1.   Когато в съответствие с раздел 2 институцията инициатор е прехвърлила значителен кредитен риск, свързан с базисните експозиции на секюритизацията, тази институция може:

2.   Когато институцията инициатор е взела решение да приложи параграф 1, тя изчислява размера на рисково претеглените експозиции по настоящата глава за позициите, които тя евентуално държи в секюритизацията.

Когато институцията инициатор не е прехвърлила значителен кредитен риск или е взела решение да не прилага параграф 1, тя не е длъжна да изчислява размера на рисково претеглените експозиции за всяка позиция, която евентуално държи в секюритизацията, но продължава да включва базисните експозиции при изчисляването на размера на рисково претеглените експозиции и, когато е приложимо, размера на очакваните загуби, все едно те не са били секюритизирани.

3.   Когато е налице експозиция към позиции в различни траншове от една секюритизация, експозицията към всеки транш се третира като отделна секюритизираща позиция. Счита се, че доставчиците на кредитна защита по секюритизиращи позиции държат позиции в секюритизацията. Секюритизиращите позиции включват експозиции към секюритизация, произтичаща от лихвени или валутни дериватни договори, които институцията е сключила при сделката.

4.   Освен в случаите, когато секюритизиращата позиция е приспадната от базовия собствен капитал от първи ред в съответствие с член 36, параграф 1, буква к), размерът на рисково претеглената експозиция се включва в общия размер на рисково претеглените експозиции на институцията за целите на член 92, параграф 3.

5.   Размерът на рисково претеглените експозиции на секюритизиращата позиция се изчислява, като стойността на експозицията, изчислена в съответствие с член 248, се умножи по съответното общо рисково тегло.

6.   Общото рисково тегло се определя като сума от рисковото тегло, посочено в настоящата глава, и евентуалното допълнително рисково тегло в съответствие с член 270а.

1.   Стойността на експозицията при секюритизиращите позиции се изчислява по следния начин:

ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти, с които да уточни какво представлява достатъчно консервативен метод за изчисляване на размера на неусвоената част, посочен в първа алинея, буква б).

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 18 януари 2019 г.

На Комисията се делегира правомощието да допълва настоящия регламент като приеме регулаторните технически стандарти, посочени в трета алинея от настоящия параграф, в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

2.   Когато институцията притежава две или повече припокриващи се позиции в секюритизация, тя включва само една от тях в изчислението на размера на рисково претеглените експозиции.

Когато позициите частично се припокриват, институцията може да раздели позицията на две части и да признае припокриването само по отношение на една от частите в съответствие с първа алинея. Институцията може също така да третира позициите като напълно припокриващи се, като за да изчисли капитала, тя разширява позицията, от която произтича по-голям размер на рисково претеглените експозиции.

Институцията може също да отчете припокриване между капиталовите изисквания за специфичен риск на позиции в търговския портфейл и капиталовите изисквания за секюритизиращите позиции в банковия портфейл, при условие че институцията може да изчисли и сравни капиталовите изисквания за съответните позиции.

За целите на настоящия параграф две позиции се считат за припокриващи се, когато те взаимно се уравновесяват по такъв начин, че институцията може да компенсира загубите, произтичащи от едната позиция, чрез изпълнението на задълженията по другата.

3.   Когато по отношение на позициите в ОАТЦК се прилага член 270в, буква г), институцията може да използва рисковите тегла, определени за ликвидното улеснение, за да изчисли размера на рисково претеглената експозиция за ОАТЦК, при условие че ликвидното улеснение покрива 100 % от ОАТЦК, емитирани по програмата за ОАТЦК, и че то е равностойно по ранг на ОАТЦК, така че те образуват припокриваща се позиция. Институцията уведомява компетентните органи, когато прилага разпоредбите по настоящия параграф. За целите на определянето на 100-процентното покритие, определено в настоящия параграф, институцията може да вземе под внимание и други ликвидни улеснения в програмата за ОАТЦК, при условие че те образуват припокриваща се позиция с ОАТЦК.

1.   Дадена институция може да признае обезпечената кредитна защита или кредитната защита с гаранции, получена по отношение на дадена секюритизираща позиция, когато са изпълнени изискванията за редуциране на кредитния риск, определени в настоящата глава и в глава 4.

2.   Приемливата обезпечена кредитна защита се ограничава до финансовите обезпечения, които отговарят на изискванията на глава 2 за изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции, както е посочено в глава 4, като признаването на редуцирането на кредитния риск зависи от спазването на съответните изисквания, установени в глава 4.

Приемливата кредитна защита с гаранции и доставчиците на кредитна защита с гаранции се ограничават до онези от тях, които отговарят на условията по глава 4, като признаването на редуцирането на кредитния риск зависи от спазването на съответните изисквания, установени в глава 4.

