата на раздел 232. Разглежданите категории продукти, заедно с кодовете по КН, в които тези продукти понастоящем са класирани, са изброени в приложение I.

(12)

В тази предварителна оценка Комисията счита, че 28-те категории продукти, произвеждани от производителите от Съюза (наричани по-долу „сходният продукт“ или „сходните категории продукти“), са сходни или пряко конкурентни на разглежданите категории продукти. Както произведените в Съюза, така и внасяните разглеждани продукти имат едни и същи основни физически, технически и химични характеристики. Те имат еднакви приложения и информацията за техните цени и качество е леснодостъпна. За тях също така се използват сходни или еднакви канали за продажба на клиенти, които ги купуват или могат да ги купят както от вътрешни, така и евентуално от чуждестранни износители. Поради това има силна конкуренция между разглежданите категории продукти и тези, произвеждани от производителите от Съюза и попадащи в съответните категории.

(13)

В този предварителен анализ Комисията също така установи, че е налице важна взаимовръзка и силната конкуренция между продуктите, класирани в различни категории, както и между продуктите на различни производствени етапи в рамките на определени категории, тъй като някои категории съдържат основната суровина за производството на продукти от други категории.

(14)

Няколко примера илюстрират тази взаимовръзка и конкуренция в рамките на категориите продукти и между тези категории. Например горещовалцовани широки ленти се произвеждат от сляби и се навиват на рулони или се произвеждат плоски на прокатни станове от тип „кварто“. Чрез разрязване на лентите по дължина се произвеждат листове. Тесни ленти се произвежда директно или чрез разрязване на горещовалцовани широки ленти. Горещовалцованите плоски продукти се използват също за производството на тръби за нефтохимическата промишленост, а студеновалцованите плоски продукти след това се използват от производителите на заварени тръби. Голяма част от произведените горещовалцовани широки ленти допълнително се обработва с цел производство на студеновалцовани ленти, които са по-тънки и имат по-високо качество на окончателната обработка на повърхността. Значителна част от студеновалцованите продукти са с метално покритие — с калай или хром за промишлеността, произвеждаща консервни кутии, или с цинк (7).

(15)

Много производители в Съюза са активни в производството на повечето от посочените по-горе продукти. Например Arcelor Mittal не само произвежда горещо- и студеновалцовани листове и ленти, но също изработва покритие на няколко продукта от стомана и произвежда плочи. По същия начин дружества като Voest Alpine и Tata Steel произвеждат горещо- и студеновалцовани листове и ленти, както и изработени от тези продукти стоманени продукти с покритие.

(16)

Вследствие на това, предвид равнището на взаимообвързаност, конкурентният натиск може лесно да бъде прехвърлен от един продукт към друг. За илюстрация, ако за един продукт, например рулони стомана, бъдат наложени мерки за търговска защита, този продукт може да бъде допълнително преобразуван в същата държава и изнесен под различна форма, за да се избегнат допълнителните мерки, и въпреки това да се конкурира с местните продукти. Освен това не е изключено трети държави да внасят някои от тези продукти на ниска цена и да ги трансформират преди да ги реекспортират към Съюза.

(17)

Вследствие на тази взаимообвързаност и предвид факта, че — както ще бъде обяснено по-долу — потенциалното отклоняване на търговията, произтичащо от мерките на САЩ по силата на раздел 232, засяга всички категории продукти, тъй като тези мерки се прилагат хоризонтално за всички продукти от стомана, без оглед на тяхната форма, размер или състав, анализът за целите на временното определяне бе извършен както общо за всички 28 категории продукти, като разглеждания продукт (т.е. стомана в различни форми), така и на индивидуално равнище за всяка категория продукти (8).

(18)

По-голямата част от производителите от Съюза са членове на Европейското сдружение на производителите на стомана („Eurofer“) или, за продуктите, представляващи тръби — членове на Европейската асоциация на производителите на стоманени тръби (ESTA). Тези две отраслови организации представляват повече от 95 % от производството на стомана в Съюза. Те имат членове в почти всички държави членки.

(19)

От името на своите членове тези отраслови организации информираха Комисията, че подкрепят образуването на разследване за налагане на защитни мерки, както и приемането на мерки за справяне с отклоняването на търговията, произтичащо от приетите по силата на раздел 232 мерки, което сериозно нарушава пазара на стомана, все още не напълно възстановен от кризата в стоманодобивната промишленост.

(20)

Въз основа на информацията от Евростат, механизма за предварително наблюдение в сектора на стоманата, както и информацията, предоставена от промишлеността на Съюза, Комисията извърши предварителен анализ на увеличението на вноса на разглежданите продукти през периода 2013—2017 г. Комисията проучи също така развитието на вноса през първото тримесечие на 2018 г., за да потвърди неотдавнашното увеличение на вноса.

(21)

Общият обем на вноса на разглежданите продукти се е променял, както следва:

(22)

Като цяло вносът на 28-те разглеждани категории продукти, взети заедно, е нараснал в абсолютно изражение с 62 % през периода 2013—2017 г. Увеличението на този внос е било особено изразено до 2016 г. Впоследствие вносът е продължил да нараства и е останал на много високо ниво.

(23)

Вносът на по-голямата част от отделните категории продукти, обхванати от разследването, също се е увеличил в абсолютно изражение през последните пет години. Например вносът на най-големите категории по отношение на вноса (категории продукти 1, 4 и 7) се е увеличил съответно с 45 %, 168 % и 78 %.

(24)

Не е било налице увеличение за 5 категории продукти, а именно продукти 10, 11, 19, 24 и 27. Поради това Комисията счита, че тези категории продукти следва на този етап да бъдат изключени от приложното поле на временните мерки. Комисията обаче си запазва правото да включи тези 5 категории продукти в обхвата на окончателните мерки и за тази цел ще продължава да наблюдава техния внос. Развитието на вноса за всяка категория продукти е представено в приложение II.

(25)

В допълнение към изключването на този етап на посочените по-горе категории продукти, Комисията също така предвиди изключването на определени държави от обхвата на мерките в съответствие със заключенията в съображение 121. Съответно Комисията изключи вноса на тези категории продукти от гореспоменатите държави от останалата част на своя предварителен анализ и преразгледа развитието на вноса.

(26)

На тази основа вносът на разглежданите продукти в това предварително определяне се е променял, както следва:

(27)

Вносът е нараснал в абсолютно изражение с 68 % през периода 2013—2017 г., като пазарните дялове са нараснали от 12,1 % на 17,80 %. Най-значителното увеличение е било отбелязано в периода 2013—2016 г., но вносът е продължил да нараства и е останал на високо равнище през 2017 г.

