(1)

На 8 юли 2009 г. консорциумът Loutraki SA — Club Hotel Loutraki SA (2) (наричан по-нататък „жалбоподателят“ или „Casino Loutraki“) подаде жалба до Европейската комисия (наричана по-нататък „Комисията“) относно гръцкото законодателство, с което се установява система от налози върху таксите за вход в казината, като твърди, че чрез тази система е предоставена държавна помощ на някои оператори на казина. С електронно писмо от 7 октомври 2009 г. жалбоподателят посочи, че не възразява да бъде разкрита самоличността му. На 14 октомври 2009 г. се проведе среща между служители на Комисията и представители на жалбоподателя. С писмо от 26 октомври 2009 г. жалбоподателят предостави допълнителни подробности в подкрепа на жалбата си.

(2)

На 21 октомври 2009 г. Комисията препрати жалбата на Гърция и поиска от Гърция да изясни повдигнатите в нея въпроси. Гърция изпрати отговор до Комисията на 27 ноември 2009 г.

(3)

На 15 декември 2009 г. Комисията препрати на жалбоподателя отговора на Гърция. Жалбоподателят представи коментар по отговора на Гърция на 29 декември 2009 г.

(4)

На 25 февруари, 4 и 23 март и на 13 април 2010 г. Комисията поиска допълнителна информация от Гърция, като Гърция отговори съответно на 10 март и на 1 и 21 април 2010 г.

(5)

С решение от 6 юли 2010 г. (наричано по-нататък „решението за откриване на процедурата“) Комисията информира Гърция, че открива официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), във връзка с мярка, която Гърция е привела в действие, а именно облагане на достъпа в някои казина с по-ниска данъчна ставка (наричана по-нататък „мярката“). Решението за откриване на процедурата беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз (1) и заинтересованите страни бяха поканени да представят мненията си.

(6)

На 4 август 2010 г. Комисията получи коментари по решението за откриване на процедурата от двама от предполагаемите получатели на мярката: казино „Mont Parnès“ (3) и казино „Thessaloniki“ (4).

(7)

С писмо от 6 октомври 2010 г. Комисията получи мнението на Гърция относно решението за откриване на процедурата. На 12 октомври 2010 г. гръцките органи представиха допълнителна информация, свързана с оспорваната мярка.

(8)

Жалбоподателят представи своето мнение относно решението за откриване на процедурата с писма от 8 и 25 октомври 2010 г.

(9)

С писмо от 29 октомври 2010 г. Комисията препрати на гръцките органи коментарите, представени от казино „Mont Parnès“ и казино „Thessaloniki“. С писмо от 6 декември 2010 г. гръцките органи представиха своето мнение по коментарите на третите страни.

(10)

На 24 май 2011 г. Комисията прие Решение 2011/716/ЕС (5) (наричано по-нататък „окончателното решение от 2011 г.“), в което заключи, че мярката представлява неправомерна и несъвместима държавна помощ, и нареди да бъде възстановена.

(11)

С жалба, постъпила в секретариата на Общия съд на 3 август 2011 г., Република Гърция поиска отмяна на окончателното решение от 2011 г. (дело T-425/11). Жалби за отмяна бяха подадени и от Etaireia Akiniton Dimosiou AE (дело T-419/11), казино „Thessaloniki“ (дело T-635/11), казино „Mont Parnès“ (дело T-14/12) и Athens Resort Casino AE Symmetochon (дело T-36/12), акционер в казино „Thessaloniki“ и казино „Mont Parnès“.

(12)

С решение от 11 септември 2014 г. по дело T-425/11, Гърция/Комисия (6) (наричано по-нататък „съдебното решение от 2014 г.“) Общият съд отмени окончателното решение от 2011 г., като заключи, че Комисията не е доказала наличието на държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(13)

На 22 ноември 2014 г. Комисията обжалва съдебното решение от 2014 г. С определение от 22 октомври 2015 г. по дело C-530/14 P, Комисия/Гърция (7) (наричано по-нататък „определението на Съда от 2015 г.“) Съдът отхвърли жалбата на Комисията и потвърди съдебното решение от 2014 г. В резултат на това Общият съд обяви, че по отношение на жалбите за отмяна на окончателното решение от 2011 г., подадени от Etaireia Akiniton Dimosiou AE, казино „Thessaloniki“, казино „Mont Parnès“ и Athens Resort Casino AE Symmetochon, е отпаднал предметът на спора и вече няма основание за постановяване на решение по същество.

