9.3.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 67/8

(1)

В случай на преструктуриране е важно да се направи разграничение между първоначалната оценка, в която се установява дали са изпълнени условията за обезценяване и преобразуване на капиталови инструменти, или условията за преструктуриране, и последващата оценка, послужила за основа на решението за прилагане на един или повече инструменти за преструктуриране. Във връзка с първоначалната оценка е целесъобразно да се гарантира, че когато се определя дали са изпълнени условията за преобразуване, съответно тези за обезценяване или преобразуване на капиталови инструменти, оценяването на активите и задълженията на дружеството е справедливо и реалистично. За да може последващата оценка да послужи за основа на решението за действията по преструктуриране, е важно да се гарантира, че оценката на стойността на активите и задълженията на дружеството, която определя избора на действие по преструктуриране и обхвата на всяко потенциално обезценяване или преобразуване на капиталови инструменти към момента на установяване на липсата на жизнеспособност, се основава на справедливи, разумни и реалистични допускания.

(2)

С цел да се гарантира, че оценката е справедлива, разумна и реалистична, е важно в нея да се оценява въздействието на събитията преди предприемането на действие по преструктуриране или преди упражняването на правомощието за обезценяване или преобразуване на капиталови инструменти към момента на установяване на липсата на жизнеспособност, както и на различните действия, които могат да бъдат предприети от органа за преструктуриране.

(3)

Оценителят следва да получи достъп до всички източници на информация и експертни знания, като например вътрешна документация, системи и модели на институцията. Като част от оценката на възможността за преструктуриране съгласно член 15 от Директива 2014/59/ЕС органът за преструктуриране следва да прецени доколко вътрешният капацитет и системите на дружеството могат да бъдат използвани при оценките, извършвани за целите на преструктурирането. На оценителя следва също така да бъде позволено да сключва договорености за специализирани консултации и експертни знания. Наличието на специализирани консултации или експертни знания може да бъде от значение, например за изготвяне на прогнозна оценка на разликата в третирането съгласно член 36, параграф 8 от Директива 2014/59/ЕС. Органът за преструктуриране следва да се увери, че оценителят разполага с достъп до списък на всички вземания, включително условни вземания, предявени спрямо дружеството и класифицирани съгласно свързаните с тях права и техния приоритетен ред при обичайното производство по несъстоятелност, или до подходящ юридически експертен опит за изготвянето на такъв списък.

(4)

Определянето на това дали дадено дружество е проблемно или е вероятно да стане проблемно може да се извърши от компетентния орган или от органа за преструктуриране в съответствие с условията, предвидени в член 32, параграф 1, буква а) от Директива 2014/59/ЕС. За да се определи дали дадена институция е проблемна или е вероятно да стане проблемна, компетентният орган следва да вземе предвид оценката, предвидена в глава II от настоящия регламент, ако такава оценка вече е извършена, и следва да вземе предвид насоките, издадени от Европейския банков орган (ЕБО), съгласно член 32, параграф 6 от Директива 2014/59/ЕС, които имат за цел насърчаване на уеднаквяването на практиките по отношение на определянето на това условие за преструктуриране.

(5)

Оценките, въз основа на които компетентният орган или органът за преструктуриране определя дали са изпълнени условията за обезценяване или за преобразуване на капиталови инструменти, следва да съответстват на приложимата счетоводна и пруденциална регулаторна рамка. Оценителят обаче следва да може да се отклонява от допусканията от страна на ръководството на дружеството, въз основа на които са изготвени финансовите отчети, доколкото това е в съответствие с приложимата счетоводна и пруденциална регулаторна рамка. При отклонение от тези допускания оценката следва да се основава на най-добрите налични данни и да съответства на съществуващите насоки за надзора или други широко признати източници за тълкуването на счетоводните стандарти, така че да се осигури справедливо и реалистично представяне на финансовото състояние на дружеството.

(6)

Целесъобразно е да има правила, с които се гарантира, че оценките, въз основа на които се избират и проектират действията по преструктуриране или се определя степента на обезценяване и преобразуване на капиталови инструменти към момента на установяване на липсата на жизнеспособност, са справедливи, разумни и реалистични, както и да се гарантира, че всички загуби са напълно признати към момента на прилагане на инструментите за преструктуриране или че е упражнено правомощието за обезценяване или преобразуване на съответните капиталови инструменти. Следва да се избере най-подходящата база за оценяване (стойността при задържане или стойността при продажба) за конкретните действия по преструктуриране, предвиждани от органа за преструктуриране.

(7)

Целесъобразно е в оценките, въз основа на които се избират и проектират действията по преструктуриране или се определя степента на обезценяване и преобразуване на капиталови инструменти към момента на установяване на липсата на жизнеспособност, да се оценява икономическата стойност, а не счетоводната стойност. При тези оценки следва да се вземе предвид настоящата стойност на паричните потоци, които дружеството може основателно да очаква дори когато това изисква разграничаване от счетоводната или пруденциалната рамка за оценяване.

