9.8.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 261/1

(1)

На 16 ноември 2016 г. Комисията прие годишния обзор на растежа, с което постави началото на европейския семестър за 2017 г. за координация на икономическите политики. Приоритетите на годишния обзор на растежа бяха одобрени от Европейския съвет на 9—10 март 2017 г. На 16 ноември 2016 г., въз основа на Регламент (ЕС) № 1176/2011 на Европейския парламент и на Съвета (2), Комисията прие Доклада за механизма за предупреждение, в който Белгия не беше посочена като една от държавите членки, за които ще се извърши задълбочен преглед. На същата дата Комисията прие и препоръка за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната, която беше одобрена от Европейския съвет на 9—10 март 2017 г. На 21 март 2017 г. Съветът прие препоръката относно икономическата политика на еврозоната (наричана оттук нататък „препоръка за еврозоната“) (3).

(2)

Като държава членка, чиято парична единица е еврото, и с оглед на тясната взаимообвързаност между икономиките в икономическия и паричен съюз, Белгия следва да гарантира пълното и навременно изпълнение на препоръката за еврозоната, както е посочено в препоръки 1—2 по-долу.

(3)

Докладът за Белгия за 2017 г. беше публикуван на 22 февруари 2017 г. В него беше оценен напредъкът на Белгия в изпълнението на специфичните за страната препоръки, приети от Съвета на 12 юли 2016 г., последващите действия във връзка със специфичните за страната препоръки, приети през предходните години, както и напредъкът на Белгия по националните ѝ цели по стратегията „Европа 2020“.

(4)

На 28 април 2017 г. Белгия представи своята национална програма за реформи за 2017 г. и своята програма за стабилност за 2017 г. Двете програми бяха оценени едновременно, за да бъдат отчетени взаимовръзките между тях.

(5)

Съответните специфични за всяка държава препоръки бяха взети предвид при програмирането на европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014—2020 г. Както е предвидено в член 23 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета (4), когато това е необходимо за подпомагане на изпълнението на съответните препоръки на Съвета, Комисията може да поиска от дадена държава членка да преразгледа своето споразумение за партньорство и съответните програми и да предложи промени в тях. Комисията предостави допълнителни подробности за начина, по който ще използва тази разпоредба, в насоките относно прилагането на мерките, обвързващи ефективността на европейските структурни и инвестиционни фондове с доброто икономическо управление.

(6)

За Белгия понастоящем се прилагат предпазните мерки на Пакта за стабилност и растеж и правилото за дълга. В своята програма за стабилност за 2017 г. правителството планира постепенно да подобри номиналното салдо — от дефицит в размер на 2,6 % от БВП през 2016 г. до -0,1 % от БВП през 2020 г. Средносрочната бюджетна цел, определена при балансирано в структурно отношение състояние на бюджета, се очаква да бъде постигната през 2019 г. Преизчисленото (5) структурно салдо обаче все още показва дефицит от 0,3 % през 2019 г. След като достигна най-високо равнище от почти 107 % от БВП през 2014 г. и спадна до около 106 % от БВП през 2015 г. и 2016 г., съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква да намалее до 99 % до 2020 г. съгласно програмата за стабилност за 2017 г. Макроикономическият сценарий в основата на тези бюджетни прогнози е реалистичен. В същото време мерките, необходими за подкрепа на планираните цели за дефицита от 2018 г. нататък, все още не са определени, което допринася за прогнозираното влошаване на структурния баланс през 2018 г., при условие че политиките не претърпят изменения според прогнозата на Комисията от пролетта на 2017 г.

(7)

На 22 май 2017 г. Комисията публикува доклад по член 126, параграф 3 от ДФЕС, тъй като Белгия не постигна достатъчен напредък в спазването на целевия показател за намаляване на дълга през 2016 г. След оценката на всички релевантни фактори в доклада се прави заключението, че критерият за дълга следва да се счита за спазен в момента. В същото време през 2017 г. трябва да се вземат допълнителни фискални мерки, за да се гарантира широкото спазване на плана за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел през 2016 г. и 2017 г., взети заедно.