(14)

В съответствие с това Комисията трябваше да разгледа отново мярката и да приеме ново окончателно решение по нея.

(15)

На 14 април 2017 г. казино „Loutraki“ подаде нова жалба, с която поиска от Комисията да приеме ново окончателно решение, в което да постанови, че мярката е в разрез с член 108, параграф 3 от ДФЕС и е несъвместима с вътрешния пазар, както и да нареди да бъде възстановена.

(16)

На 17 ноември 2017 г. Комисията препрати новата жалба на Гърция и покани Гърция да представи коментар. В отговор на искане от Гърция за превод на гръцки език, Комисията изпрати повторно документите на гръцки език на 20 декември 2017 г. Гърция отговори на Комисията на 26 януари 2018 г.

(17)

Разглежданата мярка представлява системата от налози върху таксите за вход в казината в Гърция, която е съществувала до ноември 2012 г. Съгласно тази мярка таксите за вход в казината в Гърция са облагани с различен данък в зависимост от това дали казиното е публична или частна собственост.

(18)

От 1995 г. насам всички казина в Гърция са задължени да събират такса за вход в размер на 15 EUR от всеки клиент. След това са длъжни да изплащат 80 % от тази сума (12 EUR) на гръцката държава като данък върху таксите за вход. Те имат право да задържат останалите 20 % от таксата (3 EUR), които се считат за възнаграждение за издаването на билет и за покриване на разходите.

(19)

На практика от размера на таксата за вход, събирана от казината, се прилага изключение за казина, притежавани от държавата (наричани по-нататък „публични казина“), както и за частното казино „Thessaloniki“. Тези казина са длъжни да събират по 6 EUR от всеки допуснат клиент. След това са длъжни да изплащат 80 % от тази сума (4,80 EUR) на гръцката държава като данък върху таксите за вход. Те имат право да задържат останалите 20 % от таксата (1,20 EUR), които се считат за възнаграждение за издаването на билет и за покриване на разходите.

(20)

В резултат на тази мярка частните казина прехвърлят на държавата 12 EUR за всеки допуснат клиент, докато публичните казина и казино „Thessaloniki“ прехвърлят на държавата 4,80 EUR за всеки допуснат клиент. Законът също така позволява на казината да допускат клиенти безплатно при определени обстоятелства, но в този случай те пак са длъжни да заплатят на държавата данък върху таксата за вход съответно от 12 EUR или 4,80 EUR за всеки допуснат клиент, въпреки че не събират такса за вход.

(21)

Преди либерализирането на гръцкия пазар на казината през 1994 г. в Гърция са работели само три казина, а именно казино „Mont Parnès“, казино „Corfu“ и казино „Rhodes“. По онова време тези казина са били публични предприятия, управлявани като притежавани от държавата клубове от Гръцката национална служба по туризма (наричана по-нататък „EOT“) (8). Цената за вход в тези казина е била установена с решения на главния секретар на EOT (9) в размер на 1 500 GRD (приблизително 4,50 EUR) или 2 000 GRD (приблизително 6 EUR). След като Гърция е приела еврото през 2002 г., регулираната такса за вход в публичните казина е станала 6 EUR.

(22)

Гръцкият пазар на казината е либерализиран през 1994 г. в резултат на приемането на Закон 2206/1994 (10), когато шест новосъздадени частни казина са се присъединили към трите съществуващи казина, притежавани от държавата. В член 2, параграф 10 от Закон 2206/1994 се предвижда цената за вход в казината в някои региони да бъде установена с министерско решение, в което също така следва да се определи процентът от цената, който да представлява приход за гръцката държава. С министерско решение (11) от 16 ноември 1995 г. (наричано по-нататък „министерското решение от 1995 г.“) министърът на финансите постановява, че от 15 декември 1995 г. всички оператори на казина, обхванати от Закон 2206/1994 (12), трябва да събират такса за вход в размер на 5 000 GRD (13) (приблизително 15 EUR). Съгласно министерското решение от 1995 г. операторите на казина също така са длъжни да задържат 20 % от цената, включително съответният ДДС, като възнаграждение за издаването на билета и за покриване на разходите, докато останалата част от сумата се счита за публичен налог (14). В министерското решение от 1995 г. се предвижда, че в някои случаи казината могат да предоставят достъп без входна такса (15). Дори в тези случаи 80 % от регулираната входна такса е трябвало да бъде изплащана от казината на държавата, независимо от факта, че в тези случаи те не са събирали входната такса (16). В съответствие с министерското решение от 1995 г. казината е трябвало да заплащат публичните налози ежемесечно (17). В него също така са се предвиждали и конкретни отстъпки за билети, валидни за 15 или 30 дни (18). След като Гърция е приела еврото през 2002 г., стандартната регулирана такса за вход в казината е станала 15 EUR.

