28.6.2017 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 165/2 |
РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2017/1141 НА КОМИСИЯТА
от 27 юни 2017 година
за налагане на окончателно изравнително мито върху вноса на някои пръти от неръждаеми стомани с произход от Индия след преглед с оглед изтичане на срока на действие на мерките съгласно член 18 от Регламент (ЕС) 2016/1037 на Европейския парламент и на Съвета
ЕВРОПЕЙСКАТA КОМИСИЯ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/1037 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. относно защитата срещу субсидиран внос от държави, които не са членки на Европейския съюз (1) („основния регламент“), и по-специално член 18 от него,
като има предвид, че:
1. ПРОЦЕДУРА
1.1. Действащи мерки
(1) |
През април 2011 г., след проведено антисубсидийно разследване („първоначалното разследване“), с Регламент за изпълнение (ЕС) № 405/2011 (2) („регламента за окончателните мерки“) Съветът наложи окончателно изравнително мито върху вноса на някои пръти от неръждаеми стомани, понастоящем класирани в кодове по КН 7222 20 21, 7222 20 29, 7222 20 31, 7222 20 39, 7222 20 81 и 7222 20 89, с произход от Индия. |
(2) |
С регламента за окончателните мерки беше наложено изравнително мито със ставки, вариращи между 3,3 и 4,3 % за вноса от включените в извадката производители износители, в размер на 4,0 % за невключените в извадката съдействащи дружества, както и митническа ставка в размер на 4,3 % за всички други дружества в Индия. |
(3) |
През юли 2013 г., в резултат на частичен междинен преглед („междинния преглед“), с Регламент за изпълнение (ЕС) № 721/2013 (3) („регламента за изменение“) Съветът измени митническата ставка, приложима за индийския производител износител Viraj Profiles Limited, Палгхар, Махаращра и Мумбай, Махаращра („Viraj“), от 4,3 на 0 % и преразгледа митническата ставка за всички други дружества — от 4,3 на 4,0 %. |
1.2. Искане за преглед с оглед изтичане на срока на действие на мерките
(4) |
През юни 2015 г. Комисията публикува известие за предстоящото изтичане на срока на действие на изравнителните мерки по отношение на пръти от неръждаеми стомани с произход от Индия в Официален вестник на Европейския съюз (4). |
(5) |
На 28 януари 2016 г. Европейското сдружение на производителите на стомана („Eurofer“), което представлява над 25 % от общото производство на пръти от неръждаеми стомани в Европейския съюз („Съюза“), подаде искане за преглед в съответствие с член 18 от Регламент (ЕО) № 597/2009 на Съвета (5). |
(6) |
Като основание за искането си Eurofer изтъкна вероятността изтичането на срока на действие на мерките да доведе до продължаване на субсидирането и до продължаване или повторно възникване на вредата от него за промишлеността на Съюза. |
1.3. Започване на процедурата
(7) |
След като установи, че съществуват достатъчно доказателства за започването на преглед с оглед изтичане на срока на действие на мерките, на 27 април 2016 г. Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз известие за започване на процедура (6) („известието за започване“). |
1.4. Заинтересовани страни
(8) |
В известието за започване Комисията прикани всички заинтересовани страни да се свържат с нея, за да вземат участие в разследването. |
(9) |
Освен това Комисията изрично информира Eurofer, известните производители от Съюза и техните сдружения, известните вносители и ползватели на пръти от неръждаеми стомани в Съюза, както и правителството на Индия („ПИ“) и известните производители износители в Индия, за започването на разследването и ги прикани да вземат участие. |
(10) |
Всички заинтересовани страни имаха възможност да представят становищата си относно започването на разследването и да поискат да бъдат изслушани от Комисията и/или от служителя по изслушванията при търговските процедури. |
1.4.1. Изготвяне на извадка
(11) |
В известието за започване Комисията посочи, че може да изготви извадка от заинтересовани страни в съответствие с член 27 от основния регламент. |
1.4.1.1. Изготвяне на извадка от производители от Съюза
(12) |
В известието за започване Комисията посочи, че е направила временен подбор на извадка от производители от Съюза. |
(13) |
В съответствие с член 27, параграф 1 от основния регламент Комисията подбра извадката въз основа на най-големия представителен обем продажби, за които в разумна степен може да се очаква да бъдат разследвани в рамките на наличното време, като следеше да бъде обхваната добре цялата територия на Съюза. |
(14) |
Временно подбраната извадка се състоеше от трима производители от Съюза, съставляващи около 50 % от общите продажби на оказалите съдействие производители от Съюза. Комисията прикани заинтересованите страни да изразят становището си по временната извадка. |
(15) |
Комисията беше уведомена, че един производител от Съюза е декларирал продажбите между членове на групата като продажби за Съюза и поради това той беше заменен с друг производител от Съюза. В окончателната извадка също бяха обхванати около 50 % от общите продажби на оказалите съдействие производители от Съюза. |
1.4.1.2. Изготвяне на извадка от вносители
(16) |
В известието за започване Комисията прикани вносителите и техните представителни сдружения да заявят своя интерес и да предоставят специфичната информация, необходима с оглед на това да се реши дали е необходимо изготвянето на извадка и — ако случаят е такъв — да се направи подбор на извадка. Двама вносители се отзоваха. |
1.4.1.3. Изготвяне на извадка от производители износители
(17) |
За да реши дали е необходимо изготвянето на извадка и — ако е случаят е такъв — да направи подбор на такава извадка, Комисията поиска от всички производители износители в Индия да предоставят информацията, посочена в известието за започване. Освен това Комисията поиска от съответните органи на Индия да посочат и/или да се свържат с други евентуални производители износители, които е възможно да проявят интерес към участие в разследването. |
(18) |
Четиринадесет производители износители/групи от производители износители, представляващи около 46 % от общия внос в Съюза на пръти от неръждаеми стомани от Индия, предоставиха информацията, изисквана в приложение I към известието за започване за целите на изготвянето на извадката. Комисията подбра извадка от трима производители износители/групи от производители износители с най-големия обем на продажбите за износ за Съюза (представляващи 62 % от обема на износа от оказалите съдействие дружества), за който беше разумно да се очаква, че може да бъде разследван в рамките на наличното време. |
(19) |
В съответствие с член 27, параграф 2 от основния регламент бяха проведени консултации относно подбора на извадката с всички известни засегнати производители износители и със съответните органи на Индия. Не бяха получени коментари. |
1.4.1.4. Ползватели
(20) |
В известието за започване Комисията прикани ползвателите и техните представителни сдружения, както и представителните организации на потребителите да заявят своя интерес и да окажат съдействие. Не се отзоваха нито ползватели в Съюза, нито техни сдружения. |
1.4.2. Въпросници и контролни посещения
(21) |
Комисията изпрати въпросници на всички страни, за които е известно, че са засегнати, и на всички други дружества, които заявиха своя интерес в сроковете, посочени в известието за започване. |
(22) |
Сред тях бяха ПИ, тримата включени в извадката производители износители в Индия, тримата включени в извадката производители от Съюза, двамата свързани вносители, посочени в съображение 16 по-горе, Eurofer и едно друго сдружение на производители от Съюза. |
(23) |
Отговори на въпросника бяха получени от тримата включени в извадката производители от Съюза, Eurofer, ПИ и тримата включени в извадката производители износители в Индия. |
(24) |
Комисията потърси и провери цялата информация, която счете за необходима за целите на определянето на вероятността от продължаване или повторно възникване на субсидирането, от продължаване или повторно причиняване на вредата, както и за това дали запазването на изравнителните мерки няма да е в противоречие с интереса на Съюза. |
(25) |
В съответствие с член 26 от основния регламент бяха направени извършени контролни посещения в помещенията на ПИ в Делхи, Индия, в помещенията на Eurofer в Брюксел, Белгия, както и в тези на следните дружества:
|
1.5. Разследван период в рамките на прегледа и разглеждан период
(26) |
Разследването на вероятността за продължаване или повторно възникване на субсидирането и на произтичащата от него вреда обхвана периода от 1 април 2015 г. до 31 март 2016 г. („разследвания период в рамките на прегледа“ или „РПП“). |
(27) |
Разглеждането на тенденциите, които са от значение за оценката на вероятността от продължаване или повтаряне на вредата, обхвана периода от 1 януари 2012 г. до края на разследвания период в рамките на прегледа („разглеждания период“). |
2. ПРОДУКТ, ПРЕДМЕТ НА ПРЕГЛЕДА, И СХОДЕН ПРОДУКТ
2.1. Разглеждан продукт
(28) |
Разглежданият продукт е същият, като продукта, определен при първоначалното разследване, а именно пръти от неръждаеми стомани, само получени или завършени чрез студена обработка, различни от пръти с кръгло напречно сечение с диаметър 80 mm или повече („пръти от неръждаеми стомани“ или „продуктът, предмет на прегледа“), понастоящем класирани в кодове по КН 7222 20 21, 7222 20 29, 7222 20 31, 7222 20 39, 7222 20 81 и 7222 20 89, с произход от Индия („разглежданият продукт“). |
2.2. Сходен продукт
(29) |
Разследването показа, че следните продукти имат едни и същи основни физически, химически и технически характеристики, както и едни и същи видове основна употреба:
|
(30) |
Комисията стигна до заключението, че тези продукти са сходни продукти по смисъла на член 2, буква в) от основния регламент. |