3.   Чрез дерогация от параграф 2, приемливите доставчици на кредитна защита с гаранции, изброени в член 201, параграф 1, букви а)—з), трябва да имат кредитна оценка от призната АВКО, съответстваща на втора или по-благоприятна от нея степен на кредитно качество към момента на първото признаване на кредитната защита, и на трета или по-благоприятна от нея степен на кредитно качество за периода след това. Изискването, посочено в настоящата алинея, не се прилага за квалифицираните централни контрагенти.

Институциите, на които е позволено да прилагат вътрешнорейтинговия подход за пряка експозиция към доставчика на защита, могат да определят приемливостта в съответствие с първа алинея, като сравнят вероятността за неизпълнение на доставчика на защита с вероятността за неизпълнение, съответстваща на посочените в член 136 степени на кредитно качество.

4.   Чрез дерогация от параграф 2 ДСЦС са приемливи доставчици на защита, ако е изпълнено всяко едно от следните условия:

5.   За целите на параграф 4 размерът на защитата, коригиран за валутни и падежни несъответствия (Gа) съгласно разпоредбите на глава 4, се ограничава до коригираната за променливост пазарна стойност на тези активи, а рисковото тегло на експозициите към доставчика на защитата, определено съгласно стандартизирания подход (g), се определя като среднопретегленото рисково тегло, което би било приложимо за тези активи като финансово обезпечение съгласно стандартизирания подход.

6.   Когато секюритизиращата позиция се ползва от пълна или частична кредитна защита на пропорционална основа, се прилагат следните изисквания:

7.   Във всички случаи, които не са уредени в параграф 6, се прилагат следните изисквания:

8.   Институциите, които използват вътрешнорейтинговия подход при секюритизация (SEC-IRBA) или стандартизирания подход при секюритизация (SEC-SA) съгласно подраздел 3, определят началната точка на загуба (A) и крайната точка на загуба (D) поотделно за всяка позиция, получена в съответствие с параграф 7, по същия начин, както ако те бяха емитирани като отделни секюритизиращи позиции към момента на иницииране на сделката. Стойността на KIRB или съответно на KSA се изчислява, като се вземе предвид първоначалната група от базисните за секюритизацията експозиции.

9.   Институциите, които използват подхода на външни рейтинги при секюритизация (SEC-ERBA) съгласно подраздел 3 за първоначалната секюритизираща позиция, изчисляват размера на рисково претеглените експозиции за позициите, получени в съответствие с параграф 7, както следва:

10.   Дериватната позиция с по-нисък ранг се третира като подчинена секюритизираща позиция дори в случаите, когато първоначалната секюритизираща позиция преди защита се счита за позиция с по-висок ранг.

1.   Институцията спонсор или институцията инициатор, която по отношение на дадена секюритизация е приложила член 247, параграфи 1 и 2 при изчисляването на размера на рисково претеглените експозиции или е продала инструменти от търговския си портфейл, в резултат на което от нея вече не се изисква да разполага със собствен капитал срещу риска от тези инструменти, не може да осигурява, пряко или непряко, подкрепа на секюритизацията, която излиза извън договорните ѝ задължения, с оглед намаляване на потенциалните или реалните загуби на инвеститорите.

2.   Дадена сделка не се счита за подкрепа за целите на параграф 1, ако сделката е била надлежно взета предвид при оценката на прехвърлянето на значителен кредитен риск и двете страни са изпълнили сделката, действайки в свой собствен интерес като свободни и независими страни (сделка между несвързани лица). За тази цел институцията извършва пълен кредитен преглед по сделката и взема предвид най-малко всеки един от следните аспекти:

3.   Институцията инициатор и институцията спонсор уведомяват компетентния орган за всяка сделка, сключена във връзка със секюритизацията в съответствие с параграф 2.

4.   В съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 ЕБО издава насоки относно същността на понятието „сделка между несвързани лица“ за целите на настоящия член и относно обстоятелствата, при които дадена сделка не сe структурира с цел предоставяне на подкрепа.

5.   Ако дадена институция инициатор или институция спонсор не успее да изпълни изискванията по параграф 1 по отношение на дадена секюритизация, институцията включва всички базисни експозиции на тази секюритизация при изчисляването на размера на рисково претеглените експозиции така, както ако те не бяха секюритизирани,както и оповестява информация относно:

1.   За целите на изчисляването на размера на рисково претеглените базисни експозиции институцията — инициатор на синтетична секюритизация, използва, в зависимост от случая, методологиите за изчисление, предвидени в настоящия раздел, вместо предвидените в глава 2. За институциите, които изчисляват размера на рисково претеглените експозиции и, според случая, размера на очакваните загуби по отношение на базисните експозиции съгласно глава 3, размерът на очакваната загуба по отношение на такива експозиции трябва да е нула.