(28)

Тенденцията за нарастване на вноса продължава и през 2018 г. При сравнение на първото тримесечие на 2018 г. с първото тримесечие на 2017 г. се вижда, че общото увеличение на вноса представлява 10 %. За 9 категории продукти увеличението е с над 20 % и за една от тези категории (категория 13) увеличението е с повече от 100 %. Освен това посоченото увеличение е регистрирано още преди влизането в сила на мерките по раздел 232.

(29)

Ето защо Комисията стига до заключението, че е имало внезапно, рязко и значително увеличение на вноса в абсолютно изражение за 23 категории продукти. Увеличението на вноса продължава и през първото тримесечие на 2018 г. и се очаква да бъде дори още по-значително предвид очакваното отклоняване на търговията поради мерките по раздел 232.

(30)

Комисията предварително установи, че посоченото по-горе увеличение на вноса на продукти от стомана в Съюза е в резултат от непредвидено развитие на обстоятелствата, обосновано от редица фактори, които са създали и задълбочили дисбалансите в международната търговия с разглежданите продукти.

(31)

На първо място, номиналният капацитет за производство на стомана в световен мащаб е нараснал повече от два пъти от 2000 г. насам — от 1,05 млрд. тона през 2000 г. до 2,29 млрд. тона през 2016 г., и е останал на много високо равнище през 2017 г. (2,27 млрд. тона) (9). Освен това действителното производство на стомана в световен мащаб през 2016 г. (1,6 млрд. тона) все още е със 100 млн. тона по-високо от световното търсене на стомана (1,5 млрд. тона). Вследствие на това през последните години е възникнало голямо разминаване между номиналния капацитет в световен мащаб и производството и между производството и търсенето, като това е създало безпрецедентен свръхкапацитет на световния пазар на стомана, който продължава да е налице, въпреки предприетите мерки за неговото ограничаване. Освен това докато световното производство през 2017 г. се е увеличило с повече от 5 % в резултат на икономическото възстановяване, съгласно оценките световното търсене на стомана през 2018 г. ще отчете само умерен растеж, а през 2019 г. се предвижда допълнително забавяне на растежа. През 2017 г. се наблюдаваха признаци на възстановяване, но все още са налице значителни рискове.

(32)

Стоманодобивните предприятия продължават да бъдат уязвими във финансово отношение, тъй като, както бе посочено по-горе, продължават да съществуват структурни дисбаланси в стоманодобивния сектор. Тези дисбаланси се засилват от нарушаващите конкуренцията субсидии и правителствени мерки за подкрепа (10). Предвид значителните фиксирани разходи в стоманодобивния сектор, много производители на стомана, особено в държави, които нарушават нормалното действие на пазарните сили, запазиха използването на капацитета на високи нива и заляха пазарите на трети държави със своите продукти на ниски цени, когато тези продукти не можеха да бъдат усвоени от вътрешното потребление. Това доведе до увеличаване на вноса в ЕС и до общо понижаване на цените. Като цяло цените на вноса са подбивали цените на промишлеността на Съюза през 2017 г., въз основа на сравнение на средните цени за всяка категория продукти. Това сравнение на средните цени не отразява непременно всички особености, които могат да окажат въздействие върху съпоставимостта, но все пак дава добра представа за общото равнище на цените на вноса в сравнение с цените на Съюза. За 17 категории продукти беше установено подбиване на цените, вариращо между 1,2 % и 23 %.

(33)

На второ място, посоченият по-горе ефект е обострен от ограничаващи търговията практики на пазарите на трети държави. В действителност от 2014/2015 г., в отговор на посочените по-горе свръхпредлагане на стомана и нарушаващи пазара практики, няколко държави са започнали да използват в по-голяма степен мерки на търговската политика и инструменти за защита на търговията в сектора на стоманата с оглед защита на своите местни производители. Мексико, Южна Африка, Индия и Турция са приложили увеличения на вносните мита, вариращи между 2,5 % и 40 % за редица продукти от стомана, включително: горещовалцована и студеновалцована стомана, плоски продукти от стомана, като ленти и арматурен прокат. Тези продукти са били внасяни във все по-големи количества през разследвания период. Освен това през цялата 2017 г. трети държави са продължили да налагат ограничаващи търговията мерки: някои държави са въвели минимални вносни цени (Индия), някои са наложили задължителни национални стандарти за стоманата (Индонезия), а други са наложили изисквания за местно съдържание, включително чрез възлагане на обществени поръчки (САЩ).

(34)

Освен това непрекъснато се е увеличавало използването на инструменти за търговска защита. Въз основа на статистическите данни на СТО, докато през периода 2011—2013 г. годишно са започвали средно около 77 свързани със стоманата разследвания, през периода 2015—2016 г. този среден брой се е увеличил до 117. През февруари 2018 г. в САЩ са действали 169 нареждания за налагане на антидъмпингови и изравнителни мита по отношение на стоманата, а в ход са били 25 разследвания, които биха могли да доведат до още по-ограничителни условия за внос на стомана в САЩ (11). САЩ е една от най-големите държави — вносителки на стомана, представляваща около 13,1 % от световния внос на стомана (през 2016 г.), и следователно въздействието на такъв голям брой средства за търговска защита е силно осезаемо в световен мащаб.

(35)

На трето място, в контекста на преобладаващия и продължаващ световен свръхкапацитет, незаконните и ограничителни мерки на САЩ по раздел 232, предвид техния размер и обхват, биха могли да доведат до значително отклоняване на търговията с продукти от стомана към Съюза. САЩ са изчислили, че налагането на единно мито за всички продукти по силата на мерките по раздел 232, без да се изключва почти никоя държава, следва да намали вноса с приблизително 13 млн. тона, което съответства на 7 % от потреблението на Съюза (12). По принцип Съюзът е много привлекателен пазар за продукти от стомана както по отношение на търсенето, така и на цените. Някои от основните износители за САЩ също са обичайни доставчици на стомана за Съюза и няма съмнение, че тези държави, както и други, чиито износ и производство ще бъдат засегнати от мерките на САЩ и предвидимата вълна от отклоняване на търговията, ще пренасочат износа си към Съюза. Дори частичното отклоняване на посочените по-горе търговски потоци към Съюза неизбежно би довело до нов спад на цените и подбиване на цените на пазара на ЕС, което ще доведе до ценови нива, сравними с тези от 2016 г., със значителни отрицателни последици за рентабилността на стоманодобивната промишленост на Съюза. На последно място, следва да се отбележи, че допълнителното увеличаване на вноса, което може да доведе до още по-сериозно влошаване на икономическото положение на стоманодобивната промишленост на Съюза, може по-специално да произхожда от държави, които понастоящем не са обект на антидъмпингови/изравнителни мита.