(23)

Въпреки че управлението на казината в Гърция като цяло се урежда от Закон 2206/1994 и от министерското решение от 1995 г., притежаваните от държавата казина „Mont Parnès“, „Corfu“ и „Rhodes“ са освободени от прилагането на посочените закон и решение, докато не им бъдат издадени лицензи от Комисията за казината. По-специално в Закон 2160/1993 се предвижда, че тези казина ще продължат да функционират като клубове, ръководени от EOT, въз основа на съответните разпоредби на EOT, а именно Закон 1624/1951 (19), Указ 4109/1960 (20) и Закон 2160/1993 (21). В резултат на това казината „Mont Parnès“, „Corfu“ и „Rhodes“ са продължили да прилагат входна такса от 6 EUR.

(24)

За разлика от това всички нови частни казина, създадени след приемането на Закон 2206/1994, са прилагали министерското решение от 1995 г. и са начислявали цена от 15 EUR за входните билети, с изключение на казино „Thessaloniki“. Въпреки че е създадено и лицензирано през 1995 г. съгласно Закон 2206/1994, казино „Thessaloniki“ е начислявало намалената входна такса от 6 EUR, прилагана от публичните казина до ноември 2012 г., въз основа на Закон 2687/1953 (22), съгласно който се предвижда предприятията, учредени с чуждестранни инвестиции, да се ползват с режим, който е поне толкова благоприятен, колкото прилагания режим спрямо други подобни предприятия в страната (23). Изискването за плащане на държавата на 80 % от цената на билетите за вход се прилага за казино „Thessaloniki“ от лицензирането му през 1995 г. (24)

(25)

Според Гърция специалните разпоредби, които са се прилагали по отношение на публичните казина преди приемането на Закон 2206/1994, следва да се считат за изключения от прилагането на общите разпоредби на Закон 2206/1994 и министерското решение от 1995 г. В съответствие с това е бил счетено, че министерското решение от 1995 г. не се прилага към публичните казина до датата, на която са били лицензирани съгласно Закон 2206/1994, както по отношение на стандартната входна такса от 15 EUR, така и по отношение на изискването за изплащане на държавата на 80 % от тази такса. Тъй като обаче входната такса за публичните казина по изключение е останала в размер на 6 EUR въз основа на вече приложимите решения на EOT, които са били счетени за специални разпоредби за дерогация (вече съществуващ lex specialis) и които не подлежат на общите разпоредби на Закон 2206/1994 и на министерското решение от 1995 г., публичните казина са заплащали 80 % от 6 EUR. Решенията на EOT са били счетени за неприложими едва когато те вече не са били притежавани изцяло от държавата вследствие на приватизацията на казината. Едва след приватизацията им тези казина са започнали да начисляват стандартната цена за билет за вход в размер на 15 EUR и са били задължени да изплащат на държавата 80 % от 15 EUR като налог.

(26)

Допълнително изключение от прилагането на общите разпоредби на Закон 2206/1994 и на министерското решение от 1995 г. се е прилагало по отношение на казино „Mont Parnès“ след частичната му приватизация въз основа на Закон 3139/2003, в който изрично се предвижда, че цената на входните билети във въпросното казино ще остане 6 EUR.

(27)

През 2000 г. EOT е била заменена като оператор на казино „Mont Parnès“ и казино „Corfu“ от ETA, което е изцяло собственост на гръцката държава. От края на 2000 г. до лицензирането на тези казина съгласно Закон 2206/1994 през 2003 г. ETA е започнало (25) — в началото доброволно, а по-нататък по силата на член 24 от Закон 2919/2001 — постепенно да прилага задълженията за казината, определени в Закон 2206/1994, за да подготви тези две казина, които преди това са били държавна собственост, да се превърнат напълно лицензирани казина и да бъдат приватизирани. По време на този преходен период ETA е изплащало на държавата 80 % от цената на входните билети от 6 EUR, събирана от казино „Mont Parnès“ и казино „Corfu“. В съответствие с информацията, предоставена на Комисията, не са приемани нови министерски решения и казино „Corfu“ е продължило да събира входна такса в размер на 6 EUR до приватизацията му през август 2010 г. (26), когато е започнало да събира входна такса в размер на 15 EUR.