2.   Установените в параграф 1 от настоящия член изисквания се прилагат за цялата група от експозиции, покриващи секюритизацията При спазване на член 252 институцията инициатор изчислява размера на рисково претеглените експозиции по отношение на всички траншове в секюритизацията в съответствие с настоящия раздел, включително позициите, за които институцията може да признае редуциране на кредитния риск съгласно член 249. Рисковите тегла, които се прилагат за позициите, при които е налице редуциране на кредитния риск, могат да бъдат изменени в съответствие с глава 4.

1.   Когато съгласно настоящия раздел на секюритизиращата позиция е определено рисково тегло от 1 250 %, институциите могат в съответствие с член 36, параграф 1, буква к) да приспаднат от базовия собствен капитал от първи ред стойността на експозицията на тази позиция, вместо да включват позицията в изчисляването на размера на рисково претеглените експозиции. За тази цел изчисляването на стойността на експозицията може да отразява приемливата обезпечена кредитна защита в съответствие с член 249.

2.   Когато институцията прилага алтернативата по параграф 1, тя може да извади сумата, приспадната в съответствие с член 36, параграф 1, буква к), от сумата, определена в член 268 като максимално капиталово изискване, което би било изчислено за базисните позиции, ако те не бяха секюритизирани.

1.   Институциите използват един от методите, установени в подраздел 3, за изчисляването на размера рисково претеглените експозиции в съответствие със следната йерархия:

2.   За позициите с рейтинг или позициите, за които може да се използва рейтинг по подразбиране, институцията използва подхода SEC-ERBA вместо SEC-SA във всеки от следните случаи:

3.   В случаите, които не попадат в обхвата на параграф 2, и чрез дерогация от параграф 1, буква б), институцията може да реши да прилага подхода SEC-ERBA вместо SEC-SA за всичките си секюритизиращи позиции с рейтинг или позициите, за които може да се използва рейтинг по подразбиране.

За целите на първа алинея институцията уведомява за решението си компетентния орган не по-късно от 17 ноември 2018 г.

Институцията уведомява своя компетентен орган за всяко последващо решение да промени допълнително подхода, прилаган към всички нейни секюритизиращи позиции с рейтинг, преди 15 ноември, който непосредствено следва това решение.

При липса на възражение от страна на компетентния орган до 15 декември, който непосредствено следва крайния срок, посочен във втора или трета алинея, според случая, решението, за което е уведомила институцията, поражда действие от 1 януари на следващата година и е валидно, докато влезе в сила следващо решение, за което ще има уведомление. Институцията не може да използва различни подходи в рамките на същата година.

4.   Чрез дерогация от параграф 1 компетентните органи могат да забранят на институциите, за всеки конкретен случай, да прилагат подхода SEC-SA, когато размерът на рисково претеглената експозиция, произтичащ от прилагането на SEC-SA, не съответства на рисковете за институцията или за финансовата стабилност, включително, но не само, на кредитния риск, свързан с базисните експозиции на секюритизацията. В случай на експозиции, които не отговарят на изискванията за позиции в ОПС секюритизация, специално внимание се обръща на секюритизации с много сложни и високорискови характеристики.

5.   Без да се засяга параграф 1 от настоящия член, институцията може да прилага подхода на вътрешна оценка за изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции във връзка с позиция без рейтинг в програма за ОАТЦК или сделка с ОАТЦК в съответствие с член 266, при положение че са изпълнени условията, посочени в член 265. Когато дадена институция е получила разрешение да прилага подхода на вътрешна оценка в съответствие с член 265, параграф 2 и в приложното поле на това разрешение попадне специфична позиция в програма за ОАТЦК или сделка с ОАТЦК, институцията прилага подхода на вътрешна оценка, за да изчисли рисково претегления размер на експозициите на тази позиция.

6.   За позиция в пресекюритизация институциите прилагат подхода SEC-SA в съответствие с член 261 с промените, посочени в член 269.

7.   Във всички останали случаи на секюритизиращите позиции се определя рисково тегло от 1 250 %.

8.   Компетентните органи информират ЕБО за всички уведомления, направени в съответствие с параграф 3 от настоящия член. ЕБО следи въздействието на настоящия член върху капиталовите изисквания и различните надзорни практики във връзка с параграф 4 от настоящия член, като докладва ежегодно на Комисията за своите констатации и издава насоки в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

1.   Когато институцията прилага SEC-IRBA съгласно подраздел 3, тя изчислява KIRB в съответствие с параграфи 2—5.