3. ВЕРОЯТНОСТ ОТ ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА СУБСИДИРАНЕТО
3.1. Въведение
(31) |
В съответствие с член 18, параграф 1 от основния регламент Комисията разгледа дали е вероятно изтичането на срока на действие на съществуващите мерки да доведе до продължаване на субсидирането. |
(32) |
Въз основа на информацията, съдържаща се в искането за преглед, бяха разследвани следните схеми, за които се твърди, че са свързани с предоставянето на субсидии:
|
(33) |
Схемите, посочени в букви а), в), г), ж) и и) по-горе, са на основание Закона за външната търговия (развитие и регулиране) от 1992 г. (№ 22 от 1992 г.), който влезе в сила на 7 август 1992 г. („Закона за външната търговия“). Съгласно Закона за външната търговия ПИ има право да отправя уведомления относно политиката в областта на износа и вноса. Те се резюмират в документите „Външнотърговска политика“, издавани на всеки 5 години и редовно актуализирани от Министерството на търговията. За РПП по настоящото разследване има два приложими документа „Външнотърговска политика“: „Външнотърговска политика 2009—2014 г.“ („ВТП 09-14“) и „Външнотърговска политика 2015—2020 г.“ („ВТП 15-20“). Вторият документ влезе в сила през април 2015 г. Освен това ПИ определя процедурите по отношение на ВТП 09-14 и ВТП 15-20 съответно в „Наръчник на процедурите, том I, 2009—2014 г.“ („НП I 04-09“) и в „Наръчник на процедурите, том I, 2015—2020 г.“ („НП I 15-20“). Наръчниците на процедурите също се актуализират редовно. |
(34) |
Схемата DDS, посочена в буква б) по-горе, се основава на раздел 75 от Закона за митниците от 1962 г., на раздел 37 от Закона за централните акцизи от 1944 г., на раздели 93A и 94 от Финансовия закон от 1994 г. и на Правилника за възстановяване на митата, централните акцизи и данъка върху услугите от 1995 г. Ставките за възстановяване се публикуват редовно. |
(35) |
Освобождаването на експортното кредитиране от облагане на приходите от лихви, посочено в буква д) по-горе, се основава на Закона за облагане на приходите от лихви от 1974 г. |
(36) |
Схемата ECS, посочена в буква е) по-горе, е на основание раздели 21 и 35А от Закона за регулиране на банковото дело от 1949 г., с които се допуска централната индийска банка Reserve Bank of India (RBI) да дава указания на търговските банки в областта на експортното кредитиране. |
(37) |
Гаранциите по заеми и прякото прехвърляне на средства от ПИ, посочени в буква з) по-горе, са уредени от политиката за държавни гаранции. |
(38) |
Посочената в буква й) по-горе схема PSI, която се прилага от 1 април 2013 г., се основава на Резолюция № PSI–2013/(CR–54)/IND–8, издадена от Министерството на промишлеността, енергетиката и заетостта на правителството на Махаращра. |
(39) |
Регионалните схеми, посочена в буква к) по-горе, се управляват от регионалните правителства. |
3.2. Схема на предварителни разрешения (AAS)
3.2.1. Правно основание
(40) |
Подробно описание на схемата се съдържа в параграфи 4.1.1 — 4.1.14 от ВТП 09-14 и глави 4.1 — 4.30 от НП I 09-14, както и в параграфи 4.03 — 4.24 от ВТП 15-20 и глави 4.04 — 4.52 от НП I 15-20. |
3.2.2. Допустимост
(41) |
AAS се състои от шест подсхеми, описани по-подробно в съображение 42 по-долу. Тези подсхеми се различават, inter alia, по отношение на обхвата на допустимост. Производителите износители и търговците износители, „свързани с“ поддържащи производители, отговарят на условията за участие в AAS за „физически износ“ и в подсхемата на AAS за годишни потребности. Производителите износители, които снабдяват крайния износител, имат право да участват в AAS за междинни доставки. Основните изпълнители, които извършват доставки за категориите за „планиран износ“, посочени в параграф 7.02 от ВТП 15-20, например доставчиците на експортно ориентирани единици (ЕОЕ), имат право да участват в подсхемата на AAS за планиран износ. И накрая, междинните доставчици на производителите износители могат да се възползват от свързаните с „планирания износ“ ползи в рамките на подсхемите „предварително нареждане за освобождаване“ и „насрещен вътрешен акредитив“. |
3.2.3. Практическо прилагане
(42) |
Разрешението по AAS може да бъде издадено за:
|
(43) |
Комисията установи, че оказалите съдействие производители износители, които са използвали схемата, са получили през РПП отстъпки по първата подсхема, т.е. AAS за физически износ. Следователно не е необходимо да се установи дали останалите неизползвани подсхеми подлежат на изравнителни мерки. |
(44) |
За целите на проверките от страна на индийските органи притежателят на предварително разрешително е задължен по закон да води „вярна и точна отчетност за потреблението и оползотворяването на безмитни вносни стоки/стоки от вътрешния пазар“ в определен формат (глави 4.47 и 4.51 и допълнение 4H към НП I 15-20), т.е. регистър на действителното потребление. Този регистър трябва да бъде заверен от външен експерт-счетоводител/счетоводител, експерт по управленско счетоводство, който издава сертификат, удостоверяващ, че изискваните регистри и съответните записи са били проверени, и че информацията, представена съгласно допълнение 4H, е вярна и точна във всяко едно отношение. |
(45) |
По отношение на подсхемата, използвана през РПП от засегнатите дружества, т.е. физически износ, разрешителното за внос и задължението за износ са фиксирани от ПИ по отношение на обема и стойността и са документирани в разрешението. В допълнение към това към момента на вноса и износа държавните служители трябва да отразят в разрешението съответните сделки. Обемът на вноса, разрешен по AAS, се определя от ПИ въз основа на стандартните норми за вложените материали в крайния продукт (Standard Input Output Norms — SION), които съществуват за повечето продукти, включително за разглеждания продукт. |
(46) |
Внасяните суровини не могат да се прехвърлят и трябва да бъдат използвани за производството на получения продукт, предназначен за износ. Задължението за износ трябва да бъде изпълнено в рамките на предвидения срок след издаването на лицензията (18 месеца с възможност за две удължавания от по 6 месеца всяко). |
(47) |
Комисията установи, че няма тясна взаимовръзка между внасяните суровини и изнасяните крайни продукти. Допустимите за влагане суровини се внасят и използват и за продукти, различни от разглеждания продукт. Освен това лицензиите за различните продукти могат да бъдат предмет на групиране. Това означава, че износът на даден продукт по силата на лицензията по схемата AAS може да даде право на безмитен внос на суровини по силата на лицензии по схемата AAS за други продукти. |
(48) |
По време на контролното посещение, проведено от Комисията, един от производителите износители потвърди, че поради липсата на очевидна връзка използването на суровините се отчита въз основа на нормите SION. Другият производител износител, използващ схемата, заяви, че разполага с проследяваща система, при която внасяните по схемата суровини се проследяват до крайния продукт. Дружеството обаче не беше в състояние да предостави описание на въпросната система във вътрешната си документация. Тази система никога не е била подлагана на външен одит. |
(49) |
Един от производителите износители не беше в състояние да покаже никакви допълнения 4H за своите лицензии по схемата AAS. Другият производител износител беше в състояние да предостави един формуляр на допълнение 4H, свидетелстващ за липса на прекомерно освобождаване. Независимо от това, както става ясно от формулировката в декларацията на експерт-счетоводителя в допълнение 4H и беше потвърдено от ПИ по време на контролното посещение, извършената от експерт-счетоводителя проверка е била ограничена само до това дали данните в съответното допълнение 4H отговарят на регистрите на дружеството. Освен това един производител износител потвърди, че експерт-счетоводителят насочва вниманието си към това дали задължението за износ съответства на разрешителното за внос съгласно нормата SION по силата на съответните лицензии. Той не поставя под въпрос, нито проверява наистина дали действителното потребление съответства на относимата норма SION. Следователно експерт-счетоводителят не проверява дали регистрите сами по себе си отразяват вярна и точна отчетност за потреблението и оползотворяването на безмитни вносни стоки/стоки от вътрешния пазар. Следва също да се отбележи, че както по време на контролното посещение, така и след него ПИ не беше в състояние да предостави на Комисията копие от нито един формуляр на допълнение 4H, подаден до него от включените в извадката производители износители. Като цяло Комисията стигна до заключението, че и двете дружества, използващи схемата, не са били в състояние да докажат, че съответните разпоредби на документа относно ВТП са спазени. |
3.2.4. Заключение относно AAS
(50) |
Освобождаването от вносни мита е субсидия по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) и член 3, параграф 2 от основния регламент, т.е. представлява финансово участие на ПИ, тъй като намалява приходите от мита, които иначе биха били дължими, и от него произтичат ползи за разследвания износител, тъй като по този начин се подобрява неговата ликвидност. |
(51) |
Освен това физическият износ по AAS зависи по закон от извършването на износ и следователно се разглежда като специфичен и подлежащ на изравнителни мерки съгласно член 4, параграф 4, първа алинея, буква а) от основния регламент. Без поемане на задължение за износ никое дружество не може да получава ползи по тази схема. |
(52) |