(28)

Що се отнася до казино „Rhodes“, лицензът съгласно Закон 2206/1994 е бил издаден през 1996 г. (27) При все това казиното е продължило да прилага намалената цена на входните билети до 1999 г. и я е променило на 15 EUR едва след приватизацията му, която е извършена през април 1999 г.

(29)

През ноември 2012 г. Гърция прие ново законодателство (28), с което се определя единна регулирана входна такса за всички казина, независимо дали публични или частни, в размер на 6 EUR, като се включва задължението всички казина да задържат 20 % (1,20 EUR) от входната цена като такса за издаване на билета и за покриване на разходите и да изплащат ежемесечно на държавата останалите 80 % (4,80 EUR), които представляват публичен налог. Гърция потвърди, че това законодателство продължава да е в сила понастоящем.

(30)

Комисията откри официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 от ДФЕС, като изрази съмнения относно дискриминационното данъчно третиране в полза на няколко изрично посочени казина в Гърция, които се ползват с по-благоприятно данъчно облагане от това, на което подлежат останалите казина в страната.

(31)

Комисията счете, че оспорваната мярка се отклонява от общите гръцки законови разпоредби, в които се установява обичайния размер на налога върху входните такси в казината, и че по този начин подобрява конкурентната позиция на получателите.

(32)

Комисията посочи, че оспорваната мярка изглежда представлява загуба на държавни ресурси за гръцката държава и че предоставя предимство на казината, предлагащи по-ниски цени. В отговор на аргумента на гръцките органи, че прекият получател на по-ниската цена на входните билети е клиентът, Комисията посочи, че субсидиите за клиенти могат да представляват държавна помощ за предприятията, когато субсидията е обвързана с използването на конкретна стока или услуга от конкретно предприятие (29).

(33)

Комисията също така посочи, че размерът на данъчното облагане изглежда не е определен в зависимост от обстоятелствата на всяко отделно казино, (30) и достигна до неокончателното заключение, че мярката е избирателна (31).

(34)

Комисията счете, че оспорваната мярка би могла да наруши конкуренцията между казината в Гърция, както и на пазара за придобиване на европейски предприятия. Комисията отбеляза, че зачита напълно правото на държавите членки да регулират хазартните игри на своята територия при спазване на правото на Съюза, но не може да приеме, че с тези аргументи се преустановяват ефектите на разглежданата мярка, изразяващи се в нарушение на конкуренцията или търговията между държавите членки. Операторите в сектора често са международни хотелиерски групи, чиито решения да инвестират биха могли да се повлияят от мярката, и в действителност казината могат да представляват привлекателен стимул за туристите да посетят Гърция. Поради това Комисията заключи, че мярката е в състояние да наруши конкуренцията и да засегне търговията между държавите членки (32).

(35)

Комисията достигна до неокончателното заключение, че мярката представлява неправомерна помощ, тъй като е била приведена в действие от гръцките органи без предварителното одобрение на Комисията, и поради това следва да се приложи член 15 от Процедурния регламент, който е бил приложим в онзи момент (Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета (33)), по отношение на възстановяването на средствата (34).

(36)

Комисията не намери никакви основания, въз основа на които да счете оспорваната мярка за съвместима с вътрешния пазар, тъй като бе счетено, че тя представлява неправомерна оперативна помощ за казината получатели (35).

(37)

На последно място Комисията посочи, че ако бъдат потвърдени съмненията ѝ, че мярката представлява несъвместима държавна помощ, то по силата на член 14, параграф 1 от Процедурния регламент тя ще бъде длъжна да нареди на Гърция да възстанови помощта от получателите, освен ако това противоречи на общ принцип на правото (36).

(38)

По време на официалната процедура по разследване Комисията получи мнения от Гърция, казино „Mont Parnès“, казино „Thessaloniki“ и казино „Loutraki“.

(39)

Тъй като мненията от представителите на казината получатели „Mont Parnès“ и „Thessaloniki“ по същество са еднакви с мненията, представени от гръцките органи, те са обобщени заедно в настоящия раздел.

(40)

Както Гърция, така и казината „Mont Parnès“ и „Thessaloniki“ оспорват наличието на държавна помощ на основанието, че държавата не пропуска никакви приходи, а дори ако пропуска, казината не печелят никакво предимство.

(41)

Гръцките органи твърдят, че диференцирането на цената е въпрос само на ценова регулация, тъй като събираният данък представлява еднакъв дял от съответната цена на издадените входни билети.