2.   Институциите определят KIRB, като умножат рисково претегления размер на експозициите, който би бил изчислен съгласно глава 3 за базисните експозиции, ако те не бяха секюритизирани, по 8 % и разделят получения резултат на стойността на експозицията на базисните експозиции. KIRB се представя в десетичен вид със стойност между нула и единица.

3.   За целите на изчисляването на KIRB рисково претегленият размер на експозициите, който би бил изчислен съгласно глава 3 за базисните експозиции, включва:

4.   За да изчислят капиталовите изисквания за закупените вземания, институциите могат да изчислят KIRB по отношение на базисните експозиции на секюритизацията в съответствие с разпоредбите на глава 3. За тази цел експозициите на дребно се считат за закупени вземания на дребно, а експозициите, различни от експозициите на дребно — за закупени вземания от предприятия.

5.   Институциите отделно изчисляват KIRB за риска от разсейване по отношение на базисните експозиции на секюритизацията, когато рискът от разсейване е съществен за тези експозиции.

Когато загубите поради риск от разсейване и кредитен риск се третират общо в рамките на секюритизацията, институциите обединяват съответните KIRB за риска от разсейване и за кредитния риск в единно KIRB за целите на подраздел 3. Наличието на общ резервен фонд или на свръхобезпечаване с цел покриване на загубите от кредитен риск или риск от разсейване може да означава, че тези рискове се третират общо.

Когато рискът от разсейване и кредитният риск не се третират общо в рамките на секюритизацията, институциите променят определеното във втора алинея третиране, за да обединят по благоразумен начин съответните KIRB за риска от разсейване и кредитния риск.

6.   Когато институцията прилага SEC-SA съгласно подраздел 3, тя изчислява KSA, като умножи рисково претегления размер на експозициите, който би бил изчислен съгласно глава 2 за базисните експозиции, ако те не бяха секюритизирани, по 8 %, и раздели получения резултат на стойността на базисните експозиции. KSA се представя в десетичен вид със стойност между нула и единица.

За целите на настоящия параграф институциите изчисляват стойността на експозицията на базисните експозиции, без да нетират евентуалните специфични корекции за кредитен риск и специфичните допълнителни корекции на стойността в съответствие с членове 34 и 110 и други намаления на собствения капитал.

7.   За целите на параграфи 1—6, когато дадена секюритизационна структура включва използването на ДСЦС, всички свързани със секюритизацията експозиции на ДСЦС се третират като базисни експозиции. Без да се засяга предходната разпоредба, институцията може да изключи експозициите на ДСЦС от групата на базисните експозиции за целите на изчисляването на KIRB или KSA, ако рискът, произтичащ от експозициите на ДСЦС, е несъществен или не засяга секюритизиращата позиция на институцията.

По отношение на обезпечените синтетични секюритизации всички съществени постъпления от емитирането на дългови ценни книжа, обвързани със заеми или други обезпечени задължения на ДСЦС, които служат като обезпечение за изплащането на секюритизиращите позиции, се включват при изчисляването на KIRB или KSA, ако към кредитния риск на обезпечението се прилага разпределение на загубите по траншове.

8.   За целите на трета алинея на параграф 5 от настоящия член ЕБО издава насоки в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 относно подходящите методи за комбиниране на KIRB за риска от разсейване и кредитния риск, когато тези рискове не се третират общо в рамките на секюритизацията.

9.   ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти с цел по-нататъшно определяне на условията, при които институциите да могат да изчисляват KIRB за групи от базисни експозиции в съответствие с параграф 4, по-специално по отношение на:

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти не по-късно от 18 януари 2019 г.

На Комисията се предоставя правомощието да допълни настоящия регламент като приеме посочените във втора алинея от настоящия параграф регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

1.   За целите на подраздел 3 институциите определят началната точка на загуба (A) на границата, от която загубите в рамките на групата от базисни експозиции биха започнали да се разпределят към съответната секюритизираща позиция.

Началната точка на загуба (A) се изразява като десетична стойност между нула и единица и е равна на по-голямата от двете стойности – нула и съотношението на салдото на групата базисни експозиции в секюритизацията минус салдото на всички траншове, които са първостепенни или равностойни спрямо транша, съдържащ съответната секюритизираща позиция, включително самата експозиция, към салдото на всички базисни експозиции на секюритизацията.

2.   За целите на подраздел 3 институциите определят крайната точка на загуба (D) на границата, от която загубите в рамките на групата от базисни експозиции биха довели до пълна загуба на главницата за транша, който съдържа съответната секюритизираща позиция.