Подсхемата, използвана в настоящия случай, не може да се разглежда като допустима схема за възстановяване на мита или като схема за възстановяване за заместители по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент. Тя не съответства на правилата, установени в буква и) от приложение I, в приложение II (определение и правила за възстановяване) и в приложение III (определение и правила за възстановяване за заместители) към основния регламент. ПИ не е приложило по ефективен начин система за проверка или процедура, с която да се потвърди дали и в какви количества са вложени суровини в производството на изнасяния продукт (точка 4 от приложение II към основния регламент и, в случай на схеми за възстановяване за заместители, раздел II, точка 2 от приложение III към основния регламент). Също така се счита, че нормите SION за продукта, предмет на прегледа, не са били достатъчно точни и че те сами по себе си не могат да представляват система за проверка на действителното потребление, тъй като естеството на тези стандартни норми не дава възможност на ПИ да провери с достатъчна точност какво количество суровини са вложени в производството на продукта, предназначен за износ. Освен това ПИ не е провело други проверки въз основа на действително вложените суровини, макар това по принцип да се изисква в случаите, в които няма ефективно прилагана система за проверка (точка 5 от приложение II и раздел II, точка 3 от приложение III към основния регламент). |
(53) |
Следователно тази подсхема подлежи на изравнителни мерки. |
3.2.5. Изчисляване на размера на субсидията
(54) |
Поради липсата на допустими системи за възстановяване на мита или за възстановяване за заместители, подлежащата на изравняване полза е освобождаването от задължението за заплащане на всички вносни мита, които по принцип са дължими при вноса на влаганите в продукта суровини. В това отношение следва да се отбележи, че основният регламент не предвижда само изравнителни мерки, които да компенсират „прекомерно“ освобождаване от задължението за заплащане на мита. В съответствие с член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент и с буква и) от приложение I към него само прекомерното освобождаване от мита може да бъде обект на изравнителни мерки, когато са спазени условията на приложения II и III към основния регламент. В настоящия случай обаче тези условия не са изпълнени. Следователно ако не бъде доказано, че е проведен адекватен процес на мониторинг, посоченото по-горе изключение за схемите за възстановяване не е приложимо и се прилага обичайното правило за изравнителните мерки спрямо сумата на неплатените мита (пропуснати приходи), а не спрямо предполагаемо прекомерно освобождаване от задължението за заплащане на мита. Както е посочено в раздел II от приложение II и в раздел II от приложение III към основния регламент, изчисляването на такова прекомерно освобождаване от задължението за заплащане на мита не спада към задълженията на разследващия орган. Напротив, съгласно член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент, той трябва само да установи наличието на достатъчно доказателства, които да опровергаят целесъобразността на дадена система за проверка, за която се твърди, че съществува. |
(55) |
Както бе обяснено в съображение 47 по-горе, взаимовръзката между правото на получаване на ползи (т.е. износ по силата на лицензията) и предоставянето на ползи (т.е. безмитен внос на суровина) е много слаба. Не е задължително те да възникват в специална последователност или в кратък времеви диапазон. Така например е възможно правото да възникне през РПП, а свързаното с него предоставяне на ползи да настъпи както преди, така и след РПП. Освен това, посредством групирането правата на ползи по силата на лицензия за даден продукт могат да бъдат прехвърляни и да донесат ползи за друг продукт. |
(56) |
В регламента за окончателните мерки размерът на субсидията, получена от AAS, бе изчислен въз основа на незаплатените вносни мита върху всички материали, внесени за продуктите, т.е. прътите от неръждаеми стомани, по тази схема през първоначалния разследван период. Този размер на субсидията след това бе отнесен към оборота от износа на разглеждания продукт през първоначалния разследван период. |
(57) |
Двамата производители износители, използвали AAS, са съгласиха с посочената в съображение 55 по-горе оценка на Комисията и потвърдиха, че износът през РПП на разглеждания продукт е довел до полза за тях, част от която е била получена или ще бъде получена извън РПП. Освен това един от производителите износители потвърди, че като се има предвид начина, по който е бил осъществяван процесът на стапяне през РПП, не може да се изключи вероятността суровини, внесени по силата на лицензии по схемата AAS за производство на пръти от неръждаеми стомани, в крайна сметка да са били използвани за други продукти, нито вероятността суровини, внесени по силата на лицензии по схемата AAS за производство на други продукти, в крайна сметка да са били използвани за пръти от неръждаеми стомани. Следователно производителят износител се е съгласил, че ако се разглеждат само незаплатените мита за внос по силата на лицензии по схемата AAS за пръти от неръждаеми стомани през РПП, това не би отразило действителната полза, предоставена по схемата, по отношение на износа на пръти от неръждаеми стомани през този период. Както и при първоначалното разследване, поради липсата на подходящи данни Комисията не беше в състояние да изчисли размера на субсидията въз основа на незаплатените вносни мита върху всички материали, внесени за пръти от неръждаеми стомани по тази схема през РПП. |
(58) |
При тези обстоятелства и двете дружества се съгласиха изчислението на размера на субсидията да бъде направено въз основа на общите сделки за износ, приключени през РПП по силата на лицензии по схемата AAS във връзка с разглеждания продукт. Всяко от дружествата предложи методология, подходяща за негово конкретно положение (в този случай в зависимост от набора на суровините, внасяни за производството на разглеждания продукт). Размерът на митата, спестени от вносните суровини, може надеждно да бъде изчислен чрез използване или на нормата SION, или на средната добавена стойност по всички предходни лицензии, предоставени по отношение на разглеждания продукт. Комисията счете тези методологии за подходящи и ги прие. |
(59) |
В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент тези размери на субсидията бяха отнесени към общия оборот от износа на разглеждания продукт през РПП като подходящ знаменател, тъй като субсидията зависи от осъществяването на износ, а не е обвързана с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества. |
(60) |
На тази основа Комисията установи, че през РПП ставките на субсидията по тази схема са възлизали съответно на 0,88 % за Chandan Steel Limited и 1,56 % за Isinox Steel Limited. |
3.3. Схема за възстановяване на мита („DDS“)
3.3.1. Правно основание
(61) |
Подробно описание на схемата DDS се съдържа в Митническите правила и правилата за централните акцизи и за възстановяването на митата от 1995 г., изменени с последващи уведомления. |
3.3.2. Допустимост
(62) |
Допустими за участие в схемата са всички производители износители или търговци износители. |
3.3.3. Практическо прилагане
(63) |
Износител, който отговаря на условията за участие, може да подаде молба за възстановяване на сума, чийто размер се изчислява като процент от стойността франко борд (FOB) на продуктите, изнасяни по тази схема. Ставките за възстановяване са установени от ПИ за повечето продукти, включително и за разглеждания продукт. Тези ставки са определени въз основа на средното количество или стойност на материалите, използвани като суровини за производството на даден продукт, и средния размер на митата, платени върху суровините. Те се прилагат независимо дали вносните мита са действително платени, или не. През РПП ставката по DDS е била 1,9 % до 22 ноември 2015 г., след това 2 %, но не повече от 3,2 INR/kg до 10 февруари 2016 г. и 2 %, но не повече от 4,3 INR/kg след това. |
(64) |
За да получава ползи по тази схема, дружеството трябва да има износ. В момента на вписване на данните за пратката в митническия сървър (ICEGATE) се посочва, че износът се осъществява по DDS и размерът по DDS се фиксира окончателно. След като превозвачът подаде общ манифест за износ (Export General Manifest — EGM) и митническата служба направи задоволително сравнение на този документ с данните в товарителницата, са изпълнени всички условия, за да се разреши изплащането на сумата за възстановяване — чрез директно плащане по банковата сметка на износителя или с менителница. |
(65) |
Износителят също така трябва да представи доказателства за реализиране на постъпленията от износа чрез банково удостоверение за реализация (Bank Realisation Certificate — BRC). Този документ може да се представи и след изплащането на сумата за възстановяване, но ПИ си възстановява изплатената сума, ако износителят не предостави банковото удостоверение за реализация в рамките на определен срок. |
(66) |
Сумата от възстановяването може да бъде използвана за всякаква цел. |
(67) |
В съответствие с индийските счетоводни стандарти сумата от възстановяване на мита може да бъде осчетоводена на основата на текущо начисляване като приход по търговските сметки след изпълнение на задължението за износ. |
(68) |
Комисията установи, че всички оказали съдействие производители износители са продължили да получават ползи по DDS през РПП. |
3.3.4. Заключение относно DDS
(69) |
В рамките на DDS се предоставят субсидии по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка i) и на член 3, параграф 2 от основния регламент. Т.нар. сума от възстановяване на мита е финансово участие на ПИ, тъй като представлява директен трансфер на средства от страна на ПИ. Не съществуват ограничения по отношение на използването на тези средства. Освен това възстановяването на митата облагодетелства износителя, тъй като се подобрява неговата ликвидност. |