(42)

Според гръцките органи целта при определянето на цена за входен билет и плащането към държавата не е да се съберат приходи за държавата, а да се възпират лицата с ниски доходи да участват в хазартни игри. Фактът, че практиката да се продават входни билети носи и държавен приход, не променя характера ѝ на контролна мярка. Следователно гръцките органи считат, че начисляването на цена за входен билет на клиентите на казината, посещаващи игралните зони в казината, представлява административна контролна мярка, с която се налага такса, но която по същността си не е данък и не може да бъде считана за данъчна тежест, както е постановено в съдебно решение № 4027/1998 на Държавния съвет (Върховния административен съд в Гърция).

(43)

Що се отнася до разликите в цените за отделните казина, Гърция твърди, че икономическите и социалните обстоятелства при отделните казина са различни и не са съпоставими. Гръцките органи са на мнение, че разликата в таксите е оправдана от съображения за обществения ред, включително че „обстоятелствата на отделните казина оправдават и са в пълно съответствие с практиката за определяне на различна цена на билетите за казина, разположени в близост до големи градски центрове, и за казина в малките населени места, където живее най-вече селско население, което в по-голямата си част е с по-ниски доходи и степен на образование и което трябва да бъде разубедено да участва в хазартни игри в по-голяма степен, отколкото населението на градските региони“.

(44)

На твърдението на жалбоподателя (казино „Loutraki“), че когато казино „Corfu“ е било приватизирано през 2010 г., цената на входните билети е била повишена от 6 на 15 EUR, гръцките органи отговарят, че отдалеченото географско местоположение на остров Корфу означава, че то не в конкуренция с никое от другите гръцки казина (поради което не нарушава конкуренцията). Освен това гръцките органи твърдят, че е наложително цената на входните билети да бъде възпираща, за да са защитени жителите на Корфу, тъй като промяната в условията за дейност на казиното след приватизацията неизбежно е щяла да доведе до значително увеличаване на работното му време, общото му ниво на активност и привлекателността му.

(45)

Гръцките органи и казино „Mont Parnès“ твърдят, че дори ако на казината с по-ниски цени е предоставено някакво предимство (защото привличат повече клиенти), то по същата логика не е налице загуба на държавни ресурси. Освен това не е сигурно, че ако цената на билетите беше по-висока, предполагаемите получатели на помощ щяха да генерират повече приходи за държавата, така че предполагаемата загуба на приходи е хипотетична. Гръцките органи и казината „Mont Parnès“ и „Thessaloniki“ също така изтъкват, че ползата от по-ниската цена на входните билети е за клиента и че делът от цената, който казиното запазва, е по-голям в казината с такса за вход от 15 EUR, което е от полза за тях.

(46)

Гръцките органи и казината „Mont Parnès“ и „Thessaloniki“ също така твърдят, че не се оказва ефект върху конкуренцията или търговията, тъй като всяко казино обслужва местен пазар. Те оспорват възможността за конкуренция с други форми на хазарт, както се посочва в решението за откриване на процедурата, като изтъкват, че понастоящем в Гърция хазартните игри по интернет са незаконни.

(47)

Гръцките органи и казината „Mont Parnès“ и „Thessaloniki“ също така са на мнение, че дори да се приеме, че намалената цена на входните билети от 6 EUR може да е повлияла или все още да влияе на решението на дадено чуждестранно дружество да инвестира в казино в Гърция, чуждестранното дружество винаги може да се възползва от Закон 2687/1953, както е направило дружеството Hyatt Regency Hotels and Tourism (Thessaloniki) S.A. с казино „Thessaloniki“.

(48)

Що се отнася до твърденията на жалбоподателя, че получателите имат възможност да предоставят безплатен вход, но въпреки това трябва да заплатят налога от 80 %, което според него показва много ясно, че мярката представлява държавна помощ, гръцките органи заявяват, че тази практиката се прилага само по изключение, тъй като се предполага, че казината се възползват от това изключение, за да предложат безплатен вход (от учтивост) най-вече на ВИП клиенти или на известни личности, и тъй като тази практика противоречи на данъчното право (Закон 2238/1994), защото плащането на 80 % от цената на билета на държавата от собствените ресурси на предприятието не се признава за продуктивен разход и не може да бъде приспаднат от приходите на дружеството (поради което дружество, което прилага такава практика, понася съществена данъчна тежест).