Крайната точка на загуба (D) се изразява като десетична стойност между нула и единица и е равна на по-голямата от двете стойности — нула и съотношението на салдото на групата базисни експозиции в секюритизацията минус салдото на всички траншове, които са първостепенни спрямо транша, съдържащ съответната секюритизираща позиция, към салдото на всички базисни експозиции на секюритизацията.

3.   За целите на параграфи 1 и 2 институциите третират свръхобезпечаването и резервните сметки с финансиране като траншове, а активите, обхващащи такива резервни сметки — като базисни експозиции.

4.   За целите на параграфи 1 и 2 институциите не вземат предвид резервните сметки без финансиране и активите, които не предоставят кредитни подобрения, например предоставящите само ликвидна подкрепа, валутни или лихвени суапове и сметки за парични обезпечения, свързани с тези позиции в секюритизацията. По отношение на резервните сметки с финансиране и активите, предоставящи кредитни подобрения, институцията третира като секюритизираща позиция само частите от тези сметки или активи, с които се покриват загуби.

5.   Когато две или повече първостепенни позиции в рамките на една и съща сделка имат различен падеж, но споделят пропорционално разпределение на загубите, изчисляването на началните точки на загуба (A) и крайните точки на загуба (D) трябва да се основава на сумираното салдо от тези позиции, като получените в резултат на това начални точки на загуба (A) и крайни точки на загуба (D) са едни и същи.

1.   За целите на подраздел 3 и при спазване на разпоредбите на параграф 2 институциите могат да определят падежа на транша (MT) по един от следните начини:

а)	като среднопретегления падеж на договорните плащания, дължими по транша, в съответствие със следната формула: където CFt са всички договорни плащания (главници, лихви и такси), дължими от заемополучателя по време на периода t; или

б)	като окончателния задължителен падеж на транша в съответствие със следната формула: където ML е окончателният задължителен падеж на транша.

2.   За целите на параграф 1 при определянето на падеж (MT) на даден транш във всички случаи се прилага долна граница от една година и горна граница от пет години.

3.   Когато дадена институция може да бъде изложена на потенциални загуби от базисните експозиции по силата на договор, институцията определя падежа на секюритизиращата позиция, като вземе предвид падежа на договора плюс най-дългия падеж на базисните експозиции. За револвиращите експозиции се прилага възможно най-дългият съгласно договора остатъчен срок до падежа на експозицията, който може да бъде добавен по време на револвиращия период.

4.   ЕБО следи различните практики в тази област, като отделя по-специално внимание на прилагането на параграф 1, буква а) от настоящия член, и изготвя в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 насоки до 31 декември 2019 г.

1.   Институциите използват SEC-IRBA, за да изчислят размера на рисково претеглените експозиции по отношение на дадена секюритизираща позиция, когато са изпълнени следните условия:

2.   В зависимост от конкретния случай компетентните органи могат да отнемат възможността за използването на SEC-IRBA, когато секюритизациите са с много сложни или високорискови характеристики. За целта следните обстоятелства могат да се считат за много сложни или високорискови характеристики:

1.   Съгласно SEC-IRBA размерът на рисково претеглената експозиция за дадена секюритизираща позиция се изчислява, като се умножи стойността на експозицията на позицията, изчислена в съответствие с член 248, по приложимото рисково тегло, определено по долупосочения метод, като при всички случаи то не може да бъде по-ниско от 15 %:

RW = 1 250  %	когато D ≤ KIRB
RW = 12.5 · KSSFA(KIRB)	когато A ≥ KIRB
	когато A < KIRB < D

където:

където:

където:

където:

Параметрите A, B, C, D и E се определят съгласно следната таблица:

2.   Ако съответната базисна група по вътрешнорейтинговия подход обхваща както експозиции на дребно, така и експозиции, различни от експозициите на дребно, групата от експозиции се разделя на две подгрупи — съответно експозиции на дребно и експозиции, различни от експозициите на дребно, а за всяка подгрупа се изчислява отделен р-параметър (и съответните изходни параметри N, KIRB и LGD). След това за съответната сделка се изчислява среднопретеглената стойност на р-параметъра въз основа на p-параметрите на всяка подгрупа и номиналния размер на експозициите във всяка подгрупа.

3.   Когато дадена институция прилага SEC-IRBA по отношение на смесена група, изчислението на p-параметъра се основава само на базисните експозиции, за които се прилага вътрешнорейтинговият подход. Базисните експозиции, за които се прилага стандартизираният подход, не се вземат предвид за тази цел.

4.   Действителният брой на експозициите се изчислява по следния начин:

където EADi представлява стойността на експозицията, свързана с i-тата експозиция в групата.

Когато са налице няколко на брой експозиции към един и същи длъжник, те се консолидират и се третират като една експозиция.

5.   Средната LGD, претеглена спрямо експозициите, се изчислява по следния начин:

където LGDi представлява средната LGD, свързана с всички експозиции към i-тия длъжник.