(8)

Оценките, въз основа на които се избират и проектират действията по преструктуриране, следва да отразяват паричните потоци, които могат да възникнат от задържането на активите, но в същото време следва да отчитат потенциалното въздействие на преструктурирането върху бъдещите парични потоци и да се основават на справедливи, разумни и реалистични допускания по отношение на процента на неизпълнение и размера на загубите. Освен това, за да определи стойността на акциите след преобразуването, оценителят следва да може да вземе предвид реалистичните очаквания за стойността за целите на франчайзинг.

(9)

В противен случай, когато дружеството не е в състояние да задържи активите или тяхната продажба се смята за необходима или целесъобразна за постигане на целите на преструктурирането, оценката следва да отразява факта, че тези парични потоци могат да възникнат от продажбата на активите, задълженията или направленията на стопанската дейност, оценени през определен период за продажба.

(10)

Стойността при продажба по принцип следва да се тълкува като еквивалентна на наблюдаваната пазарна цена, която би могла да бъде получена на пазара за конкретен актив или група от активи и може да отразява намаление, което е подходящо с оглед на размера на прехвърляните активи. Въпреки това оценителят следва да е в състояние, когато е уместно и с оглед на действията, които трябва да бъдат предприети в рамките на режима за преструктуриране, да определи стойност при продажба, като приложи намаление спрямо съответната наблюдавана пазарна цена, отразяващо евентуална отстъпка при ускорена продажба. При активите, за които няма ликвиден пазар, стойността при продажба следва да се определя чрез препратка към наблюдаваните цени на пазари, на които се търгуват подобни активи, или към примерни изчисления с използване на наблюдаваните пазарни параметри със съответното дисконтиране за неликвидност. Когато се предвижда продажбата на стопанската дейност или използването на инструмента на мостова институция, могат да се вземат предвид реалистичните очаквания за стойността за целите на франчайзинг при определянето на стойността при продажба.

(11)

За осигуряване на съгласуваност между изчислението, предвидено в член 36, параграф 8 от Директива 2014/59/ЕС, на прогнозната оценка на третирането, което акционерите и кредиторите от всеки клас биха получили, ако институцията или дружеството се ликвидират при обичайно производство по несъстоятелност, и оценката след режим на преструктуриране съгласно член 74 от посочената директива, е важно оценителят да използва критериите, определени за тази оценка, когато това е целесъобразно.

(12)

Временната оценка съгласно член 36, параграф 9 от Директива 2014/59/ЕС, която служи за основа на решението за подходящите действия по преструктуриране, следва да включва буфер, целящ да се приближи до размера на допълнителните загуби. Този буфер следва да се основава на справедлива, разумна и реалистична оценка на тези допълнителни загуби. Решенията и допусканията, подкрепящи изчислението на буфера, следва да бъдат надлежно обяснени и обосновани в доклада за оценка.

(13)

За изготвянето на оценката, посочена в член 36, параграф 15, букви а) и в) от Директива 2014/59/ЕС, оценителят следва да обясни и обоснове основните допускания, несигурности и чувствителността на оценката към подобни допускания и несигурности. Значителните разлики между използваните при оценяването допускания и тези, използвани във връзка със счетоводната или регулаторната информация, следва да бъдат включени в доклада за оценка, ако са били известни на оценителя. В този доклад оценителят следва да се отчита и всякакви допълнителни свързани данни, които смята, че ще послужат на органа за преструктуриране.

(14)

Критериите, предвидени в настоящия регламент, следва да бъдат определени изключително и само за извършване на оценките по член 36 от Директива 2014/59/ЕС. Те не следва да заменят или изменят счетоводните принципи и стандарти или пруденциалната регулаторна рамка, която да се прилага за организации в контекст, различен от преструктурирането. Следва обаче да е възможно данните от оценката да се използват за идентифициране на потенциални случаи на неправилно прилагане от дружеството на счетоводните стандарти или на пруденциалната регулаторна рамка, или за определяне на промените в счетоводната политика на дружеството, или в допусканията, или решенията, на които се основава оценката на активите и задълженията. Тези обстоятелства следва да бъдат взети предвид например при изготвянето на актуализирания счетоводен баланс съгласно член 36, параграф 6 от Директива 2014/59/ЕС. За тази цел оценителят следва да предоставя подходящо обяснение на разликите между съществуващите и актуализираните счетоводни баланси.

(15)

Настоящият регламент е изготвен въз основа на проектите на регулаторни технически стандарти, представени на Комисията от ЕБО.