(49)

В допълнение към това гръцките органи и казината „Mont Parnès“ и „Thessaloniki“ насочват вниманието на Комисията към други разлики между казината съгласно различни данъчни и регулаторни мерки. Следователно тези разлики, за които се предполага, че са в полза на казино „Loutraki“ (жалбоподателят), компенсират предимствата, от които се възползват получателите благодарение на по-ниската цена на входните билети. Основната изтъквана мярка се изразява в това, че всяко казино заплаща на държавата процент от годишната си брутна печалба, но съгласно закона казино „Loutraki“ заплаща по-малък процент от останалите. По този въпрос обаче Комисията на първо място посочва, че ако другите мерки, посочени от гръцките органи и казината „Mont Parnès“ и „Thessaloniki“, наистина съществуват, те могат да представляват отделна мярка за помощ в полза на казино „Loutraki“, при условие че са изпълнени всички условия на приложимото право на ЕС за държавните помощи. Във всеки случай тези мерки са отделни от оценяваната мярка и следователно не попадат в обхвата на настоящото решение.

(50)

Гръцките органи и казината „Mont Parnès“ и „Thessaloniki“ не представиха мнения относно съвместимостта и законосъобразността на помощта.

(51)

В отговор на новата жалба, подадена от жалбоподателя на 14 април 2017 г., и по-специално в отговор на твърдението, че по-голямата привлекателност на казината получатели в резултат на по-ниските входни такси и широкообхватната практика за издаване на безплатни билети са довели до отклоняване на търсенето и до увеличени общи приходи и че съответно представляват предимство (вж. съображение 56 по-долу), гръцките отговори са на мнение, че нито по-ниските входни такси, нито безплатният вход не са свързани с увеличението на общите приходи на съответните казина.

(52)

Казино „Loutraki“ твърди, че предоставените чрез национални законови разпоредби мерки представляват данъчна дискриминация в полза на някои казина, доколкото изискването за изплащане на държавата на единния налог от 80 % от входната такса в казината се прилага към различна ценова основа — двете различни цени за вход, определени от държавата. Тъй като входната цена на казината получатели е значително по-ниска от тази на другите казина (6 EUR вместо 15 EUR), това представлява загуба на приходи за държавата и следователно представлява държавна помощ с оглед на нарушението на конкуренцията, до което води.

(53)

Казино „Loutraki“ също така твърди, че мярката не е обективно обоснована, тъй като налагането на по-ниска цена на входните билети в казината получатели всъщност е в противоречие със социалната цел и с обосновката и характеристиките на определянето на цена на входните билети за казината, описани в съдебно решение № 4027/1998 на гръцкия Държавен съвет. Казино „Loutraki“ е на мнение, че не е реалистично да се твърди, че може да се постигне административен контрол и социална закрила чрез различни цени на входните билети — при билет на цена от 6 EUR в казино „Mont Parnès“, което е само на около 20 km от центъра на Атина, спрямо билет на цена от 15 EUR в казино „Loutraki“, което е на около 85 km от центъра на Атина, или съответно казино „Thessaloniki“, което е само на около 8 km от центъра на Солун (също 6 EUR), спрямо казино „Chalcidice“, което е на около 120 km от центъра на град Солун (15 EUR).

(54)

Казино „Loutraki“ посочва, че макар Гърция преди това да е заявила, че намалената цена на входните билети в размер на 6 EUR е обоснована от съображения за специални обстоятелства, приложими към всяко казино получател и свързани най-вече с географското местоположение на всяко казино (които определят определени икономически, социални, демографски и други специфични особености), независимо от това през август 2010 г. казино „Corfu“ е преминало към такса от 15 EUR след приватизацията без обяснение защо горепосочените специални обстоятелства повече не се прилагат.

(55)

Що се отнася до отделните мерки, изтъкнати от Гърция и казино „Mont Parnès“, за които се твърди, че са в полза на казино „Loutraki“ (а именно че казино „Loutraki“ е изплащало по-малък дял от брутната си годишна печалба на държавата в сравнение с останалите казина), казино „Loutraki“ заявява, че на практика е плащало същата сума като конкурентите си по отделно споразумение с властите.

(56)

В новата си жалба от 14 април 2017 г. след като Общият съд отмени окончателното решение от 2011 г. казино „Loutraki“ подчертава, че предимството, предоставено от въпросната мярка, се изразява в по-голяма привлекателност на казината получатели, както и в съответно увеличение на общите приходи на получателите. Според казино „Loutraki“ Комисията следва да установи, че е налице такова предимство, и да приеме ново окончателно решение, в което да констатира, че съответната мярка предоставя такова предимство на получателите, като отчете цялата информация, предоставена от гръцките органи в рамките на процедурата преди приемането на окончателното решение от 2011 г.