(36)

Следователно посочените по-горе непредвидени събития са довели и ще продължат да водят до явно увеличаване на вноса на стомана в Съюза.

(37)

За да формулира предварителните си заключения за това дали има доказателства за наличието на сериозна вреда или на опасност от сериозна вреда за стоманодобивната промишленост на Съюза за разглеждания продукт, предмет на оценката, Комисията, в съответствие с член 9 от Регламент (ЕС) 2015/478 и член 6 от Регламент (ЕС) 2015/755, разгледа тенденциите на потребление, производство, използване на капацитета, продажби, пазарен дял, цени, рентабилност, запаси, възвръщаемост на вложения капитал (ROCE), паричен поток и заетост за разглеждания продукт за периода 2013—2017 г. (до събирането на данни за 2018 г.).

(38)

Този анализ бе извършен общо и поотделно за 23-те категории продукти, за които е налице увеличение в обема на вноса („продуктите/категориите продукти, предмет на оценката“). Както бе обяснено в раздел II по-горе, Комисията счита, че извършването на общ и всеобхватен анализ е подходящо в това разследване, като се имат предвид взаимовръзката и нивото на конкуренция между различните продукти от гледна точка на търсенето и предлагането.

(39)

На фона на цялостната ситуация потреблението на Съюза, продажбите на производителите от Съюза и съответният пазарен дял са се променяли, както следва:

(40)

Потреблението на продуктите, предмет на оценката, се е увеличавало постоянно всяка година през периода 2013—2017 г., и като цяло с 15 %. Продажбите на производителите от Съюза също са се увеличавали, но в много по-малка степен, отколкото потреблението на Съюза, т.е. само със 7 %. Вследствие на това производителите от Съюза не са могли да се възползват от нарастващото търсене в Съюза и са загубили пазарни дялове — от 86,8 % до 80,9 %. Следва да се припомни, че по време на същия период вносът се е увеличил с 68 %.

(41)

Въз основа на отговорите на въпросника, получени от производителите от Съюза, производството и производствения капацитет са се развили, както следва:

(42)

Производственият капацитет се е увеличил с 3 % през периода 2013—2017 г., но по-слабо от нивото на производството, което е нараснало с 9 %. В резултат на това степента на оползотворяване на капацитета се е увеличила от 72 % на 76 %.

(43)

Запасите, поддържани от оказалите съдействие дружества, са се увеличили с 20 % в периода 2013—2017 г.

(44)

Единичната продажна цена, рентабилността и паричният поток на производителите от Съюза са се променяли, както следва:

(45)

В периода 2013—2016 г. е бил отбелязан значителен спад в цените на пазара на Съюза, като единичните продажни цени са намалели с 15 %. Следва да се припомни, че вносът също се е увеличил значително през този период. През 2017 г. обаче средната единична продажна цена се е възстановила и е достигнала равнище, сравнимо с това от 2013 г. Рентабилността като цяло е останала на много ниско равнище през периода 2013—2016 г. Въпреки значителния спад в цените, промишлеността на Съюза е успяла да намали производствените си разходи през 2016 г. до такава степен, че е достигнала известна печалба от 2,2 %. През 2017 г. е настъпило временно възстановяване. Продажните цени са се увеличили с почти 20 % между 2016 г. и 2017 г. и са достигнали равнището си от 2013 г. Промишлеността на Съюза е постигнала равнище на печалба от 6,2 % от момента, в който производствените разходи (суровините), макар и повишаващи се, са останали на по-ниско равнище отколкото през 2013 г. Като цяло паричният поток на промишлеността на Съюза се е увеличил с около 60 %.

(46)

От гледна точка на заетостта, през 5-годишния период производителите от Съюза на категориите продукти, предмет на оценката, са загубили почти 10 000 работни места.

(47)

В допълнение към цялостния анализ на положението на разглеждания продукт, който Комисията счита за подходяща база за преценката на необходимостта от защитни мерки в рамките на настоящото разследване, Комисията направи оценка и на положението на равнището на отделните категории продукти, за да потвърди горепосочените тенденции и на това равнище.

(48)

По отношение на отделните категории продукти са налице повече контрасти, но като цяло се наблюдават същите тенденции. Икономическите показатели са изложени поотделно и по категории продукти в приложение III.

(49)

През последните пет години потреблението на Съюза на всички с изключение на две категории продукти се е увеличило. Макар това увеличение да е останало сравнително слабо за някои отделни продукти, с минимално увеличение от 2 %, то е било много по-ясно изразено по отношение на други, с максимално увеличение от 169 %.

(50)

Обемите на продажбите като цяло са били стабилни през периода 2013—2017 г. или в някои случаи леко са се увеличили, но, с изключение на три категории продукти, обемите на продажбите не са се увеличили толкова, колкото потреблението в ЕС. В резултат на това през петгодишния период е бил наблюдаван спад на пазарните дялове за всички продукти, с изключение на 3 продукта.

(51)

Производството като цяло се е увеличило за 18 от 23-те отделни продукта, както и степента на оползотворяване на капацитета.

(52)

По отношение на цените, през периода 2013—2016 г. е бил налице значителен ценови спад за всеки продукт (с изключение на един продукт, който е бил обект на антидъмпингово мито под формата на минимална вносна цена). През 2017 г. цените са се възстановили, предвид общото възстановяване на пазара на стоманата, но също така в резултат на различните мерки за търговска защита срещу несправедливото ценообразуване и субсидирания внос. За 16 продукта цените са останали по-ниски през 2017 г., отколкото през 2013 г. Следва да се отбележи, че средните вносни цени са били почти систематично по-ниски от цените на Съюза за всички години и за всички категории продукти.