(70) |
Ставката на схемата за възстановяване на мита при износ се определя от ПИ отделно за всеки отделен продукт. Въпреки че субсидията е наречена „възстановяване на мита“, схемата няма характеристиките на допустима система за възстановяване на мита или система за възстановяване за заместители по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент. Заплащането в брой на износителя не е свързано с действителното заплащане на вносни мита върху суровини и не представлява митнически кредит за компенсиране на вносни мита върху минал или бъдещ внос на суровини. |
(71) |
По време на контролното посещение ПИ заяви, че съществува адекватна връзка между ставките на възстановяване и митата, платени върху суровините. Това е така поради факта, че при определянето на ставките по схемата за възстановяване на мита ПИ взема предвид средното количество или стойност на материалите, използвани като суровини за производството на продукта, както и средния размер на митата, платени върху суровините. |
(72) |
Комисията обаче не счита, че твърдяната връзка между ставките на възстановяване и митата, платени за суровините, е достатъчна, за да бъде схемата в съответствие с правилата, посочени в приложение I, приложение II (определение и правила за възстановяване) и приложение III (определение и правила за възстановяване за заместители) към основния регламент. По-специално размерът на кредита не се изчислява в зависимост от действително вложените суровини. Нещо повече, не съществува система или процедура, чрез която да се потвърди кои суровини (включително в какви количества и с какъв произход) са използвани в производствения процес на изнасяния продукт и дали не е налице прекомерно плащане на вносни мита по смисъла на буква и) от приложение I и приложения II и III към основния регламент. Освен това ПИ не е провеждало други проверки въз основа на реално вложените суровини и сделките с цел да установят дали са били направени прекомерни плащания. Поради това твърдението беше отхвърлено. |
(73) |
Следователно плащането под формата на директно прехвърляне на средства от страна на ПИ след осъществения от износителите износ трябва да се разглежда като директна безвъзмездна помощ от ПИ, която зависи от осъществяването на износ и поради това се разглежда като специфична и подлежаща на изравняване по смисъла на член 4, параграф 4, първа алинея, буква а) от основния регламент. |
3.3.5. Изчисляване на размера на субсидията
(74) |
В съответствие с член 3, параграф 2 и член 5 от основния регламент размерът на субсидиите, които подлежат на изравнителни мерки, бе изчислен от гледна точка на ползата за получателя, за която е установено, че е налице през РПП. В това отношение беше счетено, че ползата е предоставена на получателя в момента, в който се осъществява сделка за износ по схемата. В този момент за ПИ възниква задължението да изплати сумата за възстановяване на мита, която представлява финансово участие по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент. След като митническите органи издадат товарителницата за износ, в която, inter alia, е посочена сумата за възстановяване, която следва да се предостави за тази сделка за износ, ПИ няма право на преценка дали да предостави субсидията, или не. Предвид гореизложеното и тъй като няма надеждни доказателства, сочещи противното, се счита за целесъобразно оценката на ползата от DDS да се извършва чрез сумиране на възстановените мита по сделките за износ, осъществени по тази схема през РПП. |
(75) |
В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент тези размери на субсидията бяха отнесени към общия оборот от износа на разглеждания продукт през РПП като подходящ знаменател, тъй като субсидията зависи от осъществяването на износ, а не е обвързана с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества. |
(76) |
На тази основа Комисията установи, че през РПП ставките на субсидията по тази схема са възлизали съответно на 1,02 % за Chandan Steel Limited, 0,66 % за Isinox Steel Limited и 1,82 % за Venus Group. |
3.4. Схема за кредитиране на заплащането на митнически задължения (DEPBS)
(77) |
При разследването бе установено, че тази схема е била прекратена и не е довела до полза за включените в извадката производители износители през РПП, поради което за целите на настоящото разследване не е необходимо да се прави допълнителна оценка дали схемата подлежи на изравнителни мерки. |
3.5. Разрешение за безмитен внос (DFIA)
(78) |
При разследването бе установено, че никой от включените в извадката производители износители не е използвал тази схема през РПП, поради което за целите на настоящото разследване не е необходимо да се прави допълнителна оценка дали тя подлежи на изравнителни мерки. |
3.6. Освобождаване на експортното кредитиране от облагане на приходите от лихви
(79) |
При разследването бе установено, че тази схема е била прекратена и не е довела до полза за включените в извадката производители износители през РПП, поради което за целите на настоящото разследване не е необходимо да се прави допълнителна оценка дали схемата подлежи на изравнителни мерки. |
3.7. Схема за експортно кредитиране (ECS)
(80) |
При разследването бе установено, че всички включени в извадката производители износители са използвали тази схема през РПП. Тъй като обаче бе констатирано, че получените стимули са били незначителни, за целите на настоящото разследване не е необходимо да се прави допълнителна оценка дали тази схема подлежи на изравнителни мерки. |
3.8. Схема за насърчаване на износа чрез внос на производствено оборудване (EPCGS)
(81) |
При разследването бе установено, че всички включени в извадката производители износители са използвали тази схема през РПП. Тъй като обаче бе констатирано, че получените стимули са били незначителни, за целите на настоящото разследване не е необходимо да се прави допълнителна оценка дали тази схема подлежи на изравнителни мерки. |
3.9. Гаранции по заеми и пряко прехвърляне на средства от ПИ
(82) |
При разследването бе установено, че никой от включените в извадката производители износители не е получил гаранции по заеми и пряко прехвърляне на средства от ПИ, които да донесат ползи през РПП, поради което за целите на настоящото разследване не е необходимо да се прави допълнителна оценка дали тези договорености подлежат на изравнителни мерки. |
3.10. Схема за стоков износ от Индия (MEIS)
3.10.1. Правно основание
(83) |
Подробно описание на MEIS се съдържа в глава 3 от ВТП 15-20 и в глава 3 от НП I 15-20. |
(84) |
MEIS е схема наследник на 5 други схеми (Схема за фокусиране върху пазара, Схема за фокусиране върху продукта, Схема за фокусиране върху продукта с връзка към пазара, Схема за насърчаване на селскостопанската инфраструктура и Схема VKGUY). |
3.10.2. Допустимост
(85) |
Допустими за участие в тази схема са всички производители износители или търговци износители. |
3.10.3. Практическо прилагане
(86) |
Допустимите дружества могат да извлекат ползи от MEIS, като изнасят конкретни продукти за конкретни държави, които са включени в група А („Традиционни пазари“, в която са включени всички държави — членки на ЕС), група Б („Възникващи и целеви пазари“) и група В („Други пазари“). Дружествата, попадащи във всяка една група, и списъкът на продуктите със съответните ставки на възстановяване са посочени съответно в таблици 1 и 2 от допълнение 3В към ВТП 15—20. Към края на РПП разграничението между различните видове пазари е премахнато и достъп до схемата е предоставен на всички. |
(87) |
Ползата е под формата на митнически кредит, еквивалентен на процент от стойността FOB на износа. В случая на прътите от неръждаеми стомани беше установено, че в началото на РПП този процент е бил 2 % за износа за държавите от група Б и 0 % за износа за държавите от групи А и В. Както е посочено в съображение 86 по-горе, в края на РПП разграничението между групите държави е премахнато и тези 2 % са станали приложими за всички държави. От схемата са изключени някои видове износ, като износът на внесени или претоварени стоки, планираният износ, износът на услуги и оборотът от износа на единици, функциониращи в специални икономически зони/експортно ориентирани единици. |
(88) |
Митническите кредити по MEIS могат да се прехвърлят свободно и са валидни в рамките на 18 месеца от датата на отпускане. Те могат да се използват за: i) плащане на мита върху вноса на материали за влагане или стоки, включително капиталови стоки, ii) плащане на акцизи при закупуване на вътрешния пазар на материали за влагане или стоки, включително производствено оборудване и iii) плащане на данък върху услугите при закупуване на услуги. |
(89) |
Заявлението за получаване на средства по MEIS трябва да се подаде онлайн на уебсайта на Генералната дирекция за външна търговия. Съответните документи (товарителници, банково удостоверение за реализация, доказателство за разтоварване) трябва да бъдат приложени към онлайн заявлението. След като прегледа документите, съответният регионален орган (РО) на ПИ отпуска митнически кредит. При положение, че износителят предостави необходимата документация, РО няма право на преценка относно отпускането на митническите кредити. |
(90) |
Комисията установи, че оказалите съдействие производители износители са получавали ползи по DDS през РПП. |
3.10.4. Заключение относно DDS
(91) |
В рамките на MEIS се предоставят субсидии по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) и член 3, параграф 2 от основния регламент. Митническият кредит по MEIS представлява финансово участие от страна на ПИ, тъй като в крайна сметка кредитът ще се използва за компенсиране на вносни мита, като по този начин се намаляват приходите на ПИ от мита, които иначе биха били дължими. Освен това от митническите кредити по MEIS произтича полза за износителя, тъй като те подобряват неговата ликвидност. |