(57)

В допълнение към това казино „Loutraki“ е на мнение, че широко разпространената практика на казината получатели за издаване на безплатни билети представлява независим трети елемент от предоставеното предимство. Във връзка с този елемент казино „Loutraki“ отправя искане към Комисията да предостави цялата необходима информация и доказателства, за да се установи, че практиката за издаване на безплатни билети е обичайна и широко разпространена и надхвърля целите на изключението, предвидено в министерското решение от 1995 г.

(58)

Казино „Loutraki“ е на мнение, че мярката също така отговаря на другите критерии за държавна помощ и не е съвместима с вътрешния пазар и че поради това Комисията следва да приеме ново решение, в което да установи, че мярката е приведена неправомерно в действие в нарушение на член 108, параграф 3 от ДФЕС и да нареди възстановяване на помощта.

(59)

В съответствие с член 107, параграф 1 от ДФЕС всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки, е несъвместима с вътрешния пазар. За категоризирането на дадена мярка като помощ по смисъла на тази разпоредба всички посочени в разпоредбата условия трябва да са изпълнени. На първо място трябва да има намеса от страна на държавата или чрез държавни ресурси. Второ, тази намеса трябва да е в състояние да засегне търговията между държавите членки. Трето, тя трябва да предоставя избирателно предимство на получателя. Четвърто, тя трябва да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията (37).

(60)

Що се отнася до третото условие за установяване на помощ, прави се разграничение между условията за предимство и за избирателност, за да се гарантира, че не всички държавни мерки, които предоставят предимство (т.е. подобряват нетното финансово положение на дадено предприятие), представляват държавна помощ, а само онези, които предоставят такова предимство по избирателен начин на някои предприятия или на определени категории предприятия, или пък на определени икономически сектори (38).

(61)

Предимство е всяка икономическа полза, която едно предприятие не би могло да получи при обичайни условия на пазара, т.е. при липсата на държавна намеса (39). От значение е единствено въздействието на мярката върху предприятието, а не причината или целта на държавната намеса (40). Когато финансовото положение на дадено предприятие се е подобрило вследствие на държавната намеса, предоставена при различни от обичайните условия на пазара, тогава е налице предимство. Това може да се оцени, като финансовото положение на предприятието след прилагане на мярката се сравни с неговото финансово положение, ако мярката не е била приета (40). Тъй като от значение е единствено ефектът на мярката върху предприятието, не е важно дали предимството е задължително за предприятието, в смисъл че то не е могло да го избегне или откаже (41).

(62)

Точната форма на мярката също не е от значение, за да се определи дали с нея се предоставя икономическо предимство на предприятието (42). Не само предоставянето на положителни икономически предимства е от значение за понятието за държавна помощ, но и освобождаването от икономически тежести може също да представлява предимство. Последното представлява широка категория, обхващаща всяко облекчаване на разходите, които обикновено са включени в бюджета на дадено предприятие (43). Това понятие включва всички ситуации, при които икономическите оператори се освобождават от разходи, присъщи за техните стопански дейности (44).

(63)

В съдебното решение от 2014 г. Общият съд приема, че различният данък, с който се облага входът в публичните и в частните казина в Гърция, не представлява намаляване на данъка в полза на публичните казина, водещо до предимство по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС. Според Общия съд „видно от обсъжданата мярка, сумите, които казината плащат на държавата като налог върху входните билети, са само процент от това, което всяко казино събира от тези билети. Затова […] обсъжданата мярка не съответства на намаляване на данъчната основа, тъй като сумите, които следва да бъдат плащани от всяко казино, са равностойни на 80 % от общата стойност на реално платените входни такси. […] [Д]околкото данъкът от 80 %, плащан на държавата от всички казина, е определен като процент от реалните им постъпления от входните такси за продадените билети“ (45), „обстоятелството, че като последица от обсъжданата мярка казината, за които се прилага цена на входния билет от 6 EUR, плащат на държавата суми, по-ниски от заплащаните от казината, за които се прилага цена на входния билет от 15 EUR, не е достатъчно, за да се докаже съществуването на предимство за казината, попадащи в първата категория“ (46).