Когато кредитният риск и рискът от разсейване за закупени вземания се третират общо в рамките на секюритизацията, стойността на параметъра LGD се изчислява като среднопретеглената стойност на параметъра LGD за кредитния риск и стойността в размер на 100 % на параметъра LGD за риска от разсейване. Теглата представляват капиталовите изисквания съгласно вътрешнорейтинговия подход, изчислени поотделно съответно за кредитния риск и риска от разсейване. За тази цел наличието на общ резервен фонд или на свръхобезпечаване с цел покриването на загуби от кредитен риск или риск от разсейване може да се счита за указание, че тези рискове се управляват общо.

6.   Когато делът на най-голямата базисна експозиция в групата (C1) е не повече от 3 %, при изчисляването на N и на претеглените според експозициите средни загуби при неизпълнение институциите могат да използват опростения метод, посочен по-долу.

LGD = 0,50,

където

Ако е на разположение само C1 и тази стойност е не повече от 0,03, тогава институцията може да определи, че LGD е 0,50, а N е 1/C1.

7.   Когато позицията е покрита от смесена група и институцията може да изчисли KIRB въз основа най-малко на 95 % от размера на базисните експозиции в съответствие с член 258, параграф 1, буква а), институцията изчислява капиталовото изискване за групата от базисни експозиции като:

където

d е делът от стойността на базисните експозиции, за които институцията може да изчисли KIRB, чиято стойност е над размера на всички базисни експозиции;

8.   Когато дадена институция има секюритизираща позиция под формата на дериват за хеджиране на пазарен риск, включително за лихвени или валутни рискове, институцията може да присъди на този дериват рисково тегло по подразбиране, еквивалентно на рисковото тегло на референтната позиция, изчислено в съответствие с настоящия член.

За целите на първа алинея референтна позиция е позицията, която във всяко отношение е равностойна по ранг на деривата или, при липса на такава равностойна по ранг позиция — позицията, която е непосредствено подчинена на деривата.

1.   Съгласно SEC-SA размерът на рисково претеглената експозиция в дадена секюритизация се изчислява, като размерът на експозицията, изчислен в съответствие с член 248, се умножи по приложимото рисково тегло, определено по долупосочения метод, като при всички случаи то не може да бъде по-ниско от 15 %:

RW = 1 250  %	когато D ≤ KA
RW = 12.5 · KSSFA(KA)	когато A ≥ KA
	когато A < KA < D

където:

където:

2.   За целите на параграф 1, KA се изчислява, както следва:

където:

KSA е капиталовото изискване по отношение на базисната група съгласно определението в член 255

W = отношението на:

За целта експозиция в неизпълнение означава базисна експозиция, за която е изпълнено едно от следните условия: i) налице е просрочие от 90 или повече дни; ii) предмет е на производство по несъстоятелност или неплатежоспособност; iii) предмет е на процедура по реализиране на обезпечението или друга сходна процедура; или iv) намира се в неизпълнение в съответствие с документацията по секюритизацията.

Когато институцията не е запозната със състоянието на неизпълнение на 5 % или по-малко от базисните експозиции в групата, институцията може да използва SEC-SA, като извърши следните корекции в изчислението на KA

Когато институцията не е запозната със състоянието на неизпълнение на повече от 5 % от базисните експозиции в групата, позицията в секюритизацията трябва да получи рисково тегло от 1 250 %.

3)   Когато дадена институция има секюритизираща позиция под формата на дериват за хеджиране на пазарен риск, включително за лихвени или валутни рискове, институцията може да присъди на този дериват рисково тегло по подразбиране, еквивалентно на рисковото тегло на референтната позиция, изчислено в съответствие с настоящия член.

За целите на настоящия параграф референтна е позицията, която във всяко отношение е равностойна по ранг на деривата или, при липса на такава равностойна позиция — позицията, която е непосредствено подчинена на деривата.

1.   Съгласно SEC-ERBA размерът на рисково претеглената експозиция за дадена секюритизираща позиция се изчислява, като стойността на експозицията на позицията, изчислена в съответствие с член 248, се умножи по приложимото рисково тегло в съответствие с настоящия член.

2.   По отношение на експозициите с краткосрочни кредитни оценки или в случаите, в които в съответствие с параграф 7 може да бъде присъден рейтинг въз основа на краткосрочна кредитна оценка, се прилагат следните рискови тегла:

Таблица 1

3.   По отношение на експозициите с дългосрочни кредитни оценки или в случаите, в които в съответствие с параграф 7 от настоящия член може да бъде присъден рейтинг въз основа на дългосрочна кредитна оценка, се прилагат рисковите тегла, посочени в таблица 2, коригирани според случая за падежа на транша (MT) в съответствие с член 257 и параграф 4 от настоящия член и за плътността на транша при подчинени траншове в съответствие с параграф 5 от настоящия член:

Таблица 2

4.   За да определят рисковото тегло за траншовете с падеж между 1 и 5 години, институциите използват линейна интерполация между рисковите тегла, приложими при срок до падежа съответно от една и пет години в съответствие с таблица 2.