(8)

В програмата за стабилност за 2017 г. се посочва, че извънредният приток на бежанци и свързаните със сигурността мерки през 2016 и 2017 г. са оказали значително въздействие върху бюджета, и се предоставят достатъчно доказателства за обхвата и естеството на тези допълнителни бюджетни разходи. Според Комисията допустимите допълнителни разходи през 2016 г. възлизат на 0,08 % от БВП за извънредния приток на бежанци и на 0,05 % от БВП за свързаните със сигурността мерки. През 2017 г. допълнителното въздействие в сравнение с 2016 г. на свързаните със сигурността мерки понастоящем се оценява на 0,01 % от БВП. Разпоредбите, съдържащи се в член 5, параграф 1 и член 6, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1466/97, позволяват обслужването на тези допълнителни разходи, тъй като притокът на бежанци, както и сериозната терористична заплаха са необичайни събития, тяхното въздействие върху публичните финанси на Белгия е значително и устойчивостта няма да бъде засегната, като се даде възможност за временно отклонение от плана за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел. Ето защо размерът на изискваната корекция за постигане на средносрочната бюджетна цел за 2016 г. бе намален, за да се вземат под внимание допълнителните разходи, свързани с бежанците и със сигурността. Що се отнася до 2017 г., през пролетта на 2018 г. ще бъде направена окончателната оценка, включително относно допустимите суми, въз основа на наблюдаваните данни, предоставени от белгийските органи.

(9)

На 12 юли 2016 г. Съветът препоръча на Белгия да постигне годишна фискална корекция от поне 0,6 % от БВП за постигане на средносрочната бюджетна цел през 2017 г. Въз основа на прогнозата на Комисията от пролетта на 2017 г. има риск от известно отклонение от това изискване през 2017 г. Въпреки това все още съществува риск от значително отклонение от препоръчаната корекция за постигане на СБЦ през 2016 г. и 2017 г., взети заедно. Това заключение не би се променило, в случай че въздействието върху бюджета на извънредния приток на бежанци и на мерките за сигурност бъде приспаднато от изискваната корекция.

(10)

През 2018 г. с оглед на фискалното положение на Белгия и по-специално нейното равнище на дълга, се очаква страната да се приспособи по-пълно към средносрочната си бюджетна цел за балансирана бюджетна позиция в структурно изражение. Според общоприетата корекционна матрица съгласно Пакта за стабилност и растеж тази корекция означава изискване за номинален темп на растеж на нетните първични държавни разходи (6), който не превишава 1,6 % през 2018 г. Това съответства на годишна структурна корекция от поне 0,6 % от БВП. Ако политиката не бъде променена, съществува риск от значително отклонение от това изискване през 2018 г. Белгия на пръв поглед няма да спази правилото за дълга през 2017 г. и 2018 г. Като цяло Съветът е на мнение, че от 2017 г. ще са необходими допълнителни мерки за съобразяване с разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж. Все пак, както е предвидено в Регламент (ЕО) № 1466/97, в оценката на бюджетните планове и резултатите следва да бъде взет под внимание бюджетният баланс на държавата членка в контекста на условията на икономическия цикъл. Както се припомня в съобщението на Комисията относно европейския семестър за 2017 г., придружаващо тези специфични за всяка държава препоръки, в оценката на проекта за бюджетен план за 2018 г. и последващата оценка на бюджетните резултати за 2018 г. ще трябва надлежно да бъде взета предвид целта за постигане на фискална позиция, която да допринася за засилване на текущото възстановяване и да осигурява устойчивост на публичните финанси на Белгия. В този контекст Съветът взема под внимание факта, че Комисията възнамерява да извърши цялостна оценка в съответствие с Регламент (ЕО) № 1466/97, по-специално в условията на икономическия цикъл в Белгия.

(11)

Ефективната бюджетна координация е от основно значение в една федерална държава като Белгия, където голяма част от разходните правомощия са възложени на органите на управление на поднационално равнище. В опит за подобряване на вътрешната координация и за транспониране на Договора за стабилност, координация и управление в икономическия и паричен съюз („Фискалния пакт“) федералното правителство и регионалните и общностните правителства сключиха споразумение за сътрудничество през 2013 г. с цел да се определят общи и индивидуални многогодишни фискални стратегии, които ще бъдат наблюдавани от Висшия съвет по финансите. Въпреки това с този процес не беше постигнато официално споразумение относно фискалните траектории, нито бяха установени достатъчно гаранции по отношение на ролята на наблюдател на Висшия съвет по финансите. Тази липса на координация при споделяне на усилието застрашава жизнеспособността на цялата насоченост на страната към нейната средносрочна бюджетна цел, посочена в програмата за стабилност за 2017 г.

(12)

Въпреки своя потенциал за стимулиране на растежа в дългосрочен план, публичните инвестиции са много слаби от гледна точка на европейските стандарти, особено спрямо общите публични разходи. Не само публичният капитал е нисък, но е засегнато и качеството на публичната инфраструктура. Като се имат предвид много строгите бюджетни ограничения за всички равнища на управление, запазването на достатъчен марж за инвестиции зависи от преструктурирането на състава на общите публични разходи чрез подобряване на ефективността на обществените услуги и политики и чрез ограничаване на бързото увеличение при някои разходни позиции.

