10.7.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 174/12

(1)

С Регламент (ЕО) № 999/2001 се определят правила за превенция, контрол и ликвидиране на трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (ТСЕ) при животните. Той се прилага за производството и пускането на пазара на живи животни и продукти от животински произход, а в някои конкретни случаи — и за износа им.

(2)

В Регламент (ЕО) № 999/2001 специфичният рисков материал (СРМ) се определя като тъканите, посочени в приложение V към него, и се предвижда СРМ да се отстранява и унищожава в съответствие с посоченото приложение и с Регламент (ЕО) № 1069/2009 (2). Отстраняването на СРМ е мярка, предназначена да предотврати риска от СЕГ при животни от рода на едрия рогат добитък, овцете и козите. Списъкът от СРМ за животни от рода на овцете и козите е посочен в точка 1, буква б) от приложение V към Регламент (ЕО) № 999/2001.

(3)

Препоръките на Световната организация по здравеопазване на животните (OIE) относно СЕГ, определени в глава 11.4 от Здравния кодекс за сухоземните животни на OIE (3), се прилагат за агента на СЕГ само при едрия рогат добитък. Поради това, що се отнася до животни от рода на овцете и козите, OIE не определя списък на тъканите, които не трябва да се търгуват поради риска от СЕГ при тях.

(4)

В Стратегическия документ на Комисията относно трансмисивните спонгиформни енцефалопатии за периода 2010—2015 г. (4) се предвижда възможността за преразглеждане на настоящия списък от СРМ въз основа на научни доказателства и като се вземе предвид развитието на епидемиологичната обстановка по отношение на СЕГ. Епидемиологичната обстановка по отношение на СЕГ в Съюза се е подобрила значително. През 2016 г. в Съюза бе докладвано за пет случая на СЕГ при едър рогат добитък в Съюза, докато през 2001 г. техният брой беше 2 166. Доказателство за това подобрение на обстановката по отношение на СЕГ в Съюза е фактът, че 24 държави членки и два региона на държави членки са признати за територии със статус на незначителен риск от СЕГ в съответствие с Решение 2007/453/ЕО на Комисията (5) и въз основа на статуса за риск от СЕГ, признат от OIE.

(5)

Що се отнася до СРМ от дребни преживни животни, в Стратегическия документ на Комисията относно трансмисивните спонгиформни енцефалопатии за периода 2010—2015 г. се посочва текуща за съответния период оценка на риска относно актуалността на списъка от СРМ за дребните преживни животни. Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) публикува тази оценка на риска на 2 декември 2010 г. под формата на научно становище относно инфекциозността за СЕГ/ТСЕ на тъкани от дребни преживни животни (наричано по-нататък „становището на ЕОБХ от 2010 г.“) (6). Според посоченото становище на ЕОБХ броят на дребните преживни животни, заразени със СЕГ, които биха могли да влязат в хранителната верига в Съюза всяка година, е много ограничен, и се потвърждава, че тези оценки доказват, че няма голяма епидемия от СЕГ в популацията от дребни преживни животни в Съюза. Това заключение на ЕОБХ е валидно за цялата територия на Съюза, независимо от статуса на риск от СЕГ на държавите членки.

(6)

Както бе посочено в съвместното научно становище относно възможна епидемиологична или молекулярна връзка между ТСЕ при животните и хората, прието от ЕОБХ и Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията на 9 декември 2010 г. (7), само два случая на СЕГ в естествени условия са били отчетени в световен мащаб при животните от рода на козите, като не е докладван нито един случай на СЕГ в естествени условия при животни от рода на овцете. Двата случая на СЕГ в естествени условия са установени при кози, родени преди въвеждането на забраната относно храненето на стопански животни с преработен животински протеин и в момент, когато епидемиологичната обстановка по отношение на СЕГ при животни от рода на едрия рогат добитък е била достигнала своите пикови стойности.

(7)

На 5 август 2015 г. ЕОБХ публикува научно становище във връзка с искане за преразглеждане на научна публикация относно зоонозния потенциал на прионите на скрейпи при овцете (наричано по-нататък „становището на ЕОБХ от 2015 г.“) (8). В посоченото становище ЕОБХ стига до заключението, че няма данни за наличие на причинно-следствена връзка между скрейпи и ТСЕ у хората и потвърждава, че единственият агент на ТСЕ, който е доказано зоонозен, е агентът на класическата СЕГ. Освен това ЕОБХ подчерта, че няма епидемиологични доказателства, че скрейпи е зооноза, по-специално тъй като броят на спорадичните случаи на болестта на Кройцфелд-Якоб при хората в държавите с минимална заболеваемост от скрейпи и в държавите с висока заболеваемост от скрейпи е сходен.

(8)

Поради това е целесъобразно да се изменят съществуващите изисквания за отстраняването на СРМ за дребните преживни животни, така че само тъканите с най-високи нива на инфекциозност в заразено със СЕГ дребно преживно животно да бъдат определени за СРМ. Според становището на ЕОБХ от 2010 г. експерименталните данни показват, че най-високите нива на инфекциозност при животни от рода на овцете, при които е посят СЕГ, са открити в мозъка и в гръбначния мозък.

(9)

С оглед на практическите трудности да се гарантира липсата на замърсяване на костите на черепа с мозъчни тъкани, черепът на животни от рода на овцете и на козите на възраст над 12 месеца или които имат пробил венеца постоянен резец, следва да останат определени като специфичен рисков материал в приложение V към Регламент (ЕО) № 999/2001.

(10)

Следователно само черепът, включително мозъкът и очите, и гръбначният мозък на животни на възраст над 12 месеца или които имат пробил венеца постоянен резец, следва да се разглеждат като СРМ при животни от рода на овцете и козите.

(11)

Поради спецификата на отглеждането на животни от рода на овцете и козите определянето на точната дата на раждане на тези животни рядко е възможно и поради това такива данни не се включват в регистъра на стопанството, изискван съгласно Регламент (ЕО) № 21/2004 на Съвета (9). Поради това понастоящем се изисква отстраняването на мозъка, черепа и очите на животни от рода на овцете и козите, ако животното е на възраст над 12 месеца или ако има пробил венеца постоянен резец.

(12)

Преценяването на възрастта на животните от рода на овцете и козите въз основа на озъбяването е само приблизително, предвид това, че датата на пробиването на първия постоянен резец при животно от рода на овцете и козите може да варира с няколко месеца. Съществуват и други методи за преценяване дали животните от рода на овцете и козите, изпратени за клане, са на възраст над 12 месеца, които могат да осигурят равностойно равнище на гаранция относно възрастта на животното. Тъй като тези методи може да зависят от особеностите на практиките за клане на животни от рода на овцете и козите на национално равнище, надеждността на тези методи следва да се оценява от компетентния орган на държавата членка, в която се извършва клането. Поради това точка 1, буква б) от приложение V към Регламент (ЕО) № 999/2001 следва да бъде изменена, за да бъде предвидена възможност за преценка дали животното е на възраст над 12 месеца чрез метод, одобрен от компетентния орган на държавата членка, в която се извършва клането.

(13)

Приложение V към Регламент (ЕО) № 999/2001 следва да бъде съответно изменено.

(14)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,