(64)

В определението от 2015 г. Съдът потвърждава този аргумент, като посочва, че „Общият съд е имал основание да разчита на факта, че разликата между двете суми в абсолютно изражение, които е трябвало да се изплащат обратно на гръцката държава, отговаря на един и същ процент от различните суми, които са получавали двете категории казина“ (47).

(65)

В контекста на горепосоченото Комисията заключава, че въпросната мярка не предоставя предимство по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(66)

Що се отнася до практиката за издаване на безплатни билети, в съдебното решение от 2014 г. Общият съд приема, че „казината, за които се прилага цена на входния билет от 6 EUR, са облагодeтелствани, доколкото от получена една и съща цена на входния билет (равна на нула) те плащат на държавата данък, по-нисък от плащания от казината, за които се прилага цена на входния билет от 15 EUR“ (48). По-нататък обаче той посочва, че тъй като режимът на входните такси в казината в Гърция не предоставя такова предимство на казината, за които се прилага цена на входния билет от 6 EUR, не може да се счита, че режимът на безплатните билети укрепва предимството, предоставено от първия режим (49). По-нататък той приема, че „[в] това отношение, след като режимът на входните такси в казината не предоставя предимство по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, що се отнася до продадените входни билети, и съответната държава членка може да позволи издаването на безплатни входни билети с точни и оправдани мотиви като промоционални акции и социални задължения, логично за тази държава членка е да постави като допълнително условие данъкът, който би бил дължим, да бъде плащан и в хипотезата на безплатните билети“ (50). В съответствие с това Общият съд отхвърля съществуването на отделно и конкретно предимство, произтичащо от издаването на безплатните билети (51).

(67)

В определението от 2015 г. Съдът потвърждава този аргумент, като посочва, че тъй като „Общият съд правилно приема, че единствената разлика между изплащаните на държавата суми въз основа на продадените входни билети не предоставя предимство на казината, за които се прилага входна такса от 6 EUR“, практиката за издаване на безплатни билети не може да укрепи въпросното предимство (52).

(68)

В контекста на горепосоченото Комисията заключава, че практиката за издаване на безплатни билети не предоставя предимство по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(69)

На последно място жалбоподателят твърди, че режимът на входните такси в казината в Гърция води до по-голяма привлекателност на публичните казина за клиентите поради по-ниската регулирана входна такса и до по-големи общи приходи (т.е. генериране на приходи от други източници, като например хазартни игри, настаняване, услуги, предоставяни от барове и ресторанти) в резултат на допълнителните клиенти, привлечени от по-ниската входна такса. Аналогично на въпроса за безплатните билети, предвид факта, че режимът на входните такси в казината в Гърция сам по себе си не предоставя предимство на публичните казина, не може да се твърди, че повишената привлекателност или допълнителните приходи в резултат на допълнителни клиенти, привлечени от по-ниската входна такса, предоставят предимство. Във всеки случай, дори ако може да се докаже съществуването на такова предимство, единствено предимства, предоставени пряко или косвено чрез държавни ресурси, могат да представляват помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС (53). Според Съда косвеното отрицателно въздействие върху държавните приходи, произтичащо от регулаторни мерки, не представлява трансфер на държавни ресурси, когато това е присъща особеност на мярката (54). Например национални разпоредби, определящи минимална цена за дадени стоки, не водят до прехвърляне на държавни ресурси (55). Докато различният данък, изплащан на гръцката държава от публичните и частните казина, води до загуба на държавни ресурси, тази загуба не произтича от факта, че на публичните казина е позволено да прилагат по-ниска входна такса от частните казина. В съответствие с това Комисията заключава, че дори ако може да се докаже съществуването на предимството, което изтъква жалбоподателят, то не е предоставено от държавни ресурси по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(70)

Тъй като мярката трябва да отговаря на четирите кумулативни условия, определени в член 107, параграф 1 от ДФЕС, за да представлява държавна помощ, не е необходимо да се разглежда дали в настоящия случай са изпълнени останалите условия.

(71)

В контекста на горепосоченото Комисията заключава, че режимът на налози върху входните такси в казината в Гърция, който е съществувал до ноември 2012 г., не представлява помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС,

а)

за билети, валидни петнадесет дни — четиридесет процента (40 %) от общата стойност на петнадесет еднодневни билета. В случай че такива билети се издават за две календарни седмици, последните две седмици от всеки месец обхващат периода от шестнадесетия ден до края на месеца.

б)

за билети, валидни тридесет дни или месец — петдесет процента (50 %) от общата стойност на тридесет еднодневни билета“.