(16)

ЕБО проведе открити обществени консултации по проектите на регулаторни технически стандарти, въз основа на които е изготвен настоящият регламент, анализира свързаните с тях потенциални разходи и ползи и поиска становище от Групата на участниците в банковия сектор, създадена с член 37 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (2),

а)

„оценяване“ означава оценката на активите и задълженията на дадено дружество, извършена от оценител съгласно член 36, параграф 1 от Директива 2014/59/ЕС, или временната оценка, извършена от органа за преструктуриране или от оценителя, в зависимост от случая, в съответствие с член 36, съответно параграфи 2 и 9 от посочената директива.

б)

„оценител“ означава независим оценител по смисъла на член 38 от Делегиран регламент (ЕС) 2016/1075 на Комисията (3) или орган за преструктуриране, извършващ временна оценка съгласно член 36, параграфи 2 и 9 от Директива 2014/59/ЕС.

в)

„дружество“ означава институция или субект, посочени в член 1, параграф 1, букви б), в) или г) от Директива 2014/59/ЕС.

г)

„справедлива стойност“ означава цената, която би била получена за продажбата на актив или платена за прехвърлянето на задължение при обичайна сделка между пазарни участници към датата на оценяването съгласно съответната счетоводна рамка.

д)

„стойност при задържане“ означава настоящата стойност, дисконтирана с подходящ процент, на паричните потоци, които дружеството може основателно да очаква при справедливи, разумни и реалистични допускания във връзка със задържането на конкретни активи и задължения, като се вземат предвид фактори, които оказват влияние върху поведението на клиента или контрагента, или върху други параметри в контекста на преструктурирането.

е)

„стойност при продажба“ означава базата за оценяване, посочена в член 12, параграф 5.

ж)

„стойност за целите на франчайзинг“ означава настоящата нетната стойност на паричните потоци, която основателно може да се очаква от поддръжката и подновяването на активите и задълженията, или видовете стопанска дейност, и включва въздействието на всички възможности за стопанска дейност, в зависимост от случая, включително тези, които произтичат от различните действия по преструктуриране, които се оценяват от оценителя. Стойността за целите на франчайзинг може да бъде по-голяма или по-малка от стойността, произтичащи от договорните условия на активите и задълженията, съществуващи към датата на оценката.

з)

„стойност на собствения капитал“ е прогнозната пазарна цена на прехвърлени или емитирани акции, получена в резултат на прилагане на общоприети методологии за оценяване. В зависимост от естеството на активите или стопанската дейност стойността на собствения капитал може да включва стойността за целите на франчайзинг.

и)

„база за оценяване“ означава подход за определяне на паричните суми, с които активите или задълженията са представени от оценителя.

й)

„дата на преструктурирането“ означава датата, на която се приема решението за преструктуриране на дадено дружество в съответствие с член 82 от Директива 2014/59/ЕС.

а)

стойността на вземанията на всеки клас съгласно приложимото право в областта на несъстоятелността, а когато е уместно и осъществимо, съгласно договорните права, предоставени на ищците;

б)

постъпленията, които всеки клас би получил, ако дружеството е ликвидирано чрез обичайното производство по несъстоятелност;

При изчисляване на прогнозните оценки съгласно първа алинея, букви а) и б), оценителят може да прилага критериите, посочени в член 4 от Делегиран регламент (ЕС) 2018/344 на Комисията, в зависимост от случая.

а)

референтната дата, определена от оценителя на база на датата възможно най-близо до очакваната дата на решението на органа за преструктуриране за преструктуриране на дружеството или за упражняване на правомощието за обезценяване или за упражняване на правомощията за обезценяване или преобразуване на капиталови инструменти;

б)

когато се извършва последваща окончателна оценка, изисквана по член 36, параграф 10 от Директива 2014/59/ЕС — датата на решението за преструктуриране;

в)

по отношение на задълженията, произтичащи от договори за деривати, моментът, определен в съответствие с член 8 от Делегиран регламент (ЕС) 2016/1401 на Комисията (4).

а)

актуализираните финансови отчети и отчитането във връзка с регулаторните изисквания, изготвени от дружеството възможно най-близо до датата на оценката;

б)

обяснение на основните методологии, допускания и решения, използвани от дружеството с цел изготвяне на финансовите отчети и отчитане във връзка с регулаторните изисквания;

в)

данните, които се съдържат в счетоводните документи на дружеството;

г)

съответните пазарни данни;

д)

заключения, направени от оценителя в резултат от обсъждания с ръководството и одиторите;

е)

ако са налични, оценки на надзорния орган на финансовото състояние на дружеството, включително информацията, получена в съответствие с член 27, параграф 1, буква з) от Директива 2014/59/ЕС;

ж)

отраслови оценки на качеството на активите, когато те са свързани с активите на дружеството, както и резултатите от стрес тестовете;