(92) |
Нещо повече, схемата MEIS зависи по закон от осъществяването на износ и следователно се разглежда като специфична и подлежаща на изравняване по смисъла на член 4, параграф 4, първа алинея, буква а) от основния регламент. |
(93) |
Тази схема не може да се разглежда като допустима система за възстановяване на мита или система за възстановяване за заместители по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент. Тя не съответства на строгите правила, посочени в буква и) от приложение I, в приложение II (определение и правила за възстановяване) и приложение III (определение и правила за възстановяване за заместители) към основния регламент. Износителят няма задължение действително да използва безмитно внесените стоки в производствения процес и размерът на кредита не се изчислява в зависимост от действително вложените суровини. Не съществува система или процедура, чрез която да се потвърди кои суровини са използвани в производствения процес на изнасяния продукт и дали не е налице прекомерно плащане на вносни мита по смисъла на буква и) от приложение I и на приложения II и III към основния регламент. Даден износител има право да се възползва от MEIS независимо дали внася суровини или не. За да може да се ползва от схемата, износителят трябва само да изнесе стоки, без да доказва внос на суровини. По този начин дори износителите, които доставят суровините си изцяло от местния пазар и не внасят стоки, които могат да бъдат използвани като суровини, имат право да се ползват от MEIS. Освен това даден износител може да се възползва от митническите кредити по MEIS, за да внася производствено оборудване, въпреки че то не попада в обхвата на допустимите системи за възстановяване на мита, както е посочено в буква и) от приложение I към основния регламент, тъй като не се влага в производството на изнасяните продукти. Освен това ПИ не е провеждало други проверки въз основа на реално вложените суровини и сделките с цел да установи дали са били направени прекомерни плащания. |
3.10.5. Изчисляване на размера на субсидията
(94) |
В съответствие с член 3, параграф 2 и член 5 от основния регламент размерът на субсидиите, които подлежат на изравнителни мерки, бе изчислен от гледна точка на ползата за получателя, за която е установено, че е налице през РПП. В това отношение беше счетено, че ползата е предоставена на получателя в момента, в който се осъществява сделка за износ по тази схема. |
(95) |
В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент тези размери на субсидията бяха отнесени към общия оборот от износа на разглеждания продукт през РПП като подходящ знаменател, тъй като субсидията зависи от осъществяването на износ, а не е обвързана с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества. |
(96) |
На тази основа Комисията установи, че през РПП ставките на субсидията по тази схема са възлизали съответно на 1,31 % за Chandan Steel Limited, 1,33 % за Isinox Steel Limited и 1,00 % за Venus Group. |
(97) |
След оповестяването една страна заяви, че предмет на изравнителни мерки следва бъде само ползата, получена за сметка на продажбите за Съюза през РПП. Както беше посочено в съображение 95 по-горе обаче, в съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент размерът на субсидията беше отнесен към общия оборот от износа на разглеждания продукт през РПП като подходящ знаменател. Така на изравнителни мерки беше подложен размерът на ползата, отнесена към оборота, генериран от износа за Съюза. |
3.11. Схема с пакет от насърчителни мерки, предоставян от щата Махаращра (PSI)
(98) |
При разследването бе установено, че никой от включените в извадката производители износители не е използвал тази схема през РПП, поради което за целите на настоящото разследване не е необходимо да се прави допълнителна оценка дали тя подлежи на изравнителни мерки. |
3.12. Регионални субсидии
(99) |
При разследването бе установено, че никой от включените в извадката производители износители не е използвал тези схеми през РПП, поради което за целите на настоящото разследване не е необходимо да се прави допълнителна оценка дали те подлежат на изравнителни мерки. |
3.13. Размери на подлежащите на изравняване субсидии
(100) |
Размерите на подлежащите на изравняване субсидии съгласно разпоредбите на основния регламент, изразени ad valorem, за оказалия съдействие производител износител са, както следва: Таблица 1 Подлежащи на изравняване субсидии
|
(101) |
Общият размер на субсидирането надхвърля прага de minimis, посочен в член 14, параграф 5 от основния регламент. |
3.14. Заключения относно вероятността от продължаване на субсидирането
(102) |
В съответствие с член 18, параграф 2 от основния регламент Комисията разгледа вероятността за продължаване на субсидирането, ако изтече срокът на действащите мерки. |
(103) |
Както е посочено в съображения 31—101 по-горе, беше установено, че през РПП индийските износители на разглеждания продукт са продължили да се ползват от подлежащо на изравнителни мерки субсидиране от страна на съответните индийски органи. |
(104) |
Схемите за субсидиране осигуряват постоянни ползи и няма признаци тези ползи да отпаднат в близко бъдеще. На практика субсидирането по схемите DDS и MEIS се е увеличило през РПП. Ставката и таванът по схемата DDS са се увеличили, докато схемата MEIS, която в началото на РПП е била на разположение за износ, предназначен за група държави (в която не влизат държавите членки), в края на РПП вече е била на разположение за износ за всички държави. Последната промяна е засилила привлекателността на износа за Съюза. |
(105) |
Въпреки че цените на прътите от неръждаеми стомани за Съюза са сходни на тези за трети пазари, всички включени в извадката производители износители разполагат със значителен свободен капацитет — от 14 до 66 %. Степента на използване на капацитета на всички оказали съдействие производители износители (представляващи около 46 % от общия внос в Съюза на пръти от неръждаеми стомани от Индия) е около 42 %. Свободният капацитет само на тези производители възлиза на около 156 000 метрични тона, т.е. на 50 % от цялото потребление на Съюза през РПП. Като се има предвид, че в тези данни не е включен свободният капацитет на производителите износители, представляващи другите 54 % от общия внос в Съюза на пръти от неръждаеми стомани от Индия, нито на тези индийски производители, които не изнасят за Съюза, то това е консервативна оценка за общия свободен капацитет в Индия. |
(106) |
Съгласно проекта на индийска национална политика в областта на стоманодобива от 2017 г., през 2015 г. Индия е била единствената голяма икономика в света, в която в търсенето на стомана се е запазила тенденция на растеж — от 5,3 %. Въпреки че производството за вътрешно потребление сред включените в извадката производители износители през РПП варира от 1 до 17 % от общата продукция, свръхкапацитетът на оказалите съдействие производители износители е около 58 %. Следователно, дори и ако растежът на вътрешното потребление да е останал на равнището си от 2015 г., ще са необходими много години, за да може това потребление да поеме свръхкапацитета. |
(107) |
Пазарът на Съюза е привлекателен, независимо от мерките. Всички включени в извадката производители износители са експортно ориентирани, като изнасят между 83 % и 99 % от цялото си производство на пръти от неръждаеми стомани. Въпреки действащите мерки Съюзът е продължил да бъде важна експортна дестинация за включените в извадката производители износители, представляваща от 35 до 53 % от целия им износ на пръти от неръждаеми стомани през РПП. В случай че мерките бъдат отменени, вероятно обемите на износа за Съюза, които вече са били значителни през РПП, биха нараснали. Както е допълнително пояснено в съображение 183 по-долу, добра илюстрация за това е примерът на един производител износител, чието мито е било намалено на 0 % вследствие на междинен преглед през 2013 г. |
(108) |
С оглед на гореизложеното Комисията стигна до заключението, че има вероятност от продължаване на субсидирането. |
4. ВЕРОЯТНОСТ ОТ ПРОДЪЛЖАВАНЕ ИЛИ ПОВТОРНО ПРИЧИНЯВАНЕ НА ВРЕДА
4.1. Определение за промишленост на Съюза и производство на Съюза
(109) |
През РПП сходният продукт е бил произвеждан от 25 производители. Те представляват „промишлеността на Съюза“ по смисъла на член 9, параграф 1 от основния регламент. |
4.2. Предварителни бележки
(110) |
Вредата бе оценена въз основа на тенденциите, регистрирани на нивото на общата промишленост на Съюза, по отношение на производството, производствения капацитет, използването на капацитета, продажбите, пазарния дял, заетостта, производителността и растежа, и на тенденциите, регистрирани на нивото на включените в извадката производители от Съюза, по отношение на цените, рентабилността, паричния поток, способността за привличане на капитал и инвестиции, материалните запаси, възвръщаемостта на инвестициите и възнагражденията. |
(111) |
През разглеждания период, с изключение на 2013 г., са доминирали благоприятни пазарни условия с увеличение на потреблението на пръти от неръждаеми стомани в Съюза. Както е посочено в съображение 3 по-горе, през 2013 г. митническата ставка за Viraj беше намалена на 0 % вследствие на междинен преглед. |
4.3. Потребление на Съюза
(112) |
Комисията определи потреблението на Съюза, като сумира:
|
(113) |
Потреблението на Съюза на пръти от неръждаеми стомани се е променяло, както следва: Таблица 2 Потребление на Съюза (MT)
|
(114) |
През разглеждания период потреблението на Съюза се е увеличило с 16 %. Анализът по години показва първоначален спад от 4 % между 2012 г. и 2013 г. и последващо постепенно увеличение с 20 процентни пункта или с над 55 хиляди тона през периода от 2014 г. до края на РПП. |