5.   За да се отчете плътността на транша, институциите изчисляват рисковото тегло за подчинените траншове по следния начин:

където

T = плътността на транша, измерена като D – A

където

6.   По отношение на рисковите тегла за подчинените траншове, изчислени съгласно параграфи 3 — 5, се определя долна граница от 15 %. Освен това получените в резултат на тази граница рискови тегла не може да бъдат по-ниски от рисковото тегло, съответстващо на хипотетичен първостепенен транш в една и съща секюритизация с една и съща кредитна оценка и еднакъв падеж.

7.   За целите на използването на рейтингите по подразбиране, на позициите без рейтинг институциите присъждат рейтинг по подразбиране, еквивалентен на кредитната оценка на дадена референтна позиция с рейтинг, която отговаря на всяко едно от следните условия:

8.   Когато дадена институция има секюритизираща позиция под формата на дериват за хеджиране на пазарен риск, включително за лихвени или валутни рискове, институцията може да присъди на този дериват рисково тегло по подразбиране, еквивалентно на рисковото тегло на референтната позиция, изчислено в съответствие с настоящия член.

За целите на първа алинея референтна позиция е позицията, която във всяко отношение е равностойна по ранг на деривата или, при липса на такава равностойна по ранг позиция — позицията, която е непосредствено подчинена на деривата.

1.   Съгласно SEC-ERBA рисковото тегло за дадена позиция в ОПС секюритизация се изчислява в съответствие с член 263, с измененията, предвидени в настоящия член.

2.   По отношение на експозициите с краткосрочни кредитни оценки или в случаите, в които в съответствие с член 263, параграф 7 може да бъде присъден рейтинг въз основа на краткосрочна кредитна оценка, се прилагат следните рискови тегла:

Таблица 3

3.   По отношение на експозициите с дългосрочни кредитни оценки или в случаите, в които в съответствие с член 263, параграф 7 може да бъде присъден рейтинг въз основа на дългосрочна кредитна оценка, рисковите тегла се определят съгласно таблица 4, коригирани за падежа на транша (MT) в съответствие с член 257 и член 263, параграф 4 и за плътността на транша при подчинените траншове в съответствие с член 263, параграф 5:

Таблица 4

1.   Институциите могат да изчислят размера на рисково претеглените експозиции за позициите без рейтинг в програми за ОАТЦК или сделки с ОАТЦК съгласно подхода на вътрешна оценка в съответствие с член 266, когато са изпълнени условията, определени в параграф 2 от настоящия член.

Когато дадена институция е получила разрешение да прилага подхода на вътрешна оценка в съответствие с, параграф 2 от настоящия член и в приложното поле на това разрешение попадне специфична позиция в програма за ОАТЦК или сделка с ОАТЦК, институцията прилага този подход, за да изчисли рисково претегления размер на експозициите на тази позиция.

2.   Компетентните органи разрешават на институциите да прилагат подхода на вътрешна оценка в рамките на ясно определено приложно поле, ако е изпълнено всяко едно от следните условия:

3.   Когато звената на институцията за вътрешен одит, преглед на кредитния портфейл или управление на риска извършват прегледа по параграф 2, буква ж), тези звена трябва да са независими от вътрешните звена на институцията, отговарящи за програмата за ОАТЦК, както и за връзките с клиенти.

4.   Институциите, които са получили разрешение да прилагат подхода на вътрешна оценка, не трябва да използват други методи за позициите, попадащи в приложното полее на този подход, освен в случаите, когато са изпълнени и двете, изброени по-долу условия:

1.   Съгласно подхода на вътрешна оценка институцията присъжда на позицията без рейтинг в програмата за ОАТЦК или сделката с ОАТЦК една от рейтинговите категории, посочени в член 265, параграф 2, буква д) въз основа на вътрешната си оценка. Позицията получава производен рейтинг, който е същият като кредитните оценки, съответстващи на тази рейтингова категория по член 265, параграф 2, буква д).

2.   Производният рейтинг по параграф 1 е най-малко на нивото на инвестиционен рейтинг или на по-добро ниво към момента на първоначалното му присъждане и се разглежда като призната кредитна оценка, присъдена от АВКО, за целите на изчисляването на размера на рисково претеглените експозиции в съответствие с член 263 или член 264, в зависимост от случая.