(53)

Що се отнася до печалбата, всички категории продукти са били продавани на загуба или с много ограничена печалба до 2016 г. Само за 7 продукта печалбата е била възстановена до равнище над 6 % през 2017 г. Тези продукти са значителни от гледна точка на обема на производството на ЕС и 6 от тях в момента са обект на (наскоро приети) антидъмпингови или изравнителни мита. Следва да се отбележи, че тези мерки се отнасят само за някои държави на произход. Всички други продукти са останали или на загуба (3 продукта), или близо до прага на рентабилност (13 продукта). Счита се, че равнището на печалба под 6 % е недостатъчно за покриване на инвестициите, необходими за поддържане на дейността, като в по-голямата част от най-скорошните разследвания Комисията е приела равнище от около 8 % като достатъчно равнище на печалба в този сектор, за да се покрият инвестициите. Що се отнася до паричния поток, за половината от продуктите паричният поток е намалял през 2013—2017 г., а за 6 продукта дори е бил с отрицателни стойности през 2017 г. Възвръщаемостта на вложения капитал (ROCE) е останала слаба през периода 2013—2016 г., но впоследствие се е подобрила за голяма част от категориите продукти, макар че за 5 продукта през 2017 г. ROCE все още е била с отрицателна стойност.

(54)

Що се отнася до запасите, те са се увеличили за 17 категории продукти. Запасите само за 5 категории продукти са намалели, а за една категория продукти са останали на едно и също ниво през целия период.

(55)

Изложеният по-горе анализ потвърждава, че положението на стоманодобивната промишленост в Съюза се е влошило значително през периода 2013—2016 г. Това е станало чрез намаление на пазарния дял и значителен спад на цените, които са попречили на промишлеността да се възползва от намаляването на разходите за суровини. Тези тенденции са съществували както в общ план, така и на равнището на отделните продукти. През 2017 г. е настъпило частично възстановяване. Въпреки че много категории продукти все още са под нивото на устойчива печалба, положението за някои от тях се е подобрило, най-вероятно в резултат на неотдавнашното налагане на антидъмпингови и антисубсидийни мерки. Счита се, че, както общо, така и за отделните категории продукти промишлеността на Съюза е все още в нестабилно състояние и е уязвима спрямо допълнително увеличаване на вноса, по-специално ако вносът от държавите, предмет на мерки за търговска защита, се замени с друг внос, отклонен от американския пазар в резултат от действията по раздел 232.

(56)

Такъв е например случаят с категориите продукти 1, 2 и 4, които са важни от гледна точка на търсенето в Съюза, но и защото тези категории продукти (по-специално категории 1 и 2) се използват като суровина за производството на други продукти от стомана. За продуктите от категории 1, 2 и 4 финансовото положение се е характеризирало с отрицателни стойности през 2016 г., но те са станали положителни през 2017 г. след налагането на антидъмпингови и антисубсидийни мерки срещу редица държави като, наред с другото, Китай и Русия. Вносът от тези държави обаче напоследък частично е бил заменен от внос от Индия, Корея и Турция, като последните две държави са също така значими доставчици за САЩ. През първото тримесечие на 2018 г., т.е. преди налагането на мерките от САЩ, вносът на Съюза вече се е бил увеличил за категория продукти 1 в сравнение с първото тримесечие на 2017 г. и това увеличение се е дължало предимно на вноса от Турция.

(57)

Има вероятност по-нататъшното увеличаване на вноса на стомана в Съюза да попречи на промишлеността на Съюза, която все още не се е възстановила напълно, да се възползва от положителното въздействие на неотдавнашните мерки за търговска защита.

(58)

В своето съобщение за стоманата от март 2016 г. (13) Комисията стигна до заключението, че стоманодобивната промишленост на Съюза е изправена пред редица сериозни предизвикателства, които се засилват в резултат на световния свръхкапацитет, драстичното увеличение на световния износ и безпрецедентната вълна от нелоялни търговски практики.

(59)

Успоредно с това, за да се поправи вредата, причинена от нелоялните търговски практики при вноса, Съюзът е наложил редица антидъмпингови и изравнителни мерки срещу вноса на продукти от стомана. В момента са налице общо не по-малко от 19 антидъмпингови или антисубсидийни мерки срещу нелоялни търговски практики при вноса на 14 категории продукти, предмет на разследването, от различни държави. През разследвания период, т.е 2013—2017 г., в 13 нови разследвания е било установено, че стоманодобивната промишленост на ЕС е претърпяла (или в един случай е имало опасност да претърпи) материална вреда, причинена от нелоялни търговски практики.

(60)

Както е отбелязано в съображение 55, промишлеността на Съюза все още се намира в нестабилно състояние и е уязвима по отношение на евентуално допълнително увеличаване на вноса. Неотдавнашното решение на САЩ да не се изключва износът на ЕС от обхвата на мерките по раздел 232 по всяка вероятност ще намали способността на производителите от Съюза да изнасят своите продукти за САЩ и ще направи положението им дори още по-уязвимо.

(61)

Вносът на стомана е нараснал значително, като е останал на високи нива през 2017 г. По-нататъшното увеличение на вноса през 2018 г. — по-специално от държавите или износителите, които не са обект на мерки за търговска защита — има вероятност да възпрепятства промишлеността да се възстанови напълно и да се възползва от тези мерки. Стоманодобивната промишленост на Съюза действително все още се счита за уязвима спрямо допълнително увеличение на вноса.

(62)

При липсата на временни защитни мерки е вероятно положението да доведе до причиняването на действителна сериозна вреда в близко бъдеще.

(63)

В този контекст в съответствие с член 9, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2015/478 и член 6, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2015/755 Комисията разгледа степента на увеличение на износа към Съюза и вероятността наличният капацитет да се използва за износ към Съюза.

(64)

Първо, както бе заключено по-горе, вносът в Съюза се е увеличил съществено през периода 2013—2017 г., т.е. общо с 68 %. Това увеличение е било особено изразено до 2016 г., но вносът е продължил да се увеличава и през следващия период, макар и с по-бавни темпове. Както е изтъкнато в съображения (37) и (82) във връзка с критичните обстоятелства, вносът отново се е повишил значително — с почти 10 %, през първото тримесечие на 2018 г. Процентът на увеличение на вноса е значителен.

(65)

На второ място, в контекста на свръхкапацитета в различни държави в световен план, се очаква ограничителните мерки на САЩ по раздел 232, предвид техния размер и обхват, да доведат до значително отклоняване на търговията с продукти от стомана към Съюза.

(66)

САЩ обявиха намерението си да намалят вноса с приблизително 13 млн. тона, в резултат на което през март 2018 г. наложиха допълнително вносно мито в размер на 25 % върху вноса на много голям брой продукти от стомана. Обемът стомана, който вече няма да бъде изнасян за САЩ, неизбежно ще бъде пренасочен към други трети държави.