4.4. Внос от Индия
4.4.1. Обем и пазарен дял на вноса от Индия
(115) |
Комисията определи обема на вноса на пръти от неръждаеми стомани от Индия в Съюза въз основа на данните от Евростат и на пазарните дялове на вноса, като сравни тези обеми на вноса с потреблението на Съюза, както е показано в таблица 2. |
(116) |
Вносът на пръти от неръждаеми стомани от Индия в Съюза се е променял, както следва: Таблица 3 Обеми на вноса от Индия (MT) и пазарни дялове
|
(117) |
През разглеждания период обемът на вноса от Индия за Съюза се е увеличил значително — с 64 % или с близо 18 000 тона. Анализът по години показва първоначален незначителен спад през 2013 г., последващо увеличение с 57 процентни пункта през 2014 г. и допълнително увеличение със 7 проценти пункта до 2015 г. и РПП. |
(118) |
Първоначално, между 2012 г. и 2013 г., вносът от Индия е бил на стабилно равнище, докато потреблението на Съюза е намаляло с 3 %. Между 2013 г. и РПП вносът от Индия се е увеличил с 64 %, докато потреблението на Съюза се е увеличило с 20 %. Тъй като увеличението на вноса от Индия е било по-голямо от увеличението на потреблението на Съюза, пазарният дял на въпросния внос се е увеличил от 10 на 14 %. |
4.4.2. Цени на вноса от Индия
(119) |
Комисията използва цените на вноса от Индия, отчетени от Евростат. |
(120) |
Средните цени на вноса на пръти от неръждаеми стомани от Индия в Съюза са се променяли, както следва: Таблица 4 Цени на вноса от Индия
|
(121) |
През разглеждания период цените на вноса от Индия са намалели с 14 %, като най-голямото намаление е настъпило в периода между 2012 и 2013 г. Цените са намалели с 11 % през 2013 г. и с още 5 проценти пункта през 2014 г., преди да се повишат с 5 процентни пункта през 2015 г., а след това да намалеят допълнително с 3 процентни пункта през РПП. |
(122) |
Въпреки че този спад е следвал тенденцията на намаляване на цените на суровините, Комисията отбеляза, че през разглеждания период средната цена на вноса за единица продукция от Индия е била значително по-ниска както от средните продажни цени за единица продукция, така и от средните производствени разходи за единица продукция на промишлеността на Съюза, както е посочено в таблица 9, в резултат на което е оказан силен натиск върху продажните цени на Съюза. |
4.4.3. Подбиване на цените
(123) |
Комисията определи подбиването на цените през РПП, като сравни:
|
(124) |
Сравнението на цените беше извършено поотделно за всеки вид на продукта за сделки на едно и също ниво на търговия, със съответните корекции при необходимост и след приспадането на всички направени намаления и отстъпки. Резултатът от сравнението беше изразен като процент от оборота на включените в извадката производители от Съюза през РПП. |
(125) |
Сравнението показа, що се отнася до оказалите съдействие производители износители, среднопретеглен марж на подбиване на цените на пазара на Съюза от 12 % през РПП. |
4.5. Внос от други държави
(126) |
Комисията установи обема на вноса от други държави, различни от Индия, въз основа на данните от Евростат и на пазарните дялове на вноса, като сравни тези обеми на вноса с потреблението на Съюза, както е показано в таблица 2. |
(127) |
Вносът на пръти от неръждаеми стомани в Съюза от други държави се е променял, както следва: Таблица 5 Внос на пръти от неръждаеми стомани от други държави
|
(128) |
Обемът на вноса от трети държави, различни от Индия, е намалял с 8 % в сравнение с увеличението от 64 % на обема на вноса от Индия. |
(129) |
През разглеждания период пазарният дял на вноса от държави, различни от Индия, е намалял от 8 на 6 %, докато пазарният дял на вноса от Индия се е увеличил от 10 на 14 %. |
(130) |
Пазарните дялове на двете най-важни държави на внос, след Индия, са намалели през разглеждания период, както следва: за Швейцария пазарният дял е намалял от 4 на 3 %, а за Украйна — от 2 на 1 %. |
(131) |
Фактът, че през разглеждания период потреблението на Съюза е нараснало с 16 %, а пазарният дял на промишлеността на Съюза е намалял с 3 % означава, че вносът от Индия е увеличил пазарния си дял не само за сметка на промишлеността на Съюза, но и за сметка на другите вносители. |
(132) |
Средната цена на вноса от други трети държави е намалявала значително по-бавно, отколкото цените на вноса от Индия. Тя е намаляла с 6 %, докато цените на вноса от Индия са намалели с 14 %. |
(133) |
Цените на вноса от Швейцария и от Украйна са били средно значително под цените на вноса от Индия през целия разглеждан период. Тези цени все пак не са непременно непосредствено сравними, тъй като средната цена зависи от различен продуктов асортимент. |
(134) |
Освен това при обемите на вноса от Швейцария (+ 7 %) и от Украйна (– 16 %) по-специално, или от всички други трети държави (– 8 %) като цяло не е наблюдавано толкова силно увеличение, както при обемите на вноса от Индия (+ 64 %). |
(135) |
Макар че обемът на вноса от Индия се е увеличил с над 17 000 тона през разглеждания период, обемът на вноса от Украйна е намалял с около 700 тона, този от Швейцария се е увеличил с около 700 тона, а този от всички други трети държави (в т.ч. Швейцария и Украйна) — с около 1 700 тона. |
(136) |
Въз основа на горепосоченото и като се имат предвид много по-малките обеми на вноса от Швейцария и Украйна в сравнение с обемите на вноса от Индия, няма данни, че вносът от тези две държави е причинявал вреда на промишлеността на Съюза. |
(137) |
Вносът от държави, различни от Индия, (в т.ч. Швейцария и Украйна) е бил на по-високи като средна стойност цени в сравнение с вноса от Индия и е претърпял загуба на пазарен дял от 2 % през разглеждания период. |
4.6. Икономическо състояние на промишлеността на Съюза
4.6.1. Общи бележки
(138) |
В съответствие с член 8, параграф 4 от основния регламент Комисията разгледа въздействието на субсидирания внос върху промишлеността на Съюза, като направи оценка на всички икономически показатели, имали отражение върху състоянието на промишлеността на Съюза през разглеждания период. |
(139) |
Както е посочено в съображение 12 по-горе, за определянето на евентуалната вреда, понесена от промишлеността на Съюза, беше прибегнато до изготвяне на извадка. |
(140) |
За определянето на вредата Комисията направи разграничение между макроикономическите и микроикономическите показатели за вредата. |
(141) |
Комисията направи оценка на макроикономическите показатели въз основа на данните в искането за преглед, на подадените от Eurofer данни и на проверените отговори на въпросника на включените в извадката производители от Съюза. Данните се отнасяха за всички производители от Съюза. |
(142) |
Комисията направи оценка на микроикономическите показатели въз основа на проверените данни в отговорите на въпросника, предоставени от включените в извадката производители от Съюза. |
(143) |
И двата набора от данни бяха счетени за представителни за икономическото състояние на промишлеността на Съюза. |
(144) |
Макроикономическите показатели са: производство, производствен капацитет, използване на капацитета, обем на продажбите, пазарен дял, растеж, заетост, производителност, размер на подлежащите на изравняване субсидии и възстановяване от предишно субсидиране. |
(145) |
Микроикономическите показатели са: средни цени за единица продукция, разходи за единица продукция, разходи за труд, материални запаси, рентабилност, паричен поток, инвестиции, възвръщаемост на инвестициите и способност за привличане на капитали. |
4.6.2. Макроикономически показатели
4.6.2.1. Производство, производствен капацитет и използване на капацитета
(146) |
През разглеждания период общото производство на Съюза, производственият капацитет и използването на капацитета са се променяли, както следва: Таблица 6 Производство, производствен капацитет и използване на капацитета на производителите от Съюза
|
(147) |
Обемът на производството на промишлеността на Съюза се е увеличил с 14 % през разглеждания период. Анализът по години показва, че първоначално обемът е намалял с 6 % през 2013 г., след това постепенно се е увеличил с 16 процентни пункта през 2014 г. и с още 4 проценти пункта през 2015 г., за да остане на същото равнище през РПП. |
(148) |
Производственият капацитет на промишлеността на Съюза се е увеличил с 4 % през разглеждания период. |
(149) |
Поради увеличението в обема на производството използването на капацитета от страна на промишлеността на Съюза се е увеличило с 10 % през разглеждания период. |
4.6.2.2. Обем на продажбите и пазарен дял
(150) |
През разглеждания период обемът на продажбите в Съюза и пазарният дял на промишлеността на Съюза са се променяли, както следва: Таблица 7 Обем на продажбите и пазарен дял на производителите от Съюза
|
(151) |
През разглеждания период обемът на продажбите на промишлеността на Съюза на пазара на Съюза се е увеличил с около 13 % или с над 28 000 тона, което е под растежа на пазара от 16 %, както е отчетено в таблица 2. |
(152) |
Анализът по години показва първоначален спад от 4 % между 2012 и 2013 г. и последващи увеличения с 12 процентни пункта през 2014 г., с 3 пункта през 2015 г. и с още 2 пункта през РПП. |
(153) |
През разглеждания период пазарният дял на промишлеността на Съюза е намалял с 3 % — от 82 % през 2012 и 2013 г. на 79 % през периода между 2014 г. и РПП. |
4.6.2.3. Растеж
(154) |
През разглеждания период потреблението на Съюза се е увеличило с 16 % или с над 44 000 тона. Обемът на продажбите на промишлеността на Съюза се е увеличил с 13 % или с над 23 000 тона, но въпреки това промишлеността на Съюза е претърпяла загуба на пазарен дял от 4 процентни пункта. |
4.6.2.4. Заетост и производителност
(155) |