(13)

Белгия е постигнала значителен напредък в реформирането на системата за определяне на заплатите. Преразглеждането на закона от 1996 г. за регулиране на договарянето на заплатите има за цел да се запазят ползите от разходната конкурентоспособност, реализирани в резултат на неотдавнашните усилия за задържане на нарастването на заплатите. По-консервативните прогнози и въведените предварителни корекции в изчисляването на нормата за заплатите означават, че реформираната рамка допринася много за подобряване на разходната конкурентоспособност на Белгия спрямо ключови търговски партньори в еврозоната. Освен това реформата предоставя повече гаранции, че държавните мерки за намаляване на разходите за труд, несвързани със заплати, ще бъдат от полза за разходната конкурентоспособност. Реформата разширява и ролята на правителството за предотвратяването на неблагоприятни тенденции по отношение на разходната конкурентоспособност вследствие на прекомерната инфлация. Рамката за колективно договаряне предоставя възможност за близко наблюдение на тенденциите при заплатите и производителността, както и на други фактори за разходната и неразходната конкурентоспособност от страна на организациите на социалните партньори, представени в Централния съвет за икономиката. Тъй като практиката на обвързване на заплатите с инфлацията е все още широко разпространена в много сектори, и в контекста на разширяването на инфлационната разлика между Белгия и съседните ѝ държави, промените в разходите за труд на единица продукция ще останат предмет на строг мониторинг в рамките на европейския семестър.

(14)

Известен напредък бе постигнат по отношение на функционирането на пазара на труда. Увеличаването на възрастта за пенсиониране и допълнителните ограничения за ранното пенсиониране насърчават възрастните хора да останат или да се върнат на работа. Постепенното намаляване на данъчното бреме спомогна за повишаване на равнищата на заетост. Създаването на работни места е стабилно, подхранвано от икономическия растеж и подобрената разходна конкурентоспособност. Това също така отразява намаленията на данъците върху труда и ограничаването на ръста на заплатите, които подобриха конкурентоспособността по отношение на себестойността на труда на белгийски дружества. Въпреки това остават редица структурни слабости. Степента на преминаване от безработица или неактивност към заетост е ниска, а общият процент на заетост е забавен поради слабите резултати на определени групи. Те включват нискоквалифицираните лица, младите и по-възрастните работници и хората с мигрантски произход, като работниците, които не са родени в ЕС, но също така и мигрантите второ поколение. Заетостта на хората с мигрантски произход, дори след корекция за други лични характеристики, е сред най-ниската в Съюза. В частност, разликата в трудовата заетост на родените извън ЕС е най-високата в ЕС: при тях равнището на заетост във възрастовата група 20—64 години е била 49,1 % през 2016 г., спрямо 70,2 % за родените в ЕС, а при жените е била дори още по-ниска (39,1 %). През 2015 г. рискът от бедност и социално изключване е бил 50,7 % за гражданите, родени извън ЕС, спрямо 17 % за родените в ЕС. Тези значителни разлики в равнището на заетост между определени групи от населението продължават да водят до хронично недостатъчно използване на работната ръка. Въпреки че текущите регионални реформи на схемите за стимулиране на заетостта целят да рационализират и да адаптират системата, разходната ефективност на взетите политически решения трябва да бъде предмет на редовен мониторинг. Някои проектни характеристики на политиките за целевите групи могат да имат неочакван ефект на изместване. Координацията и комуникацията между отделните нива на политиката и вътре в тях също е от основно значение за ефективността на целевите политики. Данъците, включително социалните вноски, върху ниските заплати и отнемането на социалните обезщетения при навлизане на пазара на труда или при увеличаване на работното време могат да създадат неактивност и „капан“ на ниското възнаграждение.

(15)