(67)

Някои от основните износители за САЩ също са обичайни износители на стомана за Съюза. Повече от вероятно е тези държави, както и други, до голяма степен да бъдат склонни да пренасочат своя износ към Съюза. В действителност Съюзът като цяло е много привлекателен пазар за продукти от стомана както по отношение на търсенето, така и на цените. Всъщност пазарът на ЕС е, след Китай, но преди САЩ, един от основните пазари на стомана, където търсенето се е увеличило през последните години и цените вече са се възстановили.

(68)

В този контекст евентуално съществено увеличаване на доставките на пазара на Съюза, предизвикано от засиления внос като цяло, ще доведе до натиск за намаляване на цените, което ще има за резултат ценови нива, сравними с тези от 2016 г., със значителни отрицателни последици за рентабилността на стоманодобивната промишленост на Съюза.

(69)

При тези обстоятелства и въз основа на изложеното по-горе се прави предварителното заключение, че макар стоманодобивната промишленост на Съюза частично да се е възстановила за някои категории продукти през 2017 г., най-вече поради мерките за търговска защита, за по-голямата част от категориите продукти, предмет на оценката, финансовото положение все още е доста под устойчивите равнища, което прави промишлеността на Съюза все още уязвима към ново голямо увеличение на вноса. Следователно Комисията стига до заключението, че стоманодобивната промишленост на Съюза се намира в положение на опасност от сериозна вреда за 23-те категории продукти, предмет на оценката.

(70)

Комисията направи предварително заключение за наличието на причинно-следствена връзка между увеличаването на вноса на продукта, предмет на оценката, от една страна, и опасността от причиняване на сериозна вреда, от друга страна, въз основа на следните факти.

(71)

На първо място, следва да се припомни, че продуктите, произвеждани от производителите от Съюза, са сходни или пряко конкурентни на разглежданите продукти. Те имат едни и същи основни характеристики, еднакви приложения и се продават по сходни или еднакви канали за продажба и силно се конкурират по отношение на цената.

(72)

Както е обяснено в раздели IV и VI, производителите от Съюза са понесли загуба на пазарен дял и значителен ценови натиск, което е довело до отрицателно или неустойчиво равнище на печалба. За някои продукти, дори и производителите да са се възстановили, изглежда, че сериозната вреда е неизбежна.

(73)

През периода 2013—2017 г. вносът на разглеждания продукт в Съюза се е увеличил значително и е отнел от пазарния дял на Съюза поради по-ниските равнища на цените в сравнение с тези на производителите от ЕС. Действително пазарният дял на вноса като цяло е нараснал от 12,2 % на 17,6 %, а цените на вноса са останали почти систематично по-ниски от продажните цени на Съюза за всеки отделен продукт.

(74)

Причинно-следствената връзка между увеличения внос и състоянието на производителите от Съюза е особено ярко изразена през периода 2013—2016 г., когато вносът на ниски цени е достигнал връхната си точка (+ 62 %) и цените на производителите от ЕС са намалели с 15 %. За категория 13 намалението на цените е достигнало дори 20 %, докато за категории 1 и 3 то е било съответно 19 % и 18 %. В резултат на това производителите от Съюза на сходните продукти или са били на загуба, или са останали близо до прага на рентабилност. През 2017 г. вносът е останал на високо равнище и е продължил да подбива цените, въпреки общото увеличение на цените. Цените на ЕС са се възстановили, но не достатъчно за редица продукти, които все още са били продавани на загуба или при намалена печалба.

(75)

Макар и равнището на печалбата за някои категории продукти да е било възстановено, то продължава да е уязвимо. Всъщност, поради развитието през предходните години, тези категории продукти са особено чувствителни на ценови натиск и всяко допълнително увеличение на вноса на ниски цени би имало значително отрицателно въздействие върху тяхното състояние.

(76)

В този контекст се счита, че ограничителните мерки, приети от САЩ съгласно раздел 232 от Закона за разширяване на търговията, предвид техния размер и обхват, има вероятност да причинят неизбежна сериозна вреда за производителите от Съюза.

(77)

Поради това Комисията стигна до временното заключение, че по отношение на 23-те категории продукти, предмет на оценката, е налице причинно-следствена връзка между увеличаването на вноса, натиска върху цените на пазара на стомана в Съюза и опасността от сериозна вреда за производителите от Съюза.

(78)

За да гарантира, че сериозната вреда не може да бъде отдадена на фактори, различни от увеличения внос, Комисията извърши предварителен анализ с цел да определи дали други фактори може да са допринесли за значителната вреда, понесена от производителите от Съюза.

(79)

Беше установено, че глобалният свръхкапацитет е изиграл роля, доколкото е стимулирал навлизането на евтин внос в Съюза. Потреблението на разглежданите продукти от стомана се е повишило и следователно не би могло да отслаби причинно-следствената връзка.

(80)

Комисията също така разгледа възможността за причиняване на сериозна вреда от вноса на разглежданите продукти от държавите от Европейското икономическо пространство (ЕИП). В резултат на Споразумението за ЕИП между Съюза и неговите държави членки, от една страна, и членовете на ЕИП (Норвегия, Исландия и Лихтенщайн), от друга страна, Съюзът създаде тясна икономическа интеграция с пазарите в държавите от ЕИП, както и с отраслите за производство на разглежданите продукти. Промишлеността на тези пазари е зряла и наситена, поради което се счита, че изключването на продуктите с произход от държавите от ЕИП от защитните мерки ще има слабо въздействие (ако въобще има някакво въздействие) върху нивата на вноса на продуктите. В действителност, въпреки че вносът от тези държави наистина е допринесъл за увеличаването на вноса за някои категории продукти (общият внос от тези държави е отчел увеличение от приблизително 9 %), делът на този внос в общия внос е ограничен (делът на вноса от ЕИП е около 1,5 % със съответен пазарен дял от общо 0,3 %). Освен това членовете на ЕИП по традиция са малки доставчици на разглеждания продукт за САЩ, поради което рискът от отклоняване на търговията предварително бе определен като ограничен. Следователно, като се имат предвид традиционно дребните доставки за САЩ, зрелостта на промишлеността на пазарите в ЕИП и свързания с това ограничен риск от отклоняване на търговията, Комисията счита, че вносът на разглежданите продукти от членовете на ЕИП може само много слабо да е допринесъл, ако въобще е допринесъл, за опасността от сериозна вреда.

(81)

Вследствие на това Комисията не установи други фактори, които биха отслабили причинно-следствената връзка между увеличаването на вноса и сериозната вреда за производителите от Съюза. Въпреки това по-подробното разглеждане на всички други фактори, които може да са допринесли за вредата, ще се извърши в рамките на останалата част от разследването.