1.   Дадена институция, която във всеки един момент е запозната със състава на базисните експозиции, може да присъди на първостепенна секюритизираща позиция максимално рисково тегло, равно на претегленото според експозициите средно рисково тегло, което би било приложимо към базисните експозиции, ако те не бяха секюритизирани.

2.   Що се отнася до групите от базисни експозиции, при които институцията използва изключително стандартизирания подход или вътрешнорейтинговия подход, максималното рисково тегло на първостепенната секюритизираща позиция е равно на претегленото според експозициите средно рисково тегло, което би било приложимо към базисните експозиции съответно съгласно глава 2 или 3, ако тези експозиции не бяха секюритизирани.

При смесени групи максималното рисково тегло се изчислява по следния начин:

3.   За целите на настоящия член рисковото тегло, което би било приложимо съгласно вътрешнорейтинговия подход в съответствие с глава 3, включва отношението на:

4.   Когато при изчисляването на максималното рисково тегло в съответствие с параграф 1 се получава рисково тегло, което е по-ниско от долните граници на рисковото тегло, определени в членове 259 — 264, в зависимост от случая, се използва рисковото тегло, изчислено в съответствие с параграф 1.

1.   Дадена институция инициатор, институция спонсор или друга институция, използваща SEC-IRBA, или институция инициатор или институция спонсор, използващи SEC-SA или SEC-ERBA, могат да приложат максимално капиталово изискване към държаната от институцията секюритизираща позиция, равно на капиталовите изисквания, които биха били изчислени съгласно глава 2 или 3 по отношение на базисните експозиции, ако те не бяха секюритизирани. За целите на настоящия член капиталовото изискване съгласно вътрешнорейтинговия подход включва размера на очакваните загуби, свързани с тези експозиции, изчислен съгласно глава 3, и размера на неочакваните загуби.

2.   При смесени групи максималното капиталово изискване се определя, като се изчисли претеглената спрямо експозициите средна стойност на капиталовите изисквания за частта от базисните експозиции съгласно вътрешнорейтинговия подход и частта съгласно стандартизирания подход в съответствие с параграф 1.

3.   Максималното капиталово изискване е резултат от умножаването на размера, изчислен съгласно параграф 1 или 2, по най-големия дял на активите, които институцията държи в съответните траншове (V), изразен в проценти и изчислен по следния начин:

4.   При изчисляването на максималното капиталово изискване за дадена секюритизираща позиция в съответствие с настоящия член целият размер на печалбата от продажба и от лихвени елементи за кредитно подобрение, произтичащи от сделката по секюритизацията, се приспадат от елементите на базовия собствен капитал от първи ред в съответствие с член 36, параграф 1, буква к).

1.   По отношение на дадена позиция в пресекюритизация институциите прилагат SEC-SA в съответствие с член 261, със следните изменения:

2.   KSA за базисните секюритизиращи експозиции се изчислява в съответствие с подраздел 2.

3.   Максималните капиталови изисквания, посочени в подраздел 4, не се прилагат за пресекюритизиращите позиции.

4.   Когато групата от базисни експозиции се състои от комбинация от секюритизационни траншове и други видове активи, параметърът KA се определя като равен на претеглената според номиналния размер на експозицията средна стойност на KA, изчислена поотделно за всяка подгрупа от експозиции.

1.   Когато поради небрежност или пропуск дадена институция не изпълнява изискванията по глава 2 Регламент (ЕС) 2017/2402 по отношение на даден съществен аспект, компетентните органи налагат пропорционално допълнително рисково тегло от най-малко 250 % от рисковото тегло, с максимален размер 1 250 %, което се прилага спрямо съответните секюритизиращи позиции по начина, описан съответно в член 247, параграф 6 или в член 337, параграф 3 от настоящия регламент. Допълнителното рисково тегло се увеличава постепенно с всяко следващо нарушение на разпоредбите за извършване на комплексна проверка и за управление на риска. Компетентните органи вземат предвид изключенията за някои от секюритизациите, предвидени в член 6, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2017/2402 чрез намаляване на рисковото тегло, което в противен случай те биха определили съгласно настоящия член по отношение на секюритизация, за която се прилага член 6, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2017/2402.

2.   ЕБО разработва проекти на технически стандарти за изпълнение с цел да улесни сближаването на надзорните практики във връзка с прилагането на параграф 1, включително мерките, които трябва да бъдат предприемани в случай на неспазване на задълженията, свързани с надлежната проверка и с управлението на риска. ЕБО представя на Комисията тези проекти на технически стандарти за изпълнение до 1 януари 2014 г.

На Комисията се предоставя правомощието да приеме посочените в първа алинея от настоящия параграф технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.