Известен напредък бе постигнат в реформите в областта на образованието и обучението, насочени към подобряване на равнопоставеността, ключовите компетентности и качеството на образованието. Въпреки добрите средни резултати при сравняване в международен план, делът на най-добрите ученици сред 15-годишните е намалял, а процентът на учениците със слаби постижения е нараснал. В допълнение, неравенствата в образованието, свързани със социално-икономическото положение, са над средните за Съюза и ОИСР. Разликата в резултатите въз основа на мигрантския произход също е голяма, като мигрантите от второ поколение имат съвсем малко по-добри постижения в сравнение с тези от първо поколение, дори ако се вземе предвид социално-икономическото положение. Справянето с неравнопоставеността в образованието ще изисква широк политически отговор, който надхвърля образователната система. Бързият растеж на броя на учениците, и по-специално сред учениците с мигрантски произход (техният дял се е увеличил от 15,1 % през 2012 г. на 17,7 % през 2015 г.), ще засили проблема с равнопоставеността. Освен това Белгия е изправена пред недостиг на квалифицирани учители и учителите не винаги са добре подготвени или подкрепяни да се справят с все по-разнородната гама от ученици. Основните причини са трудността да се привлекат най-подходящите студенти и кандидати към професията, големият процент на напускания на започващи учители и отсъствието на част от учителите за преподаване. Също така сегашната продължителност от 3 години на курса за първоначално обучение на преподавателите е относително кратък в Белгия. Реформите в образованието и обучението са от ключово значение за подобряване на участието на пазара на труда на нискоквалифицираните млади хора и за подпомагане на прехода към икономика, основана на знанието.

(16)

Неразходното измерение на конкурентоспособността все още се нуждае от подобрения. По-високият ръст на производителността и разширяването на инвестициите в създаването на интелектуален капитал, по-специално за възприемане на цифрови технологии, са от съществено значение в това отношение. Въпреки че публичната система за научни изследвания е с високо качество, за постигането на по-добри резултати в областта на иновациите ще се изисква по-голямо разпространение на знания в по-слабо производителните сектори. Всички федерални органи признават тази необходимост и през последните години са приели различни стратегии и мерки за насърчаване на иновациите. Въпреки това за поощряването на такива разработки може да се направи повече в полза на рамковите условия за иновации. Освен това изглежда, че има възможности за подобряване на ефикасността и ефективността на публичното подпомагане за научноизследователска дейност и иновации в Белгия, по-специално при оценяване на възможния ефект на изтласкване и по-нататъшно опростяване на цялостната система.

(17)

Ограничен напредък бе постигнат в премахването на оперативните ограничения и ограниченията пред установяването в търговията на дребно. Вследствие на шестата държавна реформа, с която върху регионите бяха прехвърлени компетенциите за установяването в областта на търговията на дребно, бяха въведени нови регионални закони за опростяване на административната процедура за издаване на разрешение. Въпреки това съществува широко поле за тълкуване на някои разпоредби, което може да доведе до неоправдани бариери за навлизане на пазара. Потребителските цени продължават да бъдат по-високи от тези в съседните държави членки, над нивото, което може да се обясни с по-високи разходи за труд. Необходима е всеобхватна стратегия за справяне с тези проблеми, за да се гарантира, че потребителите могат да се възползват от конкурентен пазар и по-ниски цени.

(18)

Високата степен на регулиране в мрежовите индустрии и в някои професионални услуги ограничава конкуренцията в Белгия, в частност за агентите на недвижими имоти, архитектите и счетоводителите. Пречките включват ограничения за притежаването на акции и сформирането на дружества за архитектите, в допълнение към другите изисквания; правила за несъвместимост, които забраняват едновременното упражняване на друга икономическа дейност за всички видове счетоводни професии; ограничения на достъпа на агентите на недвижими имоти до професията; както и ограничения за притежаването на акции и правото на глас. Намаляването на тези пречки би могло да доведе до по-интензивна конкуренция, която води до навлизането на пазара на повече предприятия, както и до ползи за потребителите от по-ниските цени. През януари 2017 г. Комисията представи пакет от мерки за преодоляване на пречките на пазарите на услуги. Този пакет включва различни препоръки за реформа, отправени към Белгия за преодоляване на тези предизвикателства.

(19)

Транспортната мрежа изпитва една от най-острите нужди от инвестиции. Все по-големият проблем със задръстванията в пиковите часове намалява привлекателността на страната за чуждестранните инвеститори и води до значителни икономически и екологични разходи. Белгия също така страда от сериозни проблеми, свързани със замърсяването на въздуха, и не се очаква да постигне целта си за намаляване на емисиите извън СТЕ с 15 % през 2020 г. в сравнение с 2005 г., въпреки че най-вероятно ще изпълни ангажиментите си съгласно законодателството на Съюза в областта на климата, като използва съществуващите разпоредби за гъвкавост. Най-неотложните предизвикателства са да се подобри основната железопътна и пътна инфраструктура и да се добавят липсващите връзки между основните икономически центрове. Същевременно е важно да се разреши проблемът със задръстванията в пиковите часове чрез подобряване на услугите на обществения транспорт, оптимизиране на управлението на трафика и премахване на вредните пазарни ефекти и на неблагоприятните данъчни стимули, като например благоприятното третиране на служебните автомобили. Друго предизвикателство е свързано с адекватността на производството на електроенергия на вътрешния пазар и сигурността на доставките като цяло. Непланираното спиране на работата на няколко ядрени инсталации породи опасения относно начина за постигане на баланс между търсенето и предлагането на електроенергия, но многократно променяният график за извеждане от експлоатация на ядрените съоръжения продължава да създава климат, който не благоприятства вземането на дългосрочни инвестиционни решения. Въпреки че рисковете за доставките са овладени в краткосрочен план, по-специално чрез увеличаване на стратегическия резерв, и въпреки че бе отбелязан известен напредък в увеличаването на инфраструктурните връзки, все още са необходими значителни инвестиции в дългосрочен план. Освен допълнително увеличение на инфраструктурните връзки е необходимо да се изградят интелигентни енергийни мрежи за управление на търсенето. Като се имат предвид значителното време за проектите в енергийния сектор и голямата нужда от заместващи мощности през следващото десетилетие, ще бъдат необходими бързи действия, по-специално под формата на подходяща правна рамка, която освен това да насърчава развитието на гъвкави мощности (напр. производство, съхранение и управление на търсенето).