(82)

Както бе посочено по-горе, производителите на стомана в Съюза като цяло са в положение на опасност от причиняване на вреда и е явно, че настъпването на сериозна вреда е неизбежно. За някои конкретни категории продукти вече има признаци за настъпването на сериозна вреда. Допълнителното увеличение на вноса вероятно ще окаже значително неблагоприятно влияние върху икономическото състояние на промишлеността като цяло.

(83)

Комисията проучи дали съществуват критични обстоятелства, при които забавянето би причинило вреда, която би била трудно поправима. По-специално беше разгледано дали вносът е продължил да се увеличава през най-скорошния период.

(84)

Въз основа на сравнение между вноса на продукти от стомана през първото тримесечие на 2018 г. и първото тримесечие на 2017 г. изглежда, че за 18 от 23-те категории продукти вносът се е увеличил с 26 %. Това увеличение на вноса е значително по-голямо, отколкото наблюдаваното през периода 2016—2017 г., което е било около 2 %.

(85)

На 23 март 2018 г. по силата на раздел 232 върху продуктите от стомана бяха въведени тарифи със ставка от 25 %. На този етап не е възможно да се оцени пълното въздействие на мерките на САЩ по отношение на отклоняването на търговията. Увеличението на вноса в Съюза през първото тримесечие на 2018 г. обаче би могло да се разглежда като предварителен ефект от тези мерки и, следователно, да даде добра представа какво може да бъде евентуалното бъдещо развитие на вноса в Съюза след налагането на мерките от страна на САЩ.

(86)

На 30 май 2018 г. САЩ реши също така, че мерките по раздел 232 ще се прилагат спрямо Съюза, Мексико и Канада. Комисията счита, че това е допълнителен критичен фактор, тъй като тези мерки не само ще ограничат износа на Съюза, но също така ще увеличат риска от отклоняване на търговията от другите две важни държави — производителки на стомана.

(87)

Предвид уязвимото състояние на промишлеността и с оглед на неотдавнашното нарастване на вноса, допълнителното свръхпредлагане на продукти от стомана на пазара на Съюза и произтичащият натиск върху цените несъмнено ще имат сериозни последици върху състоянието на производителите от Съюза.

(88)

Поради това Комисията счита, че, като се има предвид реалният риск от отклоняване на търговията, и допълнителното ограничаване на вноса за САЩ на важни държави — производителки на стомана, са налице критични обстоятелства, при които всяко забавяне в приемането на временни защитни мерки би причинило трудно поправима вреда. Поради това Комисията стига до заключението, че следва да бъдат приети без забавяне временни защитни мерки.

(89)

В съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) 2015/478 беше проучено дали, въпреки временното установяване на опасност от сериозна вреда, съществуват неопровержими доводи да се направи заключението, че не е в интерес на Съюза да се приемат временни мерки в този конкретен случай. Интересът на Съюза беше анализиран на базата на оценка на всички различни засегнати интереси, в това число тези на производителите от Съюза, на вносителите и на ползвателите.

(90)

Промишлеността на Съюза се състои от около 40 производители, разположени в много различни държави — членки на Съюза, и осигуряващи заетост на над 180 000 работници в пряка връзка с разглежданите продукти по време на периода 2013—2017 г. Установено бе, че промишлеността на Съюза е изправена пред опасност от сериозна вреда, причинена от увеличението на вноса. Припомня се, че промишлеността на Съюза не се е възползвала от увеличението на потреблението и че икономическото състояние на промишлеността на Съюза продължава да е нестабилно и уязвимо спрямо по-нататъшно увеличаване на вноса. Стратегическото значение на стоманодобивната промишленост отдавна е признато (14). В интерес на Съюза е да има стабилна и конкурентоспособна стоманодобивна промишленост. Ясно е, че ако не бъдат взети мерки, цените и пазарният дял на производителите от Съюза ще намалеят допълнително, което ще доведе до намаляване на производството, повече финансови загуби и загуба на работни места в стоманодобивната промишленост и в свързаните с нея отрасли. Налагането на временни защитни мерки би поправило временно сериозната вреда и би улеснило приспособяването на промишлеността на Съюза.

(91)

Ползвателите и вносителите като цяло се стремят към възможно най-ниска цена на стоманата и е ясно, че без приемането на мерките цените биха били по-ниски. Все пак в техен интерес е също да има конкурентна и жизнеспособна стоманодобивна промишленост в Съюза, в състояние да отговори на техните потребности в бъдеще.

(92)

В този контекст няколко заинтересовани страни в разследването изказаха твърдението, че не би било в интерес на Съюза да бъдат наложени временни защитни мерки. Те твърдят, че мерките почти със сигурност ще доведат до недостиг в предлагането и поради това ще поставят промишлеността на Съюза в по-силна позиция за преговори с цел упражняване на натиск върху цените. Освен това те заявиха, че източниците на доставки вече са ограничени от налагането на антидъмпингови и антисубсидийни мерки и че продуктите, които не се предлагат от производителите от Съюза или не се предлагат в достатъчно количество или с подходящите технически спецификации, трябва да бъдат изключени от защитните мерки.

(93)

С цел да се намери правилният баланс между различните легитимни интереси и тъй като опасността от причиняване на сериозна вреда в този случай е свързана предимно с наличието на отклоняване на търговията, Комисията счита, че формата на защитните мерки следва да запази историческите равнища на внос и че единствено вносът над това равнище следва да бъде предмет на мерките. В това отношение системата на тарифните квоти, при която не се поставят пречки пред традиционните търговски потоци, гарантира, че защитните мерки са в съответствие с интереса на Съюза. Тази форма на мерките би предотвратила отрицателните последици от отклоняването на търговията за промишлеността на Съюза, като в същото време запази традиционните източници на доставки и ефективната конкуренция на пазара на стомана.

(94)

При тези обстоятелства Комисията счита, че рискът приетата мярка да доведе до недостиг в предлагането или до увеличение на цената не е съществен. Освен това твърдението, че определени специфични категории продукти трябва да бъдат изключени от защитните мерки, тъй като не се предлагат от производителите от Съюза или не се предлагат в достатъчно количество или с подходящите технически спецификации, следва да бъде отхвърлено, тъй като традиционните търговски потоци ще бъдат гарантирани.

(95)

Поради това, след като надлежно разгледа въпроса, Комисията стигна до временното заключение, че интересът на Съюза налага приемането на временни защитни мерки под формата на увеличение на тарифите, което ще се прилага при надхвърляне на традиционните търговски потоци на базата на категория продукти.