През разглеждания период заетостта и производителността на промишлеността на Съюза са се променяли, както следва: Таблица 8 Заетост и производителност на производителите от Съюза
|
(156) |
Заетостта в промишлеността на Съюза се е запазила на едно и също равнище през разглеждания период. |
(157) |
Поради увеличението от 14 % в производството през разглеждания период производителността също се е увеличила с 14 % през същия период. Анализът по години показва първоначален спад от 6 % между 2012 и 2013 г. и последващи увеличения с 16 процентни пункта през 2014 г. и с още 4 процентни пункта през 2015 г., за да се достигне до запазване на същото равнище през РПП. |
4.6.2.5. Марж на субсидията и възстановяване от предишно субсидиране
(158) |
Комисията установи, че вносът на пръти от неръждаеми стомани от Индия е продължил да навлиза на пазара на Съюза на субсидирани цени. Маржът на субсидията, установен за Индия през РПП, е бил значително над нивото de minimis, както е описано в съображение 100 по-горе. |
(159) |
Това е съвпаднало с намаляване на индийските цени на вноса с 14 % през разглеждания период. В резултат на това промишлеността на Съюза не е успяла напълно да се възползва от действащите изравнителни мерки, тъй като пазарният ѝ дял е намалял с 4 %, а рентабилността ѝ — с почти 5 процентни пункта. |
4.6.3. Микроикономически показатели
4.6.3.1. Цени и влияещи на цените фактори
(160) |
През разглеждания период средните продажни цени на включените в извадката производители от Съюза за несвързани клиенти в Съюза са се променяли, както следва: Таблица 9 Средни продажни цени в Съюза и разходи за единица продукция
|
(161) |
Средната единична продажна цена на промишлеността на Съюза за несвързани клиенти в Съюза е намаляла трайно с 22 % през разглеждания период, за да достигне 2 482 EUR/тон през РПП. Промишлеността на Съюза е била принудена да коригира цените си в посока надолу, за да отговори на общия спад в продажните цени на пазара на пръти от неръждаеми стомани. |
(162) |
Средните производствени разходи на промишлеността на Съюза са спаднали в по-малка степен — с 18 % през разглеждания период. Основният фактор за спада в разходите за единица продукция е спадът в цените на суровините, но също и в повишената производителност. |
4.6.3.2. Разходи за труд
(163) |
През разглеждания период средните разходи за труд на включените в извадката производители от Съюза са се променяли, както следва: Таблица 10 Средни разходи за труд на наето лице
|
(164) |
Средните разходи за труд на наето лице на промишлеността на Съюза са нараснали леко през разглеждания период — с 3 %. |
4.6.3.3. Материални запаси
(165) |
През разглеждания период равнищата на запасите на включените в извадката производители от Съюза са се променяли, както следва: Таблица 11 Запаси
|
(166) |
Равнището на запасите в края на периода на промишлеността на Съюза е намаляло с 16 % през разглеждания период. През РПП равнището на запасите е възлизало на около 5 % от нейното производство. |
4.6.3.4. Рентабилност, паричен поток, инвестиции, възвръщаемост на инвестициите и способност за привличане на капитал
(167) |
Комисията определи рентабилността на промишлеността на Съюза чрез изразяване на нетната печалба преди облагане с данъци от продажбите на сходния продукт за несвързани клиенти в Съюза като процент от оборота от тези продажби. |
(168) |
През разглеждания период рентабилността, паричният поток, инвестициите и възвръщаемостта на инвестициите на включените в извадката производители от Съюза са се променяли, както следва: Таблица 12 Рентабилност, паричен поток, инвестиции и възвръщаемост на инвестициите
|
(169) |
Рентабилността на промишлеността на Съюза е спадала постепенно — от 8,1 % през 2012 г. на 3,3 % през РПП, т.е. спад от 59 %. Анализът по години показва първоначален драстичен спад от 53 % между 2012 и 2013 г. и последващо увеличение с 32 процентни пункта през 2014 г., последващ лек спад с 3 процентни пункта през 2015 г. и отново драстичен спад с 35 процентни пункта през РПП. |
(170) |
Нетният паричен поток е способността на промишлеността на Съюза да самофинансира дейността си. Нетният паричен поток е намалял с 42 % през разглеждания период. Анализът по години показва нестабилно развитие на този показател. Наблюдава се първоначален драстичен спад от 66 % между 2012 и 2013 г. с последващо увеличение с 60 процентни пункта през 2014 г., допълнително леко увеличение с 6 процентни пункта през 2015 г. и отново драстичен спад с 42 процентни пункта през РПП. |
(171) |
Значителният спад в паричния поток на промишлеността на Съюза се обяснява най-вече със значителния спад в рентабилността, както е описано в съображение 169 по-горе. |
(172) |
През разглеждания период годишните инвестиции в разглеждания продукт от страна на промишлеността на Съюза са намалели с 9 % — от 7,7 млн. евро през 2012 г. на 7,0 млн. евро през РПП. |
(173) |
Възвръщаемостта на инвестициите представлява печалбата, изразена като процент от нетната балансова стойност на инвестициите. Възвръщаемостта на инвестициите на промишлеността на Съюза от производството и продажбата на сходния продукт е намаляла през разглеждания период с 47 %. |
4.6.4. Заключение относно състоянието на промишлеността на Съюза
(174) |
При разследването се установи, че въпреки действащите мерки повечето от показателите за вредата са се изменили неблагоприятно, а икономическото и финансовото състояние на промишлеността на Съюза са се влошили през разглеждания период. |
(175) |
Промишлеността на Съюза е загубила 4 % от пазарния си дял и е постигала все по-ниски печалби, със спад в паричния поток, в инвестициите и във възвръщаемостта на инвестициите. |
(176) |
Тези неблагоприятни промени са настъпили успоредно със значителното увеличение на потреблението на Съюза — с 16 % през разглеждания период. Същевременно вносът от Индия непрекъснато е увеличавал обема си и дела си на пазара на Съюза. |
(177) |
Този субсидиран внос от Индия е подбивал цените на промишлеността на Съюза с 12 % през РПП, като е упражнявал ценови натиск. В действителност ценовият натиск през РПП е бил по-силен в сравнение с този при първоначалното разследване, когато подбиването на цените е било под 2 %. |
(178) |
Поради това промишлеността на Съюза е била принудена да намали продажните си цени в стремежа си да ограничи загубата на пазарен дял. Вследствие на това печалбата ѝ, макар все още да е била положителна (3,3 %) през РПП, е била под целевата печалба от 9,5 %, определена при първоначалното разследване. |
(179) |
Същевременно, както е посочено в съображение 133 по-горе, вносът на пръти от неръждаеми стомани от държави, различни от Индия, е бил на по-високи цени в сравнение с вноса от Индия и е загубил 2 % от пазарния си дял през разглеждания период. |
(180) |
Поради това Комисията стигна до заключението, че промишлеността на Съюза е продължила да понася вреда през разглеждания период и през РПП. |
4.7. Вероятност от продължаване на вредата
(181) |
За да бъде установена вероятността от продължаване на вредата, в случай че мерките срещу Индия бъдат отменени, Комисията анализира производствения капацитет и свободния капацитет в Индия, износа от Индия за други държави и привлекателността на пазара на Съюза. |
(182) |
Както е пояснено в съображение 105 по-горе, индийският свободен капацитет е оценен консервативно на около 156 000 тона през РПП, което вече е представлявало 50 % от потреблението на Съюза през същия период. |
(183) |
Комисията също така отбеляза, че вследствие на намалението на митническата ставка за Viraj на 0 % през 2013 г., в резултат на прегледа, посочен в съображение 3 по-горе, този производител значително е увеличил присъствието си на пазара на Съюза. |
(184) |
На практика между 2013 г. и РПП Viraj е придобил мажоритарен дял в индийския внос за Съюза. През този период вносът на Viraj е нараснал почти трикратно, като е увеличил дела си с над 60 %. |
(185) |
През същия период обемът на индийския внос е нараснал с 64 % и неговият дял на пазара на Съюза се е увеличил с 40 %. Голямата част от това увеличение се дължи на значителното увеличение на вноса от страна на Viraj. Това показва нарастващата привлекателност на пазара на Съюза за индийските производители. През същия период промишлеността на Съюза е загубила 3 процентни пункта от пазарния си дял и почти 5 процентни пункта от рентабилността си, което е довело до влошаване на нейната ситуация. |
(186) |
Ценовото равнище на индийския износ за други държави е било сравнимо на това на техния износ за Съюза. |
(187) |
Поради привлекателността на пазара на Съюза, описана в съображения 105, 182 и 183 по-горе, в случай че мерките бъдат отменени, поне една част от свободния капацитет най-вероятно ще бъде насочена към пазара на Съюза. Освен това, както е описано в съображение 107 по-горе, индийските производители имат силна експортна ориентация. |
(188) |
Индийският внос е подбивал продажните цени на Съюза с 12 %. Тази оценка показва какви биха могли да бъдат вероятните ценови равнища на вноса от Индия, ако мерките бъдат отменени. На тази основа е вероятно ценовият натиск на пазара на Съюза да се увеличи значително, ако мярката бъде отменена, и така да се влоши още повече икономическото състояние на промишлеността на Съюза. |
(189) |
При тези условия, в отсъствието на мерки, индийските производители износители вероятно ще увеличат пазарното си присъствие в Съюза, както като обем, така и като пазарен дял при субсидирани цени, които биха подбивали в значителна степен продажните цени на промишлеността на Съюза. |
(190) |
Това би довело до по-голям ценови натиск на пазара на Съюза, който би се отразил неблагоприятно на рентабилността на промишлеността на Съюза и на нейното финансово състояние, влошавайки още повече икономическото състояние на промишлеността на Съюза. |
(191) |