з)

оценки на партньорите, подходящо коригирани, за да отразяват специфичните обстоятелства на дружеството;

и)

информация за минали периоди, подходящо коригирана, за да се премахнат факторите, които вече не са актуални, както и да се включат други фактори, които не са се отразили върху информацията за минали периоди; или

й)

оценки на тенденциите, подходящо коригирани, за да отразяват специфичните обстоятелства на дружеството;

а)

освен предвиденото в съответствие в член 36, параграф 9 от Директива 2014/59/ЕС, информацията, посочена в член 36, параграф 6, букви а) — в) от посочената директива;

б)

освен предвиденото в съответствие в член 36, параграф 9 от Директива 2014/59/ЕС, информацията, посочена в член 36, параграф 8 от посочената директива;

в)

оценка на задълженията, произтичащи от деривати, извършена в съответствие с Делегиран регламент (ЕС) 2016/1401 на Комисията;

г)

обобщение на оценката, което включва разяснение на най-добрата прогнозна стойност, диапазона на стойностите и източниците на свързаната с оценката несигурност;

д)

обяснение на основните методологии и допускания, използвани от оценителя при извършването на оценка, доколко чувствителна е оценката по отношение на избора на методология и допускания и, когато това е осъществимо, обяснение на начина, по който тези методологии и допускания се различават от онези, използвани за други свързани оценки, включително предварителни оценки с цел преструктуриране;

е)

всяка допълнителна информация, която по мнение на оценителя би помогнала на органа за преструктуриране или компетентния орган за целите на член 36, параграфи 1—11 от Директива 2014/59/ЕС.

а)

кредитите или кредитните портфейли, очакваните парични потоци, които зависят от способността, готовността и мотивацията на контрагента да изпълнява задължението си, когато тези очаквания са основани на допускания, свързани с дела на просрочените задължения, вероятността от неизпълнение, загубата при неизпълнение, или характеристиките на инструмента, особено когато за това свидетелстват наблюдаваните закономерности при загубите от кредитни портфейли;

б)

възстановени активи, чиито парични потоци са засегнати както от справедливата стойност на актива към момента, в който дружеството реализира съответното обезпечение или ипотека, така и от очакваното развитие на тази стойност след реализацията;

в)

инструменти, оценявани по справедлива стойност, когато определянето на тази справедлива стойност в съответствие със счетоводните или пруденциалните изисквания относно остойностяването им по пазарни цени или въз основа на модел вече не се прилага или не е валидно предвид обстоятелствата;

г)

репутация и нематериални активи, когато тестът за обезценка може да зависи от субективно решение, включително що се отнася до реалистично достижимите входящи парични потоци, дисконтовите проценти, и обхвата на единиците, генериращи парични потоци;

д)

правни спорове и регулаторни действия, чиито очаквани парични потоци могат да бъдат предмет на различна степен на несигурност относно тяхното количество и/или разпределение във времето;

е)

позиции, включително пенсионни активи и задължения, и отсрочени данъци.

а)

икономическите условия и състоянието на сектора, които влияят върху дружеството, включително съответните пазарни промени;

б)

стопанският модел на дружеството и промените в неговата стратегия;

в)

критериите за подбора на активите на дружеството, включително политиката за отпускане на кредити;

г)

условия и практики, които биха могли да доведат до платежни сътресения;

д)

обстоятелства, които засягат параметрите, използвани за определяне на рисково претеглените активи за изчисляване на минималните капиталови изисквания;

е)

въздействието на финансовата структура на дружеството върху капацитета му да задържа активи за очаквания период на задържане и способността на дружеството да генерира предвидими парични потоци;

ж)

общи или специфични за дружеството опасения, свързани с ликвидността или финансирането.

а)

промени в допусканията или очакванията в сравнение с тези, преобладаващи към датата на оценяването, в съответствие с дългосрочните минали тенденции и реалистична перспектива с оглед на планирания период на задържане на активите или за възстановяване на дружеството; или

б)

допълнителни или алтернативни бази или методологии за оценяване, които се считат за подходящи от оценителя и в съответствие с настоящия регламент, включително в контекста на оценяване на капиталовата стойност на акциите след преобразуването.

а)

стойностите при продажба и съответните периоди, наблюдавани при подобни сделки, надлежно коригирани, за да се отчетат разликите в стопанския модел и във финансовата структура на страните по тези сделки;

б)

предимства или недостатъци на дадена сделка, които са специфични за съответните страни или подгрупи от участници на пазара;

в)

някои специфични характеристики на даден актив или стопанска дейност, които могат да бъдат приложими само за потенциален купувач, или за подгрупа на участници на пазара;

г)

вероятното въздействие на очакваните продажби върху стойността за целите на франчайзинг на дружеството.