(96)

Беше достигнато до предварителното заключение, че стоманодобивната промишленост на Съюза е в положение на опасност от причиняване на сериозна вреда за 23-те категории продукти, предмет на оценката, и че тази ситуация може да се трансформира в реална сериозна вреда в обозримо бъдеще. Като се има предвид наличието на критични обстоятелства, беше счетено, че следва да бъдат приети временни защитни мерки, за да се предотврати трудно поправимо увреждане на стоманодобивната промишленост на ЕС преди приключването на текущото разследване.

(97)

За избора на подходяща форма на мярката Комисията разгледа следните три елемента. Първо, вероятно е за цялата стоманодобивна промишленост на Съюза в действителност да настъпи сериозна вреда в резултат на отклоняването на износа на стомана от САЩ за ЕС вследствие на мерките по раздел 232. На второ място, счита се, че отвореността на пазара на Съюза и традиционните потоци на вноса следва да се запазят. Всъщност вносът, надвишаващ тези традиционни търговски потоци, се счита за основната заплаха за състоянието на стоманодобивната промишленост. На последно място, временните мерки следва да бъдат под формата на тарифни мерки в съответствие с член 7, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2015/478 и с международните задължения на Съюза, по-специално член 6 от Споразумението на СТО за защитните мерки.

(98)

Въз основа на това Комисията счита, че, както е посочено в съображение 93, временните защитни мерки следва да бъдат под формата на система от тарифни квоти, при надхвърлянето на които се плаща допълнително мито. С цел да се гарантира достъпът до пазара на Съюза за всички традиционни доставчици тези тарифни квоти следва да се основават на средното годишно равнище на вноса през 2015, 2016 и 2017 г. Тъй като тарифните квоти ще са приложими за период от 200 календарни дни, те следва да бъдат определени пропорционално спрямо годишната стойност.

(99)

Ставката на допълнителното мито за превишаващия квотата внос следва да бъде определена на ниво, което съответства на целта да бъде предотвратено причиняването на сериозна вреда за промишлеността на Съюза. Като се имат предвид заключенията относно опасността от причиняване на сериозна вреда и фактът, че като цяло все още не е възникнала сериозна вреда, Комисията счита, че изчисляването на маржа на вредата въз основа на конструираната средна непричиняваща вреда цена за тон продукти на промишлеността на Съюза през последния период не изглежда целесъобразно.

(100)

При тези обстоятелства Комисията счита, че е по-целесъобразно да се предприеме перспективен подход за оценяване на нивото на митото, необходимо за възпиране на вноса, надвишаващ традиционните търговски потоци, както и за предотвратяване на настъпването на сериозна вреда на промишлеността на Съюза вследствие на този внос, след изчерпване на квотата.

(101)

В тази връзка промишлеността на Съюза представи два допълнителни метода за изчисляване на тарифа с достатъчно възпиращо действие, които Комисията счита за подходящи за тази цел: първият се изразява в модел на частично равновесие на пазара на Съюза за стомана, докато с втория се изчисляват маржовете на приноса за стоманени продукти.

(102)

Моделът на частично равновесие се основава на уравнения на търсенето и предлагането, съсредоточени върху една част на икономиката, при което за останалата част на икономиката се прилага презумпцията за равни други условия. Това предполага също така, че макроикономическото въздействие на анализирания сценарий не е достатъчно голямо, за да може той да влияе върху макроикономическите агрегати, например общото ниво на заплащане в икономиката.

(103)

Моделът, предложен от промишлеността на Съюза, се основава на публично достъпeн код, програмиран и изчислен със софтуер за електронни таблици. Моделите на частично равновесие като цяло са стандартен инструмент за анализ на търговската политика от разследващите органи, включително от Комисията.

(104)

Моделът, както повечето други такива, прилага т.нар. презумпция „Armington“, че продуктите от различен произход са несъвършени заместители. Моделът разглежда пазара на Съюза, като използва единствено функция на предлагането за всеки един от следните елементи: вътрешни доставки на Съюза, доставки от внос от държави, предмет на защитни мерки, и доставки от внос от държави, освободени от защитни мерки. Накрая, моделът използва функция на търсенето в Съюза, която отговаря на общото равнище на цените, за да определи търсенето на стомана на обобщено равнище, и разпределя този резултат съответно спрямо относимите цени на трите посочени по-горе източници на доставка. Този процес е воден от т.нар. „еластичности на Armington“, т.е. икономически параметри, представящи еластичността на взаимозаменяемостта между продуктите от различни държави на произход, която се различава в зависимост от видовете продукти и пазарите.

(105)

Източник на данните за модела са EUROFER и Евростат. Еластичностите на Armington, както и еластичностите на търсенето и предлагането, идват от вече съществуващи източници, като например Комисията за международната търговия на САЩ и Проекта за анализ на световната търговия (ПАСТ). В съответствие с тези източници еластичността на Armington се определя на 3,75, еластичността на търсенето — на -0,5, а трите еластичности на предлагането — на 4.

(106)

Тъй като това е модел за една държава, следва да се направят някои експлицитни и имплицитни допускания, по-специално по отношение на американския пазар на стомана и въздействието на мерките по силата на раздел 232.

(107)

На първо място, приема се, че тези мерки ще успеят да изключат от пазара на САЩ настоящия износ на държавите, които са обект на мерките по раздел 232. На следващия етап, делът на този изключен износ, който ще бъде отклонен към пазара на ЕС за всяка държава производител, понастоящем изнасяща за САЩ, се изчислява в съответствие с методология, при която се разглеждат и претеглят четири различни критерия: разстоянието до Съюза, съществуването в съответния регион на държави, които могат да абсорбират отклонения износ, съществуването на държави в региона със значителен свръхкапацитет и прилагането в държавата на мерки за търговска защита. Тези изчисления показват, че 72 % от настоящия внос в САЩ на стомана ще бъдат пренасочени към пазара на ЕС, което съответства на 55 % от общия внос в Съюза на стомана през 2017 г. Приема се също така, че този допълнителен внос ще измести съответстващо по обем производство на Съюза.

(108)

Моделът се основава на посочените по-горе параметри и пазарните данни, коригирани за допусканията, направени в предходните две съображения. Моделът след това е изчислен със сценарии с различни размери на защитните тарифи за внос извън квотата на Съюза. Според резултатите от модела тарифа от 25 % би позволила нива на вноса, които са с около 19 % по-високи в сравнение с референтния период 2015—2017 г. Тарифа от 32 % би позволила с 10 % повече внос, отколкото през референтния период. Тарифа от 41 %, от друга страна, би намалила вноса до нивата за периода 2015—2017 г.