Поради това Комисията стигна до заключението, че има голяма вероятност от продължаване на вредата, в случай че мерките бъдат отменени. |
5. ИНТЕРЕС НА СЪЮЗА
(192) |
В съответствие с член 31 от основния регламент Комисията проучи дали продължаването на действието на съществуващите изравнителни мерки по отношение на Индия би било в противоречие с интереса на Съюза като цяло. |
(193) |
Интересът на Съюза беше определен от Комисията въз основа на оценка на всички различни засегнати интереси, в това число тези на промишлеността на Съюза, на вносителите и на ползвателите. На всички заинтересовани страни беше предоставена възможност да изразят становищата си в съответствие с член 31, параграф 2 от основния регламент. |
(194) |
Въз основа на това Комисията проучи дали въпреки заключението, че има вероятност от продължаване на субсидирането и продължаване на вредата, не са налице наложителни причини, които в конкретния случай биха довели до заключението, че продължаването на действието на мерките не е в интерес на Съюза. |
5.1. Интерес на промишлеността на Съюза
(195) |
Както е пояснено в съображение 153 по-горе, мерките не са предотвратили загубата на 4 % пазарен дял от страна на промишлеността на Съюза през разглеждания период. |
(196) |
В същото време в съображение 188 по-горе Комисията също така стигна до заключението, че състоянието на промишлеността на Съюза вероятно би се влошило значително, ако се допусне срокът на действие на изравнителните мерки по отношение на Индия да изтече. |
(197) |
Поради това Комисията стигна до заключението, че продължаването на действието на мерките по отношение на Индия би било в интерес на промишлеността на Съюза. |
5.2. Интерес на вносителите
(198) |
Комисията изпрати въпросници на двамата оказващи съдействие вносители. Както е посочено в съображение 23 по-горе, нито един от тях не изпрати отговор, нито по друг начин оказа съдействие при настоящото разследване. Нямаше други вносители, които да заявят интереса си. |
(199) |
Поради това Комисията стигна до заключението, че няма индикации, че запазването на мерките би имало отрицателно въздействие върху вносителите, което да не се компенсира от положителното въздействие на мерките. |
5.3. Интерес на ползвателите
(200) |
Както е посочено в съображение 20 по-горе, нямаше ползватели в Съюза, които да се отзоват след започването на настоящото разследване или да съдействат по друг начин в неговите рамки. |
(201) |
Прътите от неръждаеми стомани се използват в широк спектър от приложения, включително в автомобилната промишленост, в производството на битови уреди, на медицински и лабораторни инструменти и т.н. |
(202) |
При все това, както установи Комисията по време на първоначалното разследване, ползвателите са само междинни действащи лица, които произвеждат и доставят елементите за горепосочените приложения. |
(203) |
В това си качество ползвателите са в състояние да прехвърлят цялото или почти цялото увеличение на цените, произтичащо от изравнителното мито, на крайните ползватели, като се има предвид, че за последните въздействието от тези мерки е незначително. |
(204) |
Тези констатации бяха потвърдени при текущия преглед, тъй като при разследването не бяха установени индикации, които биха опровергали тази първоначална констатация за периода след налагането на действащите мерки. |
(205) |
Освен това, макар мерките да са в сила от 2011 г., ползвателите в Съюза продължават да ползват като източник за своите доставки, inter alia, Индия. Ползвателите не представиха информация, която да сочи, че са срещнали трудности с намирането на други източници на доставки; такава информация не беше установена и при разследването. |
(206) |
На тази основа и в съответствие със заключенията, направени при първоначалното разследване, Комисията стигна до заключението, че продължаването на мерките няма да окаже съществено отрицателно въздействие върху ползвателите. |
5.4. Заключение относно интереса на Съюза
(207) |
С оглед на гореизложеното Комисията стигна до заключението, че не са налице основателни причини да се счита, че продължаването на срока на действие на съществуващите изравнителни мерки по отношение на вноса на пръти от неръждаеми стомани с произход от Индия не е в интерес на Съюза. |
6. ИЗРАВНИТЕЛНИ МЕРКИ
(208) |
Всички заинтересовани страни бяха уведомени за съществените факти и съображения, въз основа на които се предвижда да бъдат запазени действащите изравнителни мерки. На страните беше предоставен и период, в рамките на който да могат да представят коментари вследствие на оповестяването и да поискат да бъдат изслушани от Комисията и/или от служителя по изслушванията при търговските процедури. Изявленията и коментарите бяха надлежно взети предвид. |
(209) |
От гореизложеното следва, че, както е предвидено в член 18 от основния регламент, изравнителните мерки, приложими по отношение на вноса на пръти от неръждаеми стомани с произход от Индия, наложени с регламента за окончателните мерки, изменен с регламента за изменение, следва да се запазят. |
(210) |
Посочените в настоящия регламент изравнителни митнически ставки, приложими за отделни дружества, се прилагат изключително за внос на разглеждания продукт, произведен от тези дружества, и съответно — от изрично посочените правни субекти. Вносът на разглеждания продукт, произведен от което и да било друго дружество, непосочено изрично в постановителната част на настоящия регламент с наименование и адрес, включително и субекти, свързани с онези, които са изрично посочени, не може да се ползва от тези ставки и се облага със ставката на митото, приложима за „всички други дружества“. |
(211) |
Исканията за прилагане на индивидуалните ставки на изравнителното мито (например след промяна в наименованието на правния субект или след създаване на нови структури за производство или продажби) следва незабавно да се адресират до Комисията (7), като се посочи цялата свързана информация, по-специално всяка промяна в дейностите на дружеството, свързана с производството, продажбите на вътрешния пазар и продажбите за износ, с която е свързана например промяната на наименованието или промяната в структурите за производство и продажби. Ако е целесъобразно, след това регламентът ще бъде съответно изменен чрез актуализиране на списъка на дружествата, към които се прилагат индивидуални митнически ставки. |
(212) |
Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на комитета, създаден съгласно член 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/1036 Европейския парламент и на Съвета (8), |
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
1. Налага се окончателно изравнително мито върху вноса на пръти от неръждаеми стомани, само получени или завършени чрез студена обработка, различни от пръти с кръгло напречно сечение с диаметър 80 mm или повече, понастоящем класирани в кодове по КН 7222 20 21, 7222 20 29, 7222 20 31, 7222 20 39, 7222 20 81 и 7222 20 89, с произход от Индия.
2. Ставката на окончателното изравнително мито, приложимо към нетната цена франко границата на Съюза преди обмитяване, за продукта, описан в параграф 1 и произведен от посочените по-долу дружества, е, както следва:
Дружество |
Мито (%) |
Допълнителен код по ТАРИК |
Chandan Steel Ltd., Мумбай |
3,4 |
B002 |
Venus Wire Industries Pvt. Ltd, Мумбай; Precision Metals, Мумбай; Hindustan Inox Ltd, Мумбай; Sieves Manufacturer India Pvt. Ltd, Мумбай |
3,3 |
B003 |
Viraj Profiles Limited, Палгхар, Махаращра и Мумбай, Махаращра |
0 |
B004 |
Дружества, посочени в приложението |
4,0 |
B005 |
Всички други дружества |
4,0 |
B999 |
3. Освен ако е предвидено друго, се прилагат действащите разпоредби в областта на митата.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Съставено в Брюксел на 27 юни 2017 година.
За Комисията
Председател
Jean-Claude JUNCKER
(1) ОВ L 176, 30.6.2016 г., стр. 55 5.
(2) Регламент за изпълнение (ЕС) № 405/2011 на Съвета от 19 април 2011 г. за налагане на окончателно изравнително мито и за окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на някои пръти от неръждаеми стомани с произход от Индия (ОВ L 108, 28.4.2011 г., стр. 3).
(3) Регламент за изпълнение (ЕС) № 721/2013 на Съвета от 22 юли 2013 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 405/2011 за налагане на окончателно изравнително мито и за окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на някои пръти от неръждаеми стомани с произход от Индия (ОВ L 202, 27.7.2013 г., стр. 2).
(4) ОВ C 248, 29.7.2015 г., стр. 4.
(5) Регламент (ЕО) № 597/2009 на Съвета от 11 юни 2009 г. относно защитата срещу субсидиран внос от държави, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 188, 18.7.2009 г., стр. 93). Въпросният регламент е кодифициран с основния регламент.
(6) ОВ C 148, 27.4.2016 г., стр. 8.
(7) European Commission, Directorate-General for Trade, Directorate H, 1049 Brussels, Belgium.
(8) Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейския съюз (ОВ L 176, 30.6.2016 г., стр. 21).
ПРИЛОЖЕНИЕ
Оказали съдействие индийски производители износители, които не са включени в извадката
Допълнителен код по ТАРИК B005
Наименование на дружеството |
Град |
Ambica Steel Ltd |
Ню Делхи |
Bhansali Bright Bars Pvt. Ltd |
Нави Мумбай |
Chase Bright Steel Ltd |
Нави Мумбай |
D.H. Exports Pvt. Ltd |
Мумбай |
Facor Steels Ltd |
Нагпур |
Global Smelters Ltd |
Канпур |
Indian Steel Works Ltd |
Нави Мумбай |
Jyoti Steel Industries Ltd |
Мумбай |
Laxcon Steels Ltd |
Ахмадабад |
Meltroll Engineering Pvt. Ltd |
Мумбай |
Mukand Ltd |
Тхане |
Nevatia Steel & Alloys Pvt. Ltd |
Мумбай |
Panchmahal Steel Ltd |
Калол |
Raajratna Metal Industries Ltd |
Ахмадабад |
Rimjhim Ispat Ltd |
Канпур |
Sindia Steels Ltd |
Мумбай |
SKM Steels Ltd |
Мумбай |
Parekh Bright Bars Pvt. Ltd |
Тхане |
Shah Alloys Ltd |
Гандинагар |