(20)

Белгия е отбелязала известен напредък в реформата на данъчната система, по-специално чрез прехвърляне на данъчната тежест от труда към други данъчни основи, което постепенно ще намали данъчната тежест върху труда. Данъците върху труда, включително социалните вноски, се намаляват на няколко етапа в периода между 2016 г. и 2020 г. Последиците от текущата данъчна реформа започват да се конкретизират. Въпреки това данъчната система продължава да е сложна; данъчните основи се подкопават от специфични изключения, приспадания и намалени данъчни ставки. Някои от тях водят до загуба на приходи, вредни икономически ефекти и голяма административна тежест. Прехвърлянето на данъчната тежест не изглежда неутрално от бюджетна гледна точка, тъй като намаленията на данъците върху труда бяха само частично компенсирани от увеличения на другите данъци, в т.ч. на данъците върху потреблението. Все още има значителни възможности за подобряване на структурата на данъчната система чрез допълнително разширяване на данъчната основа, което да даде възможност както за по-ниски законоустановени ставки, така и за по-малко вредни ефекти. Съществува и значителен потенциал за „екологично“ прехвърляне на данъчната тежест, произтичащо, наред с другото, от по-благоприятното данъчно третиране на служебните автомобили и на картите за покупка на гориво. Това третиране възпрепятства по-нататъшния напредък в справянето със задръстванията, замърсяването на въздуха и емисиите на парникови газове. Правителството предвижда промени в системата на служебните автомобил, но ползата за околната среда от тази реформа вероятно ще бъде ограничена.

(21)

В рамките на европейския семестър за 2017 г. Комисията направи цялостен анализ на икономическата политика на Белгия и го публикува в доклада за страната от 2017 г. Тя извърши и оценка на програмата за стабилност за 2017 г., на националната програма за реформи за 2017 г. и на последващите мерки, свързани с препоръките, отправени към Белгия през предходните години. Комисията взе предвид не само тяхното значение за провеждането на устойчива бюджетна и социално-икономическа политика в Белгия, но и тяхното съответствие с правилата и насоките на Съюза предвид необходимостта от засилване на цялостното икономическо управление на Съюза чрез принос на равнище ЕС към бъдещите решения на държавите членки.

(22)

С оглед на тази оценка Съветът разгледа програмата за стабилност за 2017 г., като становището (7) му е изразено по-специално в препоръка 1 по-долу.

1.

Да положи значително фискално усилие през 2018 г. в съответствие с изискванията на предпазните мерки на Пакта за стабилност и растеж, като отчита необходимостта от укрепване на текущото възстановяване и осигурява устойчивост на публичните финанси на Белгия. Да използва извънредните приходи, напр. постъпленията от продажбата на активи, за да ускори намаляването на съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП. Да постигне споразумение за задължително разпределение на фискалните цели между отделните равнища на управление и да гарантира независим фискален мониторинг. Да премахне данъчните разходи с отрицателно въздействие. Да подобри състава на публичните разходи, за да се създадат възможности за инвестиции в инфраструктурата, включително в транспортната инфраструктура.

2.

Да гарантира, че групите в най-неравностойно положение, включително хората с мигрантски произход, имат равни възможности за участие в качествено образование, професионално обучение и на пазара на труда.

3.

Да насърчава инвестициите в създаването на интелектуален капитал, по-специално с мерки за повишаване на възприемането на цифровите технологии и разпространението на иновациите. Да повиши конкуренцията на пазарите за професионални услуги и за търговия на дребно и да засили пазарните механизми в мрежовите индустрии.