(109)

Резултатите от макроикономическия търговски модел са допълнени с поредица от макроикономически симулации на типични маржове на приноса за 12 различни категории продукти, предмет на оценката. Анализът се основава на допускането, че в случай на спад на цените производителите ще продължат да използват напълно своя капацитет и ще изнасят за Съюза дотогава, докато променливите разходи са покрити. Разликата между продажната цена и променливите разходи се нарича „марж на приноса“. С други думи, даден производител би продължил да произвежда, докато маржът на приноса не стане отрицателен. Анализът установява за всяка от дванадесетте категории продукти, предмет на оценката, цената при разтоварване в Съюза, при която маржът на приноса за износителите за ЕС ще бъде напълно изчерпан. Поради това разликата между тази цена и невредоносната цена на вътрешния пазар на Съюза следва да бъде тарифата, приложима извън квотата, която тарифа е необходима за гарантиране на невредоносно ценово равнище на пазара на Съюза.

(110)

Анализът използва кошница от цени на суровините въз основа на публични индекси от изданието „Metal Bulletin“, променливи цени на китайските дружества от базата данни на CRU и предполагаеми разходи за навло от 60 USD/тон между Китай и ЕС, които са посочени като консервативна оценка. С анализа се стига до заключението, че маржовете на приноса и следователно необходимите възпиращи тарифи, приложими извън квотата, следва да бъдат от порядъка на 19—45 %, с медиана от 34 %, което по същество потвърждава размера на тарифата, приложима извън квотата, установен с модела на частичното равновесие.

(111)

Въз основа на изложеното по-горе Комисията предварително установи, че временна тарифа, приложима извън квотата, в размер на 25 % би била достатъчна, за да се предотврати настъпването на сериозна вреда. Тази по-ниска тарифа в сравнение с произтичащата от модела тарифа в размер на 32 % за осигуряване на традиционната търговия плюс 10 % увеличение на търговските потоци на вноса представлява предпазлив подход, при който се взема предвид интересът на Съюза. След приемането на временните мерки се очаква заинтересованите страни да представят своите коментари и следва да се извърши по-задълбочено проучване на развитието на вноса, преди да бъдат наложени окончателни мерки.

(112)

Най-добрият начин да се използват оптимално тарифните квоти е те да се разпределят по хронологичен ред в съответствие с датите на приемане на декларациите за пускане в свободно обращение, както е предвидено в Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията (15). За всички вносители за Съюза следва да се гарантира равен и непрекъснат достъп до квотите. Този метод на управление изисква тясно сътрудничество между държавите членки и Комисията.

(113)

Допустимостта на внасяните от развиващите се държави стоки за изключване от тарифните квоти зависи от произхода на стоките. Следва да се прилагат критериите за определяне на непреференциален произход, които понастоящем са в сила в Съюза.

(114)

За целите на временните мерки — за да се даде възможност на традиционните търговски потоци да продължат — за всяка от категориите продукти, за които с настоящия регламент се налагат временни мерки, ще бъде определена конкретна квота, независимо от тяхната държава на произход. В останалата част от разследването ще се определи дали е желателно разпределението на квотите според държавата износител, за да се гарантират традиционните търговски потоци от тези държави и като се вземе предвид въздействието на временните мерки. По-специално Комисията ще трябва да вземе под внимание потенциалното въздействие на антидъмпинговите и антисубсидийните мерки, които в момента са в сила, за разпределянето и използването на квотите по държави.

(115)

Защитните мерки ще започнат да се прилагат след достигането на определената безмитна квота.

(116)

Няколко заинтересовани страни заявиха, че комбинацията от вече наложени антидъмпингови и изравнителни мерки върху много категории продукти със защитни мерки за вноса на същите тези продукти ще създаде нежелателно обременяваща тежест за някои производители износители, възнамеряващи да изнасят за ЕС, което би могло да има ефекта на отказване на достъпа им до пазара на Съюза.

(117)

Действително за 12 категории продукти от стомана, обхванати от настоящите временни защитни мерки, някои държави на произход понастоящем са обект на антидъмпингови и изравнителни мита. Следователно е необходимо да се разгледа дали комбинирането на тези мерки със защитните мерки няма да доведе до по-голям ефект, отколкото е желателно (16). С цел да се избегне налагането на „двойна защита“, когато тарифната квота бъде надвишена, съществуващите антидъмпингови и изравнителни мерки ще бъдат отменени или намалени, за да се гарантира, че комбинираният ефект от тези мерки не превишава най-високото равнище на защитните мерки или на действащите антидъмпингови/изравнителни мита.

(118)

Временните мерки следва да се прилагат за срок от 200 календарни дни от датата на влизане в сила на настоящия регламент.

(119)

В съответствие с член 18 от Регламент (ЕС) 2015/478 и с международните задължения на Съюза временните мерки няма да се прилагат по отношение на продукти с произход от развиваща се държава, освен ако нейният дял на вноса на този продукт в Съюза не надхвърля 3 % и при условие че развиващите се държави — членки на СТО, с дял на вноса, който е по-малък от 3 %, общо представляват не повече от 9 % от общия внос в Съюза на разглеждания продукт.

(120)

Предварителното определяне от страна на Комисията показва, че разглежданите категории продукти, произхождащи от някои развиващи се държави, отговарят на изискванията, за да се ползват от посочената дерогация. В приложение IV (Списък на продукти с произход от развиващите се държави, към които се прилагат временните мерки) се посочват развиващите се държави за целите на настоящия регламент. В него също така се посочват за всяка от 23-те категории продукти развиващите се държави, към които се прилагат временните мерки. Комисията счита, че на този етап е целесъобразно да се изчисли обемът на вноса от развиващите се държави въз основа на всяка категория продукти, тъй като тарифната квота също се определя, като се вземат под внимание традиционните търговски потоци за всяка категория поотделно. Това не засяга евентуалните бъдещи решения дали дадена държава може да бъде считана за развиваща се държава.

(121)

Както бе посочено в съображение 80 по-горе, предвид тясната интеграция на пазарите с членовете на ЕИП, общите стойности на вноса от тези държави и ниския риск от отклоняване на търговията, Комисията счита, че продуктите, предмет на оценката, с произход от Норвегия, Исландия и Лихтенщайн следва да бъдат изключени от приложното поле на настоящия регламент,